Някой път може да имате някой малък бодеж в гърдите си или в гърба си, или някоя болка в стомаха или в главата си, направите един опит да видите доколко е силна вашата вяра, доколко можете да премахнете болката си в името на тази вяра. Кажете тъй: В името на моето верую, в името на моя Господ, в Когото вярвам, заповядвам на тази болест да излезе! Ако болестта ти те послуша, значи имаш вяра. Че как? Всяка болест е жива и разбира, като й се говори.

(3/9:30)

Болестите, това са чисто вътрешни процеси, върху които ще приложиш волята си. Ще кажеш на хремата си: Слушай, аз съм господарят тук. Давам ти всичко 7 дни срок, през това време можеш да се считаш като моя гостенка, за което ще ти окажа всичкото внимание и след този срок ще си излезеш. (3/17:18)

Правете следните опити: имате например някъде по тялото си някаква подутина, цирей или какво и да е друго нещо, турете ръката си върху него и опитайте дали може да премине. Циреят е резултат на един излишък у вас, който трябва да се отправи в друго направление. Или имате някакво възпаление, температурата ви е около 39°-40°. Вземете само рициново масло и не викайте никакъв лекар. Опитайте се сами да трансформирате това болезнено състояние. Аз не съм против лекарите, но казвам, че онези от вас, които са ученици, трябва да правят опити за трансформиране на енергиите. Ученикът трябва да знае как да трансформира своите състояния.

(3/24:25, 26)

Някой от вас е болен. Сам може да провери дали може да оздравее или не. Вие сами можете да намерите какъв е лекът за вашата болка и дали има лек или не. Имате някаква мъчнотия в душата си, сами можете да проверите дали можете да я премахнете или не. (3/25:12)

Този, който вярва в Бога в пълния смисъл на думата, ако страда от някоя епидемична болест, било от чума или от холера, или от петнист тиф, с тази вяра именно той ще може да унищожи болестта. Петнистият тиф се предизвиква от бацили, които се размножават много бързо. Ако вярата на даден човек е силна, тя ще бъде в състояние да унищожи тия бацили. Вярата е процес, който спира размножаването на всички бацили и човек чрез нея се лекува. (3/26:16, 17)

Имате цирей на врата си. Начертайте около цирея един кръг и концентрирайте мисълта си върху цирея. Силите на кръга ще започнат да действуват върху цирея и след известно време циреят ще се пробие и изчезне. По този начин вие ще опитате силата на вашата мисъл, силата на вашата вяра. Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болести, вярата ви не е силна. (4/ стр. 8, 9)

Имате някаква малка пъпчица на ръката си. Направете опит да я махнете със силата на вашата мисъл, със силата на вашата воля. Направете един малък кръг около пъпчицата си и концентрирайте мисълта си към нея. Ако пъпчицата не се махне, направете втори, по-голям кръг. Ако не успеете, направете трети, четвърти кръгове, по-големи от първите. Ако и при това положение не успеете, причината е или в мислите, или в чувствата, или във волята ви. Потърсете причината и я отстранете... На другия ден повторете опита. Докато не махнете пъпчицата от ръката си, не се отказвайте от този опит. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисълта и вярата си. Някой има затвърдяване на ставите си. Нека направи същия опит да види силата си. (4/ стр. 9)

Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си... Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате чрез внушение да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне. (4/ стр. 101, 102)

Човек трябва да регулира силите на своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите в човешкия организъм, като ги насочва в права посока. (4/ стр. 139)

Когато окултният ученик заболее, той не трябва да прибягва до лекар. Защо? Защото тази болест му е дадена като задача за разрешаване, в която да приложи своя ум и своето сърце.

(5/ стр. 153)

Представете си, че имате някакъв оток на крака си. Ако вие можете да заповядвате на тялото си, ще кажете на клетките, които се намират около отеклата част на крака, да изпратят по-чиста кръв и да изхвърлят нечистата по-скоро навън. Кажете ли си така, на сутринта ще почувствувате едно голямо подобрение, едно разположение на духа. (6/ стр. 204)

Понякога се яви у вас кашлица. Турете волята си в действие. Борете се с кашлицата. Ето как да се лекува кашлицата: веднага пратете в дробовете си светлина. В гърлото пратете портокалените лъчи, после сините, зелените. Прекарайте ги, какво ще ви костува? Кашлицата всякога детонирва организма на човека. По този начин ще се ускори лекуването... Кашлицата е жива, кажете й да излезе, да ви напусне. По този начин ще упражнявате волята си. Трябва да покажем, че умът има сила да лекува. Ако с ума си ние не може да лекуваме, где е силата ни? Ще гледате да упражнявате ума си. (11/25:8, 9)

После друг опит може да направите. Имате треска. Вие можете да покажете на тази треска едно място, откъде да излезе. Може да й кажете да излезе някъде зад ухото в едно малко цирейче или на устата отстрани. Тъй стават тези работи. При болестите се зараждат известни нечистотии, които могат да излязат по един правилен начин.

(11/25:10)

За да познаете дали вашата воля се е развила, т.е. дали имате воля да приложите една окултна формула, най-добрият опит е следующият: някой път ви заболи коремът... опитайте си волята! Турете си лявата ръка отзад на гърба, а дясната отпред на корема, съсредоточете ума си и произнесете следната формула към стомаха си: Моля болестта да престане! Ако тази формула не помниш, кажи: Болестта е престанала. Ако след като кажете формулата в единия или в другия случай, се подчините на волята си, вие сте послушни и волята ви е силна. Но след като кажете едната и другата формула, болестта ви седи, волята ви е слаба. (11/32:9, 10)

Който иска да работи съзнателно, като ученик, той ще влезе в лабораторията. Тази лаборатория е невидима. В нея може да влезе само онзи ученик, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своите опити. Както трескавият взима хинин и се лекува с него, така и ученикът, когато страда от треска, ще влезе в своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хинин и ще оздравее. И в двата случая резултатите ще бъдат еднакви. За това се изисква вяра. (13/ стр. 113, 114)

Човек може да се лекува чрез лекарства, но може и мислено да се лекува. Имате хрема, за пример. Какво трябва да направите? Някои препоръчват да седите в топла стая, да правите промивки със солена вода или да изпиете няколко чаши гореща вода, докато се изпотите и след това да се преоблечете. Но същото може да се направи мислено: седнете спокойно на един стол и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете няколко чаши, ако опитът ви е сполучлив, ще се изпотите. След това ще се преоблечете и ще видите, че на другия ден още хремата ви ще мине. Това показва, че мисълта ви е силна. Силната мисъл лекува всички болести. Ако мисълта ви не е силна, опитът ще излезе несполучлив. Кабалистът изяснява научно лекуването чрез мисълта по следния начин. Той казва: Мисълта е в състояние да измени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта обаче той може да повдигне вибрациите на тялото си и от нисши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал. (13/ стр. 114)

Ако имате известна рана в някой орган на тялото си, вие ще чувствувате болка. Вашата ръка може да се помъчи да помогне на тялото ви, но не ще може. Има една сила в организма ви, която може да премахне тази болка. Вие трябва да апелирате към тази сила и когато тя дойде, ще премахне тази болка в организма ви. (14/4:7)

Подигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! (14/19:7)

Ако можеш да се освободиш от мисълта, че си болен, ти веднага ще оздравееш. (19/ стр. 299)

Човек разполага с вътрешни възможности, чрез които може да се справя с всички болести.

