Част 2
Двадесет и двата Аркана в книгата на Хермес съответстват на двадесет и двете глави от Откровението на Йоан. Между тези две Велики Откровения има подобие. Тука се разкриват едни и същи процеси през които минават всички Посветени. Тайните на древната египетска Мъдрост са тайни на една слънчева Мъдрост. Тези тайни са били вложени в тези двадесет и два големи Аркана. Най-висшите духовни Истини на християнството са оповестени в Откровението на Йоан.
Скритата искра ще одухотвори постепенно всяко същество и всеки трябва да чака, докато Бог се роди в него. Само когато Любовта е в човека той може да чака. Търпението е в единство с разбирането, защото търпението е в единство с Любовта.
Учителят казва: „Бог е дълготърпелив, а ти бъди търпелив. И тогава Той ще те учи. Търпението е условие да бъдеш учен“.
За стремежа: Същественото условие за постигането на Бога е чистият и силен стремеж към Вечното Начало, но този стремеж не се ражда случайно, той идва по определени закони на Битието.
От неразбирането на Откровението се е стигнало до материалното разбиране и до голямото отклонение. Но още в самото начало екзотеричната (външната мисъл) не е била способна да разбира езотеричното християнство (вътрешното християнство), което е представено в Откровението. Външното разбиране на Откровението е символ на неразбиране. Хората са вярвали, че събитията за които се говори ще се развият във физическия свят. Например когато в Библията се говори, че църквата е тяло на Христос, се подразбира човечеството, цялото. Но тук има един по-вътрешен смисъл. Църквата, това е символично Бялото Братство или вътрешното човечество, вътрешното християнство.
Учителят казва: „Всички разумни души в света образуват външната страна на Христос, това е външното тяло, всички ангели образуват духовното тяло на Христос, а Боговете образуват главата или Божествения свят (Богове – тези, които са над ангелските йерархии, става въпрос за първите три йерархии – серафими, херувими и престоли). Когато се говори за Боговете се има предвид не ангели, архангели, власти, сили и началства и т.н., а се има предвид първите три йерархии, които в Кабалата се смятат за Божествения свят“.
В Откровението на Йоан се съдържат тайните на Бялото Братство, същевременно това означава на езотеричното християнство. Външното християнство винаги се е стремило да задуши вътрешното християнство. Когато външното християнство иска да управлява, това означава, че тялото иска да бъде ръководител на Духа. На земен език това е наречено безумие и от това се е родила идеята, че папската църква е върховна църква. Тази църква, външната църква е била винаги църква на антихриста и тя гони и подтиска духовното и езотеричното (вътрешното). Всеки в тази църква се е смятал за истински християнин, а другите за антихристи. Буквалното тълкуване доведе до материалното разбиране на нещата и така се роди материализмът и след него безумието. Да видиш дълбоката и скрита страна и смисъл на Откровението, това е качество на вътрешното, на Авир или Етера.
Според Кабала виждащият не вижда творението, виждащият вижда само Реалността. Виждащият не вижда смъртта, не вижда злото, не вижда илюзиите. В Кабала (Зохар) думата „берешит“ или „бара“, която означава „създавам“ се тълкува като проекция на илюзията. Затова се казва, че творението е илюзорно, но същевременно в него има и един скрит елемент. Понеже в думата „илюзия“ участва и сричката „ил“, която е много важна. Когато Богомилите изговарят Сатанаил и отнемат неговото „ил“ – остава Сатана. „Ил“ – означава, че е отнета Божествената му природа. Когато в илюзията има нещо илюзорно, това означава, че тук е скрито и нещо реално. Всяко отражение има скрито в себе си нещо от Първообраза или от скритата причина. Откровението на Йоан е Откровение, дадено от Отец на Христос и от Христос на Йоан, чрез неговия ангел, за да слезе откровението на Отец за спасението на човечеството.
Откровение означава да проникваш със духовен поглед в бъдещето.
Лекция, държана на 13 май 1994 г. Варна
Учителят казва: „Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бог за нов кредит и нови възможности“.
Някои неща зависят от Бога, а някои неща от човека и неговите усилия. Учителят казва, че покаянието е от самия човек.
Когато човек се изповяда за греховете си в него започва да тече една нова енергия и започва да се проявява един нов начин на мислене. Дори се явява един нов начин на мълчание (за тези, които го направят както трябва).
Окултната наука казва, че истинското израстване на ученика е винаги свързано с едно особено мълчание. Това мълчание работи преобразяващо и е свързано с духовното израстване. Тук не се говори за видения. Много хора преживяват най-различни видения, но са в застой, те нямат духовен ръст.
Покаянието (в превод от арамейски) означава – върни се към своето начало, към своя произход.
Учителят казва: „Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед“.
Ако човек иска трайно психическо здраве, той трябва да бъде цялостно отдаден на една Свещена идея, т.е. трябва да има една Свещена цел, която да го крепи. Тук имам в предвид главно постоянството, защото според окултната наука всички висши сили се изграждат чрез метода на постоянството. Постоянство значи групиране на силите и елементите. Другият превод на думата постоянство значи постигане.
Покаянието означава да отстраниш всички непотребни елементи от душата си. Това е една хигиена и едно изчистване на душата. След покаянието идват нови просветления, а едно ново просветление е едно висше намерение на Боговете. Чрез просветлението човек може да иска методи и формули как да развие своите първични способности, т.е. истинските добродетели.
Например окултната наука казва, че съвременните учени нищо не знаят за способността, чрез която Хермес е възприемал Висшата Истина. Йоан също е възприемал това най-висше Откровение, това е една специална способност. Например Хермес е знаел, че зад звездите действат духове със строго определени намерения и той е правил пряка връзка с тези духове.
Покаянието е свързано със смирението. Гордият не може да се покае, защото той не може да се смири, т.е. гордият не може да се смалява, защото той заема голямо духовно пространство. Той е голям и не може да става малък. Точно затова гордостта е неговата смърт.
Покаянието е от самия човек, което означава, че то е доброволен процес. То не става пред никакъв свещеник, то става насаме при заключена врата с голяма дълбочина и искреност на желанието, т.е. на душата.
След покаянието в ученика се ражда една по-висша мярка за нещата. Кое е истинското покаяние? – След като е направено, трябва да усетите в душата си един много дълбок вътрешен мир, който преди не сте го изпитвали. Ако го направите искрено, ще се яви този знак, един дълбок вътрешен мир, който преди точно такъв, в такъв вид, в такава дълбочина не сте го виждали. Този дълбок вътрешен мир е мярка, че покаянието е действало преобразяващо и то е донесло този мир. Появява се по-висша мярка за Истината като цяло. А Учителят казва, че Истината, това е проявлението на самия Бог. Това означава, че Истината е най-важното условие за развитие.
Учителят казва: „В Истината се крият Великите цели на Битието“.
Да познаеш Истината, това значи да познаеш законите по които се гради този величествен и Вечен живот.
Ние постепенно ще говорим за Истините на Откровението. Например в Библията се говори много за седемте печата. После се говори за седемте тръби – също един много голям, много дълбок въпрос. Само има една опасност за седемте чаши на Божия гняв. Това, ако го обясня, понеже е много жестока Истина, много безпощадна и реална, и тези, които разберат, но не са подготвени могат да се спънат. И засега се чудя как да го кажа. Когато дойде времето или трябва да намеря друг начин за учениците, които да ме разбират по вътрешния начин, т.е. да разбират това което премълчавам, или мога да реша да го кажа пряко, но това ще стане постепенно в лекциите.
В това Откровение Йоан казва нещо, което се е случило с него в миналото, когато е бил в Египет. Йоан е прероденият Хермес.
В някои индийски и тибетски книги се говори, че Христос се е прераждал в Индия и в Тибет. Постепенно ще ви разкрия че няма нищо подобно! Окултната наука е напълно категорична по този въпрос – душата на Христос никога не е слизала в земно тяло преди това. Това ще стане ясно, когато обясним законите по които тя слиза, да покаже Първичния Адам, който никога не е падал, да покаже другия Адам, затова тя е трябвало да остане горе. А по времето на слизането на Христос, дори когато Той е слязъл (говоря за Иисус) в неговото тяло дълго време пак не е бил Той. Вие сте чували за звездата, която е управлявала тримата Мъдреци от изток, които са отишли да се поклонят на детето Иисус. Учителят казва, че това е жива звезда, живо разумно същество и това е Духът на Заратустра. Тези трима Мъдреци са ученици на Заратустра, които са посетили Христос – Слънчевия Логос, защото Заратустра е знаел, че Христос слиза и той е имал пряка връзка с Него още от Атлантида, където е живял Заратустра. В детето Иисус се вселява Духът на Заратустра и дълго време той го управлява. И после, когато отиват в Египет, Учителят казва защо Христос отива във Египет, а не в Асирия или Вавилон. Учителят казва: Защото в Египет тогава се е намирал центърът на Бялото Братство. И тогава тези Посветени от Бялото Братство са го подготвили, подготвили са неговото тяло, за да приеме мисията и да се всели в него Христос.
Отношението между Иисус и Христос трябва да се разбере. Учителят дава съотношението. Разликата е едно към седемдесет и пет милиона. Това е точно тази разлика, която е между Централното Слънце в галактиката – Алфиола (невидимото слънце) и нашето слънце. То е точно седемдесет и пет милиона пъти по-голямо от нашето слънце. Така казва Учителят и това е за нас мярка. На друго място Учителят казва, че Христос се е смалил седемдесет и пет милиона пъти, за да стане достъпен за хората, за да не могат те да изгорят в тази изключителна аура. Той е трябвало дълго време да бъде подготвян от Посветените и от Заратустра.
Тъй като Йоан още от Атлантида и Египет е спечелил доверието, т.е. той е бил Посветен и сега има отново Откровение от най-висшата Свещена област. Отново пак е избран, като човек достоен да получи най-висшите откровения от Свещената област. Йоан казва така (в Откровението): „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас, като от тръба, който казваше…“ После Йоан продължава и казва: „И обърнах се да видя този, който ми проговори, и като се обърнах видях седем златни светилници. И видях сред светилниците един, който приличаше на човешкия Син“.
Всичко това означава, че Йоан е чул Словото да му говори и е видял образ, който му говори. И той по вътрешен път е разбирал това, което му се говори (тук става въпрос за интуицията). Интуицията не работи с мисловни вълни и тя не може да бъде обхваната от ума, тя е вътрешен орган на Духа. Това ясно показва, че Йоан не описва физически процеси и явления, а духовни процеси, които се опитва да обясни с взаимни понятия и образи. Това ни показва, че състоянието на Откровението е едно върховно състояние на съзнанието. Това върховно състояние на съзнанието е постигнато чрез разцъфтяването на творческите способности на душата чрез Посвещение. Окултната наука казва, че силата на Посветения е в неговите качества. Разликата между Посветения и обикновения човек е както между пеперудата и гъсеницата. В някои древни Посвещения Посветените са се наричали пеперуда, а в някои други случаи – пчела. Това са символични образи, които са изразявали, че съответните хора са Посветени.
