Парацелз

ОКУЛТНА

МЕДИЦИНА

Афоризми

Варна, 2021 г.

ПРЕДГОВОР

Тайнството Парацелз

Парацелз е умеел да задвижва Бог в себе и Лекаря в себе си.

Парацелз е узнал, че Същността е важна, а не делата.

Парацелз е осъзнавал, че във всичко е скрит Той.

Парацелз е търсил първо Бог, а после – лекарството.

Парацелз е особена смес от качества, дори и противоречащи си, но това е прекрасно. В него има почти всичко: мисъл, фантазия, въображение, магия, химия, алхимия, астрология, окултизъм, Мъдрост и Мистика... Това е така, защото това велико същество е искало да обхване всичко: и този свят, и онзи свят, и отвъд двата свята – това е чуден възход особена оригиналност, това е странен търсач, влюбен в своето търсене. Поклон!

Той е странен търсач – самонадеян, духовен, земен, Божествен, привличащ, пленяващ, покоряващ и поразяващ мъдрец.

Парацелз е човек на пламъка, носещ в себе си тайна логика. Той е още апостол, лунатик, летящ – човек с необикновени качества и дълбок опит.

Парацелз не признава титли, красноречие, лекари самохвалци – за него мярката е чистият и мъдър опит.

От него се страхуват и го почитат. Той казва: Аз съм новото, аз съм Истината, аз съм новата медицина!

За лекарите казва: Вашата наука е без Бог и затова тя е змийска отрова.

Парацелз казва: Изкуството да се лекува не зависи от вашите дипломи и знания, това изкуство е дар от Бога.

Истинската медицина е професия на Тайноизбраните.

Аз познавам Древното Тайнознание!

Парацелз принадлежи към историята на Духа, а не към историята на медицината… И затова той има необикновени лекарски дарби.

Парацелз е търсил изначалното познание, а що е изначалното познание? Чисто действащо Същество.

Парацелз е окултно-мистичен изследовател. Той е търсач на Необикновеното.

Парацелз е човек със страст към скритото и Непознатото.

Той е търсач на тънкото, а то е там, където е истинското наблюдение.

Парацелз е искал дълбоко в себе си да познае явните тайни. Той е познавал вглъбеното самонаблюдение.

Парацелз е имал благоговеен трепет пред Тайната на живота. Той усещал, че истинския Целител е Тайнознаещо и Всемъдро Същество със скрит опит.

Той се молил на Бога и търсел от Него Тайно знание и дълбок потаен опит.

Парацелз е стар търсач на Невъзможното и е получавал от Него понякога свръхестествена сила.

Парацелз казва: Опитът надхвърля всички науки, а Бог е това, което е в опита и над опита.

Елеазар Хараш

За Парацелз и
Парацелз за себе си

Аз съм богат и без злато.

Той е лекар, мъдрец, алхимик, окултист, мистик, космолог, антрополог, астролог и маг. Той е един удивителен човек, занимавал се с пневматология – учението за духовете.

Той е скромен и горд, и велик, и тъмен, и бурен, и загадъчен, той е гениален странник, той е носител на велики и странни идеи. Той е загадъчен, сложен и на пръв поглед противоречив. Наричан е дори пияница, женоненавистник, но много хора са се страхували от неговия ясен ум… Дори бил обвинен в ерес докато други са му се покланяли като на маг, но той е новатор – творец на нещо ново. Това е човек, който познава определени, дълбоки тайни на природата.

Той казва: „Никакви магически сили не се откриват на човека посредством техники – те се откриват само благодарение на висока духовност и Мъдрост. Магът се обръща към Всемогъщата сила вътре в себе си. Към Всемогъщата сила трябва да се обръщаме с открито и чисто сърце и тогава затворените пред нас врати се отварят“.

Ако човекът осъзнае своята истинска роля, той се учи вече съзнателно да участва във вселенските действия и да не бъде безсмислено същество.

