За четирите основи на лечебното изкуство – философия, астрономия, алхимия, добродетел

Първият стълб в лечебното изкуство е философията, вторият е астрономията, третият е алхимията с всичките възможности за свързване и разделяне на елементите едни от други, а четвъртият стълб е добродетелта, която трябва да съпровожда всеки лекар до края на живота му.

Философията е майка на лечението. Видът, материята и качеството на болестта, с всичките форми, се изучават от философията.

Философия е да се познава „външният“ човек – макрокосмоса и чрез него – „вътрешния“ човек – микрокосмоса.

Философията е ключът за познаване на Истината и всичко, което не идва от това познание, е самоизмама.

Всички медицински книги, които нямат за основа философията, са фалшиви.

Философът се развива в две насоки: небе и земя… Онзи, който познава долната сфера – земята, се нарича философ, а онзи, който познава горната сфера – небето, е астроном; и двамата обаче са астрономи, и двамата са философи, и двамата имат едно разбиране, и двамата владеят едно изкуство.

Философията изучава какво „расте“ от водата и земята, а също и природата и силите в тях.

Философът и астрономът са астрономи в четирите области на природата, защото астроном е онзи, който знае за произхода на металите и познава качеството на рудите; астроном е също и онзи, който познава плодовете на земята, манната (във въздуха), както и онзи, който познава Сатурн и Юпитер и т.н.

Онова, което се отнася до природата, е философията. Налице е една анатомия, една есенция, една материя в четирите елемента. Защото Сатурн има не само на небето, но и на най-дълбокото място в морето, както и в най-голямата кухина на земята. Маточина има не само в градината, но също и във въздуха и на небето.

Който познава Марс, той познава желязото и който познава желязото, той знае какво е Марс; а който познава тях, той знае какво е терениабин (манна) и също – какво е коприва. Ето защо философ е онзи, който знае едно в едното и това същото (нещо), и в останалите три (елемента) с разликата, отнасяща се само до формите и нищо друго, затова защото нещата не са четири, а само едно.

Кой иска да отсъди за дъжда? Астрономът. Кой иска да отсъди за росата? Астрономът. Кой иска да отсъди за талка? Философът. Който прави оценка на едното, той знае и за другото. Въпреки, че тук има различни имена, уменията не са разделени, нито са разделени знанията, защото същността е една.

Астрономията е „горната“ част на философията. Чрез нея човек става напълно познаваем, защото процесите в тялото протичат в синхрон с разположението на звездите.

Лекар, който не владее астрономията, не може да се нарече пълноценен лекар, тъй като повече от половината от болестите се управляват от небето.

Там, където престава да бъде астрономът, там започва истинският лекар, там започва истинският философ, там започва справедливостта, там започва Вечната Мъдрост, там започва всяко изкуство.

Природата нищо не ни дава на разположение в завършен вид. Човек сам трябва да го завърши – това завършване се нарича алхимия.

В нещата от природата има велика добродетел, която остава скрита, освен ако алхимията не я разкрие и изяви.

Едно нещо няма само една добродетел, а много добродетели… Едно цвете няма само един цвят, а много цветове… Алхимия на цветовете е умението те да бъдат разделяни едно от друго. Същото се отнася и до добродетелите и всички останали качества.

Четвъртата основа в лечебното изкуство е добродетелта. Тя включва в себе си останалите три – философия, астрономия, алхимия и съпровожда лекаря до края на живота му.

За Бог, здравето и болестта, лекаря, лечебното изкуство, лекарството, отровата, Аркана

Човек не може да знае какво богатство е здравето, ако не е бил болен.

Човек не може да познае правилно Бог, ако не знае нищо за дявола.

Изкуството да си лекар се корени в сърцето. Ако сърцето ти е праведно, и лекарят в тебе е праведен.

Всяко лечение трябва да идва от силата на сърцето. От сърцето трябва да действа всяко лекарство.

Бог е създал лекаря и в него е вложил Милостта Си, за да може да помага на своите ближни.

Бог е вложил Милостта Си и в билките.

Синята жлъчка е под особеното влияние на слънцето; това се вижда от нейните цветове.

Бог и природата не правят нищо без причина. Смъртта на човека не е нищо друго освен един край на работния ден.

Човекът е книга, в която стоят написани всички тайни; тълкуването на тази книга става посредством Бог. В Бог не трябва да виждаме нищо друго освен Истина и справедливост. Бог иска да Го познаваме цялостно, а не наполовина.

Което Бог желае, Той го прави посредством Духа, който действува в нас.

Всичко е в Божиите ръце.

Човек се оформя според сърцето си.

Тялото е дом за душата; душата е дом за добри и зли духове, живеещи в човека.

Целомъдрието дарява чисто сърце и умението да учим Божествени неща.

Астрологът не знае намеренията на Бога. В звездите има разумност, Мъдрост, измама, крамоли, както и в нас, хората. Божествената Мъдрост превъзхожда небето и звездите.

Духът никога не си почива.

Всички дела стават чрез Бога.

Бог е единствената причина за нещата. Чрез онова, което ни се случва, Бог иска ние да се поучим от Неговата Мъдрост.

Вярата прави невидимите неща да се виждат. Силата, от която се нуждаем, е във вярата.

Духовете нямат физическо тяло. Силата, която те притежават, се дължи на вярата им.

Чрез силата на нашата вяра ние се превръщаме в духове.

Онова, което ние вършим над земната си природа, е вярата.

Онези, които са нямали вяра, а са се задоволили със земната сила и Мъдрост, са им се кланят и така превърнали себе си в идоли. Всички създания черпят своята сила от вярата. Силата на вярата е сила на Бога. Дяволите са злоупотребили с вярата и затова са били наказани от Бог.

Вярата на дяволите не им е била отнета – ето защо посредством нейната сила те могат, както да разболяват, така и да оздравяват човека. Нашата вяра е като инструмента на един занаятчия. Този инструмент може да го наречем дух. Този дух може да направи, без ръце и крака, всичко онова, което и човекът прави.

Силата на вярата може да пресъздаде всичко, имащо земна природа например невидима коприва или лекарство, което може да предизвиква същия резултат както и физическият…

Чрез вярата си ние се превръщаме в духове, които могат да вършат всичко, както и онова, което тялото ни прави, само че невидимо.

