Лесно мога да определя кой човек се гневи. Достатъчно е да му кажеш няколко обидни думи, за да се разгневи. Който не се гневи лесно, ще чуе обидните думи, ще се усмихне и ще ги отмине.

(19/ стр. 344)

Кое е по-добро: да се бият две неприятелски армии и да убият стотици и хиляди хора или с едно махане на ръката да прекратиш войната? Някога човек изпадне в такова състояние, че започва да воюва със себе си. В резултат на тази война той избива в тялото си около 10-20 милиона клетки. После казва: Победих, но не съм разположен. — Как ще си разположен, когато уби толкова милиона клетки в своя организъм? Ще мине цяла година, докато дойдеш отново на себе си. Обаче след една година пак започваш да воюваш със себе си. Някога се оплакваш и казваш: Много съм неразположен. — Въпреки това считаш, че без война не може. И без война може. Не изразходвай силите си напразно. Бъди разумен. (19/ стр. 350)

В личността се крият най-лошите неща. Тя е израз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света... Ние трябва в себе си да се освободим от своята личност, не изведнъж, а последователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: Изведнъж да направим това! — Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате. (20/4:18, 19)

Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо и ти си тих... Аз бих искал, когато морето е тихо и вие да сте тихи, и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. (20/14:28)

Под морален устой разбирам основа, върху която каквато буря и да дойде от света, да издържите. (20/19:11)

Някои изпъждат злото и туй зло се загнездва в тях... Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С доброто е обратното. Ако ти му противодействуваш, то се отдалечава. Ако го приемеш, то се загнездва. Дойде ли лоша мисъл, остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш я изпъди. Белата ще си намериш, няма отърване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе... При злото ще се скриеш да гледаш, при доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него. (20/23:12)

Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. (20/23:18)

С отказването да изпълните каква и да е добра мисъл, вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т.е. на външните условия. (20/24:8)

Умът има настроения и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията, няма да ходите според тях. (20/32:14)

Вие не можете да дойдете до никоя добродетел, докато не обуздаете вашите недъзи. Не е лошо, че си кипнал, но трябва да се обуздаеш.

(20/34:15)

“Ама аз издържах една критика.” Това не е опит, 99 пъти трябва да издържиш критика, че тогава да имаш един малък опит. (20/36:9)

Каквото и да направим, да знаем защо и за какво го вършим. (20/38:9)

Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш свободата да боравиш с твоя ум — това е първото условие. (20/38:9)

Вие трябва да контролирате вашите желания. Щом станеш по материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият закон е крайно взискателен. В живота си всеки трябва да носи толкова, колкото е необходимо. (20/20:13)

Не е въпрос да бъде човек недоволен, но в недоволството той трябва да намери доволство.

(21/ стр. 14)

Човек трябва да вярва и при добри, и при лоши условия на живота. Работете при всички условия, за да видите как работи законът на вярата. (21/ стр. 22)

Дали условията са добри или лоши, това зависи от разбиранията на човека. Ако разбиранията на човека са правилни, и условията му ще бъдат добри; ако разбиранията му не са правилни, и условията му ще бъдат лоши. Оттук се вижда, че при каквито условия и да се постави здравият, разумният човек, той ще ги използува добре.

(21/ стр. 16)

Човек може да решава трудните задачи в живота си със същественото, което има в себе си. То представя силния огън, пред който всичко отстъпва. (21/ стр. 25)

Съвременните хора трябва да изучват доволството — при всички условия на живота си да бъдат доволни. (21/ стр. 70)

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи. (21/ стр. 89)

Новото учение не търпи никакви безпокойствия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикът не може да учи. (21/ стр. 103)

Красотата на живота седи в това именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои. (21/ стр. 103)

Какво представят изпитанията? Те са условия за познаване на себе си... (21/ стр. 103)

Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно.