Той казва: „Всеки човек е надарен от природата с три тайнствени сили: воля, вяра и въображение“.

Той е рядък човек, мъдрец, поет, маг, голям учен и голям лечител; той е чудак и не се подава на точно определение, нарича се безподобен и славен княз. Той е мистик, защото официалната наука не го задоволява, той търси винаги по-дълбокото. Той е оригинален, загадъчен и с голям успех при болните. Той е човек с необикновен характер, той увлича, помага, но и смущава.

Казва за Аристотел: „Какво е Аристотел? Нищо, една сбита фантазия“.

Парацелз е самонадеян, самовлюбен, но трябва да му се признае – и гениален. Той казва: „ Аз съм монарх на медицината и вие учените вървите към мене, а не аз към вас“. Парацелз е човек, изпълнен с изключителна вяра в своето призвание. И въпреки всички тези странни неща в характера си, той е величествен светъл лъч.

Парацелз казва: „Осветеният от Любовта човек се освобождава от другите сили, чуждите сили“.

Парацелз казва: „Истинският лекар е апостол и Божий пратеник, а не душевадец“.

Парацелз е едно особено явление. Той носи в себе си една изключително рядка любознателност.

Парацелз е шеметен лекар. Той е бил дълбок окултен наблюдател – наричали са го „швейцарският Хермес“.

Парацелз казва: „Христос е единственият истински лекар, защото истинският лекар трябва винаги да прославя Бога“.

Лекарството без Небето е нищо, то трябва да се произвежда чрез Небето. Лекарството се намира в Небесата.

Истинският лекар използва магически средства, знаци и символи и той винаги трябва да се доверява на Бога.

Парацелз казва: „Само Любовта и Милосърдието помагат да се домогнеш до истинските методи“.

Парацелз е изучавал медицинската практика на много народи. Той казва: „Само истинското знание прави човека истински лекар, а не четенето и титлите“.

В Базел Парацелз е излекувал много неизлечими болести.

Парацелз казва, че природата е дала знаци: например, ако едно място е с формата на сърце, то лекува сърцето.

Истинският лекар трябва да бъде едновременно: алхимик, астролог, мъдрец и маг. В същото време трябва да бъде и милосърден.

За Парацелз: Бог е Първичната субстанция. Бог е централният, духовен магнит.

Парацелз е велик, парадоксален лекар. Познавач на тайни. Изцелявал е много безнадеждно болни. Успехът го достига и в Базел, където е излекувал влиятелен човек, на кого и най-добрите лекари не са могли да помогнат.

Когато Парацелз попитал Бог: „А в живота не са ли най-важни положителните резултати?“, Бог му казал: „Не, сине мой, има в живота по-дълбоки неща от тези резултати, и това е скръбта на която Аз разчитам, защото тя трябва да донесе дълбочина, за да Се родя Аз и като изцеление и като Любов в човека“.

Парацелз подхожда с голяма Любов към природата и то като учен, и като мистик. Той се е учел от монаси, алхимици, адепти и от баща си. Наблюдавайки, скритото Парацелз видял, че само Той – Бог умеел да прави нещата и започнал да Го моли – Той да го направи истински лекар, а не да се учи само от себе си… И впоследствие той бил очарован, защото Божията Мъдрост е очарование.

Наблюдавайки, скритостта Парацелз видял, че ако един човек със силни дяволи в себе си бъде изцелен – той ще стане още по-голяма опасност и за себе си, и за другите, и така той узнал, че у Бога има справедливост. Така Парацелз узнал, че без тази скрита намеса всички лекарства и лечения са безпомощни, и така той започнал да моли Бога да му даде сила само за тези, които трябва да бъдат изцелени, защото, който изцелявал застоя, той увеличавал злото в света.