(19/ стр. 312)

Тъй щото иска ли да се лекува, човек трябва да влезе във връзка с духовното си тяло. Лекува ли се само по физически начин, той нищо няма да постигне. (27/ стр. 11)

Дръжте в ума си някаква положителна мисъл, с която да се лекувате. (27/ стр. 165)

23.
СПРАВЯНЕ С
НЕРАЗПОЛОЖЕНИЯТА,
МЪЧНОТИИТЕ И СТРАДАНИЯТА

Дръжте в ума си основната мисъл на лекцията: ползувайте се от науката за справяне с мъчнотиите си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трябва да допущате в ума си. Пазете светлината на ума си и топлината на сърцето си.

(9/ стр. 143)

...Животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. (1/ стр. 15)

Как ще се справите със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5-10 минути, отпуснете мускулите си да няма никакво напрежение и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представете си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло. (1/ стр. 64)

Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. (1/ стр. 282)

Тъжен съм, не мога да пея. Сега именно ще пееш. Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. (1/ стр. 286)

Срещу отрицателното и дисхармоничното ще излизаме с хармония, т.е. с музика и песен.

(1/ стр. 287)

При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: Аз ще докажа на Бога, че имам Любов към Него. (17/ стр. 26)

Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. (17/ стр. 26)

Мнозина седят на едно място и мислят за чудеса, за велики работи... Прави чудеса със себе си. Обезверил си се нещо. Намери причината за това и си помогни. Ето едно чудо. (2/ стр. 78, 79)

През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа и не се страхувайте. (2/ стр. 136)

Доброто е нещо реално, което всеки може да опита. Добрият лесно трансформира състоянията си, лесно се справя с мъчнотиите си. (2/ стр. 210)

При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората. (3/6:30)

Когато Христос седна в лодката със своите ученици и навлезе в Генисаретското езеро, как укроти бурята, която се яви? Той простря ръката си и повели на вятъра да утихне. Затова когато вашето море се развълнува, прострете ръката си върху вашия ум и кажете: Защо трябва да скърбя? Господ не скърби, ангелите не скърбят, само малките деца скърбят, само малките деца плачат.

(3/17:16)

Всичката философия на живота седи в следното: като ви дойде някое нещастие, всеки от вас да може да контролира ума си, да се проникне от онази дълбока вяра към Бога, да се зарадва и да знае, че това нещо е за добро. Дойде ти петнист тиф или друга някоя болест, при която температурата ти се повишава до 40 или до 41 градуса, да кажеш: Не, аз зная, че и при 41 градуса няма да умра! (3/31:21)

И когато дойдеш в най-лошото състояние на духа, ще кажеш: Туй състояние е временно. Бог живее в мене. Защо да не Го осветя? (3/32:27)

...По същия начин идат и мъчнотиите на човека: днес мъчнотията му тежи един килограм, утре два килограма, после три килограма и т.н. С усилие, с постоянство той ще дига мъчнотиите една след друга, докато един ден се засили умствено и стане велик човек. Велик ще бъде, защото ще може лесно да се справя със своите мъчнотии и страдания. (4/ стр. 12)

Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. (4/ стр. 19)

Когато изпадне в неразположение на духа, в гъста материя, човек ще вземе мерки да се издигне над тази материя, да мине в по-рядка среда, дето условията са по-благоприятни. Това показва, че човек често минава от гъста в рядка среда. Гъстата среда създава противоречия в живота му, рядката среда помага за разрешаване на тия противоречия. (4/ стр. 23)

Понякога човек се усеща толкова отпаднал духом, че не знае как да се повдигне. За да се повдигне духът на човека, изисква се малко усилие от негова страна. Това малко усилие е в състояние да даде добри резултати. (4/ стр. 29, 30)

Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. (4/ стр. 70)

Като ученици, вие навлизате в област, в която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. (4/ стр. 105)

На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. (4/ стр. 110)

Когато познава законите и силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. (4/ стр. 114)

Един добър метод срещу настроенията е четенето на книги от различни автори. Ако имате някакво мрачно, тежко настроение, четете някоя книга от автор, който е идеалист, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете някоя книга от материалист писател и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. (4/ стр. 170, 171)

Когато се натъкне и на най-големите страдания, човек трябва да разшири душата си и да каже: Животът, който Бог ми е дал, има само външни, но не и вътрешни противоречия. При това разбиране и 42° температура да има, човек ще бъде спокоен и ще каже: Каквато температура да имам, аз зная, че няма да умра, защото вътрешната ми температура е толкова голяма, колкото животът я изисква. Като дойде смъртта при такъв човек, той ще я хване за ушите, ще я разтърси и ще каже: Аз не искам да умра! Смъртта ще го погледне, ще види, че не може да се бори с този човек и ще си отиде. (4/ стр. 180)

Правили ли сте опит да видите при колко произнасяния на думите Бог е Любов ще можете да смените скръбта си в радост или да се освободите от известно изкушение? (5/ стр. 98, 99)

Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете. Пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички тия мъчнотии, трябва ви вдъхновение. И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: Аз отстъпвам пред вдъхновението. Тогава тя отваря пътя и ти минаваш напред. Дойде някоя друга преграда, ти пак произнасяш в ума си тази дума и преградата казва: Пред вдъхновението и аз отстъпвам. И ти пак минаваш напред. Няма ли вдъхновение, всички мъчнотии, всички прегради казват: Ние не признаваме хора без вдъхновение. Те не ви пущат да минавате и вие се събирате един до друг, седите и плачете. Някои питат: Кои са тези хора там? Отговарят: Тези са плачущите хора, които нямат вдъхновение. Защо седят там? Да се научат да придобиват вдъхновение. Щом се вдъхновят, и те ще тръгнат напред. (6/ стр. 85, 86)

Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност, да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат.

(6/ стр. 134)

Като станете сутрин и изпитвате едно неприятно състояние, спрете се, погледнете на природата и знайте, че в следния момент вашето състояние ще се смени на добро. Такъв е законът. И тъй, като станете сутрин, ще си кажете следното: Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. (6/ стр. 145, 146)

Щом възлюбите Бога, всички мъчнотии и страдания ще изчезнат, т.е. те няма напълно да изчезнат, но вие ще имате сила в себе си да ги преодолявате. (7/ стр. 60)

Като се натъкнете на известно страдание, разгледайте съществено ли е това страдание или не. Като плачете за нещо, спрете се да разберете коя е причината за вашите сълзи. (7/ стр. 110)

Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато в живота ви се яви някаква спънка, поговорете с нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било досега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Щом ви дойде някое малко страдание, поканете своите приятели на угощение и кажете: Поканвам ви да си хапнем заедно и да благодаря на приятелите си от невидимия свят за изпратения от тях подарък. Великите хора в света са се повдигнали благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали.

(7/ стр. 127)

Който носи в себе си новите идеи, той трябва да бъде толкова пластичен, че каквото да му се случи в живота, на каквато мъчнотия да се натъкне, да е готов да се справи. (7/ стр. 135)

Отнасяйте се съзнателно към мъчнотиите си, за да откриете ценното, което се намира в тях.

