ЧОВЕКЪТ –
ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ

Варна, 2024 г.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

ПРЕДГОВОР

Ако любиш Бога ще станеш
господар на себе си.

Който мисли като Бога, става господар на себе си.

За да станем господари на себе си – Бог ни дарява концентрираната мисъл – като стража.

Учителят в третото око, това е единството – това е пътят на самоовладяването.

Концентрираната мисъл господства над трептенията на света.

Един концентриран поток от мисли – променя окръжаващата среда.

Мисъл, която твърдо си утвърдил в своят живот ще стане господар и пазител.

Мисъл с огнен устрем е дух.

Истинският човек е жива, огнена пентаграма.

Господството над себе си е свързано по особен начин с искреността. Ако ти си искрен със себе си – ти проникваш в тъмните сили и ги разлагаш.

Искреността е дълбока и свещена стратегия, но хората все още не я познават.

Ако една тактичност не е чиста Истина – тя е обречена.

Служенето на Бога създава неуязвимост.

Ако ти си в единство с Бог, с Учителя и със себе си – тъмните сили не могат да ти изпратят страх и да те тревожат, и ограбват.

Който е чул гласът на Бога е станал господар на себе си.

Възможно ли е да си господар на себе си – без чисто съзнание?

Който е овладял себе си – Бог му става господар.

Натрупването на Словото е натрупване на Божията сила, която ще те направи да станеш господар на своята карма.

Дяволът бяга от натрупаните светли мисли.

Натрупаният егрегор е най-могъщият чук на Бога срещу злото.

Казвам: Възложи всичко на Словото – Бог.

Словото владее отвътре. Помощта не иде отвън, а отвътре.

Натрупаното слово и Бог са едно и също нещо – това е велико единство.

Чистият е господар на себе си, защото той има концентрирана мисъл, която унищожава света.

Бог е дарителят на концентрираната мисъл.

Що е концентрирана мисъл? – цялата енергия.

Концентрираната мисъл е влияние на Бога.

Концентрираната мисъл господства чрез проникване.

Чрез концентрираната мисъл Бог е на твоя страна.

Ако ние сме концентрирани в Божия път – ще станем господари на себе си.

Концентрираната мисъл убива ума и света.

Концентрираната мисъл, това е работещият Бог за тебе.

Създавай Бог в себе си и ще бъдеш господар на съдбата си.

Елеазар Хараш

Варна – 2024 г.

1.
ЧОВЕКЪТ –
ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ

Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен господар на себе си. Не можеш ли да контролираш мислите си, не си господар и на чувствата си; ако не можеш да контролираш чувствата си, не си господар и на своите постъпки. (2/ стр. 254)

Ученикът на Божествената школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир. (1/ стр. 358)

Който носи Духа в себе си, той лесно се справя с всички обиди и огорчения. (1/ стр. 367)

Да се справя човек с отрицателните си състояния и да реализира добрите мисли и желания, това значи сам да решава задачите си. (1/ стр. 48)

Онзи, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на земята, трябва да има един мощен дух. Аз наричам герой онзи човек, който като носи страданията си в света и да го ударят, пак да се повдигне и като се повдигне, пак да пее. Това е човек с мощен дух.

(3/14:17)

Вие трябва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присъствие в себе си. Знаете ли какъв ще бъде тогава вашият живот? Всички вие щяхте да бъдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикът е маг. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг за гушата и да го души. Този маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този маг, който е в безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този маг, човекът на добродетелта, като влезе в огъня и с него си играе огънят не го гори. (3/11:20, 21)

Разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. (3/6:24)

Добрият човек при всички условия си остава добър. Нищо не е в състояние да измени неговите условия. Заблуждение е, когато мислят за човека, че условията могат да го изменят. Човек сам може да измени себе си. (3/25:10)

За един човек, който е свързан с Духа, животът представлява такова нещо, каквото представляват вълните за един голям океански параход. Той си върви напред, защото тези вълни не представляват за него нищо. Вълните се блъскат в него и се разбиват, но параходът продължава своя път. Всеки човек, който не е свързан с Духа, който не разбира законите, ще се уплаши от тия вълни. (3/29:24)

Да си опитал справедливостта, тъй както тя съществува в живота, това значи след като срещнеш онзи свой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето и да му кажеш: Как си, братко, забогатя ли? Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа. Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с Правдата в живота! (3/31:36)

Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. (3/25:24)

Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия, да има благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! (14/8:26)

В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора само те минават по тесния път. (14/13:37)

Като се позная, че съм човек, трябва при всички изпитания на живота си да служа само на Бога, да следвам само една идея и като мина през всички изпитания, и не се поддам нито по ум, нито по сърце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъв съм. (14/21:22)

И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до Великата Истина.

(14/22:30)

Разумен, чист човек е този, чието сърце не се смущава от условията на живота... (17/ стр. 87)

Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. (17/ стр. 198)

Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. Някой ще каже: Аз се въздържам. Не, разумният човек има едно особено разположение в душата си. (15/ стр. 23)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете й може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание в името на Бога да покаже тази Любов.

(15/ стр. 39)

Силния, идеалния, гениалния човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. (15/ стр. 301)

Човек е само онзи, който изключва от себе си всяко престъпление, всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, всяко лошо действие. Нищо повече!

(15/ стр. 340)

За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прости, това може да направи само силният човек, човекът с воля, а да не прости, това и бабите могат. (15/ стр. 362, 363)

Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения, който може да въздържа ръката си от удряне, който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. (1/ стр. 67)

Да влезе човек в школата и да се радва на успеха си, това значи да е затворил вратата си за външния свят, т.е. за всички смущения, които идат отвън. Затварянето на вратите, или прекъсването на съобщението с външния свят, не е механически, външен процес, но вътрешен, органически процес. (1/ стр. 90, 91)

Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество. Щом ги забележите, пазете се от тях, защото те спъват развитието на човека. Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. (1/ стр. 95, 96)

Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак това не трябва да го смущава. (1/ стр. 172)

Ако някой ви открадне пръстена, който обичате, или някоя книга от виден автор, веднага състоянието ви се изменя. Друг щеше да бъде въпросът, ако вие носехте знанието в главата си или ако бяхте вътрешно богат. Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са устойчиви. (1/ стр. 300)

За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост. (1/ стр. 319)

Православен казва една обидна дума на един евангелист. Последният му отговаря: Благодари, че съм евангелист. Ако не живея с Евангелието, за тая обидна дума щях да те търколя на земята. Силен е тоя човек, защото се държи за Евангелието. Сега и на вас казвам: Дръжте се за новото учение и бъдете силни да издържате на всичко.

(2/ стр. 38)

Може ли тялото да се произнася за своя господар? Може. Тялото е сътворено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага и те го уважават и обичат като добър и умен господар. (2/ стр. 127)

Кои са нормални, естествени прояви на ума и на сърцето? По какво се познава абсолютно здравият? Той не трепва от нищо. Каквото и да срещне на пътя си луд, пиян, човек, мечка минава спокойно, без да му трепне сърцето. (2/ стр. 194)

Желая всички да бъдете силни, не физически, но духовно. Като се натъкне на злото, духовно силният знае как да се бори с него. (2/ стр. 221)

И като умираш, ще бъдеш с усмивка на лице. Невидимият свят ще се отвори за тебе и твоите братя ще дойдат да те посрещнат. (2/ стр. 243, 244)

И Христа поставиха на изпит да видят колко е търпелив. Плюха Го, ругаха Го. Каква мисъл имаше в ума Му? Той гледаше тихо и спокойно на всичко. Той гледаше как римските войници се подиграваха с Него. Той разреши една от най-мъчните задачи. Изпитанията, през които мина Христос, ще се наложат и върху вас. (2/ стр. 348, 349)

Добрият може да слезе в противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. (4/ стр. 21)

...Човек не е всезнаещ. Знае ли той какво има на слънцето? Знае ли той какво всъщност е въздухът? Знае ли на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли какво има в дълбочината на океана? Знае ли какво има в центъра на земята? ...Само онзи може да знае тези неща, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето.

