Любов и Благодарност

Пръв, Който е възлюбил човека, е Бог. За тази любов човек трябва да благодари всеки момент. (39/стр. 507)

Като стане сутрин и види изгряващото слънце, като усети неговата благотворна топлина, като види около себе си цветя, птички, животни, хора, той трябва да се изпълни с благодарност към всичко живо. (39/стр. 507, 508)

Може ли да благодари по този начин, всичко в живота му ще се осмисли, от най-малкото до най-голямото. Нещата се осмислят, само когато любовта и благодарността взимат участие в живота. (39/стр. 508)

Ако в трудни моменти на живота си не можете да намерите първата клечка кибрит – Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човешкото сърце, на което огънят трябва постоянно да гори, без да загасва. Загасне ли огънят в огнището, вие сте изгубени. Тогава трябва да дойде някой отвън да запали огъня ви, да ви спаси. Огънят на огнището и свещта на светилника трябва постоянно да горят. (39/стр. 509)

И при най-страшното положение да се намирате, къщата ви да отнемат, пак не се страхувайте. Да отнемат къщата ви, това значи, да отнемат тялото ви. Това е смъртта. Наистина по-страшно нещо на земята от смъртта не съществува.

(39/стр. 510)

Каквото да се случи в живота ви, бъдете вътрешно свободни. Знайте, че всеки момент сте на изпит – проверяват ви, обичате ли, обичат ли ви. Ако ви обичат, изпитват вашата благодарност. Благодарността ви трябва да бъде такава, че да сте готови да прегръщате и целувате като водата, а не като паяка, който прегръща мухата, за да изсмучи кръвта ѝ. (39/стр. 510)

Носи любовта, която сега извира в душата ти

Идете при извора. Не вода, която от години е турена в едно шише, но иди при извора и се напий. Това е вашата вода, тази вода, която от вас извира като любов. Не както едно време са живели бащите и майките ви. Носи любовта, която сега извира в душата ти.

(88/стр. 308)

Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. (88/стр. 308)

Ако ние дадем ход на Божията любов, то всичкото това благословение, което любовта носи, ще остане вътре в нас, ние ще станем хора силни.

(88/стр. 335)

Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си – и твоята любов ще бъде нормална.

(50/стр. 103)

Всички мъчения в света произтичат все от недоверие

Не казвайте, че хората са лоши, че ви препятстват да се проявите, но потърсете причината за това в себе си. Приложете вяра, търпение и любов и ще видите, че в скоро време ще постигнете добри резултати. (4/стр. 465)

Когато някой не вярва в тебе, това значи, че той се е усъмнил в тебе. Някога чувстваш една обида, една тъга, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе. (7/стр. 62)

Сегашните болести произтичат от недоверие към Първия велик закон: да възлюбиш Бога. (10/стр. 183)

Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си“. Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне. (11/стр. 173)

Индусите казват: „Убий всяко желание в себе си“. Аз казвам: Впрегни всяко свое желание на работа, не го убивай. Христос казва: „Отречи се от себе си“. Аз казвам: Възлюби себе си. Ще кажете, че това е противоречие. Питам: Защо трябва да се откажеш от себе си? Време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото начало в себе си, това значи, да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен. (4/стр. 90)

Сега, като ви говоря, някои се отнасят с недоверие към всичко. Те слушат и се дърпат назад, страхуват се да не изгубят това, което имат днес. Няма защо да се страхуват. Ще знаете: който се държи за човешкото, рано или късно, ще го изгуби; при това, човешкото ще му причини такива страдания, за каквито никога не е мислил. (40/стр. 403)

Кое е по-хубаво за вас – да срещнете едно същество, което има пълно доверие у вас за Доброто, което някога сте му направили, или да ви поглежда с недоверие? Обичта изключва всякаква лъжа. Всякаква лъжа навън; лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини – който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. Срещна ли лъжата, аз не се спирам пред нея, но я отхвърлям настрана, както Христос отхвърли сатаната и каза: „Махни се, Сатано, оттук!”. (43/стр. 20)

Няма по-голямо мъчение от това да се живее в съмнение и недоверие. Където отсъстват любовта, мъдростта и истината, съмнението се явява като вътрешен резултат на живота. Когато любовта се оттегли от живота, като резултат, идва престъплението; когато мъдростта се оттегли, на нейно място идва невежеството; когато истината се оттегли, вместо нея идва робството и ограничението.

