СКРИТОЦЕННИТЕ НЕЩА

Скърбите и страданията

Страданията… носят нечувани блага за човека.

(50/стр. 48)

Когато се запитвате защо страдате, ще знаете, че страданията носят велики блага за вас. Зад всяко страдание се крие едно велико благо. Казвате: „Защо страдам?“. За да станеш богат. „Защо страдам?“ За да станеш учен. „Защо страдам?“ За да станеш умен. „Защо страдам?“ За да станеш силен. „Защо страдам?“ За да станеш добър, да познаваш живота. Това са отговори на въпроса: „Защо страдам?“. (60/стр. 282)

Разумните страдания са благо за човека. Те правят човека по-учен, по-добър. Той използва енергията, която се крие в тях, за свое лично благо, както и за благото на своите ближни. (2/стр. 130, 131)

Бог е Всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек. Какво ще придобие той, ако се откаже от тези страдания? Те са благо за неговата душа. (79/стр. 190)

Всяко едно страдание се допуща с оглед да може да донесе едно Божествено благо… Страданието се допуща с оглед да донесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие. Така трябва да разбираш.

(10/стр. 228)

Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. (17/стр. 14)

Ще дойдат страдания, ще дойдат неразрешени неща, ще дойдат мъчнотии, но красотата на живота седи именно в тия неща. (31/лек. 28: стр. 53)

Като разбере смисъла на живота, човек ще се убеди, че и лошият, и добрият живот са еднакво ценни… Когато придобие Любовта, човек ще разбере, че земният живот, който е пълен със страдания, е толкова ценен, колкото и Божественият, в който има само радост и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси живот без страдания. (29/стр. 402, 403)

Щом искате радости, страданията непременно ще дойдат. Представи си, че ти дават да свалиш от планината един чувал със злато, тежък сто килограма. Златото е твое, радваш му се, но как ще го свалиш от височината? Гърбът ти ще усети тежестта на златото. Ще пъшкаш, ще страдаш, но ще го свалиш– злато е. Значи, човек страда, за да придобие нещо ценно. (22/стр. 89, 90)

Казвам: Заслужава човек да мине през всички мъчнотии на живота, за да дойде до мястото на Божието благословение. Зад всяко страдание се крие едно Божие благо. (34/стр. 46)

Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. В тебе ще се развие една дарба, един талант.

(1/лек. 21: стр. 19)

И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа… При всяко страдание се внася, или по-скоро присажда, едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: „Доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен“.

(1/лек. 22: стр. 17)

Всяко страдание, или всяко изпитание, е намясто и за в бъдеще ще донесе несметни блага за онзи, който го разбира. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че този е пътят за постигане на Съвършенство. (46/стр. 46)

Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи и ще кажете: „Много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци“.

(48/стр. 109)

Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието. (7/стр. 114)

Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. (21/стр. 253)

Когато Невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте… Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени. Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях. И това са ученици, които посещават Школата от 20 години насам! Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ. Разбиране е това! Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в радости. (79/стр. 139, 140)

Дойде ли ви някоя скръб или някое страдание, не бягайте от тях, но разговаряйте се като с приятели. Те носят някакво благо в себе си. Външно скръбта и страданието са облечени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. (28/стр. 168)

Следователно, ако си беден, ако жена ти и приятелите не те разбират, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоил с известно страдание.

(9/стр. 12, 13)

Който има Любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе си. Любовта внася нещо велико в страданието. Обаче това може да възприеме само онзи, който има Любов. (9/стр. 90)

Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец някъде в планината. Питам ви: Какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: „Всичко се свърши с мен!“. Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: „Ти долу ли си?“. „Долу съм.“ …Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост… Следователно вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем доколко Бог е внимателен към нас, колко Великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. (95/лек. 20: стр. 13, 14)

Аз определям Бога тъй: Единственото Същество, Което всякога, във всички моменти мисли заради нас; Единственото Същество, Което никога не ни забравя. Следователно всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само затова да опитаме Великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. (95/лек. 20: стр. 14)

Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. Във време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз. Без страдания вие няма да имате никакъв израз.

