IV. ПЪТИЩА ЗА СПРАВЯНЕ С ТРУДНОСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА
IV. ПЪТИЩА ЗА СПРАВЯНЕ
С ТРУДНОСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА
Не е лесно да бъдеш ученик в Божествената Школа
Великата Божествена Школа дава големи Знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази Школа. Мнозина влизат в Школата, но още не са ученици… (29/стр. 53)
Вие сте влезли в Школата много лесно, всички сте влезли без никакви изпити и мислите, че сте в Окултната Школа. Не! Вие сте в преддверието на Окултната Школа и сега, който ще влезе в Окултната Школа, ще мине през един изпит, през девет Огъня ще ви прекарат. Не мислете, че то е лесно.
(32/лек. 16: стр. 9, 10)
Някои ученици не са още в Школата. Че аз не съм ги поставил още на изпит! (21/стр. 109)
Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи! Все насълзен ще го виждате. (20/стр. 146)
И сега много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе“. Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене, трябва да минете през един много голям филтър или най-малкото да ви прекарам през седем Огъня. (20/стр. 208)
През много сита, едри и ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. (29/стр. 194)
Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост и тогава да му се поверят известни уроци. (1/стр. 135)
Ученикът ще бъде поставен пред изкушенията, за да се изпитат убежденията му. (1/стр. 278)
Който влезе в Школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и от вън– от окръжаващите, и от вътре– от самия него. В ума му ще се явят противоречиви мисли, а в сърцето– противоречиви чувства. Защо идат противоречията, не питайте, но ги разрешавайте правилно. (29/стр. 303, 304)
…Ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни и щом издържи, ще познаете, че е ученик. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Дано мъчнотиите и изкушенията да са по-малко“. Чудни схващания са това! Ще имате точно толкова изпитания, колкото са необходими за вашето развитие. (20/стр. 306)
Казва някой: „Учителю, заради мен не може ли някой да носи този кръст, пък аз да мина през царските врата?“. Не, не може, всеки сам трябва да си носи кръста. Не само сега става това, но всякога е било и ще бъде. В Египет, в Индия всеки един ученик, когото прекарват през Първото, Второто, Третото Посвещение, турят го да носи един голям кръст. …И ако издържи, ще получи Посвещение.
(32/лек. 22: стр. 16)
Не мислете, че е лесна работа Истинското ученичество. Казвате: „А, лесна работа е“. Кръст има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смел. Първото нещо, което трябва да знаете, е, че трябва да бъдете смели.
(32/лек. 22: стр. 16, 17)
Сега не мислете, че вас в Окултния свят ще ви посрещнат с такива цветя. Не, много нещо ще минете, но мъжество се изисква от вас. Ще минете вътрешни борби; външните борби са нищо, те са цвете! Ще влезете в едно противоречие със себе си, ще дойдат духовни борби. (32/лек. 16: стр. 28)
Като ученици, мъчнотии в Окултната Школа са предвидени, за да калите вашата воля. Като влезете в Окултния свят, ще дойдат изпити, за да пречистят мислите ви, за да облагородят сърцата ви и да калят волята ви. Който не разбира това, ще мисли, че е нещо лошо, но окултният ученик счита за една голяма привилегия това, което му се е случило.
(32/стр. 18, 19)
Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? Първо ще измените възгледа си за тях и ще знаете, че те са Благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии… Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. (29/стр. 218)
По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.
(1/стр. 102)
Ако ви се проповядва Учение без мъчнотии, …това не е Божествено Учение, не е Учението на Бялото Братство. (29/стр. 103)
Христос работи, прави всички усилия. И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от Търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упоително, когато ти правят операция, и трябва да застанеш съвсем мирно, защото, ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. И сега на всинца ви правят такива операции. И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към живи операции и тях малцина могат да издържат. Само един верующ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по Закона на Любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. (28/стр. 99)
Интензивен е животът на ученика! Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава. (1/стр. 55)
Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му… (1/стр. 136)
Страданието е напрежение, което изпробва моралния устой на ученика. (1/стр. 151)
Посвещението почва от страданията. Ученикът не трябва да ги избягва, но да ги издържа.
(1/стр. 99)
За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките докрай и не се съблазни в Любовта– тогава иде Посвещението. (1/стр. 111)
Ученикът трябва да разбира Законите
Специалният клас дава възможност на ученика да разбере Законите, които управляват ума, сърцето и волята му, за да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си; това значи да има човек отворени очи, да вижда. И слепият се справя с мъчнотиите си, но чрез пипане. Едно нещо е да пипаш, а съвсем друго– да виждаш. (15/стр. 346)
Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са път на движение и развитие.
(29/стр. 164)
Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината. (1/стр. 130)
Страданието на Земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци. В страданието ученикът се повдига.
(1/стр. 130)
Ученикът се учи от всичко. Страданията, мъчнотиите, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци. (1/стр. 686)
Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях. (1/стр. 130)
…Вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил: на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача… Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва. А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. (20/стр. 186)
Аз забелязвам сега: всички софиянци, както и провинциалистите, братя и сестри, ученици на Окултната Школа, както и всички религиозни и светски хора минават през големи изпитания. Разликата е само в това, че светските хора не знаят защо и за какво идват изпитанията, а вие знаете. В тази беседа аз няма да ви разправям защо и за какво идват изпитанията, но четете беседите, проучвайте ги– там са дадени много обяснения… Учениците трябва да бъдат готови за всички изпитания.
(22/стр. 263)
Изпитанията не са по-силни от Идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. (1/стр. 49)
Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв Идеал! Душа с Непреодолима Воля– това е Идеалът. (1/стр. 49)
Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине и я мине докрай. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ, дълга нощ. Но той трябва да разбира Закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде Прозрението– светлият ден на Посвещението!
(1/стр. 79, 80)
Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този Закон: всичко в живота се превръща в добро! (1/стр. 62)
Каквото и да ти се случи, ще се превърне за добро от Разумните сили, които ръководят развитието. Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота. (1/стр. 91)
Ученикът ще мине през
големи изпитания
След като прекара известно време в Школата, дето изучава Законите на Разумната Природа, ученикът се подлага на изпит да се види как той разбира и прилага Законите. (29/стр. 32)
Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа! (1/стр. 126)
Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика.
(8/стр. 20)
Любовта на ученика трябва да бъде толкова голяма, че да издържа всичките положения, които ще му дойдат. (1/стр. 98)
Изпитва се сърцето и волята на ученика– могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. (8/стр. 20)
…Тъй както сега сте поставени като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете.
(32/лек. 18: стр. 16)
Вие минавате един Велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете.
(32/лек. 18: стр. 16)
Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? (32/лек. 19: стр. 22)
Един ученик, който е минал през всичките тия изпитания, само той може да устои. Имайте предвид едно правило: докато един ученик не мине през всичките изпитания, той не може да влезе в Царството Божие лесно. (32/лек. 22: стр. 11)
Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него, той трябва да върви все напред! (1/стр. 80)
Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието. (1/стр. 45)
В древността учениците на Окултните Школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели. Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в Школата. (29/стр. 279, 280)
Сега мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са необходими за проветряване на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цъфтят цветовете. (20/стр. 177, 178)
Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. (1/стр. 75)
Когато дойде хубавото, всички го носят лесно. Най-силните ученици се познават при големите бури. Хубавите кораби се познават при големите бури в океаните и моретата. (12/стр. 135)
Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използва добре. (1/стр. 100)
Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта.
(1/стр. 96)
Ученикът трябва да премине през Огън, за да се очисти. (1/стр. 44)
Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на Природата, ще стане силен, а като мине през пещта ѝ, ще светне, Светлина ще стане.