Чрез качествата човек се преобразява и става пеперуда, т.е. Посветен. Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, се е дало на Йоан под формата на Откровение. Това е Откровение за света, за развоя на човешкото развитие, което обхваща в себе си седемте раси.
Посветеният е коренно преобразено същество и трябва да се знае, че силата на Посвещението се намира в преобразяването. Как в Библията разговарят Посветените? – Библията не е написана на човешки език и никога няма да се разбере от хората. Библията може да се разбере само от тези, които са надраснали понятието човек. Надрастване означава Посвещение. Библията е писана на космически език. И аз така съм озаглавил една от следващите си книги – „Космическият език на Библията“.
В Библията е даден пример, за това как разговарят Посветените. Когато Христос се приближава до Натанаил, Той му казва: „Ето един истински израелтянин в когото няма лукавщина“. Тук ще се спра да обясня няколко момента. Тези думи са с много дълбок шифър и означават много неща. Думата „израелтянин“ означава Посветен от пета степен, което спада към малките мистерии, които са се извършвали в древните храмове на Посвещение. В миналото Посветените от пета степен са се наричали на името на народа. Примерно, Халдеец, Персиец или Израелтянин. В случая – Израелтянин. Четвъртата степен се е наричала Лъв, шестата – Слънчев герой, седмата – Отец. Те спадат вече към големите мистерии. Натанаил е бил в пета степен на своето духовно развитие.
И още нещо Христос му казва: „Аз те видях под смоковницата“. Това също означава, че Христос спада към големите мистерии. Понеже Той познава Натанаил и начина по който се обръща означава, че Той спада към големите мистерии.
И после Натанаил отговаря: „Учителю, ти си Син Божий и Цар Израилев“. Това е много точно обръщение, защото Цар Израилев означава Цар на всички Посвещения. И после това се потвърждава от Учителя. В случая Натанаил така отговаря, че това означава едно признание към Върховния Посветител на всички Посветени.
Учителят казва значителните думи: „Христос е Великият Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи“. Това е едно изключително изказване в архивите на Бялото Братство. По принцип преди време такива изказвания бяха запазени само за вътрешния кръг.
Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, а по-късно сам слиза и поема ръководството на човечеството.
На друго място Учителят казва: „Извън Христос няма космос и няма история“. Това означава, преведено, че извън Христос няма организиран и устроен свят.
Ще продължа с идеята за Йоан. Понеже Посветеният е коренно преобразено същество, то той има други възприятия и преживявания, които са коренно различни от тези на обикновения човек. Обикновеният човек няма такива органи за възприемане на висши Откровения. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват и нещата от духовния свят стават достъпни за ясно виждане. Първата стъпка във всички окултни школи се състои в събуждането на онези вътрешни сили на душата, при която тя започва да управлява астралното тяло и всичките му желания. Главните методи и в миналото, които важат и за сега за развитието на тези способности на душата, са главно четири: формули, съзерцание, концентрация и медитация, което значи сливане със Светлината. Всичко това са вътрешни дейности на душата и ако тези процеси станат много силни навици, тогава те проникват и в съня и във физическото и етерното тяло.
Учителят казва: „Концентрацията е най-потребното нещо за ученика и тя ще му трябва и в задгробния живот“.
Учителят казва: „Ние употребяваме пеенето, свиренето и писането като методи за концентрация“.
Ще се върна пак на идеята за слизането на Христос. Слизането на Христос е слизане на самия Слънчев Логос, с който Заратустра е разговарял в миналото и е получил своите Откровения. После Той ги предава на свои ученици. Знае се, че Негови ученици са Хермес и Мойсей и много други. Христос слезе и мина през Голгота, но после възкръсна. Тук за малко ще се отклоня преди да продължа. Главната битка, която води Христос, това изключително космическо същество, което не може да се сравнява с никой друг Учител (някои правят грубата грешка да го сравняват), главната битка която се води за спасението въобще на човешкия род, досега е минала през три етапа, три главни, големи битки са се състояли от космически мащаб в които главното действащо лице е Христос – Пазителят на човечеството. Първата битка е била по времето на Лемурийската раса, когато Сатана е искал да разкъса мислите, чувствата и постъпките на тези полухора. Той е искал да ги направи животни като разкъса тяхната психика. Това е първият етап на голямата борба на тъмните сили с Христос и Неговите ангели. Христос е главният водач на Всемирното Бяло Братство, а не на Бялото Братство (Бялото братство се намира в Слънчевата система, а Всемирното Бяло Братство се намира на Алфиола – централното Слънце в галактиката. Там е Великото Всемирно Братство, което управлява и Бялото, и Черното Братство). Първата битка е била по време на Лемурийската раса, когато Сатана като е раздвоявал ума, сърцето и волята е искал да разкъса психиката на тези хора и донякъде е успял. Затова те са нямали чист образ на човек.
Втората голяма битка е в Атлантида отново под водителството на Христос и Неговите ангели срещу тъмните сили. Учителят казва за тази битка, че тя е загубена, понеже Бялото Братство е допуснало една грешка, чрез която Черното Братство е спечелило преднина.
Третата голяма битка това е мистерията на Голгота, където Бялото Братство постига голяма победа. Точно в тази мистерия започва възхода на земното човечество, което иначе нямаше шанс. Според Учителя то е било тръгнало по пътя на втвърдяването, по пътя към камъка. Защо? – Окултната наука обяснява, че слизането е процес на сгъстяване, огрубяване и втвърдяване. Става въпрос за възприемането на злото. Когато човек приеме злото в себе си, той слиза и се втвърдява все повече и все повече. Христос обърна този процес на еволюцията в разширение и това стана на Голгота. И всички, които Му вярват напълно, тръгват към процеса от втвърдяването към разширяването, което значи, че земното човечество има шанс за еволюция. Иначе, то нямаше да има шанс, ако Христос не беше слязъл. Той изпълни цялата земя със Своята Любов, защото Христос в космоса представлява символично Духът на Любовта. Според Учителя само този Дух на Любовта може да проникне дълбоко в земята и постепенно да преустрои цялата земя и цялото човечество. Христос е изключително космическо същество, Той работи не само на земята, но и на другите звезди и слънца, но по малко по-различен начин.
Христос после възкръсна (става въпрос за след Голгота) и четиридесет дена се среща със своите ученици и им предава вътрешната страна на учението, т.е. вътрешното разбиране. Тези четиридесет дена са изключително важни. Той ги е прекарал през Посвещение, но това не означава че ги е прекарал през изпитания. Той само е събудил техните минали Посвещения, те са били Посветени от миналото. Той само е направил един процес на събуждане. Учителят във вътрешния кръг е обяснил как става този процес, но още не може да се каже масово, защото той е много опасен.
Възкресението е най-висшата степен на човешкото развитие, краят на човешкото развитие. Това е седмата степен.
После следва само една друга степен, но тя вече е извън тази мярка. В окултизма, тя е много символично забулена в една дума, която се споделя в Библията. Тази дума е наречена „Възнесение“, която на този свят не е ясна, защото тя крие една много дълбока окултна тайна в себе си. Възнесението е сливане с Духа на космоса, това е извън света, извън човечеството.
Ще продължа с някои идеи, които са свързани с Откровението. Окултната наука казва, че ако човек действа според Божията Воля, то тогава той се преобразява и одухотворява. Когато човек не работи върху себе си той забавя и прогреса на света и своя прогрес. За прогреса на ученика е необходима голяма противоположност и предизвикателство. Злото според Учителя е допуснато за израстване, но ако нямаш истински стремеж ти ще се обединиш със злото.
Окултната наука казва, че голямата грешка на човека е, че той смята злото като противоположност, която трябва да се премахне. Това е най-голямата грешка, която прави човека. Окултната наука казва, че злото трябва да се изучава и да се победи, но не да се премахне, защото злото е едно було, което човек трябва да надрасне, за да види Истината зад завесата. Тези, които са тръгнали да побеждават страстта и половия живот, те са се натъкнали на най-големи противоречия, защото половата енергия е чисто слънчева енергия и тя само трябва да се трансформира, да се пречисти и да се качи горе като Слънце – дори и в Сахасрара чакра, в най-висшата чакра. Не да се подтисне, не да се унищожава, не да си отшелник, а да трансформираш, както Учителят казва, не да бягаш от изкушенията, а да ги побеждаваш. Тази енергия трябва да се трансформира и тогава тя отваря дарбите, чакрите, силите на човека и чрез нея ученикът става Божествено същество. Чрез тази същата енергия, която може да ви унищожи, ако не се разберат нейните закони.
Образите, които са дадени в Откровението са духовни символи и също трябва да се изучават. В Откровението се говори за чуването на музиката на сферите. От една по-дълбока окултна гледна точка, тази хармония на сферите е също едно далечно отражение на един универсален свят. Но все пак, този отзвук (който го чуе), той е ценен за вдъхновение по пътя към Универсалната Мъдрост. Затова Учителят казва, че Питагор е стигнал само до тайната на числото четири и по-нататък той не е могъл да проникне. Четворка преведено означава, че той се е освободил от физическите и духовните сили на квадрата и е влязъл в Мъдростта, но според Учителя това е само началото на Универсалната Мъдрост. Но все пак той е влязъл в началото. Това означава, че той е бил приет от Висшия свят и е бил вдъхновяван от него.
Силите на злото работят привидно против прогреса на човека. Но всъщност окултната наука ни казва, че те са най-големите помагачи за пробуждането на ученика и неговото израстване. Злото е помощник само на тези, които имат истински стремеж и е разрушител на тези, които не се стремят към Бога.
Има такъв стих във Исая: „Бог казва – Аз Съм Творец на зло и добро“. Това е един изключителен стих, но той не може да се разбере на обикновено ниво, даже и в окултизма той не може да се разбере, защото има скрита идея. Света на хармонията на сферите се възприема от тези, които имат духовен слух. Ученикът може да прогресира в духовния и в Божествения свят главно чрез развитието на този слух. Това се нарича някъде третото внимание. Това се развива чрез концентрация в точка, може и концентрация в песен, и ако човек се концентрира в една окултна песен, от нейните лъчи ще излязат много дълбоки просветления (става въпрос за много силна и окултна песен), които ще вдъхновяват ученика.
