Правила от Учителя

И сега питат: „Ние какво трябва да правим?“. Да не изнасилваме. Ние се изнасилваме всички. Дойде някой при мене, иска по някой път, забелязвам, познавам хората – да му кажа нещо... „Не мога да ви кажа“. „Нима нямаш доверие“ – значи, не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо? Сега хората не разбират: в туй учение някой път трябва да изясня някой велик закон някому, но не разбират, че има опасност.

(14/стр. 134)

И казва Йоан: „Не правете насилие“. Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат.

(14/стр. 136)

Значи сърцето е само за любовта. Освен любовта нищо друго не туряйте в сърцето си. Умът е само за мисълта. Турите ли друго нещо в ума си, освен чиста, светла мисъл, вие ще се разстроите. (39/стр. 512, 513)

Сърцето е място за чиста планинска вода. Турите ли масло в сърцето си, всичко е свършено с вас. Дето е любовта, там е животът. Вложете любовта в сърцето си, за да имате живот в себе си, като велико благо, дадено от Бога.

(39/стр. 513)

Приложите ли тия правила, вие сте се домогнали до магическата пръчица, посредством която можете да се подмладите. Какви са методите за подмладяване, не казвам. Те могат да се дадат само на онзи, който е спечелил доверието на разумния свят, който си служи правилно с Божествения и с човешкия принципи. Не прилага ли тия принципи разумни, колкото и каквото да обещава, нищо не може да му се даде. Докато не се е научил да дава доброволно, човек не се ползва с доверието на разумните същества. (39/стр. 513)

Едно правило ще ви дам: Ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него и дръжте я в ума си.

(79/стр. 90)

С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, провидението сега ще ги изправи. И за себе си същия закон. Да вярваме в доброто в нас, в онова, което Бог е вложил в нас. Въпреки всички наши погрешки, като мислим така, ние ще излезем много по-скоро от мъчнотиите, в които сега се намираме. (79/стр. 91)

Давам ви едно правило: Търсете Бога във всяко време. (88/стр. 338)

Три неща трябва да имате предвид: Бога обичайте, в ближния си не се съмнявайте и себе си не презирайте! (88/стр. 339)

Всякога прави нещата според Божественото време... (88/стр. 390)

Лесен път в света няма, има тесен Път. (14/стр. 9)

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“

Всички трябва да бъдем носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставят части от Божествения организъм, а Бог изисква, Неговото тяло да бъде здраво и всички удове да са в хармония. Само така човек може да бъде радостен и весел... Причината за дисхармонията, недоверието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Бог е направил. (4/стр. 458, 459)

Всички народи да съберат частите на Скинията в едно цяло, това подразбира стихът: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“. С други думи казано: Не изопачавайте великата любов, която Бог е вложил във вашите души. (4/стр. 461)

Грешен е само онзи, който е нарушил съчетанието, което Бог е направил. Обърнете се към Божественото в себе си с желание да възстановите хармонията, която съществува между ума и сърцето ви, между душата и духа ви и вие ще бъдете добри, ще се радвате на благата, които ви са дадени. (4/стр. 465)

Днес Христос обръща внимание на всички хора да съзнаят, че в тях е образът на Бога и да се заемат да Го очистят, да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени.

(4/стр. 466)

Христос е проповядвал Любов и Свобода. Там, дето любовта отсъства, съществува насилие и безлюбие.

(4/стр. 497)

Защо сегашните мъже и жени не се разбират, защо семействата от ден на ден се разрушават? Защото хората са изгубили Вярата си. Те нямат доверие един в друг. Какъв е този живот, в който хората не си вярват? (5/стр. 154)

Сега на някоя жена е натегнал мъжът и си казва: „Учителят право говори, аз ще го напусна“. Не, не, аз не говоря за това. И някой мъж, като му дотегнала жената, и той иска да я напусне. Аз не поддържам това, а говоря по този въпрос принципно, вътрешно. Ти сам си дошъл в света и сам трябва да живееш. А сам да живееш, какво значи? За Бога да живееш сам значи за всички да живееш и всички в тебе да живеят. Това значи сам. (14/стр. 134)

