За работата, изкуството, музиката, познанието, опита

Работата е от Бог… На Бог Му харесва ние да работим, а не нашето празнословие.

В началото ние не сме били създадени да работим, но чрез проклятието сме били определени за това.

Бог е създал всички неща, от които човекът се нуждае и го дарил с умения да ги обработва и да прави най-доброто от тях.

Трябва да ядеш хляба, който си спечелил с пот на челото и от работата на своите ръце.

Благословен е човекът, който живее в работата и работата е неговото богатство.

Ако ти не работиш за богатство, а по необходимост, тогава ще бъдеш блажен и ще ти е добре.

Вярвай на делата, а не на думите. Думите са празни неща, докато делата показват майстора си.

На онзи, който не работи, трябва да му се отнеме също и онова, което има, за да работи.

Мисли винаги върху това, че теб те храни не само работата, но и Словото Божие.

По Божия Милост елементите ни дават такова голямо изобилие, че не е нужно да се работи толкова много – шест дни в седмицата по необходимост. Ако ние се държахме братски помежду си, и четири работни дни биха ни били напълно достатъчни.

Ти самият трябва да работиш и сам да се изхранваш, а не да чакаш някой друг да те храни. Ето защо Бог те е дарил с тяло, сили, умения и всичко, което ти е нужно за това.

Тъй като Вечният живот се губи от храна, която не е придобита със собствен труд, никой баща не трябва да завещава богатство на децата си, за да не безделничат те.

Блаженството не е нито в богатството, нито в устата, нито в корема, а в това всеки да свърши работата, която Бог му е възложил (да свърши) на Земята, с пот на челото.

Чрез работата на сърцето ние получаваме Божественото – затова гледай да превърнеш делото на ръцете в дело на сърцето.

„Не кради…“ означава, да се изхранваш от собствения си труд с пот на челото.

Изкуствата са така създадени, че нещата да трябва да се постигат с много старание и работа.

Делото трябва да „хвали“ майстора, а не майсторът – делото.

Музиката е лекарство за онези, които страдат от халюцинации и меланхолия, които правят хората отчаяни и самотни.

Музиката може да влияе на отчаяните хора и да им даде ясно съзнание.

Музиката прогонва духа на вещиците, дяволите и магьосниците.

В светлината на познанието невидимите неща стават видими и тази светлина засенчва всяка друга светлина.

Теорията възниква от практиката, а не практиката от теорията.

Учи се да вървиш в правия път, а не в лабиринта.

Науката, изкуството, дарбите, музиката са създадени само заради това да бъдат използвани за създаване на радост, мир, единство, чистота и почит между хората, за задоволяване на нуждите и потребностите на ближния.

Ако ние всички бяхме като благочестивите, които вземат предвид само своите собствени предимства (на Небето), тогава нямаше да има нахранен, гладен, облечен, гол, излекуван, болен, подслонен, чужденец. Тези хора искат да мързелуват и да живеят на чуждия гръб, и колкото по-скоро се махнат от света, толкова по-добре.

Когато човек иска да изследва нещо, това може да стане само посредством опита като принцип, а не чрез четене на стари автори.

Нищо не трябва да се пренебрегва. Нещата трябва добре да се премерят, преценят и проучат, и нищо не трябва да се отхвърля, преди да бъде проучено.

Ако не знаеш нещо, го научи и не се срамувай да питаш за него, защото, който пита, не се заблуждава и не действа несправедливо. Ето защо: учи, учи, питай, питай и не се срамувай!

Когато дадено нещо се върши за лична изгода, тогава изкуството се „изкривява“, а също и самото дело.

За коралите, халюцинациите, фантазмите, призраците

Червените корали са два вида: едните са тъмно червени, почти кафяво черни или черни, а другите са съвсем ярко червени. Съществува и друг вид корали, които са бледи и нямат особена сила, защото, колкото по-блед е един червен, съответно кафяв корал, толкова по-слаба е и добродетелта в него, и толкова по-малко полезен или ценен е той.

Ярко червените лъскави корали, които са едноцветни без ивици, с цели връхчета и не са осакатени, са в разцвета на силите си. Там, където обаче има ивици по тях, добродетелта не е цялостна. Коралите – това се отнася и до кафявите – губят също и много сили, ако са осакатени т.е. има отчупени части от тях.

