Част 5
Когато народът се старае да разбира образа, ще стане връзка с духовността, която е скрита зад този образ. Да разберем един образ, това означава скритата духовност да ни се изяви.
Учениците се различават от народа, защото те имат нещо, което народът го няма. Затова на учениците Христос говори по друг начин, на тях тълкува тайната, а не говори с притчи…
Лекция, държана на 2 декември 1994 г. Варна
„Христос пътуваше за Йерусалим.“ – Искам да дам една посока, една идея как да се размишлява върху тези много прости думи.
„Христос пътуваше за Йерусалим.“ – Първо трябва да се знае, че освен това е имало едно физическо пътуване, но същевременно това е един важен окултен символ.
„Йерусалим“ – това е пътят към вътрешността. Това пътуване е пътуване към учението на Вечния живот.
От окултна гледна точка се знае, че физическите действия и образи отразяват вътрешни духовни Истини на Библията.
Исус отива в Йерусалим, където бяха събрани силите на Черната ложа, т.е. Неговите врагове. Но той отиде с пълно съзнание за пренасянето си като жертва. Това беше жертва пред символа на Йерусалим, т.е. пред олтара на човечеството.
Той дойде като сеятел и пося в учениците и народа семената, т.е. идеите на истинското учение. Той показа, че краят на този красив път завършва със символа Святата жертва.
Христос предприе едно много голямо и дълго пътуване от невидимия свят, за да стигне до Йерусалим, като Свята жертва пред своя Отец. Всичко това означава, че пътят на ученика е дълго пътуване и жертва.
От окултна гледна точка жертвата е символ на Святото отношение към Отец. Жертвата е голямото и мистично посяване във Вечността.
Може ли всеки да се отдаде като Свята жертва? – В Библията има случай, случаят с Каин и Авел, когато и двамата правят жертва. Това означава, че и двамата вярват, но се приема само едната жертва. Само който е изработил морален устой може да се отдаде напълно. По друг начин казано: Само който е постигнал пречистването на душата си може да пристъпи към придобиването на окултното знание. В процеса на пречистването се придобива вярата.
В пътя на учението първо се придобиват външни знания. После ученикът трябва да мине през мистичната смърт, за да превърне в живо знание това, което е чел. Ако не издържи изпита си, той остава теоретик. Всичко това означава, че по пътя навътре всичко трябва да бъде изживяно (осмислено, одухотворено).
Пътят навътре е път на вярата, а вярата е началото на истинското виждане.
Една мярка за навлизане във вътрешния път: Само чрез пречистване се навлиза във вътрешния път на учението, защото чрез пречистването се отваря съкровената сила на етерното сърце.
Когато казвам етерно сърце имам предвид чиста духовност, а вярата не е нищо друго освен чиста духовност. Тук говоря за абсолютната вяра, т.е. вяра при всички условия.
За седмия печат е казано: „Когато отвори седмия печат, настъпи мълчание на небето за половин час и видях, че на седемте ангели се дадоха седем тръби“.
Развитието на културите на Шестата раса е символизирано чрез седемте печата. Седмата раса е описана със звуците на седемте тръби – това е символ на звученето на хармонията на сферите.
Астралният свят се разкрива в образи, а Висшият – в тонове и хармония. Още по-навътре разкритието е Откровение на Словото.
В този смисъл Откровението на Йоан е една голяма концентрация на Христовото Слово и на Христовия замисъл.
Окултната наука казва: „Йоан е овладян от Христос“. Едно от тълкуванията по този въпрос е, че ако Бог те овладее, няма да има повече неразбиране. Това е овладяването на Идеала, но това овладяване се явява в един строго определен момент.
Когато говоря за Идеала подразбирам Духа, защото зад високия Идеал стои Духът. Идеалът се явява в завършека на човешкото развитие. Ако не беше така, щеше да има една голяма опасност. А тя е в това, че Идеалът щеше да остане настрани, като един далечен и отвлечен символ.
Идеалът, т.е. Духът, има едно правило, а то е следното: Духът се разкрива само в този момент на човешкия живот, в който има абсолютно и реално жизнено значение. От този момент нататък започва истинското вдъхновение към новото. Тук се дава новото вдъхновение в пътя на развитието. Явяването на символа на Идеала, т.е. Духът, оказва мощно вътрешно въздействие, което дава мистичен и силен тласък на ученика в неговото истинско развитие.
В по-висшия свят се описва като изявление на седемте тръби. След Седмата раса еволюцията на земята ще завърши и тя ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Това е мисията на земята. Седмата раса е последната върху физическата земя. Тогава едни хора ще се изтънчват все повече и все повече, както физически, така и духовно, а други все повече ще огрубяват и ще се втвърдяват.