Е, в един дом може ли да има нещо по-възвишено от това, между мъжа и жената да има туй възвишено трептение и от устата им да не излезе нито едно горчиво слово? (21/стр. 104)

Ето какво иска този Великият Учител да внесе в дома ти: бащата ще бъде посрещнат от дъщеря си и каквото му каже тя, той да ѝ вярва, защото никога не му е казала лъжа. Да го обича, и той да обича дъщеря си. Майката да обича дъщеря си, да обича сина си. (21/стр. 104)

Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима

И аз виждам навсякъде кихане: учители, проповедници, майки, бащи – всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода, ще престане това кихане. Гледай стаята ти да е изчистена, тогава няма да има кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. (4/стр. 260)

Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита.

(14/стр. 137, 138)

А в едно духовно общество не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие. (15/стр. 516)

Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. (26/стр. 15)

Лицето ни трябва да бъде тъй подвижно, че от всяка част на лицето ни да радиира онази Божествена светлина. От всички части на лицето ни трябва да излизат най-хубавите, най-възвишените неща. То трябва да е като един рефлектор на нашия вътрешен живот. (26/стр. 148)

Изразителен е такъв човек! И като го погледнеш, благост диша от него, доверие ти внася. В такъв човек няма никакво раздвояване. Аз гледам, някой човек ме погледне и изведнъж бързо си свали очите. Защо? Страх го е да не проникна в душата му. Няма защо да се страхува – аз отдавна съм проникнал. Ще бъде смешно, почвата да се страхува от водата. Водата е проникнала вече в почвата и постоянно прониква.

(26/стр. 148, 149)

Какво по-хубаво от това да имаме доверието на невидимия свят, да ни даде възможност да разполагаме със силите на природата? Задача на ученика е да спечели доверието на невидимия свят, да му поверят известни тайни, да му открият известни закони и формули, които щом произнесе, да му се притекат на помощ. Обаче при разрешението на тази задача от ученика се изисква чистота. Той трябва да бъде чист и целомъдрен. (30/стр. 398)

Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. (32/стр. 306)

Ще се явят хора, извори на новия живот. Като срещнеш такива хора и ги наблюдаваш, ще видиш, че в маниерите, в погледа, в говора им нищо не внася съблазън. От пръв поглед, такъв човек ти внушава доверие. Касата ти е отворена, ти излизаш, влизаш вкъщи, но имаш пълно доверие в този човек – той никога няма да злоупотреби с твоето доверие. (52/стр. 178)

Питате някой човек дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата.

(59/стр. 379)

Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот. (59/стр. 379)

Ако вие влезете в Невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата Любов, каква е вашата Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи ще гледате дали във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце царуват тия велики Божествени Добродетели. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е възможно. (15/стр. 157)

Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. (22/стр. 179)

Говорът на Бог и
говорът на дявола

Христос казва на всеки човек: „Възлюби Бога в себе си, за да възлюбиш и ближния си“. Но дяволът му казва: „Велико нещо е любовта! Ти не си готов още за нея, не можеш да любиш и да прощаваш. За да любиш, ти трябва да бъдеш учен, да познаваш законите на цялото Битие“. Христос се противопоставя на дявола и казва: „Дали си учен, или прост, беден, или богат, голям, или малък, ти можеш да любиш и трябва да проявиш любовта, която е вложена в сърцето ти“. (4/стр. 498)

Помнете: С любовта човек може всичко да постигне. Грозният може да стане красив, бедният – богат, невежият – учен. Без любовта човек губи всичко – и богатство, и красота, и знание. Не вярвайте в лъжливи учения, които ви казват, че не можете да прилагате любовта. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта, не вярвайте в онзи, който ви казва, че не вървите в правия път. (4/стр. 499)

...Който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе си едното краче на дявола. Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата „мога“, а дяволът – с думата „не мога.“ (4/стр. 499)

И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш!” Долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа! В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. (10/стр. 165)

Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителят, е вярно?“. Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно“. Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не. Когато Белите Братя ви говорят, вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. А когато черните братя ви говорят, усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината.

