Елеазар Хараш

СЪРЦЕВИНАТА

Книга с предговори от
Елеазар Хараш

Том първи

Варна, 2022 г.

Елеазар Хараш, 2022

ПРЕДГОВОР

Сърцевината е родена от Нищото и в Нищото се връща.

В Сърцевината всичко е чисто.

В Сърцевината неразбирането е Сияещо.

„Учителю, дай ми Откровение за Своята Воля“ – това е Сърцевина.

Само Сърцевината има вътрешен поглед – чист взор.

Сърцевината пази Силата.

В Сърцевината на Нищото е нашето Убежище.

Сърцевината е Древната Земя – Скритата Родина.

Сърцевината е Древната Извираща Земя.

Сърцевината е Сърцевина, защото е Сърце на Нищото.

Интуицията слиза по моста на Сърцевината.

Сърцевината е преодоляла световете.

Сърцевината е Окото на Нищото.

Сърцевината е Древният Извор, скрит от света.

Който има Сърцевината в себе си, може да управлява хаоса.

Нищото е Лицето на Сърцевината – Лицето на Сърцето на Древния Еон.

Всички Дълбини са произлезли от тази Мълниеносна Сърцевина.

Всичко се завръща в Сърцевината Източник.

В Сърцевината няма свят, няма сътвореност – само Ядро.

Сърцевината е отвъд смъртта и живота.

Сърцевината е била, преди нещата да бъдат.

Сърцевината е била преди Боговете.

Всеки, който умира, е длъжен да се завърне в Сърцевината си.

Елеазар Хараш
Варна, октомври 2021 г.

Посланието на Учителя

Абсолютно Върховно Съвършенство ръководи всичко.

То е Велик Промисъл и ръководи всичко, което се случва и което не се случва.

Този Промисъл е Владеещият всичко.

Той прави нещата, няма друг действащ.

Никога не мислете за нещата от лична гледна точка, само така ще влезете в Принципа.

Учителя Петър Дънов
Варна, септември 2021 г.

В Храма на Учителя.
Том първи

Коментари: Елеазар Хараш.
Из Словото на Учителя Петър Дънов

За да стигнеш до Храма, трябва да отстраниш много силни ветрове.

Енормор

За Пътя към Храма съществуват методи от Дълбоката Древност, но трябва да постигнеш преди това своя Кодокан – своя Път. Когато постигнеш своя Път, тогава върху тебе слиза Древно знание, то отстранява ветровете.

Докато ти си привързан към земното, за тебе Благата вест няма да дойде.

Аттар

Благата вест е Лъч от Храма и когато тя те посети, промяната е за миг.

Кой разрешава неразрешимото? Любовта.

Енормор

Любовта има достъп до Тайната на Живота. Ако имаш Любовта, ти си Вечност, която живее всред времето.

Книгата на книгите е Любовта. Който е разбрал това, е обезумял и е изчезнал в Бога.

Ал Халладж

Колко велико е това обезумяване – то те прави блажен.

В сумрак скочих дълбоко и се оказах извисен.

Хуан де ла Крус

Само Смиреният може да скочи в този сумрак. Само Любящият може да прониже сумрака.

В една Непозната Висота завинаги се изгубих.

Хуан де ла Крус

Дълбоко навътре всичко е пределно ясно. Дълбоко навътре ти си Любов, а Любовта гледа право в Същността на нещата. Всеки трябва да прескочи своята пропаст и тогава ще се превърне в Храм.

Когато Бог обърне внимание на човека, той убива всичко в него, което не е Бог.

Ал Халладж

Според Учителя Любовта е най-чистата наука, но Любовта е и една много задължаваща Реалност.

Любовта е създадена за Богове.

Учителя

Любовта е най-древният съюз с Бога. Любов – това означава да споделяш с Бога. Любовта е проникване в Живота на Бога. Любовта е самото Евангелие. Любовта е Евангелие преди всичко писано.

