Начало
РАЗМИСЪЛ В ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ НА ЖИВОТА
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Варна, 2023 г.
ПРЕДГОВОР
Бог ни обича чрез трудностите, които ни изпраща.
Трудните времена ни дават нещо, което веселите времена ни отнемат.
Всяко земно мислене е бреме и разпад– тук само трудността е Поучителят.
Трудността казва: „Мълчи и израствай!“.
Трудността гради Разумния и Любещия човек.
Щом имаш трудност, влез с Бог в нея.
Гледай трудностите с Очите на Бога.
Ако трудностите ни събуждат за Бога, те са благословени.
В трудностите се изработва Жезълът на Търпението, а Търпението е Доверие в Бога. Търпението дочаква Откровението.
Трудностите ни учат да се съединяваме с Бога.
Навътре в трудността е скрито Божието Име.
В трудностите Бог твори Себе Си.
Има трудности, които разкриват Тайни.
Всяка трудност си има Ключ.
Трудностите в живота са Заключена Светлина, която трябва да отключим.
Ако болестта е трудност, не искай здраве, а Чистота. А най-важното нещо в живота е растеш ли скрито в своята Чистота.
Що е страданието? Страданието е задълбочаване. Страданието е задълбочаващ Дух.
В страданията Бог си прави място за Себе Си, за да се всели и заживее в тебе.
В сърцето на трудността грее Слънце, а в сърцето на страданието грее Бог.
Трудността е мястото на Възраждането. Страданието е мястото на Възкресението.
Ако ти е скъпа Истината, ще страдаш, защото тя иска да се извае в тебе.
В трудността работи Ръката на Истината и ако ти обичаш Истината, тази Ръка ще отстрани трудността.
На трудните неща покажи своята Безкрайност.
Преодолееш ли трудността, раждаш се в Бога.
Елеазар Хараш
Варна, 2023 г.
I. ПРОВИЖДАНЕ В СТРАДАНИЯТА
1. Отговор на най-важните въпроси
Страданията са мъките на раждането на един Висш живот в душата. Те я събуждат за една Нова среда в Нови условия, за Нова дейност. Тя влиза в един Нов свят! (книга 8/стр. 19)
Нашите страдания са градивен материал за един по-висш живот, който сега се строи. И ако ние не участваме в страданията, не можем да участваме и в благата. (1/стр. 251)
В Божествения свят на страданието се гледа като на един Велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние.
(31/лек. 29: стр. 21)
Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим– щастие и радости. (35/лек. 22: стр. 11)
Днес хората не разбират страданията. Страданията са предисловие на един Вечен Хармоничен живот. (35/лек. 21: стр. 19)
Казват: „Когато някой човек страда, това е карма“. Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите, това е Езикът на Живата Природа, това е Езикът на Бога– първият Език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който духът пада. (31/лек. 2: стр. 11)
Следователно страданията, това са Божествен Език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на Разумния живот. Страдате ли, Бог ви обича; не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. (31/лек. 2: стр. 11, 12)
Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. (41/стр. 467)
Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са Пътят на нашето Възлизане към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той […] се спасява“. Аз го облажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близо до Небето, бих желал да бъда на твоето място“. (41/стр. 92)
Страданията – това са Законите, чрез които Господ действа за нашето развитие. (41/стр. 137)
Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си… Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използваме. (21/стр. 308)
…Страданията в живота не са нищо друго освен Свещения Огън, който изважда скритите богатства, дълбоко заровени в нашата земя. Ето защо без страдания човек не може да стане гениален, без страдания той не може да стане и Светия, без страдания от човека не може да излезе нищо добро. Единственото Велико нещо в живота на хората, това са страданията, които са направили човека Велик. (6/стр. 98)
Когато страдаме външно, ние печелим вътрешно. Страданията са външно налягане, за да се роди вътрешната Сила. (1/стр. 714)
Всички страдания са стимули за душата. Страданията превръщат в Любов енергиите на душата…
(1/стр. 931)
Страданията са най-добрият признак за подигане на душата. (1/стр. 931)
Страданието, това е копане на душата също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. (11/стр. 224)
Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетелта. (34/лек. 29: стр. 11)
Казвам: страданията не са нищо друго освен ретортите на Живата Природа, в които се поставят хората, за да се очистят… След като човек премине през всички реторти, нужни за неговото очистване, той ще се освободи от онзи тежък камък, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича Новораждане, или Възкресение на човешката душа. (31/лек. 20: стр. 6, 7)
…Да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Някой казва: „Аз искам да позная Христа!“. „Можеш да Ме познаеш– казва Христос,– добре.“ И Той ти даде такова голямо нещастие, страдание, че къщата ти се запали от двете си страни. Преди 2000 години Христос пострада, а днес казва на страдащите: „Ето, това съм Аз– в тебе съм сега, това Аз преживях“. Разбра ли? Страданията– това е първата фаза на Посвещението. Но вие казвате: „Не, искам другояче, искам да видя Твоето Възкресение!“. Не, първо ще опиташ страданията Му и после, след като ги минеш успешно, ще дойдеш до Възкресението– до Великата Любов. Тогава ще Го познаем. Сърцето ни ще се отвори и ще кажем: „Заслужава си човек да живее в Божията Любов и да служи на Господа“. (19/стр. 436)
Страданието представлява път за познаване на Великото, Красивото, Възвишеното в света.
(21/стр. 314)
Страданията са граници, преминаване от временното към Вечното, от безпорядъка към Порядъка, от плътта към Духа. (21/стр. 313)
В света има един Закон, който трябва сега да учите. Защо страдате? Без страдания човек не може да се подигне на физическия свят. Ако се лишите от страдания, вие сте осъдени, никакъв прогрес не може да имате в никакво отношение. (18/стр. 11)
Понякога вие питате: „Защо са страданията?“. Те са един възпитателен метод за вашия ум.
(4/стр. 653)
Мъдростта, за да ви направи мъдри, ви причинява много страдания, а Любовта ви дава всички блага, за да ви направи добри… Мъдростта предизвиква всички страдания, а Любовта донася всички добрини и радости. (19/стр. 87)
…Под живот ние разбираме навлизане от един неорганизиран свят в друг организиран. Следователно в живота има страдания, понеже той се организира. (4/стр. 561)
Божественият живот всякога се предшества от страдания. За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, …непременно ще дойдат страданията. (22/стр. 182)
Като не разбират Законите на Битието, хората се запитват защо идат страданията. Чрез страданията човешкото съзнание се чисти и развива.
(29/стр. 369)
На една сестра, която много страда, казах: „Небето ти даде това страдание в краката, за да се развие твоята мекота“. Страданията не са произволни. Някой е много апатичен, ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност, да го извадят от тази апатия, в която се намира. (21/стр. 309)
Страданието раздвижва човека. У човека има нещо, което ако не се раздвижи, ще има гниене в него. Затова идват страданията. Страданията предизвикват най-голямото раздвижване на силите в човешкия организъм. (21/стр. 308, 309)
Всичките води, които текат, които се движат, те се опресняват. Вие питате защо са страданията. Страданията са за опресняване. Ако нямате страдания, ще ви сполетят два пъти по-големи нещастия, отколкото сега. Всичките страдания ни опресняват… Когато говоря за страданията, разбирам Божествения процес, при който чувствата се опресняват, движението на тия чувства се опреснява.
(4/стр. 623, 624)
Кои са причините за страданията?
(Една сестра запита: „Кои са причините за страданието?“. Учителя каза: „Ще изброя някои от причините“.)
1. Противоречията в живота не са от Бога, а от хората. Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога. Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата, се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията.
