Начало
ДРЕВНА И НОВА МЪДРОСТ
Окултни лекции
държани в градовете Варна и София през 1994 г.
Второ, преработено и допълнено издание
Варна, 2013 г.
Покоят е пълен с безкрайност, с Дао.
Интуицията не слиза до Дао, но ако Дао слезе в интуицията, те стават приятели.
Дао в човека е реалното изобилие.
Дао не върви по пътя на звездите. Дао върви по своя безконечен път.
Който е избрал гордостта, Дао ще го научи как се изостава в пътя.
Да си видял Дао, значи да си разбрал своя път.
Не можеш да предскажеш даоса – той няма бъдеще и минало, той има само Дао.
Даосът е близък с всичко, но той не е съчетан с нещата. Той е съчетан с Дао.
Когато обикновеният човек се ражда, той влиза в смъртта. Когато даосът се ражда, той влиза в Дао.
Колкото и да се взираш, само Дао е виждащо.
В пустотата на Дао злото не може да осъществява помисли.
Животът е ясен и неразбираем, когато се основава на Дао.
Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел.
Дао е позволило да Го изучават, но не е позволило да Го познават.
Без чистота ти сам ставаш свое собствено безпътие.
Отделеното от Дао се заблуждава.
Който иска да оправи света, изпуска Дао.
Когато съзнанието е чисто, то е хранилище за сърцето.
Само чистият може да практикува, другите само се подготвят.
Когато следваш Дао, света го няма.
Само чистотата може да се движи в покоя.
На нечистия Дао дарява заблуда и безпътие.
Даосът излъчва небитие.
Из „учението на Дао“
Елеазар Хараш
УПРАЖНЕНИЕ ЗА НАМИРАНЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА
Медитация, състояща се от шест опорни точки:
1. Да намериш укреплението в себе си.
2. Да се освободиш от признанието на другите.
3. Да си построиш огнена сърцевина.
4. Да се самоопределиш.
5. Да различаваш същественото от второстепенното.
6. Да освободиш психическата си енергия за осъществяването на своята цел.
Да намериш укреплението в себе си – това означава да изчезнеш за всичко външно, но трябва да знаеш как да изчезнеш.
Да се освободиш от признанието на другите – това е много важно изцеление на тщеславието и суетата в човека.
Да си построиш огнена сърцевина – тука главно размишленията трябва да са върху огъня. Заратустра казва: Доброто побеждава злото, не защото е по-силно от злото, а защото има една способност, която злото я няма. Това е способността да предвижда. Доброто може да предвижда своите последствия, т.е. своите постъпки, своите действия. Тук трябва да се размишлява за Огъня, защото Огънят е Неговият трон. В библейски смисъл казано: „Само чистите по сърце ще познаят Бога“. Огънят е Неговият трон и Неговата власт.
Да се самоопределиш – защо? Защото винаги ще живееш под чуждо робство и влияние. Самоопределянето е връзка с висшите същества.
Да различаваш същественото от несъщественото. – Въжделението за богатство и власт е от дявола, но често и тук той греши. Защото, ако това богатство попадне в едно пречистено съзнание, тук той съжалява за своите въжделения, защото неговите сили са отишли напразно, той е имал друг план. В пречистеното съзнание той става слуга. Тази грешка идва от това, че той не може да различава, той не може да предвижда.
Да освободиш психическата си енергия за осъществяването на своята цел – този въпрос е свързан с постоянството и най-вече с постоянството във формулите, защото от там ще дойде будността, а оттам ще дойде осъзнаването на дълга и цялата енергия ще се групира в своята цел. Постоянството от окултна гледна точка е нещо, което се смята над дарбите и над образованието. Когато един ученик има ясна цел и висок идеал, точно чрез тази ясна цел и чрез този идеал той изгражда новия Йерусалим в себе си, това е новото духовно тяло. По друг начин казано, постоянството е вяра, непостоянството е закона на съмнението и разграждането. При постоянството силите се групират. Човек може да постоянства само в това в което вярва, това е закон.
За различаването – това се отнася до висшата будност, която напълно отстранява илюзията. Какво означава илюзията от гледна точка на Кабала? – Илюзията е илюзия, защото е смесица от светлина и тъмнина. Висшата будност е чиста Светлина, а това в което светлината присъства частично е илюзия. Само чистата Светлина (Духът в човека) може да даде различаването. Цялостното виждане, това е Духът в човека. Нещата са цялостни само в Духа. Умът никога не е цялостен. За да постигнеш цялостното виждане трябва да си отдаден цялостно.
За Неговата Универсалност и Безкрайност.
Кабала ни казва, че Той е обвит във воала на Своята Универсалност. Въпреки това, въпросът какво е Бог съществува само до един определен момент. Това е моментът в който познаеш себе си. Когато познаеш себе си, въпросът какво е Бог изчезва. Посветените казват, че Той е Върховната Светлина в Хокма или Универсалната Мъдрост, а тя е твърде ослепителна и ако ти не си придобил трите аспекта, които са Любов, Мъдрост и Истина, т.е. трите деца на Бога, тогава Той е твърде ослепителен за да се покаже директно на световете (световете означава съзнанията). И тази Универсална Светлина поради неспособността да се възприеме, се възприема погрешно като тъмнина. Докога ще трае това? – Учителят отговаря: Докато се изработи върховната чакра. Това е най-висшият център: Любов към Бога в космически мащаб. Тази чакра е свързана със седмия печат в Библията и това е свързано директно със седмата раса. По законите на Учителя истинският живот започва след приключването на седмата раса, шестата и седмата раса са само подготовка.
Посветените казват, че Той е Върховната Светлина и тази Светлина общува само със себе си. И същевременно тази Върховна Светлина слиза и осветява пътя на любящия. Учителят на едно място в лекциите казва: „Когато ви запаля вие никога вече няма да изгаснете“. Кабалистически това означава, че когато Върховната Светлина те докосне ти ставаш универсален. Това се отнася до ученика, докоснат е неговият дух. Ученик е този, който гони непрекъснато своята цел. За да постигнеш своята Универсална Същност, която е скрита в израза „образ и подобие“, трябва да се отдадеш тотално на Хокма или Универсалната Мъдрост. От гледна точка на Кабала, така отдадените на Хокма надрастват дори и предаността. Тази Хокма, която е Универсалната Мъдрост е винаги извън обсега на ума и ще остане винаги извън него. Древното предание на Кабала е извън всяко търсене на ума. Когато умът стане господар на живота на човека, тогава целият живот на човека се обърква и човек от образ и подобие става жаба, която слиза в блатото и се опитва да пее. Учителят казва: Няма образ и подобие в блатото. Първо трябва да излезеш от блатото, т.е. от греха, а образът и подобието е чистата и огледална призма, в която Творецът се оглежда.
Кабала и Учителят казват: Любовта е живот, Любовта е мистична река, Любовта раздава живот. Казано е в библията: От Едем изтичаше река, за да напоява рая. Животът на рая, това е животът на Любовта. Да бъдеш истински обичан, това е свещен въпрос, защото това е насочване на специална енергия към тебе, това е енергията на Бога. В Кабала се смята, че Едем това е синоним на Кетер, а Кетер това е Любовта. Любовта е която напоява рая. Раят, според Учителя, това е синонимът на душата. В Кабала се казва, че Любовта е майката на живота, в Любовта тече живот и в този живот няма край. Животът това е синоним на пълнотата и изобилието. Посветените казват, че животът е най-пълен в тишината. Това не е тишината и мълчанието на обикновения човек, а тишината и мълчанието на посветения. Животът е мястото, където сияе тишината. Посветените казват, че тишината е мястото където се прекъсват гласовете. Това е мястото, където гласовете се заличават. Там където има много гласове и там където много се говори, това е мястото на наказанията и изкупленията. В тишината ти се познаваш, а това е същественото. Себепознанието е същественото, защото ако не се познаваш не можеш да имаш истинско мнение за нещата. Непознаването е едно особено слизане надолу. Кабалистически това означава, че когато Светлината се е разложила тя е слязла в един много по-нисш свят, който е наречен умствен или ментален свят. Това е светът на бедния ум и неговите ограничения. Това слизане е един символ, това е едно символично раздробяване на Вечната и Неограничена Светлина. Бог е извън границите. Посветените в Кабала казват, че понеже е Безграничен, на Него не Му са необходими граници. Границите за ума и за света са необходими, защото ако няма граници щеше да има само Безкрайност, която щеше да бъде унищожителна за ограничения ум. За бедния ум са необходими граници, за да не се изгуби в Безкрайността. Посветените в Кабала казват, че лицето на Безкрайността е страшно за всяко ограничено съзнание. И нека засега това бедно и ограничено съзнание да си живее в своята малка къщичка. Тясното е винаги свързано с ограниченото съзнание, а разширението е метод на Любовта. Тук е уютно за него, докога? В Библията е даден отговора. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това жилище е духовното тяло, което е извън всякакви граници.
Идея за семката според Кабала: Тъмнината е граница. Например едно семе покрито от земя е всред тъмнината, но вътрешната сила в него, която е силата на Светлината го извежда. Значи скритата Светлина го освобождава и това е Божията милост и Неговата Любов (милостта на Бога към семето). Любовта е неговото спасение и затова Учителят говори най-много за Любовта, тук окултните сили в човека се разрастват. Най-силният метод за развитие на окултни сили според Учителя е методът на Любовта и същевременно е и най-лесният. Любовта е неговото спасение (на семето), Любовта е неговият изход, Любовта е изход от тъмнината. Дълбокият живот вътре в семето е извън границите. При повърхностния живот ти винаги ще живееш в ограниченията. Дълбокият живот отстранява ограниченията. От кабалистическа гледна точка истинският ученик живее и в Кетер и в Хокма, т.е. и в Любовта и в Мъдростта. Когато те са съчетани се образува Голямото Лице, което е Истината. Това е Лицето на волята. Истината е съединение на трите Лица и само тя обхваща Универсалното Същество в Неговата Безкрайност, при все това Хокма, т.е. Мъдростта си остава Неговата Универсална Воля. От гледна точка на Кабала понятията Любов, Мъдрост и Истина не са подредени като йерархии, а те са едно цяло. Те нямат, от кабалистическа гледна точка, йерархическо разделение. Любов, Мъдрост и Истина се смятат за едно цяло, неделимо. Най-висшият израз на волята трябва непременно да е един чист израз на Мъдростта, за да може Той да се прояви. Тези три аспекта Любов, Мъдрост и Истина образуват Абсолютната Реалност и те държат в себе си всички тайни, а в тайната се заключава Неговата Реалност. Затова в Кабала се казва, че Бог е тайна в тайната. Неговото Универсално Лице е животът, но илюзията не дава разбиране за Духа, а оттук и за живота. Например, от гледна точка на Кабала, раздялата между хората е винаги дълбоко ефимерна, т.е. фиктивна, но ако илюзията е в тебе, тогава в раздялата има тежест. Ако тежестта е много голяма значи илюзията е много голяма. Неговото многообразие се събира накрая в Неговото Единство. Влизането в Единството се осъществява чрез Върховната Хадира (равнозначно на Самадхи, Универсално Проникване, Върховното Сливане). Това Върховно проникване, според Кабала, се смята за едно чисто и духовно светлинно изливане на Духа в човека.