Наблюдавайки учените, религиозните и лекарите Парацелз видял, че тяхното мислене е трагедия – той видял, че те не били духовно Божествени същества… и той видял, че те странствали в заблуждения, и така той обикнал по-простоватите и естествените хора и решил да ги изцелява според волята на Бога.

Парацелз бил древен търсач и затова видял, че в закона няма живот. Животът бил в Любовта. Така той схванал, че Любовта е единственият ключ към другата наука или както древният Тот я наричал: свещената наука, и така той започнал да открива тази свещена наука все повече в себе си. Той започнал да търси тази наука в уединение и свещена тишина, защото знаел, че тя била скрита там… Така той узнал, че Словото ставало изцеление, ако Бог пожелаел да го докосне.

Парацелз бил търсач на истинната и потайната медицина. Той видял, че учените и лекарите търсели постижения в медицината и науките, и видял, че те са на погрешен път, защото той знаел, че постижението е живот в Бога. И той започнал да търси единение със скритото. Той видял, че в медицината властват остарели закони, както и в света, и той поискал да ги умъртви – тази смърт той я видял в Любовта, защото вярвал, че Любовта е смърт за законите и утвърдените неща.

Парацелз е бил опасност за много хора. Чистотата е всякога опасна за злото.

Парацелз е минал през уединението на дълбокия безмълвен труд и е придобил не сила, а будност и така узнал, че силата е слуга на будността и чистотата.

Наблюдавайки учените и лекарите, той ги намразил и се отчуждил от тях, защото видял невежеството им – те искали да измамят реалността, а реалността никога не може да бъде измамена. Той видял, че те нямали свещената светлина в себе си.

Към своите врагове Парацелз казва: „Вие можете да ме убиете, но не и да ме умъртвите, защото аз съм вечен… и запомнете, че Парацелз ще продължи да се бори срещу вас и без тялото!“

За Бог, Словото, Синът, Душата, Духът и Писанията

Човекът е квинтесенция – Същност, когато произлиза от Петата същност – Етера. Тогава той е образ на Бога.

Господ така е създал всичко сътворено, че той е изначално осветено и благословено и няма нужда да се цапа от свещеници, защото сам Господ пребивава във всичко.

Всичко е осветено от Бога и чрез Него, защото само Той е самата святост.

Нещата не се нуждаят от човешки ръце – няма нужда от никакви кръстове, кръгове, мечове, саби, одеяния, свещи, светилници, масла, опушвания, символи, писания, венци и т.н. Достатъчно е само Истинската вяра. Тя е опората срещу низшите духове.

Вещите нямат власт против дявола и злите духове, необходимо е чиста, Истинна вяра.

Старайте се Господ да ви осигури такава вяра, която идеално да ви освети, вас и пътя ви.

Ако имаме истинско отношение към Бога, само тогава ние се освещаваме и очистваме.

Силата е в искрената молитва, и в Истинната вяра, а не в заклинанията.

Всички заклинания ще заслужат своите наказания, макар че те нещо малко вършат, но те противоречат на Господа и Той ще им въздаде.

В заклинанията има гордост и заблуждение, и те не се разрушават с обратни заклинания, а само с вяра.

Никой коварен човек и заклинател няма да се спаси от Господа в часа на разплатата.

Всеки, който чрез заклинание насилва духовете, няма да се размине с Божието проклятие. Такъв човек ще получи наказание и от насилените духове и те ще го мъчат дълго. Така човекът става сам на себе си собствен палач. Много от заклинателите и насилващите духовете стават след време техни роби и послушници. В този случай злите духове са палачи Божии и им се дава право да мъчат хората заради насилванията. Всички заклинания са противни на Бога и противоречат на Божия закон. Всички заклинания са злодеяния. В края на краищата заклинателите ги чакат страшни и ужасни наказания. На такива заклинатели сам дяволът ще им предяви обвинение и то преди Божия гняв.