(1/стр. 102)
Който е влязъл в Божествената Школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в Новата епоха– епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. (29/стр. 194)
Ученикът трябва да се справи с изпитанията си
Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит. Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече. (1/стр. 127)
Който влезе в Школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията Воля. (29/стр. 170)
Силата на ученика се познава при изпитание.
(8/стр. 19)
И тогава каква е целта на учениците? Ако ние в съвременния живот не може да придобием една голяма сила, с която да преодолеем мъчнотиите, в които се намираме, тогава защо ни е Окултната наука? (32/лек. 19: стр. 8)
Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство! (1/стр. 116)
Като ученици вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да развивате постоянство и издръжливост, еднакво да понасяте и радостите, и скърбите; считайте ги за гости вън от вас, които ви посещават, и се отнасяйте към тях съзнателно– приемайте [ги] с Любов, а не по закона на необходимостта. (16/стр. 243)
Да няма отчаяние, но понасяне на страданията… Ученикът трябва да има характер да издържа. Ние казваме: Диамантена Воля трябва!
(31/лек. 18: стр. 26)
Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример ако не на Съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане… Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една Жива Вяра. Никога не изгубвайте Вярата си!
(22/стр. 268)
При най-големите си изпитания окултният ученик трябва да проявява Вяра, Търпение и Въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трябва да си каже: „Ще се оправи тази работа…“. Това значи силен ученик. Силният ученик никога не отпада духом. (30/стр. 270)
Някои питат: „По какво се отличава окултният ученик от обикновените хора?“. Различието седи в това, че окултният ученик преодолява всички мъчнотии в живота. (30/стр. 270)
Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. (32/лек. 18: стр. 17, 18)
Ученикът трябва да изнесе товара си докрай. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си. Духът му не трябва да отпада. (8/стр. 22)
Ученикът знае как да се справи
Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има Вяра в себе си и в Бога и знае, че всичко може да преодолее. (1/стр. 789)
С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? Той е постоянен, не се влияе от мъчнотиите. Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен, да посрещне всички мъчнотии. (28/стр. 81)
Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. (1/стр. 116)
Ученикът трябва да бъде герой, който, след като пада и става много пъти, продължава своя път нагоре, дето Истината го зове! (8/стр. 20)
Ученикът трябва да бъде готов да пренесе всичко, според както стане. (1/стр. 843)
Скръбта иде вечер, а радостта– сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва– сутрин… Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден. (1/стр. 100, 101)
Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. (1/стр. 110)
Ученикът трябва да се стреми с всичката си Чистота и Святост да прояви в живота си Любов към Бога. Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и през най-лошите условия. Тя ще бъде Светлата звезда в неговия Път.
(1/стр. 201)
Ученикът трябва да преживее стиха: „Бог е Любов“, за да може отчасти да приеме и почувства Любовта. Тогава ще бъде готов да издържа всички страдания. (1/стр. 113)
…Сега като ученици на Божественото Училище, вие трябва да носите в ума си Светлата Идея да бъдете доволни от сегашния си живот. (30/стр. 244)
Онези, които искат да се занимават с Новото Учение, трябва най-първо при най-неблагоприятните условия да са доволни. (21/стр. 245)
Като ученици вие трябва да благодарите за всяко изпитание и съзнателно да го използвате. Щом го използвате съзнателно, то ще ви повдигне.
(14/стр. 260)
Ще знаете: всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избави от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога. Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота! Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш!
(30/стр. 101)
Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една Велика задача в живота му, която той трябва да разреши. (30/стр. 14)
Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак– това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. (29/стр. 172)
И тъй, само онзи може да претърпява, който има Търпение. Ученикът трябва да бъде търпелив. Какво означава Търпението? Някой мисли, че като въздържа гнева си, е търпелив. Да въздържаш гнева си, това не е Търпение, но мъчение. Търпеливият не се мъчи. Той е вътрешно богат и готов на всяко време да плаща задълженията си. Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. (29/стр. 107)
В Школата мъчението се изключва. Докато сте вън от Школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в Школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов.
(29/стр. 107)
При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. (1/стр. 96)
Ученикът винаги решава
зададените му задачи
Мислите ли, че като постъпите в някое музикално училище, няма да ви дават мъчни упражнения? Ако ученикът каже на учителя си, че иска да му дава лесни упражнения, учителят ще каже: „Намери си друг учител!“. Който иска да учи, той трябва да е готов на всичко– и на мъчни, и на лесни упражнения. Ако отидете при някой художник, и там ще срещнете същото. Речете ли да искате само лесни упражнения, учителят ще каже: „Намери си друг учител!“. Следователно, щом влезете в Окултната Школа, ще очаквате мъчни задачи. (14/стр. 28)
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени. (29/стр. 218)
Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. (30/стр. 30)
Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. (30/стр. 30)
Някои задачи са по-леки, а други– по-трудни, но и едните, и другите трябва да се решат. Ако ги решите правилно, Учителят ще бъде доволен от вас. (3/стр. 36)
Колкото по-способен е ученикът, толкова по-добре решава задачите си. И Учителят се радва на способните ученици. Те го разбират по-добре, затова Той им дава по-мъчни задачи. Те не вървят по утъпкания път. (29/стр. 201)
Ученикът трябва да носи качествата на героя… Ако търси в Школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. (29/стр. 41, 42)
Като ученици вие сега си казвате: „Защо ме сполетя това зло?“. Такива разсъждения в Окултната Школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да решава зададените му задачи, без да си задава въпросите защо и за какво. (19/стр. 215)
Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в Абсолютна Тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият Глас на Бога се чува само в Тишината. (1/стр. 50)
Най-страшният изпит за ученика
Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото Небе и от старата Земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото Небе няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда– той ще увисне сам във въздуха. От неговата Земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение– отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава; ще се намери в едно страшно противоречие в живота… Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаел в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам-самичък: не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам какво ще правите, като се намерите в такова положение. И Гласа на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час именно Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста… (30/стр. 167, 168)
Та казвам: ще дойде в Първия Ден онзи страшен, велик момент за ученика– безмълвието; Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове Онзи, Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателя на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам! Един си Ти, Създателят на всичко. Няма друг в света освен Тебе!“. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалече някъде той ще чуе Гласа Господен, Гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана Ден Първи на твоя живот…“.