Голяма Мъдрост се крие в идеята за допускането на двата пола. Защо? – За да има търсене на другия. А кой е този другият? – Без този другия няма търсене, няма тайна и няма Реалност, а Реалността е недвойствена. Тогава какво търсиш ти? – Отговора е: Себе си. Търсейки другия ти трябва да намериш себе си. Кабалистически това се нарича себепознание или себенамиране. Другият това е тайна, другият който търсиш е Бог и като го намериш в себе си другият изчезва. Какво търсиш? – Кабала отговаря: Това което търсиш е Божествената Вроденост. Да намериш и познаеш себе си, това е краят на търсенето. Тогава змията захапва опашката си и става кръг, кръгът е символ на Вечния живот, защото тогава ти свързваш началото с края. Според Посветените в Кабала да познаеш себе си, значи да станеш Светлината на света. Бог се разкрива само в същността на етера, т.е. в есенцията на Любовта.
Лекция, държана на 4 март 1994 г. Варна
ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ВАЖНОСТ НА МОЛИТВАТА
Учителят казва: Религиозните казват, че изпълняват Волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълняват Волята Божия“? – Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен и разумен. Здрав – свързано с физическия свят, силен – свързано с духовния свят, разумен – свързано с Божествения свят. Който е здрав, силен и разумен, той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема (на хиляда случаи има едно изключение). Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходиш бос, гладен и окъсан и да имаш богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате Волята Божия и същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия.
Бедността е синоним на бедното мислене. Омразата е бедност, Любовта е богатство, т.е. дълбока каса. И тази Любов се е разляла в етера като Безкрайност. Сега Любовта обитава в най-закътаните дълбочини на сърцето. А това, което е закътано, е съвършено и това закътаното е Любовта, която се съхранява.
Учителят казва: „Ако си учен, здрав, силен твоето верую е право. Ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право“. Ако говориш за студа през зимата, Любовта още не е дошла. Любовта е духовна топлина. Този Огън е който топли и той е дълбоко внедрен в сърцето. И именно този Огън представя вярата на всяко същество. И чрез този Огън всяко същество е насочено към Него.
Ако твоето безверие ти носи успех, ти си на прав път. Ако при своята вяра ходиш бос и окъсан, вярата ти не е истинска, защото истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията.
Учителят казва: „Заблужденията това са бесовете в човека“.
Ако твоето безверие ти носи успех, то е всъщност вяра, но скрита, дегизирана вяра. Трябва да се различава кое е успех и кое е привиден успех.
Откъде идва безверието? – От липсата на постоянство в молитвата. Сатана много по-добре от нас и от другите знае какво значи молитвен живот и затова неговото главно нападение е насочено към това да разубеждава, че молитвата не е необходима и не дава резултат. Така без постоянен молитвен живот Сатана подготвя своя разрушителен план. Този разрушителен план отначало ще бъде незабелязан, но после ще стане видим. Това е най-безболезненият начин на Сатана да превзема и руши. Така той буди най-малко съмнение върху себе си и така си набавя удобни служители на съмнението. И такива хора си вярват, че са в ръцете на Бога и са Божии чада.
Окултната наука казва: Милиони са отпаднали от еволюцията и все пак са чада.
Учителят казва: „Тези, които много четат окултна литература, но нямат молитвен живот, постепенно влизат в левия път на Черното Братство“.
Заратустра казва: „Бог е обитател отвътре“. – Когато си цялостен, тогава не си умствен. Умствен означава непълен. Трябва да си интуитивен (духовен), не умствен, не чувствен. Интуицията е най-чистият лъч на Духа, чрез нея се разговаря с Духа.
Когато си цялостен или интуитивен, няма двойственост. Тогава умът не може да бъде господар на твоя живот, тогава ти се ръководиш от Духа.
Формула: „Господи, само Ти медитирай в мен и никой друг“.
Не позволявайте плановете на ума да разрушат живота ви.
Заратустра казва: „Божествеността във вас е единственият Истински Учител.“
Божествеността е образът на небето. Всеки процес на просветление е път към тази Божественост. Кабалистически това е процес на Бога – т.е. Бог отправя Своето творческо Слово. Този процес на просветление се определя от ангелските Йерархии, наречени „Колела“ (зад тях стои Бог).
Заратустра казва: „Ако искаш да бъдеш щастлив, стреми се към себепознание, защото тогава ставаш неразрушим“.
Себепознанието идва, когато човек си изработи едно висше духовно тяло, което трябва да е построено по законите на небето и духовните светове. Материята, която съставя това тяло, съдържа духовни и Божествени елементи. Затова това тяло принадлежи на небето.
Заратустра казва: „Да се радваш на временните неща, значи бавно да се разрушаваш“. – Да се радваш на временни неща значи да си извън кръга (кръг, това е разумност). Извън кръга, значи извън Божествените възможности. Когато едно общество тръгва срещу кръга, т.е. срещу разумността, срещу Божествеността, то е вече осъдено. То ще се обвърже с материята, с кармата. Такива същества ги очаква голяма катастрофа.
За Заратустра се казва, че е бил роден с усмивка и неговата аура е разнасяла светлина по целия град. Светлината е проява на Духа, тя е неговата атмосфера и Светлината има власт над въпросите на живота. В тази Светлина навлиза всеки, който се е отказал от себе си. Само тогава човек има слух, който е извън (отвъд) ухото. И това ухо е така наречената „тайна стаичка“.
Тъмните сили са се опитвали да убият слънчевото дете (Заратустра), но все не успявали, защото то разпространявало много силни лъчи, които го правели неуязвимо, защото то е било част от Аура Мазда (Великата Аура). Великата Аура определя Върховна динамика. Знае се, че най-важните въпроси на живота се разрешават с динамика.
Преданието казва, че на 7 години Заратустра е бил въведен в окултните мистерии на маздейската вяра от своя учител Куруш. На 15 години той е бил Посветен, а на 25 години се оттегля в усамотение и общува с Великата Аура (Аура Мазда) и получава Неговия План.
След духовните откровения, които получава, той после реформира маздейската вяра. Когато цар Бистасп прегърнал учението на Заратустра, тогава то станало национална религия в Иран и постепенно навлязло в целия свят.
За Аура Мазда Заратустра казва, че това е Съществото, което представя Истината.
Аура – Създател на живота.
За Мъдростта: Тя е Първичният Мислител. По-късно това се е променило в Промисъл или Провидението. Провидението помага на будните, но на спящите не може да помогне на високо ниво, а само донякъде.
Учителят казва: „Най-трудно се помага на спящите съзнания“. Защото умът слуша повърхностно – т.е. периферията няма слух. Затова тук работят страданията и те ще възстановят слуха. Голяма е тайната на този слух.
Кабала казва: „Този слух не е даден дори и на ангелите“. Значи Бог не е посветил дори ангелите, защото този слух има универсално значение.
Заратустра казва: „Мъдростта е Първата Вечност“. За да бъдеш посветен в нея са необходими две условия: постоянен стремеж и изключително търпение.
Мъдростта е без форма. Търпението е метод, който ще те заведе при Бога и Неговата Мъдрост. Мъдростта е магически знак и символ за реалното присъствие на Бога.
Аху – това е да бъдеш Същността.
Заратустра казва: „Аху“ във вас – това е животът, а животът във вас е вашата Истина.
Същността, това е тайната, а всеки който се стреми към тайната, всъщност се стреми към Бога. Умът е извън обсега на тайната.
Кабала казва: „Тайната е универсален център в битието и небитието“. И само когато проникнеш в тайната можеш да бъдеш Посветен.
Кабала казва: „Проникването в тайната е връщане при Бога“.
Когато човек е Посветен, той става жертва (доброволна) на Небесния дълг.
Заратустра казва: „Аз съм от Слънцето и помня, че съм от там, но вие сте го забравили“. От Слънцето, това означава от Силата на живота.
Всяко същество носи в себе си една тайна, която трябва да осъществи. Това е тайната на живота. Това е животът в Духа и само тук човек може да стане от раздвоен – цялостен.
Кабала казва: „Цялостта обхваща всички светове, всички съзнания“.
Заратустра казва: „Ние всички сме дошли от Великата Аура и ние трябва да постигнем отново тази Аура чрез осъзнаване“.
Чрез осъзнаването човек става отново цялостен. А осъзнаването е завръщане. Това е завръщането на човека към тайната на Бога. Бог обхваща всички светове и това става чрез символа на Огъня. Огънят на този възход се запалва в тайната стаичка на сърцето. Това означава най-вътрешната област на душата.
Заратустра казва: „Човек трябва да осъзнае, че не е човек, а част от Великата Аура, част от Духа“.
Методите на новия човек и новия живот могат да дойдат само от тайната стаичка. Методът, който идва от Тайната, изисква огромна енергия, която да бъде посветена на Великата Аура.
Кабала казва: „Магическата сила на човека е скрита в развоя на неговата енергия“ – т.е. в развоя на неговата воля.
Заратустра казва: „Придобиването на Любовта е придобиване на мощна аура“.
Разликата между Любовта и страстта е както между розата и тръните. Космосът е извън висшата тайна и той се нуждае от велико покаяние, защото без покаяние животът не може да се обновява. Покаянието е свързано със смирението. Човек, който не се е покаял не може да се обновява цялостно и в живота му все ще има тръни, защото той не може да има истински молитвен дух.
Заратустра казва: „Чрез изпълнение на Неговата Воля ние влизаме в Неговата Аура“. Това означава, че животът става разбираем само чрез изпълнението на Божията Воля. Например учените не са могли да обяснят с каква способност Хермес и Заратустра са черпили от чистата Истина. Методите на науката и религията не са чисти изпълнения на Волята Божия. Страданието работи по-точно от тях, защото то пробужда в човека вродената Светлина.
Заратустра казва: „Истината закриля тези, които я пазят“.
За да се разбере Истината трябва пробуждане, а когато си пробуден, твоят дух е вече погълнат от дълга (Небесният дълг, който е тук на земята).
Кабала казва: „Небесния дълг се ръководи от Авир (Етер)“.
Пробуждането води до една Универсална способност, чрез която се възприема Истината.
Лекция, държана на 11 март 1994 г. Варна
Говори се за „Дървото за познаване на доброто и злото“ и за „Дървото на живота“. „Дървото за познанието на доброто и злото“ символизира сексуалната любов. То е двойствено дърво, затова се казва „за познанието на доброто и злото“. Там, където има двойственост няма истински живот.
