ПРОСВЕТЛЕНО РАЗБИРАНЕ

Ценене на човека

Най-хубавото име, което можете да дадете на някое живо същество, това е името човек. По-красиво име от името човек няма. Да нарекат някого цар, княз, това е нищо в сравнение с името човек. Много от Ангелите, които живеят на Небето, биха дали всичко само да бъдат човеци. По този въпрос няма да давам никакви обяснения. Защо и за какво Ангелите биха желали да бъдат човеци, не е нужно да знаете. (17/стр. 173)

Всеки един човек е едно Съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в Духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е той. (35/стр. 266)

Нещата в Природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина– по съдържанието, което му е дадено. (75/стр. 58)

Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя Скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават какво се крие в затворената кутия. (8/стр. 130)

Някои ми казват: „Защо си събрал толкова невежи хора около себе си? Не можа ли да намериш някои философи, учени хора, на които да проповядваш?“. Казвам: Всяко лице, всеки човек е ценен за мене. Аз гледам другояче на хората. Във всяко животно, във всеки човек, млад или стар, голям или малък, има нещо ценно във формата, каквато са изработили, в движенията им и т.н. Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество; който не знае как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното във всички същества. (26/стр. 56)

Не гледайте на човека като на беден или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. (39/стр. 106)

Човек е ценен не по своята външна красота, но по своите мисли, чувства и постъпки. (40/стр. 197, 198)

Погледни човека и намери ценното в него. В човека е вложено Благородство– Скъпоценни камъни има той в себе си. (57/стр. 160)

Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. (40/стр. 135)

Разумният цени хората като себе си. (84/стр. 262)

Човек може да почита някоя душа, когато я разбира и познава. Човек може да цени една книга, когато знае нейното вътрешно съдържание. (32/стр. 133)

И тъй, ако книгата се обича заради написаното в нея, колко повече човек може да бъде обичан заради онова, което Бог е написал в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.

(34/стр. 134)

Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. (34/стр. 371)

Защо трябва да се обичате? Заради Присъствието на Бога във вас. Защо обичате огъня? Заради топлината, която носи в себе си. Защо обичате Слънцето? Заради светлината, която ви изпраща. Защо обичате цветята? Заради благоуханието, което излиза от тях. Защо обичате водата? Заради благата, които носи, както и за жертвата, на която ви учи. (34/стр. 64)

Човек може да се обича за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Тялото на човека е направено по образ и подобие на Божествения свят. Следователно разчитайте на това, което е вложено във вас. (34/стр. 73)

Та казвам: Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитане и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум. (35/стр. 232)

Изкуство е човек да вижда в лицето на своите братя или сестри онова, което Бог първоначално още е вложил в тях и което за в бъдеще ще се развие. Докато не придобие това изкуство, човек и себе си не може да оцени. (93/стр. 66)

Едно се иска от вас: като срещнете един човек, да му отдадете тази цена, която Бог му е определил. Вие трябва да познавате ценното, което Бог е вложил във всяка душа, и заради него да му отдадете нужното място в себе си. Ако и той познава ценното във вашата душа, между вас ще се създадат правилни отношения. (29/стр. 188)

…Когато срещна един човек, в моя ум седи мисълта: аз искам да му дам онази цена, която Бог е вложил. Ценя го. Виждам Хубавия ум, който Бог е вложил в неговата глава. Виждам Хубавото сърце, което Бог е вложил. Виждам душата му. Не се спирам на посторонни работи. Той е пътник, опрашил се по пътя, окалял се. То са временни работи, тия неща не са важни. Важно е това, Хубавото, Възвишеното. (5/стр. 102)

Вижте Хубавите неща, които човек има, и ги оценете. (35/стр. 403)

Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, Хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите Хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. (35/стр. 272)

Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная каква е тя“. Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата– то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. (67/стр. 236)

Не казвайте, че хората са будали, смахнати, извеяни. Всички хора, с които се срещате, са еднакво важни и ценни. Ще срещнеш някой човек и ще поговориш с него само пет минути, с друг– десет минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А с тези, с които постоянно се срещате, можете само да благодарите. (66/стр. 313)

Често срещате недоволни хора, които роптаят против този-онзи, не могат да ги търпят. Какво показва това? Тия хора не познават нито своята цена, нито цената на другите. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви от тази азбука. Какво ще постигне ученикът, който обича само 10 букви от азбуката на своя език, а останалите 20 не обича? (34/стр. 306)

Щом сте дошли на Земята, вие трябва да работите върху себе си, да развивате вложеното във вас, за да разберете, че всеки човек е ценност, която никой не може да замести. (29/стр. 374)

Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. (47/стр. 111)

Всяка среща с човека е благо, придобиване на нещо ценно. За пример да срещнете човек с добре развито въображение, това значи да влезете в един широк свят– в света на идеите. Това, което човек с ума си не може да предвиди, с въображението си ще го види. (29/стр. 380)

Велико нещо е да срещнеш човек, който цени благата, защото и той сам е благо за другите. Като любиш човека, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое и твоето благо е негово. (86/стр. 78)

…Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видният философ в света. (17/стр. 113)

Като не разбирате какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: „Земеделец, каменар е този човек“. Който облагородява почвата, той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; който облагородява човешките лица, той е художник; който изправя погрешките на хората, той е скулптор. Изобщо всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, подига и весели хората, е на мястото си.

(34/стр. 395)

Всеки е една ценна Божествена книга, написана. Като срещнете един брат или една сестра…, не казвайте: „Той нищо не е“. Така не се говори. Който разбира– тази книга е голямо богатство, може да те спаси. Ако я четеш, спасява. (5/стр. 273)

Ако един човек, който е писал една хубава книга, ако не искаш да четеш неговата книга, как ще се запознаеш с философията му? Та казвам: Хората са написани книги, по които ние познаваме Бога. Само като изучаваме хората, познаваме какво нещо е Господ. Вие сте написани листове на тази Божествена книга. Като изучаваме хората, ще изучаваме какво нещо е Господ… Всеки един човек е едно листо на Божествената книга. Той трябва да бъде Свещен, понеже е написан от Господа… Всички листа имат еднаква цена в тази Божествена книга. Така трябва да гледате всички, така гледам аз. Мисля, това е най-хубавият начин. Свещена книга е човек. (5/стр. 418)

Всеки човек е Свещена книга, една Библия. Срещнеш един брат или една сестра. Отвори внимателно неговата Библия, прочети най-хубавата страница от живота на твоя брат или сестра и запази прочетеното в твоя ум и в твоето сърце.

(72/стр. 332, 333)

Който не разбира нещата…, гледа с пренебрежение на всичко и казва: „Дете се е родило“. Той не знае, че раждането на едно дете е велик момент– отваря се нов извор в света, от който може да се възприеме поне една велика идея. (2/стр. 375)

В Любовта оценяваш човека, цениш го. В Любовта всеки човек ти е Свещен. Като го погледнеш, ти виждаш Присъствието на Бога. В Любовта всеки човек е Божествен, в него не виждаш никакво противоречие. (5/стр. 99)

Във всеки човек е вложено нещо Красиво и Велико, заради което трябва да го обичате. (39/стр. 48)

Да обичаш един човек, значи да виждаш в неговата душа нещо Красиво, Хубаво, …да му пожелаеш доброто. И той, като те обича, ще види в тебе същото. Туй е Красивото, Божественото в живота!

