Тъй щото ученикът може да мисли за себе си каквото иска, но той трябва да знае, че в Природата всяко същество има своя определена цена и свое определено място. (60/стр. 36)

Не надценявайте, нито подценявайте нещата! Щом знаете този закон, не казвайте, че от вас човек няма да стане, нито казвайте, че като вас друг няма. Не говорете неща, които не знаете. За да се произнесе някой за себе си, …той трябва да мине през всички фази на човешкото развитие и тогава да каже последната си дума. (17/стр. 91)

Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали. Защо става така? Защото той пожелал да стане велик човек. Това е противобожествено. В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. (67/стр. 228)

Вие трябва да разбирате нещата, да мислите право и да цените всяко нещо според неговото вътрешно съдържание и смисъл. (69/стр. 218)

Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата.

(76/стр. 103)

Ценността на нещата не седи в тяхната външност. Външно красивите неща не са най-умни, най-богати. Някой може да има хубава солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много напреднал. (44/стр. 119)

Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към нещо хубаво в човека, но оценяване на онази черта или качество на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но за съдържанието, което може да ползва човека. (44/стр. 119)

…При оценката на нещата важно е онова, което в даден случай допринася нещо за нашия живот или за благото на нашата душа. (44/стр. 110)

Онзи, който разбира и оценява нещата, може да бъде мярка, с която да определя постъпките и отношенията си с другите хора. (37/стр. 273, 274)

Разбиране кога нещата
придобиват цена

Като разглеждате човека, вие трябва да сте убедени в неговата вътрешна Доброта… Външните отношения са ценни тогава, когато в тях липсва користолюбието. (40/стр. 198)

Цената на къщата се определя от живота на обитателите . Светията може да живее в проста колиба, но далеч от нея се разнася неговото благоухание. Обикновеният човек може да живее в богата къща, но от нея излиза лоша миризма. (9/стр. 121)

…Всяко нещо, което носи живот в себе си, придобива цена. (95/лек. 33: стр. 8)

…Съвременните учени имат цена, и то толкова по-голяма, колкото по-близо седят до Истината. Всяка теория е ценна дотолкова, доколкото тя съдържа Истината в себе си. И музиката, и художеството трябва да съдържат Истината в себе си. Всяко нещо, върху което работим, трябва да съдържа Истина. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка на човека трябва да съдържа Истината в себе си. Истината е същественото в живота, към което трябва да се стремите. (82/стр. 155, 156)

…Умът ни става ценен, когато влезе в Божествената Светлина. Сърцето ни става ценно, когато влезе в Божествената Любов. Душата ни става ценна, когато влезе в Божествената Сила. (72/стр. 175)

Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя.

(77/стр. 312, 313)

Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе то остава като външно украшение, което нищо не допринася. (8/стр. 139)

Знанието… да не се натрупва в ума като сухи факти. Истинското Знание включва само ония неща, които имат своето място. За пример само онзи камък е ценен, който намира място в градежа на някоя къща. Следователно Знание е само онова, което има приложение. (52/стр. 147)

Знанието на човека, колкото малко да е, се цени в зависимост от това доколко може да се приложи в сегашния… живот, който той минава. Ако Знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. (73/стр. 239)

…Всяка наука е важна за човека дотолкова, доколкото има приложение. Следователно Окултната наука е ценна за ученика главно със своето практическо приложение. Ако е въпрос за теории, всяка наука разполага с много теории, но излишните теории обременяват, товарят човека. (38/стр. 272)

…Човек има цена само тогава, когато разбира Божиите пътища и прилага Божественото Знание в живота си. (9/стр. 23)

…Човек е ценен, докато представя написана книга, която хората могат да четат на всяко време. Докато човек е в Истината, той е написана книга, която всеки може да чете. Вън от Истината той е ненаписана книга без съдържание и смисъл.

(93/стр. 101)

Някой пита: „Защо давате такава голяма цена на този човек?“. Защото заслужава. „Защо на мене не давате същата цена?“ Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте защо този или онзи се ценят скъпо, но работете… Като минете през мъчението, труда и работата, и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък. (50/стр. 138, 139)

Нали плодът на дървото е, който завършва всичко? Който е работил, от този плод ще се оцени.

(94/стр. 329)

Нещата са ценни, когато имат форма, съдържание и смисъл… Всичко, каквото човек мисли, чувства и върши, трябва да бъде съдържателно, смислено.

(80/стр. 56)

…Основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа.

(59/стр. 8)

…Казвате: „Тежък е животът“. Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот… Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка– това е едно голямо богатство. Какво повече от това! (35/стр. 266)

Стремете се да бъдете добри, справедливи, да мислите право, защото само така ще изработите характер, ще станете ценни. (72/стр. 334)

…Стойността, цената на човека зависи от това доколко той се интересува от Първичната Причина на нещата и е във връзка с нея. (92/стр. 78)

В света, докато ние изпълняваме Волята Божия, предназначението, което Бог ни дал, ние имаме цена, каквото и да е предназначението. Един от гръцките философи, Сократ, е бил метач в Атина. Туй ни най-малко не му препятствало той да бъде философ. От мнозина атински богаташи помен не останало, за метача Сократ и до днес говорят.