В Библията има един стих, в който се казва че Юда е продал Христос за тридесет сребърника. И в света се мисли, че предателството е за тридесет сребърника, което е голяма илюзия. Юда не е продал Христос за тридесет сребърника, това е външна причина, нереална. Има една друга, много дълбока вътрешна причина и Юда е имал честта да изиграе тази незавидна роля, която е много тежка роля и същевременно много отговорна, и в нея се крие голямо благословение, но това е много особено в окултизма и не може да се открие. Наистина тридесет сребърника не са били причината, а причината е друга и тя е свързана със спасението на човечеството, но това е много дълбока идея.
Лекция, държана на 20 май 1994 г. Варна
Учителят казва: „Покаянието и спасението са две неща, тясно свързани“.
Спасението настъпва след като човек е минал през обръщението и покаянието. Спасението е в това, че на човека се дава нов кредит и Бог го праща да учи в света.
Тук в третата степен умът и сърцето се хармонизират. Както ви казах и преди някои от тези степени зависят от Бога, а някои от човека. Тази степен, спасението, е от Бога.
Учителят казва: „Христос сега е решил да оправи света и няма сила, която да Му се противопостави“.
Бях ви казал за трите големи битки на Христос: по време на Лемурийската раса, когато воюва с тъмните сили, по време на Атлантида, и третата на Голгота. Четвъртата, най-голяма ще бъде при Второто пришествие.
В третата степен, на Голгота, се отваря астралният свят и тези, които имат истински стремеж могат да излязат. Преди това астралният свят е бил населен от тъмните сили.
Голямата привилегия, която дава Христос на човечеството е че се отваря астралният свят за тези, които имат истински стремеж и те вече тръгват по пътя към небето. В по-следващи степени при Второто пришествие ще има освобождение и във физически смисъл, на материално поле.
Според Учителя Черното Братство, ще бъде натикано в центъра на земята, където въобще е неговият център. Това ще стане при Второто пришествие. Затова Учителят казва, по един особен начин, че „на дявола гащите му треперят“. Понеже той усеща, че нещата се сгъстяват и той ще влезе повече в телата на хората, вътре в животните, в камъните и т.н., към центъра на земята. Това е наречено бездната. Учителят е говорил за бездната, но малко. Тя е нещо, което е повече от ада и от пъкъла, но за бездната и в Библията почти не се говори. И Учителят избягва да обяснява дълбоко този въпрос.
Който приеме Христос в себе си ликвидира напълно със своята карма. Тук трябва да обясня закона на вярата. Абсолютна вяра преведено означава да имаш всичко необходимо при всички условия. А който не е свързан с Христос, т.е. със Словото, той остава свързан със своята карма.
Учителят казва: „Черното Братство сега е свалено на земята, която ще бъде фатална сфера за тях“. Преди тъмните сили са господствали в астрала, сега те са свалени на земята, а следващият цикъл е в дълбините на земята… Точно затова Христос е преминал през смъртта, за да я победи и точно затова Учителят казва, че тя е едно изобретение на тъмните сили. И след смъртта Христос казва много важни думи.
Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света“.
Учителят казва: „Ако сте в гроба не сте ученици“. Това означава, че ученикът не трябва да има нищо общо със злото, т.е. със смъртта. Учителят коментира, че когато Христос казва „Аз победих света“, тук под света се разбира тъмните сили. Светът, това е черната ложа. Учителят казва, че досега астралният свят е бил крепостта на тъмните сили. Но астралният свят е вече преобразен и очистен за тези, които вярват напълно на Христос. Тук ще припомня едни думи на Учителя. Той казва, че когато става въпрос за вярата има само два вида вяра. Едната е абсолютна вяра, а другата е нищо. Значи или имаш вяра или нямаш, при вярата няма компромис. При деветдесет и девет процента вяра всичко се разлага. Само тези, които имат абсолютна вяра могат да направят духовен пробив в астрала.
С идването на Второто пришествие ще бъде нанесен тотален удар срещу Черното Братство и те ще бъдат изпратени в бездната.
Спасението ще дойде от абсолютната вяра, вяра чиста като Светлината, т.е. без примеси.
Това, което казах от думите на Учителя, е изразено в Библията със стиха: „Дяволът ще бъде вързан и хвърлен в бездната“.
В Откровението на Йоан са дадени тайни, които извисяват стремящия се към все по-висши степени на Посвещение. Същевременно и във все по-висши степени на битието.
Ще кажа някои неща за Посвещението. Както ви казах и в предните лекции, Откровението ни показва преживяването на един Велик християнски Посветен. Посветеният е коренно преобразено същество. Когато човек е във висша будност (става въпрос за Посветените) всичките му седем тела са в абсолютно единство. По време на сън, астралното тяло и душата излизат, а физическото и етерното тяло остават в леглото. Етерното тяло излиза много малко над главата, като едно малко сияние. По-надолу от главата това сияние е мъгляво, защото е размесено с психическите сили на тялото. През деня физическото и етерното тяло са проникнати и обвити от астралното тяло, което е лъчеизпускащо и във вид на яйце. Всички нисши и висши влияния на астралното тяло идват от душата. Душата е двойна – в нея има висша степен, наречена висша душа, и нисша душа, което е всъщност астралното тяло. А Духът на човека обитава обикновено в Безкрайността. Духът е независим.
Учителят казва: „Умът потъмнява, сърцето се изопачава, душата скърби. Духът ги лекува и трите“.
Същественото е душата да може да направи връзка с Духа, за да потекат най-висшите целебни енергии. Когато човек влезе в посвещение тези тела се хармонизират и точно тази хармония е същественото, за да може Духът да проникне в човека и да го ръководи. При Посвещението телата на човека се преобразяват и започват да вибрират на една вълна.
Тука пак ще кажа някои неща, които са свързани с Посвещението. Никой не може да намери Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец не го подтикне към това. Това става по строго определени вътрешни закони.
В по-предните лекции бях обяснил нещо в тази връзка за стремежа. Стремежът идва по строго определени закони на Битието. Стремежът като могъщество и като велика огнена сила не се заражда случайно. Идва по строго определени закони. Окултната наука казва, че чрез чистия стремеж човек е подет от проявения Бог, който е Христос, който съгражда неговата вяра и с това го води към Отец (най-висшият Етер). Христос и Отец са двата най-велики и вътрешни Принципа и в битието, и в небитието. Някои бъркат, като сравняват Христос с някои други Учители, което е немислимо и не може да се сравнява според Учителя. Христос си остава такъв Учител, който с никой друг не може да се сравнява. Тук говоря за Христос, а не за Иисус. И Христос, който е изява на Отец, нямаше нужда да се учи в човешки училища, защото сам Той казва: „Каквото Отец ми каже това говоря“. Той се учи направо от Отец.
Има стихове в Откровението и съответни формули, които чрез съзерцание, молитва и размишление, постепенно водят до Посвещение. Но методите на молитви и размишление са безкрайно много, защото този, който се пречиства, медитира по един начин, а нечистият разсъждава по друг начин. А който не знае своите мотиви, той никога не може да навлезе в Реалността.
Упражненията в съзерцание, формули и концентрация (размишление) са се практикували във всички школи за Посвещение. В най-старите школи тези упражнения са имали за цел най-вече да култивират силите на мисълта. По-късно по времето на Христос се е целяло най-вече развитието на мистичните сили на душата. След Христос Учителят казва, че други школи са имали по-висока цел. Това са школите на Розенкройцерите, на Богомилите и на Учителя. При християните пътят на Посвещение се отнася главно до сърцето и до чувствата. Седем степени на пречистване на чувствата и накрая чрез чувството постигане на високо ниво. Учителят казва, че най-хубавият метод е когато и трите сили работят едновременно – умът, сърцето и волята. Затова ще срещнете в църквите християни, които имат някаква любов, някаква вяра, но Мъдрост нямат. За волята е много трудно да се говори. И на много от тях не им пречи да живеят обикновен живот. Така както имат вяра, живеят повърхностен живот и Мъдростта е все още далече от тях. Не говоря за Посветените или за тези, които са станали святи души, поради Любовта си към Словото на Господа.
Учителят препоръчва най-вече съчетанието на трите метода едновременно – развитие на ума, сърцето и волята. Учителят казва, че най-вече се набляга на диамантената воля, която използва богатствата, които са се развили в миналото от ума и сърцето.
Ще се върна на идеята за Христос. Той казва, че се учи направо от Отец. Когато Отец те учи ти имаш правдата, т.е. ти имаш мярката. В земните училища не можеш да постигнеш мярката и правдата. Затова понякога се чудиш защо някои неща стават така. Чудиш се, защото не можеш да откриеш скритата, вътрешната причина. Правдата е властна, но не винаги разбираема, защото тя не борави с човешки мерки. Правдата може да се научи най-точно направо от Отец, т.е. от Великия Дух на битието, защото всички причини са скрити в Него. Правдата може да се научи само чрез съзнателно общение – това, което е показал и което има Христос.
Божествената правда не се разкрива на ума, защото тя сама за себе си не е обяснение, тя е по-точно Откровение или принцип. Принцип означава окултно действие. Ние сме говорили за факти, закони и принципи. С факти работят земните същества, тези които имат материално разбиране, най-елементарните духове. Те говорят за факти и не могат да разберат скритата причина, и не могат да направят връзка на трите свята. Със закони работят духовните хора, а с принципи работят Божествените хора. Окултният ученик трябва постепенно да надрасне законите и да влезе в Божествения свят, където е мярката на нещата.
Окултната наука казва: „Нека умът да мълчи като риба“. Когато става въпрос за правдата, нека умът да мълчи като риба (това е всъщност спасението на човека). Колкото повече говори умът, толкова повече умираш. Такъв е същественият закон, защото умът няма мярката и така той трупа своята карма.
Както казах най-важното нещо според Учителя е хармония на ума, сърцето и волята и методи, които правят съчетание на тези три сили (умът, сърцето и волята). Учителят казва, че това развитие на ума, сърцето и волята, води до вселяване на триединството на Духа в едно завършено цяло.
Най-голямата основа за Посвещение са били Библията и Откровението на Йоан, или лично дадените неща от Учител. Тези неща не се дават, когато ученика иска, а когато Учителят реши. Всички тези упражнения за които говорих, съзерцание, формули, размишление в окултната наука имат и една друга основна цел. Това е да се постигне една много висша степен на будност.