(44/стр. 121)

Злото се ражда отпосле, като последствие на онова вътрешно недоверие, което съществува у нас. И затова казвам: щом се приближаваш към един човек, или щом един човек иде насреща ти, ти веднага си помисли, че Бог живее в него. (45/стр. 159)

Казвам: Трябва ни онова разумно и пълно доверие в Онзи, Който ни е пратил тук. Като помислим за Този, Който ни е пратил, да не усетим вече скръбта, страданията да изчезнат от нас, да бъдем готови за всички жертви при всички условия. (78/стр. 361)

Ние нямаме доверие в Бога.

(80/стр. 74)

Всички трябва да съжаляваме, когато нямаме доверие в Бога. Да дойдем да имаме доверие. (80/стр. 75)

Защо да нямаме доверие в Бога, Който ни изпратил на земята? Щом живеем и се движим в Него, Той има пред вид нашите нужди и ги задоволява. Защо тогава да не Му служим с любов и доверие? Защо да не сме готови да се жертваме за Него поне дотолкова, доколкото мъжът се жертва за жената, жената за мъжа, родителите за децата? Ако всички хора се жертват за Бога, за великата любов, трудните въпроси щяха лесно да се разрешат. (86/стр. 25)

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. (50/стр. 104)

Доверието е Реалност

Реално нещо ли е вътрешното доверие? Реално. То почива на известни закони. По интуиция човек познава дали длъжникът ще го излъже, или не. Казваш: „Аз познах, че тоя човек няма да върне парите, но от мене да мине“.

(9/стр. 234)

Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито“. Всяко неизпълнено обещание, всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето на човека. (9/стр. 234)

Ако искате да бъдете обичани от вашите приятели, от вашите близки, трябва да бъдете добродетелни и ако искате другите да имат доверие във вас, трябва да имате силна воля. Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява. (10/стр. 82)

Ако обещавате и не изпълнявате, и баща ви ще изгуби доверие у вас. Ако пък лъжата цари в душата ви, вие се отчуждавате от Бога. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случаи, лъжата може да има смисъл, но в душата абсолютно никакво изключение! (10/стр. 82)

Едно от отличителните качества на учениците от Божествената школа е абсолютното доверие.

(12/стр. 75)

Те имат пълно доверие помежду си и абсолютна вяра в своя Учител. Откак съществува светът никой ученик не е излъгал Учителя си, нито Учителят е позволил на ученика си да го лъже. Не е било случай ученикът да се усъмни в своя Учител. Тази е причината, дето в аналите на Божествената школа няма случай ученик да влезе вътре и след време да излезе. Който влезе като ученик в тази школа, той остава завинаги в нея. Докато не свърши учението си и не завърши развитието си, той не излиза вън от Школата. (12/стр. 75)

Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително според своя разум. (29/стр. 19)

Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога.

(29/стр. 19)

Щом човек разбере, че имате доверие в него, и той ще се отвори към вас. Докато хората нямат доверие един на друг, докато мислят само да се използват, те не могат да се обичат, не могат да бъдат приятели помежду си. (35/стр. 329)

Едно трябва да знаете: само онзи има право да се ползва от ключа на реалността, който е добил доверието на Бога. Всеки трябва да се стреми да добие това доверие, да получи свободен билет до слънцето, да получи ключа от касата на реалността, както и еликсира на живота, за да се превърне от стар дядо в млад, красив момък. (36/стр. 426)

Казвам: Вложете доверие във вашите приятели заради Бога. Вложете доверие във вашия мъж заради Бога. Вложете доверие във вашия Учител заради Бога. Вложете доверие във вашите слуги заради Бога, навсякъде вложете доверие. (48/стр. 154)

Кое е онова, което отличава един ваш приятел? Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел? Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. (70/стр. 257)

Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.

(70/стр. 258)

Дадеш ли пари на някого, дай ги с доверие. Как ще разполага той с тях, това е негова работа. Знай, че този човек, преди да поеме някакво задължение към тебе, първо се задължава към Бога. Вложи доверието си в своя ближен и не се страхувай. И той ще ти отговори с доверие. (86/стр. 40)

Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: Такава е Волята Божия. И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе. (11/стр. 163)

Какво нещо е женитбата?

Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея... свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот.

(34/стр. 145)

На жените пожелавам да бъдат пълни с Божията Любов, да носят идеята за прилагане на любовта и дето отидат, да носят аромат със себе си, да пръскат благоуханието на любовта. На мъжете желая да внесат доверие във всички жени, да разчитат на тяхната дума и на обещанията им. „Ако държите моите заповеди“ – това се изисква от мъжа. „Ще пребъдете в любовта ми“ – това се изисква от жената. Аз пък казвам: Жената да пребъдва в любовта, а мъжът да държи заповедите на жената. (4/стр. 500)

В ума и сърцето си ще имаш винаги само един Учител

И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, Когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма. (10/стр. 162)

Този Учител аз ще назова с името Учител на Любовта. Някой ме пита: „Ти вярваш ли в Христа?“. Казвам: не вярвам в Христа. Ами какво е Христос? Христос е външната страна, той е Учител на Любовта. Ако познаваш Любовта, ще познаеш и Христа. (11/стр. 175)

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. (19/стр. 281, 282)

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават. (19/стр. 282)

И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо – трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. (19/стр. 283)

Любовта, това е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика абсолютно са свободни.

(13/стр. 749)

В Божествената школа учителят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. (13/стр. 749)

Само ученикът, който е разбрал своя Учител, може да има тази Любов. Любовта – това е едно разумно проявление и само между две възвишени и разумни същества. И всякога, когато Любовта се проявява, има разумност. Даже тази Любов се проявява в кристалите. Любовта трябва да бъде разумна. Престане ли тази разумност, Любов няма. И когато говорим за Любов, разбираме две същества еднакво развити по ум и сърце: еднакво умни, повдигнати културно, с благородни души и силна воля, само такива две същества могат да се разберат. (13/стр. 751)

Достатъчно е на ученика да бъде като своя Учител. (13/стр. 752)

Изисква се един живот чист, абсолютно чист и свят. Този живот трябва да има всичките стремежи тъй, както са излезли от Бога, във всичките си действия трябва да бъдем тъй безкористни, тъй любещи като Него. Да не въздействаме на Божията Любов, да я не използваме, т.е. тая Любов да минава през мене и нито едно зрънце да не вземаме, всяко да отиде по своето предназначение. (13/стр. 752)

Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си?.“ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?“ – не е въпросът и Христос кой е. В света има само Един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. (14/стр. 133)

И всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. (14/стр. 133)

Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? (14/стр. 133)

И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?“. Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?“. Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. (14/стр. 133, 134)

Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. (14/стр. 134)

Божественият закон гласи: „Даром сте взели, даром давайте!“ С други думи: Всичко, каквото ви е дадено, ще дадете. Който не е готов да пожертва всичко за Божественото, той нищо не може да постигне. (58/стр. 222)

Докато нямате доверие в Божествения свят и не сте готови да се жертвате за Божественото начало в себе си, вие нищо няма да постигнете. (58/стр. 223)

Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. (14/стр. 138)

Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него. (19/стр. 281)

На първо място е необходимо да вярвате в ума, който имате. Какъвто и да е, на каквато и степен да е вашият ум, имайте доверие в него. Имайте доверие във вашето сърце, имайте доверие във вашата воля! Колкото и да е слаба волята ви, имайте доверие в нея. Следователно в дадения случай има три неща, на които да разчитате: разчитайте на ума си, разчитайте на сърцето си, разчитайте на волята си! (60/стр. 38)

Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми!

