За четирите елемента и техните „деца“, за плътта и мумията

Всички тела се раждат от земята, защото земята е майка на всички телесни неща.

Първият човек е направен от кал и затова всички хора са подобни на него – от кал. Ето защо те трябва да растат и да се съхраняват от земята чрез храната и онова, което тя им предоставя за пиене.

Онова, което се състои от небето и е от небето, то трябва да бъде съхранявано от него, а не от земята. Онова, което е родено във водата и е получило живота си в нея, се съхранява от водата. Във водата е неговият живот, а извън нея – неговата смърт, както това ясно се вижда при рибите.

Онова, което въздухът ражда и което е от въздух, като тенериабин, манна, маточина и други, то има в себе си небесни и въздушни сили, и то трябва да се съхранява от него. Това ясно се вижда при птиците, които летят във въздуха, но не и във водата или огъня, нито под земята.

Онова, което земното царство ражда и което е от него, и което произлиза от него, трябва също да се запазва от него. Тук спадат всички червеи и пълзящи животни, следвани от всички треви, корени и онова, което расте от земята. Например, ако тревите и корените бъдат извадени от земята, която е тяхна майка, те ще изсъхнат, ще се развалят и скоро ще изгубят своята влага, от която иначе растат и наддават.

Онова, което идва или се ражда от огъня, или има неговата природа, както това е при саламандъра и феникса например, то трябва да запазва и живота си в него. Благодарение на това, след като е достигнала дълбока старост, птицата феникс се ражда изново.

Кожата на саламандъра и оперението на Феникса са такива, че никой огън не може да ги изгори, нито да ги погълне. Фениксът може дори да се самозаражда от пепелта си.

Всяко дете е радост за своята майка и то е предпочитано и приятно на своята собствена майка, отколкото на някоя друга, която не го е раждала. Съществуват четири Майки, които раждат всички телесни неща и само един Баща, който е Небето.

Всяка телесна материя, чиято собствена майка трябва да се отнеме, е изложена на смърт и се превръща в мумия. Това е така, защото всичко, което губи живота си, е мумия.

Мумия е самият човек и балсамът, лечебната сила на природата. Видимото тяло, така както е една мумия, има все още невидимото тяло при себе си. Ето защо то може да прави чудеса, като че все още живее.

Мумията е като един магнит и също както обикновеният магнит привлича желязото към себе си, така и човекът е също един магнит и привлича хора към себе си хора. Например, когато се разпространи вярата, че на едно място е станало чудо, тогава хората се стичат там, като всеки укрепва суеверието в другия. Благодарение на това се формира един невидим център на сили (магнит). Така, чрез силата на (злоупотребената) вярата и въображението, се случват наистина изцеления, а хората преписват това на усилията на някакъв си светия. Тези хора не обръщат внимание на това колко по-извисени са делата на светиите пред тези на мумията, защото след никой светия не е необходимо да се бяга. Ако е Волята на Бога, светията сам ще дойде при тебе. Освен това не е необходимо нищо да се обещава, подарява или дава. На Христос също не се е плащало за делата Му.

От четирите елемента най-първо място заема въздухът, защото той е бил преди останали елементи, дава им живот и е скрит в тях. Това ясно се вижда при огъня, който не може да гори без въздух.

Въздухът е най-голямата сила за огъня, защото, колкото повече въздухът или вятърът прониква в него (огъня), толкова по-силен, пламтящ и буен става той (огъня). В огъня въздухът сгорещява, а извън него изстудява.

Огънят е животът – без въздух огънят загасва, без въздух човекът, както и всички живи създания, които не могат да си поемат въздух, трябва да се задушат.

Нищо не може да живее без въздух и всичко, което има въздух в себе си, то има също и живот в себе си; и също както един човек може с дъха си да загаси пламъка на една горяща свещ, така и огънят, водата и земята могат да го направят, защото те също имат едно скрито дихание в себе си. Това го доказва следният пример: ако човек вдигне запалена свещ високо над горящ огън, тя ще изгасне. Същото ще се получи и ако тя бъде държана над течаща вода, както и над предварително изровена земя.

Огънят, водата и земята не могат да се разпростират със своето дихание толкова надалеч, както човека с неговото. Диханието на човека е неговия дух, който той по магически начин може да изпрати на сто мили разстояние, така че духът да свърши всичко, което самият човек иска да направи. Такива послания на духовете се пренасят от едно място на друго със скоростта на вятъра.

Съществуват няколко вида плът – плът на земята, плът на водата, плът на въздуха и плът на огъня, които се различават по своята природа.

