Египетски афоризми и магия.Книга втора

Съставител: Елеазар Хараш

Египет – това е Необятността, Неизмеримостта.

Египет има специално отношение към Амон – Скритостта, Безпределността.

Египет има специално отношение към смъртта – Безграничния живот.

Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм Родена Свобода.

Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински.

Блажен е този, който ме е познал като Невидим.

Тот

Ние сме Невидими Същества, облечени в странна материя, и затова хората се заглеждат в нас – те търсят Невидимото в нас.

Ние сме Същества без корени. Ние сме Същества, по-дълбоки от Вселената.

Настоявай на Божието, на Божията Воля, защото: горко ти, ако Бог ти отстъпи и стане на твоето.

Египетска Мъдрост

За египетските Жреци камъкът, с който са строили пирамидите, е бил химн на Вечността.

Думите са памет от миналото. Йероглифите са памет от Древността.

Египетско Предание

Египет е земя, в която отвъдното и земното са заедно.

Тук, в Египет, животът се е раждал от смъртта. Те взаимно се обновяват, докато човекът се завърне в Мистерията.

Змията пази Тайната на Сътворението. Ако овладееш змията, ще узнаеш и ще разбереш Тайната.

В Древния Египет казвали: „Изпитанието е мястото на Любовта“.

Ако преодолееш змията, тя ще те приеме, ще те оцени и ще ти каже: „Ти вече можеш да се развиваш“.

Атлантски афоризми.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Толтекът сее Таен Живот. Той е Мъдрост и Безмълвие.

Толтекът търси не Пътя, а Истината.

Толтекът казва: Живей с Истината – това е Пътят.

Толтекът не е вярващ, Толтекът е безкраен.

Толтекът е Пълнота, която не очаква нищо.

Пълнотата е подобна на Безкрая. Толтекът живее в Безкрая си.

Когато Толтекът се ражда, той е Дух – когато умира, е Свобода.

Толтекът е Дух на време и сътвореност.

Толтекът не вижда света, той вижда Безкрая.

Мъдрият е Покой и Яснота, Яснота и Безпределие, Безпределие и Мистерия.

За Толтека Безупречността е Чистото Дихание.

Толтекът странствува в Покоя, в Истината и в Безпределието.

Ежедневието на Толтека е Безупречността, а това е повече от Пътя. Защото какво е Пътят без Безупречността?

Безупречността рисува Безпределието.

Що е Безупречността? Движение на Орела.

На Най-Висшата Безупречност е позволена Безпределността.

На Безупречността Орелът дарява Дълбокия си Поглед.

Толтекът, който има Безупречност, е по-дълбок от въпросите и отговорите.

Що е Безупречността? Другото наблюдение, тънкото наблюдение.

Само Безупречният има скрито наблюдение.

Дълбокото и Осъзнато Намерение в нас – не е ли това Орелът?

Намерението е действие преди действието.

Намерението ражда Същността. Намерението е Тайната на Живота.

Из „Новото Атлантско Мислене“

Атлантски афоризми.
Книга втора

Съставител: Елеазар Хараш

Безупречността е умение да управляваш съзнанието си.

Безупречният се ражда в Орела – Древния Източник на Живота.

Безупречният улавя Силата на Бога.

Който се е стремил към Безупречност, е придобил Същността на Духа си.

Безупречният придобива кристалния усет за Истината.

Свободата е дадена, за да станеш Безупречен.

Безупречният стига до Истината – своя Спасител.

Безупречният е Тайна за другите и Тайна за себе си.

Всеки Безупречен е постигнал Тайната на Свещения Трепет.

Всичко, което вижда Безупречният, е Незримият Дух.

Безупречният наблюдава живота Мистично – чрез Скритото Око на своето Намерение.

Истинната Сила на един Толтек е Тайнознание за себе си.

Само Истинният човек е Храм – няма други храмове.

В Безупречния има един Скрит Покой, който сияе.

Безупречността е лекарството срещу смъртта.

Тайната на Живота е в това: от човек да станеш Чист Дух.

Толтекът не се интересува от целта – неговият взор е изцяло насочен в Истината.

Който се е отдал на Безупречността, е открил своята Безпределност.

Толтеките казват: Дойдохме, за да родим Слънцето в себе си.

Когато Безупречният взриви своята Яснота, той става Виждащ в Орела.

Безупречността дарява на Безупречния Преизпълненост.

Да станеш Безупречен – какво по-голямо Пожертвувание!