„Дървото на живота“ в Кабала символизира Божествената Любов, която е Великият Замисъл на Бога. Грешката на Ева и Адам е, че те преждевременно станаха мъж и жена, без да са готови за големите изисквания на Божествената Любов и затова бяха предупредени от Бога. Те трябваше да станат първо брат и сестра, т.е. да придобият Свещени отношения и след това щяха да имат Божествено разрешение и щяха да създадат едно небесно семейство и да имат Божествени деца, вместо деца на греха. Същото се отнася и до дарбите на човека. Който бърза с дарбите, ще се роди преждевременно като дете на греха.
Човекът вместо да даде Бог да управлява неговия живот, той даде главната роля на Сатаната. И така чрез греха се увеличи силата на злото. Сексуалната любов е връзка със Сатаната. Грехопадането се състои точно в сексуалната любов, а изкуплението се намира в Божествената Любов.
За сексуалната Любов Учителят казва, че хората сключиха договор със Сатаната и сега носят последствията на този договор. Но сега те трябва да сключат нов договор. Старият договор, това е черната кръвна връзка. И тази черна кръвна връзка се предаде от поколение на поколение. Сега всеки човек има задача да промени и скъса със стария договор.
Помнете: Тъмните сили не се страхуват нито от вашата сила и умения, нито от смъртта. Но има едно нещо от което те се страхуват, дори повече от смъртта – това е молитвата.
Който се жени без Божествено разрешение, той се отклонява от еволюцията, която е пътят към небето. Без Божествено разрешение никога не може да се създаде небесно семейство. Само когато има Божествено разрешение, само тогава има еволюция. Това е изразено със стиха „тези, които Бог е съчетал, никой не може да разлъчи“, защото тук Любовта е позволена. А сексуалната любов в която изпаднаха Ева и Адам беше непозволена и затова се нарича „грехопадане“. Затова те се отклониха от символа, който Кабала нарича „Дърво на живота“ или Божествения живот.
Истинският човек произлиза от „Дървото на живота“, а фалшивия човек има друго родословно дърво – това е дървото „за познаването на доброто и злото“. Това е дървото, което е разделено на две, защото тук не участва Божествената Любов. Само Божествената Любов може да изпълни целта на творението. Останалото е, Христос го нарича, „варосани гробища“.
Станислав де Гуайт казва: „Животът е даден от Духа, защото без живота Духът би бил непостижим“. Това е един много дълбок закон.
Една от най-важните молитви на Заратустра е била насочена към отварянето на ушите, към отварянето на слуха, защото според него слухът е решаващ. И който път избере човекът, това е решаващото, а то идва от слуха.
Нещата се улавят със тотално (цялостно) внимание.
Учителят казва: „Слушането е външен процес, а вниманието е вътрешен процес“.
Затова е необходима висша будност, която различава слушането от вниманието. Висшата будност оперира извън менталното поле, т.е. извън мисловния свят. Колкото повече се развива висшата будност, толкова повече идва Духът в твоя живот. Заратустра казва, че доброто и злото се явяват като сътрудници, които изпълняват плана на Твореца, защото те са родени от Него. Затова търси Духът, защото в него е цялостното разбиране и само чрез това разбиране ти можеш да разбереш своята цел и своя дълг.
Заратустра казва: „Удоволствието е причината, а нещастието е последствието. Истината е извън удоволствията“. За да се освободиш от нещастието трябва да се освободиш от удоволствието, т.е. от причината. Чрез удоволствията ти се обогатяваш илюзорно. Но когато работиш върху едно качество в себе си ти се обогатяваш реално, защото едно развито качество разкрива все повече Божествената същност на нещата. Ето защо то е важно, защото чрез това качество ти се обогатяваш. Според Кабала истинското тълкуване на думата е обогатяване, обожествяване. В този смисъл нисшето никога не може да се обогатява, защото то няма Божествени цели. Например, какво блаженство може да има при нисшия живот?
Заратустра казва: „И причината, и последствията могат да бъдат преодолени от човека“. Така човек може да преодолее раждането и смъртта и да се освободи от вечния кръг на раждане и смърт.
Ученикът трябва да повиши преди всичко изискванията към себе си и ако той е чист и искрен в своя стремеж, то всеки ден в живота му ще се прибавя нещо ново, което ще го води към ново просветление и към ново измерение на нещата. Ако ти си искрен към себе си, тогава Духът ще ти казва всяка година точно какво се иска от теб. Ето защо е важна искреността към себе си. Това означава, че искреността към себе си определя и отношението на Духа към тебе. Искреността към себе си е важен път към познаването на себе си, а това води до познаването на причините и последствията на нещата. Който познае себе си прекратява смъртта и преражданията си в света. Ти можеш да познаеш себе си само когато го желаеш цялостно, а според Учителя да желаеш цялостно едно нещо значи да го постигнеш, защото цялостното е от Духа. Смъртта и страданията трябва да се използват. Това означава, че чрез тях съзнанието трябва да израсне на още по-високо ниво. Само който познае себе си влиза в Святата Тайна. Това преведено означава, влиза в плана на Вечния живот.
Думата „тайна“ не отговаря на цялостната идея на Абсолютната Реалност. Двете букви „а“ на думата „тайна“ означават два вида светлина, но тук липсва третата светлина (в еврейския език има дума, която има три вида „а“, която изразява нещо много по-дълбоко), което е главният ключ за себепознанието.
Заратустра казва, че при истинския стремеж има истински помагач, който му помага да се освободи от веригите на ума. Там където няма истински стремеж умът кове нови вериги. Когато имаш истински стремеж, ти се стремиш преди всичко към духовното и божественото, а материалното идва от само себе си. Учителят казва, че когато станете сутрин човешките неща трябва да поставите най-накрая, първо трябва да поставите Божествените неща, за да могат да се подредят всички други. Така е и във вътрешният живот на човека. Главното управление трябва да се даде на Бог в човека, а не на твое желание или твое намерение. Тогава нещата ще се нареждат, иначе се отдалечаваш от Духа и започваш да кроиш планове на ума.
Съдържанието е духовно, смисълът е Божествен, а логиката е човешка работа. Истината е извън логиката. Това означава, че тези които са се вкопчили в логиката остават повърхностни. Защо е важен искреният (истинският) стремеж? – Защото при него се изгражда и вярата, и волята. Когато изградиш в себе си абсолютната вяра ти винаги ще бъдеш цялостен. Учителят казва, че който вярва в Бога никога не се съмнява, при всички условия и при тежки и при добри. Когато имаш абсолютна вяра винаги имаш истински помагачи, а когато нямаш тази вяра ти си винаги уязвим.
Заратустра казва, че човек може да постигне спасение в един единствен живот, ако следва пътя на Истината. Важното условие за спасението е вярата, защото колкото повече вярваш в Бога, толкова повече се превръщаш в Светлина, защото чрез метода на вярата ти се обменяш. Но трябва да имаш ясно знание, а това се определя от чистотата. Нечистият е пълен с дезинформация по всички въпроси. За да се яви истинската вяра, ти трябва да развиваш своята воля, а развитието на волята зависи от разбирането на Любовта, защото който не разбере Любовта се саморазрушава. Разбирането определя истинско творчество, другото творчество е фалшиво, то е имитация. Разбирането на Любовта надхвърля човешките възможности, защото богатството на човек се състои в това дали той има живот и ясна цел. Истинската цел е нематериална.
Заратустра казва: „Съвършенството и спасението може да бъде постигнато само от ревностните души, които са пламенни в усърдието си и искрени във своята работа“.
Ученикът трябва да развива волята си дори и да не постигне най-дълбоката Мъдрост. Той трябва да има силна воля, за да не бъде обсебен от силите на тъмнината. Според Кабала човек живее и е обграден от невидими същества. Той живее всред тях и те са вътре в неговата мисъл и в неговите желания. Точно затова се изисква искреност в своята работа, защото това ще даде будност (различаване). Чрез своите мисли и желания човек се оплита с много същества.
Мярката за искреност в своите работи е тази: Ако мисълта ти е будна, тя ще усилва светлината ти, а това ще усилва и твоята воля и твоята духовност. А това постепенно води до възпламеняване на стремежа на човека за вечни времена.
Заратустра казва: „Натискът на материалното тяло е необходим, за да блесне в един прекрасен ден Светлината на Истината“.
За този, който има стремеж, натискът на ковчега (тялото) е натиск, който е благодатен (затвора на душата е място за медитация, размишление). Когато психическото напрежение е най-голямо, тогава раждането на Светлината е най-близко до човека.
Човек може да вярва само на това, на което е отдаден. При големия натиск (голямото психическо напрежение), в неговото дъно се решава на какво ще се отдаде. Ако си отдаден на една идея, това значи че ѝ вярваш. Това е мярка. Без Любов всички дарби си остават бедни. Любовта е подобна на Бога и който няма тази Любов и това подобие, религията не може да му помогне, защото само Любовта прави човека подобен на Бога, а не религията.
Лекция, държана на 18 март 1994 г. Варна
Първичният човек или съвършеният Адам се символизира чрез Дървото на живота, а несъвършеният Адам – чрез двойственото дърво – за познание на доброто и злото.
Ученикът не иска промяна в окръжаващата среда – той променя себе си.
Учителят казва: „Който иска да променя хората греши, но който променя себе си, с това помага и на хората за тяхната промяна по вътрешен път“.
Когато ученикът се променя, всичко около него тайнствено се променя, дори и предметите си променят отношението към него (духът скрит в предметите). Чрез промяната в себе си, ученикът се възвръща към Дървото на живота. Когато ученикът владее своите скрити мотиви, той живее правилно, а когато живееш правилно Бог знае какво трябва да направи за теб.
Христос е образът на Дървото на живота, т.е. образът на Първичния човек, който е изпълнил дълга си (или отговорността си) към Висшия Идеал, т.е. Отец. Понеже е изпълнил своята отговорност, той е свързан с Дървото на живота, със самия Бог. Дървото на живота е самият Извор на живота. Това е което има Божествена стойност.
Чрез дървото за познание на доброто и злото, хората живеят в сън, в хипноза. Това означава, че хората губят живота си в съня.
Христос е единен с Бога и точно затова Той носи живот. Христос изхожда от Дървото на живота и затова Той има космическа цена.
Учителят и Христос казват: „Аз и Отец ми едно сме“.
Учителят казва: „Без моето учение вие ще умрете“. Защото Учителят носи учението за Дървото на живота – дава най-дълбокото тълкуване на Христовото учение.
От окултна гледна точка Христос и Учителят не са Бог, те са само Богоподобни. Христос е видимо явление на Бог. Христос има сърце изключително чисто, което е в единство с Бога. Това означава, че Той може да Го преживее в себе си, защото изхожда от Дървото на живота, защото е съвършен. Чистият е съвършен.
