Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи

Какво правя аз? Изучавам великите Божии закони, без да питам: „защо е така?“ и „не може ли другояче?“. (4/стр. 81)

Запитали Хермес, великия Учител на Египет, защо съществува злото. Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил. Такъв въпрос не се задава.

(4/стр. 82)

Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не?

(25/стр. 13)

Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! (25/стр. 13)

Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие“? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете ли да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. (26/стр. 45)

В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж. Изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.

(26/стр. 45)

Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. (26/стр. 45)

Всяка душа е един лъч от Бога и никога не се късат нейните конци

Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? (28/стр. 127)

...Онова, което аз нося в своята душа; онова, което ми дава достойнство като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. (28/стр. 127)

Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползвам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълна, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на великото Божие Царство.

(28/стр. 127, 128)

Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един вътрешен глас във вас, който ви казва: „стани, събуди се, какво си спрял!“. (28/стр. 140)

В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото. (28/стр. 140)

Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно, или на яве, навсякъде трябва да проявя своя характер. И като учител, и като свещеник – навсякъде ще проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам. (28/стр. 141)

Който върви по Божия път, трябва да има доверие към хората, да се разбира с тях. (51/стр. 72)

Дълбоко дръж душата си
за Бога

Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. (3/стр. 60)

Дръж Бога, вярвай в себе си, обичай Го, люби Го с всичкото си сърце – каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! (3/стр. 60)

Щом само се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдем до такъв живот, трябва да забравим отношенията си на Земята и да се считаме като Синове на Бога.

(3/стр. 65)

Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън... Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, Който може да ни обича, да ни люби.

(3/стр. 66)

Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота.

(4/стр. 91)

Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. (6/стр. 247)

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли. Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако от сега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. (12/стр. 71)

Ако има едно същество, което ни обича, мисли моето добро, трябва да имам пълното доверие в него. В света няма друго същество, което да желае нашата свобода така, както Бог. Всичките други може да ни ограничават, но Бог ни е дал пълна свобода.

(85/стр. 251)

...Всичко се постига, когато хората възстановят нарушеното равновесие между Бога и своята душа. Тази връзка трябва да се възстанови. (50/стр. 101)

Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. (39/стр. 504)

С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая, и в ада, и в живота, и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. (39/стр. 504)

...Натъкнете ли се на Божественото, застанете пред него със свещен трепет, както жадният пред водата и благодарете, че ви се е отдал случай да Го изучавате (39/стр. 506)

Онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите

Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човек е в напълно нормално състояние. Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас радост, надежда, разширение, свобода. Човекът, у когото сте съзрели този лъч, може да не е учен, но той е в сила да събуди добрите състояния у хората. Когато този лъч излиза от очите на някой човек, тогава и хора, и животни имат пълно доверие в него; няма ли този лъч, и хората, и животните бягат от човека. (33/стр. 219)

Животът на земята е параход, който пътува под зоркото и вещо око на своя капитан

Параходът е здрав, с добри и здрави машини, с опитни матроси. Вие, като пътник в тоя параход, пътувате по Великия Океан. Може да преживеете състоянието на човек, който се страхува да не пропадне; или може да сте тих и спокоен, да разчитате напълно на капитана, на матросите и на парахода. (4/стр. 91)

За предпочитане е да се оставиш в ръцете на опитния капитан и да наблюдаваш, през какви места пътуваш – поне ще научиш нещо. (4/стр. 91)

Апостол Павел казва на едно място: „Всички живеят и се движат вътре в Бога“. Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите? Стоите вътре в една лодка, в морето, дигне се буря, и вие се уплашите; питам: Де е вашата вяра? „Ще потънем.“ Ако сте грешни, ще потънете. (4/стр. 257)

Ако приличате на злато, сребро, желязо, ще потънете. Но ако сте една лека перушинка, ще останете на повърхността, а другите ще потънат, защото носят голям товар – горко на тях! Следователно недейте товари умовете си никога с такива мисли, които да ви обременяват. (4/стр. 258)

Когато сте в един параход, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате от страхуването? Стойте спокойно, имайте доверието на едно дете. Този, Който е направил парахода, ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и най-после ще спре. Гръм има, буря има, не се бойте. (4/стр. 277)

И животните спазват закона на Доверие

Доверие има даже и у животните, ако човек им вярва, и те спазват този закон на доверие. (26/стр. 45)

Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той ѝ даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което ѝ се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете. (26/стр. 46)

Вие трябва да вложите всичкото си доверие в Разумната Природа, в нейния ум, в нейния промисъл.

