За Любовта, Мъдростта, Истината, Милостта, Справедливостта

Началото на Мъдростта е началото на свръхестествената сила.

Много е дадено на човека, за да може той да си изработи Истинна Мъдрост.

Човекът е дух и човек – вечно и смъртно.

И светът, и религията трябва да бъдат изоставени – иска се Любов към Господа.

Човек трябва да намери Човека в себе си.

Човекът трябва да се научи да вижда Истината, а не да се занимава с понятия и описания за нея.

Всеки човек, който желае и търси да познае Истината, той може да стане истинен лекар, истински маг, но той трябва да мине и през големи трудности и лишения, трябва да съумее да се отрече от удобства и удоволствия, за да странствува далеко в духовното.

Осветеният от Любовта човек се освобождава от другите сили – от чуждите сили.

Херметизмът казва: „Мъдрият човек управлява своите звезди“. Ако някой се подчинява на своята съдба, това означава, че той не познава себе си и не разбира скритите творчески сили в себе си.

Любовта е балсам за всички неща.

Преданост и Любов са едно нещо.

Мъдростта е познанието на онова, което е предшествало човека.

Мъдростта обхваща невидимата природа. Невидимата природа е построила видимата. Има двойно небе – видимо и невидимо.

За мъдрия всичко е проникнато от една Божествена сила.

В Древността всичко е било образувано от Нищото – прима материя, Изначалното състояние. Оттук са слезли образите. Елементите са сили, а силите са духове.

Бог е създал нещата, защото е поискал всичко да стане видимо и ясно, а не да остане скрито. Човекът се състои от видима и невидима част.

Земните влечения търсят тялото, а Мъдростта търси Духа. Можеш да познаеш само това, което съдържаш в себе си. Всяко познание е себепознание. Който се е освободил от себе си, няма враг.

Съществува Мистерия Дух, който подържа материята, този Дух превъзхожда всичко.

Тази Мистерия Дух съдържа всички същества на небето и на земята в Себе Си. Всички елементи съществуват от този Дух и са в Него. Тази Мистерия Дух от Нея всички живеят.

Всички създания имат точно определено време за пребиваване на земята – за добро или за зло.

Продължителността на живота е определена от Бог, дори и светията, колкото и да е праведен, не може да я удължи. Когато часът настъпи, няма връщане назад. Самата смърт не знае часът, кога трябва да настъпи.

От света нищо няма да остане – нито елементите, нито небето или каквото и да е било в него: всичко ще се превърне в Истина; огънят ще унищожи света и водата. Нищо не може да се противопостави на огъня.

Всичко, което човек върши, учи или иска да научи, трябва да бъде с мярка.

Опитността е нашия живот – трябва да се учим от младини до старини, докато настъпи смъртта.

Който презира човека, не зачита Бог.

Който учи заради външната показност, и се задоволява с повърхностни наименования, изпуска Висшата Преданост.

Блажен е онзи, който действа по правилния начин и не се нуждае от измислената помощ на хората, а се съобразява с пътя, който му е определил Бог.

Всичко, което нарушава мярката, руши.

Родени сме да сме будни, а не да спим.

Сам Бог поддържа животът в нас.

Същността на всяко лечение е Любовта – Любов към Създателя, Любов към творението и Любов към ближния.

Ние трябва да вършим нещата от Любов... Изкуството и делото трябва да извират от Любовта, иначе нищо не е съвършено.

Който живее в Христос, той живее в Любовта и не мисли за пости, молитви, пеене, даване на милостиня и други подобни неща, както правят монасите и монахините. Онова, което той прави, го прави от свободна Любов без да мисли за правила, закони, порядък.

Мъдростта идва от Бог… и без Него нищо не възниква.

Първата и най-велика книга на лекарствата се нарича Мъдрост и без нея никой не може да направи нещо, което да дава плод, и тази книга се нарича Бог.

Истинската Мъдрост на човека е в неговия Божествен образ.

Вечната Мъдрост произлиза без посредник от светлината на Светия Дух. Тя има само едно проявление и това е праведната, чиста Мъдрост. Съществува обаче и Мъдрост, която произтича без посредник от светлината на природата и се проявява по два начина: като добра и зла. „Добрата“ Мъдрост на природата се присъединява към Вечната Мъдрост, а „злата“ – към злото.