Окултната наука казва: „Над 40 милиона съвършени същества в момента са в единство с Бога и са Синове на Бога“.
Всеки ученик трябва да се справи със страха в себе си, защото чрез страха става управляем от Черното Братство. Ученикът трябва да открие истинския свят в себе си, за да се освободи от Черното Братство и смъртта.
Според окултната наука: Сексуалната енергия е твоята основа. Тя представя корените на Дървото на живота. Оттам може да израсне Дървото на живота. Тя е чисто слънчева енергия. Това означава, че не трябва да отричаш корените, а трябва да качиш тази енергия горе в цветовете и плодовете. Сексуалната енергия трябва да се превърне в плод – плод от Дървото на живота.
Учителят казва: „Плодът – това е Любовта“. Това е животът, който е скрит в тази енергия – енергията на корените.
Учителят казва: „Христос е централният живот и централната религия в света. Всички минали учители са били със значително по-беден живот. Христос дойде да даде новия живот на цялото човечество“. За разлика от другите учители, които не можаха да донесат тайната на възкресението.
Христос е излъчен от Отец, от Неговата най-съкровена Същност.
Обиталището на неистината е нашата земя. Обиталището на земята е съмнението. Това е умът, който в своята основа е винаги съмняващ се.
Учителят казва: „При съмнението висшият живот се отнема от човека“.
Заратустра за Бога: Той в Своя план е създал за нас и блага и злочестини. – Тези трудности трябва да се използват за израстване и оценяване на благата. Защо? – Защото чрез оценяването човек се движи все по-близо до Бога.
Заратустра казва: „Необходимо е надрастване на злочестините, а не бягство“.
Надрастването е свързано с търпението. Това, което разпъва злото на кръст е търпението. Ако търпението е голямо и Любовта е голяма, т.е. търпението е метод за овладяване на трудностите и проблемите.
Първо качество на Бялото Братство е смирението, което е метод за възприемане на Божествената Истина.
Учителят казва: „Всички Велики Учители са минали задължително през смирението“.
Нетърпението превръща доброто в зло, а търпението обратно.
Заратустра казва: „Не е възможно за човечеството да избяга от злочестините“.
Злочестините ще съществуват до шеста и седма раса. Според Христос освобождението ще бъде след седмата раса, след седмия печат.
Не се препоръчва бягство. Всеки лично трябва да се срещне със злото, за да се изпита неговата вяра. И ако устои, това е победа на добродетелите в него. Иска се предвиждане и увереност. Това е голямата вътрешна борба, при която ученикът трябва да излезе победител.
Ученикът, преди да стане такъв, е бил вярващ. Ще бъдат спасени не вярващите, а учениците.
Само вашата собствена Истина може да ви доведе до Божествената Истина.
Огненото съзнание в човека е което никога не се разпръсква. Който истински вярва той трябва да се изпита. Това става при най-големи опасности на живота. Тогава излиза наяве същността на човека. Точно за това ученикът трябва да се подготви за тази голяма вътрешна борба.
За Огъня Заратустра казва: „Той означава символ на Сина“.
Огънят е Синът, излъчен от Бащата или Праогъня. Огънят е есенцията на окултните сили. И точно този Свещен Огън е който ще разреши въпросите на човека.
Синът е една висша степен на Огъня. А Бащата е Абсолютната степен на Огъня Отец, което се съдържа в много изрази и един от тях е така наречения „Божи съд“. Времето на Сина е възможността, която се дава, т.е. на огнената сила да прояви себе си. Нейният израз е така наречената мисия. Има строго определено време за стихийните изяви на Сина и затова Христос казва: „Моят час не е дошъл“. – Има определено духовно време.
Исак Лурия (един от най-великите Посветени) казва: „Ще поразя Сатана с жезъла на устата си“.
Заратустра казва: „Свещеният Огън е най-красивото тяло на Бога“.
Огънят е унищожителен, всепояждащ, но това не пречи той да бъде красив. Огънят е най-висш израз на Бога и когато Огънят действа, той никога не греши, защото всемогъществото принадлежи само на Първичното.
Искрата – това е Синът в човека или вътрешният Огън. Ние трябва да видим същността на Бога в себе си. Този Огън трябва да израсне в нас, иначе ние ще бъдем победени.
Заратустра казва: „Този вътрешен Огън е нашият вътрешен Учител (Гуру)“.
Гу – тъмнина; ру – освободител, разрушител на тъмнината, на невежеството.
Това означава, че Свещеният Огън е нашият освободител и е с първично могъщество.
Заратустра казва: „Огънят изгаря невежеството чрез своята собствена сияеща Светлина и тя е скрита в сърцето на огъня“.
Огънят е Божествена енергия и този Огън пламти само чрез Истината.
Истината – това е обединението на ум, сърце и воля. Тримата свидетели обединени в една цел.
Без Огън, т.е. без вътрешно могъщество, няма сигурност. Точно затова работата върху себе си е най-важната дейност на земята. Самопознанието е истинското знание.
Заратустра казва: „Огънят това е Атар, или Синът на Великата Аура“.
Огънят – това е вътрешната искра, това е жизненият Огън на сърцето.
Заратустра казва: „Всеки ученик е длъжен да намери своя път. Необходимо е търсене и мълчание, а не питане“. И когато намериш своя път, пак не е необходимо много говорене, просто го следваш до края.
Заратустра казва: „Твоят вътрешен Огън, Аура, ние копнеем да видим. Той пламти чрез Истината. Той има Твоята сила. Нашите надежди и целта е Той. Той осветява пътя на верните през живота. Но, о, Мазда, в сърцето на неверните Той вижда злото с един поглед!“.
Вътрешният Огън, това е чистотата, небесната енергия, която дава възможност на ученика да види Истината за Бога, което е Истина за всички времена.
Лекция, държана на 25 март 1994 г. Варна
Заблужденията са извън Дървото на живота. Те са плодове от двойственото дърво. Заблуждението е едно изкуство на змията, същевременно то е израза на нечистия живот, който е свързан с мъртвото познание.
Едно дърво не може да даде истински плодове, ако Слънцето не е дошло в неговия вътрешен живот.
Синът на Светлината идва от сърцето на Бога, т.е. от Съвършеното Дърво. Който идва от Дървото на живота е дарен с могъщество, за да ръководи хората в правия път. Има синове избрани и има синове поставени, за да се види доколко те ще изпълнят своята отговорност. Мойсей беше избран, защото в многократни прераждания той е давал едно и също обещание: да служи на всеобщото благо и да забрави за своя личен живот. Така той се обвърза със Словото и беше избран. Понеже беше избран, той разбираше символите в тайния живот на Египет. За него лесно се разкриват вътрешните тайни и той разбира скрития смисъл на сфинкса и символът се превръща за него в Светлина. Мъдростта му бързо стана духовна, а очите му станаха орел. Орел означава силен в своето вътрешно виждане.
Истинското виждане изхожда от Дървото на живота. Така Светлината роди своя Син и Мойсей стана Жрец на Озирис. И той имаше могъщ жезъл, могъща връзка с невидимия свят, със Словото. Когато десетте Божи заповеди са изпълнени от един ученик, се открива тайна, първообразът на истинския човек – Словото. Затова Христос символизира Словото.
Учителят казва: „За да успееш в живота си трябва да имаш връзка с невидимия свят“.
Чрез жезъла се познават върховни тайни. Така Мойсей чрез жезъла разбра, че Слънцето е Извор, а Светлината е неговата вода. Всичко това се отнася до вътрешната тайна, която е свързана с Дървото на живота. Докато двойственото дърво е със сатанинско рождение. Сатана е посадил лошо дърво, лош живот и оттук е произлязъл неговият гняв и тъмнина. А който е посадил Божествено дърво ще живее вечно.
Кога се явява най-голямата опасност в живота? – Когато се свържеш със сатанинското дърво, т.е. когато приемеш съня за реалност.
Според Кабала числото на Христос е 888 и Неговата сила. С него става връзка с Христовата сила.
Отец е извън мярката, няма число.
Кабалистическото значение на 888 е че, Той е винаги над условията, а очите Му са по-ярки от слънцето.
За погледа на Огъня:
Това означава символа на всепроникващата природа.
Атар – Искрата – Синът.
Погледът на Огъня е чистотата на Духа.
Упражнение: Когато докосваш някого концентрирай се в ръката си и докосни с духа, а не с ума. Докосни човека, неговата душа със своя дух в себе си.
Учителят казва: „Не пипай човека с ума, не го цапай“.
В чистото духовно докосване участва само Духът. Няма мисли, няма чувства. Концентрирай се в ръката си и си представи, че си Духа. Само в подходящо време гледай с погледа на Огъня. Можеш да внесеш Огън и Светлина в този, когото докосваш.
Според Заратустра физическият огън е външен символ, а Атар (Свещеният Огън) е вътрешен символ.
Физическият огън е външен и ограничен, защото той има форма и цвят. Истинският Огън, Свещеният Огън е без форма и цвят. Истинският Огън е Свещен и затова в окултната наука има нещо, което е над молитвата. Това е Свещеният Огън или Божествената Любов. Когато тази Любов се възроди в човека, тя го просветлява и той става сияещ, небесен център за видимия и невидимия свят. Тази сияеща Любов е Атар или Свещеният Огън. Без Свещения Огън много усилия и енергия се губят, а няма и истинско творчество, защото няма дълбочина. Дълбочината, когато я няма, Духът не участва.
Когато учениците на Заратустра служели в храмовете още в древна Атлантида, Заратустра е искал служене само на Вътрешния Огън или на неговите идеи.
Висшата душа е тази, която е възприемчива за идеите на Свещения Огън. Защото за да възприемаш правилно трябва да обичаш, а това е качество на висшата душа. Висшата душа е тази, която може да слуша и да възприема. Който слуша, но не възприема, той живее на повърхността. Повърхностното слово е отражение на нечистия живот.
Учителят казва: „Поведението на човека показва доколко той разбира Словото“.
Поведението разкрива какви вътрешни сили се крият в човека.
Учениците на Заратустра също са се концентрирали в Огъня, но по друг начин. Освен това те са търсили във външния огън скрития Вътрешен Огън, искрата. Но те са правили това като Свещено действие. За неговите ученици е имало голямо значение начина, по който са се палели клечките. Истинският начин на паленето е произлизал от вътрешното духовно сърце. Това сърце е трябвало да запали клечката. Така запалената искра трябва да обхване цялото духовно същество на човека. Изискват се много упражнения, докато най-после ученикът е съумявал да влезе в искрата и сам той да стане искра и да се възстанови в Духа. Да можеш да влезеш в искрата, това е най-добрият метод.
В учението на Заратустра се говори за ходещия и седящия приятел отвътре. Тялото върви във външния свят, а Духът във вътрешния свят.
