Сега какво трябва да разбираме под думата Учител? Тази дума има отношение към духовния свят. Учителството не седи в това да учиш хората да градят църкви, да сеят цветя, зеленчуци и т.н. Да учителствуваш, в прав смисъл на думата, се разбира акт на висше самосъзнание, на чисто духовен процес... (10/стр. 166)

Учителят говори, ученикът слуша. Учителят изнася Истината, ученикът се потопява в тази Истина. Учителят в крайна сметка е самата Истина, която претворява Вселената на ученика. Така ученикът става наследник на Царството Божие.

...Учителят и ученикът трябва да имат пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят; между тях трябва да става пълна обмяна, каквато съществува между майката и отгледваното от нея дете; Учителят трябва да предаде известни Истини, а ученикът да ги използува както трябва. (10/стр. 166)

7. УЧИТЕЛЯТ КАТО ИЗВОР

Аз съм Жива Вода, която извира от Бога, и желая всички Мои ученици да се превърнат в чаши, за да излея в тях Неизразимия Живот, към който те се стремят от хиляди години.

Всички трябва да бъдем носители на Живите сили в природата, т.е. на Живите енергии, които изтичат от Бога. (книга 1/стр. 115)

Докато Аз живея в Бога, Словото ще извира от Мен и вие ще растете от живот в Дух и от Дух в Истина. Тогава и Аз, и вие ще бъдем благословени. И вие ще Ме слушате, и Аз ще ви чувам, защото Бог ще бъде между нас.

Мислите ли, че като Ме слушате повече, съм по-щастлив? Аз съм щастлив, докато тази чешма тече, докато извира правилно от Мене, докато са здрави кюнците ѝ. Щом се задръсти и кюнците ѝ се пукнат, това е нещастие за Мене, това показва, че Аз съм сгрешил някъде. Всичко е Божествено: и като говоря, и като слушам. (3/стр. 100)

Великият Учител е навсякъде. Неговите Свещени Ръце обгръщат всички светове. И ако ученикът е буден, той може постоянно да черпи от тази вечно бликаща и Жива Вода.

„И отвори умовете им да разбират Писанията.“ И ви казвам: Има Един в света, Който е така спрямо нас. И цялата Жива природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ; Той е, от Чиято Душа, Дух, Сърце и Ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира Ръцете Си и помага. (3/стр. 104)

Истинската беседа е основана на Божествени закони. Аз винаги се съобразявам с Божествените закони. Така беседата не се превръща в професия или изкуство, а остава носител на Живот. Животът произлиза от спазването на Божествените закони.

За да се започне една беседа, има няколко начина. Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия. Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин. (3/стр. 253)

Всяко благо, което придобивам, е дар за Цялото. Така Аз изливам Живота Си в Цялото. А всеки, който дава, забогатява. Да даваш – това е Божествено умение, а не човешка способност.

Толкова пъти съм ви казвал: Благото, което придобия, не е за Мене. (5/стр. 82)

Аз съм Извор на Живото Слово. Живото Слово е най-необходимата Вода на Живота. От Моята Вода са пили всякакви същества – от най-малките до най-големите. Тези, които не са знаели как да пият от Моята Вода, са тези, които са се отдалечили от Бога и от Великия Живот. Това се е случило на много хора и на много животни. Но тези, които са пристъпвали с Любов към Мен, те са израствали. Дори от Моето Учение са израствали и много видове термити и един вид сини пчели. Те могат да правят нещо повече от мед, но тези неща не са още за този свят.

Днес и Мене Ме питат: Защо говориш така на хората? – Аз съм Извор, върша работата Си. Ако не искаш да Ме слушаш, стой настрана. Никого не съм канил. Ако Водата на Моя Извор не ти харесва, иди на друго място. Около Мене има тревички, буболечици, мушици, те ще пият от Моята Вода. Аз давам Вода на всички. (8/стр. 209)

Истинският Учител е Свещеният Кристал на Незнайния. Той символизира Свещената Вода на Живота. И всички, които пият тази Вода, ще се върнат в Първоизвора – Святото Място. Тази Жива Вода е Царството на Живота.

Учителят, в пълния смисъл на думата, трябва да бъде чист като кристална вода... (10/стр. 169)

8. УЧИТЕЛЯТ КАТО СМИРЕНОМЪДРИЕ

Да изляза от Бога навън и да превърна Неговата Светлина в благи думи, и с това да дам подтик на Душите ви, без да мисля, че съм изпълнил някаква голяма мисия – това значи да служа на Неговото Име.

Сега, ако Аз ви кажа, че идвам в Името Божие да проповядвам, според Мене, това е едно тщеславие. Аз трябва да ви проповядвам така, че да не считате, че съм направил много нещо зарад вас. Да ви проповядвам, да дойда тук при вас, да ви кажа няколко благи думи, това е една приятна работа! (книга 3/стр. 485)

Понеже станах най-малкият, Бог се усамоти в Мен и освети Себе Си в Мен. Така и Аз осветих Неговото Име в Себе Си и искам това да го предам и на другите, които искат да станат най-малки. Колкото повече се смалява човек, толкова повече Бог расте в него. А когато човек стане най-малкият, Бог се ражда в него завинаги.

Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото Име, както Той Ме е осветил. Бог е бил толкова добър към Мене, че Аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката Си признателност. Искам и вие да последвате Моя пример. (5/стр. 184)

Аз съм чувал Гласа на Смирението. Това е Гласът на Безпределната Любов, която е скрита и в Битието, и в Небитието. Този Глас е Живата Вода.

Питам: Чували ли сте Гласа на Смирението? Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на Смирението не познавам. Каква хармония има в Смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. (5/стр. 187)

Когато казвам, че всички Учители са минали през Смирението, това означава, че в пътя на големите страдания те са съхранили Божественото в себе си и са израснали чрез Смирение в Единния, Великия и Извечния Учител. При това условие те могат да говорят от Негово Име.

Всички Учители са минали през Смирението. (5/стр. 238)

Сега Аз говоря, а вие слушате и всичко това е реално. Но има и друга реалност. Всички ние слушаме, само Небитието говори. То говори с езика на Духа. Само Духът може да говори реално. Там, където говори Духът, ние придобиваме Живот. Това е реалното – придобиване на Живот.

Сега Аз говоря, а вие слушате – това е реалност. (8/стр. 87)

Когато Аз ходя из природата, изучавам най-дребните, най-малките неща. Най-малките неща водят до приближаване към Бога, защото те изискват най-голямата будност. Бог ни наблюдава в малките неща. Именно оттук се е родила съдбата на човека. Който се занимава с малки неща, той има Живот в себе си, но всякога трябва да бъде буден. Който се занимава с големи неща, той разпилява живота си. Бог оставя такива хора сами да оправят големите си работи. Понеже Сатана е пожелал да прави големи работи, той е паднал най-долу. Единственият, Който има право да се занимава с велики дела или с най-малките неща, е Абсолютът. Но Той благоволи на малките неща, защото именно тук се заражда началото на Нова култура.

Като правя екскурзии в природата, всичко, каквото срещна, изучавам най-внимателно. Ако Ме наблюдава някой, ще каже, че се занимавам с дребни работи. (8/стр. 212)

Духовенството се страхува от Мен, но това е напълно погрешно. То трябва да се страхува от липсата на Смирение, защото там, където няма Смирение, има неразбиране. Там, където няма Смирение, ще влязат страхът и саморазрушението. Според Мен Смирението е Първичното отношение към Бога. Ако Аз съм смирен, Аз съм вече духовен и Бог ще се възражда в Мен. Същото важи и за духовенството.

Духовенството се страхува от Мене да не би един ден да заема мястото им. Не, Аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, Аз не бих носил корона на главата Си, но първата Ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. (8/стр. 213)

Аз спазвам едно Свещено правило: Аз съм господар само на Себе Си, на всички Свои мисли и желания. На хората давам голяма свобода, а Себе Си ограничавам. Така постъпва и Господ. Той толкова се е ограничил, че никой не може да Го види, за да може хората сами да се видят. Понеже Аз постъпвам като Господа, затова не мога да се видя. Щом се ограничавам и щом владея Себе Си, Той все повече е Мой Господар. Щом се разширявам и не владея Себе Си, Господ се скрива на недостъпно Място. Понеже искам да живея с Господа, Аз се смирявам до крайност и Той става Моят Господар. Така Аз придобивам благите черти на Моя Господар. Щом съм благ и смирен, Господ се познава в Мен. Така Аз ставам достъпен за Господа.

Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значило да светотатствувам, да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? – Защото всички хора са на Господа; Аз нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща, имам право да бъда господар само на Моите мисли и желания – на тях мога да заповядвам. Обаче на всичко, което е извън Мене, Аз трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите. (10/стр. 120)

Според Мен едно Учение е истинско, когато е съгласно с Бога. Да е съгласно с Бога, означава да изхожда от Него. И всеки, който може да каже: „Аз и Отец ми едно сме“ – той носи семената на истинското Учение. Това Учение ще даде плод. То ще проникне във всички Души, които го възприемат, и ще донесе Новия Живот. Аз съм слязъл именно за подготвянето на Новия Живот. Това е Моята малка задача. Великият Учител никога не се занимава с големи неща. Той всякога живее в малкото.

Когато едно Учение е съгласно със самата реалност на Битието или със законите, които Бог е вложил в света, то всякога може да се подложи на опит... Дойде някой човек и казва: „Аз нося едно Учение; ако го приемете, вие ще се повдигнете.“ Ако това Учение ви повдигне, то е истинско. (10/стр. 130)

9. УЧИТЕЛЯТ КАТО СВЕЩЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЩАТА

Тайната на човека е неразгадаема, защото той носи в себе си нещо неизречено. Това неизречено е неговата несътворена част. В този смисъл Аз благоговея пред човека.

Казваш: „Познавам хората“. Това е повърхностен възглед. Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате! (книга 1/стр. 308)

Моят подход към всяка Душа е Свещен, но не отвън – това е дълбок вътрешен процес.

Учителят има еднакви отношения към всички Души, вследствие на което изисква от учениците Си да учат и прилагат. (2/стр. 25)

Учителят има Съкровено отношение към всяка Душа и към всички същества. Той може да ги докосва вътрешно, по Дух, и да се разговаря с тях в духовния свят.

На един Мой приятел Аз казах следното: Много пъти, като срещна един вол, Аз се спра, помилвам го... Казвам му така: „Действително твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение.“ И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва.“ (3/стр. 33, 34)

Пред Великия Божествен Дух Аз имам Свещено отношение и така Аз съхранявам Неговите качества в Себе Си.

Не е въпросът, че Ме е обидил някой, но Аз да не обидя онзи Велик, Божествен Дух, Който събужда в Мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, които развиват волята Ми. Всичко това, което имам в Себе Си, е благодарение на Него. (3/стр. 264)

Когато Аз застана пред Човека на Истината, Аз благоговея пред него, защото Човекът на Истината е Божествен Лъч от Тайната на Бога.

