Из Словото на Учителя Беинса Дуно

УЧИТЕЛЯТ КАТО
СЪКРОВЕНА МИСТЕРИЯ

Том I

Варна, 2001 г.

Тази Книга представя
Новото Слизане на
Учителя Беинса Дуно.
Това е Живото Слово на
Учителя, Който говори
по Нов начин.
Новото Слизане на
Учителя е представено от
Елеазар Хараш.

ПРЕДГОВОР II

Най-великото Учение е Учението за Мистерията. В един по-долен план Мистерията се проявява като Съкровеното, но дори и Съкровеното е Недосегаемо и затова го наричат Тайна. Съкровеното е Праотец на нещата, а Мистерията е Дълбочината на Праначалото. Съкровеното е бързо като мълния, Мистерията поглъща всяка скорост. Съкровеното е Светещата Искра на Бездната, Мистерията е Родителят на тази Искра. Никой не може да превъзхожда Благостта на Съкровеното, а Съкровеното е Пътят към Мистерията, Която никой не може да измери.

Елеазар Хараш

ПРЕДГОВОР I

Обикновените хора са свързани със загадките на Живота, духовните хора са свързани с Тайните на Живота, а учениците са свързани с Мистерията на Живота. Чрез Божественото Учение те вървят постепенно към Мистерията, Която е специфична част в Небитието. Сливането с Мистерията е придобиване на най-дълбокото състояние на Небитието. Това се нарича „Четвъртото състояние“. То е извън Слънцата. То превъзхожда всичко, което може да се помисли. То е Немислимо.

Пътят на ученика се крие в Незнайното. И вървейки от Незнайното към Незнайното, ученикът вечно се вдъхновява, за да бъде Съкровена Светлина за световете, които трябва да посети – защото такава е Волята на Учителя.

Учителя Беинса Дуно

ПОЯСНЕНИЕ

Текстовете с отбелязаните страници отдолу, с наклонения шрифт са из Словото на Учителя.

Коментарът и обясненията отгоре, с удебеления шрифт са Новото Слизане на Учителя.

1. УЧИТЕЛЯТ КАТО СЪКРОВЕНА МИСТЕРИЯ

Аз поставям Началото и след Мене тръгват милиони същества да работят. Но Началото само по себе си е Безпределно и Неведомо, то никога не се изчерпва.

Аз вярвам, че като започна една работа, след Мене ще дойдат множество Разумни същества да направят това, което сам не мога. Обаче Аз вярвам, че след Мене ще дойдат мнозина да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и Разумните същества ще помагат. (книга 1/стр. 12)

Когато Аз работя, всички сътворени и несътворени същества се усъвършенстват. Така Бог излива неизразимите Си блага върху тях. Когато Аз работя, Бог в Мен се проявява все по-съвършено. И в това съвършенство се зараждат милиони същества. Те възкръсват и участвайки в Моя Живот, те се усъвършенстват. И когато всички възкръснат и се обожествят, трябва да преминат през Мен и да се върнат в Лоното на Безмълвната Мистерия. Аз съм Мостът. Всичко това ще стане след милиарди години. И Аз винаги ще бъда Мост, защото съм Съкровена част от тази Мистерия.

Аз не отивам при Бога да оправям обърканите си работи, но да работя. Той Ми е дал много блага. От Мене се иска само едно: да работя за Бога. (1/стр. 17)

Учителят не говори с думите, а с Присъствието на Незнайното, и затова Той има особен магнетизъм.

Мнозина от вас слушат и се запитват: „Какво иска да каже Учителят? По буква ли да разбираме нещата или по дух?“ (1/стр. 35)

Извън Блаженството и извън Божествения Живот има скрита Тайна и това е най-съкровената Област на Истината. А Блаженството и Божественият Живот са само отраженията на Това, Което не може да се назове. В това Място, Което е Неназовимо, живее Учителят и ви очаква.

Божествения Живот... наричам щастие, Блаженство. Ако продължавам още да ви говоря, ще се спънете. (1/стр. 43)

Всеки Учител е заобиколен от Ангели, защото Той носи в Себе Си Нетленно Богатство, което е Жива храна за тях. Величието на Учителя се крие в Неговото Присъствие. Във вътрешния свят на Учителя има две положения. Външното положение на вътрешния свят е Присъствие чрез Дух и Истина, а вътрешното положение на вътрешния свят е Присъствие чрез Абсолютното Небитие. Първото храни съществата, а второто ги вдъхновява.

– Ти разбираш ли Ангелите? – Разбирам ги по-добре от вас. Всеки ден се срещам и разговарям с тях. Колко хубаво се разговаряме! (1/стр. 78)

Много пъти Аз съм минавал през това, което се нарича роден и нероден, но в действителност Аз никога не съм се раждал и не съм умирал. Аз винаги съм съществувал като роден от Истината.

Мнозина Ме питат де съм роден. Никъде не съм се раждал. – В количка не са ли те возили? – Не. – Как така? Нали в окултизма се говори за Новораждане, т.е. два пъти роден. – Ако е въпрос за раждане, Аз и десет пъти съм раждан, но съм изведнъж роден... За Мен думите роден и нероден нищо не означават. (1/стр. 80)

Страданието, през което Аз съм минал, е Тайна в Тайната. Не е необходимо да знаете повече от това.

Ако вие минете през изпитанията, които Аз съм минал, досега главата ви десет пъти да е побеляла. Моята глава само веднъж е побеляла. Вие нямате представа, какви трудности се срещат в живота, но те са красиви. Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво. (1/стр. 120, 121)

Ако вие мислехте като Мене, щяхме да се срещнем извън живота и смъртта, извън знанието. Къде щяхме да се срещнем? – В Обетованата Земя. Това е Неизреченото Име на Истината.

Вие не мислите като Мене и Аз не мисля като вас. (1/стр. 309, 310)

Ти никога не можеш да разбереш кой съм, но можеш да разбереш помощта Ми. Но помощта е само част от Мене. Никой не може да разбере кой съм Аз. Никой и никога няма да Ме разбере. Достатъчно е да съм ви близък. Никой не може да Ме разбере. И никой не може да Ме избира за Водач и Учител на своя Път, защото Аз съм, Който избира.

Някой Ме пита: „Ти кой си?“ Отговарям: Ако си болен, Аз ще ти кажа кой съм. Ако си ученик, Аз ще ти кажа кой съм. Следователно, ако съм лекар и мога да те излекувам, знанието Ми е опитано. Ако си ученик и мога да те уча, работата Ми е на място. (2/стр. 31)

Когато говоря, Аз извървявам един път към Себе Си. Когато разбулвам, Аз оживотворявам Себе Си. А когато всичко утихне – и говорът, и разкритията – Аз се сливам с Мистерията на Живота. Който иска да Ме намери, той трябва да придобие превъзходство над говора и мълчанието.

Като говоря, Аз имам предвид да разбулвам нещата първо за Себе Си, а после за вас. (2/стр. 207)

Само Този, Който може да изрази Неизразимото на достъпен език, може да се нарече Учител. Учителят познава Съкровената Светлина на Словото и Словото Го познава. Учителят и Словото живеят в Мистично Единство. Учителят е Субстанция на Неизразимото.

Достойнството на човека седи в Любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви Любовта си към тия Велики Принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. (2/стр. 227)

Учителят е част от Универсалното Съзнание на Бога. Учителят е изразител на Съкровената природа на Бога. Учителят е част от Универсалното Съзнание на Древния Незнаен. И в този смисъл Учителят е изразител на най-съкровената природа на Бога. Бог в Своите прояви е също, както и Учителя, Несътворено Същество и Несътворена Субстанция. Те действат от позицията на Несътвореното и затова са Единни. Ако бяха сътворени, тогава те трябваше да растат и да се развиват. Само сътворените същества могат да растат и да се развиват и само Несътворените същества могат да се проявяват като Неизменна Любов. В този смисъл Учителят е Всемирен Спасителен Лъч.

Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? – Защото Учителят живее в Божественото Съзнание. (2/стр. 227)

Когато съм на лекциите, Аз съм приел Слънцето в Себе Си и говоря чрез Духа на Слънцето. Когато съм извън лекциите, Аз съм поставил Слънцето на почетно разстояние. По този начин Аз изследвам Дълбините и Тайните на Духа. И затова, когато идвате при Мен, Аз не винаги съм учтив, а вие не разбирате този закон. Аз имам и трети Път на проучване на нещата. Това е, когато живея извън Слънцето и извън Духа. Тогава правя Своите тайни наблюдения, защото щом съм извън нещата, мога да ги прониквам. Има и четвърти Път, за който не искам да говоря... Четвъртият Път – това е Наблюдение на Неизменното от позицията на Неизреченото. Тук не се съставят мнения и изводи, защото от позицията на Неизреченото нещата остават неизречени. Това е най-трудният Път.

Един приятел Ми казваше: „Онзи ден, когато говореше на беседата, много ми стопли сърцето. Гледам Те след два дена, не беше същият.“ Възможно е, казвам, всичко става на земята, не съм Аз виноват, ако съм се изменил. В беседите Си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите Ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел. (3/стр. 101)

Истинският Учител е Един. На външен план Той символизира Абсолютното Единство. На вътрешен план Той е Незнаен. Ето защо думата Учител е така Свещена. В тази дума е скрита идеята за Несътвореното. Учителят може да учи и отвън, и отвътре. Но истинското обучение е на вътрешен план.

...Като се каже думата Учител, Аз подразбирам друго едно значение. Аз разбирам, че в света има само Един Учител, Един е Той! Един е Този Великият Учител. (3/стр. 350)

Аз никога не разкривам напълно Свещените Тайни на Живота, а само загатвам и насочвам. Аз мога само да въведа ученика в тайната Дълбочина на това Свещено Пространство, в което се крие Това, Което се нарича УЧИТЕЛЯТ. Ученикът трябва лично да се срещне с Лицето на Учителя, с Неговото най-вътрешно Лице, Което няма образ, фигура или изражение. И когато ученикът види това Лице, той ще се докосне до Това, Което се нарича: УЧИТЕЛЯТ като Непознаваема Мистерия. Това ще бъде истинското Начало на Вечното Търсене, защото който е видял това Лице, той забравя всичко друго.

...Няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките Тайни ще ви разкрия! (3/стр. 391, 392)

Аз не говоря за този Господ, който се проповядва. Аз говоря за Непознатия. Най-непознатият е най-близкият до съществата. Всеки, който Го търси с Любов, ще бъде избран от своя Учител. Бог е Светлината на Живота, Любовта е Пътят към тази Светлина, а Учителят е Мистерията, Която обединява Бог и човека. Учителят е скрит в Мистерията на съзнанието, но Той може да живее и извън съзнанието, защото е навсякъде. Тези, които живеят в съзнанието си, те трябва да изучават езика на Светлината. А тези, които постигнат най-високата степен на съзнанието си, те могат да се освободят от Светлината и да заживеят заедно с Учителя не чрез закона на Светлината и общуването, а чрез Необщуването, чрез Абсолютния Закон на Сливането. При истинското Сливане има само Едно Същество.