(30/стр. 170)
Да приемаме всичко на драго сърце
На всеки едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага; ще ги минем еднакво и едните, и другите– трябва да ги приемем на драго сърце. (20/стр. 72)
Всеки един от вас е пратен на Земята и каквото и да му се случи, да го приеме. Много работи ще дойдат в твоя живот, които не обичаш. Но те ще дойдат. Ти не може да се избавиш. Противоречията ще дойдат. Най-лошите противоречия. Разбирайте ги. (39/стр. 71)
…Ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. (29/стр. 265)
Когато се натъкнем на някоя мъчнотия, да кажем: „Така е определил Господ, такава е Неговата Воля“. Трябва дълбоко да се проникнем от мисълта, че каквото и да ни се случи, то е от Бога определено. Дръжте се за Вярата и не се бойте. (2/стр. 208)
Правилно е да не правим никакъв опит да избегнем това, което Бог е определил за нас, дори и да знаем, че ще ни се случи. Във всичко, което става в нас и около нас, да виждаме Божия пръст. Само по тоя начин ще придобием Мир в душата си и Светлина в ума си, за да разбираме правилно живота. (2/стр. 208)
Отива един приятел, който се помина сега, при един зъболекар да му вади зъба. Заболи го, иска да се отърве от тази мъчнотия. А този зъб трябва да го боли. Той трябва да изтърпи това наказание, но не можа и плати с живота си. Лекарят потегля зъба, счупва го. Изважда го най-после, но инструментът бил нечист, инфектира се мястото, подува се. Вика други лекари, нарязват го и го изпращат на онзи свят– заради един зъб. Този човек не трябваше да си вади зъба. Сега и вие понякога искате да бягате от страданията. Аз ви казвам: малките страдания приемайте на драго сърце! Бягате ли от тях, ще дойдат по-големи страдания. (32/лек. 25: стр. 8)
И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? Да се слеят с Бога. Туй е, което те наричат: да влезем в Нирвана. (34/лек. 24: стр. 11)
…С радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас, за добро става. (26/стр. 10)
Във всяка мъчнотия, във всяко изпитание се крие нещо добро, което един ден ще даде резултати… Мъчно се носят страданията, но когато човек знае крайните резултати, когато знае, че зад всяка физическа мъчнотия се крие някакво благо, той става силен и издържа с радост и Любов. (33/стр. 205)
Аз говоря за страдания, в които човек може да се радва. За съзнателните страдания Христос казва: „За този час съм дошъл“. (35/лек. 34: стр. 23)
Ще държиш съзнанието си високо над условията и ще се радваш на страданията толкова, колкото и на радостите. (1/стр. 444)
Като дойде скръбта, да се радваш. Като дойде радостта, пак да се радваш. Като дойде скръбта, ще я приемеш вътре. Като дойде радостта, ще я изпратиш на нивата да работи. (1/стр. 261)
Всички същества от най-малките до най-големите са в постоянно движение– те вървят по ритъма на Божествените Закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път; спрете ли се само за момент, вие ще внесете дисхармония в Божествения свят; ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“… (45/стр. 19)
…И във всичките радости и скърби винаги трябва да бъдеш весел… (4/стр. 356)
По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не където не трябва. (33/стр. 195)
Вие се радвайте, когато сте недоволни. Радвайте се, когато сте доволни. (21/стр. 136)
Казваш, че си неразположен. Радвай се– неразположението е предметно учение, то се дава за нещо. (3/стр. 298)
Та ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествувайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога.
(34/лек. 11: стр. 29, 30)
С доволство и благодарност да ходим
Няма същество в света, на Земята или на Небето, което да не е видяло Великата усмивка на своя Създател. Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде Идеал за вашата душа! При каквито и мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към Необятния свят и приемете всичко с благодарност.
(15/стр. 276, 277)
Вие трябва да бъдете доволни… Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате Вътрешния Глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“.
(30/стр. 140)
Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. (6/стр. 283)
Ако ви дойдат мрачни мисли, изпитания, считайте това за Велика привилегия. Ще се изправите пред Господа и ще кажете: „Господи, благодаря Ти за тази Велика привилегия, с която ме удостои!“. Тъй ще кажете на туй Съзнание. Може би ще срещнете малко съпротивление и трудности, но след това трудностите ще изчезнат… и постепенно ще ви олекне. (19/стр. 454)
Казват: „Господи, Ти знаеш ли колко страдам?“. Това не е верую, това не е религия! …Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“. И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен!“.
(34: лек. 13: стр. 25, 26)
Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия, да има Благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: „Господи, благодаря Ти!“.
(34/лек. 8: стр. 26)
Най-голямото нещо е, когато си в най-големите противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характерът ти… Но благодарността ти да не е механическа. (21/стр. 245)
Ядеш ли, постиш ли, благодари на Бога. Страдаш ли, или се радваш, благодари на Бога. Боледуваш ли, или си здрав, благодари. Благодарете винаги за всичко! (1/стр. 716)
Благодари, че си болен, и пак се лекувай.
(21/стр. 244)
Каквото и да се случи в живота ви, благодарете на Бога. Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма, напротив– благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде; молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма. (15/стр. 173)
Благодарете за всичко, което се случва в живота ви– и за доброто, и за злото. Ако не благодарите за всичко, ще ви сполети по-голямо зло. (3/стр. 195)
Като благодариш на Бога за доброто, то расте. Като благодариш за страданията, те си отиват. Като не благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Това са четири Закона в Природата. (21/стр. 245)
Един свещеник ми каза: „Като почна да благодаря за страданията, те си отиват“. Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Когато дойде страданието, трябва да благодариш за него. Но това не ще каже, че си се примирил с него. Не, ще се стараем да го отстраним, но догдето то ни тъпче, ще бъдем благодарни, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. (21/стр. 316)
Значи, едновременно, като бъдете благодарни на страданието, догдето ви е на гости, ще се стараете да се освободите от него. Защо? Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, Хармонията, Красотата, Свободата. (21/стр. 316)
Всички дни си носят някои благословения. Някои благословения са ни приятни, а някои– не. Небето най-първо ви изпитва доколко сте доволни. Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят при най-лошите условия и да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен.
(21/стр. 249, 250)
Да стане човек доволен от живота, много мъчна работа е, няма по-мъчно нещо от това. (4/стр. 396)
Научете се да бъдете благодарни в душата си… То е най-мъчното изкуство: като ти е неприятно, да благодариш. (1/стр. 266)
Вчера, като чухме, че сестрата е паднала, някои казаха: „Горката сестра!“. Аз казах: „Да благодарим на Бога, че не е паднала по-лошо, та да си счупи главата“. (3/стр. 195, 196)
Преди няколко дни един наш брат тичал да стигне трамвая. В бързината той се блъснал с един човек и паднал на земята. Едва се вдигнал от земята, той усетил, че главата му е силно разтърсена и ръката е навехната. Той дойде при мене и ми каза: „Чудно нещо, сутринта си направих молитвата, оградих се добре и така тръгнах“. „Благодари, че си се помолил. Ако не беше се молил, щеше да стане нещо още по-лошо.“ Да благодарим, че в света съществува един Промисъл, Който бди над всички. Ако Бог не беше с нас, хиляди злини щяха да ни сполетяват. (3/стр. 196)
…Под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек. Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката и му откъсва един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря Ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка“. Който гледа така, той е духовен. (26/стр. 105)
Да вървим по Закона на Любовта
Писанието казва, че всичко онова, което се случва някому, ще се превърне в негово добро, но при едно условие. Всички неща се превръщат на добро само при Закона на Любовта. Ако искаме нещата да се превърнат на добро, ние трябва да вървим по Закона на Любовта. (4/стр. 671)
Все за Любов приказвате, но Любов, която дава сила на човешкия дух и ум и му дава сила да понася страданията– тя е Божествената Любов. (26/стр. 82)
Най-после на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! (32/лек. 8: стр. 34)
И силата на Любовта седи в противодействието. Ако вие може да издържите едно противодействие, имате Любов. Тази Любов ще бъде на духа, тя ще бъде Любовта на вашата душа. Между Бога и вашата душа– оттам трябва да започне Любовта, не от вън. (28/стр. 73)
И тъй, вие ще прилагате Любовта като сила, която ще трансформира вашия характер, за да можете да се справяте с големите мъчнотии, които имате в живота си. (22/стр. 115)
Когато люби, човек е на Небето между Светлите Разумни Същества. Изгуби ли Любовта си, слиза на Земята. Ако живее дълго време на Небето, става силен и може лесно да се справя с всяка мъчнотия и страдание. (1/стр. 597)
В Любовта има един род трептения, които са най-красивите. Всичките сладчини, които имате, не могат да се сравнят с онази особена Топлина, онова особено Чувство, което носи Животът [в Любовта]. Където и да си, имаш ли ги, навсякъде ти е приятно. Тогава всичките мъчнотии могат да се разрешат. (36/стр. 215)
Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. (31/лек. 3: стр. 12)
Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“. Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра на Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“. И тя ще призове сестра си– Любовта. А когато дойде Любовта във вас, тя ви казва: „Аз имам една сестра– скръбта; тя е много добра, тя облагородява и където влезе, хората се смекчават“. (20/стр. 358)
Само Любовта прави човека да издържа страданията леко. (1/стр. 854)
Любовта е сила, с която можете да носите на гърба си цялата Земя. Тогава ще казвате: „Господи, всичките страдания, които ми дойдат, ще мога да ги нося!“. (34/лек. 12: стр. 26)
Бог се радва, ако в страданието се проявява твоята Любов. Бог казва тогава: „Този разбира какво нещо е Любовта“. (1/стр. 935)
Като дойдеш да останеш без нищо– нито земя под краката си, нито слънце над главата си, нито хора около вас, нито жена, нито деца, нито къща, да останеш само на един конец да висиш– Любовта. (1/стр. 346)
Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. (30/стр. 187)
И тъй, ще знаете, че вие сте потопени в Божията Любов. Питам, ако сте потопени в Божията Любов, от какво има да се измъчвате? Защо сте неспокойни? Значи, Любовта не е проникнала още навсякъде във вас. Има място, дето Любовта не е проникнала, и туй място се мъчи. Великият Закон казва: отвори душата си да проникне Любовта навсякъде… (22/стр. 165)
И тъй, Любовта носи Живот, Светлина, Топлина и Знание. Като имаш тази Любов, ти приличаш на благоуханно цвете. Любовта изтрива всяка сълза. Ако работите не вървят добре, Любовта казва: „Не плачи, всичко ще се уреди“. (3/стр. 341)
Само Божията Любов е в сила да разтопи ония елементи в човека, които са причина за страданията му. (1/стр. 682)
Страданията са път за познаване и разумно действане с Надеждата, Вярата и Любовта.
