III. БОЖИЯТА ВСЕМЪДРОСТ
III. БОЖИЯТА ВСЕМЪДРОСТ
Бог всичко предвижда и направлява
Господ създаде света. Хиляди и милиони години Му отне да направи този свят. Милиарди и милиарди векове Той е мислил, мислил, планирал, представял един план, че хайде после– друг план. …Най-после се е установил върху един проект, направен много хубаво. Господ е проектирал целия свят. Ти сега седиш и Го критикуваш, казваш: „Как Господ направи света!“. Че Той милиарди векове е мислил върху този свят, за да предвиди всички неща: Силите, които ще дойдат, Знанието, което ще дойде. Например еди-как си ако стане, какви ще бъдат резултатите, каква полза ще се допринесе, а какви ще бъдат страданията? Ако един човек е хубав, какво ще стане или ако е грозен, какво ще стане, а ако е богат, какво ще стане? Всичко Господ е взел предвид… Всички тези работи Господ ги е предвидил. (4/стр. 357)
Питаме: „Защо Господ създаде света така?“. То не е наша работа. Господ е мислил, мислил. „Не можеше ли по друг начин да го създаде?“ Можеше по друг начин да го създаде. За това, което Бог ви е създал, благодарете. (4/стр. 522)
Ще попитате: „Защо е така?“. Никога не питайте защо е така. Вие констатирайте фактите, както са. Нещата ще станат. Защо? Има си причина.
(4/стр. 562)
Най-първото нещо е: човек трябва да бъде Разумен. За да бъде Разумен, той трябва да знае едно: трябва да приеме на вяра, че всичко, което Бог е създал в света, е добро. Може да му се струва, че има някои противоречия, но той за себе си трябва да възприеме това. (4/стр. 567)
Ако човек вложи в живота си Абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до Истинския, до Дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия, само така той ще разбере защо идат мъчнотиите и страданията в живота. (38/стр. 31)
Има минути, часове и дни в живота, когато кръгозорът на душевния мир се помрачава. Но това е тъй естествено, както развалата на времето. Под ясното и горещо небе всичко би изсъхнало, ако от време на време не се показваха тъмните облаци– неприятни са те на человеците, неугодни са те на техните чувства, но и те носят свои благословения на земята и растенията. Онзи, Който е устроил всичко, предвидил е кое ще бъде най-добро. (10/стр. 160)
Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни. (10/стр. 145)
Понеже Бог, Който е създал света, е Разумен, то и всичко, което Той е създал, е Разумно. Ако ние не разбираме Разумността, ще срещнем мъчнотии. (4/стр. 562)
Дойде ли ви едно страдание, кажете си: „Светът е Разумен. Той е взел предвид всичко“. (4/стр. 422)
И в най-лошите неща Бог е скрит; във всичко, което става в света, Бог е скрит. (36/стр. 245)
…Бог е скрит както в мъченията и страданията, така и в радостите. Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т.е. в мъчението, което като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, никъде няма да Го познаеш. (44/стр. 594)
В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по Закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. (30/стр. 264)
Вие считате Бога за Съвършено Същество, вярвате в Него, а същевременно дойдат известни анормалности. Мислите ли, че Той не взима предвид всичките тия анормалности? Но Той ги е допуснал, за да дойде някакво благо в света. Той е допуснал всички страдания, защото зад тях е скрил някакви блага. (55/стр. 417)
Затуй, каквото и да се случи в света, смятайте, че това е допуснато в света, предназначено е, има своя добра страна. (37/стр. 127)
Бог се проявява навсякъде – и на Небето, и на Земята. Той изпитва всички хора. Вие не знаете къде и как ще се прояви Той. Вие не знаете как ще започне Той и как ще свърши. Бъдете готови на всичко! (29/стр. 366)
Когато казваме, че Господ е нашият Баща, ние разбираме онзи Бог, Който е свързан с нас. Където и да побеждаваме– в мъчнотии, в тегоби, в скърби и страдания, там е Бащата. Когато искаш да носиш страдания, там, където страдаш, е Бащата. Там, където ти се усещаш, че си наследник, то е Отец, Първият. Като кажеш: „Татко“– Той е Онзи, Който воюва, Той е Бащата с тоягата– винаги я носи и наказва. Този, Който наказва, Който те учи, е Татко. Този, Който те благославя, е Отец. Не можете да кажете, че Таткото и Бащата са еднакви– те са различни. (4/стр. 226)
„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.“ Блажен е тоя Пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия… (44/стр. 391)
Аз облажавам всеки човек, бит от Господа…, защото така се намагнетизира– всеки, който е бит от Господа, става Гений и Светия. (44/стр. 390)
Да те бие един умен човек, един добър човек, то е Благословение… Някой път Господ ви наказва и вие се възмущавате. Радвайте се, Божието наказание е едно Благословение. Ако Господ ви е обърнал внимание да ви наказва, това показва, че Той мисли за вас и че от вас може да стане нещо. Ако вие роптаете, не разбирате Божия път. Ако мислите, че Бог ви наказва, за да ви измъчва, нямате понятие за Любовта, която има към вас. (4/стр. 553)
Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в Огъня да го пречисти, да го поправи… Това състояние у Бога как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а впоследствие, в края, при придобитите резултати ще го наречете Любов. (23/стр. 63)
Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. (29/стр. 357)
Светът казва: „Отнеми, Господи, Благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай Благоволението Си от нас“. Тук е именно разликата между нас и света. (11/стр. 131)
Когато Бог те наказва, да се увеличи Вярата ти. Когато ти не сполучиш, имай повече Вяра в себе си. (1/стр. 196)
Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! …Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде Знания и други Възвишени Блага, тъй щото ще се уравновеси. (32/лек. 18: стр. 22)
Бог ни дава трудностите и страданията
Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога и винаги е за добро. (1/стр. 774)
Всичките знаменити Пророци, всички Велики Ангели на Небето са минали през неблагоприятни условия на живота. Писанието казва: „Когото Бог обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни“. (31/лек. 28: стр. 20)
Ако сега имате неблагоприятни условия, то е, защото Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за в бъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво. (31/лек. 28: стр. 20)
И тъй, ще създадем мисълта, че тези условия са най-добри за нас, този живот е най-добрият. Страданията, които ни се дават, са най-добрите. Всичко това е за наше добро. Ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. (19/стр. 277)
Ще дойдат глад, страдания, болести– няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя Закон. Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание, но като го разберем, става ни приятно. А вие казвате: „Господи, днес много страдаме!“. Ние няма да говорим вече за страдания, а трябва да казваме: „Господи, благодаря Ти!“.