Мъдрецът живее съобразно Божествения образ, а не света.

Мъдрият има власт над звездите, защото Божественият образ надживява животинското, а то не е нищо друго освен само един образ на земята, която се разлага, докато Божественият образ не се разлага, защото Бог е Вечен.

Мъдрец е онзи, който живее от Божествената Мъдрост в Божествения образ и който има власт над звездите и тялото на елементите.

Мъдрецът е един учител на звездите и всички планети; той се нарича маг и може да заповяда на оловото, медта, живака и на всичко преходно.

Мъдростта и изкуството ние ги нямаме от нас самите. Те ни се дават по невидим начин чрез Духа и без това духовно влияние ние нищо не бихме могли да проучваме.

Нашата Мъдрост трябва да идва от Бог и ние я получаваме като Го търсим в нас и Му се молим.

Всички имат едно наследство и това е Мъдростта. От нея ние всички унаследяваме по равно… и според това, в какво влагаме нашето наследство, как го упражняваме и използваме, ние имаме много или малко, и въпреки това го имаме всички, и то е в нас.

Бог не иска само един човек да притежава Мъдростта, а останалите да трябва да се задоволяват с това, което този човек им говори. Бог иска всеки от нас да достигне до истинско познание.

Който не влезе в Божия Дух, не получава Мъдростта.

Мъдрост, която не идва от Бог, няма стойност. Тя е измамната наука на онези лекари, които мамят себе си и света.

Мъдрост, която не идва от Бог, няма устой. Ето защо и империите в света си отиват.

Разкриването на Божията Мъдрост и Сила става чрез Сина.

По-добре е Мъдростта на Христос, отколкото цялата мъдрост на природата.

Бог е само там, където е Истината… Бог е Истината.

Ти не трябва да се изхранваш с измама, с нищо фалшиво. Изхранвай се с Истина и справедливост, тогава Истината и справедливостта ще ти помагат.

Лекарството не трябва да бъде нищо друго освен една Истина… Бог е Истината и Той ни я дава, и ни учи на нея.

Човек, който не е станал човек в познаването на Истината, не е човек, а животно.

Всичкото добро, което става чрез вярата, произлиза от Милостта на Бог.

Справедливост е: да вярваме правилно.

Справедливостта трябва да извира отвътре, защото само онзи е справедлив, който върши делата си отвътре, а несправедлив е онзи, който ги върши отвън.

За доброто, злото, дявола, вярата, въображението, магията, маговете, церемониите, проклятието, живота, смъртта

Бог е разкрил дявола на човека, за да знае човекът за него. Бог е разкрил и ангелите на човека, за да Му услужи чрез тях.

Ако някой човек е обсебен от злите духове, човек трябва да знае за тях и да размишлява какво значи това.

Аз съм враг на всички вещици и магьосници и ги ненавиждам, и съм уверен, че не могат да ми навредят. Ние трябва да им противостоим с вяра, защото тя всичко укрепва, възнася, твори и утвърждава.

Парацелз много се е молил Бог да го учи на Божественото изцеление.

Истинският човек е квинтесенция на Петия елемент.

Човекът е повече от природата. Той е дух. Когато той блуждае в природата, той служи на природата. Когато той странства в Духа, той служи на Духа.

Само този, който изследва дълбоко е мъдър и изкусен.

Изследването и стремежът към истинско познание пребивават в Бога.

Покорност към Бога – ето дългът на човека, а покорността към хората е пуста сянка.

Никакви магически сили не се откриват на човека посредством техники – те се откриват само благодарение на висока духовност и Мъдрост.

Магът се обръща към Всемогъщата сила вътре в себе си.

Към Всемогъщата сила трябва да се обръщаме с открито и чисто сърце, и тогава затворените пред нас врати се отварят.

Във Вселената нищо не действа случайно.

Всяко нещо има предназначена роля… във великия театър на света, който се ръководи от Бог.

Ако човекът осъзнае своята истинска роля, той се учи вече съзнателно да участва във Вселенските действия и да не бъде безсмислено същество.

Всеки човек е надарен от природата с три тайнствени сили: воля, вяра и въображение.

Вярата е способна да създава, да изцелява и преобразява.

Знанието, за което ние сме предназначени, не е ограничено и то няма да бяга към нас – ние трябва да се отправим към търсене.

