Част 3
Накрая ще завърша с един закон на Хермес: За да има ученикът живот той трябва да умее да желае.
Лекция, държана на 24 юни 1994 г. Варна
Един космически факт: В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години в недрата на Битието се пробужда едно Космическо Същество, което озарява със Светлината си цялата Вселена. Това Същество е било с грамадна власт и мощ и е нямало равно на себе си. И това Същество си е помислило, че е Всевишният Господар във Вселената, но за негово голямо нещастие от този миг нататък неговата Светлина започнала да намалява и то започнало постепенно да губи силата си, и да се чувства все по-ограничено. Това Същество е известно в окултната наука като Луцифер.
Пак по същото време от недрата на земята се явява едно друго мощно и Велико Космическо Същество. То също се отличава с голяма Светлина и мощ, но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от едно велико смирение и това второ Същество е съзнавало, че е само проводник, а не Господар. То се е съзнавало като един велик проводник на Битието и е отдало себе си в служба на Великата Реалност, която стои зад него. В него е нямало стремеж да прояви себе си. С това Същество се случило обратно явление – това Същество започнало да се чувства все по-мощно и Светлината му се увеличила дотам, че тя обгърнала цялата Вселена. Това Същество е известно в окултната легенда под името Христос.
Тази окултна легенда отговаря на един велик космически факт, който ни показва основните черти на двете школи: школата на Черното Братство и школата на Бялото Братство. В Бялото Братство на първо място е служенето на Великото и Всемогъщо Начало наречено Отец. В Черното Братство на първо място е служенето на личното. Велика е мистерията, която забулва пътя на човека, неговото слизане и неговото възлизане. Тази мистерия е от космическо естество и е предадена във вид на легенда. Тук е изразено какво богатство е загубил човек – преди всичко безсмъртието си. Оттук нататък започват дълги процеси на раждане и прераждане, в който път човек се учи да възвърне изгубеното богатство, наследство, т.е. своето безсмъртие. С грехопадението си човек е загубил пътя си, защото се е отделил от Реалността и затова Христос дойде и каза: „Аз съм пътят“. Да изгубиш пътя си това значи да погубиш Бог в себе си и затова сега човек е търсещ.
Човек трябва да оживи и одухотвори материята, затова Христос в посланието казва: „На този, който победи, т.е. който проникне в материята, и я овладее и стане господар, ще му дам да яде от Дървото на живота“. Всичко това означава, че онзи, който одухотвори материята ще види че в нея е скрит принципът на Истината, а според окултната наука принципът на Истината е този, който носи Вечния живот.
Учителят казва: „С принципите хората се хранят, със законите учат, а с фактите те събират знанието“.
В думата „принцип“ е скрита думата „храм“. Храмът, това е Бог в твоето тяло. Храмът е тяло на Бога и Който беше въплотен в едно човешко тяло, което е също Храм. Поради живота си в Принципа това тяло, което е Малкият Храм стана светилище за Големия Храм, т.е. Христос стана храм за Отец. Това означава, че тук имаме сливане на Малкия и Големия Храм и големите космически тайни на Отец се вселиха в Малкия Храм, т.е. в тялото на Христос и от Него на Неговите ученици, за да се яви едно изключително Откровение, което има за цел да спаси света и тези, които вярват в Храма, т.е. Свещеното Начало. Храмът е идея, която определя най-наситената Божественост, а тази Божественост има способността да прониква навсякъде в космическите тайни. Една от тайните е, че Христос е едновременно и сеятел, и семе. Той пося самия себе си в земния свят като една велика жертва и от това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят и този свят ще бъде обгърнат от Христовата аура. И Той казва за това време: „Тогава ще видите Сина человечески да идва на облаците с голяма сила и слава“.
Когато човек влезе в окултния път и познае Истината, която е скрита в материята, като я одухотвори той ще придобие Вечния живот, който е скрит в материята, защото Вечният живот е посаден в материята като семе.
В „Свещени думи на Учителя“ Учителят казва: „За Любовта като Принцип всичко е добро и възвишено“.
Вечният живот е посаден в материята като семе и това семе е един Велик и Божествен зародиш и когато този скрит зародиш се пробуди, той ще одухотвори материята и Духът ще възкръсне отвътре в материята. Тогава може да се каже, че е настанало Царството Божие на земята. Настъпването на Царството Божие е един велик процес на одухотворяване. Без смирение няма одухотворяване.
Мохамед казва: „Ако Бог не ме покрие с наметалото на своята милост, нямам никаква надежда“. – (Изразява смирение.)
Христос в седемте послания коригира седемте култури. Той не е велик човек между човеците, Той е Универсално Същество. Това означава, че Той е централна фигура в човешкото развитие.
Един от важните закони, които дава окултната наука: Абсолютната вяра в Христос е тази, която ще те направи ново същество. Христос е вратата към универсалния живот, Той е вратата към Отец. Христос е образът на Великото Начало, т.е. на Великото космическо Слово. „В началото бе Словото…“ – това означава, че в началото на Битието стои Словото, чрез което всичко е станало. „Словото слезе в плът на земята“ – означава Любовта като принцип към който ние учениците трябва да се стремим, т.е. неизменната Любов. Тази Любов пое ръководството на човека и човечеството. Изразът „Великото Начало“ символизира съвършеното Слово. Това Велико Начало е проявеният Бог. Сътворението на света е тайна на проявлението на Словото, а Словото може да се прояви само в своята абсолютно разумна среда, която Учителят нарича Любов – това е вътрешното име на субстанцията, външното се нарича обич. Така Писанието казва: „Бог е Любов“.
В миналото Христос се е изявявал като един Велик Дух, който имал седалище на Слънцето и оттам Той се изявявал в мистериите при посвещаването на Посветените. На Посветените Христос се е откривал като Азът на човека, а на всички хора като висшето Аз (висшето себе), което се пробужда бавно и постепенно, след като човек минава през окултно развитие и стига до Посвещение.
В Ефес е съществувала една общност, която е криела езотеричното християнство. Такава подобна тенденция е имало в древноиндийската култура от една малка група и тези култури са изчезнали.
Учителят казва: „Любовта работи по законите на Божествената Мъдрост. Любовта си има своите специфични прояви“.
За Йоан Кръстител: Знае се, че той е роден от възрастни родители, което от окултна гледна точка не е случайно. Любовта и съхранената разумност на възрастните родители е много благодатно условие за раждането на един такъв велик дух, защото при възрастните родители няма страст и ревност и по този начин те предават на Йоан едно чисто астрално тяло, което го освобождава от много излишни проблеми, защото се знае, че нечистото астрално тяло тегли човека надолу – това е спестено на Йоан Кръстител. Когато се говори за седемте култури има по нещо много хубаво и всяка културна епоха дава отпечатък в тялото на човека, който ще живее в новата Шеста раса.
Лекция, държана на 1 юли 1994 г. Варна
Учителят казва: „Когато ви обвиняват, никаква защита, защото влизаш в грешна посока. Това е много важно окултно правило“.
Паневритмията спада към големите мистерии на Слънцето и на космическия живот, но сегашната раса е много далече от тази наука – тя е наука за движение на Светлината. Паневритмията ще се играе в бъдеще, а сега може само да се упражнява. Тя е свързана с тайната на Адам Кадмон. Сега не може да се говори за такава наука, защото с тъмнина не се строи живот. Тя е свързана с Първичния човек и неговият космически подход към малките неща.
Учителят казва: „Паневритмията в своята универсална същност е танц на сто милиона слънчеви системи“. За този танц не е достатъчна дори и святост. Учителят може да я играе, защото е минал през Универсалния живот на тези слънчеви системи. Първо трябва да се придобие един съвършен и Универсален живот и после ще бъдат разкрити великите мистерии, които са мистерии на Слънцето.
Паневритмията е контакт с Универсалния живот, но този живот е скрит в невидимите Слънца. Святост не е достатъчна, будност също не е достатъчна. Този, който иска да имитира или да се упражнява нека го прави, защото и това е полезно.
Движенията на Христос също спадат към големите мистерии на Слънцето. Понякога Универсалният живот е много прост (като този на Учителя), изглежда като приказка.
* * *
Когато Учителят е обикалял България, обикновените хора са го спирали и са го питали:
– Ти откъде идваш? Кой си? Какво правиш?
Учителят отговарял:
– Дойдох от Слънцето да правя наблюдения в България.
Хората питат:
– А може ли да ни ги разкриеш на нас?
Учителят:
– Засега не ги давам.
Хората:
– Какво правиш?
Учителят:
– Беседвам.
Хората:
– Пари вземаш ли?
Учителят:
– Не.
Хората:
– Ами нямаш ли жена, деца и т.н. Българин ли си?
Учителят:
– Засега съм българин.
* * *
Един брат занесъл на Учителя кошница с круши и му ги подарил. Учителят излязъл навън и ги раздал на братята. После този брат отишъл при Учителя и се усъмнил, защото Учителят раздал крушите.
Учителят казал:
– Аз имам много уста.
Послание до Смирненската църква или Втората културна епоха. Тя представя древно-персийската култура преди пет-шест хиляди години ръководена от Великия Учител Заратустра. Тук голямата грешка на тази култура е, че злото се счита за Ариман и че материята се счита за едно зло в лицето на Ариман. Когато мислиш, че злото е зло ти му даваш сила и утвърждение. При това условие Христос не може да те въведе в Реалността на живота, т.е. в изобилието. Христос никога не си е поставял философски задачи пред себе си.
Учителят казва: „Христос си е поставил за задача да спаси човечеството, а философите само да го облекчават“. (Често облекчението е фалшиво, защото то не почива на реална основа. Ти облекчаваш и утешаваш, но самия ти не си утешен – това е философията.)
Ариман е Бог на злото и на тъмнината. Задачата на тази култура е била да се организира и да се победи злото с борба, но злото не се побеждава с борба, а с все по-висшите степени на будност. В тази култура не се е разбирала Любовта, а Любовта е мощен метод, който може да даде универсалност.
Новата култура е скрита в много прости и тихи думи. Светлината е вътрешна, интимна сила и област на Духа. Интимността е много специален и вътрешен път. Астралното тяло е едно от най-големите оръжия и се изгражда в интимност и искреност. Ученикът трябва да има поне един човек, с когото да е много искрен и да го разбира в дълбочина. Посветените знаят, че навътре всичко е Светлина, а излизайки навън всичко потъмнява. Излизайки от ума потъмняваш и се помрачаваш – така се ръководи борбата срещу Ариман. Един човек може да обединява хората само когато е духовно същество. При всяко зло човек излиза навън и се втвърдява, т.е. материализира. Знае се, че материалистът е винаги беден, а чистото духовно поле е висшето или реално богатство. В това поле няма борба, няма Ариман.