(9/ стр. 15)

Когато се натъкнеш на известна мъчнотия, приложи мисълта си да намериш път за преминаването й... Като мисли, човек ще се справи лесно с мъчнотиите си. (9/ стр. 44)

Ако знае как да постъпва със сиромашията, човек ще види в лицето й голям банкер, който разполага с милиарди. Човек трябва да знае как да отвори сърцето му. Ако сиромахът излезе срещу сиромашията си със засмяно лице и със съзнание, че не е беден, сиромашията ще му открие богатството си и ще го благослови. (9/ стр. 87)

Като ученици вие трябва да правите опити върху себе си да видите за колко време можете да се справите със своите несгоди и мъчнотии, както и със страха си. Ако сте обидени на някого, за колко време можете да се освободите от обидата? Правили ли сте опити в това отношение? (9/ стр. 107)

Като ученици и като млади хора, вие трябва да се откажете от старата философия на живота, която води към обезсърчавания и отчаяния. Защо се обезсърчавате? Ако имате някакво страдание или изпитание, мислете как да се справите с него. Човек трябва да бъде герой, да не изпада в малодушие. (9/ стр. 130)

Изпаднете ли в мъчнотии и противоречия, пазете се да не загасите вътрешната светлина в себе си и кажете: Има условия, при които мога да разреша тази мъчнотия. Кажете ли, че е невъзможно да разрешите мъчнотията си, вие сами се спъвате. Всичко е възможно в света. (9/ стр. 139)

Когато мисли много, човек се намира в трудно положение. Той знае, че като мисли, ще излезе от мъчнотията си. Значи човек трябва да мисли, не да се тревожи и безпокои. Мисълта е едно нещо, а тревогата друго. Като мисли, човек открива различни методи за научни изследвания, за справяне с мъчнотиите. (9/ стр. 197)

Стремете се към положително знание, което да прилагате в ежедневния си живот. Това знание е нужно, за да се справяте с малките мъчнотии. Ако можете да се справяте с тях, те ще ви покажат път за справяне с големите мъчнотии. Започнете ли от големите мъчнотии и вървите към малките, нищо не можете да постигнете. И светиите, и адептите започват от малките величини и постепенно отиват към големите.

(9/ стр. 216)

Ако страданията могат да ви сломят, вие не разбирате живота. Защо да не се радваме, като страдаме? (10/ стр. 138)

Каквото и да е твоето състояние, с музиката ти можеш да го измениш. (11/3:10)

В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! (11/8:34)

Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, ...но да бъдете тих и спокоен. (11/18:17, 18)

Мога да ви кажа, че 9/10 от мъчнотиите, които имате, можете да се справите с тях, остават само 1/10, с които мъчно може да се справите. Но за да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно хармонично разположение на духа. Без туй хармонично разположение на духа не може да се постигне нищо.

(11/27:20)

Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута да измените състоянието си. (11/34:14)

Когато преодолява спънките и мъчнотиите в живота си, човек расте и се развива. (13/ стр. 87)

Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мъчнотиите в своя живот, но ще можете поне 75% от мъчнотиите си да разрешите по естествен начин. (13/ стр. 89)

За справяне с всяка мъчнотия има различни методи, и то за всяка мъчнотия специфичен метод. Всеки сам може да се справи с малките си мъчнотии. Големите мъчнотии, които препятствуват на човешкото развитие, се дават като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става радостен и весел. (13/ стр. 119, 120)

Наскоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пее. Преди години пяла и свирила, но вече престанала да пее, защото баща й фалирал, всичко изгубил. В същото време един от нашите братя заболя тежко, по цели дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мъчеше се от някакво възпаление, но през всичкото време на боледуването си пееше. Като го слушали да пее, запитвали: Как можеш да пееш при тези големи болки и страдания? Пея на болестта си. Казвам: Този човек е на прав път. Всеки може да плаче това е най-лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш. Това значи силна воля. Това значи усилия. (13/ стр. 163, 164)

Сега вие ще ме запитате: Какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни? Ти ще имаш присъствието на духа... (14/6:19)

Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания и ти ще се подигнеш. (14/14:22)

Тези резултати, които разумната природа ни праща, наричаме болки. Не са болки, това е учене на нещата. Защо при болестта да не се учим на геройство? Защо като дойде болката, да не седиш да видиш доколко можеш да издържаш?

(15/ стр. 153)

Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост. (15/ стр. 144)

Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. (16/ стр. 27)

Всичко зависи от средата на Любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. (18/ стр. 116)

За онези, които имат и Любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. (18/ стр. 208)

Когато ние дадем място на Божественото вътре в нас... ще имаме сили да преодолеем сегашните мъчнотии, които ни измъчват. (20/5:25)

Разумният човек се учи от всичко и търси причината на нещата. Като се намери пред някакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода им, за да може да се справи с тях. (21/ стр. 134)

Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. Ценното в него е капиталът му, силата му, с която той работи при всички мъчнотии и изпитания. Такъв човек лесно се справя с трудностите в живота.

(21/ стр. 182)

Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. (21/ стр. 194)

Някой се страхува от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: Добре дошло това страдание! (22/ стр. 14)

За да се справяте със страданията, с мъчнотиите и изпитанията в живота си, вие трябва да придобиете търпение. (22/ стр. 16)

Великото малко е закон за смаляване. При това положение човек става толкова малък, че минава през места, дето никой не може да мине. Следователно когато човек се намери при най-големите мъчнотии и затруднения и не знае отде да мине, не знае как да се освободи от тях, казвам: Мини по пътя на великото малко и ще се освободиш... В закона на великото малко действува законът на самоотричането. Който не се отрече от всичко старо в себе си, от своите стари такъми, той не може да влезе в закона на великото малко. (22/ стр. 53)

Не се спирайте пред мъчнотиите, но се запитвайте какво се изисква от вас, за да ги разрешите. (23/ стр. 32)

Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи. (24/ стр. 48, 49)

Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален. (24/ стр. 64)

Съвременните хора всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там.

(25/ стр. 108)

Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията. Тя е правата мисъл. Правата мисъл разрешава мъчнотиите. (25/ стр. 163)

За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача.

(26/ стр. 218)

За да разбере вътрешната страна на живота, човек трябва да бъде оптимист. Само по този начин човек може да се справи със страданията.

(27/ стр. 265)

24.
БЪДЕТЕ БУДНИ

И тъй, говоря ви за будност на съзнанието. Съзнанието на всинца ви трябва да бъде будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи и стабилността и устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. Ето защо съзнанието на човека никога не трябва да спи. (3/32:7)

Често човек сам се поддава на внушения. Той си казва: От мене човек не може да стане. Каже ли си така два-три пъти, най-после той се убеждава в тези думи и наистина от него човек не става. (1/ стр. 73)

Бог е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. (1/ стр. 116)

Ученикът трябва да се пази от нисши, животински влияния... Докато не разбира още силите на своя мозък, той не може да регулира теченията, които идат от центъра на слънцето и от центъра на земята, не може и да ги различава, поради което лесно се поддава на нисшите сили и изпада в трудни положения... Следователно дръжте съзнанието си будно да не се поддавате на нисшите, животински влияния. (1/ стр. 119, 120)

Пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. Трябва да мине дълго време след това, да възстановите хармонията в себе си. (1/ стр. 138)

Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствувате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева, и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите се. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. (1/ стр. 171, 172)

Докато сте трезви и разумни, вие се радвате на добре нареден живот. Щом изгубите разумността и трезвостта си, сами нарушавате правилния ход на живота си. (1/ стр. 256)

Пазете се от трънете, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например чувствата на омраза, завист, отвращение са тръне, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръне в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. (1/ стр. 372)

Една горчива или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да произведе голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърлите върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време.

(1/ стр. 372)

Не се страхувайте от изкушенията, но бъдете будни да ги познавате. Каквото и да правите, не можете да избегнете изкушенията. Изкушенията и изпитанията, горчивините и мъчнотиите неизбежно следват човека, но той трябва да знае как да ги посреща. Те съществуват не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения свят. (1/ стр. 374)

Че сте нервни, това не е лошо. Трябва обаче да пазите нервната си система от пропукване. Това е опасно за вас. (2/ стр. 38)

Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно и вие губите силата си. (2/ стр. 53)

Кога човек губи разположението си? Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например започваш да мислиш какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. (2/ стр. 127, 128)

Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. (2/ стр. 128)

Само оня може да приеме Бога в съзнанието си, който е всякога буден по отношение себе си и окръжаващите. Той има ясна представа за всяка своя клетка, която се намира под контрола на съзнанието му. (2/ стр. 202)

Неразположението, недоволството, вкисването в човека не е нищо друго, освен процес на ферментация. Сладките сокове в него се превръщат на киселини. Не оставяйте в себе си отвори, през които да влизат ферменти. Има ли такива отвори, това показва, че не сте разумни.