Според Заратустра всички действия на външния приятел (тялото) трябва да бъдат посветени на вътрешния приятел.
Сега, за да се роди вътрешния приятел, са необходими много страдания – те са преобразяващ принцип. Удоволствията никога не могат да преобразяват, защото са повърхностни духове, а страданията преобразяват, те посягат в дълбочината. Страданията проникват дълбоко, а удоволствията не мога да проникнат в тайната стаичка, която е елемент на Висшия етер. Само това което прониква дълбоко е елемент на Висшия етер.
Учителят казва: „Страданията са разумни същества“.
Мярка: Когато човек е страдал той става търпелив и внимателен към другите същества.
Черните братя нямат търпение. Всички нетърпеливи са кандидати за страданията.
Според Заратустра тялото е храм на Духа и трябва да бъде хранено с чиста растителна храна, за да стане проводник на Огъня за неговите цели. Защото само чистият може да бъде служител на Великата Аура, защото той може да възприема и да бъде проводник.
Растителна храна – за да растеш!
Ученикът се храни с нещо повече от чиста храна – специални формули, музика, упражнения, медитации.
Лекция, държана на 1 април 1994 г. Варна
Окултната наука и Посветените са знаели, че изучаването на Атлантида е свързано с разкриването на големи магически тайни. Те са знаели, че тук се крие една дълбока окултна мистерия и че Атлантида е била унищожена, за да бъде скрита тази тайна в една по-вътрешна област.
В Атлантида е имало десет царства, които са имали десет трона. Но техните царе пожелали нещо повече от своите царства. Тогава от Вечния трон е слязъл Господарят на всички царе и царства, защото посегателството към Отец прави всяко царство смъртно.
В централния остров на Атлантида е имало гора, а в нея имало централна ос на света. Това има дълбоко окултно значение, защото тази ос е трябвало да се развие като глава на света. Но в тази ос, която е била свързана с Висшия етер, от нейната вътрешност се е излъчил унищожителен лъч (строгостта и милостта), който е унищожил тази ос тъй като царете са посегнали на Вечната основа и Вечния трон.
И кръстът, и змията в Атлантида са били символи на Божествената Мъдрост. Техните жреци са носили в себе си ключовете на универсалната Мъдрост. Техният най-велик храм е бил Великата пирамида.
Понеже Атлантида се е отклонила от пътя на Светлината, това е главната причина да бъде тя погълната. Така са били отнесени много свещени и секретни доктрини. Но после голяма част от атлантската Мъдрост се пренася в Египет от Посветените. Пренасянето на тайните е свързано с окултния символ на думите „новата земя“. „Нова земя“ – означава новият образ на вътрешния живот.
Когато ученикът пречиства словото си, той съгражда „новата земя“ в себе си, или Христос, защото Христос е символ на Словото-Син.
Учителят казва: Това означава „тялото на Истината“. Пречистеното Слово води до изграждането на третото тяло, тялото на Истината.
Заратустра казва: „Ако се яде месо и се пие алкохол, то цялото посвещаване и почит на Атар (Огъня) е просто служене на устните, т.е. служене на думи, а резултата е провален“.
Учителят казва: „Месната храна не съдържа достатъчно Светлина“.
Учителят казва: „За да се изчисти кръвта на човека по естествен път се изискват най-малко десет поколения“.
Има методи за изчистването на кръвта бързо, но се дават на малцина – само на тези, които са готови да се посветят в служене на Бога.
Общо мнение: Месната храна усилва сатанинското влияние.
Според Заратустра Слънцето е пълно с чистота и мир.
В човека Слънцето е Духът.
Христос дойде като символ на Слънцето, което означава Спасителя на хората. Но хората продължават да страдат, защото Неговото учение още не е разбрано. Христос слезе и заплати скъпата цена, цената на спасението на човечеството – това е кръвната жертва. Знае се, че всяка чиста жертва възкресява. Възкресение в случая означава обновление.
Чрез възкресението Отец откри пътя към спасението за тези които вярват докрай.
Ако обичаш някой човек и той не върви в правия път, ако имаш истинска Любов, ще му вярваш докрай, ще му предадеш сила, ще се смекчи кармата му. Това е мярка. Това е духовна помощ.
Учителят казва: „Любовта е реална сила, която се влива и дава живот“.
Христос показа, че обича и че е готов да помага на другите.
Според Заратустра най-великият метод за пречистване на тялото е Свещеният Огън (Божествената Любов). Той чисти и ума, и сърцето, и волята така, че Синът на Бога (Атар) да може да се настани в своя трон, в чистото сърце.
Пречистването на сърцето е пряко свързано с второто идване на Христос, което пък е пряко свързано с промяната на материалното тяло.
Казано е: Духът си строи жилище в човека.
Понеже Духът си строи жилище, затова човек още страда, защото жилището, т.е. духовното тяло, още не е изградено. А страданията са установени във физическото тяло, защото там е влязъл грехът. Това означава, че материалното тяло е тялото на страданието, защото то още не е изградено от Духа.
В Библията е казано: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“.
Ще има намеса от други звездни материи и човек ще завибрира на по-високи честоти. Дотогава човек ще страда.
Белият цвят се смята за емблема на религията на Заратустра. Затова те са носели бели дрехи.
Според Заратустра белите дрехи напомнят за чистото служене на Бога.
Служенето на Бога е подготовка на новото тяло. Това е тялото на Светлината. Служенето привлича нови духовни елементи. Така се подготвят новите условия.
При сефиротите в Кабала белият цвят е поставен даже над Кетер – над висшите йерархии. Всичко това означава, че белият цвят е едно много високо поле.
Според окултната наука белият цвят е есенция и врата на най-висшия живот.
Да носиш белия цвят, това означава да имаш в себе си един изключителен живот. Белият цвят е пълен с Дух, така както синия цвят е пълен с вяра и упование.
Според Заратустра Атар (Огънят) лежи дълбоко вътре в теб и той се събужда само чрез Истината. Това е така, защото само Истината има право на власт.
Кабала казва: „Ние трябва да се движим от светлината към тайната“.
Човечеството трябва да измине един път от тъмнина към светлина, т.е. от тялото към Духа.
Окултната наука казва, че минаването през тъмнината е изключително важен процес. Минаване през процеса на филтриране. Тук се вижда кои са достойни за живот в Светлината. Тези, които имат истински стремеж, минават през тъмнината и оживяват в Духа. Това означава, че смъртта не прекъсва техния път. Това означава още, че стремежът към Истината има по-голяма сила от злото.
Много важно: Който носи в себе си съмнението, той носи в себе си смъртта и злото.
Окултната наука казва: „Съмняваш ли се – умираш. Съмнението е носител на злото и смъртта“.
Заратустра е реформаторът на персийската народна религия. Той е бил Посветен от такава висота, че след него в Персия не се появява никакъв сериозен мислител, който да доразвие великите идеи, които са дошли от слънцето чрез Заратустра. Той е имал висока позиция в Духа.
Според Кабала човешкото раждане е началото на смъртта.
Раждането на земята в тяло не е истинското начало. Истинският живот е свято начало. Сексуалната любов е смърт, защото животът не е удоволствие и никога няма да бъде удоволствие.
Учителят казва: „Истината е извън удоволствията“.
Истинският живот е Святост и този живот изисква Свещени отношения.
За възкресението: Възкресението е силна дума, защото означава излизане, освобождение от смъртта и влизане в живота.
Всичко, което се ръководи от вторичната разумност е мъртво, защото енергията на мрака е лишена от Светлина. Христос казва на своя ученик, който иска да погребе баща си: „Остави мъртвите да погребват мъртвите си“. Това означава, че всички които са под господството на сатаната са мъртви, независимо, че се движат физически.
Окултната наука казва: „Мъртви са тези, които не познават целта на своя живот“. Целта на живота е реализация или себепознание. И това е безкраен процес, защото съвършенството няма граници. Смисълът на живота е във вечния стремеж, не за едно прераждане или за 5000 години, а стремеж завинаги.
Много молещи се са мъртви и Христос като дойде ще им каже: „Не ви познавам“ – отнася се за мъртвите.
Христос казва още: „Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв“.
Лекция, държана на 8 април 1994 г. Варна
Когато говорим за мъртвите, това означава, че хората се намират под властта на злото, дори и човек да живее физически.
Животът, това означава да се намираш под Божествено ръководство. Животът, това означава да изпълняваш своя Свещен дълг и своята отговорност. Значи всичко, което е свързано с Божественото ръководство живее, независимо дали е във физическия или духовния свят.
За простителния Дух: За да оздравееш трябва да простиш дълбоко в себе си, за да освободиш енергия. Ученикът трябва да прощава.
Тези, които са направили голямо отклонение – Адам и Ева, Йоан Кръстител – падат в по-ниска еволюция, въпреки стремежа си. Христос не е трябвало да бъде разпънат на кръст. Йоан Кръстител е бил поставен, а не избран, като Мойсей. Макар, че Йоан Кръстител се е молил е допуснал неверие: „Този ли е Месията…?“.
При грехопадението и неверието можеш да живееш външно, но си умрял вътрешно. Защото всяко нарушение на Божествените заповеди е свързано малко или много със смъртта. Когато Сатаната те ръководи няма живот, защото той няма истинска Любов.
Само които познават Бога имат истинско знание и могат да различават. Има хора, които не са познали Бога пряко, но те са направили избор за целия си живот – да служат на Бога. Затова им се дава различаването.
Самопознанието е истинско знание, защото то е възкресение в Духа.
Стремежът на тъмните сили е мъртъв, защото е сляп. От окултна гледна точка войната е закон на слепите и мъртви същества.
От 3 до 7 часа формули на ден (съзнателни изричания на Словото, придружени с жажда за познаване на Истината) – за вътрешния кръг.
Формула: „Господи, направи ме Бог на Словото.“ – За да помага ученикът на все повече същества, и видими, и невидими.
Господи, нека моите лекции (идеи) разрешат въпросите на всички присъстващи.
Според Заратустра Аура Мазда представлява Всезнанието и представлява това, което всички търсят – Истината.
Ариман – това е духът, който съсипва нещата.
Според Заратустра Престолът, който се обитава от Аура Мазда е Светлината, а Върховното знание е резултат на тази Светлина. Той превръща всичко в добро чрез Словото Си.
Заратустра казва: Чистото и свято Слово бе преди небето, преди водата, преди земята, преди животните и растенията.
Доброто побеждава злото, не защото е по-силно от него, а защото има една способност, която злото няма – предвидливост, будност. Чрез тях то предвижда своите действия, което му дава превъзходство.
Добро и зло. Над тях е Любовта и ги контролира и тя управлява двете противоположни сили.
Заратустра казва: „Ариман не може да предвижда, затова не може да твори истински“.
Според Заратустра това предвиждане ще победи злото, но постепенно. Така злото постепенно ще се изгубва и накрая ще изчезне.
