И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества присъщи на животните... Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се постави на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. (1/ стр. 100)

Вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване, да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото.

(1/ стр. 10)

Почнете да работите и нека всеки да работи вътре в себе си. (8/ стр. 147)

Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. (1/ стр. 10)

Не е лесно да контролира човек силите на мозъка и на сърцето си. Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове, като изразители на различните умствени способности... Ясновидецът вижда, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тия течения отиват по цялото тяло. Те обхващат и мозъка, и сърцето... Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. За пример, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат нисшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. (1/ стр. 113, 114)

И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеца може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултат, това е голямо постижение. Радвайте се и на най-малките резултати. (1/ стр. 115)

Какво означава хармонията в човека? Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата. (1/ стр. 118)

Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. (1/ стр. 121)

И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък. За да постигне това, той трябва да се справи със своите стари навици. (1/ стр. 123)

За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си. (1/ стр. 149)

Какво се иска от ученика? Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, дето са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил и когото мразиш. (1/ стр. 189)

Проявявайте навсякъде Любовта, за да държите страха вън от себе си. (1/ стр. 199)

Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. (1/ стр. 220)

Човек трябва да възстанови хармонията в себе си, сам той да бъде доволен от постъпките си. (1/ стр. 233)

Достатъчно е да имаш искрено желание да разрешиш задачата си. Никаква сила не може да се противопостави на желанието ти. Решението на задачата се крие в самия тебе. (1/ стр. 239)

Днес всички хора минават през големи изпитания, за понасянето на които се иска сила, разумна воля и вяра. (1/ стр. 144)

За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена. (1/ стр. 254)

Когато човек даде път на гнева, в него се проявяват нисшите енергии, седалище на които е задната част на мозъка. Когато проявява благородството си, човек дава предимство на енергиите, които излизат от симпатичната нервна система. За да не заливате тези енергии с енергиите на гнева, трябва да си въздействувате по някакъв начин, да не се спъвате сами. (1/ стр. 267)

Правете опити да видите в колко време можете да превърнете една обида, да се справите с нея, без да остави следа в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията и това става, но вие не сте научили урока си. Добър ученик е този, който в един час най-много може да заличи обидата от сърцето си. (1/ стр. 367)

Всеки момент човек е изложен на изкушения да се отклони от правия път и да поеме пътя на черните братя. Когато мрази, човек е наляво, когато обича надясно. Като върви ту наляво, ту надясно, той дохожда най-после до положение да различава състоянията и лесно се справя с изкушенията. Той върви вече по пътя на своята интуиция. (1/ стр. 374)

Не бягайте от изкушенията, но издържайте на тях. Който издържа на изкушенията, без да им се поддава, силен става; който се поддава на изкушенията, губи силата си. (1/ стр. 375)

Всеки може да бъде образец на Божествения живот. Ако желае силно това, ще го постигне. Достатъчно е в един момент да реши, че ще живее по новия начин, за да изработи от себе си образец на човек, който живее в Божествения свят. Реши ли веднъж, никакво колебание не се позволява. (1/ стр. 22)

Ще кажете, че гневът сам по себе си ще си отиде: както е дошъл, така ще си отиде. И това може, но гневът е буря, която всичко завлича. Ако не впрегнете енергията на гнева на работа, дето мине, ще причини големи нещастия: ще изкорени младите дръвчета, ще счупи клончетата, ще обрули пъпките и цветовете им. И гневът е на място, но когато енергията му се използува разумно. (1/ стр. 47, 48)

Казано е някъде: Убий всяко желание. Това е крив превод. Някои от източните народи поддържат същата мисъл, но те разбират друго нещо: Постави всяко желание на мястото му. Другояче казано: Желанието не трябва да господствува над мисълта. Дойдеш ли до реализиране на едно желание, ще се обърнеш към мисълта си да му услужи. Всяко желание, което се налага на мисълта, внася дисхармония, която създава условия за болести. (2/ стр. 5)

Дойде ти мисълта, че от тебе нищо не може да излезе. Ти мислиш дълго време в това направление, докато се обвържеш в тая мисъл и не можеш да мръднеш. Какво ще направиш, за да излезеш от това положение? Започни да се въртиш в обратна посока и си кажи: От мен човек ще стане. (2/ стр. 16, 17)

Вие трябва да знаете как да наблюдавате и какво да наблюдавате, какво да слушате и какво да възприемате. Човек трябва да наблюдава и изучава същественото в живота. (2/ стр. 18)

Дойде ти една отрицателна мисъл, казваш: Добър е Господ, ще ме освободи. Дойде ти една мъчнотия, казваш: Добър е Господ. Прави сте, добър е Господ, но и вие трябва да работите.

(2/ стр. 64)

Всеки ден може да направите нещо и за тялото си, и за ума, и за сърцето си. (2/ стр. 27)

Ако си сприхав и не работиш върху себе си, пак сприхав ще си останеш. (2/ стр. 33)

Някога не можеш да търпиш и себе си и казваш: От мене човек няма да стане. Намери една добра черта в себе си и кажи: Богата е моята душа. Тя е излязла от Бога. Като работя и от мене ще излезе нещо добро. Кажеш ли си така, в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа и ти ще измениш състоянието си. (2/ стр. 59)

Пръв ти трябва да съзнаеш, че Бог те е създал добър и си такъв. Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала. Сам ще намериш доброто в ума и в сърцето си и ще го проявиш. Ако е останало нещо отрицателно в тебе, ще го филтрираш. (2/ стр. 80)

Гневиш се и това не е лошо, но гневи се музикално, както музикантът се гневи и удря с лъка си. (2/ стр. 95)

Докато съзнанието ви не мине в по-висока степен, т.е. до Божественото, и да имате магическата пръчица, нищо не може да направите.

(2/ стр. 106)

Кое е важно за ученика? Малките прояви. Ще внесеш в живота си малко, слабо подобрение, но всеки ден ще придаваш по нещо.

(2/ стр. 162)

Човек си остава такъв, какъвто е роден, никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към източника, от който е излязъл. Не само веднъж трябва да стане това, но много пъти. Човек трябва постоянно да излиза и влиза в съзнанието си. Това е вътрешен, духовен процес. Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек. (2/ стр. 258)

Ако не можеш да се справиш с една лоша мисъл и лошо чувство, де е твоята сила?

(2/ стр. 284)

Де е човекът? Между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си.

(2/ стр. 331)

...Търся онази опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази опорна точка, наречена Божествената опора на живота, веднага твоето състояние се изменя в тебе протичат мощни сили. При най-малкото отклоняване от този Божествен център на нещата ти се натъкваш на големи противоречия. Колкото по-голямо е отклоняването, толкова по-големи са противоречията. (2/ стр. 339, 340)

Значи при разрешаването на всяка задача ти трябва да се качиш на най-високия връх и оттам да погледнеш на нещата. Ако не си се качил на тоя връх, никаква задача не можеш да разрешиш. Той е Божествената опора на живота. (2/ стр. 340)

Сега като ме слушате, ще кажете, че сте ме разбрали. Ако сте ме разбрали, ще ви подложа на изпит. Ще дам изпита първо на някоя сестра. Ще накарам всички да й говорят лоши думи и да я оплюят. Ако понесе това изпитание спокойно, като че нищо не става, тя ме е разбрала.