Любовта и злото имат две основни качества: Любовта разтваря материята и внася в нея живота, а злото, което е свързано с егоизма и омразата, втвърдяват материята. В това втвърдяване, в този ад се събират падналите същества, които не са приели новия импулс даден от Христос. Неприемането означава, че съществата не могат да изпълнят своята мисия.
Любовта в лицето на Христос влезе отвътре в душите на хората, за да действа в тяхната еволюция, която е и еволюция на човечеството. А Откровението на Йоан е едно Божествено и Всемирно изнасяне на Истината.
Силата на Христос е силата на Принципа. Принцип означава да обичаш Истината повече от живота си. Силата на Христос и на апостолите е именно в това, че те обичаха Истината, т.е. Отец, повече от живота си.
За да устоиш в Принципа се изисква синтез. Синтез означава едно безконечно вглъбяване във вътрешността. Който устои в Принципа, тогава му се разкрива самият Принцип, като едно безконечно съдържание и смисъл на нещата във Вечността. Само чрез Принципа можеш да прогледаш в Абсолютното Начало и Неговият замисъл.
Чрез Принципа в ученика се внедрява дълбокият корен, който е Тайната от Дървото на живота. Точно затова Лао Дзъ казва: „Душевен покой значи да се върнеш към корените на живота“. Дълбокият душевен покой и живот се разбират само чрез Духа, който е в корена на всички неща. Духът е скрит в корена, т.е. в невидимото. Това означава, че Истината е извън ума, извън логиката.
Отстраняването на ума означава отстраняването на звяра. Умът е винаги без изход (това е свързано с човешките планове), затова бездната е неговият краен резултат. Човешките планове са без изход.
Духът е твоят дълбок корен, твоята абсолютна опора.
Звярът няма орган за виждането на Истината, защото той е излязъл извън корена на живота, т.е. извън Духа. Това означава, че външното, повърхностното никога не може да има душевен покой, защото не е духовно.
Душевният покой е най-големият успех тук на земята, той е над благата.
Проникващата благодат, която слиза от Духа, се въплъщава в човека, като душевен покой или като мир. Именно за този мир жадува цялото човечество. Това е науката за корена на нещата. Тази наука за корена на нещата е свързана с Абсолютната вяра.
Учителят казва: „Да вярваш във възможното, това не е вяра, а знание“. Щом е възможно то е знание, а не вяра.
Учителят казва: „Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни“.
Лекция, държана на 9 декември 1994 г. Варна
Удоволствието е алхимически елемент, който превръща доброто в зло. А усърдната работа на ученика – молитва, медитация, упражнения, учение е друга алхимия, която превръща злото в добро.
Учителят казва: „Когато човек иска от длъжника си повече отколкото трябва, той ще се натъкне на злото. Не искай от длъжника си повече, отколкото може да ти даде“.
Когато искаш повече това е нечистота, зло. Нечистият няма вътрешен глас, той има гласове.
В пътя на доброто мисълта е оръжието, но мисълта не е дадена да променяш обстоятелствата, а себе си.
Словото Божие е пътят към себе си, то е път и цел. Думата „път“ определя проникване и влизане в йероглифите на буквите. Всеки йероглиф и всяка буква е една безкрайна сфера от вътрешни тайни.
Доброто и добродетелите представляват натрупано Слово. Всяко Слово ще гради и занапред живот в ново поле, т.е. в нова степен на Словото. Там, където свършва азбуката, започва неизговоримото Слово.
Словото е казало: „Познай себе си!“. Кога можеш да се познаеш? – Когато станеш Свята жертва ще познаеш себе си като Любов. Човек, който е Любов, изявява своята най-дълбока същност, която е Бог.
Бог е повече от доброто, от Любовта и от Мъдростта. Любовта и Мъдростта са подготовка за Истината и от тяхното съединение се ражда Истината – триединството, което е Универсалният образ на Бога.
Учителят казва: „За Истината ще има друга епоха“. Сега за нас е достатъчно да разбираме и различаваме доброто.
Доброто се нуждае да се отличава от предаността и търпението.
Търпението е най-добрият метод на търсенето. Търпението означава да търсиш Учителя по вътрешен път.
Силата на Божествените неща израства чрез предаността. Първо тя трябва да узрее и после да се превърне в Свята жертва. Бог е Велика жертва.
Когато пожертваш себе си в Името на Бога, ще получиш най-скъпия дар – себепознанието или намирането на самия себе си.
