Част 4
Важно! Жертвата е, която е създала космоса и дълбочината на живота. Жертвата изхожда от най-дълбоката област на Истината, т.е. от Волята на Бога. Затова чрез жертвата осмисляме своя живот. Такава е Волята на Небитието, т.е. чистото Божествено поле (Реалността).
Всички, които стават съзнателно жертви, стават Негов огледален образ.
Волята е най-великата сила и тя е, която вдъхва живот в космоса. Най-дълбоката енергия и в човешкото, и в Божественото битие, произлиза от тайната на волята. Волята се изразява в безкрайното разнообразие на космоса.
В центъра на окръжността се намира Волята Божия. Целият космос е едно отражение на този център. Лъчът, който излиза от този център (Волята) се нарича просветление или интуиция.
Окултната наука казва: „Волята е най-висшата същност на Божеството и тя е образът на скритата Истина (воля родена от съединението на Любовта и Мъдростта)“.
Най-голямото изявление на Бога е там, където има воля.
Най-висшата окултна и Божествена природа познава себе си във волята.
Чистият лъч на волята се нарича Буда.
Човек греши, понеже неговата воля се е отделила и е пожелала да стане самостоятелна. За да работи самостоятелно и мъдро има едно условие: връзка с Божията Воля. Иначе при тази самостоятелност човек ще се отклони от еволюцията. Защото човек може да стане самостоятелен, когато е постигнал символа на Агнеца – идеята за самоотричането, великата жертва.
Тишината е врата за Бога. Тя е Негова същност и Негово древно име. Без тишина, която е врата и която Го приема, ти ще останеш уязвим. Ти можеш да живееш в тишината само когато си познал Любовта, а това е вратата на Богопознанието. Всеки ще открие тайната на живота си в своята най-дълбока тишина.
Христос казва: „Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат. Ето, ще ги накараш да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те възлюбих, понеже си опазил моята заповед да търпиш. И Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде в цялата Вселена, да изпита ония, които живеят на земята“.
Важен закон от Учителя: В двехилядната година ще се случи събитие, което коренно ще промени света – това събитие е духовно.
Защо идва и трябва да дойде този изпит? – Защото всеки лично трябва да се срещне със злото. Змията представя концентрирана енергия на злото. Това е изпит за вътрешността на съществата. Този изпит идва за да утвърди твоята Божественост (за будните). Само чистите ще се утвърдят във висшата енергия.
Библията казва: „Само чистите по сърце ще познаят Бога“.
Сърцето означава динамичния ключ, метод, чрез който Бог отстранява злото. По този път на изпитанията чистият ще се познае, ще оживее и ще стане безсмъртен.
Нечистотата ще бъде гроб за нечистия.
Окултната наука казва: „Чистотата е най-големият помощник в еволюцията на човека“.
Чистотата е основа по пътя към дълбините навътре. В чистотата работят висши сили, които унищожават съмнението и страха.
Когато един човек има много големи проблеми, той ги разрешава с вяра, а не с умуване и мислене. Ако вярваш, че един въпрос ще се разреши, не е необходимо да мислиш, защото вярата ще привлече Духа.
Ако един човек говори много за своите тежки проблеми, това означава, че самият той е станал проблем. Нечистият винаги ще има проблеми, ще го обсаждат винаги, защото невежеството е неговият най-голям проблем и трън.
Ти можеш да се излекуваш от кармична болест, но ако невежеството остане, ти пак си болен. Това е закон.
Идея на Христос е, че ще опази избраните от голямото изпитание, което ще стане в цялата Вселена. Големите изпитания разрешават въпроса за живота на този, който се е отклонил.
Христос казва: „Ето ида скоро. Дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой Венеца“.
Да устоиш в Господа това означава да съхраниш живота. Търпение до край! Нетърпение, това е неразбиране. Търпение значи разбиране.
Търпението изхожда от Любовта. Ако искаш да преобразиш някого – с търпение, с постоянство ще постигнеш това.
Христос казва: „Който победи ще го направя стълб в храма на Моя Бог, откъдето няма да излезе вече вън и ще напиша на него Името на Моя Бог“.
Новият Йерусалим, Давидовият ключ означава новият човек, който слиза отгоре (свързано е с духовните тела).
Давидовият ключ: Духът има ключа, а ключът има власт над човешката природа (воля, контрол и т.н.) Това е един велик метод, мощен процес на човешкия дух.
Който има волята никакъв външен процес не може да му повлияе. В това число и Учителят също не може да му повлияе.
Учителят пред всички от Братството се е скарал на брат Михаил и го е обявил, че служи на Черното Братство. Всички са се отдръпнали от него, но той само усилил волята си и заработил още по-силно за учението. Това показва, че е издържал проверката с Любов и издържал тежкия изпит изпратен от Учителя. Затова е заслужил да отиде като Посветен във Франция.
Шестата раса се ражда сега от дълбочината на Новото учение. И днес постепенно цялото човечество се подготвя за нея.
Учителят казва: „Това е расата на светещите“. Тази раса е вече оформена, образувана, но понеже слиза постепенно, не може да се види.
Учителят казва: „В Шестата раса писмата ще се пишат със силата на волята. Те ще се пренасят духовно през пространството чрез волята“.
Писмата това са човешките мисли.
Новата култура носи в себе си волята, която извлича есенцията от старата култура и ще я превърне в нова наука за Светлината. Възгледите и стремежите коренно ще се променят и преобразят. Природата ще се изучава духовно и ще разкрие нова красота, която принадлежи на новата духовност.
За да влезеш в новата култура, в новите духовни условия трябва да обожествиш своята воля.
За всеки човек: Силата на волята му зависи от неговото минало, от запаса на неговите Свещени добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и т.н. Ако имаш запас ще имаш и вдъхновение. Вдъхновението е красив лъч на Вечното просветление.
Истински волевите същества са изчистени и напълно добродетелни, без примеси. Когато две такива същества влязат в съюз, те се обогатяват взаимно, защото си предлагат един на друг Бог, т.е. своята чиста Божествена Същност. Така връзките стават вечни и неизменни.
Да се обменяш с Бог, това е Вечен празник, Вечно вдъхновение.
Често говоря за орела, защото полетът му е красив, действията са контролирани, движенията спокойни и уравновесени. Това са действията на Духа.
Величието и разгръщането на волята могат да се разберат само когато си смирен. Тогава ти си Божествен, духовен и цялостен.
Бог живее в Храма на смирението. Засега Храмът (сърцето) не е подготвен, затова Бог още не живее там. Когато сърцето се подготви, то ще привлече чистата Божествена Любов в себе си. Тя ще привлече могъществото на Божествената Воля. Тогава човек ще стане велик проводник и двигател в живота на хората и народите.
Ученикът има важна мисия: да стане воля, двигател за другите.
Тъмнината е винаги безпомощна, защото е външна сила. Тя губи дори когато печели. А ти печелиш дори когато губиш. Тъмнината, когато измъчва човека, не усеща как се ражда ученикът. Стани воля, двигател, тотален, проникновен, победи мрака със силата на Любовта си.
Нечистият не може да познае Реалността, защото не може да проникне в себе си.
Мъдростта се постига само от тези, които проникват дълбоко в себе си, които познават своята чиста Божествена Същност.
Лекция, държана на 23 септември 1994 г. Варна
Говоренето е само едно от средствата за съобщаване между съществата. Мълчанието е друго средство.
Който е изучавал науката за мълчанието, знае как да говори. Който говори много, губи своя Божествен образ.
Окултната наука казва: „Мълчанието е стихията, в която се съгражда истинският ученик“. След като се съгради той изявява истинските знания.
Има три вида мълчание:
1. Обикновено,
2. Идейно или съзнателно,
3. Специално мълчание или Свещено.
Мълчанието е едно от най-желаните качества за окултния ученик. То е важно за доверяване на вътрешни тайни и за тяхното опазване.
Има едно проговаряне, което показва, че сме сгрешили и че веднага една Божествена врата се затваря за нас. (Да се размишлява.)
Мълчанието е метод, чрез който ние се ограждаме и изолираме от неканени мисли, защото при изговарянето ти вече си я поканил. Това означава, че вече си се обвързал.
Важно правило на квакерите и за окултния ученик: Постоянно да си зает с любимите си мисли! За квакерите важи за всяка минута. Почти съвършено правило. Има само една грешка. Друг път ще я обясня.
Чрез мълчанието обикновеният живот рухва и прави място на много по-дълбок вътрешен и неизмерим живот.
Идейното мълчание изработва равновесие и владеене на вътрешните окултни сили. Мълчанието изработва различаване, а това помага да се виждат лошите мисъл-форми и да се избягват лесно.
Важно! Мълчанието усилва увереността в ученика.
В най-висш смисъл истинският живот е изтъкан от мълчание. Това се намира в дълбочината на човешката душа и в тази сфера обитават ангелските йерархии. Тук в дълбочината на душата се намира вярата като абсолютна Реалност.
Мълчание и молитва постигат контрол, който превръща мисълта в покорно оръжие за висшите цели на Духа.
Мълчанието е в по-висока позиция от звездите и е по-дълбоко от смъртта.
Мълчанието е висша окултна наука. Метод на висшия свят – да работиш, твориш, сияеш в мълчание.
Учителят казва: „В невидимия свят ме знаят като най-мълчаливия“.
Злото се чувства неудобно на няколко места:
1. В благодарността – там злото мълчи. Ако един човек или ученик е изпълнен с голяма благодарност, това е висша молитва. Човек може да не се моли за такъв човек, защото благодарността е завършения процес на молитвата.
2. В мълчанието злото не може да се развива.
3. В свещенодействието злото не може да се проявява.
Послание до Лаодикийската църква (седмата културна епоха).
„До Ангела на Лаодикийската църква пиши: Така казва Амин, Верният и Истинският свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те избълвам из устата си… Който има ухо нека слуша. Така казва Амин“.
Амин – едно от имената на Христос. Името на проявения и могъщ Принцип. Това е проявената Божествена Същност.
Тези, които приемат принципа на новото християнство, те ще влязат в Принципа, т.е. в Амин, а това е законът на единството, в което ще се съхранява живота.
Които не приемат новото учение, остават в лагера на смъртта – „нито топли, нито студени“. И затова ги „избълва от устата си“. Това означава една могъща проява на Суровата Истина. Защото „избълва от устата си“ ще означава, че тези същества отпадат от развитието, т.е. тяхното развитие се отлага за бъдещето.
С тази културна епоха завършва цикълът на една остаряла Пета раса, започнала от древноиндийската култура. Цикълът завършва със седма културна епоха, която затваря кръга и дава път на Новата раса. Шестата раса ще продължи около триста хиляди години и ще има седем културни епохи.
