В думите „Учителю Благи“ е заключен Вечният Път на ученика.

Формула: „Учителю Благи, бъди мой Вечен Път в Живота.“

Сега Аз искам да остане в ума ви съществената идея, която се заключава в думите „Учителю Благи“. (7/стр. 32)

Думите „Учителю Благи“ изискват да се служи по Великия закон на Любовта.

„Учителю Благи!“ – Дето и да ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя Велик закон на Любовта. (7/стр. 33)

Днес Аз говоря на тези, които искат да намерят своето специално място в Космоса и които искат да знаят своя строго определен Път, защото всяка Душа има строго определен Път.

Сега Аз говоря за онези от вас, които искат да придобият Живота, да станат учени, да намерят Пътя на своето движение, да намерят мястото си в Космоса. Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас Път без никакви отклонения. (7/стр. 38)

Аз бих желал Слънцето никога да не постигне своята цел. Човекът също не трябва да постигне своята цел. По този начин стремежът ще съхрани своята Вечност. А щом стремежът е вечен, ще има и вечен Изгрев, вечна неутолимост и в това е красотата на света: вечен стремеж към Нетленното – Областта, в която живее Учителят.

Аз бих желал Слънцето никога да не намери Този, Когото търси, защото щом Го намери, ще престане да изгрява и да залязва. (7/стр. 64)

Докато не намерите себе си, вие не можете да намерите и своя Учител. Докато не познаете себе си като Душа, вие не можете да намерите Този, Който ще ви каже: „Аз съм Този, Който съм“. Това е Свещен начин на изразяване. И в тези простички думи се крие цялата Тайна на Пътя.

...Учител, който иска да задоволи само своите ученици, не е истински Учител. Задачата на Учителя не седи само в това да даде знания на учениците си и да ги застави да го обичат, но той трябва да събуди в тях Любов първо към единния ученик. Щом обикнат този ученик, те ще обикнат и Учителя си. Учениците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към Учителя му са идеални. Докато не намерите идеалния ученик, вие не можете да намерите и идеалния Учител. (7/стр. 83, 84)

Който се движи без страх и без съмнение, той ще види Божествената красота на Пътя, която ще го отведе при нозете на неговия Учител.

...Вижда се тази красота, но Любов трябва да има в сърцето ви, за да я видите... В очите на Новото Учение вие също така трябва да видите красивото, Божественото, да го обикнете и да тръгнете в Пътя без страх, без съмнение. (7/стр. 93, 94)

Само постоянните усилия могат да намерят Учителя.

Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползува отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползува праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни. (7/стр. 109)

Всеки сам трябва да влезе в Божествения Път. Божественият Път е даденост за всяка Душа и всеки избор е личен. Божественият Път е всякога на една крачка от нас, но всичко зависи от решението.

По-добри условия за човека от Божествения Път няма. Казвате: „Заведете ни в този Път.“ Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този Път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този Път. (7/стр. 115)

Сега, като ви говоря за Истината и ако тя не ви приеме, не се обезсърчавайте за това, че вашият билет не е спечелил, защото Истината е най-тънкото духовно сито. Истината сама определя кои да бъдат нейни Синове. А другите нека не спират устрема си към нея! Докато има устрем, ученикът е в Правия Път. Ако устремът спре, това е духовна смърт за ученика. Само в устрема ученикът оживява. Който има устрем, Истината бди над него.

...Сега, като говоря така, Аз не искам да ви обезсърчавам. Не искам да изпаднете в положението на човек, който очаква неговият билет да спечели най-голямата печалба и като не успее, отчайва се. (1/стр. 38)

Всичко трябва да се пресее и тогава във вас ще остане само неизменният устрем към Тайната на Живота. И чак тогава Моята Истина ще слезе до вашата Душа. Ученикът трябва да пресее своите мисли, чувства и желания. Само тогава в него ще остане като есенция Благородното Начало. Именно от това Начало се заражда устремът.

Много неща съм ви говорил, но всичко трябва да се пресее, да остане само онова, което ви е нужно. (1/стр. 42)

Да работиш, значи да се обожествяваш, а да се обожествяваш, значи да намериш своя Учител. Това е Пътят, по който ще Ме познаете.

Ето, Аз ви говоря, но това е условие за вас. Вие трябва да работите, да използвате условията. (1/стр. 74)

За да можеш да се развиваш правилно, трябва да застанеш на строго определено място по отношение на своя Учител. Тогава ще виждаш на фокус своя Учител и тогава твоята гледна точка ще получава ясните послания на Истината.

За да разбера как прилагате Любовта, гледам на какво разстояние се поставяте един от друг. Видя ли, че някой се приближава много близо до Мене, зная, че той иска да взима, а не да дава. (1/стр. 74)

Ако имате развито ухо, Учителят има условие да ви разкрие Съкровената Мистерия на Несътвореното. Ухото е образ на Несътвореното.

Като ви наблюдавам, досега Аз съм харесал ухото само на едного от вас. Само един от учениците има добре развито ухо... Останалите трябва да работите още много, за да развиете ухото си. (1/стр.100)

Има мистична линия в ухото на човека. Тя е линията, която осъществява връзката на Душата с Гласа на Живота. Не мога да ви разкрия тая линия, но казвам: Търсете я и ще я намерите някъде в своя стремеж.

Има една линия на ухото, която наричам Първична. Тя трябва да се изучава. В нея е вложен Божественият импулс. От нея произтичат всички качества на човека. (1/стр. 116)

Ако вие сте усърдни, Аз винаги ще осветлявам вашия Път.

Мнозина казват: „Учителят трябва да ни учи.“ Вие сами ще учите, а Учителят ще ви свети. Щом имате Светлина, ще превеждате всичко, което става около вас. (1/стр. 120)

Аз ви насочвам към великите възможности на живота. При едната от възможностите вие ще се свържете с Тайната на Битието. При другата възможност вие ще се свържете с Мистерията на Несътвореното. Това е Пътят, по който може да Ме следвате. И така нашите възможности ще се срещнат.

Аз искам да отправя вниманието ви към ония велики възможности във вас, които трябва да разработвате. (1/стр. 166)

Когато ви говоря за ухото, Аз имам предвид вашето дълбоко вътрешно разбиране за нещата. В този смисъл умът, сърцето и волята на ученика са обединени в едно цяло, а това е условието за разцъфтяването на Душата. Тази Душа е всъщност ухото, което има връзка със своя Учител.

Сега се създава новото ухо – ухото на Шестата раса. (1/стр. 179)

Само чистото може да ви доведе до Съкровеното и само в Съкровеното Аз мога да ви се изявя.

Не е достатъчно само да вярвате. Ако мислите, че само с вярване ще постигнете всичко, лъжете се. Бих желал да имате онази детинска вяра и невинност, да бъдете чисти като децата. (1/стр. 203)

Истинското знание е скрито вътре във вас. Вие може да се възпламените за него и само в един ден да разберете неговата Тайна, но може и целият ви живот да премине и да не се докоснете до него. Това е въпрос, който ученикът трябва да реши.

Аз не ви говоря, за да ви залъгвам, но нахвърлям тия идеи, до които в бъдеще сами ще се домогнете. – Кога ще дойде това време? – Може след един ден, след една година или в друг някой живот. От вас зависи кога ще придобиете истинското знание. (1/стр. 214)

Това, което ви проповядвам, е освобождаване от злото; а злото, това е вашето минало. За да дойдете при Мене, трябва да приключите със своето минало.

...Тези страдания са последствия на миналото... За да се освободите от тези последствия, приложете новата философия, която ви проповядвам. (1/стр. 217)

Когато вървиш към своя Учител, трябва да преодолееш всички трудности по своя Път. И когато стигнеш до Него, Той ще ти се усмихне и тази усмивка ще бъде Благословението на твоя живот.

Един брат Ми казваше: Учителю, не мога да издържам да седя толкова време на едно място. Не мога да посещавам класа. Не съм добре, лошо ми става. – Направи опит да видиш можеш ли да издържиш. – Той дойде няколко пъти наред в класа и можа да издържи, не му стана лошо. Човек трябва да преодолява мъчнотиите. (1/стр. 239)

Няма значение дали си способен или неспособен ученик. И в двата случая трябва много да работиш. Учителят винаги иска да работиш, защото в усърдната работа ти ще откриеш това, което търсиш, и Учителят ще ти се изяви.

Учителят ще те застави да работиш, да учиш уроците си. Това не показва, че не си способен. И да си способен, пак ще учиш и работиш. (1/стр. 247)

Ако всеки ученик се движи по своя строго определен Път, ние ще се срещнем в Духа и Аз ще го благословя със силата на Несътвореното. И той ще Ми стане Син, а Аз – негов Баща.

Няма защо и Аз да се занимавам с вашия вътрешен живот. Той е едно вътрешно течение, един определен Път, по който вие се движите. Това не е лошо. Нека всеки да се движи по своя определен Път, но да внимава да не се отклони. (1/стр. 267)

Когато изпитате истинността на Моите думи, ние ще станем сродни, ще бъдем в Единство.

Не казвам да вярвате..., но сами ще опитате истинността на Моите думи. (1/стр. 271)

Ако сте втвърдени, няма да чуете Моя Глас, но ако сте жива Душа, Моят Глас ще бъде вашият Път.

Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. (2/стр. 29)

Който люби своя Учител, той ще Го вижда през целия си живот и Пътят му винаги ще бъде осветен.

Какво ще стане с ученика, когато Учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася Светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. (2/стр. 30)

Учението е малкото благо на ученика, Любовта е голямото. И когато ученикът придобие Любовта, тогава Учителят ще слезе върху него като Истина, или като Святия Дух на Вечността.

Учението е едно от малките блага, но и без това благо не може. (2/стр. 49)

Всеки, който си е отговорил дълбоко в Душата си защо е дошъл на земята, той може да бъде Мой ученик. Той ще се учи, а Аз ще се превърна за него в Път.

Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие. Следователно който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно... Човек е дошъл на земята да учи. (2/стр. 3, 4)

За да бъдете приети от Великия Учител, трябва да имате една Първична и неопетнена Любов. За да имате тази Любов, първо трябва да преминете през лошите учители, през кармата и страданията. И когато научите своите уроци, Великият Учител ще ви повика за едно Божествено ученичество.

Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бъдете заставени да учите. За тази цел ще ви изпратят при някой лош баща, при някоя лоша майка или при лошите учители да придобиете някаква опитност. Не придобиете ли опитности, не научите ли някакви уроци, земният живот е безпредметен. (2/стр. 276)

Разумът е Първичната Искра на Любовта и когато тази Искра се разгори, вие ще дойдете до прага на Великото Учение. Тогава трябва да почукате на вратата и Аз ще ви отворя. Вие ще бъдете пред прага на най-великото събитие в своя живот. Учителят ще ви превърне в Светлината на света.