(19/стр. 286)

Сега, като говорим за човека и за неговото предназначение, трябва да го разглеждаме като част от целокупния живот, а не като нещо цяло, независимо от другите живи същества. Ако счупите едно шише, всяко парче е ценно като част от цялото, а не като самостоятелна единица. Щом знаете цената му като част от цялото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човек е ценен… дотолкова, доколкото е свързан с окръжаващите, както и с цялото човечество. (2/стр. 229)

…Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото има отношение към духовния и Божествения.

(50/стр. 277)

Разумно използване на нещата

Казвам: Условията, при които живеете днес, представят нещо велико за вас. И ако не схванете тези условия [в] този момент на живота, и не ги използвате разумно, много нещо ще изгубите.

(42/стр. 201)

Падам в реката, давя се – дойде един човек, извади ме… Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. (88/стр. 333, 334)

Ако бащата е богат и остави голямо наследство на сина си, последният може да го изяде и изпие. Разбрал ли е той предназначението на богатството, което баща му оставил? Нищо не е разбрал. В този смисъл животът е богатство, дадено на човека, за да го използва разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син– богатството на баща си. (66/стр. 174)

Ако си богат и не можеш да употребиш богатството си намясто, ти не го цениш. Ако си учен и не знаеш къде да приложиш своята наука, ти не можеш да я оцениш. Щом не ги цениш, не можеш да бъдеш щастлив. (9/стр. 5, 6)

Всеки счита, че не е живял още както трябва, че времето му е отишло напразно. Наистина човек трябва да мисли за времето, да го цени, но той трябва правилно да го използва за придобиване на положителни знания. (60/стр. 196)

Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата. За пример пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата. (69/стр. 112)

…Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.

(34/стр. 34)

Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. (16/стр. 23)

Казвам: Богатството, онова, което имате във вашия ум; онова, което вие имате във вашето сърце; онова, което вие имате във вашата воля– вие трябва да го употребите. (20/стр. 218)

Щом оценява ума си, човек ще го прилага навсякъде в живота си. Чрез своя ум той може да трансформира отрицателните мисли, чувства и постъпки в положителни. (39/стр. 254)

Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използва разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използва онова, което е получил. (8/стр. 182)

И ако ние сега се молим, и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е, защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И затова Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“.

(27/стр. 265)

В Природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме***** излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява.

(35/стр. 263)

„По твоята реч ще хвърля мрежата.“ Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни посоки. Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света… Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. (27/стр. 143)

Нещата трябва да бъдат
навреме и намясто

…Благата на живота. Важно е тези блага да идат навреме. Ако са дошли преждевременно, те са неприятни, не могат да се използват. Даваш един скъпоценен камък на едно дете. То го подхвърля. Много естествено, то не разбира неговата цена. Всяко благо, дошло преждевременно, не може да се оцени. (65/стр. 295, 296)

Всяко нещо е ценно на своето място. Щом играчката изгуби цената си за детето, това показва, че то излиза от своето детство, друго нещо му е нужно. (57/стр. 22)

Всяко нещо има цена, когато става на своето време. Следователно младият трябва да се радва на своята младост и да не желае преждевременно да стане стар. Старият пък трябва да се радва на своята старост и да не желае да се върне отново в положението на младия. (69/стр. 268)

Какво ще говориш на глухия за музиката или на слепия за красивия свят? И двамата ще намерят, че не си дошъл навреме при тях и не разбираш техните нужди. Всяко нещо е ценно на времето и на мястото си. Изпуснеш ли времето и мястото за него, то се обезценява. (37/стр. 266)

…Всяка добродетел е ценна, когато се приложи на своето време. Не се ли приложи навреме, тя няма нужната стойност. Има знания, вяра, които не струват нищо. Кога? Когато мине времето на тяхното приложение. (47/стр. 368)

Ще поканите един ваш приятел у дома си и ще се чудите как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго място и без да иска, той ще прави сравнение между двата обяда и ще каже, че на второто място е бил по-добре приет. Това не значи, че той е непризнателен, но сравнява нещата. Искате ли доброто ви да е намясто, направете го по отношение на такъв човек, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последният сиромах в света, но ще оцени доброто, което му правите, и ще ви благодари. (34/стр. 122)

Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си.

(77/стр. 330)

Поддържане на онова,
което не губи цената си

Най-първо думите на човека трябва да бъдат златни. Под златни думи какво подразбирам? Думи, които не се окисляват, не се изменят, чисти остават. При всичките условия мислите, които не се окисляват, не изгубват своята стойност, аз ги наричам златни мисли. Чувствата, които при всичките условия не изгубват своята стойност, са златни. Постъпки, които при всички условия не изгубват своята стойност, са златни. То е ценността на нещата. (20/стр. 199)

Всеки знае цената на златото и се стреми към него. Златото има цена на всяко време, а книжните пари са временни, скоро губят цената си… Божественото в човека е злато, което никога не губи своята стойност. Ако Божественото е в тебе, ти никога не губиш цената си. Човешкото губи цената си, но Божественото– никога. И човешките неща са хубави, но са временни, леки като книжните пари. Божествените неща са вечни, те имат ценност като златото. (58/стр. 194, 195)

Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот обаче представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена. (84/стр. 100)

Щом влезете в закона на Любовта, вие влизате в онзи свят, дето нещата всякога имат цена. А пък другите неща са книжни пари. А Добродетелите на Любовта са звонкови пари. То е ефикасното, с което Небето разполага. И хиляди години да минат, и векове да минат, и вечността да мине, то е ценно. (71/стр. 240)

Сегашните ви ценности, ако не се обърнат в ценности на Любовта, един ден ще се обезценят.