Чрез силата на нашата вяра ние можем да правим, както добро, така и зло на другите.

Посредством правата вяра човек може сам да се излекува, но Бог иска да носим вярата вътре в себе си, а не да я показваме външно… Ето защо са създадени лекарствата. Лекарствата са създадени като посредници на Божията Любов към нас.

Лекарството е Словото Божие. Делата, които Христос е вършил – самият Бог ги е правил.

Когато Христос лекува или лечението се извършва в Негово име, това става чрез силата и по Милостта на Бога, а не чрез вярата на хората. Само с вяра човек не може да се излекува. Оздравяването е по Милост Божия.

Когато се моли човек, той измолва Милостта на Бог, Който го лекува със Своята сила.

Ние не можем чрез вярата си да накараме например слепия да прогледа, но чрез молитва към Бога, Той в Своята Мъдрост може да направи това…

Който употребява силата на вярата си без Бог и Неговата Милост, той злоупотребява с вярата си, това ще го доведе до голямо отчаяние. От злоупотребата с вярата е възникнало суеверието.

Чрез силата на вярата човек си е създал духовни идоли, светци – така са възникнали образите от дърво. Това е невежество.

В дълбокия смисъл не дяволът ни разболява, нито той ни лекува, а ние самите чрез силата на нашата вяра. Дяволът само се радва на нашето суеверие.

На горделивите и злоупотребяващи с вярата си хора, Бог им изпраща тежки болести, за да не могат да вредят на хората.

Оздравяването е дело само на Божията Милост. Лекарствата се създават по Милостта на Бога.

Милостта на Бога е била преди вярата. Ето защо ние оздравяваме не благодарение на вярата, а на Милостта на Бог.

Дяволът иска човекът да има силна вяра в себе си, но не вяра в Бога и така е подвел много хора.

Дяволът има за цел да се отдалечим от Милостта на Бога, да се отчаем и да загубим вярата си, надеждата си и Любовта си в Христос и така да си спечелим проклятие.

Има естествени болести, идващи от елементите и планетите, за които, ако ние повярваме, че са Божие наказание или отмъщение на някой светия, ние си създаваме невидим дух, причиняващ същата тази болест – и така болестта от естествена се превръща в „духовна“, тогава естествените средства за лечение вече не помагат…

Има болести, които са възникнали от симулиране – преструване.

Въображението е толкова фино и могъщо, че може да направи всичко онова, което очите са видели и възприели.

Въображението на едно тяло може да работи върху друго тяло, но не и върху своето собствено.

Въображението си има невидима ръка, с която то работи.

Както магнитът притегля желязото към себе си без ръце и крака, така и телата се привличат невидимо посредством въображението.

Каквото прави видимото тяло, това го прави и невидимото.

Силното въображение на погледа може да изхвърли отрова чрез виждането. Ако един зъл човек успее да погледне себе си на слънце, се самоотравя.

За да ни лекува, Бог Се нуждае от посредници.

Никой не вижда лекарството – ето защо лекарството не е необходимо. Лекарството има видимо тяло, за да повярваме в него. Лекарството не е в тялото, а в Силата – Петия елемент.

Всяка помощ е от Бог, с посредници или без посредници.

Небесните сили са невидими, те са свръхестествени. Всички неща трябва да ги търсим в Бог, защото произтичат от Него.

Без позволение от Бог дяволът нищо не може да направи.

Само Бог в Милостта Си може да научи човека на Мъдрост и на всичко.

Ако искаме да се учим, трябва да го правим от Бог.

Бог ни изпраща онова, от което имаме нужда.

Всяко наше откритие е по Милостта на Бога. От сътворението на света до днес нещата достигат от Бог до нас чрез някакъв посредник: небето, земята, невидими духове и всички видове посредници, които са между нас и Създателя.

Всички неща стигат до нас по Волята на Бога – независимо какъв е посредникът. В това трябва да сме сигурни.

Бог иска ние всички да бъдем смирени и да чувстваме и виждаме Неговата Сила и Могъщество, както на Небето, така и в ада.

Духовете (и добрите, и злите) са създадени от Бог – те имат всичко не от себе си, а от Бога.

Някой твърди, че се учел от дявола, но това не е възможно. Дяволът не е Бог. Бог е единственият Учител пряко или скрито.

Каквото и да ни изпраща Бог, Той го прави за наше добро.

За да получим Божията Милост, не са ни необходими церемонии. Бог иска нашето сърце, а не нашите церемонии. Церемониите не показват почит към Бога, а по скоро – идолопоклонничество. Ако трябва да получим нещо от Бог, Той гледа нашето сърце, а не нашите церемонии.

Само просветленото е свято, обаче тялото в гроба не.

Както магнитът привлича желязото към себе си, така и мъртвият може да привлича живия към себе си. Всичко това са невидими дела, но въпреки това естествени.

Всяка природна сила действа по Божия Воля.

Добрините правени чрез хората са дело на Бога.

Физическото тяло се изяжда от земята, а онова, което е от Бога, отива отново при Него. Всяко нещо се връща на мястото си.

Болестите са ни пратени от Бог и пак чрез Него трябва да бъдат лекувани.

Само чистото сърце може да изучава Божествените неща.

В човека се съдържат всички сили на билките и цялата същност на благородните камъни. След смъртта есенцията на човека преминава в Етера.

Човек трябва да търси живия лекар, а не мъртвия.

Човекът е създаден с две тела – видимо и невидимо.

Въображението може да предизвика и болести, и дори да доведе до раждането на парализирани и изкривени деца.

Въображението е причина за възникването на демони – мъжки и женски.

Всички ние сме само слуги на Бога.

Доброто може да дойде чрез всекиго, защото зад този всекиго е Бог.

Всичко, което се върши, се върши от Бог.

Колкото и да се моли човек на светиите, ако го няма благословението на Бог – те не могат да му помогнат, защото са само Негови слуги.

Ако билките покажат по-силно въздействие от обичайното, това се дължи на Бог, а не на церемонии и заклинания.

При лекомислените хора злите духове са като у дома си.

За да разбереш тайните, трябва да ги преживееш, трябва да ги извървиш със собствените си крака.