2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените Закони. Страдаш, когато не изпълняваш Волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото… Щом хората изпълняват Божиите Закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдания. Един човек ме попита: „Защо страдам?“. Казах му: „Ти в миналото си бил вълк и си разкъсал 10000 овце“.
3. Понеже страданията са изпити. Изпитват човека доколко е разбрал това, което е учил.
4. Друга причина за страданието е по Закона, когато човек минава от една фаза в друга. В преходния период на границата между две фази човек минава през страдания.
5. Има други страдания, наречени Идейни. Ти се бориш за една Възвишена Идея и страдаш. Това са страдания за Идея. Неразумните страдания трябва да се избягват.
6. Друга причина за страданията: някои страдания са за чуждо благо. Например някой троши камъни, страда от тежък труд. Но може да се утешава от мисълта, че тези камъни ще послужат за благото на хората. Ще се построят хубави здания.
7. Друга причина за страданията е следната: някой път те са родилни мъки за раждането на Нова Идея в човека. Има и други причини за страданията. (21/стр. 315, 316)
Ще кажете, че Господ е наредил работите да стават по един или по друг начин. Не, Господ не е направил всички неща. Не се извинявайте с Него. Има неща, които хората са направили и сами страдат от собствените си произведения. (52/стр. 327)
Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но въпреки това хората страдат… Хората страдат, защото не живеят според Законите на Любовта. (52/стр. 330)
Страданията са един отзвук на това, че не сме приложили Любовта навреме. За да избегнем страданията, непременно трябва да приемем Любовта.
(36/стр. 261)
Сега, ако ме питате защо дойдоха страданията, ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: „Ами тогава какво трябва да направим?“. Ще мислите, че може да живеете само с Бога, и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне животът на Великата култура, която ще даде един Велик импулс. (34/лек. 9: стр. 7)
В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни за него.
(30/стр. 242, 243)
Страданията трябва да дойдат, те трябва да дойдат като едно ликвидиране на човешката карма. Затова се препоръчват страданията. (1/стр. 931)
Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите– не може да се отлага, защото, ако се отложи, ще се спънете. (11/стр. 245, 246)
Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в астралния или менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. (14/стр. 163)
Един човек преди две съществувания, когато е бил на Земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал. Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията този бивш господар да опита същото. В това прераждане този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди, и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. (38/стр. 238, 239)
Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми“. Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, Природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар“. (38/стр. 239)
Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с Търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите… Кармата се ликвидира със Закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. (14/стр. 162, 163)
…Трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният… Ако вашето съзнание е будно, в най-щастливия ден на годината ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия Разумни Същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправите, другите ще използвате.
(31/лек. 16: стр. 14)
Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване, и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши. (14/стр. 162)
Ако сиромашията, страданията и болестите идат по Закона на кармата, те имат за цел да ни научат нещо. (3/стр. 184)
„Защо идат страданията?“ Те са резултат на миналото. …Грешката ви е там, че не се коригирате. Има грешки на миналото, има и сегашни грешки. Грешките на настоящето ще се изправят в бъдещето; дълговете на миналото се изплащат в сегашния живот, сегашните дългове ще се изплащат в бъдеще. Например днес кажеш една дума не намясто– ще я изплащаш в бъдеще. (3/стр. 134)
И учените хора, и ясновидците, и Светиите се оплакват от страданията. Всички казват: „Защо са страданията?“. Без страдания не може. (4/стр. 350)
Главата ми е побеляла само от въпроса: „Защо са страданията?“, който са ми задавали. От обяснения ми е побеляла главата. Казвате: „Господ не можеше ли другояче да създаде света?“. Господ създаде света за страданието. Ако искаше да е без страдание, нямаше да създава света. Когато Господ не иска страдания, не създава нищо, седи спокоен. Когато иска да създаде нещо, явява се това страдание. (4/стр. 349)
Не може ли да се живее без страдания? И това е възможно, обаче питам учените какъв ще бъде животът без мъчения и страдания– дайте ми един проект за такъв живот. Да живеете без мъчения и страдания, това значи да станете по-нещастни, отколкото сте сега. Влезете ли в свят без страдания, още на другия ден ще кажете: „Пратете ни страдания, не можем без тях“. Това не е теория, но факт… (44/стр. 594)
Някои от вас искате да мине светът без страдания. Някои от вас ще минете през много страдания, някои– през по-малко. Който мине през много големи страдания, ще има по-големи придобивки. Който минава през по-малки страдания, ще има по-малки придобивки. (18/стр. 66)
Човек, който носи Добродетелта, е като една бременна жена, той трябва да страда за тази Добродетел. Не страдаш ли за Добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. Досега аз не съм срещнал някой човек да каже: „Аз много се радвам, че пострадах“. Всички казват: „Все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат?“. Е, много лесно.
(20/стр. 438)
Често наблюдавам онези, които страдат. Някой казва: „Не може ли без страдания?“. Може. Щом не искаш да страдаш, ще си вземеш багажа– и хайде, на онзи свят. Докато си на Земята, ще страдаш. Ти искаш да живееш на Земята без страдания– това е невъзможно! (3/стр. 108)
Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на Земята– по-добре да си седеше в Небето. Той е дошъл тук, на Земята, да се повдига, а пък ще се повдига само чрез страдания… (11/стр. 224, 225)
Казвате: „Не може ли да се живее без страдания?“. Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече Знания и по-голяма Мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. (12/стр. 69)
Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта. Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и Тайните на Живата Природа, казвам ти: няма друг път освен страданието. …Докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. (40/стр. 35, 36)
Има ли изключения в
Закона за страданията?
…Много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения Път. (31/лек. 14: стр. 25, 26)
Някой може да каже: „… не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?“. На това може да се отговори така: може без страдание, щом си Чист. Щом си нечист, …страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти.