Знае се, че Лемурийската раса загина от Огън, Атлантската от вода, а Петата раса ще загине от специална болест – егоизъм. При егоизма войната е всеки срещу всеки. Егоизмът не позволява да се мисли духовно. Това ще бъде завършекът на седма културна епоха. Завършва старото и Петата раса се разпада. Развитието продължава след като есенцията на тази раса има право да влезе в Новата раса. Следващите Откровения са по-дълбоки и се отнасят за други времена и събития.
Седемте църкви са пътят на тази раса. Шести и седми период ще има след Петата раса и всички трябва да изживеят своята еволюция.
Всяка раса си има своя основа, свой фундамент.
Атлантската раса е била потопена, защото е загубила тази основа, този фундамент. Без него не е могла да се развива, защото духовният прогрес е изисквал основа за новите условия. От тази раса е оцеляла братската Любов в Египет и на други места.
Върху посланията не се говори в подробности, защото има величествен и зловещ закон: Законът на Хермес за полярностите. Една част от човечеството винаги изостава в своето вътрешно духовно развитие. Това се е случило със старите раси – Лемурийската, Атлантската, по късно в Индия, Персия, Египет. Случва се и сега – във всяка раса едни напредват, а други изостават. Тези, които напредват, образуват ядрото на новата култура. Голяма част от сегашното човечество ще изостане в своето развитие.
Името Петър Дънов е външно, името Беинса Дуно е прикритие, то е символично, а истинското име на Учителя е неизговоримо, но за имената няма да говорим сега. Само ще кажем, че когато една раса отблъсне такъв Учител като Беинса Дуно, тя губи своето развитие, своя прогрес.
Пътят, който посочва Учителят, е пътят на Святата жертва, пътят към Святостта. Любовта се кристализира в жертвата. Всички останали хора са мъртви. Те ще бъдат пленени от илюзията или застоя.
Учителят казва: „Христос е Великият Водач на човечеството и които се вслушат в Неговия глас, ще могат да избегнат голямата катастрофа“.
Христос по този начин изнася своето учение и в други слънчеви системи. Той е повече от Учител и Водач. Първото величествено видение на Йоан и третото видение за седемте печата са изявени чрез израза: „Само агнето е достойно да ги отвори“. Печатите са символът на Книгата на живота. Дълбочината на човешката душа.
Христовата Любов, която представя и Христовата Сила, ще отвори тайната на живота за тези, които са приели новия универсален импулс – „новото вино“, новото разбиране. Сега то се разгръща в окултната школа на Бялото Братство (има оттенъци и на други места), ще обхване същевременно и цялото човечество.
Да се знае: В България само една малка част ще може да го осъществи. Последните години във Варна, София, Ямбол, Шумен, Казанлък и др. се подготвят ученици, които работят в мълчание.
Учителят казва: „Новата раса вече е образувана, но слиза постепенно и затова не се забелязва“.
Всички тези същества работят под ръководството на Учителя – строго секретно, могъщо и незабележимо. Истината е работила винаги така.
Лекция, държана на 30 септември 1994 г. Варна
Благодарността е велико духовно оръжие. Тя заслепява злото в човека и то се обременява в своите планове срещу него.
В Библията е казано: „Хвалете Бога!“.
Благодарността е вибрационен израз на Светлината. И затова чрез нея се изработва Божественото превъзходство над злото. Благодарността образува около човека защитна аура от Светлина. Благодарността е източник на енергия.
Да се знае: Чрез чувството за вина Сатана изсмуква много енергия от човека и се зарежда. Но благодарността е метод, който руши чувството за вина и усилва увереността и волята на човека. Чрез благодарността се събира много Светлина и сила.
Когато един ученик е благодарен във висшия смисъл на думата, тогава нервността е невъзможна. Тя е илюзорна сила на тъмнината, а благодарността е сила на Светлината.
Благодарността не е земна материя. Тя е изтъкана от небесна материя или небесно съзнание.
Щом си благодарен и работиш, ти ще се развиваш и Учителят ще те посвещава. Връзката с Учителя не става във времето. Затова ученикът трябва да победи времето.
Благодарността не работи във времето. Тя е чисто небесно състояние на душата. Или казано по-друг начин: чрез благодарност ученикът живее небесен живот на земята.
Ученикът трябва да надрасне времето. Той трябва да се движи с голяма скорост, за да улови мигновеното просветление, което се дава от Учителя. Просветлението се движи мълниеносно. И всички висши същества, които ни помагат се движат с голяма бързина, с голяма скорост. Затова ангелите са невидими.
Просветлението, което идва от Учителя е извън времето, защото Учителят не живее във времето. Той само посещава (прониква) за един миг и си отива. Това означава, че мигът е решаващ.
Ако ученикът живее в Любовта, той ще има връзка с Учителя, защото животът на Любовта е живот на Вечността. А те са извън времето и пространството. Времето в известен смисъл е извън Духа, затова то не е Вечност. Вечен е мигът. Но мигът е толкова духовен и бърз, че ако загубиш будността си, той отлита.
Когато си пълен с благодарност, ти си духовен. Когато си Посветен, ти си Божествен. И тогава всеки миг е плодоносен.
Благодарността е метод за одухотворяване, а вътре във времето няма духовност. Времето е символ на злото и ограниченията. Вътре в злото духовността е привидна и фалшива. Затова ученикът трябва да победи времето, злото и ограниченията.
Извън времето животът е Пълнота. Тук е Духът. С Духа се живее извън времето, но без да си отнесен.
Второто мистично видение на Йоан представя Престола на Бога, ограден от дъгата на велика тайна – „двадесет и четирите Старци и четирите животни.“
Йоан казва: „След това видях, ето врата отворена на небето и предишният глас, който бях чул казваше: Влез тук и ще ти покажа какво има да стане подир…“ – Йоан навлиза в нова степен на Посвещение – „врата отворена на небето“.
Седемте послания от предните лекции бяха отношението към земята и цялото човечество.
Тук Йоан е в по-рядка, ефирна област – „небето“. Второто видение вече е в небесната област. Тя е област на по-висша духовност и съответно дълбочина.
Йоан казва: „На часа се намерих в изстъпление чрез Духа и ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един… (Следва кратко и мистично описание.) И седналият приличаше на камък яспис и сардис“.
Дълбок окултен символизъм. Това, което се разкрива на Йоан се определя от дълбока вътрешна близост. Йоан и Христос имат древни отношения. Йоан е прероденият Хермес.
Йоан казва: „Имаше около престола дъга, наглед като смарагд и около престола имаше двадесет и четири престола. На тях видях двадесет и четирите Старци облечени с бели дрехи. И на главите си имаха златни венци. И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове. А пред престола горяха седем огнени Светила, които са седемте Божи Духове“.
Това са мистични тайни на окултната наука. Двадесет и четирите Старци представляват двадесет и четирите развоя на Уникалното космическо и духовно развитие. Тези двадесет и четири развоя са съществували преди сегашното човечество. По законите на Учителя, това означава преди 250 милиарда години. Същевременно тези мистични двадесет и четири Същества са изтъкани от Кетер и Хокма, т.е. от Любов и Мъдрост, от най-лъчиста и духовна есенция.
Учителят казва, че в новия, сегашния цикъл, се приготвя двадесет и петия Старец, който е изява на новата Любов. Той ще е представител на сегашното човечество. То още след две раси завършва своето развитие. Двадесет и петия Старец ще бъде небесен представител.
Двадесет и петия Старец, който е изява на новата Любов сега си създава аура, аура от специфична динамика. В нея, която е аура на Любов, е спасението на човека и човечеството, защото той се явява централна фигура на кръга, т.е. на тази двадесет и пета епоха.
Да станеш дом на Любовта, това означава Бог да влезе да живее в теб.
Окултната наука казва: „Любовта дава криле за всичките светове“.
Любовта дава силата на волята да прониква.
Любовта е живата святост и това е еликсирът на безсмъртието.
В „Завета на цветните лъчи“ от Учителя са дадени методи как човешката душа може да се къпе в Любовта (розовите лъчи).
Затова е казано: „Блажени вярващите“. В ада могат да бъдат блажени само Посветените. Но те не са жители, а само посетители на ада.
Йоан казва: „Около престола имаше кристално море… Имаше четири животни отпред и отзад пълни с очи“.
Тези животни са: Лъв, Телец, Човек и Орел – четирите основни вида души, през които минава човечеството. Накратко процеса на падение на душите и тяхното диференциране. „Кристалното море“ е мистичен символ на спасението. Символът е свързан с кристализирането на Аза. След като душите са паднали, сега трябва да кристализират и да познаят своята Първична Същност.
Кристализацията е мощен процес на волята, но волята се разгръща само чрез вътрешната си връзка с Любовта.
Окултната наука казва: „Висшето развитие изхожда винаги от Любовта“.
Волята трябва да я намериш в своята дълбочина. Тук ще намериш и Божия глас.
Когато имаш трудности и този глас ти проговори, тогава въпросите се разрешават по Божествен начин, защото силите, които излизат от този глас, са универсални. Това са силите на Любовта.
Учителят казва: „Любовта е всякога динамична“.
Вътре в Любовта силите са винаги мощни и организирани.
Следващият път ще говорим за книгата със седемте печата. Тя е с по-дълбоки символи.
Лекция, държана на 7 октомври 1994 г. Варна
Не губете радостта си означава не губете Божественото присъствие в себе си. Ако можеш да се усмихнеш на една грешка или на една опасност, ти можеш да се справиш с грешката и да се справиш с опасността, защото когато се усмихнеш, ти не си изгубил връзката с Духа. Усмихни се и вярвай, за да може Духът да те научи да побеждаваш.
Ако при тежко състояние успееш да направиш връзка с Извора на радостта вътре в себе си, ти си победил тежкото състояние.
Несъкрушимата радост е качество на ученика. Тя показва, че той е над условията и е станал неразрушим. Неразрушимост – това е качество на Духа. Силата зад всичко е Духът.
Радостта е за блажените. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ Това означава, че чистите ще придобият Божествено виждане. Това става вътре в съзнанието.
Окултната наука казва: „Който разчита на духовна чистота и който вярва в нея, и окото му няма да мигне от черната ложа“.
Чистотата изкоренява тежките изпитания и трудностите на кармата. Чистотата на една душа е в състояние да унищожи духовната смърт. Пречистването руши всички връзки с ада.
Който има сърдечна чистота, той има и духовно око.
Ученикът трябва да усъвършенства радостта си, т.е. своето говорене и своето мълчание.
Радостта за която говоря идва от небесната Мъдрост, защото само тази Мъдрост разкрива духовния смисъл на нещата. Тя разкрива и какво е живота.
Животът е могъща духовна вълна, която излиза от центъра на Небитието. Истински е животът само в центъра. Тук животът е непрекъснато лъчисто състояние. Този велик и невидим живот е вътре в добродетелите. Който ги загуби, губи и душата си.
