II. ОСВЕТЛЯВАНЕ НА ТРУДНОСТИТЕ
II. ОСВЕТЛЯВАНЕ НА ТРУДНОСТИТЕ
Мъчнотиите – в тях са големите печалби
Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизат от вас. Те се крият в самия Космос, в условията на Битието. Заради вас нито Космосът, нито Природата ще изменят своите сили. От вас се изисква Разумност да се справяте лесно с мъчнотиите и със злото в света. (12/стр. 67)
В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, астралното или менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. (11/стр. 117)
…Когато човек си тури една, каквато и да е, Благородна мисъл в ума, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престават отвънка, ще дойде съпротивлението отвътре. Това може да го вземете като един Закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии или отвънка, или отвътре. Затова е по-добре да дойдат най-напред мъчнотиите отвънка, да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. (23/стр. 80)
Човек може да намери Истинския Път само във време на мъчнотии. Това е Новата философия. Човек, който иска да се движи по Правия Път, ще срещне най-голямото съпротивление. Големите мъчнотии в живота съкращават Пътя, но при тях имаш най-големите придобивки. (1/стр. 460)
Дето са най-големите мъчнотии и препятствия, там са най-големите печалби и блага за човека. Това е Закон на Природата. (17/стр. 245)
Казвам: често могат да се явят големи мъчнотии, не бойте се! Като дойдете до най-голямата мъчнотия, ще опитате най-великия Разумен Закон, който работи в Природата. (20/стр. 56)
От мъчнотиите ви няма да ви освободим. Да ви освободим от мъчнотиите, това значи да ви направим най-голямото зло. Ние ви даваме знания, възможности за използване тия мъчнотии за добро. В тия мъчнотии именно се крие всичкото ви богатство. (35/лек. 35: стр. 15)
Всички мъчнотии, които сте срещали вън и вътре, са ваше богатство. Те са предметно учение. Имаш една задача, която трябва да решиш.
(21/стр. 106)
Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справя с всички мъчнотии. Но човек трябва да изучава по кой начин.
(21/стр. 310)
Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиите: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. (52/стр. 202)
Помнете: мъчнотиите, през които минавате, са вашите неприятели, с които в даден случай не си хармонизирате; след време ще се хармонизирате с тях и те ще станат ваши приятели. Мъчнотиите са живи разумни сили, с които можете да разговаряте… (33/стр. 84)
„Духовен човек съм.“ Не се съмнявам, че си влязъл в Пътя на Духовните, но доколко си Духовен, ти сам не знаеш това. Духовният решава мъчнотиите си с радост. Мнозина минават за Духовни, а бягат от мъчнотии и страдания. (3/стр. 35, 36)
„Не може ли без мъчнотии?“ Не може. Разрешаването на мъчнотията е чистене. Ще изчистиш пътя си към Бога… Ако пътят на човека не е чист, Божията мисъл не се предава правилно. Чрез мъчнотиите се пречиства нервната система. Когато всеки нерв се пречисти, тогава човек приема правилно Божествената Светлина и мисъл. (20/стр. 390)
…Да няма мъчнотия в света, която да ви спъне. Тогава може да постигнете всичко, което искате.
(1/стр. 476)
Попитайте онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща. Един англичанин счита за привилегия да мине през всичките мъчнотии, за да стигне върховете. (34/лек. 12: стр. 3)
Противоречията – красиво нещо са
Природата допуща противоречията в живота, защото има предвид Разумните хора, …на които тя иска да помогне– това е Закон. Значи, противоречията се допущат в човешкия живот като блага за ония, които ги преживяват. Който разбере това, ще се ползва от тия блага; който не го разбере, ще се мъчи и страда. (17/стр. 42)
И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на Земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук“. Това е една Права мисъл. (23/стр. 94)
Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно Велико противоречие. Защото Бог за да напусне Своя Покой, Своето Блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от Неговия Покой. Значи, Той търси противоречията. …Той казва: „Те не са завършили своето развитие“. (23/стр. 94, 95)
Добре е навсякъде да виждаш Бога и във всички противоречия да виждаш скрито Божественото Начало. (3/стр. 290)
…Силата е в това, че Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот… Следователно смисълът на живота седи в това: от противоречията, които се явяват в нашия живот, да извадим отлична поука.
(34/лек. 6: стр. 16, 17)
Защо греши човек? Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича; като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с Любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с Любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. (17/стр. 38, 39)
В най-големите противоречия виждам добрата страна. (4/стр. 136)
Какъв е краят на радостта? Скръбта. Какъв е краят на скръбта? Радостта. Какъв е краят на знанието? Невежеството. Какъв е краят на невежеството? Знанието. Следователно, щом дойдете до някакво противоречие в живота, ще знаете, че следния момент минавате във възходящо състояние… (6/стр. 249)
Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака. Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят. (1/стр. 76)
Колкото повече гладуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш, когато ядеш. Щастието на човека се определя от противоречията и мъчнотиите, през които минава. Колкото по-големи противоречия имаш, толкова по-голяма Светлина ще придобиеш. Невъзможно е да минеш през малки противоречия и да придобиеш голяма Светлина. Малките противоречия произвеждат малка Светлина, а големите противоречия– голяма. Един ден нещастие– един ден щастие, десет дни нещастие– десет дена щастие. (17/стр. 251)
Който търси Истината, ще се натъкне на големи противоречия, но трябва да върви без спъване и колебание, да не се обезсърчава. (1/стр. 630)
Колкото по-високо е издигнат човек в съзнанието си, толкова по-големи са неговите противоречия и изпитания. (16/стр. 154)
И тъй, всичките противоречия от чисто окултно гледище, това са сили. Това не са индивиди, форми, това са действащи сили, на които вие трябва да проучвате Законите. Ако имате един приятел или един враг, вие трябва да го проучвате като една сила, да проучвате Законите и силите, по които той се движи. (31/лек. 13: стр. 9)
Бъдете внимателни към противоречията– каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. (3/стр. 461)
…Няма противоречие на Земята, което да е неразрешимо. (3/стр. 80)
Има противоречия, които с години не могат да се разрешат– защо? Защото човек не е намерил начин как да се справя с тях. (3/стр. 80)
За да се възпитат силите в човека, те трябва да са в съгласие. Той трябва да знае как да примирява противоречията. (4/стр. 681)
И тъй, ако искате да подобрите състоянието си, трябва да дойдете до онзи психически възел на живота, в който се примиряват всички противоречия… (33/стр. 300)
Разумното е, което разрешава противоречията. (4/стр. 582)
Щом сте на физическия свят, ще разрешавате противоречията си с Надеждата; в Духовния свят ще ги разрешите с Вярата, в Божествения свят ще ги разрешите с Любовта. (3/стр. 396)
…От противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един по-ясен хоризонт. (11/стр. 362)
Изпити за знанието –
дават се на способните
Невидимият свят дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. (21/стр. 106)
Нали, след като е учил някой в гимназията, на изпит го поставят? Един, който е учил четири години в университета, и него го поставят на изпит. Ако издържат изпита, дават им диплома. И в Природата съществува същото– ще ви поставят на изпит. Вие искате да завършите училището, без да държите изпит. Страданието, това са изпити, това е предметно учение. (4/стр. 358)
Че си влязъл в университета, че си слушал една лекция– това не показва, че си студент. За да бъдеш студент, ще слушаш лекции и ще държиш изпити… Някой казва: „Аз няма да държа изпити“. Значи, слушател си. Така може да прекараш и десет години в университета, но студент няма да бъдеш. Ще придобиеш известно знание, но тъй като не си държал изпити, знанието ти не е узаконено; за да се узакони, ще държиш изпит по предметите, които си изучавал. (3/стр. 351)
…Ако съм на ваше място, ще помоля Господа… да ме изпита по всички предмети, които съм изучавал. Искам да видя какво знание съм придобил, искам да държа изпит по Любовта– такъв е моят избор. (3/стр. 352)
…Ако не минете през изпити да се провери знанието ви, не можете да се повдигнете.