(21/стр. 316)
Може без страданието, ако си с Пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към Новото, към Божествените Идеи, които идат от горе. Но ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към Възвишените Идеи, ще има страдание, защото, ако то не дойде, спъва се твоята еволюция, твоят възход. (21/стр. 316, 317)
Може и без страдания в живота, когато има Разбиране. (1/стр. 871)
В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Когато човек пази горните условия. (21/стр. 317)
В живота си ние трябва да спазваме онази Велика Идея, за която сме дошли. Под тази Велика Идея аз разбирам човешката душа… Трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее! И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят. (34/лек. 28: стр. 16)
Като е дошъл на Земята, човек трябва да учи; светът е Велико училище, в което се преподават ред уроци– страданията и радостите са едни от уроците, които човек трябва добре да изучи; той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога… (16/стр. 149)
Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. (1/стр. 207)
Ще страдате, докато превърнете всичко в мисъл. (1/стр. 714)
Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. „Докога ще страдам?“ Докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. (7/стр. 6)
Колкото по-нагоре се качва човек в Духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му; най-после той дохожда до една област, където страданията изчезват– там те се превръщат в радост. Това показва, че неорганизираните сили се организират. (33/стр. 292)
Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? Когато Божественото вземе връх в човека. (21/стр. 32)
Един брат ме попита: „Докога ще страдаме?“. Казах му: „Докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото“. (21/стр. 312)
Дават ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме, или не. Тия признаци са страданията. Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия на съществуване. Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувстват… Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствали страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-висшите условия, в Божествената атмосфера, гдето са били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с могъщите Праведни и Светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме. (26/стр. 5)
…Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е първият Божествен образ. (32/лек. 30: стр. 16)
…Колкото повече обичате Бога, толкова по-големи противоречия ще се родят във вашите души. И колкото повече противоречия се раждат в душите ви, толкова сте по-близо до Бога. Това ще бъде до известно време, докато заживеете в Божията Любов, в Божията Мъдрост и в Божията Истина: това значи, докато Бог ви нагласи. (22/стр. 207)
Вземете пример от някой цигулар, който настройва цигулката си. Той обтяга струните съгласно своя камертон и когато дойде до известен предел, спира. Така и страданията във вашия живот ще дойдат до крайния си предел и ще спрат. Не се бойте, Бог няма да скъса струните на вашата цигулка! След като нагласи цигулката ви, т.е. вашата душа, Той ще започне да свири на нея…
(22/стр. 207, 208)
…Всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. (21/стр. 305)
Всичко в Природата – и страданието– събужда човека… Защото човек без страдания е жито в житницата. Ще стои в покой, но не печели нищо. Значи, тогава от Любов към него Небето му праща страдания, за да го събуди. (21/стр. 305, 306)
Някоя майка буди сутрин детето си и му казва: „Стани, мами!“. Детето казва: „Ще стана“ и пак заспива. Най-сетне майката, като дойде, вземе юргана, хвърли го настрани и детето става. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Трябва раздрусване. Та големите страдания са раздрусвания. Заспал си под юргана. Ще те раздрусат, за да станеш. (21/стр. 306)
Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. (21/стр. 306)
Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето. Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. (21/стр. 54)
Един български свещеник, на възраст около 85 години, разправяше една своя опитност. Като стигнал до тази възраст, той се почувствал вече доста стар, немощен. На всеки две-три стъпки трябвало да почива и все си казвал: „Остаря вече, дядо попе!“. Какво се случило по-нататък? Когато русите бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околните къщи. Както седял у дома си, свещеникът също се разтърсил и моментално решил да бяга. Огледал се набързо в стаята, сграбчил нещо и хукнал да бяга. Като видял, че е вън от града, успокоил се и седнал да си почине. Каква била изненадата му, когато разбрал, че се намира на два километра разстояние вън от града… Значи, страхът, който преживял, събудил в него скрити сили, които му дали възможност не само да върви на далечен път, но да тича… Значи, мъчнотиите, страданията имат за цел да поставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за живот, за работа. (53/стр. 398, 399)
Какво ще ни допринесат страданията?
Нашата цел не е да ви освободим от страдания, ни най-малко, но искам да видите ползата от тия страдания. (32/лек. 24: стр. 4)
Като дойде някое страдание, да знаеш, че то ще донесе Божие Благословение. (21/стр. 306, 307)
В страданието човек печели. То е един Божествен Закон. (1/стр. 251)
За да развие своето сърце и придобие Права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания. Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни Закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива Знания. Без страдания и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. (14/стр. 341)
…Човек страда, за да придобие нещо ценно.
(3/стр. 336)
…От всичките тия нещастия, които са сполетели Праведния Йов, той е добил Мъдрост, Познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия. Следователно, ако ние можем да преживеем един живот, по-добър, отколкото сегашния, заслужава да минем един малък период на страдания и да минем в по-добър живот! (32/лек. 15: стр. 21)
За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие Любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки. (7/стр. 293)
Един брат – музикант – имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му казала: „Или Учителя, или мен!“. Той я обича и тя го обича. Той изпитва голямо страдание. Казах му: „Ти сега се намираш поради това голямо страдание, което преживяваш, в един интересен момент на живота си. Това голямо страдание означава голям Вътрешен Възход в тебе. Ти ще станеш способен да твориш Възвишени творби, като имаш такова страдание“. (21/стр. 308)
Всички писатели са писали своите най-добри творения, когато най-много са страдали. (27/стр. 9)
И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо Ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право присажда, едно Ново качество. (35/лек. 22: стр. 17)
Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: „Доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен“. Ще бъдеш Разумен да не дигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. (35/лек. 22: стр. 17)
Аз имам за вас едно изречение. То е следното: „В страданието се крие балсамът на човешката душа“. В страданието се намират лечебните средства. Човек, който не е страдал, няма този балсам. Когато човек страда, тогава се добива този Божествен балсам, или това, което в далечните векове са търсили– Безсмъртието на човека. (36/стр. 301)
Не се произнасяй за себе си. Един ден вие ще бъдете Ангели с пет, шест милиона крила, голямо Величие. Това, което кажеш, всичко ще стане… Сега си създавате условия за онези шест милиона крила. И заради шестте милиона крила, които ще имате, струва си малко да страдате. Шест милиона крила– това е най-малкото, което може да имате.
(39/стр. 255)
2. Дълбоко разбиране за страданията
Според мене страданието е необходим път за развитието на човека. Ще дойде ден, когато страданията и препятствията в човешкия живот ще изчезнат. Засега те са необходими… (51/стр. 198)
Казвам: сега ще разбирате, че страданието е една необходимост. Не да го предизвикваме, …но в Природата съществуват известни страдания. Страданията са опаковка на Божествените блага.
(4/стр. 349)
Страданията са указател към Любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един Закон необходим, за да ни направи да живеем в Любов и да се усъвършенстваме. (25/стр. 37)
Тия страдания са необходими, понеже, като влезете в Духовния свят, като се освободите от тялото, ще трябва да знаете как да контролирате вашето Духовно тяло. Това нещо трябва още отсега да го научите. (32/лек. 33: стр. 11)
…Да се разбере Дълбокият смисъл на страданията, че те са необходими за нашето щастие и блаженство, за в бъдещия живот. Нещастията и страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. (48/стр. 252)
Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник именно на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение страданията са необходими за човека да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използва. (50/стр. 45)
Земята е място, дето се събират и най-големите страдания, и най-големите блага. (1/стр. 861)
…Животът носи две големи противоречия: големи страдания и най-голямото благо. Двете са преплетени. Щом дойдеш в живота, непременно и двете блага ще дойдат, неизбежно е. Как може да се обясни защо животът носи две големи противоречия: най-големите страдания и най-големите радости? Ако си учен, ще разговаряш с радостите, пък на скърбите ще им намериш работа. Ако си от недоучените, от глупавите хора, все ще имаш работа със скърбите, със страданията, с тях ще разговаряш. (4/стр. 393, 394)
Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. (14/стр. 260)
Страданието в този свят… ще каже: „Искам да те посетя, много се затъжих за тебе“. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. (34/лек. 9: стр. 7)
Като е дошъл на Земята, човек неизбежно ще страда; и Великият човек, и обикновеният страдат, само че Великият страда и се повдига, а обикновеният страда и се ожесточава. (16/стр. 180)
Ако най-добрият човек в света, Христос, мина през мъчнотии, какво остава за другите хора? Христос дойде на Земята… и Го сполетя най-голямото нещастие. Мислите ли, че вие ще минете без страдания; мислите ли, че като се молите, ще избегнете страданията? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят. (3/стр. 132)
Представете си, че ви дойде някакво страдание– как ще се справите с него? Като ученици на Новото, вие трябва да помислите за всички същества, малки и големи, които също страдат– няма същество на Земята, което да не страда… Всяко живо същество взима участие в общата скръб на света– това е неизбежен Закон. Чрез страданията животът се организира и оформя. (33/стр. 14)
Някой път вие ми казвате: „Не виждаш ли нашите страдания?“. Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди, милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат.
(34/лек. 7: стр. 32)
На всеки човек е дадено да носи по една малка част от общия товар, а не целия– никой не може да носи Земята на гърба си, но всеки може да носи по една малка частица от нея; никой не може да носи страданията на целия свят, но всеки може да носи своите страдания като част от общите страдания… (33/стр. 17)
Често ние питаме: „Защо страдам аз?“. Не питайте защо страдате, но питайте защо е страданието в света, защо е страданието в цялата Природа. Едновременно, когато вие страдате, хиляди други същества дават живота си. В този момент, когато от вашата глава се взима само един косъм и вие усещате болка, може от други да се взима цял живот. А вие питате: „Защо ми взимате този косъм…“.
