Учителят и Бог

Моята вяра досега никога не ме е излъгала. Моят Господ досега никога не ми е изневерил, нито пък аз съм Му изневерил. Никога не е било време, когато да е имало стълкновение между мене и Бога. Аз зная коя мисъл е направо от Бога. В мене няма желание аз да оправям света. Бог е направил света. Да направиш една такава вселена, какъв ум се изисква, каква сила, каква грамадна работа! (88/304, 305)

Аз вярвам в това, което говоря. Вярвам в Божиите закони и всеки момент ги прилагам на практика.

(5/стр. 154)

Да заслужим
Доверието на Учителя

Вие ме мислите, че съм подобен на вас (когато сте слепи), който говори днес едно, утре – друго, и че най-малките препятствия могат да отклонят намеренията ми. Вие сами изопачавате думите ми. Когато аз говоря, вие не ме слушате добре. Ако аз говоря за духовния хляб, вие разбирате хляба на плътта.

(1/стр. 202)

В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: „На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем“. Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви. (1 стр. 204)

Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват Специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери… Знаете ли какво ще ви се повери? Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да развалите Славата Божия; каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за Слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (15/стр. 157)

Ако аз имам доверие във вас, защо и вие да нямате доверие в мене? Когато дойда във вашата къща, трябва да намеря ключа да седи на касата, да бръкна там, в касата; а ако вие не оставите вашия ключ на касата – ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросът. Доверие трябва да имате! (16/стр. 117)

Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате. Ако неочаквано влизам и излизам от стаята ви, ще кажете: „Дали и тази вечер пак ще дойде?“. Не искам да ви смущавам. Тъкмо сте се затворили в стаята си и се занимавате, като ме видите, ще се изплашите. Нужно е взаимно доверие между хората. Аз искам да предам това изкуство на всички, та като почна да се явявам и изчезвам пред вас, да кажете: „И ние знаем това изкуство“.

(17/стр. 158, 159)

От всички се иска абсолютна чистота. Човек не трябва да допуска в душата си нищо нечисто, с което да опетни душата на своя брат или на своята сестра. Велик морал е нужен на всички! Питаш: „Защо ме гледаш?“. Че аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. Аз виждам, че твоите прозорци са затворени и си мисля: „Да отворя ли прозорците ти да ме видиш, или да вляза, без да ме видиш“. Питам се: „Да вляза ли, или да не вляза? Хайде, да не вляза“. (17/стр. 159)

Моето желание е, аз спрямо вас имам две мнения. И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко да направя. А у вас има друг човек, за който аз не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото, трябва да живее само от изобилието на Божественото.

(18/стр. 23)

Да кажем, че в едно училище, между учители и ученици, има пълно доверие, пълно единение, учителят да храни тази пълна, възвишена Любов, и учениците – също. Има ли нещо по-хубаво от това? Само по този начин може да дойде онова знание. (21/стр. 103, 104)

Там, дето има спор, Истината никога не може да излезе. В мир и спокойствие расте и се развива Истината. В мир и любов расте Истината. Щом дойде Любовта, вие ще имате доверие в мен, и аз във вас, и ние ще можем да се разговаряме, да се разбираме. Щом влезе най-малкото съмнение, тези отношения между нас не могат да съществуват. Няма в света нищо скрито-покрито! (21/стр. 424)

Имам доверие във вас, иначе не бих ви говорил. Казвам: Аз имам доверие във вас. Ако вие имате туй, което аз имам към вас, работата върви добре. Моите добри намерения – това, което аз имам към вас, ако и вие го имате, аз ще спечеля. Ако го нямате, аз пак ще спечеля, аз никога няма да изгубя.

(72/стр. 101)

Но ако вие нямате същото отношение към мене, вие нищо няма да спечелите, вие ще изгубите. Сега и ако аз имам вяра в Бога, както Бог има вяра в мене – че ме е пратил Бог на Земята, имал вяра в мене. И аз трябва да имам същата вяра и същите отношения към Бога, които Той има към мене. Аз ви казвам какъв е законът. (72/стр. 101, 102)

Същият закон важи и за отношенията един към друг. Двама души не могат да се обичат, ако нямат доверие един към друг. Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло. Казвам: между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата.

