Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога“. (21/стр. 312, 313)

Воинът е герой

Новите времена изискват Нови хора– герои. За героя нито светът със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го отклонят от Пътя му или да го снемат от неговото място. (38/стр. 60)

Та онези от вас, които вървите в този Път, трябва да издържите на всички изпитания. Ако вие при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи светът? Светът изисква герои! (34/лек. 5: стр. 18)

Векът, в който живеете, изисква герои. Сегашният живот не иска слабохарактерни хора, той не иска листа, откъснати от дърветата, които вятърът навсякъде може да отнася. Сегашният живот иска хора с определени Убеждения и Разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могат разумно да носят страданията. Който носи страданията разумно, като го бият, не страда.

(12/стр. 274, 275)

Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания пренася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! (32/лек. 34: стр. 16)

Туй аз наричам геройство. Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш– не само привидно, външно, но и вътрешно. (35/лек. 21: стр. 27)

Силата е човек да седи над нещастието отгоре– то е геройството. (1/стр. 196)

5. Пътят на Мъдреца

Еднакво понасяне на всичко

За Съвършения човек… и мъчнотията, и благото, което му се дава, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. (12/стр. 266)

Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако го разбира, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията като необходими условия за развитието му. (15/стр. 320)

Следователно всички трябва да се стремите да разбирате живота. Дотогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете Дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите?

(12/стр. 144)

За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човек трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиите си.

(12/стр. 68)

…Често слушаме да казват: „Дотегна ми, не съм видял бял ден!“. Не е вярно, че не сте видели бял ден. Белите дни са толкова, колкото и черните. Нощта е черен ден, а пък когато Слънцето е изгряло, бял ден е… За умния човек черният ден е така приятен, както и белият. А пък за онези, които са неразумни, не е така. (4/стр. 561, 562)

Страданието, това е нощ. Радостта, това е ден. Който разбира живота, за него страданието има такъв смисъл, какъвто има и радостта. Страданията, това са корените на живота. Радостите, това са клонищата на живота. А пък онова, Разумното, с което ние ще извадим Вътрешния смисъл, то е плодът на това дърво. (4/стр. 562)

…Да не умираш, значи да си господар на всички положения в живота– еднакво да ти е радостно и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво чувството, когато печелиш и когато губиш.

(19/стр. 18)

Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите… Да ходим с Вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака…

(26/стр. 10)

Само роденият от Бога разбира Дълбокия смисъл на живота. И тогава приятно е да бъде човек роден. Приятно е човек и да умре. Приятно е да страда, приятно е да се радва. За кого е приятно това? Само за родения от Бога. (12/стр. 266)

Използване на всички условия

Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях, тъй като всяко крие някакво благо в себе си– гледайте да не го изпуснете. (33/стр. 15)

При каквото състояние и да се намирате– приятно или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчение– при всички случаи работете съзнателно, бъдете будни, използвайте всички условия в живота! (22/стр. 67)

Радвайте се, когато обезсърчението дойде при вас; то ви дава възможност като на учен човек да го изследвате, да придобиете Нови Знания. Застанете в положението на учен човек, изследвайте живота във всяка негова стъпка и в най-малките му прояви… (33/стр. 111)

Нека всеки от вас си постави за задача цял месец да изследва мъчнотиите, страданията, обезсърченията си и да се произнесе целесъобразни ли са, или не; при какви условия се явяват– благоприятни или неблагоприятни, външни или вътрешни. Колкото по-искрен е ученикът в изследванията си, толкова повече Знания ще придобие. Нека всеки си отбелязва в тетрадка като в дневник резултата на своите научни изследвания. (33/стр. 111)

Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му като условия за растене и за самовъзпитание… Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният не може. (15/стр. 413)

…Дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте, използвайте всичко за добро. (14/стр. 406)

В дисхармонията се крият условия за Хармония, важно е човек да схване това скрито условие и да го използва. (17/стр. 99)

Малките работи трябва да се използват– в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. (3/стр. 483)

Ще можем ли от нашия живот да извлечем полза? Щастлив е този, който може от своето нещастие да извлече своето щастие. (26/стр. 42)

…Ще кажете: „Господи, аз ще изпълня Волята Ти и ще изпълня Закона на Любовта Ти. От всички страдания ще извлека полза; когато ме бият, ще кажа: „Това е Благословение“ и ще пея, и ще Те славя“. (26/стр. 78)

Който е Син на Виделината, той се ползва от светлата и тъмната страна на живота. С други думи, той умее да използва за своя Подем и щастие, и нещастие, и помощ, и пречки. (26/стр. 5)