Самадхи не е нищо друго освен влизане в Универсалното вътрешно поле на Духа. Светът се е излъчил навън именно от тази Универсалност, а Самадхи е просто завръщането обратно. Тази Универсалност е от Бога или скритата основа на живота.
Закон свързан с „Познай себе си!“: Чрез Светлината на Духа човек познава своята най-дълбока и интимна същност. Така човек съзнава, че е слязъл от Светлината и че трябва да победи материята, но това не става с борба, защото борбата води до още по-големи ограничения. От борбата са дошли много ограничения в живота, а на истинското добро е дадена свобода. Ученикът не трябва да чака да отиде в света на Светлината, за да победи злото, а още докато той е тук в материята трябва да разбере, че той е господарят. Но за да си господар трябва да имаш основата, т.е. чистотата.
Чистотата е важна защото е ключ, който ще отключи тотални творчески възможности и енергии. Чрез чистотата се навлиза в Любовта, а чрез Любовта се навлиза в един Велик Космически и Универсален живот. Това става постепенно. Любовта е много висока духовна творческа енергия. Когато обичаш един човек разстоянията не са от значение, ти съграждаш неговото духовно тяло.
Ограниченията на злото трябва да се победят още тук, в тялото, но човек трябва да развие една по-голяма будност чрез която да разбере, че ограниченията работят за спасението на човека. А без будността ограниченията стават разрушителни.
Чрез Любовта се отключват окултните сили на природата и в по-висш смисъл окултните сили на Духа. Любовта е мощна космическа сила, която носи Възкресението. Любовта е живот в Духа, а Духът е бликащо безсмъртие. Красиво е когато Духът посети човека, защото тогава той излиза от света на борбата, т.е. от долината на смъртта.
Новото, което Учителят носи, това е Първичният живот, това е новото разбиране, което се влива само в нови мехове, т.е в новата раса.
Учителят казва: „Старите раси си заминават“.
Закон е: Винаги една голяма част от обществото изостава.
Учителят казва: „Не може да се сключва договор със старите мехове за новите Истини на живота“. Новото вино, това е новото разбиране и то е много фино и дълбоко, за да нагаждаш Великите Истини на спящото съзнание е напълно безсмислено.
Учителят казва: „Вие се занимавате с великите въпроси на живота, но Бог не се интересува от това. Той се занимава с малките неща, които вие не забелязвате“. Божественият подход към малките неща е метод за привличане на Универсалния живот. Сега Бог иска да пробуди хората за малките неща в живота. Защо? – Да постигнеш малкото, това според окултната наука означава да постигнеш необятното.
Лекция, държана на 8 юли 1994 г. Варна
Соломон казва: „Няма нищо ново на земята“. Но Учителят е на друго мнение.
Учителят казва: „Няма нищо старо на земята.“ Защо? – Защото в Библията е казано: „Бог твори новото в света“. Всичко това, което е ново носи живот. Днес във всички народи и общества се явяват нови хора (не може да подценяваме и църквите).
Любовта е новото учение. Защо? – Защото тя раздвижва най-интимните и космични пластове в душата на ученика. Тук се раждат нови и колосални прозрения за мистериите на живота. Любовта е най-финото мислене и чувстване, което е скрито в дълбочината на душата и така новото разбиране на Любовта носи нови отношения и нови условия за развитие.
Учителят казва: „Не е важно твоето знание, а твоето отношение към нещата“. Тези условия ще дойдат по един строго определен начин.
Учителят казва: „Божественото учение ще се приложи само от пробудените“. Сега Светлината се усилва, процесите се сгъстяват и всичко това е за да се роди новото пробуждане. Под напора на голямата Светлина всички нечисти тела и характери ще се пропукат и техният живот ще изтече. И затова идва новото учение, защото на него ще се основе бъдещият строй.
Учителят казва: „Ще кажете, че искате новия строй. А какво ще стане, ако той дойде, а вие запазите недъзите си?“.
Учителят казва: „Христос дойде в света, за да можете да работите и да еволюирате. Затова вярвайте в Христа и работете“.
На една лекция в Русе през 1903 г. Учителят казва: „Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите… Изпитвайте Писанията и вижте, че Аз постоянно говоря и уча, от Началото и до сега. През всичкото време АЗ съм бил с вас и за вас. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказани. Добрите желания са от Божията Воля, а прищевките са от человеческата воля. Добрите желания са Неговата красота. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Който се съмнява в Мене, не може да вярва в Истината, нито може да я намери“.
Ако злото и Ариман са изостанали в своето развитие, това не означава, че и човек трябва да ги следва и изостава. Борбата е следване и поради това изоставане. Когато човек е слязъл в материята, той не е слязъл като безпомощно същество. Напротив, вътре в себе си той носи тайна сила, която може да победи всяко зло. Според окултната наука постигнеш ли Духа, ти излизаш от външните светове и навлизаш във вътрешната красота и необятност. Бавно, постепенно и с голяма будност трябва да се постигат малките неща. Малкото владее безкрайните сили на творческата мощ.
Окултната наука казва: В полето на висшата област могат да проникнат само кротки, смирени, разумни, саможертвени души. Те минават през иглени уши. Борбените не са смирени. Това е грешката на тази Втора култура. Слънцето е смирено, любящо и жертвено и затова то е Извор в нашата слънчева система. Борбеният свят е бавен, външен и неразбиращ. Вътрешният свят е интензивен, динамичен, светлинен – той е духовният свят, който не трябва да се бори срещу злото, а трябва да развива в себе си все повече Духът на Светлината и той може тогава чрез този Дух на Светлината така да го одухотвори, че злото да се чуди какво е това преобразяване. Тогава Ариман (Бог на злото) чрез одухотворяване ще бъде победен и Светлината в човека ще блесне за един нов живот.
Христос казва: „Дерзайте, Аз победих…“.
Не борба, а одухотворяване ще даде властта и царството на доброто, но трябва да се знае, че това, което не може да се разбере, не може да се сбъдне.
Това, което учи учениците, е не Учителят, а Неговото присъствие.
Нашето пробудено съзнание е, което ни води към новата култура. Думата култура е мистична. Тя се дели на три части, които отговарят на трите свята: 1. Външен; 2. Вътрешен или духовен; 3. Централен или Божествен.
1. „култ“ – преклонение, поклонение;
2. „у“ – влизане навътре във вътрешността
3. „ра“ – Слънцето или Уникалната Светлина.
И така преклонението трябва да се превърне в служене на една вътрешна култура – културата на Уникалната Светлина на Слънцето. Истинската култура е скрита в Слънцето, т.е. в Светлината и тя не е нищо друго освен служене на Ра или служене на Духа. Така е разбираемо, когато Учителят казва, че идва от Слънцето. В този смисъл Учителят носи едно слънчево учение за живота. Така поклонението е на място, защото Слънцето е Дом на Прасветлината, а Прасветлината е символ на Божественото разбиране на живота. В Слънцето се изявява Универсалният живот на Духа. Общуването със Слънцето е влизане в интимност с Духа.
В посланието към тази църква Духът казва: „До Ангела на Смирненската църква пиши! Това казва Първият и Последният, който беше мъртъв и оживя. Зная твоите дела, зная твоята скръб и сиромашията, но пак си богат, когато те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинска синагога. Не бой се от това“.
Никога не е лесно да се говори на хората.
За чистия път според Учителя: Дори и пътят на Любовта е труден, все някой трябва да те води, а това дето хората се влюбват се дължи на факта, че те искат ръководство.
Много хора се питат кой е бил Учителят, но Той не разкрива нарочно своите минали прераждания. Учителят казва: „Това означава изключително голяма карма за българския народ“.
Учителят е вплетен тайно и много дълбоко в българския народ и в планетата, но по един Божествен начин.
„…Ето скоро дяволът ще тури някои от вас в тъмница, за да бъдат под изпитание и ще имат скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венецът на живота.“
Венецът (Кетер в Кабала) е свързан с Божествената Любов и тя е, която създава условия за близост. Така Бог пази своите неща. Венецът – това е жизненият елексир на алхимиците. Той идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на земята. На всеки две хиляди години слиза по една вълна на безсмъртието, т.е. по един Миров Учител. Бъди верен до смърт – това е качество на Истината, това е качество на волята. В специалната книга на Учителя „Заветът на цветните лъчи“ участва и Христос, там участват Велики космически тайни. За цвят на Истината в един по-висш смисъл въобще не може да се говори, защото вибрациите на Истината надрастват понятието цвят. Истината е една абсолютно стихийна същност и затова тя няма цвят. Тази същност е необикновена, но това не е цвят нито на земята, нито на ада, нито на рая. Земята – това е мястото, където много плачат. Адът е мястото, където винаги плачат. Раят е мястото, където никога не плачат, но раят е само началото, подготовката за този универсален цвят на Истината. Този цвят на Истината е непоносим, символичен и затова думата цвят се използва само символично.
Учителят казва: „Вие виждали ли сте моята Душа? Слънцето потъмнява, когато Аз застана до него“.
Когато Учителите използват думата „Аз“ те обозначава единството, цялото, но само тогава, когато го няма егото. Това е една велика идея за силата на Любовта.
Учителят казва: „Като не разбира Любовта човек слага за център своето разбиране и така изгубва живота“. За да може ученикът да получи Венеца на живота за който говори Христос, се изисква едно много важно условие: ученикът трябва да съхрани и запази своята интензивност. Това се отнася до скоростта на мислите и чувствата, това се отнася до светлите мисли и благородните чувства – тайна на късите и всепроникващи вълни. И тук се крие силата на живота.
Лекция, държана на 15 юли 1994 г. Варна
Учителят казва: „За Мъдреца грехът е богатство“.
Казва се, че Христос слезе на земята и понесе греховете на човечеството. Бог не хвърля греховете (въглените), а ги превръща в диаманти. Грешките и престъпленията на хората, Той превръща в добродетели. И злото в крайна сметка се превръща в скъпоценен камък.
Учителят казва: „Истински можеш да обичаш само този, който е изработил нещо съвършено в себе си. Който иска да стане съвършен трябва да се освободи от всички лъжеучители вън и вътре в него“.
Учителят казва: „Ние носим едно Божествено учение, но не спорим. Не можем да го сравним с нещо“.
Учителят казва: „Миналото оставяме на светските хора, бъдещето за религиозните, а за нас е настоящето, то е Божественото“. В Духа няма минало, няма бъдеще, той е живот, който се реализира сега, в настоящия миг.
Навремето учениците на Христос се държаха за различни старозаветни идеи. И тогава Духът ги подложи на гонения, за да се освободят от идейното насилие на старозаветните форми. Така Йоан Кръстител плати с главата си, Павел пострада, Петър се преобрази…
Учителят казва: „Всяко учение е добро, но може да се използва от хората за зло“.