Да обичаш Бога, то значи да застанеш пред който и да е човек тъй, че да не гледаш на неговата форма. В Божествения свят Аз благоговея пред този Човек. Бог е вложил Своя Лъч, Аз благоговея пред него. (3/стр. 373)

Аз имам Свещено мнение за Своите ученици. Същото мнение имам и за Себе Си. Така седят нещата в Божествения план.

Сега виждам, някои между вас казват: Учителю, ама Ти за нас трябва да имаш особено мнение. – Аз имам за вас такова мнение, каквото имам и за Себе Си. По-горе от Себе Си не мога да ви туря. (3/стр. 381)

Учителят има Свещено отношение към ученика. Чрез това Свещено отношение Той вижда в невидимия свят на ученика и с това може да му помогне да се изправи. Там, където има виждане, има изправяне.

Ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителят изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави; ако Учителят ги изправя, пак добре. Ако ученикът недовижда и не може да изправи погрешката, Учителят ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. (5/стр. 222)

Първичната Църква се състои от истински Служители на Бога. Извън тази Църква са развалините на човешкото съзнание. Но към истинската Църква Аз имам Свято отношение и това отношение е било всякога.

Казвате, че не съм зачитал църквата, значи не зачитам и Бога. Не, това е един незаслужен упрек, който не отговаря на Истината. Аз ще го хвърля върху вас. Това не е било и няма да бъде. (8/стр. 180)

Моите икони са живите Души. Пред тях се прекланям, защото те са изразът на Великата Любов. Душата – това е самата Любов. Как може да замениш Любовта, която е самото Дихание на Живота, с камък или парче дърво? Аз съм за Живия Живот.

Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Аз бих поставил кого и да е от вас вместо икона. Всеки ден Ме посещават десетки живи икони. (8/стр. 223)

10. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЯТ ЗАКОН НА СВОБОДАТА

Когато Аз обичам, Бог в Мен обича. Когато Бог обича, Той дава Свобода на всички същества, които обича. Така постъпвам и Аз.

Обичта и Любовта не търпят нищо користолюбиво. Защо? – Защото съществото, което обичам, е създадено от Бога. Щом е така, то е свободно. Никой не може да го обсебва. Следователно ще обичам това същество, както Бог го обича. Колкото Аз обичам това същество, толкова и Бог ще Ме обича. И колкото Мене обича Бог, толкова обича Той и това същество. (книга 1/стр. 143)

Аз мога да оправя вашето ухо или вашия нос, но ще трябва да посегна на вашата Свобода. Но Аз не искам това, защото вие сами трябва да се домогнете до закона на скритите вътрешни промени.

...Вие в няколко години можете да изправите носа и ухото си. И Аз мога да направя това, но не искам да се занимавам с изправяне носовете на хората. (1/стр. 147, 148)

Щом Аз обикна някого, Аз съм длъжен да му дам Свободата. Така е постъпил и сам Бог. Той е дал Свобода на съществата и не се занимава с тях.

Мислите ли, че Аз, като обичам някого, трябва да се занимавам с него? Обичта се състои в това, че когато обикнете някого, не се занимавате с него. (3/стр. 127)

В Моите беседи Аз съм дал място най-много на Свободата. Свободата не прави връзки – тя не свързва нещата, тя ги освобождава, тя разширява съзнанията.

Някой път Ме упрекват, че нямам връзка в беседите Си. Аз връзки не правя, друг да ги прави, развръзки правя. Дето има връзки, Аз ги развързвам, защото в тези връзки няма морал. (3/стр. 138)

Да ви посети Великият Учител, това значи, че е започнало вашето освобождение.

Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл. Идва най-после Великият Учител, Който казва: „Радостта ще ви освободи.“ И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. (3/стр. 251)

Ако Аз съм дошъл при вас, то е защото искам да ви освободя. Да развържеш ръцете на човека, да развържеш краката на човека и неговото сърце, това значи да му върнеш условията, които е изгубил. Процесът на освобождаване се извършва в Святото мълчание, в което сам Духът присъства.

И ако бих запитал в какво седи силата на един човек, как бихте отговорили? – Да изяви своята Любов. – Но как ще изявиш Любовта си? ...Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда Аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова.“ Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. (3/стр. 390, 391)

Аз съм за Свободата на човека, защото само в Свободата човек може да се познае като Душа, само в Свободата човек може да изстрада своя път. И когато човек се познае като Душа, Бог ще се излее в него.

Някой път Ме питат защо не отида да проповядвам в православната църква. Е, хубаво, ако вляза в църквата, ще кажат: „Той мисли да вземе нашите овци, да ги смути, да ги заблуждава.“ Казвам ви: Аз съм толкова благороден, не искам да взема вашите овци от църквата да ги смущавам, да ги заблуждавам, те си имат ред и порядък. Аз не събирам вашите здрави хора от църквата. Аз събирам болните хора отвън, тях взимам. Ако някоя ваша здрава овца е дошла при Мене, елате и си я вземете! Аз имам други схващания, други понятия за човека, за човешката Душа. Човешката Душа е нещо Божествено. Как можеш да вземеш брата си, да го подчиниш, да го заробиш? Аз гледам на всеки човек като на свободен. Той може да мисли тъй, както и Аз мисля. Той може да чувствува тъй, както и Аз чувствувам. Той може да действува тъй, както и Аз действувам. И във всяко едно отношение той има право на тези блага. Наруша ли най-малко туй правило, този основен Закон, веднага Божието Лице ще потъмнее, а тогава и Моето лице ще потъмнее. (3/стр. 465)

Аз работя за вашата Свобода, но вие трябва да умеете да съхранявате Истината в себе си.

– Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? – Тази сутрин Аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е Светлината. Това е Свободата. Искам да запазите Свободата си... (5/стр. 222)

Законът, който най-много ценя, е Законът на Свободата. Това е Свещеният Закон на Живота.

Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат Ме: „Да се върнем ли назад, или да останем тук?“ Понеже съм за Свободата, казвам: „Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете.“ Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа.“ Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според Закона на Свободата. (5/стр. 228)

Моята цел не е да разреша въпросите на Моите ученици, защото ако им разреша въпросите, ще им отнема Свободата. Моята цел е да загатвам, да подтиквам и да възпламенявам. И така ученикът сам да решава въпросите си, докато постигне Свободата си. В тази област, която е Свещена и която е наречена Свобода, ние ще се срещнем.

Някои Ме питат защо, като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, но ги оставям открити. Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. (8/стр. 105)

Аз не налагам никакво Учение. Аз изнасям един Божествен Път, който води към Сърцевината на Древното Сияние.

Питат Ме защо не ви наложа Новото Учение. Нека всеки направи това, което Бог му е казал вътре, по своя лична воля. (8/стр. 162)

Аз мога още днес да ви свържа със Святия Дух на Истината и Той да се превърне във ваша реч, във ваше слово и във ваше избавление. Това е Духът на Свободата. Само в пробудената Свобода човек е спасен.

„Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.“ Аз мога още днес да ви свържа с този Дух. (8/стр. 181)

11. УЧИТЕЛЯТ КАТО СПЕЦИАЛНО ВИЖДАНЕ

Работих много и разбрах, че обединени музиката и Душата водят до най-голямото чудо в живота. Това чудо може да се изрази на земен език с думите: Видях Лицето на Любовта.

Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му иде музиката. Тя прави чудеса. (книга 1/стр. 84)

Достатъчно е да докосна твоето ухо и да разбера написаното в книгата на твоя живот, но Аз не винаги обичам да чета тази книга.

Достатъчно е да пипна долната част на човешкото ухо, за да разбера какви опущения е направил човек в своя живот. – Отде знаеш това? – Така е писано в книгата на твоя живот. (1/стр. 213)

Аз следя развитието на българите и най-вече на Моите ученици. Аз виждам всички техни намерения като на длан и всичко меря с мярката на Истината.

Някои от вас, които Ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. (3/стр. 51)

Аз обичам да правя малки наблюдения в живота. Чрез тях откривам Величието на Бога в съществата и зараждането на живота.

Аз сега правя някои малки наблюдения в живота с по-висшите и с по-нисшите животни, правил съм наблюдения и с растенията и виждам на каква степен е тяхното съзнание. (3/стр. 115)

Аз виждам в кукуригането на петела началото на Живота. Когато петелът се е пробудил в един ученик, неговата Душа е поставила основание и начало на Живота.

Мене например, като изкукурига петел, тъй Ми пада мехлем на сърцето... Питат: „Какво казват петлите на хората?“ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ (3/стр. 140)

Вие може да виждате като Мене, защото Царството на Бога е вътре във вас.

Вие ще кажете: „Дотук говори право, оттук нататък е малко анормален.“ Не, туй, което виждам Аз, може да го видите и вие, но то е виждане на съотношения. Например в един математически фокус виждате един център, букви, виждате някакви формули, но онзи математик, като седне да разглежда целия процес, развива задачата, разбира плоскостите, сеченията на линиите. Ти гледаш, казваш: „Тази работа е съвсем забъркана.“ Да, във виждането и разбирането на нещата има известни съотношения. (3/стр. 159)

Когато Аз вляза в един дом, Аз виждам в него отразен стремежът на Душите и знам кой към какво се стреми.

Сега, ако дойда във вашия дом, Аз мога да позная дали вие търсите Мъдростта или Любовта. (3/стр. 178)

Аз виждам в невидимата област на земята, но Ми трябват определени условия, за да говоря. Тези условия са пробудените Души.

От две-три години насам Аз постоянно говоря за землетресенията, за събитията, които предстоят да дойдат. Аз имам точни данни за тия неща, които станаха, както и за тия, които ще станат за в бъдеще. (4/лекция 1: стр. 14)

За Мен значение има само Живият Бог, Живите излъчвания на Истината. И Аз постоянно виждам тази Жива Сила.

Аз не говоря за този Господ, който днес се проповядва. (4/1:18)

Аз виждам едно велико преобразувание на земята. Елементите на земята и на човека – тия елементи, които са били в мрака – ще засияят с явна Светлина. И това ще бъде само началото на Славата.

Няма защо да ви разправям какво ще стане. Аз съм ви казвал и друг път, че това, което ще става на земята, е велико и славно. (4/1:19)

Аз виждам в невежеството скрития Божествен Пламък на живота, защото този Божествен Пламък е слязъл в условията на невежеството и материята, за да се учи. Да се учиш, значи да се превърнеш в Светлина. Тогава Божественият Пламък ще бъде отново свободен.