(19/стр. 277, 278)
Ние сме влезли в Пътя и казваме: „Господи, гледай да ни дадеш нещо такова, което да не ни сломи!“. Даваме съвети на Господа, което означава, че не вярваме в Него. Това е изпитание, изкушение. Ще кажем: „Господи, ние ще изпълним програмата Ти така, както Ти си я наредил. Нека бъде Твоята Воля!“. (20/стр. 307)
Бог не раздава благата сам, а ги дава на други да ги раздават и те ги раздават в изобилие. Когато се дойде до страданията, Бог сам ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях на всеки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания! (22/стр. 45)
Бъди издръжлив и знай, че Господ няма да ти допусне повече изпитания, отколкото ти е силата.
(21/стр. 316)
Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци. Следователно всяко изпитание съответства на моята сила. Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен. (30/стр. 100)
Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения Закон. (11/стр. 217)
Когато Бог дава болест някому, то е богатство; когато Бог дава някому страдания, то е Благословение. (1/стр. 346)
Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към нас чрез страданията. (1/стр. 733)
…Когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всинца да носим този кръст. (41/стр. 92)
Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда– прославлението се предшества от страдание. (11/стр. 418
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. (34/лек. 7: стр. 34)
Когато имате страдания, знайте, че Бог се е приближил към вас. (1/стр. 735)
И като ви постави Бог на най-големите изпитания, и като умирате, и като живеете, да знаете, че Бог е Благ. Не може да има в Него промяна. И ако Бог дойде във вашия живот при най-голямото ви нещастие, то ще се премахне. (1/стр. 428)
Ако Бог ви поставя на изпитание, и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. (23/стр. 23)
Даже Христос пред изпитанието помоли да Го отмине чашата, но после каза: „Господи, знам, че всичко е от Тебе, да бъде Твоята Воля!“. Като минете през големите страдания, и вие ще придобиете тази опитност– ще разберете, че всичко от Бога е дадено. И ще кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля!“. (29/стр. 25)
…То е една привилегия Господ да те постави на изпит. (1/стр. 965)
…Като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: „Не зная защо Бог ме изпитва, но зная, че това е за добро“.