(3/стр. 397)
…Единственото нещо в света, което не се обезверява, е Любовта; единственото нещо в света, което не се обезнадеждава, е Любовта. Следователно в Любовта Вярата е Абсолютна и Надеждата е Абсолютна. Който има Любовта в себе си, той лесно се справя с всичко. (4/стр. 65)
Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. Тя е път за всички възможности. (21/стр. 320)
Любовта е Велик Алхимически Закон, който превръща елементите. Тя съдържа Еликсира на Живота. Онзи, който прилага Еликсира на Живота, не може да срещне на пътя си стена, която да не разруши, и врата, която да не отвори. (29/стр. 247)
(Една сестра попита: „Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки?“. Учителя каза:)
Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат. Не я чакат да дойде. (21/стр. 322)
Когато говорим за Любовта, подразбирайте един Живот, който е над смъртта, един Живот, който е над страданията, един Живот, който е над мъченията, един Живот, който е над ада, който е над всичко. (36/стр. 284)
Да разберем дали сме на Правия Път
Ако във вас се яви някоя мъчнотия дали сте на Правия Път, трябва да разберете кой е Правият Път– Правият Път е в Любовта, Правият Път е в Мъдростта; не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Правият Път е в Истината…
(45/стр. 389)
…С Мъдрост и Любов. Любовта е онази Велика сила, която може да понесе най-големи страдания без падане на духа– то е Вярата. А Мъдростта е онази сила, с която може да се разрешат най-трудните задачи в живота. Всички съвременни мъчнотии са задачи, които ние трябва да разрешим, а не да казваме: „Господи, махни ги…“. (44/стр. 421)
Любовта разрешава всички противоречия… Мъдростта се справя с противоречията на ума, Истината се справя с мъчнотиите на човешката воля. (3/стр. 128)
Скърбите ли – призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички Свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи Свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете– това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят.
(11/стр. 230)
Който е познал Закона на Вечната Младост, той е разбрал Любовта, Мъдростта и Истината. Тази година трябва да работите усилено върху себе си, за да познаете Любовта и да придобиете Живота. Работете усилено върху себе си, за да познаете Мъдростта и да придобиете Светлина и Знание. Работете усилено върху себе си, за да познаете Закона на Вечната Младост и да придобиете Свободата. Придобие ли всичко това, човек става Маг, Господар на условията. Каквото пожелае, с един замах може да го постигне. Достатъчно е да вземе Магическата пръчица в ръката си, за да разреши всички въпроси, всички мъчнотии в живота си.
(53/стр. 258, 259)
Едно страдание ще преживееш, две радости ще дойдат. Кога? Когато вървите по Новия Път– Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. (1/стр. 671)
Затова кажете си: „Всичко, което се случва на онези, които имат в себе си Закона на Любовта, Мъдростта и Истината, ще се превърне на добро“.
(51/стр. 196)
Да поддържаме Мир и
Равновесие в себе си
Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. (31/лек. 3: стр. 12)
Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска Самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траело и как сте се справили. (29/стр. 47)
Щом човек добие Самообладание, страданията в живота му сами по себе си изчезват. (2/стр. 197)
Самообладанието е трудно– то е едно качество, което с години може да се добие. При Самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука… (11/стр. 171)
…За да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно Хармонично Разположение на духа. Без туй Хармонично Разположение на духа не може да се постигне нищо.
(32/лек. 27: стр. 20)
Основният тон на живота е: при най-лошите условия да не изгубиш Разположението си. (1/стр. 693)
Един ден си разположен, на другия ден не си разположен– ние трябва да имаме едно чувство в себе си, всякога трябва да бъдем разположени. Аз не казвам водата на повърхността да не се вълнува. Нека се вълнува, но долу, на 30–40 метра, да е тихо, спокойно. В глъбините на твоята душа да бъде спокойно. Някой път на 10 метра от повърхността може да има вълнение, но долу, на дъното, трябва да има Спокойствие. (4/стр. 623)
При най-големите обиди, бури и нещастия да не се размъти твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. И като застанеш на тоя център, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи, тогава кажи така: „Тук и никъде!“. (2/стр. 194)
Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на Равновесие, от която никой не може да го помести. (51/стр. 72)
Красиво е, когато човек се намери пред изпитание и запази присъствие на духа си. (1/стр. 714)
Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. (14/стр. 290)
Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. Додето то трае, ти не изгубваш Равновесието и Мира си. Ти имаш Разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ти ще превърнеш страданието си в Хармония. (1/стр. 109)
Страданията са задачи. В мъчнотиите ти вървиш отгоре на косъм. Ако знаеш как да се справиш с тях, ако знаеш да пазиш Равновесие, тогава си майстор. (21/стр. 310)
Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него; ако има вътрешно Равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии… Когато и да е, всеки човек ще мине по въжето; някои се готвят да вървят по въжето, други са се качили вече, а трети са накрая. Това е неизбежен път, няма човек в света, който може да го избегне– въпрос на време е.