(4/ стр. 135)

Идейният човек живее в чистота, в широчина на своите идеи, в сила, в мощ, във вътрешно разбиране и прилагане на Божествените закони.

(4/ стр. 173)

Да бъдеш идеен човек, това значи да приемаш всички неща с радост, с усмивка на уста, защото съзнаваш, че пътят ти е такъв. (5/ стр. 203)

Ти си търговец, но един ден изгубваш всичките си капитали. Ако си идеен човек, ще повикаш приятеля си, ще му разправиш какво е положението ти, но ще кажеш, че не съжаляваш, понеже пътят ти е такъв... Ако разсъждава така, човек прилага Божествения ум в живота си.

(5/ стр. 203, 204)

Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. (5/ стр. 260)

Кой човек е вярващ? Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се поддава на никакви съмнения. (5/ стр. 262)

Ако хората се занимаваха с Божествената наука, те сами щяха да регулират своя живот, щяха да знаят каква е Волята Божия и щяха да я изпълнят. Който разбира тази наука и я прилага в живота си, той може да се справи с всички удове на своя организъм и да ги управлява. Такъв човек е господар на себе си. (7/ стр. 125)

Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на духа си. Представете си, че някой е внесъл 500 000 лева в банка Гирдап и както се храни, съобщават му, че тази банка е фалирала. Ако запази присъствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер човек с велик морал. (7/ стр. 189)

Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. (7/ стр. 190)

Какво значи да бъде човек свободен? Абсолютно свободен е онзи, който е господар на мислите, на чувствата и на действията си. (9/ стр. 36)

Абсолютно здравият човек е свободен от закона на отрицателното внушение, от всички кармически връзки. Той се е развързал благодарение на закона на Любовта и на закона на Истината.

(9/ стр. 38)

Кой човек познава своя дух и своята душа? Който е дошъл до реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява. Каквито знания е придобил, той може да си служи с тях, може да ги прилага. Обаче ако не познава духа и душата си, човек не е господар на себе си, не може да се управлява. Каквито знания да има, той не може да разполага с тях. Знанията му не са нищо друго, освен украшения, с които ще се кичи само за показ пред хората.

(9/ стр. 110)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. (10/ стр. 72)

Силни хора са онези, които могат да издържат сиромашията. (10/ стр. 91)

Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания пренася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! (11/34:16)

И тъй, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. (12/ стр. 63)

Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. (12/ стр. 236)

Човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. (12/ стр. 248)

Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. (13/ стр. 197)

Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. (14/1:22)

Кой човек е напреднал? Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта. (16/ стр. 8)

Кой е добър човек? Който помни доброто и забравя злото. Ако на такъв човек кажеш сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошите. (16/ стр. 79, 80)

Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. (16/ стр. 92)

Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и Любов... (16/ стр. 120)

Под Любов не разбираме физически преживявания, настроения и чувства, но нещо високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надрасъл физическите условия, който е господар на себе си.

(16/ стр. 129)

Силен човек е онзи, който е запазил своята първоначална светлина на ума, която Бог е вложил в него. (17/ стр. 88, 89)

Един ден, когато станем господари на своето тяло, ние ще познаваме всички свои клетки и те ще ни познават, и служат. Тия клетки са живи душички, които някога ще образуват организма на едно велико братство, в което и вие ще живеете по любов с тях... Организмът на такъв човек ще бъде съвършен и ще се подчинява на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. (17/ стр. 119)

Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си.

(17/ стр. 187)

Можем ли и ние да станем ангели? Можете. Кога? Когато се преобразите не само по ум, но и по същество. В България има много ангели по ум, но по същество няма нито един. Да бъдеш ангел по същество, значи като изгубиш всичкото си богатство, да останеш тих и спокоен и да кажеш: Благословен Господ! Бог даде, Бог взе! Умре някой твой близък, да кажеш: Благословен Господ! Бог разруши старата къща, ще даде нова.

(18/ стр. 17, 18)

Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. (18/ стр. 147)

Христос казва: Който слуша моите думи и ги изпълнява, ще го уподобя на разумен човек, построил къщата си на камък. Това значи, че външните изпитания ще дойдат, но той няма да се поколебае в онова, което е решил в себе си.

(18/ стр. 199)

Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота. От този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство. И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. (19/ стр. 200)

Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота... В него търпението е силно развито. (20/7:12)

Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: Тия страдания са на място. (20/18:26)

Първото нещо: силен човек е този, който влада ума си. Трябва да владате ума си! (20/31:32)

Който има Любов към Бога, той лесно се справя и със сиромашията, и с богатството. В сиромашията той изпитва едната страна на Любовта, а в богатството другата. За човека на Любовта сиромашията не може да служи като спънка в живота му. Той знае, че като осиромашее, дават му се условия да забогатее. Като изгуби знанията си, дават му се условия да придобие нови знания.

(21/ стр. 54)

Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в рая... Когато човек дойде до положение нито да гаси свещите на своето съзнание, нито да ги пали, той е влязъл вече в правия път. (21/ стр. 81, 82)

Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават, но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. (23/ стр. 19)

Високоорганизираният човек не губи присъствие на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира. (24/ стр. 65)

Идейният човек... Той никога не се обезсърчава. Че три дена гладувал, че нямал обуща на краката си, че хората го хокали, той всичко побеждава заради идеята, която носи в себе си.

(24/ стр. 134)

Има една красота, която човекът на бъдещето носи. Този човек, който сега носи мекотата в себе си и има чиста мисъл, той има красота. Трябва да се сравни този човек със сегашния да видите разликата в какво седи. Този новия човек, него няма да го смущава една дума. Този новия човек сиромашията няма да го смущава. Този новия човек болестта няма да го смущава. Този новия човек трудности няма да го смущават.

(25/ стр. 252)

Адептите знаят изкуство то да излизат от тялото си, когато пожелаят. Те отиват на различни места, обикалят из пространството, а тялото си оставят на някой брат да го пази. От религиозна гледна точка човек не може да се нарече вярващ, докато поне веднъж не е излизал от тялото си и с духовното си тяло се качи в разумния свят да се свърже с възвишените и разумни същества.

(27/ стр. 12)

Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно. Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост. Съзнателният и разумен човек не греши, затова и не остарява. (27/ стр. 39, 40)

Когато всички мисли и чувства в човека са в хармония, той може да бъде в хармония и със своите близки. Този човек наричаме син на светлината. (27/ стр. 122)

Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка.

(27/ стр. 204)

Който е господар на своите мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е истинският човек. (27/ стр. 241)

Роденият от Бога не греши, т.е. не къса връзката си с Божест-веното начало, от което идат енергиите на живота. Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек. (27/ стр. 280)

Според мене, силен, благороден човек е този, на когото мислите, чувствата и постъпките са прави. На такъв човек може да се разчита, от него излиза доброто. (27/ стр. 321)

Който има будно и чисто съзнание, живее в абсолютна чистота и святост. (28/ стр. 227)

Любещият понася лесно страданията. Дали са големи или малки, за него е безразлично.

