Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
ТАЙНАТА НА
ДОВЕРИЕТО
Варна, 2023 г.
ПРЕДГОВОР
Доверието изпреварва света
Доверието е разтвореност в Бога, в Учителя.
Доверието е поток, който тече в Единството.
Доверието е Велика Неизменност, Изначалност.
Всичко си има ръководство – Доверието се ръководи от Висша сила.
Доверието дарява огромна сила.
Да губиш доверието си в Бога, е загуба на контрол и влизане в карма.
В тази загуба на доверие действа твоята тъмна страна.
Бог в нас е Могъществото на Доверието.
Доверието е първичната връзка.
Който има Тайната на Доверието, има реална връзка с Бога.
Човекът на доверието осмисля всичко в своята Тишина.
Доверието е Древен Закон на Любовта.
Доверието е скрита и изначална Преданост.
Човек, без доверието, е лишен от реалност.
Доверието е Царството на живота – това е посланието.
Доверието е течаща Любов – Еликсир.
Доверието – произходът му е от Безкрая.
Доверието в Бога, това е твоето най-дълбоко решение.
Ако имаш Доверие в Бога, Бог те е прегърнал.
Доверието твори дълбините.
Доверието е плодородна земя.
Доверието, в своя най-дълбок смисъл, е Посвещение.
Там, където няма Доверие, нещо се е пропукало, нещо не е устояло.
Реалността може да расте само в Доверието.
Съмнението е тъмнина, Вярата е светлина, а Доверието е Прасветлина.
Истинското Доверие никога не е разсъждение.
Доверието се дава само на Чистите.
Доверието превъзхожда Вярата. Можеш да вярваш в един човек, но да не му се доверяваш.
Сам Мъдрият създава Доверието в себе си, чрез Бог в себе си.
Доверието е произлязло от дълбоко Слушание на Бога.
Доверието е коренът и основата на твоя живот.
Доверието ще получи собствената си Мъдрост.
Доверието е особен род Божие даване.
Истинското Доверие расте в трудностите и кризите.
Доверието ще те пресътвори.
Доверие докрай – и ще имаш Бог за свой Водач.
Елеазар Хараш
Божий Промисъл
Има едно разумно ръководство в света, в което всички хора трябва да се вслушват. Това разумно ръководство наричаме Божий Промисъл.
(книга 39/стр. 541)
Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот. Това е Бог. Той участва в нашите мисли, дела и ни предупреждава да не грешим, за да не страдаме. Помагат ни и други възвишени същества – ангелите. А всички се направляват от една разумна сила. В еволюцията влизат интелигентни същества, които направляват еволюцията. Христос дойде да ни каже, че тия сили са разумни. Христос казва: „Ако изгубихме солта, която Той ни е дал, какво ще стане с нас?“. (2/стр. 48)
В Божествения Промисъл няма никаква измяна. (1/стр. 602)
Има един Божествен закон, който определя точно нещата. (81/стр. 608)
Слави ли се Името Божие, славим се и ние
...Осветете чевръсто Името Господне в сърцето си. Това Име нека остане неопетнено. Туй е велик закон, на който трябва да се подчините. (1/стр. 73)
Никога не се колебайте. В пътя за Царството Божие най-напред стои камшикът, а то е страхът. После иде вярата, която трябва да бъде израз на абсолютно доверие в Божието Провидение и никога да не се поколебаваме.
(1/стр. 73)
И така, Господ иска от нас: да осветим Името Божие – по отношение на тялото, да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето, да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума. (1/стр. 73)
Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, във волята ви – и тогава всичко ще дойде, всичко е възможно. (15/стр. 157)
Да, вяра – тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, Милостив е Той и Благ.
(1/стр. 165)
Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете земни, нима Той ще забрави вас? Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота. Не сте се научили да служите на Бога. (1/стр. 202)
Вяра искам от вас. Вашето маловерие възпира силата на моя Дух. Какви знамения мога да направя пред вас, когато сте слепи? Какво мога да сторя, за да ви въведа в Истината, когато вашият ум е помрачен? (1/стр. 202)
Когато Бог иска вашите сърца да Му служите, вие мислите, че Той иска данък от вас. Бог иска нещо повече, Той иска посвещението на целия ви живот. (1/стр. 202)
...Бог, който ни е пратил в света, има голямо доверие в нас. В Бога има голямо търпение. От хиляди години Той търпи всички престъпления на хората.