И тъй, искаме ли да сме Синове на Виделината, трябва да използваме всички условия– добри и лоши, в които сме в даден момент, и като ги използваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, т.е. ще станем свободни. По този начин със собствен опит и придобито Знание ще намерим Бога, Източника на Виделината. (26/стр. 6)

Работа при всички условия

В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да използва страданията. Великите души използват страданията. (21/стр. 306)

Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи… Щом си скръбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа“. (26/стр. 155)

Никога не оставайте свободни, без работа. Каквито и състояния да минавате– положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползвате от тях. (33/стр. 169)

Ще кажете, че не сте разположени…; разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви, те са резултати на миналото– дали се радвате, или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб– само по този начин ще влезете в красивия живот. (33/стр. 180)

Когато се увеличава времето, увеличава се и работата… Закон е: имаш едно неразположение, казвам– ще продължиш времето. Неразположението е неразработена земя и затуй трябва да се обработи. …За колко дни ще я обработиш? (23/стр. 193)

…Добър е този, който има много плодни дървета в градината си. Как да се сади– с вода или без вода? С вода, разбира се. Този Закон действа по следния начин. Направете опит. Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл– полейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. (26/стр. 110)

Когато дойде страданието, кажете: „А, време е за работа“. Гответе се да сеете. Дойде първо добро желание, посейте го. И в една година, като постъпвате така, ще видите колко богати ще станете.

(26/стр. 112)

Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е Правото тълкувание. (26/стр. 110)

Във време на страдания няма да почивате, а най-усилено ще работите. Само болният почива. Отчаяният ще работи да не пропилява времето си. (1/стр. 688)

Издигане над трудностите и страданията

Голяма философия се изисква от човека да може да примири всичките противоречия в живота и да се издигне над тях. (1/стр. 877)

Човек носи не само свои страдания, има много свои, после– на домашните си, на народа, в който живее. Някой път страда, за да опита положението на другите. Ще стоиш над страданията на народа, на домашните си, над своите страдания, ще ги наблюдаваш от друго гледище. Ще гледаш как Господ работи. (1/стр. 444)

Докато не дойде до състояние на Вечен Живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия, благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, той нито ще умира, нито ще възкръсва. (15/стр. 365)

Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате радост, и радостта ви никой не може да отнеме“. Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме. И след нея ще дойде пак скръбта. Но когато се повдигнеш до по-високо съзнание, ще имаш радост, която никой не може да отнеме. Именно тази висша категория радост е над обикновените скърби и радости. (21/стр. 314, 315)

Тази висша категория радост ще бъде постоянно състояние на твоето съзнание. Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта. (21/стр. 315)

Ще ви приведа един пример за поука. Един млад ученик отива при един индуски Учител и му казва: „Учителю, научи ме на Великите Тайни на живота!“. „Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един Светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница– военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога, и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при Светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си…
„…Когато ти като ученик придобиеш състоянието на последния, ела при мен– тогава ще те уча!“– му отговорил Учителят.

Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Светията даже не забелязал, че са го ударили– не мръднал нито един мускул на лицето си. Ако можете да понесете изпитанията си в живота като Светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените Закони. (22/стр. 266, 267)

Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по Закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си– никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия Мир. (29/стр. 358)

А знаете ли какво значи Алхимик? Алхимикът е Маг. Смъртта не може да хване този Алхимик, този Маг за гушата и да го души. Този Маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този Маг, който е в Безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този Маг, човекът на Добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе– огън не го гори. Огънят за него е само условие на чистене.

(35/лек. 11: стр. 20, 21)

Господар на себе си и на положението

Може да… наблюдавате в себе си, ще видите, че вашите състояния се изменят. Състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие.

(31/лек. 17: стр. 4)

Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте: говорете им като на разумни същества да разберат, че има един, който стои по-високо от тях. Ако човек не стане господар на своите състояния и не може да им въздейства, той не може да се нарече силен. (33/стр. 84, 85)

Значи, като издържиш, като се молиш, ще бъдеш господар на себе си. Някои хора, като издържат страдания, тогава са господари. (23/стр. 70)

Докато не разрешите противоречията в живота си, докато не станете господари на своите мисли, чувства и постъпки, не можете да влезете във Възвишения свят. (3/стр. 86)

…Като дойдете до едно противоречие, след като дойде тази буря, ти ще се спреш при Високата канара, ще се спреш до нея и ще погледнеш на тези течения, и ще се усмихнеш на това, което става. Значи, ти си тогава господар. (38/стр. 342)

Гениалният човек, като победи мъчнотиите, направи ги слуги. (1/стр. 377)