Аз не говоря за този Господ, който днес се проповядва. (книга 4/лекция 1: стр. 18)

Аз дойдох от най-отдалечения свят. Аз дойдох в България, но не само за България, защото Центърът, от Който дойдох, обхваща всички същества и съзнания. Аз идвам от Абсолютното Небитие. Аз идвам от Мистерията на Небитието. Аз съм и Път, и Цел.

Туй, което ние можем да пазим, това са нашите мисли и чувства. Това е задачата на нашия живот. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за Ангелите, за Светиите, за Великите Души, които са пред вас. (4/лекция 6: стр. 31)

Аз говоря за Незнайната Любов. Тази Любов е била преди живота и смъртта. За нея не може да се говори. Аз живея в тази Любов, но за нея не съм ви говорил. Аз още не мога да говоря за Любовта като Принцип, защото ако трябва да говоря за тази Любов, светът не трябва да съществува. Щом съществува свят, не съществува Любовта. Човек трябва да придобие Изначалната си Основа, която е извън света. Той трябва да познае напълно своята Душа и своя Дух и чак тогава може да се изнесе Любовта като Принцип. Любовта като Принцип е заключена в Учителя. Тази Любов е Мистичната Светлина на Учителя, която озарява само чисти духовни същности. Принципът на Любовта не позволява нечистият да бъде озарен.

...Малцина разбират Любовта, за която Аз говоря. (5/стр. 157)

Аз ви изнасям най-великата наука – науката за Бога. Аз ви говоря за Неизявеното. И само Любовта може да ви доведе до Мен, защото Аз и Неизявеното сме Едно Цяло. Аз слязох и говорих, но още не съм се изявил. За Мен няма условия в света да се изявя. И затова си избрах ученици, които подготвям като предвестници на най-великата наука.

Да, има човешка наука, но тази, за която Аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на Светиите, и на Ангелите, но има наука и на Бога. Казваш: „Аз зная много.“ Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на Светиите? Научи ли науката на Ангелите? Науката на Ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с Ангелската наука, не започвам и с науката на Светиите, но започвам отгоре – с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с което се отличава Моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука (5/стр. 219, 220)

Пътят, който Аз съм извървял, ще бъде извървян от цялото човечество. Това ще отнеме хиляди и милиони години, защото този Път е бавен и продължителен Божествен процес. Първо Аз се научих да разбирам сърцето Си. Когато пречистих сърцето Си, то стана Моята опора и Аз му се доверих. После Аз се научих да разчитам на ума Си. Когато Аз преобразих ума Си, той стана най-послушният слуга на Духа, той стана Моя опора. После започнах да разчитам на Душата Си, т.е. на Неизменната Любов, която е вродена в Мен от извечни времена. Така познах безсмъртието на Душата Си. После се научих да разчитам на Духа в Себе Си. Духът, това е Искрата от Живия Пламък – това е друга дълбока опора в Моя Живот. Щом разчитам на Себе Си, и Бог разчита на Мен, а щом Бог разчита на Мен, и Древният Незнаен е Едно с Мен. Така Аз бавно и постепенно вървя от знайното, което е сърцето, към Несътвореното, Което е Духът, и към Непознаваемото, Което е АБСОЛЮТЪТ и Което е Мистерията, в Която Аз живея.

Веднъж дойде при Мене един външен човек, който Ми каза: „Ти поне имаш ученици, на които можеш да разчиташ“... Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ. (6/стр. 26, 27)

Ученикът се движи между живота и смъртта. Най-дълбокото, което може да постигне ученикът – това е Дълбочината на Небитието. Това е неговият Дух, който е граница между Отвъдното и Надотвъдното. Учителят е единственото Същество, Което живее извън Небитието. Той живее извън пределите на Духа, не само защото е част от Великата Мистерия, а защото е самата Мистерия. И Битието, и Небитието са относителни. И Битието, и Небитието съществуват, защото са нереални. Само Абсолютното Небитие не съществува, защото е Бездънна Реалност. Тази Реалност е Учителят в най-дълбокия смисъл на думата. Само Абсолютното Небитие е Неназовимо. И всеки, който го познае, не може да го назове. Това е Мястото, в което живее Учителят. Това е Мистичната Дълбочина на Живота. Това е Място за Мистични съзнания.

Къде не е бил човек и къде няма да бъде? Ето един въпрос, на който мъчно може да се отговори. (6/стр. 136)

Думата УЧИТЕЛ е най-дълбоката дума. Тя обхваща всички светове и съзнания. Тя обхваща всички Реалности и същевременно с това тя е извън пределите на Реалността. Учителят, това е онази толкова дълбока вътрешна Същност, Която никой никога не е виждал – нито хората, нито Ангелите, нито Серафимите са Го виждали. Той само се усеща и всички пробудени и разумни същества Го усещат като близък, но никой никога не Го е видял.

Думата УЧИТЕЛ е издържана във всяко отношение: и в математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си. Само върху думата Учител може да се държи цяла лекция, но тази дума представя твърда храна, която не е достъпна за всички. (7/стр. 3, 4)

Съвременните хора не са готови за Висшата музика, защото тя може да подкопае техните устои. И затова Аз още не съм започнал да свиря. В България Аз само загатнах музиката. Има една музика, пред която всички същества могат да се преклонят. Но тази музика може да се изсвири само пред тези, които са познали своята Съкровена Същност. Не е определено тази музика да се изнася в света. И затова тя стои навътре, в Заключено Място.

Аз съм правил много опити с Моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един Мой познат: започнах да свиря на цигулката Си, да предавам нежните тонове на Душата. Като послуша малко, той спря ръката Ми и каза: „Моля ти се, не свири повече. Не зная какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове.“ Казвам: Във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. (7/стр. 47)

Щом ВЕЛИКИЯТ ИЗНАЧАЛЕН Ми нареди нещо, Аз съм във вечно разположение да Му служа. В това служене Аз безпределно се обновявам и в това обновяване Аз ставам все повече ТОЙ. Обновяването е Тайната на Живота.

Господарят заповядва, а Аз, който Го обичам, изпълнявам с Любов, с разположение... (7/стр.135)

Да превърна знайното в Незнайно, означава да вложа Духа Си в най-малките неща. И ето: Духът е слязъл. Духът е Отвъдното. Той е Небето на нещата. Той е Видимият и Невидимият. Той е Знайният и Немислимият... Аз съм скрит във видимото и открит в невидимото. Този, Който е скрит, трябва да бъде търсен. А Този, Който е открит – за Него трябва да се пожертваш.

– Докажи ми, съществува ли Небе, съществува ли друг свят. – Ще ви докажа. – Как? – Като превърна знайното в Незнайно... (8/стр. 54)

Аз нося не само световната, но и Всемирната скръб. Аз съм приел тази скръб дълбоко в Себе Си, за да могат животните да станат деца на Светлината и хората да станат Синове на Виделината. Аз съм един от членовете на Всемирната Църква – Първосвещеник от времената още преди Атлантида.

Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. Някои Ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от Моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата – това са живите хора, това са техните сърца. (8/стр. 180)

Аз пожертвах целия Си живот за Изгубената Дума. Аз се пожертвах за Любовта и Бог се пожертва за Мен. Той се роди в Мен и върна Изгубения Ключ. Бог стана Мое Слово, Мое действие и Мое виждане. Аз и Бог сме Едно Цяло. А Намерената Дума винаги остава неизречена. Тя е Това, Което е повече от живота.

...Първата Дума, ...Загубения Ключ. Аз съм посветил целия Си живот в търсене на тази Дума и съм я намерил. (8/стр. 243)

Аз ви оставих този Човек. Този Човек е Христос и Той пожела да ви помага. Да приемете Христос, това значи да приемете благата на Любовта. Ако не приемете Христос, това значи да приемете благата на света. Благата на света – това са всички видове болести и недостатъци. Това са благата, които разрушават образа на човека. „Аз ви оставих този Човек“ означава „Аз ви оставих Сина на Любовта“. Любовта е най-голямото наследство, което един Баща може да остави на своя Син. Любовта е тази сила, която съхранява Съкровеното. А когато дойдете до Съкровеното, тогава ще ви изнеса Учението, за което още не съм говорил... Изразът „този Човек“ символизира Свещения Принцип на Живота. Този Принцип на Любовта е част от Универсалната Мистерия на Небитието. Който е познал Любовта, той ще придобие Името на своя Учител, защото Любовта, това е Синът, а Името е Бащата. Това е Неизреченото Име. То никога не се произнася на глас.

Ние, които следваме Иисуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега Аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: „Не го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. (9/стр. 14)

Аз слязох при вас и ви избрах, за да ви говоря по оня начин, по който ви говорих в най-дълбоката Древност. И ако Ме любите с цялото си същество и упование, ще се докоснете до Несътворения Език. Там нашата среща ще бъде надблажена и Радостта ви ще трае всякога... Тези, които съм избрал, ще познаят Несътворения Език и ще познаят Моята Мистерия. Но това не означава, че в Мистерията има познаване. В познаването на Мистерията изчезва всяко познание. Тук Сливането е пълно. Тук е истинското Лице на Мистерията.

Мисля, че Ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. (9/стр. 132)

Ако Бог беше видим, нямаше да има какво да се търси. Понеже Бог е невидим и за Него е казано, че е на Небето, Аз започнах да Го търся и да Го издирвам. Колкото повече Го търсех, толкова повече Скрит и Невидим ставаше Той. И когато накрая Той Ме намери, Аз станах Мистерия и странник за световете. Който съумее да Ме търси чрез нетърсенето, той ще придобие Вдъхновението, което ще измести търсенето, и той ще стане част от Началото на Това, Което се нарича Мистерия, или Скритият в Скритото. Нетърсенето е крайният предел на търсенето. То е онази мярка, при която търсенето се превръща във Вдъхновение. То е онази мярка, при която търсещият е бил вече намерен. Да бъде намерен, това значи да бъде докоснат от Плода на всичките си собствени търсения. Така Мистерията се заражда от само себе си.

Христос казва: „Отец ваш е на Небето“. Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: като изляза от тялото, ще отида на това място. (9/стр. 171)

Много са учителите, но Един е Върховният Учител. Той учи пробудените чрез Тайната на Живота, която е скрита в самите Души. Той помага отвън, а учи отвътре. Един е Той... Върховният АБСОЛЮТ си е избрал Велики Учители, които вечно да ръководят Душите в техния Път. Тези Велики Учители са Велика Мистерия и сами по себе си са естествена част от Незнайното.