Самопожертването означава завръщане в себе си или завръщане в Бога. Чрез жертвата ти познаваш себе си като тържество на Първичната Светлина. Да вкусиш от тази Светлина значи да изправиш живота си, да изправиш отношението си към Бога.
Йоан казва нещо много важно: „Чух глас от небето, който ми казваше: Запечатай това, което говориха седемте тръби, недей го писа“.
Това означава, че тайните на седемте раси ще останат засега неразкрити. Това, което е казано, също разкрива много дълбоки тайни: „Само злини се изливат върху земята, които поразяват живота, проявен във всичките му форми“.
Йоан казва: „Но им се заръча на скакалците, които излизат от бездната при затръбяването на петата тръба: трябва да не повреждат тревата на земята, нито някое зеленище, нито дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си“.
Това означава, че всички злини ще се изсипят върху хората, които не са приели духовния импулс на Христос, те ще регресират. Другите са означени с Божия печат на челата си.
Символите „трева“ и „зеленище“, „дърво“ и „Божествен печат на челата“ са хората приели новата духовност и нейните идеи и са ги приложили в своя живот. Затова те са трева, зеленище, т.е. в процес на развитие, разцъфтяване. Дървото е емблема на етерния свят. Печатът на челото: устните представляват Любовта; ушите – Мъдростта; носа – характера; брадичката – волята; челото и очите – Истината. Материята на очите не е от този свят.
В Битието царува Универсален закон на свободата.
Учителят казва: „Който е разбрал Любовта става безсмъртен, който е разбрал Мъдростта става съвършен, който е разбрал Истината става свободен“. Това са кабалистично построени закони.
Бог е дал голям избор на човека, а с него човек сам си определя последствията. При избора имаш свобода, но при последствията нямаш.
Библията казва: „Кой каквото е сял…“
Има ученици, които работят много, но се мъчат. Това е стара сеитба.
Йоан Кръстител се натъкна на ножа на Ирод. Христос не му помогна, защото Йоан е прероденият Илия, който е колил в Името на Бога. Но Христос е помогнал на Петър: „Прибери ножа си! Който вади нож, от нож умира“.
Според окултната наука човекът трябва да има избор. Защо трябваше да има избор? – Защото, ако той нямаше възможност да падне в бездната и изпита ужаса на съдбата, той нямаше да има възможност да различи Истината. Тогава свободата щеше да бъде непостижима. От друга страна Любовта е неделима от Свободата. Това означава: Отделиш ли се от Любовта ставаш роб. Това е отделяне от Бога.
Човек, който няма право да избира по своя свобода, той би бил вечно спящ.
Великата Мъдрост даде правото на избора.
Когато човек прави лош избор се обвързва с договор със звяра и огрубява, става пленник на материята. Бездната и дълбокото деградиране дават ужасна съдба.
Когато човек избере Христовия импулс, т.е. пътя на Любовта, в своя вътрешен живот, тогава Христос трансформира неговата нисша природа, което е пряко свързване с тъмните сили и черната магия.
Чрез приемането на Христос се пресича плана на черната магия и обсебването, наречено от Учителя четвърта степен на хипноза. Черната магия се пресича отвътре. Мистерията на трите шестици съдържа голяма тайна на черната магия. И според окултната наука черната магия е най-ужасната сред греховете от земната еволюция. С това число не може да се сравнява никакво друго престъпление.
Които са злоупотребили с духовните сили, ще се обвържат със звяра и ще влязат в закоравяла и твърда материя. Това е обездушаването, връзка с вкаменената материя. Това е ужасното бракосъчетание с материята.
В осма глава в Откровението на Йоан се казва: „Падна великият Вавилон, който упои много народи със своето вино (краят на черната магия). Който се поклони на звяра и приеме неговия печат, той ще пие от виното на Божия гняв“.
Учителят казва: „Ученикът е длъжен да изучава законите на доброто и злото“.
Всички хора са длъжни да изучават силите на злото, да знаят как да ги преобръщат. Те са Божествени сили.
За учениците: Вие трябва да разбирате злото като творческа сила в света.
Учителят казва: „Ако правиш зло без Любов, това е зло. Ако правиш добро без Любов и това е зло“.
Лекция, държана на 23 декември 1994 г. Варна
Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум.
Учителят казва: „Това, което умът научава за хиляди години, разумното сърце го научава само за един ден“.
Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така.
Учителят казва: „Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето“.
Човек трябва да разбере Истината първо със сърцето си, а после с ума си. Това се отнася и до Любовта.
Чистотата е качество на сърцето, но се добива с ума.
Там, където работи волята, умът мълчи и будността се усилва. Чрез будността човек запазва своя Аз.