Тук ще кажа някои неща от кабалистическа гледна точка за виждането. В ума винаги се ражда измислицата, в интуицията се ражда просветлението, а в Духа се ражда осмислянето и оживяването (това е най-високата степен). На ума не се разкрива никога Истината, защото той не може да я обхване. Умът обезсмисля и обезценява нещата. Това е неговата природа, това е природата на змията. Христос е виждащ, защото не дава никакъв шанс на ума (това е един образец). Затова Той казва: „Каквото Отец ме учи, това говоря“. Каквото Духът ме учи, (не духовете) това говоря. Учителят говори за виждането като прави връзка с Виделината. Той казва, че тази дума е една от най-силните думи в българския език. Виделина значи да виждаш чрез Духа. Виждането изхожда по принцип от Прасветлината. В Кабала се казва, че Прасветлината е Неговото Лице. За да видиш Неговото Лице, трябва да влезеш в единство с Него. И точно това е направил Йоан, той е влязъл в това единство и затова е получил Свещено Откровение, което важи за цялото човечество до края на седмата раса. Точно Йоан е един от най-великите Посветени, избран да му се даде Откровение от Свещената област, Откровение което обхваща цялото земно развитие на човечеството включително до седмата раса. В Кабала се казва, че този вид Откровения са чисто светлинно изливане на Духа, чисто, без примеси.
Тук искам да кажа на този, който се съсредоточава в определени стихове от Евангелието или определени закони от беседите на Учителя: Този, който се съсредоточава върху тези определени стихове или закони, с това той влияе на своето астрално тяло по време на сън, което по това време е излъчено от физическото тяло. Когато то е излъчено от физическото тяло, това е момент на пречистване, ако то се е отдавало на тези закони. И после, когато астралното тяло се връща в етерното и физическото тяло, то се обогатява с други състояния и цветове и постепенно неговите органи се променят. Образуват се нови органи за чисто духовно виждане и чуване. Учителят казва, че разликата между виждането и чуването на един Посветен и на един обикновен човек е същата разлика, както виждането и чуването на обикновения човек и една жаба. Образуването на органите на астралното тяло не прави още човека ясновидец. Това е само една подготовка и по-късно чрез тези органи ще нахлуе истинската и духовна Светлина. В Кабала се казва, че тя ще нахлуе в недрата на цялостния мрак на който човек се е отдавал по-рано в своето минало. При това нахлуване на духовната Светлина ще се разкрие едно ново виждане и чуване, което е извън света на астрала, а това е само началото на ясновидството. И там, където бе царувал мрак в съзнанието, се явяват вече реалностите като в сън (отначало) и постепенно се проектират в четирите съзнания на човека (съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание). По този начин са били видяни много от образите на всички митологии на народите от древността. Така се е зародило описанието на Рая и на Дървото за познанието на доброто и злото. Преди време аз ви говорих за вътрешния живот на Мойсей – книгите, пустинята, където е живял и изучавал тайните книги и стигнал до тези извори. Говорили сме за Дървото на живота какво означава, за разлика от Дървото за познание на доброто и злото. Всичко това е резултат на едно астрално виждане, което е само начало и път към великото истинско виждане на нещата. Включително и Мойсей е работил с това виждане, но по-късно той влиза в по-високи степени на Посвещение, особено когато изкупва живота си четиридесет години в пустинята, и после му се дават много по-големи неща по благодат.
В бъдеще, когато човек влезе в Дървото на живота той ще познае Духът, който е есенцията на небето. Кабалистите казват, че тук не се диша, тук няма техники за дишане, няма такива упражнения. Дишането и въздуха са елиминирани. Тук в Етера не се диша. Бог може да се познае само в Етера, т.е. в същността, а не във въздуха. Тук въздухът е надраснат въобще като понятие – и външно, и вътрешно. Затова в Тибет се казва, че въздухът е негативна прана, т.е. отрицателна жизненост. Но въздухът може да бъде една подготовка.
В Кабала се казва: „Ти възкръсваш само в Авир, т.е. само в Етера“. Преведено по законите на Учителя това означава, че ти възкръсваш само в Любовта. Тя е самият и най-жизнен Етер. Затова Учителят казва, че Любовта работи с най-бързите вибрации в света.
Лекция, държана на 27 май 1994 г. Варна
Първа степен – Обръщане към Бога; Втора степен – Покаяние; Трета степен – Спасение; Четвърта степен – Възраждане. От Петата степен нататък започват висшите степени на ученика. Пета степен – Новораждане; Шеста степен – Посвещение; Седма степен – Възкресение. Осма степен – Възнесение. Тя е извънредна и за нея няма да говоря.
Възраждането е процес на оплодяване и вързване на плодовете на Духа.
Учителят казва: „След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод“. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот във себе си.
Четвъртата степен Възраждането е от човека. При петата степен каквито и усилия да прави човек, тя зависи от Бога. Това е Новораждането. Шестата степен – Посвещението е от човека. Седмата степен – Възкресението е пак от Бога.
Тук във Възраждането (четвъртата степен) се намира доброволната работа, която е работа с много Любов и търпение. Тук се работи мощно, системно и без показ. В четвъртата степен най-вече се практикува медитацията. Сатана няма власт и достъп до нашия Дух, но той има достъп до нашия ум. И точно затова ние трябва да медитираме за да станем духовни и да отстраним чрез чиста духовност натиска на тъмните сили. Само тази чиста духовност може да разчупи силите на смъртта. Силите на съмнението са свързани с тъмнината и със смъртта. Най-лошото при съмнението е, че то пресича дейността на творческото Слово.
Преди време ви бях казал, че голямата грешка на човека е, че той смята злото за противоположност. Това е вярно и точно от тук той получава раздвояване на съзнанието, понеже смята злото за противоположност, а не за идея чрез която той израства и тя влиза в Божия план. Точно тук е голямата грешка на човека и при раздвояване той губи. Когато смята злото за противоположност, той си създава враг. Има още една голяма грешка на човека и тя е, че той мисли много за своите проблеми. Когато мисли за проблемите, мислите създават проблемите. Правилно е, според окултната наука и според Библията, човек да мисли изцяло за Божествените неща, да се отдава изцяло на тези мисли. Тогава проблемите ще отпаднат. Тогава Духът ще има грижата да разрешава неговите проблеми. Това е идеята: Първо търсете Царството Божие (Божествените неща) и всичко друго ще ви се придаде.
Продължавам с Възраждането. Словото работи и възражда ученика само при пълна вяра. При абсолютната вяра ти влизаш в аурата на Висшия свят. И така със всеки изминат ден ти се възраждаш в ново виждане на невидимата реалност.
Възраждането е свързано най-вече с формулите, т.е. с молитвата и усърдната работа.
Учителят казва: „Молитвата е най-великата дейност на земята“.
На едно място в своите лекции Учителят слага молитвата в по-висока степен от Любовта, Мъдростта и Истината. Чрез молитвата се осмисля и Любовта, и Мъдростта, и Истината. Оттам идва будността. Там, където няма будност, живота изтича. Молитвата е най-важната дейност, защото дава власт над Сатаната. На много сатанински събрания Черното Братство решава въпросите как все повече да привлича хора в ада и търси нови и нови методи. И там е пълно с много идеи, с много предложения и понякога тези идеи дават много големи попълнения за ада.
Възходът и възраждането на човека се определят от тази именно дейност на молитвата. Но никога ученикът не трябва да разчита само на молитвата. От него се иска и много друга важна работа. Това е работата върху себе се, работата върху изкореняването на слабостите. Защо? – Защото например едно нетърпение, един гняв, това е вашата преграда към Бога. Ако тази слабост не се трансформира, гробът ви очаква заедно с молитвата. Има хора, които години се молят, но нямат методи как да се освободят от гнева. Трябва да знаете, че освен молитва има и нещо друго специфично в окултизма, и то е свързано вече с по-висока степен – методи на Любовта, методи на Духа. Човек може да се моли и да иска методи, например как да се освободи от своя гняв. С дълги молитви той може да се подготви и Бог да му подскаже как постепенно да се освободи от своя гняв, защото гневът, страхът показват, че връзката с Бога е прекъсната. Молиш се, но нямаш пряка, реална връзка.
Когато ученикът е изчистил своето астрално тяло на него му се дават просветления, които той може да съзерцава и които никога не е виждал по-рано. В миналото човек не е притежавал индивидуален „Аз“. Той е бил свързан с груповия „Аз“ на народа, племето, или расата. Обикновените хора от народа или от племето не са могли да видят тази групова душа. Само Посветените от племето или народа са могли да видят тази групова душа. Има много такива примери. Например един от тях е Винету. Той се отделя от груповия „Аз“ и тръгва свободно да пътува, защото има една разумност, една правда, която го ръководи, защото той е постигнал нещо цялостно във себе си. И като него има много такива. Ще видите защо казвам тези неща в по-нататъшна връзка. Той е развил индивидуалното си съзнание и се е отделил от груповата душа на племето и народа, но без да бъде отделен от идеята за цялото. Така след време той се връща обогатен при своя народ и му дава една нова по-висша степен в пътя на усъвършенстването.
Тук ще кажа някои неща за цялото. Който има истински стремеж винаги надраства неразбирането. Това е една мярка. В Кабала е казано, че който изхожда от живота, ражда същества на живота. Тук става въпрос за Дървото на живота, за Христос и за Посветените въобще. За да работиш за цялото трябва да изпълниш чисто и безкористно своята отговорност, а който изпълнява своята отговорност към Духа той става Храм. Но за да знаеш своята отговорност, трябва да умееш две неща – едното е да знаеш как да говориш и другото е да знаеш как да слушаш. Учителят казва: „И говоренето и слушането са магия. Най-дълбокият говорител в света е Бог и най-добрият и смирен слушател е също Бог“. Това е един много важен момент.
Ще кажа нещо за слушането. Когато Бог придружава слуха, ти започваш да разбираш вътрешните неща на Словото. Точно това е красивото в християнството, че покрай много простите думи на Христос, незабележимо покрай тях е истинското християнство. Някои разбират дословно нещата, а някои разбират онова, което Духът разкрива на твоя слух. Именно малко встрани се намира истинското християнство, т.е. силата се намира в Духа, който тълкува вътрешните неща.
Окултната наука твърди, че има четири вида групови души. Между другото Откровението на Йоан е свързано с древната египетска Мъдрост и затова правя и аз тази връзка, защото е важно да се разбере по-лесно самото Откровение.
Четирите вида групови души се представят пред погледа на Посветения под четири образа. Това е образът на Сфинкса. Първо – образът на Лъва, второ – образът на Телеца, трето – образът на Орела и четвърто – образ подобен на Човека. Зад тези четири образа стоят символични сили, които постепенно ще преорганизират праобраза на човека. Силите, които стоят зад образа на Човека, организират главата с мозъка и нервната система. Силите с образа на Орела организират белите дробове. Това е силата на духовния свят. Силите с образа на Лъва организират сърцето и кръвоносната система, а силите с образа на Телеца организират стомашната система. Този образ на Сфинкса е един общ елемент – едновременно и човешки, и Божествен, но Божественото е скрито по-навътре. Посветеният вижда, как тези четири групови души са се отделили от Безкрайността. А Безкрайността е един елемент с абсолютно съдържание и смисъл за Посветения. Сфинксът, това е пътят на човека който се освобождава от външния свят, и навлиза и се утвърждава в Божествения свят, т.е. в своята божественост, която е скрита зад Сфинкса.