Необходимо е да даваме свобода на хората, а не да искаме да ги правим ученици на Учителя. Най-малкото насилие е знак на Черното Братство.
Църквата казва: „Смирението е майка и основа на всички дарби и развития“.
Идването на Царството Божие представлява пробуждането на космическото съзнание. Но това не е краят на Пътя.
Учителят казва: „Краят на Пътя е началото на нов Път“. Това означава, че Пътят е безкраен. Всички въпроси във връзка с Пътя са неразумни, а всеки неразумен въпрос усилва и утвърждава егото, т.е. ума.
Христос казва: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на живота.“
Венецът на живота се изработва под вътрешното влияние на космическия импулс, който идва от Христос. Христос има космическо влияние и затова само едно такова Същество може да донесе нова епоха и да даде обратен и възходящ път на еволюцията.
Словото се превърна и слезе на земята като Син. Това означава, че Логоса (жертвата) или проявеният Бог, е пожертвал своето величие и е слязъл от Уникалната Светлина и се е вселил в едно човешко тяло. Така космическото Слово стана плът (това е от големите мистерии), за да донесе на земята една нова окултна и обновителна сила, която да се всели в човешката душа и да извиси човешката еволюция.
Във Венеца е заключено всичко, което човешката душа търси. Венецът е символ на Дървото на живота, а това всъщност е Абсолютната Реалност и тук се държат всички тайни.
Кабала казва: Кетер – Венец – най-висшите йерархии на Любовта. Наричат се Живи Святости.
Великото Лице обхваща Съществото на Съществата в неговата безпределност. Няма абсолютно познаване на Твореца, защото Неговото Лице е безкрайно, това е Голямото Лице.
Когато едно същество проектира мисълта си към Бога, то постепенно Го изучава, без да може да Го изучи. А когато Бог изучава нещата, Той насочва мисълта си към тях, но не ги изучава, защото Той ги познава, защото те са в Него, те и Той са Едно. Знае се, че нищо не съществува, което да не е свързано с Него.
Учителят казва: „До идването на Христос, земята слизаше все по-надолу в гъстотата на бездната. С идването си Христос спря този процес и даде обратно движение. Сега земята се движи отдолу нагоре и с това тя навлиза във все по-рядка среда. Постепенно ще стане астрална, а по-късно и духовна планета“.
Трябва да се знае, че в духовната същност е закодирана Великата Любов на Логоса. И тук се намира Венецът на Истината. В тази духовна субстанция се крие една нова и девствена материя на вътрешния космос.
Словото на Христос трябва да се разбира винаги като идея на една скрита дълбочина.
„Бъди верен до смърт“ това е истинската и абсолютна вяра.
Учителят казва: „Ако по време на изпит се съмнявате или колебаете, това е мярка, че изпитът няма да бъде издържан“. В последните времена Антихристът ще има изключителна власт. Той ще лекува и ще обсебва. От ученика се иска само будност. За да се заличи кармата е необходимо пробуждането.
Истинската вяра е вяра до край. Това означава до смъртта. Когато вярваш с такава вяра, ти ще преобразиш смъртта в живот. Вярата докрай надраства смъртта, надраства ума. Умът не може да служи. Сърцето е постигнало висша еволюция, то може. Само при тази вяра можеш да възкръснеш. Надрастването на ума е освобождение, защото където има ум, има граници. Една от тях е смъртта.
Христос казва: „Който има уши нека слуша що говори Духът“. – Уши значи будност.
Будността е винаги висш израз на волята и на душата. Ако имаш земни уши ти не можеш да слушаш. Човек има земни уши, когато има земни интереси и нечисти желания. И тогава на помощ трябва да дойдат страданията. Те произвеждат разум. Страданията ще направят ушите на човека духовни. Това е благородната мисия на страданията.
„Който има уши…“ – това е будността на човека, на учениците към новата духовност, а не към земните уши, които винаги спят дълбок сън. Спящото ухо няма способност да слуша Божието Слово. Спящо ухо означава спящо съзнание.
В човешкото същество Венецът се намира във върховната чакра. Тя има ослепителна и Уникална Светлина. Трябва да се знае, че отварянето на тази върховна чакра означава тотален край за съществуването на злото.
Кабала казва: Светлината на Великото Лице, т.е. Светлината на Истината, е така върховна, че тя може да се свърже само със самата себе си, т.е. с Посветените. Затова Посветеният е същество на Светлината. Той живее сред ослепителната Светлина на своя Баща – връзката между Баща и Син. Така Посветеният става духовно същество.
Усилията на Посветения (ученика) се възнаграждават с Венеца на живота.
Ние трябва да се подготвим за новия живот, който ни очаква. Едно от най-важните неща е молитвата. Колкото повече се молиш, толкова повече се изпълваш със съзнателност. Молитвата в чист вид, това е пламъкът на добродетелите. Колкото повече се молиш, толкова повече има кой да те чуе и ръководи. Без молитва ще останеш без просветление. А без просветление и ново разбиране ще останеш в безизходност.
Молитвата е творящо действие.
Кабала казва: „Думите вибрират в своите строго определени закони“.
Учителят казва: „Светлината е свързана с определени думи, топлината с други, могъществото си има свои специфични думи“.
„Който има уши…“ Кого да слуша? – Любовта. В сферата на Любовта нещата се разбират по Божествен начин. Защото в сферата на Любовта ти не си човек, ти си Божествено съзнание.
Защо трябва да слушаш Любовта? – За да разбереш себе си и за да бъдеш избран. Когато си избран от Духа, тогава вътрешният глас е безгрешен.
Венецът на живота – Кетер, това е есенцията на Любовта.
Важно за размишление: Лао Дзъ, когато е бил ученик, често посещавал своя Учител и винаги е мълчал. Не е Учителят този, който учи, а неговото присъствие. Години наред мълчание са изработили в него изключителна пасивност и дълбочина. В пасивността се постига дълбокото мълчание, където се открива Истината.
Лао Дзъ казва: „Смиреният Дух е виждане“.
Дао, това е Пътят, по който няма никакви знаци.
Тайната на орела е, че когато той лети не оставя никакви следи. Орелът е символ на висотата на Словото. Всеки ще го постигне по свой собствен начин.
Когато орелът лети, крилата не се движат, но той лети мощно. Това е тайната на синтеза между движението и покоя – дълбоко качество на Духа.
Лекция, държана на 22 юли 1994 г. Варна
Бог никога не се учи, но всички Негови служители има какво да учат. Този, Който е вътре в дълбочината на човека никога не учи, Той само се проявява.
Христос, който е научен от Отец слезе, за да покаже разумния живот на човечеството.
Виното, което Христос направи, това е новото учение, което прави хората трезви.
Учителят казва: „Усилвайте Светлината си, за да разкриете и най-затънтените кътчета на своята душа“.
„Блудният син“ представя старото човечество. Възкръсналият човек представя новото човечество, което се създава сега.
Учителят казва: „Аз зная кога ще дойде Христос на земята, но ако ви кажа това ще бъде най-голямото нещастие за вас“.
Голямото брожение в света се дължи на Великия Христов Дух, който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята.
Христос е живата енергия, която слага всичко в изправност. Христос дойде на земята, за да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Учителят казва: „Затова Христос проля своята кръв и тя стана квасът на живота“.
Учителят казва: „Христос дойде на земята обвит в мантията на страданието, затова малцина Го познаха. Но има 144 000 души свързани с Него, те Го познават при всички условия, защото са завършили своето земно развитие“. А тези, които не Го познават, те се държат за старите разбирания, те са хванати от тях.
Послание до Пергамската църква (третата културна епоха). Това е Египетско-Халдейската култура. Тук слизането в материята е още по-дълбоко. Но в тази епоха много същества са намерили в себе си вътрешни сили и способности и с тях са започнали да изучават околната среда. В тази културна епоха се е работило най-много със Словото.
За израза в Библията: „Меч, който излиза от устата“. В Египет специално са се изучавали вътрешните сили на Словото. Например думата „Истина“ се смята, че е изградена от най-великите Божествени сили и се е знаело, че в нея се крие тайната на свободата. Малко са били Посветените, които са постигнали ключа на тази универсална Истина. Знаело се е, че животът придобива своята сила само чрез свободата.
Силите на тази епоха са били едно изострено Слово, което е от такъв характер, че прилича на меч с две остриета. Египтяните са проучили тайната на вътрешните сили на Словото и са развили магията на Словото. Така е можело да се прави добро и зло, според характера на този, който го употребява – „меч с две остриета“.
Важен момент: Когато висшата Светлина е слязла в по-ниските полета, тя се е превърнала в „меч с две остриета“. – Става въпрос за менталния свят.
Това Слово е път към живота и за Посветените е изключителен инструмент за постигане на живота, защото Бог се реализира под формата на живота.
Посветените в Египет са наблюдавали, че когато едно семе е покрито от земя, то е сред тъмнината. Но вътрешната сила в него, която е духовна го освобождава. Оттук следва, че истинското могъщество е безмълвно, вътрешно и духовно.
Библията казва: „До Ангела на Пергамската църква пиши: Така казва Този, Който има двуострия меч. Зная къде живееш, там където е престола на Сатана. И държиш здраво Името Ми. И не си се отрекъл от вярата си в Мене. Но имам малко нещо против тебе: защото имаш някои, които държат учението за Валаама, който поставя съблазън пред израелтяните, та да ядат идолопоклонството и да блудстват. Така и ти имаш някои (кръга на Хермес), които държат учението за николаитите. Затова покай се и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“.
Двете остриета – положителната и отрицателната власт на Словото.
Кабала казва: „Милосърдието е положителната власт, а Строгостта е другата власт“.
Трябва да се знае, че Милостта е едно творящо присъствие, а Строгостта не е негодувание на Бога, а аспект на Неговата Истина.
Кабала казва: „Строгостта или Суровостта се явява за хората като космическа тъмнина поради недоразвити способности“.
Важно за Божия гняв: Неговият гняв е чист, защото изхожда от мярката, която е самият Той. Именно затова Неговият гняв е справедлив. Само Истината има право да се превръща в гняв. Човешките същества нямат това право, защото те пропадат. Истината е универсалното право. Когато Бог се разгневи не може да се говори за никакви противоречия. Затова Христос казва: „Ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“. Тук Милостта се е превърнала в Суровост. Това отстранява злото и така се явява правдата.
Кабала казва: „Ако имаше само Милост щеше да има разлагане. Тогава Милостта не би била положителна без нейната отрицателна страна Суровостта (строгостта)“.
Така Бог действа понякога чрез Суровостта, но в Него няма никакво зло.
Христос казва: „Който има ухо нека слуша що говори Духът. А на тези, които победят ще дам скритата манна, и ще му дам и бяло камъче. И на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен онзи, който го получава“.