(21/ стр. 115)

Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. (21/ стр. 116)

Всяка енергия се използува разумно само в Божествения живот. Там и гневът, и обидата са на място. Те са енергии, които се впрягат на работа и дават добри резултати. (21/ стр. 146)

В Любовта няма смущения, няма безпокойствия... (21/ стр. 161)

...Вие трябва да придобиете вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще разберете ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са вложени във вас от памтивека още. Като ги разберете, ще можете да ги разработите. (22/ стр. 6)

Като четете историята на Давида, вие се учудвате на неговата сила и простота, чудите се на смелостта му да се бие с Голиата. Как мислите, само Давид ли се е борил с Голиата? Вие трябва да знаете, че на всеки човек предстои да се бори с Голиата в себе си. (22/ стр. 14, 15)

Човек трябва да има ясна представа за себе си, за силите, които се крият в него, и тогава той не трябва да очаква на външна помощ, но да се обърне към себе си. Не търсете външна помощ, преди да сте получили вътрешна. (22/ стр. 31)

И тъй, когато започне да изучава небето и неговото съдържание, както и земята, и нейното съдържание, човек дохожда до вътрешния смисъл на живота, до вечния живот и става господар на положението. (23/ стр. 12)

Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. Това знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. (23/ стр. 32)

Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените — в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свърхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменя в радост.

(23/ стр. 38)

Казвам: Правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека... Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. (23/ стр. 40)

Човек... трябва да намери опорната точка на своя организъм, на своето сърце и на своя ум.

(23/ стр. 85)

Съвременните хора... трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят. И тогава като прости или учени, като богати или бедни да си създадат такова верую, което пред нищо да не отстъпва. Който има такова верую, той ще разчита на него във всички трудни моменти на своя живот. (23/ стр. 89)

И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. (23/ стр. 131)

Да контролира човек енергиите, които минават през него, това значи разумно да ги използува. (24/ стр. 45)

И тъй, какъв трябва да бъде идейният човек? Той трябва да се отличава с устойчивост.

(24/ стр. 132)

Сега от вас се иска да правите ред опити, да се калите, да изработите от себе си нови хора, нови типове. Как можете да създадете от себе си нови типове? Колкото по-идеен е животът на човека, толкова по-лесно той може да преустрои целия си организъм, както във физическо, тъй и в психическо отношение. (24/ стр. 178)

Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. (25/ стр. 9)

Щом започнеш да се сърдиш, щом започнеш да се нервираш, щом ставаш недоволен, щом критикуваш, вече твоите отношения към природата не са естествени. Значи най-първо да възстановиш онова здравословно състояние в себе си. То е независимо, то не зависи от хората.

(25/ стр. 53)

Често става спор кой човек е учен. Ученият човек, той във всичко намира смисъл. След като му се случи някое страдание, мъчение, някаква несгода в живота, сиромашия, препятствие, богатство, той веднага туря ума си на работа да има с какво да се занимава. Хване богатството, изследва богатството... Като види сиромашията, изучава я като предметно учение. Хване сиромашията от едната, от другата страна, вижда какви са дрехите, навиците, какво произвежда в човека, всичко туй изследва. (25/ стр. 77)

Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота. (25/ стр. 107)

Значи туй, което може да избави всички хора от всички противоречия, то е човешката мисъл... Човек трябва да се учи, да развива ума си, да може да разрешава онези противоречия, които ще се явят в живота най-естествено.

(25/ стр. 120, 121)

Вие допускате, че сте нещастен. Нещастен сте, защото сте допуснали, че сте нещастен. Следователно допуснете, че сте щастлив и ще бъдете щастлив. (25/ стр. 204, 205)

Тебе може да те турят в най-ограничените условия, може да ти свържат устата, може да те заковат, но ти, където и да си, можеш да мислиш. Никой не може да ограничи твоята мисъл. Ами че свободата на човека е в неговата мисъл, не във външни положения. (25/ стр. 235, 236)

Вие седите и не знаете как да организирате вашите мисли. Какво значи да организираш мисълта? Да организираш мисълта, значи да впрегнеш мисълта на работа. (25/ стр. 281)

Та когато някой път се казва, че трябва да бъдем заняти със себе си, какво се подразбира? — Че трябва да изследваме онези неизследими блага, онези неизчерпаеми богатства, които Бог е вложил в нас. (26/ стр. 92)

Като дойде отчаянието във вас, да се не отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да се не обезверявате. (26/ стр. 126)