Аз виждам, кой де стои, но виждам, че всички светии са на земята и работят усилено в лабораториите на живота. Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът. Аз казвам това, което зная и което съм опитал. (4/стр. 82)

Ако върху това, което съм ви казал, се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото учение. То няма изключение. (10/стр. 184, 185)

Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. (6/стр. 247)

Ти любиш някого, но почваш да ревнуваш. Какво показва ревността? Ревността – това е една любов, проявена чисто на физическия свят. Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж. (13/стр. 750)

И учителят може да ревнува своя ученик, ако е изгубил доверие в него. И ученикът може да ревнува своя учител: той е изгубил доверие в учителя си – проявление чисто на физическото поле. Е, питам: ако ревнуваш, какво ще спечелиш? (13/стр. 750)

Ревност за Истината е друго, а ревност за Любовта е друго – когато с тази ревност ти отслабваш и ограничаваш човека във всичките негови постъпки, то е безразсъдство, то е чисто физическо. (13/стр. 750)

Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че това са най-великите Истини, които съм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. (15/стр. 157)

И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. (19/стр. 281)

Всички погрешки на човека могат да се извинят, но лъжата – никога! Който злоупотребява с доверието, което му е дадено, той злоупотребява с любовта. Този човек сам се излага на смърт. За да се избави от смъртта, човек трябва да бъде искрен в себе си.

(39/стр. 512)

Аз ви говоря, доверие имам във вас. Вие трябва да благодарите, че аз ви говоря. Никога човек не ви е говорил както аз ви говоря. Говоря ви самата Истина, не Абсолютната Истина, нея не може да ви я кажа. Ако ви я кажа, ще се опиете. (63/стр. 618)

Дойдете ли до Божиите работи, никакъв спор не се позволява. (81/стр. 603)

Белите Братя ще ви опитат

Нашите Бели Братя ще дойдат да ви опитат. Ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Нямате ли 500 лева?“. И ако му кажете, че нямате, той ще си отиде, а можете и да му дадете. Ако сте учител, така може да стане изпитът – ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Искам да вляза в класа ви, да слушам как преподаваш“. Ако кажеш: „На радо сърце“, тогава си издържал изпита. А ако кажеш: „Да попитам директора“, тогаз се свършва въпросът. Аз ви предупреждавам: тези Бели Братя могат да ви посетят. И вие ще се усъмните, дали е той, или не. Ще ги приемете с отворено сърце. Всяко колебание е колебание в Бога, защото те са посланици Божии. Бог се проявява чрез тях. Ако един от тези Братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално. (10/стр. 184)

Само пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината водят човека към положителното, в което няма никакви изключения. Който влезе в този път, той влиза в Божествената Школа, в която каквото предприеме човек, може да го реализира сто на сто.

(12/стр. 77)

Влезете ли в тази Школа, вие ще се ползвате от пълното доверие на възвишените и разумни братя. Няма по-голямо щастие за човека от това, да се ползва с доверието на възвишените братя, които живеят според Божествените закони, без никакви заповеди и принуждения. (12/стр. 77)

Успехът не седи в многото работа, не и в многото припкане, но в постоянството, в непреривността на работата. Нашият ум трябва постоянно да бъде свързан с онзи висш съзнателен свят над нас. Каквото и да работим, каквото и занятие да имаме, в каквито условия на Земята да сме, всякога трябва да бъдем свързани с онзи разумен невидим свят, който съдържа Духа в себе си.

(27/стр. 317)

Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Това значи човек да спечели доверието на своите напреднали братя, на ангелите, на светиите и на Бога. Да спечелите доверието на всичко възвишено в света, това е идеал, към който всеки трябва да се стреми. (35/стр. 509)

Всяко явление в природата има своите разумни причини. Както великите, гениалните хора на земята работят за обикновените хора и им помагат, така и разумните, светлите същества на небето помагат на хората, уреждат работите им, правят ги щастливи. От човека зависи, дали ще използва момента, когато някое разумно същество е насочило вниманието си към него. Не използва ли този момент, отнесе ли се към него с недоверие, това разумно същество отправя вниманието си към друг човек и на него помага. (36/стр. 570)

Когато казват, че някой е под благодатта на добрите условия незаслужено, това не е вярно. Всяко същество, което разумно използва добрите условия, които му се дават, заслужава тия условия. Когато казваме, че Бог помага на хората, ние имаме пред вид разумните същества, с които Той си служи. Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата. През това време Той изпраща в помощ на човека някое светло същество, което разполага с повече време. Това същество се отправя към друго, което разполага с още повече време. (36/стр. 570)