(34/лек. 4: стр. 5, 6)
Има една скръб, когато ти заместваш някого, който страда– като идеш да му помогнеш, ще вземеш неговата скръб, за да може той малко да си почине. Като му вземеш скръбта, образува се една връзка. Понеже ти му носиш скръбта, този човек започва да те обича. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който никога не е носил твоята скръб. И всякога ще обичаш един човек, който е носил твоята скръб. Ти не може да не обичаш този, който е носил твоята скръб. (4/стр. 351)
Казваш, че еди-кого си не обичаш. Защо не го обичаш? Защото не е носил твоята скръб. Обичаш друг– защо? Защото е носил твоята скръб. Той те обича– защо? Ти си носил неговата скръб. Това не е философстване, това е наука. (4/стр. 351)
Страданието е чукът на скулптора
Хубавите камъни каменоделецът дяла, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. (21/стр. 310)
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му? Ако той чувстваше, не щеше ли да каже: „Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми“? Скулпторът ще му отговори: „Защото от тебе може да стане една хубава статуя“. Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после– все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. (25/стр. 101)
Един грешник е един камък, от който под ударите на Божествения чук ще стане изящна фигура. Господ работи върху вас, за да развие Нови чувства и качества, с които ще може да живеете при Ангелите, които са същества, много по-напреднали.
(25/стр. 102)
Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуи. Вие страдате, вдигате шум, а когато статуята се привърши, няма да има вече чукане. (21/стр. 310)
Вие трябва да стоите спокойно– даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате, инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. (11/стр. 21)
…Щом се извае статуята на скулптора– неговият идеал, този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог, или Живата Природа, чрез този чук на страданията свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрани и ние ще бъдем поставени на видни места… Вие ще бъдете поставени като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора. (22/стр. 317)
Природата работи върху нас
много разумно
Трудностите в живота, мъчнотиите, съмненията, колебанията, всичко това, което може да разсипе наглед душата ви, това показва най-голяма благост на Природата към вас. Това показва, че Природата е обърнала внимание на вас. Значи, може да стане нещо от тебе. (38/стр. 139)
…Когато Природата ви удостои с изкушения, с мъчнотии, със страдания, тя е обърнала внимание на вас. И когато вашият професор ви даде най-мъчните задачи, той има своя цел. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: „В този талантлив ученик има нещо, но трябва да се раздруса по един начин, по друг начин, за да излезе нещо от него“. Природата е Учител. Тя иска да събуди всяка душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви.
(38/стр. 137)
Човек… Природата го прекарва през страдания, които обработват сърцето му и развиват неговия ум; страданията подготвят хората да разбират Новия живот, който носи Новите Идеи в света.
(33/стр. 60)
Велики и силни хора в света са тия, които Природата е удостоила с големи страдания. (1/стр. 467)
Когато Живата, Разумната Природа иска да даде на някой човек едно благо, тя го опитва 99 пъти. Ще го постави в голяма невъзможност и ако той изтърпи, тогава има доверие в него и ще му даде благото. Това е Волята Божия. (4/стр. 196)
Когато сте в най-голяма мъчнотия и затруднение, Природата е предвидила вашите нужди и намира начин да окаже помощ, но не по начин, както вие мислите, но по най-невероятния, както само тя знае да помага. (1/стр. 282)
Мъчението е неумолим
Закон на Битието
Всички ученици на Окултната Школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е Свещен. Това е Първото Правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения– елате.
(24/стр. 55)
Следователно ще си зададете първия въпрос– готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението? Всичко Благородно и Възвишено в света се ражда само от мъчението… (24/стр. 55, 56)
Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. (24/стр. 56)
Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението; то е един неумолим Закон на Битието, който ще си остане в сила завинаги. (24/стр. 56)
И тъй, имайте предвид, че мъчението е една необходимост в живота. Аз говоря за мъчения, които произтичат от самата Природа, а не за мъчения, които сами вие си създавате. (24/стр. 57)
И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на Живия Господ, по-велико училище аз не познавам; наричам го основа на всички други училища. Разберете го във всички негови разклонения и прояви, разберете го във всичките противоречия, които съществуват в света. (24/стр. 58)
Мъчението вие никъде не може да го избегнете, то е една необходимост във всяко верую, във всеки строй, във всеки живот, във всяка мисъл; мъчението е неизбежно и в Любовта– най-голямото мъчение именно там се намира. (24/стр. 59)
Кой е онзи, който живее под покрива на Всевишния? Който е готов… да изтърпи всички мъчения. Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под Моя покрив“. (24/стр. 61)
И тъй, човек е слязъл на Земята, за да научи Първия Велик Закон– мъчението. И когато казват за Христа, че е слязъл и пострадал за цялото човечество, разбирам, че Той е дошъл на Земята да научи хората именно на този Велик Закон. (24/стр. 67)
Мъчението е Велика наука в света. Когато вие започнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли колко чужди? Но ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици… Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани. (24/стр. 68)
…Готови ли сте да се мъчите? Не искам страдания: ония, които страдат, според мен са страхливци. Страхливият страда, а героят се мъчи. Хванат го и го бият и той страда– това не е мъчение. Мъчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи със спокойствие. Велик Закон е мъчението! (24/стр. 71)
Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата. Кому поставят венец? Само на онзи, който е понесъл най-големи мъчения. Който не е понесъл мъчения, той е развенчан. Както виждате, това не е Учение за… страхливи хора. То е основа на бъдещата Окултна Школа, основа на бъдещото общество. (24/стр. 68, 69)
Сега настава Великият момент на мъчението за сегашното общество, в света идва едно мъчение, идва вече. То ще дойде и ще замине. И онези, които го разберат, ще се повдигнат в бъдеще. (24/стр. 73)
Човек ще бъде дълбоко разтърсен
Сега, когато аз говоря за Разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си.
(31/лек. 24: стр. 14, 15)
При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са Разумни, които страдат дълбоко и съзнателно. Бъдещето е на страната на страдущите. Две мнения по това няма. Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях. Те чувстват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества. (30/стр. 135)
…Когато страданията дойдат до най-високата си точка, ние можем най-добре да се разговаряме с тях. Човек, на когото всички клетки не са се разнищили, не са се разбили от страдания, той още не е дошъл до тях и не знае какво нещо са страданията. Страданието е духовен въпрос. То представя най-великото нещо в живота. Страданието предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.
(6/стр. 274)
Сегашните мъчнотии са предшественици на нещо Велико в света. Ние сме дошли до крайния предел на съвременния свят. Няма да се мине дълго време и ние ще влезем в една Нова вълна, в едно трансформиране, затова трябва да бъдем готови.
(35/лек. 3: стр. 31)
…Ще има един такъв Велик изпит, какъвто светът не е виждал. Вие ще трябва да бъдете герои. Този изпит ще бъде не само за вас, но и за целия свят. Вие трябва да бъдете герои, да посрещнете този момент. (32/лек. 30: стр. 35)
Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече в края на тази епоха и всички ще минете през 35000000° топлина. Разбирате ли? Този ток ще премине през този свят и той ще бъде пречистен.