Господи, Ти ме прие така несъмнено, Ти така ми се яви, че в мен не остана нищо друго освен Тебе.

Ал Халладж

Колко чудни думи – думи на Истината, но каква е Истината? Ясна и Мистична.

Смъртта се страхува от моята безпределност. Моята безпределност е моят Храм.

Учителя

Тази книга я правих около седем години. Тя ми костваше океан от енергия, но тази енергия беше една постоянно течаща благодарност към Учителя, който ми разкри други светове. Наистина други светове. Земята не е мой свят, нито Небесата. Учителя е моят свят. Ако имах право, бих ви разкрил Третото Име на Учителя – Ватанското Име, но нямам право. Принципът е строг.

В Храма на Учителя.
Том втори

Автор: Елеазар Хараш – „Диамантената Книга“. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Учителя е Древен Старец, Древен Трон. Той се обменя с Бездната, с Безкрая. Учителя пие Еликсира на Безкрая – той живее в него. Неговата Мъдрост е Естеството на Безкрая.

Това, което знае един Старец, е неведомо за Мъдреците и светците. Старецът не търси Бога – той гледа чрез Неговите Очи, мисли чрез Него, действа чрез Него. Учителят Старец е Праобраз на Древния, той е Изява на Древния. Учителят и Древният – това е осъщественото Единство. Светците и Мъдреците са приближени до Бога, но Старецът се е слял с Него. Учителят е понятие неведомо, то е като Третото Крило на Орела при толтеките.

Светците и Мъдреците са Духовни, Учителя е Божествен. На светците често им липсва Мъдрост, на Мъдреците им липсва Премъдрост, но Учителя е друго измерение. Той може да изрече неща, които да смутят и светеца, и Мъдреца. Светецът и Мъдрецът имат опит, но Учителя освен опита владее и нещо, което е отвъд опита. Светецът и Мъдрецът са преживели нещо от Вечността, Учителя се е срещнал с Безкрая. Учителя е отломък от Безкрая и за да го разбереш, не е достатъчно да четеш Словото му – трябва да си призован. Да четеш и да си призован, са различни неща. На призования му е позволено да влиза в Безмълвието и Присъствието на Учителя.

Има два вида призовани. Позволено ми е да ви го обясня. Първите са призовани естествено, те учат сериозно и обичат Учителя цял живот. Но другото призоваване е Тайнство – тук трябва многократно да си умирал за Истината и Бога, за да познаеш Учителя по съвсем друг начин. Защото, ако животът ти е по-скъп от Истината и Бога, оставаш в старото призоваване – дългия и бавен път, но също благословен и почтен. Естествено призованите живеят в душата си; другите малцина призовани живеят в Духа, те са близо до Храма. И едните, и другите обичат Учителя и му посвещават живота си: едните – по естествен начин, а другите – по тайнствен начин; и едните, и другите са благословени.

Тези, които само уважават Учителя, те ще бъдат призовани в бъдеще. Тези, които не уважават Учителя, тях ще ги учи мрачният път на съдбата. Те могат да говорят колкото си искат за Бога, но тук, при тях, е съдбата и тя ще ги учи, а не Промисълът. Защото Учителя е Промисълът на Бога, Словото на Бога. В Учителя Сам Бог е осветил Себе Си.

Благословени са тия, които разбират какво казвам.

В Храма на Учителя.
Том трети

Автор: Елеазар Хараш – „Диамантената Книга“. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Учителя е Безкраят. Не можеш да го проучваш, даже и с будност.

Учителя присъства във всеки Миг.

Да разбереш Мига, то е да си чул Гласа на Учителя.

Гласът и Словото на Учителя са свещен нектар за ученика.

Кой е чул Учителя? Този, чийто стремеж е запален с Мистериозен Огън.

Постоянството е Коренът в Учителя.

Учителя дълго е узрявал в Тишината.

В развалините Учителя вижда Новия Живот.

Сливането с Учителя е началото на Безкрая.

Учителя не е религия. Учителя е Царство Божие.