(35/стр. 334)

Защо човек не обича скръбта? Аз намирам в скръбта нещо много хубаво, нещо ценно. Тя е като майка, която поощрява своята ленива дъщеря да учи. Казва : „Дъще, учи!“. (22/стр. 8)

„Не може ли без скръб?“ Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Дето влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. (47/стр. 245)

Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда погрешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието– то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право.

(47/стр. 252, 253)

Ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята работа, това не значи, че тя не съществува; …ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята скръб, това не значи, че тя е илюзия. Това са въпроси, които трябва да се разрешат. (17/стр. 92)

Всяка скръб има точно определена цена… Има скърби, които струват по хиляда лева, но те идат един път на десет години. Те са като лотарийни билети. (38/стр. 146)

Даже Ангелите се пращат някой път на Земята от Небето, за да опитат скърбите на хората… И Ангелът, като дойде тук и опита една малка скръб, знаете ли каква цена дава на това? Като отиде на Небето, разправя какво нещо е скръбта. И като една научна теза изнася това пред другите Ангели. Сериозно разсъждава. (20/стр. 33)

Ти казваш: „Дотегнаха ми тези страдания!“. Че те много струват. И какви бяха? Много пари струват. Онези, които са създали страданията, знаете ли колко векове са мислили, за да ги измислят? В края на краищата във всяко едно страдание има нещо добро, което ще дойде. (20/стр. 33)

Аз считам страданието за свещено нещо, за което не обичам да говоря. За същността на страданието и мъчението не говоря. Там е скрита една от Великите Истини. (5/стр. 103)

Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие Лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието Лице, който е минал по пътя на страданията. (28/стр. 298)

Като се явим пред Лицето на Бога, всичките страдания ще изчезнат, ще видим, че всичко е било за добро. Та по някой път се радвайте, когато страдате. (35/стр. 381)

Радвайте се за онези страдания, които идват. Те са големите блага в света. Страданието е благо.

(5/стр. 182)

Радвайте се… на страданията. Защо? Радвайте се, че сте научили нещо. Радвайте се и на радостите си. Понеже сте вкусили от доброто, което Бог ви дава. В страданията ти вкусваш от знанието, от опитността, от учението, а пък чрез радостта ти вкусваш от Божията Любов. (20/стр. 24)

Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите.

(24/стр. 370)

Благодарете и вие на вашите скърби и страдания, че станаха причина да потърсите Истината и Любовта и да ги оцените. (22/стр. 234)

Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано. (9/стр. 12)

Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. (2/стр. 204, 205)

…Нашите страдания са градивен материал за един по-възвишен живот, който сега се строи. Така стои философията. Ако ние не участваме в страданието, не можем да участваме в благата на света. Не мислете, че страданията са лоши. Един ден страданията ще бъдат най-големите блага, които ще ни посрещнат, те ще бъдат нашите Ангели. (19/стр. 226)

Един ден, като отидете на Небето, ще прегръщате, ще целувате страданието и ще му благодарите за доброто, което ви е причинило. Ако не беше страданието, вие никога не бихте могли да влезете в Небето. (60/стр. 282)

В Любовта, като влезеш, ти ще разбираш и мед и масло ще потече от сърцето. Ти ще кажеш: „Благословен Господ, Който ме е прекарал през всичките тия страдания, за да имам тия, Вечните блага, при които сега се намирам“. (20/стр. 262)

Горчивините и обидите

Отровата на някои змии е лековита. С нея се лекуват най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Бог е създал, крие в себе си някакво благо или богатство, което може да се използва. (9/стр. 21)

Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината , вие ще задържите скъпоценното за себе си като скъпоценен камък.

(29/стр. 51)

В злото, в обидата се крие известно богатство, от което можеш да се ползваш. Ако можеш да извадиш това богатство, ти ще станеш богат. (9/стр. 18, 19)

Лошата дума трябва да прилича на онова, което причинява създаването на бисера в мидата. Като влезе една песъчинка в мидата, мидата прави нещо ценно от нея, около нея– един бисер. Има доста красиви бисери. (20/стр. 17)

…Да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. (30/стр. 188)

Обидните думи са богатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже.