…За да превърнете мъчнотиите и страданията си в радости, вие трябва да ги накарате да се движат. Как може да накара човек една своя мъчнотия да се движи– по логически път, т.е. чрез разсъждение. …Той започва да разсъждава и да си казва: „Аз съм господар на мъчнотиите си, аз мога да се владея и няма да им се поддам“. Като разсъждава така, той усилва волята си и премества мъчнотиите от пътя си– по този начин ги заставя да се движат от едно място на друго. (16/стр. 86, 87)

Трябва ли човек да се поддава на условията и на мъчнотиите, да се остави те да му бъдат господари? Човек може да бъде господар на условията и на мъчнотиите– не теоретически, а на практика. (29/стр. 6)

Вие ще кажете: „Условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни“. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо и условията днес са ни станали господари.

(12/стр. 190)

Сега вие през един кратък срок трябва да вървите през пустинята, та след това да станете господари на положението. И когато станете господари, ще се въдвори Мир и тогава ще дойде Мирът.

(25/стр. 45)

Необикновен Подход към трудностите

Дойде ли в ума ви една тъжна мисъл, усмихнете се– това е характер! Срещнете мечка, не се плашете, усмихнете се насреща ѝ и продължете пътя си. Ако запазите присъствие на духа си, лесно ще се справите и с най-голямото изпитание– духът е сила. (17/стр. 138)

Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види. Направи превод на това, което казах. Каквито мъчнотии и да ти дойдат, благодари за тях, понеже те са материали, с които трябва да боравиш. (21/стр. 61)

Аз имах един приятел, стар човек, който, щом се намери пред някаква мъчнотия, започва да играе нещо като ръченица. Жена му го пита: „Защо играеш?“. „Играя на мъчнотията.“ Казвате: „Тази работа не става с игра“. И с игра става. Този човек играе, но в това време разумно размишлява върху мъчнотията. Идея има в това играене! (30/стр. 219)

Искам да разбирате щастието и нещастието, да знаете как да ги пеете. (26/стр. 96)

Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. Като ви заболи коремът, започнете да му пеете. (53/стр. 316, 317)

Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък Законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал Закона. (21/стр. 61)

…Страданието не е нищо друго освен вашия богат братовчед, дошъл от чужбина да ви изпита дали може да остави парите си на вас… Като дойде страданието, т.е. първият братовчед, при вас, кажете: „Заповядай, остани при мене колкото време искаш…“. След време страданието открива истинското си положение и казва: „Аз не съм беден човек, разполагам с милиони. Цялото си богатство завещавам на тебе“. Разбрахте ли сега? (17/стр. 139)

Няма по-красиво положение от това да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: „Какво обичате?“. Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: „Този косъм не може да остане тук!“. „Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.“ И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: „Заповядай, свободен си вече“. „Вие ще дойдете ли с мене?“ „Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.“ След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.

(50/стр. 50)

Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават. (52/стр. 340)

Всяка болест иде от невидимия свят. Гостите вие трябва да ги посрещнете много добре… Ти се считай за щастлив, като имаш ревматизъм. Погледни крака си, поглади го, кажи му: „Колко си хубав!“. (36/стр. 240, 241)

Щом дойде болестта, дайте ѝ угощение… Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Ако можете да снемете опаковката, ще го намерите. (36/стр. 239)

Ако в болестта внесем Любов, веднага става Рай. (36/стр. 247)

Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате тия прями отношения, душата ви ще се изпълни с един Вътрешен Мир и страданията ви, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат тъй приятни. И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя…, елате всички при мене по Закона на Любовта“. И тази скръб, която неволята ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе… (28/стр. 161, 162)

И тъй, който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привлече при нозете на Любовта. Дойдат ли до Любовта, те веднага ще отстъпят. При Любовта и омразата, и лъжата, и безверието– всички се помиряват. Там и Ангелите, и дяволите живеят заедно. (52/стр. 321)

Изобщо всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му; щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. „Защо се мъчи човек?“ Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. (3/стр. 278)

„Не обичам мъчението.“ Щом не го обичаш, то заема централно място в сърцето ти: мъчението никога не сяда на последно място. „Докога ще седи в сърцето ми?“ Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало, иначе ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в себе си… (3/стр. 278, 279)

Казваш: „Скръб имам, тежко ми е“. Изпъди скръбта навън. „Не мога.“ Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението: като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита той да я изпъди, тя още повече се закрепва; ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. „Как да се освободя от нея?“ Като я обикнеш. „Това е невъзможно!“ Друг цяр няма, този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр– да извикаш радостта и да я поставиш на същото място заедно със скръбта. (3/стр. 279)

Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да ѝ се зарадва. …Кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако ѝ кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. (35/лек. 3: стр. 30)

Великите хора ни учат
на друго Разбиране

Всички Велики, всички Силни хора в света са били подложени на големи страдания, следствие на което те са се развивали бързо и се отличавали от хората на своето време. (1/стр. 467)

Кой Пророк, кой Светия, кой Учител не е минал през големите страдания? Това е Посвещение.