Учителят казва, че сега човешкото сърце е отклонено на 23 градуса и затова то не може да схваща ясно Божествените цели и намерения. Аз съм виждал много напреднали братя, които говорят с убеждение много фалшиви неща. Когато обикновеният човек прави грешки той затъва. Когато окултният ученик прави грешки той се смирява и грешките му стават помагачи, защото при грешките той веднага прави връзка с просветлението. Значи обикновеният човек утвърждава своята греховност, а окултният ученик своята вяра и увереност.
Сфинксът, това е пътят по който човек се освобождава от животните в себе си. От безкрая са се появили тези образи на Сфинкса. Някога този символ (Сфинксът) и ореола около него е бил свързан с дванадесетте зодиака, а зад тях (става въпрос за зодиаците) Посветеният вижда символичните сили (силите на зодиака), с които се влиза в Реалността. Тези дванадесет елемента съдържат сили, които определят влизането в Реалността. Тук важното, което трябва да кажа е, че силите които са формирали един човек, това са силите, които го пазят. Едно от важните неща, които също трябва да се знае е, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Духът е свързан с кръвта. От техните сили, които се излъчват, се поддържат нервната и кръвоносната система и когато тези вътрешни сили и излъчвания напуснат човека, физическото тяло се разрушава, а тези сили се оттеглят във вътрешността, т.е. Духът прибира своите излъчвания.
Обикновеният човек не може да възприема висшите просветления, защото няма такива органи за възприемане. Ще кажа нещо за обикновения човек. В някои случаи Ошо е прав, когато казва, че философията е мислене (процес на ума) и това е нейната грешка. Истинската Мъдрост не е мислене, а възприемане. Дълбокото възприемане е дело на смирението. Само смирението може да възприема Божественото знание. Много философи се прераждат от прераждане в прераждане и все имат философски проблеми. Там, където има проблеми, Духът го няма, т.е. Духът побеждава всички проблеми. Ако Духът е с тебе никаква философия не ти е нужна, никакво мислене. Пълна вяра и проблемите изчезват. Иска се абсолютна вяра, защото понякога тези, които мислят много, правят от един малък проблем един много голям проблем. И понякога един такъв малък проблем става голям проблем и завлича човека в гроба. Обикновеният човек е свързан с греховността, с грехопадането, а грехопадането означава, че Бог за този човек не е център на живота. Тези хора са допуснали втори център в своя живот. Вторият център е донесъл всичките проблеми на човека и на човечеството. Чрез греха човек става жилище, а не Храм. Жилище в случая означава врата на тъмните сили. Така тези хора са приели природата на змията, на Сатаната, на така наречения „княз“. В ангелския свят тази дума „княз“ е много смешна, но от човешка гледна точка тя има някакъв образ. В ангелския свят тази идея за княза е труп, т.е. мъртво явление. В ангелския свят той обикаля като рикаещ лъв, но няма жертви. В ангелския свят Сатана не може да управлява мислите, чувствата и желанията на съществата, защото там няма грях, няма възприятия за греха, за змията. В абсолютната вяра няма никаква пукнатина. Абсолютната вяра означава абсолютна власт.
Откровението започва с думите: „Откровение на Иисуса Христа, което Му даде Бог…“. И по-нататък Йоан казва, че „в Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си глас…“ – Главната идея е, че всичко това е един процес на Посвещение. Това не е обикновено разговаряне. Този силен глас казал: „Каквото виждаш напиши го на книга и прати го до Седемте църкви“. До Ефес, Смирна и т.н (изреждат се седемте църкви). Ефес – означава древноиндийската култура, Смирна – древноперсийската и т.н. После Йоан казва: „Обърнах се и видях един, който приличаше на човешкия Син“. Продължава, като дава някаква характеристика за това, което е видял: за косата Му, за очите Му, за нозете Му, за гласа Му и т.н. „Главата и косата Му бяха бели като вълна, като сняг, а очите Му – като огнен пламък“. Това са символични изрази. Тук ще се спра главно на идеята за „очите Му, като огнен пламък“. Този огнен пламък е част от великата същност на Етера – Първичната субстанция. От окултна гледна точка, когато този огнен пламък се моли (тук имам предвид огнения взор) Учителят казва, че Той (Христос) влиза във връзка с цялата вселена, с всички йерархии и със самия Отец. Христос е един символ, който съдържа целостта на Светлината, а това според Учителя е символично свързано с очите. Според Учителя те са мярката за Истината. Учителят има цяла наука за очите и за окото. Тези очи (очите на пламъка), а и Неговото Име са част от великата тайна на Отец. Христос показа, че на Първичния човек, т.е. образът и подобието на Бога, е била дадена власт още в самото начало да господства и да живее над греха и над злото. Другите, които са загубили тази власт е по тяхна лична вина. Христос слезе да покаже Първичния образ на човека, който има власт над злото и над смъртта и с това да очертае пътя на ученика.
Лекция, държана на 3 юни 1994 г. Варна
Новораждането идва след Възраждането. Това е петата степен. При Новораждането, Учителят казва, че човек се освобождава от кармичния закон и става свободен гражданин и господар на своя живот. Тук никой не може да владее над него.
Учителят казва, че само когато влезе в петата степен, човек може да владее нисшите духове. Само тогава човек може да бъде истински ученик на Христос, т.е. на Словото. Щом си ученик, тогава Христос ти дава власт над лошите духове. Това означава, че учениците на Христос са били новородени. Тази власт не може да бъде дадена преди Новораждането.
Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между менталното и причинното тяло. В душата се започва един нов път на развитие. Само при тази степен може да се говори за чистота (когато кармата е заличена). Това е свързано и с контрол над ума. Символично казано, понеже Христос е чист, то Той никога не губи връзката си с Отец. Това се осъществява в пета степен.
В петата степен стават големи промени в живота на човека. Предните степени са подготовка. В петата степен към човека се насочват големи психически бури. Те предшестват раждането на ученика. Ако издържи, ако оцелее, той се новоражда. Тук е струпана цялата карма, цялото минало като психическа атака. Тук понятието човек се разгражда, тук ставаш ученик и Новороден. А когато ученикът е Новороден, нищо вече в света не може да го безпокои, даже и най-големите напрежения.
Окултната наука казва: Нито къща, нито семейство, нито прехрана – всички те заглъхват и умират. Това става в петата степен. Тук тези проблеми не съществуват, защото умът е отстранен. Тук няма никаква тревога за пенсия, защото връзката с Бога е направена, защото чрез Новораждането вече живееш в Духа. В окултизма няма пенсионери. Новораждането определя абсолютна вяра, а това преведено означава да имаш всичко необходимо. Тук ученикът се е простил с вярата в обикновения смисъл на думата. В абсолютната вяра ти си над условията.
При Новораждането ти вече правиш нови и Свещени отношения с нови хора, вече не правиш обикновени връзки. Това трябва да се знае, като един важен вътрешен момент. Тези отношения никога не се прекъсват, а само се видоизменят.
Страданията, казва Учителят, през които човек минава са символ на новото, което се ражда. Това е новият живот, новото разбиране, новата духовност. В големите страдания ученикът се освобождава и пречиства (става въпрос за интензивните страдания). Той се освобождава от илюзиите и се обновява. Това е закон.
Новораждането е излизане от тялото (пашкула) и влизане в Духа. Това е започване на нов живот. Новораждането определя чиста връзка с висшия свят, връзка без примеси. Тук ще напомня нещо, което казах преди. Големите и интензивни страдания в тази пета степен са свързани с голямото разплащане с цялата минала карма, за да можеш да скъсаш със своето минало и да бъдеш освободен. Учителят казва, че тежките болести също са свързани с изплащането на миналата карма.
Новораждането е погребване на кармата, то е погребване на стария живот. Тук в петата степен ученикът надраства мисленето. Тук се ражда будността. Будността е, която надраства мисленето. Будността е качество на Духа. За будния злото и проблемите не съществуват, защото той вижда чрез Духа. Духът е винаги над проблемите и злото.
Тук за малко ще се отклоня и после ще продължа. Прави са хората, прави сте и вие, които търсите истинската Любов. Ще ви кажа защо. Това е един много важен момент, в който искам да схванете вътрешното, което премълчавам. Истинската Любов е правилно да се търси, защото само тогава, когато я постигнеш, ти можеш да постигнеш истинска и висша медитация. Дотогава ти работиш с ума. Когато постигнеш истинската Любов, това преведено означава, че ти постигаш връзка с Бога, връзка с Реалността. Само тогава можеш да медитираш. Останалото е фантазиране, мислене, умуване, въображение и т.н. Има неща, които са над будността, те се дават от Учителя. Това е вече една по-висша степен, която е свързана с Възкресението, но на този въпрос няма да се спирам, защото за нас стигат седемте степени. Даже от петата степен нататък, според Учителя, ти си в Царството Божие. Това е един важен момент.
Тук искам да обясня още един момент. Новораждането е свързано с една голяма загуба. Например ако загубиш нещо много скъпо и обичано, нещо много съкровено, това е твоят голям момент в живота, това е моментът да спечелиш Бога отвътре, да Го откриеш отвътре, защото Съкровеното – това е Той. Когато се отнема най-скъпото, това е метод на Бялото Братство. На най-скъпото посяга Бялото Братство, за да види твоето устройство на чувствата, твоята дълбочина на Любовта. Когато ти се отнеме най-скъпото, точно тогава се вижда какво представляваш. Тогава се вижда също имаш ли истински стремеж и какво избираш – дали избираш пътя на злото или пътя на доброто. Тогава се решават много неща. Това става в петата степен. Когато ти отнемат Съкровеното, трябва да вярваш че печелиш напълно. Пълна вяра, за да станат нещата и да дойдат просветленията. Трябва да вярваш с абсолютна вяра, за да може Духът да се роди отново отвътре, като така нареченото „Съкровено“. Когато Той се роди отвътре настава мълчание. Окултната наука казва, че мълчанието Го познава и че мълчанието е важна част от нашето учение. Мълчанието е влизане в Храма. Това е една велика наука и аз, чрез говорене трябва да стигна накрая до там, да станем всички по-мълчаливи, по-смирени и по-достъпни за Учителя. Без смирение не може да се намери пътя.