(28/ стр. 306)

Какво по-хубаво от това да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. (19/ стр. 140)

Малцина са влезли в скришната си стаичка. Който влезе в тая стаичка, става господар на себе си и възкръсва. (30/ стр. 137)

Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот. (28/ стр. 261)

2.
ОТ ЧОВЕКА ЗАВИСИ

Казвам: Всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. (3/32:31)

Човек... Природата всеки ден му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува както трябва. От него зависи какво ще направи с тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия? — Щом каже така, енергията се разпръсва. (4/ стр. 8)

Ама условията в живота заставили човека да сгреши, да извърши някакво престъпление.Това е философия, която не оправдава човека. При всички условия на живота човек може да бъде чист — от него зависи. Щом иска да бъде чист, той може да запази чистотата си. (5/ стр. 212)

Човек сам създава ада, сам създава и рая. Всичко зависи от човека. (5/ стр. 269)

Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пък зависи от вас. (6/ стр. 46)

Човешкият език — това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. (6/ стр. 181)

Човек сам си внушава и добри, и лоши неща, вследствие на което от него зависи успехът или неуспехът в неговите работи. (7/ стр. 81)

От вас зависи да поставите живота си на устойчива или неустойчива основа. (10/ стр. 17)

Във всеки живот има неща, които са определени да станат и са неизменяеми, а има неща, които са определени, но може и да не станат. Те зависят от нас, ние можем да ги изменим. Има, за пример, такива хиромантически знакове по ръцете, които ние можем да изменим. Ако линията на живота на едната ръка на някого е скъсана, а на другата е цяла, значи, че около 40-50 годишната си възраст той ще умре. Но ако реша да живея един добър, хармоничен живот и взема мерки за това, тогава ще мога да изменя тази скъсана линия на ръката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Следователно има неща, които могат да се избегнат. Следователно сегашната карма, която имате, може да я измените, да я преодолеете, да я смекчите.

(11/27:19, 20)

Съвременните хора... трябва да знаят, че 99% от всички неща зависят от вътрешното разбиране на човека, а само едно от стоте зависи от природата. (13/ стр. 11, 12)

Злото в човека може да трае една секунда, една минута, един час, един ден, една седмица, един месец, една година — от вас зависи да се продължи ли времето на злото, или да се съкрати.

(14/16:26)

Какъв ще стане човек, това зависи от неговата вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. (16/ стр. 27)

Вие очаквате щастието и спасението си някъде отвън, без да подозирате, че това зависи от вас, от вашия ум. (18/ стр. 150)

От човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиши се крият в него, или за дълго време още да ги остави в спящо състояние. (24/ стр. 12)

Любовта е за мене сила, която работи за моето добро. Злото е сила, която работи за моето разрушение. От мене зависи да възприема едното или другото. Аз съм независим. (25/ стр. 268, 269)

Съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. (27/ стр. 198)

— Тежък е животът ми. — Ти си го направил такъв, от тебе зависи да бъде лек. (27/ стр. 262)

Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека — от него зависи да ги изнесе навън и да ги използува. В това отношение човек представлява склад от запасни сили и енергии, които чакат момента на своето проявление.

(28/ стр. 128)

Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми. — Човек може да надделее на всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. (29/ стр. 117)

Всичко зависи от добрата воля на човека. Искаш да си добър, ставаш добър; искаш да си лош, ставаш лош. (30/ стр. 195)

3.
ЧОВЕКЪТ –
ТВОРЕЦ НА СВОЯТА СЪДБА

Човек сам пише съдбата си. (7/ стр. 102)

Стихът “Бог е Любов” съдържа творческа сила в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, той всеки момент расте и се развива. Той сам твори съдбата си. (5/ стр. 32)

Задачата на човека е да си изтъче един доброкачествен организъм. Това означава, че човек е творец на своята съдба. От него зависи бъдещето му. Бъдещето на човека... зависи от това, какъв организъм той ще си изработи и какво самият организъм ще изработи. (4/ стр. 127)

Едно е важно за човека днес: той не трябва да мисли как може да отмени лошите условия, които му се готвят, но да работи върху себе си съзнателно с цел да приготви добри условия за своето бъдеще. Тези добри условия ще го поставят при същите условия и в невидимия свят. Ако води непорядъчен живот, без да иска, той си приготвя лоши бъдещи условия, които ще го заведат в ада, в тъй наречената тринадесета сфера на земята. (4/ стр. 141, 142)

Не се оплаквайте от съдбата си, но работете. След време съдбата ви ще се усмихне. (6/ стр. 167)

Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование в Бога... Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят... (8/ стр. 83)

Само разумният може да бъде господар на съдбата си. — Защо? — Защото той познава законите на живота и природата. Тези закони не са механически. Законът подразбира нещо разумно. (10/ стр. 154)

Нямаш право да говориш за слабостите си и да се извиняваш с тях. — Роден съм със слабости. — Това са празни думи. — Условията са тежки. — И това са празни думи. — Майка ми ме родила със слабости, условията ме създадоха такъв. — Нито едното е вярно, нито другото. Ти сам се създаде такъв. Ти сам създаде своята съдба.

(10/ стр. 209)

Сега аз в своите изследвания имам факти, които показват, че човек в няколко години може да измени своя живот, може да измени своята съдба. (11/15:14)

Вие можете да бъдете такива, каквито искате, а законът говори: Вие можете да измените вашия живот, у вас има сили. (20/8:17)

На какво може да бъде господар обикновеният човек? — На съдбата си и на своите задачи.

(27/ стр. 189)

Ако от изгряването на слънцето до залязването му ти прекарваш деня добре, отнасяш се с всички хора и животни правилно, и следният ден ще бъде за тебе добър. Ако предния ден не си жи-вял добре, и следния няма да живееш добре. От тебе зависи да си създадеш добро или лошо бъдеще. Затова именно казват, че човек сам кове съдбата си. (27/ стр. 227)

4.
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕКА

В човека са вложени всички възможности. От него се иска само да прилага Любовта. (19/ стр. 59)

Във всички същества, излезли от Бога, са вложени възможности да станат велики. Използувайте тези възможности. Ако не сте ги използували разумно и сте попречили на Божествения план, вие ще станете нещастни. (18/ стр. 140)

Често хората грешат, защото търсят щастието си вън от себе си. Те не подозират, че щастието е в самите тях, в Любовта, като първа възможност, вложена в тяхната душа. Дай път на Любовта и ти ще бъдеш щастлив. (18/ стр. 140)

Хората не се раждат учени, но се раждат с възможности да бъдат такива. И умни не се раждат, но се раждат с възможности да бъдат умни. Човек не се ражда добър, но с възможности да бъде добър. Всеки човек трябва да работи, да развива вложените възможности в себе си. Само така той ще създаде от себе си това, което възможностите изискват. (18/ стр. 178)

В този великия живот пък се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието — то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието — то е бъдещият човек — възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. (14/14:17)

Всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. (14/14:17)

Мислите ли, че Бог, Който е толкова умен, Който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. (14/2:18, 19)

Слабите хора аз ги наричам хора на лъжата. Това са хората, които са сгрешили, но не искат да изправят погрешките си. И най-слабият е толкова силен, колкото и Учителят. (2/ стр. 338)

Богатството на човека е вложено в самия него. Няма същество по-богато от човека. И най-престъпният човек съдържа в себе си грамадна енергия, която ако той използува правилно, може и светия да стане. (17/ стр. 87)

Имали ли сте опитността да излезете от тялото си и да се върнете отново в него? Това е една от възможностите на човека, с която малцина разполагат. (2/ стр. 291)

Някой иска да стане маг, да си служи с магическа пръчица. Каквото пожелае, да махне с пръчицата и да го придобие. И това може да стане, но ако се освободите от користолюбието, от съмнението, от подозрението и от тщеславието.