Човекът трябва да бъде просветлен във всички дела на природата и ако той не е просветлен истински, той не може да възприеме и Христос, и писанието по един правилен начин, т.е. човек трябва да е с много широко съзнание.

Там, където другите не виждат нищо освен букви, то посветеният вижда тайни неща. Ето защо слепи хора не трябва да се занимават със Свещени писания, но само този, който е израснал в себепознанието.

Изучавайте, изследвайте нещата, но търсете и правилния опит.

Има два вида Мъдрост, като втората е двойна. Първата Мъдрост е вечна, а втората мъдрост е преходна. Вечната Мъдрост тече от Божия Свят Дух в нас, а другата мъдрост е природна, от света на природата и тя се дели на две – добра и зла. Добрата е причастна към вечността, а злата е проклятие.

Велико съкровище е да отличават вечната Мъдрост от преходната, а смъртното е нищожно в сравнение с вечното. И не мъдростта ти повелява какво да избереш, но сам ти повеляваш на себе си. Аз живея в светлината на Христос, която е древна и нова. Аз съм длъжен да придобия вечен живот чрез вечната светлина.

Мъдрецът управлява своите тела, защото живее в Божия закон. Мъдрецът никога не живее според светските обичаи. Мъдрецът живее според Бога и покорява звездите.

След като Бог създал елементите и всички създания, всички небесни тела, най-накрая Той направил и човека… Бог извлякъл Същността от четирите елемента, а също и Същността на Мъдростта, изкуството и разума от невидимите тела, и събрал двете същности в една маса, която в Писанието е наречена „limus terrae 1“. От този лимус Бог направил „малкия“ свят (микрокосмоса) или човека.

Бог не иска Неговата Мистерия да бъде видима, а да бъде видяна и позната чрез делото на човека, който е създаден заради това – да я направи видима.

Бог иска ние да владеем природата и небето, а не да бъдем владени от тях.

Бог не иска ние да бъдем господари и слуги помежду си, а братя.

Волята на Бога е: ние да се изхранваме с пот на челото и по същия начин да помагаме на нашите ближни.

Бог е цялостен, Той е съвършен и следователно ние трябва да сме като Него.

Без Волята на Бога никой нищо не може да постигне.

Също както точката стои в центъра на своя кръг, така и Бог стои в центъра на всички Свои сили.

Всички неща са подвластни на един порядък и този порядък произтича от Божия закон.

Всички неща, които са в нас, които ние вършим, трябва Бог да ги благослови, иначе са едно нищо.

Причината Бог да създаде нещо, което ни е неприятно, се състои в това, че то ни е от полза, макар и ние да не виждаме неговото предназначение.

Времето увлича хората, но не и Бога. Ето защо Божиите закони остават завинаги, но не и човешките.

Всички умения и изкуства идват от Бог и нищо не идва от друг източник… Ето защо никой не трябва да говори лошо за астрономията, алхимията, медицината, философията, теологията, театралното изкуство, поезията, музиката… и всички останали велики изкуства.

Всички хора биват хранени и водени от Бога.

Нищо не е от нас. Ние не принадлежим на себе си, а на Бог… Той е направил тялото ни, дал ни е живота и мъдростта към него и всичко останало.

Няма нещо, което да не води началото си от Бог… Например, ако ние можем да облекчим нечие страдание, трябва да отдадем почит за това не на себе си, а на Бог.

Който не познава Божията книга, той с виждащи очи е сляп.

Ако искаме да учим, тогава нашата първа основа трябва да е в Бог, защото Той е онзи, който ни учи и ни праща онова, от което се нуждаем.

Който не познава Бог, той не Го обича и не знае нищо за Него. Който не познава Триединството, той не вярва в него и затова не го обича.

Колкото по-голямо е познанието за дадено нещо, толкова по-голяма е Любовта… Нещата са в познанието и от него се раждат плодовете.

Който познава Бог, той вярва в Него, а който не Го познава, не вярва в Него, защото всеки вярва в онова, което познава.