В Откровението се казва, че (Йоан обяснява): „Той тури десницата си върху мене и каза: Не бой се. Аз съм първият и последният, бях мъртъв и ето живея за вечни векове“. После Христос казва: „Имам ключовете на смъртта и ада. Опиши прочие, това което си видял“.
Аз и предният път говорих за това, което е видял Йоан – за очите като пламък, за косите и т.н. Същественото, което искам да ви кажа е, че Йоан е видял Праобразът на човека и това е Христос.
Ще кажа нещо за Праобраза. Цялото това видение показва, че Йоан е влязъл във висшите светове и е видял Праобраза на човека. Праобразът – това е съвършеният човек. Това беше показано символично от Христос. Ще обясня някои неща. Трябва да се знае, че злото работи за изработването на Праобраза. Учителят казва: „Ако злото не съществуваше ти нямаше да можеш да оцелееш“. И още нещо казано от Учителя: „Ако хората не ви мразеха, от вас нищо нямаше да излезе“. Когато те мразят се вижда дали ти можеш да обичаш и това става вътре в твоята дълбочина. Това е свързано с идеята „Любете враговете си“. В шестата степен, Посвещението, за която ще говоря другия път, тези неща се разбират в дълбочина.
Злото идва за да те обедини, за да придобиеш единство на съзнанието си. Например когато злото напада човека, се вижда ясно с кого се обединява този човек вътрешно. Всяка дума на зло определя създаването на зло. Само трябва да се различава. Това става при петата и шестата степен. Когато изпущаш думи на зло, будността е загубена. Тук животът се изплъзва. Искам да кажа, че там където няма будност животът изтича, изплъзва се.
Казва се, че Йоан е паднал като мъртъв при нозете на Христос. Да не говорим за обикновените хора, как могат да понесат тази аура, ако те видят Праобраза. Праобразът е символ на Абсолютния Дух. Христос и Абсолютният Дух – тези идеи са тясно свързани. Абсолютният Дух Му дава нареждането, защото Праобразът се изявява чрез Него. Откровението е дадено от Абсолютния Дух на Христос, от Христос на неговия ангел (така се казва) и оттам на Йоан. Това е Откровение от най-висши степени.
Откровението се пише до седемте църкви. Това символично означава не църкви, а седем културни епохи. В древността, първото Откровение в Египет – Таро – т.е. първото и най-голямо откровение, което е получил Хермес, първата картина е наречена „Озирис“. Тази картина представлява най-възвишения Бог. „Безкраен, Вечен, Неизговорим“ – така казва Хермес. „И никога изцяло разбран“ – така казват Учителят и Хермес. Тук Той е представен (става въпрос за първата картина, в една велика херметична книга на Хермес) като един мъж в облекло на Маг. Ще обясня символа. Тук, този най-възвишен Бог на земята е представен като един мъж в облекло на Маг, т.е. познаващ вечните закони и владеещ ги. В Кабала се казва, че Магът е човек, който заповядва на небето и осъществява на земята. Той не се нуждае от чужда помощ. Когато човек има връзка с небето, той не се нуждае от чужда помощ. Така Магът (Посветеният) става олицетворение на Праобраза или Божественото Начало.
Тук ще обясня нещо за осъществяването или реализирането, например на една идея, на един живот, на една Свещена цел. Осъществяване в най-широк смисъл. За да осъществиш нещо в своя живот първо трябва да имаш будност. Будността изключва ума. При будността злото не съществува. Това е силата на ангелския свят и на ангелските йерархии. Там будността е толкова голяма, че злото просто няма никакъв шанс, никакъв вход. Например щом имаш гняв или гордост, ти не можеш да осъществиш нищо. Какво е гняв, гордост, омраза? – Ще кажа накратко съществената идея. Това означава концентрирана змия, това е умът. Там, където се проявява гняв, колкото и да е забулен, както и да изглежда, това е концентрирана змия. Това означава, че не можеш да управляваш своя живот и оттук нататък нищо не можеш да осъществиш. Значи първо трябва да разрешиш малките неща. Учителят казва: „Верният в малкото е верен в голямото“. Трябва да се набляга на малките неща. Учителят на друго място казва: „Истината се намира в подробностите“. Например при спокойствието, при Любовта, при смирението няма условия за змията. Това е път по който можеш да осъществиш своята цел, но пак трябва много планирано и с будност.
Искам да обясня също един важен момент. Понеже понякога се събират братя и сестри и мислят, че като имат приятни отношения, много се обичат и че това е по законите на Учителя. Искам да обясня, че когато една връзка е по законите на ума, любовта е сатанинска и краят никога не е хубав. В света се виждат крайните резултати на такива връзки. В чистата и Божествена Любов или връзка между двама, змията е труп. Труп означава мъртво явление.
В Кабала се казва, че ръката на Мага достига навсякъде и неговото око вижда всичко, защото вижда чрез Духа.
Накратко искам да кажа за посланията до седемте църкви, т.е. до седемте културни епохи. Те са: Първо – Ефес, до Ефеската църква. Това е древноиндийската култура. Тя е била с много чиста и силна връзка с духовния свят. Постепенно тази връзка е започнала да се губи. В другите лекции ще обяснявам подробно за силата на тази култура, която в последствие загубва някои неща. Тя е била ръководена от един изключителен Посветен, това е Рама. Рама е един от най-великите Посветени, които произлизат от Слънчевото Посвещение още от Атлантида, тогава, когато са работили заедно и със Заратустра и с Хермес.
Второ – до Смирна. Това е древноперсийската култура. Трето – до Пергамската църква (така се нарича в Библията). Това е египетско-халдейската култура, ръководена главно от Хермес. И после ще видите Христос какви допълнения прави на тези Велики Учители по закона на Любовта. И накратко ще изредя, защото друг път ще се спирам подробно: Четвъртата – Тиатир, тиатирската църква; Петата – Сарди; Шестата – Филаделфия; Седмата – Лаодикия.
За да се издържи на едно Свещено Откровение, окултната наука казва, че се изискват цялостно силите на Аза, т.е. на човешкия Дух. Това преведено означава тоталната сила и чистота на ума, сърцето и волята – тримата свидетели. Точно затова Йоан казва: „Бях в изстъпление в Духа“. Това означава, че е бил излъчен от тялото. Това става само при тази цялостна хармония на ум, сърце и воля. Чрез това излъчване той е проникнал в духовния свят и после пренася своето виждане оттам (от духовния свят) във физическия свят, т.е. във физическото си съзнание. Йоан е медитирал в най-висшия смисъл на думата.
Ще обясня нещо за истинската медитация. Ти не можеш да медитираш, ако умът е твоят ръководител. Можеш да искаш, можеш да четеш много книги, но не можеш да медитираш, това е змийска медитация, това е омагьосаният кръг. Ти не можеш да разбираш дълбоко нещата, докато си още човек на ума. Трябва да станеш човек на Духа. Това е наречено в Библията Син Божий. За да медитираш истински ти трябва да си познал истинската Любов, т.е. трябва да си посетен от истинската Любов. Това е посещение на Бога. Истинската Любов е пряко влизане в тайните на небитието, т.е. най-висшата Реалност. Само Духът може да медитира в теб, защото змията е с отнета Светлина. Тя няма какво да ти даде, защото, окултната наука казва, че дори когато дава, тя взема и когато взема, пак взема. Точно затова някои хора не искат подаръци от други хора, защото те усещат, че има нещо користно. И най-малкото напрежение показва, че нещата не са точни. Но някой път може да има напрежение, което да покаже, че трябва да вземете. Това е въпрос за будните.
Йоан е бил извисен много високо в Божествения свят, откъдето е можел да вижда духовно всички събития на земята. Това е едно изключително Откровение, да виждаш всички събития на земята, седемте послания, които са свързани с хилядолетната история на човешкото развитие. Това е наистина едно изключително Откровение, затова казах, че то се нуждае от един изключителен организъм, един абсолютно устроен организъм, който може да понесе Свещената област.
Посветеният вижда нещата в тяхната сърцевина, той вижда вътрешната същност на нещата. Йоан е видял и поглъщането на Атлантида от океана. Той е видял периодите на цивилизации, които са изчезвали една след друга. Той е видял денят, в който нашата цивилизация също трябва да изчезне, за да се обнови. Такъв е Великият космически закон. Да се обнови в една нова раса, в едно ново човечество, защото разумността винаги изисква да се отстъпи на един нов период, който идва и е винаги предопределен от Духа. Разрушенията идват от моралния упадък, в който ще изпадне човечеството постепенно. Тук трябва да ви кажа, че това се отнася и до седмата раса. Седмата раса ще бъде финал и тогава земята трябва да изпълни своята мисия и да се превърне в астрална планета – одухотворена, грубата материя ще отпадне.
Ние сега живеем в пети земен цикъл. Накратко ще кажа как се наричат тези периоди в окултната наука. Първият период се нарича Полярен; вторият – Северен период; третият – Лемурийски; четвъртият – Атлантски. Петият е наречен Следатлантски период. Това е този период, в който ние сега живеем. Обновяването на човечеството генерално ще стане в Седмата раса. Най-голямата битка между тъмните сили и силите на Светлината ще се развие тогава, но тези, които минат петата степен (Новораждане) и нагоре, няма да бъдат засегнати от това зло, и в петата, и в шестата, и в седмата раса. Тогава в седмата раса, на финала, окултната наука казва, че това ще бъде време на война всеки срещу всеки. Това в момента не може да се разбере лесно, защото се нуждае от един по-вътрешен коментар. Друг път ще обяснявам какво означава, но това не засяга тези, които са постигнали освобождение (Новораждане), те няма да бъдат засегнати от тези събития.
Искам да кажа нещо за обновяването. При връзка с Духа ти си в естествена връзка и във висша медитация. Това е естествено обновяване. Само при истинската Любов можеш да се обновяваш. Тази Любов е много важна не само да се обновяваш, но и това е метод да можеш да се усъвършенстваш. Затова тези, които я търсят са на правия път, независимо в какъв образ. Най-вече символично в образа на Учителя и на Отец (за по-висшите степени). Само при истинската Любов можеш да се обновяваш, защото тогава живееш в Реалността. Истинската Любов е смърт за ума, смърт за змията, защото тя е самият живот на Духа. При истинската Любов змията символично е в агония, тя е умираща. Ако си посетен от истинската Любов, ти си посетен и от Бога. Това са неща тясно свързани.
Лекция, държана на 10 юни 1994 г. Варна
Будност означава винаги над ума.
Къде трябва да са насочени главните усилия на ученика? – Главните усилия на ученика трябва да са насочени към точно себепознание. В тези две думи се изразява всичко. Защо себепознанието е важно? – Същественото е това, че себепознанието е най-могъщото убежище. Това е един много важен вътрешен закон.