(3/стр. 352)
Изпити в живота –
дават се от Разумния свят
Сегашните хора се готвят за възприемане на Великата Истина. Разумният свят ще подложи всички хора на изпит. Да възприеме човек Истината, това значи да придобие Свободата. (29/стр. 365)
Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете… (28/стр. 46)
Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг изпит. (21/стр. 104)
Когато минаваме през изпити, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.
(1/стр. 990)
Дръж изпита си добре във всяко отношение. Имай Вяра! (8/стр. 19)
Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали? Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш Мира, Радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: „Аз, като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение“.
(28/стр. 46)
…Мислете за Бога като за една всеобемна Любов, в Него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“. Изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“; безпокойства, баща ви умрял– „Бог е Любов“; децата умрели– „Бог е Любов“; нещастия– „Бог е Любов“. Поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко изгубено ще се върне назад… (45/стр. 770)
…Изпитите, които можеш да минеш. Те раждат Нови подтици, будят Нови сили, Нови хоризонти и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа. (8/стр. 18, 19)
Изпитанията – те са
Благоволението на Небето
Изпитанията, които ни идат, трябва да знаете, че от Небето се изпращат. (25/стр. 32)
Едно нещо имайте предвид: за всеки едного лично, както и за всички общо ще дойдат разни изпитания, но не се спъвайте от тях. Трябва да знаете Закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече Благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мъчнотии и противоречия срещнете в живота си, толкова повече имате и Благоволението на Небето. Турете това нещо в живота си като общо правило. (12/стр. 135)
Забелязано е, че когато влезе в Духовния свят, човек се натъква на изпитания. Много естествено, той е ученик, дават му се задачи, уроци, които трябва да реши и да извади поука от тях. (29/стр. 48)
…Само възмъжалите души се подлагат на изпитание. Всяка душа, която е възмъжала, се подлага на изпитание, а невъзмъжалата не се подлага. Така че имайте предвид, че щом дойдат изпитания, това е един признак, че вие сте възмъжали и трябва да минете по този ред на нещата. (19/стр. 415)
Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания…“. Та в Невидимия свят, когато искат да дадат някому Ново Знание, ще го чистят; така ще го чистят, че да му настръхнат космите.
(21/стр. 107)
Не мислете, че Чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист. (21/стр. 176)
Понякога Бог забравя човека, защото последният трябва да мине през изпитание, необходимо за неговото развитие, но това забравяне е временно. (1/стр. 743)
Всеки един от вас трябва да мине през големите изпитания на живота. Ще минете през тези изпитания, за да се оформи характерът ви. Изпитанието е процес на растене. Сърцето расте, изпитанието е и за самото тяло. Като страда, човек ще стане неуязвим за смъртта. (1/стр. 264)
Всяко изпитание е резултат от смяна на душевни състояния. Всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, сменя и мястото си. Той минава и се връща, в него настава една вътрешна тъга. Тъй че тъгата е нещо естествено. Има тъги, на които не знаете причините, т.е. стават смени на вашето състояние, и вие трябва да се учите от тези смени. Не ги считайте за лош признак, те са едно Благословение за вас, за вашия растеж, а отсъствието им е лош признак за вас. (19/стр. 416)
Красиво е, когато човек се намери пред изпитание и запази присъствие на духа си. (1/стр. 274)
Изкушенията – те са от тъмните сили
Защо идват изпитанията в живота? Има едно мистическо тълкуване на въпроса. Човек се изпитва по единствената причина да знае кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата. Това, което е над него, носи Светлина; това, което е под него, носи тъмнина. (3/стр. 402)
Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение. Бог и Светлите сили могат да те подложат на изпит, за да видят доколко си научил нещата. А изкушенията са от тъмните сили. Изпитанията са само за да видят догде си стигнал, а изкушенията те тикат в греха. (21/стр. 102)
Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава. До вратата на Рая ще те следва, за да може да те спъне, да те съблазни. (21/стр. 102)
Когато човек има Възвишен Стремеж, Възвишен Идеал, за него живее– тогава е издръжлив на всички изпитания и изкушения. Когато една птичка е гонена от котка, какво трябва да направи? Дали да се надварва с котката, или да хвръкне? Да хвръкне. Тебе те гони дяволът. Защо ще тичаш по земята? Там той е майстор. Ти хвръкни нагоре. Издигни се към Бога. И тогава дяволът не може да отиде към Бога. И ще те погледне като котката.
(21/стр. 105)
Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената Светлина, там нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш Идеята за Бога, ти си в Божествената Светлина. Тъмните духове в тази Светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. (21/стр. 105)
Нисшите, тъмните духове в Божия Храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от Храма. Щом не ти говорят, в Храма си. В Храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат; те ще те чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам“.
(21/стр. 107)
…Когато изпитанието дойде при теб, хвърли горната си дреха; то ще вземе дрехата ти и ще започне да я разглежда, а в това време ти облечи Нова дреха… Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии.
(15/стр. 484)
Болестите – те са музикални тонирания
Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво Просветление, в него са идвали Нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате.
(32/лек. 13: стр. 13)
Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно Прозрение– той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на Посвещение. (33/стр. 108)
…Тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни, в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране. Болестите, това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват.
(32/лек. 13: стр. 13)
Болестите са едно Благословение, те са средство за урегулиране на силите в човешкия организъм. Те действат смекчително върху човешкия характер. (22/стр. 227)
Болестта е едно преходно състояние към здравето. Един човек е здрав, после става болен да стане още по-здрав. (57/стр. 264)
Природата за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнем към себе си, да мислим, тя е създала болестите. За пример ти си търговец, имаш да мислиш за 100 души– този има да ти дава, онзи има да ти дава– умът ти е разсеян. Върнеш се вечер, не можеш да се помолиш, не можеш да помислиш за децата си, за приятеля си– също. Дойде една силна болест или в окото ти, или в стомаха, веднага ти се концентрираш, забравяш всичките си длъжници и почнеш да мислиш само за себе си. (32/лек. 24: стр. 4)
Който разбира Законите на живота, и при най-тежката болест може да увеличи жизнените сили на организма си и да надвие болестта. (15/стр. 254)
Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Затова, макар и да страдате, издръжте си я, за да закалите характера си. Страданието от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. (19/стр. 98)
Трябва ли болестта да тури човека на легло, да го уплаши…? Къде остава неговото Знание? Къде остава Вярата му в Бога? …Какъв смисъл има теорията ви, че познавате Бога, че се стремите към Божествен живот, а при най-малката мъчнотия търсите помощ отвън. (29/стр. 6)
Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. (30/стр. 256)
Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. Кое е по-хубаво: да платите на един лекар 100–200 лева, без да сте сигурни в излекуването, или да насочите ума си в правилна посока и да се обърнете към Бога?