(10/стр. 185)

И Писанието казва: „Господ ще заповяда на ангелите си на ръце да те подигат“. Това ще бъде, но кога? Когато Господ ти заповяда да се хвърлиш, а не когато дяволът ти заповяда. (28/стр. 141)

Един Баща има в света – Господ

Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско. И когато така схванете Христа в себе си, вие ще усетите един Мир, една Радост, която ще ободри мъчнотиите ви.

(3/стр. 60)

Всички хора са братя помежду си. Следователно, като срещнеш един човек, ще знаеш, че той е твой брат, а Бог е Баща на всички. (5/стр. 109)

Да си подадем взаимно ръка за братство! Това иска Христос от всички хора. Нека всеки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него. Какъвто и цвят да си, важно е да цъфнеш; какъвто и плод да си, важно е да вържеш и да узрееш. Моята задача е да дам на всеки корен тор, повече влага, светлина и топлина. (5/стр. 479)

Да имаме хора с устойчив характер и диамантена воля; да имаме едно общество, проникнато от любов към ближния. И тогава няма да се искат полици и записи, за да получиш пари. При пълно доверие ще даваш пари назаем, без да се съмняваш ще получиш ли обратно сумата. Отношенията между кредитор и длъжник ще бъдат братски. Но това е външната страна. Сега извадете от душата си всяко съмнение. Толкова пъти съм ви казвал: Благото, което придобия, не е за мене. Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си. (20/стр. 81, 82)

По отношение към нас, Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е вечен, безграничен. Той знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. (21/стр. 9)

Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг.

(21/стр. 34)

Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора.

(21/стр. 34)

Има ли по-хубаво нещо от това да седим, да се разговаряме и да имаме абсолютно доверие един към друг? По-красиво нещо от това няма.

(21/стр. 103)

„И отвори умовете им да разбират Писанията.“ И ви казвам: Има Един в света, Който е така спрямо нас. И цялата жива природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ, Той е от Чиято душа, дух, сърце, ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете си и помага. На този свят, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“.

(21/стр. 104)

Ще вярваш, че имаш един баща, който всякога се грижи за тебе. Бащата казва: „Синко, вярвай, че аз съм при тебе“. Обаче, вярата изисква правилни отношения между бащата и сина. Като син, когато съм при баща си и когато не съм при него, аз пазя свещено неговия образ. Аз се чувствам свободен пред него. Аз храня синовни отношения пред баща си, а не господарски, нито робски. (41/стр. 135)

Семейство, основано на недоверие, не може да устои. За да възстановят доверието си, хората трябва да признаят Бога за свой Баща и да определят отношенията си към Него. Христос казва: „Един е вашият Баща“. (57/стр. 105)

Бог гледа на това кой как изпълнява работата

Ние трябва да бъдем свързани с Божията Любов, с Божията Истина, с Божията Мъдрост, каквото и да правим: ядем ли, работим ли, спим ли, копаем ли, пишем ли – всякога и във всичко да влагаме Божественото. Вложим ли Го, ще имаме Божието благоволение. Не Го ли вложим, може да изпълняваме и най-хубавите работи, пак няма да имаме Божието благоволение. Бог гледа на това – кой как изпълнява работата.

(27/стр. 199)

Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си. А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.

(34/стр. 173)

Всеки човек, за когото работите с всичката си душа, той всякога ще има доверие във вас и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намерете във всеки едного по една добра черта, която постоянно да носите в ума си. Тази добра черта е Божественото в човека.

(35/стр. 329)

Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа.

(49/стр. 72)

Невъзможното за човека е възможно за Бога

Старата дреха представлява земния живот, а новата – небесния. Върнете се в домовете си и облечете новата дреха на небесния живот. Колкото пъти грешите, ще знаете, че пак ще изпълните Божията воля. „Голям грешник съм.“ И като грешник, пак можеш да изпълниш Божията воля – от теб зависи, от твоето добро желание и силна воля. (5/стр. 117)

Някой може да е праведен, но няма желание да изпълни Волята на Бога. За предпочитане е да бъдеш грешник, но да изпълниш Божията воля, отколкото да бъдеш праведен и да нямаш готовност да изпълниш Волята на своя Баща.