(3/стр. 127)
Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората доколко са готови да плащат задълженията си. (29/стр. 379)
Всички тези неща са препятствия, които Господ турил, за да опита нашата Любов. Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преминеш?“. Бог ще те тури в положението на баща, мъж, жена и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури пред Себе Си, ще те направи Ангел, ще ти тури Крила… (31/лек. 8: стр. 29, 30)
Ние искаме да се запознаем с Бога, нали, но знаете ли– в запознанството седи най-голямата опасност… В живота има само един правилен начин на познаване. То е чрез Любовта и Интелигентността… Бог обаче ще ти даде Любов и ще те изпита дали си я разбрал. Ще ти даде Интелигентност да види дали си я разбрал. Ако най-първо нямаш Любов, Той ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш Любов, ще ти даде най-мъчната задача. Ако ти не разбираш Неговата Интелигентност, ще имаш най-големите нещастия. Сега вие си представяте, че Господ е Благ. Той е Благ, но към кои? Които любят, които носят Истината, към тия, които постъпват, както Той постъпва. (28/стр. 89, 90)
Казваш: „Господи, готов съм на всякакви жертви за Тебе“. Щом е така, Бог те поставя на изпит, за да опита Любовта ти. Така постъпиха и с Йов. В един от съветите на Бога, дето присъствали мнозина учени от Невидимия свят, Бог казал: „Обърнали ли сте внимание на Моя верен раб Йов? На Земята няма подобен на него“. Един от присъстващите казал: „Аз съм на особено мнение. За да се убедя в тези думи, нужно ми е съществено доказателство. Ти си поставил този човек при благоприятни условия: дал си му ниви, говеда, камили, добри синове и дъщери. Той живее в голямо изобилие– естествено, че ще бъде верен и добър. Отнеми всичкото му богатство, здравето, синовете и дъщерите му, тогава ще видиш колко е верен. Остави го на мене, аз да го изпитам“. (3/стр. 48)
Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията да види доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: „Колко е Благ Господ! Като Него няма друг“. После, като дойде сиромашията, казваме: „Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая…“. (34/лек. 9: стр. 23)
Ще попита някой защо Господ позволява тези Велики изпитания. Той е един Велик Учител и ни изпитва. Той употребява тоягата и казва: „Прострете го този син на земята, ударете му двадесет и пет тояги!“. И ако този син стане и прегърне баща си, значи познава Законите. (42/стр. 107, 108)
Всички неприятности в живота имат един свой вътрешен Възпитател. Това е една възпитателна система. (4/стр. 92)
Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. …Пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а неспособният се спира при тях. Ето защо Бог като отличен Възпитател дава на чадата Си пречки, които те трябва да се научат да надвиват. Само тогава ще бъдат свободни и силни. (26/стр. 5)
Там, гдето Бог присъства, има радост и Той, като дойде, превръща скърбите. Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби; Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа. (39/стр. 37)
…Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи учи го. (45/стр. 736)
С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в Правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от Невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока– започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят. Значи, всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват с единствената цел да го отправят в света на Хармонията, в умствения свят, дето той може правилно да се развива. (30/стр. 264)
Когато Бог те обрязва с ножчето Си, няма да роптаеш– във всичко, което става в живота, ти ще виждаш добрата страна. Разумната Ръка на Бога работи във всички прояви на живота, Божият Промисъл работи навсякъде. Не мисли, че Отец, Който те обрязва, ти причинява зло. Закон е: всичко, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне на добро. (3/стр. 338, 339)
Христос казва: „Блажени нещастните“. Боледуваш, що е болест? Признак, че Божественият живот работи върху теб и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос– Божествената мисъл иска да те повдигне, да те осветли; стяга ти се сърцето– Божественият живот работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас. (42/стр. 259)
Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. (41/стр. 13)
Могат да дойдат изкушения. Като дойдат тъмните сили да те изкушават, Бог ще дойде да работи върху теб, това е един Закон. (21/стр. 61)
Съветвам ви през тази година да дадете възможност на Бога да работи във вас, да уреди външния и вътрешния ви живот. Страдате ли, или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е в състояние да регулира енергиите ви, да уреди вашите работи. (12/стр. 76)
Бог ни люби, и то с каква Любов!
…Единственото Същество, Което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият… И в страдание, и в радост Бог е, Който ви говори– това е една от Великите Истини.
(45/стр. 736)
И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е Свещена Канара, върху която е поставен животът на всички същества. Върху тази Канара именно можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли Упованието си в тази Канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. (12/стр. 55)
Тъй че във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим Велики уроци, ще имаме една Велика наука, от която ще разберем доколко Бог е внимателен към нас, колко Великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.
(34/лек. 20: стр. 14)
Аз определям Бога тъй: Единственото Същество, Което всякога, във всички моменти мисли заради нас; Единственото Същество, Което никога не ни забравя. Следователно всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само затова да опитаме Великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. (34/лек. 20: стр. 14)
Това е вашето нещастие – че като ви люби Господ, вие не знаете това. Няма нито един човек, когото Той да не люби, и знаете ли каква Любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас: да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко за вашето добро. (47/стр. 181)
Дойдат някои и ме питат има ли Господ в света, казвам: „Има, има Господ, братко, Той е в тебе“. „Аз досега не съм Го видял, досега все страдания съм имал.“ „Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб; ти като страдаш, Господ е в тебе, значи не те е оставил, обича те…“ (45/стр. 736)
Господ е Единственият, Който е най-близо до всички– Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците. (11/стр. 122)
…В борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. (11/стр. 117)
Не сте ли добре настроени, изменете настроението си, турете в ума си мисълта, че в света има само едно Същество, Което ви разбира. Неговото Съзнание е всякога будно… Някой път може да ви изоставят и Ангели, и Богове, и вашите Ръководители, вие ще се спрете върху Великата Истина и ще разчитате само на Божието Съзнание– То никога не спи, всякога е будно. (32/лек. 34: стр. 17)
Утеготен ли си, брате мой, не бой се… и спомни [си], че Той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. (9/стр. 41)
Но помни, че Ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е Ръка на Любов– не се съмнявай в моите думи… Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. (9/стр. 41)
…Казвате: „Ами ако ме срещне разбойник?“. Ами че как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами ако жена ми умре?“ Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тъй, че да издържиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пък ако Господ не е с нас, нищо не може да се възвърне.