(30/стр. 268)
За да се хармонизира вашето здраве, благодарете за всичко… Когато дойде една болест, не тичайте при лекаря в града, но се качете на Небето, повдигнете ума си нагоре. (36/стр. 248)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, Отец Ми е земеделецът“. Когато Бог ви обрязва, плачете, но не вдигайте шум. Да плачете, това е ваше право; плачете, за да ви заздравее раната. Да плачеш, това е Благословение. Няма човек в света, който да не е плакал… (3/стр. 340)
И най-силният дух или някой Велик Ангел, като слезе на Земята, и той си поплаква малко. И на неговите очи се виждат по няколко сълзи. (30/стр. 108)
Та когато дойдат тия състояния, трябва да ги знаете. Щом е за игра– играйте. Щом е за плач– плачете. (32/лек. 5: стр. 20)
Сълзите трябва да излизат от сърцето– пръв ти да разбереш, че имаш някакво страдание. В страданието се заключава Благословението на сълзите.
(3/стр. 340)
Трябва човек да ви прекара през много големи страдания; вие все още не сте плакали тъй, че като заплачете, да заплаче и сърцето ви, и душата ви до дъното– тогава може у вас да се пробуди съзнанието. (23/стр. 18, 19)
Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, той е без благо. (26/стр. 100)
Има един Свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение.
(1/стр. 64)
Плачът носи живот. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче; прилича на пустиня, дето изворите са пресъхнали. (1/стр. 862)
Ако от време на време не плаче, човек не може да регулира електричните и магнетичните енергии на своя организъм. (3/стр. 194)
Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят Благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася Благословение. Всеки един акт в нас трябва да внася нещо Ново в нашата душа. (34/лек. 18: стр. 24)
…Истинският Живот с плач започва, плач трябва, ама истински плач– и този плач ще покаже, че започва Новият Живот, Ново дишане има.
(45/стр. 309)
Лошите условия – те са за растене
И като страда, и като се радва, Новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост; той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене. (16/стр. 181)
Лошите условия и препятствията в живота помагат за развиване на Благородното и Възвишеното в човека, те стават причина да напуснете стария живот и да влезете в Новия. (33/стр. 258)
Когато материята започва да се разкапва, тогава именно зародишът на живота пуска своите динамични сили в действие, поляризира ги и започва да ги организира. На същото основание и вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия; можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия започва да се организира и вие коренно се преобразявате.
(15/стр. 254)
…Щом се намерите пред мъчнотии, не се мъчете, но излезте от лошите условия на живота и започнете да мислите– чрез мисълта си човек се повдига в по-висок свят, където лесно решава задачите си. (33/стр. 171)
Мъчните задачи –
трябва да бъдат решени
Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които той трябва да решава. И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. (21/стр. 106, 107)
…Каквито и противоречия да срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности. (16/стр. 93)
И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите– навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. (32/лек. 31: стр. 8)
Това…, че в живота ви има мъчнотии, да ви не плаши. Аз наричам мъчнотиите задачи на живота, които вие сами трябва да разрешите. От мъчнотиите трябва да се учите… Някога по цели часове разрешавам такава една задача и си казвам: „Доста трудна, доста сложна е тази задача“. Красиво нещо представляват задачите. Щом разреша една трудна задача, аз се радвам, виждам скрития смисъл в нея. (12/стр. 218)
Не е въпросът да се съкратят вашите страдания, но трябва да станете Разумни. Кога изчезват мъчнотиите? За един способен ученик, за един способен математик мъчнотиите изчезват, когато изучи всичките правила и според тях решава задачите си. Той пак ще срещне мъчни задачи, но нему е приятно да се бори с тези трудности, понеже знае как… (31/лек. 13: стр. 6, 7)
Ти можеш да знаеш всичко само след като си решил задачата с всичките ѝ подробности. Преди да си я решил, ти можеш да изпитваш различни мъчнотии и затруднения, но след като узрелият плод излезе добре от посятата семка и след като го вкусиш, ще се роди в тебе една Свещена мисъл, която е Истинската връзка с Бога. Само тогава ти си разрешил и разбрал добре задачата си, само тогава можеш да мислиш като Бога. (12/стр. 218, 219)
Имате ли трудна задача, която трябва да разрешите, викайте Бога да ви научи. Това е Молитвата. Щом Господ дойде, светлина ще блесне в умовете ви. Тогава и най-мъчните въпроси се разрешават лесно. Тогава всички наслоявания у вас ще изчезнат, ще настане Мир и Веселие за душите ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани– у вас ще настане пълно Равновесие. (12/стр. 222)
Когато ще разрешаваш някои задачи, не започвай с най-мъчната задача. Първо най-лесните задачи разреши, а после– най-мъчните. (4/стр. 487)
Трудните задачи са приятните задачи в света. Тия трудности са отзад, не са отпред. Те ще ви тласкат. Това е едно налягане. Ще имате налягане отзад и колкото налягането е по-голямо, толкова и движението е по-голямо и обратно. (20/стр. 445)
…Човек може да решава трудните задачи в живота си със Същественото, което има в себе си. То представлява силният Огън, пред който всичко отстъпва. (52/стр. 235)
Божественият Огън в човека трябва непрекъснато да се подклажда. У съвременните хора този Огън още не е силен. (52/стр. 326)
Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна Цел. (14/стр. 406)
И тъй, в Природата съществуват привидните противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи… Онзи, който не иска да разрешава правилно задачите, в него се заражда мисълта да ги изличи от себе си, т.е. да се самоубие… Обаче и сто пъти да се самоубиваш, никога не можеш да заличиш задачите. Пак ще те хванат тук, на Земята, и ще ти кажат: „Ще решаваш– нищо повече!“. Десет, сто хиляди години ще те държат на Земята, но най-после ще решиш зададените задачи.
(31/лек. 27: стр. 6)
Щом се намерите в трудно положение, предизвикайте в ума си образа на един умен, гениален човек– как би разрешил той тази задача? (1/стр. 332)
Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към себе си– това са три Мощни формули, с които може да разрешите всички мъчни задачи. (1/стр. 629)
Среща с най-различни трудности
Някои хора искат да са само щастливи, а щастието и нещастието са две Благословения в света.
(26/стр. 96)
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайната на вътрешния живот, който се върши незабелязано. Защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителни. Те са предпазителни мерки и Благословия за общото добро.
(10/стр. 36)
…Докато сте на Земята, вие ще получавате удари от различен характер– физически, духовен и умствен; ако сте Разумни, ще ги използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате.
(29/стр. 300, 301)
Не се безпокойте – детето, когато почне да ходи, не се бои, че пада. Вие ще паднете, ще се подобрите, но не се бойте, ще се научите… Апостол Павел казва, че „праведният пада седем пъти“. Ще имате големи спънки в живота, но и ще добиете Нова опитност и Нов начин на живот. (26/стр. 75)
Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти на неговия живот– те носят най-големите блага за човека. (43/стр. 207)
Думата падане, падение в езика на съвременните хора е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне… Който падне, да стане и да благодари на Бога… Аз разглеждам падането като метод за въздигане. (43/стр. 207)
Всяко препятствие е един Нов път. (1/стр. 417)
Препятствията биват физически, духовни и препятствия от Причинния свят, но от който и свят да идат, са временни; щом са постигнали известен резултат, те се вдигат. Това показва, че препятствията се поставят от Разумни Същества, които следят за действието, което произвеждат те.