...Да не мислите, че като Ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е Разумът... Вие ще Ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а Аз ще ви заведа... Е, тъй като гледам някои от вас, казвате: Е, ако искаш, заведи ни. – Не, не „ако искаш“, но трябва да искате. (3/стр. 25, 26)

Най-дълбоката причина, поради която ученикът е дошъл на земята, е да се учи. Това е Пътят, по който ученикът се свързва със своя Учител. Това е Пътят, по който Учителят става Реалност за своя ученик.

„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато си дадете отчет, защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. (3/стр. 48)

Бог е връзката между Учителя и ученика и когато ученикът има Любов към своя Учител, тогава тази нишка е здрава. Любовта е Свещената нишка, която ученикът трябва да съхрани през целия си живот. Любовта е единственото отношение към Реалността.

...И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от Мене да ви обичам. Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ Ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия. (3/стр. 58)

Само човешката Душа може да одухотвори материята и само човешкият Дух може да я пресъздаде. При това условие Учителят ще засияе и отвън, и отвътре, и самият човек ще бъде едно озарено и благословено същество, защото само Душата познава Великото отдаване и само Духът познава пресъздаването. Само при тези условия Учителят може да слезе.

Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията Ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както Аз работя – това считаш за опетняване. (3/стр. 70)

Първо ще се учиш от ума и от сърцето си и ако правилно се учиш, тогава Душата ще стане твоят учител. След това ще дойде Духът. Той ще внесе в Душата истинско знание, защото Любовта се нуждае единствено от истинско знание. И чак тогава ще дойде Учителят и Той ще ти проговори на Вечния език, който е езикът на Тишината. Това е една Тишина, която надминава всяка реч.

Някой казва: Защо да се унижавам да уча от своя Учител? – Ами от кого ще учиш? – От себе си. – Какво значи себе си? (3/стр. 72)

Когато ученикът намери собствената си Душа, тогава той ще запали в себе си първата свещ на своя Храм. Само тогава Учителят може да дойде да го учи, защото първата свещ означава да си погълнат изцяло от нетленната Светлина на Този, Който е наречен Учителят.

Какво нещо е Душата? Ама светеща била тя. Тази Светлина виждали ли сте я? Ще изправим тази Светлина като една свещ, ще отворим Великата Книга. Ще гледаме тази Светлина заедно, ще четем и ще се разговаряме на нея. Тогава ще влезем в Божествения свят и ще можем да разберем великия смисъл на Писанията. Някои казват: Учителю, кажи ни нещо. – Нищо няма да ви кажа! Докато нямате средства да си купите тази Светлина, тази свещ, нищо няма да ви кажа. Цял живот ще работиш, за да си купиш една свещ. (3/стр. 72)

Всеки ученик трябва да постигне своята собствена Светлина. Това значи той да познае Душата си, а с това познаване Душата се превръща в запалена свещ. Учителят не обича загасналите свещи. Той може да учи само тези, които са родени отново. Той може да учи само тези, които познават Великото отдаване.

Аз да ви кажа: за една малка, микроскопическа свещ Аз съм работил цели 10 000 години. Ще кажете: „А, това е от 1001 нощ“. Цели 10 000 години съм работил за една микроскопическа свещ! Има и други, по-големи свещи от тая, но за тебе тук на земята една малка, микроскопическа свещ е достатъчна. За вас се изискват 100 години да работите за една такава свещ. Не е много, нали? Вашата свещ ще бъде 10 пъти по-малка. Това са сравнения, това са символи. (3/стр. 72)

Всяка Душа, която приема Моето Слово, ще постигне своята Свята цел.

Аз говоря дълбоко на Душите ви. (3/стр. 75)

Аз говоря и вие Ме слушате. Защо Ме слушате? Защото Бог говори в Мен, а вашите Души трябва да разберат желанията на Бога. Да разберат желанията на Бога, това означава Душите ви да намерят своя Божествен Път. И затова Аз говоря и вие Ме слушате.

Някой ще каже: „Защо да говори тъй?“ Законът е такъв, ще говори. Вие знаете ли законите на Бога, знаете ли как се е образувал човешкият език? Аз говоря, вие Ме слушате. Мислите ли вие, че това е случайно? (3/стр. 100)

Любовта е единственото реално виждане. Само с тази Любов ученикът може да види своя Учител.

...Този Учител засега изисква ние да ходим с превързани очи в Свещената Любов и сърцата ни да треперят под тази Негова Светлина. Един ден ще се снемат превръзките ни. Павел казва: „Ще видим, както Той ни вижда“. Ще дойде ден, ще се снемат тези превръзки, които сега съществуват. Бъдете уверени, вие ще проверите тези Мои думи. (3/стр. 103)

Всички вие сте дошли в този свят да учите. По Пътя на Учението вие ще намерите своя Учител.

...Всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите и нищо повече. Светът е едно Велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. (3/стр. 143)

Да хвърлиш мрежата по заповед на своя Учител, означава да влезеш в морето на добродетелите. Морето – това са всичките положителни качества на Душата. Добродетелите, всички събрани ведно, образуват пълната Благодат на Душата. Това значи къщата ви да бъде пълна.

Сега вие искате да живеете с всичките хора по братски. Можете да живеете по братски, но как? Като кажете: „По Твоята заповед, Учителю, ние ще хвърлим нашите мрежи“. Нека всинца, които Ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите! Как мислите? Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте Моите думи. Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни. (3/стр.160, 161)

Ученикът е силен, когато в тайната си стаичка е оставил място за своя Учител. Тогава ученикът има власт да преминава през воалите на световете.

Нека само онзи, който върши добро, и само нашият Учител в тайно знаят онези велики постъпки! Само така човек е силен. (3/стр. 206)

Аз съм стигнал до един основен извод и този извод е, че най-дълбокото желание на Душата е непрекъснатата и непреодолима жажда за учение. Само така Душата постига Истината и одухотворява живота си. Това одухотворяване е Благословението на самия живот.

У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка, баба Стана... Тази баба Стана, родом от Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение да се уча с твоите деца? – Не мога, инспекторът не позволява. – Но аз искам да се уча! – Учителят бил досетлив, казва ѝ: „Е, ще те приема като слушателка.“ Нали има такива, които идват в училищата да ревизират, слушат, за да одобрят или не методата на учителя. Казва ѝ той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“. Влиза в училището, слуша тя. Обаче, като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ. Едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете. Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?“ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго и така всичките деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва 4-те отделения. Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши 4-те отделения? Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката Душа да се домогне човек до Великата Истина, която може да реформира живота. (3/стр. 213)

Първо опитайте Духа на Учението и като придобиете този Живот, тогава ние ще се познаем в полето на Духа. Ние ще се познаем така, както изисква Учението.

Като говоря тъй, на онези, които Ме слушат, казвам: Опитайте туй Учение, после Ме слушайте! От никого не искам да приемете нещата направо. (3/стр. 216)

Ученикът не трябва да се жени. Не му трябва учението за скръбта. Той първо трябва да проучи Божествената Любов. И само когато я проучи и придобие, само тогава женитбата ще придобие смисъл. Женитбата има смисъл само в Любовта. Любовта е мярката за Божествените същества.

Дойде някой Велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш.“ Всички Велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И Великият Учител е прав. Ще ви кажа защо Великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. Ще ти турят венец на главата. Този венец е венец на скръбта! (3/стр. 233)

Най-голямата Благодат на живота е да срещнеш Началото на Реалността. Това значи да срещнеш своя Учител.

Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя Учител! (3/стр. 252)

В своята дълбочина понятията Учител и ученик не съществуват. Това са специфични отношения, създадени в света. Целта на ученика не е да се учи от Учителя, а да се домогне до Свещено отношение към Него. Ако ученикът придобие Свещено отношение към Учителя, той ще се освободи от знанията на света и ще придобие Живот в Дух и Истина. Целта на тези отношения е Живот в Дух и Истина.

Всички искат да станат учители. Учители в света няма. Само отношенията на хората в света създават учителите и учениците. От учители няма нужда. Ученици са потребни, защото много неща има да се учат. В света има само Един Учител и Той е Бог! (3/стр. 377)

Ако ти имаш вяра в себе си, ще познаеш своята Душа. Ако ти имаш Любов към Бога, ще познаеш своя Път. Когато познаеш своята Душа и своя Път, Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя Път. Тогава твоята Душа ще има Живот, а твоят Път ще има Дух. А Аз съм Истината, към която се стремиш.

Аз се чудя, когато някой казва: „Аз вече в Учителя не вярвам.“ Ами че Аз имам ли нужда да вярваш в Мене? Единственото нещо, на което Аз разчитам, то е вярата, която Аз имам. Че ти не вярваш в Мене, то е за твоя сметка. Ти не трябва да вярваш в Мене, ти трябва да вярваш в този Дух, в това Божествено Единство, ти трябва да вярваш в Бога. Тази вяра трябва да бъде жива, а Божествената Любов трябва да засегне човешкото сърце. Ако ти не вярваш в Бога, как ще вярваш в Мене? Ако ти не обичаш Бога, как ще обичаш Мене?... Ако твоите отношения са прави към Бога, ще бъдат прави и към Мене. (3/стр. 465, 466)

Тези, които Ме хвалят, и тези, които Ме корят, пречат на себе си. А тези, които Ме приемат с Любов, те са тези, които следват Моя Път. И този Път ще ги изведе при Бога.

Сега хората говорят заради Мене лошо. Да, това Аз даже не трябва да го правя на въпрос. Аз не трябва да считам за обида това нещо. Когато Аз седя като един фар и показвам пътя на всички хора по сухо или по море, Моята длъжност е да осветявам пътя на хората. Аз трябва да бъда толкова благороден, че да я изпълня, и нека се сипят върху Мене хули. Нека се сипят, защо не? Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от укорите. Това Аз наричам закон на Любовта. Аз зная защо Ме хвалят и защо Ме укоряват... Ако някои хора Ме укоряват, казвам: Възможно е с Моите идеи, с Моето Учение да нарушавам интересите на тези хора. Имат право. Ако някои Ме хвалят, те са видели някое добро от Мене. И едните, и другите имат някакъв интерес. (3/стр. 469, 470)

За да разберете Моето Учение и да разберете себе си, Аз трябва да познавам Себе Си и вие трябва да познавате себе си. Тогава лесно ще отидем горе на Небето и лесно ще се разберем. Ако не можем да отидем на Небето, още 2000 години да ви говоря, резултат няма да има.