(1/лек. 5: стр. 26)

Откривайте Великото и Красивото в човека, както бижутерът различава Скъпоценните камъни от обикновените и ги продава скъпо. Най-малкият проблясък на душата в човека е Скъпоценен камък. Намерете този камък, турете го на мястото му и отдайте му нужната цена. (2/стр. 100, 101)

Търсете Добродетели у хората, както търсите Скъпоценните камъни в земята! Колкото по-големи Добродетели намирате, толкова и вие ставате по-богати. Намерите ли малки люспици от Добродетелите, радвайте се и на тях… (4/стр. 154)

…Дотолкоз, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкоз, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон… Всичките хора са условие на нашия живот, ние трябва да ги ценим, без тях не може да се изявим. Без тях не можем да бъдем щастливи. (5/стр. 271)

Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдалечените звезди, а за най-близкия си човек казваме: „Е, той няма никакви идеи“. Как да няма идеи? Той е цяла вселена! Красив е този човек. Господ го е пратил на Земята, има в него идеи. (1/лек. 5: стр. 22)

Питам ви тогава: Тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате да се занимавате с нея, разбрали ли сте отде иде тя и накъде отива? (1/лек. 5: стр. 22, 23)

Съвременните хора… Те гледат на ближния си отвисоко и питат: „Защо Бог създал този будала?“. Те не подозират, че този будала носи със себе си богатство, с което ще им бъде полезен. (9/стр. 20, 21)

…Мислете добре за всички хора. Не отбягвайте никого. Че някой бил нервен, ексцентричен, това не значи, че трябва да бягате от него. Изучавайте го и ще видите, че и в него се крие нещо Хубаво. Божественото се проявява във всеки човек… (9/стр. 31)

…Човека. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Бог е вложил в него. От това гледище във всеки човек има нещо Божествено. И в най-големия грешник се крие нещо Божествено. (9/стр. 247)

Не е важно да търсите святи хора, но стремете се във всеки човек да намерите нещо ценно. Сама по себе си душата на човека е ценна. (2/стр. 140)

Не изисквайте щото всички хора да мислят точно като вас, да са напълно като вас. Вие трябва да знаете, че ако се обича някой човек или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други. Това е Красивото в човека! Неговото специфично верую, неговата специфична мисъл– това е един красив Брилянт, един красив Скъпоценен камък. (70/лек. 1: стр. 22)

Ще ви определя какво нещо е този Брилянт, или този Скъпоценен камък. Срещате един голям юнак, който носи на гърба си чувал със сто килограма злато или със Скъпоценни камъни. Вие сте слаб, хилав човек, но казвате: „И аз бих желал да нося този чувал“. Питам: За тебе ли е този чувал? Не, ти можеш да носиш на гърба си чувал с десет килограма тежест. Този, който носи стоте килограма на гърба си, той е юнак, заслужава да носи чувала със златото. Но и вие, които носите десет килограма на гърба си, сте герои по отношение на друг някой, който може да носи само един килограм. И той, като ви погледне, ще каже: „Герой е този човек!“. Има други същества пък, които носят само по един милиграм на гърба си. Като погледна към всички същества, намирам, че всички са герои– все носят нещо на гърба си, и то всеки според силата си. Това е специфичното за всеки човек– то е неговият Брилянт, неговият Скъпоценен камък. (70/лек. 1: стр. 22)

Казвам: Всеки човек има в себе си известна Добродетел, известна способност, специфична за самия него, поради която именно той е ценен пред Бога и пред хората. (70/лек. 1: стр. 22)

…За Бога всички хора са еднакво ценни. Ако всеки човек гледа на ближния си като на същество, в което Божественото живее, между хората ще има пълно разбирателство. (59/стр. 69)

Докато сте на Земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щом замине някой за другия свят, тогава го оценявате. Бъдете внимателни към близките си да не съжалявате някога, че не сте се оценили. (47/стр. 272)

…Днес вие сте събрани тук, но нито доверие имате помежду си, нито се цените един друг… Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свят, за Небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се разделите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече няма да се срещнете. (34/стр. 417, 418)

И Христос слязъл на Земята да изучава хората. Той се интересувал от техния ум и от тяхното сърце като от богатство… Христос имал отношение към хората като към души, които никога не губят цената си. (2/стр. 242)

Христос не мечтаел за земно богатство и слава, но печелел души. Стремете се и вие към същото. Да спечелиш една душа, това значи да си придобил богатството на целия свят. (2/стр. 243)

Знаете ли какво нещо представя Скъпоценният камък за рудокопача? За един Скъпоценен камък той е готов да обиколи света, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на един Скъпоценен камък се изразходват толкова усилия и време, колко повече усилия трябва да се употребят, за да се намери една изгубена човешка душа. Каква по-голяма печалба може да очаква човек от тази да намери една загубена душа и да я обърне към Бога? След всичко това слушате някой да казва, че не заслужава за един човек да губи времето си. Не е така. Ценно нещо е човешката душа! Каквито жертви да се дадат за една душа, те са оправдани. (37/стр. 103, 104)

Съзнаване на важните неща в човека

Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал. (7/стр. 247)

Гледам, тук иде един наш познат, италианец, носещ една хубава цигулка „Гуарнели“… Завил я доста, като едно детенце, трепери над нея. Доста скъпо струва, близо 5000000 лева. Аз седя и мисля колко струва онази душа, която е в тебе… Ти имаш една душа, която не я цениш. Ти ще вземеш пример. (64/стр. 37)

Та казвам: Знайте, вашата душа… е най-голямото благо, което Бог е дал на човека. Ако човек знае да свири на своята душа– тя, душата, иска да свириш на нея. Като я прегърнеш, като започнеш да свириш, ще чуеш най-хубавата мелодия в света.

(64/стр. 38)

Та казвам: Ние трябва да ценим душата си. Пита някой: „Дали имам душа, или не?“. Аз ви казвам: Всинца, като ви гледам, имате душа. Само че някои от вас я оставили душата запрашясала… Днес ви казвам: Намерете вашата душа и дайте подходяща цена. Разчитайте на душата си: както цигуларят разчита на цигулката– без нея не може да се прояви, както певецът разчита на гласа си, и вие разчитайте на вашата душа– без нея вие не можете да се проявите. (64/стр. 38)

Да работим, да пеем, да свирим, да мислим, да обичаме; всичко в света, което е хубаво, да го направим– то е човешката душа. (64/стр. 38, 39)

Та казвам: Обръщайте внимание върху ценността на вашата душа. Осветлявайте добре душата си и я отоплявайте добре. Пък и служете на тази душа. Научете се да служите на душата си. (71/стр. 200)

Та казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас като души.

(95/лек. 15: стр. 23)

За вас са важни богатствата, които днес имате в себе си, които можете да обработите и използвате. Всеки от вас има в себе си по един извор на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Дръжте се за тези извори и се ползвайте от тях разумно. (9/стр. 158)

Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е Любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си и от нищо не се страхувайте! (62/стр. 145, 146)

И тъй, Божественото Знание, към което мнозина се стремят, има за цел да научи хората да ценят вътрешното Слънце в себе си, чрез което тяхната душа се учи и развива. (34/стр. 404)

…Хората чакат да изгрее Слънцето да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене не е важно дали само външното Слънце е изгряло. Ако външното Слънце е изгряло, а вътрешното Слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното Слънце съвпада с изгряването на вътрешното Слънце на човека. Това е истински изгрев. Външното, физическото Слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното Слънце е ценно за самия човек. Няма по-голяма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно. (44/стр. 183)

Първият лъч, първата мисъл, първото чувство, първата постъпка във вас, то е мощното в света. На туй трябва да даваме цена. През деня туй, което остави най-силно впечатление, то е първото. Не казвам само първо по време. Онази мисъл, която остави най-силно впечатление, че години минат и тя остава, тя е първата мисъл. Уповавай на нея. (5/стр. 36)

Онази мисъл, онова чувство, което оставя дълбоко впечатление у вас, разчитайте на него. Онази постъпка, която никога не забравяте, разчитайте на нея. Аз наричам тия постъпки, които се отразяват във вас, те са Божии благословения. (5/стр. 36)

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли… Без основна мисъл няма развитие– тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък.

(78/стр. 71)

Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. (8/стр. 246)

Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. (8/стр. 246)

Да намери човек основната идея в своя живот, това значи да стане коренен преврат с него… Основната идея е скъпоценен камък, за който човек продава всичко само да го купи. (77/стр. 243, 244)

Кога трябва да се весели човек? Когато в него възкръсне една Добродетел, която е била мъртва; когато открие в себе си една способност, която е била загубена; …когато разрови Доброто в себе си, което някога е дълбоко заровил. (2/стр. 278)

Милосърдието е богатство на сърцето, а Справедливостта– на ума. Добротата е богатство на душата. (72/стр. 177)

Човек се оценява по ума и по сърцето си. Ако имаш прекрасен ум, хората ще те ценят. Ако имаш прекрасно сърце, хората ще те ценят.

