БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕТО НА НЕЩАТА

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

Варна, 2016 г.

ПРЕДГОВОР

Оценяването – път към Извисяването

Това, което Душата цени, се превръща в Крилата на Възхищението.

Само Душата умее да се възхищава и да оценява, защото само тя умее да живее в Бога, а не в света.

Ако ти се изумяваш от едно цветенце, това ще стане път към Разумния свят. Ако ти се възхищаваш от една пеперуда, това ще стане път към Висшия свят. Не е ли пеперудата летящо цвете?

Всеки, който е изумен от живота и се възхищава, на него принадлежи развитието. Изумлението е копнеж, Възхищението е Душа.

Ако Душата се възхищава, тя е във Вечната Радост, тя вече има Златни Крила и Небесата са неин Дом. Неземните Крила са Душата на Небесата.

Когато Душата оценява, тя осмисля. А когато е осмислила, тя е във Вечен Полет и Земята не може да я задържи. Не е ли това и Вечното Послание на Сфинкса: „Осмисли себе си!“.

Ако се усмихнеш на трудността, оценил си я. Трудността е дар за Извисяване.

Смиреният човек е велик оценител. Затова и ще бъде извисен, защото той изцяло приема всеки Замисъл на Бога.

Да оцениш една опасност, то е преодоляване.

Мъдрият оценява смъртта, защото тя го превръща в Свободен Дух.

Да не оценяваш това, което ти е дадено, значи да не разбираш Божия Замисъл.

Оценяването е път към придобиването. Неоценяването е самопогубване.

Ако не оценяваш въздуха, ти ще дишаш вятър.

Ако оцениш трудния си живот, той ще те въздигне и облекчи. Ако не оцениш трудния си живот, той ще те унизи и ограби.

Кой оценява нещата? Докоснатият.

Да оценяваш, то е да създадеш Извор в себе си.

Мъдрият оценява. Разумният благодари. Безумният обезценява.

Каквито и знания да имаш, въпросът е оценяваш ли трудния си път.

Когато дълго си ценил живота си, той ще ти даде Светеща Увереност.

Който не умее да оценява, посява в себе си корена на злото.

Когато дълго си оценявал, ще те посетят Откровенията на Душата.

Този, който обезценява нещата, той ги обезсмисля и ще бъде пленен от хаоса.

Не е достатъчно да вярваш. И злото вярва. Трябва да цениш Божиите Заповеди.

Вярата ще те очисти само донякъде, а оценяването – напълно. Затова и Бог казва: „Любете враговете си“ – оценете ги.

Обезценяването е самопроклятието на нечистите. Щом обезценяваш, ще бъдеш обезсмислен.

В оценяването ти създаваш все повече своята Душа.

Любовта е оценяващата Сила. Има ли Любов, грях няма; няма ли Любов, всичко е грях. И доброто, което правиш, е грях.

Ако цениш Бога, ти ще се грижиш на всяка крачка за Него и Той ще бъде твой Водител. Не Го ли цениш, ти си в широкия път на смъртта.

Ценителите са в Душата си, другите са в ума.

Ако цениш Смирението, то ще те направи Господар на живота, защото кой може да обсеби Смирения човек, който е част от Нищото?

Ако цениш Безкрая, той вече те е призовал.

Оценяването дарява Очи отвъд хоризонта.

Ако ти си оценил Бога, Той ще стане твоят Живот. Ако Бог е станал твоят Живот, ти си вече в Живота отвъд живота.

Ако обезценяваш нещата, ти си станал тиранин на себе си. Обезценяването е състояние без Душа.

Цениш ли водата, ще имаш и Извор в себе си.

Който цени Душата, не гледа дрехите на човека.

Оценяването е Древен метод. Оцениш ли мрака, ти вече си запалил светлинка в него.

Човекът на лъжата нищо не може да оценява, защото лъжата е крадец на Душа.

Тези, които ценят нещата, придобиват Вътрешен Поглед.

Обезценяването е земя на падението, мрачна земя.

Този, който цени, ще придобие някога Ухо за Древната Мъдрост.

Тези, които дълго са оценявали, живеят в Древната Извираща Сила – те нямат недостиг.

Оценяването създава Силата.

Оценяването е Дълбинно Познаване на Бога. Обезценяването е пропадане в себе си, то е създало празнотата.

Оценяването е Лицето на Душата.

Оценяването е път към Древното Сияйно Място.

Щом оценяваш Бога, Той ще ти разкрие собствения ти вечен и безкраен път към Центъра, който е отвъд живота.