Ако някоя напаст е натрапена на човека по свръхестествен път (например магия), тогава никакви лекарства не помагат, необходимо е само едно Висше магическо средство.

Магичните средства нямат нищо общо с невежествените лекари, защото тези средства са скрити от тях. Това е така, защото те са постъпили против Бога, а оттам и невежеството им.

Който е ползвал неща в ущърб на човека, той е богохулствал против Господа и ако този, който е богохулствал, аз го лекувам с треви и корени, като призовавам Бога в тях, тогава аз оскърбявам Господа. Аз не противореча на Господа и Истината. Ако аз действам така, тогава презирам Господа и съм чародей.

Който е познал същността на нещата, е Маг и към тази Същност трябва да проявяваме една велика осторожност.

Истинският Маг Мъдрец никога не злоупотребява със своето изкуство. Мъдрият винаги избягва многословието.

Въображението е най-бързият преносител, той е бърз проводник, то се пренася стремително. Чрез него чумата може да се пренесе много бързо в един цветущ град… и тогава спасение няма от чумата, освен ако се спасиш от въображението.

Чрез въображението преносител могат да се унищожат цели градове.

Чрез въображението вестта, която е внушение, прониква в плътта и кръвта, тя се разгаря като огън и руши.

Въображението може да се разгаря като огън и да прониква навсякъде.

Чумата заразява не въздуха, както мислят невежите, а тя заразява съзнанието – така въображението може да се разиграе и в ума.

Мъдрият може да изгони от съзнанието си и от ума си лошата вест, и да внесе в себе си радост и веселие.

Никога не е лесно да се намери лекарство срещу угнетено въображение, но въображението може и лесно да се възпламенява.

Разумният се справя със силата на своето въображение.

Въображението действа не само по време на чума, но и по време на война. Много хора са умрели от страхове, защото въображението не ги оставя и до последния им час.

Който умее да използва своето въображение, той може да се укрепва в собствения си дух и дори да извършва подвиг.

Ако човек има вяра всички тези трудности и препятствия са безсилни.

Никой зъл магьосник, както и да е въоръжен, не може да се спаси от Божиите хора и Божиите сили, нито затворени кръгове, врати, символи могат да му помогнат.

Със своята нечиста вяра тези магьосници насилват духовете и повреждат много хора, за да бъдат накрая и те повредени. Тези духове и магьосници могат да удрят силно без да има видима рана, могат да го уязвят, но после никаква броня не може да ги спаси.

Истинският път е само в абсолютно чистата вяра. Тази вяра е над всякакви оръжия.

Много паднали магьосници причиняват болки на другите без да оставят рани и следи. Те изпращат всякакви болки и главоболия, които преди всичко се намират в хората. Те нанасят вреди без никакъв външен удар.

Всички тези злодеяния обаче са допуснати, те са с Божие съизволение – за да учи всеки човек своите уроци. За някой хора това е кръст изпратен от Бога за изправление и на такъв човек никакъв лекар не може да помогне, защото, трябва да бъде привлечен единствено Бог.

О, знахари, глупави наказанието и за злите хора е изпратено от Бога за поучение на всички ви.

Вечното добро може да се познае само чрез Бог.

Всяко добро идва от Бог, докато човекът служи само като един инструмент в ръцете на Бога. От само себе си инструментът не може да направи никакво добро.

Дори да се случи нещо добро посредством дявола, то, въпреки това, идва от Бог, който го е допуснал.

„Вярата е един дух, който преодолява всички други духове. 4“

Вярата действа по два начина: в добрите хора – за добро, а в лошите – за зло. Самият дявол (в човека) има силата си от вярата, с която той злоупотребява, като я използва за зло. Ние обаче никога не трябва да използваме вярата за нещо, за което тя не ни е дадена.

Вярата може както да разболява, така и да оздравява. Чрез нея ние създаваме един дух, който без ръце и крака, може да направи онова, което прави един човек; и всяко нещо, което расте в природата, може също да бъде създадено чрез силата на вярата.

Ако вярваме на делата, тогава ще вярваме и на Майстора – Бог (Първопричината), защото вяра, която вижда само действията, но не и майстора, е мъртва.

Истинската, вродена вяра идва от Бог и се връща пак при Него.