Добродетелите са най-светлите духовни дрехи, в които можеш да се облечеш. На тези дрехи Духът дава неописуема радост. Тя надминава всичко земно.
Добродетелите спират дейността на черната ложа. Това означава, че добродетелите са качества на висшите духовни и огнени сфери. И именно оттук идва радостта за която говоря. Тази радост ни прави граждани на небето. Тя няма нищо общо с радостта на гордия.
Окултната наука казва: „Гордостта убива братолюбието“.
Гордостта отнема живота и отнема радостта. Гордостта е началото на смъртта. Гордите са мъртви, т.е. нечистите са мъртви, за Словото Божие и за Божествения живот.
Гордостта е болест, която се лекува само по два начина:
1. Преврат, който започва с покаяние и смирение.
2. Дейността на смъртта.
Става въпрос за третото мистично видение на Йоан.
Библията казва: „И видях в десницата на седящия на престола книга написана отвътре и отвън и запечатана със седем печата. И видях, че един силен Ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгърне книгата и да разпечата печатите ѝ? И никой не се намери достоен нито на небето, нито на земята да разгърне книгата и да разпечата печатите… И видях Агнец“.
После Йоан описва как Агнецът е взел книгата от седящия на престола.
„Книгата“ рядко се използва в Библията. В случая става въпрос за Книгата на живота. В окултен смисъл обхваща цялото човечество. В тази книга са съхранени вътрешните постижения на всяка културна епоха – петте културни епохи, през които е минала човешката душа и ще бъде разпечатана в Шестата раса.
Тази книга, която е напечатана, е човешката душа. Това са даровете на всяка душа през многото прераждания. Това е опита, а вътре в него се съхраняват небесните блага на душата, които са плод на благородните усилия. Това са натрупани духовни блага и те са знания и опит, които са складирани в подсъзнанието. Това е духовна архива в дълбоката памет на душата. Това знание и опит не остават в полето на будното съзнание и затова душата не го съзнава при дадено влизане в тяло или въплъщение. То е скрито дълбоко в архива. Запечатано е в подсъзнанието.
Това скрито знание и опит е символ на печатите, които запечатват книгата.
Защо е запечатана книгата-душа? – Душата е била запечатана, защото в миналото тя е била будна за пътя на злото. Знае се, че когато ние сме будни за нещо, ставаме активни и силни, увлечени и така на помощ са дошли печатите. От друга страна, когато сме будни, ние винаги сме силни и защитени, когато сме будни за пътя на доброто.
Няма опасност в живота, ако си буден и имаш вяра.
Според Библията книгата е написана отвътре и отвън и е запечатана със седем печата.
Във всяка културна епоха душата е придобивала един специфичен опит и знание, които са оставали в душата (подсъзнанието) и са запечатани там. В Шестата раса запечатването ще се махне и подсъзнанието ще се изяви навън.
Окултната наука казва: „Тези, които са приели чистия духовен импулс даден от Святата жертва на Агнеца, стават безсмъртни и могат да просперират“. И за тях ще се яви Христовата сила, която ще отвори печатите. Това е за тези, които са приели новия еволюционен импулс.
Само Агнето е достойно да отвори книгата със седемте печата, т.е. само Христос, защото само Той е направил най-висшата жертва за цялото човечество.
Свята жертва означава Свято отношение към човешките души.
В Шестата раса всички, които са приели импулса на Христос (Агнеца) ще имат благословение, което е отваряне на печатите, т.е. всичко скрито в подсъзнанието, като опит, ще се изяви в полето на съзнанието и ще се отпечата върху лицето и тялото на новия човек.
И така съхранената красота на душата ще се изяви като опит, живот, радост и увереност. В този смисъл това е истинска радост, истинско виждане – окото на абсолютната вяра.
Какво е вярата? – Изявление на невидимите неща, т.е. тя вижда незримото. В този смисъл вярата е око, което е вътрешно. Тази вяра прониква в Съкровения смисъл на духовните неща (в окултизма вярата е око, меч който прониква). Истината никога не се вижда с просто око. В него трябва да влезе една духовност, за да се види Истината. Това око е едно мощно извисяване във Волята Божия. Само с това око се вижда ясно пътя на новото учение.
Пътят на учението ни води в света на Абсолютните закони, които могат да се разбират само със символа на окото, т.е. с чиста духовност.
От по-висша окултна гледна точка това е тоталното първично духовно съзнание (става въпрос за окото). Само с това око ще отидеш в безкрая с озарена Същност, състояща се от Светлина и потопен в мълчание ще се познаеш като самородното ухание.
Лекция, държана на 14 октомври 1994 г. Варна
Тайната, за която Учителят разреши да говоря.
Обикновените хора толкова много са пленени от ежедневния живот, че считат, че това е всичко. Това е малкото отклонение.
Средното отклонение е за тези, които изпитват радост, когато измъчват другите (не само човешки същества); които са свързани с всякакъв вид жестокост.
А тези, които са навлезли дълбоко в черната магия и са обвързани с това число (тотално число на черната магия – трите шестици), означава напълно съзнателно разрушение на живота. Те са обвързани с този звяр, който, трябва да знаете, не е човешко същество. Вмъкнало се е в човешката еволюция, а не както мисли науката и религията. Името му не е Сатана, но за истинското му име не може да се говори. Същото се отнася и до Христос.
Учителят казва: „Христос има друго име, което на небето се знае само от Посветени“.
Това изключително чудовище, което по една вътрешна причина се е вмъкнало в човешката еволюция, то принадлежи към друг вид, към друг Вселенски период. Спада към друга Вселена. В нея то е напълно отдадено на злото. Става въпрос за абсолютното зло, то е крайната мярка. „Благото“ му име е Звяра (меко казано).
Това чудовищно същество, след като се е вмъкнало в човешката еволюция, сега намира удоволствие да увлича хората от нашия свят. Но това същество не е получило и няма да получи същественото от нашата земя, поради уникалното слизане на Абсолютната Светлина на Христос и Учителя. То се е чувствало чуждо на земната еволюция и е разбрало, че не може да еволюира заедно със земната еволюция.
Окултната наука казва: „То би могло да извлече полза от земята само ако би могло да добие власт над нея“.
Преди около 2 хиляди години това уникално същество се е приближило изключително много до земята, но в този решителен и ключов момент слиза Христос и носи новия импулс. Ако Христовият импулс беше задушен още в самото начало и ако противника бе победил Христос, цялата земя щеше да падне под властта му (само по себе си то е изключително силна космическа Същност). Но това не е станало и поради тази причина космическото зло трябваше да се задоволи само с големите отпадъци на човечеството. Това са тези, които отричат Христос и не приемат Божественото начало. Които са закоравели в материята и които по-късно ще образуват неговите легиони. Това са хора с ужасна съдба и най-вече тези, които са избрали съзнателно пътя на злото. Тези хора са под неговото зловещо влияние, но те сами са направили избора, поради благата, които дава това същество и черната магия. И така, всеки сам е избрал своята участ. Това е станало когато те са отхвърлили Христос, Който единствен има окултните ключове и е в състояние да отклони човечеството от тази ужасна съдба.
Символът на звяра е силният външен живот. Защото за звяра няма живот във вътрешността. Там за него е смърт.
В Библията е казано: „Дерзайте Аз победих…“. Един от най-силните стихове с изключително значение.
Учителят казва: „Светът, това е Черната ложа, това са тъмните сили“.
Тази тъмна сила на звяра дебнеше цялото човечество. И затова една от най-красивите тайни на живота е тайната на Голгота, тайната на кръста.
Христос на Голгота е взел ключовете на страхотната черна магия, която в този свят в дълбочина не се познава. Всичко, което сега се говори за черната магия, са много далечни предисловия. В шестата и седмата раса ще има пълен размах на черната магия – нито Хитлер, нито Нерон могат да се оприличават на звяра, за който говорим, това са погрешни изчисления на науката и религията. В следващите раси ще има две слизания и изключителни битки със злото. Ще се родят Посветени, които познават тайната на звяра.
Христос пресече достъпа на тази ужасна сила и нейните прийоми и методи. Четирите нисши тела принадлежат на черната магия – физическо, етерно, астрално и нисшето умствено тяло. Те дават името на звяра.
Символично отварянето на печатите е под образа на коня с различни цветове.
Същественото за първия печат:
Йоан казва: „И видях, ето бял кон и ездач с лък, и даде му се корона, и той излезе като победител, и победи“.
И така, белият кон е символ на чистото духовно знание и на Мъдростта. Те са придобивката на човека от първата културна раса – древно-индийската култура. С тази важна придобивка човек ще бъде победител на нисшия живот, който е пряко обвързан и оплетен с материята. Окултната наука казва: „За да познаеш себе си се иска вечен стремеж“. И тази придобивка, колкото и да е важна и ценна, не може да ни задоволи напълно. Тя се коригира от Христос и от Учителя, защото тя е помогнала на една много малка част от хората.
Когато една култура трябва да се коригира, това означава, че тя не е съвършена. Това означава, че тя не е всеобхващаща. Затова тя отминава и от нея остават само паметници, книги и останки. За да се разберат дълбоките основи на живота трябваше да слезе и Учителят. В Атлантида, в Лемурия и в друга Вселена Учителят е изучавал законите на черната и на бялата магия, без да зависи от тях, и които в този свят не се познават в тяхната дълбочина.
Учителят казва: „Невежеството на хората сега е благословение“.
Въпреки че тази магия е силна, тя ще бъде победена от тези, които са приели Христовия импулс, т.е. чистия духовен импулс. Ужасната сила на черната магия е тайната на числото три шестици. Йоан сам ни призовава да разберем тази тайна.
Учителят по десет въпроса е избягвал да говори и се знае много малко. Някои от тях са бездната и звяра (трите шестици).
В Откровението се говори за звяра. Това число (трите шестици) е велика космическа тайна и тя е запечатана със специален печат от Христос. Това стана на Голгота.
Учителят казва: „Тук Бялото Братство взе победата и Христос отне зловещите методи на звяра, който щеше да изроди тотално цялото човечество по един ужасен начин“.
Само окултната наука и с някои методи на Кабала може да се махне булото на тази тайна. Тя е една от най-големите тайни в Битието. И тя е свързана с един от великите закони, който е дал Хермес (Хермес е прероденият Йоан), който още в Египет е бил Посветен и е знаел тази магическа тайна, но ги е писал по друг начин.
Лекцията от Учителя „Великият закон“ има поставено було и не може да се разбере в нейното високо ниво.
Закон на Хермес: Закон на полярността.