Оценяването заражда Хилядолетни Очи – Очи, които са жадували само за Древния.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, април 2016 г.

Да виждаш

ВЕЛИКИТЕ БЛАГА

Животът – най-великото благо
за човека

На човек е дадено такова богатство, което не може да се сравни с нищо друго в света. Кое е това богатство? Животът. (книга 8/стр. 285)

Животът, който имаш, е най-голямото богатство. (32/стр. 25)

И човек трябва да знае, че животът– това, което Бог е вложил в нас, е един Велик Дар…

(95/лек. 14: стр. 16, 17)

Да живееш, това е най-голямото благо за тебе.

(90/стр. 44)

Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. (95/лек. 32: стр. 3)

…Няма по-ценно нещо за човека от живота. Както и да го определяте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви в никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. (63/стр. 3)

Всеки търси живота, защото той е богатство, без което нищо не може да постигне. В живота се крият всички възможности. (87/стр. 138)

Всички неща са възможни само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата А за писателя, каквото е числото едно за математика, такова нещо представя думата живот за всяко живо същество. (85/стр. 34)

И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква– за живота, който му е даден. (85/стр. 39)

Като живее, човек трябва да гледа на живота като на велико благо. За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява Волята Божия.

(28/стр. 5)

Носете в себе си мисълта, че животът, който ви е даден, е най-великото благо за вас. Бог ви се изявява именно чрез живота, но като не разбирате това, вие търсите Бога вън от себе си. (2/стр. 18)

…Самият живот – то е нещо неоценимо! Онова, което трепти в нас, тази радост, която усещаме, с пари не може да се купи. Тя е изблик на Божествената Любов. Това е Бог, Който живее в нас и се проявява. (49/стр. 42)

Казано е, че Бог е живот. Какво по-велико от това да бъде поставен човек в средата на Бога– в живота? (2/стр. 10)

Бог не мисли да прави човека щастлив, богат, учен, силен, както той иска. Единственото нещо, което Бог иска да даде на човека, това е животът. Какво по-ценно нещо може да иска човек от живота? Да имате живот, това значи да участвате в това, в което Бог участва и се проявява. (2/стр. 9, 10)

Мнозина се запитват в кой Господ трябва да вярват. Ще вярваш в този Господ, Който ти е дал най-ценното нещо– живота. (2/стр. 13)

Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има Любов към Бога, към Онзи, Който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. (95/лек. 9: стр. 12)

Питам: Какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голямото благо– живота? (60/стр. 205)

Ще каже някой, че не може да живее с хиляда-две хиляди лева, че не иска да бъде сиромах. Той сам си е внушил, че е сиромах. Щом има живот– най-ценното нещо, никой човек не може да бъде сиромах. (2/стр. 13, 14)

Бог е направил човека по Образ и Подобие Свое и след всичко това той се осмелява да казва, че е беден. Човек трябва да знае Истината. Той е получил най-голямото благо– живота, който не се откупва и с най-голяма цена. В бъдеще върху живота като върху почва ще израстат още много блага. Като знае това, човек трябва всеки момент да слави Бога в себе си. (2/стр. 13)

Осъждат един милионер на смърт. Царят обаче отменя смъртната присъда на милионера с условие да раздаде всичкото си богатство на бедните. В първия момент милионерът се ужасява от това условие, но постепенно отстъпва. Най-напред дава половината си богатство, но съдът не се съгласява. После дава три четвърти от богатството си. Съдът пак не се съгласява. Най-после дава всичкото си богатство. Животът на човека е скъп, с никакви пари не може да се откупи. (29/стр. 409)

Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила, всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения.

(8/стр. 287, 288)

Когато някой се оплаква, че няма никакви блага, той се лъже. Всъщност няма човек без блага в света. Какво по-голямо благо от живота? (38/стр. 4)

Двама американски студенти спорили по различни въпроси: какъв е смисълът на живота, съществува ли задгробен свят, има ли Бог в света и т.н. Като вървели и разговаряли оживено, те не забелязали, че са на един мост, под който текла буйна вода. Унесени в разговора, и двамата се подхлъзнали и паднали във водата, отдето едва могли да излязат на брега и да се спасят. Като се погледнали един друг, те се засмели и всеки от тях разбрал кое е ценното в живота. Те разбрали, че по-ценно нещо от живота не съществува. (90/стр. 83)

Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота по свой начин и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко… (34/стр. 330)

За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият– учен. Обаче, ако отнемат живота му, всичко пропада– и знание, и богатство, и слава. (8/стр. 288)

Човек може да живее и без пари, и без удоволствия и пак да бъде учен и богат. Няма по-голямо богатство за човека от неговия живот. Животът на човека и с милиони не може да се откупи.