Красивите червени корали (corallos rutilantes) са „радостни“ и миловидни, докато кафявите (corallos caliginosos) са „тъжни“ и неприветливи. Ето защо, ако човек, било то млад или стар, иска да носи корали, трябва да се ориентира към лъскавите червени (корали) и да се пази от кафявите. Ако някой иска да развесели душата на слабия и посегне към кафявите корали, така той само ще увеличи неговата болест и меланхолия.

Хубавите червени корали е добре да се използват при халюцинации, фантазмите, при меланхолия, както и срещу призраци.

Халюцинация е: когато един човек от само себе си, без това да е необходимо, размишлява върху много неща в областта на мъдростта, изкуствата, занаятите, науката и т. н. Той не притежава даденото нещо, както би му се искало, а си го въобразява – мисли върху това как да го постигне… В тези случаи красивите, червени корали помагат на човека, като не позволяват да му хрумне нищо нечисто, нашепнато нито от дявола, нито от някой друг – от онези, които искат да го накарат да си фантазира.

Фантазмите са естествени по природа нощни духове. Те имат малко човешки разум и търсят човека, който им е на разположение в това отношение. Сред тях има както добри, така и лоши, невидими са и при човека са като кучета, които също го обичат и са около него. Няма какво да се търси при фантазмите. Те са безполезни духове и са тук само да обременяват и досаждат на човека… Те наподобяват инкубите и сукубите, формите, които възникват от фантазирането. Фантазмите избягват червените корали, както куче бяга от тояга, докато от кафявите (корали) те се привличат и се размножават там.

Фантазмите са болест без тяло и вещество.

При фантазмите в духа на размишлението се ражда друг дух, който ръководи човека. Този дух дава на човека други мисли, други мимики и жестове, които са съвсем противоположни на неговата природа и вродено поведение.

Фантазмите не са болест на меланхолията или други подобни състояния, както учат университетите, а само един дух, който не се прогонва от лекарства, вземани при меланхолия, а само от такива, които са достатъчно силни да сторят това. Силата, прогонваща духа на фантазмите не може да се открие в рецептите или лековете, изготвяни в аптеките. Тя е едно лекарство, което сам Бог е направил без лекаря и е един съвършен състав, изготвен от самата природа. Лекарства срещу фантазмите са жълт кантарион и червени корали.

Фантазмите дават видения, така че човек да вижда духове, призраци и да чува такива фантазии и да е изолиран от природата. Това са все болести, които карат хората да се самоубиват, също и да губят съзнание, да изпадат в ярост, лудост и други подобни състояния.

Призраците са образите и излъчванията, които дават астралните тела на починалите. Един човек има две тела – едно на елементите и едно на Небето. Елементарното тяло умира, погребват го и се разлага в земята, докато другото се рее във въздуха и е над земята. Там, където се види такова етерно тяло на починал човек, това е призрак. Призраците бягат от червените корали, а се привличат от кафявите.

Меланхолията е болест, която напада човека, така че той насилствено става тъжен, депресивен, бавен, недоволен, сърдит и изпада в странни размишления и представи, в тъга, плач и т.н. Меланхолията се прогонва от червените корали, докато от кафявите се увеличава.

Халюцинациите, фантазмите, призраците и меланхолията са естествени болести. Те не са срещу природата, не са също и от дявола или други духове, произлизащи от него. Ето защо, срещу тях, както и срещу всяко нещо, родено от нея, природата е направила нещо, което да им противостои. Червените корали например са една от многото тайни на природата срещу тях.

Червените корали прогонват лошото време, съпроводено със светкавици, пороен дъжд, град и други подобни, благодарение на което те не настъпват.

Червените корали прогонват дивите чудовища. Чудовище е онова, което Небето е създало противно на порядъка в природата. Ето защо хората често смятат тези създания за духове, дявола и други подобни.

Поставени, носени или вмъкнати на подходящо място червените корали прогонват дявола, което означава неговите духове, които искат да обсебват хората и да ги заблуждават...