Божие царство е: ние да си прощаваме един на друг, тогава и Бог ще ни прощава. Божие царство е: ние да се обичаме един друг, тогава и Бог ще ни люби.

Човекът си фантазира – ето защо трябва да уповаваме на Бог, а не на човека.

Който е прекъснал връзката си с Бог на земята, той няма да бъде допуснат на Небето… Ето защо човек не трябва да живее в тялото си от плът, а във вечното, не в земното, а в Божественото тяло и него (Божественото тяло) да остави.

Според порядъка, който е създал, Бог не иска човек да празнува, да безделничи, да бъде в застой, да пиянства, да сводничи и да прави други подобни неща, а иска той ежедневно да се упражнява, да изследва тайните на природата във всичко, което е дадено, така както Бог го е създал в нея.

Словото трябва да бъде твой учител…Сега Христос не е лично при нас, но Неговото Слово е тук, а там, където е то, там е и Той.

Който иска да живее блажено на земята, неговите учение, управление и порядък, трябва да имат за основа крайъгълния камък Христос, защото, никое учение не е от полза, ако не идва от Небето, никой закон не е от полза, ако не идва от Небето и никое изкуство не е от полза, ако не идва от Небето.

По-добре е да следваш Христос, отколкото природата, по-добре е да бъдеш пророк, отколкото астроном, по-добре е да бъдеш един апостол, отколкото един магьосник, по-добре е да пророкуваш от Светия Дух, отколкото от звездите.

Душата е едно Дихание от устата на Бога.

Душата в човека е на мястото, където е животът; тя е сърцето в човека, за което в писанието се казва: „Трябва да любиш Бог с цялото си сърце… 2“

В сърцето си човек е невидим, плодовете и делата му обаче разкриват неговата душа.

Доброто трябва да се отдели от злото, съответно чистото от нечистото... и да остане само душата, защото останалото – плътта – гние и не принася плод, освен ако не е семе.

Гние само плътта, докато доброто, същността, душата не се разлагат и човек трябва да вземе именно тях, които са перлата и в която са скрити всички добродетели.

Онова, което се открива в училищата без Духа Божий, е само една илюзия или тъмнина без светлина.

Блаженството не се открива от човешкия ум, а само от Светия Дух, който го ръководи.

След разрушаване на физическото тяло на човека Духът Божий се отделя от него и се връща обратно на мястото, откъдето е дошъл – при Бог.

За първите три принципа
или есенции

Човекът е съставен от три субстанции – живак, сяра и сол… и от тях, и в тях той има всичкото свое добро и зло по отношение на физическото тяло. Ето защо лекарят трябва да познава тяхното разпределение, състав, запазване и отделяне една от друга.

От живака, сярата и солта произлизат причините, началата и познанията за всички болести, както и признаците, същността и качествата им и всичко онова, което лекарят трябва да знае.

Всяко нещо се състои от живак, сяра и сол… Така например, ако запалим едно дърво, онова което гори е сярата, онова, което пуши е живакът, а онова, което става на пепел, е солта, защото нищо не гори освен сярата, нищо не се изпарява освен живакът и нищо не става на пепел освен солта.

Човешкото тяло не е нищо друго освен само сяра, живак и сол. В тях трите са неговите здраве и болест. Живакът, сярата и солта са причината за всяка болест, а не четирите течности, както са смятали привържениците на хуморалната 3 теория, качествата и други подобни.

Там, където трите субстанции са единни, а не разделени, това е добре за здравето. Там, където обаче те се разделят и правят грехове – едната се разлага, другата гори, третата поема по друг път, там започват болестите; защото, доколкото тялото остава единно, дотолкова то не боледува, там, където обаче то се разединява, започва болестта.