(4/стр. 104, 105)

Колко години човек е плакал, страдал, докато е придобил днешната си форма! Затова гледайте да не изгубите туй, което тъй трудно сте добили. Някой казва: „Що ми трябва този живот?“. Не, този живот, който имаш, е много ценен. (1/лек. 16: стр. 25)

Ако мислите, че животът ви не струва нищо, вие се заблуждавате. Вашият живот е голямо богатство.

(67/стр. 253)

Мнозина казват: „Големи повреди, големи материални загуби причини земетресението“. Казвам: Благодарете, че загубите са повече материални, а по-малко човешки жертви. Най-ценното за човека е животът му. (70/лек. 2: стр. 16)

Първото качество е, че животът иска да бъдем признателни на Онзи, Който го е създал. Явява се Любовта, че ние благодарим за живота, който ни е дал. (20/стр. 241)

Най-ценното нещо, което е дадено на човека, е животът. За да запази живота си, той трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. (8/стр. 79)

Ще кажете, че животът е борба, страдание и др. Това са криви разбирания. Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека. Има страдания в живота, но те идат като резултат на намаляване, на спиране или на отнемане на силите на живота. (8/стр. 85)

Сам по себе си животът не може да бъде лош. Под думата лош живот разбираме живот, който носи със себе си утайки, наслоявания от миналото. Щом утайките и наслояванията се махнат, животът остава чист, какъвто е излязъл от Бога. Като разбере Истината, човек ще погледне на живота си като на велико благо, дадено му от Бога. (34/стр. 138)

В някои индуски книги се казва, че не струва да се живее. Това е крив превод. Не струва да се живее само когато човек се отклонява от Правия Път, от Пътя, в който има растене и повдигане. Иначе животът е красив и към него всички се стремят.

(17/стр. 7)

…Когато иде на бойното поле във време на война. Удари го куршумът, падне, заровят го в земята, казват: „Бог да го прости. Отиде да се бие за отечеството“. Казвам: Ние не оценяваме живота, който Бог ни е дал. (19/стр. 29)

Въпреки големите грижи, с които човек е обиколен, в края на краищата той изгубва живота си и се оплаква на Бога, че хората са лоши. „Какво искаш сега?“– запитва го Бог. „Искам да придобия живота си отново.“ „Какво научи на Земята?“ „Разбрах, че най-ценното нещо, което има човек, е животът. Искам пак да се върна на Земята, да изправя погрешките си и да живея добре.“ (50/стр. 83)

Какво представя животът? Той е най-голямото благо, което е дадено на човека, но той носи и най-големите страдания. Ако биха ми дали най-големите богатства в света, не бих ги сменил с живота, даже и с най-големите мъчнотии и страдания в него. (47/стр. 47, 48)

И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш. Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята. (70/лек. 6: стр. 31)

Казвам: Ако някой път ви дойде наум да се самоубиете, аз да ви дам един метод как да се самоубиете. Не търси револвера, но почни да гладуваш 5, 6, 8, 20, 30 дена. Ще почнеш да поумняваш. Пости и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш… Като постиш 40 дена, ще прецениш какво нещо е животът. (64/стр. 120)

Защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм… В белите дробове има повече от 600 милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба: физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави 20 вдишки, 20 обяда, а в един час– 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи в един час за всеки човек се изразходват 120000 лева за дишане. За 24 часа пък той ще струва на Природата 2880000 лева… За да разберете колко скъпо струва всеки човек на Природата, направете изчисление колко се изразходва за него в продължение на една година. Като знаете колко се плаща за 24 часа, лесно ще изчислите за една година. И това е разход само за дишането. Изчислете след това колко се изразходва за работниците в стомаха, в мозъка и във всички останали удове. След всичко това ще дойде някой да каже, че животът нищо не струвал… Така е за онзи, който не разбира. Онзи, който разбира, той знае колко скъпо струва животът и на най-малкото същество, а още повече на човека! (73/стр. 132, 144)

Вие сте храненици на Природата, без да съзнавате какви средства харчи тя за вас… Не е лесна работа да се отгледа един човек! Когато направите точна сметка за всички разходи, които Природата прави за вас, ще видите какво нещо е човекът. И тогава в душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарност за живота, който ви е даден. (73/стр. 144)