(32/лек. 30: стр. 35)
Сегашният свят минава през голяма криза– индивидуална, семейна, обществена, общочовешка– и Земята претърпява едно видоизменение. Никой не е господар на себе си, никой не може да избегне тази криза, но каквото става, всичко е за добро. (3/стр. 417)
За съвременните хора иде такова едно изпитание, че ако на тези съвременни хора бихте обяснили какво има да стане, на всички тези хора косите биха побелели за 24 часа от страх. Този свят на сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече. Ние ви извеждаме 24 часа, преди да се събори зданието. Всички хора седите на една паяжина сега. Тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще формират света. Такова събаряне ще има, каквото никога не се е случвало. Това, което става, то е най-великото. В човешката история, откак се е започнала човешката еволюция, в слизането и качването на човешкия дух досега по-велика от тази епоха няма. (28/стр. 184)
Сега вие ликвидирате кармата си. Знайте, че вие сте в последната фаза на вашата карма. Това е така назряло сега, че колкото по-скоро, толкова по-добре за вас. Всяко едно отлагане е вече лошо.
(28/стр. 192)
Като дойдат най-големите страдания, знайте, че вие ще ликвидирате със старото. (3/стр. 13)
…Христос… ще [ви] прекара през Огън седем пъти… И за всичко туй срокът е двадесет и четири часа– това е ултиматум, последен срок… (11/стр. 327)
В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно– това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. (11/стр. 327)
Не си правете илюзии от сега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте. Тези двадесет и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте.
(11/стр. 330)
В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа. А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света… И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. (11/стр. 327, 328)
Всякой един от вас е същество колективно– имате познати, приятели, роднини. Вие… имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си… А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. (11/стр. 331)
Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме Възкресение– ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина. След смъртта Си Христос се чисти четиридесет дена, а вие за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години*. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са 2,5 години. (11/стр. 332)
Кой е пътят, който води към Новото? През мъчнотиите и страданията. Като ги преодолее, човек влиза вече в Новия живот– в живота на Любовта.
(29/стр. 279)
…Ще има страдания и един ден всички ние ще излезем из този Огън и ще влезем в Божията Любов. Някои сте на прага да излезете– излезте!
(45/стр. 633)
…Когато Божествената Любов слезе, за да даде живот, смъртта и всички нещастия и страдания се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи и ще кажете: „Много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци“. (20/стр. 486)
Един ден, като ви видя между Ангелите, и аз ще кажа: „Колко страдания минахте, докато дойдете на това място!“. Пътят на Великите хора е път на страдания. Пътят на героите е път на страдания. Пътят на цялото човечество е път на страдания.
(51/стр. 196)
Когато човек влезе в Новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си като свидетелство на разпятието, през което е минал. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживял. Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. (15/стр. 477)
Скръбта е едно от Великите условия
Понякога животът е сериозен, но животът е най-великото благо, свързано с радости и скърби. Скръбта в Невидимия свят е една привилегия.
(4/стр. 351)
И сега вие ме запитвате: „Защо са скърбите?“. Казвам: скръбта е един Велик метод за разбиране Великата Истина в света. И всички Велики Учители, всички Светии, всички Пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. (35/лек. 3: стр. 30)
Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата Природа, това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да те питат колко си се радвал, но ще те питат през колко страдания, през какви скърби си минал. Там радостите не ги турят в сметка… (31/лек. 2: стр. 9, 10)
…Като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само“. В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива Знание, придобива Мъдрост, облагородява се, повдига се. (31/лек. 2: стр. 10)
Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят Велики Божии Благословения. (10/стр. 145)
…При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората… Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо Красиво, Велико, обвито в мантията на скръбта. (35/лек. 6: стр. 30)
Скръбта, това е едно от Великите условия на живота. Няма по-велико благо от скръбта. Затова тя предшества радостта. (1/стр. 495)
…Какъв е смисълът на Любовта? Тя първо ще те научи да живееш. И ако не се научиш да живееш, ако в Любовта елементарните работи– страданията и радостите– не можеш да разбереш, ти не можеш да прогресираш. Страданията и радостите са двата пътя, по които Любовта се проявява.
(4/стр. 13)
Любовта не може да говори прямо на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин– чрез живота. В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята и чрез езика на Слънцето. Езикът на Земята е наречен език на страданията, а езикът на Слънцето е наречен език на радостите. (35/лек. 1: стр. 11)
Казват някои: „Що са страданията?“. Страданията, това е езикът на Земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: „Да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй– езика на радостите“. (35/лек. 1: стр. 11)
Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическият живот. Някой казва: „Не може ли без страдания?“. Не може. Без страдания органическият живот не може да се зароди. Това е една аксиома. (35/лек. 1: стр. 11, 12)
Когато вие скърбите, не считайте това нещо като противоречие. Скръбта е признак на развиващата се Любов, а радостта е признак на проявената Любов. (22/стр. 250)
И да знаете, че колкото повече скърбите, толкова повече ще се радвате. И колкото повече скърбите и се радвате, толкова по-добри ще бъдете. И колкото сте по-добри, толкова по-близо ще бъдете до Любовта. И колкото по-близо сте до Любовта, толкова по-добре ще служите на Бога. (4/стр. 50)
При сегашното развитие на човека без страдания животът е невъзможен; днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите– те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата, а без радост чувствата му не могат да се разширяват; колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. (16/стр. 102)
Страданията градят, те изграждат света. При радостите ние се намираме в един вече изграден свят. А страданията показват, че един свят се гради. (21/стр. 310)
За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си. Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите както към себе си, така и към другите хора. (12/стр. 69)
Страданията и радостите са Божествените блага, които Бог ви е дал. (1/стр. 270)
Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. (12/стр. 68)
По какъв начин действа Господ всеки ден за нашето повдигане? Чрез пътя на страданията и радостите. Аз съм пребродил целия човешки живот, слушал съм Възвишени Божии Духове и от придобитата опитност намирам, че всички трябва да минат по пътя на страданията и радостите– от него по-добър няма. Кой на Земята може да оспорва, че от този път, по който сега минават хората, има по-добър? (27/стр. 16)
Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази Мирова скръб, подразбираме, че в Мирова скръб именно се ражда Великото Божие добро. Затова и светът скърби.
(34/лек. 32: стр. 26)
И тъй защо трябва да скърбя? За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? За да се роди Божията мисъл в мене… И тогава доброто и мисълта, съединени заедно, скръбта и радостта, съединени заедно, дават израз на Великия Божествен Живот, а този Живот е Безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази и ги усвоим, ще бъдем Безсмъртни. (34/лек. 32: стр. 26, 27)
Скръбта и радостта са
два дара на живота
Животът носи два дара в ръцете си: скръбта и радостта. (1/стр. 517)
…И радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: „Много страдам!“. Що от това? Скръбта е сила. (34/лек. 14: стр. 23)
…Страданията – това са корените на дървото, а радостите– това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват Дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни; а щом корените са по-силни, и вашите клони са по-силни– съответствие има. Значи, енергията, тази Разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действа долу, в земята, ще се прояви и в клоните, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас.
(22/стр. 322, 323)
И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието се започва Разумният живот. Радост и скръб, това са двата елемента на Разумния живот. (30/лек. 2: стр. 20)
Радостта се определя като положително, възходящо течение у човека, скръбта– като отрицателно, низходящо. Тези две състояния са условия за проява на Разумния живот, на Разумността.
(1/стр. 566)
Ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка скръб, всяка болка е облекло на една радост. Скръбта е едно условие да се роди нещо хубаво във вашия ум. Аз говоря за разумната скръб. (1/стр. 417)
В страданията се ражда мисълта. Там човек се учи да мисли правилно. След страданията настъпва радостта. Тя е награда за работата, която е извършил човек по пътя на страданието. (1/стр. 495)
Скръбта е само метод в Природата, чрез който може да се намери радостта. А радостта е цел, към която трябва да се стремим и която трябва да постигнем. (1/стр. 392)
Щом си дошъл на Земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие– хиляди неща ще опиташ. Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си. (18/стр. 257)
Скръбта и радостта заедно вървят
Може ли човек да бъде постоянно радостен? Не може. (14/стр. 122)
Радостта е зад скръбта. Човек трябва да мине обезателно през скръбта, за да дойде до радостта.