„Бялото камъче“ е тайно духовно име на човека, дадено му преди сътворението на света.
Гневът може да се владее само от Истината. И гневът, и Милостта са израз на Този, Който владее всички неща.
Бог ни учи какво да избягваме и към какво да се стремим.
Мечът – в тази епоха са работили със силата на Словото. „Острият меч“ – силата на тази епоха. Но имало и нещо, което те не са разбрали, защото мечът е бил с две остриета (не се отнася за меча на Хермес). С Меча на чистото Слово се е прониквало в силите на природата и астрологията е достигнала връх. Само Посветените могат да правят хороскопи, защото влизат във връзка с Ангела-хранител и невидимите помагачи.
С това Слово-острие се е прониквало във вътрешността на звездите и се е разчитал техният език.
В Египет по върховете е имало различия и „Словото-меч“ е стигнало опасна граница – между бялата и черната магия.
Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Живота“. Христос ни изважда от обикновеното съзнание чрез Истината и ни въвежда в свръхсъзнанието.
Учителят казва: „Всички Истини ни се откриват посредством Любовта“.
Лекция, държана на 29 юли 1994 г. Варна
Смъртта е велико явление, велика красота, защото смъртта е процес, който разлага в духовния свят егото. А когато егото бъде разложено, човек се връща към истинския живот.
Смъртоносните моменти в живота на искрено стремящия се ученик отговарят на идеята на кръщението, защото само кръщението е, което преобразява живота и което надраства смъртта или егото.
За да оживееш в Духа, егото трябва да умре. Дълбочината е чиста духовност. Егото умира в дълбочината.
Смисълът на живота се разкрива в най-опасните и трудни моменти. Опасните или смъртоносни моменти отговарят на идеята за дълбочината.
Голяма опасност означава големи разкрития.
Лао Дзъ е умрял много красиво, чрез медитация, т.е. чрез будна съзнателност. Щом умираш в будност егото е надраснато.
Окултната наука казва: При това условие навлизаш в нов по-дълбок живот на съществуване, навлизаш в покоя на динамиката на Небитието. В Небитието няма его. От тази дълбочина Лао Дзъ е водил учението.
Според Лао Дзъ Истината трябва да бъде възприета, а не разбрана. Разбирането е въпрос на бъдещето. Лао Дзъ не е изнасял учение, нито религия. Учителят прави изключение по Божествени причини. Лао Дзъ във всеки миг се е стремял да постъпва чисто и свято без техники. Трябва абсолютна будност, за да си постоянно в Дао.
Когато един човек плува към дълбочината на морето и има его, той не познава законите на морето и може да се удави, защото егото умира в дълбочината.
Ако един човек живее несъзнателно, той така и ще умре. Такъв човек не може да наблюдава най-важния процес на своя живот. Защото тук може да се види видението за Тайната на живота, т.е. да се види Духът, който е мистична сърцевина на съществуването.
Ученикът трябва да прави всичко с будност, за да може да съхранява всичко в себе си. Например, ако ученикът се стреми към щастие, то той е загубил своята будност. Навътре в най-дълбоките тайни на Битието не се говори за щастие. В най-голямата дълбочина на живота щастието е само една малка светлинка.
Дълбочината на живота е Възкресение и Възнесение, а не щастие.
Когато Христос беше разпънат на кръста, това разкри величието и красотата на живота, защото когато Исус е разпънат се ражда Христос, т.е. когато човешкото е разпънато се ражда Божественото.
За да разберете ясно всичко, което говоря и което премълчавам, трябва да умрете. Как? – С Любов, с будност, с воля! Живата Истина не се прекъсва в процеса на умирането, т.е. умирането има полза само ако можеш да възкръснеш, защото само тогава ти се раждаш в полето на Истината. А това е, което ти търсиш през целия си живот. Иначе има опасност да си въобразяваш, че си жив, но това е илюзия, защото си двойствен. Щом не можеш да надраснеш егото, то си остава твоята смърт.
Христос казва: „На този, който победи ще дам скритата манна“. Това означава, че който победи отрицателните сили в себе си и ги превърне в положителни и слугуващи сили на Великата и Вечна Воля. Тази Воля е Велика, защото е Всеобхващаща. И защото е казано: „Едно врабче не умира без волята на Небесния Отец“.
Човечеството не е в състояние да разбере тази Велика и Всеобхватна Воля. Тази причина налага смирението като естествен закон.
„Скритата манна“ – това е есенциална храна, това е Любовта. Кой се храни с тази есенция или с тъй наречения Елексир на живота? – С тази храна се храни само будният, т.е. ученика, в който се е пробудило космическото съзнание.
Любовта е есенция и източник на всички неизказани съкровища. Само висшият Аз в човека може да се храни с есенциалните сили на Любовта.
Има една велика способност, чрез която могат да се разберат и най-закътаните тайни на живота. Това изключително качество се нарича смирение. Това е магическа способност да проникваш вътрешно в Същността на нещата. Гордият няма тази способност и затова силите на живота го унижават и оскърбяват. Никой не може да унижи смирения.
Тази способност има и друго едно име, но то е скрито там, където са скрити свещените неща. Всяко качество от този род се развива по строго определени Божествени закони. Когато то се развие в своята пълнота, то придобива Божествена власт и влияние.
Много важно! Мярка е: Най-малкото насилие е диагноза, че не можеш да обичаш по Божествен начин (отнася се и за майките, и за всички хора).
Когато това качество (смирението) е цялостно развито, то позволява на Бога и висшия живот да заработят в човека по закона на късите вълни, т.е. висшите вибрации.
Истинското смирение е символ на една велика, чиста приемствена воля.
Смирението е „скритата манна“.
„Бялото камъче“ е финото, пречистено човешко съзнание, в което се пробужда Богочовекът. С това Първично съзнание човек е излязъл от Универсалната Същност и Светлина на Бога. На това „бяло камъче“ е написано тайното и духовно име на човека, т.е. името на човека, когато той е излязъл от Същността. Това е окултното име на човека, което ученикът трябва да възстанови в своята вътрешност. Това име е загубено поради начина на живот. Това е Свещеното име, което всеки човек има. Това е неговият космичен код. То идва при Посвещението. Останал е един тайнствен и свещен спомен. (Хората търсят по бреговете обли бели камъчета.) Символично подсъзнателен спомен. Бялото камъче е една дълбока идея и вътрешно Божествена тайна.
Тайното име на човека отговаря на неговата вътрешна цялост и Светлина. Това е неговата сияеща пълнота на съществуването. Окултното име на човека е свързано с идеята за Безкрайността то носи в себе си чисто Божествено излъчване без примеси. Христос го е обещал на тези, които победят, т.е. минат през вратата на Посвещението. Това става когато в ученикът е пробудена една висша степен на Божествено Съзнание. Божественото Съзнание е много висок връх и до него трябва да се изминат много стъпала.
Кабала казва: „Най-висш символ на душата, това е Неговото Лице, т.е. Голямото Лице“. Това лице на Абсолюта не може да се познае, защото е синтез на всички добродетели, т.е. синтез на всички Божествени излъчвания. Те са израз на Неговите върховни качества.
В Кабала това още е Ен-Соф, т.е. Безкрайната Непорочна Светлина.
В нашия малък свят е необходима Суровата Истина, за да може да се твори. И чрез символа на творчеството и ние да засияем един ден.
Библията казва: „Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш Небесен“.
Именно Суровата Истина е важно условие за творчество, което е път към Светлината и Сиянието.
В суровите условия се ражда творецът. – Това е една от окултните тайни, защото Бог е произлязъл от хаоса. Тук е Величието на Твореца. И Неговият Син Христос трябваше да бъде разпънат от силите на могъщия хаос и да възкръсне, и да стане творец на новия живот и новата светеща раса. Това ще се случи и с учениците, които искат да израснат.
Учителят казва: „Антихристът ще се въплъти в Европа и по един закон на силата ще привлече всички лоши хора около себе си. После ще бъде разпънат“. Преди това ще бъдат изкушавани даже избраните красиви и важни неща от живота на ученика. За да се роди новото са необходими две противоположности. Затова е необходим хаосът.
1. Могъщият хаос се явява като забулено зло на Единството и Универсалната Реалност.
2. Самата Истина облечена в облеклото на Сияещата Светлина.
Кабала казва: „Суровата Истина е Самият Бог в действие“. И тази Сурова Истина за Посветените от Кабала не се различава по нищо от Неговата Милост. Тази Сурова Истина е една Вечна мярка, но слепите наричат тази мярка зло или дявол поради тъмнината в себе си.
Лекция, държана на 5 август 1994 г. Варна
Посвещението е най-красивият процес на земята, защото това означава да се върнеш в своята собствена безкрайност. Всеки, който върви по златния път навътре, ще съзре своята абсолютна огнена Същност.
Когато ученикът навлезе в Любовта, в него започва непрестанно да извира отвътре една чисто духовна сила, която дава устой в живота и затова именно Любовта е Велика основа.
Пътят на ученика е път към неговия собствен огнен произход, към неговата собствена Светлина. Истинският стремеж ще превърне ученика в Огън.
Когато познаеш себе си, ти си вече у дома. Това е идеята „Царството Божие вътре във вас е“. Истинското царство е в дълбочината на душата.
Изида е символ на Любовта, а в тази Любов човек се ражда и себепознава. Чрез Любовта човек се възражда в своята първична Божественост.
Любовта е особен образ на живота, а всички други образи са обикновени. Любовта е образ на будното развитие на вътрешността. Любовта е която освобождава пленените от кръста на материята, т.е. от кръста на илюзията. Някои се страхуват от кръста, а други смятат да се преборят с него. Но не е необходима никаква борба. Това, което се иска, е промяна на мисълта, промяна на начина на мислене. Само където начинът на мислене се променя, се променя и светът.
Главното условие е правилно мислене, а правилното мислене е мислене на Бога, същевременно е мислене чрез Бога.
Послание до Тиатирската църква (четвърта културна епоха).
Това е послание към Гръко-Римската култура.
В посланието се казва: „До Ангела на Тиатирската църква пиши: Така казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и чиито нозе мязат на лъскава мед“.
И после Христос чрез Йоан казва: „Зная твоите дела и Любовта и служенето ти, и търпението, и че последните дори са по-много от първите“. И както по-преди, пак има едно „но“! – „Но имам против теб това, че търпиш жената Иезавел (ще обясня символа на тази жена), която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае за блудствата си. Ето Аз скоро ще я тръшна на болно легло и ще туря в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея. И ако не се покаят и чедата и ще поразя със смърт, и всички ще познаят, че Аз Съм, Който изпитвам вътрешността и сърцата.“
Казва се: „Ще поразя със смърт“.