Лечението на болния е по-важно отколкото цялата съвременна медицина.

Най-добрите лекари са тези, които правят най-малкото зло.

Лекар, който гледа повече своите доходи, а не здравето на човека, не е лекар.

Човек с болен (болезнен) ум е сам за себе си инфекция и вирус.

Няма болест, която да не може да се излекува.

Лечението е най-благородната перла и най-ценното съкровище, стоящи на първо място в медицината.

Сам Бог поддържа живота на тялото.

Бог е дори този, който кара нашите врагове да усилват живота ни.

Здраве и болест се дават от Бога, нищо не идва от нас хората. Тъй като Бог е този, който ни изпраща болестта, Той е този, който определя времетраенето и може да ни я отнеме дори и без лекар.

Моментът на оздравяването, както и на настъпването на действието на лекарството – всичко това е в Божиите ръце.

Срещу всяка болест – Бог е създал лекарство и лекар за нея.

Човекът и абсолютно всички създания са подвластни на Бога.

Няма болест, която да е толкова голяма, че Бог да не може да създаде лекарство за нея.

Всички сили идват от Божието Слово. Само в една Негова дума е събрана Сила, която превъзхожда всички сили на природата взети заедно. Тази Сила съдържа цялата Божествена медицина, тя прави това, което никоя друга сила, не може да направи.

Първата и най-висша книга за лекарствата е Бог.

Лекарството трябва да изтича от Духа. Всичко е в ръцете на Бога и ние трябва да го вземаме от Него.

Лекарството е дело – действие (насочена сила).

Всяко лечение трябва да идва от силата на сърцето. Само посредством тази сила могат да се прогонят всички болести.

Всяко лекарство трябва да действа от сърцето. Делата показват своя майстор.

Нашето тяло няма сила, защото всички сили, от които се нуждаем и трябва да ги наречем наши, трябва да ги почерпим от вярата.

Това, което ни издига над тленната природа, е вярата. Чрез вярата ние ставаме сродни с Духа.

Тялото е дом за душата: а душата е дом за добри и зли духове, които живеят в човека.

Бог ни е дал „Вечното тяло“, за да направим земния човек безсмъртен.

Който познава Бог, сред силите на природата, е мъдрец. Той е запознат с Божествената сила в билките. Само онзи може да лекува, който е запознат със законите на творението.

Никой лекар не може да лекува. Оздравява онзи, който сам се лекува.

Всъщност няма лечебни средства, а също и лечебни сили, които човек може да внесе в тялото, не лекува растението, не лекува прахчето на химията, това не е нито топлината, нито пък студа. Само Един може да лекува – Той е Невъобразимият, Вещият, Знаещият и Безпределно Силният в нас. Той е в състояние всичко да лекува, Той е Бог.

Ако някой е болен, то е, защото поради неправилен живот е отслабил лечителя в себе си и го е възпрепятствал.

Тази Искра е навсякъде – в растенията, камъните, изворната вода, в моите ръце, дори и във въздушните мисли. Всичко в този свят е изпълнено от тази Искра. Ето защо един може да лекува с растения, а друг чрез полагане на ръка.

Праведните лекари лекуват от любов към ближния, а „грешните“ престъпват Божия закон.

Лекарството е изкуство, което трябва да се прилага много добросъвестно, с големи познания и голям опит. Човек трябва да има също и страх от Бога.

За всичко съществуващо има само един извор, съществува само една причина за болестите, а именно: непослушанието към Божествените закони на природата.

Пет причини за болестите: 1) влиянието на условията; 2) замърсяване или отравяне; 3) вродени болести; 4) духовни причини – това е погрешната нагласа към живота, прекомерния страх и излишните грижи; 5) свързаното със съдбата, „изпитите“, които Бог ни изпраща; тук спада и нашето непослушание спрямо Божията Воля.

Само болести, в които е смъртта, са нелечими.

Лечебното изкуство е Висша Истина. Лекарството е „майсторско изкуство“. Това изкуство се излъчва от Светите Учители на делото… и така делото показва какъв е лечителят.

Трябва да търсиш, докато намериш истинското лекарство.

От смиреното сърце извира Истината.

Лекарството не е от лекаря, а от Бог.

Изкуството на лекаря да лекува също не е негово, а е на Бог.

Има три вида лекари: 1) лекари, които са родени като такива, по природа са такива (подобно на хората на изкуството, музикантите и т.н.); 2) лекари, които биват обучавани от хората; на тях им бива преподавано повече от това, което може да усвоят или приложат; 3) лекари, пратени от Бога – тях Бог ги учи.

Което го можем, го можем от Бога.

Лекарят първо трябва да търси царството Божие, а после му се дава това, което му е необходимо – дали трябва да лекува чрез пост, молитва, или нещо друго...

Да си обсебен е голяма болест.

Бог е правилният лекар и самият Той е лекарството.

Който има мярката чрез тази мярка той не приема отрова.

Ключът, който трябва да се бори срещу болестта, трябва да е отвътре.

Бог трябва да е първият ни лекар.

Бог е единственият лекар.

Бог стои зад всяка болест, а лечението е по Милостта на Бога.

Лекарството не е от лекаря, а от Бога.

Самото Слово Бог е лекарство.

Болният е сам лекар на себе си, а лекарят е само негов помощник.

Трябва да се лекува съзнанието на човека, а не тялото му.

Духовете са причинители на болести – духовни и телесни.

Болестта е чистилище.

Всяка болест си има точно определен момент на излекуване. Всяко лечение преди това е безполезно.

Лекарят е само слуга и инструмент в ръцете на Бога.

И най-добрият лекар не може да ти помогне, ако Бог не е благословил ти да бъдеш здрав.

Няма лечебни средства – нито билки, нито прахчета, а лекува само Бог.

Най-благородната основа на лекарството е Любовта.

Лъжливото красноречие не прави човека лекар. Лекар се става чрез дълбоко познаване на нещата, чрез дълбоко проучване на Тайните на природата.

Човекът може да лекува друг човек с помощта на лекарство, но Господ осъществява всичко само с едно Свое Слово, Той не използва нито ръце, нито крака. Човекът ходи с крака, а Духът ходи без крака.