Ще кажете: Колко са учителите? – Един е Той, Един Учител Аз познавам. (10/стр. 116)

Аз работя така, както Господ работи. Събуждам се със зората и осветявам деня. Когато денят свърши, тогава Аз се събуждам във вътрешен план – там, където е Недостъпното Място. Тогава ставам Наблюдател. И когато се събуждам, и когато спя, Аз съм буден и живея в Господа. Законът за Учителя е: Будност във всички времена и епохи, Будност всякога. Учителят живее в Мистерията на Окото. Окото в своя най-вътрешен смисъл символизира Вечния Наблюдател и Този, Който е извън времената и световете.

...Господа... Аз Го виждам всеки ден: вечер спя, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. (10/стр. 119)

Сега ще ви обясня двата принципа. Мария – това е Божественото. Тя се старае да живее по Божествен начин и Съкровеното знание идва при нея от само себе си. Другият принцип, Марта – това е човекът, който търси знанието. И колкото повече търси знанието, толкова повече изгубва Бога. И накрая Марта намира знанието, и то се превръща в нейната смърт. Марта е търсила смъртта. Мария живее Божествено и без усилие тя намира Живота. Аз харесвам и одобрявам пътя и на Марта, и на Мария. Но Аз не желая да вървя по техния път. Дълбоко в Духа има трети Път – той е Моят Път. Третият Път не е достъпен нито за човешкото, нито за Божественото. Той е достъпен само за 24-те Старци. Един Старец има по-голямо Вдъхновение от цялото човечество. Но Той се е домогнал до това след милиони години.

И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – двата полюса на човешката Душа. Аз бих могъл да ви обясня вътрешния смисъл на тези два принципа, които действуват в света, но когато се натрупа много знание и не се прилага, образуват се известни утайки и хората започват да се смущават, не знаят какво да вършат. (10/стр. 121)

Аз съм Слуга на Бога и Аз съм Слуга на Вечността. Но извън Бога и извън Вечността вие ще Ме познаете като Този, Когото всякога сте търсили. Само този, който има Любов, може да Ме търси и да Ме намери. И когато Ме намери, ние ще се опознаем, без да се познаем. Непознаването съхранява Съкровеното.

Когато казвам, че съм Слуга, Аз нямам предвид вас, хората; Аз съм Слуга на Бога. (10/стр. 123)

Господ в Мен ви говори, Господ във вас Ме слуша. Аз съм само Преходът, чрез който ще влезете от времето във Вечността, а след време ще бъда Преход от Вечността към Мистерията. Аз съм Несътвореният Мост. Аз съм Пътят към Скритото Царство. Аз съм Пътят към Небитието. Аз съм Пътят към Това, Което не може да се определи. Това, Което не може да се определи, е Това, Което хората от милиони години търсят.

И сега, когато Аз ви говоря, пак Господ ви говори. Думите са Мои, обвивката е Моя, но съдържанието е от Господа. (10/стр. 158)

Когато произнасям дълбоко в Душата Си Божието Име, Аз се разтоварвам от бремето на целия свят. Когато произнасям дълбоко в Себе Си, в Мистерията на Своя Дух, Най-Святото Име на Бога, тогава Аз се разтоварвам от бремето на Вселената. И когато произнасям дълбоко в Себе Си Най-Древното Име, Аз вече съм извън света, извън Вселената и извън Вечността. Аз съм в Своя Дом.

Аз рядко произнасям Божието Име в Душата Си; произнасям Го само когато имам голям товар и тогава целият товар Ми се смъква. За Мене тази Дума съдържа всичко. (10/стр. 208)

2. УЧИТЕЛЯТ КАТО ГЛАС НА ИСТИНАТА

Когато говоря Истината, Аз отварям вратата Си, за да може Бог да действа. Това е Великото в живота.

Като говоря Истината, това е Бог, Който живее в Мене. Интелигентността е Бог, Който живее в Мене. Разумният живот пак е изявление на Бога. (книга 1/стр. 207)

Моята цел е да говоря като Истината. Истината не съдържа в себе си критичен дух.

Сега, като съпоставям нещата, нямам намерение да критикувам. Аз съм против критиката, но поддържам Истината. (2/стр. 207)

Учителят казва на ученика Истината, когато той е напълно узрял за нея, защото тогава ученикът ще съгради чрез нея своя истински живот. Чрез нея той ще съгради своя Вечен Дом в Духа.

Ако ви кажа една горчива Истина, вие може да се съблазните и да кажете: „Нима Вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това?“ (3/стр. 32)

Аз говоря специфично на всяка Душа. Ученикът е преди всичко Душа. Моят Говор е Истината и ако Моят Говор бъде приет, действителността се превръща в Реалност.

Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на Душите ви говоря как трябва да се разбере Великата Истина. (3/стр. 50)

Белегът на този, който живее в Бога, е в това, че когато този човек говори, той излъчва Истината. А когато мълчи, неговият ореол е Божията Любов.

Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?“ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши Волята Божия. (3/стр. 65)

Аз се разговарям с болестите. Те чуват Гласа на Живота, Гласа на Истината. Когато Истината в Мен им проговори, те се преместват.

Един наш брат, приятел, познат от дълго време, минава през Търново, заболява го кракът, съвършено се схваща, умира от болки. Пращам при него двама души, които съм възпитавал, давам им начин, как да лекуват. Обаче, като отиват при него, той – по-силен от тях, предава им болестта си и те не могат да го излекуват. Пишат Ми: „Тази работа не е за нас.“ Заминавам Аз от София, отивам при него, прочитам мисълта му, мисли, че ще направя някакво чудо, и очаква. Но Аз влизам, разговарям се с него как е дошла болестта. Питам го: Ти вярваш ли? – Вярвам. – Ще мине. – И този човек след три дена беше на краката си и болестта изчезна. Аз не му казах как го лекувам, но казах на болестта: Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, ще си вървиш. (3/стр. 136)

Когато Аз изнасям Истината, Аз не насочвам Истината срещу някого, а изнасям Истината като Принцип. Принципът обхваща Целостта на нещата, всички неща.

Когато ние развиваме Истината, някой път тя ни засяга отблизо и някои ще кажат: „Тази беседа е насочена против нас.“ Не е въпросът, дали е насочена против някого. Истината не може да се насочи против никого. (3/стр. 217)

Аз проповядвам Учението за Великата и Абсолютна Истина. Само Истината като Принцип може да организира държавата и да внесе в нея условия за Мир и Братство.

Е, ще кажат, той проповядва против държавата. – Как! Аз ли проповядвам против държавата? Аз проповядвам Мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Не, Аз проповядвам друго Учение – Учението на онази Велика, Абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. (3/стр. 222)

Аз живея в Истината. И ако вие Ме слушате благородно и с цялата си Душа, вие ще дойдете да живеете при Мене.

И ако вие сте благородни хора, вие трябва да Ми благодарите, че Аз ви казвам Истината в очите. Не само, че ви казвам тази Истина, но Аз живея в нея. И може да се живее с нея. (3/стр. 321, 322)

Аз не живея заради Своя интерес. Аз живея заради Великата Истина, която принадлежи на Душите.

Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не Ми влиза в работата. В Моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако защищавах Своя интерес, Аз щях да говоря по друг начин, но Аз защищавам една Велика Божествена Истина... (3/стр. 322)

Има нещо, което Аз не зная. Не зная да лъжа. Светът на лъжата Ми е напълно непознат. Аз познавам само Гласа на Истината. Само този Глас осветява съзнанията.

Аз гледам, дошли някои да Ме слушат и казват: „Виждаме го ние, той уж от името на Бога говори, но има воля, надълбоко рови. Е-е-е, тези шмекерства ние ги знаем!“ Аз на всички ви ще докажа, че съм прав, защото Аз не зная какво нещо е лъжа. Туй изкуство не го зная. Има нещо в света, което не го зная. Аз съм крайно невеж човек в това отношение, Аз не зная да лъжа. Ще кажете: Е, не знаеш! Не си ли казвал досега някоя лъжа? – Не, никой път досега не съм казвал лъжа. (3/стр. 382)

Аз искам да ви кажа Истината, защото тя е единственото нещо, към което трябва да имаме особено отношение. Истината е силата, която ни обновява.

...Аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и Себе Си, разбирате ли? (3/стр. 397)

Аз изнасям Истината такава, каквато е. В този смисъл тя има само едно тълкуване и то се определя от самата Истина.

Аз взимам нещата тъй, както са. Да не мислят някои, че взимам нещо от Себе Си. Някои казват: „Може да го изтълкуваме по друг начин.“ И Аз мога да го изтълкувам по друг начин, но казвам Истината тъй, както си е, не искам да я изнасилвам. (3/стр. 438, 439)

Да ви говоря Истината, това е най-естественото положение за Мен. Това е естествено изпълнение на Божията Воля. Всеки, който говори Истината, изпълнява Неговата Воля.

Някой казва: „Трудно е да се държи една беседа.“ Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата граматика, по правилата на новите системи, по правилата на науката, на последователността, както съвременните хора я схващат, но да се разговарям, да ви говоря Истината, това е много лесно. (3/стр. 485, 486)

Всеки, който е идвал да Ме слуша години наред и дойде да Ми каже: „Кажи ми Истината!“ – той е изгубил половината си живот, съмнението е изяло половината му живот.

Аз вече от 20 години насам говоря тук между българите и някои Ми казват: „Говори ни Истината!“ Чудно Ми е, че след това те пак се съмняват. (3/стр. 506)

Аз не съм дошъл нито заради Моето благо, нито заради вашето благо. Аз дойдох на земята заради Величието на Истината.

Не е въпрос нито за Моето лично благо, нито за вашето. (3/стр. 507)

Аз изнасям тази Истина, която може да се опита. Останалото е суета.

Като ви проповядвам, Аз възприемам мисълта на новите посетители. Те си казват: „Дали онзи човек говори Истината? Дали не иска да ни оплете като другите?“ Много просто, ако Аз не говоря Истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света... Всички неща ще се опитат, без изключение. (5/стр. 17)

Само с една дума мога да направя човека щастлив. Как? – Много лесно: като внеса Духа на Истината в тази дума.

И Аз само с една дума мога да направя човека щастлив. Ще му кажа: „Имай вяра!“ Важно е как ще кажеш тази дума. (5/стр. 25)

Всеки може да разбере дали говоря Истината. Само трябва да се докосне до своята Душа.

Като дойдат донякъде, мнозина се страхуват... Те се питат: „Дали този човек говори Истината?“ Чудни са тези хора! Само в пет минути те могат да разберат дали говоря Истината или не. Това не е голяма философия. Дайте едно цвете на малкото дете и в пет минути то ще определи качеството на цветето. Истината не се нуждае от много доказателства. (5/стр. 44)

Аз говоря за онази Истина, която е чиста като Слънцето и в която няма никакви петна. Тази Истина носи Духа на Живота.