(91/стр. 236)

Божествената Любов никога не губи стойността си, а човешката се променя. (86/стр. 148)

Ако твоята любов изгуби цената си, знай, че тя не е била Божествена. „В бъдеще ще имам по-голяма любов.“ Бъдещето се определя от сегашното. Важно е какъв си днес– желязо или дърво. Ако си като желязото, и в бъдеще ще си желязо; ако си като дървото, и в бъдеще ще изгаряш и ще се превръщаш на пепел. Друг е въпросът, ако не си нито желязо, нито дърво. Тогава ще се нагорещяваш, без да изстиваш; ще гориш, без да изгаряш. При това положение ще устояваш на всички условия и няма да губиш цената си. Само Божествените неща никога не губят цената си. (57/стр. 22)

Различавайте Божествените мисли от човешките. Един ден, като заминете за онзи свят, ще вземете със себе си само Божествените мисли. Човешките ще останат на Земята. Божествените мисли носят в себе си онази алхимия, онова богатство, към което човек се стреми. Те крият онази Тайна, онова Изкуство да извличат жизнените сокове от всички мисли и желания. (57/стр. 137)

Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо Свещено, човек всякога ще бъде здрав и богат.

(84/стр. 100)

В Новата култура времето доказва нещата, а в старата– парите. За пример, ако дадете пари някъде, в скоро време ще ви изкарат способен, учен, гениален човек. Обаче в Новата култура парите не играят роля. Днес могат да ви гонят, преследват, да отричат способностите ви, но след време Истината излиза налице. Последната дума има времето. То показва на какво се дължи тежестта на човека– на парите или на неговата способност и ученост… Следователно ценни неща са само ония, които не се изменят, които и времето не заличава. (69/стр. 19, 20)

Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намериш, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Който го познава, ще го изчисти и ще го постави на мястото му… (78/стр. 17)

Ако радостта ви е била Божествена, тя никога няма да изгуби цената си. (28/стр. 153)

Избиране на същественото

Няма по-велик момент за човека от този да бъде носител на тази Велика култура, която иде сега в света! Преди хиляди години още Псалмопевецът е казал: „От всичко в света най-много предпочитам да съм пред вратата на Божия шатър“. Сега и аз казвам: За предпочитане е да си разсилен в Новата култура, отколкото пръв министър в старата култура, в старата цивилизация. (42/стр. 22)

Питам: Какъв трябва да бъде вашият идеал? Да бъдете пръв министър в Англия, във Франция или в Германия или да бъдете от съвършените? Вие трябва да бъдете от съвършените, от безсмъртните. Тогава де ще намерите скритото богатство? В Съвършенството. (1/лек. 28: стр. 25)

Кое е по-добре – да бъдеш православен или да бъдеш безсмъртен? Да бъдеш философ, да бъдеш богат човек или да бъдеш безсмъртен? От всички положения в живота за човека е най-важно да бъде безсмъртен. (68/стр. 73)

…На Земята няма по-високо състояние от това да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на Небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на Небето е да бъдеш Син Божи.

(2/стр. 97)

Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското Знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на Земята. (53/стр. 24)

Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е Мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. (54/стр. 286)

Кое е за предпочитане – да имаш сто милиона или да чуеш една дума от устата на Бога? Да учиш ли, или да станеш пръв министър в някоя държава? Няма по-хубаво нещо за човека от Ученето.

(75/стр. 101)

Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти недостига. Иди, раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!“. Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. (12/стр. 95)

„Иди, продай все, що имаш, раздай го на сиромасите и ела, та Ме последвай!“ Богатият се замисли върху тези думи и каза: „Тази работа ще отиде много далеч. Как тъй ще раздам имането си! После или ще го намеря на Небето, или няма да го намеря“… Обаче, който е придобил Любовта, той е готов да раздаде имането си на бедните. Който обича науката, той е готов да раздаде всичкото си материално богатство, за да добие знания. Който се стреми към Добродетелта, който иска да разбере смисъла на живота и да се научи да живее добре, той е готов да раздаде всичкото си богатство само да постигне тия неща. (14/стр. 6, 7)

Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала– и тя раздала имането си. Отиват и съобщават: „Голямо наследство имате от 15–20 милиона“. Тя казва: „Защо ме безпокоите с това?“. Ще кажете: „Колко е глупава“. Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? (21/стр. 139)

Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! …Аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: „Добър е Господ и занапред!“. В онази благодарност на Разумното сърце хлябът в този свят може да се увеличи. (95/лек. 5: стр. 30)

Кое е по-хубаво – да живея един индивидуален живот или да живея живота на Бога? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях: за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки… или да имам онзи, Великия Божествен живот, да участвам в живота на целия Космос, в живота на всички Разумни същества? Това е Божественият живот– да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? Божественото, разбира се! (95/лек. 13: стр. 28)

Всяко благо, дадено от Божествения свят, внася разширение в човешката душа. Всяко благо, което иде от човешкия свят, ограничава човешката душа.