Човекът е откривател на скрити неща, ако Бог работи в него и ако са в единство. Сам Бог иска човекът да узнае тайните Му, но чрез много труд. Бог може да се достигне чрез човека. Невярващите не могат да видят какво Бог може да достигне чрез човека. Велики чудеса могат да се случат, чрез велика простота, защото в тази простота е Бог.

Небесната медицина е безтелесна, независима, отделна и чиста, Тя работи чрез квинтесенцията.

Небесната медицина е влизане на невидимото царство във видимото. Изкусният мъдрец различава небесните качества в земните неща.

Има меч, който може да разреже дърво, има меч, който може да разреже желязо.

Тези, които се присмиват, не достигат истинското разбиране и това е тяхното наказание.

За анемията са необходими растения, в които има желязо.

Човекът се разболява, защото действува против законите и яде неправилни храни и като се храни така, той злоупотребява и трупа много вредни вещества.

Там, където Бог не позволява, лекарят не може да разбере каква е болестта, нито да я лекува.

Срещу много тежки болести трябва да създадеш в себе си силна вяра и въображение.

Истинското Божествено изцеление не се преподава в училищата и университетите.

В Египет е имало изцеления, за които не са били осведомени всички академии взети заедно.

Магнитът може да извади от вас всички омагьосани вещества, но магнитът трябва да е стоял до дъб, до нещо свещено или до свещен образ.

Вътре в човека има Архей – висше духовно начало, което регулира здравето в организма.

При излишък на живак се получава парализа.

Голяма част от лекарите носят нещастия за болните, защото се придържат сляпо към древните учени. Истината е в това, което сам си познал и наблюдавал чрез работа. Не са нужни титли и оратори, а лекари, които да лекуват.

Теорията на лекаря е опитът.

Лекарите шарлатани и аптекарите дилетанти са врагове на природата.

Веселието може да лекува, а голямата печал да убива.

Психическите болести са свързани със страсти.

Болното въображение на един човек може да ограби жизнената сила на друг човек и да я изкриви, изтощи и дори да го убие.

Една настойчива и зла воля може да пренася мислите си върху друг човек, ако той не е достатъчно защитен.

Въображението е източник на много болести, а вярата е лекарство срещу всички болести. Вярата трябва да осъзнава силата на Бога в себе си.

Силата на амулета се намира във вярата, с която го носиш.

Една отрова може да лиши силата на друга отрова.

Действието на въображението на един човек може да уравновеси действието и въображението на друг човек. Борбата на невидимите е вяра срещу вяра.

Всички болести се явяват следствия от ранно съществуващи причини.

Ако сме търпеливи, ние можем да изтощим злата сила на болестта в човека.

Бог знае точно кога да ни изпрати скрития целител.

Ако лекарят излекува болния, то е, защото този лекар е бил изпратен от Бога. Ако няма изцеление, значи Бог не е пожелал да изпрати целител.

Невежите лекари са слуги на ада, посланици на дявола, които мъчат болните.

Истинският лекар е само Бог. Когато Бог реши да извърши чудеса, Той ги извършва чрез хората. Когато Бог идва при болния, Той идва в образа на човек. Добрият лекар е Божие благословение.

Методи и заклинание за изгонване на болния дух:

• О, болен дух върни се в мястото, откъдето си дошъл.

• Произнасяне на енергийни вибрации чрез свещени имена, вкарани в музикални инструменти или пеене с нашепване.

• Магическата сила идва от висшия невидим свят, той е магически с помощта на талисмани, символи или скъпоценни камъни.

• Метод с растения и лекарство.

• Молитвен метод с обръщение към Бога, но тук се иска силна вяра и търпение.

• Метод с пречистване, диета и правилно мислене.

• Метод с кръвопускане, но от специалист.

В лекарствата трябва да има сила.

Болестите бродят по цялата земя, те не стоят на едно място.

Болестите се пренасят чрез духове.

Въздухът е балсам, който поддържа нещата.

Единната сила е квинтесенция.

Лекарят трябва да умее да ръководи жизнените сили.

Всички народи притежават добри и лоши лекари.

За всяка болест има специфично лекарство.

Най-важното в тялото е Архей – единната сила.

В Нюрнберг на Парацелз му е дадена тежка задача, за да го изложат пред града и лекарите. Дават му петнадесет прокажени, петнадесет изолирани човека. Той успява да ги вдигне на крака – в случая девет от тях вдига, като използва тайнството на живака, като внедрява в него Божие Слово, живакът е отровен, но Парацелз знае мярката и успява. Той казва: „Ако използваш правилно отровата, отровата е незаменима“. Лекари, богати и учени продължили да са срещу него, защото Новото е винаги смущаващо. Някои дори отричат казаното от него, че най-благородната основа на медицината е Любовта.

На един негов човек (един човек на Парацелз), който по-късно му става приятел, лекарите казват, че кракът му след като е парализиран, трябва да се отреже. Парацелз казва: „Няма никакво рязане.“ И така той изцелява човека и оправя крака му, и човекът тръгва, и му става приятел – такъв е находчивият Парацелз.

Истинският лекар е апостол, Божий пратеник, а не душевадец и шарлатанин.

Истинският лекар трябва да знае много и всичко – включително и дишането на ветровете.

Всяка болест е живо същество, което възниква от особени зачатъци – които се развиват, живеят и умират.

Живият (наситеният) организъм умее сам да се защитава от всички болести.

Вътрешните изцелителни сили на организма са толкова могъщи, а лекарят апостол трябва само да им развърже ръцете.

Лекарят трябва да развърже тези сили в борбата с този, притаил се в тялото, неприятел.

Тези, които просто изучават и лекуват външните прояви на болестта, приличат на онези, които си въобразяват, че могат да прогонят зимата, като изринат снега от вратата. Но не снегът причинява зимата, а зимата причинява снега.

Всичко е отрова, всичко е лекарство и едното, и другото се определят от дозата.

Силата на Парацелз е в това, че той вкарва Мъдрост в медицината, вкарва астрономия, вкарва астрология, вкарва алхимия и вкарва същественото – Любовта.

Парацелз казва: „Любовта е благодетелят на истинния лекар, тя е неговата душа, съвест и добродетели. От Любовта зависи изхода на лечението“.

Парацелз казва: „Сам Господ иска да помогне на страдащото човечество, но тези лекари нямат Любов и разум“.