(1/стр. 881)
Страданието си разказва защо човек не го обича. То е било една от обичните дъщери на Бог, която един път сгрешила и Господ я наказал. Отива тя тук-там, но никой не я приема. Приемат я само за един ден и после ѝ казват: „Моля ти се, излез си оттук!“. Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо, и търси пътя си. По прав път върви тя. Тя не е ваша. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: „Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб!“. След скръбта идва нейната сестра– радостта– и ви пита: „Сестра ми беше ли тук?“. „Да, беше.“ Тогава вие приемате радостта, радвате ѝ се… Така вървят двете сестри. Това е една Велика Истина! (20/стр. 409, 410)
Радостта и скръбта вървят винаги една след друга… Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: „Досега аз орах и копах, това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра– радостта– да я посее, тя знае добре да сее“. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: „Аз имам една сестра, която знае да оре и копае; тя трябва да дойде преди мене, за да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно– тя започва една работа, аз я свършвам; после аз започвам, тя свършва“. Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. (14/стр. 428)
Скръбта е привилегия за Разумния. Радостта е благо за Добрия– те заедно вървят. (1/стр. 582)
Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива Новото… (15/стр. 277)
Бъдете готови за смяната
на радост и скръб
Защо идат страданията в живота? За да развият ума и сърцето на човека. Защо идат радостите? За да развият ума и сърцето на човека. Радост и скръб са процеси, които вървят паралелно в живота. Който търси само радостите, той не разбира живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостни, гответе се утре да бъдете скръбни; ако днес сте скръбни, гответе се утре да бъдете радостни. Щом така разбирате живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесат Велико Благословение за вас. (14/стр. 261)
И тъй, след всеки щастлив случай в живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина– това е Закон в Природата… Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един Закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. (14/стр. 122)
Като знаете това, вие всякога трябва да бъдете готови да посрещате тия неща със Спокойствие. Щом се качите на върха, вие знаете, че непременно ще слезете. Затова от вас се иска да бъдете внимателни, да бъдете всякога готови, да сте нащрек. И тогава, ако сте били внимателни, ще слезете от върха бавно, спокойно; иначе рискувате да паднете. (14/стр. 124)
Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога– облачен, …но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. (29/стр. 210)
Не спете, гледайте да не ви изненада неприятелят. Знаете ли кога неприятелят ни изненадва? Когато започнем да се чувстваме най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум– тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде, и трябва да бъдем на поста си. Това е едно правило. Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост. И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето. (19/стр. 455)
Следователно, ако имате едно хубаво разположение, трябва да знаете, че второто разположение, което дойде след него, ще бъде обратно на това, което сте имали. Това са Закони… Вие казвате: „Аз искам да живея щастлив живот“. Много искаш! Не, дойде ли благоприятният момент, кажи: „В този момент аз ще живея щастливо“. Щастието е една секунда, кратковременно е. След него иде една секунда скръб. Мине скръбта, дойде щастието. Скръбта и щастието се редуват. Бъди доволен от туй, което иде! (31/лек. 25: стр. 34)
Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? …Да можете да балансирате скръбта и радостта– да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате Закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб. Скръбта ви ще бъде по-продължителна. (22/стр. 325)
Издигнете се над скръбта и радостта!
Зад скръбта и зад радостта седи Мирът.
(23/стр. 169)
След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения Мир и Спокойствие…
(31/лек. 29: стр. 21)
Скръбта и радостта се сменят една друга, но трябва да се издигнем до един живот, който да е над скръбта и радостта. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-висше поле.
(21/стр. 314)
…Докато страдаш, ти си на физическото поле; щом започнеш да се радваш, ти си влязъл в духовния свят. Когато напълно си се успокоил в радостта, ти си успял, то е вече до Божествения свят.
(37/стр. 45)
Злото и доброто, това са двете граници на живота. Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби“. Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш радостта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. (31/лек. 20: стр. 12)
Тъй щото, ако искате да живеете в живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота, и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. (31/лек. 20: стр. 12)
Ще знаете, че радостите и скърбите са двете граници на живота. Значи, ние вървим между радостта и скръбта. Те ни показват Пътя към Бога.
(31/лек. 20: стр. 13)
И така, радостите и скърбите се сменяват в живота ти. След като научиш процеса на радостите и на скърбите, само тогава ще се приближиш при Бог, защото животът не е в радостите и в скърбите. Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог. Този трети метод още е непонятен за хората. (20/стр. 404, 405)
Човек да престане да се радва, като се радва, и да престане да скърби, като скърби… Докато научите уроците си, представяйте си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно… Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок… Това са временни служби, необходими, за да научите един урок, но в тях не е онзи, Великият смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положение да любите Бог. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще я разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени…
(20/стр. 415, 416)
4. Благото, скрито в страданията
Велико нещо са страданията. Те носят такива богатства, които хората още не подозират.
(7/стр. 293, 294)
Хората искат живот без страдание– това е дребнав живот, то е безсмислен живот, защото в страданията се разрешават Великите въпроси. При страданията се каляват чувствата. (1/стр. 539)
Страданията на Земята, то е най-великото нещо за човека, защото само те внасят дълбочина в характера и чувствата му. (1/стр. 875)
Ще минеш през всички страдания– от най-малките до най-големите, ще видиш Великите пътища, през които Бог прекарва хората. (3/стр. 400)
И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова, Великото, което се върши. Аз не се радвам, когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците и от него ще се направи един красив съд.
(34/лек. 14: стр. 28)
В страданието е скрито
благото на човека
Помнете: няма по-голямо благо в света от страданията. Те са най-голямото благо на Земята. Защо идат страданията? Да ти донесат блага.
(58/стр. 98)
Страданията ще оставят в нас Вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога.