(2/ стр. 335)

Онзи, който иска да успее в живота си и да го съгради правилно при сегашните мъчнотии, трябва да има будно съзнание. (3/32:14)

...Не искам да кажа, че сегашните хора нямат вяра; хората имат вяра, но в съзнанието им има малки пропуквания, отдето част от енергията им изтича навън. Вследствие на това изтичане човек се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата от шишетата. (4/ стр. 7)

Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ще бъде дисхармоничен. (4/ стр. 86, 87)

Човек трябва да има будно съзнание да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение умът на човека трябва да бъде буден да схваща и възходящите състояния на своя барометър. (4/ стр. 127)

Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например някой човек отваря Евангелието всеки ден да прочете поне един стих от него. Една сутрин обаче казва: И без четене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието човек губи своя дух, губи смисъла на живота. (4/ стр. 137, 138)

Малко или много човек все се поддава на влияния. Достатъчно е да минете покрай някое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете от нея. Ако това дете ви запита дали сте болен, защо имате малко жълт цвят на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате какво ви боли. Като мислите по този начин, ще намерите, че имате някакво възпаление в червата или в бъбреците, или в сляпото черво и т.н. (4/ стр. 171)

Рече ли човек да се поддава на промените, които стават в живота, той навлиза в закона на приливите и отливите. (5/ стр. 60)

Животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр. Ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее. Като я погледнете само, ще се сгушите и ще й се подчинявате. Някой път казвате: Не може без гняв. Не, това са животински състояния. Това са състояния на един неразумен живот... (6/ стр. 25)

Англичаните наричат сърцето място на постоянното безпокойство. Като дойдат такива състояния, ще ги познавате, те са състояния на сърцето. Те са детински, своенравни състояния. От нищо и никакви неща, които не струват ни пет пари, ти си в състояние да вдигнеш цял скандал. Това са детински работи. Та всички трябва да се владеете, т.е. да не се поддавате на такъв детински устрем. (6/ стр. 143, 144)

Човек трябва да се пази от отрицателните мисли и чувства. (7/ стр. 203)

Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаване на човешкия ум. (8/ стр. 33, 34)

Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят, работата е да не правим приятелство с тях. (8/ стр. 64)

Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувствува парализиране. (8/ стр. 94)

Вие сега си казвате: Ние знаем, като се върнем вкъщи, ще почнем да прилагаме закона правилно. Какво ще прилагате? Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите и ще забравите вечния живот. (8/ стр. 197)

Волев човек е онзи, който е буден в три посоки: в посоката на своя ум, в посоката на своето сърце и в посоката на своята воля. (9/ стр. 22)

Днес сте доволни, радвате се, но стане нещо и на другия ден вече сте недоволни, гневни. Защо сте недоволни? Търсите причината, обяснявате си я по един или друг начин, но недоволството не ви напуща. Недоволството е сила, която съществува в природата и засяга всички живи същества. (9/ стр. 159)

Във всичките ваши действия умът ви трябва да бъде буден, сърцето ви трябва да бъде будно и волята ви трябва да бъде будна. Като направите някоя погрешка, трябва всякога в себе си да я констатирате, не я разправяйте навън. Ще я забележите, ще кажете: Това е погрешка. Така ще знаете буден ли е умът ви. (11/20:28)

Правата, Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. (11/21:11)

...Вечерно време като заспивате, губите вашето съзнание. А окултният ученик трябва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете как да заспивате, там е всичкото зло вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно... Да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискват доста упражнения. За пример, нека някои от вас се опитат да заспят съзнателно като да знаят, че заспиват. (11/33:8)

Ако човек се обърне с лицето си към света и очите му са отворени за него, а няма Любов в себе си, той ще изпадне в изкушение.

(12/ стр. 14, 15)

Ненаситните желания заставиха човека да напусне рая. Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства. (12/ стр. 32)

Опасността е там, че и спасеният пак може да греши, пак може да създава карма... За вас е важно, като ликвидирате с кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки... Иначе веднъж спасен, Бог е вложил в човека възможности и условия да поддържа своето състояние. (13/ стр. 104)

Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си.

(13/ стр. 197)

Ако ние направим в себе си подпушвания за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас. (14/6:15)

Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лева и не иска да ти ги плати ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1000 лева?

(14/9:22)

Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. (14/23:5)

И действително излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му.

(15/ стр. 145)

Всеки гняв, всяко възбуждане, всичко туй спира онези възвишени и благородни мисли и прояви у нас. (15/ стр. 174)

Всеки момент енергиите могат да се сменят, затова човек трябва да бди над живота си.

(18/ стр. 212, 213)

Умът ти трябва да бъде силен, да не се поддава на чужди влияния. Дали четеш, пишеш или се молиш, ще бъдеш буден. Щом заспиш, ти си под влияние на задушливите газове на дявола. Само една секунда задрямах. Дали си спал два часа или си задрямал само за една секунда, то е все едно... В една секунда ти можеш да изгубиш най-ценното в своя живот... Една секунда си дрямал, но не можеш да набавиш изгубеното и в продължение на 4-5 години. Защо задрямах? Мисълта ти не е будна. Мисълта на светията и на разумния човек е всякога будна. Мисълта на глупавия е слаба и разсеяна. (19/ стр. 96)

Казвам: Не се безпокойте! Не си създавайте излишни тревоги. Някога хората се тревожат за нищо и никакво: че някой не те поздравил, че написал в писмото си една по-остра дума, че ти махнал небрежно с ръка и т.н. (19/ стр. 312)

Вие казвате, за пример, понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божий, мирът Божий е във вас... Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божествен мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезва. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? (20/32:6, 7)

Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. (21/ стр. 112)

Какво представя кармата на човека? Кармата е бомба, заровена в земята, която те разравят и започват да изследват. Бутнат ли я не на място или изпуснат ли я на земята, тя веднага експлодира... Много бомби има човек в себе си, които не трябва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грешният, и праведният имат бомби в себе си. Разликата между тях се заключава в това, че грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля. (21/ стр. 189)

Вие сте център, дето се посрещат не само хиляда, не и десет хиляди, но милиони духове. Вие сте поле, дето те работят... Духовете се покоряват, но само временно, защото и те са интелигентни. Те се покоряват, докато намерят във вас някоя най-малка слабост. Намерят ли такава, те веднага ви завладяват и се проявяват тъй, както си искат. (26/ стр. 113, 114)

Казвам: такова затъмнение, или помрачаване, често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред. (29/ стр. 101)

25.
НЕ СЕ ПОДДАВАЙТЕ
НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ

Никога не се поддавайте на влиянието на чужди мисли, дошли отвън някъде. (5/ стр. 233)

Мнозина се намират под влиянието на чужди мисли и чувства, поради което са като хипнотизирани. Те трябва да се събудят от хипнотичния сън, в който са попаднали, и да действуват по своята разумна воля, която се управлява от Божествената Воля. Черните братя, които разбират законите на школата, всеки момент внасят смут в ума и в сърцето ви да ви спъват. Щом видят във вас едно добро желание, те веднага влизат в ролята си и ви смущават. И тогава вместо доброто желание, вие ще се скарате с някого или ще заспите и доброто, което сте намислили да направите, пропада. Не е лесно да бъдеш господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това направление, да бъде господар на себе си. (1/ стр. 146)