(33/стр. 279)
Щом влезете в Духовния живот и почнете да напредвате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. (21/стр. 61)
…Трябва напор от вътре. Ти искаш да постигнеш нещо: от вътре трябва напор, от вън трябва да има противодействие– едно напрежение от вътре навън, за да проработи една способност или чувство, което ти имаш. (18/стр. 30)
Външните и вътрешните противодействия не подразбират лоши условия; великите хора са имали големи спънки и противодействия, но чрез тях те са раснали и са се развивали. Без мъчнотии и страдания няма растене, няма условия за развитие. (33/стр. 258)
Когато срещнете едно противодействие в живота си, какво трябва да направите? Трябва да усилите вашите сили. Затова казвам, че човек трябва да има характер. (38/стр. 97)
Щом се измени нещо във вас, вие казвате: „Изгубих нещо много ценно, много хубаво“. Кой ли не губи? Всички губят. Но след всяка една загуба в Природата идва съответствующа печалба.
(31/лек. 17: стр. 5)
Вие плачете, че сте загубили нещо. Законите на Природата са такива, че всякога, когато тя отнема едно нещо от една страна, от друга дава друго. Човек, ако загуби на физическото поле, печели в умственото. В Природата има компенсиране, равновесие. (1/стр. 302, 303)
Всяка загуба, която човек претърпява, не е нищо друго освен вътрешна промяна, през която неизбежно трябва да мине; вътрешните промени, които стават с човека, водят към придобиване на истински качества– към тях човек трябва да се стреми. Всеки човек иска да изработи своя характер. (16/стр. 264)
Всички неща, които имате, са преходни и всяко нещо, което ви се отнема и за което страдате, е камък, който Господ ви поставя, за да стъпите и се издигнете нагоре. Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Така са се повдигнали всичките Светии и ако не са имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена Пълнота. (25/стр. 103)
…Когато човек минава от едно състояние на съзнанието в друго, вътре в него настава помрачение. Онези, които не са запознати с дълбочините на живота, както и тия, които не са запознати с процесите на човешката мисъл, считат това прекъсване за нещастие. Защо? Защото при това прекъсване на мисълта се изгубва външната светлина и човек остава само със своята вътрешна светлина. По това той ще познае доколко голяма е неговата вътрешна светлина. Мъдреците, като изгубят условията на своята външна светлина, веднага запалват вътрешната си светлина. (12/стр. 206, 207)
Вие имате Любов, но не сте я проявили още. Любовта се изпитва вечер, а не през деня. Ако искате да знаете дали имате Любов, излезте вечер вън в най-голямата тъмнина. Ако светнете и осветите пътя си, имате Любов. (7/стр. 39)
Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на Природата (те са механически), но колкото и да са силни, той може да се справи с тях. Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне– защо? Защото Законите, по които е създаден, не позволяват да потъне. (16/стр. 176)
…Когато в човека предстои да се създаде нещо Ново, нещо много Велико, нещо много Хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации, докато… в него изгрее Слънцето.
(34/лек. 22: стр. 14)
Казвам: няма по-хубаво нещо от това да изучава човек небето. То е запазило своя Първичен образ… Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със Свещен трепет в себе си повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5, 10, 15 минути, вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии, които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее Слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. (13/стр. 154)
Защо иде нощта в живота? За да разберем Божествения живот на Земята. Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Следователно денят и нощта представляват алегории в живота. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Денят иде за хората, а нощта– за Бога. Другояче казано: дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите– за Бога, за Необикновения живот.
(13/стр. 154, 155)
Значи, хората се плашат от нощта, затова се прибират по домовете си. Обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта, Истината– изобщо всички опитности на живота. Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.
(13/стр. 155)
Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-велики Тайни ви се откриват със страданията.
(26/стр. 105)
Голямата скръб е границата до Великото, Незнайното, до Вечния живот, към който човек сега се стреми. (1/стр. 499)
…Страданията, това са Божествените Благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са като тези на Христос, Който страдаше в Себе Си– защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше Вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно– ще имаме Духовни, Вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем. (11/стр. 326)
Щом идват страдания, значи вие се движите към Абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази Абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всичките неща. Само като дойдете до Абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате Смисъла на живота. И когато разберете тази Абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения. (32/лек. 34: стр. 6)
Като стигнеш до Абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли Безкрайното Величие на твоето съществувание?“. Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в другата посока и ще ти покаже Абсолютно Великото.
(32/лек. 34: стр. 13)
Труден е пътят за Възлизането на душата, но е приятен път. И славен! (1/стр. 859)
Красив е пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож. (1/стр. 825)
Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: за човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг…
(45/стр. 295)
Христос казва: „Тесен е пътят към Живота!“. То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира Истинският Живот. Онзи човек, който иска да добие Истински смисъл на Живота, само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие Животът? Защото, ако не добиете Живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. (34/лек. 13: стр. 9)
Има една Любов, която не сте опитали, тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете през живота на Христа. Сега мнозина от вас ще кажат: „Ама няма ли друг път?“. Няма друг път в света. Този е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия за всички души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага. (34/лек. 6: стр. 26)
…Но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. (34/лек. 14: стр. 15)
Не търсете лесния път. Всякога избирайте най-мъчния път. Значи: път, в който вземаме предвид всички условия. Отиваш за едно благо, може да срещнеш хиляди мъчнотии, тези мъчнотии да не те разколебаят– нито волята ти, нито сърцето ти. Туй е едно от правилата. (1/стр. 213)
Да допуснем, че пред вас се разкриват два пътя, които водят към планински връх, висок три хиляди метра. Единият път е широк, но за да се стигне до върха по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е тесен и много стръмен. Някои хора ще тръгнат по широкия път, а други– по тесния. Но тези, които вървят по широкия път, са хора с разложено сърце, които обичат лесните работи. Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват. Обаче една категория хора ще избере тесния и стръмен път към планината, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите. На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. (12/стр. 65, 66)
Три хиляди години преди вас Пророкът е казал на хората, които са служили на Бог, следната опитност: „Изведе ги през Правия път“. Значи, Господ винаги ходи в Правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекарва Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен… „И тогава твоят свят ще изгрее като зората.“ Кога? Когато минеш през този Прав път. (20/стр. 421)
Сега ще ви приведа един малък пример из културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова Знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички на какви страдания може да се подложат. Той най-първо ги завеждал при един креват с игли и ги запитвал: „Ще можете ли да изтърпите тия страдания– да ви подхвърлят на тия игли, докато ви изтече всичката кръв?“. След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: „Виждате ли тази пиростия– ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите Великите Тайни на школата“. Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един Велик вътрешен изпит. (34/лек. 9: стр. 14)
За да може човек да издържи този Велик изпит, трябва да има една Свещена Идея. Без тази Свещена Идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. (34/лек. 9: стр. 14, 15)
И сега да знаете: ще дойде ден, когато и да е, когато на един от вашите изпити вие ще трябва да положите цялата си душа… Ще дойде този изпит, а може би да е и сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могат да се сравнят с този, който ви предстои за в бъдеще. Когато вложите цялата си душа, само тогава ще разберете какво нещо е Любовта. (22/стр. 111)
Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други– зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете Третото Посвещение. (50/стр. 48)
Днес повечето хора се намират пред Третото Посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов и да каже: „Заради Бога прощавам на всички“. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек Третото Посвещение… (50/стр. 49)
Вас всички ви очакват големи страдания, всички вие ще бъдете разпнати и след това ще възкръснете. Затова ви казвам: приготовлявайте се.