И тъй, утешителното, което ще ви кажа, е че сте много невежи. Ще Ме извините за тази искреност, но трябва да знаете Истината... Нека това невежество ви послужи като импулс за влизане в Божественото училище.... Който съзнава, че е невежа, той е издържал вече първия конкурс за влизане в училището. Първото условие за влизане в Божественото училище е да съзнаете, че сте невежи. Съзнаете ли това, ще ви дадат всички благоприятни условия да учите. (4/6:29)

Моят микроскоп – това е Моята Любов. Тази Любов е Силата, която вижда в Невидимия свят. Само това, което прониква, може да вижда.

Господа можете да видите в Неговите микроскопически проявления. За това ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35 милиона пъти. За Моя микроскоп, с който можете да видите проявленията на Бога, е нужно напрежение на ума. (5/стр.94)

Аз намирам златото много лесно. Като погледна към земята, на определеното място, където има злато, виждам по една усмивка. Златото Ми се усмихва, но Аз не разкривам на хората това, за да не им донеса много сълзи.

...Златото... Аз го намирам лесно. Чукна на земята и веднага разбера де е златото. И вас мога да науча как да го намирате, но ще ви изложа на голяма опасност. (6/стр. 302)

Аз наблюдавам най-малките движения и подробности, които излъчват хората, и в тях откривам скрития Замисъл на Битието. Малките неща са началото на Пътя към Великото.

...Аз наблюдавам всяко движение и проява на хората и вадя Свои заключения. Вътре и вън от нашето съзнание всяко нещо, което се върши, има свои причини, свой дълбок смисъл. (7/стр. 15)

Когато поставя виждането Си под строго определен ъгъл, в Мен нахлува Любовта към живота и Аз започвам да виждам с Очите на Любовта. Изменя ли с малко този ъгъл, в Мен нахлуват нечисти сили, с които трябва да се справям. Това означава, че Аз трябва винаги да разглеждам живота чрез Очите на Бога.

...Сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21-22 градуса под нулата, Аз спя с отворен прозорец и въпреки това в стаята Ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени под специален ъгъл, вследствие на което между въздушните частички става известно триене и в резултат на това се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено. (7/стр. 74)

Аз виждам на земята същества от много светове. Но ако това се разкрие, ще се спъне развитието на хората. По-хубаво е човек да не знае и да не познава много от тези същества.

Сега, ако ви кажа, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали на това? (8/стр. 18)

Аз виждам идването на Новата Светлина. Тя ще създаде Нова епоха и всички Души, които са готови, ще служат на тази Светлина. Новото ще освети Душите в техния Път.

Това не го казвам само Аз, това е говорено от много Пророци от миналото. Иде Нова епоха. И вие, които сте вече през последните времена, ще проверите това. (8/стр. 23)

Бог живее в постоянна Будност. С тази Будност Той обхваща всички съзнания. Символът на тази Будност на земята – това е Учителят. Учителят носи в Себе Си Окото на Бога. Това Око вижда неща, които обикновените очи пропускат. Учителят е изграден от Скритото Око на Бога.

...Бог. Няма момент в Неговото съществуване, в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В Своя Ум, в Своето Сърце, в Своята Воля, в Своята Душа и Дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред Себе Си... (8/стр. 108)

Аз виждам Христос постоянно на земята. Той е тази Любов, която е абсолютно свързана чрез Велик Договор със земята. И докато тази Любов не спаси света, Договорът с Невидимия свят не може да се прекъсне.

Христос никога не е напущал света. Какво ще кажете за това? Аз мога да го докажа по математически начин. (8/стр. 154)

Аз виждам този свят изпълнен с многобройни илюзии – илюзии отвън и илюзии отвътре. Само човекът на Любовта е реален. Човекът на Любовта не е от този свят. Той върви по тази земя, но обитава Свещеното Отвъдно. Той е скрит от погледа на света, но сам той вижда света, без светът да го вижда. В света само илюзиите са реални, в Свещеното Отвъдно само Любовта е реална.

Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. (8/стр. 156)

На земята няма нищо, което да е скрито, защото цялото Небе си има методи, с които да прониква във всички тайни на съществата. Често и Аз прониквам, но в повечето случаи Аз съм наблюдател. Предпочитам вътрешното наблюдение.

– Ти ходил ли си на Небето? – Вчера се върнах оттам. Зная последните новини, последните разпоредби. Тъй се казва на ваш език... Казвам: Всичко, каквото става на земята, там се хроникира. Знаят се всички новини за България... (8/стр. 171)

Както си седя до вас, едновременно с това Аз мога да наблюдавам окултно явление на Слънцето. И както си седя пред вас, мога да видя нуждата на една Душа и в този, и в онзи свят. Бог е поставил специален център за тези неща. Това означава, че Пътят на ученика е велик и славен.

Както седя, Аз мога едновременно да виждам и отпред, и отзад. Как става това? Вътре в мозъка човек има един специален център, който може да се развие, и тогава той има възможност да вижда навсякъде: отпред, отзад, надалеч и наблизо. (8/стр. 173)

Когато съм всред природата, Аз се освобождавам от човешките закони. Достатъчно е да посрещна Изгрева, за да видя дълбокия Замисъл на Живота. А щом видя Божието Лице, в Мен се заражда тиха и неудържима радост. От милиони години Аз живея в тази радост и слязох сред хората да я споделя.

Аз искам да бъда вън от човешките закони, да изляза всред природата и там да се свържа с Бога. (8/стр. 210)

Във всеки нов Изгрев Аз виждам ново Послание на Бога, защото Бог е всякога нов и защото в Съвършенството Му няма повторение. Той е вечно нова Хармония и тази Хармония изгрява по безкрайно различни начини.

Но, ще кажете, днешното Слънце мяза на вчерашното, еднакво изгрява. – Не! Аз не съм видял в живота Си два дена подобни един на друг и Слънцето да изгрява еднакво... (9/стр. 38)

Когато Аз наблюдавам малкото, Аз го уголемявам до размера на една вселена. И наблюдавайки го по този начин, Аз прониквам в скрития Замисъл на Бога, защото Бог е скрит в малкото, а малкото определя голямото. Всичко се състои в подхода. Да имаш правилен подход, значи да умееш да проникваш в Същността на нещата.

Христос е бил велик художник, Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях Аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: Вие как ще можете да опишете човек само по няколко думи, които са казани за него? – Това е наука. Може да се опише... Ако дадете на един вещ ботаник само един лист от някое растение, той е в състояние да ви опише цялото дърво. (9/стр. 149, 150)

Аз имам метод, чрез който разглеждам очите отвътре. И чрез този метод Аз познавам дали Духът работи в човека, или други същества се разхождат чрез неговите очи, т.е. внасят му свои мнения и го отклоняват.

Когато погледна очите на човека, Аз зная вече дали Духът е в него или не. (10/стр. 92)

Аз съм виждал Живата Святост на Бога. Тя носи в себе си Първичната Добродетел. Но Аз съм виждал и строгото лице на Неговата Абсолютна Правда. Тази Абсолютна Правда контролира и съхранява Първичния Елемент, който е вложен в тази Жива Добродетел.

Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда; и тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. (10/стр. 204)

Всеки човек е едно специално огледало. И затова Аз обичам да се оглеждам в хората, защото всеки човек е един лъч на една Божествена идея. Когато се огледам в тази идея, Аз виждам какво Бог иска от Мен.

И Мене Ми е приятно да се оглеждам в хората; и Аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм. Затова именно и Аз се оглеждам. (10/стр. 209, 210)

12. УЧИТЕЛЯТ КАТО СЪКРОВЕНО ПОЗНАНИЕ

Аз не се интересувам от музиката, а от скритото движение на Духа в нея. Това скрито движение си има своя окултен Замисъл... Мен не Ме интересува нито музиката, нито движението на Духа. Това, което Ме интересува, е Божествената идея, скрита в това движение. Тази Божествена идея е скритото семе на бъдещи светове, защото движението на Духа не е движение, а Замисъл.

(Учителят нагласява цигулката Си.) Какво искате да ви свиря? Това, което Мене Ме интересува, вас не интересува. (книга 1/стр. 21)

„Аз зная“ означава, че Първата Причина е Моето Начало и това Начало осмисля всички стъпки на Моя живот.

Казвате: Ти се различаваш от другите хора. – По какво? – Не знаем, но намираме разлика. – Едно нещо Ме отличава от хората, а именно: Аз зная положително, че без участието на Първата Причина нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. (1/стр. 44)

Доброто е есенция на Ангелския свят. Аз познавам тази есенция. Тя е вечното благоухание на Висшите светове.

Като срещна добър човек, за Мене той е въплътен Ангел. (1/стр. 78)

Музикалното чувство е скрита Светлина в човека. Тази Светлина обединява всички добродетели в човека и въздига Душата в хармонията на непознати сфери. Музикалното чувство в човека има Съкровена природа. В тази природа ученикът и Учителят се срещат.

От 25 години Аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката Душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата. (1/стр. 84)

Когато казвам „крайния резултат“, това не означава, че има краен резултат, защото крайният резултат е Тайна в Битието. И когато стигнеш до него, ти ще бъдеш преобразен в ново начало. Това също е резултат, но в съвсем друг смисъл.

Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката, и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да Ме разберете. (1/стр. 88)

Конят върви към Мистерията на ученика. Конят е една красива Душа, която не е успяла да съхрани в себе си Мъдростта и затова сега тя трябва да я намери в мълчанието и служенето. Конят – това е ученикът, който търси своя Учител. В мълчанието конят се омъдрява, а в служенето се освещава. Това е Мъдрият Път.

Аз зная какво нещо е конят, но не искам да говоря за това, не искам да разкривам Тайните на Битието. Конят минава през Питагоровата школа, затова през целия си живот трябва да мълчи. (1/стр. 102)

Аз съм открил за Себе Си тайната на водата. Чрез нея човек може да се домогне до Светлината на Бога. Водата е скрит образ на Светлината.

Водата е стимул на живота. В нея се крие енергия, която трябва да се използва. Ако не можете да си служите правилно с водата, вие сами си причинявате пакости. В това отношение Аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. (1/стр. 299)

Аз познавам Господа като Абсолютна и Неизменна Истина. И понеже Го познавам, Аз не живея в относителни светове. Аз живея в Неизменното и само Неизменното е Съкровено.

В Божието Сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. (3/стр. 83)

И Абсолютната Реалност, и относителната Реалност Ми говорят все за Бога, защото всички реалности са в Бога и произлизат от Него.