(72/стр. 102)

Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие. (74/стр. 27)

Всекиго мога да лекувам, но ако злоупотребиш с доверието, което Бог дал на един човек, лошо нещо ще те постигне. Всеки може да се лекува. Няма по-силно лекарство от любовта. (87/стр. 215)

Какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?

Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. (26/стр. 43, 44)

Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. (26/стр. 44)

Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно – ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си. Ето ви церът. Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът. (26/стр. 44)

Единственото нещо, от което човек трябва да се стеснява, това е злоупотреблението със свободата на разумните същества. Никога не злоупотребявайте с доверието, което някой човек има към вас. (38/стр. 189)

Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума: между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки, поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. (38/стр. 330)

Когато Провидението пази човека от погрешки, това показва, че той се ползува с доверието му. Провидението вярва, че, като го запази един път, и да го изостави по-нататък, той няма да сгреши. (38/стр. 337, 338)

Искреността е извор на духовни сили и на Божествена енергия

Бъдете тъй искрени в душата си, за да носите Божията виделина! Отвън може да имате съмнения, но в душата си трябва да бъдете крайно искрени. Туй е великото! Когато Бог види, че ние вършим Волята Му, за Него няма две мнения – Той всякога е готов да ни благослови и да ни даде онази вътрешна радост, която е в Него. (27/стр. 197)

Слушаш ли Господа, всичко ще върви добре. Тези неща аз съм ги проверявал в миналото, проверявам ги и сега. Този метод може да приложите, но бъдете искрени, чистосърдечни към себе си! Ще си кажеш: „Заради любовта към Бога всичко мога да направя“.

(10/стр. 183)

Малцина хора могат да се лекуват по духовен начин. Кои хора? Само тия, у които няма абсолютно никакво съмнение. Те трябва да имат абсолютно доверие към тебе, пък и ти да бъдеш абсолютно искрен към тях. Няма ли това доверие и тази искреност помежду им, никакво духовно лекуване не може да има. Тогава ще приложиш един от методите на Природата: водата, билките и др. Този метод е най-добрият – без никакви разноски, без никакъв лек.

(22/стр. 166)

И като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл и си готов да направиш услуга. Това значи Любов. Този поглед трябва да бъде чист, лазурен, тъй както небето. То е Любов! В ръкуването ни и във всичките ни обходи тази Любов трябва да вдъхне на всинца ни доверие, че ние сме, които ходим по Новото Учение на Любовта. (13/стр. 721, 722)

Някои ще попитат: „Ти какво мислиш?“. Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. (4/стр. 263)

Истински човек е онзи, който може да схване нуждите на своя ближен в даден момент и веднага да му се притече на помощ. Днес хората са изгубили доверие един на друг, вследствие на което се въздържат да си помагат. Те са изопачили своя живот, изгубили са ония естествени отношения помежду си, оная естествена обхода. (36/стр. 659)

Знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на Земята? Понеже Той даде голямо доверие към хората, Той вярваше, че ще излезе нещо от тях. (59/стр. 253)

Най-важното качество на човека от шестата раса е силен стремеж за работа и братолюбие

Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу. (2/стр. 48)

Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие един към друг. В бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Имат го само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти – пълно доверие. (27/стр. 317)

После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума – и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо. (27/стр. 317)

Любовта носи физически, духовен и умствен живот. Изопачи ли се любовта, в човека се явяват ред отрицателни състояния. Тъй щото, упадъкът на човека се дължи на изопачаването на любовта. Затова в новата култура, в новите вярвания любовта трябва да се внесе като нова фаза на живота. Това може да се постигне при условие, да има човек пълно доверие към всеобемащата любов, към Бога. (33/стр. 310)

Хората на шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. (39/стр. 355)

Елате с мене!

Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! „Как?“ Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея! Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене – вратата е отворена. Ще решите този въпрос! Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение. Всичко туй ще се реши, знаете ли как? Ще се образуват едни по-святи и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си или сестра си, да не придобие други братя и сестри и да не придобие стократно онова, което е изгубил“. Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. (15/стр. 194)

Сега думата „истинен“ и „верен“, ето какъв е законът, когато се проповядва едно учение: щом е силна в тебе надеждата, Бог е, Който е създал материалния свят има доверие в тебе, ти имаш отворена врата. (66/стр. 373)

Тайната на приемането

Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. (2/стр. 108)

Човек трябва да има къща, не само за гости от физическия свят, но той се нуждае и от къща за приемане на Господа. (5/стр. 352)

На християните е дадена задача да работят върху себе си и върху своите ближни, да съдействат за приемане на Бога в себе си. Всеки трябва да отвори сърцето си за Бога, да се примири с всички хора. (5/стр. 471)

Първото условие за влизане в новия живот е приемане на Божественото. Който приеме Божественото в себе си, той лесно ще разреши и най-мъчните въпроси; който не го приеме, ще се намери в задънена улица. (12/стр. 17)

Ще живеем, ще приемем Божественото и ще изпълняваме Божията воля. Само по този начин ще изправим своя вътрешен свят, т.е. своя ум и своето сърце. (12/стр. 17, 18)

Човек е дошъл на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовта.

(35/стр. 275)

Да живее човек в новото учение, това значи, да е отворил път в себе си за възприемане на Божествения живот.

(39/стр. 108)

Щом възлюбиш Бога с всичкото си сърце, ти ще Го видиш. Правило е: Докато не възлюбиш Бога, ти не можеш да Го видиш. (39/стр. 108)

Щом възлюби Бога и се свърже с Него, човек се изпълва със сили и мощ, може да разреши всички мъчнотии в живота си. Той ще има страдания, ще боледува, но всичко това ще счита за привилегия. Това са задачи за разрешаване.

(39/стр. 109)

Оттук вадим заключението: не коригирайте Божественото в себе си, но оставете Го свободно да се проявява. Щом се проявява свободно, То само ще коригира всички погрешки. (39/стр. 516)

Следователно, дръжте се за Божествените идеи в себе си, защото в тях е вашето спасение. Те съдържат мощна, велика сила. Откажете ли се от една Божествена идея, вие губите силата си.

(39/стр. 516)

Ако във вашия ум не влезе една светла мисъл, в сърцето ви – едно топло чувство и във волята ви – едно добро действие, никога няма да намерите Господа. Този е пътят за приемане на Божественото. (50/стр. 101)

Приемете нещата такива, каквито са дадени. На всеки човек са дадени такива очи и уши, нос, уста, пръсти, каквито са нужни за неговото развитие. На всеки човек е определено с какви хора да се среща. (81/стр. 604)

Притчи

Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват. И те трябва да ви намерят в положението на онзи млад и красив древен цар, който отишъл на лов в една гора и някъде след десетия ден на пътя му се изпречила една много красива боса девица, преследвана от злосторници. Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар. Царят я завел в шатъра си, направил ѝ легло, поставил я да си легне, тогава тя се обърнала към него и го запитала: „Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб?“. Той ѝ отговорил: „Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност“. Така тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им? Колцина щяха да имат доблестта да не се докоснат до нея? Ето въпросът, който трябва да разрешите. Девицата е вашата душа, която трябва да пазите чиста вътре в себе си. (6/стр. 236, 237)

Моралът, честността ти се изпитва, когато си сам: никой да не те следи, никой да не те контролира. Морал е да срещнеш жена, сама в гората и ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш. Нека тя ти благодари и спечелиш нейното доверие. Правилно ли е да срещнеш една жена, и тя да трепери от тебе? Морал ли е това?