Учителят казва: „В основата на Битието стои Великата космическа Мъдрост, която се изявява чрез два велики принципа. Те образуват закона на полярност“. Тези принципи Учителят не ги нарича с истинските им имена, а ги облича в було и ги нарича първи и втори принцип.
Тайни са имената на Христос и звяра, защото с истинските им имена се задвижват най-активните сили на доброто и злото. И те са с най-висока интензивност.
Първият принцип (злото) се обяснява от Учителя така: „Той е силен, мощен и страхотен в своите проявления. Той е подобен на силна киселина, която разяжда и руши всичко. И това е принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло“.
Много важно! Този принцип сам по себе си не е лош, но от неговото проявление и дейност произлиза това, което наричаме зло.
От злото произлиза гладът и жаждата. Духът не познава глада. В това се крие много дълбок смисъл, защото за да придобиеш Вечността трябва да си гладен и жаден на първо време за правдата.
Когато човек е паднал от високото съзнание, той е изгладнял. Падане значи слизане от идеалното в материалното. Сега този глад към съвършенството е мярката, която ще създаде новите Божествени хора.
Учителят казва: „Вторият принцип е мек принцип. Това е принципът, който организира света и внася живота в света, и в него сам Бог пребъдва“. Става въпрос за Любовта.
Първият принцип (принципът на злото) втвърдява сърцата на хората, но той се страхува от мекия принцип на Любовта, защото във втория принцип има вложена стихийна тенденция, която може да го погълне и разруши.
Тези два принципа са двете Дървета на рая: Дървото за познаване на доброто и злото и Дървото на живота. Дървото на живота или втория принцип е стихията на Любовта.
Лекция, държана на 21 октомври 1994 г. Варна
ХРИСТИЯНСТВОТО И ТРИТЕ ШЕСТИЦИ
Християнството е есенцията на древните окултни мистерии. То се роди като нова мистерия и като нова Мъдрост. Голгота е синтез на древните мистерии. Тя надраства древността, т.е. старата мярка, защото тя, християнската мистерия, стана Всемирна мистерия.
Благата вест, която е разпятието, е вече съобщена на всички. Мистерията на Голгота означава, че вратата се отваря за всички, т.е. за цялото човечество.
Голгота е символ на Посвещението и това разпятие в миналото се е криело в храмовете само за избраните.
Мистерията, Словото, самият Принцип слезе на земята за всички. Така космическото Слово стана плът. Всеки ще разбере тази мистерия Голгота според вътрешната сила на своите дарби и възможности. Това зависи от така наречения Ангел-хранител, който обитава в нас. Защото той решава вътрешно нещата и той решава кой до каква степен да бъде Посветен.
Окултните ученици трябва да знаят, че Христовата дейност, която беше проповядвана и учението Му – това е външната дейност. А идването Му на земята се състои в нещо съвсем друго. Тук е мистерията.
Учителят казва: „Да не се изнася масово това, което се отнася до тайната на Битието“.
Тази мистерия е тайна на Битието. Тя е висша тайна на Битието и тя е самата Тайна, която е слязла и постепенно ще разреши всички проблеми на Битието.
Звярът играе много важна роля. Той представя було на Истината, през което се минава, за да се стигне до нея. Пазачът на прага.
Звярът (трите шестици) има особено предназначение. Булото може да падне само за Посветените, защото звярът изпълнява заповедите на Тихия глас.
Звярът като характер е празно и напълно усъвършенствано в безумието същество. Трябва да се знае, че той понякога е деликатен, състрадателен и нежен, макар и привидно.
Учителят казва: „Крокодилът плаче от любов докато привлече жертвата си и после я гълта цяла“.
Състраданието и нежността на това чудовищно его са много окаяна история. Това зловещо същество води понякога много магнетични разговори с ученика, затова той трябва да знае правилото: излъчването е винаги по-дълбоко и важно от всеки разговор. Необходима е дълбока вътрешна будност, защото близостта със звяра е разрушителна.
Човек сега страда, защото в много прераждания е давал енергията си на дявола и така е създал отношения с него, т.е. има връзка с неговата животинска енергия и инстинкти. Но тази древна карма трябва да се изхарчи и договорът, който сте сключили с него, трябва да бъде скъсан напълно.
От ученика се иска чиста духовност, която е поле извън звяра.
Чиста духовност означава чисто небе.
Има ли красота в звяра (трите шестици)? – Накратко: Да. Звяра поглъща всичко, което е инволюция, т.е. всичко застояло и негодно за развитие. Този застой е пряко свързан с първичната бездна, над която се носи Духът.
Да се знае! Този звяр има специална роля в историята на човешкото развитие.
В дълбоките окултни школи на Египет Йоан е бил жрец. Тук е получил своето Посвещение за тайните на живота и тайните на Битието от Озирис.
Учителят казва: „Тук е работил първият клон на Бялото Братство“.
Той е работил с тайните на Дървото на живота, т.е. с тайните на одухотворението и обожествяването.
Малко и кратко се говори по тези въпроси.
Йоан казва: „Когато отвори втория печат, чух живото същество да казва: Дойди и виж! Излезе друг кон, червен и на ездача му бе дадено да вдигне мира от земята. Тъй щото човеците да се избиват едни други и даде му се голям меч“.
Този печат разкрива това, което човек е придобил във втората Древно-Персийската култура.
И в първата, и във втората култура придобивките са много големи. Рама – един от най-великите Посветени в „Синархия“-та – много дълбока система, разработена по-късно от един гениален кабалист във Франция.
В тази култура човек е воювал, за да победи материята и червеният кон е символ на тази голяма борба. Поради своето отклонение, съществата тогава е трябвало да се хранят с борбата. Този възглед е остарял, защото Бог е изпратил лъч на земята, който да храни света с мир и Любов. Този лъч е особен елемент, който слиза от Словото.
Кабала казва: „Лъч от Нешама, т.е. лъч от Духа от Божественото Слово“. И това Слово е слязло и поддържа нишката на непрекъснатия стремеж към Вечността.
Вечността е пожелала падане на душите в гъстата материя за опит. А за това е трябвало да бъдат изкушени, да паднат на земята за опит и да израснат чрез опит. Чрез опит да се върнат в своя дом завинаги.
„Да се избиват едни други.“ (Библията)
„Да се избиват едни други“ означава, че трябва да загине всичко онова, което не може да прогресира до края на определения цикъл на еволюцията. Това избиване е особен род ограничение на злото. То е насочено срещу звяра, който живее във връзка с тези, които са в застой и пречат на себе си и на другите да се развиват.
Войната е нещо неразумно, но в своята основа тя има едно разумно основание. В Откровението тази борба и този закостенял дух е представен от змея със седемте глави и десетте рога и от още един звяр с два рога. Става дума за духовната война.
Има и още един, мекият, всемогъщ принцип на Агнето – символът на Слънчевите сили на природата.
Христос идва от Слънцето, затова атаката на звяра е срещу Слънцето.
Агнето, което стои на хълма Сион, заедно със своите избраници – 144 хиляди. Това число е свързано с всички съвършени същества. Те са 144 хиляди.
В древността в колосалната битка между доброто и злото, тези 144 хиляди същества винаги са отстоявали и оставали неизменни. Така те са съхранили и своето съвършенство, поради което са избрани от Христос. Тези същества в своята целокупност образуват Бялото Братство.
Учителят казва: „По силата на този принцип, точно толкова същества има и в ада“.
Адските същества са част от тялото на звяра.
Войната в Германия се смяташе за нацистки сатанизъм, но това не е Сатана – оригиналът не е човешко същество, а могъща космическа същност. Нерон, Хитлер са бледо отражение на черната магия. Трите звяра са едно същество с обща същност. След известно време двата звяра ще бъдат отстранени, но основния ще остане за далечното бъдеще. Бог има специална идея за него. Името му започва със „С“, но не се разкрива. И това е добре.
Йоан ни призовава да сметнем това число и да го изучим, да изучим неговата тайна.
Всички служители на злото и черната магия не могат да се сравняват с най-могъщия цар на дълбокия мрак. За него се знае, че има седем глави и десет рога. На тях десет корони и на тях написани десет богохулни имена. Меко казано това е старовремската змия. Трите шестици е главен ръководител на Черното Братство. Наречен е Сатана или Вероотстъпник.
Има един могъщ Бял Брат, който излезе срещу този звяр в миналото и воюва със закона на Бялото Братство и бялата магия, и го свали на земята. Това означава, че на този Бял Брат е гласувано изключително голямо доверие. Външното му име е Архангел Михаил. Има и друго окултно име, което означава специални сили и енергии. За неговата тайна не се говори. Той е представител на Слънчевия Дух на Аура Мазда или Великата Аура. Той работи изключително усърдно за спасението на хората от злото. Точно той в невидимия свят се грижи за душите преди да се родят, за да намерят окултни школи и центрове, за да се разкрие Истината за техния път, доколкото е възможно.
Лекция, държана на 28 октомври 1994 г. Варна
На Голгота блеснаха двете древни сили – силата на звяра и силата на Христос.
Когато човек не вярва в Бога и не Го приема, тогава в неговата душа се настанява звярът и постепенно го изражда.
Звярът, чието име е три шестици, е абсолютен образ на безверието. Звярът е едно специално Откровение на Великия Божествен замисъл. Постепенно в лекциите ще стане въпрос за този замисъл. А ще говоря по-нататък и за сътворението на света, което е скрито в Библията, което е станало чрез медитация на Ангелските Йерархии и дълбоко в своята душа те са извадили Първообразите на небето, на човека и т.н.
На Голгота беше определено, от този замисъл, пряка среща между мрака и Светлината. Тук имаше голяма активност и в двете страни.
Звярът е този, който създава големите противоречия във Вселената, не само в света. Звярът е паднал от небето, когато се е опитал да проникне и завладее Божествената Същност. Това е описано в Лука, но самата борба и нейните свойства не са описани.
Преди падането си звяра, знае се, е бил друго същество пълно с Мъдрост, с красота и смирение.
Йезекил казва: „Той е бил в райската градина още преди адамовото време“. Това има значение за по-следващите лекции. Някои такива закони правят връзка.
Тогава звярът е хвалил Бога. Преди гордостта си той е бил смирен. Тогава той е живеел в рая. Рай – това значи да живееш в Божието Първично Присъствие.
Образът на Бога, който е скрит във вътрешността на човека, е от чиста субстанция, до която звярът не може да се докосне. Това е безсмъртната субстанция, която е наречена „образът и подобието“. В следващи лекции ще говоря за тази безсмъртна субстанция и как чрез медитация ангелите създават Светлината, топлината, въздухът, земята и накрая втвърдяването на всички тези неща в така наречената Земя.
Трябва да се знае, че отношението към Бога се изпитва чрез това, какво прави човек със Словото. И ако човек има абсолютно чисто и свято отношение към Словото, звярът не може да го докосне.