Пример: Когато един човек е предвидлив, мракът, който е свързан с него постепенно ще изчезне и ще се разпръсне от нахлуването на могъщата Светлина, която също ще дойде постепенно.
Чистата светлина е велико присъствие и тя присъства във всеки отвътре. – Тя е Царството на Духа.
Когато има Светлина в човека – има цел. По това се познава присъствието на Бога. Когато има влияние на тъмнината има суета. Този свят се суети, защото няма цел, няма идеал.
Проникването на Светлината в човека е навлизане в Царството на Аура Мазда.
Важно: Когато Светлината навлезе в човека, тя носи нови методи. Старите съзнания не искат нови методи.
Заратустра казва: „Развитието на предвиждането ще освободи човека от тъмнината“.
Според Учителя само Любовта предвижда, защото Любовта превъзхожда всяко знание.
Има места в морето, гората, морската градина, които са белязани. Тук има много астрални духове, които дебнат своите жертви. Хората без контрол могат да попаднат на тези места (също и вълнолома). Контролът дава неуязвимост, той е капитал на Словото и сила на Духа. Хора без контрол на Словото са винаги уязвими и са белязани жертви, защото техните чакри са открити. Формулите закриват чакрите, защото наслояват своята духовна сила вътре в тях.
Борбата на човека срещу тъмните сили е много важна, защото тя прави той да напрегне всички свои вътрешни сили и способности и да развие една много силна воля, която отклонява човека от пасивност.
Учителят казва: „Ученикът трябва да изучава звука на всяко свое желание“.
Ученикът трябва да изучава движенията, защото има окултни движения, които са по-силни от Словото.
Има думи, които са по-силни от мълчанието.
Според Талмуда човек трябва да говори само тогава, когато говоренето е по-силно от мълчанието.
Силната воля е свързана с контрола. Само чрез контрол човек може да има господство над духовете.
Чистият предвижда събитията, защото Духът е с него.
Заратустра забранява аскетизма на своите ученици, защото за него това е пасивност, отдаване на фатализъм и самоизмъчване.
Според Заратустра пътят на аскетизма е много рядко път към свободата.
За този, който иска свобода:
Личната отговорност в човека произтича от свободната воля.
Най-голямата омраза на древните перси се е отнасяла до лъжата.
Учителят казва: „Лъжата е двоен грях, никога не може да се прости“.
Лъжата е атрофия в космоса, духовно разлагане, духовно гниене.
Заратустра казва: „Чрез искреност човек е подобен на Бога“.
Заратустра казва: „Чрез искреност душата е подобна на Истината“.
Лекция, държана на 15 април 1994 г. Варна
Организма има голяма нужда от благодарността, защото чрез нея ти растеш духовно. Благодарността е качество на небето. Неблагодарният човек е земен.
Благодарността носи здраве, защото тя е процес, чрез който се обновяваш с небето. Обновяване може да има и с определени песни и определени картини. Те са духовна храна, която е носител на растежа и извисяването. С формула и картина взаимно се усилва образът.
Човек, когато е благодарен, живее в Духа, защото самата благодарност се храни от Духа, т.е. от Светлината.
Вярата е също символично духовен витамин, духовен импулс. Тя съществува в духовния свят, а в Божествения свят същественото е Любовта.
Ако благодарността или вярата липсват като елементи в организма, равновесието се нарушава.
Учителят казва: „Истинската благодарност е тази, която не се изменя при всички условия на живота“.
Много важно! Благодарността е пряко свързана с причинното тяло. Тя усилва волята.
Благодарността привлича вътрешни сили, а недоволството – външни.
Закон е: Колкото повече работиш върху себе си, толкова повече се усилват благодарността, вярата и Любовта.
Хората обичат слънцето защото в него има много духовност.
Богомилите казват: „Слънцето е радостно, защото е духовно.“ Това означава, че за да сме радостни, трябва преди всичко да бъдем духовни. Иначе ще носим сянката на радостта.
Според Богомилите Бог е скрит в слънцето. То е духовно същество и колкото повече мислиш за него, толкова повече се одухотворяваш.
Брат Михаил говори за Сурия Йога: Сурия Йога означава контакт със Слънцето. То е една от най-силните идеи на Словото.
От Свещената книга на Хермес знаем, че Словото е хляб, който храни сам себе си.
Лао Дзъ казва: „Истинският подвиг живее в тайната“.
Истинската жертва е вътрешен процес. Жертвата е пряко познание на Реалността (разумност, съзнателност, осмисляне, жертва).
Няма човек, който да не е жертва на някакви външни или вътрешни същества, идея и т.н. Но когато се жертваш съзнателно за Бога ти се опознаваш.
Силата на един Учител е в това, доколко може да ти съдейства да се опознаеш. Без самопознание ти не можеш да оживееш.
„Дао дъ Дзин“ – Лао Дзъ. Тази книга се издига над цялата китайска култура. Означава „Книгата на разума и добродетелите“.
Дао – майката, т.е. основата на Вселената. Майката е символ на Любовта, т.е. на Първичната субстанция. Само във връзката с Любовта ние можем да познаем себе си. Без Любов ние не можем да направим никакъв прогрес, нито една крачка.
Окултният ученик трябва да има конкретен план за подобряване на себе си. Свещените книги иначе ще бъдат за него пречка. Когато има пречки, Дао отсъства. Пречките са дело на ума, а умът не е истинската основа.
Лао Дзъ казва: „Аз не зная неговото Име, но Го наричам Дао“. Когато един Велик Учител казва „аз не зная“, това означава, че той върви по пътя на себепознанието и себевдълбочаването.
Да познаваш себе си означава да развиваш будността си за всеки идващ миг. Защото чрез будността ще можеш да навлезеш все по-дълбоко и все по-навътре в себе си.
От болния се иска – вглъбяване, изолация от външни мисли и процеси, за да черпи вътрешни сили.
Лао Дзъ казва: „Дао е същество непостижимо и непонятно. Вечното Дао няма име“.
Той е непостижим, но доловим. Долавянето е процес на Дао, процес на чистата духовност.
Свещените книги се разбират само по един единствен начин – чрез себепознанието. Познанието на себе си е влизане в центъра на окръжността.
Много хора четат Свещени книги, но не се ръководят от Духа.
Дневник на будността означава: мълчание; проникване в нещата (мълчанието го определя); тотално наблюдение (това е участие на Духа, това наблюдение е носител на живота в Духа).
Стига се до извода – не отричай света, а се отречи от своя изопачен ум.
Лао Дзъ казва: „Дао е скрито, безименно и заради това е недостъпно за познанието“.
Някой заминал за другия свят, но светът е в него. Тогава заминал ли е той?
Дао се разбира най-вече чрез себепознанието.
Според Кабала първото магическо познание е себепознанието.
Себепознанието не означава пълно разбиране на Дао или на Абсолюта.
Лао Дзъ казва: „Дао е празно“.
Бездна – много силна дума. Символизира дълбоката вътрешна същност на човека и неговият Дух. Това е идеята за необятност.
Дълбокият мир е една идея на бездната.
Ако при много голяма опасност ти останеш спокоен, тази опасност няма да те хареса, защото тя се изгубва в бездната, т.е. в необятното Дао. Така опасността си отива, а ти си проверен.
Лао Дзъ казва: „Дао има за свойство Вечност, Вездесъщност, Неизменност. Дао е Абсолютно“.
Тишината е една идея на Вечността.
За учениците: Ако отидеш на Рила и се усамотиш на четвъртото езеро, в теб ще настане една тишина. Тази тишина не е истинска, тя е чужда. Това е тишината на Рила, на четвъртото езеро, тя е взета назаем. Тя не е твоя. При това положение ти си зависим от Рила и от четвъртото езеро. Който е зависим от това, не може да познае Духа. Това означава, че трябва да имаш изработена в себе си своя тишина. Тогава няма да имаш желание да бягаш от света. Защото щом си зависим, ти ставаш уязвим.
Лао Дзъ казва: „Дао е несътворено, то е произлязло от небитието“.
Учителят казва: „Истинската Реалност е небитието“.
Но за да влезеш в небитието, трябва да влезеш през Посвещение. По обикновен път не можеш.
Скритият символ на планината е, че тя е нещо несътворено. Когато Учителят е ходил на Рила, той е имал идея. Когато ти отиваш на Рила и мислиш, че постигаш нещо, това е бягство. А сега не е време за бягство. За учениците сега светът е пълен с възможности за едно велико необятно израстване.
Лао Дзъ казва: „Дао е принципът на всяко едно движение и на живота“.
Обикновените хора се движат от други хора. А животът на Посветените не се движи от други хора. Посветеният сам контролира съдбата и живота си. Животът се управлява преди всичко чрез контрол. Контрол – то е едно от имената на Духа.
В контрола се намира най-висшето движение.
Волята може да направи най-могъщото вътрешно движение.
Който лети високо, вижда ясно (окултен символ на волята).
Лао Дзъ казва: „Дао е причина на всички същества и прояви. Дао ги произвежда“.
Полетът към високото има отношение към волята. Ангелите нямат крила, но имат тази воля, която символизира крилата.
Лекция, държана на 22 април 1994 г. Варна
Молитва за България:
„Господи, направи от България свой дом.
Господи, приеми България в Твоята Реалност и възстанови нейното име във Всемирния Храм.
Господи, съгради България отново от Светлина и хармония.
Господи, прояви своята безкрайна милост и освободи България от силите на тъмнината“.
ФОРМУЛИ ЗА ЦЯЛОТО.
ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯ ЗА ЦЯЛОТО
Бог е субстанция, в която съществува Вечността. Молитвеното Слово е възвръщане към тази субстанция. Бог е дал Христос, който е част от Неговата тайна субстанция.
Христос дойде и разгроми тъмните сили, защото е представител на тази Първична субстанция. Той ни даде правото да използваме Неговото Име и това е много голяма чест. Неговото Име е част от Великата и Първична Тайна, излязла от Дървото на живота. Това означава, че то има Божествена стойност.
Само този, който изхожда от Бога носи живот и има космическа цена.
Учителят казва: „Христос е центърът“.
Учителят казва: „Досега ангелските йерархии са се занимавали с развитието на човека и човечеството. Сега вече сам Бог поема това ръководство“.
Според окултната наука в миналото са идвали ръководители на човечеството от планетни сфери на нашата слънчева система. От епохата на Христос, самият Божествен Дух, Космичното Слово поема ръководството на човечеството. Той е и ще остане най-големият авторитет и централна религия за целия свят, като сам се вселява във физическо тяло. Това физическо тяло на Месия е подготвяно от четиридесет поколения. Сам Авраам е подготвял кръвта, за да се изпълни мисията.
Името Христос или Господ е есенция на Първичната субстанция. Който вярва в това Име, ще помогне за преобразяването и на себе си, и на България, и на света.