Очите са сътворени от материална субстанция, но виждането е от друга природа. Очите са само телесни инструменти.

От вещества се състоят тялото, плътта и кръвта, а от Дух се състоят слухът, зрението, чувството, осезанието и вкусът.

Медицината трябва да се свърши и да се съедини с чистото ядро, да го очисти, за да може духовното тяло да слезе и да постигне своето съвършенство. Медицината се заключава в единството на тялото.

Намерението възпламенява двигателната способност, както огънят възпламенява дървото.

С въображението си мога да задвижа всичко и колкото по-силно въздействам на въображението си, толкова повече се движа. Въображението е подбудителна причина.

Два вида знание има: едното е от опит, а другото е от ума. В опита, ако той не бъде ръководен от огъня – Учителя – също може да има грешки и заблуждения.

Истинската медицина не се постига с вяра, а – с опит.

За своите болни пациенти ти трябва да бъдеш повече баща, отколкото лекар.

Има майстор вътре в семето, който изготвя дървото.

В пътя на злото самото зло е изцеление. Има много добри хора, които са объркани.

Растенията са растяща вода. Дърветата са издигната вода – стълб от вода.

Лечителите са ръководени от духове и ангели.

Мярката за Истината е практичният опит.

В медицината има нещо варварско и аз ще я очистя от това.

Медицината не може да направи човека истински лекар, но химията може, но не с четене и ерудиция, а с дълбоко знание и изучаване на Тайните. Човешкият организъм е химична лаборатория. Болестта е резултат от дейността на тази лаборатория.

Всички болести идват от невидимото, а по този въпрос обикновената медицина почти нищо не знае.

Хора, които нямат духовни възприятия, не могат да виждат в невидимия свят.

Зародишите на паразитите се явяват микроскопични създания, раждащи се от злите човешки мисли и действия.

Живакът е едновременно метал и течност – живото сребро. Който превърне среброто в злато, той може да превърне болестта в здраве.

Огънят премахва замърсяването от лекарството. Лекарството не е ползотворно, ако не е преминало през огън.

Квинтесенцията е скрита във всичко живо, но е отделена от всяка нечистота и смъртност. Квинтесенцията е отвъд всички елементи. Квинтесенцията е сила и живот, тя е едновременно и духа, и качеството на нещата. Квинтесенцията е скрита и в кръвта, и в плътта на човека. Квинтесенцията е неуловима.

Болестта се лекува чрез въздействие.

Човекът е квинтесенция на всички елементи. Човекът е екстракт от всички звезди и планети. Болестите се случват от отрови, идващи от звездите. Някои отрови имат лечебен ефект. Така злото чрез отровата може да прогони друго зло и да го измести.

Това, което е било лекарство днес – утре няма да бъде.

Отровата е във всичко и няма нещо без отрова. Дозата прави отровата.

Лекарството е лек или отрова според деня или часа. Мъдрецът може да заповядва на звездите и да не им се подчини.

Ние сме заспали по отношение на силата в нас.

Различните видове лекари:

• Има лекари, които биват обучавани от хората, но има и такива, които са Божии пратеници и биват обучавани непосредствено от Бога.

• Това, което можем, го имаме от Бога.

• Този, който се обучава от други извори, освен от Бога, той е изпаднал в дълбоко заблуждение.

• Бог създава лекаря, а не човекът. И този лекар действа правилно и помага на Бога по Божията Милост.

• Бог е лечителят. Той е единственият лекар.

• Първият лекар, за вас християните, трябва да бъде Бог.

• Има два вида лекари. Едните лекуват от Любов, а другите – за собствена изгода. По делата им ще ги познаете – първите по тяхната любов и по това, че я запазват към своя ближен, а вторите по това, че действат чрез закона на любовта – те събират реколтата, но нищо не са посели.

• Бог е създал лекаря и го е дарил с Милосърдие, и за да помага на своите ближни.

• Изкуството да се лекува се корени в сърцето. Ако сърцето не е правилно, то тогава и лекарят в тебе не е добър; ако сърцето ти е правилно, то и лекарят в тебе лекува по правилния начин.

Бог създава болестта, лекаря и лекарството. Нито лекарят, нито лекарството оздравяват болния от самите себе си.

Човекът трябва да познае „кой е“ и от „какво е“. Ако това познание не беше необходимо, той нямаше да боледува.

Знайте, че всички ваши болести на земята, са в една болница, в едно царство и в едни ръце, и тази болница е на Бога.

Всяко място си има своята болест, своето лекарство и своя лекар.

Всички лекарства са на земята, но ги няма онези, които трябва да ги събират. Лекарствата са достигнали зрялост за събиране, но събирачите на реколтата не са дошли.

Водата взема от един и дава на друг, докато огънят взема всичко и не дава нищо. Същото е и с лекарствата – има такива, които вземат нещо от един и го дават на друг, има обаче и сили, които вземат, а нищо не дават.

Лекарят трябва да познава всичко три вида болести: такива, които се дължат на живака; такива, които се дължат на сярата и такива, които се дължат на солта. Там, където тези три субстанции са свързани помежду си посредством Жизнената сила в единство, това е добре за здравето. Там, където обаче, при оттегляне на живота, те се разделят, настъпва болест.

Болестите, дължащи се на живака, трябва да се лекуват с живак; тези, причинени от сярата – със сяра и съответно, причинените от солта – със сол, защото всъщност има само три вида болести и три вида лекарства.

За по-голямо улеснение лекарят трябва да обедини всички болести под името на съответното лекарство, с което те се лекуват… Например: правилно е да се каже „болест на златото“ (morbus auri), а не „лепра“. Когато се каже „болест на златото“, става ясно с какво се лекува тя – лепрата, а това е много повече отколкото, ако се каже „това е лепра“.

Всички пустули се причиняват от живака, защото тази болест е меркурианска (живачна). Някои втвърдявания, като при сифилиса например, се дължат на обикновения живак, някои пустули се дължат на живака като метал, други – на този в абаноса и т.н.

При лечението с живак трябва да се подбере подходяща за случая форма на живака. Например някои, причинени от живака, болести изискват лечение с живака – като персикария, други – с живака като арсен; има и такива, които се лекуват с живак – като гуаяк и т.н.