Имай сърце за Орела, защото всичко друго върви след Орела.

Безупречността е съблюдаване на Орела, а не на себе си.

Безупречният превъзхожда всяка практика, защото е вглъбен в Орела, и Орелът го учи на това, което превъзхожда всяка практика.

Който е горял за Орела, е придобил Същност от Него.

Без пряка среща с Орела, никой не може да придобие Безупречност.

Никога не е важно какво обичаш, а важен е Тайният Начин как го обичаш.

Само ако си част от Орела, можеш да бъдеш и част от Великата Безупречност.

Стремежът към Безупречност е Истинска Любов към Орела.

АЙХАМА

Атлантски афоризми.
Книга трета

Съставител: Елеазар Хараш

Атлантската Мъдрост сияе в сърцето на мрака.

Атлантската Мъдрост е Орел в Ефира на Небесата.

Атлантската Мъдрост е Храм на Орела.

Атлантската Мъдрост е вкусила Безкрая.

Атлантската Мъдрост никога не умира, защото е зърнала Орела.

Атлантските Жреци са смутили мрака. Те са били угроза за тъмния свят.

В Древността една усмивка на Жрец е можела да смути хиляди тъмни сили, защото усмивката е запалено слънце.

Само Мъдростта е опора на развитието.

На Безупречния човек Орелът дава Дълбината на чувството, за да разбира нещата.

Древно зло иска да пресече живота, но никога не е успявало – защото Орелът е вложил в човека Тайна, по-дълбока от живота и смъртта, и от Вселената.

Жрецът Та Кхора

Истинният Мъдрец е Оживял Храм. Падналият човек е запустял Храм.

Животът на Истинския Атлант е Тайна Жертва.

За да надминеш света, трябва да си Орел.

Висшите Атланти са живеели в Неизречеността.

АЙХАМА

Афоризми за Нищото.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Смирението, в своя най-дълбок смисъл, докосва Сиянието на Нищото.

Станеш ли Нищо – Извор започва да тече в тебе, Извор се излива.

Нищото е завръщане в собствената ни Древност.

Абсолютът е Абсолютно Нероден – Той е всякога в Своето Нищо, а Бог е роден в Тишината.

Неизразимостта е Сърцевината на Нищото.

В Нищото никога не е съществувал недостатък.

Той не е светилище. Той е Нищото, Което превъзхожда всичко.

Нищото е безименно, без ограничения, без форма, без цвят – Чиста Ослепителна Цялост.

Древните казват за Нищото: „Страшно е Сиянието Му!“.

Ако Абсолютът се оттегли в Себе Си, и Бог ще изчезне заедно със Своята Несътвореност.

Абсолютът е Неведом, а Бог е Несътворен.

Всички Извори на Живота са Чисти Лъчи на Нищото.

Океанът е чаша в Бога и капка в Абсолюта. Ако океанът е капка, тогава къде е Дълбоката Вода?

Вселената и световете са създадени от Слово. Бог е съставен от Тишина, а Абсолютът е Върховна Мистерия.

Ако Боговете влязат в Абсолюта, във Върховното Нищо, те ще изгубят съзнание. Боговете са Дълбина Божия, но те не са Съвършени, те са Божествени.

Любовта има Велика Душа, а Истината има Древен Път към Нищото.

Ако Нищото те докосне, ти вече си отвъд живота и смъртта.

Нищото е Пълнота – на тази Пълнота нищо не ѝ липсва, защото е докосната от Неизречимия. Тогава как можеш да говориш? Защото тогава ти си Тишина от Неговата Тишина.

Нищото действува като Неизразимостта. Неизразимостта е Послание на Нищото.

Бог е Единственият, Който може да спаси света. А Абсолютът е Единственият, Който може да спаси Вечността.

Любов, която завършва, не е започвала.

Пирамидите пазят света, защото са част от Върховното Нищо, част от Абсолютната Сила.

Вселената е изтръгната от Бездната, а не от Мистерията.

Животът е само сянка на Върховното Нищо.

Любовта е Велик Гост от Нищото на Бога.

Нищото е неизчерпаемо.

Змията горе, в Бога, е Светлина. Змията долу, в човека, е падение. Змията в Абсолюта не съществува – тя е Нищото.

Върховното Нищо е Ядрото на Мистерията.

Когато изричаме Нищото, То си остава Безмълвно.

Нищото ни разкрива Неизразимостта, без да я описва.

Нищото е Единственото Освещение. То Освещава всички светове.