Всяко семе е тройно, което означава че в него са трите субстанции – живак, сяра и сол, които растат; и всяко нещо в семето е обединено в единство също както един орех, в който са дървесината, кората и корените, представляващи три различни неща, но събрани заедно в едно семе. В началото човекът също е само едно семе, чиято обвивка е спермата… От семето растат трите субстанции – живакът, сярата и солта, всяка в своята природа, смесени и обединени, така че да се получи само едно тяло, а не три, като те самите остават невидими в него… и всяка една от тях има за задача да участва в целостта на тялото. От сярата тялото расте, което означава, че цялото тяло е сяра; и това е една ефирна сяра, която бива погълната и изядена в огъня без да бъде видяна. Съществуват различни видове сяра – кръвта е една, плътта – друга, мозъкът – трета и т.н., но това е все ефирна сяра. Костите, които са много видове, са също сяра, само че от фиксираната. При „разглобяването“ чрез познанието всяка сяра се показва такава, каквато е.

Втърдяването на тялото идва от солта. Без сол нямаше да има нищо, което да може да се пипне, защото на солта се дължи твърдостта на диаманта, твърдостта на желязото, мекотата на оловото, мекотата на алабастъра и други подобни. Всяко втвърдяване и утаяване идва от солта. Ето защо една е солта в костите, друга – в кръвта, трета – в мозъка и т.н.

Живакът е течността. Всички тела имат своята течност, в която живеят, което означава, че кръвта има своята особена течност, както и костите, плътта, мозъка и останалите части на тялото. Съществува един живак, който е под толкова много форми, колкото са и формите на сярата и солта. Сам по себе си живакът нищо не прави. За да се „надигне“ и отдели от останалите две субстанции, той трябва първо да приеме нещо чуждо на себе и това нещо е един огън, който подържа храносмилането. Ако този огън е прекалено силен за живака, то последният се „надига“ и излиза извън своето „място“, а това е семе на болестта.

Свръхизявата на живака действа по три начина: 1) като парализира движението – което се дължи на живака като дестилат; 2) като предизвиква подагра, хирагра – което се дължи на утаения живак; 3) като предизвиква мания, френезия – което се дължи на сублимиралия живак.

Три са нещата, които водят до свръх изява на солта: 1) прекаленото ядене, предизвикващо прекалена страст у партньорите; 2) прекалено големият разкош – като луксът, половият акт се пораждат от дразнители като сърбеж, пот, кръв; 3) въздействието на звездите. На солта се дължат сухотата, влагата, сълзенето, загнояването и други подобни увреждания; и всички тези неща, под каквато и форма да дойдат, „изяждат“ физическото тяло.

На солта се дължат раните образувани при вървене, при правенето на големи походи, при гризане, при рак, разлагане, изсушаване и т.н. Солта е причина за оплешивяването, гнойните пъпки, белезите от рани, кондиломите, както и за морфеята, лепрата и всички техни разновидности и според това каква е солта, такива са и болките…

Онова, което „разваля“ сярата и предизвиква нейната свръхизява са четирите елемента. Ако сярата попадне върху влажния елемент – водата, тя става подобна на него – също влажна, мокра; ако попадне в елемента въздух, тя става суха… Ако елементът земя доминира над сярата, той я прави студена и я запазва такава. По същия начин е и с огъня, което означава с небето – то прави сярата гореща и я запазва такава. В следствие на това възникват четири вида болести: студена, гореща, влажна и суха, като всеки един вид има множество разновидности според природата на сярата.

Живакът, сярата и солта са три основни принципа: живакът е духа, сярата е душата, а солта е тялото.

Всяко тяло в същността си е един сбор от трите основни принципа – живак, сяра и сол, при което преобладава единият или другият от тях.

Живакът е духът, сярата е душата, солта е тялото. Посредникът между духа и тялото е душата, т.е. сярата, която съгласува двете противоположни неща и ги обединява в едно единно създание…

Живакът, сярата и солта носят в себе цялата сила и могъщество на преходните неща.