Една права Божествена мисъл се предава като едно дълбоко чувстване на сърцето.
Учителят казва: „Чувстванията на сърцето са проверени от ума“.
Вярата е свързана със силата на сърцето. Силата на сърцето идва от Любовта.
Важно за вярата! – Абсолютната вяра решава твоята вечност. Вярата е на много степени, над двадесет: слаба, здрава, отчаяна, временна, мъртва, силна, съвършена, надяваща се и т.н.
Има хора със силна вяра, но няма да бъдат спасени, защото не работят с молитва. Това, което спасява, се нарича постоянна вяра. С много усилия слабата вяра може да стане силна, т.е. спасителна.
Каквато е твоята вяра, такова е твоето отношение към Бога и Вечността. Това означава, че абсолютната вяра определя абсолютното отношение. Последното сам Бог ще го изработи в ученика.
Една от най-големите космически тайни на Бога се крие в буквите на думата „вяра“.
Пречистените знаят своите мотиви и се водят от ангелите.
Само абсолютната вяра дава истинско разбиране. Частичната вяра е илюзия, но за стремящия се тя е подготовка за по-висша степен.
Абсолютната вяра е тайна и четенето на Учителя не е достатъчно да я имаш.
Учителят казва: „Да работиш по Божествен начин значи да си почиваш“.
Вярата е началото на съвършенството, а край няма. Извън вярата означава да не си влязъл още в начално училище.
Окултната наука казва: „Вярата е метод, чрез който се освобождаваш от законите на този свят“.
Вярата е абсолютния закон на ангелския свят.
Безверието и безверниците са свързани с изостаналите духове в еволюцията. Точно затова неверието е свързано със застоя.
Абсолютната вяра означава, абсолютна връзка с ангелския свят.
Безбожниците ще отидат при майстора на безбожието и съмнението, защото законът на сродството е винаги могъщ. Той събира и хора, и духове.
Когато тръгнеш сериозно по пътя на чистотата, ангелите ще променят живота ти, твоите мисли, чувства, мотиви и здравето. Ти ще имаш нещо повече от здравето, оптимизма и причастието.
За засилване на вярата в Бога, Бог често използва и вярващи, и невярващи около вас. За по-високите степени на вярата, Бог използва силата на звяра. И чрез този голям психически натиск, човек може да придобие пълнотата на вярата и нейната тайна.
Окултната наука казва: „Вярата е могъща, когато не прави компромиси с греха“.
Слабата вяра се дължи на слаб молитвен дух. При слабата вяра няма смирение. Слабата вяра е качество на непокорните духове и хора. Окултната наука казва: „Тук органът на слушането не е развит“.
Учителят казва: „Ухото е свързано с една голяма космическа тайна на Битието“.
Ако певецът не може през лявото ухо на слушането си да внесе Любовта и ценностите на живота, а през дясното Светлината и знанието на Мъдростта, той не е истински певец. И ако слушателят не може да възприеме Любовта и Мъдростта, той нищо не е чул. Той е слушал със затворени уши. Затворени уши това значи извън Божествения свят.
Според розенкройцерите, ухото е много силен, най-развитият орган в човека.
Ученикът трябва да слуша музика, която усилва волята и вдъхновението, и която разширява съзнанието му.
Изисква се конкретна работа с духовните дневници за волята, защото Бог работи в мига.
Разграничаване на будността и волята: За да има разграничаване на волята, трябва да се решат два главни въпроса – за вярата и за вътрешния мир.
Учителят казва: „Вътрешният мир е основата за истински дарби и способности“. Това е мярката.
Слабата вяра може да стане силна и силната да стане слаба – слабата вяра на апостол Петър, който щеше да се удави в житейското море и силната вяра на Йоан Кръстител, който се усъмни в Христа и неговата мисия.
Хора, които имат слаба вяра, се ръководят повече от знанието, а не от сърцето.
Вярата, която излиза от дълбочината на етерното сърце, е равна на могъществото на Бога.
Библията казва: „Волята е сила, която мести планини“.
Волята е важна, защото организира живота. В нея се изливат творческите сили на ангелския свят.
Съмнението идва, когато човек не може да твори, то е свързано с еднообразния живот. При съмнението човек е повече разрушителен. Съмнението е област, в която работят тъмните сили, т.е. черната ложа. Тук се изработват отчаянието, недоволството, егоизма, омразата и т.н.
Брат Михаил казва: „Трудностите на живота не могат да устоят на благодарността. Тя е наука“.