Плътта на земята, която се приспособява за живот в нея, е най-разпространената и опитомена плът, каквато е тази на воловете, кравите, телетата, овцете, свинете и други подобни създания. Към плътта на водата, която се приспособява за живот в нея, спадат всички риби, раци, жаби, охлюви и други подобни, а към плътта на въздуха – всички ходещи птици, имащи крила и пера. Плътта на огъня, която се приспособява за живот към него, се нуждае от голям кипеж и огън. Към нея спада всичкия дивеч.

Така както въздухът заема първо място сред четирите елемента, така също и неговата плът е най-здравословната от тях.

Също както водата не е храна, а питие, така и нейната плът, спрямо останалите видове плът, трябва да се приема като нещо за пиене. Въпреки това обаче, тя си остава плът. Ето защо, който е отказал месото, няма право да яде риба, раци, охлюви и други подобни създания. Месото на рибата е постно, то не насища и в човека става отново на вода.

Плътта на елемента земя е средна. Тя подсилва тялото на човека и е най-подходящата храна за него. На здравеняка тя дава сили, а на слабия ги отнема.

По природа плътта на огъня е прекалено силна; и така както се страхуваме от дивите животни, така трябва да се страхуваме и тяхната плът. Плътта на огъня се нуждае от голям кипеж, варене и огън, а също и от голямо смилане в стомаха на човека и иска да има един устойчив, работлив човек.

Също както има четири вида плът, така има и четири вида мумия – такава на земята, на въздуха, на водата и на огъня. Мумия на земята е онова, което става на мумия върху земята или в нея. Такова например е тялото на човек, който загубва живота си на земята или в нея поради болест и умира от естествена смърт. Това обаче е „измамната“ мумия, която няма стойност и не става за нищо освен да бъде заровена в земята. Тя се нарича „мумия на земята“, защото трябва да се разложи в нея. Оттук следва, че балсамираните човешки тела също не са истинската мумия.

Най-истинска и изпълнена със сила мумия е тялото на човек, който не умира от естествена смърт, а от неестествена, със здраво тяло, без болести, преди да е усетил болка.

Животните, които ние колим, за да ядем, трябва да са здрави, защото, ако не са, това поражда много и най-различни болести. Тогава тялото на такива животни е една безжизнена, обезсилена, развалена мърша. Ако оставим обаче болните животни първо да умрат и едва тогава ги заколим, за да ги ядем, така ще възникнат не само много болести, но и смърт.

От човек, който умира поради някаква болест или от естествена смърт, силите и кръвта се отдръпват и така тялото му започва да се разлага още преди да е умрял. Такъв човек губи своя облик и става блед, балсамът на живота му го напуска подобно на една трева, която я отскубват от земята. Ето защо тази мумия не е от голяма полза.

От четирите вида мумия най-ценна е тази въздуха. Мумия на въздуха е тялото, което е станало мумия на въздуха или в него. Такова например е тялото на човек, които е бил обесен, прободен или премазан от колело, защото в тези случаи той умира във въздуха и във въздуха е неговият гроб и там той се разлага.

Мумия на водата е тялото на онзи, който се е удавил или който е бил удавен в нея, тъй като във водата той е загубил своя живот без болести и така се е превърнал в мумия.

Тялото, което се екзекутира или убива с огън, е мумия на огъня, защото то загубва своя живот без болести в огъня и така става мумия.

Много палачи, биячи, разбойници и други подобни не само, че убивали жертвата си в мъчения, правейки мумия от нейното тяло, но овладявали и нейния дух т.нар. човешки дух. Те го правили подвластен на себе си и му отнемали покоя. Така възникнало изкуството некромантия.

Всеки човек може да преобразува тялото си в мумия без това да навреди нито на тялото, нито на живота му. При този вид мумия част от живото тяло се взема и се обработва без това да оставя видими следи по него.

Мумията от живо тяло била използвана от любовниците. Те старателно я обработвали и давали малка част от нея на своя партньор съответно партньорка. Така се възпламенявала любовта между тях. При това тялото, от което била взета мумията, привличало до такава степен физически тялото на онзи, на когото тя била дадена, и така го възпламенявало любовно, че той (получилият мумията) не можел да се чувства добре без нейния дарител и непрестанно го следвал.

Селяните също използвали възможностите на мумия от живо тяло. Чрез нея те правили така, че кокошките, гъските, гълъбите и др. подобни животни, които обичали да им бягат, да остават при тях, винаги да се връщат и да не искат друг господар освен тях.