(31/лек. 31: стр. 119)

Добиване на ценни качества

Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. (54/стр. 286)

Всяка форма, или всеки предмет, се оценява по своите качества: красотата– по своите накити, умът– по своето знание, сърцето– по своята добрина, душата– по своето благородство, духът– по своята сила. (42/стр. 115)

Невинността е едно от ценните качества. Ти си човек, докато си невинен. Щом изгубиш невинността си, всичко губиш. (54/стр. 286)

Вярата придава ценни качества на човека. Тя е подобна на магическата пръчица в ръката на великия маг. (90/стр. 136)

…Цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек, мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. (7/стр. 207)

…Нито богатият остава завинаги богат, нито сиромахът– завинаги сиромах. Това са преходни фази в живота на човека, чрез които той учи, придобива ценни качества. (50/стр. 4, 5)

Колкото повече е страдал човек, толкова по-ценни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните камъни лесно са станали такива? През големи страдания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. Мислите ли, че цветята, които отдалеч издават благоуханието си, лесно са развили своите ценни качества? И те са минали през мъчнотии и страдания. Вие се радвате на цветята, които миришат приятно, без да подозирате за голямата скръб, която те носят в себе си… С години да стоят заровени в земята, без да могат да се пораздвижат. (50/стр. 5)

Много животи трябва да прекара човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в Духовния свят като основа на неговото съдържание… Ето защо казваме, че Духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество– смисъл. Дълго време трябва да живее човек в Духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. (50/стр. 7)

Оживяване на житото в нас

Колкото много злато да вземете…, пак не можете да го сравните с житото, което Свещеният е дал на човечеството. Българите трябва да се радват на житото, което им е дадено. Благословено да е житото, да ражда, да дава своя плод! Да оживее житото в нас! (17/стр. 169)

Божественото в човека постепенно се разраства и дава добри резултати. То се развива бавно, но сигурно.

Срещате две неприятелски армии– и двете добре въоръжени с най-модерни оръжия, топове, припаси, телеграфи, телефони, радиоапарати и т.н. Дето минат, внасят страх и трепет. Всеки се запитва коя от двете армии ще победи. Вървите по-нататък и срещате на пътя си един беден, прост колар, който отива някъде. Вие го запитвате: „Какво караш в колата?“. „Нося едно житно зърно на един господар, който иска да го посади.“ Вие се засмивате и си казвате: „Трай, коньо, за зелена трева!“. Как мислите, какъв ще бъде резултатът от сраженията на двете неприятелски армии и какъв– от посаденото житно зърно? В скоро време ще чуете, че от двете неприятелски армии, тъй величествени в началото си, не е останало нищо освен лошите последствия на разрушението: смърт, сиромашия и плач. Майки плачат за загубените си мъже и синове, бащи– за синовете си, сестри– за бащите и за братята си. Обаче при житното зърно имате точно обратен резултат; началото е скромно, незабелязано, но краят– грандиозен: след 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, от които ще се пресушат сълзите на всички страдащи по лицето на Земята. Кое е за предпочитане: да срещнете в живота си една величествена армия или един прост човек, който носи в колата си едно житно зърно на своя господар?

Сега пренесете тези два образа… към живота на душата. Чрез своите сражения армията може временно само да спаси отечеството си, но храна не може да му даде. Армията убива, унищожава, съсипва човечеството, а житното зърно носи живот, музика и песен за човечеството. Дето има жито, хляб, там ще чувате само песни и веселби… Щом разберете силата, която се крие в житното зърно, вие ще почувствате какво е вложено в душата на всеки човек и ще разберете защо той е роден… В него е скрито нещо велико, което след време ще даде добри резултати. (42/стр. 97, 98)

Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представя нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена– 1/16-хилядна част от килограма… Обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите… Хората не го оценяват, кокошките също– никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. (16/стр. 15)

Кое богатство е по-ценно – скъпоценните камъни или житните зрънца? Един голям скъпоценен камък струва милиони, а едно житно зрънце нищо не струва… Въпреки това житното зърно храни цял свят, а скъпоценният камък едва може да изхрани един човек. Стремете се към богатството на житното зърно, което расте и се увеличава. Житното зърно първо е дало пример на саможертва и себеотричане. (72/стр. 83)

Ти пееш песента и чувстваш, че нещо липсва. Как трябва да се изпее? С Вдъхновение. Който може да я изпее така, ще го възнаградя. Ако кажа, че ще дам 100000 лева на онзи, който изпее песента, всеки ще иска да пее. Малкото възнаграждение струва повече от 100000 лева… Малкото възнаграждение може да бъде едно житно зрънце. Не струва ли то повече от богатството на целия свят? Това е прост начин на разсъждение. Така трябва да се разсъждава. (57/стр. 7)

Оценяване на нещата

Красивата страна на живота е да оцени човек това, което има. (18/стр. 113)

…Трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. (8/стр. 175)

Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че Слънцето изгрява, …всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже, като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. (5/стр. 194)

Ще цениш благата… Който може да цени и благодари, той ще задържи красивите моменти в себе си за по-дълго време. (65/стр. 328)

Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава, и благодарим за тях. (47/стр. 93)

Природата дава на всички хора изобилно въздух, вода и храна безвъзмездно, или, както е казано в Писанието, даром. Колкото по-разумен е човек, толкова по-правилно се ползва от благата на Природата. Това иска Природата от човека– Разумност да цени това, което получава от нея, и да знае как да го използва. (78/стр. 334)

Оценявайте благата, които днес се дават… Днешният ден е важен. Той е Божествен ден. Използвайте благото, което сегашният момент носи.

(9/стр. 178, 179)

Това, което Бог е дал на човека, е… само за даден случай. То никога няма да се повтори. Във Вечността нещата не се повтарят. Като знае това, човек сам трябва да оцени онова, което Бог му е дал. Тази оценка на нещата зависи от разбиранията на човека. (46/стр. 66)

Разумният… разбира смисъла на живота и го цени. (84/стр. 262)

Съвременните хора трябва да разбират и да оценяват истинския живот. Под думата истински живот разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова.

(83/стр. 165)

Сега нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. (57/стр. 239)

Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, дето може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само Разумният свят. Под думата Разумен свят разбирам Божествен свят. Само в Разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. (46/стр. 85)

За да разбираме нещата, ние трябва да ги ценим. (20/стр. 27)

…Каквото човек има, той трябва да го цени. …Той трябва да влезе дълбоко в живота, да проникне дълбоко в себе си, да оцени всичко, каквото има.

(61/стр. 311)

Съвременният човек се намира пред Нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за Новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. (39/стр. 326, 327)

Две неща: служете на Бога и тогава ще знаете как да служите на себе си; оценявайте Божиите блага и тогава ще цените това, което имате. Защото човек трябва да цени това, което има. Той трябва да цени своя ум, своето сърце и своето тяло. (35/стр. 116)

Онова, което Бог ви е дал, оценявайте го. Той ни е дал добър, отличен ум. Дал ни е такъв ум, дето не сме го оценили. (5/стр. 230)

Имаш една мисъл, чувство или постъпка. Разумно трябва да ги оцениш. (20/стр. 14)

Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек.