(30/стр. 188)

Страданията изглаждат човешкия характер. Обидните думи пък повдигат човека. Ние можем да направим следния опит: ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума. Друг ученик пък ще поставим при условия през ден да му се казва по една приятна дума. Опитът ще трае три месеца. След това ще проследим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили; след това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най-после се домогне до някоя гениална мисъл и се издигне над обикновените условия на живота. Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи… И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира. (30/стр. 188, 189)

Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат– от вън или от вътре. Техните сокове се крият дълбоко в земята. Пуснете корените си в земята да смучете соковете и да ги пратите горе, в клоните на вашия живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. (30/стр. 189)

Трудностите и мъчнотиите

Когато нещата са трудни, в това седи тяхната красота. (49/стр. 217)

От една страна, човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки; от друга страна, той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота ще разбере доброто и ще го оцени.

(42/стр. 119)

Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. (50/стр. 137)

Грешният живот е неорганизирана материя. Следователно светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и от това ще изкара нещо трезво. Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна да сгреша, за да стана гениален, за да стана светия. Иначе нямаше друго с какво да работя“. (10/стр. 228)

…Всичко, което сте преминали тук, то е било едно благо за вас. И на вас казвам: И ще видите, че в образа на един ваш неприятел е скрит един ваш приятел. …Във всичките неща, които са станали, Бог е скрит и Той работи. (20/стр. 86)

И тъй, дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими. И в музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонансите, знае къде да ги постави. Ако се турят намясто, дисонансите допринасят нещо ценно. Само великият музикант разбира смисъла на дисонансите. (8/стр. 48, 49)

Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. (29/стр. 364)

Като не разбират смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакват едни от други: учениците от учителите си и учителите от учениците си, мъжете от жените и жените от мъжете, майките от децата си и децата от майките си. Хората не подозират, че положението, в което се намират, именно ги прави учени. Кое прави учителя учител? Учениците му. Кой създава майката? Децата. Кой създава мъжа? Жената. Кой създава жената? Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си. Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала какво представя като жена. Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използвайте. (29/стр. 364, 365)

Всички изпити, които ви се случват съзнателно, са едно благо… Това е една вътрешна опитност. Много мъчно е да се разбере това. (20/стр. 87)

Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания. Ученик си, изпитва те учителят. Дал ти е Господ един учител да види как ще оцениш този свой учител, да види какъв манталитет имаш, какво е твоето разбиране. (21/стр. 165)

„Може ли бедният да влезе в Царството Божие?“ Може. „Ами богатият?“ И той може. Добре разбрани и използвани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек.

(90/стр. 13)

Сега ние няма да говорим за вашите мъчнотии. Те са едно благо за вас. Вие ще си ги носите. Туй да знаете. От мъчнотиите ви няма да ви освободим.

(1/лек. 35: стр. 15)

Да ви освободим от мъчнотиите, това значи да ви направим най-голямото зло. Ние ви даваме знания, възможности за използване тия мъчнотии за добро. В тия мъчнотии именно се крие всичкото ви богатство. (1/лек. 35: стр. 15)

Всяко нещастие… ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт.

(16/стр. 23)

…И на смъртно легло да сте, изоставени от лекари, от близки, достатъчно е да се обърнете с молба към Бога да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единственият, към Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи човек може да познае Бога и да опита Неговата Любов. „Ама защо се разболях?“ Да опиташ Божията Любов. „Защо осиромашах?“ Да опиташ Божията Любов. „Защо изгубих общественото си положение?“ Да опиташ Божията Любов. Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които човек преживява, имат за цел да запознаят човека с Любовта. Тези опитности струват повече от най-голямото земно богатство. (63/стр. 136)