(31/стр. 276)
Божественото е струна, която, докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всеки човек. (35/стр. 329)
Искам да проявя своята доброта и разумност, както е благоугодно на Бога, а не да угодя на хората. Всички трябва да се стремим да бъдем благоприятни пред Божествения Дух. (62/стр. 450)
И Бог като си обърне погледа, да види, че онова доверие, което ни е дал, ние го оправдаваме; и че ние освещаваме Неговото Име. (62/стр. 450)
Та, добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли. (62/стр. 450)
Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. (89/стр. 28)
Нека остане у вас мисълта: Бог, Който е вън от вас, да влезе и вътре във вас. Опитайте се да възлюбите Бога вътре във вас. (50/стр. 109)
Божественото Съзнание
Когато Божественото Съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това Съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. (28/стр. 126)
Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! Комуто е проговорило това Съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между Този, Който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка.
(28/стр. 126, 127)
Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото Съзнание, в което живеете.
(89/стр. 10)
Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. (34/стр. 134)
Сега вие искате да знаете обича ли ви Бог, или не. Ако досега не сте разбрали това, вие сте за съжаление. Бог ви обича и доказал е, че ви обича. Сега вие трябва да Го обичате и да докажете това. (44/стр. 414)
Вие мислите, че обичате Бога, и очаквате Той да ви възнагради за вашата любов. Това е криво разбиране. Ваша задача е – и млади, и стари да служите на Бога. Той ви е дал свобода, която трябва да проявите в служене на Бога.
(44/стр. 414)
Как ще служиш на Бога? С любов. Кажи: „Господи, благослови всички, които вършат Твоята воля. Изпълни сърцата им с Любовта Си“.
(44/стр. 414)
Ако искате да се повдигнете, дайте път на Божественото. То обединява частите в едно стройно цяло, както дървото обединява всички листа и клончета в стройна, хармонична система.
(50/стр. 107)
Пробуждане на
човешката душа
От Божествено гледище, душата може да се уподоби на пъпка, която очаква момента на своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването ѝ с Божията Любов.
(90/стр. 9)
Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. (90/стр. 9)
...Пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. (90/стр. 9)
Пробуждането на човешката душа и нейното разцъфтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения.
(90/стр. 9)
В пробуждането на човешката душа се вижда величието на Божията Любов.
(90/стр. 9)
Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя подтик на душата към нов живот. (90/стр. 9)
Подтикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този подтик именно ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода.
(90/стр. 9)
Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. (90/стр. 10)
Когато настъпи момента на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие. (90/стр. 10)
Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цветята се радват, когато цъфтят. (90/стр. 10)
Първата хапка хляб в устата ви представя пробуждане на човешката душа. Първият дъх на живота, това е пробуждане на човешката душа. От първата хапка хляб, от първия дъх на живота зависи храненето и дишането на душата. (90/стр. 11)
Вярата е, която спасява човека, а не знанието
Вярата отваря човешката душа. Казвам: Искаш ли да възприемеш нещо, ти трябва да се отвориш като цвят, да дадеш на светлината да проникне в тебе. (44/стр. 406)
Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в Истината, нито да я намери. Не да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. (1/стр. 203)
Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем. (2/стр. 48)
(5/стр. 147)
В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен. (5/стр. 148)
Да допуснем, че се намирате някъде в пустинята, изложени на явна смърт – отникъде помощ не идва. Какво трябва да правите? Обърнете се към Бога с пълна вяра и надежда, че за Него всичко е възможно, и след това очаквайте резултат. Няма да се мине дълго време и вие ще проверите този закон, ще видите, че Бог се проявява и в пустинята. (30/стр. 23)
Каква връзка може да направи онзи, който няма никаква вяра в Бога? Какви отношения можете да имате с даден човек, ако постоянно го подозирате и нямате никакво доверие в него? Ето защо, първата работа на човека е да възстанови своята вяра в Бога. Може ли да направи това, той всякога ще се ползва от Божиите блага, без никакви поръчители, без никакви посредници. (39/стр. 524)
Без вяра в Бога вие не можете да направите крачка напред. Вярата дава устойчивост на човека. С вяра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено.