(39/стр. 53)

…Задачата на човека е да почита себе си. Щом почита себе си, ще почита и другите… Всеки човек е излязъл от Бога. Следователно ще почитате и цените всичко, което е излязло от Него. Само така ще разберете какво представя човек. (9/стр. 126)

Срещнеш един човек – благодари, че си го видял. Виж поне една добра черта в него… Всеки има ум, сърце, воля, душа, дух– Божествени неща. Ако видиш и оцениш едно от тях, ти си видял и познал поне отчасти човека. (54/стр. 318, 319)

Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. (35/стр. 149)

Ако имате едно добро разположение поради някой човек, вие… ще му благодарите. Ще го оцените. И ако така оцените онзи човек, ще се образуват хубави връзки между вас. Така се образуват хубави връзки между хората. Ако оценяваме доброто, връзките се усилват. (35/стр. 115)

Често… прибързвате в своите изводи и давате криви заключения за движенията, за погледите или за постъпките на хората. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. (4/стр. 22)

Когато момата срещне един момък или когато момък срещне една мома, те трябва да се гледат като същества, дошли на Земята да работят, да свършат една работа. Ако и двамата се оценят правилно и се обърнат към Бога, животът им ще се осмисли. (93/стр. 148)

Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил Истината в човека. Под Истина разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално в нас. (86/стр. 91)

Като говоря за Знанието в Духовния свят, искам да обърна вниманието ви върху онзи голям простор, който се открива пред вашия поглед. По този начин само вие ще оценявате всички възможности, които са вложени в душата ви, и ще работите върху тях да ги развиете. (34/стр. 39)

Човек не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи Знанието, ако не е мъдър. (9/стр. 152)

За да се справи с нисшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има Знания и да цени нещата. (89/стр. 56)

Какво се иска от човека? Да бъде добър ученик. Значи, той трябва да се учи и добре да се учи. Същевременно той трябва да цени учението… (65/стр. 57)

…Вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света. Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време да мислите. Аз няма да ви отговарям на този въпрос, понеже всяко Знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват. Щом ви дам една кесия със злато, вие я взимате и я носите надясно-наляво, навсякъде я разнасяте, но щом ви накарам да работите на лозето и така да припечелите нещо, това, спечеленото нещо, вие го цените вече. Тъй че Знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото Знание, което се лесно добива. (23/лек. 35: стр. 5)

Ако Учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето Знание… Ако ученикът, когото Учителят обича, цени Любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича Учителят, толкова по-добре учи ученикът. (8/стр. 220)

Оценяване на Любовта

Няма по-голямо богатство за човека от това да възприема, прилага и оценява Любовта. (47/стр. 71)

…Христос е казал: „Блажени нищите духом“– блажени, които оценяват Любовта, които приемат Любовта. (41/стр. 72)

Всички хора се стремят да влязат през вратата на Любовта, да придобият нейните блага… Не е достатъчно човек да възприеме само Любовта, но той трябва да знае как да я оцени и приложи. (39/стр. 319)

Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Отдето да иде, тя крие в себе си алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които Любовта носи. (84/стр. 15)

Любовта е Извор, от който постоянно блика чиста, кристална вода… Като се спрете да пиете вода от Извора с благодарност и кажете, че подобен Извор не сте срещали, и той ще каже: „Много хора са минали покрай мене, но като този човек тъй да цени… и да благодари, не съм срещал“. (17/стр. 101)

Който може да прецени Любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползва. (84/стр. 15)

Едно от качествата на Любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от Любов, оценявайте го. Като цените Любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. (34/стр. 372)

…Всяка жертва, която е направена от Любов, трябва да се оцени правилно. (82/стр. 213)

Не може Божията Любов да влезе в тебе, или не може Божията Любов да се прояви, ако ти не си готов да я оцениш. От преценката зависи нейната проява. Най-първо трябва да прецениш, че Божествената Любов с нищо не може да я сравниш. Тя е несравнима. (20/стр. 275)

Онзи, който е пожертвал всичко за Любовта, той всичко е спечелвал. То е един вътрешен опит. Доброволно няма да ти пошепнат, но ще видят колко си умен, цениш ли Любовта повече от всичко. Ако цениш Любовта повече от всичко, заради онова, Божественото, всичко жертваш– тогава то всичко ще ти даде. (20/стр. 261, 262)

Сега поставям закона: Човек е дошъл на Земята– с това е проявена Любовта на Бога. И човек да оценява Божията Любов. Ти ще дойдеш да изпълниш Неговата Воля така, както иска Той! За да покажеш, че ти оценяваш Неговата Любов! Защото, ако не я оцениш, ти ще извършиш едно престъпление, за което за хиляди години ще страдаш. И хората страдат за неоценка на Божията Любов.

(35/стр. 85)

…Да оценявате, когато Бог ви обича! Приемете Божията Любов и я оценявайте правилно. Тя носи живот. (57/стр. 219)

Оценяване и обич

…Всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога… Всички ви обичат– вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат.

(5/стр. 285, 286)

Щом аз оценявам Любовта, с която някой ме обича, правя добро на себе си. Ти, ако ме обичаш, правиш добро на себе си; аз, ако оценявам твоята Любов, правя добро на себе си. Аз, ако те обичам, правя добро на себе си и ти, ако оценяваш моята Любов, правиш добро на себе си. (35/стр. 346)

Казвам сега, турете правилото: Обичайте, защото това е добро заради вас. Ценете Любовта на другите. Това е пак добро заради вас… Казвам: Две добрини правете на себе си– да обичате и да цените. (35/стр. 363)

…Две неща се изискват. Първият закон трябва да бъде ти да обичаш. Дали хората те обичат, или не, то е тяхна работа. Ако ти обичаш, то е силата на човека… После силата седи и в това да оценяваме Божията Любов, да ценим Любовта на ближния и да ценим и своята Любов. Аз, като обичам, ценя. То е добро заради мене. (35/стр. 363)

…Всички да обичаш; като обичаш Цялото, да обичаш всичките части– еднакво да цениш всяка част! (19/стр. 272)

Като е дошъл на Земята, човек се нуждае от общение с хората. Обаче, за да влиза в общение с хората, да се свързва с тях, човек трябва да спазва две условия: да цени човека и да го обича. Такива са отношенията между душите в Невидимия свят.

(39/стр. 27)

Ето защо, ако някой от вас влезе в общество на Разумни същества от Невидимия свят, той ще се върне с големи подаръци. От тия подаръци той може да се ползва цял живот. Това показва, че те са го оценили и обикнали и той ги е оценил и обикнал. (39/стр. 27)

Кажеш ли на някого, че го обичаш, значи оценяваш Любовта му… (47/стр. 221)

Казвате: „Какво нещо е Любовта?“. Да обичаш човека, това значи да вложиш в него такова нещо, с което да го направиш ценен и за себе си, и за окръжаващите. (56/стр. 206)

Казвам: Когато вие обичате, за Любовта никому не говорете нищо. За Любовта не говорете, че обичате. Ти само даваш нещо от себе си, защото ти, като даваш от себе си, мязаш на един извор. Той, като дойде, трябва да оцени Любовта. (88/стр. 162)

Ти сам се ползваш, като обичаш. Ти проявяваш Божията Любов и Бог те благославя… Казвам: Когато Господ ви учи да обичате, мълчете. Когато Господ ви учи чрез Любовта на другите, тогава оценете Любовта. (88/стр. 162)

Оценяване и обхода

И тъй, няма по-хубаво нещо в живота на човека от това да знае как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. (44/стр. 119)

Ако паякът няма обхода, не цени нещата, това е извинително за него. Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени… Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. (44/стр. 120, 121)

Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с Волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разрез с Великия Закон, който действа в света, както и в самите нас. (44/стр. 121)

Велико нещо е обходата!... За да покажете, че цените някого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви някакъв странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете, лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, с това вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. (44/стр. 121, 122)

Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, и той трябва да го отдаде на другите. (44/стр. 123)

Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Следователно обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени. (44/стр. 123)

Мнозина мислят, че както и да живеят, те се ползват от Божията Любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и да го цените. (44/стр. 123, 124)

Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас. Но за това от всички се изисква съзнателна работа, работа с Любов. (44/стр. 124)

Човек трябва да цени и да знае как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае как да се обхожда с тях. Ако не знаеш как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш. (44/стр. 119)

…Работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да развиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата Природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези две неща, вие ще бъдете човек на Новото, човек на Любовта. (44/стр. 124, 125)

И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата. (44/стр. 125)

Следователно искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. (44/стр. 125)

„Ще го възкреся в последния ден.“ Всеки, който е развил в себе си добра обхода и чувство да цени нещата, той ще възкръсне в последния ден.