(2/ стр. 105, 106)

Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. (6/ стр. 123)

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство. И най-бедният с това богатство може да се справи с беднотията си. С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие... Като ви наблюдавам, аз се чудя как не сте могли досега да използувате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. (10/ стр. 186)

Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. (14/14:30)

Колкото слаб и малък да е човек, той крие в себе си Божествена енергия, която го прави мощен и велик. Благодарение на тази енергия той може да видоизмени своето съзнание. (27/ стр. 64)

Няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато престанал да работи. (27/ стр. 195)

5.
ВРЪЗКА С БОГА

За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. (13/ стр. 47)

Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. (5/ стр. 260)

Ние разрешаваме отношенията си към Бога, връзката си с Бога. Каква е тази връзка? Тя е връзката, която ще освободи човека от онова материално робство, от онзи вътрешен гнет, под който се намира. Тази връзка ще даде простор и свобода на неговия ум, на неговото сърце, простор и възможности на неговата душа и сила на неговия дух, за да се прояви. (3/5:12)

Да служим на Бога, значи да служим на безсмъртното, на вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни.

(3/27:12, 13)

Сега запитайте се кой е ваш глава. Ако кажете, че е Господ, бих се радвал. Турете Господа начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас двоумение, страх, трепети, ще имате воля, ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. (8/ стр. 39, 40)

Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. (8/ стр. 70)

В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последната минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. (8/ стр. 84)

Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему другояче пак ще се слугува, но на кого? На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден... Аз не искам да слугувам на Господа. Щом не искаш да слугуваш на Господа, ще имаш друг господар. Искам да бъда свободен. Лъжете се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен. (8/ стр. 129)

За да можем да регулираме туй чувство страха, трябва напълно да се обосновем на Божествения закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. (8/ стр. 173, 174)

Намерите ли Господа, ще придобиете устойчивост... (12/ стр. 170)

Бог, Който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот... (14/7:20)

Когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствувате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност, каквато никога не сте чувствували. (14/9:20)

Значи има Един, Който може да внесе в тебе сила. (14/25:33)

Бог дава сила, Бог дава знания на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата Воля. (14/28:25)

Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог... Следователно когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. (15/ стр. 49)

...Като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили. (15/ стр. 303)

Кого да слушаме? Себе си ще слушате, защото там е Бог. (16/ стр. 32)

Единственото нещо, което препоръчвам на всички, е да пазите вътрешната връзка с Бога. Само тя ще внесе сила в живота ви и ще го осмисли. Нужна ви е връзка с Бога нищо да не ви смущава, от нищо да не се колебаете. (18/ стр. 221)

Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. (27/ стр. 214)

6.
ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

Велика наука е да познаете себе си! Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. (4/ стр. 50)

Казвам: Тази свещена книга трябва да се изучава. За това нещо и старите гърци са казали: Човек трябва да се познае. Тази написана книга е самият човек. (14/11:22)

Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. (3/14:14)

И вие трябва да дойдете до това изкуство, да познавате себе си. И когато у вас се зароди това познание, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили. Тогава и вашите желания напълно ще се постигнат. (3/14:14)

Като говоря за топлина в живота, подразбирам онази топлина, която не иде от човешката, но от Божията Любов, която преобразява човека и му дава условия да познае себе си. (7/ стр. 18)

Като не познава себе си, човек е готов да се унижи... без да съзнава какво богатство, какви дарби и способности крие в себе си. (7/ стр. 18)

Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинското себепознание. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм. (1/ стр. 118)

Ученикът трябва да познава състава и свойствата на веществата, които съставят неговия организъм; той трябва да познава и силите, които се крият в него. (1/ стр. 87)

За да разбере и познае себе си, човек трябва да се върне към първичните движения, които подразбират отношения на абсолютна чистота и безкористие. (1/ стр. 337)

Велико нещо е да разбере човек аза в себе си. Той е лъчът, който иде от Бога. (2/ стр. 114)

Велико нещо е да познаеш една своя мисъл, едно свое чувство. (2/ стр. 252)

Ако искаш да намериш себе си и да се познаеш, намери най-голямото зло, което живее в тебе. После съсредоточи се и потърси най-малкото добро. Щом го намериш, в тебе става голям преврат. (2/ стр. 279)

Човек се нуждае от истинско, положително знание. Само така той ще дойде до вътрешното познание на себе си. (2/ стр. 315)

Няма по-велико нещо от това човек да познава себе си... (2/ стр. 315)

Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито в душата на човека. Само това нещо трябва да се реализира. А тъй, да познава човек своите недъзи, това не е самопознание. Тъй щото самопознаването подразбира разкриване на човешката душа, да знае човек какво може да направи. (4/ стр. 157)

Познай себе си! Това е великата задача в живота на всеки човек. Да познаеш себе си, значи да познаеш Бога, т.е. да познаеш Божественото в себе си. (17/ стр. 144, 145)

Да се отречеш от стария живот на престъпления, това значи да се отречеш от себе си. Да се откажеш от туй низкото себе, себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза. От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво? Онова възвишеното, благородното, което въздига човека.

(15/ стр. 243)

Ако ти си слуга при един лош господар, при него може да познаеш себе си, да разбереш има ли Божествена Любов в тебе или не. Ако ти можеш да издържиш на опърничавия характер на твоя господар, ще разбереш каква е твоята любов... (15/ стр. 501, 502)

Противоречията се крият в човека, в неговите вътрешни чувства, в това, което той е складирал в своето подсъзнание. За да разбере това, човек трябва да познава естеството си.

(5/ стр. 138, 139)

Има недъзи у човека, които са създадени отпреди няколко поколения. Също така има добродетели у човека, които са създадени от хиляди години насам. Ученикът трябва да познава произхода на недъзите и на добродетелите си, да знае по какъв начин да работи с тях. Познай себе си казва Сократ. Това се отнася за всеки човек, специално и за ученика. (5/ стр. 265)

Колкото по-възвишена е човешката мисъл, толкова по-голяма е връзката й с духа; колкото по-благородни и чисти са човешките чувства, толкова по-голяма е връзката им с душата. Да познава човек проявите на духа и на душата си, това значи да познава себе си. (9/ стр. 110)

И тъй, за да познае духа си, човек трябва да мисли право, да желае и да се стреми към целта си. (9/ стр. 110)

Когато се стреми да реализира известна идея, човек придобива големи знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането й, а същевременно изучава себе си. Затова е казано още от старите гърци: Познай себе си! (9/ стр. 122, 123)

Като ученици, вие трябва да дадете права насока на енергиите си, да не се подпушвате. Всяко подпушване води към страдания, които отклоняват човека от правия път. Затова именно старите философи са казали, че преди всичко човек трябва да работи съзнателно, да познае себе си. Да познае човек себе си, това значи да познае скритите сили в своя организъм, да научи законите, на които те се подчиняват. (9/ стр. 225, 226)

Докато не познае себе си, човек не може да се справи с окръжаващата среда. (9/ стр. 226)

Като познае себе си, човек е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания.