(25/стр. 37)
„Нас ни разпнаха.“ „Няма нищо, вие сте по-близо до Мен– отговаря Господ,– другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място.“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. (41/стр. 92)
Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. (11/стр. 117)
Трябва да носим, не бива да казваме, че не можем. Който си е носил кръста, втори път не ще го носи– един път се носи кръстът, а не два пъти.
(26/стр. 56)
Затуй от сега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. (41/стр. 91)
Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък. Господ рекъл: „Вземете му го“. И го въвел в една голяма зала, и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни и сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“. Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“. „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал“– рекъл Господ… Та често ние преувеличаваме нашите страдания. (41/стр. 91, 92)
Няма защо да се боите от кръста, защото той именно е Тайната, с която хората се спасяват. А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза. (25/стр. 64, 65)
Като влезе кръстът в човека, той става господар на себе си. Става могъща душата му, може да гледа спокойно, като го бият; ще има Светлина в себе си. (26/стр. 80)
Кръстът е сила за оня, който разбира.
(41/стр. 437)
Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата Любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу: „Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст“. И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни.
(25/стр. 64)
Великата задача е да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня“. „В Твоите Ръце предавам духа си.“ (1/стр. 719)
Минаване през Божествения Огън
Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения Огън. (11/стр. 316)
Вие се намирате пред една Велика фаза на човешкия живот и няма да се мине дълго време, всички вие ще минете през Огъня. Цялата Земя ще бъде в пламъци. Питам ви вие ще можете ли да изпъплите през Огъня. …Ще кажете: „Дано не е в наше време“. Във ваше време ще бъде.
(35/лек. 13: стр. 20)
…Ще мине тази Огнена вълна и ще очисти света. …Всички човешки мисли и желания, и чувства ще минат през пречистване… (35/лек. 13: стр. 20)
И всички вие, които ще минете през този Божествен Огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: всички хора ще трябва да преминат през този Огън.
(34/лек. 24: стр. 17)
Всички ще минете през Огън, седем пъти ще минете през Огън. Като казвам, че всички ще минете през Огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения Огън! Това е най-голямото Благословение. Това е Свещеният Огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните. (31/лек. 24: стр. 16)
Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тия седем Огньове, за да те очистя, ще разбереш!“. Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. (28/стр. 98)
Казваш: „Решил съм да живея чист, благочестив живот“, но на другия ден се натъкваш на препятствие– турят те в Огнената пещ, ти отлагаш намерението си и казваш: „Днес не е време за това“.
(45/стр. 108)
Ангелите от горе наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в Огъня и да издържи– Огнената пещ е създадена с цел да изпитва човешкия характер. (45/стр. 104)
Следователно сега ние сме в Божествената пещ– не бойте се, няма да изгорите! …В Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот.
(34/лек. 14: стр. 18)
Един ден всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега обаче вие ще държите тук, на Земята, изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място да вземете своето наследство. (34/лек. 14: стр. 31)
Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш Славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш защо си дошъл на Земята, …защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: „Великият живот има Велик смисъл!“.
(34/лек. 14: стр. 32)
В един момент човек може да преобрази лицето си– обърни се към Господа и кажи: „Господи, сложи ме в Огъня на Твоята Любов“. Като те сложи Той в този Огън от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш Чист като кристал… (47/стр. 68)
Има огън, който изгаря; има Огън, който не изгаря. Вие мислите, че Огънят от тридесет и пет милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори, но той не изгаря, а пречиства. Блажен е онзи, който мине през Огън от тридесет и пет милиона градуса– не само че няма да изгори, но всичко старо в него ще се схуми и той ще влезе в Новия живот, ще се роди отново. Трептенията на този Огън преобразяват човека, прекарват го от смърт в Живот. (47/стр. 237)
За нас Огънят от тридесет и пет милиона градуса е демаркационна линия, през която се минава от физическия в Божествения свят, от нещастието към щастието, от лъжата към Истината, от злото към Доброто. Това наричам минаване от смърт към Живот. (47/стр. 237)
Днес Господ не говори много на хората, а като иска да спаси някого, казва: „Хвърлете го в пещта с тридесет и пет милиона градуса топлина“. Като влезеш от едната страна на пещта, излизаш от другата съвършено Чист и Обновен. (47/стр. 253)
…Герои се искат сега, герои трябва да бъдете! …Днес искам да направя опит с всички: да ви сложа в Огъня на Божията Любов с тридесет и пет милиона градуса топлина и като излезете от него, да покажете на всички религиозни хора какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога. (47/стр. 69)
…Ти си ученик, имаш задължения, определена работа; и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. (32/лек. 8: стр. 31)
Адът е една Божествена пещ, Велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много Чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много Чист. (11/стр. 291)
Аз не ви говоря за ада и Небето тъй, както вие ги знаете… Тези две състояния са необходими на човешкия дух. (44/стр. 364)
При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада– на най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота. (11/стр. 291)
И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на Земята, слизат долу, в ада, оттам минават. Обаче този Огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. (34/лек. 14: стр. 15)
Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? Като слезе в ада. Там Той научи една от Великите Тайни на живота… Той слезе долу, в ада, и Неговият Учител Му предаде първия урок. По какво? Първия урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в Ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение– Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! (32/лек. 30: стр. 15)
Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще си останеш. Следователно в душата Си Христос беше Чист и тъй Чист излезе от ада. Ако не си Чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу, в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на Небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. (32/лек. 30: стр. 15)
Христос каза: „Господи, Аз предавам Духа Си в Твои Ръце, да става с Мене каквото ще“… Христос е човекът на Беззаветната Любов. (35/лек. 17: стр. 28)
В Замисъла има голяма дълбочина
Какъв е смисълът да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най-лошият живот е толкова ценен, толкова богатства има в него, колкото и в най-добрия живот… Следователно и лошият, и добрият живот са еднакво ценни, но ние нямаме това разбиране. (4/стр. 14)
В Любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, и животът, който е пълен с най-големите страдания, имат всички тези богатства, които ги има в Рая и в Божествения свят. Като не разбираш, ти се спъваш.
(4/стр. 14, 15)
Казвам: човек трябва да се намира при известни неблагоприятни условия, за да се създаде нещо от него. Ако човек не е поставен при тия стеснителни условия, той не може да се развива. (4/стр. 261)
Вие питате що е зло. Злото в света, това са стеснителните условия, които те карат да работиш. Като те стегнат, в тебе се явява едно желание. Без злото ти добър не можеш да станеш, не можеш да имаш добрите стремежи нагоре към Бога.