Силата, която заздравява и формира плътта, е само този живак, в който няма никакви сяра и сол и той бива изолиран и използван в неговата чиста, течна форма. Същото се отнася и за сярата, и солта.

С живак могат да се лекуват язви, язви с раков произход, също и възпаления на кожата.

При болести на връзките, артериите, кръстните връзки, ставите и други подобни трябва да се използва течен живак.

Сярата се използва за лечение на вътрешните органи като сърце, черен дроб, мозък, бъбреци и т.н. Болестите по тях трябва да се наричат „серни“, защото се дължат на сярата.

Всяка болест може да бъде породена от отклонението на два, съответно трите принципа едновременно – така се раждат смесените болести… Воднянката например се лекува със сол от Архея на черния дроб, за да може да се премахне онова, което е разложено и развалено. За да се отнеме болестта обаче лечението трябва да продължи с точно определена форма на сярата, която има власт над причинителя на болестта.

Лекарите не са цялостни… Те не знаят например какво е калай, какво е онова, което тече в него, кое му дава цвета и т.н. Ако те не знаят тези неща, те няма да знаят и за болестите причинени от него.

Преди всичко лекарят трябва да познава трите субстанции – живак, сяра и сол и всички техни качества в големия свят и едва тогава ще ги познава и в човека.

Лекарят трябва да знае какво се разтапя в оловото, какво се топи във восъка, кое е онова, което е толкова твърдо в диаманта и т.н. Само тогава той може да каже, кое кара абсцеса да „узрее“, кое е онова, което предизвиква карбункул, кой е причинителя на чумата и т.н.

Всяка от трите субстанции – живак, сяра и сол, има своето отличително качество и тъй като те влизат в състава на едно тяло, то качествата се проявяват под една форма… Качествата им сами по себе си са добри, но когато не са проявени както трябва, настъпва болест.

Лекарите в древността смятали, че болестите се дължат на четирите „хумори“ (течности) и с това те имали предвид четирите елемента, но забравили за семето, от което всъщност се развива болестта. Елементите обаче нищо не дават, а само получават… следователно те не са причината за възникването на болестите, а само тяхна среда.

Причината за скритите болести е в астралното тяло… Физическите очи виждат само формата, докато Разумът вижда, съдържащите се вътре добродетели – лекарството е в добродетелите, а не във физическото тяло.

Болестите не са нещо, което може да се пипне, те са подобни на вятъра и затова не могат да се отстранят чрез очистителни.

Болестите нямат тяло, затова при лечението им трябва да се изправят дух срещу дух.

Причинител на болести, който се корени в душата на човека, е например завистта. Така, както внушението и уплахата могат да разболяват, така също и радостта може да оздравява; и в зависимост от това дали внушението е добро, или лошо то може както да оздравява, така и да разболява.

На първо място болестите у човека са подвластни на Небето и чак тогава на лекарствата. Там, където лекарството не помага, самото Небе е лекарство за болестта.

Болести, които Небето не освобождава от своята власт, не са подвластни на лекарството и не трябва да бъдат лекувани. Ако въпреки това лекарят се опита да направи това, усилията му ще останат напразни.

Онези, които Христос е лекувал, е трябвало да бъдат способни да получават, сред неспособните да получават, никой не е оздравявал. Ето защо болните на един лекар също трябва да са възприемчиви; силата на лекаря е по-малка отколкото тази на Бог.

„Цялостен съм“ – прави лекаря.

В земята, във водата, в огъня и във въздуха лекарят трябва да търси един човек – не четирима, а само един единствен човек… Небе и земя, въздух и вода в познанието са един човек и човекът е един свят с небе и земя, с въздух и вода… Следователно небето, земята, въздухът и водата са само едно нещо, а не четири, не две, не три, а едно нещо… И когато тялото се разболее, тогава всички здрави части трябва да се борят срещу болестта…

Всяко нещо възприема подобното на него друго нещо… и тъй като човекът е направен от… големия свят, затова той (човекът) е в него и трябва да живее от него… Големият свят има същите пропорции и части на тялото, както малкия свят – човека, който ги поема с храната или лекарството.

Анатомията на „външния човек“– големия свят съответства на анатомията на „вътрешния човек“ – човека. Ето защо арсенът от големия свят лекува арсена в малкия свят – човека; сърцето от големия свят – сърцето в човека; мозъкът от големия свят – мозъка в човека, но не мозъкът от прасе мозък на човек, а мозъкът, който е „външен мозък“ за „вътрешния човек“.

Бог е създал „външния човек“ – макрокосмоса и лекарят трябва него да изучава и познава, защото него не може да убие, нито да му навреди… Само лекар, който познава „вътрешния човек“ – микрокосмоса чрез „външния човек“ – макрокосмоса, може да се нарече лекар, който гради на скала, а не на пясък.

Онова, което го дава Животът, а не трите субстанции (живак, сяра и сол)… не е подвластно на лекаря. Сангвинизъм, холеризъм, флегматизъм, меланхолия – това са все състояния, които ги дава животът, а не трите субстанции и затова лекарят не трябва да се занимава с тях.

В човека има и друго невидимо тяло, което не е съставено от трите субстанции живак, сяра и сол. То не е образувано от лимбуса – големия свят и затова не е подвластно на лекаря. Това тяло води началото си от Божието Дихание и като всяко дихание, то не е в ръцете ни и не може да се види с очи. То има една сетивна природа извън чувството за глад, жажда и други подобни.

Лекарят трябва да може да вижда без очи и да чува без уши.

Лекарят трябва да може да гледа през човека с духовен поглед, като че той (човекът) е прозрачен… В огледалото на болния лекарят трябва да познава болестта, такава каквато е тя в действителност, а не каквато е в неговите фантазии.

Лекарят трябва да познава „човека“ в човека… Съставът на „човека“ трябва да е станал така плът и кръв за лекаря, че той да го вижда във всеки пред себе си.

Лекарят трябва да бъде астроном – да познава влиянието на годишните времена, на горещината и студа, сушата, влагата, влиянието на слънцето, луната и съзвездията.