Мумия от живо тяло била често използвана и от ловците. По този начин дивечът бил принуден да ги обича и да ги следва чак до примамката.

Мумия от живо тяло била използвана и от онези, които се занимавали с диви животни. Така тези животни били принудени да обичат своите господари, да ги слушат и следват техните заповеди за всяко нещо, без да могат, нито пък да искат да им навредят.

Чрез мумия от живо тяло могат да се помирят и най-заклетите и големи врагове, каквито са маймуната и змията, така че тяхната вражда да се превърне в една вечна любов един към друг. Също както един човек не е враг на своето собствено тяло, така и в този случай едното тяло привлича другото, както магнитът желязото. Магнитът и желязото се „обичат“ непрестанно, привързани са един към друг и се следват. Докато магнитът обаче не може да запазва силите си без желязото, то желязото може да съществува добре и без магнита без това да го обезсили. Същото се получава и при взаимоотношенията, създадени чрез жива мумия между двама души, както и между човек и животно. Това е така, защото всяко тяло, в което бъде внесена жива мумия от един човек, веднага се превръща в магнит. Ако живата мумия бъде взета от тялото под влияние на Венера, тогава любовта ще бъде още по-силна.

Леките и обсебените от дявола жени поради неправилно разбиране на свойствата на живата мумия или заради това, че са били погрешно подучени от дявола и неговите духове, злоупотребявали с нея. За да не увреждат тялото си – нещо, което е лъжа и измама на дявола, те използвали кръв от своята менструация. Менструалната кръв обаче е жива отрова и онзи, на когото бъде дадена, няма да се види здрав до края на дните си. В зависимост от състоянието, в което е, човекът може да живее и по-дълго, ако обаче не може да преодолее влиянието на мумията, той трябва да заплати с живота си.

Когато живата мумия не е менструална кръв и особено, когато е взета от здраво тяло, тогава тя не поражда болест и още по-малко – смърт. Така всеки, чрез своята собствена мумия, може да направи от врага си свой най-добър приятел, така че последният във всичко да изпълнява неговата воля и да не му противоречи.

Чрез жива мумия са направени най-потайните и скрити изцеления. Много хора, които познавали силата и голямото магнетично действие на своята собствена мумия, а именно, че една съвсем малка доза от нея привлича към себе си цялото тяло, също както магнитът желязото, успявали да се освободят от своите болести като проказа, сифилис, парализа, подагра, воднянка, туберкулоза, рак и т.н., от всички стари, лоши рани и от всичко, което избивало навън и можело да се види.

Ако една нечиста, развалената мумия попадне в здраво тяло, тя го разболява, а разболяването на здравото тяло означава оздравяване на болното, от което тя е взета. Една мумия обаче не може нито да навреди, нито да бъде от полза на друга, защото те и двете са мъртви и не могат нищо да направят. То е както един слепец да води друг, тогава и двамата падат в трапа. Ето защо мумията трябва да има живо тяло (приемник), с което да влиза в контакт, за да може да привлече към него тялото, от което е взета – подобно на магнита, който привлича към себе си желязото или стрелката на компаса.

Всеки, страдащ от проказа, сифилис, туберкулоза, подагра и други подобни болести човек, може да превърне болестта си в желязо, а едно живо тяло (различно от неговото) в магически магнит. Така, веднага щом същият този магнит получи есенция от желязото на развалената мумия, не престава да тегли желязото (болестта) към себе си, докато не го изтегли изцяло, така че цялото да е при него. По този начин може да се помогне на всеки страдащ от гореспоменатите болести човек, ако с нищо друго не е могло да му се помогне. Това магнетично лечение чрез жива мумия превъзхожда всички други лекарствени Аркани, които могат да се изолират и направят от билките, корените, минералите и металите.

За Грехопадението и змията

След създаването си като човек преди Грехопадението и престъпването на Божията Воля Адам е нямал опит в светлината на природата. Той, Божието създание е нямал знания, а е живеел със своята жена Ева в рая в простота. След като обаче Бог ги оставил те да се съблазнят и позволил на змията да направи жената любопитна и да я накара да отхапе от ябълката, а веднага след това да предложи и на Адам да яде от нея…, те били изгонени от рая. Това послужило за урок на Адам и Ева и те придобили голям опит в светлината на природата.

Не само първата змия в рая, поради особеното намерение и Тайна Воля на Бога, е имала сила и власт да издигне Адам и Ева толкова много в светлината на природата и да им даде да познаят всичко, което е в нея (природата) – и доброто, и злото. Такава Велика Мистерия на природата от особената Божия Воля имат и запазват в себе си и всички други змии след нея по целия свят.