Афоризми на бойните изкуства. Книга първа

Съставители: Елеазар Хараш и Майра

Който е овладял себе си, може да ползва Силата.

Който има Силата, е Майстор на Тънкостта.

Тайната на Силата е в това, че тя прониква отвътре.

Ако си в Истината, Силата е с тебе. Силата е Излъчен Дух.

Бог е Страшен Наблюдател за това кой как ползва своята сила.

Който умее да търпи, увеличава своята сила.

Човекът на Силата има Дълбоко Уединение.

Покоят е Сила – Сила от Дълбините.

Мечът на Силата е Свещен. Силата е дарена, за да създава Прекрасното.

Най-острата Сила произлиза от Ядрото на Истината.

Най-висшата Сила е Чисто Движение на Бога.

Силата реже мрака.

Тайната на Магическата Сила е в това, че тя прилича на Небесна коприна.

Силата е Божие Тайнство. Тя е Жива винаги само в Божиите Ръце.

Главната помощ идва чрез Сила отвътре.

Вдъхновението е Полет на Силата. Силата живее разумно в Равновесието.

Нещо Дълбоко те гледа как ползваш Силата.

Развитието е Скрито Дело на Силата.

Мъдрецът наблюдава Потънкостите на Силата, за да може Съвършено да я очисти.

Бог ще излекува всяко погрешно използване на Силата.

Ако Силата е Чиста, тя дарява Виждането.

Силата е Откровение.

В своите Мистични Дълбини Силата е Сияеща.

Силата се определя от това доколко си в Бога.

Ако си Истинен Търсач на Бога, Бог ще ти даде Силата, която отстранява света.

Истината в човека определя Силата му.

Който не разбира Силата, тя му става враг.

Ако сърцето е чисто, в него има стаена Драконова Сила.

Ако Истината ти е дала Сила, тя е дадена за твоето преобразяване.

Силата не е в Силата – Силата е в Подхода.

Има хора, в които има голяма яростна и илюзорна сила – тя ще бъде поразена от Скритата Сила.

Търси първо Истината и Силата винаги ще те пази.

Воинът пречиства всичко по пътя си.

Древната Сила живее в Съвършена Дълбока Тишина.

Ако Силата реши, птицата се удря в скалата.

Воинът е създаден от собственото си скрито Достойнство.

Реалната Сила е скрита от илюзорната сила.

Ти си Воин, ти си Сила, защото си Дълбина Божия.

Силата е Ръката на Истината. Ако Силата не може да те учи, тя те разрушава.

Една Велика Сила прави нещата, а ние трябва да се учим от Нея. И затова аз казвам: Събуди Истината си! Другото е само последствия.

Истинният Воин е този, който е докоснат от Истината.

Дълбинната Древна Сила не се ражда в сътвореното. Тя само слиза, действува и се скрива – така тя учи и оставя своите поучения.

Воинът – това не е Сила, това е Състояние на съзнанието.

Силата е съчетание от Мистерия и Дух.

Афоризми на Суфите.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Бог е дарил на Суфи Чистия Опит. Ако Суфи пие вода, водата му благодари. Водата знае кой я пие.

Суфи е съставен от Бялата Чистота на росата.

Суфи е Древен текст на Прасветлината, а тя е Езикът на Безмълвието.

Суфи е жив в света на мъртвите. Що е Суфи? Първичният звук на човека.

Суфи е Същество, което е звучало още преди сътворението.

Суфи е светеща увереност отвътре и тънка забуленост отвън.

Суфи е Храм на Словото.

Пълчищата от отвъдното наблюдават с трепет и страх Сърцето Огън на Суфи.

Суфизмът – това е танцът на вятъра. Суфи е намерил Бога в своята Пълнота.

Суфи казва: „Бог ми даде Своите Очи и така моите очи и Неговите Очи се събраха!“.

Суфи казва: „Когато моето его изчезна, не чувам вече шума, чувам само Тишината“.

Учените казват: „От океана животът е тръгнал към сушата“. Суфи казва: „Не съм стъпвал в океана“.

Ако неподготвен човек отиде при Суфи, Яснотата на Суфи ще го обърка.

Суфи си има обяснител в себе си. Чистото Сърце е обяснителят.

Суфи е влюбен в Горчивата Истина – така тя за него е станала Сладък Еликсир.

Суфи – очите му не са от този свят. Сърцето му е в Бога, а Духът му се рее в Безкрая.

Суфи е издишал света. В него е останало само Чистото му Съзнание.