(4/стр. 261)
…Нас ни интересува начинът за повдигане на човешкия ум и на човешкото сърце. Всичките изпитания, които имаме, те са за облагородяване. Мъчнотиите и препятствията, които срещате, те са един метод за възпитание. Без страдания, без изпитания вие не можете да имате никакви придобивки. (4/стр. 657)
Страданията идват най-първо, а после– най-хубавите неща. Туй, което човек никога не го е мислил, иде накрая. (1/стр. 192)
…Първо ще минете през страдания, а после– през радости, първо– през противоречията, а после– през Любовта. Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на Любовта. Един момент на Любовта се равнява на сто страдания; следователно, щом минеш през сто страдания, ти ще можеш да издържиш една усмивка на Любовта. Знаете ли какво нещо е усмивката на Любовта? (46/стр. 303)
Духът е слязъл на Земята, за да покаже на душата, че има нещо Велико в света, за което си струва да се живее и да се страда до смърт.
(1/стр. 189)
Само при най-лошите условия ти можеш да придобиеш Знание, което никъде не може да ти се даде. В най-мрачните дни на човек му се дават най-големите Откровения. (1/стр. 456)
Който има обич към Знанието, ще понесе всички мъчнотии и неприятности, но ще бъде възнаграден– много Тайни ще му се разкрият… (33/стр. 80)
Казвам: физическият свят е едно проявление на Божествения свят. Ако искаме да видим Славата Божия, трябва да дойдем тук, да я видим между големите противоречия, които съществуват. Тук ще видим в какво седи Славата Божия. (4/стр. 343)
Който има Правилни разбирания, той ще види, че в противоречията има Красота. (53/стр. 127)
Ние не можем да видим Божествената Красота в противоречията, които съществуват в света. Но когато духнат Божествените ветрове и изчезнат облаците, и стане ясно, и Слънцето изгрее наоколо, тогаз ще видим Божията Любов, с която Бог ни е заобиколил. (39/стр. 577)
В Природата всякога стават промени и благодарение на разнообразието на живота последният има Красота. В безконечните промени на живота е Красотата на живота. Каквито и промени да стават, Разумният човек разбира. (4/стр. 562)
Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво: в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори– радост, а в подножието на планинските върхове– повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и Хармонията на живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. (11/стр. 65, 66)
В Природата два момента не се повтарят. Всеки момент носи едно Велико Благо. И всяко състояние носи едно Благо за себе си. И всичко онова, което ви се случва, то носи голямо богатство– Божиите Благословения. И страданията, и радостите, и смъртта носят Божиите Благословения. И животът носи Божиите Благословения и всичко, каквото ви се случи, ще образува едно цяло. (1/стр. 256)
Като срещнеш добър човек в живота си, знай, че това е Благословение за тебе; и лош човек да срещнеш, пак е Благословение за тебе. Значи, ти ще получиш Благословение и чрез добрия, и чрез лошия. (3/стр. 198)
Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте– то е външна опаковка. В него е скрито Божието Благословение. Бог е запазил хубавите неща за края. (3/стр. 274)
Сериозен и красив е животът. Не гледайте на него повърхностно. Всички хора преди вас са минали през изпитания и вие ще минете. Няма човек на Земята, който да не е минал и да не мине през страдания. (52/стр. 67)
Най-трудните условия са най-красивите условия. И условията, които не са придружени с мъчнотии, и техните придобивки са малки.
(38/стр. 81)
При най-големите мъчнотии има най-добрите условия за развитие на живота. (38/стр. 133)
Всяка една мъчнотия в тебе е създадена, за да събуди в тебе една Дарба. Страданията, мъчнотиите, изкушенията, паденията, всичко това, което в Природата съществува– най-големите противоречия са създали Добродетели в тебе. Това е Закон. Няма никакво изключение. (38/стр. 135, 136)
Всяко нещо си има
своето място и служба
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но разбира се, всичко в света си има своето място и служба. (10/стр. 36)
Не може Разумното в света да допусне нещо неразумно. Щом нещата са допуснати в света, те имат свое предназначение. (4/стр. 289)
…Ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е Разумно и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е Разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно… Те и най-лошите работи– и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота, е полезно. (39/стр. 36, 37)
Като дойде една радост или скръб, аз зная защо е дошла. В Божествения План на живота всичко е предвидено, и то много добре. В този смисъл всяко нещо е на мястото си. (3/стр. 197)
Поставете страданието и радостта на техните места, поставете злото и доброто на техните места. Всяко нещо на своето място е полезно. (4/стр. 15)
Всички трудности са възможности
…Дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими. И в музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонансите, знае къде да ги постави. Ако се сложат на място, те допринасят нещо ценно. Само великият музикант разбира смисъла на дисонансите.
(15/стр. 272)
Хората са привикнали да гледат на всяко препятствие като на нещо отрицателно… Препятствията в живота не са нищо друго освен възможности за постигане на нещо. (17/стр. 254)
…Всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши; знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. Човек става Велик само когато минава през големи мъчнотии и изпитания и ги преодолява. (33/стр. 13)
Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. (18/стр. 211)
Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашните невъзможности са бъдещи възможности. Сегашното противоречие е бъдеща възможност. Всяко противоречие подразбира бъдеща възможност. (21/стр. 137)
В сиромашията виждам възможността за богатството. В невежеството виждам възможността за знанието. Във всичките противоречия на живота аз виждам възможността, която Бог е вложил в моята душа и в моя дух… Във всичките противоречия на живота виждайте оная възможност, която Бог е вложил, за придобиването на вашето бъдещо щастие. (39/стр. 592)
…Всяко противоречие съдържа някаква възможност, следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности и колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
(16/стр. 190, 191)
Туй, което за едного е противоречие, за Разумния човек е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. (35/лек. 19: стр. 6, 7)
Великите хора са минали и минават през големи противоречия; като разбират Закона на противоречията, те черпят сила от тях. …Но Великите хора разбират смисъла и значението на противоречията– в тях те намират Нов път, Нов метод, Нови възможности за постижения. (16/стр. 191)
Вие съзнавате в себе си, че не можете да направите това, което желаете, и се чувствате нещастен. Няма защо да страдате, тъкмо в безсилието ви се заключава вашето растене. Днес сте изпълнени с радост, скачате, пеете, мислите, че всичко можете да направите; утре виждате, че нищо не можете да постигнете. Днес се качвате, утре слизате, но не знаете защо се качвате и защо слизате. В тези контрастни състояния именно вие растете. (14/стр. 47)
Като ученици, ще се стремите към смените– да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия богатият никога не трябва да стане сиромах… Ако разбира правилно Законите на живота и на Природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими– например необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в Природата, човек не би могъл да се развива правилно.
(15/стр. 149, 151)
Това всеки е опитал: днес спечели сто лева– радва се, утре изгуби тия сто лева– скърби. Тези скърби и радости са временни, преходни, но чрез тях човек расте и се развива. (14/стр. 48)
…В живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем. (11/стр. 293)
Като влезете в Духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на Земята са били все за добро. (21/стр. 309)
…Провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло– в добро.