Като разбира своите мисли и чувства, човек ще дойде до положение да разбира мислите и чувствата и на другите хора и по този начин да се пази и от чуждите влияния. Защо? Защото както доброто се предава, така и злото се предава. (4/ стр. 230)

Съмнението може да дойде отвън, но вие не трябва да го пущате вътре. Външното съмнение е опит на същества вън от вас, които искат да ви спънат в пътя. (5/ стр. 22, 23)

Вашият дядо... Някога той се е разгневил и намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я реализирал. Защо? Случило се, че се разболял и умрял. Тази негова мисъл само се е отложила, но е останала в неговото подсъзнание. Дядо ви има син, който се оженва и нему се ражда син... Този син ще изпълни желанието на дядо си по внушение. Той ще срещне на пътя си онзи човек, когото дядото искал да бие, и ще му пукне главата. Така у вас се ражда по някой път желание да биете някого... Вие или вашето поколение ще извърши известно действие, което се е зародило в ума на някой ваш дядо или прадядо. Ето защо вие трябва да търсите причините за всички ваши постъпки. (6/ стр. 136)

Тъй щото много ваши състояния се дължат на миналото. За пример, вие сте неразположени духом и по някой път ви иде на ум да извършите някоя лоша постъпка. Тази мисъл или това желание е вложено от някой ваш дядо или прадядо може би преди 100, преди 200 или преди 300 години, а вие сте изразител на тази негова мисъл. Следователно за да не бъдете изразител на такива стари идеи, вие ще им противопоставяте контраидеи. (6/ стр. 136)

Вървите по софийските улици, които са пълни с разни мисли и ги възприемате някой път, затова не ви се иска да минете направо през някоя улица, по която имате работа, а обикаляте. Защо? Като чувствителен човек вие усещате, че влиянията там не са приятни и не искате да минете по тази улица. Но човек не трябва да се поддава на влияния от улиците... Причините за лошите влияния по улиците са лошите мисли на някой човек, който е минал преди вас. Ако вие не сте достатъчно концентриран, тия лоши мисли ще намерят достатъчно място във вас.

(6/ стр. 138)

Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не слушайте чужди съвети никога.

(8/ стр. 69, 70)

Като се натъквате на някое желание, запитайте се желанието ли е по-силно от вас или вие от него; чуждо ли е това желание или ваше? Ако едно желание произтича от вас, то не може да ви връзва. Обаче чуждите желания могат да връзват човека. Никой не може да ви връзва с ваше въже, но с чуждо въже всеки може да ви връзва и ограничава. За да не изпадате в противоречия, вие трябва да различавате вашите мисли, чувства и желания от чуждите. (9/ стр. 33)

Съмнението, безверието, обезсърчаването са качества на лошите хора, на съществата, които живеят в тъмнина. Обаче, като по-умни от синовете на светлината, те турят отрицателните качества на гърбовете на добрите хора и ги заставят да носят чужд товар... Отрицателните качества не принадлежат на добрите и на разумните хора. Те са присадки, от които трябва да се освободят. Следователно щом се натъкнете на една чужда присадка, счупете я и я хвърлете далеч от себе си. (9/ стр. 141)

Сега много от вас са под влиянието на духовете. Говорят им те. Даже и най-големите материалисти са под влиянието на духовете. Те се скриват и им казват: Духове не съществуват, всичко е материя. Това са пак духове, които ви нашепват. И тъй те те заблуждават, ти им изпълняваш волята и вярваш, че ти си господар. Не, той е господарят, той е прехвърлил ремъците върху тебе и ти казва: Тази книга няма да я четеш, онази няма да я четеш. Те ти казват, че няма никакъв Господ... После ще ти кажат: туй направи, онуй направи; ред такива мисли ще ти внушават, докато най-после дойде време да се разберем, да се пробудим, да разберем къде сме, на кое място. И аз ще ви кажа правата мисъл, где си ти. Може да направиш един опит, той е следующият: решил си да станеш сутринта в 4 1/2 часа. Станеш, но нещо ти казва: Можеш да си поспиш още 5-10 минути. Тази мисъл не е на място, не я слушай. Щом ти каже така, стани, не отлагай! Искаш да направиш някому добро, нещо ти казва: Отложи го. Не, направи доброто! Направиш ли точно противоположното, на права посока си, тия са твоите мисли. (11/27:15, 16)

Падналите същества... Те изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия... Ето защо напредналите същества от най-стари времена са давали методи на хората да се предпазват от тия течения. Те неизбежно ще дойдат, но като знае методите, човек ще се разклати външно само, а вътрешно ще остане неуязвим. (13/ стр. 111, 112)

Аз бих желал да направите един анализ да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. (20/32:10)

Казвате: Коя е причината за страданията, за мъченията, които преживяваме? Те се дължат на същества от астралния свят, изостанали в своята еволюция. Като влезе едно от тия същества във вас, хване управлението в ръцете си и цял ден ви измъчва. Като не знаете как да се справите с това същество, вие охкате, пъшкате, казвате: Не зная защо днес ми е толкова мъчно. (22/ стр. 68)

Човек трябва да различава състоянията си, да знае кои са негови и кои чужди. (22/ стр. 70)

На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. (26/ стр. 33)

Едно трябва да знаете: никой не може да обсеби човека, ако той не е в съгласие с този, който го обсебва. (27/ стр. 12)

26.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОМЯНА

Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание той всичко изгубва. (5/ стр. 620)

Някой път искаш да направиш едно добро, но дойде дяволът около тебе, хлопа на една, на друга врата, докато му отвориш и най-после се отказваш от доброто и направиш това, което никога не си мислил. Не ти е приятно, че дяволът те разиграва, но не си господар на себе си. Като дойде, дяволът се качва на гърба ти, туря ти гем и цял ден те възсяда. Вечер те освобождава и ти се чудиш как си се оставил да те възсяда.

(2/ стр. 50)

Ако 25-те хиляди лева, които сте изгубили, могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако дори изгарянето на вашата къща или ако всички страдания, през които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова велико битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. (3/18:12)

Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. (4/ стр. 4)

Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него... Цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония.

(4/ стр. 138, 139)

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи и обижда и не може да носи страдания? (4/ стр. 228)

Доколко земният живот е устойчив, се вижда от това, че най-малкото изпитание на човека е в сила да го изкара от релсите му и да изгуби съзнание, разположение, правата си мисъл.

(5/ стр. 205)

Сърцето е център на звездното тяло, а мозъкът на умственото тяло на човека. Който не може да владее своето физическо, астрално, или звездно, и умствено тяло, той всякога ще бъде изложен на страдания, противоречия и несполуки в живота. (7/ стр. 94)

Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят... Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! Как? Ще приложите волята си. Не можем с воля да преодолеем себе си. Думата не мога е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. (7/ стр. 181)

С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща.

(8/ стр. 69)

Днес и учени, и прости като се натъкват на изпитания, не могат да се справят. Учените говорят за наука, имат знания, но не могат да си помогнат. Религиозните вярват в Бога, но като се затруднят с някоя задача, веднага иде съмнението. Дойдат ли болестите, хората изгубват и знанието, и вярата, и любовта си. Те вече не са господари на себе си, на своите сили. (9/ стр. 226)

Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост. Всеки се безпокои, тревожи се какво ще стане с него. Всички се питат: Какво ще стане с нас? Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят разположението си, без да могат да си помогнат. (10/ стр. 16)

Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. (10/ стр. 72)

Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Това е положението на всеки, който не обича Бога. (12/ стр. 6)

Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие. Те приличат на барут: докоснеш ли се до тях, веднага избухват. (12/ стр. 17)

Някой казва: Какво ще правим, като слезем утре-други ден от планината? Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим днес, утре ние сме хора на условията.