(2/ стр. 347, 348)

Вашите слабости идат отвътре, а не отвън. Отвън вие сте силни, а отвътре сте слаби. За да имате вътрешна стабилност, трябва да дойдете до Божествения център на живота. (2/ стр. 348)

Човек трябва да бъде разумен, да не се стълкновява, за да не губи равновесието си. (2/ стр. 185)

И вие още днес трябва да възприемете новото... Докато се държите за старото, ще бъдете в обикновения живот на падане и ставане, а в това няма никакво разрешение. Да падате и да ставате, това не е никакъв живот. (2/ стр. 353, 354)

Не е достатъчно само да мислиш, но мисълта ти не трябва да бъде тревожна. (2/ стр. 359)

Ти трябва да седиш по-високо от богатството и сиромашията. (3/4:26)

Всеки човек още откакто е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни!

(3/6:23)

Всички отрицателни качества на нашето сърце, на нашия ум трябва вече да се подчинят на Божественото в нас. (3/9:33)

Всичко, което имаме в себе си, колкото и да е отрицателно, то е едно благословение. Не ви казвам, че трябва да корените злото, но казвам, че трябва да използувате всичко в света за добро.

(3/9:34)

Дотогава, докато ние вървим с краката на тия възвишени добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален устой... (3/11:20)

Човек трябва да се установи в какво трябва да вярва, към какво трябва да се стреми, какъв трябва да бъде неговият идеал. Той непременно трябва да се установи. (3/15:6)

Питате: Как може да се намести умът на човека? Казвам: Не внасяй непотребни идеи в ума си! Как може да се намести сърцето на човека? Не внасяй непотребни желания в сърцето си! Как може да се намести волята на човека? Не предприемай работи, които са неосъществими.

(3/16:20)

Всички бурни страсти, всички противоречия в живота, това са неблагоприятните условия в живота. Те трябва да се премахнат и да дойдат онези меки, тихи влияния, които са подобни на първите слънчеви лъчи. Само тогава ще можем да мислим правилно. Всички ние трябва да утихнем, да станем тихи и спокойни в душата си.

(3/17:16)

И най-мощното нещо, което е потребно на хората, е онази наука, която е вложена в тях самите. (3/18:28)

Днешният ден е най-хубавият ден. Той е една нова епоха в живота ви. Туй, което е скрито в нас, е нещо велико. За него не трябва да чакаме утрешния ден. (3/19:32, 33)

Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си; да съгради най-възвишените мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане морален човек.

(3/19:34)

Друго нещо, което забелязвам между духовните, между религиозните хора, е това, че те се скоро обиждат поради това, че стават много чувствителни. Но духовният човек трябва да седи на своята висота и да знае, че думите омраза, обида в небето не съществуват. (3/21:16)

Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш, не само привидно, външно, но и вътрешно. (3/21:27)

Та сега великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание. (3/22:25)

Ако ти имаш в себе си едно лошо желание, не трябва да го изкореняваш, но ще му противопоставиш някое добро желание. (3/23:19)

Ако имате една мисъл, каква и да е, която ви безпокои, не се стремете да я изхвърлите от себе си по механически начин, защото тя ще ви създаде някаква пакост, т.е. сами на себе си вие ще си причините пакост. Загнезди ли се във вашия ум някоя мисъл, която ви безпокои, вие трябва да намерите точно противоположна на нея, която да я замести. По този начин ще се излекувате.

(3/23:20)

Страхът е турен само като препятствие да се опита вашият характер, да видите доколко сте силни. Без страх в света не може. Бог е вложил в страха една сила и ти трябва да хванеш страха и да извадиш тази сила от него за своето самоусъвършенствуване. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. В омразата също тъй Бог е вложил една сила, която ти трябва да използуваш. Затова и омразата ще ходи с тебе, но ти няма да мразиш. (3/25:23)

За човека са важни две неща, с които ще си служи, а именно: неговият ум и неговата воля. Това са две най-висши сили, с които човек трябва да работи: волята, с която работи на физическия свят, и разумността, с която работи в духовния свят. (3/27:11)

Човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, дето живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си. Той трябва да излезе от тия състояния и да живее в свръхсъзнанието си. (3/28:13, 14)

Та вие трябва да се стремите към придобиване богатството, което е скрито във вас. Това ще се добие чрез разумност. (3/28:16)

Доколкото човек е свързан с Духа и живее без съмнения, без отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко и може да живее един идеен живот на земята без терзания...

(3/29:24)

Изпълнението Волята Божия седи в правилното уреждане на това малко владение, което Бог ни е дал. Ако човек не се заеме да уреди тялото си, ако той не се заеме да уреди мозъка си, дробовете си, стомаха си и ако не влезе във владение на цялото си тяло и не стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля, Бог никога няма да благоволи към него и да му даде нещо по-велико. Стане ли пълен господар на себе си, Бог ще благоволи към него. (3/29:27)

На първо място умът на човека трябва да бъде силен и благороден. (3/30:20)

Каква е нашата цел на земята тогава? Искаме да станем господари на природата. Не, най-първо ние трябва да станем господари на онези закони, чрез които животът се добива. (3/31:14)

Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата вяра. Ще бъдете силни и крепки. Това е новата култура. (3/32:31)

Човек трябва да влада тия елементи: земята, водата, въздуха, огъня, светлината и топлината. Човек трябва сам да си произвежда огън. Като е студено сърцето ти, трябва да можеш сам да го стоплиш отвътре... Имате ли огън, можете ли да го владате, ще можете да слезете и в ада. (3/35:11)

Всеки от нас трябва да бъде владика! Владика на какво? Да влада себе си. (3/21:26)

Спънките, противодействията са сили, които застават на пътя на човешките мисли, чувства и желания, и го карат да се бори с тях, да ги преодолява, а с това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използува техните сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова знайте, че всяко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето растене и повдигане.

(4/ стр. 13)

Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т.н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си.

(4/ стр. 18)

Човек трябва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си от непотребния товар, с който се е нагърбил. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя определена тежест, които се отразяват и върху съзнанието на човека. Следователно колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-низки, толкова и тежестта им е по-голяма. Ако претеглите някоя възвишена мисъл, ще видите, че тя е почти без тегло. (4/ стр. 24)

Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него като хубави, доброкачествени семена. (4/ стр. 24)

Казвам: За да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5-10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. (4/ стр. 57)

Физическият свят е отличителен с резките смени: токущо човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. (4/ стр. 69)

Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае защо скърби или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие човек да съзнава защо скърби и защо се радва. (4/ стр. 69, 70)

Сега, като ученици, вие трябва да изучавате законите, сами да си помагате. (4/ стр. 72)

Ако човек знае на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. (4/ стр. 92, 93)

Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе той ще събира една след друга неразрешени задачи и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. (4/ стр. 105)

Велика наука е да познава човек силите на своя организъм и да се справя с тях. В това отношение окултната наука иде да улесни човечеството в неговия път. (4/ стр. 116)

Човек трябва да знае как да постъпва, как да се справя с всички условия на живота. (4/ стр. 125)

Значи при промяна на времето барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър естеството му остава неизменно. На неизменното в себе си именно той трябва да разчита. (4/ стр. 126)

Апостол Павел казва: Има тяло естествено, има тяло духовно. Естественото тяло е неорганизираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен. (4/ стр. 128)

И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за Любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и Любовта изчезва от него. (4/ стр. 133)

Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах той от всичко се учи. (4/ стр. 134)

Който е развил в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае какви усилия, каква работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия за благословение. (4/ стр. 135, 136)