Ако го нямаше поставеният от Бог вътрешен лекар (лечебната сила), тогава външният лекар напразно щеше да живее. Външният лекар може само да подпомага работата на вътрешния, когато последният е уморен. Срещу смъртта обаче няма друго средство освен присъствието на онзи, който я е преодолял.

Лекарят сам трябва да влезе в Божия Дух и да черпи Мъдростта си от Него. Който не влезе в този Дух, той не получава мъдростта.

В своята Мъдрост лекарят трябва да умее да вижда същността на нещата.

Бог не действа и не помага директно, а чрез лекаря и лекарството. Така болният не търси помощ само в Божиите чудеса – в самия Бог като Бог, а той познава и обича Бога също и в Неговите създания, като Негови инструменти.

Лекарят не трябва да си въобразява, че може да направи нещо полезно със собствени сили – без Бог. Той трябва да се съобразява постоянно с Божията Воля за всяко нещо.

Никога не се съмнявайте в Бог, нашия Върховен лекар. Докато нямащите вяра се обръщат към хората за помощ, то истинският християнин вярва в Бог, който, ако е за негово добро, ще му изпрати точния лекаря, който да го лекува.

Всяко лечение е от Бог, защото Той е Онзи, който дава живота на нашето тяло.

Лекар е онзи, който познава Невидимото, което няма име и материя, и въпреки това работи.

Умението на лекаря не е от него, а от Бог. Лекарят е само Божий представител на земята.

Лекарят е изпратен от Бог не да разваля, а да гради, не да отчайва, а да помага. Лекарят трябва да има по-голямо доверие в Бог. Той трябва да знае, че Бог е създал и дал лекарствата за всички болести, които той (лекарят) трябва да изучава и познава.

Лекарят трябва да действа съобразно порядъка в природата, а не този на хората, защото той е подвластен не на човека, а единствено и само на Бог посредством природата.

Сред всички хора от големия свят лекарят трябва да бъде най-големия мъдрец и учител, и чак тогава помагач на болните.

Кой е лекар? Онзи, който може да оздравява болни.

Задача на лекаря е да прогони болестта, а за да стане това, той трябва да действа като своя Господар – Бог.

Никой лекар няма право да казва, че на болния не може да се помогне. Едно такова изказване доказва, че той отрича Бог, нашия Създател, а също и природните сили.

Лекарят трябва да бъде чист и благочестив, което означава цялостен, така че душата му да не е развратена, високомерна, лукава и т.н.

Бог е Майсторът, а лекарят – палача.

Нито името, нито образованието правят лекаря, а изкуството.

Без истинско знание лекарят се лута в безкрайния лабиринт от възможности и не намира изход.

Лекарството расте във всяка градина. Когато обаче познанието и изкуството угаснали при лекарите, тогава се наложило да се пътува отвъд океана и да се доставят лекарства от всички страни, като се смятало, че онова, което е там, е добро и тук. Така се появили аптекарите, а там, където има аптекари и хавани, изкуството не се прилага както трябва.

Да се знае, че в нещата от природата има сила, това не е изкуство. Изкуство е да се случи действието. Ето защо същността не е в знанията, а в придаването на завършен вид. Това изкуство принадлежи на лекаря. Благодарение на него (изкуството) в едни случаи жълтият кантарион прогонва аскаридите, в други – червеите, в трети – змиите и т.н. Благодарение на него желязото действа със силата на злато, аметистите имат силата на перлите, а мраморът действа като хиацинт.

Необходимо е лекарят да има голям опит. Не е достатъчно той да знае само какво има в учебниците, а болните трябва да са неговата книга.

Всичко, което изкуството може да направи в светлината на природата, него същото природата може да го направи без изкуството… Природата може да вземе лекарството от водата, почвата, звездите и да го вложи в едно тяло, билка или камък… ,а после всичко онова, което е събрала, да го даде на човека под формата на билка или семе.

Природата също е лекар, аптека и лекарство, и лекарят трябва да я остави тя да върви напред.

От външния лекар (природата) се ражда вътрешният – човекът; и там, където не е външния, и вътрешния не е. Онова, което вътрешният лекар прави, води и учи от себе си, е напразно, защото вътрешната философия не учи на нищо друго освен на измислици…, докато външната философия произлиза от външния човек и показва и учи на това, какъв е вътрешния (човек).

Онова, което зъбите дъвчат не е лекарството. Лекарството никой не го вижда и защото никой не го вижда, затова тялото му не е необходимо. То има тяло, за да може очите ни да го виждат, но самото лекарство не е в тялото, а в Силата. Ето защо колкото по-малко е тялото на лекарството, толкова по-голяма е неговата добродетел.

За да може да действа в тялото, лекарството трябва първо да се смели в стомах и колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо и болният оздравява; и всяко нещо, което възпрепятства това смилане, възпрепятства и здравето.

Когато поемем едно лекарство, стомахът, в ролята си на алхимист, трябва така да го обработи, че то да остане само с астралното си тяло. В такъв вид то може да се управлява от звездите. Ако стомахът обаче не успее да направи това, лекарството остава в него, а после се изхвърля с нечистотиите навън.

Има четири вида живак, четири вида метал и въпреки това само едно действие в човека; четири вида е човекът, четири вида е лекарството, има четири вида сняг, четири вида маточина, четири вида манна, четири вида аметисти… и лекарят трябва да познава четирите вида змийско мляко, четирите вида вербена, четирите вида ангелика и т.н., защото, едва тогава той е цялостен и може спокойно да лекува, защото в тях са познанията за сърцето, черния дроб, далака и т.н.

Лекарят трябва да е много добре запознат с анатомията на „външния човек“ – макрокосмоса, така че да няма и косъм, който да му убягва. Ето защо и съставът на рецептите трябва да бъде такъв, че дадена част от едното тяло да отива при съответстващата част от другото тяло, което означава, че подреждането на рецептата като първо, второ, трето и т. н, среда, край, препоръка е погрешна… Правилният порядък в природата изисква анатомията да бъде съпоставяна с анатомия, част от тялото с част от тялото, а не по-силно с по-слабо; по-силно с още по-силно, защото болестите не се степенуват, нито пък лекарствата. Онова, което лекарите поставят на първо място в рецептата, е една част, онова, което поставят по средата, е друга част и онова, което поставят в края, е съвсем друга част, а не както те го наричат „място“… Ако една част от тялото страда и друга – също, и трета – също, това не е едно „място“, защото тук са налице три вида страдания и следователно трябва да има три вида лекарства, и то не на едно „място“, не в един състав или качество, а в три различни Аркана.