Голямата атака на звяра, чрез която той прониква и руши човека, е атаката към Словото на човека, т.е. към неговите мисли и чувства, чрез тях и постъпките. Звярът прониква чрез мисълта, ако го приемеш. При най-малкото съмнение будността е загубена и тогава умът става водач, а в неговата дълбочина работи звярът.
Когато човек има абсолютна вяра, тогава интуицията го ръководи.
Учителят казва: „Голямата грешка на Ева в райската градина е тази, че тя е поискала да познае Бога чрез знание и е загубила същественото, което е вярата“. Това днес е голямата грешка на цялата съвременна наука. Само вярата може да осмисли знанието. Тогава чрез вярата и знанието е на място.
Нечистият е поискал да бъде независим от Бога, но така той пропада.
Пак ще повторя. Ева се надяваше да израсне чрез знание и затова сгреши. По този път върви науката и затова сгреши. Разбира се има учени, които могат да го постигнат, но това е кръвната връзка с Първичния Адам. Там е вложена една специална дарба в тази кръв и тези които, вървят точно по тази връзка, могат чрез логично мислене да го постигнат в душата си. Но това важи за много малко хора.
Трябва да се знае, че вярата е преди истинското знание.
Бог може да се постигне само чрез изключителна преданост (в случая не се казва знание), която се основава на абсолютната вяра.
От хиляди години Ева (символизира в случая науката) трупа знание, но все умира. Защо? – Защото при съмнението ти веднага умираш духовно. При вярата връзката с Бога не се прекъсва и затова при вярата ти си в живота.
И така, звярът ограби вярата на човека и му остави знанието. Знание много, но засега то не носи живот. Това означава, че знанието отново трябва да се превърне във вяра и да се върне в своята изходна позиция. Съмнението е осъдено от Вечността.
Учителят казва: „Който се съмнява е вече осъден“.
Такъв човек се занимава с излишни и суетни неща. Оттук произлиза суетата – от съмнението.
Учител от Талмуда казва: „Онзи, който не се занимава с духовни и благотворни дела, отгоре го натоварват здраво с големи задължения и грижи, които ще не ще, ще мъкне до гроба“.
За този печат е казано: „И когато Агнето отвори и третия печат, чух живото същество да казва: Дойди и виж! И видях черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си“.
Везните показват, че тук се е работило с мярката и монетата. Някой път може да се спра повече на този въпрос и дори ако трябва за бизнеса и търговията от окултна гледна точка… Хермес много дълбоко е обяснил тези неща (става въпрос за науката на числата и мерките във връзка с числата).
Искам да кажа нещо за черния кон. Черният кон, това е човешкият интелект, който е свързан с гъстата материя. Гъстата материя от своя страна е свързана със злото, а злото със звяра. Тук няма жизнерадост (става въпрос за гъстата материя), защото никаква нечистота не може да живее в Бога. Може да има привиден живот, но ние трябва да различаваме същественото от привидното.
Нечистият умира в Бога (това е символ).
Окултната наука казва: „Затова между човека и Бога се е породила дистанция. За да може човек някак си да живее“.
Звярът има право да съществува, защото, когато той стане много динамичен и много активен в хода на човечеството, това означава, че се полага основата на една нова раса и на един по-хубав и по-красив живот.
Ученикът трябва да знае, че само разумният риск е на място. И когато работи върху себе си, не трябва да съжалява за пораженията, защото те ще изработят и оформят неговата победа.
За да имаш бъдеще трябва напълно да се освободиш от звяра, от злото в себе си. Това е свързано с черния кон и това е втвърденият интелект, втвърденото зло. Това е символът на застоя.
Пак ще кажа. Когато злото стане активно и насочи своята психическа сила срещу ученика, когато върху ученика има голям, изключителен натиск, с това се подготвя ново Посвещение, чрез което се отваря вратата за един нов и по-извисен живот.
Учителят казва: „Жалко е, че при един зъбобол някои губят представа за Реалността, понеже нямат още желания контрол“.
Контролът и господството над себе си е наука, която побеждава смъртта.
Звярът работи в гъстата материя, която е символизирана от черния кон. И тези, които са отхвърлили Христос, ще навлязат в областта на черния кон. Те ще огрубяват и затъват все повече в материята, защото тук вярата се обезличава.
Трябва да се знае, че отричането на Христос е отричане на еволюцията. Затова тези хора ще се втвърдяват все повече в злото. Досегашните парализи са само една далечна подготовка за бъдещото втвърдяване.
Учителят казва: „Парализата идва от дълго трупане на отрицателни мисли“.
Оживяване или освобождаване има само в Бога, а Бог може да живее само в чистото сърце.
Що се отнася до черния кон, трябва да се знае още, че когато един човек се съсипва от хората около него и от разрушителната окръжаваща среда, в това число и предмети и т.н., то той е посял причините на това съсипване, поради връзката си със злото и звяра.
И така, законът е много естествен: Който вади нож, от нож умира. Или по друг начин казано: Който съсипва ще бъде съсипан. Сега това съсипване е все още само едно докосване, една ласка, защото звярът, чието име е три шестици, е принципът на пълното втвърдяване и огрубяване на човека във физическия и материален живот. Това е така, защото да отхвърлиш Христос, това означава да отхвърлиш силата, която помага да победиш нисшата природа.
Да приемеш Христос дълбоко в себе си е висша мярка и началото на промяната. Думата „вяра“ се тълкува като промяна. Ако една вяра не носи промяна на живота, значи не става въпрос за вяра. В окултен смисъл думата „вяра“ трябва да се разбира като промяна, промяна на начина на живот – мислене, чувстване, постъпки, хранене, спане и т.н. – постепенна промяна на всички тези процеси.
Знае се, че само това, което обичаш и приемаш дълбоко в себе си ще ти се открие.
Черният кон, изостаналият човешки ум, е противник на Агнето (символ на слънчевите сили в природата).
Черният кон частично ни разкрива тайната на звяра. Този звяр, който е трите шестици, е същество, което носи едно изключително зловещо зло в себе си. Това зловещо зло е влязло във връзка с човешката еволюция още от самото падане на човека. Това вмъкване на звяра в човешката еволюция е посегнало и на безсмъртието на човека.
Голямата грешка на човека е тази, че той е започнал да трупа своята енергия за временни и външни неща.
Енергията на Адам и Ева вече беше започнала да се пилее, защото те бяха изкушени. Изкушението се състои в това, че звярът откри преждевременно външния свят и направи връзка с Адам и Ева. Ще обясня. Връзката се състои в това, че звярът свърза Адам и Ева с външните и преходни сили. А когато една сила е излязла навън, тя е станала преходна и смъртна.
Трябва да се знае, че пътят на истинските окултни ученици е този, че те никога не се отказват от тесния път, от трудния път. Точно тук е ролята на звяра. Вътре в звяра се намира тесния път.
Истинският ученик ще срещне по своя път само вътрешни чудеса. Другото е допустимо като изключение, защото чрез тези чудеса (вътрешните), нещата и тайните се съхраняват.
Външните чудеса са свързани със звяра и неговите ефекти, и така звярът привлича своите жертви.
Христос и Великите Учители никога не са правили и търсили ефекти. Техните методи са винаги по-вътрешни и по-дълбоки.
Всички, които станаха външни, трябваше да напуснат мястото, което е наречено „Небесният рай“. Така те излязоха от вътрешността и отидоха в мястото, което се нарича „света“ или „земната зона“.
Сега във вътрешността могат да живеят само Мъдри същества, само разумни (Божествени) същества, защото вътрешността е заключена.
Тогава светът се управляваше от злото и по-късно бе наречено още и „князът“. Съществото с името три шестици се състои от дълбок мрак, от дълбока тъмнина и хаос. И днес всички тези, които са свързани с него, живеят в тъмнина и хаос. Днес те се учат в земни училища по негативен път. Те трябва по негативен път да познаят законите на доброто и на истинското знание. А в рая това ставаше по положителен път. Няма да обяснявам защо земните учители са за окайване. Тук ще кажа, че тези учители носят своите недостатъци и слабости без срам. Това същество, което е звяра, също учи хората, но по негативен начин.
Учителят казва: „Това, на което Светлината не може да ви научи, на това ще ви научи тъмнината“. Това е свързано със страданията, мъките, ужасите и т.н.
Учителят казва: „Страданието произвежда разум“. Това означава, че то носи едно благословение и то помага на душата да възвърне своето безсмъртие. Страданията са нещо много благодатно, нещо много ценно. На много души страданието е помогнало.
Лекция, държана на 4 ноември 1994 г. Варна
Бездната е символ на крайното безумие. Звярът е роден от древния хаос. За да излезеш от този хаос (това също означава и от древната карма) е необходима абсолютна вяра, което означава абсолютно вътрешно единство с Бога, т.е. с Този, Който е преди хаоса и преди всички времена.
Звярът работи в егото и с егото. Егото е наслоено зло, т.е. наслоен мрак. То е изградено от мрак.
От окултна гледна точка Светлината, това са най-висшите напреднали същества, а тъмнината – изостаналите същества. (Когато говорим за Светлина и тъмнина, не се подразбира нито лунната светлина, нито дневната и т.н.) Висшите същества се изразяват чрез Светлината – съответни мисли, чувства, постъпки и т.н., а нисшите същества се изразяват чрез тъмнината.
Бездната не е нищо друго освен отделянето от Абсолютния живот. Сега това отделяне се изучава чрез Дървото за познаването на доброто и злото. Тук, на това дърво, са се събрали всички безумни същества.
Учителят казва: „Те си имат също свои планове и свои събрания“.
Колкото и да затъваш, по-надолу от бездната не можеш да отидеш, тя е дъното, тя е мярката. Не можеш да бъдеш по-жесток от звяра.
Преди време един приятел от миналото ми загатна нещо от този род. Загатна, че се опитвал да бъде по-хитър от дявола. Момента, в който се опиташ да бъдеш по-хитър от дявола, ти вече си надхитрен. Въпроса се решава в момента, ти си загубил будност. Той правеше такива подробни планове.
Макар, че звярът е крайно жесток, той се подчинява на един по-велик и неизговоримо по-могъщ Принцип. Звярът е силен и жесток, но Бог е могъщ, защото Бог е Любов, а Любовта е власт над всичко. Това е така, защото Любовта е съвършенство на Принципа, а съвършенството винаги има по-голяма власт. Любовта е съвършенството на вибрациите.
Учителят казва: „Любовта ще стане за ученика най-могъща сила и закрила, когато тя стане за него Принцип“. Тогава звярът никога няма да може да влезе и да руши, защото в света на Любовта няма вход и звярът обикаля като „рикаещ лъв“.
Любовта е Свещена област и тук е абсолютно невъзможно проникването на звяра.