(5/стр. 117, 118)

Някои ме слушат, но се усмихват в себе си. Защо? Изказват недоверие в думите ми, не вярват, че грешникът може да изпълни Волята на Отца си. И Сара се усмихна в знак на недоверие, когато Господ ѝ каза, че ще роди син. Той я запита защо се смее, но тя скри Истината и каза, че не се смее. (5/стр. 118)

Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, а всъщност Бог живее в тях, и те Му служат. (5/стр. 478)

Щом Христос видя болния човек, той му вдъхна доверие, погледна го в очите и го запита: „Искаш ли да оздравееш?“. „Искам, Господи!“ Като го погледна в очите, Христос си каза: „Не съм видял такива очи!“ (21/стр. 424)

Искате ли Бог да ви лекува, ще вложите в Него пълно доверие, абсолютна вяра. Ама дали ще се излекувам ? Щом се обръщате към Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трябва да имате. Вложете любовта, вярата си в Първата Причина на нещата и за нищо друго не мислете.

(35/стр. 476)

Прилагайте доброто и
не се отказвайте

Добре е човек да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага Доброто, което чува. (5/стр. 120)

Ако опитът му днес не даде никакъв резултат, пак да го повтори. Трябва да постоянствате, докато опитът излезе сполучлив. (5/стр. 120)

Ще излезе някой по-силен от вас да ви изкушава. Не се обезсърчавайте. Ще минете и през съмнения, и през изкушения, но не се отказвайте от опита. Като правите някакъв опит, бъдете сам в стаята си. Така е постъпвал и Христос. Когато искал да излекува някой болен, Той изпращал близките му навън и оставал сам с болния. Ще кажете, че за да повярвате в Бога, искате да видите някакво чудо. Сегашните хора вярват и без чудеса. (5/стр. 120)

За да вървите в правия път, изпълнявайте волята Божия. Да бъдете слепи за доброто и за злото! (8/стр. 27)

Някой иска да знае, какво мнение имам за него. Ако иска от мене някаква услуга, ще му услужа, но няма да си кажа мнението за него. Какъв смисъл има, да му кажа, че е добър и честен човек, а не съм готов да му услужа с една малка сума? Де остана моята последователност между думи и дела? Като му дам сумата, която иска, с това аз изказвам доверието си към него. Дела се искат от нас, а не думи. (8/стр. 27)

Всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате.

(14/стр. 133)

Христос донесе
семката на Любовта

Едно време, когато Христос дойде на земята, Той донесе една семка, която представляваше новото учение, и я нарече семка на Любовта. Той даде семката в ръцете на евреите, като им каза: „Давам ви тази семка, да я пазите добре, да не я изгубите. Тя ще ви направи силен и велик народ“. В началото те повярваха в Силата, която се крие в семката, и започнаха да говорят за нея на всички хора. Така тя се предаваше от ръка на ръка, от един народ на друг, докато най-после я загубиха. (5/стр. 120)

Загубването на семката не е нищо друго, освен забравяне. Евреите забравиха за нейното съществуване. Те изгубиха Вяра в нейната Сила, изгубиха търпение да чакат нейното благоволение да се прояви и казваха, че тя е обикновена семка, с обикновено съдържание.

(5/стр. 120)

Братя, вие сте изгубили пътя, по който семката е вървяла. Върнете се назад да я намерите и отново да я посадите, но не в земята, както по-рано, а в сърцата си. Там тя ще се развие добре, ще даде сладки плодове, които ще отворят очите ви. (5/стр. 121)

Но аз казвам положително: в онзи дол има вода, има един богат извор, идете и вижте, един отличен извор, какъвто никога не сте виждали, и като пиете от този извор, всички болести ще изчезнат в света. (13/стр. 722)

И Христос е един такъв велик извор! Велик извор е Той, Който изтича от Бога. И казва Той: „Жива вода ще има“. Сега този Христос някои от вас сте Го намерили, слушайте Го, приложете учението Му. (13/стр. 723)

И аз ви казвам, че вашият Учител Христос ще ви помогне, но трябва да сте готови. Има неща добри, заложени във вас, и вие можете да успеете.

(13/стр. 723)

Любовта, това е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика абсолютно са свободни.