(26/стр. 322)

Казвам: Моето желание сега е всеки от вас да има доверие към законите на разумната природа и да знае, че щом постъпва съобразно тях, ще има добри резултати; има ли добри резултати, ще има и подем на духа. (30/стр. 401)

Важно е какво
Господ мисли

Не е важно какво мислят хората, важно е какво Господ мисли – Той, Който е жив. Господ е навсякъде, дето има разумни същества. Той не е в мъртвите, не е и в грешните. Под думата „Бог“ аз разбирам приятните чувства, мисли, които усещате, изпитвате в себе си – вашето съзнание да разберете Бога. Той живее в нас и има сила да ни възкреси. (4/стр. 258)

Ако Господ не е в свръзка с мене, ако Той не може да ме оживява, защо ми е този Господ и каква полза, че имало някакъв Господ? (4/стр. 258)

Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме“. Ако Бог е с вас, нека се опитат да ви изядат, те ще платят скъпо за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо; живият Господ е с него. (4/стр. 262)

Но когато дойде Христос, Той каза: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете“. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани, но Той се обръща към онези, които имат вяра, които имат доверие към Бога, и които е изпратил на земята. За нас е привилегия, че сме изпратени на земята, че ни е възложена някаква работа да се учим. Бог е предвидил всичко за нас, не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. (56/стр. 364)

Да имате доверието на Бога

И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е каква е Неговата вяра във вас. Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. (34/стр. 173)

Съвършенството подразбира Единение с Бога... Който живее в това Единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. (34/стр. 185)

И тъй, вложете Любовта в душата си! Във всеки човек е вложено Божествено начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание. (34/стр. 204)

Да имате доверието на Бога, това е идеал за човешката душа.

(35/стр. 509)

Да платите дълга си навреме, заедно с лихвите му, това значи доверието да отвори вратата си за вас. Който всякога е бил изправен в работата си, той се ползва с доверието на Бога. Каквото и колкото поиска, Бог ще каже: „Този човек има отворен кредит пред мене. Дайте му, колкото иска“.

(36/стр. 142)

Следователно, искате ли да възстановите кредита си пред Бога, махнете преградата, която сте поставили на пътя на Божествените блага.

(36/стр. 142)

И тъй, човек трябва да има вяра в Бога, а Бог – доверие в човека. Когато се спазват тия отношения между човешката душа и Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползва от подкрепата и защитата на разумния свят. Той владее магическата пръчица... (39/стр. 527)

Каквито препятствия да среща на пътя си, ученикът трябва да постоянства. Той трябва да бъде като гумена топка: колкото пъти да се удари в препятствието, всякога да е готов да отскочи, да се върне назад и пак да настъпи. Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на абсолютна вяра в Първата Причина. (39/стр. 528)

Дръжте в ума си основната мисъл: абсолютна вяра в Божественото, без никакво съмнение и подозрение.

(39/стр. 529)

Вярата в Бога, това е магията на живота. (39/стр. 529)

Едно неразположение, едно съмнение, едно недоверие на завист вътре. Това са все такива външни недъзи, които трябва да се изгладят от характера, за да може човек да стане силен. Силният човек може всякога да отстрани от себе си отрицателните сили. (39/стр. 535)

По доброто Бог познава своите чада. Той има доверие само на добрите хора. Щом съзнава своята доброта, човек дава път на Бога в себе си. Той знае, че Бог живее в него. (42/стр. 194)

Когато любовта се проявява в човешкото сърце човек е доволен от всичко. Всякакво смущение, недоволство, недоверие изчезват... Когато придобие любовта, човек влиза в своята добра съдба или „дихарма“. (42/стр. 424)

Няма по-голямо щастие в света да дойде да работи Бог в съзнанието. Да дойде Божественото съзнание в нас и в другите, и да слушаме Божественото от всички страни. (48/стр. 155)

Това е истинската философия: Да не злоупотребяваме в целия си живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. Единствен, Който има доверие в нас, той е само Бог. Единственото Същество, което не се съмнява в нас, то е Господ. Той никога не гледа на лошата страна на човека. (52/стр. 178)

Всички сте изпратени на земята да работите, да учите, да станете граждани на Царството Божие. На всички ви е дадено доверие да изпълните мисията си, както трябва. (53/стр. 59)

Бог ви е надарил с отлично тяло, със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и вие сте длъжни да запазите тия качества. Бог ви е надарил още с мощен дух, с велика душа, в замяна на което вие трябва доброволно, от любов да изпълните Неговата воля. (53/стр. 59)

Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. (56/стр. 115)

Казвам: Бог е дал на нас абсолютно доверие. Че той ни дал живота и този живот как ще живеем оставил ни свободни. Когато се върнем в невидимия свят, може да иска сметка. В този живот няма какво да те ревизират. Той те оставя напълно свободен. Радвайте се на онази свобода, която Бог ви дал.