...И когато някой се изправи пред Мене и Ме пита има ли Господ, казвам: Ами ти сам Ми говориш, че има Господ. Ако не беше Ме питал, щях да кажа, че няма Господ, но Господ чрез тебе, чрез този учен Ме пита: „Има ли Господ, вярваш ли, че Аз съществувам?“ Казвам: Господи, Аз никога не се съмнявам. (3/стр. 116)

На Слънцето има библиотека, която разкрива Древния Път на човешката Душа. Там е скрита Библията на Душата. Най-дълбоките библиотеки в света, които съхраняват Съкровеното Знание, се намират в Агарта: в един таен Храм в Китай, в една пещера в Индия и в един полуразрушен Храм в Малта. Тези, които съхраняват Съкровеното Познание, сами не знаят какво съхраняват, защото те са демони от дълбока еволюция. На тях е дадено Доверието да съхраняват. Един такъв демон пази по-добре от стохилядна войска, защото в това опазване е скрита тайната на неговия живот и в това опазване се намира Благословението, което ще преобрази тези демони от сенки в мрака в Синове на Огъня. Библиотеките на Агарта ще останат тайна за света, защото никой от света не може да се домогне до Древната Наука. Всички, които искат да завладеят Агарта, ще изгубят живота си, защото тези демони, които съхраняват Свещеното Знание, символизират силата на Божия Гняв. Тези библиотеки са отворени само за малък кръг от същества. Тези същества са Ученици на 24-те Старци.

Аз зная две библиотеки: на земята и на Слънцето... На Слънцето съм ходил. И каквото пише на Слънцето, много добре го разбирам. (3/стр. 132)

В Истинския Живот е скрита мистичната Тайна на Бога. Всички други видове живот са само подготовка за Истинския Живот. Истинският Живот е Абсолютна Светлина. Истинският Живот се определя от Съкровеното Познание. И всеки, който е придобил Съкровеното Познание, си подготвя Път към един от 24-те Старци. 24-те Старци са 24 Съкровени Пътя.

Сега Аз няма да ви разяснявам в какво седи Истинският Живот. Аз зная в какво седи той. (3/стр. 198)

За Мен е важна само човешката Душа, защото само тя има история. И това е история от милиони години. Душата е богатството на историята. Тя носи всичко в себе си като възпоменания.

За Мене важи човешката Душа, която е излязла преди милиони години. Този момент е важен за Мене, а не важи тази Магдалина преди 2000 години. (3/стр. 225)

Всяко същество си има език. Във всяко същество Бог е скрит по един специфичен начин. Този специфичен начин е езикът на Бога. И ако човек познава Бога, той ще може да общува с всяко същество.

Някой път Аз говоря с Живата природа. Казвате: Как може човек да говори с Живата природа? – Как може? Ами Аз, като зная езика на българина, не мога ли да говоря с него? Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарям с него? Мога. Така също мога да се разговарям с животните, така мога да се разговарям и с растенията. Всеки си има език. Аз ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашия. Всички същества си имат език, имат си начин на съобщение. (3/стр. 248)

Аз вярвам в Божествената Любов, която е вложена в човека. Божествената Любов е скрита в човешката Душа и когато тази Душа узрее, тя ще има проявите на Бога.

...Аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката Душа, вярвам в човешкия Дух... Във всеки човек има една Божествена Душа, на която можем да говорим. (3/стр. 422)

Когато казвам, че Аз ви говоря като на Братя, с това искам да кажа, че Аз ви познавам като Древни Искри, излъчени от Силата на Истината.

Аз ви говоря като на Мои Братя. Истината ви говоря! (3/стр. 513, 514)

Специалният език, чрез който се разговарям със Слънцето и изворите, е езикът на Извечната Светлина. Това е Първичният език, а всичко друго е копия.

Аз с удоволствие наблюдавам усилията, които прави някоя мравка или пеперуда; с удоволствие наблюдавам как текат изворите, как грее Слънцето, как духат ветровете и т.н. Изворите, Слънцето – това са същества, с които ние се разговаряме на специален език. (книга 4/лекция4: стр. 24)

Аз познавам Христос и отвън, и отвътре. Познавам и Словото Му, и Мълчанието Му. Словото Му е Благодат, а Мълчанието е Неговата Истина, защото Отец може да бъде изразен само с Благодат и Мълчание.

Аз зная много по-добре от вас какво е казал Христос. От това, което е говорил Христос, е написано само една микроскопическа част. (5/стр. 65)

Пребродил съм всички светове, и човешкия също. Имам опит за тези светове и отвън, и отвътре. И за човешкия път мога да кажа, че това е най-добрият път, защото Велик е Замисълът на Бога. И всички усилия на човека трябва да постигнат съгласие с Неговия Замисъл.

Пребродил съм целия човешки живот, слушал съм Възвишени Божии Духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма. (5/стр. 187)

Аз съм за Живота и искам и вие да познаете този Живот, който е пълен с Дух и Истина. Този Живот е толкова пълен и интензивен, че няма място и за най-микроскопическото заблуждение.

Ще кажете, че отричам Живота. Не, Аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли още в Живота, не знаете какво представя той. (6/стр. 28)

Според Мен Животът е най-великата Песен, родена от Духа. Тази Песен е безкрайна.

Какво представя Животът? Песен. Няма по-хубава Песен от Живота. Така гледам Аз на Живота. (6/стр. 211)

Когато видя, че един човек има особено отношение към Слънцето, Аз знам, че той цени Реалността. Слънцето символизира Духа на Реалността.

Аз съдя за човека по отношението му към Слънцето. (6/стр. 318)

Аз не вярвам в смъртта, защото смъртта не съществува. Смъртта се настанява на онова място, където отсъствува Истината, но тя е винаги привидна и никога не съществува реално.

Аз не вярвам в смъртта. (7/стр. 64)

Аз виждам в Бога друг смисъл. Бог работи в други измерения. Той обхваща други видове Светлина и други нюанси на Живота. Когато човек разбере Бога в този смисъл, той става Възвишено същество, той става Божество.

Аз не говоря за Бога в такъв смисъл, както вие Го разбирате. Аз давам на тази дума друго значение. Думата Бог е силна дума. Под думата Бог Аз разбирам това, което включва в себе си всичко възвишено, благородно. (8/стр. 33)

Аз познавам будическото състояние като Слънчевото състояние на Любовта. Представете си една чаша, в която постоянно тече вода. Чашата е постоянно препълнена и се разлива наоколо, като докосва с живота си всички същества, които имат отношение към Любовта. Чашата – това е Душата. Това е будическото състояние.

Какво означава будическо състояние? ...Аз познавам това състояние. То е състояние на голяма активност. В това състояние изпада само онази Душа, която обхваща всички същества – от най-малките до най-големите. Тя излива Любовта си върху тях, за да ги издигне. Това означава будическо състояние, а не както индусите го разбират. (8/стр.80)

Светът е създаден от едно дълбоко излъчване на Любовта. Любовта е изтръгнала една част от себе си и от този Духовен отломък се е създал светът и Вселената. Това означава, че Любовта е скрито вселена в света и че тя е Началото на света. И наистина всеки, който има Любов в себе си, може да я призове и да я познае като Началото на нещата. Възвръщането в Любовта е връщане към Началото. В това Начало живее Учителят.

В първата глава на Битието е казано, че Бог създаде небето и земята. Как ги създаде, не се казва. Създаването на небето и земята е дълга история, за която Мойсей мълчи. Той е написал нещо откъслечно от тази история... Нито писаното от Мойсей, нито писаното в науката е съгласно с това, което Бог е направил. (8/стр. 99)

Аз познавам Христос вън от Бога и вътре в Него. Когато Христос беше вън от Бога, Той беше една Велика Любов, но тази Любов нямаше още за кого да се пожертва. Чрез Силата на Своята Любов Христос успя да се превърне в Жертва и по този начин Той съедини Любовта с Мъдростта. Жертвата се превърна в ново начало и от Син на Светлината Христос стана Същество на Виделината. Жертвата е най-великият акт на Любовта. Тя е единственият Път, който постига ново разбиране.

И Христос първоначално е бил вън от Бога. Като влязъл в Него, Той се съединил с всички същества. Така именно Той свързал Любовта с Мъдростта. (8/стр. 155)

Ако човек придобие Първообраза на Чистотата, тогава неговата ръка може да вижда, да чува, да наблюдава и дори тя да взема решения вместо Душата. Ако Духът влезе в ръката, ръката се превръща във Водач на живота. Ако Духът на Истината влезе в двете ръце, те ще се обединят в една единна ръка, в едно единно сливане на духовните сили на живота и в това сливане ученикът може да постигне Свещената Цел на своя живот, защото 10-те пръста, обединени в едно – това са 10-те сефироти, сляти в единен устрем.

Сега ще ви кажа нещо, което изглежда парадоксално, а именно: човек и с ръката си може да вкусва и да помирисва нещата... Аз мога да пренеса материята на ръката в очите и тя да вижда, мога да пренеса материята на ръката в ушите и тя да чува, мога да я пренеса и в езика и тя да изпитва вкуса на телата. – Възможно ли е това? – Може да го опитате. (8/стр. 173)

Аз познавам много професори от Божествената Школа. Ако им кажете: „Аз знам тайната на Слънцето“ – те няма да ви слушат, те ще кажат: „Да отидем да проверим“. Защото мярката, с която мерят те, е опитът. Ако ти не можеш да отидеш с тях на Слънцето, значи твоята Душа е угаснала. Ти говориш неразбираемо. Според Мен тези професори са прави, защото право да говори има само опитът. Истинският опит се основава на Съкровеното.

Много същества са минали през Божествената Школа... И вие ще минете през тази Школа, ще се срещнете с опитни, стари професори, които ще ви научат много неща. Там всичко се подлага на опит. Като ви говорят за Слънцето, след това ще направите една разходка до Слънцето, да проверите всичко, което са ви преподали... Професорите на Божествената Школа прилагат всичко на опит. Като преподават за Слънцето, предприемат екскурзия до Слънцето, да видят какъв живот има там. Преподават за Луната, за Марс, за Юпитер и след това правят екскурзия до тези планети. (8/стр. 174)

Всяко нещо, за което можеш да мислиш, е илюзия. Всяко нещо, в което можеш да проникнеш, е Реалност. Щом мислиш и разсъждаваш, ти се движиш по външен път. А Реалността е немислима. В нея може да се проникне само чрез Любовта. Любовта е също немислима. Ако можеш да я обясниш, ти си човек. Ако си изпълнен с Любов, ти си Дух. Само немислимото може да проникне в Небитието.

Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия. Това, което не може да сънуваш, и то е реално. (8/стр. 186)

Аз живях и в мрака, и в Светлината. В мрака познах Любовта, а в Светлината познах Мъдростта. Аз вярвам в Онзи, чрез Когото живях и в мрака, и в Светлината, и вярвам, че Той ще Ме изведе до Своята Непознаваема Премъдрост.

Аз имам Пълна, Абсолютна Вяра в Онзи, Който живее в Мене. (8/стр. 199)

Да застанем пред Бога с цялата си Любов, това означава нашата Душа да се изпълни с Мълчание. Има едно Мълчание, което е най-висш израз на Благоговението. Това състояние превъзхожда и молитвата. Аз познавам и трите степени на това Мълчание. В първата степен на Мълчанието Бог се явява като Светъл Старец. Във втората степен на Мълчанието Бог се явява като тих и неизразимо чуден Глас. В третата степен на Мълчанието живее ВЕЛИКИЯТ НЕИЗВЕСТЕН, Който ръководи Великите Учители. Той не се изразява, защото е извън Реалността. Той превъзхожда Реалността.