(33/стр. 147)
Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат– това е невъзможно; каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите Равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на душата си. Може да дойдат у вас съмнението, страхът, омразата, завистта– ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта– ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по Законите на душата си… (33/стр. 148)
И при най-лошите състояния да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо Силно у вас поддържа духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо Здраво, Неизменно, което поддържа Равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи Лъч от Божественото Съзнание, който прониква в душата на всички хора, което и в най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. (1/стр. 684)
Според мен най-великото качество, което човек може да има, е Смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, и смърт може да дойде, т.е. за смирения човек смърт няма, но казвам, че каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е Истинският човек. (35/лек. 24: стр. 27)
Кроткият и смиреният не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуска лоши мисли. Мнозина от вас съзнават, че правите грешки, и ви става тъжно, но за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви– Кротост и Смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии, а не при охолен живот. (24/стр. 9, 10)
И при благоприятните, и при неблагоприятните условия на живота човек еднакво се учи: при неблагоприятните условия той изучава закона на смаляването, а при благоприятните– закона на увеличаването. (33/стр. 256)
Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си“. Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на Смирение. И аз ще бъда като тебе така смирен“. (20/стр. 413)
В една легенда се разказва как Буда приложил Закона на смаляването: един ден той си почивал в една градина между цветята и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души; за да се освободи от нея, започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно, щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха– да прониквате и през най-малките отверстия. (33/стр. 25)
Да имаме Величието на Търпението
Изкуство е, каквото ти се случи в живота, да бъдеш търпелив. (3/стр. 13)
Най-мъчното изкуство в света е човек да бъде търпелив, защото в Търпението се преплитат всички противоречия на живота. (4/стр. 102)
Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш Велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота: да загубиш 200000 лева и да вярваш, като че бълха не те е ухапала. (35/лек. 34: стр. 14, 15)
По този път на Търпението и страданието трябва да минете, за да наберете опитност и богатство, за да може да схванете Великите Божии пътища. (27/стр. 16)
Някога е за предпочитане да запазя състоянието, в което съм, отколкото да го изменя, защото ще изразходвам два пъти повече енергия, отколкото трябва. Значи, не можеш всякога да сменяш едно тъжно състояние с весело и обратно. Едно състояние може да се сменя с друго само тогава, когато има условия за това. Преди да имаш условия, не сменяй състоянието си– това е Закон. (3/стр. 197)
Остави нещата да си текат със своето време. Понякога само в това седи разрешението на известни въпроси. Самото време носи тяхното разрешение. Ти само изчакай, изтърпи, докато премине злото. Условията се сменят разумно. Ти гледай да бъдеш в съгласие с тази Разумност. (1/стр. 479)
Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията Благост и да пренесете всичко с Търпение. Не подразбирам да пренесеш всичко с пасивно търпение, но с Разумно Търпение. (35/лек. 10: стр. 19)
В личното търпение винаги влиза една неприязненост. Някой търпи, но прави усилия над себе си. Ние се радваме на Моралното Търпение. При Моралното Търпение, щом ти дойде една неприятност, ти усещаш радост. (31/лек. 18: стр. 27)
Ако си търпелив, силен си. Всичко, което се случва на търпеливия, в края на краищата е все в негова полза; нетърпеливият всякога свършва с разочарование. (3/стр. 475)
От всички твои изпитания трябва да остане само думата Търпение. (3/стр. 98)
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите Търпението в живота– всякога и всичко да претърпявате със Смирение и радост, ще намерите Истината. (41/стр. 90)
Да видим, че няма нищо лошо
в тези неща
И тъй, каквито мъчнотии да имате, не се обезсърчавайте. Те са в реда на нещата. Те крият в себе си известни блага. (29/стр. 279)
И тъй, всичко, което ви се случва в света, не считайте, че е лошо. Че ви заболял стомах, че се явила някаква болест у вас, че сте със скъсани обуща– всичко това е за ваше добро. (35/лек. 9: стр. 34)
Хубаво е някой път да бъдеш със скъсани обуща. Пък някой път е хубаво и да си със скъсани гащи. Виждам някой със скъсани обуща, погледне ме, следя го какво си мисли. Казва си: „Много нещо ще ме научат тия скъсани обуща!“. И прав е този човек. Аз се възхищавам от това разсъждение.
(35/лек. 9: стр. 34)
Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота– нищо лошо няма в това… Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни… Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, че на мястото на тази празнина ще дойде някаква Нова Идея. (14/стр. 338)
Онзи ден, като бяхме на концерт, изгасиха лампите, затъмниха салона. Оркестрантите седяха на местата си, не смееха да станат, понеже можеше изведнъж да дойде светлина. След десет минути пак блеснаха лампите. Преди да стане тъмнина, всички бяха нервни, но след затъмнението, като дойде светлината, всички бяха разположени. Всички чакаха в мълчание да дойде пак светлината и нямаше шум. И в живота, като ви изгасне свещта някой път, това нищо не значи. Ще се успокоите малко. (4/стр. 101)
Да размишляваме в
трудните моменти на живота
Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него. (22/стр. 188)
Страданията са само подбудители– да заставят духа да работи. И да мисли човекът! (1/стр. 863)
Човек трябва да разгледа тайната на страданието– защо страда. (21/стр. 309)
Външните страдания не ползват човека, ако той не дойде до Вътрешното Разбиране на живота. Всяко страдание трябва да се осмисли. (3/стр. 85)
Понякога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е Разбиране. То е само надзъртане в гънките на живота. Някой казва: „Аз разбирам защо страдам“. Не, ти не разбираш защо страдаш. Ако разбираш защо страдаш и от какво страдаш, ще се излекуваш. (12/стр. 233)
Всяко страдание е тежко, докато не се разбира; щом се разбере, то се превръща в благо. (3/стр. 211)
Когато аз стигна до Бога, там не разсъждавам– в мен има едно Свещено чувство за Него. Казвам: всичко, каквото Бог върши, то е важно за мен. Аз казвам: „Господи, Велики са Твоите пътища! Не ги разбирам, но научи ме да ги разбирам!“. Дойде ми някое страдание, казвам: „Господи, научи ме да издържам! Научи ме да разбера това страдание!“. Дойде някоя болест, казвам: „Господи, много хубаво, намясто си я пратил, но дай ми възможност да разбера езика на тази болест“. И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към мене. (22/стр. 317)
Затова не бива да се плашите при страдания, размислете какво иска да ви учи Господ. (11/стр. 170)
Ако човек разбере страданията, той ще разбере и Смисъла на живота. (6/стр. 100)
Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, той носи най-големите блага. (4/стр. 396)
Помнете едно психологическо правило. Един Закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането, [от] понятието на човека.
(37/стр. 294)
…Новата Светлина… иде в света, за да обясни всички противоречия и страдания, които смущават човечеството. Тази Светлина ще ви обясни, че всичко, което сте считали за зло, за лошо в света, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нещо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бъдете. (12/стр. 275, 276)
…Умния човек, който е разбрал– противоречията за него са едно щастие. (57/стр. 42)
Докато човек не започне да мисли, той е нещастен. Започне ли да мисли, става щастлив, невъзможните неща стават възможни. (1/стр. 554)
Да познаем себе си в изпитанията
Сега изпитанията в света не са нищо друго освен условия да се проверим, да видим какви сме… За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество. (22/стр. 304)
Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на развитието си: тогава той нито ще се надценява, нито ще се подценява.
(3/стр. 120)
Всеки трябва да си даде отчет с какво Знание разполага…, освен това той трябва да знае каква е неговата Вяра и доколко може да разчита на нея. Питам можете ли, като минавате през изпитания, да не се усъмните. (3/стр. 120)
…И като мина през всички изпитания и не се поддам нито по ум, нито по сърце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъв съм.
(34/лек. 21: стр. 22)
Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. (29/стр. 194)
За да разбереш какво е Знанието ти и каква е Любовта ти, ти трябва да минеш през изпитания. Сърцето се изпитва чрез страдания, а умът– чрез противоречия. Любовта се справя със страданията, а Знанието и Светлината– с противоречията.