(30/стр. 294)
…Трябва да се знае, че и топлото, и студеното време, както и добрите, и лошите условия в живота крият някакво добро в себе си. От топлите и студените течения в Природата се образува дъждът, който носи благата на живота. (15/стр. 246)
Няма по-голям специалист от Природата, вярвайте в това. Тя иска ние да се върнем в Първото положение; при най-лошите условия, в които се намираме, да повярваме, че ще извлечем полза от тях. (18/стр. 152)
Ако при лошите условия човек не губи Вяра, тогава иде доброто. Значи, добре разбрани и разумно използвани, лошите условия водят към добро… (17/стр. 99)
Вярвайте, че светът е Разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро. Ако вярваш, добре, но ако не вярваш, само ще се забави процесът. Като те е пратил Бог на Земята, Той е мислил за тебе, не те е оставил. (21/стр. 60)
Колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро! Вие, ако разбирахте, за всичко, което се случва, пари трябваше да давате. Един ден ще го търсите и няма да го намерите. (21/стр. 306)
В Невидимия свят горе човек ще даде угощение за тези разтърсвания, които са му правили на Земята. (21/стр. 310)
Искате да знаете защо някои неща се случват. Всичко е за добро. Някои неща Бог ги допуска заради вашето добро– дотогава, докогато вие почувствате в себе си един Вътрешен Мир, една Вътрешна Радост, и макар да не разбирате нещата, да ви става приятно. (4/стр. 509)
За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна; като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда Красотата и Хармонията, които съществуват в целокупния живот, и само така дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. (16/стр. 102)
Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко като красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. (16/стр. 102)
…Човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава. Той трябва да знае, че това, което днес му противодейства, един ден ще му съдейства за добро… Това е Закон. (12/стр. 67)
Настава някаква буря за вас– тя идва да подобри вашия живот. Идва сиромашия– това е за ваше добро. Идват несгоди, идват болести– това е за ваше добро. И доброто е за добро, и злото е за добро. (1/стр. 715, 716)
Писанието казва: „Всичко, каквото се случи за онези, които любят Бога, ще бъде за добро“.
(1/стр. 257)
…Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. (11/стр. 122)
Ходи в пътя на живота с Вяра и Господ ще преобърне всичко да ти съдейства за добро. (1/стр. 382)
Искам да бъдете мощни, силни в Любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във Вярата си, в Надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие нека изпъкне в ума ви… мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде Рай. (35/лек. 12: стр. 28)
4. Изход от трудностите в живота
Казвам: Правата мисъл е Магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде Правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът! И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни и противоречията му да изчезнат. (50/стр. 40)
Щом започнеш да мислиш правилно, веднага това, което те е измъчило, ще изчезне. (4/стр. 467)
Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри… Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до Правата мисъл. Всяка една радост е плод на една Права мисъл. (21/стр. 75)
Та трябва Правата мисъл. Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб.
(21/стр. 77)
Влизате ли през вратата на Правата мисъл… Вие лесно ще се справите с големите трудности на живота, ще ги пренасяте леко и приятно както онзи опитен плувец, който знае да плува. Бори ли се той с вълните? Не, той леко и хубаво плува. Така и вие няма да се борите, няма да се спъвате във вълните на живота, няма да се давите. (12/стр. 241)
Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и Чисти мисли могат да подобрят живота. (50/стр. 51)
Ще създадеш около себе си една аура от Светли мисли и чувства, при каквито условия и да си.
(56/стр. 168, 169)
Златни правила при трудностите
В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата– ние наричаме тази цигулка Доброто, Разумното сърце, ние го наричаме още Интуиция, или Божествено Начало в човека… Отнесете се до вашето Добро сърце като към отличен съветник– неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува от нещо; Доброто сърце разрешава и най-трудните въпроси.
(16/стр. 74)
В Любовта няма страдания. Страданието иде в ограниченото съзнание на хората. Но когато хората се потопят в Любовта, тя веднага оправя всичко.
(1/стр. 970)
Щом ти дойде противоречие, кажи: „Бог е Любов“– забрави се в Бога, в Него човек се губи моментално. (1/стр. 195)
…Спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи, никога не желайте големи радости. Защо– защото големите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с големите скърби?
(15/стр. 172, 173)
Когато човек се намира в най-големите страдания на Земята, умът ви да присъства. (1/стр. 213)
Когато минаваш през трудно място, едно трябва да мислиш. Умът ти трябва да е концентриран върху важното. (1/стр. 187)
Казвате: „Какво да направим, когато се натъкваме на противоречия?“. За да не попаднете под последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте с разрешаването на големите противоречия– те са големи тежести, които не са по силите ви; да носиш едно голямо противоречие на гърба си, това значи да се осакатиш. (15/стр. 158)
Ще ви дам едно правило като за деца, но и умните могат да го употребят. Щом дойдеш до едно противоречие вътре в себе си, до една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е възможно! Аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна“. Щом туриш това, Бог, Който живее в тебе, ще почне да действа. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с тебе. (1/стр. 918)
Правило на Учителя:
Намери радости в скърбите си.
Намери работа в мъчнотиите си.
Намери поука в загубите си. (1/стр. 970)
Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която подготвяш Светлия ден, който иде!“. Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост.
(21/стр. 314)
В каквато и тъмнина да се намериш, не трябва да губиш Вярата си– Светлината пак ще се покаже. (1/стр. 583)
Слова за справяне с трудностите
Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете: „Моята воля е Диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи“. (2/стр. 189)
Изпаднете ли в лошо настроение, …кажете: „Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях“. (2/стр. 148)
Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: „Аз искам да бъда смел […], във всички мъчнотии и пречки да намеря Светлинка, която да осветява пътя ми“. И при най-големите мъчнотии човешкият ум трябва да бъде чист и ясен, за да осветява Пътя му. (16/стр. 108)
Ти си кажи: „Тази работа ще се оправи, защото животът е Разумен“. Имаш някоя мъчнотия в себе си или в живота. Кажи: „Ще се оправи!“. (38/стр. 345)
Като се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“. Щом изговорите тази Формула в себе си, запитайте се: „Мога ли в името на тази Любов да направя всичко, каквото желая? Мога ли в името на тази Любов да се справя с мъчнотиите си? Мога!“… Обаче за това се иска Вяра в Бога и в себе си, Упование на Бога и на своята душа. (29/стр. 243)
Ученикът неизбежно ще мине през вътрешни борби и противоречия, но той не трябва да се обезсърчава, нека да произнася следната Формула: „Душе моя, с теб е Бог, ти ще победиш! Аз вярвам в Един Бог на Любовта, аз вярвам в Един Учител на Мъдростта, аз вярвам в Един Дух на Истината“.
(1/стр. 196)
През каквито мъчнотии и да минаваш, кажи си: „Аз ще любя Господа, Който живее в моята душа“. (42/стр. 14)
И когато дойдеш в най-лошото състояние на духа, ще кажеш: „Туй състояние е временно. Бог живее в мене. Защо да не Го осветя?“.