Суфи е като цветето – не пита за смисъла, просто си ухае.

Индианската Мъдрост

Съставител: Елеазар Хараш

Научи се да спиш до извор и той постоянно ще те чисти.

За Мъдрия самотата е Извор.

Мъдрият има убежище в Чистото си Сърце.

Уединението на Мъдрия е река от скъпоценни камъни.

Научи се да се замайваш от Безкрая.

Поради липса на Бдителност, понякога можем да станем затворници на една лоша мисъл.

Уединението е Дълбоката Природа на човека.

Този, който сънува, не спи – той пътува, той странствува. В съня си можеш да срещнеш някогашни и бъдещи приятели.

Обърни се към Другия, за да се завърнеш в своя Център.

Осъзнай Пълнотата на Живота в един стрък трева и ще бъдеш спасен.

Научи се да обичаш буболечката – все едно сте близки хора.

Чистото, Свещено и Интимно Сливане сътворява звезди и слънца. Това не е удоволствие, това са Криле на Душата.

Научи се да гледаш на цветето като на дете.

Ако при тебе дойдат лоши мисли, научи ги да танцуват... Така те ще изгубят тъмнината си.

Истинската Молитва винаги е Любовно Действие.

Нашият Дух е Древен Извор в нас.

Лошите мисли са шум от стари изостанали светове.

Белите се опитаха да ни завладеят, но какво ми остана? Остана ми Великата Необятност на Духа.

При смирения и звездите слизат, и се молят с него.

Чрез Любовта човек си възвръща всяка изгубена сила.

Ако вселиш Любовта в страха си, ще се превърнеш в сила.

Духът в нас е Древна Птица, нейният полет е отвъд Светлината.

Дълбокото Разбиране е тънко като острието на игла.

Имаш ли Слънце в себе си, ще разкъсаш мрака.

Нещата си говорят вечно, без пространството да е преградата.

Думите са като благоухания, те балсамират тялото.

Това, което те вълнува, значи – съществува.

Тишината не е като думите, тя никога не лъже.

Ние нищо не познаваме. Просто Вятърът ни докосва.

Светът е библиотека, а книгите в нея са: камъните, листата, тревата, потоците...

Най-висшата Мъдрост остава тази на Сърцето.

Загубим ли Свещения си език, всичко губим.

Душата нямаше да има дъга, ако очите не можеха да плачат.

Любовта е нещо много по-дълбоко от Вселената и света. Ние сме слезли, за да разберем това.

Из „Моите архиви“

Тайните на Друидите

Съставител: Елеазар Хараш

Ако едно дърво иска да говори с тебе, то ще те призове и ти просто ще го разбереш.

От едно малко семенце – могъщо дърво и един дивен живот, 500 – 1000 и повече години.

Дървото усеща и знае твоята искреност и твоето приятелство.

В дървото има фина енергия – Наблюдател.

Има нещо в Тайнството на дървото, което те приема или не те приема.

Ако си приятел на дървото, то ще те запише в своето сърце,… в спотаената си тънка енергия.

Понякога клоните на дървото са като разперени ръце, като на Баща.

Всяко дърво расте от енергия, която се управлява от Духове.

Друидите са правили своите събирания пред Дъба като пред Стар Наблюдател.

Дъбът разказва нещо Древно – той говори за прастарото време, когато човекът е бил Мъдрец.

Дървото може да бъде разперено сърце.

Дърветата са мисли на Невидимия свят.

Учителя казва: „Има Дървета, които са по-религиозни даже от хората“. И казва още Учителя: „Какво ще кажете за онова Дърво на Живота?“.

Енергията – развоят на енергията е историята на дървото.

Енергията тече в дървото и в клоните. Тя тече в цветовете и в плодовете. А узрелият плод не е ли узряла чиста енергия?

Учителя казва: „Дърветата са Мъдреци на Мълчанието. Те мълчат, но всякога разбират всичко“.

Друидите казват: „Дървото е създадено от фини енергийни вълни. Енергията в тях живее“.

Зад външното дърво има друго енергийно дърво. Ако тази течаща енергия се отдели от един клон – клонът изсъхва.

Най-старото дърво на Земята се счита един Кедър на остров Якусима – смята се, че възрастта му е около 7200 год. Какъв опит! Има дървета с Дълбоко Мъдро Мълчание – това Мълчание разкрива тяхната Мъдрост.

Не се ли успокояват понякога хората до Красивото Мълчание на едно дърво? А може ли да се успокои човекът в близост до един бъбрив човек?