За проказата например трябва да се каже просто, че е лепра, без да се взема под внимание това, дали предизвиква затопляне, студ, сухота или влага, защото от тези неща не се развива нищо в тялото, в субстанциите… Например, ако искаш да отсечеш дърво, ти не се интересуваш от неговите цвят, форма и други подобни, а от семето – какъв вид е то. Цветът, формата и другите подобни неща са крайната материя на субстанциите, това е техния живот и нищо не зависи от тях. По същия начин е и с болестта – лечението не зависи от това дали тя е студена, или влажна – то е като една брадва, която отсича дърво или като един огън, който поглъща всичко ефирно.

Доброто трябва да се отдели от злото. Да се подобри едно лекарство означава да се отдели отровата от него. Ако на отровната змия например се махне отровата, тя може да се яде без проблеми. Подобряване означава отнемане, а не както се прави в аптеките – неприятният вкус да се коригира чрез прибавяне на захар…

Който презира отровата, не знае за онова, което е в нея. Арканът в отровата е така благословен, че тя нито му отнема, нито му вреди с нещо.

Всяка страст, силно желание, воля, печал у човека, породени в неговата мисъл, фантазия или въображение, създават едно тяло в него, както това е при гнева. Гневът, както и всяка друга форма на волята в човека, като: омраза, лъжа, проклятие, измама, скъперничество и т.н., образува едно тяло. Това са все неща, които ги прави астралното тяло на човека, те идват от него, прикрепят се към него и остават в него, без значение дали са добри, или лоши; и всяко тяло, родено по такъв начин запазва своята болест (състояние) и не иска да се пуска от нея. Така духовните сили преминават в плътта, растат и тровят цялото тяло.

Срещу упоритите болести са необходими силни лекарства… Ако болестта обаче е по-силна, отколкото лекарството, тя го превръща в отрова.

Докато човекът лекува с лекарство, което приготвя от някъде, то Бог лекува с едно Изричане – Слово. Словото е лекарството.

Духовете и Небесните сили не могат да ни помогната по друг начин освен чрез имената и думите... Естествено лекарство е: да се използва името като една билка и билката като едно име с единствената разлика, че едното има видима, а другото – невидима природа.

Лекарството трябва да се даде с Душа, Преданост и Сърце. Преданост се очаква и от самия болен, защото Предаността заслужава Преданост, Истината – Истина, Справедливостта – Справедливост.

Нищо не прогонва болестта освен Силата. Ето защо лекарството е една Сила и едно Могъщество, което прогонва всички болести.

Лекарството е една Сила… Тази Сила обаче не е в рецептите и съставките, каквито се намират в аптеките, а е едно лекарство, което сам Бог е направил без лекаря, и самото то е един съвършен състав, направен от природата.

В света съществува един естествен порядък на аптеките – така че всички поляни и ливади, всички планини и хълмове, и т.н., са аптеки. Същите тези аптеки ни се предоставят и дават от природата, и от тях ние трябва да пълним нашите, защото природната аптека превъзхожда човешката.

Болният, който се надява на лекарството, не е християнин; който обаче уповава на Бог, той е християнин. Истинският християнин оставя грижата на Бог как да го направи здрав, било то чрез светии, чрез собствени умения, чрез лекари, или чрез знахари.

Който работи за лична изгода, не е лекар… Лекарят трябва да бъде като едно агне, готово да жертва себе си заради другите, а не като един разкъсващ вълк, който убива, души, парализира, разваля, дере, краде и обира. Именно такива вълци и убийци са обаче лекарите, които работят само заради парите, макар и съвестта им да подсказва, че онова, което правят, не е от полза за болния.

Всички неща трябва да се вършат от Любов… Когато обаче се лекува не от Любов, а само заради името и заплащането, т.е. за лична изгода, тогава се раждат фалшивите лекари и лекарства.

Лекарят трябва да бъде чист и благочестив и да не се възгордява от това, че лекува.

Никой не може да бъде лекар без обучение, без дългогодишен опит.

Лекарят трябва да обръща внимание на това, каква сила има в храната, така че тя (храната) да бъде и храна, и лекарство. На първо място храната обаче трябва да е лекарство, а после част от диетата.

Бог ни е дарил на земята с такава Милост, че да имаме два вида лекарство: видимо и невидимо. Видимото е сътвореното, а невидимото – Словото на Бога.

Бог е дал Своята сила на билките, вложил я е в камъните, скрил я е в семената и именно в тях ние трябва да я търсим и оттам да я вземаме. Ангелите я имат в самите себе си, но не и човекът, той я има в природата.

Онова, което очите виждат: билката, камъните или дърветата, не е лекарството…те виждат само шлаката, докато лекарството е вътре, под нея. Ето защо, за да се достигне до лекарството, първо трябва да се отдели шлаката от него, което е задача на алхимията.

Лекарството не е нищо друго освен Волята на Бога и изкуството да се лекува не е в ръцете на лекаря, а само в Божиите ръце. Във възможностите на лекаря обаче е той да се моли Бог да му разкрие Своята Воля „в коя билка е тя“.

Така, както брадва отсича дърво, така Бог иска да разбираме Неговото дело в лекарството.

Основата на лекарствата са Арканите.

Аркан – това са всички добродетели на дадено нещо, само че с хилядократно подобрение.

Аркан е само онова, което няма материално тяло и е вечно живо, и е над всяка природа…

Аптеката на лекаря е в Арканите.

Всички Аркани са лекарства и лекарствата са Аркани, и Арканите са ефирни.

За да действа Арканът, материята трябва да се отдели от него. Арканите представляват добродетели и сили, те са ефирни и нямат тяло.

Арканът е здравето. Той поддържа здравето в тялото, разтоварва наскърбената душа, прогонва болестите и предпазва от тях.

Много алхимици са търсили Петия елемент. Ако се отнемат четирите тела на Арканите, онова, което остане, е той – Реалният Аркан. Този Аркан е един ключ и звездите не могат да го водят, както вятърът – перцето.