(20/стр. 151, 152)
Наистина, докато Божието Благословение е върху нас, казваме, че Бог е с нас; щом отнеме Благословението Си, казваме, че Бог не е с нас. Къде е тогава Той? Докато щастието е с нас, и Бог е с нас; като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай Бог е пред лицето ни, а във втория случай– зад гърба ни. (3/стр. 48)
Каквото и да ти се случи, ще казваш, че Бог не може да те остави. Ще се учиш да пазиш душата си чиста само за Бога. (1/стр. 442)
При всяко положение ще уповаваш на Бога. Отвън може да има буря, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене. Той ми помага“. (1/стр. 558)
Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете си: „Има Спасение заради*** нас! Има Един, Който мисли заради нас, Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде Верен и никога не ще ни изневери! Има Един!“.
(35/лек. 13: стр. 28)
Има Един в света, Който може да взима участие в нашия живот! Той е Този, Живият Господ, за Когото ви говоря. Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви– и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: „Не бойте се, работата ви ще се уреди!“. И урежда се работата ви. (34/лек. 11: стр. 29)
Няма по-хубаво състояние за ученика от това, когато се намира в най-голямата тъмнина, да чуе Гласа на своя Бог и Учител: „Не бой се! Тук съм!“.
(1/стр. 782)
„Бог е при мен и Той ми помага!“ (1/стр. 448)
Искам сега да ви остане най-хубавата мисъл. Мислете, че Бог е Благ. Каквото и да ви дойде, така мислете. Макар и да скърбите, приемете лошото с радост, защото Господ и Той страда. Като казват, че Бог е дълготърпелив, че толкоз милиони същества има, които не живеят добре, те мислят, че Той е индиферентен. Той страда. Онова несъгласие, ония страдания ги чувства, но търси един подходящ път, по който може да ги поправи. (39/стр. 535)
Може вие да страдате, може да сте в униние и утеснение– Господ е, Който ще ви избави от това мъчително положение. Ето защо вие дръжте Господа. (25/стр. 68)
Във време на изпита си ще опиташ Божията Милост. (8/стр. 18)
Господ казва тъй: „Опитайте Ме във всички скърби, във всички най-големи противоречия и когато никой не може да ви помогне, Аз ще ви помогна. Вие ще Ме прославите и ще познаете, че Аз направлявам“. (2/стр. 186)
Онзи, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаването на всички въпроси, е Бог. (1/стр. 741)
…Като дойдем да мислим– Бог е първата мисъл, която идва в ума ни. Бог е, Който ни показва пътя, осмисля живота ни и разрешава всички мъчнотии. (1/стр. 413)
Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. (22/стр. 301)
Когато дойдат страданията, вие трябва да отправите ума си към Бога. Той, като гледа всичките твои страдания, всякога помага. Бог е толкова внимателен, на всички помага. Когато страдате, вие сте пред зрението на Бога. Той е намислил да ви помогне. Ако не Го спрете в Неговата помощ, Благословението ще дойде. (4/стр. 624)
Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото безсмислие на вашия живот има Едно Съзнание, Което ви разбира. То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието Съзнание. Бог мисли най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща. Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: „Свърши се с тази работа“. Когато всичко за вас се е свършило, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави. Той мисли как може да ви зарадва, но трябва да идете до дъното.
(32/лек. 34: стр. 18)
Той намира план как да ви се обади. Както не се надяваш, току-ти подшушне нещо, почне да ти говори; ти чуеш първия Глас, но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам, но изведнъж чуеш този Глас, казваш си: „Значи, тук имало и друг някой“. Гласът започне да ти говори, а ти се ослушваш. Чуеш един Глас, втори, трети, четвърти, всичко туй оживява и около тебе ще дойдат Белите Братя и Ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“. (32/лек. 34: стр. 18)
…Бог взима участие във всички положения на нашия живот. Той е първият, Който ни се притича на помощ във всички трудни положения. Той не се явява в някаква величествена форма, но като последен слуга… За да ни помогне, Бог си служи и с хората, и с животните, и с растенията, и с въздуха, и с водата. Всичко е в Негова услуга. (7/стр. 502, 503)
В най-големите изпитания, страдания, мъчнотии на човека Бог ще му се яви в една или друга форма да го утеши, да му помогне, да му покаже изход от затрудненията. (1/стр. 770)
Който страда, него Отец милва. (1/стр. 521)
Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава. (22/стр. 228)
Бог е, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да може и ние да утешаваме тези, които се намират в скръб. (1/стр. 751)
Някой път плачеш, докато дойде Господ, погледне те, хване те за ръка и ти се освободиш от всички мъчнотии на живота. (35/лек. 35: стр. 15)
Писанието казва: „Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие“. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. (57/стр. 267)
Падналият няма приятели освен Бога. Бог не може да се ограничи в Своята Благост. Той е вдигнал хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е винаги Верен и Истинен. (1/стр. 1009)
Бог е Това, Което издържа у човека всичко.
(1/стр. 891)
Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне. (34/лек. 25: стр. 33)
При мъчнотии често пъти вие усещате тази Самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. (11/стр. 308)
Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи; тогава сме весели, бодри– макар и цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем.