Ще обясня. Когато някой е убит жестоко, това е един окултен процес на кристализиране на Суровата Истина, а не работа на дявола, както мислят слепите (става въпрос за слепите съзнания). И понеже Истината не е дошла да ги освети и освободи от мрака в тях, и те поради своята слепота мислят, че тъмнината е вечна.
Учителят казва, а това се потвърждава и от Хермес, и от Мохамед: „Смъртта е чисто Божия работа“. А не работа на бедния ограничен служител на Бога, наречен дявола. Дяволът няма думата, когато Суровата Истина говори, той изпълнява някои неща, но не може да взима решения, защото той тогава трепери и прави само това, което се допуска от тази Велика мярка, наречена Голямото Лице (в Кабала) или Истината. Защото има само една Вечна мярка и всички Йерархии, и на Черното, и на Бялото Братство се съобразяват само с нея. Тази мярка е Вечната красота в Битието и Небитието и тази мярка е идеалът на космоса. Тази форма на Истината външно е символизирана от Слънцето (има само един център), което е идеалът на космоса. Но тази форма по своята есенциална същност е чиста субстанция, т.е. тя е чисто духовна, а понятието „слънчевата Светлина“ е прикритие на една от най-дълбоките окултни тайни на Небитието. За което по принцип всички Посветени спират да говорят, защото тук се навлиза най-дълбоко в Свещената Аура. Този въпрос спада към друг цикъл.
Казва се: „Ще поразя със смърт“. Това е израз на Суровата Истина, а тя се намира навсякъде. И именно поради това хората често чувстват, че смъртта дебне на всяка крачка.
Христос може да порази със смърт, но Той не се смесва с нея, защото Той е символ на Великия живот.
Едно Висше същество може да прониква в злото и мрака без да се смесва с тях, но при човека не е така. Той се смесва със злото, с лъжата, със страстта и т.н. и това е неговата голяма грешка.
Висшият свят има проникване без смесване.
Учителят казва: „Висшите светове могат да проникват нисшите, но нисшите не могат да проникват във висшите“.
Това проникване без смесване разкрива метода на Универсалната Светлина. Това проникване е първично качество на Светлината. Ако това се разбере добре, тогава няма голямо значение дали един човек ще се роди грозен физически, защото той може да развие красотата на своята душа. В този случай е възможно до голяма степен вътрешната му красота да осмисли външната му грозота.
Христос казва: „Ще въздам на всеки от вас според делата му. А на този, който победи и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще му дам власт над народите, както и Аз получих от Отца си. И ще му дам утринната звезда. Който има ухо нека чуе що говори Духът на църквите“.
В тази четвърта културна епоха човешкото съзнание е паднало напълно във физическото поле. Затова Христос казва: „Аз Съм Този, който изпитва вътрешност и сърца“.
В тази четвърта епоха Космическият Аз (Христос) е слязъл на физическото поле, т.е. Христос слиза в плът и с определена мисия, за да утвърди Аза или човешкия Дух.
Космическият Аз (Христос) работи същевременно отвътре и отвън, макар че е слязъл и на физическото поле. Той работи много усърдно за организиране на душевния живот на човека. А това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека. И затова Христос казва в посланието: „Аз съм, Който изпитва вътрешността“. И който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си, т.е. Духа под влиянието на Христовия импулс, той ще стане господар на своя живот, т.е. ще му дам да влезе в мистичния живот на новата епоха. Това е идеята за „утринната звезда“.
Христос говори окултно, макар и с прости изрази. „Ще му дам утринната звезда.“ Тези думи са все пак завеса, която не дава пълно разбиране на вътрешния живот на Духа. Въобще, когато се говори за завеса, трябва да се знае, че Христос и Посветените отстраняват обикновените и паднали духове от разбирането на Духа. Друг път ще обяснявам дълбоките причини защо Христос говори на народа с притчи, на своите ученици разкрива символите, а само на Йоан разкрива Универсалната Истина. Това са три степени, три категории, три различни метода. Това, което казах не означава, че този въпрос ще се разкрие, но дава една идея (става въпрос за новия живот, за утринната звезда).
Защо има завеса? – Завесата предпазва човека, т.е. неразбирането предпазва човека от опасната среща лице в лице с Небитието.
Учителят казва: „Невежеството за сега е едно голямо Благословение за хората“.
Една от най-големите опасности в живота е да застанеш лице в лице срещу самата и единствена Тайна на живота.
Ако искаш Бог да се разкрие в твоя живот, ти трябва да се превърнеш в Любов, защото Бог се разкрива само в Същността, т.е. в есенцията на живота, а това е Любовта.
В тази епоха човешкото Аз на истински стремящите се ще се утвърди напълно и ще се одухотвори, и ще добие власт над материята.
Пророчествата на Иезавел и това, което е казано за тях в скритият смисъл означава, че това е едно отпадъчно ясновидство, което трябва да изчезне напълно, защото в него вече има нещо остаряло и болезнено. А развитието е отишло вече много напред и поради това, че човешкият Аз вече е слязъл на физическото поле и чрез този Аз вече се изработва новият поглед, чрез който се гледа отвътре навън. Затова този, който дава посланията, иска това остаряло ясновидство да прекъсне вече, за да може човешкият Дух да се осъзнае и пробуди напълно в долното материално поле.
Тук ще обясня още някои моменти. В това остаряло ясновидство няма творчество, то е в застой. Там, където няма творчество, Светлината се раздробява и накрая от човека остава една малка и мъждукаща светлинка. Но тази малка светлинка не може да бъде представител на Уникалната Светлина. По този път човек изгубва Светлината си, т.е. себе си (става въпрос за това отпадъчно ясновидство). А човек има задача да се познае.
Изразът „Познай себе си“ означава едно пряко разкритие на Уникалната Светлина отвътре.
Кабала казва: „Да познаеш себе си значи да станеш Светлината на света“.
Уникалната Светлина не е нищо друго освен квинтесенцията на небето. Другият израз е Универсалният Дух.
Трябва да се знае, че творчеството е образ на Бога и то води към целостта на живота. Целостта на съществуването няма собствено отделно естество.
Всички неща, които виждаме са едно символично було на Неговата Универсалност и Цялост.
Защо е отправена забележката към Иезавел? – Това отпадъчно ясновидство е загубило един важен елемент в себе си, а това е чистотата. Без чистотата никога не може да се говори за истинско творчество.
Окултната наука казва: „Остарялото ясновидство е вмешателство на нечисти сили и изостанали духове в своето развитие“. С това вмешателство те задържат човешкото развитие.
С думата „Иезавел“ са обозначени изостаналите духовни сили – това са медиуми, които спекулират със стремежите на хората към чистото, духовното и святото.
Лекция, държана на 12 август 1994 г. Варна
Всяко нещо в своята най-дълбока вътрешна същност съдържа центъра на центровете.
Всяко създадено нещо съдържа в себе си Универсално Начало.
Когато едно същество се просветли, то се връща към Универсалния Център. И когато то се просветли, то става жертва, свята жертва. Всяка жертва се поглъща от Универсалния Център и се абсорбира, за да може да осъществи в себе си целостта на съществуванието, целостта на живота. Всичко това означава, че човек дълбоко в себе си е едно Универсално Същество. Само човек е образ и подобие на Бога. За ангелите не е казано. Всеки трябва да постигне своята Универсалност.
Кабала казва: „Завръщането на човека към този Универсален Център обхваща всички сфери и светове“.
Всички проблеми се разрешават чрез метода на абсолютната вяра, когато тази вяра се превърне в сила на Любовта. Това означава надрастване.
Само когато надраснеш една трудност можеш да направиш връзка с Божественото Начало. Тогава се освобождаваш от привързаността, която е бариера. Надрастването е въпрос на вяра, на преобразувание. Това означава задвижване на всички динамични сили в душата. Ще обясня: Вярата е процес, в който душата се поглъща от Бога. Така тя осъществява своето освобождаване. Вярата е процес, който ускорява окултните и динамични сили в човека. Именно чрез тях човешката душа се освобождава от злото и проблемите. Това означава, че когато един човек има много проблеми и не може да се справи с тях, той няма динамика и няма сила на вътрешния си живот. Чрез тези окултни и динамични сили се навлиза в истинското знание, което се трансформира в живот. Чрез абсолютната вяра човек се домогва до истинското знание и то става негова мярка.
Вярата е важна основа, тя е началото, чрез което животът ще се преобрази. Чрез абсолютната вяра, твоята енергия се поглъща от Авир, или Етера, и по този начин идват новите методи. Защото Етера е свързан завинаги с безкрайната вътрешна същност на душата.
Чрез абсолютната вяра се навлиза в най-дълбоката вътрешна същност на сърцето. Тук се осъществява Богопознанието, защото Бог е скрит в най-закътаната част на сърцето. Тук се осъществява Богопознанието. Затова никой не може да построи живот без Бога или Богопознанието, което се осъществява от абсолютната вяра. Защото вярата в Бога е най-мощния лост на динамичните сили.
1. Когато съмнението попадне в безбожния, то се увеличава и после се развъждат проблеми и тревоги.
2. Когато съмнението попадне във вярващия, то се обезсмисля, защото другото име на вярата е дълбочината. Дълбочината изхвърля всяко съмнение, т.е. всичко нечисто и повърхностно.
Закон е: Нечистият никога не може да се самоусъвършенства. Всичко започва с пречистването.
Щом съмнението е в теб не можеш да заблудиш никой друг, освен себе си. Ако вярата е твоята основа тя постепенно ще те обожестви.
Кабала казва: „Истинската религия е само тази, която обожествява човека“.
Само когато си обожествен ти можеш да навлезеш в сърцевината на живота. В това число в големите мистерии.
Съмнението ще си остане винаги една лоша вътрешна рана. Рано или късно човек трябва да се освободи от нея.
С всичко това Посланието иска да каже, че това ясновидство е отхвърлено (прекъснато) и човешкият Аз трябва да се насочи дълбоко в себе си и да открие там Бога.
Знанието за Бога не зависи от никаква наука, а от правилния начин на живот. Той е свързан пряко с Божествените принципи. Това няма нищо общо с ходенето на църква, защото вътрешните правила на живота са записани в дълбоката книга на живота, т.е. в човешката душа.
Само който живее правилно, ще получи истинско знание, а то произлиза от Неговата Милост. Има хора, които посвещават живота си на една кауза и не постигат нищо съществено, защото не живеят правилно. Когато живееш правилно ти превъзхождаш всяка друга наука. И когато правилният живот е налице, всяка наука, която обичаш ще те дари с живите си вътрешни истини.
Първо е науката за живота, т.е. Свещените отношения към нещата (в тайната стаичка) и после е всичко останало. Търсете първо Свещеното, останалото ще ви се придаде. Изработете Свещени отношения към Бога, след това всички останали хора и неща ще се определят.