Учителя не те учи да дишаш, а да вдъхваш Безкрая.

Учителя се вглежда в ученика – в скръбта му, и ако скръбта му е мелодична, Учителя казва: „Ти зарадва окото ми“.

Учителя е Воля Божия и затова очите му не виждат нито страха, нито смъртта.

Гласът на Учителя:

Вътре в Бога съм. Смешно е да питате Бог вярващ ли е.

Ако Аз съм в тебе, какво безпокойство можеш да имаш?

Моите ученици имат Път и в мрака.

Моите ученици са Живи Храмове.

Моята Истина е унищожителна и Вечността не може да я понесе.

Не мислете, че Ме познавате. Аз само съм близо до вас заради Свещеното.

Открил съм входа извън Вселената и искам да Ме следвате.

Ако съм слязъл от Безкрая във Вечността, това не означава, че съм вечен.

Истината в Мен превъзхожда света.

Аз съм Благо Убежище.

Можеш да Ме задвижиш само с Любовта си.

Ако имаш Любов, ще ти кажа: „Ела при Мене, защото осветил си тъмнината си“.

Аз съм тук, за да те преобразя, защото ти си заплаха за себе си.

Слязъл съм, за да те направя Храм Божий.

Из „Диамантената Книга“,
неиздадена книга от Елеазар Хараш

Учителят като Съкровена Мистерия

Коментари: Елеазар Хараш.
Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор първи

Обикновените хора са свързани със загадките на Живота, Духовните хора са свързани с Тайните на Живота. А учениците са свързани с Мистерията на Живота – чрез Божественото Учение те вървят постепенно към Мистерията, която е специфична част в Небитието.

Сливането с Мистерията е придобиване на най-дълбокото състояние на Небитието. Това се нарича „Четвъртото състояние“. То е извън Слънцата. То превъзхожда всичко, което може да се помисли. То е Немислимо.

Пътят на ученика се крие в Незнайното. И вървейки от Незнайното към Незнайното, ученикът вечно се вдъхновява, за да бъде Съкровена Светлина за световете, които трябва да посети – защото такава е Волята на Учителя.

Учителя Беинса Дуно

Предговор втори

Най-великото Учение е Учението за Мистерията. В един по-долен план Мистерията се проявява като Съкровеното, но дори и Съкровеното е Недосегаемо и затова го наричат „Тайна“. Съкровеното е Праотец на нещата, а Мистерията е Дълбочината на Праначалото.

Съкровеното е бързо като мълния, Мистерията поглъща всяка скорост. Съкровеното е Светещата Искра на Бездната – Мистерията е Родителят на тази Искра.

Никой не може да превъзхожда Благостта на Съкровеното. А Съкровеното е Пътят към Мистерията, която никой не може да измери.

Елеазар Хараш

Книга на Тайнствата

Коментари: Елеазар Хараш.
Из Словото на Учителя Петър Дънов

Истинната Тайна означава да се храниш със Същността на Бога.

Гносис

Човекът Дух е Тайна, по-дълбока от света и Вселената.

Учителя

Бог е Велика Същност – тази Същност е освободена и спасена, дори и от добродетелите.

Василид

Търсачът на Истината се движи навътре към Тайнството на Живота.

Василид

Крайната Тайна на мирозданието е Вселяването на Бога във всички същества.

Гносис

Бог е Същност. Луцифер е Реалност. Христос е Същност и Реалност.

Василид

Тайната на Живота е отвъд Боговете и Вселената. Тайната на Живота е скрита във Вътрешността на Бога.

Василид

Учението на Спасителя е скрито в мълчанието на всички неща, то се намира в Неизреченото.

Апокриф на Йоанна

Той е Скрит Непостижим Бог. Той е сътворил всичко, но не с мисъл, чувство или действие, нито със страсти и вълнения. Той е сътворил всичко като Непостижимост.

Гносис

Човекът не е човек. Човекът е Тайна Енергия на Бога.