Да застанем пред Бога – като Любов, с всичкото си Смирение! Да се спрем пред Него в Мълчание – нищо повече. (8/стр. 232)

Да свириш по един велик начин, значи да изразяваш Живота на Бога. Само този, който е минал през дълбоките вътрешни изпити на Любовта, може да изрази музиката на Душата. Според Мен музиката е другото име на Душата.

Когато Аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъкът как се движи, Аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири, или сега се учи. (9/стр. 112)

Според Мен само Душата може да пее. Когато човек познае себе си, той всъщност познава своята Душа. И тогава тя му изпява най-великата Песен. Тази Песен е наречена Безсмъртието, или Благата Светлина.

Сега, когато ние научим този велик закон да пеем и свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за Мене имат едно и също значение – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, Безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. (9/стр. 112)

Господните Думи съдържат в себе си 99 степени на Светлината. Бъдещата наука ще се занимава с това. Днес само Посветените могат да се приближат до първите 4-5 степени. Бъдещето принадлежи на Тайните на Духа и тези Тайни ще хранят съществата.

Някои хора Ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам; виждам Го, като Ми говори, слушам и чувам Неговите Думи. Човешките думи могат само да се слушат, а Господните могат и да се виждат. (10/стр. 149)

Аз не се смущавам от тъмнината, защото тя има своята специална мисия. Чрез тази мисия на тъмнината хората ще узреят и ще се възвърнат към своето Благородно Начало. Мисията на тъмнината е да освети Душите отвътре, а мисията на Светлината е да ги освети отвън. Тъмнината работи във вътрешните пластове на живота.

Аз не се смущавам от тъмнината; когато земята се обръща през денонощието, това е в реда на нещата. (10/стр. 208)

13. УЧИТЕЛЯТ КАТО СЪКРОВЕН ПРИМЕР

Аз никога не напускам Божествената Школа. Аз постоянно изучавам Неизповедимата Мъдрост.

Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“ Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. (книга 1/стр. 19)

За Мен е важно едно: Бог да живее в Мене. А това е условие да Го виждам и в другите, и навсякъде. Ако Бог не живее в Мене, няма да мога да Го открия и в другите. А това е условие да Го търся, без да Го намеря.

Нека всеки си отговори вярва ли, че Бог живее в него. И Аз си задавам същия въпрос. Не Ме интересува дали Бог живее в другите хора. Интересувам се дали Бог живее в Мене. (1/стр. 44)

Учителят постоянно съзерцава Тайнството на Божествените прояви, защото само в тях се намира Духът на Живота.

...Аз, като ставам рано сутрин, първата Ми задача е да изпълня Волята Божия, да обичам онова, което Бог е създал. Във всичко да виждам Неговото Величие и Красота. Така Аз не се спирам върху човешките прояви и отношения към Мене. (1/стр. 82)

Когато работя с постоянство, Бог Ме извисява в Себе Си и Неговата Музика става Мой Живот.

От 25 години Аз свиря на цигулка всеки ден поне по 15-20 минути и съм разбрал какво може човек да направи и какво Бог прави. (1/стр. 89)

Когато видя и най-малкото същество, и най-малкото дръвче, Аз се възхищавам от тях, защото в тях е вложено Великото Божествено Начало. Това Велико Начало е вложено и в Мен.

Като видя мравка да пълзи по земята, Аз се интересувам от нея, защото и Бог се интересува. Аз се интересувам и от дърветата, пак по същата причина. Виждам тяхната интелигентност, тяхната признателност. (1/стр. 239, 240)

Когато Аз се насочвам към Източника на Живота, Аз отивам при Него само с една дреха. Това е Абсолютната Чистота на Духа. Всичко човешко оставям на земята.

Как трябва да се яви човек пред Бога? Ще ви кажа как Аз отивам при Него. Първата Ми работа е да се освободя от всичко човешко. Аз не оставям в Себе Си нито едно човешко желание, нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Така освободен, Аз обличам Своята чиста, бяла премяна и отивам при Господа. (1/стр.253)

Аз се занимавам само с Любовта, Истината и доброто, защото те водят в Реалността. Само в Реалността ние можем да се срещнем.

Аз се спирам върху Любовта, Истината и доброто – с тях се занимавам. Занимавайте се и вие с тези въпроси, а това, дали ви обичат или не, оставете настрана. (1/стр. 272)

И Учителят учи. Колкото и да е Велик един Учител, и Той учи. Ученето е непреривен процес във всички светове. В ученето ученикът се осъществява безгранично. В ученето няма край.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. (2/стр. 42)

Мнението на света за Любовта не е важно. За Мен е важно доколко Любовта е проникнала в Мен. Колкото повече я прилагам, толкова повече Бог прониква в Мен. Така Аз си разделям радостта с Бога.

Не е въпрос, какво другите хора казват, какво говорят учените и философите. За Мен е важно как Аз разбирам Любовта дълбоко в Себе Си, според както Бог е определил. (2/стр. 248)

Да се пожертвам за Любовта, значи да оживея в Бога, значи да възкръсна в Неговата Реалност. Аз съм решил този въпрос завинаги.

Бог...Той е Любов, Аз за Него съм готов да се жертвам. (3/стр. 9)

Аз съм вкоренен в Свещените мисли на Бога и чрез тях мисля за щастието на всички същества. Никога не мисля за Себе Си, защото сам се отказах от Своя избор. И сега мисля така, както Бог мисли.

...Аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени мисли, никога не работя за Себе Си, никога не съм помислил за Себе Си и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа Правия Път. (3/стр. 71)

Има само един начин, по който мога да изразя Любовта. Това е Свещеното Мълчание на Чистото действие.

Щом дойде до Любовта, Аз говоря малко. Защо? Не обичам да говоря за неща, които не се предават. Любовта с език не се предава. На съвременния наш език е немислимо да предадеш една идея на Любовта. (3/стр. 95)

Ако Аз обичам хората, това значи, че трябва да говоря възходящо на техните Души. Ако не ги обичам, означава да не познавам Величието на тези Души.

Аз турям правило в новия морал: мога да ви обидя само ако не ви обичам, ако не ви любя. (3/стр. 135)

Аз заключения никога не правя, защото искам да оставя Бог в Себе Си абсолютно свободен. Аз никога не заключвам Бог в Себе Си.

Сега вие ще кажете какво ли ще бъде заключението Ми. Аз заключение никога не правя. (3/стр. 138)

Светът, който Аз познавам, е хармония. И Свещен дълг е Моето Съзнание да бъде в духовна хармония със Съзнанието на Първата Причина.

Светът, който Аз зная, е хармонично създаден. (3/стр. 147)

Ако Аз живея като Христос, вярно ще тълкувам Неговите Думи и Истината вечно ще Ме осветлява.

Някой път Аз тълкувам Христовите Думи, някой път вие тълкувате Христовите Думи. Няма човек, който да не е тълкувал Христовите Думи. Питам: Ако Аз правилно тълкувам Христовите Думи, доволен ли ще е Христос от Мене? Доволен ще е! Ако вие запитате Христа вярно ли е това тълкувание и Той потвърди, значи това е Истината (3/стр. 147)

Ако Аз служа на Живота, ще познавам Господаря на Живота. Бог е Господарят на Живота и светът е Неговата хармония. Само който Му служи, може да види тази хармония.

Аз зная, че този свят е на Бога и само Бог е Господар в света! Аз зная, че този свят е хармонично устроен, и Аз служа на Бога. (3/стр. 158, 159)

Когато Аз видя един човек да прави грешки, Аз се уча от него и чрез него устройвам вътрешния Си живот. Всяка грешка е една услуга за Мен, тя е Мой съветник.

Никога не обръщам внимание, кой какъв е. Аз, като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Като направи някой човек една погрешка, Аз се радвам, че уча от него урок. И като го срещна, ще му кажа: „Ти ми направи едно голямо добро, научи Ме един добър метод.“ Втори път като го срещна, казвам му: „Ти Ми направи една голяма услуга, сега Аз ще ти направя едно добро“... Аз мога да го поправя, ще го насоча да учи... Казвате: „Ама ние ли ще оправим света?“ Не е въпрос за оправяне на света. За Мене това е един урок, Аз оправям Себе Си. (3/стр. 161, 162)

Когато Аз се събудя сутрин, виждам, че Бог е всякога разположен, Ангелите са всякога радостни, Архангелите са всякога блажени, Серафимите са всякога упоени от блаженството на Любовта, Херувимите са всякога упоени от блаженството на Мъдростта. И се питам защо човек не се насочва към тези светове.

Аз, когато се събуждам сутрин, гледам как си препятствуват хората. Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички Ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам?“ Така си казвам Аз, така си кажете и вие. (3/стр. 187)

Ако Аз предам една Божествена мисъл в пространството, тя ще се приеме от Висши същества, които ще внесат в нея своята духовност. Тази мисъл ще направи един кръг и ще се върне при Мене с нова дълбочина и Аз ще бъда обогатен. Това е един метод, чрез който човек може да се обогатява със своето слово.

...Ако Аз, тъй както си седя, предам една Моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор. Вие няма да възприемете Моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет или едно същество извън материята би схванало Моята мисъл като един звук, тя би му проговорила. Като казвам „извън материята“, подразбирам: извън материята, в която живеем. (3/стр. 211)

Когато Аз говоря, най-много внимавам да не оскърбя чувството на Любов в човека, защото в това чувство е сам Бог.

...Аз взимам тия примери, ще Ме извините, ако с това оскърбя онова ваше дълбоко чувство на Любовта. Ако го оскърбя, Аз искам извинение, но ако Моите думи внесат едно събуждане, Аз не искам никакво извинение от вас. (3/стр. 227)

Аз следя всяка Своя мисъл, всяко Свое чувство и всяко Свое отношение. Няма миг, който да изпускам. И когато Аз правя добро, Аз опознавам Величието на Великия.

...А сега седне някой брат или сестра да Ми прави забележки за Моите отношения към него. Мислите ли, че Аз не зная какви трябва да бъдат Моите отношения? Някой казва: Ама Вие не се обърнахте към мене както трябва. – Е, мислите ли, че това Аз не го зная? Аз по-добре го зная. Няма акт в Моя живот, който Аз да не съзнавам. Някой казва: Ама ти не видя. – Не, не, Аз зная, но мълча и ако мълча, има защо. Друга философия има вътре в живота и няма защо да ставам Аз добър за вас. И дотогава, докато вие мислите малко зле за Мене, Аз съм добре, но почнете ли да мислите, че Аз съм добър, казвам ви: Аз съм на фалирване. Аз признавам в света само Един Добър, Благ, Той е Бог на Любовта. (3/стр. 202)

Аз съм добър само когато съм неизменен на доброто в невидимия свят, т.е. в Своята скрита част.