Всемогъщият Бог е дарил змията при създаването с по-голяма и по-велика Мистерия, отколкото, което и да е било друго животно или живо създание. Ето защо Грехопадението справедливо е станало чрез нея. Бог е знаел много добре, че змията живее при това дърво, което Той изрично бил забранил.

Змията не е довела човека до падение чрез своите хубави думи, чрез приятния си глас, чрез разположението на небесните тела или някакъв друг магически начин, а чрез отхапването от ябълката. Ако не беше яденето на плода, Адам и Ева нямаше да изпаднат в грях. От това става ясно, че змията е внесла в ябълката своето влияние и есенция по духовен начин, като че тя физически е в цялата природа и субстанция.

Много са носили език от змия, като нещо свещено, за оръжията, заради всички видими и невидими врагове. Това често им донасяло много късмет и победа и то не само в борбата и споровете, а също и в много други неща. Чрез език от змия например любовниците правили възможна любовта си. Много са завързвали език от змия на голо на мястото, на което болният имал вътрешен абсцес на сърцето. Така, без да се наранява кожата, отровата се изтегляла до такава степен, че можело да се види като капчици върху езика. Всеки път езикът се избърсвал и се налагал отново върху болното място и така, докато не се появявала и капка повече от нея. Това било знак, че пациентът е излекуван. Не всеки език от змия обаче има такава сила, а само онзи, който се взема от жива змия.

В кожата на змията е скрита голяма сила. Така например под формата на прах и поръсена върху рана, кожата от змия води до бързото заздравяване. Освен това много са я носили на голо като гривна на ръката си, с която са носили оръжие. Така те побеждавали във всеки спор и борба.

Кожа от змия, носена на врата или някъде другаде по тялото, помагала и на жените с родилни болки да родят по-бързо. Не всяка кожа от змия обаче има такава сила, а само онази, която змията сама е „съблякла“ от себе си подобно на един елен, който сменя рогата си.

Съществуват много думи, които ако се изрекат над една змия, тя става много тиха и послушна. Има обаче и много защитни думи, чието произнасяне предпазва човека от нападението на змия или друго отровно животно.

Змиите стрелци, змиите звезди, змиите на жаждата, змиите сирени, змиите на образа, крокодилите, саламандрите и базилиските спадат към породата на змиите. Отровата им е силна и действа бързо, а те самите завиждат на човека и са му неприятни. Срещу тях аз не зная по-добро и сигурно средство от камфора разтворена, до колкото това е възможно, в нефт или масло от Сао Кирино (битум). С него се намазват ръцете, краката, както и останалите открити части на тялото. Така човек може спокойно да влиза в контакт с тези животни.

За създанията, които нямат Адамов произход – нимфи, гноми, силфи, саламандри

Нимфите (ундините) са водно племе.

Нимфите са станали явни за нас, но и ние за тях. Техният свят не е такъв, че да могат да ни възприемат.

Нимфите нямат душа, раждат се и умират, но ако се свържат с човек – мъж и се оженят, придобиват душа. Същото е и с човека, ако човекът се свърже с Бога, той придобива душа, ако не се свърже, умира. Човекът без Божествения съюз е нищо.

Човекът в низшата си душа е животно и умира като животно, но в съюз с Бога той придобива висшата си душа и става безсмъртен. Душата е, която възнася човека към Бога. Всичко разумно и мъдро търси силата на своето възнасяне, силата на душата и затова нимфите усърдно и тайно търсят човека и го ухажват… Това водно племе е било много близко до нас хората.

Саламандрите ядат огън, както волът яде трева.

Гномите или земния народ почти не се е съчетавал с хората, а само е бил обвързан да им служи, но знай, че земният народ и огненият – вулканите, саламандрите се считат за духове, а не твари, те по-скоро са като видения. Те имат тела, но са подвижни и бързи като духове. Те знаят много неща, които не са явни, но скрити. И ако обикнат човека, те могат да му служат, даже да го защитават, и предупреждават и да го ръководят. Те имат общ разсъдък с хората, но нямат душа. Те имат знания и разум подобни на духа, но не са свързани с Божия Дух.

Бог е създал странното и чудното. Нимфите например могат да говорят и то на много езици, но гномите не могат, но могат бързо да се научат при определени условия. Силфите са надарени и могат да говорят като нимфите, а пък саламандрите говорят много рядко и грубо.