Не ние действаме чрез вярата, а Бог действа чрез вярата в нас. Чрез вярата, която сами си създаваме, ние не можем да правим чудеса, но чрез Милостта на Бог (в нас), това е възможно. Когато обаче ние действаме самонадеяно и смятаме самите себе си за богове, тогава ние забравяме за Бог и Неговата Милост и живеем в нашите собствени високомерие и инат, които ни водят до отчаяние.

От злоупотребата с вярата възникват суеверието и магьосничеството. Ние трябва да живеем във вярата, но не и да я използваме с цел да случи нещо според нашата воля, което би означавало да изкушаваме Бог. Ние трябва обаче да жадуваме онези знамения, които ни спохождат от Милостта и Любовта на Бог към нас.

Вяра, която не произтича от Божията Милост е вяра на дявола, което означава, че е омърсена чрез надменността и егоизма.

Не писанията за вярата, а живата Вяра в Бог дава силата на мъченика да преодолее смъртта… Ние трябва директно да вярваме на Бог в нас, а не на чужди идоли.

Вярващите в чудеса и тълкувателите на сънища, гледачите на карти и други подобни, които почитат дървени светии, икони и знаци, само си създават някаква представа, в която влагат своята вяра и си въобразяват, че виждат светиите и чудеса. От онова, в което те вярват, вярата им създава един образ, било то в будно състояние, или насън. Така тази вяра задвижва поредицата от желания, гаси свещите, завърта ключа, движи ножицата и ситото, и т.н.; и с такива неща е както със сънищата, които веднъж показват и десет пъти – не.

Ако ти не познаваш едно нещо, тогава и твоята вяра не го познава… Вярата е цялостна само тогава, когато е проникната от познанието.

Имащият вяра лекар, за разлика от безверника, не действа срещу природата. Той се съобразява с Божията Воля.

Ние трябва да вярваме на Бог в лекарството и в лекаря, за да могат те да ни помагат.

Който иска да има правата вяра, той не трябва да я взема от церемониите, от образите, иконите и т.н., а трябва да я взема от Христос.

Любовта и вярата, които ти имаш, те правят блажени.

Човешкият ум, този на човека направен от кал, не може да проучва Вечните неща. Той не може да прониква в силите на вярата.

Във вярата е справедливостта и който следва вярата, той следва справедливостта.

Дяволът (в човека) действа според своята собствена воля, докато ангелът (в човека) според Божията Воля и тя е на Бога.

При хората има много духове на дявола, които са невидими и които поучават човека без той самият да знае това, без да знае какво идва от тях – лъжи, заблуждения и т.н.

Дяволът бяга от слънцето и не обича да стои на него. Той мрази деня и светлината. Дяволът обича сумрака.

Дяволът обича да бъде под всички звезди само не и под слънцето.

Дяволът обсебва хората. Много повече обаче той обсебва животните такива като: кучета, свине, птици, към които човекът е особено привързан. По същия начин дяволът владее и повече сланата, лошото време, пороят, градушката и други подобни.

Светиите действат от Бог, а маговете – от природата.

В магическото изкуство се действа по два начина: когато природата действа посредством човека, чрез който тя оказва влияние – било то добро, или лошо. Или когато тя действа чрез друг посредник като образи, камъни, билки, думи и т.н.

Онова, което за човешкия ум е невъзможно да се научи и проучи, то е възможно за магията.

Магията е едно живо, чисто изкуство, което не е опетнено и осквернено с церемонии или заклинания, защото в нея не се използват такива, а само вярата, за която Христос казва, че може да премества планини и да ги хвърля в морето.

Човек, който не си пожелава нищо хубаво и мрази себе си, може сам да се прокълне.

Проклятието идва от обсебването на духа и от това могат да произлязат температура, епилепсия, мозъчен удар и др.

Онова, което е в смъртта, то също е и в живота, само че оцветено и украсено. Кедърът например е толкова красив, когато е жив, когато влезе в огъня обаче, тогава се показва онова, което неговият живот е закривал – и така е с всички неща.

Животът е едно несигурно съкровище, което ние трябва добре да пазим и по всякакъв начин да съхраняваме.

Животът е осъзнатост, а смъртта липса на такава. Съществуването на човека е една непрекъсната смяна между живеене и умиране, защото той живее само по отношение на онова, което осъзнава във всеки един момент.