Дойде някой, казва: Учителю Благи, Ти си много добър. – Добре, само за едно дело съм добър, ами за другите? Затуй казвам, ние трябва да сме добри извън времето и пространството. (3/стр. 198)

Да обичам Себе Си, значи да съм облечен хубаво, с най-хубавата Си дреха. Да съм облечен с най-хубавата Си дреха, означава да имам най-благородната мисъл за Бога. Благородството е дрехата на Любовта.

И когато казвам, че обичам Себе Си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. (3/стр. 260)

За съвременния свят не мога да говоря, така както не мога да говоря и за злото. Трябва да пазя съзнанието Си абсолютно чисто.

Да говоря за днешния свят, Аз считам, че това е цапане на Моята уста. Няма какво да се занимавам със съвременния свят. (3 стр. 280)

Аз виждам всеки ден около Мен Справедливостта на Бога и това Ме изпълва с благодарност. В тази благодарност Аз виждам Неговото Лице. Благодарността е метод да видиш Лицето на Бога.

...Аз никога нямам право да кажа, че с Мене постъпват несправедливо. Аз казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. (3/стр. 285)

Аз имам морал, който даже и животните разбират, но хората не разбират. Моралът – това е символ, това е отношение към всичко, което Бог е създал. Моралът е Свещенодействие, насочено към Творението, а Любовта е Свещенодействие, насочено към Несътвореното. Моралът е външната страна на Любовта. Той показва Моето отношение към Несътвореното.

Ако Аз имам един хляб и дойде при Мене един гладен вол, Аз ще го разделя с него точно тъй, както бих го разделил с някой човек. Аз постъпвам тъй, както говоря, у Мене има един морал, който вие не знаете какъв е. Ще ви го кажа. Вие го знаете, но не го прилагате. Минавам през гората, виждам един жаден кон, три дни не е пил вода. Мога да го оставя и да си замина, но Аз взимам една кофа, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко ечемик. Питам сега: Кое Ме заставя да дам на този кон малко вода и ечемичец? Това е Моето верую. Аз служа на Бога и Той Ми казва: „С този кон Ти ще постъпиш тъй, както със Себе Си“... Казвам: Този е истинският морал! Този кон не може да Ми се отплати, но знаете ли какво морално удовлетворение изпитва човек, когато направи една подобна услуга? (3/стр. 303, 304)

Ако Аз съм справедлив към Себе Си, Аз си създавам условия за влизане в едно по-дълбоко измерение.

Аз трябва да бъда абсолютно справедлив спрямо Себе Си: спрямо Своите чувства, спрямо Своите мисли и спрямо Своите постъпки. (3/стр. 303)

Аз смятам, че истинският начин на посещение при хората е да отида при тях, да им помогна и да се отдалеча. Това е методът на служене. Така Бог оживява в Мен. Така постъпва и Бог.

Аз считам, че истинският начин на посещение е следующият: да отида между хората, ...да отида там, дето имат нужда от Мене и да кажа: „Можете ли да Ми дадете да свърша някоя работа?“ И като Ми дадат да свърша някоя работа, като уредя дома им, да си отида, без да Ми платят нещо. Да не казвам: „Вие знаете ли кой съм?“ (3/стр. 308)

Учителят гледа Своите ученици с очите на Любовта. Тези очи никога не осъждат действията на ученика. Учителят знае, че Душата е по-дълбока от всяко действие. Този начин на гледане е метод на Любовта. Той трябва да стане метод за всички пробудени ученици.

Сега някой казва: Защо моят Учител казва така? – Пък Аз питам: Ами защо Моят ученик Ми казва така? Да допуснем, че Учителят не критикува постъпките на учениците си, а учениците критикуват постъпките на Учителите си, светът ще се оправи ли? Нито Учителите да критикуват постъпките на учениците си, нито учениците да критикуват постъпките на Учителя си... Това разбирам прави отношения. (3/стр. 326)

Аз винаги търся произхода на злото и произхода на доброто в Себе Си. Аз съм длъжен да видя и най-малката постъпка на злото в Себе Си. Само тогава мога да бъда господар на злото.

Някой път, като ви говоря, говоря, казвам: Тия хора са добри, тия хора са способни, Аз съм причината, че не Ме разбират; трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В Мене е погрешката, Аз трябва да направя още по-големи усилия. – Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, Аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто Аз направих и злото Аз направих, но Аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. (3/стр. 355, 356)

Моята Душа има само една нужда – да люби Господа. Но ако Аз изопача Любовта Си, ще изменя на Своята Същност, на Своята Душа. Това никога не трябва да правя. Аз трябва да остана винаги неизменен на Съкровеното Начало.

Аз по същество, в Душата Си, искам да любя Господа. И ако по същество се изменя, това ще бъде само кога? Когато изопача Любовта... (3/стр. 397)

Аз виждам в Себе Си всички Благословения, с които Бог Ме е обсипал. Каквото и да направя, дори и да пожертвам живота Си, Аз знам, че Бог Ми е дал нещо повече.

Аз не казвам на вас, казвам на Себе Си: Господ, Който Ми е дал толкова Благословения, с какво трябва да Му се отплатя? (3/стр. 485)

Щом признавам, че имам Божествен произход, Аз нося цялата отговорност на Своя живот.

Щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам да разреша въпросите, не трябва да ги оставям на други. (5/стр. 32)

Законът, който постоянно спазвам към вас, е да бъда постоянно благороден. Това е законът за съхраняване на Божественото Начало в човека, защото думата благороден означава: произлязъл от благ род. Благостта е Първото родословие. Тя произлиза от Дървото на Живота. Всеки, който е благ, е придобил Живота.

И когато Аз бъда между вас... Да бъда тъй полезен на вас, както на Себе Си; да бъда благороден в постъпките Си към вас, както към Себе Си; да бъда внимателен към вас, както към Себе Си. Навсякъде, във всяко отношение, Аз се водя по този закон: Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите. (5/стр. 68, 69)

Когато хората Ме лъжат, Аз пак им вярвам, защото Моята вяра е насочена към Душите. Моята вяра чака пробуждането на Душите и рано или късно Моята вяра ще се окаже права.

В Мене има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а Ме лъжат. Виждам, че Ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в Мене има друга черта – Аз никога не мога да излъжа, затова Ме считат за прост и наивен. Въпреки това Аз никого не мога да излъжа. (5/стр. 93)

Аз съм разбрал едно нещо: че за да се върна във Великата Реалност, има само един единствен начин – да изпълня дълга Си към тази Реалност.

Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина? Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който Ме е проводил, и ще питам: „Изпълних ли длъжността, която имах?“ Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата Си, пак ще дойда, докато най-после Ми се каже: „Добре свърши работата Си.“ Такъв е законът за малкия Брат на Небето. Да направи това, което Бог иска от него. (5/стр. 189)

Каквото и да Ми се случи, никога не допускам и най-малката отрицателна мисъл. Цялата Вселена да Ми дадат, бих се отказал от нея и никога не бих допуснал и най-малката лошавина.

Има неща, които никога не нося в Своя ум. Цялата Вселена да Ми дадат, всичкото богатство в света да Ми обещаят, Аз няма да допусна в ума Си мисъл, противна на Божественото в Себе Си. Същото е и за вас. (5/стр. 206, 207)

Ако Аз съм свързан с Духа Си, тогава Духът Ми е свързан с Бога и тогава Аз всичко мога. Всичко мога, но не всичко е позволено.

Така е: Когато Бог всичко може, и Духът, Който изтича от Него, всичко може, и Аз чрез Духа, Който Ме ръководи, всичко мога. (5/стр. 260)

От милиони години съм се учил да разчитам само на Себе Си. Щом се научих да разчитам на Себе Си, и Бог започна да разчита на Мен. А щом Бог разчита на Мен, и хората разчитат на Мен.

Веднъж дойде при Мене един външен човек, който Ми каза: „Ти поне имаш ученици, на които можеш да разчиташ“... Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ. (6/стр. 26, 27)

Мога да живея както искам, но избирам да живея както трябва.

Мога да живея както искам. Животът и Любовта не търпят никакъв закон. (6/стр. 30)

Моята работа е да свиря с цигулката правилно. Ако Аз свиря правилно, Духът ще произведе необходимите трептения, защото Духът е Животът на тези трептения.

Питат Ме колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от Моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. (6/стр. 281)

Първо Аз вярвам във видимото и чрез тази вяра Аз се домогвам до невидимото. Така свързвам двете в едно цяло. А що се отнася до Бога, Аз предпочитам не да говоря за Него, а да Го живея и Той да говори чрез Мен.

Който иска да изкаже своето верую пред света, той ще се строши. Какво ще изказвате веруюто си пред света? Ако някой Ме пита в какво вярвам, ще кажа: Вярвам в хляба, във водата, във въздуха, в светлината и в топлината. – Съществува ли някакъв Бог? – По този въпрос Аз бих желал ти да Ми говориш. Аз говоря за неща, които положително зная, а оставям на тебе да Ми говориш за неща, които не зная. (7/стр. 61)

Аз съм превърнал Вярата в Дух на Живота и затова Аз просто живея. А дали вие вярвате в това, което говоря – това е Път на вашата Душа. Когато вие извървите Пътя на вашата Душа, тогава и вие ще живеете в този смисъл, в който Аз живея.

...Дали вие вярвате в това, което казвам, то е ваша работа. (7/стр. 112)

Аз живея в съвършенството на Принципа. Ето защо Аз мисля така, както мисли и Бог. Божията мисъл и Моята мисъл са в единство.

Някои казват, че Аз не разсъждавам добре. Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега. В Моята мисъл, в Моите разбирания има единство в Принципите. (8/стр. 28)

Аз изхождам от един Живот, който няма нито начало, нито край. Аз познавам само безграничната Любов. Не познавам човешката любов, не познавам нещата, които имат граници. Всяко същество, което живее в граници, е застояла вода. Всеки трябва сам да открие Свободата си. Всеки, който познае безграничната Любов, ще се освободи от застоя.

Аз говоря за безграничната Любов... Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. (8/стр. 56)

Ако Аз съм Син Божи, тогава Бог е Моят Живот и тогава Аз съм Светлината на Живота.

Кой Ми даде Живот? Бог. Щом казвам, че съм Син Божи, Аз изповядвам великата Истина, че Животът, който е в Мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. (8/стр. 94)

Аз следвам единствено правилата на Божия Дух. По пътя на човешките правила човек умъртвява себе си. Само Любовта може да отдели човека от мъртвите процеси на човешките правила. Следвайте Любовта и Животът ще ви се усмихне.