Нимфите имат и някои човешки черти и желания.

Дрехи на саламандрите са от огън. Те са нещо подобно на огнен човек или дух, който може бързо да премине през дома ти, като видение, като дух, душата им е горяща, езикът им е като пламък бягащ.

Тези саламандри – огнени духове не живеят в близост с хората поради тяхната огнена природа.

Тези духове могат да бъдат овладени от дявола, така както и дяволът овладява човека. Дяволът може да овладява и другите племена – гноми, нимфи, силфи, за да му служат, но в тези същества има и нещо човечно и затова те се стремят и към хората, но поведението им е повече духовно.

В миналото този, който имал нимфа за жена, не е трябвало да я води на места, където има много вода, за да не я изгуби. Тези същества са били много признателни на човека.

Гномите са също много признателни на човека и ако те го обикнат могат да му разкрият и дадат много съкровища. Понякога те дават определено съкровище на някой човек само и само да се отърват от него и да го отстранят. Така гномите се откупват от определен човек и се освобождават от него. Пък и гномите обладават много други съкровища и то без труд.

От много време тези същества са изчезнали от човешката среда и затова има много странни разкази и истории. Имало е случаи, когато мъж и нимфа били заедно и се намирали във водата – когато мъжът я обидел, тя просто изчезвала в своята среда и той повече не я виждал, макар че са имали деца и той е знаел, че тя не е мъртва, но жива и изчезнала.

Нимфата е водна жена и водно същество, но видът не е точно като на жена. Случвало се е в съюз с мъж те да родят изрод, точно както се случва и при хората и то уж от двама нормални родители – тези изроди се отделяли и заживявали във водата и били наричани водни монаси. Такова нещо е и кометата. Тя е родена от други звезди, тя няма обичайния естествен път, а съвсем друг път – странен път. Тези изроди, които са се раждали от човек и нимфа, са също такъв особен род комети.

Нимфите търсят човешка среда, защото в нея може да се осъществи особен род спасение.

За богословите нимфата е дяволски дух, но за истинските богослови, не е. Без дълбоки и правилни изследвания, никога не отхвърляй нищо. Богословите имат слабо разбиране за тези същества, наричат ги дяволи, но те знаят и за дявола твърде малко.

Има странни Божии деяния и чудеса в света… и Бог е позволил те да се случат. Всички същества са резултат на Негов труд. Ако тези творения бяха дяволски, можехме да ги пренебрегнем, но това не е така, защото сам Бог действа навсякъде. Ако нимфата е била само дух, от къде е придобила тогава плът и кръв. Ако е само дух, защо тогава е придобила и външно съществувание. Нимфата е била и жена, и нимфа. Разбира се, има и случаи, когато нимфата да е обсебена от дявола, както е случаят с Мелюзина, но тя успяла да се освободи от дявола, както се е случило и на много хора. Ако тя би останала вярна на своя мъж, но тя измени, и тогава дяволът придоби власт над нея и даде много облици и други лица.

Дяволът постъпва понякога с нимфите, както и с хората, както като магьосник и вещица и впоследствие ги превръща в котки, в кучета и т.н., но тази нимфа е била така устроена, че да има деца и като нимфа, и като жена. Тя слязла от света на нимфите, към света на хората, в тяхната земя и живяла сред тях, но се отклонила от суеверия и неразбиране, и вместо сближаване с определени чисти хора, тя се сближила и с дявола и била омагьосана и отчуждена.

Тези странни същества са за нас особени предупреждения. Ние виждаме как дяволът преследва тези същества, както и хората и то до най-отдалечените ъгли на света. Нищо не е скрито за него дори и в дълбините на морето, дори и в центъра на Земята, където той проучва много вътрешни неща, но където и да се намира дяволът, там е и Бог, който въздава за всичко, защото всичко Му принадлежи.

Глупаво е да се смята, че това, което някой хора са отхвърлили като суеверие например нимфите, че това е суеверие и не е важно. Суеверие има и в мисленето на хората, и чрез суеверието човекът може да се превръща и в дявол, и в змия.

Когато хората отхвърлят определено нещо, те отхвърлят и една скрита истина, и увеличават неразбирането си.

Всяко неразбиране руши Словото на Христос и отделя човека от самия него и това е неверие.

Великаните са произлезли от горските племена, а джуджетата от земни човечета. Те са уроди подобни на сирените, родени от нимфите и макар, че това със сирените се случва рядко, то се случва и се запомня.

Великаните и джуджетата са странни по размери и сила.