(44/стр. 127)

Любовта дава цена на всичко

Любовта дава цена на всичко. (39/стр. 15)

Дето Любовта присъства, всичко е ценно.

(9/стр. 254)

Казвам, в нас кое е важното? Ние имаме едно отлично тяло. Толкоз красиво е човешкото тяло! Само когато дойде Любовта, само тогава ще разберем смисъла на онова, което ние притежаваме. Само Любовта е в сила да оцени какво нещо са човешките очи, какво нещо са човешките уши, човешката уста, човешкият нос, човешкото сърце.

(91/стр. 163)

За да се оценят, хората трябва да имат Любов помежду си. Само Любовта оценява нещата.

(37/стр. 188)

В Любовта има едно качество, то е следното: когато обикнеш един предмет или едно лице, то придобива ценност. (95/лек. 33: стр. 8)

Когато двама млади се обичат, те се поощряват един друг и работите им вървят добре. Каквото лошо и да говорят външните хора за тях, било само за момата или за момъка, те нищо лошо не виждат. Всяка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, от нея се раждат светли, възвишени мисли.

(38/стр. 230)

Ако обичате думите на един човек, вие го обичате; ако не обичате думите му, вие не го обичате. Любовта само цени. Вие може да знаете обичта на някого: щом той дава внимание на словото ви, той ви обича. (5/стр. 16)

Който люби, той преценява и най-малката проява на Любовта. (34/стр. 370)

Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата.

(78/стр. 18)

Обичайте Бога, за да изучавате всичко, което Той е създал. Обичайте Ангелите, за да изучавате всичко, което те са създали. Обичайте хората, за да изучавате всичко, което те са създали. Само чрез Любовта ще оцените всичко, което ви обикаля.

(22/стр. 337)

Който носи Вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и условията, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползва. (47/стр. 221)

Хиляди са ценностите в света

Та казвам: В света има ценности, които са поставени. Хиляди са ценностите, които са поставени.

(19/стр. 106)

Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е Любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода?

(44/стр. 187)

Кое е ценното в човешкия живот? Чистотата и Светостта. Да бъдем чисти по отношение на себе си и святи по отношение на Бога. Чистотата е необходимост за човека. Без Чистота той не може да се развива, не може да бъде здрав… Чистотата е необходимост за човека, а Светостта– идеал, към който се стреми неговата душа. (72/стр. 313)

Всяко нещо, което човек има или което знае, съдържа нещо ценно в себе си. (44/стр. 110)

Човек дава цена на следните три неща: на живота, който има, на Знанието, което придобива, и на Свободата, която му е дадена. (34/стр. 143)

Всяка ценност дава възможност за нещо. За пример едно ценно нещо за човека е неговият говор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. (29/стр. 21)

Друго ценно нещо за човека е неговата душа… Всичко, което Бог е създал през Вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете.

(29/стр. 21, 22)

Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. (29/стр. 30)

В Любовта… са всичките възможности. Като влезе човек в Любовта, веднага иде и радостта, и подмладяването, и богатството, всичко иде. (20/стр. 256)

…Всичките постижения и всичкият успех в живота, и добрият живот, и всичко в света, което може да постигнеш, то се постига по закона на Любовта.

(7/стр. 249)

Ние препоръчваме Любовта като носител на живота, като носител на здравето, на щастието, на богатството– на всички блага. (17/стр. 35)

Любовта се носи от Свещения огън. А Свещеният огън носи живота… Именно животът е израз на Свещения огън. Любовта е израз на Свещения огън. Надеждата, Вярата, всичко туй е израз на този, Свещения огън. (7/стр. 140)

…Дето гори Свещеният огън, там се проявява и Любовта, там се проявява Безсмъртният живот… И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично– и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките– правилни. (11/стр. 127, 128)

В Свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича Райско блаженство.

(11/стр. 128)

…Ти ще държиш Свещения огън! Някой на мене ще разправя, че не ял, че пари нямал, че лекарят не дошъл, че това било, че онова било– нареди ред причини. Аз го слушам, казвам му: „Приятелю, ти, като нямаш Свещения огън, и пари да имаш, и каквото и да имаш, всичко е празна работа“. Като имаш Свещения огън, всичко добре отива. Нямаш Свещения огън, работата не отива добре. Ни наука ще ти помогне, ни невежество, ни любов, ни право– нищо не може да ви помогне. Имаш Свещения огън– на камък да сееш, на камък да седнеш, всичко тръгва… Казвате: „Този човек няма пари“. Една доза от пламъка на Свещения огън като покажеш, той ще добие много повече от всичкото богатство на света. (7/стр. 141, 142)

Приятно е да усетиш Уханието на топлото сърце, на Божествения пламък. И Ангелът се интересува от това Ухание. И той иска да надникне, да усети това Ухание, да се потопи в него. Интересувайте се и вие от хубавото в живота. То носи нещо ценно в себе си. (75/стр. 9)

…Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. (9/стр. 254)

Ако човешкият порядък се подчини на Ангелския, ако Ангелският се подчини на Божествения, тогава животът има смисъл, защото в човешкия порядък има две неща, с които човек е свързан– той се ражда, за да умре, а в Ангелския порядък се ражда, за да живее. В Божествения порядък влиза, за да благува. Благото на живота, това е Божественото. Всеки търси благото на живота. Докато не минем човешкия порядък и Ангелския порядък, ние не може да имаме Вечното благо. (19/стр. 189, 190)

…Божественият живот сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага.

(1/лек. 25: стр. 26)

Ние защищаваме само такива идеи, които имат Божествен произход, защото носят нещо ценно за нашето съзнание. (30/стр. 142)

Друго нещо, което човек трябва да спазва в живота си, е да цени Разумността, в която е потопен.

(39/стр. 203)

Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука. Разумният човек цени всички усилия на хората, радва им се и ги поощрява. Приятно е да гледаш усилията, стремежите на астрономите, на математиците да проникват в тайните на Природата. (38/стр. 257)

Детето със своя буквар и астрономът със своите изчисления са еднакво ценни. Те се различават по степента на съзнанието си, обаче и двамата правят усилия. (38/стр. 257)

Красив е човешкият живот. В него има нещо ценно– усилието, което духът прави. Днес всички се радват на науката, на музиката, на изкуството, но това са постижения на хиляди и милиони хора, които са работили преди нас. Големи усилия е направил колективният човешки дух, докато създаде това, от което днес се ползваме. (9/стр. 233)

Четеш Свещената Книга и се свързваш с живота и дейността на онези, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от тях. Знанието е богатство, събрано от хиляди години. (9/стр. 233)

…Някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: „Какво съм придобил с молитвата?“. Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. „Какво съм придобил, като съм дишал толкова много?“ Ако не си дишал, нищо нямаше да придобиеш. Благодари, че си дишал, че си мислил, че си се молил, че си ял и пил. Ако не беше правил всичко това, човек нямаше да станеш. (53/стр. 299)

Знаете ли какво нещо е хлябът? Знаете ли какво нещо е една чиста, светла мисъл или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са велики светове… (60/стр. 143)

Всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство.