(12/ стр. 95)

Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните дали ще ви приемат на небето или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка. (12/ стр. 249, 250)

Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва.

(13/ стр. 5)

Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. (13/ стр. 202)

Не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действуват, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. (14/13:12)

Казваш: Не зная защо идат още страдания. Много просто, преди години, в близкото или далечно минало, си обидил някого или си го ударил с нещо и си го осакатил. Сега плащаш, т.е. носиш последствията на своите постъпки. Карма е това. Не, това е човекът, който не е господар на себе си, на своите неестествени прояви. (19/ стр. 166)

Ако не знае да управлява своя капитал, т.е. ако не може да контролира мисълта, чувствата и действията си, човек не е господар на положението. (27/ стр. 160)

27.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР

Всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхността на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му могат да стават ред промени, обаче дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. (4/ стр. 134)

Такъв е великият закон: ако искате да успеете, трябва да имате спокойствие. (11/ стр. 18)

За да може една окултна сила да работи, за да може да добием нещо, трябва да имаме един дълбок мир вътре в душата си. Но размъти ли се нещо в душата ни, окултната сила не работи. Най-първо ще възстановим вътрешния си мир. Възстановим ли го, окултната сила работи. Не го ли възстановим, тя не работи. (11/27:20)

Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си... (1/ стр. 10)

Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами го разрешете за себе си: в какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите и каква свобода искате. Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разреши ли ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. (3/22:36, 37)

...Постигнете ли това съвършенство, и мирът ще дойде във вас. (7/ стр. 113)

Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина. (12/ стр. 135)

Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи Истината в себе си; щом придобие Истината, в него настава мир, спокойствие.

(13/ стр. 47)

За вас е важно от десет състояния, които имате, да определите кои и колко от тях съдействуват за вашето повдигане. Ако можете да определите това, вие ще придобиете вътрешен мир в себе си; ако не можете да определите, ще изпитате голямо безпокойствие. (13/ стр. 224, 225)

Божествените мисли и чувства внасят в човека мир и спокойствие... (13/ стр. 241)

Аз мога да внеса във вас туй привидно спокойствие, като ви дам 1000-2000 лева. Не по този начин трябва да се внесе в човека спокойствие. Има друга една добродетел в света, която седи в това да покажем на хората как трябва да се родят от Бога. Тогава само ние ще почувствуваме този вътрешен мир, който никога няма да ни напусне. (14/3:24)

Ако един човек може да роди мира в себе си като едно свое дете, той се освободил, той е разбрал дълбокия смисъл на мира. (14/10:10)

И тъй, мирът, миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето равновесие... Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него, той е човек, който може всичко да направи. (14/10:12)

Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих... (14/16:30)

Някои казват: Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава. Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради своя мир.

(15/ стр. 257)

За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек! (20/26:7)

След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие да може да разгледате света, без да се движите.

(20/29:21)

Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек? Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат. (29/ стр. 78)

28.
КРОТОСТТА И СМИРЕНИЕТО

Ще се смириш, защото само разумният човек може да бъде смирен. Някои мислят, че смиреният човек е слаб. Не, смиреният човек е много силен. Всички хора на добродетелите са смирени хора, а те са и най-великите, най-силните. Чудни сте вие! Човек с добродетели е най-силният човек. (3/19:35)

Кротост и смирение — две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето... Кротостта и смирението подготвят човека за съзнателното му влизане в астралния свят. Те успокояват душата, която укрепва тялото и го прави здраво и бодро.

(16/ стр. 121, 122)

Кротостта и смирението са качества, които вървят заедно... Без кротост и смирение няма спокойствие. Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му — пътят към кротостта и смирението. (16/ стр. 120)

Ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротостта за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, Божествен живот. (16/ стр. 120)

Да бъдеш кротък и смирен, значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота. (16/ стр. 118)

Идеалът се постига с кротост и смирение. Това значи да бъде човек пластичен, да използува благоприятните условия на живота. Смиреният има всички добри условия да укрепва духът му.

(16/ стр. 132)

Какво представя свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности. Каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законите на живота, знае причините и последствията на нещата, разбира вътрешния смисъл на доброто и на злото. Свръхчовекът е кротък, смирен, чистосърдечен. За него се казва, че ще наследи земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо, никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да се смири. Това значи да стане свръхчовек.

(16/ стр. 39)

Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да влада сърцето си, знае да влада ума си... (14/11:14)

Само кроткият човек може да има туй велико търпение. (14/11:17, 18)

И тъй, имате невинност, кротост, търпение и чистота. Това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите на този свят. (14/23:31)

Гордостта е отрицателно качество, от което човек сам може да се освободи. (2/ стр. 16)

Кротък човек е онзи, който може да укроти вълните на морето. Кротък човек е онзи, който може да изгаси пламъците на някоя къща. Не е достатъчно само да си мислиш, че си кротък човек, а нищо да не можеш да направиш. (3/24:5)

Ако ти се намираш в онова бурно, развълнувано море, то е защото си поставен от онази Първична Причина да опиташ своята кротост.

(3/24:5)

Само кроткият човек може да бъде благороден. (3/24:5)

Според мен най-великото качество, което човек може да има, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, ...каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е истинският човек. (3/24:27)

Да бъдеш смирен, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравя.

(3/34:23)

Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. (5/ стр. 12)

Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко... И тогава колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с радост. (5/ стр. 69)

Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият. (5/ стр. 176)

Всеки да придобие кротост, въздържание и смирение. Само силният човек е смирен, слабият не може да бъде смирен. (10/ стр. 18)

А сега у съвременните хора, у съвременните християни липсва именно тази черта — смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща само поради това, че сме се докачили...

(14/16:23, 24)

Кой изправя погрешките си? — Смиреният.

(16/ стр. 23)

Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. (16/ стр. 23)

Който има силна воля, той е кротък и смирен. (28/ стр. 316)

29.
ТЪРПЕНИЕТО

А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. (8/ стр. 60)

Търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие. Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. (8/ стр. 60)

Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек такъв човек има велико бъдеще пред себе си.

(8/ стр. 61)

Сега ще оставя думата благосклонност тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар... Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите.

(8/ стр. 61, 63)

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата не онова търпение да понасяш обиди, то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използувате. Обидата това е един много корав орех, който ви е дал някой: вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използувате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използувате и с това да се обогатите. (8/ стр. 63, 64)

Само след като научим тия две качества търпението и благосклонността ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. (8/ стр. 64)

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост ще намерите Истината. (8/ стр. 69)

И тъй, само онзи може да претърпява, който има търпение. Ученикът трябва да бъде търпелив. Какво означава търпението? Някой мисли, че като въздържа гнева си, е търпелив. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, но мъчение. Търпеливият не се мъчи... Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. (1/ стр. 107)

В школата мъчението се изключва. Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. (1/ стр. 107)

Каквото и да се говори против нас, както и да ни критикуват, ние ще търпим и ще вървим в своя път. (1/ стр. 381)

Правете опити със себе си да опитвате търпението си. Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава именно дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават пет, десет минути, той седи спокойно и говори. Като ученик, вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите равновесието си. (1/ стр. 386, 387)

Връщате се вкъщи, искате веднага да обядвате, но жена ви не е сготвила още. Вие се разгневите и започвате да викате. Философски трябва да гледате на нещата. Усмихни се и кажи: Днес ми е писано да чакам, да приложа търпението си. Ще ям, когато обядът бъде готов. Така ще възпитавам волята си. (2/ стр. 30)

Сега вие правите гимнастическите упражнения, но бързате, нямате търпение. Какво ще правите, ако страдате от ревматизъм? Ако нямате търпение, не може да се лекувате. Ще кажете на ревматизма да си отиде, защото вие сте господар на положението. Колкото и да му заповядвате да ви напусне, той не слуша. Той се подчинява само на търпеливия и свободния човек. (2/ стр. 35)

Велико нещо е да бъдеш търпелив. (2/ стр. 178)

Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение.