Уродите са извън вида, от който са произлезли, но и те не са родени напразно, а по Божие повеление. Родители, които са родили уроди, са нямали висша душа, макар и да са изглеждали човечни хора. Тези уроди са родени от „човечни зверове“. Тези хора не са наследили душа и от своите родители, и това е една особеност в тяхната скрита природа. Така и тези родители нямат душа, въпреки факта, че не рядко са извършвали добри дела. Тези родители дори в известен смисъл са били предани и са обладавали понякога качества заради, които можеш да ги наречеш много душевни, но така и папагалът, и маймуната могат да подражават на човека, но то е подражание без душата да е придобита. Да действаш по подобие и да имаш душа са различни неща.

Само Бог може да дари душа, там където пожелае. Той може да дари с душа и спасение една нимфа, а да не дари човека, т.е. човекът може да си остане само с низша душа.

Ако една нимфа се събере с мъж, тя може да получи душа, ако и един човек се съюзи с Бога, той може да получи душа. При определени връзки и съчетания се придобива душа. Душата се възвръща, ако влезеш в някакви първични условия. Душата се изгубва, ако влезеш в някакви низши условия, неблагоприятни. Когато на човека не му е известна душата, той е като скрит звяр в тялото си. Много хора са извършвали добри дела, но те не са били търсачи на душата си, на спасението си. По-скоро такива хора са действали като умни животни. Наистина, ако вълкът и лисицата можеха да говорят, те щяха да станат съвсем други. Да действаш умно, не означава да имаш душа.

Когато един урод трябва да се роди, той се ражда, не следвайки течението на естеството. Уродът се ражда по особено Божие провидение, както и кометата. Много странни неща се раждат, но всичко е по Негова Воля. Кометата не е закономерно течение на естеството.

Ако вие не изпълнявате честно своето дело, както и в миналото, така и сега, вие се лишавате от душа.

Бог е създал великани – нефилим. Ако Той може да създаде човек два метра, може и десет и двадесет метра, защото в Него е силата.

Той може да надари едно същество с душа, само с едно Свое дихание.

Всякакви същества могат да се родят, но вие трябва да знаете, че уродите са безплодни. Те не достигат до поколения и наследници – семето им е спряно. Когато уродите се смесят с човешкия вид – резултатът е неясен. Ако детето не влезе в майката цялостно, то не става от нейния вид, то става звяр от друг вид.

Ако двамата родители не станат единно семе – винаги се ражда нещо друго, нещо странично. В единното семе има тайна чрез него се ражда душа. Кометите не оставят семе след себе си. Раждат се внезапно и някак си и изчезват внезапно.

Бог не е оставил нищо в света без надзор. Съкровищата на земята са под надзора на гномите. В древни времена те били народец над земята, но впоследствие се скрили под земята и дори си отишли от света.

Саламандрите или огненото племе са бдели над пожарите, огньовете, огнищата, в които те живеят.

Когато около тези скрити съкровища има много племена и пазители това означава, че за тези съкровища не е дошло времето да се открият. Много от тези същества не са надарени с душа, но по ум приличат на хората.

Нимфите живеят във водата. Те са пазители на велики водни съкровища, които лежат в морето, но около тях има огнен кръг – пламък.

Саламандрите и гномите не са абсолютни пазители и охрана на съкровищата, но те означават, че угроза дебне човека. Тези същества са знаци за различни видове падение и рядко за извисяване. Тези същества са знамения и въпреки, че Бог иска да сме в единство с тези същества, то хората не са узрели и затова Бог ги е скрил.

Защо едно същество е стояло на едно място, а после е изчезнало, това може да се научи от Бога, но само в едно строго определено време. И всичко в света, което е било скрито ще бъде разобличено и ще излезе на светлина. Тогава всяко лъжеучение ще бъде разобличено, а тези високообразованите по знание, но без опит, ще бъдат свлечени в черно място. И тогава на всеки ще бъде отмерено според усърдието и Божията Воля. Тогава ще се види кой е имал истинско знание, и кой е нямал, кои писания са били правилни и кои не, и всеки ще види ясно себе си.

Фениксът живее в огъня, както къртицата – в земята.

На всяка тайна има поставено препятствие.

На нас ни е разрешено да имаме знания за дявола и за духовете, и за всякакви същества.

Нищо не е било сътворено без да има Тайна в себе си, а във всяка тайна има нещо велико.