Всяка наука е свързана с едно невидимо Същество, което управлява нейните най-вътрешни закони и тайни. За да се разберат те, човек трябва да има една висша способност. Това е смирението или възприемането. Само смиреният е възприемчив за Божествените Истини. Тази способност идва от правилния начин на живот.
Закон е: Всички нечисти хора, които трупат знания, вървят към голяма тъмнина.
Правилен живот е живот отдаден на Бога и на хората. Когато си отдаден на Бога не можеш да очакваш и най-микроскопическата благодарност, това е слабост.
Силата на Христос се намира в неговия начин на живот. Това определя и силата на Неговото Слово. Ще обясня: Правилният начин на живот е метод за истинска връзка с Бога. Ученикът няма достъп до фантазии и илюзии.
Чрез правилния начин на живот се постига видението на Истината, а то издига човека над всичко преходно и измамно. Такъв човек няма проблеми, има задачи. Чрез правилен начин на живот ученикът издига своя дух в неизменна област.
За да се разберат Съкровените тайни на Библията не зависи от четене и цитати, зависи от начина на живот.
Учителят казва: „Това е едно Велико и Свято изкуство, за което Христос едва е загатнал“.
Тъмните сили са паднали от живота, защото са сгрешили в начина си на живот, на мислене. Как е станало това? – Чрез един могъщ и властен светлинен лъч на Духа. (В Кабала е обяснено.) Когато този лъч е излязъл навън, това е бил изпит за всички йерархии и светове. И само тези, които са издържали са могли да организират своя вътрешен живот. Те са станали същества на Светлината. Някои не са падали, като Христос, Архангел Михаил. Други са постигнали освобождението с цената на много прераждания. Това са двадесет и четирите старци, 144 000 Посветени и милиони техни ученици.
Учителят казва: „Сега се подготвя двадесет и петия старец“. Двадесет и петия Велик Посветен от всеки голям цикъл.
Истинските усилия, които се искат от ученика не са нито големи, нито натоварени, нито тежки. Те са малки, леки, с Любов, т.е. като работиш с Любов ти работиш с лекота.
Които са се стремили в отношението си към Святото Слово без Любов, са били изтласкани навън и са станали веществени, облечени в тяло. При това условие част от Светлината се е скрила. Когато един човек те привлича с нещо, това е остатъкът от тази малка светлина. Тази малка светлина в човека трябва да се разгърне и да обхване всички светове. Това е въпрос на себепознание или раждане на Бога в човека. Тогава няма да остане нищо от Иезавел или отпадъчните духове и сили, които държат човека в застой. Те ще бъдат отстранени и тогава човек ще покаже своите скрити съкровища, т.е. своите Божествени блага и богатства скрити в неговата душа.
Адам и Ева са били изхвърлени от живота, защото не са познали Любовта, която им е говорила, не са познали гласа ѝ, метода ѝ, предупреждението, че само Посветени могат да ядат от Дървото за познаване на доброто и злото.
Бог е Любов и тя е опора на всичко живо. Но когато тя не се познава, тя се превръща в голяма опасност. И днес се знае, че най-големите нещастия са произлезли от злоупотребата с Бога, защото Бог е Любов. От тази злоупотреба е произлязла идеята за Божествения гняв.
Лекция, държана на 19 август 1994 г. Варна
Има една болка в ученика, която е наречена свещена. Това е болката по изгубената вътрешна Реалност. Тази болка е ценното в живота, защото без нея човек щеше да се отдели от Истината и да се самозабрави в нереалния свят на многообразните илюзии. Но тази болка гори отвътре и напомня за възстановяване на Съкровеното в живота. Тази свята болка тихо и мощно руши всички заблуждения на света. Тя ще разруши всичко фалшиво, за да те заведе при Бога.
Тази болка е духовно богатство на ученика и тя му помага да блаженства тихо, когато изживява своите страдания. Тази болка е алхимичен елемент и тя ще превърне страданието в радост.
Окултната наука казва: „Величието на човека се вижда и разгръща най-вече в страданието“. Така кръстът се превръща в кръг, т.е. във Вечност. В него се изписват четири букви, като Тайното Име на Бога. И тогава вестта на всички мистерии се явява като разкриването на своето собствено Битие.
Целта на страданието е да те превърне във Вечност.
Много важно! Душата трябва да бъде разпъната на кръст, за да постигне кръга или изгубената Вечност. Човешката душа трябва да страда докато разбере, че всяка истинска помощ и Вечността идват отвътре.
Ученикът на Бялото Братство има много важна задача: От търсач на Светлина да се превърне в носител на Светлината на Вечния живот.
Смирението е силното оръжие по пътя на ученика. Духовният ръст на ученика зависи от тази изключителна способност. Това е възприемчивост. Чрез смирение винаги си буден, а това означава, че си учащ. При гордостта този процес е прекъснат.
Когато не разбирам нещо в дълбочина аз не се тревожа, радвам се, оставям Бог у мен да го почувства и разбере. След време отговора идва обогатен. Това е знанието на доверието.
Учителят казва: „При доверието Светлината не се прекъсва, а тече“. Така животът върви към по-висши промени.
Смирение – Доверие – Светлина – Вечност.
Послание на църквата в Сардис (пета културна епоха). Това е послание към петата култура – нашата. Следващите две послания се отнасят до близкото бъдеще.
„До Ангела на Сардинската църква пиши: Така казва Онзи, Който има седемте Божи Духове и седемте звезди. Зная твоите дела, че на думи си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близо до умиране, защото не намерих никого от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочие какво си приел и чул и пази го, и покай се.“
„Бодърствай и закрепи останалото.“ Това означава, че когато човек е буден и бодърства, той укрепва нещата.
Окултната наука казва: „Всяка минута е наситена с Божествени мигове“. Това означава Откровения, просветления чрез интуицията, просветленията са непрекъснати. В момента в който уловиш мига, ти се зареждаш с Божествена енергия, а тя носи смисъла на една идея. Да изпуснеш мига, това означава да изпуснеш един лъч на Божествената енергия, лъч на Божествената идея.
Бог никога не се доказва, защото е тук във всеки миг (за будните). Затова всеки миг е едно изобилие, едно богатство.
Бог е тук, но е абсолютно тих, толкова тих, че от тишина не се забелязва. Как можеш да Го докоснеш? – Само когато откриеш тази тишина в себе си. Тази тишина е Неговото облекло. Само тя Го докосва. Затова трябва да станеш сроден с тази вътрешна тишина.
Кабала казва: „Мълчанието е закон за приближаване до Духа“.
Тишината е висше благо, защото Бог е скрит в нея. Да разбереш тази тишина означава твоето его да изчезне. Тогава пред теб се отваря нова мистична врата. Тук твоето знание е изхвърлено, защото когато разбереш Духа, твоето знание е непотребно, то трябва да изчезне.
Христос казва: „Ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“.
Кой е буден? – Който живее в тишината, т.е. в Бога. Тишината е единство с Бога. Тишината е лечител, успокоител. Тишината е сгъстена разумност, сгъстена духовна сила.
Кой е спящ? – Знаещият. В знанието винаги има разцепление. Не в Мъдростта, а в знанието има разцепление. В тишината знанието е надраснато. Който придобие тишината, той надраства двойствеността, разцеплението, съня и т.н. Защо? – Във висшия свят царува тишина, абсолютна тишина. И ако ти влезеш в нея всички твои знания стават излишни, защото има една тишина, при която всяко слово заглъхва. Това е най-висшия Бог. Даже молитвата се парализира.
Непотребното знание е свързано с Дървото за познаване на доброто и злото. За тези хора Христос ще дойде като крадец, т.е. незабележимо. Тези, които живеят по закона на това дърво (Дървото за познаване на доброто и злото), те трупат знания и стават все по-невежи, т.е. все по-мъртви. Дървото на живота е друг път. То е тишина. В Библията едва се загатва. Тишина – Дълбочина – Пълнота.
Дървото за познаване на доброто и злото е шум и разединение.
Бог беше предупредил Адам да не яде от това дърво, защото то носи празнота и смърт. За тайнственото Дърво на живота Бог ни говори много. Преди време ви бях загатнал, че тайната на това дърво е скрита в десетте Божи заповеди, които са предадени от Мойсей. Но той ги е преобразил и в тях е сменил Свещеното Име на Бога. То е друго. Според Кабала десетте Божи заповеди са изпълнени, ако са изпълнени всичките. Ако не е изпълнена една, нищо не е изпълнено. Десетте Божи заповеди са изпълнени само при това условие, ако са изпълнени всичките. Тогава те повеждат към вътрешната страна на този въпрос – към Дървото на живота. В посланията си Христос ги сведе до две заповеди, за които съм говорил. А Учителят ги сведе до една.
Понеже Адам е бил беден, т.е. любопитен, той се е съблазнил от змията да яде от другото дърво, да изучава нещата отделно от истинския живот. Истинският живот е извън знанието и логиката, защото животът ги надраства.
Логиката пипа, а интуицията вижда. В истинския живот няма знаещи и разбиращи същества, има Божествени и владеещи същества.
Учителят казва: „Ако питаш ангелите за Любовта те нищо не могат да ти кажат, но са готови да умрат за нея“.
В знанието има нещо разумно, ако води душата към смирение.
Ако Адам не беше любопитен и се беше смирил, змията щеше да остане парализирана. Сега Адам има много знания, но изгуби Същественото – няма живот. Това означава „На думи си жив, но си мъртъв“ – отношението към ума и змията. Тя има много знания, но е нещастна, няма живот.
„Имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.“
Достойните не са любопитни и знаещи, а смирени и любящи – Бог е с тях и живота е с тях. Адам беше чиста Светлина докато беше смирен.
Учителят казва: „Смирението е първият знак на Бялото Братство“. (За учениците.)
В момента в който Адам е изменил на закона на смирението, той е изгубил своята Светлина. Това означава „белите дрехи“.
Чрез гордостта човек внася тъмнината в себе си.
Много важно!
Не Бог е изгонил Адам от живота. Адам е имал избор, свобода. Изборът е негов. Това е самоизгонване. Адам е избрал дървото, което носи болести, мъки и смърт. Бил е изгонен от живота в изгнание и е станал блуден син – нечисто слово.
Идея за предопределената съдба:
Когато човек живее обикновен, човешки живот, каквото е писано на ръката му това ще стане. Когато ученикът се определи в духовния път, предопределението се разпада. Хороскопът не важи, защото Учителят казва: „От вашата воля зависи бързината на вашето развитие“.
Слабата воля е предопределена, обсебена, докато разумната воля на една любяща душа променя предопределението. При истински стремеж, дори волята да е слаба, идват помагачи и постепенно става преобразяването.
Знанията на гордия са смъртни. Смирението ще доведе човека до Светлината.