Още 2000 години да говорим тука на земята, няма да се разберем. Казвам: Елате да отидем на едно място и там ще разберем ти кой си и Аз кой съм. Някои искат да знаят кой съм. Елате с Мене да отидем горе и там ще разберете кой съм. (3/стр. 471)

Когато Любовта те покани на гости, само слушай и наблюдавай. Не давай съвети на Свещения Огън. Не бъркай с голи ръце в жаравата. Слушай и наблюдавай. Това са два велики и свещени метода.

Аз чета по очите какви са хората. Имам един прост начин, по който ги познавам. Като поканя някого у дома на гости, Аз наклаждам огън и почвам да се разговарям с него. Ако той седне и почне да се грее, казвам: този човек е умен. Но ако той седне и вземе дилафа да бърка огъня, казвам: този човек няма да го бъде. Него дето и да го турите, той все ще бърка. Огънят се е разгорял, няма какво да го бъркаш, ще се грееш! Божественият Огън, който е запален, няма какво да го бъркаш, от бъркане той не се нуждае. (3/стр. 508)

Всички, които Ме слушат, трябва да възприемат Спасението отвътре. Само така те ще бъдат запалени свещи и хората около тях ще разберат вътрешното послание, което идва от Светлината.

Всички, които Ме слушат, трябва да пожелаят да дадат пример на сносен живот и да не чакат Спасението да дойде отвън. (книга 4/лекция 1: стр. 20)

Не е достатъчно само да Ми вярвате. Опитвайте всичко, което ви говоря, докато Истината изгрее във вашия опит.

Не е достатъчно само да вярвате в това, което ви говоря, но трябва да проверявате Моите думи. Не се спирайте само върху Моите думи, но четете и проучавайте Свещената Книга, четете книгите на разните философи, да видите какво са казали и те. Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намерите Истината... Аз не съм от тесногръдите, да ви налагам да се спрете само тук, но казвам: Навред търсете Истината... (4 /1: 25, 26)

Когато казвам, че Душата може да намери своя Учител, Аз подразбирам, че Душата трябва да намери своя Път и своето избавление. Учителят освобождава Душата от оковите на света.

Значи първата фаза в развоя на човешката Душа е слизането ѝ между своите близки да расте и да се развива. Втората фаза е копнежът на Душата да учи, да намери своя Учител. Душата търси своя Учител, а Учителят изпраща тази Душа в света да се учи. (4/4:5)

Когато ученикът е изцяло отдаден на своя Учител, Учителят се превръща в отворена Врата за своя ученик. Учителят става духовен Поток, а ученикът възприема Благата, които се изливат от вътрешното измерение на Учителя.

Кой ученик може да бъде способен? Способен ученик е този, който отправя всичкото си внимание към своя Учител и с това го насърчава да дава. Такъв ученик взима много от своя Учител. Колкото по-малко внимание отдава ученика на Учителя си, толкова по-малко получава от него. Следователно способността на ученика да учи и да възприема зависи от неговата вътрешна интензивност. (4/4:15)

Това, което изнасям, е за различни нива на съзнанията. Вие вземете само това, което е за вас. Не вземайте задачите на Великите Души, за да не внесете в Пътя си отклонение.

Туй, което ние можем да пазим, това са нашите мисли и чувства. Това е задачата на нашия живот. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за Ангелите, за Светиите, за Великите Души, които са пред вас. (4/6:31)

Ако ученикът иска да види Божественото Лице на своя Учител, той трябва да обедини молитвата и учението в едно цяло, защото молитвата развива сърцето, а учението – ума. А целостта и обединението на ума и сърцето водят към Учителя.

Когато ученикът влезе в Училището, той не трябва през целия ден само да се моли, но трябва и да учи. Ако той се моли, но не учи, Учителят ще му каже: „Ти трябва да се молиш, но едновременно с това трябва и да учиш.“ (4/8:21)

Когато ученикът стане достоен, окултната Школа му разкрива своите специфични методи.

Във Великата Школа на природата, която Аз наричам окултна, се прилагат различни методи. Ако сте достойни ученици, тези методи ще ви се поверят. (5/стр. 82)

Да намериш своя Учител, това значи да се родиш от Дух и Истина.

Питам: Твоят Учител ще дойде ли? Ако си Го намерил, ти си човек на Възкресението; ако не си Го намерил, ти си човек на заблуждението. (5/стр. 127)

Силата на ученика е в това да учи. И ако той учи, Учителят ще му разкрие Новото. Така ученикът ще стане носител на Новото.

Когато ученикът каже, че ще учи, трябва да издържи на думата си. Когато Учителят каже, че ще преподаде нов урок, трябва да издържи на думата си. (5/стр. 134)

Да пребъдват думите Ми във вас, това значи Духът на Истината да се всели във вас. Това е избавление от смъртта.

Да пребъдват думите Ми във вас, това е първото условие, за да се избавите от смъртта. (5/стр. 142)

Ученикът прилага Учението при всички условия и с това отваря Пътя си към своя Учител.

Сега и вие слушате какво говоря, но си казвате: „Добро е това Учение, но е неприложимо.“ Ако съвременните хора мислят, че ще дойдат по-благоприятни времена от сегашните за прилагане, те се лъжат. (5/стр. 157)

Ако ученикът приеме Смирението за основа на своя живот, тогава Божествената Светлина ще го въведе в Живота на Учителя. Чрез тази Божествена Светлина ученикът започва да живее все повече в своя Учител. Тази Божествена Светлина се превръща в Пътя към Дълбините на Учителя. Смирението е началото и основата на тази Светлина, Божествената Светлина и Пътят са средата, а Учителят е краят на тази Светлина. Когато тази Светлина стигне своя краен предел, тя угасва, превръща се в мрак и от този мрак Учителят запалва Нова Светлина. И затова велик е Пътят към Учителя. Само Учителят може да борави с всички степени на Светлината. Когато светлината на ума изгасне и умре, само тогава в тази смърт може да се роди нещо ново – това е Светлината на Духа. В тази област Учителят и ученикът общуват като Дух с Дух. Това е 8-то Посвещение.

Наистина важно е да се знае кой говори Истината. Ако Аз дойда и те науча как да придобиеш Божествената Светлина, не съм ли ти казал Истината? Тази Светлина именно ще покаже дали говоря Истината или не... Който е получил тази Светлина, той е намерил вече своя Учител. (5/стр. 175, 176)

Ако ученикът иска да бъде близко до своя Учител, нека той да заеме най-скромното място в живота.

В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от Мене, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си“. И Аз не искам повече. Достатъчно Ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. (5/стр. 184)

Искате да ви кажа нещо велико. Великото е в това да следваш един от трите Пътя. Всеки Път трябва да се следва с Любов. Любовта осмисля всеки Път. Тези, които Ме любят, ще Ме открият.

Има три Пътя, които можете да следвате: Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината. Това е тесният Път на живота... Резултатът и на трите Пътя е един и същ. Има разлика само в извивките, които всеки Път прави... – Кажи ни нещо велико! – Това е най-великото, което може да ви каже Братът на най-малките, Братът на вашите Ангели, които ви водят в Правия Път. (5/стр. 189)

За да намериш Учителя си, трябва да си Го търсил вътрешно. Вътрешното търсене принадлежи на Душата. Само Душата може да намери своя истински Учител. Когато Душата намери своя Учител, сърцето ще бъде озарено, умът ще бъде просветлен, а волята ще бъде извисена.

Не можеш да намериш Учителя си, докато вътрешно не си Го потърсил. (5/стр. 212)

Малкият стрък – това е тайната стаичка във вас. Щом Ме потърсите от Душа, Аз винаги ще дойда и ще ви отговоря.

Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. (5/стр. 227)

Когато казвам: Божествена наука – Аз разбирам процес на вечно ученичество.

Сега да довършим работата си. В светлината на тази Велика наука – Божествената наука – под думата свършване се разбира започване на друга, нова работа. И когато Аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. (5/стр. 223)

За да разбере една Душа Словото, което изнасям, тя трябва да има организирани Божествени желания. При това условие тя вече може да разбере и да отвори първия лист на Божествената Книга.

Днес Аз ви отворих един лист от Божествената Книга, но още колко остават! (5/стр. 228)

За ученика най-важното е възприемането. Ако ученикът възприема, Учителят ще го организира. Така той ще въведе ред и порядък в своите мисли, чувства и желания. Да възприемаш, значи да се организираш.

За вас сега е важно да възприемете напълно всичко каквото чухте. (5/стр. 229)

Учителят помага и разкрива, ученикът оправя и въздига себе си. Това е правилният Път. Ученикът ще израсне чрез усилията и стремежа си. Само чрез тях той ще привлече помощта на своя Учител. Само който работи с постоянство и с Любов към Истината, само той ще се домогне до истинското разбиране, което ще потече към него от неговия Учител.

– Учителят може ли да изправи грешките на своя ученик? – Някога той не може. – Защо не може? – Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон. (5/стр. 232)

Смирението е първата нишка, която свързва ученика с Учителя. Смирението поставя началото.

Смирението е първото качество, което се иска от ученика. (5/стр. 233)

Който има тези четири качества, той е вече крайъгълен камък, който е жив и който ще чуе повика. Който чуе повика на своя Учител, неговият Път ще бъде осветен.

Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си по име, ще го благослови и просвети. (5/стр. 239)

Да намериш своя Учител, значи да одухотвориш своя Път. Да одухотвориш своя Път, значи да живееш все повече в Дух и Истина.

Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е бил яйце, което се търкаля. Щом Го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта. (5/стр. 239)

Хората търсят Спасение, ученикът търси Обожествяване. Учителят може да възкръсне само в Божествени същества. Това са тези, които вечно се учат.

Сега не е въпрос за Спасение, но бъдете ученици на Великата Школа. (5/стр. 240)

Аз ви говоря отвън и ако вие Ме слушате със сърцето си, Бог ще ви възкресява отвътре. Възкресението е постоянен процес. Ученикът всеки ден трябва да възкръсва за Новото.

Аз мога да ви говоря отвън, но ако вие не отворите сърцата си, за да ви говори и Господ отвътре, всичко е безполезно. (5/стр. 247, 248)

Ученик, който може да поддържа постоянна положителна мисъл, той може да се роди в своята Душа и да бъде посетен от своя Учител. В това посещение е скрито равновесието на живота.

Като ученици, поддържайте положителната мисъл. (6/стр. 20)

Аз съм за постепенните разкрития на методите. Така както Слънцето постепенно изгрява, така и мракът постепенно изчезва. Беше мрак и изведнъж си станал Светлина. Тогава съществувал ли е мракът? Това е личен въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори.