При човека има много духове на дявола, които са невидими и които поучават човека без той да знае, без да познава какво идва от тях – лъжи, измама и т.н. Червените корали прогонват именно такива духове и онези, при които те са в такава скрита форма и със съгласието на същите тези хора. Така червените корали освобождават заблудените от лъжите и измамата.

По отношение на своите тайни сили червените корали са сравними със слънцето, а кафявите – с луната. Ето защо дяволът бяга от червените корали, а остава при кафявите, както и на лунната светлина.

Там, където има червени корали, се увеличава плодородието по нивите и градините.

В червените корали има такава тайна и Мистерия, че те предпазват полето от птиците, които му нанасят вреда, или от червеите, които спадат към вредителите и от всичко онова, което може да се предизвика от призраците на нощта. Червените корали се изправят срещу всички тях и ги прогонват, благодарение на което плодородието на полето се увеличава.

Формата на корала трябва да се познае на корена – обикновено коремчето и гръбчето са добре очертани, така че веднага могат да се определят дясната и лявата му страна и така да се носи. Там където обаче тази форма не може да се открие, има осакатяване на силите и добродетелите съдържащи се в корала, тъй като те формират целия човек. Често пъти бива открито не само тялото, представляващо формата на корала, но всичко на него заедно с нервите, кръвоносните съдове и т.н. И колкото повече има от тези „разклнонения“, толкова по-добре.

Когато коралът се носи, коремчето трябва да е отпред, а гръбчето отзад на този, който го носи.

Добре е бременните и родилките да носят червени корали, тъй като жените имат особено много критични моменти, повече тъга и борби, отколкото мъжете. Ето защо те не трябва да остават без корали и на тях трябва да им се потърсят и намерят най-изчистените и хубави.

Червените корали са добри и за родилките, тъй като ги правят радостни, и те раждат здрави деца.

Червените корали спират всякакво течение у майката, било то бяло или червено, като го нормализират.

Червените корали спират всякакви стомашно-чревни разстройства, било то с кръв или със слуз, както при младите, така и при възрастните.

Червените корали правят добри съчетания, създават радост и лекота, и превръщат всяка грубост от характера в мекота.

Червените корали спират кръвотечението от кръвоносните съдове, носа, раните, хемороидите.

Червените корали премахват епилепсията и правят така че човек да не получава повече припадъци.

Парацелз казва: Аз нямам право, нито искам да поправям формата на специфичната същност, защото онова, което Бог е поставил за Своя цел и предопределил до определена степен, него никой не може да го променя. Що се отнася обаче до формата на есенциалната същност, там аз искам да правя подобрения и да прибавям нещо към коралите, така както ми е позволено да действам правилно.

Доброто, същността, душата, перлата на нещата не гние. В нея са всички добродетели и нея (перлата) човек трябва да отдели от онова, което гние. Изолираната перла от червените корали притежава такава добродетел, че спира теченията у жените, без да предизвика странични действия в тялото. Тя спира също и стомашно-чревните разстройства без значение какви са и кога се появяват.

Вътрешния прием на перлата от червени корали спира всякакъв род кръвотечения в тялото. Тя премахва също епилепсията при жени, мъже и деца. Вземането на десет или петнадесет капки от нея прогонва всякакъв вид епилепсия. А който ги взема пет последователни седмици, бива напълно излекуван.

За билките

Хората казват: „Каква сила има тази билка!?“, а би трябвало да се замислят откъде идва тя… Всички неща в природата произтичат от Бог и от никакъв друг източник.

Когато някой пише за лечебните сили в лайката, а забравя кой я е създал, тогава той лъже за нея, а това води до погрешни рецепти при лечението… Този лекар не взема под внимание това, че лайката е в ръцете на Бога, така както Той иска, а не както природата. Това заблуждава някои лекари и те разчитат на билката и семената, а не на Бог.

В една билка не листата и цветовете са решаващи, а действащата сила, добродетелта, есенцията в нея. Само добродетелта е лекарството и лекарят трябва да изолира само нея.

Лекарствата за немския народ се доставят от далечни страни с големи разноски, много усилия, работа и старание, а се оказва, че те са повече от достатъчно на собствена земя и то срещу всяка болест.