Аз говоря за онази Истина, която изключва всякаква лъжа. (5/стр. 158)

Когато започнах да говоря Истината, облаците започнаха да си отиват. Когато се говори Истината, облаците тръгват по своя път.

Над нас сега имаше облаци, но като започнах да говоря за Истината, забелязах, че те се премахнаха. Значи отгоре се радват. (5/стр. 247)

Аз започвам да ви говоря Истината само тогава, когато знам, че тя ще ви помага и преобразява. Преобразяването е отвън навътре – към Центъра, към Абсолютното Познание.

– Искаме да знаем Истината, има ли някаква вина у нас, че тази година не може да имаме събор. – Аз трябва да мисля дълго време мога ли да ви кажа Истината. И ако я кажа, ще ви ползува ли тя? (5/стр. 247)

Когато хората не са готови за Божествения Живот, им се говори по един начин. А когато хората са готови за Божествения Живот, с това се променя подходът към тях. Бог започва да им говори по окултния начин. Думата Бог символизира Гласа на Учителя. Този Глас е Целостта на Словото.

И Христос на времето си е казал на учениците Си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови да чуят всичко онова, което има да им се говори. (7/стр. 115)

Аз всякога говоря от името на Истината и тези, които се обиждат, те не Ме разбират. Истината не обижда хората и затова има право да им говори строго. В Истината е изцелението на всяка Душа.

Сега, като Ме слушате да говоря така, някои се обиждат. Това не е правилно. Аз обяснявам нещата. (8/стр. 6)

Когато говоря зле, Аз предупреждавам. Когато говоря добре, Аз благославям. А когато говоря неразбираемо, Аз въвеждам ученика в една по-дълбока сфера на съзнанието.

Сега някои ще кажат: По някой път говориш зле. – Не говоря зле. (8/стр. 30)

Аз живея в Бога и Бог живее в Мене, и затова казвам: лъжата е невъзможна, никога не си служа с лъжата.

Духът в Мене, Бог, Който говори в Мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в Мене, лъже, никога не може да се извини. Защо? – Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият... (8/стр. 217)

Когато Аз изляза пред хората, Аз трябва да им изнеса Великата Проповед на Живота. Това значи, когато говоря, аурата на Истината да присъства около Мен и около Моето Слово, защото именно Истината е Моята Проповед.

Когато излизаш, трябва да кажеш Великата Истина и с думи, и с живота си. (9/стр. 165)

3. УЧИТЕЛЯТ КАТО ОЖИВОТВОРЯВАЩА МЪДРОСТ

За Учителя всичко в Природата е един Тайнствен и Свещен Говор. Чрез виждането на този Говор Той одухотворява световете. Този Свят Говор е скритият Дух на нещата. Учителят вижда скритата Мъдрост като един Велик Замисъл на Незнайното.

Някога Аз се радвам на окъсаните дрехи. Какво ще кажете за разпуканата и скъсана обвивка на ореха? Докато е със здрава обвивка, орехът стои високо на дървото. Щом започне да се къса обвивката, орехът слиза на земята. След това ще взема един камък, ще чукна ореха и ще му кажа: „Хайде да отидеш на училище! Ще минеш през царската врата – устата, дето те чакат професори да те възпитават и учат.“ Това е алегория. (книга 1/стр. 77)

Много съм мислил и най-накрая реших да ви дам най-доброто Благо, да ви дам Новия Път, който да ви спаси от хиляди страдания и лъкатушения. И затова ви избрах. Само Новият Път води към дълбините на Мъдростта и само Новият Път, който е посочен от Учителя, озарява с Ново съзнание ученика.

Време е вече да влезете в Новия Път и да заживеете по Нов начин. И старият път не е лош, но е много дълъг. Той има много извивания, много заобикалки. Той е подобен на реката, която лъкатуши. Аз ви давам най-краткия Път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години. (1/стр. 90)

Златната монета, която мога да дам на един ученик, то е една Свещена идея, която е дълбоко сродна с неговата Душа. Тя е Живото злато и тя е Живото Благословение. Тази Свещена идея е представител на Неродената Мъдрост и тя сродява ученика и Учителя в едно Велико Цяло.

Сега и Аз, като говоря, мисля по какъв начин да ви задоволя. Има начин, по който мога да задоволя всичките Си слушатели. Като свърша беседата Си, ще се спра пред вратата и като се ръкувате с Мене, на всекиго ще дам в ръката по една златна монета. Тогава ще кажете: „Много хубаво говори този човек. Отлични идеи изнася! Ще дохождаме редовно да го слушаме... Беседите му са нещо особено!“ Така е, но подобна беседа Аз държа един път в петте години. (1/стр. 94)

Ако Аз уча, Светлината на Бога в Мене расте. Тогава и учениците Ми, които се учат, ще бъдат осветени. Тази Светлина на Бога е Живата Мъдрост в Мен. И тази Жива Мъдрост се предава на Душата на Моите ученици, и те стават носители на Новото знание в света.

Аз се радвах на всички ученици, които имаха високи бележки. Тяхната печалба беше и Моя. Аз знаех, че като учат, тяхното знание ще дойде и до Мене. Ако Аз уча, и те ще учат. Всички неща се предават. Знанието не е само за едного, доброто не е само за едного. (1/стр. 120)

С много усилия съм постигнал Светлината на Духа и сега ви помагам, за да може и вие да влезете в нейната вечна и необятна Вселена. Светлината – то е одухотворената Субстанция на Мъдростта. Тази Мъдрост ви давам. Нека тя бъде вашата духовна основа и нека тя се превърне в плът и кръв на вашия живот.

Аз ви давам стимул, както и на Мене са дали. Това, което съм придобил, не е дошло наготово, не е отгоре паднало. (1/стр. 120)

Аз съм открил, че най-вътрешната част на ухото е сътворена по закона на Съкровената Тайна на Духа. Ухото е свързано с най-дълбоката област на Неизповедимата Мъдрост. И този, който умее да слуша, той ще съумее да види Лицето на своя Учител и когато Го види, той ще възкръсне в Мъдростта завинаги. Той ще придобие Живот, който е над живота.

В науката за ухото се крият големи Тайни. Достатъчно е да изучите вътрешната страна на ухото – охлюва, да видите какво знание се крие там. (1/стр. 144, 145)

Ухото, за което ви говоря, то е този Принцип, който прониква във всички светове. Този Принцип съществува и той е наречен Духът на Живота. Само Великият Учител носи в Себе Си този Принцип, който е наречен Ухо. Чрез Ухото Учителят предава Посланията от Древния Незнаен към Своите ученици. И всеки, който чуе тези Послания, той придобива Вдъхновение, което надминава живота и смъртта. Велика е красотата на това Небесно Вдъхновение.

Аз не съм намерил още идеално ухо, като завършен процес. То е един Принцип, който съществува. (1/стр. 161)

Учителят е израз на Словото на Бога. Словото на Учителя е тази Божествена Светлина, която се е спуснала в световете да търси изгубените души и да ги оживотвори, и заедно с това да възроди в тях Коренната Мъдрост, защото тази Мъдрост е създала човешкия Дух. И ученикът е длъжен да се възвърне в Духа си, защото този Дух е Началото на Живота. В този Дух се намира Първичният Живот.

Великият Учител... представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от Своята Светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената Светлина. Колкото повече приема човек от тази Светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. (2/стр. 30)

Учителят иска да учиш, да учиш, да учиш. И истинското знание ще дойде, ще те проникне и ще те освети. Учителят ще те посети. И Мъдростта на Учителя ще дойде при теб и ще стане твоя Мъдрост и твой Живот.

Ще станеш, ще учиш и хубаво ще учиш! Тогава ще дойде туй истинското знание. (3/стр. 188)

Аз държа на Първичния стремеж на Любовта, а това е стремежът към Мъдростта, защото това образува Любомъдрието. Това е единствената основа, при която Истината може да дойде. Тези, които обичат своя Учител, ще се домогнат до Живата Мъдрост, която изтича от Него. Тази Мъдрост е храна за Дълбокия Път на ученика.

Сега Аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: Опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действува. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш. (3/стр. 178)

Когато сте вътре във Волята на Бога, злото винаги ще ви заобикаля. Който е в аурата на Бога, той блаженствува. А който блаженствува и учи, той Ме познава, защото Аз ставам негов вътрешен Път, по който ученикът надминава блаженството. Истинската Цел е над блаженството. Блаженият трябва да върви към Махатара – Всеобхващащата Мъдрост, защото блаженството не обхваща всички светове. Аз искам да дам на учениците Си Жива Мъдрост, а не блаженство. Блаженството е само началото на Пътя, а Мъдростта обхваща всички светове; тя прониква навсякъде, дори и в злото.

Аз бих желал всички да бъдете в Божията Ръка, Той да ви държи. (книга 4/лекция 1: стр. 28)

В пътя на смиряването ученикът навлиза в Дълбочината на своя Учител, защото смиряването е будната Светлина на Любовта. Колкото повече се смирява ученикът, толкова повече в него се ражда Учителят. И когато ученикът постигне пълната чистота на Смирението, тогава в него се ражда Живата Мъдрост на Учителя. Това Смирение е началото на един Нов живот, на Ново съзнание.

И тъй, първото нещо за ученика, който върви в пътя на Смирението, е да има вътрешна Светлина. (5/стр. 173)

Идеята за Учителя е идеята за Първичния Образ на Мъдростта. Тази идея се е наричала още Ахатара – на ватански това означава Първична Роса. Който се домогне до тази Роса, той ще се докосне до онзи Живот, който е пряко свързан с Мъдростта. Мъдростта е едно от най-тайнствените Лица на Неизповедимото. Тук животът на ученика придобива ново измерение. Тук Светлината е толкова обширна, че ученикът иска да остане завинаги при своя Учител. Тук Животът е Ахадара, което значи Постоянно Благоухание.

Само върху думата Учител може да се държи цяла лекция... (7/стр. 4)

Аз ви давам много идеи, защото знам, че всяка идея е една обширна Вселена. Работейки с идеите, ние ще се срещнем в идейния свят и тези идеи взаимно ще ни обогатяват. Ако ученикът съумее да проникне в Светостта на една идея, той ще се домогне до Неизповедимостта на Живота, който се осъществява в онази област, в която живее Учителят. В тази област ученикът разбира сродството си със своя Учител. В тази област ученикът е намерил това, което всякога е търсил: Свещената връзка с Предвечната Мъдрост. Това е тази Мъдрост, която ученикът всякога е търсил.