(13/стр. 749)

В Божествената школа учителят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. (13/стр. 749)

Страданията са привилегия за човешката душа. И Христос беше изложен на поругания, на страдания, но Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. Въпреки всички изпитания и страдания, Христос не се усъмни в Бога. Това именно Бог изисква от онези, които Го любят. Тяхната любов трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него. (34/стр. 204)

Христос учи едно учение: да имат любов към Бога, към Първата Причина, за да може, като любят Бога, Бог да вложи дарбите – туй, което Той е вложил в душата. Христос учи да обичаш ближния си и да може този ближен като майката да вложи дарбите. Да обичаш, най-после, и себе си, за да може любовта на Бога, любовта на ближния и твоята любов като работи, да израсне в тебе великото. Така се постига великото в света. (88/стр. 351)

Любовта се предава чрез Учител. Христос дойде на земята да научи хората да любят. (81/стр. 607)

Любовта прави преврат в човека

Тя може да обърне към Бога и най-големия грешник. Истинско обръщане е това, при което човек обръща и кесията си, и сърцето си. Той е готов на всякакви жертви; на такъв човек може да се разчита, той заслужва доверие.

(5/стр. 475)

И тъй, за да проявим своята любов на земята, необходимо е да дадем от нея на онези, които се нуждаят от любов. А любовта се проявява в някаква услуга, в какъв да е смисъл: или с една сладка дума, или като нахраниш някого, или като го нагледаш, когато е болен, или когато дойде някой при тебе и му окажеш всичкото си доверие. (7/стр. 62)

Ние, в отношенията си помежду си, внасяме само недоверие. Дойде някой при нас, иска пари на заем, казваме му: „Нямам“. Кажи му истината: „Имам пари, но не мога, не искам да ти дам“. Защо не му даваш? Защото не вярваш в него и мислиш, че ще те излъже. С това не съзнаваш, че правиш пакост и на себе си, защото един ден ще изпаднеш в същото положение, няма да имат и в тебе доверие. (7/стр. 62)

Любовта изключва всякакво съмнение. Който живее в Любовта, той дава на всички еднакво. (35/стр. 510)

Любовта не търпи никакво користолюбие на пътя си. Най-малкото користолюбие в човека е в състояние да произведе голяма реакция в света на любовта. Най-малкото отрицателно чувство – омраза, завист, безверие, съмнение, е в състояние да прекъсне пътя на любовта. (39/стр. 353)

Влезе ли любовта в живота, редът и порядъкът се възстановяват. (39/стр. 353)

Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. (37/стр. 48)

Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. (37/стр. 48)

Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действат едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е Любовта, там са Вярата и Надеждата. Те трябва да действат едновременно. (37/стр. 52, 53)

Вярата действа във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. (37/стр. 53)

Любовта никога не се губи. Бог е Любов. Може ли Бог да се изгуби? Той може да се оттегли от тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби.

(39/стр. 504)

От всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начинът, по който можете да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, че Бог живее във вас и вие в Него.

(64/стр. 232)

Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? (64/стр. 493)

Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. (64/стр. 493)

Щом кажеш: За добро е – веднага любовта започва да действа в света. Ако вие не се научите да имате доверие в любовта, нищо не можете да постигнете. Сега вие още нямате доверие в любовта. Не че нямате доверие, но по някой път казвате: „Дали моята любов е правилна?”. Казвам: Не си възприел любовта, както трябва. (77/стр. 29)

Ако и аз не съм готов да чакам – и аз няма да получа. Господ ти каже: „Чакай, чакай“. Може да мислиш, че много време ще мине. Няма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение с нашето колебание и недоверие. Той е много точен. Ако няма никакво раздвояване в любовта, нещата стават навреме. (77/стр. 29)

Любовта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести. Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта – пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава. (81/стр. 281)

Щом дойде до Извора на живота, човек започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползва с доверието на съществата от разумния свят. Дето е любовта, там животът се проявява в своята пълнота; дето е мъдростта, там знанието се изявява в своята истинска светлина; дето е истината, там свободата се проявява такава, каквато душата я желае. (81/стр. 410)

Ако искате любовта да ви посети, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силните, на искрените желания на човека, които излизат от неговата душа. Любовта не иде по механически начин. Тя е сила, която не се подчинява на обикновените човешки желания. (35/стр. 274)

Една Любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува.

(50/стр. 103)