(61/стр. 423)

Онова доверие, което Бог ти дал, не престъпвай, не злоупотребявайте с доверието, което Бог има към вас. Аз казвам: Не злоупотребявайте с доверието, което Христос има към вас. Туй трябва да бъде като едно мерило. Не искам един други да се съдите. Всеки себе си да съди според закона на Божията Любов, според закона на Божията Мъдрост, според закона на Божията Истина и свобода. Тогава само ще се образува едно общество и вие ще се разбирате. Като се срещнете, в лицата си ще видите какви сте. (61/стр. 424)

Достойнството на човека седи в това да бъдем честни към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си, да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия! Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. (64/стр. 14)

Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в мен, че всичко ми е дал. Следователно и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мен, да изневерявам на Този, Който е имал такова доверие към мен, каквото никой друг! (64/стр. 14)

Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие – и като грешите, Той да ви вярва. Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. (70/стр. 258)

Радвайте се, че Бог има доверие, дал ви е туй преимущество. Дал ви е доверие. Предвидил ви е всичките тия блага. Изпълнете Неговата воля доброволно, тогава ще имате Неговото благословение за в бъдеще. (73/стр. 545)

Под думата „дух“ разбирам: онази разумна сила, с която човек може да извърши всичко в света. А под думата „свобода“ разбирам: няма по-хубаво нещо от свободата. Да се даде на човека свобода, да се проявява тъй, както той намери за добре. Не мислете, че е произвол. Ние имаме свобода, доверие в този човек, че е умен, че главата му е пълна с мисловна сила, сърцето му е пълно с любовни чувства, душата му е пълна с велика свобода. Духът му носи Божествена сила. (73/стр. 648)

Трябва да оправдаем доверието, което Бог ни е дал. Бог ни е изпратил на земята, да оправдаем това доверие. Ако от ония условия, които Бог ни е дал, не оправдаем, тогава погрешката е наша. После доверието, което един към друг даваме, трябва да оправдаем това доверие. Доверието, което вие ми давате, аз трябва да го оправдая и доверието, което аз ви давам, вие трябва да го оправдавате. Доверието, което ние имаме към Бога, Той го оправдава. Той оправдава доверието, което ние имаме.

(83/стр. 148)

Онези, които уповават на Него, никога няма да бъдат излъгани. В любовта на Бога човек никога не може да се излъже. Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум значи да вложиш всичкия си капитал, който имаш да не пропадне. Казва Христос: „Събирайте съкровищата на небето, дето крадец и молец не ги изяда“. (83/стр. 148)

Бог има пълно доверие да изпълним, което сме обещали

Казва: „Ако ме любите, ще изпълните онова, което съм ви казал“. Любовта е закон да изпълним Божиите думи. Бог има пълно доверие в нас, да изпълним каквото сме казали и да не правим думата Му на две. Това, което сме обещали да го направим.

(71/стр. 40)

Не моята дума да бъде закон, но вашите обещания, които сте дали пред Бога, те да ви бъдат закон. Онова, което от любов сте обещали, него изпълнете, не каквото аз ви казвам. Аз не искам да ви съдя, защото, ако съдя вас, ще съдя себе си. (71/стр. 40)

Изполвайте Божията Любов за нашето благо! Изпълнете онова, което сте обещали. Аз говоря за една любов, която произтича от обещанието. Любовта, която действува във вашите сърца, е любов да изпълните вашите обещания, които сте дали. Вие сте обещали да мислите добре, че при всичките условия, всякога ще имате необятна светлина във вас. Това сте обещали. Второто обещание: Всякога ще бъдете тъй щедри, че към всички ще бъдете еднакви в чувствата си. И трето: Всичко, каквото ви се каже, ще го направите. Тези трите неща са, които сте обещали. Това е, което аз зная. Проверих тия работи и ги намерих, документи има, прочетох всичките документи седят, какво сте обещали. Много хубави обещания, но забравили сте обещанията си. Бог е Дух, за да изпълним обещанията си. Когато изпълним обещанията си, тогава ние ще Го познаем, както сме и познати. Тогава Божията Любов ще ни се изяви.