За жълтия кантарион

Жълтият кантарион има такава сила, но не заради качеството и състава си, а заради силата, която Бог е вложил в него. Тази сила прогонва призраците на природата, червеите, лекува рани, счупвания на костите и натъртвания от всякакъв род.

В жълтия кантарион има Аркан, представляващ Волята на Бога, която трябва да се изпълни чрез него (жълтия кантарион).

По знаците трябва да се разбира какво има в даденото нещо и какво Бог е вложил в него за доброто на човека. Така например „перфорацията“ по листата на жълтия кантарион показва, че той помага при всяко разраняване – както от вътрешната, така и от външната страна на кожата. Жълтият кантарион е добър също и за онова, което трябва да излезе през порите – за очистването през тях.

Цветовете на жълтия кантарион изгниват във вид на кръв. Това показва, че той е подходящ за лечението на рани и последствията от тях.

Жълтият кантарион трябва да се използва там, където е необходимо едно „обуздаване“ на плътта.

Жилките по листата на жълтия кантарион са знак за това, че той прогонва всички фантазми в човека и извън него.

В жълтия кантарион има четири вида сили, а именно: такива, които действат срещу фантазмите, такива, които са ефикасни срещу червеи, такива, които лекуват рани и такива, които действат като балсам.

Има много видове червеи – някои от тях бягат от миризмата на седефчето, други от ангеликата, но има и такива, които бягат от жълтия кантарион и то не само заради неговата миризма, но и защото в него има дух, който прогонва духа на фантазмите. Духът на жълтия кантарион вкарва духовете на червеите и на животните в една друга представа, така че техният животински дух бяга от него и не го търпи при себе си. Защото, също както слънцето преминава през стъклото, така и духът на жълтия кантарион прониква през духа на сетивата в човека и в животните. Ето защо червеите бягат и се отдръпват от тази билка.

Жълтият кантарион е добър при лечението на рани, но след съответна обработка. Няма билка в света, която след съответна обработка, да може да стане толкова ефикасна при лечението на рани както жълтия кантарион.

Няма друго лекарство, което да може да лекува така добре и цялостно, без странични действия и рискове, както жълтия кантарион.

След съответна обработка в жълтия кантарион се съдържа балсам, който по качества (добродетели) се равнява на всеки друг природен балсам.

При употребата му срещу халюцинации жълтият кантарион трябва да се събира съобразно разположението на небесните тела, така че тяхното влияние също да бъде насочено срещу тези духове, най-често в Марс, Юпитер, Венера, но никога съобразно циклите на луната, а противоположно на тях. Той не трябва да се събира също и след обяд, нито през нощта, а при изгрева на слънцето или около него, в зората, на развиделяване.

Най-хубав е жълтият кантарион, който расте сред други добри цветя и колкото по-дълго, толкова по-добре, и с колкото повече цветя, толкова по-добре и то по време на разцвета им.

При умопомрачение жълтия кантарион трябва да се носи такъв какъвто е – естествен под шапката, в пазвата, като гривна или по друг начин на ръцете. Човек трябва често да го мирише, през нощта да го слага под възглавницата си, да окичва къщата си с него или да го окачва по стените.

Бог е вложил в жълтия кантарион един велик Аркан само заради обсебващите духове и налудничавите фантазии, които довеждат човека до отчаяние; и тази помощ на жълтия кантарион при умопомрачение не идва чрез дявола, а от природата.

За прогонване на червеи жълтият кантарион не се нуждае от подобрение, а се използва такъв, какъвто Бог го е създал – естествен.

За да се използва за прогонване червеи, жълтият кантарион трябва да се събира по места, където се секат дърва или добива глина, там където няма червеи, хлебарки или други подобни. Добитият по този начин жълт кантарион се поставя на раната с червеите и те падат от само себе си. В случаите, когато в тялото има повече такива червеи, които растат от гнойта в него, поставен на пъпа жълтият кантарион ги прогонва.

Не всички червеи идват от гнойта. Жълтият кантарион прогонва само онези, които идват от нея.

В сиренето, кашкавала, както и в месото се развиват червеи, които могат да бъдат прогонени със стръкове жълт кантарион.

За прогонване на червеите от тялото, жълтият кантарион се поставя или върху кожата или върху пъпа. После на болния се дава леко очистително, което ги отстранява напълно.