(88/стр. 337)

Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със Свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо Свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. (63/стр. 223)

Аз обичам един човек заради онова, което Бог е вложил. Ти, който не разбираш Божието написано, ти не го обичаш. Всеки един човек е Божествена книга. Всяко едно дърво е Божествена книга. Всеки извор, Слънцето, това са Божествени книги. Ти в Природата трябва да седиш като в Божествена библиотека, трябва да имаш всичкото уважение и почитание, те са Божии работи. Ако не ги обичаш, един ден ще станеш невежа. (5/стр. 208)

В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която Природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които Природата си служи… Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. (69/стр. 58, 59)

Свърже ли се с Природата, човек отваря сърцето си за всички живи същества. Той гледа на тях като на ценни книги. Във всяко живо същество, малко или голямо, Природата е вложила известно съдържание, което заслужава да се пази, за да могат всички сегашни и бъдещи поколения да четат по него и да се поучават. (6/стр. 231, 232)

Всеки човек, всяко животно, всяко растение и всеки минерал носят нещо ценно в себе си. Достатъчно е да влезете във връзка с ценното в тях, за да го придобиете и вие. (9/стр. 275)

…Една държава, една религия, един морал има в света, общи за всички живи същества, от най-малките до най-големите. Според законите на тази държава животът на мравята е тъй ценен, както и животът на човека. И на нея ще сторите път както и на човека. (92/стр. 20)

Сега казваш: „Това е форма, това е камък, това е вол, това е кон“. Така не се говори. Всяко едно дърво е една свещена форма, която Бог е поставил, и от това свещено дърво се хранят хората. Всяко едно животно е свещено, понеже то помага, работи. (21/стр. 117)

…Човек дохожда до положение да цени и по-долностоящите от себе си същества. Не мислете, че животните са прости и неинтелигентни. И те имат известна интелигентност. Животните са създадени чрез Словото. Бог каза да се създадат животните и те се създадоха. Словото означава Разумно Начало. Значи, произходът на животните се крие в Разумността. (8/стр. 19)

Законът на Доброто е закон на вечното движение. …Трябва да разбираш законите на движението. Тогава ще оценяваш, че всяка една постъпка, всяка една промяна в Природата си има своя ценност.

(64/стр. 28)

„Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие… Те не разбират времето като един процес, който съдържа, или който вмества, всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци. (10/стр. 222)

„Какво трябва да правим с малкото време, което ни остава?“ Да го ценим. Ако не ценим малкото време, не можем да ценим и многото време. (72/стр. 202)

Времето е капитал, който се определя на човека със специален бюджет. Щом се съкрати този капитал до минимум, човек заминава за другия свят.

(8/стр. 229)

Всеки преживян ден има свое предназначение.

(9/стр. 213)

Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне… (84/стр. 137)

Сам по себе си денят носи нещо хубаво… Всеки ден носи своето благословение. (9/стр. 217)

На онези от вас, които са здрави, казвам: Всеки ден носи по една възможност. Използвайте тази възможност! (17/стр. 176)

…Човек трябва да разбира възможностите на деня. Всеки ден предвижда известни възможности. Щом намери възможностите на един ден само, човек започва да мисли и чувства така, както никога не е мислил и чувствал. (17/стр. 183)

„Можем ли да разрешим всички въпроси на живота?“ Днес ще разрешите само това, което е определено. Може би от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не пропуснете този ден! (36/стр. 148)

Христос казва: „Нищо да не изгубя от него, но да го възкреся в последния ден“. Радвайте се, ако този ден… не сте го изгубили. Внимавайте да не го изгубите. Този ден съдържа всичко ценно, което вие трябва да очаквате. (44/стр. 118)

Следователно, каквото да правите, очаквайте последния ден като най-важен, като най-ценен, защото той съдържа в себе си възможността за вашето Възкресение. Пропуснете ли този ден, вие трябва да чакате най-малко още хиляда години, докато дойде друг последен ден… Последният ден, за който Христос е говорил, е дълъг ден, а не от 24 часа, каквито са обикновените дни. За вас този ден започва от днес и продължава най-малко 50 години. В това време работете върху себе си… (44/стр. 118, 124)

Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по-ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на Живота, на онзи, Вечния Живот, който е потребен за бъдеще.

(41/стр. 22, 23)

Във всеки един човек има зародиши на Безсмъртието. Има една Сила, която е безценна. (74/стр. 221)

…Човек… Онова Знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“– казвате вие. Че разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях?

(35/стр. 299, 300)

…Отвлечените работи, скритите работи в живота, те са приятни. Туй, което е скрито, то е ценно; туй, което е далече, е чисто. Близките неща, външните неща, те са обезценени. И когато вие искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика, безгранична. Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея. (3/стр. 255)

…Когато се задават въпроси, гатанки и ребуси, човек трябва да знае как да отговаря. В тях се крие някакъв символ, който трябва да се разбере. Питам: Какво печели човек, когато разрешава един неизвестен въпрос, една гатанка или един ребус? Той все ще спечели нещо, ще вземе, ако не всичко, поне част от това, което се крие в тях. То е все едно, когато показвате на човека една кутия с някакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаеш какво има в кутията, ще получиш нещо от него“. И този човек се напряга, сили се да познае какво има в кутията, защото ще получи нещо. И наистина интересно е да отгатне човек съдържанието в кутията! Ако вътре има една глава лук, той ще съжалява, че толкова много напрягал мисълта си да улучи. Обаче, ако в кутията има един хубав диамант или някаква ценна книга, която съдържа тайните на Природата, тогава заслужава човек да се напряга да познае какво има в кутията.

Който не разбира цената на нещата и се окаже, че в кутията има една глава лук, той ще каже: „Не си струвало да мисля толкова много“. Ако в кутията има диамант или една хубава книга, той ще остане доволен, че узнал. Обаче онзи, който знае цената на всички неща, като види лука в кутията, ще остане еднакво доволен, както ако види диаманта или книгата, защото лукът ще му напомни, че един негов приятел страда от малария, и ще отиде да му помогне. Как ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъветва да го счука малко и да го тури на стъпалата си. По този начин приятелят му ще оздравее от маларията, от която никой лекар не е могъл да го излекува. (93/стр. 50, 51)

Който не оценява нещата, той губи

Аз, както оценявам, така ще се ползвам. Ако оценявам добре, добре ще се ползвам; ако оценявам зле, аз ще губя. (5/стр. 229)

Всички блага са добри, когато се оценяват. Щом не се оценяват, и добрите блага стават лоши.

(65/стр. 329)

Оценявайте Любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб.

(62/стр. 182)

Ако не мисли правилно и ако не оценява нещата, които Бог му е дал, човек изгубва условия за добър живот. (39/стр. 152)

Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже… Не се върви лесно по въже. (53/стр. 56)

Хората гледат на скърбите и на радостите като на механически процеси. Щом им дойде една малка радост, те казват: „Защо ни е тази гола радост?“. Кажат ли така, радостта ги напуща. Дойде ли им малко богатство, малко здраве, те пак казват: „Защо ни е това голо здраве, голо богатство?“. Зад голата радост, зад голото богатство, зад голото знание, зад голото здраве се крие по един Ангел, когото вие от неразбиране прогонвате. И след това съжалявате и казвате: „Изгубихме радостта си!“. И тогава вместо радостта ще дойде скръбта. (14/стр. 15)

Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. (63/стр. 45)

Разправяше ми една сестра в Търново. Отива при една голяма богаташка. Тази сестра ми казва: „Като я гледам хубаво облечена– с копринени дрехи, с копринени чорапи, с хубави обуща– казах си: „Блазе ! Тя има къща, има всичко“. Аз почнах да се окайвам пред нея. Тя ме погледна и каза: „Мога ли да ти кажа нещо?“. И почна да се оплаква. И като почна тя да се оплаква, аз видях, че съм десет пъти по-щастлива от нея“. (35/стр. 206)

Един английски милионер във времето на коронацията на английския крал Едуард се връщал от Африка. Той имал 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавил в морето, като мислил, че тия пари няма да му стигнат да прекара останалата част от живота си. Значи, в съзнанието си този човек минавал за бедняк. Той казвал: „При тази скъпотия на живота тези пари няма да ми стигнат даже за един ден“. Следователно богати хора са само ония, които оценяват условията, при които живеят. Богатството седи в съзнанието. (23/лек. 15: стр. 11, 12)

…Моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот“. Тия хора в дадения случай могат да се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък. Един петел излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това?“ Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намеря? Не можа ли да ми се падне някое хубаво зрънце, че да го дам на една от своите любимки?“ Ако този петел имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят как да се прехранят, без да се мъчат да ровят земята.