(44/стр. 139)

Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши от Свободата, от най-ценното в живота, защо ви е то? (45/стр. 58)

Ами че баща ти на тебе оставил едно неправедно богатство– трябва ли да плачеш, че си го изгубил? …Душата ти да остане чиста, да остане Вярата, Любовта, Упованието на Бога; „не“ на неправилното богатство, което ще внесе само тревога. У нас трябва не едно неправедно богатство, което сам не си придобил. В нас трябва да остане само онова богатство, което е праведно. Всичко онова, което е съществено, което е излязло от Бога, то трябва да остане. (7/стр. 245)

…За предпочитане е човек да бъде сиромах, но праведен, и всяка вечер да благодари на Бога за това, което му е дадено през деня, и да легне спокойно да спи, да не мисли за утрешния ден. (77/стр. 133, 134)

Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева, ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание как може да се обхождаш. Ти, без да оценяваш книгата, продаваш я за 200 лева. (5/стр. 185)

Някой чете една важна книга, която му разкрива Истината. В този момент обаче в ума му дохожда една мисъл като муха, която кацва на носа, и спира по-нататъшната му работа. Тази мисъл се отнася до някаква сума от 5000 лева, която му дължи някой. Той започва да се безпокои за тази сума, но с това изгубва възможността да намери Истината. Искате ли да не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи. Можете ли да се успокоите веднага, вие ще придобиете нещо повече от сумата, която някой ви дължи. Това, което придобиете от книгата, е в състояние да изплати всичко– то е неоценимо само по себе си. (93/стр. 124, 125)

Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лева и не иска да ти ги плати– ти веднага кипваш. Казваш: „Развали ми разположението!“. Защо пожертва щастието си за 1000 лева? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство, за едно ядене, за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. (95/лек. 9: стр. 22)

Сега да ви направя едно сравнение: представете си, че имате една Свещена книга. Тя има ценно съдържание вътре, но просто е подвързана. А пък втората книга, която е малко по-долна по съдържание, е по-хубаво подвързана. Несъдържателните книги може да са най-добре подвързани. Вие, ако вземете една книга с най-хубава подвързия, може да мислите, че е хубаво и съдържанието. А пък тя може да има най-обикновени работи. (20/стр. 10)

Онова, което има външен блясък, то не представлява самата Реалност. Нима мислите, че хубавият цвят представлява същността на дрехата? Една дреха може да има много хубав цвят, но да няма съдържание. Но една дреха може да има много прост цвят, а да има всички качества, които са необходими за дрехата. (20/стр. 11)

Питам: Кой човек според вас заслужава вашата Любов? Допуснете, че имате две моми: едната– бедна, скромна, простичко облечена, а другата– богата, хубаво облечена, с накити и гирлянди. Коя от двете ще заслужи вашата Любов? Тази, която е богата с Добродетели– тя може да бъде и бедната, и богатата мома. (70/лек. 1: стр. 21)

Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо за него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо за него… Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее. (1/лек. 4: стр. 27, 28)

Като виждаш парцалите на дрехите си, …засмей се, считай, че си облечен както онзи, който е с нова [уни]форма, с модни дрехи, и си кажи: „Тия мои дрехи не са толкова долни; те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени идеи!“. И наистина с тия негови парцаливи дрехи като накадят някой болен, оздравява, а от тия, модерните дрехи, умира. Затова с дрехите на светиите, които е носил той [светията], колкото и да са парцаливи, хората… лекуват болни. Тия дрехи на светиите, насадени с най-хубавите свещени идеи, са по-хубави, отколкото най-хубавите модерни дрехи на кого и да е. (1/лек. 3: стр. 38)

Казват, Господ го обичал, дал му голям апартамент. Щом имаш апартамент, мязаш на едно прасе в кочината. Не се лъжете. Щом имаш Любовта, целият свят е твой, какъв апартамент ти трябва? Ти като имаш Любовта, нищо не ти трябва. Апартаментът е един затвор. Щом като имаш Любовта, цялата Земя е на твое разположение, Слънцето е на твое разположение, навсякъде като Ангел може да се разхождаш и да гледаш целия свят, който Бог създал. (5/стр. 202)

Питам: Защо ви е изобилна храна, когато стомахът ви е разстроен? Аз бих предпочел сиромашия със здрав стомах при овчаря, отколкото ония богатства при царя, но с разстроен стомах. Всяко ядене ще ми причини страдания. Всяко ядене при овчаря ще ми причини радост. Ще гледаме природата и всичко наоколо и ще се радваме. Предпочитам си живота на Любовта с всичките външни несгоди, а с вътрешна радост, отколкото преимуществата на външните блага, но с вътрешни страдания в живота.