От жълтия кантарион може да се приготви лекарство, което да лекува всякакъв род рани и ухапвания, и което превъзхожда всички други лекове за тях.

Често пъти се правят рани във формата на лоши знаци, така че една малка рана да води до смърт. Такива рани, които сами по себе си са смъртоносни, но които по отношение на мястото, където са и органът, който са засегнали, не са смъртоносни, могат да се лекуват с балсам от жълт кантарион.

От жълтия кантарион се приготвя и друго лекарство с балсамична природа, което обаче се пие. То е най-доброто, което може да се вземе при лечение на ухапвания и вътрешни рани от всякакъв род достигнали до жизненоважни органи. Този балсам от жълт кантарион няма и не може да има равен на себе си сред всички лекарства за пиене използвани при лечението на рани.

Съществуват балсами, които предпазват мъртвите тела от разложение. Съществуват обаче и балсами, които запазват живите тела, така че те да не се разлагат, а да остават здрави. Балсамът от жълт кантарион например не позволява да гние нищо в живото тяло. В него (жълтия кантарион) има една велика добродетел, тъй като той предотвратява появата на отворени рани, язви, разязвания и други подобни увреждания.

Балсамите от жълт кантарион могат да лекуват всякакъв род счупвания на костите и всичко, което е премазано или има кръвонасядане по него. Те разнасят насъбралата се кръв без странични действия.

Черен кукуряк
(Helleborus niger)

За листата от черен кукуряк

Когато листата от черен кукуряк се оставят да изсъхнат на сянка от източния вятър, а после се стрият на прах и смесят със същото количество (като маса) пудра захар, се получава лекарство, приготвено по същия начин, както са започнали да използват тези листа първите философи на лекарското изкуство.

Съвсем първите философи в Древността се радвали на добро здраве и дълъг живот. За тази цел те използвали лекарството приготвено от листа на черен кукуряк. Заедно с това обаче, философите поддържали и порядъка в тялото си – нещо, което трябва да прави всеки, който иска да достигне предопределения му край.

Съвсем първите философи започвали да вземат листа от черен кукуряк след шестдесетия си рожден ден (считано, че годината има 365 дни) и така до края на живота си. Благодарение на това те не се разболявали и дочаквали здрави своя край. В тях не можело да се открие никаква язва – нито на белите дробове, нито на черния дроб, нито на далака или на което и да е било друго място по тялото, никакво течение от отворени рани, никакво вътрешно течение, което би могло да доведе до по-ранна смърт. В тях не можело да се открият рак, сълзящи възпаления по кожата, оттоци по краката и други подобни. Те не страдали от инсулти, подагра, висока температура, продължаваща няколко дни. В тях не възниквало разлагане, от което би могло да се появи дъх или да се развият червеи.

По-късно обаче се появили „хуморалните“ лекари, които не съблюдавали тайните на природата. Те измислили слабителните, клизмите, сиропите и т.н. И си поставили за цел в един ден да направят това, което листата от черен кукуряк правят за двадесет или тридесет години. Така тази билка била пренебрегната, а вниманието било насочено към очистителните, клизмите и други подобни средства.

За корена от черен кукуряк

Коренът от черен кукуряк има силата да прогонва болести като епилепсия, подагра, мозъчен инсулт и воднянка.

При онзи, който има мозъчен инсулт и страната му е парализирана, коренът от черен кукуряк отстранява материята предизвикваща парализата, а при болния от воднянка този корен отстранява излишната вода.

За лечение на епилепсия коренът от черен кукуряк трябва да се събира при намаляваща луна в знака на везната, която най-подхожда за тази болест, и да се суши под въздействието на планетата Венера в сянката на Борейския вятър, което означава по обяд.

При лечение на епилепсия, три дни преди да настъпи пристъпът, болният трябва да се очисти – трябва да взема корен от черен кукуряк… Същото се отнася и при лечението на подагра. Така подагричното течение се отнема и в часа на пристъпа се чувства много малко от него.

Когато инсултът е стар и установен, на болния също трябва да се дава корен от черен кукуряк като очистително средство, също както при епилепсията и воднянката.

Силата на корена от черен кукуряк е толкова голяма, че тя търси причинителя на болестта и в нейната природа е да не оставя и кътче от тялото, в което да не е проникнала.