Като говорим, че трябва да се обичаме, ние имаме предвид това, че човешката любов е ограничена. Ти можеш да обичаш само баща си и майка си, или само брата и сестра си. Днес толкова са възможностите ти. Ти не можеш да обичаш ония твои братя, които са ти правили хиляди добрини. Ти още не ги познаваш. Това са ангелите на доброто. Благодарение на тях ти днес си това, което се виждаш. Ти познаваш само сянката на тези братя. Когато дойдат тези истински братя при тебе, ти ще видиш, че с тях не можеш нито да се караш, нито да спориш. В тяхно присъствие ти не можеш да мислиш криво. Като те види, този брат ще ти каже: „Братко, всичко, каквото имам, твое е. Разполагай с него, каквото искаш. Аз имам пълно доверие в тебе“. (59/стр. 152)

Но целокупността на това благо на живота ето в какво седи: да добием доверието на природата. Като живеем в природата, тия същества, които направляват всичко, да добием тяхното доверие. Да ни мислят, че сме разумни, да се доверят. Най-после, да добием доверие на онзи, който се интересува от нас. Природата, тя е като господарка. Тази господарка да ни гледа, че сме умни. После, онези в природата, които се интересуват от нас, да добием тяхното доверие. Туй е благото на живота. Щом добием доверието на природата, щом добием доверието на онези, които се интересуват от вашия живот, всичко е постижимо. Щом изгубиш тяхното доверие, веднага се заражда един процес на недоволство, падение на духа, една криза се явява, какво ли не. (75/стр. 47)

За Любовта готов съм
на всичко!

Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“. Бог е с всеки, който живее за Любовта. Разколебае ли се в нея, всичко е изгубено. Дойдете ли до това положение, не казвайте, че Бог ви е оставил, но търсете причината в себе си. Вие сте оставили Бога, отказали сте се от Него, затова и Той не се занимава с вас. (12/стр. 80)

Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да ѝ служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. (12/стр. 81)

Следователно, който иска да продължи и подобри живота си, той трябва да го посвети в служба на Бога. Да се подобри живота на човека, това значи да се подобрят условията му, да придобие Божията благодат. (35/стр. 482)

Ето отличителните качества на Любовта, която аз проповядвам: всяка една дума трябва да има само един смисъл. (13/стр. 721)

Силата на едно Учение зависи само от Любовта, която прониква в туй Учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. (14/стр. 133)

Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.

(14/стр. 138)

Имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш, и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена Любов. Това са признаците. Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. (21/стр. 8, 9)

Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. (26/стр. 21)

Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика. Любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. (26/стр. 21)

Човек, на когото имаш пълно доверие, носи Истината в себе си.

(41/стр. 134)

За мен е важен въпросът мога ли да служа на Бога и Той да остане доволен от мене като служа. И аз искам, като служа на Бога, и аз да остана доволен от Него. Да имам абсолютното доверие в Него! Каквото и да направи Той, да кажа, че е добро. Той не може да създаде нищо лошо. (65/стр. 95)

Ти един човек не може да го обичаш, ако той не е в полюса на истината. Ако той е в полюса на истината, той може да има доверие в тебе. Ако ти си в полюса на любовта и ако вие искате някой да има във вас пълно доверие, непременно той трябва да е в полюса на истината, а вие в полюса на любовта. Другояче никой не може да има доверие, че този закон е верен. (70/стр. 283)

Ако вие сте в закона на любовта, всички ще имат вяра във вас. Ако вие сте в полюса на истината, всички ще ви обичат. Единственото нещо, което може да се обича, това е Истината. Единственото нещо, което може да обича истината, то е любовта.

(70/стр. 283)

Щом разбереш какво нещо е любовта и щом разбереш какво нещо е истината, само тогава ще разбереш какво нещо е мъдростта. (70/стр. 283)

В Любовта трябва да имате абсолютно доверие един към друг.

(71/стр. 162)

Любовта трябва да е изобразена на вашите очи, любовта трябва да е изобразена на вашия нос, на вашата уста, във вашето лице, в пръстите, на ноктите, на космите, навсякъде трябва да бъде изразена. Всеки косъм трябва да е подписан с любов. Много цветове има любовта. Всичко трябва да е подписано с любов. Щом така са подписани, тогава може да живеем разумно, да живеем тъй както трябва. (71/стр. 164)