Учителят казва: „Звярът е напълно сляп за Божествената Любов“. Точно затова, когато той влезе в Любовта, ослепява.
Всичко това означава, че Любовта излъчва първични кристални лъчи, което означава, че тя е чиста духовност. Затова чрез нея нещата и живота се развиват и разбират.
Между другото, без Любовта ще чувате изразите, от които окултният ученик трябва да се освободи напълно: това е скъпо, това е евтино; времето е студено, времето е топло; обувките ми стягат и всички неща от този род – един много голям списък. Всички тези думи разкриват едни големи вътрешни пукнатини в човека, на които тук няма да се спирам, защото това е един голям въпрос и изисква отделна тема. Трябва да се наблюдавате, при тези изказвания. Дори и да стоите един или два часа зимно време на спирката и да не идва автобуса или ако дойде и го изтървете с малко, точно тогава да видите своето равновесие, защото истинското развитие започва от равновесието.
Истинското разбиране на живота е присъщо само на Любовта, т.е. на чистата духовна същност. Защото Любовта има съвършен вътрешен или духовен поглед за нещата. Когато ученикът придобие своята чиста духовност, той разбира живота и злото се обезличава.
Очите на звяра са очите на мрака. Те са ослепели при срещата си с Истината в големия космически взрив, когато са се срещнали с очите на Първата Причина. Очите означават воля в случая.
Всичко, което се сблъсква с Първата Причина става мрак и хаос. Звярът се е сблъскал със силата на Любовта. Любовта е тайна на Бога. Тя е Неговата дълбочина и тук е скрит Съкровеният план на Вечността, който обхваща живота на всички същества.
Любовта определя всемогъща вътрешна енергия и в нейната аура звярът губи своята сила.
Ако ние влезем в сферата на Любовта и започнем да работим с Любов и търпение, звярът ще застане на една определена дистанция от нас.
През тази важна епоха се явява Христос и Възкресението, което символизира победата над смъртта.
В тази четвърта култура се говори така: „И видях ето сив кон и върху него един ездач, чието име беше смърт и адът вървеше подире му. И даде му се власт да умъртвява с меч, с глад, с мор“.
Какво означава сивия кон? – Сивият цвят въобще (не само сивия кон) се свързва с всички тези, които са извън Любовта. Те не са приели духовния импулс и затова те отпадат от еволюцията. Те се числят към расата на злото и се обвързват със звяра и неговия план.
Сивият кон е свързан със символичната идея за тъмнината. Тъмнината, това са изостаналите същества. Има случаи, когато не е необходимо да говорите с тях. Достатъчна е една среща, за да видите какъв мрак навлиза във вас, дори част от силата на волята ви се губи. Затова ученикът тези срещи трябва да ги приеме като благодат, те му помагат той да свикне да се изолира. Не трябва да бяга, а трябва да калява своята вътрешна нервна система, своята вътрешна сила.
Ще кажа нещо за тази тъмнина. В тази тъмнина са се изгубили добродетелите. Затова сега хората търсят правия път. Правият път е в добродетелите.
Както казах, напредналите същества се изразяват чрез езика та Светлината, а булото, което скрива Истината, не е нищо друго освен толкова сгъстена Светлина, че тя изглежда подобна на мрак.
Учителят казва: „Силите на Светлината са свързани с живите добродетели, които са есенциалната сила на Духа“.
Ако ти нямаш тази сила (добродетелите), ще бъдеш поробен. Всичко това означава, че за да пробудиш Светлината в себе си, трябва да имаш есенциални сили, т.е. живи добродетели.
Добродетелите са Първични сили на природата.
Понеже Адам и Ева са сгрешили спрямо добродетелите, те бяха изпъдени от рая. Те допуснаха лъжата, чрез което създадоха отрицателното наслоение на енергията. Затова Учителят нарича лъжата „атрофия в космоса“. Тези, които приемат дълбоко в себе си Христос, ще влязат в чистата духовност. Тук те ще превърнат ума в Мъдрост. Тази Мъдрост е освобождението от сивия кон или от расата на злото.
Най-важното нещо за ученика е искреният стремеж. Защо? – Искреният стремеж е важен, защото в него се разгръща духовната сила на волята, която освобождава човека постепенно от всички житейски окови.
Там, където тежестите на живота оковават човека в самота и скръб, се явява силата на звяра. Но и тук има изход, защото Учителят казва: „Единственото място, където можете да чуете Тихия глас на Бога, това е областта на скръбта“.
Ако си буден ще чуеш Тихия глас на Любовта, а Любовта дава винаги чисти явления, чисти лъчи.
Великата сила на живота е вложена в Любовта като Принцип. А явленията на злото, те са нечисти излъчвания, нечисти флуиди. Това се отнася и за този, и за другия свят.
Дотук говорихме за четирите коня, за четирите окултни символа, които са тясно свързани с развитието на човешкото същество. Последният, сивият кон, е свързан със скръбта и страданията.
Учителят казва: „Вслушайте се в гласа на страданията си, за да чуете гласа на Онзи, Който търсите. Къде ли не търсите Бога, обаче не предполагате, че ще го намерите в страданието“.
Учителят казва: „Бог не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при осъзнаването на своите грешки. Това наричаме морално страдание и тук ще чуем Тихия глас“.
Когато злото се изпраща върху един човек и то се налага (даде му се власт отгоре) в неговия живот, то е пратеник на Правдата. Няма значение дали хората одобряват или не одобряват.
Дотук говорихме главно за четирите коня (за четирите символични свята), а оттук нататък тези, които са приели Христовия импулс на чистата духовност, се обличат в един нов символ, за който ще говорим следващия път. След четвъртия кон се навлиза в нов символ, това са белите дрехи.
Четирите коня, това бяха четирите важни периода в пътя на човешката душа, а след това идват белите дрехи. Те са символ на безсмъртния живот.
Белите дрехи са облеклото на Първичния живот. Те са свързани с Посвещението. Чрез процеса на Посвещението в човека се организира небето или висшия духовен свят. Посвещението е процес, при който ученикът излиза извън сферата на злото. Посвещението е скъсване на стария договор със звяра. При това условие, ученикът е вече приет на небето и става от ученик служител. Едновременно е и ученик, и служител. Затова се казва, че тук той е вече Посветен, а Посветеният разполага с висши сили, които му се дават. Затова той се справя със злото.
Обикновеният човек не може да се справи със злото. Може да има някои привидни неща, които да изглеждат така, но по принцип той не може да се справи със злото. Накрая е винаги уловен.
Обикновеният човек живее в безволието, т.е. в широкия път.
Най-дълбокото и цялостно окултно знание и истинската Мъдрост се намират в тесния път.
Лекция, държана на 11 ноември 1994 г. Варна
В Библията има закон, който означава, че Сатана може да се преобрази в ангел и то така, че дори и ангелите не могат да го познаят. Затова връзката с Учителите е толкова важна, защото само Бог може да го разпознава.
В големите противоречия са скрити много духовни сили. Трябва да се знае, че в дълбочината на голямото противоречие е скрито Неговото Лице. Това означава, че противоречието е противоречие отвън и светлина отвътре. И ако си външен, противоречията за теб са разрушителни. Ако си вътрешен, т.е. духовен, тогава за теб те са съграждащи.
Срещу големия натиск, който идва от противоречията не се иска знание, иска се абсолютна вяра и спокойствие. Знанието идва после.
Противоречието е голям помагач за ученика. В по-висш смисъл това е свързано с новораждането.
Голямото противоречие трябва да се разбере като оказване на голяма чест, на голямо доверие.
Окултната наука казва: „Колкото е по-голямо противоречието, толкова по-голямо ще бъде явяването на Светлината“.
При обикновените хора противоречието усилва съмнението, а то увеличава тъмнината (разрушението).
Учителят казва: „Противоречията в този свят са неизбежни, защото те идват да възродят новото и да умъртвят старото, което обича застоя“.
За ученика противоречието идва, за да изясни в по-висша степен пътя към Духа, пътя към Новия живот. Това означава, че без големи противоречия не може да дойде Новият живот и пътят към новата духовност, и чистото смирение.
Важно! Диагноза за истинско смирение: Учителят казва: „Най-висшият и чист израз на смирението е постоянната благодарност“.
Тази благодарност руши всички противоречия. Тя е съзнателен процес.
В Библията петият печат е свързан с белите дрехи. Това са тези хора, които са приели дълбоко в себе си Христос и са се одухотворили.
Съществено: Общението с Христос преобразява човека (и ума, и сърцето, и волята) и го облича в бели дрехи. Това е символ на новото и одухотворено мислене. Привързаните към земното мислене не могат да се преобразят като форма, защото земното мислене не дава необходимите вътрешни сили. Тук човек обеднява и външно, и вътрешно. Волята изостава в своето развитие. При земното и външно мислене няма Любов, защото то е извън Духа. Това означава, че то няма основа. Без Любов човек не може да възвърне Първичния си образ.
При отваряне на петия печат в Библията е казано чрез Йоан: „И видях пред олтара душите на онези, които са заклани заради Божието Слово и които го опазиха“.
Тези, които са опазили Словото, ще оживеят и възкресението ще бъде техният дял. На всички неизменни се дава бяла дреха, която е символ на Посвещението.
Истинското Посвещение не се дава на този, който има стремеж, а на този, който е постигнал определени резултати чрез стремежа.
Посвещението разрушава властта на злото. Тук злото изгубва своята власт и силата на влияние. Затова Посветеният е господар на разрушителните сили на природата. Когато той умира, той оживява, защото отсъства съмнението, което е самото разрушение. Посвещението разрушава корена на съмнението. Посветеният е свободен от разрушителните сили, понеже е изкоренил злото и съмнението в себе си.
Съмнението е пряко свързано със злото. Вярваш, когато Бог е в теб. Съмняваш се, когато злото е в теб.
Мярка е: Докато има съмнение разрушителните сили са налице. Степента на съмнението е и степента на разрушението.
Стремежът завършва с Посвещение и от този момент нататък той се превръща във воля, която се слива с плана на Божията Воля.
Тези, които са приели чистия духовен импулс на Христовата Любов, преминават през специфични страдания със строго определена цел: да преобразят, да трансформират живота от външен и земен във вътрешен и небесен.
Библията казва: „Бяха заклани за Божието Слово“.
Това е метод на трансформиране, преобразяване.
Атаката на едно силно страдание върху човека е особена проповед. Целта е да възвърне човека към Първоначалната духовност.
За нечистия страданието се превръща в мъчение, а то води към разрушение и обезличаване. За звяра и злото тежките страдания са обезличаване и смърт.
Любовта като Принцип е закона на Универсалното Единство.
Учителят казва: „Любовта като чувство, като стремеж и Любовта като сила са само подготовка“.