Често Аз ви давам най-хубавите идеи... (8/стр. 73)

Аз давам идеите, Христос дава условията, Незнайният дава резултатите... Да има резултат ученикът, това означава да стане той Син на Завета, или Син на Изначалната Хокма. Хокма символизира Премъдростта. Това е тази Мъдрост, която има ореол на Святост. Хокма живее в Незнайното, а работи във всички други светове.

Аз мога да ви дам семенца, но условията, за да израстат те, може да даде само Христос. (9/стр. 96)

Според Мен един Учител, който учи хората, Той трябва да познава тяхната Душа и ум, за да може да прониква в тях. А щом може да ги прониква, Той ще може да ги съгражда. Съграждането на Духа в ученика е основата на Извиращата Мъдрост.

Учител, който учи и възпитава, трябва основно да познава човешката Душа, човешкия ум и да постъпва съобразно с тях. (9/стр. 124, 125)

Аз искам да ви дам Живот, от който да произлиза вашата философия, а не да ви дам философия, от която да произлиза някакъв живот. Ако възприемете Живота, който нося, тогава вашият Път ще се одухотвори и вашите очи ще засияят с Мъдростта на Неизповедимото, защото Любовта води към Неизповедимото. И ние ще станем носители на Живата Мъдрост.

Аз не искам да ви дам празна философия, а искам да проверите и опитате в живота това, което ви казвам. (9/стр. 199)

Тези, които искрено обичат Мъдростта и имат Любов към нея, Аз ще ги уча и на земята, и на Небето. Аз ще ги уча до скончанието на века и след края на времената.

...Това иска да каже Христос в прочетените стихове, от които Аз избрах най-маловажния. Вие виждате колко нещо той съдържа в себе си. Другите съдържат много по-дълбоки работи, които вие ще научите един ден, и то не на земята, а като отидете на Небето. Тогава ще имате нови разбирания, нови чувства и нови способности. Тогава ще виждате други картини, които ще можете да разберете. Засега толкова може да ви се даде. (10/стр. 161)

Истински Учител е само този, който разбира дълбокия смисъл на нещата без изключения. Истински Учител е този, който живее повече в Несътворената Мъдрост, в Несподеленото. Учител е само този, който превръща знанието в Живот, Живота в Път към Мъдростта и Мъдростта в Път към Истината.

За да бъде някой Учител, той трябва да има положително знание, един начин на разбиране без изключения. (10/стр. 165)

4. УЧИТЕЛЯТ КАТО ВЕЛИКА И СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ

Аз съм стигнал до извода, че Любовта в Мен изисква да обичам и никога не питам защо е така. Когато обичам, Бог в Мен израства.

Аз никога не питам и не мисля защо трябва да обичам някого. Обичам го, нищо повече. (книга 1/стр. 142, 143)

За Учителя Любовта е най-великата наука. С нея Той обхожда всички сътворени и несътворени светове.

– Искаме да обичаме като Учителя. – И това може, но обичта, Любовта е велика наука. Изучавайте тази наука... (1/стр. 183)

Когато казвам, че нося Бог в Себе Си и разговарям с Него, това означава, че Аз нося и Братството в Себе Си и че с всички същества мога да се разговарям с езика на Любовта, който е Първичният език.

...Когато говоря за Братството, Аз имам предвид Бога, с Когото се разговарям. Преди да говоря с хората, говоря с Ангелите и с Бога. (1/стр. 253)

Страданието на един Велик Учител е огромно, но Неговата Любов е Необятна. Само Необятната Любов може да овладее силата на страданията. Това е един невидим процес, при който Любовта поглъща страданието и при това условие вие виждате само осветената част на Учителя.

Не мислете, че Великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото и Велики да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на Великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. (3/стр. 69)

Любовта познава само Великото и Неизразимо Свещено Отдаване. Тя не познава други закони.

Ако Аз ви любя, не питайте защо. Има един Свещен закон: Никога не питайте защо ви любя. Вие може да питате защо само тогава, ако Моята Любов внесе дисхармония във вашия живот и наруши мира ви, но докато под Моята Любов вие растете, развивате се и живеете, няма да питате защо. Това е светотатство, това е грях. Ако от Моята Любов клонищата ви почнат да изсъхват, давам ви право, запитайте тогава. Но ако вашите клонища растат, листата стават по-зелени и вие растете в сила и мощ под тази Любов, тогава не питайте. (3/стр. 93, 94)

Аз работя с най-малката Сила на Господа. Тази Сила е Любовта. Срещу нея целият свят да се изправи, не може да се справи. Най-малката Сила вътре в Господа е по-голяма от света.

...Ние трябва да чакаме Господа, да работим. Така е и с Мен, Аз работя с Господа, а някои се бият. (3/стр. 122)

Ако Аз съм изпълнен с Любов, и най-тънката дреха ще Ме пази от студа, защото Любовта е дрехата на Живота.

Аз мога да нося една тънка риза, направена от коприна, да я облека при –30 градуса и да не се простудя. С магнетическа сила е тя. (3/стр. 146)

Когато Аз обичам един човек, Аз имам Свещено чувство към неговата Душа. Това чувство е фенерът, с който осветявам неговия път в бурната нощ.

Когато Аз обичам някой човек, сърцето Ми трепти, с фенер излизам да видя какво прави в тази бурна, тъмна нощ. Това е Любовта. Иначе, ако не го обичах, бих ли излязъл с фенер? (3/стр. 170)

Птиците познават Моето приближаване. Те знаят, че Аз мога да им предам нещо.

Някои казват, че птичките не чувствуват. Не, те имат тънко чувство, тънко ухо. Седят гургулички, гугуцат си. Приближава се ловецът с пушка, веднага бягат. Приближавам се Аз до тях, спокойно си седят, казват: „Господине, добре дошъл“... (3/стр. 212)

Аз съм за Великата култура на Любовта. Само в тази култура може да се разцъфти силата на Братството. Извън тази култура имаме религиозен фанатизъм.

...Много религиозни маниаци има в света. Аз не съм от тях. Аз съм за онази Велика Божествена мисъл, която внася радост, която внася Братство в света. Не привидното братство, не привидната мисъл, но туй сърце да тупти вътре, а не да питаш по 100 пъти: „Обичаш ли ме?“ Когато Аз ви обичам, където и да сте в света, Моята обич ще я чувствувате, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко. В Любовта има култура. За нея има само един израз: тя е Всесилна. (3/стр.223)

Моята Душа вижда вашите скрити нужди. И ако вие Ме слушате с Любов, вашата Душа ще бъде изцелена.

Когато ви срещна и погледна в лицето, ще прочета какъв е вашият живот, не вашите слабости. Моята Душа вижда вашите нужди. Ще разбера, че Моят приятел се нуждае от лек. (3/стр. 323)

Аз се разговарях с чувството на щъркела. В чувството на щъркела беше стаена една Душа, която Ме позна. Учителят има връзка с Душата на нещата.

Преди повече от 15 години пътувам през селото Гюлекюр за Николаевка, правя една есенна екскурзия, както често ги правя. Излизам към южната страна на селото Гюлекюр, гледам, насреща Ми тича един щъркел. Тича, тича, спря се. Дойде до Мене, положи си главата на коленете Ми, но гледам, едното му крилце тъй надолу увиснало. Пипнах го, видях, че крилото му е счупено. Питам: Кой го застави да дойде при Мене? Сега Аз разговарям с този щъркел. Казва Ми: „Господине, какво ще правя, моето крилце е счупено, моите другари заминаха, а аз, ако остана тук през зимата, ще умра.“ Казвам си Аз: „Такова нещо е човешката Душа, счупило ѝ се крилцето. Всичките Души отиват при Бога, а тя остава при лошите условия.“ Седях половин час да се разговарям с щъркела, помилвах го, погладих го, разпоредих се пред турците, казвам им: Този щъркел ще го гледате цяла зима, разбирате ли? – Да, ефенди, ще го гледаме. – В тях има религиозно чувство. И действително те го гледаха цяла зима. По едно време гледам го, той поизраснал малко, питам го: „Как си? Е, наместиха ти крилцето и сега можеш да отидеш при Бога.“ Питам: Кое е това чувство, което накара този щъркел да дойде при Мене? ...Този Дух Ме познава. (3/стр. 372, 373)

Когато Аз обичам някого, Аз винаги имам ключ да му помогна, защото Любовта е ключът на Бога, Който живее в Мен.

Когато Аз обичам някого, Аз съм готов всякога да му направя една услуга. (3/стр. 439)

Ако Аз ви обичам, Животът на Бога ще процъфтява все повече във вас. Това е мярката.

В живота си ние трябва да имаме една мярка, с която да мерим нещата, да ги познаваме. Как ще познаете дали Аз ви любя, или не ви любя? (3/стр.465)

Аз живея по Свещените закони на Любовта. Това е единственото доказателство, че Бог съществува.

Питат Ме: Кое е най-силното доказателство за съществуването на Бога? – Това, че Аз чувствувам, мисля, живея и се проявявам. Всички други доказателства нищо не струват. (5/стр. 52)

Моята Любов е тази, която ражда всички Божествени мисли и желания. Веднъж родени, Аз трябва да поема тяхната отговорност. Да приема отговорността, значи да съхраня Любовта.

В Божествения свят майката първа поема детето си. Под майка разбирам Любовта... Когато родя една мисъл или едно желание, Аз пръв ще го поема. (5/стр. 165)

Величието на Душата може да се разбере само в Небитието. Само там Душата изживява напълно своята Съкровена Пълнота. И заради тази Душа Ангелите са слезли на земята, за да я упътват постоянно. А Аз съм слязъл и заради вашата Душа, и заради Ангелите, за да може да се възстанови Царството Божие в сърцата ви.

Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите Ангели, лъжете се. Няма човек на земята, който да обича Душите ви, както Аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките Души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите Ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошъл на земята да услужа на Ангелите и на вас. (5/стр. 189)

Аз нося в Себе Си Божията Любов и накъдето и да се обърна, тази Вода тече към Мен. Любовта е Вечната Вода, която тече в нас отвътре навън. Ето защо да имаш Любов, означава да си вечно утолен.

...Ако отида при един извор с Любов, и той ще Ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в Себе Си, веднага ще намеря извор на пътя Си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. (5/стр. 201, 202)

Учителят работи с метода на Любовта. Само Любовта знае какво да изтрие от черното минало на човека и какво да напише на негово място.

Като бързате, вие приличате на онези ученици, които едва чакат да изтрият написаното на черната дъска. Учителят знае кое да изтрие и кое да остане. Той сам ще изтрие написаното на дъската. (5/стр. 207)

Аз имам неизменно отношение към всичко, което Бог е създал, но към всяко нещо имам различна мярка. Тази мярка произхожда от Любовта. Любовта е вечно неизменна и вечно различна.