(3/стр. 48)
Ето защо време е човек да изучава себе си. Като познае себе си, човек е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания. (51/стр. 67)
Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство. И най-бедният с това богатство може да се справи с беднотията си. С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент бедният ще се справи с бедността си и нещастният– с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя как не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. (51/стр. 186)
Не търсете щастието си вън от себе си, всичко е скрито във вас… Щом се намерите пред някаква мъчнотия, пред известно затруднение, обърнете се към себе си– отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. (15/стр. 186)
Човек… сам може да си помогне при всички мъчнотии– как? Чрез мисълта си: достатъчно е да държи в ума си положителни мисли, за да се справи лесно и със сиромашията, и с невежеството, и с болестите. (33/стр. 238)
Щом имаш противоречия, ти си в Правия Път. Сам ще решаваш противоречията си, сам ще се домогнеш до Вътрешното Знание. Това, което сам си придобил, то ще те ползва. (17/стр. 282)
Дойде ви известна трудност – трябва да бъдете в състояние сами да разрешите тази трудност. Всяка трудност е една задача. (22/стр. 327)
Всеки от вас трябва да има по един свой правилен специфичен метод за разрешаване на своите вътрешни мъчнотии. (1/стр. 579)
Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. Ценното в него е капиталът му, силата му, с която той работи при всички мъчнотии и изпитания. (52/стр. 332)
Човек трябва да се познава добре, да знае с какви дарби и способности разполага, за да може да се справя с всички мъчнотии в живота си; даже Великите хора изучаваха себе си с цел да намерят най-добри методи за справяне с мъчнотиите в живота си… (33/стр. 13)
Човек минава през тежки душевни състояния, в които никой не може да му помогне: външните хора са слепи за неговите преживявания, близките му– също и той трябва сам да носи своя кръст… Изпадне ли в такива състояния, човек трябва сам да се лекува… За да ви помагат хората, преди всичко вие сами трябва да си помагате– това е Истина, от която трябва да се ръководите. (16/стр. 127, 128)
Днес в цялата Природа, в целокупния живот работи една Жива Разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт… Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази Разумна енергия стои настрана, не взема никакво участие; щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: „Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ– това е Разумното Божествено Начало в теб“. (46/стр. 483)
Помнете: Божественото, Разумното Начало в човека, или неговото подсъзнание, всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този Глас. …При всички трудни моменти в живота той тихо му нашепва: „Това направи, онова направи!“. Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва.
(46/стр. 485)
Във Варненско, в село Николаевка, имало един голям чифликчия… Жена му, на име Менекша, живеела като царица в големите си къщи, добре наредени и постлани, заобиколена със слуги и слугини, готови да изпълняват заповедите ѝ. Случило се, че мъжът ѝ понесъл загуби в предприятията си и започнал постепенно да обеднява; здравето му се разстроило, той заболял и един ден умрял. Менекша, известна със своя мързел на цялото село, се видяла в чудо. Плакала, роптала против съдбата, сърдила се на слугите си, на съседите си, че я изоставили, но с това не могла да си помогне. Понеже била умна, тя започнала да мисли какво да прави, за да излезе от новото си положение; най-после осъзнала, че единствена тя може да си помогне, скочила на крака и започнала сама да си гледа къщата– да чисти, да мете, да готви. Най-после дошла и до стана, до който никога преди не се докосвала; оттук-оттам насновала прежда и започнала да тъче. Ден след ден тя ставала все по-опитна, докато се усъвършенствала и започнала да тъче най-сложни неща и да учи даже съседките си. Как стана това нещо, че Менекша се преобрази? Трудните условия в живота ѝ събудиха скритите сили и възможности в нея, тя се прояви и разбра смисъла на живота.
Следователно радвайте се, когато дойдат трудни условия в живота ви– те представляват преса, която ще ви застави да пуснете маслото, което криете в себе си. (33/стр. 118, 119)
Да имаме будност на съзнанието
Будно съзнание трябва да имате всякога! Защото животът е един голям изпит. (39/стр. 93, 94)
Онзи, който иска да успее в живота си и да го съгради правилно при сегашните мъчнотии, трябва да има будно съзнание. Тия мъчнотии, тия страдания и затруднения, които усещате сега, те са начатък на пресяване. Чакайте, това е нищо още. Знаете ли какви тънки решета, какви ситни сита ще дойдат, с които ще ви пресеят? (35/лек. 32: стр. 14)
…Човек трябва да бодърства много и ако не бодърства, може да бъде пометен. Бодърства ли, няма мъчнотия, която човек да не може да победи.
(32/лек. 22: стр. 29)
Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно.
(12/стр. 190)
Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова само ако има винаги будно съзнание, ще може да издържи. (21/стр. 102)
Да не бягаме от трудностите,
но да се справяме
Не бягай от благите страдания, които са. Някои неща трябва да станат, за да се избегне едно голямо зло. (1/стр. 980)
Вие се молите на Бога, не искате да страдате, искате да избягате от изпитанията. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията за известно време, но не и да се отменят. (1/стр. 619)
Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията; човек трябва да страда, но разумно и когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. (16/стр. 217)
И тъй, не избягвайте страданията, не избягвайте мрачните мисли, но се учете от тях. Няма по-приятно нещо от това човек да се справи със своите мрачни и отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост. (14/стр. 276)
Не избягвайте страданията, но се учете от тях; всяко страдание е музикален тон, който трябва да бъде чист, ясен и мек. Той трябва да бъде в хармония с тона на радостта– само така животът ще се развива правилно. (44/стр. 29)
Както в музиката тоновете трябва да си хармонират, за да образуват правилен акорд, така и тонът на страданието трябва постепенно да се повдига, докато внесе хармония в живота и се превърне в радост. (44/стр. 29)
Казвам: да се справяш с живота, това е Изкуство, това е Велика наука. (3/стр. 240)
Казвам ви, че няма на света по-велико Знание от това да знаете да страдате; най-високото проявление на Любовта е страданието.
(41/стр. 462, 463)
Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. (25/стр. 63)
Тези изпитания, които имате, са нищо. Комисията, която ще дойде за бъдеще, ще бъде много по-строга, отколкото сега. Ако някой от вас мисли, че ще бъде щастлив, може да бъде. Единствен щастлив ще бъде този, който ще бъде щастлив в своите нещастия. (55/стр. 226, 227)
Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме: „Олеле, стига, Господи!“. И тогава, значи, такъв човек със своето „олеле“ не е готов за работа. Друг се тоже опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа, и го включва между Своите работници. (25/стр. 63, 64)
Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един Свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. (35/лек. 22: стр. 11)
Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. (21/стр. 314)
Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е, защото иска да върви в левия път. (25/стр. 63)
Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим Вечната Разгадка. (25/стр. 43)
…Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете Новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си Велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. (31/лек. 28: стр. 19)
Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш! (1/стр. 552)
Човек трябва да реши ребром въпроса, ще кажеш: „Ще страдам, каквото и да ми се случи, ще го изнеса!“. Тогава той може да бъде между хората, но ще бъде запалена свещ. (1/стр. 446)
За всяко страдание, което ви се даде, ако го издържите, има едно голямо възнаграждение. Всяко страдание, добре издържано, се възнаграждава десет пъти повече, отколкото самото страдание. Ако някой ви обиди, да кажем, каже ви една лоша дума и вие го претърпите, ще дойдат след него десет души да ви кажат по една сладка дума. Една от тия думи като заличи лошата дума, колко думи остават печалба? Девет остават печалба. (18/стр. 11)
…Аз ви говоря една Истина. Ще ходите да гоните Михаля, ако ходите да търсите правото си. Някой, като го обидят, казва: „Няма ли Господ в този свят?“. Щом предадеш съдбата на Бога, ти се лишаваш от своето право. Щом те обиди някой, благослови Господа да дойде Благословението. Щом ти вземат един лев от джоба, благослови Господа, ще дойдат десет. (18/стр. 12)
Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта; дойде ли тя, ти ще получиш вече Търпението. (1/стр. 449)
Само Любовта може да издържа и най-противоречивите положения в живота. (1/стр. 866)
Не е лошо желанието на човека да бъде красив, но красотата трябва да бъде вътрешна– аз говоря за красота на душата, на характера: да издържа и на най-тежките изпити. (45/стр. 104)
Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух. Тогава ще се отворят Царските Врата на Божията Истина. И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия Живот… Тогава вашата душа ще се зарадва и изпълни с Божията Благодат.
(1/стр. 816)
Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една Висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път. (1/стр. 97)
Ако иска човек големи постижения, той трябва да има Устой, при всички мъчнотии да издържа.