В шестата степен се развива най-голямата сила на волята. Шестата степен се нарича Посвещение. Седмата степен е Възкресение. За нея ще говорим другия път.
В по-следващите лекции може да включа седем степени на християнския път. Това са седем степени на чувството, докато накрая се постигне истинското, Божественото чувство на Любовта. Резултатът е пак такъв, много възвишен и силен. Целта се постига и по този път.
Тук, в шестата степен, се развива волята, а волята трябва да е развита, защото злото винаги се пречупва в силната воля. В тази шеста степен се събират плодовете на абсолютната вяра. Само в шестата степен познаваш истинската Любов – при Посвещението. Тук познаваш себе си.
Учителят казва, че Посвещението е от човека, то е дело на неговата воля и усилия. Ще дообясня този момент. След като е добил Новораждането (петата степен) и след като е станал господар на лошите духове, тук ученикът се посвещава да служи на Бога. До петата степен е ученик, а в шестата става служител. Оттук нататък той е служител, а на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си.
Учителят казва: „Велико нещо е Посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен“.
Между другото трябва да ви кажа, че и Хитлер в известна степен има посвещения, но донякъде. Накратко само ще дам един пример. Когато са измислили специалните снаряди Фау-1 и Фау-2, неговите агенти и учени са проникнали в някои от тези тайни – това са снаряди с изключителен огън. Една малка част са се изпробвали в Англия, но обстоятелствата не са позволили повече. Това е спряно не от кой да е, а точно Хитлер се отказва и става съюзник. Той е проникнал в една висша степен, откъдето негов окултен наставник му е казал, че ще стане дисбаланс в природата, защото в природата има определено количество огън и студ, които трябва да са в равновесие. Тези снаряди ще нарушат равновесието и после обратния удар ще се върне в Германия и Хитлер веднага е взел решение, като е научил тази тайна. Той е спадал към едно Черно братство, но после се отказва и става съюзник. Той също е умеел да прониква в някои неща, но въпросът е с какви цели се прониква.
Велико нещо е служенето на Бога и тук ученикът като Посветен влиза във връзка с възвишените същества и с Бог. При тази шеста фаза настава голяма трансформация на съзнанието. Тук ученикът влиза в областта на свръхсъзнанието. Тук ученикът няма да плаща карма, тук той носи кармата на човечеството и точно затова минава през изпита Голгота. Преди време говорих за този изпит, когато говорихме за трите степени на Посвещение в Пентаграма. Точно затова той тук минава през изпита Голгота. След това идва седмата степен. Посветеният има концентрация, чрез която влиза във връзка с небитието. Небитието означава Абсолютната Реалност, която е всъщност скритата Реалност. Само тук в тази степен ученикът е способен на Божествена Любов. Чрез Посвещението той познава истинската Любов и постига истинското знание. Истинското знание винаги е свързано със смирението, а смирението носи Откровението.
За Посветения истинската Любов е врата към Вечния живот. Посветеният цени истинската Любов, защото за него тя означава влизане в най-висшите мистерии на Битието. Например голяма мистерия е, когато завесата се е раздрала (в Библията има един такъв случай). После ще кажа нещо по този въпрос. Тук ученикът вече знае, че обикновената любов, човешката любов е отклонение от Духа и път към смъртта. Тук той вижда ясно, че към Посвещение вървят само тези, които действат с чисти мотиви, т.е. действат духовно. И само те знаят смисъла на истинското Посвещение, защото на тях се открива Духът.
Първо ще кажа някои неща за седемте културни епохи, а след време ще говоря по-подробно за всяка отделно. Седемте културни епохи на нашия пети период са:
I. Староиндийската – преди повече от десет хиляди години. Тя се е ръководила от група Посветени.
II. Староперсийската културна епоха – преди повече от шест хиляди години.
III. Египетско-халдейската – преди повече от четири-пет хиляди години.
IV. Гръко-римската – позната е на историята.
V. Западноевропейската епоха – тази в която сега живеем.
VI. Ще се зароди в Славянството.
VII. Губи се в далечното бъдеще. Тя ще продължи до края на нашия голям период, който ще завърши със символа „всеки против всички“. Тя ще свърши с голяма катастрофа, която ще сложи край на нашата отклонила се цивилизация. Това е посланието към седемте църкви от Йоан. Тази катастрофа ще бъде разбрана от малко индивиди, това са тези, които са приложили Божествените принципи на живота. Те ще бъдат спасени от общата разруха причинена от егоизма.
Тук ще кажа няколко неща за егоизма. Първо трябва да знаете, че егоизмът не позволява да разбираш нещата духовно. Това е неговата капитална грешка. Егоизмът е религия на Черното Братство. Той е дошъл след грехопадането, а грехопадането това е нарушаването на Божествената заповед, защото „Той беше забранил да се яде от дървото на смъртта“, наречено Дървото за познаване на добро и зло. След време ще говоря по-подробно за историята на Черното Братство. Важното, което трябва да знаете е, че в егоизма съществата умират. И въпреки това Библията казва, че „Бог изпрати своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Тук искам да обясня един момент към този стих. Всичко това означава, че няма човек, който да е предопределен за лоша участ. Това трябва да се знае, че злата участ е лично дело, лични усилия. Злата участ, това е отделянето от цялото, отделянето от Христос.
Ще се върна на първата културна епоха. От староиндийската култура до нашата пета култура човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В древноиндийската култура духовният свят е бил реалност, с която хората са живеели, а материалният свят те са считали като „майа“, т.е. илюзия.
В древноперсийската култура Духът слиза още по-надълбоко в материята, но все още една запазена част хора живеят с реалността на духовния свят. Когато говорим за първа и втора култура, говорим за едно ядро от хора, които са живеели в духовния свят. Тук по движението на звездите се е разгадавала мисълта на духовния свят, мисълта на боговете. Тук астрологията е постигнала най-голям разцвет.
В четвъртата, Гръко-римската култура, човек е потънал вече много дълбоко. След време може да изнеса един документ, който не е много известен, документ на Пилат. Пилат е искал да защитава Христос и Го е обичал, и в този документ се пишат неща, които не са писани в Библията. Там се изразява неговата любов към Христос и отношението му към другите, които той нарича „тълпа от демони“.
В петата културна епоха Духът вече е слязъл много ниско. Окултната наука казва, че дори има опасност много същества да слязат под линията на човешкото царство и това се потвърждава и от Учителя. Днес човек се е превърнал в роб на физическия свят и на механичните сили. Окултната наука казва, че човек стана роб и дори стигна дотам, че трябва да се бори за насъщния хляб. Това е пътят на падането. Трябва да се знае, че когато човек постави второстепенните неща на първо място в живота си, той бавно и сигурно се проваля. За да може човек да се предпази необходимо е едно пробуждане, за да може да бъде предпазен от едно цялостно слизане в злото, от което не само се губи Божествения образ, но и човешкия образ. Точно затова беше необходим един мощен импулс, който трябваше да слезе на земята и да ориентира човечеството към един нов живот. Този импулс беше даден от Христос за човечеството, което беше слязло много ниско в материята.
Тук ще кажа някои неща за слизането. Слизането в материята е процес на слизане, т.е. на падане от високото съзнание. Това слизане е пряко свързано със страданията на света.
Само за малко ще се отклоня. Когато човек живее в Духа, той вижда и в тъмнината и в светлината, за него те не са различни неща, той вижда навсякъде, живее в единството и нищо не му пречи. Трябва да знаете, че за окултния ученик няма нищо отрицателно. Злото не е отрицателно. То е привидна противоположност, която работи за единството.
Има случаи в Библията, когато Бог не изпълнява Своите предсказания, но в това няма противоречие. Например единият случай в Йон (в третата глава), другият в Езекиил. Тук искам да се спра на един момент. В този град (в Йон) хората се разкаяха и Бог отмени разрушението. То беше предсказано. Дори и когато съзнанието е паднало, пак има изход то да се изкупи. Тук искам да разкрия една красота на страданията, за тях мога да говоря повече, но тук искам да се спра на един важен момент. В страданията има един важен момент и той е, че човек ще се блъска в тях докато открие своя път. Те са едно заобграждане, един психически натиск.
Учителят казва: „Страданията произвеждат разум“.
Христос слезе, за да даде нов импулс към духовния живот и когато човек се пречисти той ще направи връзка с Христос – т.е. с неизтощим източник на енергия. Тогава вече за умора няма да се говори. Точно затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно“. Той не каза, че носи наука или религия, тези неща трябва да се различават. Този живот (става въпрос за духовния и Божествения живот) е свързан с много изтънчени сили и елементи, които работят много динамично. Казвам това, защото истинският живот е най-висшата динамика. Христос се явява в света като Принцип, който означава – тук окултната наука прави едно голямо ударение – разрешаването на космическата трагедия. Ако Учителят ми позволи след време бих ви казал какви проблеми има и на Марс, и на Луната, и на Венера, и на Юпитер и т.н. Там също има много проблеми, много невежество, също има смърт, но там смъртта е астрална.
Христос е лъч на най-съкровената Същност на Абсолютния Дух.
Тук ще вмъкна един важен момент, който се отнася до Съкровената Същност. Знае се, че само Съкровеното и Свещеното могат да дадат отговор на най-дълбоките въпроси на живота. Преди време дойде при мен един брат, който гъмжи от въпроси. И след отговорите нови въпроси. Това е една голяма верига на ума. Няма да обяснявам неговите въпроси, той искаше да ги обхване всичките с логиката. Искам да ви кажа, че идва един момент, в който логиката безпощадно се пропуква и човек увисва. Логиката не може да обясни живота, защото животът е без форма, не е ограничен. Животът е безформен и неизразим и логиката не може да го обхване. Но тук искам да кажа нещо друго. С много въпроси се занимава умът. Духът не се занимава с въпроси и отговори, Духът е пълен с живот.
Окултната наука казва, че целият древен свят е едно предверие за явяването на Христос. Христос е символ чрез който се разрешава мировата и личната трагедия. Но ученикът трябва да е много буден, да внимава и да не измени на Съкровеното в себе си. Вие сте чували, че Христос беше прободен, за да може Неговата кръв да направи контакт със земята. Пробождането не е случаен процес, а процес на Великия свят. И така в земята се вля Неговата космическа сила, която е решаваща за развитието на цялото човечество. В тази кръв има много тайни, много скрити динамични и първични елементи от Дървото на живота. Друг път ще се спирам на този въпрос.