Тъй като човек е съставен от различни принципи, за него съществуват различни видове смърт – смъртта на тялото е разделяне на неговите елементи, смъртта на интелекта е невежеството, смъртта на душата е липсата на чувствителност, а смъртта на Духа е неверието и вечната смърт, загубата на по-висша индивидуалност.

За волята, духовете,
за разликата между
плътта и духа

Вътре в стихиите блуждаят зли духове и те могат да бъдат прогонени, но само когато целта на хората е чиста и благородна.

Трябва да се изпълни Божията Воля, а не нашата… Бог ни е създал, за да бъдем хора. Той ни е създал по Свой образ и подобие и ни е дал Духа Си, и иска да живеем в съгласие с Него, да бъдем в Неговата Воля, а не в тази на плътта и кръвта, която има желанията на низшата ни природа.

В човека има две души – вечна и такава на елементите и следователно два живота – един, който устоява на смъртта и такъв, който е подвластен на нея… В човека има и два духа – вечен и такъв на елементите. Онова, което принадлежи на елементите, е в астралното тяло на човека, а астралното тяло е във физическото тяло – така двете тела образуват един човек.

Съществуват една „същностна“ и една „създадена“ воля, а каквато е волята, такъв също е и духът.

Когато духовете в човека се нараняват взаимно, тогава тялото на наранения дух трябва да носи бремето, което духът е получил. Болести обаче могат да се предизвикат също и чрез духовни влияния идващи отвън.

Когато чрез нашите чувства, желания и мисли, които са в пълна хармония, в нас се породи твърдата и волева решимост да навредим на тялото на някой друг, то тогава нашата воля става майка на един дух.

Волята създава такива духове, които нямат нищо общо с разума. Чрез духове може да се влияе и на животни, и то още по-лесно отколкото на човека, защото духът на човека се защитава по-добре отколкото духът на животното.

Възможно е по време на сън твоят дух да ти доведе духа на някой друг човек. Така чрез теб, чрез посредничеството на твоите думи, които ти изговаряш несъзнателно, да го нарани.

Чрез злата си воля човек може да наранява духа (астралното тяло) на някой друг, като впоследствие това влияние може се предаде и на физическото тяло на пострадалия.

Злата воля може да пусне корен само в онзи човек, в който има вече дори и най-малка склонност за зло.

Физическото тяло (плътта) и духът (астралното тяло) са две противоположни неща. Низшата природа в човека го изкушава и кара да прави много злини и грехове, за които тялото, а не духът, трябва да плаща. Физическото тяло обаче не може нито да учи, нито да съблазнява астралното тяло.

Физическото тяло (плътта) е видимо и може да се пипне, докато духът е невидим и не може да се пипне.

Физическото тяло греши и върши злини, докато духът не, душата също. Ето защо за тях физическото тяло трябва да плаща, а не духът и душата.

Физическото тяло яде и пие, а Духът вярва.

Физическото тяло е разрушимо и преходно, докато Духът е вечен.

Физическото тяло умира, докато Духът продължава да съществува.

Тялото бива завладяно от духа, но не и духът от тялото.

Физическото тяло е замъглено и мрачно, докато Духът е чист и прозрачен.

Физическото тяло се разболява, докато Духът остава здрав.

За тялото всичко е мрачно, докато за духа всичко е светлина на мрака и е прозрачно като един кристал. Ето защо духовете могат да виждат през всички планини до най-големите дълбочини.

Физическото тяло мисли, а духът осъществява.

Физическото тяло е мумия, докато духът е балсам.

Физическото тяло принадлежи на смъртта, докато Духът – на живота.

Физическото тяло е от земята, докато Духът е от небето и от Бог.

Духовете са много и най-различни видове. Има духове на Небето, духове на подземния свят, човешки духове, духове на огъня, духове на въздуха, духове на водата, духове на земята и т.н. Духовете на Небето са ангелите и те са най-добрите, докато духовете на подземния свят са дяволите. Човешките духове са духовете на починалите хора; духовете на огъня са саламандрите; духовете на въздуха са силвани и силфи; духовете на водата са нимфите, ундини и русалки; духовете на земята се наричат гноми, пигмеи, горски духове, бузен, джуджета.

Всеки дух има от Бог своето специално място и роля и всичко, което Бог – неговият Създател му е възложил да стори на човека, било то добро или зло, той го прави в своя дом или хаос. Ето защо никой дух няма право да посяга към задълженията на друг, нито да ги изпълнява.