Когато говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. Как познавате това? – Вътрешно. – Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? – Под еднаква Любов разбираме едно и също отношение към всички. – Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от Моята Любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго... (5/стр. 209, 210)

Аз служа на Бога, защото имаме една извечна и единна основа. Тази основа е Любовта. Тази Любов е вечен служител на Живота.

Ако Ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: Защото и Той Ме обича. На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. (5/стр. 221)

Болният човек е с чрезмерна чувствителност и затова Аз трябва да бъда постоянно буден, за да помогна на неговата Божествена Душа.

...За болния и най-меката дума е строга. Един ден, когато раните по лицето и ръцете на болния изчезнат, думите Ми ще бъдат като балсам върху неговата Душа. (7/стр. 31)

Моите думи произлизат от Моя Живот, от Моята Любов. Моята Любов е Моята Реалност. Щом думите Ми произлизат от тази Любов, те носят в себе си Искрата на Новото. Духовните думи са Искри на Живота. Те могат да запалят човека и да го върнат в Реалността.

Моите думи, Моята логика са резултат на самия Мене. (8/стр. 67)

Да имаш приятел, който да измени условията ти и да въздигне живота ти в едно по-горно стъпало, това означава Учителят да има особено мнение за твоята Душа. Щом Учителят те посети, Той те обогатява външно и вътрешно. Той отнема товара ти, за да засияе Вдъхновението в твоя живот.

Питам: Имате ли и вие такъв приятел, който може да се застъпи за вас, да измени условията на вашия живот, да ви спаси от обидите и ругатните на вашите кредитори? (8/стр. 175)

Аз живея в потънкостите на човешките сърца и там търся методи за тяхното Спасение. Когато завърша работата Си и върху последното сърце, тогава светът ще се превърне в Царство на Любовта. Това е идването на Царството Божие.

Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. Някои Ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от Моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата – това са живите хора, това са техните сърца. (8/стр. 180)

Ако ти си гладен и Аз ти донеса хляб, ти ще се повдигнеш в по-високо ниво на съзнанието. Ако Аз ти дам пари, ти ще повдигнеш енергията си и ще трябва да използваш тази енергия, за да отидеш при Словото, което е Хлябът на твоята Душа. Енергията е Пътят, а Хлябът е Животът. Ако Аз съм ти помогнал отвън или отвътре, това значи, че Любовта в Мен е изявила отношението си към твоята Душа.

Мене как ще познаете? Гладен си, нямаш хляб. Взимам торбата Си и дохождам в дома ти. Давам ти хляб да се нахраниш. Познаваш ли Ме? – Познавам те като човек, който ми донесе хляб. – Друг път пак дохождам при тебе и виждам, че си задлъжнял, не смееш да се покажеш пред хората. Изваждам кесията Си и ти предлагам една сума да оправиш обърканите си работи. Познаваш ли Ме? – Ти си онзи, който ми донесе хляб, а сега ми носиш пари. (8/стр. 181)

Моето скрито желание е открито. Аз желая само доброто на Моите Братя. Моите Братя са от най-малкото същество до най-голямото. Това е желание на Господа.

Аз нося в ума Си една мисъл и в Душата Си едно желание – доброто на Своите Братя. Тази е идеята на Господа, тази идея живее и в нас. (8/стр.202)

Аз никога не се заблуждавам. От милиони години наблюдавам живота отвътре, от позицията на Любовта. От тази позиция няма заблуждения. Това означава, че който има Любов, никога не може да бъде заблуден в своя Път.

Всеки може да се заблуждава от външната страна на нещата, но Аз никога. (8/стр. 209)

Ако Аз нямам Любов и проповядвам, Аз ще извърша най-тежкото престъпление спрямо Бога. Там, където няма Любов, Името на Бога е опетнено. Имам право да проповядвам само с Любов. Любовта е Изворът на Живото Слово.

За да проповядвам, трябва да имам Любов. (8/стр. 216)

Според Мен само Любовта може да поръси хората с Живите капки на Духа. Тази Жива Вода е от духовно естество.

Какво прави свещеникът? Като дойде някакъв празник, той вземе кръста и китката в едната ръка, котлето с вода в другата и тръгва от къща в къща да ръси... И Аз мога да взема котлето и да обиколя цяла София, но Аз искам котлето Ми да бъде пълно с Любов. Като пъхна китката във водата, да поръся хората с капките на Любовта и да кажа: Братя, ръся ви в името на Любовта... (8/стр. 221, 222)

Аз нося в ума Си благото на всички същества и всички светове. На всички мога да помогна, но имам едно условие: те трябва да са възприемчиви за Любовта, защото само Любовта може да донесе реалното благо за всяко същество. Без Любовта няма Реалност и няма блага – има илюзия на Реалност и илюзия на блага.

...Аз нося в ума Си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. (8/стр. 223)

Според Мен силата на Любовта е в това, че тя повдига всяко същество. Тя има утеха за всяка Душа. Любовта е Лицето на Бога. Това Лице е Живата надежда за всички, които обичат Истината. Ако Аз имам Любов в Себе Си, Аз се превръщам в Път за много същества, защото само в Любовта има Път.

Сега Аз ще ви представя една жива картина за Любовта. Аз съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: „Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително.“ Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. – То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. – Ела с мене да се разходим. – Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: „Има Господ и за мене.“ Душата му се стопля, разтваря се и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака, Бог спира вниманието Си върху него. То чувствува безкористната Любов на Бога – и се насърчава. Казвам му: „Хайде сега да идем да си поиграем!“ И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: „Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой.“ Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва Любовта... (8/стр. 223, 224)

Аз нося тази Любов, която може да ви нахрани и външно, и вътрешно. Ако не приемете тази Любов, вие все ще търсите своя Учител, но няма да Го намерите. Той ще бъде скрит във вас, но няма да ви се изяви, защото само Любовта може да Го привлече. Той е сходен само с Любовта.

Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани. – Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен. – Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? – Не искам. – Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? – Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: Нямам време да разправям сега тия въпроси. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота... (9/стр. 65)

Учителите са Слуги на Любовта. Те служат на Вечността, защото Любовта е въведение към Вечността.

Учителите... и те са Слуги. (9/стр. 90)

Да позная Бога – това означава да придобия онова изкуство на Живота, чрез което ще мога да изпълня Свещения Си дълг към всички братя и сестри на Христа. Вие още не знаете кои са Моите братя и сестри и Моите ученици, защото не само човешките Души са братя и сестри, но и ония малки животинки, насекоми, буболечици, бръмбарчета – всички те имат скрит Божествен произход. Мислите ли, че бръмбарът е бил избран в Египет случайно за Божествен символ? В бръмбарчето е скрита една от Тайните на Първата Слънчева раса, която впоследствие и египтяните са схванали. Това същество – бръмбарчето – е свързано с Тайните на Сътворението.

...Да познаем Истиннаго Бога и да придобием Вечен Живот. Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри – и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен Живот. (9/стр. 133, 134)

Учителят може да въздействува на Своите ученици, когато носи в Себе Си Великата Любов на Бога. Щом има тази Любов, тогава ще дойде и Мъдростта, която ще освети Пътя на учениците. И накрая ще дойде Истината, която освобождава.

Учителят казва: Аз имам немирни, непослушни ученици. Как мога да им въздействувам? (10/стр. 61)

Когато Учителят говори строго на един свой ученик, той иска да му каже, че времето му за преобразяване е дошло и че не трябва да отлага работата върху себе си, защото следващата му крачка може да го отклони далече от Учението. Строгостта на Учителя е метод на Любовта.

Намерението Ми не е да ви плаша, но да ви накарам да помислите вече за себе си. (10/стр. 65)

Когато човешкото Ми говори, Аз чувам звука на Душите и изпитвам Любов към тези Души. Когато Божественото Ми говори, Аз виждам Своя Път навътре и навлизам дълбоко навътре в Себе Си, и израствам заедно с Истината. После не Ми остава нищо друго, освен да се върна при Душите и да им помогна да прокарат Път към себе си.

Някои хора Ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам; виждам Го, като Ми говори, слушам и чувам Неговите Думи. Човешките думи могат само да се слушат, а Господните могат и да се виждат. (10/стр. 149)

Аз трябва да съм внимателен към човешките сърца, защото човешкото сърце е най-чувствителният орган, който Бог е създал. Никой няма право да засяга сърцето на човека, защото ако го засегне, ще засегне и неговата Душа.

Вие трябва да сте внимателни и както виждате, спрямо вашите сърца Аз съм внимателен... (10/стр. 198)

5. УЧИТЕЛЯТ КАТО РЪКА НА БОГА

Бог в Мен може да излекува всяка болест, защото Аз съм Неговата Ръка... Да искаш да бъдеш излекуван, в окултен смисъл означава, че три Велики Сили трябва да се обединят в едно мистично единство, за да ти дадат не здраве, а Първичния Блясък на Живота.

Дойде някой при Мене и Ми казва: Ако искаш, можеш да ме излекуваш. – Ако искам мога да те излекувам, но и ти трябва да искаш. Три фактора играят роля в човешкия живот: Господ, твоят ближен и ти сам. Следователно ще оздравееш, ако Бог иска, ако Аз искам и ако ти искаш. (книга 1/стр. 60)

Да имам магическата тояжка, значи Бог да е в Мене и Аз да съм в Него. При това условие всички сътворени и несътворени същества изпълняват повелята на Моята магическа тояжка.

Сега у вас се явява мисълта: „Може ли да се живее без пари?“ Аз оставям този въпрос настрана и питам: Може ли да пътуваш без кораб във водата? – Не може. – Без криле във въздуха може ли? – Не може. – Без хляб в гостилницата може ли? – Не може. – Извор без вода може ли? – Не може... – Щом имам магическата тояжка, всичко ще имам: ще тропна с нея и корабът ще дойде, и крилете ще имам. С тях ще обиколя цялото пространство. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. (1/стр. 110, 111)

Моите деца са Душите, създадени от Бога, разпръснати из цялата Вселена. Само от тези деца се интересувам.

Престанете да говорите за вашите опитности и да мислите, че сте стари и много знаете. Казвате: „Учителят не е женен, не знае как се отглеждат деца.“ Вярно е, Свои деца нямам, но се интересувам от децата на Господа. (1/стр. 115)

Да бутна ухото на твоята Душа, значи да те хармонизирам с Бога. Това е най-малкото добро, което мога да ти направя.

Като срещна едно дете, Аз го питам мога ли да бутна малко ухото му. Готов съм даже да платя за това. – Знаеш ли, че ухото ми е свещено? – Зная, но малко ще го бутна. – Знаете ли какво действие произвежда бутането на ухото? Трябва да знаеш как да бутнеш. Ако си недоволен и бутна малко ухото ти, недоволството ти веднага ще изчезне. (1/стр. 115)

Аз познавам Ръката Си и нейната проекция във Вечността. Но вие още не сте готови да ви се говори за Тайнството на Духовната Ръка... Духовната Ръка символизира Могъществото на Любовта. Тази Ръка може да проникне в Центъра на всяко същество.