Благодарение на слизането на Христос ние днес притежаваме известни духовни сили. Тук ще кажа нещо за Висшия живот. Ученикът трябва да знае, че Висшият живот или Висшата небесна енергия се извлича от трансформацията на нисшия живот. Тази трансформация става чрез съединението с Христос – скритата слънчева сила в човека, защото Христос е силата, която слезе от света на Истината и Той е притежавал Великата космическа Мъдрост в нейната пълнота. Тук искам да наблегна на една разлика, понеже някои смесват Христос с разни учители, окултната наука в това отношение е категорична, а също и Учителят, че Христос е главата на Всемирното Бяло Братство. Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико Космическо Същество, което е Принцип в цялата Вселена. Христос е Принцип и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.
Висшият живот е свързан с големите мистерии, а земният живот е свързан с малките мистерии. Тук ще кажа нещо за големите и малките мистерии. На евреите Христос каза: „Ако не разбирате земните работи, за които ви говорих, как ще разберете небесните работи“. Под небесни работи Христос разбира Великите мистерии на Слънцето, от което Той е слязъл на земята. Той обаче е разбирал и земните неща. Това означава, че е познавал и е владеел и малките мистерии. Ще направя едно малко обяснение. Малките мистерии се занимават с проучването на всички земни тайни и развиващият се живот на земята. Окултната наука казва, че Христос е познавал основно Кабала и всички мистерии на изтока, защото Той ги е ръководил, но Той не преповтаря тяхната Мъдрост. Словото на Христос е ново слизане на Великата и Космическа Мъдрост, тази Мъдрост е Всеобхващаща и за първи път слиза на земята в своята пълнота. Точно затова се казва, че когато Той е бил на кръста завесата на храма се е раздрала, т.е. Мъдростта вече е открита за тези, които имат чиста и искрена вяра и за тях Христос е Пътят. На друго място Христос казва, че е „Пътят, Истината и Живота“. Това са окултни символи, за които друг път ще говорим.
Лекция, държана на 17 юни 1994 г. Варна
Учителят казва: „Възкресението, това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция“.
Учителят казва: „Възкресението е от Бога. То е едно пробуждане на космическото съзнание, при което човек става съработник на природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата“.
При възкресението долните тела – физическото, етерното, астралното, менталното и причинното се свързват с Духа. Това е влизането във Висшия Божествен свят и всички тела тук започват да работят в унисон, т.е. в единство. Сега физическото тяло тегли в една посока, астралното в друга и менталното в трета, и на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Ученикът трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки, за да се хармонизират неговите тела.
Възкресението е излизане от смъртта, то представя един велик закон на будност и пробуждане. Когато разбереш смъртта, ти я посрещаш с будност, т.е. с Духа си. Тогава тя се превръща в живот. Това е окултната алхимия на Духа.
Всичко това означава, че будността води човека към Духа и към Вечния живот. Такъв е Великият път на ученика, докато дойде той до големия връх на Възкресението.
Учителят казва: „При този връх той ще извоюва своята свобода и ще поеме съдбата си в своите ръце, и ще се постави в служене на Бога“.
Когато умът и сърцето се пречистят се създават нови духовни органи и ученикът тръгва по нов път, защото с тези органи той вече има ръководство от духовния свят.
Животът на Христос е изнасяне на историческата сцена на пътя на ученика, който път в миналото се извървяваше само в храмовете за Посвещение, далече от погледите на хората. Пречистването е много важен елемент, защото в него се определят духовните органи, а за духовния свят са необходими духовни органи и възприятия.
Окултната наука казва, че методът на сърцето е чисто християнски път към Посвещение. За йогите Учителят казва, че те вървят по законите на волята и на Истината. При Учителя и при Розенкройцерите се практикуват трите главни метода едновременно – ум, сърце и воля. Това са най-точните методи, защото тук ученикът има чист ум, чисто сърце и активна воля. Това са най-важните, най-всеобхватните методи, най-съществените.
Пътят на християнското Посвещение е пътят на чувството, това е път в седем степени, където чистотата на чувствата се повишава. В по-следващи лекции ще кажа нещо за техния път, който не е достатъчен за нас, но все пак да знаете тяхната идея, в която се крият също много хубави неща. По този път също се променят по-нисшите тела на ученика.
Както сте забелязали, аз вмъквам много други идеи, за да може след време да ги сглобим и да направим общо връзката, да придобием една обща картина за Откровението като цяло.
Ако не беше Христовият импулс човек постепенно би се превърнал в животно. Този импулс в бъдеще ще се издига все повече в полза на човека и човечеството. Според Учителя, периодът на слизането, който започва от Сатурновия период и до сега, това са двеста и петдесет милиарда земни години.
Първото послание в Откровението на Йоан е обръщение към Ефеската църква или символично това означава древноиндийската културна епоха. Тук трябва да се знае, че Христос се обръща чрез Йоан към ръководителите на тази култура. Божественият Дух, който говори на Йоан, му казва: „До ангела на Ефеската църква пиши: Така казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата си и Който ходи сред седемте златни светилници“. Посланието казва, т.е. Христос чрез Йоан: „Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш злите человеци, и си опитал онези, които наричат себе си апостоли, и си ги намерил лъжливи и имаш търпение и за Моето Име си издържал, и не си се уморил“. Обаче после Христос казва: „Но имам нещо против тебе. Това, че си отхвърлил първата си любов“. Това са много особени и мистични думи, които после ще коментирам. После Христос казва: „И така, спомни си откъде си паднал, покай се и върши първите си дела, и ако не, Аз ще дойда върху тебе и ще вдигна светилникът от мястото му, ако не се покаеш“. После Христос казва още нещо: „Но ти имаш това добро, че мразиш николаитите, които и Аз мразя“. После Христос завършва: „Така, който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите“.
Преди да коментирам ще кажа някои неща за ухото. Първо, ухото е една голяма магическа способност, а умението да слушаш е ключът към влизането в истинското знание. Да умееш да слушаш, това значи да превърнеш смъртта в живот. Да умееш да слушаш Духа, това значи да станеш устойчив и организиран. Във вътрешен и окултен смисъл ухото означава контакт с истинското знание, с истинската Реалност. И човек, който има ухото, не изпълнява своята воля. Да умееш да слушаш, това не е качество на ада и на смъртта, това е качество на новото съзнание. Например хора в които има страх, нямат ухото, защото страхът е пречка. Страхът е пълен с опасности, а вътре в спокойствието няма никаква опасност, защото когато познаеш Бога ти можеш да разчиташ на себе си. Дотогава не можеш да разчиташ. Ухото е крепост, духовна крепост и ако имаш ухото ти ще бъдеш спокоен, а ако си спокоен злото е вързано. Ако си нервен злото е проникнало в крепостта. Който има ухото никога не се бори със злото. Учителят казва, че който се бори със злото той сам е подписал своята присъда. Тук ще ви кажа един важен закон, който досега не е изнасян от Учителя. Аз няма да го коментирам, защото той е свързан с една голяма космическа тайна, с тайната на числото „три шестици“, на която само окултната наука може да махне булото. В по-следващи лекции аз ще говоря за трите шестици, но самата същност ще остане неразгадана…
Учителят казва: „Не се борете със злото, защото ще се срещнете със силата на Непроявения Бог“.
Висшият свят е отворен само за тези, които имат ухото. Ако имаш ухото ще можеш да проникнеш в себе си, а ако можеш да проникнеш дълбоко в себе си ще познаеш кой си ти. Тогава желанията се променят и се пренасят в ново измерение. Тогава животът става една чиста Божественост и затова Христос и Учителят никога не питат „Кой съм аз?“. За този, който има ухото, денят не е обикновен, а духовен ден. Който има ухото има и Духа. Тогава животът се разбира, защото той е скрит в Духа. Тогава животът, който е скрит в Словото се разбира, защото Словото е Дух. Тогава животът в Словото се разбира и животът в мълчанието също се разбира. Това е когато имаш ухото, т.е. когато имаш Духа. Така Лазар, чрез ухото е бил събуден за Вечния живот. Знае се, че Светлината е създала окото, а Мъдростта е създала ухото.
Ще продължа с първата културна епоха. Тази първа културна епоха, т.е. Ефеската църква или символично древноиндийската култура, някъде тя се нарича първа подраса на Арийската раса, която се е развивала в предисторически времена. Знае се, че като далечен отзвук на тази култура са Ведите, които се смятат за Свещените книги на индусите. Ще кажа най-характерното за тази култура и после ще кажа гледната точка на окултната наука, която вижда нейното отклонение. Най-характерното за тази култура е, че тези хора са имали силно и развито съзнание за духовния свят и той е бил за тях реалният свят. А материалният свят за тях е бил една голяма илюзия и те не са му отдавали голямо значение. Но окултната наука казва, че това впоследствие се оказва много голяма грешка и голямо отклонение. Точно затова тази култура е осъдена от Христос и от Учителя. Защото основната задача на човешкото развитие след потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и одухотворят, но без да стават нейни роби, а господари на материята. Това го показа и Христос. Вие постепенно ще видите в лекциите седем корекции на тези култури. Учителят казва, че когато Духът допуска материята, той има една велика идея и точно затова окултната наука казва, че материята не трябва да се счита като илюзия, защото това посяга на духовното развитие. И точно затова се явява първото послание на Христос към тази култура, която се е отклонила.
Окултната наука казва, че материята трябва да се приеме като една реалност, която трябва да се опознае, овладее и използва. И Христос показа как материята може да се овладее без да станеш неин роб. Именно затова Христос се обръща към ръководителя на тази култура и казва: „Аз имам против тебе, че ти си изоставил първата си любов“ – т.е. той е изгубил Любовта си към земята, същевременно към тялото. Христос показа, че във всички светове трябва да имаш пълна Любов към нещата, че във всички светове Любовта не трябва да се губи. Земята трябва да се очисти като поле, същевременно и тялото, където да се посеят и обработят Божествени семена. С това Христос иска да каже, че истинската Любов е Принцип и тя не трябва да се прекъсва и в отношението си към земята. Когато Любовта се е прекъснала, това е отворило вратата на злото и на омразата и когато Свещеното липсва тогава са се родили много проблеми и много въпроси.
В книгата „Свещени думи на Учителя“ се казва: „Винаги да течеш, а не да изтичаш“. Тук към древноиндийската култура Христос прави първото си послание, като говори за прекъснатата Любов и от нея започва и отклонението. Затова Учителят казва, че Любовта съществува преди знанието.
Накрая ще кажа нещо за николаитите. Николаитите, за които се говори, са тези, които са се предали на материалния живот и са му станали роби. А човек е роден да бъде господар, а не роб. Всичко фалшиво живее в робството. Докога? – Докато се освободи. Свободен може да бъде само господарят. Това е този човек, който умее да желае.