Ще ви дам още три метода за работа. – Кажи ни ги наведнъж. – Това е невъзможно. Ако някой ви ги даде наведнъж, той не разбира законите. (6/стр. 50)

Училището е вечен процес. Училището е нещо, което никога не може да се завърши.

Казваш: „Аз ще свърша с училището.“ Какво ще свършиш? Напротив, ще кажеш: „Никога аз няма да свърша с училището“ – така е много по-право да кажеш. (6/стр. 52)

Бъди пръв в отношението си към Истината и бъди последен в отношението си към лъжата. Отдай себе си на Божественото, а човешкото само наблюдавай.

Бъди пръв в Божественото Училище, а последен – в човешкото. (6/стр. 80)

Да Ме слушате правилно, означава да попаднете на ония методи за приложение, при които Учението да възраства във вас. Това се отнася за ухото, което слуша, и за сърцето, което се възвисява. При това условие ученикът придобива здравословното си състояние.

Какво заключение ще извадите от всичко казано досега? Докато сте тука, слушате, одобрявате каквото ви говоря, а като излезете, нищо не можете да приложите – карате обикновения си живот. Такова е състоянието на болния, който има някаква рана на пръста си, и казва: „Дано Учителят ми даде цяр за ръката!“ Ако болният страда от корем, той се свива на една, на друга страна и не може да разбере за какво се говори. Много естествено, съзнанието му на много места е прекъснато от болки. За да си извадиш истинско заключение за нещата, това зависи от твоето здравословно състояние. (6/стр. 103)

Достатъчно е за ученика да придобие онази Любов, с която може да влезе в аурата на своя Учител. Така той ще познае дълбоките закони на живота и ще придобие смирен Дух и кротко сърце. Достатъчно е за ученика това достижение.

Ако ученикът греши в мисълта си, Учителят лесно го хваща и му казва: „Изправи мисълта си.“ Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, Учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине Учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя Учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата? (6/стр. 110, 111)

Знанието, което ви давам, е Път към вашата собствена Душа. Вашата Душа е Моят Дом. Там се намира тайната стаичка, която е мястото за общуване. В тайната си стаичка ученикът е извън света.

– Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? (6/стр. 117)

Аз предпочитам като ученици да се учите в свободата на своя избор, а не да се учите, като бъдете ограничени от условията. Само свободният може да бъде съзнателен.

Кое е по-добро: да учиш в затвора или да ходиш на училище и там да се учиш? (5/стр. 118)

Моето желание е да бъдете Души, а не обикновени хора. Само Душата може да намери своя Учител.

Моето желание е да бъдете носители на Възвишеното, а не на обикновеното. (6/стр. 120)

Ако Моята свещ е запалена, ако Моята Душа е Пламък, който гори, и ако вие Ме гледате правилно, тогава Аз ще видя във вашите очи Душата на света, а вие ще видите в Моите очи Пламъка на Живота и тогава ние ще се познаем, и вие няма да питате има ли Бог, има ли Разумност в света.

Като запаля свещта, тя сама по себе си вече гори и издава светлина. Важно е вие виждате ли това или не. Ако за запалената свещ казвате, че не свети, причината е във вашите очи, има някакъв дефект в тях. (6/стр. 140)

Според Мене слабият ученик трябва сам да се насърчава, а силният трябва да търси помощ от своя Учител или от Разумността – те да го насърчават. Това е Правият Път.

...Слабият ученик, като детето, колкото и да му помага Учителят, не напредва. Обаче на силния ученик достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? (6/стр. 279)

Днес ви говорих много. Дадох ви живи елементи в ръцете. Важното е как ще построите Новия живот с тези елементи.

Днес ви говорих много неща. Дадох ви брашно, сирене, масло, яйца и каймак. Каква баница ще Ми направите от този материал? (6/стр. 301)

Ако един ученик е дошъл при Мене и знае точно какво иска, той ще го получи. Божественото се излива там, където целта е ясна.

Ето, тази сутрин сте дошли тук да слушате лекцията. Знаете ли точно какво искате? (6/стр. 308)

Ако искаш да имам обхода към тебе, бъди жив за Новото и мъртъв за старото.

Ако искаш да имам обхода към тебе, бъди Жив извор... Новите идеи – това е водата на Живия извор. Нека и у вас да потекат Новите идеи.(6/стр.319)

Правило е: Учителят показва, ученикът разбира. Учителят решава, ученикът се озарява. С разбирането и озаряването ученикът расте и следва тихия Път към своя Учител, докато се възпламени за Великото Дело.

Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа Любовта. Правило е: Учителят показва, а ученикът следва подире Му. Учителят решава, а ученикът върви подир Учителя си. (8/стр. 20)

Ако един ученик работи безкористно, той ще привлече Светлината на Невидимия свят. В тази Светлина неговата Душа може да се усъвършенства. Това са най-хубавите условия за ученика.

Като работиш без пари, ти си доволен, ти си нахранен. Това е Новото Учение. Ще работим безкористно... (8/стр. 24)

Аз бих желал да съм като Любовта, защото тя е вечен Извор. Изворът е вечно разнообразие. Разнообразието е вечно обновяване, а в обновяването човек е винаги нов. Бог живее в Новото. Това е Пътят.

Понеже всякога засягам Любовта, ще кажете: Това е еднообразие. – Да, еднообразие в Принципа, на вид, но всъщност в този Принцип има разнообразие. (8/стр. 26)

За пробудените Бог е слязъл. Той се явява като Център на тяхното съзнание и затова те имат опорна точка. За тези, които не са пробудени, Бог съществува някъде – като Сила, като идея, но не като Център в тяхното съзнание. Това са два различни Пътя в развитието. Аз знам, че Бог работи в съзнанието на човека и ние трябва да разбираме Неговите прояви... Това е обръщение към ученика да намери Центъра на своето съзнание. В Центъра на съзнанието се намира твоят Учител.

И тъй, само онези, на които съзнанието е пробудено, ще разберат, че Бог е слязъл на земята. На когото съзнанието не е пробудено, само ще гледа, без да вижда и разбира. (8/стр. 37)

Ако Моите ученици приложат Любовта, те ще се възродят в Единството на Живота. Любовта дава съзнанието за Единство с Вечността. Само чрез Любовта учениците могат да Ме познаят.

Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази Любов в най-малък размер, микроскопически да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите кардинално този въпрос. (8/стр. 41)

Тези, които са разрешили въпроса за Любовта, Аз ги намирам и те стават Мои Синове. Любовта е единственият Път, в който могат да се обединят Бащата и Синовете.

Сега всички сте възлюбени и Аз се радвам, че ви намирам. (8/стр. 41)

Ако Ме слушате правилно, ще мислите правилно. Ако мислите правилно, ще прилагате правилно. Ако прилагате правилно, ще бъдете носители на Новото. Чрез приложение ученикът придобива Ново съзнание за Учителя си. И като носители на Новото Животът ще ви следва, като ви дава постоянно от своята Благодат. Благодатта на Живота се изявява чрез непреривната радост.

Аз искам, като ви говоря, да мислите право. И като излезете оттук, пак да мислите. Като мислите право, ще подобрите и умовете си, и сърцата си. Приятно Ми е, когато виждам известно подобрение във вас. (8/стр. 58)

Всеки човек, който търси Душата си, има цел и смисъл в живота си. При това условие Аз съм с него и винаги можем да общуваме на равни начала. Това са Душите, които Ме интересуват.

Когато старите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, Аз съм с тях. Когато младите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, Аз съм с тях. Ако младият върши глупости в живота си, не съм с него. Следователно търсете Ме между млади и стари, които имат цел и смисъл в живота си. Аз съм всякога на тяхна страна. (8/стр. 59)

Според Мен човек живее, за да създаде Бог в себе си. И когато човек създаде Бог в себе си, той се освобождава от старата си кожа, от всичко човешко, и става Слънчев Път за пробудените Души. Пътят на Душите е Пътят към Мен, защото ние ще се срещнем на едно друго Слънце и защото там Аз очаквам тези, които са познали Живота. И само тогава ще се прегърнем с прегръдката на Вечната Святост.

Сега Аз задавам следния въпрос на съвременните хора: Защо живее човек? (8/стр. 63)

Колкото и да искам да ви кача на Високия Връх, толкова и трябва да бъда търпелив, защото Високият Връх – това е Божествената Любов. А преди това трябва да преминем през джунглата, през гората, през чистите езера и чак тогава да се качим на Върха. Джунглата – това е животинската любов, гората – това е човешката любов, чистите езера – това е Ангелската Любов и Върхът – това е постижението на Божествената Любов.

Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. (8/стр. 105)

Аз виждам Пътя на ученика в приложението. Приложението е преобразувание. Преобразуванието – това е да се превърнеш в онази Светлина, която осветява твоя външен и вътрешен живот. Аз се срещам със Своите ученици в Осветената област. Осветената област – това е тайната стаичка.

„Век“ е корен на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това Учение, което прилагаш. (8/стр. 112)

Всички, които прилагат Божествената Любов, Ме разбират. Приложението се превръща в разбиране. Тези, които не прилагат Божествената Любов, говорят за някой си господин Дънов. Те не Ме разбират и Аз не ги познавам.

Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: „От толкова години слушаме Учителя. Ние Го разбираме вече.“ Ще извините, още нищо не разбирате. Не е въпрос за теоретично разбиране. (8/стр. 114)

Ученикът трябва да намери себе си в послушанието и тогава Учителят ще бъде винаги близко до Него.

Когато Учителят каже на ученика да излезе вън и той не иска да излезе, какво означава това? Непослушание. С какво може да се обясни това? Допуснете, че Аз съм в класа и зная, че след пет минути подът ще се провали. Без да обяснявам на учениците, Аз извиквам: Скоро навън! – Защо, г-н Учителю? – Навън без разсъждение! – И те един след друг изтичват надолу по стълбата. – Какво става? – се питат те. Не се минават и пет минути и подът се проваля. Ако река да им кажа какво ще стане след пет минути, и Аз, и те ще се намерим долу. (8/стр. 114, 115)

Ако познаваш Истината и ако я обичаш, тя няма да ти даде Живот. Ако я прилагаш, в това приложение ще откриеш силата на Живота. Който прилага Истината, той обича Живота и познава Учителя. На първо място е приложението.

Аз обичам Истината. Желая и вие да я обичате. Вие обичате Истината, познавате я, но не я прилагате. (8/стр. 123)

Ако вие си признаете своето отклонение и ако се откажете напълно от миналото си, още днес Аз мога да ви покажа новото лице на Любовта. Още днес вие можете да съзрете онази блажена радост и онзи Вечен Път, който ви е бил предначертан.

Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с Любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. (8/стр. 126, 127)

Аз знам, че Светлината говори. Но вие още не познавате своите Души, защото Светлината говори с Душата. Това не е човешки говор, а специфичен и вътрешен духовен език. Колкото повече възприемате говора на Светлината, толкова повече ставате Душа. Има и друг начин да се възприеме говорът на Светлината – това е дълбокото съзнателно дишане. В дълбокото дишане вие ще се срещнете с Мен.

...Светлината говори. Мога да убедя всекиго, че Светлината говори. Обаче на ваш език мъчно може да се предаде говорът на Светлината. (8/стр. 137)

На много същества съм говорил, но малко са тези, които Ме разбират. Малко са тези, които могат да вървят по чистия вътрешен Път. Този Път е изтъкан от Любовта и е най-достъпният Път. Любовта е достъпна за всички, но малцина са достъпни за нея.

Трябва ли да се сърдя, че не Ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам, без да Ме разбирате. (8/стр. 140)

Всеки, който иска да навлезе дълбоко в Божественото Учение, трябва да постигне петте вида пост: пост от храна, да се въздържа от лоши действия, да се въздържа от лоши чувства, да се въздържа от лоши мисли – това е менталният пост. И накрая в причинния свят, тук постът е най-труден: да се откаже от волята да става бог. Ако съумее в този последния пост, той ще навлезе много дълбоко в Божествената Школа и ще стане Виделина без ограничения. Ако стане бог – и той ще страда, и хората около него ще страдат. Днес хората страдат от много богове, защото всеки бог, малко или много, е обърнал гръб на Върховното Съществувание.

...Мнозина искат да разберат Божественото Учение. Който иска да го разбере, първо трябва да се научи да пости. (8/стр. 153)

Всички човеци, които се съблазняват в която и да е област, не могат да бъдат Мои ученици. Моите ученици вървят по строго определен Път.

Години наред Аз правя опити в разни направления с най-благородните и благочестиви хора и се чудя колко лесно се съблазняват! (8/стр. 158)

Когато идвате при Мене, трябва да сте готови на големи жертви, иначе напразно сте извървели пътя до Мен.

Дойде някоя сестра при Мене, иска да каже нещо, но се въздържа. Погледна я един-два пъти и я питам: „Сестра, Любовта прониква ли в твоето сърце? Готова ли си да понесеш всички страдания за благото на своя ближен?“ Тя поглежда към земята, с което иска да каже: „Аз съм човек от земята, искам да си поживея малко.“ (8/стр. 164)

Сърцето е Храмът на човешкото тяло. Аз живея дълбоко скрит в сърцето на човека и ако човек съумее да пречисти сърцето си, той ще Ме види и ще осмисли земния си дълг и Небесния си Път. Тогава сърцето му ще се превърне в Светлина по Пътя.

Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. Някои Ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от Моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата – това са живите хора, това са техните сърца. (8/стр. 180)

Учените и философите са ключове, които събуждат ума и мисълта на човека. Учителят е специален ключ. Първо той събужда ученика по Пътя към неговата Душа. После той събужда ученика по пътя към неговия Дух. И когато Духът се събуди, ученикът се връща в своя Древен Произход. Той се връща в Истината, която е без начало и без край. Тук също има ученичество, но от друг род.

Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за развитието на човека. (8/стр. 192, 193)

Господар е само онзи, който има Съкровено Знание. Той се движи по вътрешен Път към своя Учител.

И кой фактически е господарят? Който има знания. (8/стр. 196)

Имате много страдания, но търсете само благородните прояви на Любовта. Само така ще вървите напред и ще стигнете до онази точка, в която можем да се срещнем. Страданията пресичат само пътя на злото.

Имате страдания, но вървете напред, бъдещето е пред вас. Така Аз гледам на нещата, така трябва да гледате и вие. (8/стр. 223)

Аз не съм против старото. Аз само нося Новото и който разбира Моето Учение, той се ражда в Новото. Той поставя Ново начало в Пътя на своето развитие.

Като говоря за Новото Учение, Аз нямам намерение да измествам друго Учение. Светът върви напред, религията и науката също напредват. Не съм Аз, който измества старото. Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред. (8/стр. 242)

Така, както Аз съм посветил целия Си живот в търсене на Специалната Дума, така и Моите ученици трябва да посветят целия си живот в търсене на неизменната Любов. И когато намерят тази Любов, ние ще се срещнем в духовното поле. Учителят и ученикът се срещат само в Любовта.

...Първата Дума...Загубения Ключ. Аз съм посветил целия Си живот в търсене на тази Дума и съм я намерил. – Кажи я и на нас. – Не е позволено да споделя една Свещена идея или една Свещена Дума с човек, който е прекарал живота си в ядене и пиене, в задоволяване на своите слабости. (8/стр. 243)

Има външни опити, които ученикът сам може да прави. Но има други опити, които ученикът може да прави само със своя Учител. При тези опити се навлиза в свойствата на мрака и в качествата на Светлината. Минава се през ред съзнания и светове. И така ученикът се освобождава от илюзията на мрака и Светлината и стига до Свещеното Място, което е Духът – Центърът на живота на ученика. Оттук нататък ученикът може да прави сам опити, а Учителят става само наблюдател.

Разбира се със Своята беседа Аз не искам да ви плаша, защото Моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му костува много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубили своето зрение и други сетива. (9/стр. 52)

Всеки ученик, който учи, радва своя Учител, защото да учиш, на окултен език означава да вложиш Душата си.

Когато Учителят се занимава със своите ученици, това му прави удоволствие и той похвалява учениците, които се учат. (9/стр. 107)

Господ може да ни даде всички условия, но от нас зависи дали ще постигнем това, което се нарича истинска работа и възторг от живота, а също и от нас зависи дали ще израснем в мързела. Ако ученикът постигне това, което се нарича истинска работа, той ще одухотвори живота си и ще осмисли Пътя си към Учителя. Истинската работа е онзи интензивен духовен живот, който води до устрем към Истината, възхищение от Божия Замисъл и Благоговение пред Незнайния. Всеки ученик е длъжен да има своя минимум на ден, а този минимум е така нареченият Свещен Час за Бога. Този Час трябва да се дава при всички условия на живота. Този Час е опората на деня. А който работи повече от три часа на ден, той има условия и възможности да израства в Духа.

Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром и учител може да ни хване, и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден десет часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. (9/стр. 114)

Ключ към Моето Познание е приложението. Чрез приложението вие ще имате ключа, ще отворите вратата и ще се срещнем лице в лице. И тогава няма да питате кой е Учителят.

Христос казва: „Трябва да се запознаете с основния принцип на познанието“. Аз искам да приложите това, което ще ви кажа. (9/стр. 129)

Ще ви кажа как може да се домогнете до истинската храна. Сърцето се храни с тази храна, когато придобие своята Първоначална Чистота. Умът се храни с тази храна, когато придобие своята Първоначална Светлина. Душата се храни с тази храна, когато придобие Вечната Любов. И Духът се храни с тази храна, когато възкръсне във Виделината на Древното Сияние. Ако ученикът се храни по този начин, той ще възкръсне в своя Учител.

Аз не искам да сте слаби, а да се нахраните. Как? Да нахраните вашия ум, вашето сърце. Да придобиете Живот Вечен – това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята Душа, своя Дух. (9/стр. 130)

Учителят преподава, ученикът обмисля и хармонизира. Учителят проповядва, ученикът решава. Учителят говори, ученикът изпълнява. Така между Учителя и ученика се образува Свещената връзка.

Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешат задачата, да намерят отношенията на известен закон. (9/стр. 166)

Който не може да люби, в него ще се влюбят страданията. А който може да люби, той ще намери своя Учител. Този, който съумее да възлюби тежката си участ или трудните условия на живота си, той постепенно ще се възроди в Душата си. А Душата знае как да люби.

Някои казват: Ние не знаем да любим. – Съжалявам, не мога да ви помогна... (10/стр. 16)

Според Мен истински ученик е този, който има интензивно желание да учи. В това желание ученикът се одухотворява и обожествява. Обожествяването е единственият истински резултат в живота на ученика. Който се възроди в своята Божественост, той поставя Ново начало в живота си и минава от Святата Любов към Мъдростта на Бога, защото само който е възкресил Любовта в себе си, може да бъде научен от Духа. Когато Духът учи човека, в него се явява Мъдростта. Пътят на Мъдростта е много дълъг, защото той има за цел да постави Ново начало, при което Мъдростта трябва да отведе ученика в незримата област на Истината. Пътят на Истината е специалният Път. Влезе ли в този Път, ученикът е равен на своя Учител. В този Път Учителят и ученикът са Едно Цяло и те се сливат с Тайната на Древния.

Светът е училище, в което може да се запише само онзи, който иска да учи. Ако не искаш да учиш, да се съсредоточаваш, кой те е заставил да влезеш в това училище?Щом не искаш да учиш, по-добре влез в растението, в минерала. (10/стр. 56)

Аз искам да пожелаете словесното мляко. Пожелаете ли Същността, всичко друго ще ви се придаде и вие ще се наречете ученици на Новото. Само Новото може да носи Новото. Само Новото може да осмисли Пътя навътре.

Сега Аз искам да възприемете Божествения метод за работа и да се приготвите за Новия живот – за живота на Небето. Досега вие не сте пожелавали словесното мляко, но искам от днес да го пожелаете, да влезете в положителната страна на живота. Пожелаете ли словесното мляко, каквото друго пожелаете, ще ви се даде. (10/стр. 68)

Който иска да се свърже със своя Учител или с Истината, той трябва да се откаже от всичките си стари желания и заблуждения и да се посвети на желанието да намери своя Учител, за да възприеме Новото и да обогати себе си и другите. Истината изисква нови съзнания.

И тъй, който иска да приеме Новото Учение, той трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч. Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее Новото Учение. И във вас може да се налее Новото Учение, но първо трябва да продадете старите мехове, т.е. да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват при възприемането на Новото Учение. (10/стр. 71)

Всеки, който е разбрал Истината, се е превърнал във вечен ученик на живота.

Не мислете, че напълно сте разбрали Истината и няма вече какво да учите в живота си. Ако мислите, че всичко знаете, вие сте...спрели своето развитие на земята. (10/стр. 72)

Когато ученикът се пречисти, всяко Учение му разкрива своята Дълбочина и сам Учителят му дава ключ към себе си.