(3/10:19)

Първото нещо: от учениците на окултната наука се изисква абсолютно търпение. Търпението е съзнателен процес на ума. (3/34:14)

Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота: да загубиш 200 000 лева и да вървиш, като че бълха не те е ухапала. (3/34:14, 15)

Като казвам търпение, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим, да ни радва. (3/6:27)

Без търпение нищо не се постига. Казвате: Как да придобием търпение? Търпението се регулира чрез дишането. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си, в първо време десет секунди, после петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т.н. Това не може да се постигне изведнъж, но след много упражнения. Като стигне до една минута, пак ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако някой стигне до десет или повече минути, той минава за голям адепт. Години работа се изисква, за да достигне човек това нещо... Като правят тия упражнения за дишане, те трябва да бъдат тихи и спокойни, с будно съзнание в себе си. Дишането е най-добрият начин за развиване на търпение. (4/ стр. 81, 82)

Търпеливият човек се познава в моменти, когато му взимат онова, което той обича или за което се е приготвил. Например някой човек работил цял ден, уморил се и като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда на леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек. (4/ стр. 104)

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота.

(4/ стр. 104)

Преди всичко човек трябва да развива в себе си търпението. Материалите, които са необходими за развиване на търпението, съществуват в природата, но човек трябва да знае де да ги намери и как да ги използува. Това, което съвременните хора наричат търпение, не е истинско търпение, то е повече неволя. Който иска да му предам уроци по търпение, той трябва скъпо да плати за тях. (7/ стр. 38)

В природата съществува един велик закон на равновесие. Човек не може да придобие и най-малкото благо, ако не даде за него нещо, съответно на неговата стойност. Ако не пожертвувате, ако не дадете от себе си нещо, еквивалентно на търпението, на знанието, природата никога няма да ви накичи с тия венци. (7/ стр. 39)

При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. (8/ стр. 84)

Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.

(8/ стр. 84)

Да бъдеш търпелив, не значи да бъдеш вол, търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. (8/ стр. 90)

Дойдете, седнете на трапезата и жена ви, която толкова ви обича, трепери цял ден да ви угоди, отправите й един лош поглед, че не е сготвила навреме. Какво показва това? Нямате търпение. Търпял си 4-5 часа, че потърпиш още малко, защо ще бързаш? Какво има? Ще ти стане ли нещо? В природата няма бързане, няма и закъсняване, всяко нещо е на времето си. (15/ стр. 143)

Има една велика тайна в живота. Добрите хора трябва да се учат на търпение. Но по някой път вие смесвате търпението с неволята. Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го. Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек... всичко може да издържа. (15/ стр. 152)

За да се реализира каквато и да е Любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. (15/ стр. 400)

Ще срещнете в живота прости, но търпеливи хора. Например лекарят казва на болния, че трябва да го упои, за да му направи операция. Не, и без упойка може. Той седне на стола, тури ръката си на масата, окото му не трепва. Лекарят реже, а болният не охка. Той чувствува болка, но издържа. Има болни вярващи, които по десет пъти на ден се молят, но едва видят ножа в ръката на лекаря и почват да викат. Могат да се молят, но търпение нямат... Търпеливият става от операционната маса и благодари на лекаря за сполучливата операция. Той има самообладание.

(18/ стр. 97, 98)

Без търпение не можеш да бъдеш силен.

(19/ стр. 125)

Ако си търпелив, можеш да мислиш, всичко можеш да постигнеш. (19/ стр. 128)

Търпението е мощна сила, която привлича светлината в човека. (19/ стр. 130)

Търпението в човека морално чувство ли е или лично? ...В личното търпение винаги влиза една неприязненост. Някой търпи, но прави усилия над себе си. Ние се радваме на моралното търпение. При моралното търпение щом ти дойде една неприятност, ти усещаш радост. (20/18:27)

Казва се, че човек трябва да бъде силен. За да бъде силен, той трябва да разбира вътрешния смисъл на живота. А за да дойде до това разбиране, той трябва да има търпение. (21/ стр. 24)

Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира. (21/ стр. 24)

Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. (21/ стр. 60)

Без търпение човек е подобен на дърво без корени. (22/ стр. 9)

Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. (22/ стр. 16)

30.
ВЪЗДЪРЖАНИЕТО

Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието именно се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от Любов и съзнание. (1/ стр. 67, 68)

Ако сте сприхави, ще приложите волята си да въздържате гнева си. (2/ стр. 30)

Има силни мъже, има и силни жени. Обаче най-силен е оня, който може да се въздържа.

(2/ стр. 222)

Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някои добри качества! Богатство са добрите качества, т.е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? (4/ стр. 103)

Въздържаният човек не може да бъде слаб.

(4/ стр. 103)

Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед, във вторник седем пъти, а в сряда десет пъти. (6/ стр. 10)

А това, че ядем много, това е атавизъм... Ще се въздържаш! Ще упражниш волята си. (11/15:25)

Първото нещо: ще се въздържаш. Има неща, които трябва да казваме, но има неща, които не трябва да казваме. (11/30:30)

Във всичките религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото малко и да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога, че си можал да използуваш туй, което Бог ти е дал.

(20/6:13, 14)

Първият човек яде именно от забраненото дърво. Тъй щото това, което първият човек не можа да направи, вие ще го направите. Ще се учите на въздържане. (21/ стр. 53)

Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. От какво да се въздържаме? Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на Любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. (21/ стр. 66)

Геройството на човека се заключава именно в това да чувствува, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който след като не е ял три дена нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (28/ стр. 132)

31.
ПОУЧИТЕЛНИ СЛУЧКИ

Човек за да се очисти съвършено, трябва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един английски лорд, под псевдоним Смидсон, като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водил и този тигър. Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден този англичанин взима една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си, в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката явява се една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага у тигъра се явява кръвожадният инстинкт и той се готвил да се хвърли върху господаря си. Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва (уцелва) тигъра, с което го поваля на земята. Така той успял да спаси господаря си. И вие някой път мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само, т.е. временно дресирано, като този тигър. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръв да близнете, за да се проявят у вас всички ония спящи сили на вашето естество. (3/32:12, 13)

За пример, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея... Изведнъж вие почвате да набедявате този-онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите тъй, както постъпили онези руски княз и англичанин. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник Таймс и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: Господарят моли, като свършите вестника, да го дадете и нему. Тъй трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило... (14/1:17, 18)

Сократа... Той се оженил за една сприхава и нервна по характер жена, като си казвал: Ако с философията си мога да се справя с характера на моята жена, много нещо ще постигна. Един ден когато Сократ се разговарял с учениците си, жена му взела леген пълен с вода и го изсипала върху главата на Сократа. Последният запазил пълно присъствие на духа. Той погледнал спокойно към учениците си и казал: Когато едно дърво се посади, непременно трябва да се полее. Значи той взел добрата страна от постъпката на жена си, защото разбирал законите на живота и правилно ги прилагал. (4/ стр. 153)