(91/стр. 179)

Аз бих предпочел да прекарам пет минути в Божията Любов, отколкото да ме коронясват като цар и да получа наследството на целия свят. Защо ми е това наследство, защо ми е тази корона? Какво ще направя като цар? Ще обеся хиляди души. Какво ще направя като богат? Ще изнасиля 100–200 души [за пари] и ще отида като грешник на онзи свят. Ако прекарам пет минути в Божията Любов, ще туря брата си на моето легло в стаята ми. Той ще стане свеж, бодър и като ме види, ще каже: „Вярвам, Господи, в Сърцето Ти, в Ръцете Ти, в Любовта Ти, защото Ти с делата Си го доказваш“. (94/стр. 237)

…Има Красота, Знание и Сила, които никога не отпадат. Те са съществени и неизменни… Знание, Сила и Красота, които се проявяват в Любовта, са съществени. (9/стр. 41)

Младост и старост, проявени в Любовта, са съществени. Когато младостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на Любовта; когато старостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на Мъдростта. (9/стр. 41, 42)

По-добре е човек да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човек да усилва Разумността си, отколкото физическата сила. (68/стр. 229)

…Светският човек ще тури на гърба си един камък, 100 килограма тежък, и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще тури на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с Разумността и Знанието си. Чий товар е по-ценен? (87/стр. 334)

Какво нещо е бялата лъжа? Бялата лъжа е: ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа… Казвам: „Хубава ли беше водата?“. Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото… Водата е по-скъпа от млякото. Ти без мляко може цяла година да минеш, но без вода 40 дена ще изсъхнеш. Той мисли в ума си, че млякото е по-скъпо. Водата е изобилно; тя, водата, е, която струва. Без мляко цяла година можеш, но без вода един месец не можеш. Казвам: Ние не оценяваме същественото. Там е лъжата. (5/стр. 342)

Та казвам: Ние считаме, че парите са повече от ума. Същественото е умът. Без ум нищо не струва. Парите струват, когато умът е там. Мисълта е по-важна, отколкото парите. Когато мислиш, че парите всичко вършат, то е лъжа. (5/стр. 342)

Казвам: Парите са второстепенно нещо. Първото нещо е да имате един светъл ум. [Второто нещо е да имате едно добро сърце.] Третото нещо е да имате една благородна обхода в себе си. (5/стр. 385)

Днес златото е ценност, за която хората се убиват. Обаче за предпочитане е животът на един човек, отколкото десет торби, пълни със злато.

(2/стр. 132)

Днес брат брата убива за един метър земя. За предпочитане е Любовта на брата ти, отколкото хиляди декари земя. Велико благо е да имаш Любовта на един човек! (2/стр. 132)

В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?

Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: „Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние!“. Този стремеж отживя времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт да сгрухват човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага. (2/стр. 186)

Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е Любов… В Любовта съществува една връзка, която човек, като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с Любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни; полезни са, но не са същински, не са Реални. Следователно ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък Реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го. (5/стр. 391)

…Вие се нахраните и мислите, че сте се наяли. Не се минат 4–5 часа, пак ви се яде. Като се нахраните, казвате, че вече не ви се яде, не ви трябва никаква храна. След 4–5 часа веднага се заражда желание да се храните. Такова хранене не е хранене… Под думата Любов ние разбираме съществената храна за живота. (5/стр. 422)

Някоя мома не може да слуша за Любовта, понеже тя е заета толкоз със своята красота– тя иска да чуе, че е красива… Той, горкият, се мъчи да се покаже, че я обича. Тя не се интересува, че я обича; тя иска да знае седи ли тя като красавица в неговия ум. Може ли да си обясните това? (5/стр. 388, 389)

…Господ… Направил те грозен, не си красив, но ти дал хубаво сърце, хубав ум. Отвън не си красив, но вътре ти си доволен от себе си. Кое е по-хубаво сега?… Аз бих предпочел отвътре да съм доволен.

(5/стр. 377)

Кое е по-хубаво – да бъдеш цар или да бъдеш запознат с Любовта, да говориш на нейния език и тя да те слуша? Знаете колко е красиво да те слуша Природата! (64/стр. 172)

У всяка майка има лъжливата идея, че като се роди син, той трябва да бъде най-ученият, най-силният, най-знатният човек. Не, всяка майка трябва да пожелае щото нейният син да бъде най-благородният, най-великодушният, най-мъдрият, да се застъпва за каузата на страдущите, на хората без пари в света. Туй е, което идейната майка трябва да желае. (1/лек. 30: стр. 15)

Ти, като направиш едно Добро дело, седиш по-горе от един съдия, по-горе от един професор, по-горе от един владика, по-горе от един княз, по-горе от един цар, по-горе от един светия. Ти в дадения случай, като слугуваш на Бога, си по-горе от всички… (19/стр. 185)

…Ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо! Най-скромният работник да си в Царството Божие, струва 10 пъти, 100 пъти, 100000 пъти повече, отколкото да си цар в царството на Земята. (48/стр. 93)