Ветровете и бурите

Някои хора не могат да търпят вятъра, облаците, влагата. Те искат топло, приятно време Слънцето да не се засенчва. И това е възможно, но при туй положение земята скоро ще изсъхне, няма да ражда жито, зеленчуци, плодове– ще се превърне в пустиня. Като имате предвид това, оценявайте всичко, което Бог е дал. И вятърът, и облаците, и огънят са на мястото си. Радостите и страданията също са на мястото си. Без радости и страдания животът няма смисъл. (89/стр. 19, 20)

Има камъни, които от хиляди години насам чакат да дойде някоя голяма буря, ураган да ги изкърти от голямата канара и да се подвижат малко. Това малко подвижване представя за тях нов живот. Те се усещат свободни и благодарят за великото благословение, което им се е дало. И вие като камъните благодарете за бурите и ветровете във вашия живот. Те са условия за вас да се подвижите малко.

(29/стр. 258)

Като не разбират тия неща, хората считат бурите в своя живот за голямо нещастие. Знайте, че всичко, което става в живота на човека, е добро.

(29/стр. 258, 259)

…Природата си служи с ветрило– вятъра. Това ветрило обаче носи благословение за хората, за животните и за растенията. Всичко сухо, всичко старо се събаря, а растенията разклаща, препраща соковете им от корените към клоните и ги заставя да работят. (29/стр. 60)

Какво лошо има в това, че вашият хоризонт се заоблачил, че има прах, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбират и ценят тия промени много повече от вас! Като се заоблачи, те се отварят, шушнат си, радват се. Вие, разумните деца, избягвате от това заоблачаване, скривате се. Защо? Защото още не сте научили великия, красивия език на Бога.

(48/стр. 105)

Вятърът подтиква човека към мисъл, кара го да мисли за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин как по-разумно да употреби благословението, което е получил.

(29/стр. 60)

Болестите

Всичките неща за умния човек са една възможност. Една болест е един процес за чистене. Голямо богатство е. (7/стр. 181)

…Ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. (20/стр. 96)

Сега трябва да оцениш. Ти не съзнаваш какво е здравето, не го цениш. Болен си– и болестта не цениш. (88/стр. 213)

Вие някой път искате един живот, който не съществува. Някой казва: „Аз не искам да боледувам“. Ти се радвай, че болестта съществува в света. Радвай се на нея, запознай се с нея. (20/стр. 87)

Идва един болен при мен. Казвам: Тази болест е за добро. Всяка болест е за добро. „Как за добро? Колко пострадах!“ Ако не беше пострадал, при мене нямаше да дойдеш. Аз се радвам, че дойде при мене да се уредят работите. (7/стр. 275)

Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар или милосърдна сестра, които му говорят за Великото в живота и го водят към чист и свят живот. Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл. (63/стр. 282, 283)

Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към Светлината, към Новия живот. (63/стр. 283)

Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната– веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички; благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек– лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява. (47/стр. 341, 342)

И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. (47/стр. 342)

Заболял го кръстът. Какво има, че те боли кръстът? Ще си починеш. Никога не си мислил за кръста– като те заболи, ще почнеш да го пипаш, ще обърнеш внимание на тези клетки. Колко време те са очаквали, че ще ги пипнеш– да мислиш за тях. Или заболи те главата. Ти никога не си мислил за нея. Главоболие, коремоболие, ревматизъм– те са Божествени блага. Да помислим за главата, за краката, да ги помилваме. (91/стр. 36)

Плачът

Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете, докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият. (32/стр. 24)

И тъй, когато плачете, благодарете за плача. Не се обезсърчавайте, че дошъл плачът. Той е Божествен подтик, който иде във вид на светлина и топлина да стопи ледовете и снеговете, които обгръщат ума и сърцето ви. Обилни сълзи ще потекат от умовете и сърцата на хората и ще полеят изсъхналите цветя и дървета в техните градини. Радвайте се, когато плачете. Ако не плачете, вие сте северният и южният полюс на Земята, дето цари вечен лед, дето нищо не расте, не цъфти и не зрее. Бихте ли желали да не плачете, но да останете вечно покрити със сняг и лед? (47/стр. 315, 316)