Адам, това е човешката душа, която скита в световете, защото няма зрялост и опит. Най-ценното сега е Адам да събира опит.
Окултната наука казва: „Този опит ще победи смъртта“. Ще му даде нов и обогатен живот. Адам ще знае, че при гордостта и непослушанието ти изпускаш живота.
Бог е дал свобода, чрез нея всеки сам осъжда себе си.
Чрез смирението и послушанието се изработва нов поглед, ново виждане, което води към Дървото на живота.
Лекция, държана на 26 август 1994 г. Варна
Когато в теб има дълбоко убеждение за Абсолютната Реалност, ти вече приемаш себе си като жертва. Ти вече се жертваш колкото и скъп да е живота. А чрез жертвата ти навлизаш още по-дълбоко в сърцевината на живота.
Дълбокото убеждение е дълбока духовност.
Там, където има дълбоко убеждение, всички духовни сили в човека се разрастват.
Истината се явява в живота на ученика под формата на образи:
1. Като откровение.
2. Като вдъхновение.
3. Като дълбоко убеждение отвътре.
Едно от великите Откровения на живота е, че Истината не може да се създаде. Тя е създадена от Бога и ние нищо не можем да направим. Само с дълбоко смирение и благоговение можем да я възприемем. Тя ще ни донесе дълбоко убеждение за Реалността, която ще стане наша основа. Истинското вдъхновение идва от тази Реалност.
Жертвата във висш смисъл на думата означава да предложиш своето сърце с искреност и смирение на Истината. Да предложиш своето сърце на Истината означава да отвориш своята вътрешност, своята дълбочина. Тогава ще дойдат новите методи, които носят новия живот. Тогава ще дойде и възкресението, а то означава да имаш нов космически поглед върху нещата и живота.
Чрез метода на жертвата сърцето става възприемчиво, а впоследствие ухаещо и обогатено от това, което е възприело от Истината. Това в Библията се нарича благодат.
Святостта на жертвата е част от аромата на Уникалната Истина. Възприемането е вратата. Това е способност, която може да увеличи изключително силите на нашата воля. Ако розата е възприемчива за Любовта, тя цялата ще се изпълни с нейния аромат. Розата е символ на сърцето.
Смирението е метод за възприемане на нови истини, за новия живот, врата за новото. Гордият е затворена врата. Той е във връзка със стария живот, със застоя, със змията. Гордият е обречен поради невъзприемане.
Гордост значи невъзприемчивост. Така човек се отделя от Истината, същевременно и от живота. Затова гордите живеят илюзорно. Едно погрешно възприемане и се създава отклонение. Следва верига от погрешни изводи. Отклонението носи страданието. Страданието е спасител, защото, ако е разбрано, то преобразява.
Отдаденият на Бога живее насаме с Него. И само когато си отдаден познаваш Любовта.
Учителят казва: „За тайната на жената аз не мога да намеря думи“.
Лао Дзъ казва: „Да познаеш постоянството е висше просветление“.
Постоянството е едно с Любовта, това е първичният съюз. Човек се променя чрез постоянството. Да промениш себе си е голяма обида за змията, защото тя обича застоя. И когато грешиш и се самооплакваш змията пирува. Това не е така при ученика. При него грешките са просветления, които разрушават застоя, т.е. неговия стар живот.
Когато се бориш с врага си това е застой, защото тогава злото трупа енергия и става силно в твоя живот. Злото обича борците, в това число и борците за свобода.
Лао Дзъ казва:
„Победата трябва да се разглежда като погребение“.
„Стани господар на Вселената без да се стремиш към това.“
Христос казва: „Който победи ще се облече в бели дрехи“.
Победи значи устои.
Христос казва: „И Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядвам името му пред Отца и Неговите ангели“.
„Бели дрехи“ – това е облеклото на Посвещението. Да постигнеш Посвещение това е въпрос на обожествяване. Бели дрехи – облекло на Святост и божественост. И с тези дрехи и добродетели човек се изкачва на небето.
Посветеният има голяма свобода, но той прави само позволеното. И така той си осигурява чист достъп до Дървото на живота. Дървото на живота е несътворено. Това е дълбока мистична тайна, докато светът и Вселената са изградени от сътворени лъчи.
Белите дрехи са символ, име на живота. Те са свързани с изворите на живота (добродетелите), с Източника на Универсалния живот. Да носиш бели дрехи означава да научиш истинското Му Име и тогава в теб да потекат тайнствените и Божествени извори на живота.
Тайната на живота, според Кабала, е скрита в двадесет и двете букви. Те са чисти космични, първични вибрации. Те са съгласувани с вътрешните движения на Духа. Тези букви рисуват Светлината и тъмнината в живота на човека, според начина по който той ги употребява.
Да се знае: Всички събития в живота на човека са произлезли от Словото.
Когато човек не мисли правилно, той привлича нисши духове, които стават част от неговия живот и от неговото мислене. При този начин на мислене, независимо от външното, човек е облечен в черни дрехи. За да се освободи е необходимо покаянието. Покаянието е метод за освобождаване от всичко изостанало.
В Откровението всичко се отнася до нашето време и има голямо значение.
Христос със седемте духове и седемте завеси дава символично изображение на Първичния човек, който се състои от седем тела, седем принципа – изявяват се седем принципни сили във Вселената. Всички те са проникнати от един величествен и основен принцип – Христовият принцип. Този принцип има специална аура в Битието.
Чистата постъпка има космична сила, която носи в себе си такава богата духовност, че разрушава злото и пречиства околната среда. Такава е постъпката на кръста. В нея имаше космичен заряд – Божественото, което се проявява само в Учителите и Великите Посветени. Но въпреки всичко Христос беше разпънат.
Докато човек е горд, той се ръководи от мрака. Но ще му се пратят унижения, които да го извадят от застоя, за да оцелее и да може да расте. Униженията и страданията са метод на невидимия свят за осъзнаване и пробуждане. Тук увещания не помагат. Мракът не позволява на човека да признава грешките си, защото при признание и покаяние тъмнината напуска човека.
Покаянието е вибрация на Светлината.
Гордият не се покайва лесно. Той пътешества в тъмен и илюзорен живот. В мрака човек не може да познае себе си.
Христос се е сдобил със своето знание и сила в дълбочината на мрака и страданието, защото Христос беше по-дълбок от страданието. Злото Го атакуваше и с изкушения, но когато Христос го победи, Той отиде в един още по-дълбок и вътрешен свят и стана неуязвим. С това показа пътя.
В дълбочината на змията има скрита Светлина. Затова Христос трябваше да навлезе много дълбоко в страданието и да извади скритата Светлина, която е известна на света като Възкресението.
Христос показа, че пътят за придобиване на Светлината минава през страданието, през змията (пазачът на прага).
За тези, които умеят да страдат, Христос ще дойде. В страданието има скрита Светлина и тя ще накара човек да изтрезнее и да пие от новото вино, новото разбиране на новия живот.
„Любете враговете си!“ Христос иска и на тях да помогне и тях да спаси. Това се дължи на голямата Любов, която Той носи в себе си.
Когато ние обичаме враговете си, Той ще ги преобразява и ще ги извади от застоя. Значи тогава ние помагаме на Христос да преобразява света.
Нечистите, мразещите, престъпните ще научат всичко не от книгите, а от трудностите и от страданията, защото в тях работят силите на Светлината.
Много важно! Целта на злото и мрака е да направят хората щастливи и безсмъртни. И който не може да издържи страданията до край, той не е годен за ученик, не е годен за новия живот.
Лекция, държана на 2 септември 1994 г. Варна
Когато духът на злото е бил убит, от неговото тяло се е създала Вселената. И тези, които участват в това тяло и в тази вселена, са изгубили съчетанието.
Учителят казва: „Изгубили са ключа“.
Тези, които са се отклонили от Словото, са били умъртвени, т.е. материализирани. Сега те се раждат физически и изучават буквите отново и отново. И така много прераждания докато Словото ги пречисти и одухотвори.
Сега учените изучават думите. Това понякога отнема целия живот, за да се приближат до тайните на една дума (познаване и влизане в дълбоката духовност на думата).
Бог е дал Своето безсмъртие на чистото Слово. А нечистото слово умира, защото то е недостиг на Любов. Да знаеш как да говориш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистият говор. Да знаеш как да мълчиш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистото мълчание.
За да можеш да трансформираш смъртта в живот, трябва да имаш силата на Словото. Буквите имат своя вътрешна природа, те са духовни същества. И цялата Вселена е проникната от Словото, т.е. от тези духовни същества.
Вселената и всичко съществуващо се изграждат от специално съчетание на буквите.
Кабала казва: „Словото е това, което е отделило Светлината от тъмнината“. Божественият човек не е сбор от Светлина и тъмнина, а той е Светлина и Огън.
Безсмъртието е лъчезарно и тук смъртта не може да се приобщи. Злото никога не може да бъде лъчезарно.
Когато хората търсят Любовта, това е правилно, защото чрез нея те се сливат с Бога и проглеждат за един по-висш живот.
Задачата на петата културна епоха е да развие и да разкрие силата на човешкия ум, като го направи проводник на по-висша и универсална сила – Божественият Дух.
В Посланието се казва, че в нашата епоха Христос е намерил много малко хора, които вървят в правия път. Кои са те? – Само тези, които се пречистват, защото те се одухотворяват. Защото само одухотвореният може да постигне своята цялост. Тогава той се съчетава с Универсалната Воля. И така човек ще стане безкраен в безкрайното и свободен от крайни прояви. Това означава смърт на крайното и повърхностното, защото този човек ще е възстановил Първичния си образ. Това означава да си изпълнен до горе, до последната чакра с Дух.
Сега същественото за човека е да възстанови своята будност и чрез нея да постигне Постоянното в себе си. Само Постоянното постига Божествения съюз. Само той е Свещен. Само когато се разбере и осъществи Свещената връзка, може да се разбере част от тайната на Божието дълготърпение. Това е Велика тайна даже и за ангелите. Чрез дълготърпението Бог е отправил Своето образувателно творящо Слово. Така чрез Него съществата нагаждат Светлината в себе си и впоследствие се проявяват като Светлина.
Проявите на Светлината са прояви на Бога. Чистата проява е чиста Светлина, а чистата Светлина е чиста Божественост.
Задачата на Петата раса е да се насочи към чистите прояви, които се изискват от самия живот.
Обръщението на Христос в посланието за първи път има няколко вътрешни тълкувания. Той казва: „На думи си жив…“ Отнася се за ума. В дълбочина умът не носи истински живот. Това, което няма живот, не може да носи живот. (Разлика между ума и Духа.) Умът е говорител и проповедник на живота, но без да има живот в себе си.