Инсултът е една от най-силните болести и коренът от черен кукуряк притежава силата, която е толкова голяма, че да може да се противопостави.

В тялото коренът от черен кукуряк премахва онова, което не трябва да е в него – онова, което иска и може да му навреди. От тук следва, че също и менструацията у жените трябва да се прогони само чрез очистване, като за тази цел коренът от черен кукуряк е най-подходящ. Той е подходящ също и при мъртъв плод и мола, при червеи и други образувания.

Очистителните невинаги успяват да предизвикат менструация, аборт, да прогонят червеите от тялото, докато коренът от черен кукуряк го прави. В него има такава добродетел, която прогонва всичко неприятно и вредно за човека.

Ако Бог искаше най-добрият лекар от всички немски университети да може да използва този корен и билка (черен кукуряк ) – естествен за цялото свое изкуство, то този лекар би имал достатъчно умения, много повече отколкото всички свои книги. Това го доказват делата.

Балсамът от черен кукуряк е не само очистително, като самата билка, но той и съхранява също. Освен това естественият балсам е лекарство, което предпазва от всички влияния на звездите, от чума и т.н. Ето защо той трябва да се има предвид не само при земните болести, но и при тези, които възникват под влияния на Етера.

Съществуват много растения, които очистват епилепсията, други – жълтеницата, трети – ревматизма и т.н. Само очистване обаче не е достатъчно, необходимо е след това да се лекува. Така например, ако вятърът изгаси огън, то въпреки това остават въглени, които тлеят. Ето защо след очистване на епилепсията, лечението трябва да продължи с есенция на витриола.

Най-доброто лечение при подагра е да се очисти само подаграта, а не нещо друго. „Хуморалните“ лекари например очистват течностите, а течностите не са болестите. Течност и подагра са толкова различни едно от друго неща, както черното от бялото. Ето защо онова, което тези лекари очистват не донася полза, а по-скоро вреда.

Коренът от черен кукуряк очиства само подаграта. Той е едно лекарство за нея; и едва след като лекарят е приключил с очистването, можеш да преминеш към лечение на самата болест.

При воднянката също трябва да се започне с отнемане на излишъка, в случая вода, с корен от черен кукуряк и едва тогава може да се премине към лечение на болестта. Воднянката се лекува с есенция на желязото. Целта на лечението е да се предотврати повторната поява на болестта.

Персикария (кървавиче)

С персикарията се лекуват отворени рани при човека и животните. С нея могат да се лекуват почти всички видове отворени рани.

Ако се употребява правилно, персикария лекува и рани при които другите лекарства не са успели да помогнат и които не са вече рани, а увреждания.

По отношение лечението на рани у човека и животните персикарията няма равна на себе си. Всичко, което е отворено или иска да избие, тя го отстранява. Така например при конете за езда на мястото, където седлото се опира в кожата на животното и я притиска, често се отваря рана. Колкото голяма и лоша да е раната обаче, без значение, дали е отворена, или още в самото начало, персикарията я лекува безпроблемно. Така конят може да продължава да се използва ежедневно без това да му навреди. Същото се отнася и за човека – ако на някой му избие нещо по ръцете или краката, или на други места по тялото в следствие на занаятчийска работа, или бъде наранен от носенето на вериги, както това е при затворниците, или е болен и има рани от залежаване… или други отворени рани, като тези по краката или ръцете, тази билка ги лекува всичките.

За употребата на персикария

При рани: свежата и зелена персикария се прекарва през прясна, течаща вода за време достатъчно да се изяде половин яйце; и колкото по-студена е водата, толкова по-добре, защото тази билка се подобрява само от студена вода. След това все още свежата и мокра персикария се поставя и привързва на болното място. Ако с времето обаче тя започне да затопля и иска да гори, да се разлага и мирише, трябва веднага да се свали от раната и на нейно място да се постави нова – така се прави до пълното оздравяване на болното място. След това свалената от раната персикария се заравя на влажно място, за да може да изгние, а щом това стане и раната заздравява. Мястото, където е заровена персикарията, се затиска с достатъчно голям камък, така че добре да се закрие от него. Много хора правят кръст върху раната, а други се молят допълнително – това обаче не е необходимо, защото в природата на персикарията е да действа по този начин, а това не е нито магьосничество, нито суеверие. Онова, което не се лекува с тази билка, то още по-малко може да се излекува с лековете, внесени отвъд океана.