Любовта като чувство действа в сърцето. Любовта като стремеж действа в душата. Любовта като сила действа в ума. Любовта като Принцип е закон на Духа.
Там, където има Любов, злото е победено.
Посвещението е начало на истинското вдъхновение.
Важно! Който търси Посвещението неизбежно трябва да мине през смъртта, за да се облече в белите дрехи и да влезе във Вечността.
Това означава, че външната форма трябва да стане жертва на дълбоката вътрешна идея, т.е. заради Бога и Вечността. Трябва да приемеш Свещената идея за жертвата, за да се облечеш в белите дрехи.
Звярът (трите шестици) е създаден поради един дълбок и необходим закон на полярност. Звярът е особен род печат, а печатът има отношение към съхраняване на Вечните неща.
В окултизма има затворени думи, много вътрешно духовни, които не се разкриват. Трябва да имаш вътрешно отношение. Тайните имена на Бога – Любов, Мъдрост, Истина и др.
Ако при трудни условия можеш да произнесеш „Истина“ с вътрешните сили на своята душа, ти се освобождаваш.
Който иска да познае Христос трябва да мине през сферата на злото, на звяра (трите шестици).
Окултната наука казва: „Само сред големи ужаси може да израсне истинското християнство“.
И затова тази зла космическа същност (трите шестици) е допусната в човешката еволюция. Това означава, че нейната мисия е специална. Тя умъртвява всичко, което не е чисто духовно и което се стреми към преходното.
Целта на ужаса е да предизвика слънчевата природа в човека, която е свързана с развитието на Агнеца.
Христос казва на Йоан: „Вземи тази малка книжка и я изяж. И тя ще бъде горчива в корема ти, но сладка в устата ти като мед“.
Накратко: Това означава, че Йоан трябва да напише цялото съдържание на тази книга или на тази жива Мъдрост, която трябва да стане за него храна. Това е дълбока окултна идея и означава, че Мъдростта трябва да стане Живот.
Лекция, държана на 18 ноември 1994 г. Варна
Еврейските букви са произлезли от тайните на египетските йероглифи, а тези йероглифи са копирани от небесните знаци, т.е. от азбуката на небето. Този израз „азбуката на небето“ е също една голяма мистерия и голяма космическа тайна. Двадесет и двете букви са двадесет и две същества и техните абсолютни закони, които ще се наложат постепенно във Вселената.
Всяка буква е израз на един небесен знак, т.е. на едно небесно същество. Това означава, че след време всяка буква ще се превърне в Принцип, т.е. в една сила, която ще стане закон на живота на съществата.
Така от Принципите са произлезли закони, които действат в космоса и космическия организъм. По вътрешната сила на тези закони, т.е. когато ние ги произнасяме със свято чувство (става въпрос за думите), ние раздвижваме специфична духовна сила на скритата в Принципа природа. Тези имена или думи, които произнасяме ни носят това, което съдържат в себе си – благословение или проклятие.
Думите и буквите са като копчета, бутони на една духовност, които отварят вратата към определени космически сили. Колкото повече се пречистват думите, толкова повече се приближаваме до азбуката на небето, т.е. до белезите на космическото Слово.
И затова всяко име не е случайно, то е носител на определени космически сили, които влияят върху съдбата на хората за добро или зло.
Учителят препоръча на своите ученици: „Когато не ви върви в живота, трябва да промените своето име, да направите връзка с нови духовни сили“.
Това е важно за някои, защото когато се смени името, човекът се свързва с други духовни сили. И не случайно в Библията стават също тези неща – Савел стана Павел, Аврам стана Авраам. Всичко това говори за тези промени и за тези нови сили.
Учителят препоръчва: „Ако не ви върви с няколко имена да продължавате да сменяте имената докато ви провърви“. Това означава да попаднете на своето име.
Когато съчетанията и обстоятелствата в живота се нареждат според твоята разумна и изчистена воля, тогава ти си попаднал на своето име.
Мярка е: Тъмните сили изпитват страх от произнасянето на Свещени думи, защото в тях е вложена окултна сила.
Ако не приемеш пречистването дълбоко, като важна основа на живота си, ще сменяш много имена, но други духове ще ти ги внушават.
Преди години една сестра сменяше често имената си, сменяше ги, сменяше ги, но все не върви. Накрая започна да си сменя зодията. От Рак стана Лъв, обаче този Лъв за мене беше мъртъв. И досега все още е мъртъв. Освен смяната, трябва да се направи и нещо друго. Трябва човек да се определи в своя път. Лъвът и досега е мъртъв. Давам само една идея. Всъщност нещата бяха на една основа, която никаква смяна на имената не можеше да помогне. Тази основа в някои отношения в окултизма се нарича „камък“.
Думата „камък“ има няколко значения – и хубави, и лоши. В окултната наука камък става всичко в човека, което външният свят му дава чрез сетивните впечатления и всякакви външни дарове. Така става, когато човек не може да го приеме и одушеви (става въпрос за наблюденията, подаръците и т.н.) и не може да го преработи вътрешно.
За шестия печат е казано: „И видях, че като се отвори шестият печат стана голям трус. Слънцето почерня и цялата луна стана като кръв, и небесните звезди паднаха на земята, както когато смоковницата, разклащана от силен вятър, мята незрелите си смокини“.
По нататък се описва как най-различни хора са се криели между скалите на планините и казвали на планините и скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на Престола и от гнева на Агнето. Защото е дошъл великият ден и кой може да устои?“.
Учителят казва за този символизъм следното: „Слънцето представя държавата и властта. Луната символизира различните религиозни системи, а звездите – това са великите хора“.
Всичко това означава, че в Шестата раса държавата, религиозните системи и великите хора няма да имат вече значение – те ще отпаднат.
Ще обясня. В случая държавата и властта, както и религията и великите хора, принадлежат към сетивния свят. В миналото, когато човек е живял на луната (лунният период според окултната наука), човек е развил своето сетивно тяло, което е нисшата душа. Тогава той е виждал много образи и досега не може да се освободи от тях.
Една легенда от Учителя: Звездите, планетите, Слънцето в миналото са били едно слънчево семейство. Всичко е било едно, но после е станало разделение: Слънцето от Земята, и Слънцето от Луната и т.н. Това е трябвало да стане, Слънцето е трябвало да се отдели от земята, защото при тези интензивни духовни сили, човек не е можел да се развива. От друга страна и Луната е трябвало да се отдели, защото човек също не е можел да се развива при нейното огромно влияние. Тя развива изключително въображение, но няма връзка с волята. Луната управлява въображението, а Слънцето – волята.
В тази връзка окултната наука казва, че много души в този период са емигрирали на другите планети – Марс, Сатурн и т.н., защото им е било трудно да се развиват и на Луната, и на Земята. По-късно, когато условията на Земята са станали благоприятни, тези същества са слезли на Земята и са наречени лунатици. На Земята са останали хората с по-силна воля, с по-големи устои. По-късно другите са слезли да довършат своето развитие тук. В тази връзка искам да кажа, че тези които днес се наричат сатурианци, марсианци, юпитерианци, означава къде са емигрирали по времето на Лунния период, който съвпада с Лемурийската раса.
Душата има едно тройно деление, което е в степени: 1) Сетивна душа 2) Разумна душа 3) Съзнателна душа (висша).
Разумността е подготовка за един висш и съзнателен живот. Тези, които не са приели Христовия духовен импулс, те няма да са пригодени за новия живот, защото ще останат в нисшата област на сетивността. А ние знаем, че в сетивността, която е пряко свързана с астралното тяло, се изливат всички сатанински сили. Всичко това означава, че тези, които не приемат Христос, ще останат под ударите на жестоката карма, която е закон на справедливост, която ще ги обвърже още по-силно с материята.
Този, който сериозно е избрал пътя на пречистването, не може да бъде атакуван зловещо от злото, а при нечистия кармата работи и руши.
Преди години един брат имаше къса линия на живота. И когато му гледах ръката, за себе си видях че му се пада да живее някъде около четиридесет и седем години. Обаче тъй като той прие всичко това, което му говорех, прие дълбоко Учителя, пречистването, след няколко месеца видях, че има допълнителна линия на живота.
Учителят казва: „Когато се вземат много важни решения, кармата се променя“. Това са решения на разумната воля и ако те са много искрени, много дълбоки, пропити с чувство, с ум, сърце и воля, Учителят няма големи изисквания. Той иска постепенно да се освободиш от лъжата, от страстта, от омразата и т.н.
Аз също имах подобни неща. Когато Николай Дойнов ми прочете хороскопа (тогава се интересувах), за много неща му казах, че няма да станат и те не станаха. Но имаше нещо, по което той беше точен и Учителят ми помогна да го различа, че около декември месец ме очакваше голяма катастрофа. И аз избрах този начин, казвам го защото на вас може да ви помогне. Взех твърди решения и избрах пътя на пречистването и пътя на един по-висш живот, и около един месец не излизах никъде. Изкарах с много мощни молитви. Още тогава, когато ми прочете хороскопа, му казах, че кармата ще я направя на парчета. Сега никога не бих се изказал така заради смирението, но тогава в тези години допуснах това изказване.
Искам да кажа, че много от вас, които имат голям натиск на кармата, могат да вземат важни решения и с това да усилят молитвения си живот и така да променят това, което е писано. Тогава то се разпада или се преобразява, просто се променя.
Такива случаи има много. Случаят с Георги Нанев от Нова Загора, когато му се дават много ясни картини от Духа и той знае, че всичко, което казва на хората става и дълго време това е ставало. В един момент Духа му дава картина, че куршум минава през неговата глава. Той знае, че това е опасно и че ще стане, но за разумния нещата не стават точно така, както е писано. Той усилва молитвения си живот и след време, когато брат му почиствал оръжието, излиза един куршум, който се забива в крака му и след три месеца оздравява. Както виждате кармата променя своето направление и тук пак наблягам на силата на молитвата и на промяната на живота.
За силата на молитвата ще говоря допълнително. Тя става особено силна, когато се качи в още по-високо поле и се превърне освен в молитва и в медитация. Когато молитвата се съедини с медитацията, това означава една голяма сила по пътя навътре. За тези неща ще говорим друг път повече.
За нечистия кармата работи.
Човешките сетивни чувства трябва да се преобразят в едно по-чисто направление и да станат Божествени сили. Тогава астралът, който винаги атакува сетивността (лунният елемент), ще бъде също преобразен и трансформиран за целите на Висшата природа. Сетивните мисли и чувства са от един нисш порядък. Точно затова държавата ще потъмнее.
Лао Дзъ казва: „Главата на човека трябва да се отреже и тогава започва истинският живот и истинската медитация“.
Ще обясня това, защото има хора, които мислят, че става въпрос за буквално отрязване, макар че има и такива случаи. Във Франция има случай, когато една жена изпълнила буквално стихът в Библията за изваждането на окото.