Също както един човек не може да бъде едновременно и дърводелец, и зидар, и тъкач, и обущар, и т.н., така също и един дух, макар че за духовете няма невъзможни неща, и те могат да ги правят дори по-добре от нас хората, не може да прави всичко едновременно – един може едно нещо, друг – друго, трети – трето и т.н. – също както нас хората.

За съня и бодърстването на телата и духовете

Има два вида съновидения – естествени и свръхестествени. Само свръхестествените сънища са послания, те идват от ангелите и добрите духове, но само в крайна нужда. Това се е случило на Тримата Мъдреци в Библията, които извървели огромен път, за да видят Младенеца.

Ако сме разумни, ние можем с усърдна молитва да си поискаме видение от Господа, но само в крайна нужда. Но молитвата трябва да се твори само от чисто сърце и непоколебима вяра.

Естественият сън е една почивка за тялото, през която то възстановява своите изгубени сили; защото също както след много и тежка работа човек е уморен, и е без сили, и трябва да си почине, така и бодърстването трябва да има съня, а денят – нощта; трябва също да се бодърства и работи през деня, а през нощта да се спи и почива.

Денят е на тялото, а нощта – на духа. През деня телата работят, а през нощта духовете. Когато телата престанат да работят, тогава започват духовете, а когато духовете престанат да работят, тогава започват телата. Ето защо бодърстването на тялото е един сън за духа, а сънят за духа, е бодърстване за тялото. Това е така, защото тялото и духът не могат да бодърстват, спят и работят заедно. Те са противоположни едно на друго и едното трябва да отстъпи на другото и никое от тях не може да търпи другото до себе си. Това ясно се вижда в следния пример: когато някой спи, всичко онова, което тялото прави по време на сън без неговото знание, всъщност го прави духът в него. Има много хора, които говорят и отговарят по време на сън, и които дори стават от леглото и се разхождат – всичко това го прави духът в тях, който управлява тялото. Ето защо често се случва, когато един такъв човек бъде назован по име, той да се събуди и падне. Причината за това е, че при назоваване на името духът в него се сепва, защото духовете се сепват от човешкия глас, също както хората от този на духовете; и понеже човекът е получил това име с кръщенето, а не духът, става така, че назоваването на човека с кръщелното му име по време на сън да води до сепване на духа в него, което го обезсилва. Ето защо е добре и крайно наложително такива хора да не се оставят да бъдат сами в леглото докато спят. Ако това обаче не може да стане, то поне трябва да има някой с тях в стаята, където спят. Това се отнася особено за онези, които биват обезпокоявани и измъчвани от вещерски духове. В тези случаи е много важно човек да бъде назован с кръщелното му име, защото чрез него се прогонват всички нощни духове на вещиците и хората, както и всички зли, плашещи по време на сън образи и кошмарите.

Важно е да се знае, че не всички хора, които говорят на сън, трябва да се назовават по име, защото те не говорят, както се казва, със самите себе си, а с духовете, макар и да се чува само един глас. Това означава, че се чува само човекът да говори или отговаря, докато духът, който говори с него, не се чува и не се вижда.

Не всеки може да чува гласа на духовете. Макар и с гласа си или с говора си те да викат много по-силно отколкото човека, духовете притежават изкуството да затварят ушите на хората, които са близо до тях, така че те да не могат да ги чуват.

На човек не трябва да се вика по име докато спи, ако дава наистина смешни и весели отговори или пита нещо. Ако обаче той трепери и е колеблив или дава ужасяващи отговори, или се поти… – това би било знак за един съвсем зъл дух или тежък сън. В такъв случай може да се извика по име.

Не всички хора говорят по време на сън с устата на своето тяло. Някои от тях говорят с устата на своя дух. Техният глас също не се чува. Това говорене обаче е още по-опасно и се случва по-често отколкото онова, при което спящият говори със собствената си уста.