В магнита е силата да привлича без ръце и крака желязото към себе си. Ако искаме обаче той да привлече стрелката на компаса към себе си, тогава тя първо трябва да се намагнетизира, да се натрие с него и да се подготви, така че „коремът“ да отиде при „корема“, а „гърбът“ при „гърба“. Така „коремът“ на магнита привлича към себе си „корема“ на стрелката.

Действието на персикарията в раната е подобно на това на магнита спрямо стрелката на компаса. Ето защо между персикарияата и раната първоначално трябва да се създаде единство, което означава едно уеднаквяване между плътта на увреденото място и тази на билката. Това обяснява защо персикарията трябва да влезе в съприкосновение с раната. Така там, където е магнитът, било то наблизо или надалеч, се простира и действието му до желания край.

След като се свали от раната, персикарията трябва да се зарови и затисне с камък, защото, когато е зелена и на корена си в градината, тя не прави нищо. Докато живее, персикарията работи със звездите и звездите с нея, а при такава работа тя не е от полза за никой човек. Когато обаче се откъсне, тогава тя е мъртва и звездите вече не действат в нея. Тогава обаче вложената в нея добродетел, заради която тя е и създадена, преминава в човека. Персикарията трябва да лекува нараненото място и върху него тя работи дотогава, докато то не оздравее напълно. Ето защо колкото по-продължително е времето, необходимо за нейното гниене, толкова по-дълго лекува и работи тя; и обратно: колкото по-бързо персикарията изгние, толкова по-бързо и раната заздравява. Ако раната е голяма и трудно заздравява, на следващата сутрин трябва да се повтори същата процедура, както в началото – персикарията да се намокри под студена, течаща вода и така както е все още студена и свежа да се наложи върху болното място, а после, след като се свали, да се зарови. На третия ден трябва да направиш същото и ако е необходимо още много пъти – десет, дванадесет, четиринадесет дни един след друг, а може и повече. Не трябва да се отказваме. Така стръковете персикария ще гният един след друг до пълното заздравяване на раната.

Персикарията помага и при зъбобол от студено. За тази цел тя се прекарва през студена вода, а след това болният зъб се налага с нея. Тъй като обаче процесът на гниене продължава прекалено дълго, в този случай тя обикновено само се слага върху болното място, като често се сменя с нова, без да се заравя. Много са случаите, при които зъбоболът от студено е минавал, без да се появява отново на същото място, благодарение на заравянето на билката.

Персикарията има и силно наркотично действие, така че тя действа успокояващо и оздравяващо при всички големи възбуди в тялото, които водят до смърт, като например при всички видове главоболия, пристрастеност, обсебеност или други подобни, или там, където тялото е толкова възбудено от болестта, че нищо друго не може да помогне – тук персикарията е последният и най-добър успокоител за вътрешно приложение.

В миналото е имало обичай лютивостта на персикарията да се отнема, като се запържва в свинска мас и олио, и едва тогава да се дава за ядене като лекарство.

Благодарение на наркотичната си сила персикарията отнема и преодолява високата температура, както и хъркането на белите дробове, кашлицата, болките в корема, а също и болките ниско в коремната област при жените.

Персикарията е добре да се налага външно при силно възпаление на кожата и всички видове изгаряния, взета самостоятелно, както с розова вода, и да се сменя често.

Замърсената рана трябва да се държи чиста, защото замърсяването възпрепятства лечебния процес.

Нищо не заздравява, ако природата не желае това. Заздравява само онази рана, която трябва да бъде излекувана. Там, където има големи течения и те искат да имат изход, там нищо не трябва да се затваря, лекува, защото това би означавало на настъпи смърт. Там, където обаче това не е така, персикарията помага.

Не по-малка е помощта на персикарията при зъбобол под формата на вода за уста. Сгорещената, дотолкова доколкото може да понесе човекът вода, се оставя в устата да изстине. След това се изплюва и се поема ново количество вода, която също трябва да бъде колкото се може по-топла. Това се прави много последователни пъти. Така всяка болка в зъбите изчезва… Персикарията, използвана за приготвянето на водата за уста също трябва да се зарови след това, а мястото да се затисне с камък.