Нимфи, силфи, гноми, саламандри – те си живеят, имат деца, мислят, говорят, пият, ходят, хранят се, но не са духове, Дух нямат. Но те са подобни на духовете и подобни на хората; те са като Духът и човека и не са подобни нито на едното, нито на другото. Те не могат да бъдат хора, защото по поведение те са духове, но те не могат да бъдат духове, защото ядат и пият – те са творение от друг род. Те са смес от Дух и човек, но не са нито Дух, нито човек. Те са същества между Духа и човека, но нямат душа.

Те не са чист Дух, защото Духът не умира, но те умират. Те не са и като човекът, защото нямат душа, а човекът има. Те приличат на човека, защото си говорят и се смеят, и поради това приличат повече на хората, отколкото на зверовете. Те неса нито човек, нито звяр.

И маймуната, и свинята имат тяло, но не са човек. Те не могат да бъдат разбрани – Христос е бил роден само за тези, които имат душа. Те са същества без душа, те нямат знания за това що е душа.

Бог е дивен и в Него съществуват удивителни творения.

Великата Премъдрост на Бога е непознаваема; в нашия Творец има дивни деяния.

За тези гноми, силфи и саламандри не е казано, че са сътворени по образ Божий, но те са сътворени, те са създания.

Тези племена не могат да се похвалят, че имат душа подобна на човека. На тези дивни племена не им достига душа. Понеже не им достига душа, те не могат да кажат, че са хора. На едни Бог е дал душа, а на други – не.

Тези гноми, силфи и т.н. ходят заедно с духовете и накрая нищо не остава от тях. Огънят и водата не им причиняват вреда. Те се възпроизвеждат като хората и това е тяхната участ. Те имат подобни на човечеството заболявания, имат и здраве, но техните лекарства не са от земята. Техните лекарства са от стихиите, в които те самите живеят.

Те умират подобно на хората, но са мъртви подобно на зверовете. Тяхната плът се разлага, както всяка друга плът и нищо не остава от тях.

Тези същества говорят подобно на хората. Те говорят по-хубаво или по-лошо, по-грубо или по-нежно и телосложението им е различно.

Тези същества обладават разум, но не обладават душа. Ето защо те нямат завет да служат на Бога и да ходят по Неговите пътища. Те имат разум, който превъзхожда животните и чрез това те са по-близо от човека, отколкото животните. Те нямат друго отличие от човека, освен това, че нямат душа. Те са причудливи и удивителни творения.

Едни от тях обитават въздуха, други – земята, трети – водата и четвърти – огъня. Нимфите са във водата, силфите са във въздуха, гномите са в земята и саламандрите са в огъня, но тези имена са им били дадени от хората, които не разбират тяхната същност.

Те имат други имена – например: другото име на водното племе е ундини, на въздушното – силвестри, на земното – гноми, а на огненото племе – вулкани, но това са сродни неща.

Водното племе няма сношение с въздушното, нито с огненото племе.

Удивителният Бог не е оставил нито една стихия празна и пуста. Всичко е било сътворено в своята стихия, за да се движи в нея.

За гномите земята и пространството – това е техният въздух и така те се движат в своето пространство. Тяхното пространство не е пространство за нас.

Въздухът за рибата е водата. Земята е въздухът за гномите. Огънят е въздухът за саламандрите, а въздухът е въздух са силфите. Ако тяхната среда се промени, те загиват. Например ако силфите се вкарат в огъня, те умират.

Бог е създал така тези същества и така Му е угодно, защото Той е Великият Творец. Той, Великият Се грижи и за нас, и за тези всички странни същества. Те са под защита на Бога и под Негово ръководство.

Гномите виждат чрез земята, както ние – въздуха. Ние виждаме слънцето чрез въздуха, а ундините го виждат чрез водата. Саламандрите виждат слънцето чрез огъня.

Саламандрите са по-силни от нимфите и хората.

Нимфите се намират най-често при течащите ручеи.

Под земята бродят полухора – гноми или обитатели на горите. Наричат ги и пигмеи, те не са духове. Те имат плът и кръв, нещо, което го нямат духовете.

Духът няма физическо тяло. Той живее в своята сродна субстанция, според случая: въздуха, вятъра, земята, огъня или водата.

Гномите са земни духове. Те си имат свой собствен хаос и обиталища под земята, а не във вятъра, както е при други духове.

Те, гномите стоят близо до злато и съкровища – на тях те им се услаждат, греят се на тях, охраняват ги и не обичат да се разделят с тях. Те са привързани, но ако усетят смъртна опасност, ги дават като благодеяния.