Един клон, който се извисява, не е ли това една извисена енергия?

Учителя казва: „Имало е времена, когато съзнанието на дърветата е било пробудено, и те са можели да обичат така, както и хората обичат“.

Учителя казва: „Има умни дървета, има и глупави дървета – глупавите изсъхват“.

Дърво, което е изсъхнало, показва, че мисълта му е фалирала.

Учителя казва: „Дървото, което е разумно, то е един събирач на енергия“. Човекът пилее, дървото събира.

Учителя казва: „Едно дърво може да ти покаже колко е ценно мълчанието“.

Учителя казва: „Един жезъл от Дъб, изработен от Майстор, може да стори такова добро с докосването си, което не могат хиляди хора“.

Всяко Истинско дърво има в себе си едно Истинско Мълчание. A това Мълчание не е ли едно Истинско вслушване?

Учителя казва: „Ако един човек го заровиш с главата надолу, той ще изсъхне, а дървото процъфтява“. И дървото, и човекът са част от Невидимата сила на Духа, част от неговата Същност. И дървото, и човекът са Духовни Същности. Ето защо са братя. Ние, хората, сме особен род дървета, защото сме сродни. Поклон пред Дъба. Поклон пред Дърветата!

Дървото е символ на Древен Извор на Познание.

Друидите казват: „Старият Дъб слуша човека само ако той говори Истината“.

Дървото е пуснало корени във времето, но то живее извън времето. И ако то даде хубави плодове, зрели плодове, то това е завръщане в Благословението на Безвремието – Древния Чист Извор.

Водата е строителят на дървото. Клоните са втвърдена вода.

Водата е определила ръста на дървото. Извисяването на дървото е извисяване на водата и енергията.

Още от деца ние си имаме любими дървета и ядем от техните плодове – сякаш майка ни храни.

Често до дърветата се устройват особени разговори. Седнали до това дърво – ние сме седнали с доверие.

В дървото има някакъв устой, някакъв контрол, някакъв покой. Чрез този контрол някои живеят дълго – хиляди години. Неслучайно хората обичат да се разхождат до някои дървета – до енергии, които са чисти, успокоени, овладени.

Древното Начало е било Неподвижно като Стар Дъб – като Скала, стояща в собствения си Покой.

В дървото има Покой, а Покоят е Чистотата.

Човекът е избрал Дървото на смъртта и сега се учи да живее, защото другото Дърво е било Древен Храм, и там не можеш да пристъпваш по човешки. В едното Дърво е била скрита смъртта, а в Другото – Живота.

Дървото иска да каже на човека: „Познай себе си, познай своя Път. Виж в какво си вкоренен, защото вятърът може да те изхвърли“.

Погледни дървото в Невидимата му енергия.

Старият Дъб е Древен Език.

Дъбът е Свещено дърво, образувано от лъчите на Мъдростта, а Мъдростта е опората на света.

Нашият живот е преплетен с Тайната на дърветата. Ние също сме дървета с клони – желания, разперени в много посоки.

От Дъба можем да се научим на Вдълбочена енергия. Той е израснал от тази енергия.

Старите дървета са стари Наблюдатели на света. Те имат фина енергия, скрита енергия в себе си. Не е ли тази енергия Наблюдателят и в човека? Не е ли тази енергия Живото Същество в човека?

Странно е родено дървото. Наблюдавай Дъба – ти мислиш, че е от семката, но не виждаш скритата Невидима сила в семката. Виждаш извора, но не виждаш Невидимия Дух, който движи водата в него. А няма ли Дух, който те движи и тебе самия? Ще дойде ден, ще виждаш всичко това. Невидими Сили работят в нас – те работят, дълбоко скрити в нас.

Дървото излиза от жълъда, а жълъдът – от Невидимата Сила, скрита в Духа. Казвам: Дори и Невидимото може да изчезне, но Духът остава. Той има да изучава Древни Тайни.

Раждането: тънкото раждане на една река е чудо, на едно скъпоценно камъче е чудо, на едно дете е чудо, на едно дърво е чудо, на едно изворче е чудо – но ти си изгубил чудото, себе си, и затова не виждаш Невидимото в себе си и скрития Дух в себе си. А ти, в Същността си, си Дух. И когато аз кажа, че съм Дух, гледат ме особено. А аз ги гледам с Духа си – с Тайната в себе си.

Колко е хубаво да си Дух! Но аз знам Тайна, по-дълбока и от Духа.