Ученикът трябва да знае, че ако волята не се усилва всеки ден, ще дойде момент, в който ще се сблъска с една голяма трудност – страдание, болест, опасност и др., при което той ще бъде победен и ще се обезсърчи. Волята се нуждае от растеж. Тя расте от постоянната молитва и духовното разбиране.
Постоянството е символ и означава духовно раждане.
Когато в ученика има абсолютна вяра, в него има ангелска сила.
Да се знае! – Вярата черпи живот от чистотата на сърцето. Волята черпи живот от Свещеното отношение към Словото.
Вярата за да става все по-силна, изисква много усилия и тя трябва да те заведе до ангелския живот.
Смисълът на живота на ученика е в постоянния растеж. Той няма право да пита за смисъла на живота.
Ако вярваш в Учителя ще имаш плод – търпение, Любов, вяра и т.н.
„Вярваш ли?“ – Това е един от големите важни въпроси в живота на ученика.
„Обичаш ли?“ – Друг важен въпрос.
Еднообразието е човешки процес, а разнообразието – Божествен.
Живее ли в разнообразие, човек намира смисъл и в дисхармонията, и в Словото, и в безпорядъка на живота.
Защо Адам и Ева ядоха от забранения плод? – Учителят казва: „Те не бяха готови за безсмъртието и трябваше да отидат в света, в контрастите на живота.“
Важно правило от Учителя: Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете със злото.
Важен метод от Учителя: Искате ли да се борите със злото, турете доброто в средата, вие застанете в дясната страна, т.е. доброто в средата, злото в лявата страна.
Правило е: Доброто трябва да стои всякога между човека и злото. Тогава всичката енергия, която се излъчва от злото, преди да дойде до човека, ще мине през доброто, а то знае как да се справя с него.
Учителят казва: „Ако искаш да помогнеш на един лош човек, най-важното е да го обичаш“. Любовта превръща слабостите и недостатъците на хората в добродетели. Да обичаш човека, това трябва да е постоянен процес.
Учителят казва: „Каже ли ви нещо отвътре да не отивате в известна гостилница, вслушайте се в този глас. Има гостилници, които не влагат добри енергии в яденето“. Яденето на такава храна е връзка със злото.
Учителят казва: „Дървото за познаване на доброто и злото в света, това са лошите хора в света“. Това означава, че Бог е забранил на човека да се храни с плодовете на лошите хора.
Къде трябва да търсим лошите и добри хора? – Учителят казва: „Лошите и добрите хора не са вън от вас, те са вътре във вас“. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно не очаквайте нещо добро от тях. Доброто може да получите само от вашите добри мисли и чувства.
Като се намират пред мъченията и страданията, пред злото, хората искат да бягат далеч някъде.
Учителят казва: „Каквото и да правите не можете да ги избегнете, защото злото не е вън от човека. То е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма, то е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство и желание“.
Ако вярваш в доброто, не можеш да допуснеш нищо отрицателно в себе си. При допускането злото ограничава ума, сърцето и волята на човека. Затова вярата е важна, защото тя е метод, който освобождава от сатанински ограничения.
Израстването на ученика може да стане при големи заплахи, гонения, препятствия, защото вярата се утвърждава в бурята (психическата буря). Има един такъв период в живота на ученика, когато Учителят се занимава лично с ученика. Ако в този период ученикът е буден, вярата расте в своето могъщество.
Голямата, абсолютната, силната, съвършена вяра се придружава винаги от едно качество, което я прави незабелязана. Това е смирението.
При големи заплахи, закани се постига истинска вяра (те са неизбежни). Заплахите и трудностите могат да идват и от наши близки. Ние не трябва да питаме защо идват точно от тях.
При истинската вяра няма търсене на чужда помощ. При истинската вяра се отваря едно ново поле на волята отвътре и волята се насочва навътре в своя център.
Чрез големи изпитания, гонения, заплахи, Бог те вика при Себе Си, за да постигнеш абсолютната вяра, абсолютния контакт.
За връзката с Бога се изискват:
1. Интуиция;
2. Вдъхновение – може да работи без развита интуиция;
3. Дълбочина.
Този свят на всяка крачка е опасност. За да ходиш в него е необходима тази вяра.
Бог се утвърждава само в истинската вяра, тя е един от неговите образи.
Истинската вяра работи само в името на доброто. Добро без изключение. Доброто е основата на вярата. Любовта е основата на Мъдростта.
Най-важно за ученика е основата. Да разбере закона в който се постига основата. Това е самоотричането.
Учителят казва: „Когато се отрече от себе си, човек може да отреже главата на злото, на змията“.
Това означава да се отрече от своите лоши мисли, чувства и постъпки.
Лекция, държана на 30 декември 1994 г. Варна