Меркурий (живакът) е под формата на течност, сярата е мазнина, а солта е основа (Alkali). Когато всяко едно от тях е в силата си, тогава живакът е без сяра и сол, сярата е без живак и сол, солта е без сяра и живак.

Солите действат по различни начини. Има соли, които очистват като разтварят нещата в нечистотиите; има обаче и природна сол, която очиства. Ето защо без сол нечистотиите не могат да се изхвърлят навън – обикновената сол подпомага действието на природната сол.

Има соли, които очистват чрез повръщане – това е най-грубата сол; има и такива, които очистват чрез потта – това е най-фината сол и тя влиза в състава на кръвта.

Солта в нечистотиите и повърнатото не влиза в състава на кръвта, затова те не предизвикват изпотяване и само солта е онова, което излиза навън.

Много соли се очистват чрез урината, защото цялата урина е един излишък на сол, докато нечистотиите са излишък на сяра. От течността обаче не излиза нищо излишно навън, а остава вътре.

Всички секрети, идващи от тялото са отделена посредством солта слуз, било то през носа, ушите, очите и други пътища. Това става благодарение на Архейя, от който те получават своите задачи за изпълнение.

Очистителната природа на солта се дължи на Архейя. Има сол, която очиства стомаха, защото идва от Архейя на стомаха; има сол, която очиства далака, защото идва от Архейя на далака – и така е с останалите органи на тялото.

Очистителните действат единствено благодарение на силата на солта, като меда например – в него има балсамична сол, която не позволява гниене.

Има сол, която е сладка, има и такава, която е кисела, горчива и т.н.

В природата на сярата е да привлича, както, това става при смолите Мастиксът, опопонаксът, галбанът са все продукти на сярата.

Живакът се среща под няколко форми: в металите течният живак е като метал, в хвойната и абаноса – като дървесина, в марказитите, талка, в кахимиите (cachimiis) – като един минерал, във въшливчето, в серпентиновата рауволфия – като билка и т.н.

За принципа на живота – Архей, за природата и нейните сили, за човека

Принципът на Живота – Архей е сила, която организира нещата в тяхната същност и ги индивидуализира.

Духът на Живота – Архей е във всички части на тялото, както и да се наричат те, и във всички тях той е еднакъв и е есенцията на живота, от която частите живеят.

В органите Духът на Живота е онзи, който им дарява умението да живеят – в сърцето той движи сърцето, в черния дроб той дава силата на черния дроб и т.н.

Духът на живота е подвластен на Небесните влияния; и както тялото се храни от земята, така и Духът на живота се храни от влиянията на слънцето и ако в един орган жизнената дейност бъде потисната, то тогава настъпват болест и смърт.

Архей наподобява човека и е в четирите елемента. Силата, която излиза от Архей на сърцето в големия космос например като: злато, смарагд, корали и много други, подсилва сърцето в малкия космос (човека), а силата, която излиза от Архей на черния дроб в големия космос подсилва черния дроб на малкия космос и т. н. Такава подсилваща сила не се дава нито от живака, нито от сярата, нито от солта. Тя идва от сърцето на елементите – Архей.

Природата влага своите сили в думите така, както в билките и корените.

Макар и да има неща, които не горят, като камъка например алхимията доказва, че те могат да бъдат накарани да горят; и както има много неща, които не сублимират, изкуството доказва, че те могат да бъдат накарани да правят това.

От четирите елемента, съставени от живак, сяра и сол, растат всички неща: от земята – тревите и дърветата, от водата – металите, камъните и техните минерали, от въздуха – росата на терениабина (течната манна), а от огъня – гръмотевиците, пороят, снегът и дъждът.

Съществува еднаквост на четирите елемента – метали има във водата, както и в земята, също и в огъня, и във въздуха; има живак във водата, същият го има и в земята – като кучи дрян, има го и в огъня – това е живакът, какъвто е той сам по себе си, има и живак във въздуха – манна.