За важността на молитвата: „Постоянно се молете“ – това съгражда Първичното тяло, (тялото на Истината, според Учителя).
Учителят казва: Бялото Братство от сто милиона години не е променяло никога своите закони.
Лао Дзъ казва: „Дао е силата, която дава живот на съществата. Неговата мощ ги образува. Неговата сила ги осъществява“.
Живот има само при свободата от сатанинско влияние. Дао е силата, която освобождава от това влияние и Дао е силата, която възкресява. Победата на Бога е във възкресението. Неговата сила усъвършенства. Усъвършенстването е постепенен процес на пречистването. В чистотата човек се познава и оживява. В нечистотата човек става смъртен, в нея е гроба на човека. Дао е силата, която дава живот на чистотата.
Според окултната наука чистотата е най-големият помощник в еволюцията на човека, защото чистотата е основа по пътя навътре. Само тази основа може да унищожи съмнението и страха, защото в нея работят висшите сили на Духа.
Лао Дзъ казва: „Ние заради това имаме големи мъки, защото имаме тяло. Когато нямаш тяло, каква мъка имаш тогава?“.
Според Кабала чистият е освободен от материята, от веществото. Тогава можеш да бъдеш в тяло, но си свободен.
Лао Дзъ казва: „Само в Дао изчезват всички противоположности, които владеят света“.
Пътят на Дао дава себепознанието, а то дава увереност от която няма изключения. Дао лекува противоположностите.
Лао Дзъ казва: „Злото изтъква степента на доброто и тъмнината изяснява светлината“.
Можеш да се излекуваш от една мрачна болест, но ако невежеството остане, ти пак си болен. Целта на болестта е да изясни Светлината, но при условието на истински стремеж.
Учителят казва: „Невежеството – то е най-трудно излечимо“.
Невежеството се побеждава с Мъдрост и тъмнината изяснява Светлината.
Много важно: Невежеството се побеждава с истинска нравственост.
Лао Дзъ казва: „Истинската нравственост е насочена към отдръпването от този преходен свят на противоположностите. Чрез тях човек трябва да се върне във Вечното Дао, във Висшия Разум“. Противоположностите имат своя цел – да те върнат в Реалността.
Учителят казва: „Бог можеш да го срещнеш само по пътя на вглъбяването“.
Нравствеността е насочена навътре. Да станеш вътрешен, а не външен. Външният човек е човек на ума, на повърхностното.
Христос казва: „Моето царство не е от този свят“ – света на ума и неговите сънни творения.
Външният човек (на ума) никога не може да бъде нравствен.
Лао Дзъ казва: „Във Вечността няма противоположности“.
Именно за това човек трябва да се оттегли в своята вътрешност, където той намира своята собствена същност и Висшия Разум.
Когато имаш външни отношения към Бога, никога не можеш да познаеш себе си.
Учителят казва: „Истинските отношения между хората се намират в подсъзнанието, в душите“.
Съответствия:
Съзнание – сърцето,
Самосъзнание – умът,
Подсъзнание – душата,
Свръхсъзнание – духът.
Когато хората имат външни отношения, думата Вечност за тях е без значение.
Лао Дзъ казва: „Учението за мълчанието и недействието малцина постигат в света“.
Всички есенциални сили се намират в мълчанието, в тишината и в недействието.
Учителят казва: „Тишината е пълна с блага“.
Бог отключва тази тайна само на тези, които Той си избере. Неговият избор е безгрешен.
Лао Дзъ казва: „Светият човек пребъдва в дейността на недействието“.
Тази тайна на недействието осветява мрака. Мракът има тайно лице, скрито в недействието, в небитието, това лице е светещо. Ако в човека има и най-малката илюзия, той няма да види скритата Светлина. „Лицето“ – това не са тайни на вярата, а на Мъдростта. Вярата е само подготовка за Мъдростта.
Лао Дзъ казва: „Святият човек върши поучение без думи“.
Учителят казва: „Само гледайте какво върша, не е необходимо да четете моите лекции“.
Лао Дзъ казва: „Мълчанието или неговоренето е Неговата проповед“.
За да проповядваш това Свещено мълчание трябва да си се слял с Дао или с Бога. Да се слееш, значи да действаш както иска Бог. Защото който действа в съгласие с Дао, става едно с Дао.
Лао Дзъ казва: „Главните добродетели на Светия човек са качествата на малката воля: скромност, отстъпчивост, пестеливост, пожертвователност“. – Все добродетели на малката воля. Те са силите, които дават власт над силите на тъмнината.
Например някъде се води разговор за ел. техника, всички говорят и не разбират, а ти разбираш. Трябва ли да вземаш думата? – Не, или само ако бъдеш поканен от Бог в някои от тези хора. Това е мярка за скромност. Трябва да има различаване.
Закон от Боян Мага: Храмът е сияещ, когато познаеш Бога.
Святият човек е човек на пълнотата. Той представя пълнотата на съществуването. Святият човек не трупа. Колкото повече употребява за човеците, толкова повече има. Колкото повече дава на хората, толкова повече има.
Даването е процес на забогатяване. Това е Божествен процес, метод на Слънцето.
Учителят казва: „Щедрият никога не обеднява“.
Лао Дзъ казва: „Оръжията са оръдия на нещастията, а не оръдия на мъдреца. Светият човек е миролюбив, той отбягва борбата и войната, освен в крайна нужда. Святият човек е тихата красота на космоса. Той е и вечната красота“.
Според Кабала един от символите на Древното Сияещо Същество е наречено Святият Старец или Древният по Дни.“
Лао Дзъ казва: „Святият човек побеждава със спокойствие и не е горд. Той побеждава и не тържествува, не се превъзнася“.
Това доказва и закон в Кабала: Всички Велики неща са лъчезарни.
Човек може да разбере само Същността – това е Безкрайното и Неограниченото. Крайността и ограничеността не могат да се разберат.
Когато станеш Божество не можеш да разбираш крайното, защото си вече Безкрайност. Няма крайности в Безкрайното.
Лао Дзъ казва: „Висшето познание се състои в познанието на Дао, което обгръща в единство всички противоположности“.
„Откровението на Йоан“ е една от най-силните книги, които съществуват на земята. От нейното разбиране зависи и бъдещето на ученика, и точно какво бъдеще.
Лекция, държана на 29 април 1994 г. Варна
Възкресението на човека е възкресение на неговите добродетели. И понеже вътрешните сили в човека са в дисхармония, то една от задачите на Христос беше да хармонизира тези вътрешни сили.
В обикновения човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга посока, а силите на волята в трета.
Христос внесе Любовта като сила в земното развитие. След развитието идва освобождението. Любовта е сила, която може да възкреси всичко, което е умъртвено в човека. В пътя на слизането човек е умъртвил много неща в себе си. И сега пътят на човешката душа към Бога се открива, когато Христовата сила (т.е. Любовта) хармонизира трите елемента – умът, сърцето и волята.
Когато човек организира умът, сърцето и волята си, той постепенно изгражда своето безсмъртие и така се хармонизира с Висшия свят.
С идването на Христос Отец беше изпратил своята Любов, която проникна в цялата земя, в цялата планета и постепенно я преустройва. По такъв начин земята ще реализира своята мисия.
Въпросът за Любовта е съществен и трябва да се разбере, защото когато в един въпрос има Любов, има и дълбочина. Тогава в него има и аура, т.е. духовност.
Съществено е, че за да получиш правилни отговори, трябва да зададеш правилни въпроси. Един въпрос е отношение към цялото небе и се наблюдава от много същества.
Когато Словото на Любовта проникне в душата, образува се една общност, братство. Любовта е основата на братството.
Има един въпрос в живота, който дава разрешението на всички други въпроси. Ученикът трябва да открие този въпрос вътре в себе си.
Учителят дойде в света да извърши нещо специфично. Точно в специфичното се крие новото, което идва. Защото, ако Той беше донесъл това, което е отпреди, всичко става безсмислено.
Всяко едно окултно движение е винаги един нов импулс на духовния свят. Същевременно е ново слизане на Божествения Дух. Всяко ново слизане на Духа е от една непозната за света област на субстанцията. Така се раздвижват нови пластове на мисленето. Във всяка една епоха на човешкото развитие се развиват различни страни на човешката природа. И затова са необходими различни методи.
Какво е метод? – Методът е път, фокус, в който се проектират специфичните енергии на Духа. Например, когато развитието поставя нови задачи, искат се и нови методи, защото, ако се приложат старите методи, те ще донесат зло. Същественото, което трябва да запомните е, че злото не е нищо друго, освен опит за приложение на старите методи при новите условия на живота. Новите методи идват от нова, по-вътрешна област на битието. Те носят нови сили и енергии. Те носят новите и най-необходимите елементи на съзнанието.
ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН
„Книга на Тайните“
Всичко преходно е само символ на проявяващото се Божествено начало в света.
Думите са символи на Духовни реалности.
Откровението на Йоан е едно от най-великите откровения, които някога човек в плът е получавал. Откровението на Йоан е предадено от Христос, а Христос го е получил от Отец. Ето защо тези книга има изключително значение.
Много голямо тщеславие е, ако някой обикновен човек мисли, че може да проникне в тези тайни. Много са тези, които са се опитвали да тълкуват Откровението и Свещените книги. Кабала казва: „Горко на този, който тълкува външно Свещените книги“. Външното води към смъртта. Тук става въпрос за тези, които се хващат за буквата, а не за Духа.
В противоречието има голяма красота. В противоречието има една много важна цел. Когато едно голямо противоречие идва в твоя живот, скритата цел на това е, че то иска ти да намериш един по-дълбок и вътрешен смисъл на нещата.
В Откровението на Йоан е изнесена окултната наука в символи. Много стихове потвърждават, че това е окултна книга (езотерична, вътрешна).
Когато Христос слиза на земята става коренна промяна, при която методите на Посвещение се изменят.
Според окултната наука целият сетивен свят и живот, който ни обкръжава е физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност. Тази действителност е неуловима за хора с обикновена будност.
Физическият свят е израз на едно вътрешно и Божествено съществуване.
Откровението на Йоан съдържа най-великите Истини на Християнството. Това е Откровение, което е дадено на християнски Посветен. Само на един Посветен се разкриват тайните на битието и живота и тайните на човешкото развитие.
Окултната наука казва: „Христос имаше голяма мисия, но тя не е още изпълнена напълно“. Затова слезе Учителят и затова ще има и Второ пришествие.
Учителят казва: „За да бъде разбрано Откровението и Евангелието, те трябва да бъдат преживяни“. Понеже не са преживяни, преводът на Библията не е точен.
Учителят постепенно обяснява дълбоките окултни закони на Библията, защото той носи и нови методи.
Знае се, че Христос още не е спасил хората, а само е посял семето и затова Той ще идва втори път. Но едно от най-важните неща е направено – посято е спасението! При първото идване Христос донесе само един вид спасение, това е духовното, но физическото още не е дошло. Това означава, че ще има ново пришествие и нова промяна на материалните тела, и нови методи.