Ако един човек приживе не е искал на никой да предаде знанията си, а е предпочитал по-скоро да умре отколкото да ги разкрие, и умре, то при смъртта му умира само неговото физическо тяло и то бива погребано, и се разлага, но не и духът му, който носи изкуството в себе си. Същият този дух може да предаде изкуството духовно на мага, предизвикал явяването му на сън. По този начин духът на починалия учи духа на мага, докато той спи. Работата на дух с дух – това е най-великото съчетание, което може да се извърши в цялото магическо изкуство, защото веднъж трябва да работят дух с дух и единият да предаде изкуството си на другия и затова, защото един чужд дух не може да заема чуждо тяло или да се хармонира с него. Това той може да направи единствено със своето собствено тяло и с никое друго. Ето защо тялото на човека трябва да учи от своя собствен дух, а не от чужд; духът му обаче трябва да учи от друг, чужд дух, тъй като той не може да черпи познания постоянно от самия себе си.

Не всички човешки духове са духове на Истината, както и не всички са духове на лъжата. Ето защо на едните е по-добре да се вярва, отколкото на другите. Ако един човек през живота си е бил истинен, то след смъртта му неговият дух също е истинен. Ако обаче човекът е лъгал през живота си, то тогава и духът му след смъртта, е дух на лъжата и на него не може да се вярва, нито да му се гласува доверие.

Ако човек приживе е бил астроном, то тогава неговият дух също е един астроном и след смъртта му неговият дух може да учи духа на друг жив човек на астрономия; ако е бил маг, то тогава и неговият дух е също маг и т.н. Обаче духът на човека, който приживе не се е занимавал с алхимия или магия например, след смъртта не може да учи духа на друг човек на тези науки…

За да влезем във връзка с духове на Истината преди това трябва да се молим на Бог с вяра за Неговата Милост. Освен това трябва да си представим образа на онзи, когото искаме да призовем, да напишем името му върху този образ и въпроса, който ни интересува. После този образ се поставя под възглавницата и се спи на него. Още същата нощ човекът от образа ще ни се яви като дух и ще ни отговори на въпросите, които сме искали да знаем в будно състояние.

Дух може да се призове и по друг начин, който е по-добър и сигурен, без да е необходим образ, а именно: само чрез вярата и въображението. Това става по следния начин: да приемем, че аз казвам на някого „отиди да си легнеш и ми кажи какво искаш да видиш или да научиш по време на сън, цялата истина, защото аз мога и искам да те науча на едно тайно изкуство... Или аз познавам един мил занаятчия, който ми е дал нещо, което има такава сила и способност, че когато се постави на леглото на някого и той спи върху него, на този човек му се явява цялата истина за всичко онова, което е жадувал да узнае преди да заспи. Това нещо е леко, безобидно, не е нещо лошо или вредно и аз искам да го поставя на твоето легло. Ето защо внимавай какво ще видиш или какво ще ти бъде казано, или показано от този или някой друг човешки дух, така че на сутринта да го знаеш; и не се страхувай, защото нищо няма да ти се случи“. Така този човек вярва в моите думи и смята, че аз наистина мога такова нещо, или го имам от някой друг. Той отива да си легне и си представя все повече и повече моята реч и сам се убеждава, че такова нещо ще се случи, така както съм му казал; и наистина този човек вижда в своята представа въпросното нещо пред себе си след като стане от сън; и когато този човек си въобрази даденото нещо до такава степен, че да заспи с представата за него, то без съмнение това същото нещо ще му се случи, яви, покаже и предаде по време на сън.

Има хора, които са заспивали и не са се събуждали вече. Това са онези, които духовно са се наслаждавали на Бог и са оставали в такъв екстаз по Него без да умират, само дето тялото им загубвало живота си, без да чувства нещо, без да знае това, без болести и болка. Същото това земно тяло се преобразувало и изчезвало, така че никой не знаел къде е отишло, въпреки това обаче то оставало на земята. Докато Духът или Небесното тяло, което няма форма, цвета на земното и не е устроено като него, бил вземан от Бог на Небето, както това е станало с Енох, Илия и без съмнение още много други като тях. Всички те след това ставали безсмъртни.

На човек, който вследствие на тежка болест и нетърпими болки, продължаващи с дни е загубил съня си и не може да спи нито през деня, нито през нощта, може да му се помогне на първо място с корен от мандрагора, с мак и неговия корен, които предизвикват добър, естествен сън особено ако се доведат до техния Аркан.

Марогусът предизвиква такъв здрав сън, че човек може да го премажат с колело или да го убият по най-жесток начин без той да почувства нещо, без да знае как е станало всичко това с него.