(10/ стр. 67)

В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. (12/ стр. 88)

Люби, жив бъди това изречение, тази мисъл осветява пътя към Великата Мъдрост. Само по този начин ще познаете себе си, ще разберете своите стремежи. (13/ стр. 78)

Всеки говори за себепознанието, но като се натъкне на известно изпитание, вижда, че не се познава. (16/ стр. 117)

Когато се казва познай себе си, това значи: познай онази специфична черта, която те отличава от другите същества в колектива. (19/ стр. 162)

Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят заради него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си при всички случаи на живота си. (20/16:8)

Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможностите, които живата природа е вложила в тебе това е една от важните задачи в развитието на ученика. (20/20:5)

Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му. (27/ стр. 178)

Временни, преходни и безполезни неща има в човешките мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от вечните. (28/ стр. 182)

Познай себе си. Тази мисъл крие в себе си учението за душата. Да познае човек себе си, това значи да отвори книгата на своята душа и да чете. Там той ще намери тайните на Битието. Светото Писание съдържа по-малко тайни от това, което Бог е написал в човешката душа. Четете написаното във вашата душа да видите как са живели всички живи същества, всички ангели. Само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас. (28/ стр. 334)

7.
САМООБЛАДАНИЕ
И САМОВЛАДАНЕ

Казвам: Самообладание се иска от човека.

(2/ стр. 344)

Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущенията, безпокойствата. Следователно от вас се иска самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. (1/ стр. 47)

Като работите върху себе си, вие се натъквате на мъчнотии, които можете да понесете със самообладание. Ето защо човек трябва да има самообладание, лесно да се справя с гнева, с обидите и униженията. Който може да се владее, той е постигнал много нещо. (9/ стр. 215, 216)

Не можеш да бъдеш ученик, ако нямаш самообладание. Какъв смисъл има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш разположението си? Щом се разгневиш, ти ще изгубиш всичко, което си придобил. (9/ стр. 216)

И тъй, когато се препоръчва на човека самообладание, това подразбира вътрешна хармония между мислите и чувствата му. (9/ стр. 264)

Често човек трепва, стряска се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действуват в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. (1/ стр. 65)

Няма по-голямо благо за човека от това да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център в друг. Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да туря в действие и как да ги заставя да работят.

(1/ стр. 115)

Щом мъчнотиите и страданията дойдат при вас, веднага кармата ви става тежка и губите всякакво самообладание. И наистина най-трудната наука в света е самообладанието. Най-мъчно човек влада себе си. След като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десет пъти ще побелее главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мъчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременните хора едва са във въведението на самообладанието.

(4/ стр. 181)

Съвременното човечество е влязло в нова област, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата област изисква от хората и пълно самообладание. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могат да се самообладават. Обикновеният ученик едва има понятие, какво нещо е самообладанието. (4/ стр. 183)

Самовладането е наука за светиите, за адептите, за великите Учители в света. Но и учениците на окултизма отчасти поне трябва да прилагат самовладането в живота си. И те трябва да имат светлина върху въпроса за самовладането.

(4/ стр. 183)

Нещастията, които сполетяват съвременния човек, се дължат на това, че той не може да се самообладава. (4/ стр. 183)

И тъй, ще знаете, че законът за самовладането е в зависимост от закона за движението. Който не може да владее краката си, той не може да владее и своите умствени способности. Ученикът трябва да владее движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надясно — наляво, той няма хармония между ума и сърцето си, между мислите и чувствата си, вследствие на което заболява от неврастения. Като ходи, някой човек удря силно с петите си и предизвиква голямо сътресение на гръбначния си стълб. Това сътресение се предава и на главния мозък. Човек трябва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стъпва. (4/ стр. 189, 190)

Понеже вие влизате в света, трябва да владеете органите си, клетките си, да имате самообладание както моряците. Наблюдавайте някой моряк какво спокойствие, какво самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, връзва, развързва въжето, не се смущава, че наоколо му и под нозете му всичко се люлее и вълнува. Този моряк има присъствие на духа. Ако е някой неопитен, той не може да се качи на мачтата. Та казвам: Вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. Като се качите на една такава мачта, трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. (6/ стр. 204)

Трябва да се самовладаме. Няма да губите своята енергия в света. Този свят е само на препъване. Всякъде ще ни спънат, понеже ще ни изпитват. Ще се спрем. Светът е само за учение.

(11/13:6)

На ученика е нужно самообладание. Чрез самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение на отношенията между приятелите му. Човек трябва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Без това качество той не може да прогресира. (13/ стр. 216)

Аз мога да ви представя ред автори, които са препоръчвали разни методи за самообладание, но тия методи не са дали нищо досега. Защо? Защото у хората днес липсва Любовта. (20/27:21)

Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. (24/ стр. 46)

Самообладанието е качество на духа. Придобие ли самообладание, човек е постигнал много нещо. (42/ стр. 47)

И тъй, самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие.

(24/ стр. 48)

Днес страданията на хората идат точно навреме и на място. Чрез тях те придобиват самообладание. (24/ стр. 48)

Като ученици, препоръчва ви се да работите за придобиване на самообладание. Чрез самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. (24/ стр. 51)

Човек... трябва да развие такова самообладание, което да преодолява на всички болки.

(24/ стр. 50)

Някой път ще дойде някаква мисъл неспокойна, не мислете, че то зависи от вас. То е посторонно. Научете се да се самовладате. Всеки един от вас трябва да стане силен. (25/ стр. 131)

Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. Всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил — Господа. (28/ стр. 233)

8.
ХАРАКТЕРЪТ В ЧОВЕКА

Като ученици на живота, от вас се иска работа да развивате своите дарби. Това можете да постигнете само когато сте в хармония с разумната природа. При това положение можете да станете виден музикант, художник, философ, учен и т.н. Обаче най-голямото постижение за човека е да си изработи характер, т.е. да се пресъздаде по нов, съвършен начин. Постигне ли това, човек е осмислил живота си. Добрият характер подразбира култивирани мисли и чувства и проявени добродетели. (9/ стр. 219)

Величието на човека в света трябва да се прояви в неговия характер. (3/17:7)

Казват за някого, че има характер. Има характер, но само той знае как го е създал. Не е лесно да създадеш характер или да преобразиш характера си. (1/ стр. 387)

...При служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти при тия условия трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога. (3/7:25)

Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. (1/ стр. 36)

За да създадете характер в себе си, изпълнявайте обещанията си. (1/ стр. 75)

Та първото нещо, което е необходимо за вас, е филтрирането, пречистването, за да придобиете ония елементи, които са нужни за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. Няма друг начин. Този е правилният път за развиване. (6/ стр. 24)

Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. (1/ стр. 279)

Ако линиите на челото, на носа и на брадата са повече отвесни, отколкото легнали, имате човек с установен характер. Каквото намисли да прави, той го постига. Той не се лакоми за много неща изведнъж. Едно нещо намисли и пристъпва към реализирането му. След това започва друго нещо. Той не се колебае в мислите и чувствата си. (2/ стр. 26)

Имаш да дължиш 20 хиляди лева. Казваш: След десет дена ще ти ги платя. Каквото кажеш, това правиш. След десет дена изплащаш дълга си. Това е характер. Скарваш се с някого, но казваш, че след пет дена ще се примириш. Ако наистина се примириш след пет дена, ти си човек с характер. Ако след пет дена не се примириш и още повече развалиш отношенията си, ти не разбираш живота. (2/ стр. 347)

За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? (3/4:8)

Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (4/ стр. 38)

Ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. (4/ стр. 133)

Човек още не е минал през всички процеси на живота да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер като морално същество. (4/ стр. 133)

Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. (4/ стр. 138)

...И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. За пример, представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята също и три дни не сте яли. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята й нова, модерна, с панделки, шапката и обущата й нови. Можете ли в този момент да почувствувате нейната радост, без да ви стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер.