И млади, и стари души, всички трябва да работите, да развивате космическото съзнание в себе си. (4/ стр. 141)

Човек трябва да дойде до положение да не се смущава от външните условия, нищо външно да не го безпокои. Срещате някой човек, виждате, че е неспокоен. Защо? Дрехите му не били каквито трябва, обущата му били малко скъсани, шапката му била стара. Друг пък се смущава, че масата за ядене не била наредена както трябва: кърпите не били добре сгънати, солницата не била турена на място, в яденето нямало достатъчно пипер и т.н. Всички хора се безпокоят за дребни работи... (4/ стр. 158)

От ред години вече вие се занимавате с окултна наука, но все още не сте се домогнали до ония елементарни правила, с които можете да си обяснявате вътрешните преживявания. Вие често променяте състоянията си, което показва, че минавате през една област на настроения. Например както седите и размишлявате, изведнъж дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подир малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още и се връщате назад. Можете ли да си дадете отчет кои са съществените причини, поради които тъй лесно изменяте състоянията си? (4/ стр. 170)

Сега всички трябва да изучавате основните принципи и закони на живота, за да разбирате своите вътрешни състояния. Следователно когато човек дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, само тогава той може да живее идейно. Ако не разбира своите вътрешни състояния, той всякога ще се излага на закона на илюзиите. (4/ стр. 173)

Няма по-велика наука от тази да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се поддава човек на тях, но страшни са последствията им. (4/ стр. 194)

За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. (4/ стр. 194)

Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. (4/ стр. 194)

Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание... Дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си. Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото съзнание, никой човек, никое общество, никой народ не е в състояние да обиди човека. (4/ стр. 202)

Днес всички се тревожат как ще прекарат живота си, как да се справят със сиромашията си и т. н. Окултният ученик не се смущава от тия неща, той има вяра в себе си, в Първото Начало и знае, че всичко може да преодолее. (4/ стр. 230)

По естество човек трябва да бъде философ. Изобщо той може правилно да развива всички свои центрове, щом се съобразява с програмата, която природата е наредила. (5/ стр. 11)

Човек се нуждае от физически, от духовни и от Божествени органи. Без тия органи той не може да влезе във връзка нито с физическия, нито с духовния, нито с Божествения свят. Всеки свят изисква съответни органи. У когото тия органи са развити, той свободно ще действува. Иначе ще очаква на благоволението на съществата: каквото те направят за него, това ще има. Обаче смисълът на човешкия живот седи в това той сам да си достави всички необходими неща. Следователно усилията, които човек прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които му са нужни за всички светове.

(5/ стр. 27, 28)

Когато човек се поддаде на своето нисше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идат един след друг. (5/ стр. 35)

Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости два или три дена с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. (5/ стр. 37)

Когато греши, когато върши престъпления, човек губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада. Праведният пази своето равновесие. (5/ стр. 38)

Когато грешният пада, той се гневи, сърди се, търси виновник за падането си. Когато праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. (5/ стр. 38)

И тъй, всяка сутрин човек трябва да пречиства съзнанието си, да пречиства своите мисли и чувства. (5/ стр. 40)

Физическото тяло не е още съвършено устойчиво. То постепенно се организира, докато най-после човек съгради духовното си тяло със съответни за него органи, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Само с това тяло човек може да бъде свободен. (5/ стр. 53)

Само добрият, светият човек е свободен от обществено мнение. Който иска да остане незасегнат от общественото мнение, той трябва да води добър и свет живот. (5/ стр. 63)

От всички се иска морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове. (5/ стр. 65)

Злото като елемент съществува в живота. Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете. Дойде ли злото при вас, разгледайте го внимателно и го използувайте. Мнозина са се борили със злото, но никой не го е победил. Злото няма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. (5/ стр. 70)

Когато изкушението дойде при вас, вие ще знаете, че зад него е Бог. Той е допуснал изкушението, за да изпита хората. Затова като дойде изкушението при вас, хванете го и се разговорете с него. Кажете му, че го познавате, че знаете кой го е допуснал... (5/ стр. 93, 94)

Ако старецът знае начин, по който може да регулира енергиите на своите очи, а също така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпаднал в положение да не вижда. За да не дойде до това положение, човек трябва да подигне и мисълта, и съзнанието си до едно по-високо поле от това, в което се намира. Това значи да владее човек законите на подмладяването.

(5/ стр. 112)

Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение. Не отвори ли път на това желание в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие. За да не стане това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. (5/ стр. 115)

Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. (5/ стр. 125)

Който иска да подобри живота си, той трябва да познава законите на светлината и да ги прилага. Човек не може да бъде морален, нито духовен, ако не разбира законите на светлината. Моралният и духовният живот подразбират изобилие на светлина, която внася дух и разположение у човека. Тази светлина се отразява благоприятно върху развитието на човешкия мозък.

(5/ стр. 141, 142)

Ученикът... е твърд като канара. Никой не е в състояние да разколебае неговата вяра и убежденията му. (5/ стр. 177)

Докато човек се окислява, докато се тревожи, процесите на неговия живот не са организирани, т.е. не са завършени. Човек може да има много незавършени процеси в себе си, но покрай тях трябва да има и някои завършени. Завършените процеси у човека представят неговото верую и убеждение, както и неговите идеи. Човек без идея, без верую, без убеждение, без идеал живее в незавършени процеси. Всички експлозии, които причиняват страдания и нещастия на хората, стават все в незавършените процеси. Ние трябва да поставим основата на своя живот върху завършените процеси, за да работим съзнателно и с незавършените. (5/ стр. 191)

Човек може да разчита само на Божественото в себе си като на нещо устойчиво, неизменно.

(5/ стр. 230)

Изобщо каквото правите, всичко трябва да минава през вашия ум и сърце едновременно, защото у човека има хубави работи, но има и лоши, от които сам трябва да се пази. Лошото трябва да се изкорени и да се изхвърли навън. Човешката душа трябва съвършено да се изчисти, да се освободи от всички плевели. (5/ стр. 231)

Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Той представя червейчета, които влизат в корените на дървото и прегризват малките коренчета, докато един ден цялото дърво изсъхне.

(5/ стр. 259)

Човек, на когото съзнанието е пробудено, никога не може да умре. (5/ стр. 269)

И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Дето е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина.

(5/ стр. 272)

Всеки човек сам трябва да мисли и да чувствува, да не се обляга на други хора. (5/ стр. 283)

Човек трябва да владее очите си, езика си, ръцете си, както и всички останали удове. Чрез разумността си човек може да владее, да управлява всички свои удове. Първоначалните познания, които се дават на ученика, се заключават във владане на езика, на очите, на ръцете, на краката. Ученикът трябва да има правилни, красиви движения. Днес нито ходенето, нито гледането, нито яденето на човека е правилно. (5/ стр. 293)

Първото нещо, което се изисква от вас е да бъдете строители. Каквато работа и да ви дадат, да можете да я направите тъй точно, така добре като добри зидари. Ще опнете конеца по права линия и ще започнете да нареждате тухлите една след друга по всички правила на строежа... Както градите къщите си, така ще строите и вашите мисли и чувства да образувате от тях здрава, устойчива сграда. (5/ стр. 294, 295)

Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. (6/ стр. 6)

Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Когато изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! (6/ стр. 10)

Вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. (6/ стр. 11)

И тъй, най-първо трябва да създадете разположение на ума си. Но това, което вие наричате разположение, по някой път е настроение. Разположението на ума се създава от правилната мисъл. (6/ стр. 24)