(4/стр. 408)
…Аз имам предвид благата, които Бог е дал на човека. Те ще бъдат общи за всички, които са страдали. (3/стр. 431)
Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. (9/стр. 168)
…По някой път вие казвате: „Защо хората страдат толкова много?“. Какво нещо е страданието? Страданието е едно от най-приятните чувствания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли. Може да кажем, че страданията са създали у хората най-хубавите Идеи, най-приятните Импулси, най-приятните Стремежи. И ако ви попитат искате ли страдания, ще кажете: „А, да не ни дава Господ страдания!“. Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! (20/стр. 485, 486)
Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. В тебе ще се развие една дарба, един талант. (35/лек. 21: стр. 19)
Като дойде страданието, ще опитате и ще видите, че то има една вътрешна страна. Ако сте умни, то ще ви покаже, че и в него вътре има нещо хубаво скрито. (20/стр. 409)
След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата– по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като Благословение от Бога… Бог е Велик и Благ. Той изпраща само Благословения на хората, стига вие да ги използвате. (25/стр. 102)
Страданието трябва да дойде, за да дойде доброто. Доброто трябва да дойде, за да дойде Божието Благословение. Божието Благословение трябва да дойде, за да дойде Любовта. (1/стр. 400)
Страданието се яде и пие. Какви хубави ястия стават от страданието! И действително много хубаво ядене става от него. Казвам: ако сега внесете във вас тази философия, ще се измени вашият живот. (4/стр. 350)
Докато страда, човек не разбира какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло някакво благо, и благодари за него. (7/стр. 293)
Жена ти е лоша – това е едно благо, мъжът ти е лош– това е едно благо. Слугата ти е лош– това е едно благо. Ученикът е лош– това е едно благо за учителя… Сиромашията– и тя е едно благо. В сиромашията ти научаваш икономията. В богатството научаваш щедростта. (4/стр. 350)
Страданията са един метод, който отваря пътя, за да влезете в Божествения свят, в Рая между Светиите, между Добрите хора. Ако не дойдат страданията в света, затворен е пътят. Ако сме съучастници в страданията, ще бъдем съучастници и в радостите. (4/стр. 214)
Великите хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие. (21/стр. 308)
Ако идете в другия свят, ще видите, че вашият живот се оценява по страданията. (4/стр. 352)
Не мислете, че страданията са напразни, в другия свят всичките ваши страдания ще ви посрещнат и ще бъдат ваши Ангели. (1/стр. 251)
Някой пита: „Защо трябва да страдаме?“. Цяла наука има за страданията. Страданията са… един метод за напредване на човешкия живот. Не може ти да се родиш, ако не страдаш. Добър не може да бъдеш, ако не страдаш. Силен не може да бъдеш, ако не страдаш. Красив не може да станеш, ако не страдаш. Богат не може да станеш, ако не страдаш. Светия не може да бъдеш, ако не страдаш. (4/стр. 348)
Някой път се спирате и казвате: „Защо Господ е допуснал тия страдания?“. Господ е допуснал тия страдания, за да влезе животът. Господ е допуснал тия страдания, за да се яви сърцето, да се яви човешкият ум, да се яви човешката сила, да се явят всичките човешки добродетели. Допуснал е страданието, за да станем красиви, да станем богати. Без страдание нищо не може да стане. (4/стр. 349)
„Защо са тия страдания?“ Че без страдание нищо не може да се постигне! (4/стр. 349)
Има страдания за Светиите, има страдания за учените хора; за всички неща, които искате да постигнете, има страдания, през които трябва да минете. (4/стр. 348)
…Я ми кажете ония, хубавите неща във вас, не се ли написват с кръв. Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво!
(34/лек. 13: стр. 22)
Казвате, че Бог е дълготърпелив… Той страда, но вие не мислите, че страда. Бог страда, но страданията Му причиняват една радост, защото Той разбира. А вие, като дойдат страданията, казвате: „Къде се намери тази пущина? Тази пущина откъде дойде?“. Вие трябва да разбирате… (4/стр. 349)
Питам тогава вие как искате да бъдете обични на Господа. Господ работи и страда, а вие не искате да работите, не искате и да страдате. (4/стр. 357)
Ако всичко в живота ви върви по мед и масло, нищо няма да стане от вас, вие ще бъдете обикновени хора. Няма нищо да ви събуди към някакъв подвиг. Вие искате да имате една хубава стая, маса, хубави обуща, да седите и да гледате Слънцето, звездите, и да философствате как е направен светът… Казвате: „Много чудно Господ направил света“. Като идеш в Небето, ще кажеш: „Аз мислих как Господ създаде света“. Тогава ще те попитат: „Ти какво създаде в себе си?“. (18/стр. 24)
Ако можете, кажете ми един свят без страдание. Мислите, че като идете в онзи свят, той ще е свят без страдания. И там има страдания. Само че тук ние бягаме от страданието, а там, в Невидимия свят, като влезе едно страдание, всички онези хора го искат, там го имат като писано яйце. Малко им се вижда страданието, няма по-голямо щастие за тях от това да се яви едно голямо страдание.
(4/стр. 349)
Има еволюция обикновена, бавна; има еволюция, средна по бързина, и най-после– бърза, ускорена еволюция. Последната се придружава с по-големи страдания. (21/стр. 113)
Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания– за хиляди години. (21/стр. 24)
Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но тях няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тези страдания. (22/стр. 316)
Пазете да не изгубите страданието. То е Свещеното за човека. Докато имате страдания, радвайте се. Някои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден те няма в какво да се облекат. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има. Тя не е скъсана дреха, но хубава, здрава, от най-ценна материя. По-красива дреха от тази на страданието досега не съм виждал. Тя е дреха като на райската птица. (6/стр. 104)
Аз ви говоря това, понеже се подвизавате в една епоха на велики страдания. Трябва да гледате на нещата като Мистици… (41/стр. 468)
В страданието е Дълбокият смисъл на живота, т.нар. Мирова скръб– Тайната на живота се крие в страданието. (41/стр. 463)
Страданията носят
развитието на човека
Един Велик Закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат Великите Загадки на душата. (47/стр. 153)
Днес има благоприятни условия за развитието на всички хора. Кои са тия условия? Страданията и мъчнотиите. Те са необходимо условие за вашето развитие. (12/стр. 317)
Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на Ангелите– какво ще кажете за това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на Земята, за да мине през големи страдания и мъчнотии. (45/стр. 225)
Едно трябва да знаете: на всеки човек са дадени толкова страдания, колкото са нужни за развитието на неговата душа; страданията не са произволни. (16/стр. 181)
Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро.
(10/стр. 255)
Докато страда, човек расте, живот има в него; щом престане да страда и да расте, той нищо не постига. (3/стр. 41)
Който не разбира Закона, ще се обезсърчи. Ще се обезсърчи така, както се обезсърчава една ябълчена семка, когато я заровят в земята. Казват ѝ: „От тебе ще стане нещо много голямо“, но тя си казва: „Втасах я! Свърши се моята работа“. В нея се заражда едно голямо страдание. Обаче от тази семка ще излезе нов живот. След години тя ще види как чрез големите страдания е излязла над земята. Сега и вие прекарвате един живот на растеж и трябва да дадете плод. (4/стр. 79)
…Ако в страданията, които претърпявам, виждам плодовете на страданията си, животът има смисъл. (31/лек. 9: стр. 22)
…Човек започва да се развива само тогава, когато му се положат противодействия на неговата воля. Туй може да се провери винаги в живота. Всички Велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония, които не са имали никакви спънки, а са имали удобства, останали назад. (19/стр. 12)
Без страдания няма повдигане– това е един Велик Закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. (11/стр. 132)
Дойде ли страданието, човек има възможност да се повдигне. При мъчението той губи материята на злото, т.е. мъртвата материя в себе си, но запазва живота си. (15/стр. 295)
Страданието е един ангел с работни дрехи. При страданието ти си повдигаш съзнанието. И така се освобождаваш от нисши, тъмни същества, които са около тебе. (21/стр. 308)
Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнеш.
(34/лек. 14: стр. 22)
Страданията облагородяват човека
Когато страдат, хората са недоволни и се питат защо идват страданията. Ние пък казваме, че страданията са намясто– когато страдат, хората придобиват Знания и се облагородяват. Страшно е, когато страданията не се използват, както трябва. Ако Праведният страда, колко повече трябва да страда грешният. (15/стр. 482)
Страданията носят Велики блага за човешката душа. В страданията човек се учи, облагородява и развива. Те са мощна сила в Природата. (1/стр. 467)
Казано е в Писанието: „Блажени страдащите“. За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му.
(12/стр. 69)
Разумните страдания смекчават характера на човека, внасят нещо благо в него. (1/стр. 160)
Човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота, милосърдие.
(1/стр. 540)
Когато хората страдат, стават по-красиви и гласът им е по-мек и по-приятен. Има нещо красиво в тях. Колкото повече страда човек физически или психически, толкова по-красив и по-благороден става. (21/стр. 312)
Ние като страдаме, в Невидимия свят излиза ухание от нас. И там казват: „Колко хубаво ухае“.
(21/стр. 312)
Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви, и тия страдания ние не можем да избегнем.