(6/ стр. 28)

Човешкият характер пък се познава по издръжливостта. Поставете човека в мъчнотии, за да познаете силата на неговия характер, развитието на неговия ум и благородството на сърцето му. (7/ стр. 126)

Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания, те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. (8/ стр. 73)

Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. (8/ стр. 78)

Да мислиш зло, да си отмъстиш, да одумваш това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. (8/ стр. 81)

Външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас той е именно ценното. (8/ стр. 83)

Нямаш благороден характер – придобий го.

(8/ стр. 160)

Всичко, което постоянно се изменя, наричаме сянка. За пример, ако характерът на човека постоянно се мени, той е сянка на истинския характер. В този смисъл когато казваме, че някой човек има характер, подразбираме нещо постоянно, устойчиво, неизменно. Характерът може да се уподоби на извор, който тече десетки, стотици години, без да измени качеството на водата си. Колкото време и да извира, както и да се менят условията, водата му остава чиста и неизменна. Това значи човек с характер. В него умът, сърцето и волята му през всички времена и епохи остават едни и същи. (9/ стр. 169, 170)

Тъй щото проявите на човешкия характер могат да бъдат различни, но по естество характерът не трябва да се изменя. Щом характерът на някой човек се изменил, това показва, че в естеството му е влязъл някой чужд елемент от низък уровен. За да се върне в първото си положение човек трябва да изхвърли този елемент от характера си. (9/ стр. 170)

За да не изпада в областта на сенките или на нереалността, човек трябва да се кали, да изработи в себе си характер. Ето защо от човека се искат две неща: сърцето и умът му да бъдат устойчиви. С други думи казано: човек трябва да има ум и сърце, които да се проявяват по различен начин, но никога да не се изменят. (9/ стр. 170)

Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Само чрез тях човек може да създаде в себе си характер. Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начин вие ще въздействувате върху съзнанието си така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота си. (13/ стр. 44)

Човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. (14/10:11)

Характерът на човека се показва само при условия, дето неговата воля може да се прояви.

(15/ стр. 363)

...Ще добиете онези велики добродетели. Само така ще може да си създадете характер на един ангел. Знаете ли какъв е характерът на един ангел? По лицето ви, в очите ви ще се чете една мекота. (15/ стр. 507)

Човек постига своя идеал само ако има твърд, непоколебим характер. (16/ стр. 132)

Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. (20/28:19)

Ще работите вътрешно, скрито в себе си, тъй както скрито, незабелязано за другите работи и самата природа. Ще работите така, докато съградите в себе си един солиден характер. (20/28:26)

Та казвам: Когато имате една груба черта в характера си, може да я смекчите с някоя мека дума. Да имате една мека дума като смекчаваща.

(25/ стр. 186)

Само онзи може да се нарече истински човек, който има в характера си поне една основна черта, която не се изменя при никакви условия нито в живота, нито след смъртта. Няма ли такава черта в характера си, той не е още истински човек. (27/ стр. 325, 326)

Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания... Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот.

(28/ стр. 262)

Има неща в света, които всеки може да ви вземе пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите добродетели, вашият характер. (28/ стр. 262)

Характерът подразбира устойчивост. Тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който при всички условия на живота е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност.

(30/ стр. 19, 20)

9.
ВОЛЯТА В ЧОВЕКА

На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица това е разумната воля на човека. (1/ стр. 67)

Да работи човек върху себе си, това значи да приложи своята разумна воля в действие.

(1/ стр. 52)

Волята е детето на ума и на сърцето... Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Като знаете това, възпитавайте ума и сърцето си да родят разумно и добро дете. (1/ стр. 52)

Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от Любовта. (1/ стр. 144)

Какво представят недъзите? Те са болезнени състояния на ума и на сърцето. За да се справите с тях, природната хигиена препоръчва приложение на разумната воля. (1/ стр. 238)

Всеки може да възпита своята воля така, че в даден момент да може да регулира всички мъчнотии. Като ученици, мъчнотии в окултната школа са предвидени, за да калите вашата воля.

(11/ стр. 18)

Именно в преодоляване на мъчнотиите ще калите волята си. (11/10:11)

Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички и стари, и млади. (1/ стр. 35)

Ако не можете да спите спокойно, приложете волята си да се научите да спите добре.

(1/ стр. 63)

Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. (1/ стр. 63)

Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство в човека. То е животинско чувство, което се преодолява със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. (1/ стр. 89)

Колкото по-дълга е линията на брадата, толкова по-силна е волята на човека... Работете върху брадата си да се усъвършенствува. Иначе вие може да имате добри желания, добри мисли, но нищо няма да постигнете. За постигане на добрите мисли и желания е нужна силна и разумна воля. (2/ стр. 26, 27)

Мнозина се питат: Защо не мога да реализирам желанията си? Защото волята ти е слаба, защото брадата ти не е добре оформена. Това не трябва да ви обезсърчава. Човешкият дух е работил хиляди години и още много има да работи.

(2/ стр. 27)

Всеки ден работете и върху волята си да я усилвате. Ако волята ви е слаба, кажете си: Утре като стана от сън, веднага ще отида за вода. Щом се събудиш, не се обленявай. Стани, вземи стомната и иди за вода. Какво ще кажат хората за нас? В дадения случай мнението на хората не е важно. Ако се съобразявате с тяхното мнение, ще поставите едно препятствие пред волята си...

(2/ стр. 27)

Волята взема участие и при страданието, и при радостта. Който няма воля, не може да се освободи от страданието. Колкото и да мисли, мисълта не може да го освободи от страданието.

(2/ стр. 33, 34)

Щом имаш воля, и в дъното на ада да влезеш, сам можеш да се освободиш. (2/ стр. 34)

Като ученици, работете за усилване на волята си... Като дойде една добра мисъл в ума ви, не я отлагайте. Ако искате да усилите волята си, веднага приложете мисълта. (2/ стр. 87)

Не дръж палците си скрити между другите пръсти. Ако ги криеш, волята ти ще отслабне.

(2/ стр. 87)

Болестите са необходими за каляване на волята. (2/ стр. 87)

Силната воля подразбира твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив.

(2/ стр. 313, 314)

Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо. С въображението си започваш са мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворници, на бедните раздаваш хляб и т.н. Всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за добро и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от тебе може да излезе нещо. (6/ стр. 28)

Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. (6/ стр. 95)

В окултната наука се изискват от ученика няколко условия (сили). Най-първо той трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действува. Има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. (6/ стр. 152)

Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат, някои се знаят, някои не се знаят.

(6/ стр. 152)

Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. (6/ стр. 152)

За да прекарате един разумен живот на земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силната воля е пък разумната воля. (6/ стр. 152)

Ако направите един малък опит всеки ден да калите вашата воля като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да не се подчини на туй усилие на вашата воля. (8/ стр. 128)

И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. (8/ стр. 139)

Някои казват: Аз имам воля. Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търколи надолу, но то не може да върви нагоре към върха. От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре. По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления.