Казвам: За да си създадете настроение, или разположение, трябва ви работа. Значи разположението се създава чрез работа. Работата е благородно нещо, тя улеснява създаването на разположения. (6/ стр. 24)

При сегашните условия човек трябва да работи разумно. Той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви. Тези навици са животински. За пример, някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: Иде ми да го хвана и да го разкъсам. Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и днес по навик се пробужда и у вас. Сега обаче вие сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. (6/ стр. 25)

У човека има едно животинско състояние и щом дойде, той трябва да се стреми да използува неговата енергия. То не е вредно; напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. (6/ стр. 25)

Човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам човешката природа, включвам и Божественото, Бог, Който е у него. (6/ стр. 26)

Вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. (6/ стр. 33)

Ще се спреш в себе си и ще си кажеш: Моята мисъл трябва да бъде права! ...Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави! Действията ми трябва да бъдат прави! Това трябва да си казвате винаги. Аз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави! (6/ стр. 33)

Първото нещо за един човек, който се самосъзнава, е да излезе от тялото си навън и при това всякога да бъде господар на тялото си. Казваш: Не мога да изляза от тялото си навън. Тогава ти си затворник, ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек. (6/ стр. 52)

Дотогава, докато човек е свързан със своя личен живот или докато той е свързан със своя семеен живот, или с обществения живот, или с човешкия живот, той е все ограничен. Това са четири положения, които трябва да надраснете.

(6/ стр. 52)

Имайте предвид следното правило: никога външната среда не може да бъде по-силна от нас.

(6/ стр. 52)

Знаете ли какво нещо е нормален ум? Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам пък това, което не се дразни от малките работи. (6/ стр. 65)

Постоянно трябва да се калявате, но правилно да се калявате. Мозъкът ви трябва да се кали, да стане гъвкав, еластичен, издръжлив, за да можете да използувате теченията в природата, та като влезете в живота, да бъдете приготвени за всички противоречия, които можете да срещнете, и да излезете победители, а не победени.

(6/ стр. 67)

Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всички неща в живота си. Щом сте на опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрешат; откъснете ли се от тази опорна точка, тогава ще изгубите и мярката. (6/ стр. 80)

Който може да преведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той създава в себе си силно движение, срещу което никой не може да противостои. (6/ стр. 83)

Всеки ученик като влезе в какъв и да е клас, трябва да има вдъхновение. Нищо друго не трябва да го занимава. Ученик без вдъхновение е мъртъв. Това, че си нямал шапка, обуща, туй са второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или пък че си бил болен, че си имал сърцебиене, и това нищо не значи. Вдъхновение имаш ли, там е силата на ученика... (6/ стр. 84)

Имаш ли вдъхновение, всичко се разтваря пред теб. В природата съществува този закон. Виж например как затвореното зърно пробива яката земя. Вдъхновение има в него! ...Ако в него нямаше вдъхновение, то щеше да се изгуби в почвата, щеше да загине. И когато ученикът има вдъхновение, дето и да го заровите вие, той пак ще излезе отгоре, ще покълне. Тъй щото този закон трябва да действува у всички ви. Сега първото нещо, за 10 дни наред като ставате сутрин от леглото си, ще кажете вдъхновение! (3 пъти) На обед преди ядене пак ще произнесете думата три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време като си лягате, пак ще я произнесете три пъти. Всичко девет пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата вдъхновение десет дни наред по девет пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. (6/ стр. 84)

Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло... Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. За пример, вие седите в клас и си казвате: Дано се свърши по-скоро часът! Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да свършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е свършване. Да свършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. (6/ стр. 89)

И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране... Концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача. Ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нищо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща, ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума. Те играят важна роля в живота на ученика. (6/ стр. 94)

Първо ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате, всички кармически недъзи от себе си.

(6/ стр. 95)

Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен. (6/ стр. 95)

У човешкия ум, у човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на дървото на живота, каквито и бури да се явят.

(6/ стр. 101)

Следователно у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство... Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство!

(6/ стр. 105)

Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. (6/ стр. 107)

Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено, такива, каквито природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това човек да бъде доволен сам от себе си. (6/ стр. 107)

Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира какво трябва да бъде неговото състояние, сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятствува на човешкия дух да види своя образ. Щом ние не можем да се огледваме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ. (6/ стр. 114)

Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал. В това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят. (6/ стр. 122)

Та във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни. (6/ стр. 128)

Като ви се говори за изпитания, някои казват: Неприятни неща са тия да бъде човек на изпитания. Не, не са неприятни. Човек сам даже трябва да се изпитва. Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? Ако аз само кажа, че мога да плавам, но не се опитвам да плавам, това знание ли е? (6/ стр. 130)

Всяко упражнение, всяко движение, всяко действие, каквото и да е то, трябва да е разумно, да е обосновано на някакъв закон. (6/ стр. 132)

Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива... Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: Излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук!

(6/ стр. 133)

Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви... да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага. Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви да ги използувате. (6/ стр. 134)

Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните от какъв характер са те. (6/ стр. 134)

И на вас предстои да се борите с ред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т.е. трябва да разбирате закона на внушението. Този закон изисква чистота на мисълта. Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума! Раздвояването ще дойде, но не го допущайте да вземе място у вас. В момента, в който допуснете раздвояването, ще изгубите своето равновесие. (6/ стр. 138, 139)

Като хора, вие не трябва да давате място на страха. В животинското царство у по-нисшите животни страхът си има място, но за човека, който е тръгнал в Божествения път, страхът често ще бъде спънка. (6/ стр. 139)

И тъй, вие трябва да ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко 50% от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Как? За пример, някой ден нямате разположение на духа и казвате: Не ми се учи днес. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и днес казваш: Нямам настроение да уча. Не, ще седнеш да учиш, без да чакаш настроение! Срещу това внушение и вие употребете едно ваше внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? Повтаряйте цял час наред: ще отида, ще отида... Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място. После направете друг опит. Имате силно желание да отидете някъде, но това отиване няма да ви ползува никак. Кажете си тогава: няма да отида, няма да отида... И ще видите, че няма да отидете. След като повтаряте една дума няколко пъти, ще имате резултат. Колко пъти трябва да се повтори една дума? Има известни числа: 100, 200, 300 и повече пъти. Това повтаряне представлява един цикъл около вас и с това се образува една сила, която дава подтик да бъде движението ви за или против, т. е. или в положителен, или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро.

(6/ стр. 139, 140)

Правете наблюдения. Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека. Та ще знаете: когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние. Той ту едно решава, ту друго решава, едно предприеме днес, утре го сменя. Той все прави нещо и все го недоправя. (6/ стр. 143)

Вие ще употребите за сърцето си онзи пример за циганката, на която детето се разболяло, та казвало на майка си: Мамо, геврече искам! Ще купим, мама, ще купим! Халвица, мамо! Ще купим, мама, ще купим! Смокини, орехи, ябълки всичко искало то и тя все му казвала: Ще купим, мама, ще купим! Най-после то умряло и циганката казала: Е, мама, поне от всичко си хапна! Като дойде едно такова фалшиво желание в сърцето ви, ще кажете: Ще бъде, ще бъде! и там го оставете. И като умре вашето циганче, това показва, че вашето по-нисше състояние се е трансформирало в по-висше. Тогава ще си кажете: Действително всичко постигнах. Това значи, че си постигнал да трансформираш своите желания. (6/ стр. 144)

Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате чистота. Какво се подразбира под думата чистота? Чистота в кръвта, чистота във всички сили, които действуват във вас.