(38/стр. 82)
Под Морален Устой разбирам основа, върху която, каквато буря и да дойде от света, да издържите. (31/лек. 19: стр. 11)
Здрава основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя вярванията си, не изменя поведението си. Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но ако това дърво, т.е. този човек, не се пречупи, той има почва, има основа. (20/стр. 450)
Добър човек е онзи, който не се сломява от нещастията, от страданията. Който може да устои на всички страдания, той е добър човек, а лош човек е онзи, който не може да устои на страданията. Който може да издържи неприятностите в живота, той е добър… Добър човек е този, който никога не се сломява от страданията, който устоява. (28/стр. 104)
Богати хора според мене са само скърбящите души. Онзи, който се радва, е много беден човек. Аз предпочитам една скърбяща душа пред сто радостни. Защо? Защото тя е богата, има какво да даде, касата ѝ е пълна. Скърбящите души са богати, пълни с Вяра, с Надежда, издържат на всичко, здрав гръбнак имат. И десет пъти на ден да ги тъпчеш на земята, гледаш ги– пак станали. Такава една душа, като се дигне от земята, казва на дявола: „Каквото да ме правиш, колкото искаш да ме тъпчеш, аз пак ще стана!“. (22/стр. 284)
…За вас ще дойдат големи изпитания, каквито не сте виждали. Ако имате Вяра, ако устоите и не се съблазните, ще влезете в един прекрасен живот.
(56/стр. 206)
Човек трябва да се примири с дадено положение само след като е опитал всички възможности да го преодолее. (1/стр. 690)
Та първото нещо: щом дойдете до едно неразположение, до мрак, тъмнина, веднага да можете да смените това състояние. Че трябва да знаете как да смените… едно отрицателно състояние. Едно песимистично състояние да го смените с едно весело, слънчево състояние, или да промените нощта в ден. Да промените вашата нощ в ден, вие правили ли сте такива опити? (38/стр. 343)
Ти, като станеш сутрин, си неразположен духом, но можеш да измениш това състояние… Ставаш сутрин неразположен. Кое е онова, което може да внесе Разположение в душата ти? Мисълта за Бога. Ако помислиш за Бога, веднага ще се измени твоето настроение. (4/стр. 580)
Човек трябва да научи две неща: да намери посоката на своето движение и начин, по който да сменя състоянията си; научи ли тези неща, той получава диплом, с който може да продължи учението си в по-висока Школа. (33/стр. 237)
Човек може да измени своето състояние, това е дадено в негова власт. Това трябва да го знаете. Там е всичката наука. (38/стр. 343)
Ако ти се сърдиш по десет пъти на ден, ако ти плачеш, ако ти се тревожиш, това не е чувстване. Под думата чувство аз разбирам Вдъхновение, Сила, Мощ. Това е Човекът! То е един Импулс на сърцето, което преодолява всички мъчнотии.
(56/стр. 172)
…Всеки от вас може да преодолее каква и да е мъчнотия по един Разумен начин. (30/стр. 149)
…Мъчнотиите, спънките, или препятствията, които човек среща на пътя си. За да ги преодолее, той трябва да се вдълбочи, т.е. да отправи погледа и вниманието си вътре в себе си. (20/стр. 389)
Ако човек слуша своя Вътрешен Глас и се подчинява на Великия Закон, който работи в него, страданията му ще се превърнат на радост. Ако той не слуша своя Вътрешен Глас и не се подчинява на този Велик Закон, страданията му няма да се премахнат. (12/стр. 317)
В Природата има един Велик Закон, който определя мъчнотиите на хората според тяхното умствено развитие. Колкото мъчнотиите на един човек са по-големи, толкова този човек седи на по-висок умствен уровен и колкото мъчнотиите му са по-малки, толкова той седи на по-нисък умствен уровен. В това отношение историята ни показва, че най-великите хора в света, които са помогнали за повдигането на човечеството, са имали най-големи мъчнотии, но са ги преодолявали. (30/стр. 149)
…Ако можем да живеем един Възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си, ще преодолеем над смъртта.
(34/лек. 26: стр. 20)
Да трансформираме състоянията си
Някои мислят, че Бог и Природата ще оправят работите им, ще помогнат да се освободят от мъчнотиите си; и това е вярно, но първо вие ще работите, за да трансформирате състоянията си. Бог помага на онези, които работят… (33/стр. 169)
Сега мнозина, като гледам лицата ви, вие сте много напрегнати… Туй състояние ще се стремите да видоизменяте, да видоизменяте енергията. То не е лесно изкуство– човек да придобие Разположение на духа си. (48/стр. 109)
Това, което страда, което въздиша у вас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в радост.
(26/стр. 182)
Животът в сегашната си фаза разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. (34/лек. 20: стр. 5)
Кои са отличителните качества на умния човек? Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. (3/стр. 457)
Човешката мисъл е построена според Законите на Музиката. Докато не познава Законите на Музиката, човек не може да мисли правилно… Музиката разрешава мъчнотиите в живота. Тя превръща студа в топлина, скръбта в радост, сиромашията в богатство. За всяка мъчнотия има специален тон. Ако знае този тон и го вземе правилно, човек моментално ще смени състоянието си. (53/стр. 158)
Сега ще ви дам една задача, един опит да превърнете едно свое скръбно състояние в радостно. Представете си, че ставате рано сутрин и дълбоко в себе си изпитвате голяма скръб. Искате да работите– не ви се работи, искате да се разговаряте с някого– не ви се говори, никого не можете да търпите, никого не обичате. Скръбта ви се все повече увеличава и дохождате до голямо отчаяние. Какво трябва да направите при това положение, как ще си помогнете? Ето какво ще направите: за един момент само станете тих и спокоен в себе си и прекарайте скръбното си състояние в съзнанието си. След това опитайте се чрез Законите на Хармонията да го трансформирате. Ако успеете да постигнете това, ще забележите, че една малка радост прониква съзнанието ви и скръбта ви постепенно се омаломощава, докато съвършено изчезне. Значи, радостта прониква скръбта и тя съвършено изчезва. (14/стр. 48)
Каквито и опити да правите, ще знаете, че всички няма да бъдат сполучливи. Ако от сто опита десет излязат сполучливи, те са достатъчни, за да придадат нещо към Вярата ви… (14/стр. 49)
…Истински ученият… На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той бързо се освобождава; каквито неблагоприятни условия да срещне, той ги превръща в благоприятни. Да превръща човек лошите условия на живота си в добри, отрицателните състояния– в положителни, това значи да владее силите на Природата.
(16/стр. 178, 179)
Днес всички хора минават през големи изпитания, за понасянето на които се иска сила, разумна воля и Вяра. Божественото в човека се изявява навън като Велика психическа сила, чрез която работи и побеждава. Призовете Божественото в себе си на помощ и работете с него. (29/стр. 244)
В Божествения Път разочарования няма. Ще дойдат мъчнотии, но ти зад мъчнотиите виждаш ония постижения. И тогава усещаш тежест, но усещаш в себе си и сила, че можеш да превъзмогнеш. (4/стр. 600)
Не е нужно човек да става атлет, достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. (43/стр. 38)
И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. (8/стр. 19)
Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са намясто, още, още страдания искам. Тия са малко“. А пък сега, като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрякаме орталъка, всички ще знаят. (31/лек. 18: стр. 26)
Скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва доколко един човек е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат, ученият– чрез силата на своето знание, силният– чрез своята сила. Големият юнак се познава по тежестта, която носи на гърба си. (22/стр. 10)
От Невидимия свят, за да изпитат един човек доколко е силен, турят му скръб, равносилна на едно кило, на две, три…, на 40, 50, 100, 500, 1000 килограма. Колкото повече носи, толкова по-силен е той, по-голям герой е; колкото по-малко носи, толкова е по-слаб. Като се питате сега защо ви са скърбите, ще знаете, че ви са дадени, за да изпитат доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросът. (22/стр. 10, 11)
Онзи, който може да се нарече Човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един Мощен дух. Аз наричам герой онзи Човек, който, като носи страданията си в света, и да го ударят, пак да се повдигне и като се повдигне, пак да пее. Това е Човек с Мощен дух. (35/лек. 14: стр. 17)
Човек има воля, с която може да понесе всички мъчнотии и страдания. Ако волята ви е силна, вие можете да правите чудеса; който има силна и разумна воля, може да се справи и с най-силните страдания. (42/стр. 496)
Разумният се ползва от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. (15/стр. 220, 221)
Като ученици съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е Велик съзнателен процес, използвайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си.