(8/ стр. 139, 140)

За да прояви разумната си воля, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки. Тъй щото не е достатъчно човек да има желания, но желанията му да бъдат организирани, т.е. да знае защо желае едно нещо, как може да го реализира и какъв ще бъде резултатът на даденото желание. (9/ стр. 23)

Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влияние на ума или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобиете повече опитности. (9/ стр. 149)

...Какво представя тоягата? Тя не е нищо друго, освен разумната човешка воля. Прилагайте волята си разумно, както Мойсей своята тояга, за да постигнете всичко, каквото желаете. Жива е била тоягата на Мойсей, жива е и вашата воля. Тя показва правата посока на движението. Разумната човешка воля, т.е. магическата пръчица или правата линия, показва на човека как трябва да мисли, чувствува и действува, как и накъде трябва да се движи. (9/ стр. 228, 229)

Казва се, че човек трябва да има воля, за да се справи със страданията. (10/ стр. 47)

Силна воля е онази, която е заквасена с Любовта и Светлината на Бога. (10/ стр. 47)

Ако си свободен, ще знаеш, че работиш със собствената си воля. (10/ стр. 48)

Умът трябва да бъде два пъти по-силен от волята, волята трябва да бъде два пъти по-слаба от ума. Ако волята е два пъти по-силна от ума, не можете да бъдете човек, ще бъдете човек животно. Всички хора развиват волята си. Силата на волята трябва да се изрази в ума, в разумността. Под силна воля разбирам разумност. Следователно ако искате да бъдете разумен човек, умът ви трябва да бъде два пъти по-силен от волята.

(10/ стр. 88)

От цялата беседа искам да остане във вас следната мисъл: силата на вашето сърце и на вашия ум да бъдат еднакви, а силата на вашата воля да бъде два пъти по-малка от силата на сърцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеален живот, към който се стремите. (10/ стр. 88)

Вие имате един недостатък ето един случай да калите вашата воля. (11/17:21)

Волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението по друг начин. (11/18:17)

Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. (11/18:17)

...Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали... И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество... Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: Като вас ученици няма! Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля.

(11/18:27, 28)

Та първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привлечете противоположни влияния и да си объркате сами пътя.

(11/18:27, 28)

Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ... Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на 1/2 километър вън. Излез! Болен, неболен излез. Ще упражняваш волята. (11/18:28)

Аз наричам волев човек този, който като си тури един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример. Това е идеал!

(11/22:11)

Като четете окултни книги, ще видите, че там в разни форми е предсказано, че учениците на 19-ти и 20-ти век ще бъдат подложени на големи изпитания. За да издържат на тези изпитания, те трябва да имат силна воля. Волята се засилва и с ред упражнения и опити. Мъчнотиите, изпитанията ще бъдат повече вътрешни, отколкото външни. (13/ стр. 120)

Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без Любов волята нищо не може да направи. (16/ стр. 75)

Волята е дете на ума и на сърцето. Следователно когато казват за някого, че волята му не е възпитана, това значи, че умът и сърцето му са невъзпитани. Щом те са невъзпитани, и детето, родено от тях, ще бъде невъзпитано. (16/ стр. 121)

Велико нещо е да имаш воля. Това значи да се издигнеш над условията нищо да не те засяга.

(18/ стр. 201)

Съвременните хора минават за културни, за учени. Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. Защо? Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. (18/ стр. 201)

Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля. Едно от условията за развиването на силната воля е чистият живот. (20/18:13)

Ние казваме: диамантена воля трябва. (20/18:26)

Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер... По-нататък вие ще имате по-мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. (20/32:17)

Научил си се да пушиш тютюн. Ще си кажеш: Аз сега ще опитам волята си, няма да пуша. Като кажеш, че няма да пушиш, ще ти притъмнее на очите, 20 пъти ще ставаш, ще се разхождаш из стаята, ще пухтиш, слугинята ще хокаш, жена си ще хокаш... Не, ще бъдеш тих, ще си кажеш: И без тютюн мога. Вземи си едно кило череши вместо една цигара. Ама не си научен тъй ще се научиш, нищо повече! С това ще се уякчи вашата воля. Или имате друг недостатък: нетърпелив сте. Ще упражните волята си, ще кажете: Ще бъда търпелив! Някой път някой иска да ви предизвика нещо. Ще се стегнеш в този случай, ще гледаш да победиш. Ако не можеш да издържиш, зарадвай се, кажи си: Вторият път ще видя къде е неприятелят. Тъй три-четири пъти ще опитваш, докато вземеш надмощие. Всичките недъзи, които имате, са дадени, за да калят вашата воля. (20/34:14, 15)

Волята е в състояние да развърже гордиевия възел, който никой досега не е могъл да развърже. (23/ стр. 20)

Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този, който има Любов. Воля без Любов не може да се прояви. Дето има Любов, там може да има воля; дето няма Любов, никаква воля не може да има.

(27/ стр. 167)

Като регулира мислите и желанията си, човек калява своята воля. (28/ стр. 126)

Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи бос и окъсан, че боледува нищо не го плаши. Ще кажете, че днес дрехите и обущата са скъпи, че животът е тежък. За волевия човек и това не е страшно.

(28/ стр. 131, 132)

10.
МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
НА ЧОВЕКА

И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трябва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята в своята кухня. (4/ стр. 87)

И животът представя химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. (12/ стр. 55)

Настоящето е основа на бъдещето. Възоснова на това всяка мисъл и всяко чувство, които вълнуват човека днес, служат за основа на ония мисли и чувства, които ще дойдат у него за в бъдеще. (12/ стр. 214)

Ако вие не подхранвате вашия ум със светли, чисти мисли и ако не подхранвате вашето сърце с чисти и безкористни чувства, ще дойде ден, когато можете да попаднете под изкушение. (3/30:20)

Трябва да знаете, че с болни мисли и чувства не можете да възприемете Истината. (1/ стр. 233)

Днес от всички се изисква да пресяват своите мисли и чувства, да ги анализират и да задържат от тях само съществените, на които всякога могат да разчитат. Една мисъл да остане в главата ви и едно чувство в сърцето ви, но да са Божествени. (1/ стр. 13)

Вие ще мислите и ще чувствувате, но ще дадете път на възвишените мисли и чувства в себе си. (1/ стр. 86)

Всеки от вас трябва да си даде отчет за своите мисли. Вие трябва всякога да разделяте вашите мисли, да ги пречиствате. Хубавите мисли всякога образуват светлина в човешкия мозък.

(3/28:28)

Всяка мисъл, която произвежда светлина, или която носи светлина, е гениална. Тя е Божия мисъл. Всяка мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина. Тя е лоша мисъл, не се предавайте на нея. Всяко чувство, което има малка светлинка, е хубаво чувство; всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство, пазете се от него! Всяко действие, около което се образува светлина, което създава приятна аура, направете го, но от всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се! (3/28:23, 24)

Бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени.

(4/ стр. 56)

...Приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. (4/ стр. 99)

Ще различавате отде идат вашите мисли и чувства. Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена, трябва да турите настрана. Само по тази закон ще укрепнете, ще бъдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. (4/ стр. 212)

...Така трябва да постъпвате и с всяка добра мисъл, и с всяко добро чувство: ще ги поливате, докато израснат, цъфнат и дадат плод.