(6/ стр. 146)

Значи всички сили във вас трябва да бъдат първични, а не смесени. С тях трябва да работите сега. И тия сили хората изразяват с думите да се обичаме, да бъдем разумни и т.н. (6/ стр. 146)

Да кажете, че можете да направите всичко, това значи, че не разбирате закона. Ще кажете: Аз мога да направя всичко, което е разумно. Кажете ли така, законът работи отлично. (6/ стр. 162)

Не трябва да ви смущават нито положителните, нито отрицателните мисли в живота. Те не трябва да хвърлят никаква сянка в ума ви.

(6/ стр. 192)

Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно. Отиваш някъде, спънеш се, паднеш, удариш главата си, кажи: Разумно е това падане. Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси... Ще знаете: паднете ли, разрешавайте въпроса философски. Ако падне умен човек, той все ще разреши някой важен въпрос, но ако падне някой прост човек, той ще каже: Сега ли трябваше да падна?

(6/ стр. 194)

Ако на духовния човек се случи нещастие, той изведнъж ще се домогне до някоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи някакво нещастие, той ще каже: Все на мен ли се случват такива работи? Той ще роптае против съдба, против условия на живота и т.н. (6/ стр. 195)

Едновременно човек расте в сърцето и в ума си, т.е. в чувствата и в мислите си. Когато расте сърдечно, той развива добродетели, които съграждат характера му. Когато расте умствено, той развива своите дарби и способности. Сърдечните материали са едни, умствените други, но разумният човек, който разбира законите на природата, изважда и едните, и другите от светлината.

(7/ стр. 32)

Окултните науки идат днес да ни покажат, че ако разбираме законите на природата и вървим съобразно тях, ще можем и най-неблагоприятните условия да превърнем в благоприятни и по този начин да подобрим живота си. (7/ стр. 37, 38)

Доволството не седи във външното положение, което човек заема. Силата, доволството в живота на човека седят в неговото съзнание. Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство. (7/ стр. 52)

Да настояваш със своите добродетели това е най-високото положение, до което човек може да дойде. Този е пътят, по който човек може да реализира своите желания, а не със съмнения, с колебания, с ред отрицателни качества. (7/ стр. 75)

Не мислете, че който отстъпва, е слаб човек. В съзнателното отстъпване се крие благородството на човека. (7/ стр. 112)

Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек... Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-малко са и противоречията в неговия живот. (7/ стр. 124)

Някой се хвали, че има силна памет. Щом има силна памет, нека си спомни де е бил преди 100, 200 или 500 години. Който е развил Божественото съзнание в себе си, той ще помни миналото си, но ще предвижда и бъдещето. (7/ стр. 125)

Ако искате да станете виден човек, ако искате да станете учен човек, ако искате да станете силен човек, да създадете нещо, вие трябва да бъдете абсолютно чисти! (7/ стр. 144)

За да дойде човек до положение да възстанови своя първичен образ, той трябва да използува Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази свещена наука, която е в него. Тази наука отвън не се преподава, тя се изучава отвътре. (7/ стр. 151)

Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се повърнем към този основен принцип да развием и облагородим сърцето си. Злото не се гнезди в ума, а в сърцето.

(8/ стр. 21, 22)

Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица. Но кому? На себе си, на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? (8/ стр. 23)

Преобразуванието следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразувание, ще почувствуваме, че у нас има известна вътрешна сила.

(8/ стр. 25)

Светът ти казва като онази жена: Ела с мене, аз съм много хубава, инак ще влезеш в затвора; изпитва те дали ще се изкусиш, или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. (8/ стр. 80, 81)

Когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.

(8/ стр. 82)

Думата възкресение заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? (8/ стр. 113)

И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос... (8/ стр. 132, 133)

Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.

(8/ стр. 140)

И когато имате способността да мислите, да действувате и да създавате, вие имате преимущество, скрито в себе си, имате богатства, рудница, която трябва да разработите вашия ум, вашата воля. (8/ стр. 141)

И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани. (8/ стр. 146)

Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. (8/ стр. 164)

...На Апостолите Христос не им даде власт да властвуват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властвува над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове, оттук или оттам. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх, тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един такъв нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб... Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. (8/ стр. 171)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да полъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствувате, всички духове, които злорадствуват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. (8/ стр. 172)

Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме 100, 500, 1000 години и ще можем да заминем пак, когато искаме от нас зависи. (8/ стр. 175)

Силата е там да се чувствуваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат... Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се завземе да контролира тия духове... Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тия духове. (8/ стр. 177)

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може... Второто необходимо нещо е покаянието преглеждане, ликвидиране на сметката... Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш ... Четвъртата стъпка е възраждане... Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане петото. В новото раждане човек се освобождава от кармическия закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властвува над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове... (8/ стр. 177, 178)

Та имате сега метода, как да властвувате над лошите духове, да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затуй изхвърлете всички тия слабости из себе си. (8/ стр. 180)

Киселицата ябълка може да се присади с доброкачествена присадка и да дава добри плодове. Значи разумният човек може да присади доброто в себе си. (9/ стр. 180)

Като ученици на Великия живот, вие трябва да се откажете от думата обезсърчаване. Знайте, че и при най-мъчните условия човек може да се развива правилно. (9/ стр. 14)

По естество на материята, от която е направен, човек е променчив, но по дух той е устойчив и постоянен. Дайте предимство на духа в себе си, за да не грешите. (9/ стр. 14)

Като ученици, вие трябва да гледате оптимистически на живота. Каквото и да ви се случи, приемайте го с радост. (9/ стр. 15)

Страданията представят известни напрежения, чрез които се изпитва силата на човешкия характер, както и силата на неговата морална устойчивост. Който не може да издържа на страдания, той няма здрав морален гръбнак. Ако човек не може да понася ударите и напреженията на страданията, още по-малко би могъл да издържа напреженията на доброто, което е по-силно от напреженията на страданията. За да се кали за напреженията на доброто, човек минава през страдания. Един ден, когато се кали в издържане на страданията, последните го напущат. (8/ стр. 37)

Като ученици, вие трябва да изучавате действието на положителните и отрицателни сили върху своя физически и психически живот, за да се справяте разумно с тях. (9/ стр. 82)

Разумният човек се познава по това, че еднакво използува и добрите, и лошите сили. (9/ стр. 86)

Мъчнотиите и несгодите са тежести, които произвеждат напрежение. Казват за някого, че има морален гръбнак, т.е. устоява на мъчнотиите. Моралният гръбнак е лостът, с който човек повдига своите тежести. Колко дебел и як трябва да бъде човешкият лост, за да издържа на тежестите в живота? Тази величина е неизвестна хикс и всеки трябва да я реши за себе си. (9/ стр. 90, 91)

Какво прави цигуларят, когато се намери пред известно затруднение? Той взима цигулката и свири. Вземете и вие вашата цигулка сърцето си и започнете да свирите. Впрегнете ума си на работа, т.е. вашия цигулар, и свирете. Ако не свирите и не учите, ще се обезсърчите. Всяко обезсърчаване води до големи противоречия. Съзнателната работа ще ви спаси от мъчнотиите в живота. (9/ стр. 99, 100)

Който може да се справи със своето недоволство, той лесно се справя с недоволството на другите. (9/ стр. 103)