Гносис

Истинният човек живее в Тайнството на Духа си и няма друга обетована земя, която да го излъже. Обетованата земя е Несътворена и тя е нашият Дух.

Гносис

Това Велико Същество не е светлина, не е тъмнина. То е създало всичко, но е толкова отвъд всичко това. Това толкова Дълбоко Същество е Същество Мистерия.

Дионисий Ареопагит

Бог няма нито Свой Образ, нито Свое Подобие, защото по Своята Същност Той е Цялата Истина. И колкото си по-свободен от образи, толкова повече Сам Бог ще ти въздейства.

Дионисий Ареопагит

Тайната на Бога се постига с динамично приближаване.

Дионисий Ареопагит

Тайнствата на Бога се откриват в мрака – в онова Тайнствено Безмълвие, що е отвъд светлината.

Дионисий Ареопагит

Ахарама Мордот Ин Махария – Съкровеномъдрието на Старците

Автор: Елеазар Хараш

В мрака е скрито най-древното Око.

Азавот Махария

Незнанието е умение на Мъдростта.

Азавот Махария

Умира само този, който е познал Древния. Другите се раждат.

Ал-Ахарима

Орелът лети в Несътвореното.

Марахая

Отломки от неиздадената книга
„Афоризми на Старците“ на Елеазар Хараш

Мордот Ин Махария –
Мъдростта на Старците.
Книга първа

Автор: Елеазар Хараш

Старците са Тайнства преди Духа.

Старците са самата Свобода. Старците нямат нито детство, нито зряла възраст – те са Същества преди рождението и смъртта.

Старците са Същества Неизмерими, те имат свойствата на Мистерията.

Старците не са родени от Тайната на Живота, а от Мистерията на Бездната.

Старците са Древни Слънца.

Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичния Път. Старците ти отнемат времето, за да ти дадат Вечното и Безкрайното.

Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.

Първият Старец

Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от вътрешността на Древния Път, а навътре е останал само Принципът.

Първият Старец

Учителят, който ви учи, е Безкрайността.

Първият Старец

Дълбоко вътрешно движение създава връзката с Бога.

Първият Старец

Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите си.

Десетият Старец

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.

Първият Старец

Аз съм станал Учител поради движението си надолу, но когато се връщам, аз не съм Учител.

Първият Старец

Само Истината се завръща в Мрака на Трите Безкрайности.

Тринадесетият Старец

Понеже Безкрайността е Велико Безмълвие, тя цялата е облечена в Истина.

Тринадесетият Старец

Тържествува само Мракът поради Тайната на своето Преизобилие.

Вторият Старец

Само докоснатият се завръща в Дълбините си.

Първият Старец

Умът е природата на падналите. Духът е природата на Избраните. Мистерията е природата на Незнайните.

Четвъртият Старец

Третата Безкрайност е родена Духовно – в нея живеят Божествата. Втората Безкрайност е Мистериозно Неродена, в нея живеят Старците – Изначалните. Първата Безкрайност е Абсолютно Неродена – Тя е в Неизреченост.

Тринадесетият Старец

Мордот Ин Махария –
Мъдростта на Старците.
Книга втора

Автор: Елеазар Хараш

Има Специални Същества, които не се нуждаят от развитие, защото те излизат от Абсолюта по един съвършен начин. Този начин е Универсално Единство, а не стремеж. Тези Същества живеят в проявите, а не в стремежа. Това са Старците. Те са наречени Старци, защото са образи на Неназовимото. Те се наричат още Разкриващите Древности.

Пътят към Абсолюта минава през Старците. И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги учат на Единственото Писание – Древната Истина.

Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. Тайните са Заключени Субстанции. Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. Защото случвало се е да излезе Лъч от Тайната и да поразява тези, които не са били достойни за нея.

Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.

Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един единствен Миг, но този Миг е Абсолютен – наречен е Архи Мигът. В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. В това Велико Самовглъбяване живеят Най-древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние. Всички същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него. Докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието – това безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота.