Всяко Учение, всяка философия може да ни ползува само тогава, когато сме чисти. (10/стр. 76)

За тези, които са търпели и страдали за Истината, Животът ще бъде изпълнен със Съкровено значение. Те ще вървят от Живот в Блаженство, от Блаженство в Любов, от Любов към Дух и от Дух към нови и непознати Реалности. Последната и най-дълбоката Реалност, която ученикът ще срещне в своя Път – това е Реалността, наречена УЧИТЕЛЯТ. При тази среща Учителят ще си остане непознат и едновременно с това ще бъде близък и достъпен за ученика.

Казвате: Какъв ще бъде бъдещият живот? – Отличен – такъв, какъвто не сте видели, нито слушали, нито сънували. (10/стр. 79, 80)

Даже и благословените ученици още не вървят в Правия Път. Те вървят по пътя, който са си сътворили сами. Само този ученик, който е стигнал до 5-то Посвещение, поставя началото на своя истински Път. А който е постигнал 6-то Посвещение, само той живее в Същността на Духа. А за това можем да кажем: Ето Правия Път, ето Човека! Ученикът върви от 7-то Посвещение към 9-то и неговият Път никога не спира. От 7-то Посвещение нагоре вътрешната Реалност започва да губи от своята Сила. И така постепенно ученикът започва да навлиза в една нова област, която не е нито Дух, нито материя, но за това има да се извърви много дълъг път. При 7-то, 8-то и 9-то Посвещение съзнанието става толкова ефирно, че то може да се контролира само от тези ученици, които са постигнали тотално овладяване на себе си и на всичките си тела. Ангелите могат да стигнат най-много до 7-то Посвещение. Първите три сефироти – Серафимите, Херувимите и Престолите – могат да стигнат до 8-то и 9-то Посвещение. Само Великият Учител може да прекрачи от 9-то към 10-то Посвещение и да се върне обратно.

Сега всички се движите по известен път, но не можете да Ме разберете еднакво. Защо? Защото всички не се движите по една и съща орбита. И Аз не ви съдя за това; Аз гледам на нещата обективно, философски. Вие ще възразите: „Такъв е пътят ни.“ Въпрос е дали пътят ви е такъв, или вие сами сте го направили такъв. Аз твърдя, че пътят ви не е такъв. (10/стр. 100)

Да седнем тихо и спокойно при нозете на своя Учител, означава да се превърнем в чисто огледало, което е готово да възприеме лъчите на Истината. Ученикът е огледало, Учителят е Послание.

Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. (10/стр. 116)

„Вземете вашия чук“ – това означава: Вземете Свещеното в своите ръце! Това Свещено и Свято Начало ще разпръсне всички нечисти мисли и желания, които са идоли на нисшата душа. Когато се освободите от тези идоли, тогава Душата ви ще се проникне от Божествения смисъл, който е вложен във Вечността. Всеки, който се освободи от тези идоли, ще дойде благоговейно пред нозете на своя Учител и Благоговението му ще се превърне в Радост за всички времена. Само който е постигнал Благоговението, ще получи Радостта като заплата, защото постоянната Радост е духовната заплата за този, който се е стремил и постигнал Благоговението.

Днешните хора са многобожни... Вземете вашия чук, изхвърлете всички тези идоли вън и ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. (10/стр. 123)

Когато Аз говоря, не се доизказвам напълно, защото само така ще Ме търсите и ще Ме намерите. Ако Аз ви кажа цялата Истина, вие ще изгубите Пътя на живота си.

Аз не довършвам, оставям една голяма междина между всичко казано, за да видя как ще решите ребуса. (10/стр. 125)

Марта създава отливите в човешкия живот, тя създава трудните състояния. Мария е приливът в човешкия живот, тя създава Божествените състояния. Ученикът дълго време ще се движи между човешкото и Божественото, докато човешкото бъде овладяно и застане смирено пред Божественото, и докато Божественото бъде овладяно, и застане благоговейно пред Лицето на своя Учител. Тогава Истината ще освети ученика и той ще засияе в истинския Живот, който е извън времето и пространството.

Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е Висшето в сърцето, Марта – нисшето в сърцето... Един ден ще бъде Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат – за един час всичко да утихне. (10/стр. 124, 126)

Всички, които Ме слушат с будно съзнание, израстват в своите дълбини. Да израстват – това означава да овладеят всички духовни сили в себе си, но тук става въпрос за овладяване не само на нисшите сили, но и на Висшите. Това превръща човека в ученик и ученика в Син.

Всички, които Ме слушате днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете. (10/стр. 140)

Ако вие придобиете искрена благодарност за всичко, което се случва в живота ви, вие ще освободите едно място в себе си, където ще влезе Учителят да ви учи и където Бог ще съгради Своята Вечност. Тази благодарност е едно Велико Начало. Благодарността означава присъствие на Душа.

Едно време, когато бях на вашите години, когато учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко,което си Ми дал и си Ме научил.“ И вие започнете така. Това е Велико Учение! Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и Ангелите, и Светиите – всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете Синове Божии. (10/стр. 143)

Ще дойде време, когато ще ви разкрия най-дълбоката наука, която е Учението за Мистерията. Но за това се изискват милиони години. А дотогава ще ви подготвям. Най-слабите Ми ученици ще се отличават по това, че ще имат Вечен Устрем. Средните Ми ученици ще придобият Вдъхновение Нетленно. А най-дълбоките Ми ученици ще носят в себе си Присъствието на Божествената Мистерия. Това е дългият Път на Моите ученици.

Дълбока наука е тази, а колко работи още имате да учите! Не една лекция, но най-малко десет лекции са необходими, за да ви разправя тия работи. Те са много уморителни и вие ще кажете най-после, че не са интересни, и ще заспите. Прави сте, вие още не сте готови за това. Ще дойде време, когато ще бъдете готови. (10/стр. 182)

Ще ви дам едно правило: когато ви говоря Истината, приемете я и отвън, и отвътре. Щом я приемете, тя знае как да работи във вас. Само старото съзнание не приема Истината, а който не я приема, си създава препятствия. Който приема Истината, може да се учи.

Казвам: Ако сте стари, ще се обиждате; ако сте млади, ще ви поздравя. Когато говоря Истината, никой да се не докача. (10/стр. 193)

Който погледне по-издълбоко в Моите очи, той ще открие Пътя към собствената си Вечност. Великата наука на живота е отразена в Тайната на очите. Който се вглежда продължително в Мен и в Моите очи, той ще се домогне до нови страни на живота си, до нови гледни точки и до нови мистични Истини, защото Аз съм Пътят, Истината и Мистерията. Само който Ме гледа с Любов, само за него ще има отворена Врата към Незнайното.

Някои питат: Ти какво мислиш? – Погледни Ме в очите и ще видиш какво мисля. (10/стр. 206)

16. В АУРАТА НА АБСОЛЮТНОТО ДОВЕРИЕ

Най-хубавото нещо между Учител и ученик и между ученик и Учител е изградено от Абсолютното Доверие. Абсолютното Доверие е създадено чрез нишката на Любовта.

Има ли по-хубаво нещо от това да седим, да се разговаряме и да имаме Абсолютно Доверие един към друг? По-красиво нещо от това няма. Да кажем, че в едно училище между учители и ученици има пълно Доверие, пълно единение, учителят да храни тази пълна, възвишена Любов и учениците – също, има ли нещо по-хубаво от това? Само по този начин може да дойде онова знание. (книга 3/стр. 103, 104)

Този, който умее да Ме слуша с Абсолютно Доверие, може моментално да преобрази своя живот и с това да получи едно Велико Откровение от Бога. Така той е застанал пред прага на Обетованата Земя.

Всички вие, които Ме слушате, можете моментално да измените вашия живот, но да се не усъмните в Бога. (3/стр. 120)

Аз владея изкуството на лекуването, изкуството на подмладяването и изкуството на Живота. Но ученикът трябва да има голяма жажда да учи, за да може нашите пътища да се пресекат. Това знание го изнасям постепенно и само в условието на Абсолютното Доверие.

Аз не се нуждая от реклами и съм в състояние Себе Си да рекламирам. Ще запаля Своята свещ и ще кажа: „Приятелю, на Моята свещ можеш ли да четеш?“ Ако искам, Аз мога и да лекувам. Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия, от физика. Аз разбирам великото изкуство, как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете. Ще ви покажа, приятели, туй малко изкуство, да знаете как да живеете. (3/стр. 223, 224)

Който иска да има отношения с Мен, трябва да има Абсолютно Доверие в Мен. При най-малкото съмнение Аз си отивам. Или Абсолютно доверие, или нищо! Само в Абсолютното Доверие расте Светлината.

Ще дойде Любовта, вие ще имате Доверие в Мен и Аз във вас, и ние ще можем да разговаряме, да се разбираме. Щом влезе най-малкото съмнение, тези отношения между нас не могат да съществуват. (3/стр. 424)

Аз говоря по много начини. Но за да говоря по Абсолютния начин на един ученик, в него трябва да има почва, трябва да има основа. Тази основа е Абсолютното Доверие. И най-малката липса на Абсолютно Доверие променя разговора в друга посока.

Не мислете, че тази беседа, която ви държа тук, е всичко! Не, има по-велики работи, които може да се кажат. Тези велики работи изискват почва. Мислите ли, че ако Аз ви кажа нещо, че ще хвърля туй семе току-тъй? Ще хвърля туй семе само в такъв случай, ако почвата е разорана. (3/стр. 506)

Учителят излива Своето знание в ученика. Достойнството на ученика е в неговото Абсолютно Доверие, в неговото възприемане.

Ученикът е достоен за знанието, което му се дава. (книга 4/лекция 4:стр. 25)

Аз мога да подам ръката Си на всеки човек от ада и ако той Ми даде Доверието си изцяло, Аз мога да запаля в него скритата Искра за вечни времена. Истинското Доверие е изтъкано от Пламъка на Любовта.

Много от вас сте на мъчение като богатия. И когато той се обърна към Аврама с молба да изпрати Лазара да накваси гърлото му, Аврам каза: „Не мога да направя това“. Аз отивам по-далеч и казвам: Аз съм готов не само да наквася гърлото ти, но и да ти подам ръката Си и да кажа: Вярваш ли в Бога? – Вярвам. – Готов ли си да се жертвуваш за брата си? – Готов съм. – Дай си ръката тогава. – Това може да стане в един ден, в една минута, но такава, в която енергията е толкова интензивна, че да се равнява на интензивността на 35 милионите градуси топлина на Любовта. (5/стр. 14)

Аз мога да изпитам вярата на всеки човек, който има отношение към Мене. Но прав ще се окаже само този, който вярва в Мен при всички условия. На такъв човек и живота му да отнема, той ще оцелее.