Преди да бъде добър, човек трябва да бъде силен, да уповава на себе си. Отвън може да му съдействуват, но той трябва да уповава на себе си, на своите вътрешни сили. (9/ стр. 142)

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си. Волята се явява като равнодействуваща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действуват сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. (9/ стр. 149, 150)

Да бъде човек здрав, умен, добър, това значи да има сили в себе си да издържа на противодействията, които среща в природата. (9/ стр. 156)

Да открие човек своите дарби, това значи да е дошъл до пробуждане на съзнанието си. Който е проявил висшето си съзнание, минава за гениален. Той сам открива дарбите си, а не очаква на хората да го признаят за гениален. Той познава себе си и не се лъже в своите прояви. Съзнае ли своите дарби, човек сам се издига. (9/ стр. 211)

Човек трябва да яде, за да поддържа живота си, но той ще живее, докато мисли, чувствува, и действува. При това в мислите, в чувствата и в постъпките му трябва да има непрекъснато движение. Движението не подразбира анархия. Щом между мислите, чувствата и постъпките настане анархия, това показва, че вътрешната връзка между тях е прекъсната. За да не дойдете до тази анархия, пазете връзката между своите мисли, чувства и постъпки. (9/ стр. 225)

Защо душата дава някакво нареждане, а човек не може да го изпълни? Защото е изгубил връзката си със своята душа.Тя е изгубила мястото си. Дойде ли до това положение, човек става вече немощен, няма дух, сила, подтик. Той се намира в положението на кукла, т.е. има форма, но без съдържание. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи връзката си с душата. Мост, посредник или връзка между душата и самия човек е вярата в Бога. Изгуби ли вярата си, човек губи и равновесието си. (9/ стр. 282, 283)

Всеки може да бъде виртуоз, да свири на своята цигулка тялото си. За тази цел той трябва да знае законите на своя ум, на своето сърце и на своето тяло, да знае как да огъва и проточва силите, които действуват в тях. (9/ стр. 285)

Човек трябва да бъде господар на своята мисъл, на своето знание, никой да не е в състояние да прекъсва мисълта му... (9/ стр. 289)

Школата, която следвате, разполага с правила, закони и методи. Ако ги прилагате правилно, вие ще преобразите лицето си. (10/ стр. 14)

В човека се крият мощни, незнайни сили. Незнайното в човека работи постоянно в неговото съзнание. Хората проявяват своите обикновени сили, понеже не вървят в Божествения път, дето работят живите, мощни сили. Свържете се с незнайното, което се проявява чрез подсъзнанието. (10/ стр. 32)

Значи вътрешното съзнание в човека, т.е. подсъзнанието му, решава и най-мъчните задачи.

(10/ стр. 32)

За да придобием изкуството да живеем добре, всеки ден трябва да прекарваме в размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. (10/ стр. 51)

Който е разбрал живота, той е готов за всякаква работа, за всякакъв труд и мъчение. Той казва: Пратете ме, дето искате, готов съм на всичко. Той може и слуга да стане, и в ада да слезе, и на небето да отиде навсякъде може да живее. Който не е разбрал законите, той търси охолния живот. Той иска да отиде на небето, да живее между ангелите и светиите. (10/ стр. 51)

Има думи в езика, които, произнесени правилно, могат да събудят известни сили в човека. Ако само с една дума можете да нарушите равновесието на човека, защо с една дума да не предизвикате Любовта в себе си да се прояви с всичката си сила и мощ? (10/ стр. 57)

Малката река всеки може да я отбие от пътя й, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши... Когато някои питат могат ли да устоят на условията на живота, казвам: ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река с мощна сила, никой не може да те отбие от него. (10/ стр. 72, 73)

Всеки трябва да разбира това, което е вложено в него. (10/ стр. 79)

Ти трябва да разбираш силите, които действуват и противодействуват върху тебе. (10/ стр. 80)

Необходимо е да имаш мощна мисъл.

(10/ стр. 92)

Който живее с религиозни разбирания, казва: Съдбата е такава. Съдбата е едно, а работата друго. Каквато и да е съдбата ти, ще работиш.

(10/ стр. 153)

Ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си. (10/ стр. 205)

Ти можеш да предизвикаш най-лошите чувства в себе си, както и най-добрите. Новата наука се стреми именно към това във всеки даден случай човек да предизвика доброто в себе си. За да се предизвика доброто, човек трябва да знае езика на природата. (10/ стр. 205)

Има неща, които сме създали тях ние трябва да подчиним на себе си. Всичко останало, което ние не сме създали, трябва да го изучаваме и да му се подчиняваме. (10/ стр. 207)

Трябва ви една канара на убеждението, която нито бурите, нито дъждовете да разклатят. Нашето убеждение, това е твърдата почва, която не може да се разклати. (10/ стр. 214)

Единственото мощно нещо в човека е неговата душа безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето му са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам разумният принцип... Когато душата присъствува в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето добро и благо. (10/ стр. 240)

Най-първо трябва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трябва да имате музика в душата си. Туй музикално настроение трябва да го държите. (11/3:5)

Няма сила, която може да ни извади от релсите навън. Няма никой, който да може да ни хване за ухото и да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. (11/4:7)

Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии, всякога трябва да се радваме. (11/7:10, 11)

Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля да можете тази радост да я владате, да остава постоянно в душата ви. (11/7:12)

Каквото мислите, това ставате. (11/ стр. 9)

У човека има двама души: онзи, който се сърди и бърза — той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата... Ти ще го укротиш, ще му кажеш: “Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар.” (11/11:13)

Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните, вечни промени, на скръб и радост. Скръб и радост, днес печелиш, утре губиш... Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието — то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят и ще започне новият живот, живот на хармония...

(11/14:5)

При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае... (11/16:34)

Но преди всичко ни трябва една Божествена Мъдрост да владеем най-малките недостатъци в себе си. (11/16:37)

Някой се гневи, иска да въздържа гнева си. Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в даден момент на една енергия и да използуваш тази енергия. Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. “Гневете се, но не съгрешавайте”... У гневливия човек се заражда енергия да работи. (11/17:21)

А важно е за вас да укрепнете по дух! Аз желая всички ученици да имате воля, стремеж съзнателно да укрепнете. (11/20:26)

Светът е по-активен от вас, черпи от вас. Ето защо вие не трябва само да развивате чувствата си, да ставате чувствителни, но трябва да имате знания, да развивате волята и ума си. Не трябва да бъдете слабохарактерни. (11/22:25)

Ти искаш да станеш окултен ученик. Ще ти дадем една задача да спечелиш за един месец 1000 лева, а нямаш нито 5 пари... Ще каже някой: Ама как ще ги спечелим? — Е, това е една от задачите. Може да дадем някому задача да нарисува една картина или в една година да се научи да свири на цигулка. Вие сте чудни! Ще ви се дадат невъзможни неща и ако ги превъзмогнете, това показва, че имате воля и можете да събудите ония скрити окултни сили във вас да работят.

(11/24:9)

Всички, които се заемат да изучават окултната наука, трябва да умеят да се концентрират в даден момент. Без туй концентриране вие не може да минете нито една крачка напред. (11/26:6)

Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва “дай”, друг ти казва “не давай” — ти са раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: Аз имам разположение. — Не, в разположението не си ти. — Нямам разположение. — И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема, това е човекът. Щом искаш да помагаш на някой беден човек, ще кажеш: Да, аз не съм разположен, но ще направя обратното, ще дам. — Някой път си разположен, ще кажеш: Ще дам не защото съм разположен, но защото е право да дам.