Други пък се интересуват, като заминат за другия свят, къде ще бъдат: в Царството Божие или ще останат пак на Земята. И това не е тяхна работа. Работата, която човек всеки ден трябва да свърши, е по-важна от всички останали въпроси. Човек трябва да се спира на ценното в живота си и да се стреми да го реализира. (44/стр. 112, 113)

Следователно, и когато мислите, и когато чувствате, и когато действате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, т.е. онова, което е пряка ваша работа, което има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Вие сте, за пример, син на богат, добър, способен баща. Седите у дома си и мислите: „Обича ли ме баща ми, или не? Ще ми остави ли наследство след смъртта си и колко голямо ще бъде това наследство? Дали братята и сестрите ми няма да вземат по-голям дял от моя?“. Всички тия въпроси, които занимават вашия ум, ни най-малко не се отнасят до вас. Това е работа на вашия баща. За вас обаче това е голям товар, който сте се нагърбили да пренесете. Този товар не ви е потребен… Вземете от този товар най-ценното– възможностите за деня– и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите.

(44/стр. 113, 114)

Представете си, че някой ви предложи три подаръка, от които да си изберете един: две кила злато, две кила барут и две кила жито. Кой от трите подаръка ще изберете? При сегашните условия на живота златото е най-ценно. Казвате: „Щом имам злато, всичко мога да си купя с него“. Обаче, ако сте военен, намирате се на фронта и нямате барут, ще изберете барута. С него ще свършите много работа. Едва ли ще се намери някой да иска жито, защото днес то е достъпно за всички. Какво ще ви даде златото? Условия за работа. Със златото може да въртите търговия, да си купите къщи, ниви, лозя, да отидете в странство да учите. Какво ще направите с барута? С него може да разбивате скали, да търсите скъпоценни камъни, да се сражавате. Като се свърши барутът, какво ще правите? Две кила барут лесно се изразходват. Какво ще направите с житото? Може да го сварите, може да си направите хляб, баница или да го посеете. В последния случай ще имате най-добър резултат. С кой подарък може да станете най-богат– със златото, с барута или с житото? Според мене житото ще ви донесе най-голямо богатство, защото постоянно се увеличава.

(58/стр. 306, 307)

Представете си, че вие сте в някоя пустиня, дето прекарвате 40-дневен пост като Христа. В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък. Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи. В дадения случай кой от двата подаръка ще предпочетете? Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите. Щом сте в пустинята, дето прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане. От вас зависи сега кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: Страданията не са нищо друго освен скъпоценния камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости. (80/стр. 40, 41)

Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще предпочетете, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък една дървена лодка за двама души или един тон злато? Когато ви гонят, т.е. преследват, и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще предпочетете лодката… И тъй, когато се намирате пред голяма опасност, лодката е за предпочитане пред торбата със златото. Защо? Защото животът е по-голямо благо от златото. (81/стр. 103, 113)

Освободеност от желание
да те оценяват

Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от преценката на хората. Като знае какво богатство носи в себе си, той е готов да се скрие някъде от погледите на хората– никой нищо да не говори за него. (37/стр. 180)

…Ако аз съм поет, ще пиша поезия само за себе си, за света няма да пиша. Най-първо ще кажа: „Аз пиша поезия за себе си, аз ще я чета“. Защо? Защото не мога да намеря по-добро лице от мен, което да пише за мене. Само аз мога да пиша за себе си, само аз мога да чета и да оценя своята поезия.

(31/лек. 6: стр. 24)

Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш… Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза както за теб, така и за околните. (80/стр. 42)

Някой пита: „Ще ми бъде ли работата успешна? Ще успея ли в живота си?“. Всеки човек най-първо сам трябва да оцени това, което твори. Ако певецът като пее и се вслушва, че му е приятно, като пее, и хората ще го оценят. Ако сам себе си не слуша и не оценява, а очаква другите да го оценят, той е на погрешен път. И когато направиш хляб, замесиш и го опечеш, ти ще го вкусиш, ще го опиташ. И ако го харесаш, тогаз и другите ще го харесат. А пък ти не си го опитал и очакваш другите да го харесат.

(71/стр. 60, 61)

…Човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. (69/стр. 177)

Да се оценява човек правилно, това значи нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. (69/стр. 177, 178)

Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: „Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик?“. Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно. (62/стр. 304, 305)

Мнозина очакват похвалите на хората… Те не знаят колко скъпо струва една похвала! Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля– без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йова: „Обърнахте ли внимание на Моя верен раб Йова?“. Това беше достатъчно, за да го сполетят големите страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. (53/стр. 291)

Казвам: Аз не се интересувам как ти приемаш моята Любов. Ако я оценяваш, ти се ползваш от нея; ако не я оценяваш, ти губиш. Ако ме обичаш, ти се ползваш; ако не ме обичаш, ти губиш. Ако аз оценявам Любовта ти, аз печеля. (5/стр. 229)

Вие казвате: „Дали моята Любов е намясто?“. Всяка проявена Любов е намясто. Ако този, когото любиш, не оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. За пример тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята Любов“. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята Любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. (23/лек. 3: стр. 20)

Казвате: „Моята Любов никой не я оценява“. Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, Аз се радвам, че ти прояви своята Любов“. (23/лек. 3: стр. 20)