(39/стр. 524)
Като ученици, от всички се иска пълна вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете вяра в Божественото. (39/стр. 524)
Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете Го да се проявява свободно. Не губете вярата си! Какви препятствия да срещате, не се обезсърчавайте. Хората могат да ви се смеят, това нищо не значи. Знайте, че невидимият свят цени усилията на човека и в края на краищата, ще го възнагради. (39/стр. 524)
За да опита вярата ви, разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. (39/стр. 524)
Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора, пред които стои сериозна работа. (39/стр. 524)
Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо, те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе. (55/стр. 152)
Вярата в Бога, това е великото освобождаване от всички ограничения и временни терзания. (88/стр. 305)
Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен живота на първия човек, е абсолютната вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха абсолютна вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото, и те послушаха. (39/стр. 516)
Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в рая, облечен в черен костюм, с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита, защо не ядат от дървото, което е всред рая, те се разколебаха. Те не знаеха, какво да отговорят. (39/стр. 516, 517)
Когато новият учител им каза, че ако ядат от забраненото дърво, ще станат като Бога, те се раздвоиха и изгубиха вярата си. С изгубване на вярата си в Бога, те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във вярата. (39/стр. 517)
След всичко това някой пита, какво да прави, за да стане истински човек? Ако си загубил вярата си в Бога, ти не можеш да станеш човек. Бог е първият човек в света, а ти – вторият. Ако си изгубил вярата си в първия човек, твоята съдба е подписана вече. Каква вяра е тази, която от най-малкия ветрец се разколебава? (39/стр. 517)
Вие вярвате в мене, когото виждате отвън, но не вярвате в мене, който съм във вас. Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, Когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате на Бога в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно. (50/стр. 90)
Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. (50/стр. 90)
Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме“ – така е казал Христос. (50/стр. 91)
Силата на човека е в неговата вяра. Без вяра човек не може да изпълни волята Божия. (51/стр. 72)
Очите на Огъня, с които Бог те гледа отвътре
Ще дойде ден и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат непоколебима вяра в Бога. Които имат тази вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат. Които нямат вяра, ще изгорят, ще се превърнат на въглен. (39/стр. 524)
Не е въпрос в смъртта на човека, но той трябва да се измени, да мине от едно състояние в друго. (39/стр. 524, 525)
Никой не може да се избави от този огън. Той е определен за чистене. Той ще пречисти всички човешки мисли, чувства, желания и постъпки. Всичко човешко ще изгори, а ще остане само Божественото. Няма да остане същество на земята, което да не мине през този огън. Който издържи, той ще влезе в новия живот; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бъдещи времена. Кога да е, в настоящето, или в бъдещето, човек неизбежно трябва да мине през огън. (39/стр. 525)
Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си
и ще ви избавя
Брегът е близо и бурята скоро ще престане. Аз внимавам за вашия живот и всякога ви упътвам. Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения.
(1/стр. 203)
Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. (1/стр. 203)
Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. (1/стр. 204)
Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. (1/стр. 204)
Сега, укрепете се във вярата и не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте Истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. (1/стр. 204)
Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте. (1/стр. 204)
Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца“. (3/стр. 66)
Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. (5/стр. 248)
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. (19/стр. 290)
Благословение е за нас да срещнем Господа и да ни проговори, но не външно да Го срещнем. Пазете се от това заблуждение! Не търсете Господа външно! (21/стр. 424)
Божиите обещания нямат обратни решения. Ето защо човек не трябва да се съмнява в Божествения план. Бог иска от човека да бъде добър и разумен.
(35/стр. 483)
Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия Ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие!“. Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи! Най-ценното, което Той имаше – душата си – да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит.