Сега, като заплачат хората, сълзите отиват в калната земя. Такива свещени работи– не ги ценим и повреждаме само очите си така. Аз и друг път съм казвал да си носите кърпа в джоба, с която да събирате сълзите, като плачете. (19/стр. 160)

Аз не съм против плаченето, но не оставяйте сълзите да падат на земята. Свещено нещо са сълзите. Като знаете това, тази година ви давам задача да не оставяте сълзите си да падат на земята. Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. (65/стр. 272)

„Трябва ли да скърбим и плачем за умрелите?“ Може да скърбите и плачете, но разумно– да цените всяка сълза. (53/стр. 92)

Аз говоря за онези сълзи, които оплодяват живота. Ако плаче човек, трябва да бъде за оплодяване на неговата мисъл, това трябва да бъде оплодяването на неговото сърце и ако плаче, това е за оплодяване на неговото тяло. Сълзите са едно благословение. (19/стр. 161)

Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но намясто! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат– и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един Ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, Ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите Му, но тия капки са лековити. Ето, вече 2000 години, [от]как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки. (95/лек. 23: стр. 9, 10)

Гладът и жаждата

…Едно от благословенията, които Природата дава на човека, е гладът… Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което имал– хляба, плодовете, зеленчуците– и в него се събужда красив стремеж към ядене. Тогава човек разбира смисъла на яденето като връзка с живота– великата реалност на Битието. (47/стр. 182, 183)

И тъй, гладът е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на Природата. Ето защо, като ви посети, трябва веднага да му станете на крака и да му се поклоните като на цар… В глада се крие щастието на човека. Който е опитал глада, той знае какво нещо е щастието.

(47/стр. 183)

Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. Защо е недоволен? Защото, като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. (47/стр. 184)

Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. (47/стр. 184)

Помнете: Докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. Защо? Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. (47/стр. 185)

Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи, парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. (47/стр. 185)

Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат… Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Отдето мине, гладът създава нещо хубаво. …Природата си служи с него като с велик мощен двигател. (47/стр. 186)

Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. (47/стр. 187)

Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота.

(47/стр. 186)

Няма по-голямо нещастие – човек да е сит. Блажени са гладните, там е приятността. Като не си гладен, не ти се яде; каквото ти сготвят, казваш: „Туй не е хубаво, онуй не е хубаво“. Като си гладен, каквото ти сготвят, радваш се и благодариш. Блажени са, които гладуват. (91/стр. 140)

…Човек. Трябва да яде само след като е гладувал… Който е гладувал, само той знае какво нещо е яденето. Само гладният яде сладко. (47/стр. 190, 191)

Яж, когато си гладен, за да ти е сладко. Яж, след като си гладувал, за да разбереш, че велико благо се крие в яденето. (47/стр. 191)

Ти чакай да дойде гладът… Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. (71/стр. 130)

Мислете върху глада, изучавайте го, за да разберете силата и красотата, които се крият в него.

(47/стр. 191)

Ако сте жадни и отидете при някой планински извор, ще опишете свойствата на водата по един начин; ако не сте жадни– по друг начин. (47/стр. 271)

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят.“*** Силни думи в стиха са „които жадуват и гладуват“. Това са силни думи, които изразяват силно желание… Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй ка[к]то хлябът може да се оцени само от гладния и водата– от жадния. Да се оцени– т.е. да се използва. (94/стр. 439)

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност. Като се връщате от някоя екскурзия и срещнете някой, даде ви сухи корици без вода и като ядете малко, ще разправяте с години за тях: „Едно овчарче ми даде, но много сладко ядох, няма да го забравя“. Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света. (94/стр. 456, 457)

Глад на всинца ви! И ако има някои гладни сега, ще ме разберат, а който не е гладен и жаден, няма да ме разбере… Казвам: Първото нещо е да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истината, за Знание. (94/стр. 459)

…В глада и в жаждата Господ говори. (94/стр. 461)

Да виждаш Великите блага и
Скритоценните неща, значи да имаш