(1/стр. 330)

…Трябва да бъдем чисти– затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов са я добили Светиите, но как? Като са се молили, плакали са, чистили са се по 15–20 години и след това са добили едно Прозрение и са се върнали в света.

(20/стр. 146, 147)

При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми, а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йова. А и Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни.

(11/стр. 316)

Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той да се радва на него. Йов всичко изгуби: богатство, деца и прочее. Жена му го остави и после всичко му се възвърна. Йов…, като мина изпита, стана ученик. (21/стр. 101)

Вие още не сте прекарали големи изпитания… Някои от вас имали ли сте изпитанията на апостола Павла? Удариха му 5 пъти по 39. И след като удариха на апостола Павла 5 пъти по 39, той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие“. Тия страдания трябва да ги минем до Седмата глава. Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, но след като му удариха 5 по 39, той влезе в Осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията към човека, измени тона си и казва: „Има Изходен път в живота…“. (28/стр. 164)

Ако мислите, че можете да прекарате живота си без мъчнотии и страдания, без да ви засегне нещо, вие сте на крив път. Такъв живот съществува в приказките от „Хиляда и една нощ“. Питам как са били посрещнати на Земята най-видните учени, Велики хора и философи. Как са посрещнали Христа и Апостолите на своето време? Цели три години от Своя живот Христос беше подлаган на големи изпитания и поругания, а от 2000 години насам Го посрещат с финикови вейки. Днес всеки говори за Него, всеки цитира Неговите думи.

(12/стр. 270)

Когато дойде Христос, Той имаше едно специално задължение– да изпие горчивата чаша– и каза: „Не може ли да Ме отмине тази чаша? Не, затова дойдох!“. Отстъпиш ли, работата ти е загубена– такива са Законите. (19/стр. 332)

Всички Велики души са страдали. „Скръбна е душата Ми до смърт“– казва Христос. Но Любовта към Бога стои по-горе от всичко. (1/стр. 517)

Христос доказа, че пребъдва в Любовта: когато Го поставиха на кръста, Той плака, моли се и най-после пренесе всичко доброволно. Това е пребъдване в Любов! Ученик ли е, или Учител– трябва да докаже Любовта си. (20/стр. 303)

И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти“. Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук.

(11/стр. 418)

И Христос трябваше да се изпита, да се види доколко Той е верен на Бога. Който иска да изпълнява Божията Воля, непременно се изпитва…

(3/стр. 415)

След като си се молил, молил, никакъв глас няма, нито слушание. Идва Ангел и Му казва: „Тази чаша ще я пиеш“. И дойде до онова разочарование, и казва: „Отче, защо си Ме оставил?“… При най-голямата тъмнота и при най-голямото разочарование в света Той казва: „Да бъде Твоята Воля! Предавам се в Твоите Ръце! В Твоите Ръце предавам живота си. Направи онова, което Ти е благоугодно!“. (39/стр. 156)

„Господи, защо си Ме оставил?“ …Всеки ще бъде изоставен, за да придобие известна опитност– това не е признак, че няма Любов, но необходимост: за да се прояви по-високата Любов, нужно е вашият Възлюбен да скрие Лицето Си от вас, временно да ви изостави. (45/стр. 529)

Трябва да оценявате страданието като един Метод за Въздигане на човешката душа. Първите ученици на Христа, които започнаха да разбират страданието, започнаха и да се радват. Апостолите, които първоначално са плакали от страданието, после, след като Христос ги е учил дълго време, като ги били, се върнали с голяма радост, защото са се удостоили да ги бият. Значи, те са разбрали Вътрешния Смисъл на страданието! (4/стр. 352)

…Христовите мъченици показаха пример: те бяха изгаряни, разкъсвани на парчета, изтезавани, но със силата на своята воля издържаха всичко, без да усещат болка– те държаха Божиите Заповеди и пребъдваха в Любовта. (42/стр. 496)

* До четиридесет години – в протокола на П. Гумнеров: 2,5 години– 36 до 500 години.

** Изпитни – изпитания.

*** Заради – за.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

РАЗМИСЪЛ В ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ НА ЖИВОТА