Вие казвате: „Доброто не се цени“. Има Един, Който го цени. Най-малкото потайно Добро, което човек направи, Бог го цени. Той го записва в Книгата на живота. (19/стр. 272)

Бог те гледа и оценява всичките ти постъпки. И на всеки човек раздава това, което трябва. (20/стр. 14)

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас. Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. (16/стр. 6, 7)

Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш как да изпълниш Божията Воля. „Ще оценят ли моята работа?“ Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. (62/стр. 304)

Свещено пазене на нещата

Съблюдавай следните четири неща в живота си:

Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. (7/стр. 276)

…Дойдете ли до истинския живот, вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух. В това отношение човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност. (68/стр. 68)

…Когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа. Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот. Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива. (56/стр. 156)

Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго освен огърлицата на човешката душа, украсена със скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивите мисли, чувства и постъпки като огърлица на вашата душа. Те са дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица. (9/стр. 228)

Първата Любов, първата светла мисъл, която иде от Бога, пази я! Най-скъпоценната мисъл е тя. Тя е дар от Бога. Първото чувство, то е един голям дар от Бога. Пази го! Първата постъпка е голям дар от Бога. Пази я! (20/стр. 10)

Търсете същественото, Вечното в живота. Търсете Любовта и като я намерите, бъдете внимателни да не я изгубите. (9/стр. 91)

Какво представя Любовта? Любовта е дъщеря на Бога– дева на живота. Който се е домогнал до тази дева, той трябва да я пази като зеницата на окото си. Злоупотреби ли с нея, тя взима всичките си пособия и си заминава. (2/стр. 50)

Христос казва: „Търсете първо Царството Божие“. Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас– живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т.е. да се запази животът. (34/стр. 340)

И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. (69/стр. 165)

Всички хора пазят живота си. Те разбират, че най-ценното нещо, което им е дадено, е животът. Обаче той може да се запази само с Доброто и Правдата. (6/стр. 243, 244)

Задачата на човека се заключава именно в това да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. (9/стр. 219)

Казва се за нещо: „Пази го като очите си!“. Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот. (9/стр. 219, 220)

Каквото тяло ви е дал Бог, бъдете благодарни, понеже без него не можете да живеете. По-добро тяло от сегашното не можете да имате. Не искайте друго тяло! Бъдете благодарни от тялото си и го пазете хубаво… (93/стр. 36)

…Тоя Ангел иска да ви научи да пазите всичко, което Бог ви е дал. Пазете мозъка, дробовете и стомаха си! (67/стр. 235)

Пазете носа си… Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени като велико благо на живота. Докато носът ти е в изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. (57/стр. 238)

Ето, Бог ни обича и ни дава само такива неща, които и ние обичаме и които са за наше добро. Той ни е дал тяло, сърце, ум– неща, които ние разбираме, ценим и можем да използваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Бог му е дал, човек трябва да държи в изправност своето тяло, своето сърце и своя ум.

(47/стр. 95)

Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, които ви са дадени. Те са инструменти, които трябва да пазите… (86/стр. 281)

…Има нещо, което ти обичаш и го пазиш. Тя, Божествената Любов, пази нещата! (7/стр. 48)

При Божествената Любов… Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. (53/стр. 212)

…Като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз Любов, това наричам Обич. (85/стр. 12, 13)

Онова, красивото, което Бог е създал, трябва да се пази. Мислиш ли, че мене ми е приятно, когато едно дете развали едно цвете или цапа една книга, или взема една книга и я раздере? Хубавите неща трябва да се пазят! (19/стр. 269)

Представете си, че имате една тетрадка с чисти бели листа, подвързана със скъпа здрава подвързия. Вие пазите тетрадката си в голяма чистота и я давате само на приятелите си всеки от тях да напише нещо хубаво в нея. От време на време четете написаното и го споделяте само с онези близки, които могат да го разберат и оценят. Можете ли да оставите тетрадката си на разположение на децата? Ако намерят тетрадката ви, те ще започнат да драскат, да пишат кукички и лулички и в скоро време ще я изцапат. Като знаете това, казвам: Не отваряйте ума и сърцето си пред онези, които не разбират и не ценят това, което вашите Разумни и Напреднали Братя са писали в тях. (6/стр. 234)

…Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. (87/стр. 393)

„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“ …Под думата покрив се разбира да имаш някой да ти помага, да те защищава, да се подслониш под неговото крило. Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога като на Вечен Неизменен Принцип и да Го пази свято в душата си…

(6/стр. 233)

…И ако Господ тъй ми говори, аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде“. И вие ще кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля“. Аз казвам: „Когато си ми говорил…, тъй и Твоето Име ще бъде едно Съкровение в сърцето ми– най-святото, най-ценното то ще бъде“. Искам всички да имате Божието Име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре– и тогава ще дойде тази сила, и ще бъдете силни, и животът ви ще придобие светлина, и ще започнете да разбирате Новата наука на Окултизма, по друг начин да разбирате… (3/стр. 152, 153)