...И Аз имам Своя педагогия, Свои педагогически правила. Всички човешки правила са нищо пред правилата на живата, разумна Природа, в която Божият Дух работи. (8/стр. 122)

Аз не очаквам Бог да оправи работите Ми. Аз просто работя и заедно с Бог всички работи се оправят. Който работи, работите му ще се оправят. Който не работи, няма да се оправят работите му, но още повече ще се забатачат и той ще пита: Има ли Бог? – Казвам: Има Бог, но тебе те няма.

– Бог ще оправи работите. – И Аз мога да ги оправя, но всички ще се опретнем да работим. (8/стр. 182)

Аз чувствувам Бога с цялото Си същество. Всичките Ми клетки са живи и Го познават. Всяка Моя клетка има желание да Му служи. Който иска да служи, Бог идва при него.

Аз чувствувам Бога с цялото Си същество: с главата, със сърцето Си. (8/стр. 210)

Аз обръщам внимание на най-малките неща. Бог се ражда в човека чрез малките неща. Малките неща са благословенията на живота. Бог е скрит в малките неща и ни гледа оттам.

Аз обръщам внимание и на най-малките работи. Като Ми дойде гост, Аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на Мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението. И вие спазвайте този принцип. (8/стр. 213)

Когато дойдете в Моя дом, Аз трябва да ви предложа най-хубавото, което имам. Най-хубавото е даденото с Любов.

Ако има нещо, което не обичам, това е измамата. Ето защо, като дойдете у дома, ще ви предложа най-чистото ядене, което може да ви освежи и облагороди. Всяко нещо, което ви давам, трябва да отговаря на думите Ми. Това изисква законът на Любовта, в това е приложението на Новото Учение. (8/стр. 227)

В Древността се е смятало, че Учител може да бъде само този, който е образ на Истината, защото само Истината може да дава пример и да излъчва от себе си посланията на Новото.

Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. (9/стр. 23)

Когато Аз започна да работя, словото трябва да оживее в делата Ми, в помислите Ми и животът трябва да оживее в словото, което говоря – така че живот и слово да бъдат едно цяло. Това, което говоря, трябва да го живея; а това, което живея, трябва да го изразя.

Когато почнем да учим, трябва да работим същевременно с думи и с живота си. (9/стр. 165)

Аз никога не живея в контрастите. Ако съм в отлив, Аз съм в Бога. Ако съм в прилив, Аз работя за Бога. Така Аз съм свободен.

Аз изключвам от Себе Си закона на контрастите. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. (10/стр. 14)

Когато някои хора се карат, Аз не намесвам Себе Си, а се моля Бог да проникне в тях. Така трябва да постъпват и Моите ученици. Искрената молитва е в сила да се справи с всеки спор и с всяка лоша съдба и участ, дори и най-лошата, защото молитвата привлича тези същества, които умеят да работят отвътре. Те са, които решават нашите въпроси.

Когато някои хора се карат, Аз не им казвам да млъкнат, не им проповядвам морал, но обръщам погледа си към Бога и се моля за тях. (10/стр. 90)

Това, което желая за Себе Си, е Бог да мисли добре за Мен. Щом Бог мисли добре за Мен, Моят свят ще бъде устроен. Ако хората мислят за Мен, а Бог не мисли, Моят свят ще бъде неустроен и пуст.

Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. За предпочитане е Бог да мисли добре за вас, отколкото да искате човешка слава. Това зная Аз, това желая и за Себе Си. (10/стр. 91)

Важният закон за Мене е дали живея правилно пред Бога, а не дали съм одобрен от църквата и света. Така трябва да мисли и ученикът. Ако светът Ме одобрява, Аз ще разруша Бог в Себе Си. Ако Бог Ме одобрява, Аз ще съградя Новия свят в Себе Си.

Често Ме питат: Ами ти проповявдаш ли неща, съобразни с църквата? – Аз проповядвам неща, които са съобразни с Великия Божествен закон. Пред Господа не лъжа. Дали Моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за Мене е безразлично; за Мене е важно Моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред Ангелите, пред Светиите. Този е важният въпрос за Мене. (10/стр. 151)

Ако Аз съм внимателен, Аз създавам аура, в която Бог работи. Ако и вие сте внимателни, няма да изпадате в трудни положения. Бъдете будни, за да може Учителят да работи във вас. Щом сте будни, нищо не може да смути Духа ви. Щом сте будни, вие сте в Истината.

Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина. (10/стр. 198)

14. УЧИТЕЛЯТ КАТО СВЕЩЕНО РЪКОВОДСТВО

Когато един Учител хвали своя ученик, това означава, че този Учител има дълбоко отношение към Душата на своя ученик и че на тази Душа ще се дадат специфични условия за нейното възраждане в Истината. Когато Учителят въздига един ученик, той го подготвя за среща с Истината в едно по-високо поле. В това поле ученикът ще открие нов смисъл на нещата.

Когато Учителят се произнася за своя ученик, той казва, че ученикът учи добре, прилежен е и разбира материала, който изучава. После може да прибави нещо от характера на ученика. Ще каже, че ученикът е добър и учтив. (книга 1/стр. 286, 287)

Моят метод е: дай си Светлината на хората и се скрий от тях. Така е постъпил и Бог.

Щом запаля свещта, нещата стават ясни. Това не е Моя заслуга, това е заслуга на светлината. Качеството на светлината е да разкрива нещата. Обаче който пали свещта, той трябва да знае как да я употребява. Искаш ли да осветиш пътя на хората със своята свещ, дръж я на известно разстояние от тях, да не ги изгори. На никого не позволявай да се грее на свещта ти. Запали свещта си, тури я нависоко и на такова разстояние от хората, да могат свободно да четат на светлината ѝ, без да се изгарят. Нека се ползват от светлината ти, без да се горят. Не се мъчи да проникнеш със светлината си вътре в тях, да видиш какво се крие в гънките на душата им. Това е тяхна задача, а не твоя. Достатъчно е, че ти им даваш от своята светлина да четат и да се учат на нея. (2/стр. 207, 208)

Учителят носи в Себе Си Истината за Бога. Устремът към Учителя е достатъчен. При този устрем към Учителя Той ще ви разкрие Истината отвътре. И тази Истина ще стане вашата вечна основа.

Аз ще ви покажа начин, как да разберете Истината. (3/стр. 58)

Учителят знае какво трябва да отнеме на ученика и какво трябва да му предаде. Така ученикът се научава да живее в Реалността. Същественото в Реалността на ученика е неговата Любов. Тя определя неговото Свещено Пространство. В това Свещено Пространство сам Учителят се превръща в Свещено Ръководство за Своя ученик.

Сега не искам да кажете: Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни. – Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накопили1, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. (3/стр. 78)

Според Великия закон Аз имам право да говоря само на вашата Душа. Това значи да говоря на Божествен език. Това е Свещеният език. Душата разбира този език и се пресътворява.

...Аз говоря за духовния, за съзнателния, за Божествения човек. Има нещо Божествено у човека! Аз не говоря за тия обикновени хора, Аз говоря за туй Божественото у вас. У вас има двама, Аз говоря на Божественото у вас, говоря на вашите Души, а пък Душите ви знаят, те ще говорят на вас. Като си отидете вкъщи, вашите Души ще почнат да ви говорят, да ви обясняват. Те ще ви кажат: „Ето какъв беше разговорът“. Душата ви ще говори. Тъй че, когато вие Ми говорите, ще говорите на Моята Душа и Моята Душа ще Ми предаде вашия разговор. Щом си говорим по Души, ние ще се разбираме, няма да има криви разбирания, но щом си говорим по плът, ще има криви разбирания. (3/стр. 102)

Учителят работи в дълбочината на Своя ученик. Това е Святото място, в което Учителят обяснява и разкрива нещата. Затова всеки ученик трябва да пази Святото място в себе си, за да може Учителят да го ръководи и освещава.

...Свещено е това име Учител и дойде ли да говорим за Учителя, Аз искам тази дума да бъде Свещена и за вас... Неговият Глас, Неговата Любов за вас да бъде най-свещеното нещо. (3/стр. 103)

Аз ще те заведа при Източника на всички Лъчи. Лъчите на Неговия Дух са благата на всички същества от всички времена и епохи. И затова Той е наречен Господ или Господарят.

– Има ли Господ? – Ела с Мен, няма да те заведа при Господа, но ще те заведа при Лъчите на Неговия Дух и ще усетиш благотворното влияние на Неговата мисъл. (3/стр. 133, 134)

Аз мога да ви заведа на слънцето, но Аз мога да заведа само Новия човек, който е познал Величието на Любовта. Него имам предвид.

Аз никога досега не съм ви водил на слънцето... (3/стр. 134)

Учител е този, който е приложил нещата напълно. Той говори от позицията на приложението. Ето защо той може да ръководи своите ученици.

...А сега, като говоря на хората, те казват: „Той говори така, но туй нещо е неприложимо в живота.“ На вас ще кажа: Никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. (3/стр. 156)

Аз никого не обръщам към Бога. Бог е единственият, Който изпраща повик към една определена Душа. И после Той я насочва към един определен Учител, който да я учи. Аз уча Душите, а Бог ги въздига. Аз съм малкият, а Бог е големият. И понеже сме свързани от древни времена и завинаги, Той Ме познава и Ми изпраща Душите, а пък Аз ги въвеждам в Божественото Учение, чрез което да Го познаят.

Някой иска да го обърна към Господа... Аз съм против тия хора, които обръщат. Пазете се от тях! (3/стр. 500)

Силата на Учителя е в това, че той носи в себе си силата на различаването и внася тази сила в своите ученици. Всеки ученик, който е започнал да различава, върви по Пътя на своето Божествено същество. Това е неговата Висша Душа.

Аз наблюдавам някоя сестра: днес се намира на Третото небе, вдъхновена и радостна е, но след един месец я виждам посърнала и обезсърчена. – Какво има? – Изгубена съм! – Аз си мисля: при тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. И всичкото си имане да дадеш на този сиромах, не си в сила да го направиш щастлив – той е все недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви е нужен Учител в света, той да ви води в Пътя, който трябва да минете. (5/стр. 258)

Моята цел е така да изнеса нещата, че те да бъдат правилно възприети от Моите ученици, защото когато едно нещо е правилно възприето, то може да възкръсне в Душата.

Целта Ми е да се усвоят правите неща, които помагат на човека. (6/стр. 103)

Докато не се съедините с Истината, вървете в Светлината на Моите думи, вървете в Пътя на Моите думи.

Както пътникът се нуждае вечер от светлина, така всеки човек се нуждае от Истината. Ако пътуваш вечер през планинска местност без светлина и водач, може да паднеш в някоя пропаст и да навехнеш крака си. Когато слънцето изгрее и освети цялата околност, ти сам ще се отправиш към високия планински връх. Без светлина и водач в пътя човек всякога изпада в заблуждения. (8/стр. 8)

Аз мога да ви покажа съвършения Живот на Душата и безусловния Живот на Духа, но вие трябва да имате голяма будност, за да разберете посланията и постъпките на този вътрешен Живот.