(67/стр. 101, 102)
Ако ме търсите с всичкото си сърце, няма да има нещо невъзможно
На двама господари е трудно да се служи. Но вие казвате, че вярвате. Добре, нека видя плодовете на вашата вяра и тогава ще благоволя във вас. Ако ме търсите с всичкото си сърце, няма да има нещо невъзможно. (1/стр. 205)
Когато ме призовете, не трябва да има разногласие в сърцето ви. Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема Истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. (1/стр. 205)
Не са думите, които скланят небето, но е доброто и чисто сърце. То е единственият залог, който важи. И ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да ме привлечете съм себе си? С нищо. Вие ще останете чужди завинаги, нито света ще придобиете, нито небето. (1/стр. 204, 205)
Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове. (4/стр. 467)
Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето разумно сърце, всякога резултатите са добри. (4/стр. 497)
Когато изпаднеш в голямо отчаяние, помисли за Бога, за Неговата Любов и вложи в Него всичкото си доверие. В един момент съзнанието ти ще светне, умът ти ще почне да работи, и в тебе ще настане дълбок, вътрешен мир. Това значи да живееш в радост и веселие, да бъдеш гражданин на новия живот. (23/стр. 12)
Природата има доверие само на онези, които имат морален устой. Който си позволи да проникне инкогнито в силата, в тайните на Природата, той ще изпита нейния камшик върху гърба си. За да спечелите доверието на Природата, вие трябва да живеете по нов начин, а не както сте живели някога, в миналото си. (29/стр. 127)
Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща. Той е като извор, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняват волята Божия. Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява Свещеният Пламък.
(30/стр. 94)
Казвате: „Човек трябва да има чисто сърце“. Чистото сърце е като чистата вода. Който има чисто сърце, той вярва на всичко. (36/стр. 660)
Като се казва, че човек трябва да стане като дете, това подразбира да има сърце чисто като на детето – да вярва във всичко. Да има човек чисто сърце – това значи да се намира в здравословно състояние на своя организъм.
(36/стр. 660)
Чистото сърце е извор: колкото повече дава, толкова повече изтича от него. (36/стр. 660)
Давай, за да получаваш – този закон се отнася само за чистите сърца. За нечистите сърца той не работи. В хора с чисти сърца канализацията никога не се запушва. (36/стр. 660)
Когато аз говоря на една душа, там ще има съживление на духа
Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но когато Дървото на Живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки. Всяко сърце, което съхне, и ум, който се помрачава, показват, че моята виделина не присъства в техните души.
(1/стр. 205)
Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме. (2/стр. 48)
Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. (3/стр. 59)
Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. (26/стр. 312)
И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. (26/стр. 312)
Бог е в света, Който е дал всичко. Бог ти е дал една душа, която излязла от Него. Ако имал доверие да ти даде тази душа, не мисли, че иска да ти вземе душата. Душите живеят с Бога заедно. Душата, която Бог ти дал, няма да я вземе, тази душа ще я благослови. Не мисли, че твоята душа Господ ще я вземе; не мисли, че сърцето Господ ще го вземе. Като ти вземе сърцето, на това сърце ще тури отличен ум, ще тури душа, ще послужи и ще влезе да живее в душата и в сърцето. Ти ще почувстваш, какво нещо е благият живот. (79/стр. 311)
Доверието се ражда в Единството с Бога
...Но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг. (3/стр. 60)
Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. (3/стр. 66)
Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. (3/стр. 66)
Сега ще ви дам едно правило, както за деца, но и възрастните хора могат да си служат с него. Когато дойдете до някое противоречие, до една невъзможност в живота си, кажете: „За Бога всичко е възможно. Аз живея в Бога и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна“. Поставите ли тази мисъл в ума си, Бог, Който живее във вас, веднага започва да действа. (29/стр. 23)
Със слизането Си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. (4/стр. 262)
Дето има хармония, там е Бог. Ето защо, всеки човек трябва да се запитва, свързан ли е с Бога, или не. Не търсете Бога отвън, като някаква форма, но търсете Го, вътре в себе си, като съдържание. (4/стр. 463)
Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота – да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвате всичко заради Него. (18/стр. 22)
Един в света има, за Когото всичко може да се жертва моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено – тъй го аз наричам. (18/стр. 22)
По отношение към нас, Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е Вечен, Безграничен. Той знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. (21/стр. 9)
Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога, и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. (24/стр. 9)
Ти като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пълно доверие в Него! (54/стр. 46)
Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил – доверие в безграничната Любов на Бога.
(82/стр. 16)
Да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да измрем гладни, няма да ни остави невежи. Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любещи.
(82/стр. 16)
Опитайте Бога чрез закона на Любовта. Дръжте мисълта в ума си, че е разумно Същество и че няма по-добро от Него. На Него като се гневиш, какъв ти е халът? На туй благото Същество ако се сърдиш, тогава какъв човек си? Ти трябва да имаш пълно доверие в Него. Ние нямаме едно пълно доверие.
(82/стр. 218)