(11/стр. 266)
Всяка Нова Идея иде от Слънцето, но човешкият организъм не е чувствителен, за да възприеме тези Идеи, и затова, когато е определено да приеме такава Нова Идея, то предварително минава през страдание, за да се пречисти нервната система, организмът, та да стане възприемчив към нея. Ето защо страданието показва, че предстои раждането, проблясването на Нова Идея в човека. (21/стр. 317)
Страданията са Огън, който пречиства… Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат с това. (21/стр. 307)
Със страдание човек се изчиства. Тогава душата разцъфтява. (21/стр. 307)
При страданията изгаря всичко натрупано през вековете и душата застава със своята невинност и чистота и с Ново Прозрение за пътищата на Бога. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта… (8/стр. 19)
Само чрез страданията човек чист става и Любовта се проявява и вечно остава. (1/стр. 374)
Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи Новата Светлина, която ще дойде. (1/стр. 90, 91)
…Аз не искам да засягам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъкът. Нервната енергия в човека не е в състояние да изнесе Истината… Страданието е един метод да се кали материята в тебе, за да се приспособи за Божествените енергии. Тези енергии, които идват от долу нагоре, произвеждат страданията, в които трябва да се каляваш. Тези енергии, които идват от горе надолу, това са радостите, в които също трябва да се каляваш. (20/стр. 404)
Страданията са необходими за опресняване, за усилване. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. (21/стр. 33)
Хората се оплакват от страданията, но забелязано е, че колкото повече страда човек, толкова е по-здрав– организмът му се калява и той става по-издръжлив. Хора, които не са страдали, още при първото страдание или болест отпадат… Значи, който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив; който не е газен от съдбата, е слаб, хилав и лесно пада. Следователно, ако някой не е страдал и боледувал, да не мисли, че е облагодетелстван.
(15/стр. 439)
Може да се допусне да минеш през известни изпити и скърби, за да се кали духът ти. (8/стр. 19)
Някой ден много страдаш, ще кажеш: „Каляват ме сега, Божия работа е това!“. Това каляване ще трае един-два часа. След това Бог те извади из пещта, изглади те. После пак те тури, докато хубаво се опечеш. Извади те– ти си радостен… (20/стр. 404)
Страданията създават
характер в човека
От вас се изисква съзнателна работа да преодолявате мъчнотиите си, да се справяте с недоволството и страданията; щом сте дошли на Земята, не трябва да ги избягвате, но ще мислите, ще работите, ще търсите начини как да се справяте с тях– страданията са дадени като условия за създаване на човешкия характер. (33/стр. 103)
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня– изпитните**. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен– има вечен дом, в който може да живее. Характерът– това е човешкият дом. (41/стр. 94)
Красивият човек има силно развита Надежда, той не се обезсърчава– скръбта и страданията могат да го посетят, но никога не го обезсърчават; те са необходими за него, за да се развие по-голяма дълбочина в характера му. (33/стр. 37)
Винаги характерът на човека се изработва чрез страданията. Колкото повече е страдал, толкова е по-повдигнат. (21/стр. 310)
Страданията поощряват човека да учи
Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго освен условия за изучаване науката на Великия живот.
(52/стр. 260)
Страданията представляват една Велика Божествена наука. Без страдания човек не може да се научи… Всякога Знанието е свързано със страдания. Страданието носи Знание, а Знанието само по себе си представлява условия за живота.
(35/лек. 14: стр. 19)
…Страданието е най-великият Учител; то е Божествен процес, който отваря очите на хората. Без страдания животът няма смисъл. (6/стр. 99)
Защо човек не обича скръбта? Аз намирам в скръбта нещо много хубаво, нещо ценно. Тя е като майка, която поощрява своята ленива дъщеря да учи; казва: „Дъще, учи!“. (3/стр. 279, 280)
Да учиш, значи да страдаш. (4/стр. 352)
Казваш, че животът няма смисъл. Не, ще страдаш и ще се учиш– там е смисълът на страданието. То не е нищо друго освен работа: като изучаваш страданието, ти работиш. (3/стр. 280)
Например дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. (22/стр. 156)
Страданията се дават за човешкото изправление… Който наруши нещо и не може да се изправи по друг начин, турят го в затвора, т.е. в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има един начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако този материал, който е предвиден за 15 години, го мине за 3 години и го научи, той след 3 години се освобождава. Значи, съкращава се срокът. Това е за всеки вид страдание. (21/стр. 309)
Мъчнотиите произтичат от онова, което учиш. Ако си научил нещо, тогава има смисъл. Ако си страдал и нищо не си научил, няма никакъв смисъл. Да кажем, че човек е страдал, за да стане добър. Ако не е станал добър, какво ще разправя за своите страдания? (4/стр. 653)
Казваш, че си беден човек – изучавай сиромашията. Ако си богат, изучавай богатството. Ние нито сме сиромаси, нито сме богати. Човек е нещо повече от богатството, човек е нещо повече от сиромашията. Той е повече от всичко, но трябва да изучава сиромашията. Някой път се разболеете– изучавайте болестта, изучавайте треската, нервните болести. Някой път сте здрави– изучавайте здравето. Човек е повече от болестите, той е повече и от здравето. (4/стр. 280)
Изучавайте онова, което ви се дава в даден случай… Като се разсърдите, изучавайте какво нещо е сръднята. Изучавайте, там е смисълът. (4/стр. 280)
…Актьорите представят на сцената скръбта, без да скърбят. Те умират на сцената, но пак остават живи. Какво придобиват от сцената? Учат се. Следователно бъдете и вие актьори в своя живот: скърбете, без да се разрушавате; любете, без да изгаряте; радвайте се, без да се забравяте в радостта. Знайте, че всичко е временно. Обаче, щом сте дошли на Земята да се учите, ползвайте се еднакво от преходните и от непреходните неща. (7/стр. 17)
Страданията носят Нова опитност
С големите страдания се добива повече опитност и Знания. (20/стр. 72)
Някой казва: „Кажи ми какво ще премина за бъдеще!“. Мога да ти кажа, но ти няма да придобиеш опитност. Ти трябва да бъдеш невежа, докато придобиеш опитността… Не искайте да бъдете учени, преди да платите данъка си! Че как ще станете учени хора? След като сте минали опитността, след като платите данъка си. (32/лек. 19: стр. 22)
Някой път имаш голямо страдание. Много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш Знание, което струва много. Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа. (21/стр. 309)
Във всяка опитност, колкото горчива и да е тя, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината ѝ, вие ще задържите скъпоценното за себе си като скъпоценен камък. (53/стр. 39)
Някой може да се оплаква тук, на Земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на Земята. В Небето, в астралния свят се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на Земята, там не може да добие.
(21/стр. 309, 310)
И най-лошо да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята. Хората не оценяват опитността. Те считат страданията си за излишни, а това е една опитност. Това е форма, чрез която трябва да се предаде една Истина. (21/стр. 248)
Страданията са Път към Любовта
Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?“. Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта.
(26/стр. 156)
Чрез страданията ние ще се домогнем до онова, Великото благо на Любовта. (1/стр. 264)
Чрез страданията съзнанието се превръща в Живот. Страданието е Път за Любовта. (21/стр. 313)
Защо хората трябва да страдат? За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта. Любовта се проявява само чрез страдание. (21/стр. 313, 314)
Страданията се превръщат в Любов. Чрез страданията душата се изявява като Любов. (1/стр. 540)
Чрез страданията се усилва човешката възприемчивост и се явява едно Висше изявление на Любовта. Чрез страданията в човека проблясва едно Ново Откровение за Любовта, за Мира и Чистотата на човешката душа. (1/стр. 540)
Щом залезе Слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека… Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. (29/стр. 214)
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и познал страданията на всяка една от тях. (29/стр. 216)
Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във Велика симфония на душата, във Велика Хармония. (21/стр. 314)