(71/стр. 41)

Аз искам да имате доверие в Бога за онова, което е вложил във вас. Той е вложил Духа Си във вас да живее. Аз искам да вложите доверие в Бога за душата си, която Бог ви е дал. Аз искам да вложите доверието си в Бога за ума ви, който Бог ви е дал. И най-после, да имате доверие в Бога за сърцето си, което Бог ви е дал и за тялото, което Бог ви е дал. Да имате доверие в Бога. (84/стр. 126)

Бог ни е пратил и ние минаваме по тънкото въже на живота

Веднъж вързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи. (69/стр. 156)

Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми“. Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие и аз, и ти ще минем“. Това е Божественият закон. (69/стр. 156, 157)

Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. (69/стр. 157)

Сцеплението на тялото ни зависи от любовта, която ние имаме. Клетките и всичките органи, които имаме, любовта ги държи. Тя е силата. При най-големите бури ти не трябва да се разклащаш. Ти трябва да имаш уважение и почитание към Бога. Бог е имал доверие към тебе и ти е пратил отличен ум, сърце и тяло. (69/стр. 206)

Та, постоянно дръжте връзка с Невидимия свят. Не с тревога, но дръжте съзнанието си във връзка с тая закономерност, която урежда работите. Законът е: Този, когото ти обичаш, той се грижи за тебе. И ти като ги обичаш, и ти се грижиш за тях. Ако ти мислиш за някого, и той мисли за тебе.

(69/стр. 208)

Бог е в Тихия глас

Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин, да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. (12/стр. 17)

Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение. (5/стр. 247)

Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото... (35/стр. 79)

Няма по-хубаво от Божествения глас. Когато дойде Божественият глас, всичко утихва. Човек не е радостен, когато скача, но когато има мир, едно спокойствие, една тишина. (62/стр. 390)

Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него

Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават, и обичат като добър и умен господар. (47/стр. 127)

За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре. (47/стр. 130)

Имайте пълно доверие в Бога. При всички мъчнотии и изпитания да бъдете тихи и спокойни. Като се разтревожите, помислете си за Бога, за да се успокои душата ви. Помисли за тези адепти, понеже всички действат в едно и също Име. (47/стр. 137)

Човекът на истината не се страхува от нищо. Той поглежда открито, с доверие към всички хора. Щом вярва в Бога, той е безстрашен. Пред нищо не се колебае, не се съмнява и не подозира. За него лоши хора не съществуват.

(47/стр. 279)

Господ казва: „Станете господар на тялото си“, на всички тия 30 милиарда души, които са вършили работа заради тебе. Оценявай всички тия души, те те обичат. Трийсет милиарда души имате, които говорят за „нашия господар“. Като изгубиш тяхното доверие, какъв човек ще бъдеш? Вие искате да бъдете благоугодни на вашия свят. Вие ще бъдете благоугодни на вашия свят само тогава, когато започнете да оценявате жертвата, която правят ония същества, които живеят във вас. Ако ти не оценяваш вътре в тебе, които са жертвали, как ще оцениш онова, което е вън от тебе? Или аз го турям другояче. Ония души вътре, 30 милиарда, които показват Любовта на Бога, които се жертват заради мене в дадения случай, работят заради мене, като мисля за тия души, в ума имам идеята, че Бог е определил 30 милиарда души, които не мислят за своето благо, а мислят заради моето благо. (66/стр. 377)

Станете деца на Послушанието и Смирението

Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. (4/стр. 272)

Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинността и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. (4/стр. 271)

Законът на Небето има символ в децата – тяхното безкористие. (4/стр. 273)

Какво струва на човека да изпълни Божия закон и да каже: С Бога всичко мога да направя. Това значи: С любовта всичко мога да понеса. (4/стр. 498)

Всеки трябва да се съзнава като клетка от Божествения организъм и да върши само това, което главата на този организъм му заповядва. (35/стр. 479)

Казано е в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Сега и аз ви казвам: Станете като децата, за да направите връзка с вашия велик Баща. Каква връзка може да направи онзи, който няма никаква вяра в Бога? (39/стр. 524)

Човек трябва да има детинска вяра. Не говоря за вярване, но за абсолютна вяра, за абсолютното доверие. Съществува един Божествен закон, който задоволява всички нужди на живота. Всяка Божествена нужда се задоволява навреме. Обаче първо в човека трябва да се яви желание да изпълни волята Божия. (50/стр. 214)

Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. (5/стр. 476)

И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние, да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. (4/стр. 273)

За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви.

(4/стр. 278)

Първо ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

(50/стр. 111)

Бих желал да имате доверие в Бога, както ония, най-добрите деца. Знаеш кои са най-добрите деца? Които никога не са се навъсвали, които никога не са ставали своенравни да се гневят на баща си и майка си. Като му кажат: „Иди на чешмата да донесеш вода“ – то с радост отива, не казва: „Не искам“. Думата „не мога“ да не съществува. Като мине някой и ти каже: Направи ми една малка услуга – направи я. Не се отказвайте от малката услуга, която всеки един може да направи. (76/стр. 189)