(5/ стр. 15, 16)

Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система. Ето защо за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодействувай на своите добри чувства и желания! Не противодействувай на своите възвишени мисли! (5/ стр. 115, 116)

Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с 10 години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле. (6/ стр. 9)

Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. (6/ стр. 39)

Всички трябва да имате в основата си правилна мисъл. Ако тази мисъл е в пътя, по който вървите, и не ви отклонява, тя е правилна, затова дръжте я в ума си. Ако тази мисъл ви отклонява, тя не е правилна, не я приемайте в ума си. Дайте ход на всяка мисъл, която ще ви помогне в пътя, по който вървите. Не давайте място на всяка мисъл, която може да ви отклони от вашия път. Тя е чужда, не е ваша мисъл. Същото се отнася и до желанията ви. (6/ стр. 56)

...Не е физическата сила, с която човек може да преодолява мъчнотиите. Ако между мислите и чувствата на човека има хармония, той ще може да отбива всички онези влияния, които засенчват слънцето. (7/ стр. 83)

Ако имате някаква мисъл, която можете да употребите като сила срещу злото, не я хвърляйте настрана. Послужете си с нея. Захвърлите ли я, вие сте слаб човек. (9/ стр. 13)

Мислите и чувствата на човека не са нищо друго, освен ония светлини и сенки, които той поставя върху платното на своя живот и така чертае пътя си. (9/ стр. 44)

Както можете да завъртите ключа на електрическите лампи и да стане светло около вас, така човек може да повдигне мисълта си и да произведе светлина в себе си. Ще кажете, че това е невъзможно. За умния, за добрия и за здравия човек е възможно. За глупавия, за неразумния и за слабия човек това е невъзможно. (9/ стр. 157)

Допущайте в ума си само идейни мисли, за да излезете по-скоро от областта на разочарованията, която наричам област на смъртта, на ада, на мъчението. (9/ стр. 201, 202)

За да хармонизира мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да се свърже със законите на природата. Има закони, които регулират мислите; има закони, които регулират чувствата и постъпките. Свърже ли се човек с тези закони, мислите и чувствата му ще потекат така правилно, както той приема естествено, спокойно и без усилие въздуха и светлината. Кой внася въздух в дробовете на човека? Кой внася светлина в очите му? Той сам. Следователно дайте ход на чувствата и мислите си свободно да се проявяват, да не се спъват. (9/ стр. 227)

Като ученици на Великия живот, вие трябва да изучавате ритмуса на своите мисли и чувства и да ги съгласявате с ритмуса на природата. Всяко нарушаване на ритмуса на вашите мисли и чувства води към лоши последствия.

(9/ стр. 263, 264)

Във вас има нисши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствувате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато решавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. (11/21:18)

Всички трябва да знаете в даден момент известна мисъл дали е ваша или не. Ако е ваша, трябва да знаете как се е появила, а ако е чужда, ще знаете каква е, откъде е, какво е нейното произхождение. Ученикът трябва да знае всичко това точно. (11/26:11)

Ако човек знае как и де да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства.

(12/ стр. 54)

Мислите, добри или лоши, се въртят около човека, от когото са излезли, като около център. Често човек се чуди отде е дошла в ума му някоя лоша или добра мисъл, без да подозира, че тя е онази мисъл, която той някога е изпратил в пространството. (12/ стр. 207)

Задачата на човека е да намери онази мярка, с която да измерва своите мисли, чувства и постъпки и да определя посоката на тяхното движение. Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях. За обикновеното око те са невидими, но за въоръженото око са видими. При това колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му, в положителен или отрицателен смисъл. (16/ стр. 158)

Всички отрицателни състояния на човека се дължат на дисхармонични мисли и чувства. Те съставят една психична, духовна среда, на която човек не може да бъде господар. (19/ стр. 85, 86)

И тъй, вие трябва да изпъдите от вашия ум всяка мисъл на недоволство, всяка мисъл, която внася дисхармония в живота ви и да бъдете в хармония с великата Любов. (20/6:14)

Най-първо ще се научите да владате чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение... Като завладате чувствата си, ще постигнете много работи. (20/38:21)

Не ти върви, имаш една мисъл, вземи втора, трета, четвърта, пета. Онази мисъл, която ти даде подтик, върху нея мисли. Напусни мисълта, която не ти дава подтик. Онази, която може да те изведе в нова област, то е новото положение, в което човек трябва да бъде. Търси тази мисъл.

(25/ стр. 49)

Разчитайте на положителните мисли и чувства в себе си. (27/ стр. 338)

Проверявайте мислите и чувствата си да знаете възходящи ли са или низходящи. (28/ стр. 157)

Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: Аз отивам при Бога. Ако искате да бъдете с мене, елате и вие там. (30/ стр. 8)

11.
СИЛАТА НА ЧОВЕКА

Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използувате силата си за вашето издигане или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. (1/ стр. 110)

Човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. (14/24:3)

Когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази Любов в душата си! (14/24:28)

Силата на човека седи в неговата разумност.

(5/ стр. 271, 272)

Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат силни. (15/ стр. 80)

Онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, то е тази именно сила, силата на неговите добродетели. (15/ стр. 146)

Кога слабият човек ще стане силен? Когато живее според Божествените закони. И обратно, ако живее според човешките закони, непременно ще отслабне. (1/ стр. 111)

Силен човек е онзи, който е опитал и приложил Истината. Той върви в пътя си смело и решително. (1/ стр. 381)

Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и във всяко друго отношение, а това е важното. (14/23:5)

Ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. (14/23:11)

Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата . Затова е нужна воля. Чрез мисълта се лекували хора от неизлечими, страшни болести. Повярва ли в силата на мисълта, човек може да прави чудеса с нея. Има такива случаи в живота. За пример, болен, който лежал 10-12 години, повярва в силата на мисълта, казва, че ще стане от леглото си и става. Това значи да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче за това се иска силна воля, без никакво колебание. (1/ стр. 69, 70)

Отрицателните качества в човека са живи сили на природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях. Единствената сила, чрез която може да се справи с тях, е Любовта. Тя е мощна сила в живота, която използува отрицателните сили на природата за свои оръдия и ги превръща в положителни. (1/ стр. 101)

Някога човек се чувства силен, а някога слаб. Силен е, защото мисълта му е силна. Силна мисъл е тая, на която Любовта е тил. Тая мисъл никога не отпада. (2/ стр. 53)

Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. (2/ стр. 268)

Бог... казва на човека: Аз съм вложил в тебе сила, която трябва да използуваш. Никога не мисли, че си слаб. (2/ стр. 339)

И тъй, Христос казва: Давам ви власт. Каква власт? Власт в разумното, власт в Любовта. Всичката сила е в тази власт именно и всички трябва да се стремите да изучавате този велик закон на Любовта. (3/9:26)

Разбирайте ме сега, аз говоря за онзи вътрешен живот, за онова дълбоко разбиране на живота, което ако бихте приложили в живота си индивидуално, би ви дало сила, каквато всеки от вас желае. (3/11:10)

Любовта се изразява чрез онова свещено чувство, което никога не умира, с онази сила, която никога не отпада, и с онази мисъл, която винаги е светла. Това е Божественото в нас. И всеки от вас може да бъде силен само по този начин.

(3/17:17)

И само онзи, който не лъже и който има вяра, той ще бъде силен човек. (3/25:7)

Истината носи красота в себе си, носи богатство в себе си, носи сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безсмъртие, носи всички блага в света. (3/25:8)

Силата на човека седи в любовта му към великата Истина. (3/32:16)

Казвам: Онзи човек, който обича Истината, е силен. (3/32:29)

Онзи човек, който не греши, е силен. Направиш ли най-малкото престъпление, ти нямаш сила вече. Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. (3/32:29)

Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това именно да даде място на добрата мисъл в себе си да живее. (4/ стр. 64)