(35/лек. 32: стр. 27)
Ако сте неразположен, кажете: „Аз вярвам в Бога вън от мен, вярвам и в Бога вътре в мен. Аз и Отец ми Едно сме!“. (2/стр. 230)
Какво струва на човека да изпълни Божия Закон и да каже: „С Бога всичко мога да направя!“…
(42/стр. 498)
При мъчнотии изговаряйте тихо в себе си: „Господи, Ти всичко можеш и Твоят Дух, Който излиза от Тебе, всичко може. И аз чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, всичко мога“. (1/стр. 282)
Кажи: „В Бога промени няма, всичко, което Бог ми е дал, за мое добро е“. (1/стр. 452)
Всичката философия седи в това: всеки един от вас трябва да може да контролира ума си. Когато ви дойде едно нещастие, вие да кажете: „Туй е за мое добро“. И да се зарадваш в душата си. (1/стр. 982)
При най-големите страдания да кажеш: „За добро е“. За всичко казвай: „За добро е“. И ще видиш как работите ще се оправят. (21/стр. 244, 245)
Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“, дойде второ– „За добро е“, трето, четвърто– „За добро е, за добро е“, докато най-после доброто само по себе си възтържествува. (47/стр. 404)
Ако нарушиш Мира си, повтаряй си думите: „Аз имам Вътрешен Мир!“. (2/стр. 172)
Когато желаете, произнасяйте следното мото: „Вярата, в която живея, ще внесе Божествена Хармония в страданието на моето сърце“. (21/стр. 317)
Да дойдем до същественото: Любовта трябва да надделее над всички мъчнотии, които съществуват в нашия живот. При всичко, което се случва, да кажеш: „Такава е Волята Божия!“. (4/стр. 664)
Да настане Мир в душата ти, щом кажеш: „Такава е Волята Божия!“. (2/стр. 206)
Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия“. И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе. (19/стр. 364, 365)
В страданията, в несретите, ако не си губите времето да питате защо ви е дошло, а кажете: „Да бъде Волята Божия“, вие сте придобили нещо.
(1/стр. 457)
Ще говориш на Господа, както са работите, и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае… Няма да казваш: „Дотегна ми, избави ме от това зло“. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: „Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си“. (39/стр. 311)
При мъчнотии изговаряйте тази Формула: „Ще го бъде тъй, както аз не зная“. (1/стр. 723)
Каквото и да ти се случи, ще кажеш: „Господ ще обърне всичко на добро. Бог е Всесилен. Той може всичко да превърне на добро“. (1/стр. 967)
„Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята. Заради Господа мога да превърна горчивината в сладост.“ (1/стр. 305)
В Божия свят няма противоречия. Ти кажи: „В Божия свят няма противоречия. Аз живея в Божия свят и в мен противоречия няма“. (1/стр. 954)
Любовта е Мощна Сила, която лекува всички болести. Вие можете да се лекувате сами, като произнесете правилно думата „Любов“. (2/стр. 211)
Ако страдате от някоя болест, кажете дълбоко в себе си с Вяра и Упование във Великото: „Бог е Любов. И в Любовта болести не съществуват“. Кажете ли тия думи два-три пъти, болестта ви ще изчезне. Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си. (2/стр. 211)
…Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него. (34/лек. 25: стр. 33)
Нападне ли ви злото, кажете си следната Формула: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина“. Тази Формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви… Дали сте гладни, жадни, окъсани, бездомни, болни, слаби, произнасяйте Формулата без колебание и мислете върху съдържанието ѝ. (1/стр. 672, 673)
Ако сте неразположени, може с думата „Добро“ да смените състоянието си. Произнесете думата „Добро“ или „Любов“ сто пъти по един път в секунда и ще видите резултата. (1/стр. 603)
Правете опити да преодолявате мъчнотиите и неразположенията си. Ако сте неразположени и не можете да учите, кажете си няколко пъти тихо думите: „Живот, Светлина и Любов“; след това кажете: „Аз се движа в Живота, аз живея в Светлината, аз живея в Любовта“. Като повторите няколко пъти тези мисли, ще видите какво действие ще окажат върху вас. (33/стр. 110)
…Всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека, но колкото и голямо да е отчаянието му, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние– в такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него тъй, както мракът крие в себе си условие за Виделина.
(16/стр. 101)
Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото Съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: „Призовете Ме в ден скръбен!“. (12/стр. 341)
Работите на хората не се нареждат, защото те искат да ги оправят без Бога. Ако живеят в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно. (1/стр. 743)
Да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас. Тогава ще има разширение и освобождение на душата, ще усетим Пълнота в себе си. Всички скърби и нещастия ще се стопят. (1/стр. 752)
…Изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. (29/стр. 301)
Зад всяко изпитание, зад всяка мъчнотия се крие една възможност за освобождаване. Да намериш тази възможност– ето де е гениалността и силата на човека. Знай, че и в най-голямото изпитание, и в смъртта може да намериш Нов път, по който да излезеш на свобода. (17/стр. 244)
Когато в човека съществува една Идея, която е Божествена, тя всякога дава на човека сили и възможности да преодолява мъчнотиите, в които той се намира. Мъчнотиите в живота са естествени, не питайте защо идат. (1/стр. 389)
Радвайте се на малките Божествени Идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение… Погледнете към вашата малка Божествена мисъл, която живее в ума ви, и мъчнотиите ви ще изчезнат. (33/стр. 17, 18)
Направете един опит: неразположени сте– постарайте се за 15 минути да измените състоянието си. Употребете всичко, каквото знаете, но разположението да се върне. (1/стр. 405)
Съчинете си една песен. И да не е много сполучлива, това нищо не значи; важното е да може да измени вашето състояние. (4/стр. 101)
В храната, която ядеш, е скрит Бог, но ти още не знаеш това. В хляба се крие мощна сила. Ако си болен и мислиш за хубави неща, и ядеш хубав пресен хляб, болестта ще изчезне. (1/стр. 322)
Някой път може да сте неразположени, паднали духом, минавате край някое яко, хубаво дърво– облегнете гърба си на него, оставете се така няколко минути, ще се поправи състоянието ви.
(1/стр. 387)
И тъй, дойде ли до трудни положения в живота си, човек трябва да потърси помощ в Природата– между дърветата, изворите, растенията. (16/стр. 127)
Любовта е път за разрешаване на трудните задачи, път за сърцето. Мъдростта е път за ума.
(1/стр. 657)
…Приложете Любовта към всичко живо в света. По този начин ще се разрешат всички мъчнотии, които имате. (4/стр. 75)
„Да бъде на другите добре, тогава и на мен ще бъде добре.“ Това е максимата, с която човек ще преодолее много мъчнотии. (1/стр. 942)
Най-малкото Добро е това, с което човек може да си помогне. Най-малкото Добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа… Бог е най-малкото Добро, което може да ви помогне в дадения случай да излезете от една голяма мъчнотия. Вий търсите Господа, но не Го виждате. Къде е Той? В най-малкото Добро у вас. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото Добро– Бога– в себе си и поискайте То да ви помогне. Щом апелираш към него, То ще ти се притече на помощ. (1/стр. 505, 506)
…Първото нещо, което трябва да почувства всеки от вас, като си ляга вечер, е да бъде в съгласие с общия пулс на Живата Природа. Има едно ритмическо движение на живота– вдигане и слагане, прилив и отлив, с което движение човек трябва да бъде в съгласие. Сутрин, като станеш, туй движение ще те подеме нагоре-надолу така, както майката люлее детето си. Ето защо всяка вечер всеки от вас трябва да знае в съгласие ли е неговият живот с това общо разумно движение, което Бог е вложил в него. И сутрин, като стане, трябва да почне пак същия живот. Направете опит и ще видите каква голяма разлика ще има тогава в живота ви в сравнение с днешния. Мъчнотиите няма да изчезнат, но тогава лесно ще разрешавате въпросите. Всичките ви спънки ще бъдат благословение. Те ще ви донесат радост и веселие. (22/стр. 35)