…В дадения случай скъпоценният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошките. Тия зрънца представляват старите идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една Нова идея, която може да спаси човека. (70/лек. 6: стр. 13, 14)

…Ако ядете круша, вие се свързвате с всички круши… И ако ядете крушата правилно, с благодарност, всички круши са доволни от вас. Следователно, ако обичате някой човек или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят Любовта им. (28/стр. 166)

Ако някой би могъл да опише скръбта на цветята и плодовете, би написал хубави разкази, които щяха да надминат разказите на велики писатели. Всеки плод прилича на хубава съдържателна книга, върху която са работили стотина професори. Ако професорите видят, че ти захвърлиш книгата и се отнесеш небрежно към нея, и те ще ти обърнат гръб. (28/стр. 166, 167)

Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнесете с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. (28/стр. 167)

…Ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши. Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите.

(34/стр. 36)

Закон е: Когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това той се прилага еднакво за всички хора. (34/стр. 36)

Законът е: Не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или другояче казано: ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават. За пример, ако ти не си гладен и аз ти давам хляб, ти можеш ли да го оцениш? Този хляб ще бъде неоценен. Но ако ти си гладувал 3–4 дена и ти давам хляба, тогава ще го оцениш. (35/стр. 371)

Хората, като забогатеят, не ценят вече хляба. Когато не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят, оценяват го. (35/стр. 5)

Сиромахът цени много, което има, богатият не го цени. (19/стр. 8)

Ако не дойдеш до крайната сиромашия да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът. Това е философията на живота. Ако не можеш да оцениш малката трошица, ти не разбираш живота.

(66/стр. 207)

…Любовта… не може да се плати с нищо. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да ценят Любовта на майка си и грижите, които тя е положила за тях? Могат ли да оценят те грижите и Любовта на баща си? (86/стр. 278)

…Човек… За него се грижат родителите му, за него работи цялата Природа. Но човек не оценява това, което му е дадено. Той не оценява какво са направили родителите му за него, през какви изпитания са минали. За да оцени това, Невидимият свят го поставя да мине през същите изпитания.

(34/стр. 133)

Какво по-голямо благо може да иска човек от Любовта, която му е дадена? Въпреки това малцина разбират и оценяват Любовта. И затова често слушате хората да казват, че никой не ги обича. Виждате как родителите обичат сина си и дъщеря си, но те не ценят тяхната Любов и казват: „Няма кой да ни обича“. И за да намерят някой да ги обича, те се влюбват в някоя мома или в някой момък и се оженват. Като се оженят, тогава виждат, че се излъгали. (2/стр. 14, 15)

…Младата мома се оженила, мърмори пак на Господа, казва: „Господи, заради Тебе исках да се оженя, защо не ми прати някой на свят****, но този будала?“. Роди дете, роптае. Слуга е, роптае. Навсякъде ропот. Такъв ропот не трябва да има. Ако аз съм, ще кажа: „Те са много добри, но аз не ги оценявам“. (5/стр. 385)

Мъжът дойде на обяд и веднага сяда да яде. Ако е взискателен, започва да търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, солта била малко и т.н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената? (9/стр. 233)

…Мъжът. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щом замине за другия свят, тогава започва да я цени, да разбира какво нещо е загубил. (44/стр. 98)

Някой… Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата . Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много Ти благодаря за всичко, което ми даде!“. (27/стр. 265, 266)

Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце да види какъв извор се крие там. (67/стр. 162)

Този човек е женен – той не живее добре с жена си, не постъпва добре с децата си… Ще идеш да се примириш с жена си, ще се обхождаш благо, любезно, ще говориш с мек тон, музикално… Знай, че тя е царска дъщеря, ще се оплаче на Баща си и вас ще ви държат отговорен, че вие не знаете да се обхождате добре с една царска дъщеря. Една жена вие не сте я оценили. Всичките ваши блага, които имате, вашето бъдещо развитие зависи от нея. Тя е правила толкоз добрини, ти се обхождаш грубо с нея. (19/стр. 320)

Казваш: „Не ме обичат“… Най-първо ти не мислиш право, че не те обичат. Ти страдаш от най-голямата обич. Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, Ангелите те обичат. (5/стр. 438)

…Жената се оплаква, че мъжът не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали. Чудно нещо! Небето, звездите, Слънцето– всичко ви обича. Каква по-голяма Любов търсите? Вие сте обвити от Любовта, а търсите сянката на Любовта. Защо не цените Любовта, която имате, а търсите друга Любов? (46/стр. 56)

Какво разбирате под думите „не ви обичат“? Няма защо да ви обичат хората… Вие трябва да обичате, да оценявате всичко онова, което Бог ви е дал.

(5/стр. 439)

Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и Любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. (39/стр. 109)

На Земята се оценява изгубеното

В човешкия свят се ценят изгубените неща колко струват. На Земята сме дошли, за да оценим колко струва изгубеното. Като изгубиш Любовта или като изгубиш знанието, паметта отслабва, започваш да забравяш. (5/стр. 441)

Каква по-голяма придобивка очаква човек от Любовта, от живота и от светостта? Ако всичко това си придобил и очакваш още нещо, ти не разбираш цената на нещата. Щом не разбираш, всичко ще ти се отнеме. (9/стр. 269)

И тъй, в желанието си да придобие нещо повече от това, което му е дадено, човек изгубва и онова, което първоначално още Бог му е дал. (17/стр. 154)

Когато милионерът не разбира живота и не го цени, неговото богатство е товар, който го спъва. Той трябва да изгуби своето богатство и да стане пълен сиромах, за да разбере какво богатство се крие в живота. (68/стр. 92)

Човек трябва да се постави на големи противоречия, за да оцени онова, което му е дадено. Понякога човек трябва всичко да изгуби, за да го оцени.

(61/стр. 311, 312)

Изобщо хората не оценяват онова, което Природата им е дала. За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят.

(87/стр. 304)

Какъв смисъл има да говориш на 120-годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: „Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивите години на младостта, но не ги оцених!“.

(34/стр. 94)

Старият знае какво нещо е невежеството и знанието, а младият не знае. Старият може да оцени младостта, а младият не я оценява. (34/стр. 94, 95)

Загубата на едно малко щастие, което човек е имал, е от привидната благодарност, която имал за това щастие. Следователно онзи, който не е благодарен за малкото щастие, той изгубва и голямото. Ние в света ставаме нещастни, понеже търсим по-голямо щастие. Имаш малко, търсиш по-голямо.

(31/лек. 6: стр. 23, 24)

Кога може човек да бъде щастлив? Когато е бил нещастен. Който не е минал през нещастието, не може да бъде щастлив. Иначе човек не може да оцени щастието. (9/стр. 5)

Всяка една радост, това е един обед. А пък всяко едно страдание е гладуване. И ти при това гладуване добиваш една опитност: да оценяваш Божиите блага. (20/стр. 16)

Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. (90/стр. 147)

Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим.

(16/стр. 6)

Който е боледувал, само той знае какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото– чрез кривото. (9/стр. 67)

Срещате един богат, здрав, силен човек, който яде по три-четири пъти на ден, има здрави, добри деца, но не се радва на живота си, от всичко е недоволен. …Изпращат му една болест, която го туря на легло. Ако и при това положение не осмисли живота си, задигат го на онзи свят… Ето защо, ако искате да живеете на Земята и да се учите, използвайте условията, при които се намирате, да разберете смисъла на всички блага, които ви са дадени.

(28/стр. 195, 196)

Зачитане на малките неща

Да се радваш на най-малкото! (5/стр. 78)

Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената светлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можеш всичко да постигнеш. Задоволявай се с малкото, за да постигнеш голямото. (86/стр. 311)

…Радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света. (37/стр. 339)

Казвам: Радвайте се и на малките блага, дадени от Бога. Великото се крие в малките блага. Всеки сам трябва да дойде до това заключение. (86/стр. 170)

Всякога бъди доволен на малкото, което ти се дава. Не желай да имаш големи богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потребно. (9/стр. 52)

Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? (34/стр. 36)

Ако в малкото си доволен, ти ще разбираш и голямото. Ако не си доволен в малкото, и в голямото няма да си добре. (20/стр. 24)

Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече. Защото Бог е толкова Мъдър, че всякога, когато искаме много, ние изгубваме и това, което Бог ни дава. (71/стр. 38)

Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот… За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия си живот, който имаш. (31/лек. 3: стр. 22)

Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия клуп. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. (84/стр. 137)

…Благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използвано, струва повече от най-голямото благо, неизползвано или неразумно използвано. (2/стр. 261)

Бедният в желанието си да задоволи своя глад, е доволен на малкото. Той иска малко хляб. Ситият обаче иска много. (6/стр. 284)

Когато имаш резен хляб, ще хапнеш малка хапка, ще я дъвчеш, дъвчеш и тогава ще я глътнеш– това е благословия, а не когато ядеш голяма хапка, набързо глътната. (33/стр. 95)

Светия е онзи, който е благодарен и на най-малкото. Той казва: „Господи, и в 10 дена веднъж да ям, аз съм благодарен…“. (18/стр. 115)

Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде Любовта, а после– правата мисъл. (8/стр. 127)

Едно от качествата на Любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща. Едно малко цветенце го сушите, пазите, защо? Заради Любовта към него. Който не оценява малките неща, още не е познал Любовта. Господ започва все с малките неща.