(11/29:10)

Щом човек прави разлика между разположение и неразположение, той всякога ще закъснее в своя избор. (11/29:11)

Не се водете по настроения. Настроението е един особен свят, свят на илюзии. (11/29:11)

Не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, дето живеем, е свят на борби, такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете. Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използувате. Тук е вашето спасение. Или казано на християнки език, за вас е важно да познаете в дадения случай една мисъл на вашия Учител ли е или не, на Христа ли принадлежи или не. (11/30:17, 18)

...В дълбочината на вашата душа вие трябва да бъдете чисти. Много пъти по повърхността на съзнанието ви ще станат пертурбации, това е в реда на нещата, но в дълбочината на вашето съзнание трябва да има единство. (11/32:13)

Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде!

(11/32:14, 15)

И тъй, всяко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата с материята, а всяка връзка ограничава човека. Желанията, които имате, всякога трябва да бъдат свободни, да не ви връзват. Имайте желания, но не се връзвайте!

(11/34:7)

И тъй, на млади и на стари казвам: преди всичко вие трябва да бъдете такава реалност за себе си, че нищо в света да не е в състояние да ви разклати или измести. Ако има такава сила, която е в състояние да измести Божественото у вас, това показва, че нямате Любов. (12/ стр. 29, 30)

Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла — и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания. (12/ стр. 34)

Сега под думата човек аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. (12/ стр. 56)

Щом човек мисли правилно, той ще може и правилно да си въздействува. (12/ стр. 75)

Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. (12/ стр. 75)

Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си ония качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. (12/ стр. 95)

Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка трябва да се анализират, да се види кои от тях са животински, кои човешки и кои Божествени. След това човек трябва да ги отдели едни от други, както се отделят металите от примесите, или от елементите, с които са съединени. И най-после след като е отделил и класифицирал желанията според техните места, да вземе от тях само Божествените. Има желания, които не са потребни за човека — тях той ще остави настрана. Има желания, които му са необходими — тях той ще употреби като градиво при строежа на Божественото здание. (12/ стр. 126)

Силата на мисълта седи в добрите мисли, а не в многото мислене. Да мисли човек много, това подразбира да се грижи, а грижата нищо не принася. (12/ стр. 190)

И тъй, хората трябва да разберат дълбокия смисъл на живота. Дойдат ли до това положение, те от нищо няма да се обиждат, нито пък на похвалите ще се поддават. (12/ стр. 212)

Както при радостите, така и при страданията човек изпитва, проверява и калява себе си.

(12/ стр. 219)

И тъй, главната мисъл на тази беседа е, че и в ада, и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.

(12/ стр. 249)

Всеки трябва да има здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава. (12/ стр. 251)

Разумният човек изобщо може да създаде в себе си характер, може да си изработи такова верую, което да почива на принципите на великата Истина. (13/ стр. 6)

Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. (13/ стр. 23)

Тъй щото трябва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия в себе си. Като я обработите, тя ще се превърне в жив капитал.

(13/ стр. 48)

Вие често се поддавате на афекции и мислите, че те са присъщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че те са сили извън вас, които не съставят неразделна част от вашия вътрешен живот. (13/ стр. 101)

Обезсърчението ще дойде при вас, ще ви посети, но приемете го само като гост да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. (13/стр. 109)

От най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива. Не е лесно човек съзнателно да си наложи мълчание. Египтяните са мълчали като риби. Силни хора са били те. Докато спазвали закона на мълчанието, египтяните били силни хора. Щом нарушили този закон, те загубили силата си. (13/ стр. 122, 123)

Всеки от вас трябва да има свещ, която като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. (13/ стр. 128)

Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. (13/ стр. 128)

В индуската философия има едно изречение, което казва: “Убий всяко желание в себе си!” В християнската философия пък е казано: “Убий плътта си!” Според мене и едното, и другото изречение са криво преведени. Защо? Природата не търпи никакви убийства. Каквото има в човека, природата го е вложила. Как може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на някое низко желание в себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание... Не е лесно човек да изкорени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания в себе си, но пожелае да се развива духовно, той трябва да научи закона на присаждането.

(13/ стр. 147)

От ученика се изисква всеки ден да уяква духом. Щом духът му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачите си. Бъдете силни по дух и всичко, каквото желаете, ще постигнете. (13/ стр. 150)

Когато омразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще й кажете: Аз отивам на работа, нямам време да се занимавам с тебе. Ако не искаш да се върнеш, влез в стаята на миналото и чакай колкото искаш. — Според закона на кармата тя ще остане да чака, докато се върнете. В това време вие ще се разговаряте с Любовта... (13/ стр. 158)

Миналото е всякога тежко. Щом дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човек трябва да бъде герой, да се справи със своето минало. Той сам е създал миналото си, сам ще се справи с него. Няма защо да се страхува от него. (13/ стр. 158)

Тъкмо размишлявате върху Любовта, дойде в ума ви мисълта, че от вас човек не може да стане. Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете: Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си. — В това време ще видите, че нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото... Ще ви почака известно време и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. (13/ стр. 158, 159)

Каквото мисли човек, това придобива.

(13/ стр. 159)

Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота... Те не внасят нито мир, нито радост в човешката душа. (13/ стр. 160)

Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва.

(13/ стр. 189)

Дръжте се за тихото, за великото в себе си, в което се крие животът. Що се отнася до скърбите и радостите, кажете: Такава е била Волята Божия! Бог е наредил всичко за добро. (13/ стр. 190)

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде доволен от живота си. Ставаш сутрин, бъди доволен, че си станал. Боли те единият крак — бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата. Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят. Ако те болят ръцете и краката и не можеш да станеш от леглото, благодари, че можеш да се молиш. Като се молиш четири-пет часа, ще се развърже едната ти ръка. Като се молиш още четири-пет часа, ще се развърже другата ти ръка. След това ще се развърже единият ти крак, после вторият и няма да забележиш как ще се развърже тялото ти и ще станеш от леглото си здрав, доволен, че можеш да се молиш на Бога така, както никога не си се молил. Не са лесни тези упражнения. Те изискват воля, усилие. Мъчно е човек да бъде благодарен, доволен при всички условия на живота си, но трябва да работи в това направление, да развие тази черта в себе си. (13/ стр. 214)

Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията си. Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва... (13/ стр. 214)

Изпитанията ще минат и ще заминат, но вие не трябва да се смущавате. (13/ стр. 232)

Съмнението неизбежно ще дойде, но вие не трябва да го държите дълго време в себе си.

(13/ стр. 232)

Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно равновесие. Ако не успее да направи това, той ще изпадне в положение на пълна индиферентност, при което няма да върви напред, нито назад. За да придобиете вътрешно равновесие, вие трябва да си дадете отчет, колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях — чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползуват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива.