Четвъртият Храм, в който живеят Най-древните Изначални, е Абсолютната Непознаваемост. Неведомостта е Първият Храм. Вторият Храм е Скритото в Неведомостта. Най-вътрешният Храм е Скритото в Скритото. Последният Храм, до който никой не може да достигне, е Абсолютно Непознаваемото. Всичко изтича от този Храм. Той е Неизговорим. Това Неизговоримо подхранва всичко и си остава Неизговоримо. За Него говорят, но То не говори, То мълви. Това Мълвие е Път към Самото Него. То ни води към Собственото си Безмълвие, защото ние разбираме Неизговоримото само когато открием Тайната на Безмълвието.

Неизговоримото е Велика Неопределеност. Определиш ли Го, изгубваш Го. Неизговоримото действа, без да прави действия, защото То превъзхожда всяко действие. Неизговоримото, когато действа, То не дарява действие, То дарява Тайнство. А Тайнството е Мистична Врата, която се отваря за тези, които са търсили своята Изначална Пълнота и които са прекратили себе си.

24-мата Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията. Източниците не са Извори. Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина. Чистотата, животът и светлината пред Древното Състояние на Източника – то е като отровата пред лицето на Еликсира. Малцина ще разберат това. Пътят към Източниците се определя от Най-древния. Тези Духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината – една част от тях ще бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията.

Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те ѝ устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете. Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.

Всеки Старец е Сам по Себе Си Велика Бездна, в която въвежда Своите Избрани. Що е Бездната на Един Старец? Това е Кръгът на Неговата Безкрайност. И понеже Старците са във Велико Единство и Древно Праединение, те ще обединят след време Своите Безкрайности. И съществата на тези Безкрайности ще се опознават като Сияния със Сияния. И това ще бъде възстановяването на Правремето, което ние наричаме Безвремието.

Изначалните Старци надминават и Тайната на света, и Тайната на вселената. И макар че са посещавали и света, и вселената, те си остават Непознаваеми. Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. Близки – защото любят нашата Душа, достъпни – защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя, и Непознаваеми – защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване, Вечно и Бездънно Осияване.

Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат – Океана от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава: Великото Сродство с Най-древния, с всякога Скрития Абсолют.

Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите вселени. Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и вселени.

Когато Абсолютът е решил да се прояви, Той е създал Ослепителния Древен Старец – Праобраза на всички Старци – и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. Най-специалното Благоволение е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост.

Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние. Но много скрито в Искрата живее частица от Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност.

В Ослепителното Сияние е заключена Книгата на Праизявата. Ако Прамистерията реши, тази Книга може да бъде отворена.

Хаварима Ин Маротот –
От Благоговение към Мистерия

Автор: Елеазар Хараш

Предговор първи

Това е едно пътуване на моето тайно Незнание – към Мистерията на моя Неведом Учител Азавот Махария.

Ал Марахия

Предговор втори

Ал Марахия е от онези ученици, които минаха през предаността и я преодоляха, минаха през жертвата и я преодоляха, стигнаха до Любовта и онемяха.

Ал Марахия достигна до тайния Храм на своя Учител Старец. Той чу звука на Духа, той вкуси Древността, той видя Безмълвието – Древния Корен – и сам се удостои с дихание от Древност. В него заживя Древната решителност.

Ал Марахия не търсеше лесното, а правилното и трудното, защото той знаеше, че скромната слава е в благостта на трудните и тежки времена.

Днес Ал Марахия живее в таен свят, той живее в Храма на своя Учител, той живее в Сърцето на Мистериозното Несъществувание.

Вторият Старец Азавот Махария

Древни Откровения.
Книга първа

Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш

Древността е Мистерия без светове, без минало, без бъдеще.

Мистерията е Неведома, а не Несътворена. Несътвореното е замислено да стане впоследствие сътворено, а Неведомото всякога си остава в Мистерия.