Ще кажете, че имате вяра. Аз мога да опитам вярата на всеки човек. Казваш, че вярваш в Мене като на абсолютно честен човек. Как ще постъпиш с Мене, ако при всяко дохождане в дома ти вадя от касата ти по няколко златни монети? Докога ще Ме търпиш и докога ще Ми вярваш? Ако взема всичкото ти злато и ти не изгубиш Доверието си в Мене, наистина имаш вяра. Вярващият не се колебае, пред нищо не се спира, но той следи какво ще стане с него, като му се отнеме богатството. Ако животът му се подобри, той казва: „Добре стана, че ми отнеха богатството.“ (5/стр. 30)

Първо Аз трябва да приема Любовта като Живота на Бога, защото приемането е условие за разбирането, а разбирането е условие за познанието. Началото на всичко е приемането, или Доверието.

Да познаете Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност, това е задачата на ученика. Познаването има отношение към разбирането. (5/стр. 166)

Когато Учителят говори, Той може да бъде разбран само от тези ученици, които имат Абсолютно Доверие, защото само в това Доверие могат да изтичат прозрения от Светлината.

Като Ме слушат да говоря, някои казват: „Днес Учителят разви такава теория, че колкото свещени идеи имахме, всички изчезнаха.“ Това са свещените теории на куклите. Ако Учителят ви може да разруши една Божествена идея, сама по себе си тя не е Божествена. (5/стр. 204)

Ученикът трябва да се отвори вътрешно към своя Учител. Да се отвори вътрешно към своя Учител, това подразбира да се довери изцяло на Великия Живот.

Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, Аз ще ги отворя; ако са заковани отвътре, там е лошото. (5/стр. 216)

Когато Учителят е приел едно същество за Свой ученик, Той му е гласувал Своето пълно Доверие. В светлината на това Доверие ученикът сам оправя грешките си и израства чрез тях.

Моралът на Всемирното Бяло Братство е Абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за Свой ученик, Той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на Своя ученик. Преди да е станал ученик, Той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. (5/стр. 232)

За всичко, което върши човек, той трябва да се допитва до своя Учител, защото в условията на това Доверие Светлината се увеличава и решенията се променят.

...За всичко, което върши, човек се допитва до своя Ръководител, с когото е свързан. (5/стр. 237)

Според Мене, ако вие създадете един специален клас със специални разбирания, вие ще създадете основа за една Нова раса. Много трябва да се мисли по този въпрос, защото всички, които участват в този клас, трябва да имат Абсолютно Доверие в Единството на Живота.

Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас със специални разбирания. (6/стр. 281)

Когато болният идва при Мен с недоверие, лекарствата не помагат, защото недоверието е по-лошо от болестта. Който идва при Мен с Доверие, той идва с Душата си. Той може да бъде излекуван. А който идва при Мен с пълно Доверие, той идва с Духа си. В него има условия за Възкресението. Той се движи по особен Път – това е Пътят на учениците.

...Някои болни идат при Мене, искат да им помогна. Аз им давам сигурни лекарства, но те не ги приемат. (8/стр. 73)

Има моменти, когато учениците трябва да слушат своя Учител тотално, с пълно Доверие, с цялата си Същност, защото ако в този момент те искат да Го разберат, ще изгубят близостта си с Него за хиляди години. Казвам това, защото то се е случвало с много ученици.

Ще кажете, че оставям нещата недоизказани. Знаете ли защо понякога прекъсвам мисълта Си? Ще ви отговоря с един пример. Поканвам на обяд 12 души, слагам богата трапеза и всички започваме да ядем. Изведнъж Аз ставам от стола Си и казвам: Всички вън! – Защо, какво става? – Всички вън! Час по-скоро вън! – Кажи нещо, обясни ни! – Без обяснения, вън! Като излезем вън и видите, че къщата гори, ще разберете всичко без обяснения. (8/стр. 135)

Който е повярвал в думите Ми, той може да се върне към Душата си и да постави Великото начало в живота си. Той ще бъде щастлив от само себе си. Без Душа няма щастие.

Днес всички можете да бъдете щастливи? – Как? – Като повярвате в думите Ми. (8/стр. 180)

17. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ КАТО ПЪТ КЪМ УЧИТЕЛЯ

Душата ви не може да бъде глупава и Духът ви не може да бъде умен, т.е. ограничен. Вие сте неизречени. Вие сте отвъд пределите, защото Духът и Душата живеят в Необятното.

Не казвам, че сте глупави, за да ви обидя. Кажа ли на някого, че е глупав, имам предвид, че може да бъде умен. (книга 1/стр. 43)

Ти страдаш, за да се родиш отново в своята Божественост, защото само тя може да те заведе при твоя Учител.

Дойде някой при Мене и казва: Знаеш ли колко страдам? – Какво от това? Щом страдаш, ти си човек, който работи. От тебе ще излезе нещо добро. Като говоря така за страданията, не искам само да ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са подтик, чрез който вложеното в човека расте и се развива. Божественото расте при страданията. (1/стр. 72, 73)

Годеницата, която нося винаги със Себе Си, това е Моята Душа. Който не е намерил Душата си отвътре, той винаги ще я търси отвън. Годеницата – това сте вие самите, но понеже сте изгубили нещо съществено, сега я търсите отвън.

Преди години Ме запитаха: Ти сгоден ли си? – Сгоден съм. – Де е годеницата ти? – Аз я нося винаги със Себе Си. – Къде е тя? – Ето я, тя е Моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не Ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. (1/стр. 89)

Аз съм за страданията на човека, защото те ще го освободят от неговото минало и от неговия най-голям враг, който е смъртта. Човек страда, за да се върне в Съкровеното, което е Източникът на Живота.

Защо страдат хората? (1/стр. 97)

Ако разберете това, което ви говоря, вие ще бъдете свободни и вашите мисли, чувства и постъпки ще бъдат вашата Обетована Земя.

Свободен човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са съвършени, както Бог е съвършен. – Защо ни говориш така? – Защото искам да ви помогна. Вие мислите, че сте свободни; всъщност живеете в ограничения. (1/стр. 123)

Аз говоря реално само с тези ученици, които разбират скрития смисъл на ученичеството, а другите само забавлявам.

За невежия е по-добре да не знае подробностите на нещата. Аз говоря за онзи, който иска да учи, да прилага знанието си. (1/стр. 269)

За Мен Свободата е Абсолютно отношение към Истината. Ако не разбирате Свободата така, вие ще бъдете заробени.

...Ако не сте готови, и Моята Свобода ще ви спъне. Представете си, че се кача на кон. Като Ме видите на коня, ще се съблазните. Казвате: „Нали конят трябва да бъде свободен? Защо сте се качили на гърба му?“ (1/стр. 317)

В най-дълбокия смисъл тялото на безсмъртието, това е Духът – отломък от Истината.

Ако разисквам днес върху тялото на безсмъртието, вие ще се объркате. Защо? Защото вие гледате на физическото тяло като на реалност. Какво става с тази реалност, като заминавате за другия свят? (1/стр. 328)

Аз съм стигнал до извода, че в скръбта се крие Новият човек. Но това е само за този, който може да я проникне със своята Любов.

Наблюдавал съм и мъже, и жени да плачат. Мисля си: Случило им се нещо, затова плачат. – Ами защо им се случило? – Колкото и да обяснявам, нищо няма да разберете. Ще питате: Не е ли могло да се случи така, че да не скърбят? – Въпросът за скръбта е цяла философия. (1/стр. 329)

Който решава задачите си, не може да бъде ученик; но който не ги решава и е неизменен, той ще познае единицата... В неразрешеното ученикът се усъвършенства и получава Благословията на своя Учител. Който решава задачите си с будност и разположение, той е ученик; но който ги решава напълно, той не оставя място на Бог в себе си и влиза в завършените процеси. Тук той не може да се развива и остава в застой.

Учителят пише шесторка за решените задачи на ученика, но за нерешените – единица. (2/стр. 40)

Аз никого не съдя, защото живея в Истината. Учениците сами се осъждат поради неразбиране на тази Истина.

Аз никого не съдя, но и вие не трябва да съдите. (2/стр. 87)

Когато разберете смисъла на живота, Аз ще ви повикам. Разбирането на смисъла е връзката между ученика и Учителя.

Като ученици, вие трябва да разбирате живота в неговия вътрешен смисъл. (2/стр. 222)

Ако Бог живее в Мене, Аз ще мога да разговарям с Бога на Неговия Първичен език. Животът е Първичният език на Бога. Той е Учителят, защото само Животът може да учи. Само това, което дава Живот, може да учи.

Нека Бог живее в нас и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. (3/стр. 58)

Ако ученикът види гърба на своя Учител, това е едно Благословение за него. Ако види Лицето Му, той ще бъде два пъти роден.

Когато минавам някой път тук, някои от Моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене.“ Вие виждали ли сте гърба Ми? Мойсей казваше: Господи, искам да видя Твоето Лице! – Не, ще видиш само гърба Ми, не си готов да видиш Лицето Ми. – А това беше една привилегия за Мойсея. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. (3/стр. 74)

Всичко, което не е доказано, носи в себе си Силата на Истината.

...Аз не доказвам нещата. Нещата, които са доказани, те не са истинни. Това е гимнастика на ума. (3/стр. 99)

Аз благославям страданията, защото те пробуждат Бог в човека. Пробуждането е началото на Новия живот.

Питат: „Защо са тези страдания?“ Ако тези страдания ни накарат да признаем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, всички тези страдания са едно благо, че са ни отворили очите. И Аз благославям страданията. (3/стр. 139)

Когато Учителят носи болка и страдание за Своя ученик, Той му носи и скритата Благодат, която ученикът не вижда. Болката идва, за да бъдеш благословен, а страданието идва, за да бъдеш осветен.

Някой път ще кажете: „Учителят говори лошо.“ Не, лошо не говоря, Аз съм много прям, но при най-лошите, при най-болезнените ви състояния Аз казвам: Слушай, ще ти създам болка, но ще излекувам ръката ти... – Ама ще ме боли! – Ще те боли, но ще оздравееш. (3/стр. 160)

Когато ученикът страда, Учителят се радва, защото Учителят знае, че страданието е метод за обожествяване. Ето защо Учителят се радва.

Не чувствуваш ли болка, ти си фалирал. Докато кракът чувствува болка, той е добре; престане ли болката, той е фалирал. Следователно, докато вие страдате в света, вие сте хора, Аз ви обичам, но престанете ли да страдате, с вас въпросът е решен, вие сте фалирали. (3/стр. 160)

Аз съм правил много опити със Своите ученици, но само тия, които са обичали Бога, са Ме разбирали. Това са пробудените Души. Тези, които не са Ме разбирали, са останали в своето спящо състояние.