(17/стр. 159)

Един млад момък, от високо произхождение, се влюбил в красива, млада мома, също от високо произхождение. Като се оженили, той се усъмнил в любовта ѝ, помислил, че тя обича друг някой. Понеже благородството му не позволявало да се разправя с нея, отчаян и огорчен, той напуснал дома си и тръгнал по направление към близката река, с намерение да се удави. Като търсел дълбоко място в реката, чул стъпки зад себе си. Обърнал се назад и видял своята възлюбена. Тя се приближила при него и тихо му пошепнала нещо. Той се зарадвал и веднага се отказал от решението си да се дави. Ако би го запитал някой, какво му казала младата жена, той би отговорил: „Моята възлюбена ми каза, че ако се удавя от съмнение и недоверие към нея, и водата ще ме изхвърли навън“. Водата обича да влиза в човека, да утолява жаждата му, но никого не приема в себе си. Възлюбената му пошепнала, че го обича, че никого другиго не е обичала, и всякога ще му бъде вярна. Той ѝ отговорил, че е готов да изправи погрешката си и в името на нейната любов, да живее и да обича всички хора. (68/стр. 195)

Докоснете се до
мантията на Бога

И днес Христос се обръща към всички хора, като им казва да оправят живота си, да изчистят сърцето си и да се допрат до дрехата на своя Баща. „Къде е Той?“ Навсякъде. Тревата е Негова дреха, камъните са Негова дреха. Събувайте се лятно време боси и ходете по един-два часа по тревата, по камъните. Докоснете се до цветята и дърветата и ще чуете тихия глас на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели“. Сега е моментът да се докоснете до мантията на Бога. Тя е пред вас, готова да помогне на всеки, който вярва в нейната сила. Това проповядва Божият Дух на всички хора по лицето на земята: „Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас. Вие ще бъдете мои чада, а Аз – ваш Баща. Ще напиша закона Си във вашите сърца и ще настане Мир и Радост по цялата земя“. (5/стр. 155)

Дъщерите на Бог

Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм се с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. Но ще ѝ кажете: „Аз съм слаб“. Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща. А Любовта – тя е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. (4/стр. 260, 261)

Считай, че каквото имаш, принадлежи на Бога. Това да стане твоя кръв и плът. (50/стр. 106)

Упование

Уповавай първо на Бог, а после на себе си и на ближния си. Който вярва на Божественото, работите му се свършват добре и с успех. (81/стр. 603)

Ще каже някой, че уповава на своя ум и сърце. Няма защо да уповавате на ума и на сърцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мъдрост и светлина, сърцето си на влиянието на Божията Любов и топлина и волята си – на Божията Сила. (81/стр. 606)

Сега е краят на века, ликвидация със сметките на миналото. За да ликвидира правилно, човек трябва да има вяра и упование първо на Бог, а после на хората. (81/стр. 607)

...Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. (68/стр. 229)

Аз разчитам на всеки от вас дотолкова, доколкото и вие уповавате на Бога. Който не уповава на Бога и живее вън от Него, е подобен на всички хора. (91/стр. 77)

Като се намирате в трудно положение, изговорете следната формула: Йова и ре. Щом нямаш хляб и се намираш в трудно положение, изговори тази формула дълбоко в себе си, с вяра и упование в Бога, и хлябът ще дойде.

(92/стр. 176)

Важни неща

Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. (5/стр. 152)

И аз ви казвам в Името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето. (50/стр. 110)

Аз зная какво сте говорили в миналото. И тогава отлагахте за следното прераждане. Ще кажете, че нищо не помните. Кой ви е крив, че не помните? Аз помня. (50/стр. 113)

Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. Коя е вратата към Бога? Вярата. (50/стр. 114)

Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. (50/стр. 114)

Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. (50/стр. 115)

Не разчитай на водата в шишето, но на живия Божествен извор, който дава изобилно и доброволно. (81/стр. 602)

Геройството на човека се заключава именно в това да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (5/стр. 152)

АУМЪ

* Утоки (остар.) – поток, вода (бел. ред.).

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

ТАЙНАТА НА

ДОВЕРИЕТО