(33/стр. 95)

…Ако Любовта, която дойде в тебе, не може да те застави да цениш малките работи, ти не си разбрал същността на Любовта. Мисля, че вие имате туй разбиране; когато обичате някого, когато ти даде някакъв малък подарък, някое цветенце, държите го и се радвате на малкото цвете. Какъвто малък подарък да ти даде, ти го държиш. Защото любовната ръка какъвто малък подарък да е дала, тя е вложила нещо. (20/стр. 272)

Радвайте се на малката Любов. Някой човек ви се усмихне, погледне ви с един хубав поглед– вие не сте доволен; вие искате да го хванете за ръката, да се ръкувате, искате да ви говори, да ви даде угощение… (5/стр. 235)

Не казвай на човека какво да яде и как да яде, но дай му един плод и го остави сам да се справи с него. Ако цени малките блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори с него и след това ще си позволи да отвори плика да види какво е скрила Природата в него. Във всеки плод Природата е написала нещо хубаво. (86/стр. 170, 171)

Един човек ми даде нещо, погледна го и казвам: Това има човекът, това ми дава. Ако ми даде една ябълка, погледна я, благодаря и за нея. Една круша ми даде, пак благодаря. Едно камъче ми даде, пак благодаря. Погледна към камъчето, казвам си: Колко души са стъпвали върху него, но то си мълчи, не роптае. (72/стр. 306, 307)

За един орех, който дядото е обещал на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трябва да се радвате и вие не за материални придобивки, но за малки духовни придобивки, които носят в себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плод дава. (38/стр. 149)

Всеки трябва да е благодарен от своите малки дарби, които Бог му е дал, за да ги разработи.

(1/лек. 20: стр. 12)

Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността. Кой жаден пътник не се радва на това изворче? Кой пътник, объркал пътя си в гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пътя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва Правия път в живота. Радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите в живота. В малкото е скрито Божественото, което расте и се развива. (6/стр. 167)

…Ние пренебрегваме ония, малките подтици. Дойде един малък подтик, пренебрегнем го. Тия, малките подтици, образуват велики работи в света. Подтикът на една клечка създава едно щастие. Един поглед може да създаде едно щастие. (19/стр. 336)

…Малките подтици приемете, защото нашите мисли, нашите желания, чувства и постъпки са като дъждовните капчици, които пречупват светлината, образуват Божествената дъга. (19/стр. 344)

Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото… Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. (20/стр. 194)

Всички хора очакват тържествения момент, когато Божественото съзнание в тях се пробуди, когато Слънцето бъде на зенита на техния хоризонт, когато пътят им се напълно освети. И днес те не са в абсолютен мрак. Всеки си носи по една малка запалена свещ, за която трябва да благодари. (89/стр. 304)

…Ако великите хора са носители на светлина за човешките умове, стремете се всеки от вас да бъде поне малка свещ, да осветява своя път. Щом можете да осветявате своя път, ще помогнете и на ближния си. Радвайте се, че сте малка свещ, която носи светлина в света. Малките свещи, събрани на едно място, дават силна светлина, която разпръсва големия мрак. (6/стр. 171)

Няма по-хубаво нещо в света [от това] човек да е доволен от малките работи, които върши. Няма по-хубаво нещо. Дойде ти една мисъл, която никой не вижда– тя ти носи толкоз радост, че ако ти би имал всичкото богатство, такава радост не би ти произвело. Казвам: Малките ония чувства, малките мисли и постъпки по някой път произвеждат много по-голяма радост, отколкото ако бяха ни дали наследство цялата Земя. (5/стр. 241)

Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Мощни сили крие Слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. (87/стр. 271)

Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави.

(37/стр. 338, 339)

Някой ти направи една малка услуга– радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нещо Божествено е скрито там. (86/стр. 95)

…Имате един брат – толкоз години ви свири на цигулка и досега не ви е дошло на ума да му дадете един банкет, освен това го критикувате, че не свири хубаво… Да бъдем благодарни за малкото. Братът свири– че всеки, като излезе отвън, да му изпрати една хубава мисъл, че е свирил. Пък вие забравяте това. (5/стр. 268)

Ако някому в Небето направите най-малката, микроскопическа услуга, той е толкова доволен, колкото ако бихте му дали целия свят– безразлично е. Но на Земята не е тъй. (3/стр. 282)

Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла Вселена. (17/стр. 121, 122)

Истинна преценка за нещата

Работете съзнателно върху себе си да придобиете правилна оценка на нещата… (8/стр. 130)

Ученият, който се занимава с важни въпроси, трябва да дъвче както обикновения и прост работник… „Дъвченето на храната е маловажна работа, не е за професор.“ Не е така. Да сдъвчеш една хапка хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа. Като знаеш това, ще дъвчеш бавно, съзнателно и с Любов. (6/стр. 291)

Важността на нещата се определя от разбиранията на човека… Представете си, че ви предложат един билет за театър или концерт, но ви го донасят половин час преди започване на представлението. Какво ще направите? Ще се облечете набързо и още по-набързо ще се нахраните. В дадения случай вие считате концерта за по-важно нещо от яденето. Тук не сте прави. Но представете си, че ви поканят на обяд, дето присъства комисия от няколко лица, която от начина на храненето ви, от държането на вилицата, на ножа и на хляба определя дали да ви назначат на някоя висока служба, или не. Как ще се храните, как ще дъвчете? В този случай по-важна работа за вас от яденето и дъвченето няма. От нея зависи бъдещето ви. Ако пък сте войник и трябва да присъствате на парад по случай пристигането на виден гост, княз или цар, трябва да се явите в пълна изправност: с чист шинел, с лъснати копчета, лъснати обуща, с добре поставена фуражка и т.н. Ако само едно от копчетата ви не е лъснато, вие пропадате. В този случай по-важно нещо от лъснатите копчета няма. Много подобни примери се явяват в живота ви, които определят важността на нещата. Значи, важността на нещата бива относителна и абсолютна. Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важност на нещата, която остава една и съща за всички хора, за всички времена и епохи.

(6/стр. 291, 292)

Какво ще каже Природата, ако види човека с едно нелъснато копче? Нищо няма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пътя си. Обаче, ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: „Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този закон ще бъдеш наказан“. Това, от което хората се интересуват, Природата не се интересува. (6/стр. 292, 293)

…Много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което е в съгласие с Живата Природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл във всички времена и епохи има една и съща цена. (57/стр. 308)

Всеки трябва да знае истинската стойност на нещата. (9/стр. 84)

Едно трябва да имате предвид: всяко нещо има своя определена цена, свое строго определено предназначение. Цената на всяко нещо е точно определена, както тази на монетите. Имате един български лев– знаете цената му. Имате една златна английска монета– и нейната цена знаете. (17/стр. 91)

На същото основание всяка способност, всяко чувство и желание, всяка мисъл в човека имат своя определена стойност, своя определена величина. Какво се изисква от вас? Да им дадете съответна цена. Това е закон, който трябва да се спазва. Този закон има приложение при самовъзпитанието на човека… (17/стр. 91)

…Не подценявайте и не надценявайте нещата. Природата си служи със строго определени мерки, с които оценява нещата. (6/стр. 294, 295)