Човек едва сега започва да оценява живота, който има. Да оценяваш живота, това значи да го разработваш. Животът представя материал, който всеки човек трябва да разработи, както домакинята изработва вълната. Тя я изпира, изприда, тъче и после шие от нея различни дрехи. Не я ли обработва, тя няма с какво да се облече. …В духовно отношение човек сам трябва да обработи вълната [живота], сам да я изпреде и изтъче, сам да си ушие дрехата. (34/стр. 143)

„Животът е по-драгоценен от храната.“ Кой живот? Който сега живеем. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната“. (68/стр. 225)

„Животът е по-драгоценен от храната.“ Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. (68/стр. 228)

„Животът е по-драгоценен от храната.“ Кой живот е по-драгоценен от храната? Който ни е даден от Бога. Този живот струва повече, отколкото благата, които Земята може да ни даде. И Христос говори за този съзнателен живот. (68/стр. 235, 236)

Бог е Източник на живота. А какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. (76/стр. 222)

Ценното за ореха е ядката, а за човека– животът със своите области: физически, духовен и Божествен. (50/стр. 262)

Какво нещо е Съвършенство?…

Съвършеният човек… цени живота.

(35/стр. 406, 407)

Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. (50/стр. 303)

Бог – Той е всичко за нас

Бог е всичко в света. Той носи живот, Сила, Знание, Светлина и Свобода за човешката душа. Той е Идеалът, към който се стреми всяко живо същество. (9/стр. 127)

Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог. (8/стр. 354)

Кой е твоят Баща? Мой Баща е Онзи, Когото познавам, Който ми е дал живот– най-голямото богатство в света. (29/стр. 280)

Майката като роди детето, тя му казва една дума… Като изкаже майката тази, първата дума, детето оживява; ако майката не изкаже тази дума, детето умира. И човек живее всеки ден по същия закон. Вие живеете знаете ли по коя единствена причина? По единствената причина, че Онзи, Който ви обича, всеки ден изказва тази дума. Той си помислюва за вас и ви казва тази дума на Любовта, и този ден вие живеете… Понеже днес вие сте тук, тази дума е казана. Това е самата Истина. Всеки ден, когато ние се явяваме, Бог веднага изпраща тази дума на Любовта. Той погледне към всички и изпраща Своята Любов. И ние като възприемем Божията мисъл, ние живеем и настава радост и веселие в нас. Тогаз благодари на Бога, че Той те е възкресил. Спри се за десет минути, петнадесет, половин час и Му дай всичката благодарност. (71/стр. 152, 153)

Бог е Това, Което прави хората да живеят, да мислят и да бъдат свободни… Бог е Това, от Което сме излезли. (12/стр. 46)

Бог е Онова Истинско в живота, отдето произтичат всички блага; Великото, за Което трепти животът ти; всичко Онова, заради Което ти искаш да се изявиш. Само Той е, Който може да ти даде и да те изяви. Единственото Същество. (13/стр. 192)

Най-великите условия на живота– това е Бог. Той е Великото Начало, Което почива дълбоко в живота и Което никой не може да измени. Той е Канара на нашето битие, Канара на нашето съзнание. Като вътрешен Принцип на живота, Той ни подтиква към Доброто и Възвишеното. (14/стр. 107)

Какво аз разбирам под думата Бог? Под думата Бог разбирам най-хубавото, най-красивото в света, най-великото в живота. Затова всеки, който не се приближава към Това, Великото, той губи. А който губи, е осъден на големи страдания. Тогава пита някой: „Какво трябва да правя?“. Ще се приближаваш към Великото. (19/стр. 118)

Какво всъщност представя Бог? Любов, която прониква във всички форми и осмисля живота им. Бог прониква във всички Красиви и Възвишени форми. Дето е Бог, там е животът, там е Любовта.

(2/стр. 399)

Ти искаш да знаеш какво е Бог… Онова, Което стопля твоето сърце и ти дава Радост– какво искаш повече от това? Онова, Което осветлява твоята мисъл и ти дава Простор– какво искаш повече от това? Онова, Което ти дава Сила всичко да разрешаваш в даден момент; може да направиш всичко, каквото искаш– какво повече от това?

(20/стр. 241, 242)

Що е Бог? Бог е Любов. Бог е Мир. Бог е Радост. Бог е Истина. Той носи Безграничния живот в Себе Си. (15/стр. 156)

Туй, което носи Радост; туй, което носи Веселие; туй, което носи Светли мисли; туй, което носи Светли чувства; туй, което носи Благородна воля; туй, което носи здраве; всичкото богатство, което ти търсиш– туй е Бог. Трябва да Го търсим. (10/стр. 234)

Псалмопевецът казва: „Като види Лицето Ти, ще се развесели сърцето му“. Радостта и Веселието идат от Присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен.