Всеки човек има някаква идея за Бога, но някога се съмнява в своята идея и изпада в помрачение. Щом съзнанието му се помрачи, той изгубва всичко, на което е разчитал. Щом губи основата на живота си, човек е слаб. Силният човек при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите убеждения са написани на канара, на устойчива материя, а не на пясък. Докато възгледите на човека се заличават от вълните на живота, той се намира на физическия свят, дето нещата са преходни и неустойчиви. (27/ стр. 6)

От тебе не се изисква да създадеш някаква голяма вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свят и ще го поддържаш. Не го ли поддържаш, както Бог поддържа големия свят, ти ще влезеш в разрез с Него. (27/ стр. 19)

Като ученици, вие трябва да се стремите към същественото, което освещава нещата. Това е Божественият живот във вас. Разчитайте на този живот в себе си, а не на външни неща. (27/ стр. 26)

И тъй, ако живее съзнателно, човек може да измени посоката на своето движение и по този начин да се приближи или отдалечи от Истината.

(27/ стр. 82)

Изучавайте законите на разумната природа, за да можете, когато е необходимо, да увеличавате топлината си... Вътрешната топлина, за която говорим, подразбира правилно и разумно увеличаване на Свещения огън в човека. Под влиянието на този огън се развиват правилно човешките дарби и способности. (27/ стр. 112)

Когато създал човека, Бог му казал: Иди, завладей земята и стани господар. — На кого? — На низшето в себе си. Човек трябва да бъде господар на своите низши мисли и чувства, да ги владее. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станал господар на себе си, той е в хармония с всички хора. (27/ стр. 122)

Мисълта е разумното начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. Чрез своята права мисъл човек е господар на себе си. Поддаде ли се на своите низки страсти и желания, той губи свободата си и става роб. (27/ стр. 139)

Може ли да се превъзпита, човек е намерил философския камък, чрез който алхимиците търсиха начин да превръщат неблагородните метали в благородни. (27/ стр. 154)

Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. (27/ стр. 182)

Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица. (27/ стр. 194)

Човек... Щом придобие Истината, той може вече да изправи погрешките на миналото си, да се ползува от настоящето и да гради своето бъдеще. (27/ стр. 256)

Божествените чувства нашепват на човека кое е право и кое не. Те го ориентирват в областта на възвишения морал, който го прави здрав и силен да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез възвишения морал. Този морал го прави устойчив, със здрав гръбнак.

(27/ стр. 268)

Дръжте в ума си мисълта, че сте богати, учени, силни, здрави. Каквото мислите, такива ще станете. (27/ стр. 338)

Истинският човек е духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира. (28/ стр. 56)

Божията Любов прави хората устойчиви. Който е минал през огъня на Божествената Любов, той се отличава с морален устой. (28/ стр. 110)

Достатъчно е чрез вярата човек да отстрани от ума си онази мисъл, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. (28/ стр. 125)

Тук се приемат само бодри и здрави хора. Може да сте тъжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нямате пари, но вътрешно да се чувствувате богати. (28/ стр. 195)

Вложете в ума си мисълта да станете добри, честни, умни и справедливи и ще станете такива. Каквото човек мисли и желае, такъв става. Обаче за това е нужно постоянство. (28/ стр. 287)

Спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж. Това значи да съгради своето астрално тяло, своето умствено тяло и тялото на своята душа... — Как можем да градим? — Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Без Любов не може да градите. Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. (28/ стр. 322)

Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати. (28/ стр. 354)

Никой не може да направи твоя свят по-добър или по-лош, отколкото ти сам си го направил. Който очаква щастието му да дойде отвън, той скоро се разочарова. Твоето щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън. (28/ стр. 389)

Вглъбете се в себе си да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. (28/ стр. 128)

Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал... Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее, мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Де е човекът? (29/ стр. 63)

Отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвежда страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания... Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която обаче показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата и ние другояче ще действуваме. (29/ стр. 66, 67)

Помнете: в тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да разработите. — Искаме да ни се разкрият тия сили. — Всеки сам може да ги разкрие. (30/ стр. 39)

Из Словото на

Учителя Петър Дънов