(15/стр. 222)
…Где седи волята ви? Именно в преодоляване на мъчнотиите ще калите волята си. (32/лек. 10: стр. 11)
За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго приятно. (26/стр. 143)
Вие, които ме слушате сега, направете опит да видите колко сте смели и просветени– опитайте се да се освободите от дисхармонията във вашия ум; ако не можете напълно да се освободите, намалете поне петдесет на сто от дисхармонията..., от препятствията, които срещате в живота си. Правете опити за засилване на волята си, без да разказвате на другите какво правите; опитите са условие за намиране на Истината… (45/стр. 106)
Но ще кажете: „Ние правим усилие“; не, не, не сте направили още усилие, ще направите едно Велико усилие над себе си, ще сложите вашата воля в действие в най-трудния момент… Има в човека една воля, която може да победи всичко, аз я наричам Божественото и аз казвам: вложим ли ние Божественото в нас, всичко можем… (45/стр. 629)
Човек на главата си има три центъра, които играят важна роля: Милосърдие, Любов към Бога и Твърдост… Третото чувство представлява Твърдостта у човека– един от главните стълбове на неговата воля. То го съединява със Съществата, които разполагат със силите в Природата. Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота.
(31/лек. 7: стр. 11, 12)
Аз наричам волев човек този, който като си тури един Идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици– макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е Идеал!
(32/лек. 22: стр. 11)
…Скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да бъде тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“.
(32/лек. 34: стр. 16)
…В тоя Велик Път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
(41/стр. 93)
Един християнин трябва да бъде смел и решителен и да има благородно и признателно сърце, в каквото и положение да го постави Бог. Това ви казвам, защото има да преминете през много изпити, които идат за света. (25/стр. 93)
Каквото и да дойде, вие не се бойте! Ще бъдете смели и решителни. Вие носите една Свещена Идея. И десет пъти да ви турят в Огъня, не се бойте, няма да изгорите. (35/лек. 35: стр. 16)
Ще дойдат моменти на обезсърчение и страдание– трябва да издържиш, да бъдеш смел във всичко и от нищо да не се боиш. (1/стр. 553)
Никога да не те е страх от страданието. Ако можеш да го отклониш– добре. Ако не, щом дойде– без страх. Смело го посрещни, героично. Тъй е добре. Щом те е страх и дойде страданието, сражението е загубено. (1/стр. 189)
Тогава в Окултната Наука се туря едно правило: страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява… Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават. (28/стр. 39)
…За един човек – след като е следвал Христа много години, за десетина години даже– може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. (11/стр. 353)
Сега вие сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Господ даде“. Не, вие трябва да бъдете смели, да победите мъчнотиите в своя живот. (55/стр. 426)
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и прочее, но няма по-голям враг на човека от смъртта… Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще я понесем– ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте!“. Може да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци.
(11/стр. 245)
С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели. (11/стр. 245)
Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост– покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси, намери и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. (35/лек. 2: стр. 26)
Да имаш твърди Убеждения, каквото и да ти се случи, да не се разколебаеш. Да си тъй високо повдигнат, че нищо да не те разколебава. (1/стр. 553)
Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си и сърцето и умът му не се разколебаят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. (1/стр. 643)
Както в един момент детето може да изпусне от ръката си топката, с която играе, така всеки човек в един момент може да се разколебае в науката, в религията, в живота, в Любовта и т.н. Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъмни и разколебае, той е хванал в ръката си Ключа на живота– от това зависи неговото повдигане, от това зависи неговото щастие. (15/стр. 125)
Идеалът е това, което може да издържи на всички бури и ветрове, на всички изпитания и страдания. (38/стр. 48)
Човек не трябва да бъде тъй малодушен– при най-малките изпитания да падне. Може да го тъпче целият ад, може да се гаври с него целият свят, може да направят с неговото тяло всичко, но той трябва да каже: „Всичко може да направите с мене, но моят дух познава само Едного, Който е Любов; моят дух познава само Едного, Който е Мъдрост; моят дух познава само Едного, Който е Истина!“.
(35/лек. 1: стр. 24)
Вземете някой човек с една Велика Идея в себе си и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място… Не само това, но ако един човек с Велика Идея оставите на дъното на ада даже и при най-големите тартори на дяволите, този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре. (35/лек. 16: стр. 8)
…В ада не може да се приеме никакъв човек с Велика Идея в себе си. Ако такъв човек помисли да влезе в ада, веднага затварят вратата за него.
(35/лек. 16: стр. 11)
…Всяко едно желание, което не може да превъзмогне всичките страдания, туй желание не може да постигне своята цел. Желание, което е по-силно от всичките страдания, то е силно. Едно страдание тебе те спъне. Онези Светии, които са ги гонили, убивали, те имаха такова силно желание да станат Светии, че те го измъчват, убиват, не се спъва. Ако от първото страдание се спреш, нищо няма да стане. Онзи, който има желание учен да стане, ако още при първата мъчнотия се спре, не може да учи, той учен не може да стане. Ако е музикант, не може да стане певец, музикант. Ако туй чувство е силно в него, той трябва да преодолее всички спънки. (18/стр. 31)
Следователно силно чувство аз наричам онова чувство: аз говоря за дадено чувство, дадена способност, което може да превъзмогне всички спънки. Сега, ако един екскурзиант пътува по ония планински върхове, нали ще срещне спънки, но желанието да се качи на високия връх трябва да превъзмогне всичките спънки– ще намери пътища да се качи. Ако няма туй желание, ще се върне назад, ще каже: „То е непостижимо“– непостижимо за онзи, който няма силно желание. В Природата има Закон: турят спънки за способните хора. Щом имаш спънки, в тебе има нещо. (18/стр. 31)
Воинът е готов да понесе всичко
Има дни в живота, които са тъмни като тъмната нощ. Знай, че страданията са нашият дял в тоя свят; ако те сполетят, приготви се да ги носиш.
(9/стр. 38)
За да придобием изкуството да живеем добре, всеки ден трябва да прекарваме в размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. Който е разбрал живота, той е готов за всякаква работа, за всякакъв труд и мъчение. Той казва: „Пратете ме, дето искате, готов съм на всичко“. Той може и слуга да стане, и в ада да слезе, и на Небето да отиде– навсякъде може да живее. (51/стр. 51)
Природата има предвид да усъвършенства човека, да го направи Безсмъртен. Какво се иска от човека, за да стане Безсмъртен? …Безсмъртният трябва да бъде готов на всичко; каквото и да се случи в живота му, по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля; изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази Мира си и да прояви Добротата си. (15/стр. 274)
И при най-големите мъчнотии, и при най-големите страдания, които ти турят, ще кажеш: „Аз съм в състояние да нося не само тия мъчнотии, но и цялата Земя на гърба си“. Но кога? Когато пътуваш с тия Велики крака на Добродетелта. Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и Земята на гърба си. (35/лек. 11: стр. 25)
Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко. И Божествената Любов го изисква да понасям всичко, защото тази Любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Теб съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този Закон и зная, че той действа…
(11/стр. 275)
И пак ще кажа: дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. (25/стр. 64)