Първото Излъчване на Абсолюта е Дарахар – Гласът. После Дарахар изрича и произнася Мистерията, а тя отделя от себе си Бездната.

После Дарахар произнася в Бездната Словото Аривара – Същността, а от нея чрез друго Изричане е потекъл Ахамира – Животът.

Този Изначален Живот е бил недосегаем за Несътвореност и сътвореност. Този Живот е бил Сияние, а не светлина и ограничение.

В Несътвореността Животът е слязъл като светлина, но това вече е означавало, че ще има и тъмнина. Такъв е бил Великият Замисъл. Скритата Зарама – Истина – слизала все по-надолу.

Древният Живот се е къпел в океана на Прасветлината – Сияещата Същност.

По-късно Прасветлината слиза и става енергия – Несътворената Вода, което е било Живот в Духовността. А още по-късно енергията пак слиза и става вода за сътвореността, за да могат сътворените да се очистят и завърнат по обратен път в енергията и Прасветлината.

Сътворените същества са тези, които са избягали от Бога, но Той им подарява Вахая – водата, за да им каже, че Истинският Живот не е във времето. Тук са само проблясъците.

Меравот, или Древният Бог, ни е дал Същност, или Чистия Дух, за да минем през водата водач, да се върнем в енергията и оттам в Прасветлината. Този наш Чист Дух знае Пътя, защото той е създаден като бдителна Същност.

Прасветлината е Храната. Тя е Зарама – Истината: Изначалната Храна на Същностите – Боговете.

Всичкият този Път от Древната Мистерия до сътвореността е бил наречен Древният Поток на Слезлия Бог, или Любовта.

В Древността е нямало земя, а само този Древен Изначален Поток.

Древността е съставена от този Изначален Поток, който по-късно бил наречен Царството Божие, или Дух и Истина.

Древни Откровения.
Книга втора

Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш

Нищото е Течение-Състояние на Древния. Някога това Течение-Състояние е било единствено в Древния. После е излязло навън и така се е зародил животът.

Нищото е потекло и животът е тръгнал по своя Път. Животът е външен израз на Несътворената Древност. Ако животът е просветлен, той се превръща в Състояние на Нищото – самата Древност.

Прасъстоянието е отвъд живота и смъртта. То е самото Изначалие. То е Безмълвно, то не говори с езика на живота и смъртта.

Безмълвието говори с езика на Нищото, защото е част от Нищото. Нищото е Праезикът, а Безмълвието е Изразът на Праезика.

Животът в Духа е Дихание. Животът в Душата е дишане. Животът в сърцето е биене. Но Древният Живот е преди Духа, той е бил в Нищото.

Древният Живот е бил нещо в Меравот – нямал е начало, нямал е произход, защото Древният винаги е бил. Той е всякога и няма възраст. Той само е потекъл.

Животът е Течение на Древния. Той го е създал, Той го движи, Той го ръководи.

Древният е Неизречен. В Своята Неизреченост Той е Цял, Цялостен, Неизразим. Тук дори няма Дихание. Древният е Превъзходство.

Древният може да се намери при едно условие – ако заложиш живота си за Него. Тогава Той ще те призове в Себе Си и ще ти даде Себе Си – Най-великия Дар.

Древността всякога е превъзхождала световете, защото тя е излъчена от Великото Нищо – Абсолюта. Древността е Великата ни Родина, Родина от Прасветлина, Място на Пълнотата.

Във Вечността е само Вечният живот, а Пълният Живот е в Нищото – Древното Място.

За да се докоснеш до Древността, трябва да си преживял Истината; а когато не си преживял Истината, всички думи и понятия за нея са заблуждения.

Вечните Същества се наслаждават на Любовта, Мистериозните – на Бога, а Древните – на Абсолюта.

Любовта е Дълбина. Мистерията е Пълнота. Древното е Върховно Нищо – тук влизат тези, които могат да се отрекат дори от Пълнотата.

Поклон пред Върховното Нищо!