Аз съм правил много опити и по някой път съм си създавал големи неприятности. Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват тъй: „Досега аз мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше да постъпва тъй. Той крайно ме обиди, Той не зачита в мене човешкото достойнство, Той ме унижи.“ Казвам: Ами ти, който на всяка крачка не зачиташ Бога, не се ли унижи? (3/стр. 161)

Аз се радвам на страданията на хората. Те преобразяват формата на стария свят. Заражда се нещо Ново. Аз винаги се радвам на Новото.

Някой имал страдания. Ами че, като видя човек, който страда, Мене ми затупа сърцето, радвам се. (3/стр. 164)

Няма да позволим на цитатите да спират нашето развитие. Когато някой казва, че Учителят е казал една дума, и смята, че тя е завършено дело, той си поставя сам преграда, защото думите се развиват и обогатяват отвътре. Думите са живи същества. Аз никога не произнасям окончателна дума. В окончателното няма развитие. Развитието се намира в безпределността на думата.

Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител.“ Считат, че това е fait a complit2 и не им трябва друго нещо... Божественото Учение, което ви проповядвам, е живо Учение. (3/стр. 216)

Моето Учение не се нуждае от светици, а от ученици, които могат да възприемат Новото.

Много сестри има, които са тръгнали тъй да се препоръчват за светици. Туй няма нищо общо с Моето Учение. (3/стр. 223)

Отношението на човека към Мен – това е степента на неговото разбиране.

И когато един човек се отнесе спрямо Мене тъй или иначе, Аз се спирам и казвам: такова е неговото разбиране. (3/стр. 225)

Когато изнасям въпросите на живота, никога не бързайте да ги тълкувате и да си изграждате мнение. Изчаквайте Духът да ви научи.

...Но сега да не каже някой на жена си: „Аз слушах днес Учителя, държа една хубава беседа и от днес вече нямам нищо общо с тебе.“ А, нищо общо нямаш! Досега си имал, а отсега нямаш нищо общо. Не е така. (3/стр. 300)

Ако някой човек разбере метода, по който го гледам, той ще възроди Живота в самия себе си. Божественият поглед въздига Душите. Този поглед запалва Искрата на Живота. Това е начинът, по който гледам.

Като те срещна, питаш Ме защо те гледам. Аз не те гледам като някой апаш, за да те обера или както гледам някое говедо, туря си ръката отгоре, пипам го дали е тлъсто. Не, не е тази Моята цел. (3/стр. 326)

В Моите беседи има много скъпоценни камъни, но хората от старото човечество няма да ги приемат. Но този, който търси новата Светлина, той ще види в тях Пътя си като Път към Нетленната Истина.

...Моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот.“ Тия хора в дадения случай могат да се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък. Един петел излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това?“ Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям, хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намеря? Не можа ли да ми се падне някое хубаво зрънце, че да го дам на една от своите любимки?“ Ако този петел имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят как да се прехранят, без да се мъчат да ровят земята... В дадения случай скъпоценният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошките. Тия зрънца представляват старите идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една нова идея, която може да спаси човека. Такива са идеите, които включва в себе си Великата Истина на Живота. (книга 4/лекция 6: стр. 13, 14)

Аз казвам: Ученикът трябва да обеднее, за да придобие своето богатство. Ученикът трябва да обеднее по отношение на стремежа си към богатството и да забогатее в стремежа си към Духа, защото стремежът към богатството е отричане на Живота.

Ако искаш да бъдеш обикновен човек, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се подигнеш, да придобиеш знания, трябва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум и по този начин спъва твоето развитие... Затова всички Велики Учители на човечеството са казвали: Който иска да придобие Вечния Живот, трябва да се отрече от своето богатство, да го раздаде на бедните, а той сам да работи за своето усъвършенствуване. (4/8:23)

Отношенията на Учителя към ученика са символи. Ученикът трябва да проучва тези символи, за да съхрани Душата си.

Казва Ми един брат: „Учителю Благи, Ти си от Бога пратен, много хубаво говориш, но щом дойде до прилагането, не можем нищо да направим.“ А като заживеем заедно, няма вече „Учителю Благи“, сърди се и казва, че съм го обидил. – С какво те обидих? – Когато дойдох при Вас, не ми дадохте първо място; друг път трябваше да чакам четири часа в двора. Към мене не се обърнахте, с други разговаряхте. Може ли така да се пренебрегне един ученик от Учителя си? – Ами какво ще кажеш за ученик, който не уважава Учителя си? (5/стр. 76, 77)

Това, което излиза от Душата ви, е това, което носи Живот. Това значи да работите върху себе си. Само така вие се приближавате към Мен.

Вие повтаряте това, което съм казал Аз. Но Аз изнасям това, което казва живата Природа. Трябва да работите над себе си. Не искам да кажа, че не работите, но не се осланяте на себе си. (5/стр. 82)

Будният търси Смирението, спящият търси силата. Смирението е преклонение пред Единствената Сила, а силата е отделяне от Божествения Произход. Само смиреният ученик може да бъде силен.

Питат ученика: „Какво искаш – да ти дадат благо отвън или отвътре?“ Някои ученици искат Смирение, те не искат нито сила, нито власт, нито пари. Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. (5/стр. 171)

За Мен мъжът и жената са Лъчи на Божественото. Те трябва да се разглеждат по законите на Духа, а не по законите на света. Жената е Лъч на Божествената Душа, а мъжът е проява на Божествения Дух. Разгледани така, те образуват Първичния Човек. В най-висшия смисъл на думата мъжът и жената не са мъж и жена. Те символизират Божеството, чийто Дом е Първичната Истина. В тази Истина няма разчленение, няма нито мъж, нито жена. Има само Образ и Подобие. Този Образ и Подобие се символизира от Христос. Това е Първичният Принцип на Живота. И всеки ученик трябва да разреши този въпрос в себе си, защото в Принципа няма разделение, няма свят, няма добро и зло. Има само Дух и Истина. Ученикът не трябва да търси мъжа или жената, той трябва да стане Образ на Духа и Подобие на Истината, защото ако не се роди от Дух и Истина, той ще изгуби Пътя си.

За Мене всяка жена и всеки мъж са Лъчи, т.е. части от Цялото. (5/стр. 188)

Аз съм толкова близо до вас, че ако сте будни, ще Ме видите вътре в себе си.

Аз съм близо до вас, а не някъде в духовния свят. (5/стр. 195)

Вие, които Ме обичате и Ме следвате, не познавате още Моята Любов. Моята Любов и Божията Любов са едно и също нещо. Вие трябва да извървите дълъг Път, докато познаете Божията Любов в нейната цялост.

Слушам някой да казва: „Аз много обичам Учителя, но Той не е познал още моята Любов.“ Чудни сте вие! Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов. (5/стр. 198)

Само Любовта трябва да бъде постоянна в ученика, а не правилата, които ви давам. Във всеки момент Любовта е нова, защото тя се движи с голяма бързина. В тази бързина правилата остаряват. Само Любовта остава всякога нова и всякога свежа. В сравнение с нея правилата са като повехнали цветя.

Следната година на същия ден, 13 юли, пак ще дойдем тук и всеки за себе си ще провери какъв резултат има от спазване на правилата. Те са дадени само за една година, защото нищо не е постоянно в живота. (5/стр. 207)

Ученикът трябва да умее да чете книгата и да мине през книгата, да премине отвъд нея самата. Това са вътрешни духовни процеси.

Четеш една книга, но знанието не е в книгата. Ти мислиш, но мисълта не е в мозъка. Значи нещата трябва да се превърнат, за да се възприемат правилно. (5/стр. 212)

Във всяка Моя беседа има и общи, и специални неща. Общите неща са подготвителни, а специалните неща са възродителни.

В тази беседа има общи и специални неща за всекиго от вас. Всеки ще си намери своето. Едни неща са положителни, други – отрицателни. Но и едните, и другите имат нещо хубаво в себе си и по форма, и по съдържание. (5/стр. 212)

Беседите са прости, но трябва да махнете покривалото. Ако успеете да махнете покривалото, вашата Душа ще застане лице в лице с Истината. И тогава върху вас ще се спусне Единствената Реална Сила. Това е Духът на Откровението. Откровението ще ви заведе в Реалността. То е мостът между вас и Истината. Аз загатвам идеята, а ученикът трябва да направи усилието. Той трябва да проникне в идеята със своите разумни усилия. Тогава ще се яви Откровението, което ще се превърне в мост към Възхода в Духа.

Беседата е проста, но снемете черупките ѝ и ще откриете в нея това, което досега не сте виждали. Аз не смея да я разкрия, защото веднага ще се изпари и друг ще я вземе. (5/стр. 212, 213)

Когато вляза в света на идеите и когато призова едно число, това число слиза като едно живо същество и започва да изразява скрития смисъл на живота, като разкрива себе си отвътре навън. Който има тънък усет, може да чуе лекцията на това същество.

...Науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото едно по име, то ще излезе и ще държи отлична лекция. Като извикам по име числото две, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия Космос в хармония. (5/стр. 220)

Според Мене думата искам има само един Божествен смисъл. Като кажеш „искам Бога“, желанието трябва да е толкова интензивно, че да ти даде виждане за самия Бог. В това виждане ти се сливаш със самия Бог.

– Искаме да имаме тази беседа. – Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. (5/стр. 227)

Всякога съм бил вътре във вас, но понякога Гласът Ми е много тих и вие го изпускате. Колкото по-дълбоко се говори, толкова по-голяма е тишината. И затова Божият Глас е наречен Тихият Глас. Само този Глас освещава.

Не е било време да съм бил извън вас. (5/стр. 228)

Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, но ако си го пожелал тотално. Тогава Той ще те посвети в Неизменната Светлина и ще си отиде. Това е чисто духовен процес.

Някои теософи казват, че за да постигнеш Посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи Посвещение навсякъде: и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си го пожелал. Той ще те прекара през Посвещение и ще си замине. (5/стр. 236)

Всеки може да реши да стане ученик. Възрастта и условията нямат значение. Учителят е винаги готов, а ученикът винаги трябва да иска да учи. В това желание за учене ученикът и Учителят се сливат в Духа.

Каквато работа и да вършите, тя не може да ви спъва в избора. Следователно всякога можете да бъдете ученици. Дали сте млади или стари – и това не ви спъва. Всякога можеш да станеш ученик. (5/стр. 240)