Които са потънали в ума са потънали в материята. Те не могат да живеят, защото са извън дълбочината на Духа, т.е. те са отвън. За да си жив трябва да си духовен, единен, а не умствен (единство със свръхсъзнанието, а не с ума). Когато си духовен няма двойственост и тогава живота се съхранява.
Когато се страхуваш от общественото мнение, ти не си жив. Не се страхувай, защото обществото е една много малка частичка от Духа.
Христос казва: „Все пак има някои, които ходят с Мене“.
Това са тези, които са се освободили от ума. Когато умът изчезне изчезва и светът с неговите проблеми. Тогава ти си вече духовен и се сливаш с живота. Тогава ти вече ходиш с Христос, т.е. ти вече си влязъл в Реалността.
Учителят казва: „Адепти и Посветени са пускали силно Слово, за да организират войни, за да изпитат учениците си“. Учениците са наблюдавани в тези изпитания и на практика са се виждали техните замисли.
Христос е в Реалността. Той е вътрешната магична врата за теб към космичната Реалност. Това води към Божествено съществуване. Христос е връзката със самия живот. Тези, за които се говори в посланията, са влезли във връзка с живота чрез Христос.
В Христос е скрита Вечната и безкрайна сила на Отец.
Тайната се смята за символ на Вечното могъщество и власт. Всички окултни сили на природата са скрити в тайната.
Христос е тайна за света. Той е известен на света, но още не е познат. Той живее в изключителна духовна дълбочина. Неговите думи са мистични, покривало.
Говоренето е външен процес, а тайната е вътрешен метод. Тези, които са изследвали тайната в по-висша степен, са разбрали, че тайната поразява ума и змията.
Тишината поразява и ада. Умът няма живот в тишината. Тишината е живот в Духа. Тишината е дълбочина и в нея няма място за ума, тя е дълбока духовност. Животът не е за ума, защото е свят Божествен и необятен. Умът иска граници и умира в Безграничното. Умът се изгубва в тишината и Необятното.
За светския човек тишината е опасност, той изнемогва в нея. А за ученика тишината е благо.
Свободата се дава на ученика, за да носи той своите последствия.
Бедна е смъртта за ума. Да ходиш с Христос значи да се родиш в Необятното, Безкрайното. Безкрайното е дом за живота на Духа. За да се родиш в Безкрайното, трябва да надраснеш всички граници, да станеш безграничен.
Любовта е смърт за всичко нечисто и повърхностно. Любовта е живот за тези, които имат Свещени отношения към Бога, към Реалността. В тази Любов е истинският дом.
Учителят казва: „Центърът на върха на главата е свързан с Безкрайната Любов“.
Отварянето на този център (Любов към Бога) е най-висшата мярка за съществата в този свят. Същевременно, когато този център се отвори, това е символ на себепознанието и Богопознанието. Чрез този център Битието се открива на човека по вътрешен път.
Правилното тълкуване на Библията е ключ, който освобождава човека от злото. Злото е тотално ликвидирано, защото чистият човек не може да прави зло.
При отваряне на третото око може да има грешки. Седмата чакра е най-висшата мярка да познаваш Бога и да ходиш с Него, да си свободен от злото.
Новото, което очаква учениците е, че с Бога животът е едно непрестанно Начало, непрестанно Откровение. Христос е символ на изобилния живот.
Лекция, държана на 9 септември 1994 г. Варна
Ученикът трябва да знае:
1. Грехът се отрича, защото образува психически непрогледна стена.
2. Когато човек е нервен, това е процес на подземни сили. Но да не се страхува от това.
В дълбочината на змията (страданията, изпитанията, опасностите) е скрит Бог, Който работи тайно за нашето израстване в Духа. Една голяма опасност е скрито благословение.
Мракът в човека, това е дългият живот на змията от хиляди години. Съюзът с нея, е определил кармата на човека. В Духа няма карма, няма мрак, няма его. Егото е извън Светлината.
Когато идеалът на един човек се изгуби, той е погълнат от змията (неговото минало, мрака). Злото е зло, защото няма Идеал.
Бог в теб е неизмеримо по-силен от змията. Той ще те възроди. Бог превръща смъртта (тъмнината) в живот. Така смъртта бе превърната във Възкресение чрез Неговия Син – Словото.
Смъртта бе допусната за да се изяви Възкресението, защото Бог винаги е Ново Начало. Възкресението е едно Велико Откровение на Светлината и нейната власт.
Да намериш Учителя си, това означава да осмислиш живота си. Осмислянето е свързано с послушанието, защото чрез послушанието към Учителя се развиват нови чувства и способности, чрез които се навлиза в духовната еволюция.
Учителят казва: „Една от най-важните задачи на ученика е да се изработят нови органи“.
Ако влезете неподготвени в аурата на Учителя, непременно ви очаква смърт.
Учителят казва: „След всеки ученик вървят детективи от Бялата и Черната Ложа и всичко записват“.
Важно! Детективите на Черната Ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен начин и незабелязан от вас път да ви привлекат на своя страна. И двете школи са много учтиви. Има и други общи неща. Затова от ученика се иска силна воля.
Важно правило! Учителят казва: „Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията“. Мисли много преди да обещаеш, може и повече от десет минути, но мисли!
На ученика не се позволява да говори много.
Ако ученикът няма морална стабилност, ще изгуби всичкото си знание.
До Филаделфийската църква (шеста културна епоха). Посланието се отправя към епохи, които представляват минало и настояще. Шестото послание се подготвя отсега (като епоха), макар че принадлежи на бъдещето. Сега се сее расата на Любовта и Братството. След време ще даде своя плод, а който не е сял, няма какво да очаква.
Характеристика на расата: В нейната есенция ще се появи по-висша степен на Божественост. Волята ще е на по-високо ниво и ще може да отстранява всичко външно. То няма да има влияние.
Чрез волята си човек ще бъде господар на своята вътрешност и без нейното съгласие никаква зла сила няма да може да нахлува. Всяко решение се намира в разумната воля. Там, където няма воля, хаосът на злото навлиза във вътрешния живот на човека.
Задача на ученика: Волята да се изгражда по Божествени закони!
Когато стремежът на човека е търсил и жадувал Истината, той ще получи необходимите условия, за да може да работи за по-висше израстване в Духа.
Тайната на новото учение се намира в думата „воля“. Думата „воля“ обединява Любовта и Мъдростта, това е волята, която е единна с Бога.
Йоан е проводник, а Откровението е посланието на Христос.
„Давидовият ключ“ – ключът на Откровението.
Когато човек има слабости, той не може да живее във висшата степен на енергията и тишината.
Дълго трябва да работиш и да мълчиш, за да се приближиш до Духа и неговата висша степен на енергия.
Учителят казва: „Тишината и волята са могъщи оръжия на Истината“.
Кабала казва: „Тишината е пътят, по който можем да Го намерим, защото тя е дом на разумния живот, т.е. дом на небето и на висшата енергия“.
В посланието се казва: „До Ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, Истинният, у когото е Давидовият ключ, който отваря и никой не може да го затвори; и затваря, и никой не може да отвори. Ето поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки малко сила, пак си опазил Моето Слово и не си се отрекъл от Името Ми“.
Който пази Словото, пази и Съкровената висша степен на енергия. А Словото и енергията са тези, които са решаващи при изпит и опасност.
Който има чисто сърце, това е отворена врата. Тази врата злото не може да затвори, защото е нисша степен на енергия, а чистото сърце е отворено само за Божествени степени (влияния) на Христос.
Библията казва: „Сине Мой дай Ми сърцето си“.
Силата на енергията, която отваря и затваря врати се определя от силата на вътрешния живот, от силата на вътрешната динамика.
Когато сърцето е чисто то се докосва до Святата Любов. А тя определя върховна динамика. На такъв човек мислите и чувствата се движат много бързо.
Учителят казва: „Истинският ученик никога не говори за обикновени неща“.
Най-важните въпроси на живота се решават с динамика или интензивност. Чистотата е динамика която разпръсква злото.
Интензивната и разумната воля имат абсолютна власт над въпросите на живота.
Тайната на Откровението разкрива не само закони, а и методи. По страници Откровението е малка книга, но с наситено Слово. (Бог говори малко, но изчерпателно – това е контрол, към който трябва ученикът да се стреми). То е скрито в символи, които са вечен език на небето. Това означава, че Бог не обича говоренето, т.е. Отец говори с малко думи. Колкото по-малко говори човек, толкова повече съхранява своята висша енергия.
Бог не обича много въпроси, защото всичко съществено е написано отвътре в душата, т.е. в Книгата на живота.
Мълчанието и тишината са верен път към Бога.
Учителят казва: „От мълчанието никога не можеш да се разкайваш, но за една изпусната дума можеш да се разкайваш цял живот“.
Тишината е врата. Има тишина, която парализира всякакъв говор – това е силата на тишината като присъствие на Духа. Това са Свещени области в Духа. Тук присъствието на Бога е абсолютно и безусловно. Това е тишина, която е израз на цялата сила на Духа. Тук се таи Истината.
Тишината е врата и тихият човек е богат.
В истинската тишина царува Божествена сила.
Кабала казва: „Сияеща Тишина, Древният по Дух или Сияещото Същество“.
В тишината всичко се успокоява, защото тишината същевременно е и лечител. Тишината е едно от имената на Бога. И великите Учители не могат да го определят. Вътре в тази тишина работят най-бързите вибрации. Тези могъщи вибрации отстраняват всякакъв глас. Той е ненужен тук.
Най-висшите решения на въпросите на живота идват от Тихия глас.
Лекция, държана на 16 септември 1994 г. Варна
Това, което в нашата епоха е най-слабо развито, е волята, но в бъдеще тя ще стане най-съвършеният инструмент на човешкия Дух. Но засега до нейното развитие и всемогъщество се допускат много малко същества, които напълно са победили изкушенията. Само те са получили вътрешни методи от съществата, които са специализирани в областта на волята, т.е. съществата наречени Престоли (третата йерархия след серафимите и херувимите). Днес волята на съвременния човек е ограничена от всички страни. И духовете, които работят в областта на волята ни дават най-дълбоки методи, защото човек много дълго трябва да се пречиства. Но и това не е достатъчно.
Съвременният човек няма воля, затова има много малка власт над този свят. Засега волята на човека е уловена от злото и е ограничена поради голямата неразумност. В бъдеще човешката воля ще се освободи от своята неразумност и ще става все по-силна, докато той постигне своята Божествена цел – Великата Жертва (според окултната наука).
Великата Жертва – тук се крие изключителната сила на Волята. Жертвата отговаря на едно изключително развитие на волята.
В Библията е наречено „Агнец“, а това символизира слънчевата сила на волята. Кабалистично „Агнец“ означава цялостно отдаване.
Величието на жертвата може да разбере само този, който развие една изключителна воля.