Като погледна ръката Си, по нея познавам какви дарби и способности се крият в Мене. (1/стр. 315)

Аз съм дал срок на света и в този срок най-вече Моите ученици ще узреят. Като узреят, те ще бъдат като запалени факли в Зората на Новата раса.

Аз съм дал на света един срок от 10 години и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. (3/стр. 51, 52)

Ако Аз събудя Божественото в очите ви и ако Аз събудя Божественото в ръцете ви, това значи, че Бог работи в Мен и с това ви освобождава от миналото. Той иска да даде ново направление на вашата Душа и на вашата воля.

Ако Аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“ – и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви – така прави и Господ. Това значи „Аз ще ви направя свободни.“ (3/стр. 58, 59)

С Ръцете Си мога да преобразявам и материята, и Душите, защото в Моите Ръце живее Господ. Но те са определени само за този, който има пълна вяра. Тогава Ръцете Ми стават Храм на Свещенодействието.

Ще кажете: „Той се хвали.“ Онзи, който се хвали, не пали, а Аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с Ръката Си. Някой ще каже: „А, какво може да направи?“ Тази Ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата Си Ръка – нищо няма да остане! Да не мислите,че нищо не мога да направя. Има един Господ, с Когото ние боравим. Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти си Господ сега, покажи, че няма друга Сила, освен Твоята.“ Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа Своята Ръка, то ще бъде Ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е Правият Път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път. (3/стр. 322)

Моето скрито намерение е да ви уловя със Своята Светлина. Ако успея, вие ще минете през света безпрепятствено, вие ще преплувате океана. Ако не успея, за това сте виновни само вие. Ако не успея, светът ще ви погълне.

Сега Аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши. Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не Ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а Аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат?“ И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Вижте колко съм искрен! ...Само че между Моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика. Ако се хванете в Моето корито, ще преминете океана; ако се хванете в това на децата, ще опитате горещата тенджера. (3/стр. 330, 331)

Това, което мога да направя за хората, е да запаля в тях Пламъка на Живота и тогава те сами по себе си ще се завърнат в Свещения Източник.

...Човек да обърне човека към Бога, това обръщане е двусмислено. Виж, едно нещо, на което мога да науча хората, което имам, то е да запаля свещта им. Гледам, някой носи свещта си, има книга, няма кибрит. Драсна кибрит, запаля свещта му, отиде вече... Той ще чете книгата и ще вижда пътя си нощно време. (3/стр. 467)

Аз имам връзка със силите, които управляват земетресенията. И ако в България има пробудени Души, Аз ще помогна земетресенията да угаснат.

Отпреди години още Аз имах силно желание да избавя българите от страданията, които днес дойдоха. И землетресението спря до София. Обаче, ако българите не изменят поведението си спрямо Небето, ако не се решат да служат на Бога, страданията и изпитанията ще дойдат (книга 4/лекция 1: стр. 6, 7)

Аз издействах от невидимите помагачи земетресението да се ограничи с по-малко жертви и разрушения.

Землетресението, което стана в Пловдив на 18 април, 9 ч.в., беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. (4/1:15)

Учителят – това е даването. Ако Аз давам сутрин от Своето Благородство, на обед от Своята Любов и вечер от Своята Истина, Аз съм изпълнил Своето предназначение и мога да кажа: „Това е Волята на Отца.“

Като казвам, че парите трябва да се раздадат на бедните, не подразбирам раздаване в буквален смисъл на думата, но имам предвид това злато да се разтопи по алхимически начин и да се разтвори във вода. И като дойде при Мене някой беден да иска пари назаем, ще му дам три лъжици от този разтвор: сутрин една, на обед една и вечер една. Приеме ли той три лъжици от разтвореното злато, нищо друго не му трябва. (4/8:19)

Аз имам само един план: Царството на Абсолютната и Неизменна Любов да слезе на земята. Това е Царството на Бога.

За Мене се казва, че едно говоря, а друго върша, имал съм Свои планове. Да, Моите планове не са като техните. Моят план е да се въдвори Царството Божие на земята. (5/стр. 37)

Семката, която съм посял във вас, ще даде своя Божествен резултат. Този резултат се нарича Неизменна Любов към Бога.

Едно нещо искам от вас: да задържите в себе си семката на Новия живот, която тази сутрин се посява във вас. – Посята ли е наистина тази семка? – Посята е, разбира се. Тази сутрин Аз посях семката във вас... (5/стр. 38)

Понеже Бог ви обича, затова Аз слязох да ви говоря. Моето Учение е по Неговата Воля. В това Учение вашите Души могат да възкръснат.

Зная едно нещо за вас, е именно: Бог ви люби... И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли каква Любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. (5/стр. 94)

Изпратеният от Бога е готов да чака и когато такъв човек дойде при Мене, той не казва, че е изпратен от Бога, а проявява търпението си, което е израз на Силата на Любовта. Знаете ли колко може да чака такъв човек? Той може да чака един ден, едно цяло прераждане и много, много животи. С такива същества Аз говоря от Името на Бога. Само на такива предавам Посланието на Бога към тях.

Мнозина дохождат при Мене и казват, че са служители на Бога, изпратени от Него. – Какво искате от Мене? – Да ни приемеш добре, да задоволиш нуждите ни. – Гледам, някой от тях носи полица да му я изплатя. Казвам: „Добре, готов съм да направя всичко за Господа, но ще чакам известно време и Аз да получа нареждане от Него – да зная как да те приема и какво да ти платя. Щом получа наставления отгоре, ще те приема с всичката Любов и почитание.“ Той веднага кипва и започва да вика, да се сърди. Аз зная вече от кого е изпратен този човек. Той иде от свое име... Изпратеният от Бога е готов да чака. Той ще влезе в стаята Ми, ще чака или ще отиде в градината да се разходи. Аз имам работа. Ще свърша работата Си и ще го приема да си поговорим. Така ще се разберем като разумни хора. Така постъпва разумният човек. С бързане работа не става. Новото Учение изключва бързането. (5/стр. 209)

Когато Аз проповядвам Словото Божие, нямам никакви материални желания. Имам само едно единствено желание: Божията Любов да Ме освети.

Ако Аз проповядвам Словото Божие и очаквам да Ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от Мене? Мислите ли, че по този начин Аз проповядвам правилно Царството Божие? (5/стр. 218)

Който целува ръката Ми, трябва да осъзнава, че подписва договор за служене на Бога и че връщане назад няма.

Сега вие целувате ръката Ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога. (5/стр. 278)

Аз мога да излекувам болния, но трябва да проверя дали Душата на този болен е готова да служи. И ако видя, че една Душа е готова да служи, Аз влизам в Духа Си и вземам метода – защото всяка Душа, която иска да служи на Бога, заслужава своето лечение.

Веднъж дойде при Мене един болен, богат човек, искаше да го излекувам. Казах му: Аз взимам скъпо за лекуване. Ще те излекувам само ако раздадеш всичкото си богатство на бедните. – Не може ли поне половината? – Не може. – Ами трите четвърти? – Не може. Всичко ще раздадеш! Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога. След това ще кажа една дума и ще те излекувам. (5/стр. 265, 266)

Аз възкресявам само разумния, защото само разумният може да се движи към Съкровената си Същност.

Ако Аз съм в състояние да възкресявам, ще възкреся разумния и ще му кажа: Пращам те отново в живота като разумен, а не като богат или беден. (6/стр. 6)

Аз мога да облекча всяко страдание. За да облекча едно страдание, трябва да има послушание. Хората страдат от непослушание.

Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който Ми каза: „Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания.“ След малко го заболя стомахът. Той каза: „Страшни болки имам, умирам!“ Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, Аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство. (6/стр. 119)

Аз благоволих над България. Аз поисках много невидими сили да я пазят. В България се подготвят много ученици за едно бъдещо велико и космическо развитие. Тези ученици са солта на България. Затова казвам, че България е щастлива земя.

Питат Ме: „Какво ще стане с България?“ Казвам: България е в най-добро положение, щастлива е тя. – Че как е възможно това? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на Солунския фронт, наложиха ни големи контрибуции, всичко ни продадоха! – Пак казвам: Вие сте в най-добро положение. (8/стр. 19)

Аз съм Глас на Божията Любов и съм изпратен да осветя вашата воля.

Бог казва: Когато хората се приготвят да Ме посрещнат, ...Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. (8/стр. 57)

Днес имам важна работа. Трябва да изпълня работата, възложена Ми от Моя Отец. Това е работата на Сина Божий. Това е работата, която осветява земния път на човечеството и преобразява хората в Пътя им към Вечността. Затова днес човешките Ми задължения може да почакат. Щом изпълня същественото, Бог ще се погрижи за Мен. Така и човешкото ще бъде задоволено.

Аз не се страхувам и срамувам от работа. Ще ора и ще копая, но имам важна работа, която не мога да отложа. (8/стр. 79)

Аз съм приятел с Бога. Аз имам стар договор с Него. Той Ми изпраща хора от кол и въже. В договора пише, че Аз трябва да ги превърна в Светлина. Не е лесна задачата Ми. Но щом съм подписал договор, Аз трябва да го изпълня, за да може Моето приятелство с Бога да бъде вечно, защото Той е разчитал на Мене. Щом Той разчита на Мене, и Аз разчитам на Него. Ще Му дам хората като Светлина и после Той да му мисли.

Питат Ме: Отде събра тези хора около Себе Си? Те не те разбират. – Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и Аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и въже и Ми ги е изпратил да работя с тях – не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при Мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. (8/стр. 105)

Аз имам метод, чрез който за пет минути мога да преобърна живота на философите. Но Аз избягвам метода на изключението и посочвам по-простите методи, които са в изобилие в природата. Методът на изключението е методът на Абсолютната Божия Сила, но тази Сила предпочита да остане скрита в сянка.

Аз мога да направя такъв опит, че в пет минути всички философи да се убедят във философията, която проповядвам. Например стотина души седят около един огън и се топлят. Един от тях казва, че огънят не съществува, че той е само във въображението му. Следователно той няма светлина и топлина. Щом е така, Аз съм готов да направя опит с този огън. Взимам с щипците един въглен от огъня, раздухам го и казвам на онзи, който поддържа първата идея: „Доближи си ръката!“ Той доближава ръката си и веднага я дърпа назад. Защо я дърпа? Пари този огън! (8/стр. 172)

Аз донесох последната учебна програма за света. Отец Ме проводи и Аз казах: „Отивам!“ Дали вие ще Ме приемете, не е от Моята компетенция. Аз не настоявам. Аз изнасям и оставам наблюдател.