Небе и земя, въздух и вода – всичко това е един човек и всеки човек е един свят с небе и земя, въздух и вода.

Човекът е малкия свят, но не като форма и субстанция на плътта, а по отношение на всички сили и добродетели, както големия свят – ето защо той заслужено е наречен „микрокосмос“.

Големият свят – макрокосмосът има всички пропорции и части на тялото, както малкия свят или човека и се различава от него само по отношение на средното тяло, което означава по фигура и форма. В познанието обаче, по отношение на физическото тяло, има само една форма, една фигура и едно средно тяло. Така тялото на човека възприема тялото на света също както един син – кръвта от своя баща, защото има една кръв и едно тяло, които са отделени едно от друго посредством душата. В науката обаче те са неразделени.

В невидимото на голямата природа са същите органи както в човека – не като тела, които могат да се пипнат, а като добродетели и сили, и онова, което е в голямата природа, то също е и в човека. В човека е слънцето (живота), в него луната завършва своя цикъл, но не видимо, а духовно.

Човекът трябва да се разглежда… като анатомия в съответствие със своя баща – големия свят или макрокосмоса, защото, какъвто е бащата, такъв е и синът – с черен дроб, далак, мозък и т.н...

Организмът на природата – макрокосмоса и организмът на човека – микрокосмоса са като баща и син, и който познава единия, познава и другия.

Синът – микрокосмосът не може да познае себе си без бащата – макрокосмоса. Бащата разкрива сина, но не и синът самия себе си.

Човекът се състои от две части – една (материална), принадлежаща на елементите земя и вода и друга (астралното тяло), принадлежаща на елементите огън и въздух…

Човекът е плът и кръв, и един дух. Плътта и кръвта съставят видимото тяло на човека, докато духът е невидимото тяло в него. Изкуството и Мъдростта са в невидимото тяло на човека, докато във видимото (тяло) е инструментът, който разкрива изкуството на невидимото.

В човека има едно невидимо тяло, което не спада към трите субстанции – живак, сяра и сол и не е подвластно на лекаря. Този Божествен човек води своето начало от вдъхването на душата от Бог. Това тяло не може да се познае чрез сетивата, защото е отвъд сетивата.

Ако човек не е господар на себе си, тогава звездите го „оформят“ и си правят от него, каквото си пожелаят.

Един човек с животински добродетели има звездите на същото това животно в себе си. Следователно една звезда управлява вълка в гората и вълка в човека… Човекът обаче трябва да бъде човек, а не животно.

Смъртта е за всичко, което е животинско, но не и за вечното. Животното не е човек, а само едно животно. Истинският човек не е животно, а Божие образоподобие.

Няма нещо, което да не води началото си от Бог... Животинският разсъдък в човека също е от Бог (но не директно).

Човекът е повече отколкото природата. Той е природата, той е и един дух, а също и един ангел. Човекът има качествата и на трите: ако се движи в природата, той служи на нея, ако живее в духа – той служи на духа, а ако живее в ангела, той служи като един ангел.

Човекът е повече отколкото природата… Свободата на човека е в мислите му, а те надминават светлината на природата.

Доброто семе е Бог, лошото семе е дяволът, а човекът е нивата. Ако доброто семе попадне в човека, то расте от него, защото човекът е нивата, а неговото сърце – неговото дърво, неговото дело – неговият плод.

Онова, което човекът може и което е цялостно, то е от Бога; онова, което обаче не е цялостно и не е съвършено, то не е от Бог, а от въображението на човека. Например: в алхимията има такива, които искат да правят злато и сребро – това обаче не е справедливо; усилията на такива хора са напразни, защото начинанието им не е благословено, а плод на тяхното въображение.

Човекът е произлязъл и е съставен от четирите елемента, но не съобразно състава (както твърдят много), а съобразно техните природа, движение, същност, плодове, качества и т.н.