(13/ стр. 241)

И тъй, впрегнете тази година ума си на работа да не допущате никаква тъжна мисъл да вземе надмощие над вас. (13/ стр. 288)

Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Туй, което ни говори, е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си. (14/1:19)

Знайте, че има един морален закон в света, според който когато аз направя една погрешка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, аз я чувствувам в себе си. Има един вътрешен глас, който претегля всичко и ми казва: Толкова липсва на твоята постъпка. — Аз зная всяка своя погрешка... Сега някой дойде при тебе, пита те: Ти мислиш ли, че аз постъпих право? — Няма какво да се турят хората за съдии. Трябва да намерим съдията вътре в себе си, в своята душа и там да се съдим — пред Бога. (14/3:19)

Аз не говоря за тази любов, която вие разбирате, в която се зараждат подозрения, ограничения... Това не е любов, това са примеси, това е окисляване. Аз говоря за онази Божествена Любов, която прониква в човешката душа... Любовта прави човека господар на себе си. Тя не заробва човека. (14/11:21)

Онази Любов, която сега е потребна на съвременното човечество, е Любовта, която носи сила вътре в себе си. Тя е Любовта, която носи мир, разумност и търпение в човешката душа.

(14/12:11)

На всеки един от вас предстои едно велико вътрешно учение: да промени своя живот и вътрешно, и външно — да преобрази напълно себе си. (14/12:26)

У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. (14/13:26)

Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения... Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сили, или качества, с които човек може да работи. (14/13:26)

Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. (14/16:22)

Човек е по-силен от условията на живота, понеже сегашните условия, при които се намира той, са създадени от него. (14/26:13)

Ако можем да живеем един възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си... (14/26:20)

Ти можеш да бъдеш лекар, жена, дете, всичко можеш да бъдеш и всичко можеш да опиташ, но трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. (14/28:25)

В каквото положение на живота и да изпаднеш — и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш да ги използуваш разумно. Това е великата наука, към която трябва всеки да се стреми. (14/28:25)

В сегашния човек има борба между неговия дух и неговата плът. Защо? Защото вътре в него става един процес на обновление. Когато този процес се завърши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем да бъдем господари на себе си. Засега ние не сме господари на себе си... (14/29:13)

Казвам: По закона на внушението вие може да си внушите да станете не физически големи, а духовно силни. (14/30:21)

Стани господар на твоите мисли, стани господар на твоите чувства, стани господар на онова благородното, което Господ ти е дал! (14/30:38)

Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измените вашия живот... (15/ стр. 120)

Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенствуване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. (15/ стр. 150, 151)

Бог е дал на всеки човек необходимото за живота, дал му е разумните сили, дал му е чувствуването, дал му е воля и казва: “Твоето благо сега се намира в твоите ръце, ще работиш според наставленията.” (15/ стр. 217)

Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. (15/ стр. 255)

Религиозните хора казват: “Чакай да се усъвършенствуваме, да разберем тази работа, че тогава.” Няма какво да разбираш. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи. Ще решиш, туй е извън времето и пространството. Отлагаш ли, значи не си бил силен. Можеш да бъдеш силен всякога, когато искаш. (15/ стр. 302)

Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот! (15/ стр. 514)

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. (16/ стр. 9)

...Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че човек е свободно, мислещо същество, независимо от условията. Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувствува и действува правилно. Иначе той е роб и слуга на условията.

(16/ стр. 22)

Големи усилия трябва да прави човек върху себе си, за да превърне отрицателните си качества в положителни и да усили положителните.

(16/ стр. 27)

Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: изпълнение на Божията Воля. (16/ стр. 32)

Устойчивият ученик има убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си, той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на Истината.

(16/ стр. 37)

Свободният човек издържа на всички изпитания. Говори се за свобода, за любов, но ако ви подложат на няколкодневен глад, веднага ще се откажете от идеята, която преследвате. (16/ стр. 60)

Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля — да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си.

(16/ стр. 159)

Когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание, върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова първо човек ще вложи в душата си най-важния закон — Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. (17/ стр. 16)

И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. (17/ стр. 19)

И тъй, най-важното нещо за човека е да запази чистотата, девствеността и силата на своето сърце и на своя ум. Някой казва: Всички възможности за човека се крият в силата на неговата воля. — Не, силата на волята зависи именно от чистотата на сърцето и от силата на ума. Волята представлява направление на силите на ума и на сърцето в известна посока. (17/ стр. 86)

Който иска да измени коренно живота си, той трябва да придобие дълбоко, положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и действия. (17/ стр. 270, 271)

...Човека. Той е в постоянна борба в себе си коя идея да вземе надмощие. За да не става тази борба в него, той трябва да даде място само на една свещена идея в себе си. Има ли тази идея, всички други идеи и чувства в него ще се групират около тази свещена идея по законите на групирането. (17/ стр. 276)

Търпението, кротостта, въздържанието, самообладанието, проницателността са качества, които човек сам може да изработи. Има неща, за изработването на които сам човек трябва да залегне. (18/ стр. 25)

Същината на човека е в неизменното... За да се домогне до него, човек трябва да има характер да устоява на всичко. (18/ стр. 161)

Когато човек си внуши, че не може да направи нещо, наистина не може. Като каже, че може да го направи, както каже, така става. Затова и Писанието казва: “Както мисли човек, такъв става”. (18/ стр. 192)

...Запитват къде е тогава свободната воля на човека. Дето има разумност, там има свободна воля. Дето няма разумност, там няма свободна воля. (18/ стр. 198, 199)

От всички се иска да турите ред и порядък в себе си, да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. (19/ стр. 6)

Как може човек да се домогне до Божествено състояние? За да дойде Божественото състояние, трябва да се справим със себе си. Ако във време на размишление ти се движиш, пипаш носа, ухото си, движиш ръцете и краката си, това показва, че не си придобил Божествено състояние.

(19/ стр. 35)

Така и с мисълта си... човек лесно се мести от едно място на друго, т.е. от неблагоприятни в благоприятни условия на живота. Така той изучава законите на мисълта. (19/ стр. 87)

Казваш: Глупав, слаб човек съм. — Кой ти е крив? Упражнявай се всеки ден и след една година ще станеш силен. (19/ стр. 92)

Като дойде известно страдание върху тебе, да ти е приятно. Ако сгрешиш, пак да ти е приятно. — Защо? — Защото имаш възможност да се изправиш. (19/ стр. 124)

— Не струва да има човек толкова чувствително сърце. — Щом не си доволен от твоето сърце, това показва, че ти чувствуваш болезнено... Ти трябва да имаш такива чувства, че да устояваш на всички бури. При дъжд, при сняг, при буря, при всички промени на времето да бъдеш радостен и весел. (19/ стр. 167)

Казвам: Не допущайте в себе си неща, с които трябва да се борите. Това са омразата, обезсърчението, страхът, злобата, дребнавостите, клюките и др. (19/ стр. 174)

Всеки човек може ако не напълно, поне отчасти да измени живота си. Не казвам да го пресъздаде, но да вникне в себе си и да обработи това, което Бог е вложил в него. (19/ стр. 263)

Вие сами си създавате нещастията. Ако използувате това, което ви е дадено, вие ще имате щастието на ангела. (19/ стр. 319)

Мъчно се минава от стария в новия живот, но ако можеш да се повдигнеш на една стохилядна от милиметъра, това е голямо постижение.

(19/ стр. 324)

Трябва да владееш себе си, да не се поддаваш на никакви обиди и огорчения. (19/ стр. 338)

Свободният е попаднал на своето място и той мисли, чувствува и действува по свобода. Той е господар на положението. Той е като онзи земеделец, който свободно обработва земята и се ползува от нейните плодове. Който не е на мястото си, той е или слуга при лош господар, или в затвора с вериги на ръцете и на краката си... Който се съмнява, който се безпокои, който се гневи, той не е намерил още мястото си. (19/ стр. 342, 343)

Ако можете да използувате енергията на гнева, вие сте разумни хора. (19/ стр. 344)