Ще кажете, че имате търпение. Имате ли търпението на онзи виден математик, чийто 20-годишен труд бил изгорен в един момент и трябвало той да се заеме отново със същата работа, да дойде до решението на своите задачи? Той работил цели 20 години върху някои задачи и листчетата, на които правил изчисленията си, оставял на масата в стаята си, която винаги заключвал. Един ден той отишъл на разходка и забравил да заключи стаята си. Слугинята влязла в стаята му и се наела да я чисти, да зарадва господаря си. Като видяла на масата толкова много и все непотребни листчета, тя ги събрала с ръката си, смачкала ги и ги турила в печката да изгорят. След това изчистила добре праха от масата, проветрила стаята, измила дъските и заключила вратата. Като дошъл господарят й, тя го посрещнала засмяно и му казала: Господарю, днес изчистих стаята ти много добре. Как я изчисти? Всички непотребни листчета от масата събрах и изгорих в печката. Господарят й погледнал към празната маса и казал спокойно: Втори път да не правиш това. Той седнал пред масата и отново започнал да прави своите изчисления да възстанови изгорените листчета. (21/ стр. 34, 35)

Разправят как един англичанин калил волята си при един индуски факир, от когото взимал уроци. Двамата заедно отишли в една гора, дето имало змии, тигри, лъвове. Факирът седнал на един камък, скръстил краката си и така силно концентрирал мисълта си, че нищо не било в състояние да го разсее. Покрай него минавали зверове, змии, но не го докосвали: минавали-заминавали, като че не го забелязвали. Англичанинът го запитал: Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Не виждаш ли как зверовете минават покрай тебе? Виждам всичко, но гледам силно да концентрирам мисълта си да не изгубя равновесие. Ако за момент само изгубя равновесието си, ще хвръкна от този камък нищо няма да остане от мене. Казвам: Ако и вие по същия начин седите на един камък и мислите само за Бога, никакъв звяр не може да ви засегне. (22/ стр. 27, 28)

Един американски мисионер разправял своята опитност между диваците-человекоядци. Той отишъл между тях да им проповядва, но те го заобиколили с намерение да го опекат и изядат. Той така силно концентрирал мисълта си, че успял да ги респектира. Те обикаляли около него, движили се, но не посмели да го докоснат. Той се върнал в Америка неповреден. След като прекарал 20 години между тях, той успял да обърне целия остров към християнството. Това значи самообладание. Това значи присъствие на духа.

(24/ стр. 47)

Един офицер разправяше един случай от войната, дето за пръв път в живота си видял проявено самообладание. Един войник бил ранен в ръката и трябвало да му се направи голям разрез. Лекарите му казали, че за да се направи операцията, трябва да го упоят. Войникът прострял ръката си пред лекаря и казал: Заповядайте, режете! Лекарят погледнал войника и спокойно пристъпил към операцията. Като свършил работата си, войникът го запитал: Свършихте ли вече? След това той взел фуражката си, благодарил на лекаря и отишъл в своята част. През време на операцията нито един мускул не трепнал на лицето на войника. Той гледал как лекарят реже, като че не се отнасяло до него. Той прекарал голяма операция без никаква упойка. Това значи самообладание. (24/ стр. 49, 50)

Има един разказ: Един окултен ученик, който следвал окултните науки, той си носил един пояс около своя кръст, не го снемал. Пък всичкото нещастие седяло в тоя пояс. Колкото пъти да му казвали: Извади тоя пояс, скъсай го, той казвал, че не може да се скъса, дебел е. Учителят на този ученик му дал една игла и казал на ученика: Ще прочетеш колко нишки има тоя пояс и всяка нишка ще скъсаш! Ще извадиш едната нишка, ще я скъсаш, после втората ще извадиш и ще скъсаш, и така ще прочетеш всичките нишки. Ученикът след като прочел колко нишки имал поясът, той се скъсал. Нишка по нишка трябва да четете. Щом вече си започнал да се занимаваш със своите погрешки, ти си започнал с изправлението. Изправлението не може да стане изведнъж. Вие мислите, че известна ваша погрешка може да я поправите изведнъж. Или пък мислите, че известна дарба може да я изявите. Положителните и отрицателните черти не може изведнъж да се турят в действие. Навсякъде се изисква време и работа. Да се поправи една погрешка, изисква се едно усилие. В развиването на една дарба законът е все същият. Има една последователност, постепенност, която трябва да се прилага. (25/ стр. 138, 139)

Един млад ученик отива при един индуски Учител и му казва: Учителю, научи ме на великите тайни на живота! Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене. Ученикът отива при военния, удря му една плесница, военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога, и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си, който го запитва: Какво ти каза първият? А, много лошо беше. Военният ми удари две толкова силни плесници, че и досега ги помня. Това е методът на обикновения живот. Така постъпва всеки човек, който не може да контролира себе си, който борави със закона на необходимостта. Вторият, религиозният човек е човекът, който е започнал да живее по закон и затова пожела да направи нещо, но се спря, каза си: Нищо, закон има, той да го съди! Третият, светията, това е човекът, който живее напълно по закона на Любовта. Затова когато ти като ученик придобиеш състоянието на последния, ела при мен, тогава ще те уча! му отговорил Учителят.

Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Светията даже не забелязал, че го ударили не мръднал нито един мускул на лицето си. Ако можете да понесете изпитанията си в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони. (26/ стр. 122, 123)

От човека зависи да бъде в рая или в ада. Ако е в ада, той може да отиде в рая и от рая той може да отиде в ада. В един анекдот за Соломона се вижда как може човек да напусне ада. Един ден Соломон направил една погрешка, за която дяволът го завел в ада и му казал: Ще останеш тук при жените си. Всичките ти жени са тук. Соломон прекарал два-три дена в ада и започнал да мисли какво да работи. Той взел един метър и тръгнал да измерва ада. Какво правиш тук? запитал го един от главните дяволи. Меря ада да видя каква е дължината и широчината му, искам да съградя храм да се молят хората. Като чул това, дяволът веднага го изпъдил от ада, като му казал: Тук не искаме еретици. (27/ стр. 104)

Човек трябва да постоянствува, да се бори със своите слабости, докато надделее.

Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време той сам, за да се откаже от пиянството, но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници да му четат, при баби да му баят, нищо не помагало той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз слуга, отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалеч какво прави този човек. Той повторил 20-30 пъти същото: дигал чашата до устата и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. Няма вече да пия! (29/ стр. 116)

32.
ВАЖНО ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК

Ще кажете, че е нужно да се подобрят външните условия. Не е така. Първо трябва да подобрите състоянието, или условията, на своя ум, после да подобрите условията на своето сърце. Щом постигнете това, вие ще подобрите и материалния си живот... (1/ стр. 13, 14)

Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае как да се справя с тях. (5/ стр. 259)

...И да ви не смущава идеята: От мене човек може ли да излезе? Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувствува и всеки може да действува. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. (11/8:40)

Вие трябва да бъдете сами на себе си господари. (6/ стр. 58)

Трябва ли човек да се поддава на условията и на мъчнотиите, да се остави те да му бъдат господари? Човек може да бъде господар на условията и на мъчнотиите, не теоретически, но на практика. (1/ стр. 6)

Като изправи себе си, човек вижда, че светът е изправен. Значи от него се иска да тури ред и порядък в себе си, да премахне всички спънки от своя път. (1/ стр. 21)

От вас всички се изисква ред, порядък, дисциплина, които не ви се налагат. Всеки сам трябва да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. (1/ стр. 39)

Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само че не е проста работа, но е една от най-важните.

(1/ стр. 48)

Често хората подлагат своите благородни мисли и чувства на смърт. Защо? За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния. Другаде е причината за това. Намерете причината, отстранете я и ще се успокоите. (1/ стр. 63, 64)

Като влизате в школата, затворете вратата си за всички изкушения и смущения, които ви нападат отвън, и кажете: Искам да бъда свободен поне един час. Сега ще слушам какво ми се преподава. Като изляза вън, тогава ще бъда на ваше разположение, ще се разговаряме колкото искате. Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. (1/ стр. 91)

Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувствува укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? Той се намира в положението на пълно безволие и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.

(1/ стр. 89, 90)