Ако дойдете при Мене, Аз ще ви покажа как се живее. Нека дойде при Мене някой нещастен, да живее с Мене цяла седмица, след това ще се почувствува радостен и ще се разхождаме заедно. Тъй постъпвам Аз. (8/стр. 20)

Методите, които Аз ви давам, са пътища към Виделината. Виделината ще ви разкрие Духа.

Сега и Аз ви проповядвам едно опитно учение. Ще ви дам разумни методи, каквито никой досега не ви е давал. Това са методи, с които живата природа работи. С тях работят Възвишените, разумни същества. (8/стр. 78, 79)

Достатъчно е само да духна човека и той да изгуби съзнанието си и да отиде в Отвъдното. Там ще му покажа Истината. И ако той е буден, ще го върна в света и той ще стане носител на Новото. Моите ученици се отличават по това, че те имат силата да се завърнат от Отвъдното.

Достатъчно е да духна пред вас, за да паднете на земята... След това ще ви кажа: „Идете сега в онзи свят да проверите нещата. И като се върнете, само Истината ще говорите.“ Тогава във вашия живот, в Душата ви ще се роди нова мисъл, нова дейност, нова работа и нова култура. (8/стр. 80)

Дъното на гората – това е най-голямата пропаст на човешката любов. Това е наречено грехопадението. Грехопадението е лошо, но целта му е хубава. Целта на грехопадението е пробуждане и връщане от гората. Веднъж изоставил гората, човек трябва да се насочи към духовната Любов. Грехопадението ще бъде един опит за вас, а Светлината, която сте придобили, ще бъде Моят Дар към вас. От вас е грехопадението, от Мене е Светлината. Аз не съм против вашето грехопадение, но Аз съм против това грехопадение, което не произвежда Светлина. Щом вие сте избрали грехопадението, Аз пък избрах да ви ръководя със Светлината Си, за да може чрез тази Светлина да се върнете обратно в своя Дом. Аз ще ви чакам на Върха на Планината. Мога да помагам и мога да чакам. Дадена Ми е голяма власт.

Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на Върха. – Заведи ни до края на гората. – Няма да ви заведа до края, но ще ви заведа в най-голямата дълбочина на гората, вътре ще ви заведа. – Как ще излезем от тази дълбочина? Кой ще ни извади? – Който ви е довел, той ще ви извади. – Дълбоки са тези работи. – Да, дълбоки са. Гора е това. Океан е това. Височина, Планина е това. Ще слезеш до дъното... (8/стр. 105)

Има една памет, която може да обхване и древните, и новите светове. Тя може да обхване цялото минало на човека и то от времето преди Рая. Но тази памет изисква голяма жертва. Но дори и пред лицето на тази голяма жертва Аз трябва да бъда много внимателен, защото ако разкрия Великия метод, това ще промени Пътя на много същества. Затова никога не бързам да дам този Велик метод. На този свят давам малките неща, малките методи. Но понякога дори и те не помагат, защото коренът на всяко истинско постижение е в Любовта.

Аз зная много методи за усилване на паметта. Един от тях е много ефикасен, но човек трябва да даде за него всичкото си състояние. Не мога да дам този метод на никого. (8/стр. 133)

В най-дълбоката Древност първата дума на Учителя към своя ученик е била: „АЗАХА“. Приблизителният превод е: „Навлизай все по-навътре в себе си, за да станеш Център на Истината.“

Каква е първата дума на Учителя към своя ученик? Какъв е отговорът на ученика? (8/стр. 251)

Учителят е Божественият корен на ученика. Майката е духовната основа на детето. Майката възпитава, Учителят озарява. Майката помага, Учителят извисява.

...Както детето не може без майката да се отгледа и израсне, така и ученикът не можа да се научи без своя Учител. (9/стр. 77)

Истинският Учител разбира дълбините на детската Душа. Неговата цел е да насочи детската Душа към Божествената наука за живота. Само чрез тази наука Душите постигат своята Божественост. Това е именно Първородството.

Ако Учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската Душа, да знае как да упъти детето към наука. (9/стр. 90)

Учителите са хора, които освобождават очите на човека от виденията на миналото и бъдещето, защото много хора са се изгубили в миналото си или в бъдещето си, докато Реалността е била винаги пред тях. Истинският Учител дава на своя ученик Око за настоящето. В това настояще е концентрирана Истината.

Учителите са хора, които отварят очите на слепите; те са чудотворци... (9/стр. 138)

Аз никого не съдя и никого не смятам за заблуден. Аз само показвам Пътя и тези, които са ученици, ще Ме разберат. Тези, които Ме разберат, ще извървят дългия Път на ученичеството и ще се превърнат в Божествени същества – същества на Вечното Сияние.

...Не ви съдя, не казвам, че сте заблудени, но ви показвам Пътя, който търсите. (10/стр. 86)

Аз посочвам Пътя на човека за излизането му от света и от греховете и за връщането му отново в света, но по съвсем нов начин. Ученик, който не е излязъл от света правилно, не може и да се върне правилно. Само който знае изхода, може да се върне отново. В началото той е бил син на света, а при връщането си става Син на Светлината.

Ако сте в положението на грешни хора, не ви съдя, но искам да излезете от това състояние, за което ви посочвам начин за излизане. (10/стр. 91)

Не се страхувайте, защото Учителят във вас е винаги буден. При всеки проблем и при всяка трудност се обръщайте към Него и не мислете за резултата, защото има случаи, когато резултатът може повече да навреди, отколкото да помогне. Само Учителят знае това. Молете се и бъдете търпеливи. Останалото е работа на Учителя.

Не бойте се, бъдете винаги при вашия Велик Учител, за да можете да разрешите въпроса на живота. (10/стр. 126)

Истинският духовен Учител носи в Себе Си Величието на Божия Дух. И само този Дух може да разкрие потънкостите на Невидимия свят. Учител е този, който ръководи ученика от видимото към Невидимото и от Невидимото към Непознаваемото. Това са вътрешните пътища на Учението.

Първото нещо, което духовният Учител трябва да направи, е да разкрие на ученика Невидимия свят... (10/стр. 172)

15. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА КЪМ МИСТЕРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Думите „УЧИТЕЛЮ БЛАГИ“ са думи на Живия Живот, на Живата Вечност. И който може да ги произнесе правилно, той се потапя в този Живот.

„Учителю благи!“ В български език няма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия от тия две. (книга 7/стр. 3)

Ще взема две букви от израза „Учителю Благи“. Буквата У символизира прекарването на моста от Битието към Небитието, от Сътвореното към Несътвореното. Светът е сътворен от буквата У, най-голямо е нейното участие. Буквата Б означава движение към Бога. А думата Благ означава вечно съхранената Любов на Бога. Ние се движим от Сътвореното към Вечната Любов на Бога. Тя е най-голямото Благо за всички светове. Да произнесеш правилно думите „Учителю Благи“, означава да влезеш в Храма на Любовта. Това става моментално.

Силни са думите „Учителю Благи“... Буквите в тия думи са наредени по известни закони, при специално съчетание между тях. (7/стр. 4)

Ако ученикът произнесе правилно думите „Учителю Благи“, той трябва да влезе в тяхната аура и тогава той ще се свърже със Светлината на Духа. И Истината, която ще потече в него, ще бъде Благото, което изтича от Учителя.

...Когато изкаже думите „Учителю Благи“, ученикът трябва да разбира техния дълбок смисъл и значение. (7/стр. 7)

Когато произнасяме думите „Учителю Благи“, те ни задължават да служим на Великото и Вечното, а не на малката преходна воля. Думите „Учителю Благи“ означават, че трябва да се съобразяваме само с Великата Воля.

„Учителю Благи!“ Когато произнасяме тези думи, ние трябва да имаме в себе си готовност да служим на Бога, да вършим Неговата Воля, а не своята воля, нито тази на хората. (7/стр. 11)

Правилното произнасяне на думите „Учителю Благи“ произтича от Божественото Начало в човека. Когато думите бъдат произнесени правилно, Душата на човека се посява в Истината и всяка работа, която предприеме, е трижди благословена.

Ако можете да произнесете думите „Учителю Благи“ с дълбоко вътрешно разбиране, вие ще ги осмислите и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение вие можете да изпълните Волята Божия. (7/стр. 16)

Думите „Учителю Благи“ са духовен ключ, с който се прекосяват цели светове.

...Думите „Учителю Благи“: те съдържат в себе си всички Божии Блага. Те носят в себе си условия за реализиране на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условия за реализиране на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от вековете насам. (7/стр. 16)

Думите „Учителю Благи“ могат да правят вътрешни чудеса, но Любовта трябва да е пълна. Чудото е метод на интензивната Любов.

И тъй, думите „Учителю Благи“ трябва да се поставят в техния дълбок вътрешен смисъл. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! (7/стр. 17)

Да произнесеш будно думите „Учителю Благи“, това значи да придобиеш Вечния елемент на Живота. Това е Еликсирът, наречен още „Живата Вода“. Който има Любов, може да призове Любовта и може да наследи нейната Вечност.

„Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“ Вземете тези думи като ключ в живота си... Щом зададете този въпрос съзнателно, вие веднага ще се измените. Кажете в себе си: „Учителю Благи, искам да изпълня закона ти!“ (7/стр. 19)

В думите „Учителю Благи“ се разрешават въпросите на живота. Тия думи извеждат човека от света.

„Учителю Благи!“ Тези думи разрешават противоречията в живота. За тази цел човек трябва да се учи. (7/стр. 20)

Думите „Учителю Благи“ са метод за проникване в Същността на нещата. Който може да произнася правилно тези думи, той може да се развива правилно.

Започвате някаква работа и като не можете да я свършите, казвате: „Учителю, не мога да свърша тази работа.“ Не, ще кажете: „Учителю Благи!“ Изучавате хиромантия, кажете: „Учителю Благи!“ Изучавате физиогномия, кажете: „Учителю Благи!“ Изучавате астрология, кажете: „Учителю Благи!“ Каквото искате да изучавате, всякога казвайте: „Учителю Благи!“ Тези думи са метод, с който човек може правилно да работи. (7/стр. 27)

Нека думите „Учителю Благи“ станат плът и кръв за вашата Душа... Двете отворени чаши трябва да се запълнят със Светлината на Духа и с Топлината, която слиза от Космическата Душа. Когато Светлината и Топлината се съединят, се заражда Диханието на Божествения Живот.

„Учителю Благи!“ Започнете тази година да живеете с тези две думи. Забележете, в български език буквите У и Ч представят две отворени чаши, които очакват да се напълнят с нещо. Не отлагайте нещата! Щом съзнанието ви е будно, живейте с думите „Учителю Благи“ и не се страхувайте. Тези думи ще дадат добър резултат. (7/стр. 32)