Според окултната наука всичко, което става като факти и явления на физическия свят, съществува в астралния, духовния и Божествения свят. Фактите и явленията в Божествения свят съществуват като Идея или Първообраз. В духовния (ангелския) свят към идеята са прибавени и съответните духовни сили на този свят. В астралния свят тази идея се явява като образ.
Според окултната наука причините на явленията във физическия свят се крият в невидимия свят. Това означава, че това което се изявява физически, има свой архетип или първообраз в по-висшите светове.
Неверието трябваше да се заплати много скъпо и Отец определи своята Свещена жертва. Той даде живот на Своя Собствен Син (първообраза), като откуп. Резултатът беше унищожение на физическото тяло на Иисус като беше разпънат на кръст.
Според окултната наука Мъдростта на Христос се крие в това, че Той прие доброволно и съзнателно жертвата.
Закон е: Който се старае да избегне една трудност, непременно ще срещне още по-голяма трудност.
Ако Христос не беше приел жертвата, Той щеше да се отклони от своята Божествена отговорност. Но тук именно е силата на Христос, Той не избегна, а разреши.
Окултната наука казва: „Който разрешава, му се дава да разбере смисъла“.
В Откровението на Йоан се изнасят именно първообразите на невидимия свят. Това става чрез Откровението в символи.
Посланията на Йоан са отправени не към църквите, а към седемте културни епохи на Петата раса.
Седмата раса е която ще снеме Царството Божие на земята, затова посланието е обръщение към седемте раси. А седемте тръби, за които се говори, представят развитието на седмата раса и великият небесен живот. Затова ангелите с тръбите представят (символично) хармонията на сферите или Небесния свят.
Окултната наука казва: „Ангелите с тръбите представят първичните духовни есенции на световните явления“. В случая тези явления се излъчват от символа на тръбите и ангелските сили, които стоят зад тези символи. Чрез тръбите се изливат тези сили в света на явленията.
За противоречията и трудностите: Адските сили, които ви затрудняват, могат да ви донесат много вътрешна сила и Светлина. Това е пътят по който израства ученикът, защото целта на големите противоречия е да познаеш скритата Истина в него. Учителят казва, че колкото е по-голямо едно страдание, толкова е по-голямо и Посвещението. Ако един човек може да издържи едно много голямо страдание, той ще може да влезе и в едно много голямо Посвещение.
Ученикът страда, той страда до край, максимално, защото тук, в този момент на това сгъстено страдание, са струпани всички сили, всички хора и същества от миналото, с които той е имал пряка връзка и те си искат своето. В това максимално страдание, ако той оцелее, това Учителят го нарича „ликвидация на века“, т.е. ликвидация на кармата. Тогава вече ученикът се превръща от ученик в служител на Бялото Братство, ако издържи цялото това напрежение, тези психически дългове от миналото в своите отношения. Това е пътят по който израства ученикът.
На повърхността на трудностите работят тъмни сили. Във вътрешността работят силите на Светлината, ангелските йерархии и ако ученикът издържи, ще получи нови методи и Посвещение. В дълбочината на всяка трудност са скрити ангели. Същественото е дали ще направите вътрешна връзка с тях. Когато издържите голямото страдание, те ви просветляват.
В една голяма трудност са скрити вътрешните сили на природата.
Лекция, държана на 6 май 1994 г. Варна
СЕДЕМТЕ СТЕПЕНИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Христос е показал пътя на ученика (седемте степени) със своето слизане. И накрая Възкресението не е нищо друго, освен връщане в Божествения свят.
Сътворението е един сгъстен образ на висшия свят. Долу са подобията, т.е. копията, а горе е останал оригиналът. Горе е първообразът.
Бог е отпечатал в копието своята фина и невидима природа, за да могат копията да изучават оригинала и така да си изградят тялото на Истината.
Учителят казва: „Има седем степени, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над тъмните сили“.
За да стане ученикът господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергията на неговите състояния. Ученикът в своето ученичество трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни и творчески сили.
Изпит в окултната школа: Някъде ще те засегнат и тези, които действат срещу тебе няма да бъдат прави. Според Учителя трябва да се смириш, да отстъпиш, да благодариш, а не да защитаваш правдата. Това е метод при който ще я надраснеш и после ще получиш едно просветление от по-дълбока степен. Ако започнеш да я защитаваш остро, ти няма да имаш това смирение от което ще дойде онова просветление, което Учителят ти е подготвил. Някой път при защита на правдата можете да загубите много повече, отколкото ако отстъпите.
ПЪРВА СТЕПЕН – ОБРЪЩАНЕ КЪМ БОГА
Учителят казва: Нечистите духове ги е страх от Светлината, но човек докато е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Щом си обърнат с гръб към Бога в твоя живот има тъмнина. Затова трябва да се обърнеш с лице към Бога. Без определяне (обръщане) в Бога твоят живот не може да се устрои.
Учителят казва: „Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху тях от миналото“.
Учителят казва: „Обръщането е от Бога“. Има степени, които зависят от човека, а не зависят от Бога, за които лично човек трябва да направи усилия. Тази степен не зависи от човека. Тази степен е от Бога. Когато тези неща (работата на Бога и работата на човека) се съединят, когато всеки изпълни своите длъжности, става хармонизиране и разбиране на своя път в живота.
Да се пречистиш, преведено на окултен език, това значи да си си поставил висша духовна цел.
И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец не го привлече“. По-вътрешния превод на този стих е: Никой не може да влезе в духовния свят, ако Отец не го привлече.
И после още един момент: И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, Словото не му покажа пътя.
Тук трябва да се разбере, че има две взаимно свързани положения. Първо трябва да бъдеш привлечен, а после е разкриването на пътя. По друг начин казано: Първо действа Отец, а после Синът, т.е. Словото. Това означава, че Духът е началото на всички неща. Когато Духът действа и привлича една душа, тогава се явява и Словото, което упътва тази душа.
Всичко това означава, че когато една душа е привлечена, в нея има условия за Словото. Това значи условия за развитие, а развитието е пътят към съкровеното знание.
За най-съкровеното знание, дори и вечен стремеж да има ученикът, няма да му стигне. Тук се разграничават три неща: Първо, най-нисшата степен, това са амбициите, второ – влизане в стремежа и трето – стремежът трябва да се превърне във жертва. Точно жертвата е влизане в най-съкровените тайни на живота. Значи от амбициите към стремежа, и от стремежа към жертвата. И всеки, който иска да върви по пътя към съкровеното знание, той трябва да пречисти своя ум и своето сърце, за да може в неговия живот да се включи волята – волята, която обхваща в себе си Словото или Сина, защото само Синът може да отиде при своя Отец и да бъде привлечен завинаги.
Ангелите с тръбите представят първичните духовни есенции на световните явления. Чрез тези есенции съществата и нещата се съграждат. Например окултната наука казва, че стремежът се поддържа от вътрешни есенциални сили. Въобще съществата се поддържат и съграждат от така наречения стремеж.
Стремежът се поддържа от духовния свят. Волята, ако е свята, се поддържа от Божествения свят.
Истински стремеж е този, който не угасва никога. Когато говорим за Висшата Воля, това всъщност е Духът. Всички съкровени тайни се съхраняват именно в тази Висша Воля, което означава, че само с една Висша Воля може да се проникне в тях.
Астралният свят е свят на образи. Например в Откровението на Йоан има дадени образи, във вид на четири вида коне. Символичното им значение е: Бял кон означава светлото и първично състояние на душата. Червен кон, това е когато в душата са се явили противоположни елементи, т.е. смесени елементи. Черен кон – образ на падналото съзнание, това е душата която е оплетена в материята.
Според окултната наука цветовете са вътрешни същности и те работят отвътре навън.
Колкото повече се разгръща нашият стремеж, толкова повече той се превръща във воля. Символично, волята е най-дълбоката и вътрешна същност в човека и тя отговаря на идеята на Слънцето. Слънцето е идеалната форма, то се смята за идеала на космоса, като образ, като идея, и именно затова около него кръжат всички други сили, за да се усъвършенстват. Ако Слънцето е най-важното за външния свят, което усъвършенства планетите, плодовете и т.н., то Христос представя Слънцето на духовния свят, това е вътрешната идея, и според Учителя, всички могат да се развиват само чрез Него.
Слънцето е един първообраз в който се помещава Безкрайността. Всички съкровени тайни живеят в Духа, т.е. в Неговата Воля.
В далечното минало човек не е имал индивидуална душа. Окултната наука казва, че в далечното минало човек е принадлежал на групова душа, както и цялото животинско царство. После от груповата душа постепенно се отделя индивидуалната душа и започва своето развитие и съществуване. Човешката групова душа в астралния свят се свежда до четири главни типа или образа: Първият образ е Лъв – това е външната царственост, която е отражение на битието. Вторият образ, това е Телец – това означава устойчивост и търпение, това са вътрешните сили на Божественото отражение. Третият образ е Орел – това е външната висота, която трябва да стане път към вътрешната и Божествената висота. Четвъртият образ е това, което се нарича Човек – това е идеята човек, която се отделя постепенно от животинското царство.
Тези тайни са се разкрили във миналото (Йоан е прероденият Хермес) и сега той отново повтаря едно грандиозно Откровение. В миналото това се намира в Арканите (Свещената книга на Хермес) и сега тези Откровения по нов начин се дават в Библията.
На Йоан се разкриват тайните на Битието и това става чрез духовния поглед на Йоан. В миналото така му се изявил астрала и затова идеята за Сфинкса е станала като една идея, която е пазач на тайните.
В центъра на тайните винаги стои Божественият Дух. Освен това тайните на живота са скрити в символите. Например един от тези символи е сътворението. В Кабала се казва, че Бог оттегли мощната си Светлина и остави едно място, където да се създаде светът. Кабалистите казват, че създаването на света отне част от Светлината. Величието, което виждат кабалистите в този жест на Бога, жест на жертва е изразен в следната идея: Те казват, че Уникалната, Святата, Ослепителната и Божествена Светлина беше намаляла, за да даде живот на душите. Сега тази Светлина в душата е живата искра и постепенно чрез стремежа и волята тази искра ще разгърне своята сила и ще стане ослепителна, и отново ще се върне в своя дом, който е наречен Царството Божие.
В искрата има безкрайни възможности (става въпрос за човешкия дух), защото Бог е скрит в нея и тя определя Неговите възможности, а те са безкрайни.
Откровението ни описва преживяването на един християнски Посветен. Окултната наука казва, че Откровението на Йоан се разкрива в процес на Посвещение. На окултен език, това означава, че Откровението на Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Точно за това тя е била наръчник на Богомилите, Розенкройцерите, окултистите – това е била тяхната основна книга.