Тази е последната програма, дадена от Бога, която донесох от Горния свят. (8/стр. 177)

Всички църкви и учреждения, които гонят Моите ученици, ще се срещнат с необикновената Сила на една скрита Правда, която ще бъде насочена срещу всички гонители и която ще изненада всички.

Светият Синод седи и мисли какво да прави с еретиците, така наричат Моите последователи. Той се чуди какво име да им даде. Един ден Аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един Жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. (8/стр. 200)

Бог Ме е изпратил в България и Аз ще изпълня Своята мисия докрай. А който има уши, ще расте в своя вътрешен Път.

Духовенството се страхува от Мене. Искат да Ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях да бъда или да не бъда в България. (8/стр. 202)

Само Синът на Любовта може да кръщава, защото само Любовта създава Братството. Аз ще кръстя Моите ученици в Любов и Вечност, защото те избраха Учението на Отца Ми.

Днес ви кръщавам: заповядайте в дома Ми, има място за всички. Тук ще видите как може да се живее по братски... Аз ще ви целуна братски. (8/стр. 214, 215)

Аз мога да излекувам всяка болест, дори и най-тежката. Но според Мен въпросът не е в лекуването, а в това, дали ще разберете Пътя на Любовта.

Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването... Като не знаят причината за това заболяване, казват, че ученичката заболяла от Моето Учение. Аз съм готов да направя опит да я излекувам, но с условие да повярвате. Готов съм да направя опита в присъствието на това момиче, на Светия Синод, на целия учителски състав в Пловдив и на целия български народ. Ако всички се решат да служат на Бога с Любов, да забравят своите дългове и грехове, Аз съм готов да кажа само една дума и да излекувам болното момиче. По друг начин не съм съгласен да го лекувам. Ако не се съгласите, ще го оставя да се лекува по естествен път, докато му дойде умът на място. (8/стр. 218, 219)

Ако българският народ не приеме Новото Учение, което нося, Аз ще предам този народ в други ръце и той ще бъде съсипан. Който не е избрал Пътя на Любовта, той е посадил в себе си разрушението.

Българският народ... ако не приеме Новото Учение, ще се съсипе. (8/стр. 226)

Всички, които Ме слушат по дълбокия закон на слушането – Аз ще ги освободя от смъртта и ще извикам Христос да излее Любовта Си в тях. И те ще възкръснат за Новия живот. Целта е в придобиването на Новия живот. Там, където няма Нов живот, камъкът ще затиска гроба, или казано по друг начин, злото винаги ще притиска човека, за да го научи да живее така, както Бог иска.

На всички, които Ме слушате тази сутрин, Аз отвалям вашите надгробни камъни и казвам: Христос иде! (10/стр. 57)

6. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕОБРАЗЯВАЩА СИЛА

Аз нося в Себе Си музиката на Велики светове. Музиката на Моите трептения може да променя съдби и да съгражда Новото в живота, но тази музика Аз още не мога да ви я разкрия.

Преди години живях във Варна. Хазяйката Ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се работи вечер, но не можеше и да се спи. Мислех си какво да правя. Казах на хазяйката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата Си, и това не направих. Най-после реших да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката Си и започнах да свиря. По едно време слушам, в кръчмата настана тишина. Един след друг посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но Аз зная колко Ми костваше това свирене. Реших в Себе Си: втори път няма да свиря това парче... Колко време трябваше да свиря онази вечер, за която ви споменах, за да въздействам на хората да не пият! В края на краищата и кръчмарят стана почтен човек, напусна занаята си и започна друга работа... Голяма Сила се крие в музиката. Трептенията, които вложих в цигулката, разрушиха трептенията на винопийците. (книга 1/стр. 85, 86)

Ако ви дам Любовта Си, ще се подмладите завинаги. Ако ви дам Мъдростта Си, ще се изпълните със знание и Светлина. Но вие трябва да работите много усърдно, за да мога да излея Царството Божие във вас.

Казвате: И с тези идеи остаряхме. – Защо не се подмладите? – Не знаем как. – Аз ще ви дам начин за подмладяване. Ще ви науча как да се освободите от недостатъците. – Невежи сме, слаби хора сме. – Ще ви дам начин, как да придобиете знание и сила. Обаче това не може да стане изведнъж. (1/стр. 90, 91)

Аз знам, че Словото Ми е много отговорно, и Аз знам, че начинът Ми на говорене променя Пътя на Душите. Аз винаги съблюдавам този закон.

...Една госпожа... Ритъмът, интонацията, начинът на говоренето Ми, обръщението Ми към нея измениха състоянието ѝ. (1/стр. 381, 339)

Учителят владее умението да превръща препятствията и страданията в Своя живот в Светлина. По този начин Той показва и Пътя на Своите ученици.

Аз ще ви приведа един пример от древността за един Адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя Учител и си казал: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде.“ Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя Учител, запушва вратата да не може да излезе и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен в знак на Любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. (3/стр. 87)

Ако Учителят те докосне, Той ти предава Свещеното чувство на Любовта, Той ти прелива Дух. Ако Учителят не те докосва, а само ти говори за Любовта, това означава, че твоята Душа още не е готова за благословението на живота.

Ако искаш философски да предадеш една мисъл – може, но Любовта се предава чрез контакт, чрез допиране. Тя се предава от живот в живот. Онзи, който те люби, не говори, той те пипне и ти чувстваш, че в тази Душа има Любов. Ти знаеш, че в това пипане има нещо Свещено, един Свещен трепет се разлива в Душата ти. Проговори ли ти, нищо не остава в тази ръка, всичката тази красота изчезва, като че Небето се дига, и ти оставаш като Адам и Ева гол. Аз съм го хванал, а той Ме пита, казва Ми: Кажи ми една дума, обичаш ли ме? – Щом Ме питаш, ти не вярваш вече... Мога хиляди пъти да ти кажа „обичам те“ и пак да не те обичам. Това не е доказателство. А онзи Свещен трепет, който мога да предам на Душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство? (3/стр. 95, 96)

Да слушаш Говора на Учителя, значи да слушаш Говора на Любовта. Този Говор премахва всички превръзки, всички препятствия. Когато тази Любов проговори на ученика, ученикът се превръща в Светлината на света.

Ако Ме слушате каквото ви говоря тази сутрин, вие ще свършите това Велико училище отлично, ще ви дадат една отлична диплома, Любовта ще ви снеме превръзките, вие ще внесете в света Светлината и Любовта ще ви прати по една усмивка, ще видите усмивката ѝ. (3/стр. 104)

Когато един ученик възприеме насърчението от своя Учител, заедно с това той ще възприеме и Неговата енергия, която ще освети и задълбочи неговите разбирания. Връзката с Учителя е връзка със Светлината, която преобразява.

Казвам: Моята цел не е да ви обезсърчавам, но да ви насърча да изправите някои свои погрешни разбирания, защото и напреднали в науката хора понякога могат да изпаднат в заблуждения. (книга 4/лекция 5: стр. 30)

Аз мога да прекарам ученика през магнетичен сън и с това да изтрия неговото минало. Аз мога да залича греховете му и всичките му престъпления и като го върна в този свят, той ще бъде блажен. Само блаженият може да бъде носител на Новата култура. Един Учител може да си позволи да направи това със Своя ученик.

Като поставя човека в магнетичен сън, мога да го прекарам през големи мъчнотии, да побелее косата му. После пак го прекарвам през такъв сън и той влиза в света на Любовта и Блаженството. (8/стр. 81)

Всички мога да ви подмладя. Но това се отнася само за този, който може да влезе в Моята лаборатория. За да проникнеш в Мен, трябва да имаш едно тайно умение, една велика способност – това е способността да любиш без граници. Тогава Моята лаборатория ще бъде отворена за тебе.

Бабата се обезсърчила, отчаяла се и Ми казва: „Синко, не се живее между щерки и снахи.“ Казах ѝ: Бабо, Аз владея изкуството да подмладявам хората. Искаш ли да се подмладиш? – Сериозно ли говориш? – Сериозно ти говоря. (8/стр. 124)

Аз съм говорил много, но още не съм произнесъл Специалните Слова. Не е дошъл още денят за това Велико Преобразяване, защото тези Слова ще променят Корените на Небето и на Земята и ще засегнат и Ангелските светове. Но този Специален час още не е дошъл.

Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. (8/стр. 124)

Мога да преобразя живота ви в един ден. Мога да превърна съдбата ви в Живот и Светлина. Мога да залича всичките ви грехове. Всичко това е лесно. Но има една трудност: дали вие знаете как да дойдете при Мен. Ако вие разрешите този въпрос 50%, и Аз ще разреша Своя въпрос 50 %.

...Казвам: Всичко може да се оправи в един ден. – Как? – Елате при Мене, ще ви кажа как ще се оправи вашата работа. (8/стр. 178)

Фалшивият камък – това е студеното човешко сърце. Когато срещна такова сърце, Аз не мога да кажа, че то служи на Истината. Но Аз мога да превърна това сърце в скъпоценен камък. Именно това е Пътят на ученичеството. Който приеме Учението Ми, ще превърне сърцето си в Светлина на Пътя, защото само скъпоценният камък може да свети.

...Друг е въпросът за фалшивия скъпоценен камък. Няма да дам за него подписа Си, че е истински. Показваш Ми камъка си. Погледна го и пиша: Този камък е фалшив. – Кажи, че е хубав. – Повтарям: Този камък е фалшив. – Кажи, че е хубав. – Повтарям: Този камък е фалшив. Че мога да го направя скъпоценен, то е друг въпрос. Ще бръкна в сандъка Си, ще взема оттам скъпоценен камък и ще го туря на мястото на фалшивия. (8/стр. 180)

Това, което виждам във вас, ще бъде преобразено, защото Вечният Порядък изисква на мястото на вълка да поставите Любовта, а лисицата да изместите с Мъдростта. Така във вас ще засияе Новият Живот. Понеже Аз обичам вашите Души, виждам и недостатъците, които се крият във вас. И понеже ви избрах, недостатъците ви ще се превърнат в Светлина. Когато на един недостатък дадеш възходящо направление, ти виждаш как чрез него в теб се образува Новото. Всички недостатъци са слуги на Новото.

У вас има лисици и вълци; Аз ги виждам, хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк, вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. (9/стр. 132)

Да чуеш как свири един Учител в истинския смисъл на думата, значи да се превърнеш в Душа, защото Учителят свири само на Душата. Когато свири, Той подготвя нейното Новораждане. Великият Учител не свири чрез музиката или чрез инструментите, а чрез Величието на Своя Дух. Когато Духът докосне ученика, той се осъзнава все повече като Душа.

Там е щастието – да чуеш как свири, как рисува един Велик Учител... (10/стр. 118)

Истинският Учител превръща хората в духовни същности, а те от своя страна стават мостове за милиони същества по Пътя към Тайната на Бога. Така Бог възвръща Творението към Себе Си.