„Отрязана глава“ е един символ, който означава да чувстваш, че нямаш глава. Тогава никакви мисли не идват, т.е. никаква човешка сетивност, никакви човешки планове, които са винаги погрешни, тук се набляга за силата на живота, който се намира в благородното сърце, а не в главата.
Преди да продължа в тази връзка, тъй като някои хора ме питат за Ошо, дали да го четат, искат да знаят Истината, ще ви кажа накратко, без да обяснявам надълбоко. Макар че има много дълбокомислени изречения и противоречиви мисли при него, Ошо е един изключителен Мъдрец, макар че не спада към най-великите и Святи Учители. Той може да помогне на хиляди същества поради дълбочината си, но трябва да се проучва с будност и приемане. Това не означава, че не трябва да го четете, който си има връзка с Ошо ще почерпи от него много интересни идеи, които могат да му помогнат в духовното развитие.
Ние трябва да се насочим към Христос с едно изключително благородно чувство. По нататък ще обясня в лекциите. Ще видите как Той обяснява, този превод не е направен в официалната Библия, в тази Библия нещата са съвсем други. Там има едно изречение, което обърква дори и духовниците. На фарисеите, когато Го питат кога ще дойде царството Божие, Той обяснява по един начин, а на своите ученици обяснява по друг начин. Това е свързано с отварянето на една чакра, но това ще се обясни на една друга лекция. Но на учениците си Той казва по какъв начин ще дойде и как да Го разпознаят. В Библията този стих въобще не е писан, писано е нещо друго, което е приятно, но няма нищо общо с Истината…
Ще продължа. Едно от нещата, които трябва да разберем (става въпрос за молитвения живот и медитацията), това е дълбокото дишане. Молитвата и медитациите се осмислят от този важен процес. Да се стараем да ги придружаваме с дълбоко дишане. Белите дробове са органите за приемане и снемане на висшата енергия. В най-висшия пласт на белите дробове, според окултната наука, работят херувимите. Дълбокото дишане постепенно премахва сетивността. Учителят дава една аналогия между дълбоко дишане и дълбоко мислене. Той казва, че те са синоними.
Когато няма човешка сетивност, тогава Висшите същества се включват в твоя вътрешен план, който вече не е умствено дело, а чисто духовен процес.
Когато човек се пречисти, тогава и дълбокото дишане става на място. Тези процеси могат да вървят и успоредно. Тогава започва едно ново направление на енергията.
При сетивното мислене и чувстване човек се пълни със страх, съмнение, гняв и т.н., и те се вписват дълбоко в човешкото тяло, което е външната книга на сетивната душа.
При Божественото мислене и чувстване човек се изпълва с радост, смирение, Любов и те също се вписват дълбоко в тялото, което в случая е външната книга на човешката душа.
И така стихът от Библията казва: „Държавата, религията и много велики хора ще паднат и потъмнеят“. Защото сетивният свят не може да бъде и никога няма да бъде ръководно начало. „Силният вятър“, за който се говори в този библейски стих представя Божията сила, която изхвърля всички незрели същества от Дървото на живота. Това са тези, които не са годни за Божествен живот, които винаги се нуждаят от изцеление и преобразувание.
Тук искам да дам една идея от Учителя как той тълкува думата „прелюбодеяние“. Думата „прелюбодеяние“ Учителят я дава в много широк смисъл, докато някои мислят, че има връзка само с половия живот. В случая въпросът е много по-широк и обхваща всички области на живота.
Учителят казва: „Прелюбодеяние, е това когато даваш превъзходство на човешкото пред Божественото“.
Ще се върна на идеята за изцелението. Изцелението винаги се отнася до егото, което трябва да бъде трансформирано. Егото е винаги болно поради неверието. То е болно и когато има много знания, и когато няма. Егото, това е безверието, а то означава да не искаш да се откажеш от познатото и видимото, и да не искаш да навлезеш в непознатото и чисто духовното.
Егото е ограничението, а вярата е средството за преодоляването на тези ограничения, защото вярата отваря Пътя на Духа.
Ето защо егото е затвор, а вярата е символ на освобождението.
Лекция, държана на 25 ноември 1994 г. Варна
Учителят казва: „Човек е дошъл на земята не да се бори със злото, а да развие самообладание и търпение. Търпението е броня, която предпазва човека от злото“.
Учителят казва: „Вярата, Надеждата, Любовта, Истината, Знанието също са броня.“
За ученика е важно да учи.
Учителят казва: „Той може да бъде много добър по сърце, но мързелив. В случая доброто сърце не може да го спаси“.
Мярка от Учителя: Добър човек е онзи, който никога не се размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота.
Учителят казва: „Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро?“.
Учителят казва: „Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота“.
Не е лесно да се вземе всичко на човека и той да мисли че това е Любов. Това го казва Учителят и то е свързано с науката за живота. Като дойде до положение всичко да изгуби, човек трябва да знае, че ще придобие живота.
Доброто е врата, през която ще влезе Царството Божие в човека, а вярата е основният закон за разцъфтяване на доброто и за разгръщането на волята.
Вярата живее навсякъде, където семето на Словото е прието. А волята е най-високата точка в живота на ученика. Тя е Бог, когато е одухотворена.
Едно правило за учениците: Когато някои хора са сближени, никога не говорете за тях. Защото, Учителят казва: „Вие не знаете каква е целта на Бога, когато сближава добри и лоши хора“. Но и лоши с лоши и добри с добри, всичко това има много дълбок смисъл.
На друго място Учителят казва: „Не се занимавайте с лошите хора и не мислете, че можете да ги оправите“. После казва: „Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи, защото майсторът знае една тайна, която обикновените хора не знаят“.
Йоан казва: „Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му“.
Затова много хора не искат да чуят за прераждането, защото прераждането може да им разкрие престъпленията и донякъде тези хора са прави. Този страх може да стане по-голям и може да ги съкруши в тяхната еволюция, и засега е хубаво, че много неща не знаят.
Чистият и добър човек обича Светлината и не се страхува от нея и от нейния метод да разкрива вътрешните неща. Чистият и добър човек се стреми към Свещеното, защото той знае, че само Свещеното носи желаното.
В началото на Шестата културна епоха, човечеството е разделено на две – едни, които водят духовен живот под импулса на Любовта и други, които живеят стария живот на материята.
В шестата глава на Откровението се пише за тези, които не са приели Христос. Откровението казва: „За тях настана голяма катастрофа“.
За тези, които живеят стария живот на материята, усилията са суета. Това са хора, които говорят за знания и дела. Според Библията знания и дела не са достатъчни, за да бъде един живот благословен и една душа спасена. Иска се още едно условие, а то е по-важно от тези двете условия взети заедно. Това условие е абсолютната вяра. Всяко дело и знание без вяра е повърхностно и ограничено. А що се отнася до съществата, които живеят под импулса на Христос, те са в пътя на вярата, а вярата изхожда от Любовта.
Вярата по своята същност е виждащата и проникновена сила на сърцето.
Важен момент, който трябва да се знае е, че на вярата е присъща воля за развитие. В окултизма не се спираме само до вярата, а продължаваме по-нагоре.
В думата „вяра“ има четири елемента:
Буквата „в“ е свързана пряко със силата на Светия Дух, който е Духът на Вечността. Буквата „а“, която е на четвърта позиция означава, че вярата съдържа една сила в себе си, която преобразява. Преди съм говорил за буквите и стигнахме до буквата „о“. Буквата „а“ е буква на Светлината и на водачеството, почти във всички азбуки.
Вярата е една мощна сила, защото тя е отвореност за висшите енергии да действат свободно, т.е. висшите същества да действат свободно. Ето защо чрез вярата действат сили, които стоят над природните закони. „Преместването на планините“ за които говори Христос е свързано с тази велика магическа сила наречена вяра, т.е. с тайната на вярата.
Когато Христос дойде пак на земята (символично), тогава на тъмните сили тъмнината ще се увеличи многократно. А когато Христос дойде за тези, които Го обичат и Му вярват, тогава тяхната вяра ще се превърне във виждане (виждащата сила на сърцето).
Вярата е кулминацията на сърцето, а това се превръща във виждане. А това виждане е вече истинското знание без примеси.
Ученикът няма право да казва: „Аз имам вече вяра“, защото вярата е нещо развиващо се. Който има вяра не може да стои на едно място. Затова учениците на Христос се обръщат към Него с думите: „Господи укрепи вярата ни“. Това не означава, че те не вярват. Това означава, че вярата е на степени и че тя е нещо, което се развива и те искат по-висока степен на вярата.
После в Откровението се казва: „И видях друг ангел, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите ангели, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог“.
После се казва, че Йоан е чул числото на подпечатаните от всички времена на Израеля. Това са всички племена и народи на земята, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце. – Палмата е символ на победата.
Йоан има мистичен и дълбок разговор с един Велик Посветен. Разговорът между тях е много интересен, там всяка дума има необикновено значение. Това се отнася до дълбоки и вътрешни разговори. Посветеният пита Йоан: „Откъде идват тези с белите дрехи?“. Йоан казва: „Те идват от голямата скръб“.
Ще загатна за една тайна, но се опасявам да я коментирам по-дълбоко, за да не произведе дисхармония в някои съзнания, които разнасят на други места тези неща. Това е една тайна, която Учителят е изнесъл само донякъде, а който може да медитира и да навлиза навътре, може да я разбере по-дълбоко. Тази тайна казва, че и Христос има дял и участие в тази голяма скръб. Ще обясня думите на Учителя, но без да правя коментар.
Учителят казва нещо за погрешката на Христос. Разбира се грешката на Христос няма нищо общо с критиката, защото тя е произлязла от Любовта на Христос, тя е само условно грешка. Тези неща от ума не могат да се разберат, но от душата могат да се разберат.
Учителят казва: „Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Христос стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха със свободата. По-късно Христос трябваше да слезе като изкупител и да възстанови свободата“. След едно слизане на земята се оказа, че то не е достатъчно. Ще има второ слизане. Ще има и трето и още много други. Но тези неща са малко по-дълбоки, по-далечни и затова засега за нас е важно второто идване.
На друго място Учителят казва, че Христос на земята научи нещо, което не знаеше.
Ще кажа нещо за притчите, защото на Христос се наложи да говори с притчи. Притчите са ценни, защото те предпазват хората от голямото разрушение, дори и когато не се разбират добре. Ще обясня точно какво искам да кажа. Притчата не храни пряко Духа, тя е храна за чувството, а народът и племето се съхраняват чрез чувството. Народът и племето живеят чрез чувството, а храната на чувството е образа. Затова Той говори в образи – „добрият самарянин“, „сеятелят“ и т.н.