Отплата за нещата

Не е достатъчно само да се ползвате от благата на Природата, но трябва да благодарите по някакъв начин. Как ще благодарите? Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. …Отправяйте всеки ден по една добра мисъл към Природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове. (78/стр. 142)

Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата, от които сте се ползвали, вие трябва да благодарите, да кажете как сте използвали това благо и да му дадете един от изработените плодове. (8/стр. 197)

Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага. (8/стр. 197)

Разболееш се – търсиш обикновен начин за лекуване, търсиш един лекар и това е правилно, не е лошо. Но там трябва да платиш на лекаря за неговата визита, после ще платиш и за церовете; ще платиш и за онази, която те гледа– някоя милосърдна сестра, ще платиш. А в Божественото за нищо няма да платиш. Но и там ще платиш. Там ще дадеш благодарност, хвала на Бога, че ти помогнал. (7/стр. 105)

Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. Какво представляват глобите? Страдания. Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. (8/стр. 197)

…Човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще обаче те ще съзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време. (63/стр. 281)

Ето, като е направил връзка с човека, Бог му е дал най-ценното– живота. С какво ще отговори човек срещу това, което е получил от Бога? (2/стр. 13)

Аз гледам как Бог мисли за всички и как е пожертвал всичко. Пък аз, като човек, по някой път питам: Какво съм направил? (7/стр. 18)

Питам: Какво сте направили за Господа? Той ви е дал отличен ум, отлично сърце. Той ви е дал добри условия, въвел ви е в безграничен свят, в безгранични условия и възможности. (65/стр. 78)

…Бог е работил заради вас. Бог е работил за вашия ум, сърце, за създаването на вашето тяло. И срамота е от наша страна, ако ние не Му се отблагодарим за всичко, което Той е направил, за хилядите благословения, които Той ни е дал през миналите векове. И сега трябва да Му се отблагодарим за доброто, което ни е дал. Да имаме признателност.

(20/стр. 161)

Бог е дал хляба даром, водата даром, въздуха даром, светлината даром и живота даром. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е да живеем добре. Това се изисква навсякъде. И добрият живот не може да се постигне по никой начин освен с Любов към Бога! (18/стр. 121)

Единственото Същество в света, Което ни обича, това е Бог и Той никога не ни е запитвал: „Ти обичаш ли Ме?“. Той седи, наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание да се спрем и да кажем: „Аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази Безпределна Любов, с която всякога са ме ограждали“. (1/лек. 3: стр. 29)

Аз не казвам на вас, казвам на себе си: Господ, Който ми е дал толкова благословения, с какво трябва да Му се отплатя? (27/стр. 485)

Господ направил света заради мене. Той живее заради мене и аз живея заради Него. Той работи заради мене и аз работя заради Него. (5/стр. 271)

Аз съм дошъл на Земята да възлюбя Онзи, Който ме е създал, и да се интересувам от това, което е направил. Той ме обича и аз ще Го обичам. Той се интересува от мене и аз се интересувам от Него. Той е вложил в моя ум и в моето сърце част от Своя капитал и аз трябва да благодаря, разумно да го използвам. (2/стр. 405)

Бог ви е надарил с отлично тяло, със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и вие сте длъжни да запазите тия качества. Бог ви е надарил още с мощен дух, с велика душа, в замяна на което вие трябва доброволно, от Любов да изпълните Неговата Воля. (46/стр. 59)

И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от Любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата Любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия– да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата Воля. (74/стр. 246)

Някой казва: „Не съм плащал нищо за Слънцето, което ме е гряло, на вятъра, който духа, на водата, която тече– нищо не съм плащал“… Хиляди блага има, за които Господ и дума не прави. Та казвам: Тогава решавам да живея по Любов. Толкоз голяма Любов Бог има, ще изпълня Волята Му. (88/стр. 166)

От всички сега се изисква… да облечете дрехата на Служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. (87/стр. 35)

…Вземете нов тефтер и пишете всеки ден: „Днес Слънцето изгря много хубаво. Днес аз, жена ми и децата ми се нахранихме отлично– весели и разположени сме. Слава Богу, днес ни дойде най-голямото благословение. Досега Бог ни е благославял, от сега нататък ние ще Го благославяме. Ще служим на Господа с нашия ум, с нашето сърце, с нашата душа и с нашия дух, както Той иска. Ще служим на Господа с всичко, което Той ни е дал“. (86/стр. 237)

Всеки един от вас да каже: „Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, че си ми дал светлина. Благодаря Ти, че си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята Любов. С тази Любов аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил“. (20/стр. 202, 203)

И ще бъдем готови сега, още днес, всички да изнесем Великото Дело, да проповядваме за този Велик Жив Господ, Който е направил Вселената заради нас, и от благодарност да покажем, че както Той се жертва за нас, така и ние сме готови да се жертваме заради Него! И този Велик Господ, този Учител, ще дойде за всеки едного от нас.

(95/лек. 30: стр. 36)

* Заради – за.

** Уд, удове – телесни членове, крайници.

*** Евангелие на Матея – 5: 6.

**** На свят – свестен.

***** Иждивявам – изразходвам, харча.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕТО НА НЕЩАТА