Според Друидите в Дъба има Искрица Чист Огън. И този Огън може да шепне, да говори, да дава съвети, защото зад него стои Дух.

Ако аз ти шепна тихо, едва ли ще видиш Духа ми, но поне ще видиш лицето ми, устните ми и ще чуеш гласа ми. Аз също съм Дух и шепна определени неща в света…

Зад дърветата стоят Духове, които движат техните енергии, а енергиите движат корените и клоните, листата и цветовете, и най-после – плода. В плода има частица Дух – незабележима следа.

Невидима Духовна ръка движи развоя на дървото и затова в него тече енергия. Оттегли ли се тази Невидима ръка, енергията си отива и дървото изсъхва. Но така или иначе, всичко е благословено. Защото, когато изворът е пресъхнал, това е едно прекрасно знамение. Той се е завърнал в Свободата си, в скрития Източник, от който е произлязъл, а този скрит Източник също има Източник – Праизточника. Който е видял това, е Чист Дух.

Духът знае посоката на всяко клонче, на всяко листо, защото той ги е движил в определена посока. Казвам: Съществува в света едно Дълбоко виждане, а зад него съществува нещо още по-дълбоко – то е Моят Древен Приятел.

Ще завърша с една мисъл на Майстер Екхарт: „Ако не съм потопен в Бога и в Праизточника, аз съм един безумец. А тогава дърветата няма да са ми братя и аз ще ги сека, и ще убивам себе си“.

В Храма на Водата.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Водата е Древна Дума на Бога – Древно Дихание на Бога.

В Първичния си вид Водата е била Заключена Прасветлина. И тази Прасветлина е дишала само в Древния, преди да потече надолу като Чиста Кристална Енергия. И после, слизайки още понадолу, тя се облякла във вещество, за да стане достъпна до хората.

Ако човекът цени Водата като Чиста Енергия, тази Енергия някога ще заведе човека в Океана от Прасветлина.

Водата горе е Любов, а долу е вещество.

В Древен Египет Нун е Думата за Тайнството, наречено Вода. Ще обясня що е Нун – Великото Небитие, Изначалната Водна Стихия, която няма граници, няма време, няма форми, няма брегове. Изначална Свобода и Несътвореност.

Нун – това е Дума Древност, Изначалност, която ни зове, вика, призовава.

Тази Вода е Мистично Неизчерпаема – тя е Прамайка, Бездна от Истина. В тази Истина няма земя, а Свобода и Безкрайност.

Да, Пътят на Водата е Спасение, Свобода, Завръщане в Изначалието.

Древната Вода е съставена от Покой и Бездна от Любов.

Водата е Говор на Бога, Тайнство на Безмълвието.

Чистата Вода знае своя Път – нечистата е блуждаеща и безпътна.

Реката е пътуване. Морето е красота.

Изворът е роза. Океанът е Свобода.

Водата е взела нещо от Тайнството на Бога – Магическа Подвижност, Жива Подвижна Красота.

Ние живеем, докато Водата тече в нас.

Без Вода нямаме Живот. Без Чистота нямаме очи.

Водата е Божие Излияние, тя е Невидимата Божественост.

Водата има власт да се справи с нашата съдба.

Водата е Неизречимост, защото в своето Тайнство тя е свързана с Мистичното Съзнание.

Водата е Водач. Водата ни води в Бога, в Безмълвната Тайна.

Не утрото ни събужда, а Водата. Водата е Потайно Слизане на Божията Ръка върху човека и човечеството. Водата е Избавление.

Водата е Друго Име на Течащата Любов.

Водата е Служение – печат на Покорството.

Лично аз се чудя защо няма Храм на Водата.

Водата е Преобразена Любов. Тя е Древният звук на Любовта. Тя е чудо, слязло от Бездната.

Слънцето целува цветята, а Водата ги храни.

Има Вода, която носи в себе си Истинно Знание – тази Вода е Тайнство.

Има Вода, която с нищо не се купува.

В ручея има прoповед. В морето има простор. В извора има себепознание. В океана има Безмълвие.

Водата е Велико Самоотдаване на Бога.

Водата е Пазител – тя крепи света и човечеството.

Водата е очарование. Ние пием злато, но не знаем това.

Водата е, която изработва в нас Тайната на Чистото Сърце.

Освен да ни чисти, Водата има и Специални Свойства – тя води до Богопознание.

Водата е Тайнство, което ни познава. А дали ние я познаваме, това е друг въпрос.