Ако имаш зъбобол, който е много силен и упорит и идва от кръвта, каквито са всички най-силни болки в зъбите, натрий зъбите си с персикария, а след това я зарови и затисни с камък, който е достатъчно голям и тежък. Така с изгниването на билката и болката ще изчезне.

За лечението на вътрешни болести персикарията трябва да се подобри, което означава да се смеси с вода от кучешко грозде или с вода от дебелец и да се кипне за малко. След това се оставя да изстине и едва тогава водата може да се пие. Използваната персикария се заравя и затиска с камък.

За безстъблената решетка (Carlina acaulis), гамахему

Коренът от безстъблена решетка действа подобно на луната – той изтегля силата от един и я дава на друг – на онзи, който го носи в момента.

Всичко, което изкуството може да направи в светлината на природата, него може да го направи и самата природа без изкуството. Например: да приемем, че изкуството може да вземе и извлече от билките едно лекарство и сила, за да го даде на човека, както това става при лечението – взема се от билките и се дава на болния. От своя страна, природата също може да вземе лекарството във водата, в почвата, в звездите и да го вложи в едно тяло, билка или камък. Така всичко, което тя е събирала навсякъде, го дава на човека под формата на билка или семе.

Водата взема от един и дава на друг. Такива са и лекарствата – те вземат от един и дават на друг. Докато при огъня не е така – той взема всичко и не дава нищо. Съществуват и сили, които вземат и нищо не дават.

Да отнемеш силата на някого е голяма работа. Ако обаче този някой не прави нищо със силата и не я използва, и тя напразно е в него, е по-добре тя да му бъде отнета, още повече, защото природата може да помогне за това и го иска.

Съществуват много неща, които отнемат разума на човека и го правят съвсем слабоумен и див, без да го дават на друг. Съществуват обаче и неща, които отнемат Мъдростта от един и я дават на друг. Първоначално всичко това се е правило от египтяните, които чрез своето гамахему отнемали щастието от един човек и го давали на друг, който бил нещастен. По същия начин те постъпвали и с победата и успеха. Така например големите успехи на Александър Македонски, на Юлий Цезар не се дължат на благоразположението на звездите към тях, а на това, че са били отнети от други и дадени на тях. Двамата обаче не са единствените. Подобни неща са се правили и с други, и то още повече, защото това се е случвало често. Откривателите на гамахему и онези, които са го правили, са били магове, защото това е част от магическото изкуство.

Съществуват много камъни, които са създадени като гамахему, които по природа са гамахему, които създават любов, приятелство, вражда, радост, страдание, победа, загуба, щастие и нещастие, ученост, невежество, високо положение, ниско положение. Всичко онова обаче, което е тук и се взема от един, се дава на друг, съобразно възможностите на природното влияние.

Всичко, което природата може да направи и то е вродено, то е познато и е по възможностите на магическото изкуство.

За да се различават от изкуствено създадените, естествените самородни гамахему се наричат ангелски.

Който иска да се наслаждава на действието на корен от безстъблена решетка, той трябва да работи усилено за неговата сила, защото без големи усилия тя нищо не прави. Който работи добре и колкото по-здраво, по-дисциплинирано, на него коренът от безстъблена решетка му помага, докато работещите около него остават без сили. Необходимо е обаче да се знае кога и как се изравя този корен, а също и как се прилага, за да действа той.

Коренът от безстъблена решетка е добре да се взема от онези, които са силни и могат да се напрягат, като една проверка за скритите им болести. Това означава, че този корен дава достатъчно сила на организма, така че те (болестите) да могат да излязат навън.

Когато една сила се вземе от някого, онзи, който я получава, заприличва на онзи, който я дава. Така например, ако даващият силата е гневен, тогава и онзи, който я получава става такъв, ако е мързелив и получаващият става мързелив и т.н. Това е така, защото в силата на човека са също и нейните други, вродени качества, които вървят заедно с нея, което означава, че добродетел и сила вървят заедно, сили и навици – също, тяло и влияние – също.