(11/стр. 167)
Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите Молитви. (11/стр. 117)
Чрез страданията Бог ни се открива
Днес при сегашните страдания Бог се открива на хората. (42/стр. 50)
Например някой човек страда– оставете го, не го смущавайте, нека си страда. Тези неща са Велико Благословение, в тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно само на страдащите Бог се открива… (42/стр. 50)
Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас. Нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а то е лошо. (27/стр. 5)
Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава… (26/стр. 111)
…Няма по-хубаво нещо в света от това човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата Го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено… Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една Ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“. (23/стр. 78)
Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази Красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази Велика опитност, която душата може да придобие. (23/стр. 79)
Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през Вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, Вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази Врата, затова е казано, че Вратата към Бога е тясна. (3/стр. 67)
В страданията Бог ни проговаря
Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога… Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия Глас, тогава ще се свърже с Реалността в живота. (14/стр. 427)
Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка Светлинка, душата се изпълва с радост. Тази Светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува Гласа на Оня, Който я води! (1/стр. 815)
Казвам: когато някой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятен момент в неговия живот да се свърже с Великото Начало в света, да чуе Гласа Му. Бог е в сила да превърне всяко зло в добро за онези, които Го любят. (12/стр. 301, 302)
Казват: „От този човек нищо няма да излезе!“. Ти оставаш захвърлен на пътя в голяма скръб и отчаяние… В този момент Бог ще ти проговори; ти сам ще се убедиш, че невъзможното за тебе е възможно за Бога. Само при тези условия ти ще чуеш Гласа на Бога– ще Го чуеш и никога няма да Го забравиш. (3/стр. 364)
Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, жена, деца, докато има имоти и къщи, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. При най-големите страдания ще потърсите Бога и Той ще ви проговори.
(1/стр. 731, 732)
За да познае човек има ли Господ в света, или няма, трябва да го оставят всички хора, всички животни, всички дяволи и всички Ангели, да остане сам-самичък, да няма на кого да уповава– само тогава в дълбочината на душата си той ще чуе онзи Тих Божи Глас да му проговори. Той ще почувства дълбоко в душата си нещо нежно, топло, което го сгрява, оживява и вдъхновява. Само така човек може да разбере какво нещо е Бог. Когато всички млъкнат, Бог проговаря. Когато всички те изоставят, Бог те приема. (1/стр. 764, 765)
Когато човек потъне в ада, той ще чуе там Тихия Свещен Глас на Бога, Който му казва: „Ако вярваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада“.
(35/лек. 32: стр. 30)
Страданието е единственият начин на Земята, по който ние можем да познаем Бога. (1/стр. 713)
Господ, когато иска да Го познаят хората, даде им страдания. Сегашните страдания ще бъдат бъдеща радост. (1/стр. 343)
…Помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем Разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. (34/лек. 20: стр. 25)
Питаш: „Де е Господ?“. Ще Го намериш в страданията: чрез тях ти ще разбереш какви трябва да бъдат отношенията ти към Бога. В първо време не ти е приятно; молиш се, нищо не разбираш и казваш: „Господи, имам големи страдания, големи болки– не мога да спя“. Като се молиш половин час, болката и страданието ти изчезват… Само така ти ще разбереш, че Господ ти е обърнал внимание.
(3/стр. 209)
Защо идат страданията? Страданията идат, за да познаете Господа. Като се обърнете към Него, Той ви изцелява… (4/стр. 72)
Без изпитания човек не може да се приближи към Бога. Ако не е изпитал сиромашията, безверието, безлюбието, злото, мрака, човек никога не би се приближил към Бога и не би Го познал.
(1/стр. 744)
Изобщо на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога– това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертва всичко, за да познае Бога. (53/стр. 338)
Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е Велик Бог, ще познаете Неговата Любов. И когато дойдат най-големите нещастия в живота ви, вложете Надеждата да видите колко е Велика Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина! (34/лек. 11: стр. 30)
Когато паднеш на дъното на кладенеца, тогава Бог ще простре Ръката Си и ще те извади. Казваш: „Паднах в кладенеца. Извади ме една Мощна Ръка оттам“. Само така ще познаеш Онзи, Който ти е помогнал. (3/стр. 364)
…Страдаме, падаме, това е една реторта, после– друга, трета и т.н., докато кажеш: „Господи, аз Те познах!“. Тогава и Господ ще каже: „И Аз те познах“. Но да знаете: назад път няма, няма връщане. Този път, по който вървим, е най-хубавият.
(19/стр. 455, 456)
Няма по-велико нещо за човека от това да живее в мир и съгласие с Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога– това значи да разбереш смисъла на живота и пред теб да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на Небето, да разбереш хармонията на душата; след това ще кажеш: „Струва си човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото Име с всичкия си ум, сърце, сила и душа“. (46/стр. 524)
Едно се иска от всички – да обичате Бога. Любов към Бога… Тази Любов трябва да проникне в човешките умове и сърца, тя трябва да проникне и в човешката душа и дух. Само така човек ще се освободи от противоречията на живота. Къде ще останат противоречията? Вън от човека, а в него ще останат възможностите и условията, както и добрите мисли и чувства. (3/стр. 521)
Ако аз обичам Бога, но не философски Го търся, но в себе си, то щом Го обичам, всичките противоречия в мен трябва да изчезнат и тогаз в мен настава онзи естествен живот. (30/стр. 602)
„Да възлюбиш Господа с всичката си сила“– силата подразбира интензивност. Това значи да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. (44/стр. 55)
Отчаян си, не знаеш какво да правиш– обикни Бога и отчаянието ти ще изчезне. Беден си– обикни Бога, болен си– обикни Бога. (3/стр. 155)
Щом обикнеш Бога, в душата ти ще настане Мир, а в сърцето– Пълнота… Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога.