Гномите не обичат дяволите и ги ненавиждат, защото гномите са от плът и кръв и умират, а дяволите не умират, защото са безтелесни.

Дяволът има власт над скритите съкровища и ако даде на някой човек, то е след като сключи договор с него. В договора трябва да се предадеш във властта на дявола и тогава можеш да имаш голямо и дори огромно съкровище. Целта на този договор е да се отречеш от своя Създател и да Го забравиш. Но аз утвърждавам, че всичко това е лъжа, и всеки разумен човек трябва да го отхвърли, защото дяволът е най-бедното създание и няма същество по-бедно и нещастно от дявола – нито под земята, нито над нея, нито в стихиите. Но в чародейството той е много изобретателен и хитър, и има власт да учи този, който му е предал себе си. Не че той има власт, но чрез лъжата може да я придобие.

Гномите и силфите също си имат своя магия и тя е по-реална, защото те са учили от природата и имат познания. Те имат много злато и сребро, и умеят да го крият и пазят. Те обичат да дават тези блага на разумни хора, на добри хора, които пък да се молят за тях и това прави гномите да обичат да правят добри услуги на хората.

Те, гномите мислят, че ние хората не можем да ги наблюдаваме и когато ни видят, те извикват и изчезват, и повече не се показват.

Тези странни същества – гномите бродят в четирите стихии и те са полухора. Много от хората, които са ги виждали в миналото, са се покланяли на тях вместо на Бога. Тези същества не са нито дяволи, нито човешки души, тяхната вяра ги е създала такива, каквито са.

Дяволът няма тяло, няма плът и кръв, не е подвластен на немощ, той пребивава вечно и не умира, докато гномите умират. Дяволът няма власт, но нашепва зли помисли и така подвежда съществата и хората. Тези, които слушат дявола, са елементарни духове, и малко или много, те са подобни на дявола.

Дяволите не дремят, те са много деятелни.

Причината за съмнението се крие в твоята слаба вяра. Всякога твоите зли помисли, ако си упорит в тях, ще ти навлекат нещастие. В тебе самият е скрит тайнствен магнит, който привлича всичко подобно.

Ако духове бъдат отстранени, съкровището ще стане ясно и видимо.

Около съкровищата има много шум и много призраци. Разумният никога не се страхува от видения и призраци.

Заради съкровищата духовете и дявола наблюдават човека, както котката наблюдава мишката.

Там, където на дявола е позволено да влезе, там той причинява голяма вреда. Там, където има пороци, власт и гордост, там дяволът е завладял човека. Само и единствено Бог трябва да владее вашите помисли.

Ако се позволи на дяволът да влезе в една къща, тази къща ще бъде завладяна. За този род Христос е казал: „Този род, бесноватият, може да излезе само чрез пост и молитва“.

Бесовете така управляват падналия човек, че не му дават да твори молитва, а молитвата е ключът за тяхното изгонване… и тук борбата е най-вече за молитва.

Обсебеният трябва сурово да бъде принуден да се моли.

Когато сме вътре в центъра на Бога, не може да възникне нито една буря.

Който иска да се отърве от гръм, мълнии и бури, той трябва да е подчинил низшето на висшето. Първоизточникът на бурите е явление на духовете, а предшестващите ги мълнии и вихри, е самото тяхно присъствие. Те могат да проникнат навсякъде, във всеки дом, където е низшето. Техният глас е гръм и ако на тези духове им е позволено да влязат в нечий дом – нищо добро не очаква този дом, защото този дом е даден на съд. Колкото по-стремителна е бурята, толкова е по-опасно.

Когато на бурята е позволено да действа, никакви свещи, благовония, ритуали, свещеници, камбани не помагат – даже благовонията се услаждат на тези духове.

Магическото изкуство е най-тайната и окултна наука за свръхестествения свят, но това велико изкуство е скрито на свещено място.

Всяко изцеляване е въпрос на мощна вяра. Тази мощна вяра превъзхожда разбирането и човешката мъдрост.

Магията е истинско, настоящо и чисто изкуство и то не трябва да е опетнено от ритуали и заклинатели, защото самата магия не се нуждае от ритуали, нито от освещения, нито от проклятия, но само от единна вяра в Бога – тогава тя принуждава злите духове, които и да са, да се оттеглят. Тази вяра е истинското основание на силната магия.

Падналите магьосници са се втурнали към изкуството на магията, като свине в дивна градина. Тези вероломни хора извращават магията – ето защо се явила инквизицията за тях.

Извратената магия е най-големият враг на човечеството.