(1/стр. 702)
Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, …това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага. Истинската печалба в живота седи в Любовта на хората към Бога. В тази Любов няма загуби. (1/стр. 768)
Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има Любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. (21/стр. 60)
Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертва заради Любовта към Бога. (21/стр. 238, 239)
Който познава Бога, той е придобил Вечния Живот. За да познаеш Бога, ти трябва да Го обичаш. Който Го познава, достатъчно е в най-тежък момент само да си помисли за Бога, за да се справи моментално с мъчнотията. (1/стр. 738)
Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.
(34/лек. 7: стр. 31)
…Докато страда, човек се нуждае от Бога.
(3/стр. 126)
В каквото и положение да се намираш, важното е Бог да е с тебе. Дълбоко в душата си да уповаваш на Него. (1/стр. 773)
Блажен е онзи, който на всяко време може да черпи сила и мощ от Бога и при големите изпитания и скърби да е вътрешно радостен и пълен с Упование. Господ няма да забрави Своите Си. Той ще им даде сила и мощ да побеждават.
(10/стр. 225, 226)
„Защото Ти си моя Надежда, Господи Иеова, Упование мое си от младостта ми.“ (Псалм 71: ст. 5) …През каквито изпитания и страдания да минете, в края на краищата ще се убедите, че няма същество в света, което да ви обича като Бога. И при най-лошите условия да изпаднете, Бог работи за вашето освобождение и повдигане. (1/стр. 474, 475)
Което е възможно за човека, ще го направи. Онова, което не е възможно, Бог ще го направи. Като ти дойде мъчнотия, ще речеш: „Добър е Господ, Той всичко ще оправи!“. (1/стр. 451)
Щом уповавате на Бога, каквато и голяма мъчнотия да имате, кажете: „Онзи Велик Закон, който направлява света, ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг“. (1/стр. 732)
Когато човек се свърже с Бога и живее в Единство с Бога, той решава лесно мъчнотиите си. Когато уповава на Бога, той все по някакъв начин ще Го разбере като Един Вечен Неизменен Принцип и ще Го пази свято в душата си. (1/стр. 736)
Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже– Вярата– и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. (21/стр. 125)
Тия страдания са, за да ви помогне Господ. Щом страдаш, ще ти помогне. Роптаеш ли, няма да дойде помощта… Ако Божието Благословение закъснее половин час, роптали сте. Ако закъснее един час, роптали сте повече. Ако закъснее още повече– един месец, една година, десет години– казвам: вие сте прекалили. Щом не роптаете и вярвате с Абсолютна Вяра, страданието е моментно– за една минута ще мине и ще си замине. Ако нямаш тази Вяра, то ще остане половин час, един час, една седмица, един месец, даже някой път една година– ще закъснее да си замине. Погрешката е във вас. (4/стр. 624)
Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. И при най-големите бури ти трябва да имаш самообладание и Вяра, че Бог няма да те остави и твоят параход няма да потъне. Всички вие трябва да минете през известни опитности. (22/стр. 57)
Ако имате пълна Вяра и Любов към Бога без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. (21/стр. 31)
Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме Любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете Вяра в Бога. Приемайте всичко със Смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той Го забрави. (12/стр. 57)
Един Ангел вижда, че някой човек страда, и казва: „Господи, тази душа страда много“. Бог пита: „Накъде е обърнато лицето ѝ– към света или към Мене?“. „Към света.“ Тогава Бог казва: „Тази душа не е още за Мене– нека стои в света!“. Ти страдаш, плачеш, докато един ден се обърнеш към Бога. Тогава и Господ се обръща към тебе. (22/стр. 203)
Ако в дадения момент човек може да вярва, че съществува едно Висше Съзнание, Което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. (21/стр. 152)
Човек в себе си трябва да има една царствена мисъл, господстваща над всички други. Или с други думи казано: ние трябва да поставим Бога в центъра на нашия живот като Цар и при всички мъчнотии да се обръщаме към Него. Обръщаме ли се към Него, всички въпроси лесно се решават.
(22/стр. 263)
Намерите ли се в трудно положение, каквото и да е то, обърнете се към Бога с всичката си душа и дух. (35/лек. 32: стр. 30)
За нас Идеята за Бога не е така отвлечена– тя е най-реалната Идея. Обърнете се с всичкото Смирение на душата си към Бога и Той ще ви помогне. Да кажем, че имате един много мъчен въпрос за разрешение. Ако се обърнете към Бога с искрена Молитва, пълна със Смирение, каквато помощ поискате от Него, ще ви се даде. (22/стр. 263)
Когато се намеря в тъмнина, в положение да не мога да реша въпросите, аз веднага отправям ума си към Бога. Щом отправя ума си към Бога, веднага всякаква тъмнина изчезва. Всяка мисъл, отправена към Бога, носи Светлина. (4/стр. 72)
Във всички мъчнотии през живота умът и сърцето да са отправени нагоре към Господа.
(3/стр. 458)
Някои от вас ще почувстват някой път известни неразположения на духа, един отпадък. Не може да се молят, не могат да четат. Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание… В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш.
(28/стр. 203)
Ще дам един метод, чрез който да си въздействате… Обърнете се мислено към Онзи, Който носи Хармонията в Себе Си. Щом се свържете с Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. (38/стр. 24)
Имате недоразумение с някого– отправете ума си към Бога! Имате да давате пари, стегнал ви е кредиторът– отправете ума си към Бога! Болни сте, докторът е казал, че след два дена ще свършите– отправете ума си към Бога! Бог е, Който изцелява. (1/стр. 755)
Когато за известна болест вие употребите всички лекарства, които съвременната медицина препоръчва, но не ви помогнат, напуснете ги и се обърнете към Бога. Тогава вашето оздравяване ще дойде от вътре. Вътре е вашият Лекар. Той е Лекарят на душата. (22/стр. 265, 266)
Потърсете Бога, когато умът и сърцето ви са угнетени. (1/стр. 745)
С Бога ти дълго време няма да може да разговаряш, но една аудиенция от една секунда ще може да имаш. Това е достатъчно. Той ще каже малко, но от това ще има Велики резултати. Той ще ти каже: „Търпи. Твоите работи ще се уредят“. Но това е достатъчно. Ти ще си кажеш: „Господ ми каза това, аз ще търпя“. Щом започнеш да търпиш, умът ти почне да работи. Ще имаш смисъл в живота. (28/стр. 204)
Ако зърнете Лицето на Бога само за момент, нещастията ви се стопяват като лед. (3/стр. 14)
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. (1/стр. 717)
[Числото] 13 – това число е Вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа, и ще Му благодарим… (11/стр. 160)
…Когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този ангел– скръбта– няма да плаче. (28/стр. 162)
Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Човек отиде ли при Бога със Свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна Радост, вътрешен Мир.
(21/стр. 22)
Щом ти дойдат противоречия, кажи: „Бог е Любов!“. Иди при Бога! (1/стр. 116)
Всяко противоречие насочва мисълта ни към Бога и казваме: „Господи, Ти, Който си Любов, най-високият Връх, помогни ми да се изкача на този Връх, оттам да погледна!“. (22/стр. 89, 90)
Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате. (12/стр. 67)
Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка– тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (14/стр. 161)
…Ще отправите вниманието си към Бога… Така именно ще разрешите мъчнотията си правилно… Няма да мине много време и мъчнотията ще се разреши. Това значи да се отвори Пътят ви. За да разрешиш мъчнотията си, ти трябва да се свържеш с Бога. (20/стр. 390)
Без тази връзка не можеш да разрешиш нито едно противоречие, тя е необходима за разрешаване на всички противоречия. (3/стр. 77)
Колкото повече знае човек, толкова по-голяма е връзката му с Бога. Колкото по-голяма и здрава е тази връзка, толкова повече устоява на лошите външни и вътрешни условия. (1/стр. 738)
„Възложете товара си на Господа.“ Ти можеш да възложиш товара си само на Този, Който те обича, и на Този, Когото обичаш. Щом Го обичаш, като се свържеш с Него, Той ще поеме товара ти.
(1/стр. 766)
Казват: „Да възлюбим Бога!“. Това е общо казано, на думи. За да възлюбим Бога, трябва да свържем душата си и духа си с Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна, между Бога и нас… При тази връзка вие ще почувствате вътрешна Пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото Знание, което ще внесе във вас Мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно Разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви. (49/стр. 233)
Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите положения на живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. (14/стр. 160)
Ние можем да бъдем силни, мощни само когато сме свързани с Великото Начало. В това седи Тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. (12/стр. 344)
Като се позная, че съм Човек, трябва при всички изпитания на живота си да служа само на Бога, да следвам само една Идея… (34/лек. 21: стр. 22)
Тъкмо на Земята при противоречивите условия трябва да се живее по Бога. Това е приятното.
(1/стр. 896)
Една мярка: туй за моя Небесен Баща мога ли да го направя? Да няма мъчнотия в света, която да не можеш да приемеш. Ако дойде да умреш за Него, ще умреш с радост. Ако дойде да пострадаш, ще пострадаш. (1/стр. 354)
Човек може да страда за себе си, за своите ближни, за Бога. Най-доброто е, когато човек страда за Бога. (1/стр. 417)
И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: „Господи, искам да ми покажеш какво трябва да пострадам за Твоето Име“. Запитайте се: „За какво страдаме?“. Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме за Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципно, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл… (47/стр. 146)
Ако можете да пострадате заради Името на Бога, ще ви поверя една Велика Истина, но ще ви изпитам ще можете ли да преживеете тези страдания. (47/стр. 152)
Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си Великата Идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш– това е Благородството, това е Геройството, това е Красотата на човека. (30/стр. 88, 89)
Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят… (34/лек. 24: стр. 27)
„Що е Молитвата?“ Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота.
(3/стр. 484)
Светлината, която иде от Бога, е приятна. Тази Светлина на Безсмъртието може само добро да прави и се придобива единствено чрез Молитвата, с нея всички мъчни въпроси се решават. (2/стр. 7)
Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе Той е в Своето местожителство, та не слиза тук. (25/стр. 74)
Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите.
(21/стр. 129)
Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията Милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в Моята Милост и Аз ще ви помогна“. Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята Милост“. Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря Ти за Великата Милост, която имаш към мен“. (5/стр. 53)
Някой пита: „Защо е скръбта?“. За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята Молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувстваш дълбоко вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: „Аумен! Господи, обичам Те за всички Добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички Милости, за всички Блага, с които си ме обсипвал и ограждал“.
(35/лек. 3: стр. 29)
Непрестанно човек трябва да се моли, за да бъде във връзка с Бога. Съдбата да се предаде в Неговите Ръце с Вяра. Ще те докара на косъм някога, но не ще те остави. (27/стр. 8, 9)
Ще се молиш всякога, независимо от това дали си разположен, или не. Молещият [се] човек е силен човек, който всякъде, където ходи, се моли и усърдно се моли. (1/стр. 448)
Не е лесно да се хармонизира човек с течението на силите на Природата. При такива случаи Светиите са прекарвали в Молитва и в Дълбоко Съзерцание– така те са се хармонизирали със силите в Природата и са минавали благополучно през големи изпитания. (15/стр. 484)
Без Молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим? Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
(22/стр. 184)
…Хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!“. Значи, в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай изпраща Своите Лъчи на живота.
(11/стр. 272, 273)
Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте– молете се. Господ по три начина утешава.
1. Ще ви прати някой човек да ви помогне.
2. Ще ви прати някой Ангел.
3. Сам Той ще слезе да ви утеши. (26/стр. 111)
Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ… (11/стр. 273)
Нашите души, когато се отправят към Бога с Молитва, изпущат едно благоухание към Него също както цветето, което навреме е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък, за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към Молби и Моления. (2/стр. 267)
Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: „Господи, Боже, Аумен, Амин!“. (2/стр. 137)
При трудни моменти в живота кажете: „Господи, Ти ме изпрати на Земята, Ти ще ме избавиш от това затруднение“. (2/стр. 197)
Когато си изложен на големи опасности, кажи: „Господи, Ти всякога си Благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе ще оставя съдбата си“. (2/стр. 257)
Когато се почувствате неразположени, кисели, обезсолени, нервни, казвайте си следното: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов“. Ако умът ви е замъглен, ще кажете: „Господи, просветли ума ми с Твоя Дух“ или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух“. (1/стр. 621)
Дойде ви някое страдание, кажете: „Господи, научи ме да издържам. Научи ме да разбера това страдание“ или „Дай ми възможност да разбера езика на това страдание (или болест)“. (1/стр. 755)
„Господи, аз искам да се науча на Търпение. Дай ми Твоята Сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност…“ (1/стр. 305)
При отчаяние кажете: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиони пъти“. (2/стр. 197)
Из „Молитва на Духа
на твърдото основание“
„Господи, Боже мой, душата ми на Теб уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми, Господи, виделината на Твоето Лице и заради Милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя Свят Дух…“ (2/стр. 20)
Из „Молитва за плодовете на Духа“
„Господи на обичта, Боже на Любовта, ние Те призоваваме в Твоята Милост. Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които допущаш за уякчаване на нашия дух. Ние без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята Блага Воля…“
(2/стр. 31)
„Господи, при всичките страдания, при всичките противоречия Твоята Любов ще ми бъде Идеал…“ (2/стр. 65)
Колкото пъти се намерите в противоречие с живота, толкова пъти произнасяйте тази Формула. Хванете с първите три пръста на дясната си ръка палеца на лявата си ръка и така се съсредоточете над Формулата:
„Чрез Божията Любов всичко се постига.“ (Три пъти.)
„Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига.“ (Три пъти.)
(2/стр. 141)
Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: „Любовта иде!“. Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: „Любовта иде!“. Любовта е Велика Сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това да съзнае, че Любовта иде вече… Любовта подразбира Присъствието на Бога. (2/стр. 141)
При болестни състояния може да казвате: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си. Обичам Те, Господи. Благодаря Ти, че си решил да ме очистиш“. (1/стр. 705)
Поставете ръка на болното място и кажете с разположение: „Господи, заради Твоята Слава влей елей на здраве и живот в моите клетки, за да мога да Ти служа с радост и веселие“. (2/стр. 211)
Обърни се към Бога: „Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на Бога, на Любовта, в изпълнение на Твоята Воля“. (1/стр. 304)
Болен ли си, ще се помолиш така: „Господи, не искам да умирам, имам още работа на Земята“. Ще правиш така, докато не оздравееш. Преди да си легнеш да спиш, няколко пъти това ще си кажеш: „Ще оздравея“. Един каменар, като удря камъка на едно и също място стотици пъти, няма ли да го строши? Това е въпрос на време. Когато правиш опити постоянни, ще оздравееш… (1/стр. 321, 322)