(12/стр. 44)

…Вие трябва да знаете, че всичкото богатство за вас е Присъствието на Бога в душата ви… За да постигнете това богатство, от вас се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. (81/стр. 67)

Аз говоря за Бога като външна и вътрешна Светлина. Той е Жива Светлина, от която всички се нуждаят. (15/стр. 62)

Бог е Светлина. Той е непреривна Светлина, т.е. Светлина без прекъсване… На тази Светлина растат и се развиват всички дарби и способности, всички добродетели в човека. Тя озарява лицето на човека, тя го прави светъл и чист. Никой не може да лиши човека от тази Светлина… (15/стр. 172)

Бог е една вътрешна Среда, едно вътрешно Условие, една вътрешна Сила, от която постоянно трябва да черпим. (16/стр. 126)

…Праведните ще просветнат в Царството на Отца, т.е. в Царството на Любовта. На кой Отец? Той е Баща на Любовта. …И Той е, Който жертва живота Си за всичките; и те живеят в Него, и Той живее в тях. (3/стр. 46, 47)

Ти сам да видиш твоя Баща на Любовта. И когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. (3/стр. 47)

Любовта и грижите на Бога

Светът е създаден по единствената причина, че в онова, което Бог е създал, Той е излял Своята Любов! Затова Слънцето грее и всичко расте на Земята, понеже Бог е излял Своята Любов!… И ние живеем, понеже Бог е излял Своята Любов в нас.

(20/стр. 119, 120)

…Трябва да разберете онази Велика Любов, Която е създала всичко, държи в своя ум всяка една любов, всеки един живот и му дава условия да се развива. Всяка една душа Бог държи в ума Си. (7/стр. 14)

Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот и ако у нас се пробуди съзнанието, и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото. (49/стр. 228)

Казвате: „Къде е Той?“. В Него чувствате Радост, Веселие, успех, прогрес, Безсмъртие. Всичко се дължи на онази Любов, която Бог има към нас. (19/стр. 219)

И ние сме се събрали тук, защото Бог ни обича. Слънцето изгрява, защото Бог ни обича; звездите изгряват, защото Бог ни обича. (93/стр. 73)

…Слънцето грее, понеже Бог ни обича. Звездите светят, понеже Бог ни обича. Ние живеем, понеже Бог ни обича. Земята се движи, понеже Бог ни обича… Раждаме се, защото Бог ни обича. Всичко в света, което става, става, защото Бог ни обича.

(5/стр. 78, 79)

Господ казва: „Аз те обичам“ – Слънцето иде. Тогава се показват тия лъчи. Всеки ден това става. Господ казва: „Аз те обичам“. (88/стр. 148)

След всичко това имаш смелостта да казваш, че някой те обидил, че никой не те обича. Срамота е да говориш така. Ако някой човек не те обича, поне Бог те обича… Има Един, Който ви обича и Който не престава да мисли за вас. Един е Той! (25/стр. 139)

Някои казват: „Я ми кажете какво нещо е Господ“. Това Същество, Което мисли за теб от памтивека, откак светът е създаден, докато се свърши– това е Бог. (95/лек. 20: стр. 14)

Бог казва: „Аз ви написвам на Своята Ръка“. Питам: Знаете ли колко струва подписът на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата Вселена.

(95/лек. 20: стр. 27)

Велик е Господ, защото пръв е положил Живота Си за Своите чада; грижил се е за тях и постоянно се грижи, без да им изисква нещо. (43/стр. 15)

…Всеки човек е овца от Божието стадо. Заради него Бог е пожертвал Живота Си. Достатъчно е да възприемете тази мисъл, за да опитате Божието Благословение върху вас. (43/стр. 11, 12)

По някой път се възхищавате от жена, която ви обича, или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича? Когато чуем Гласа на Битието, като дойде Гласът на Онзи, Който те обича, и ти каже: „Всичко туй съм създал за тебе“. (74/стр. 251)

И цялата Жива Природа, нейният език говорят за Този, Единния… Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ– Той е, от Чиято Душа, Дух, Сърце, Ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а То блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира Ръцете Си и помага. (27/стр. 104)

Сегашното младо поколение трябва да си създаде една възвишена идея за Бога като най-доброто Същество с Будно Съзнание всякога и с пълна готовност да помага, да внася в нас добър, чист и възвишен живот. (70/лек. 4: стр. 17)

Всеки трябва да си каже: „Има Един, Който мисли за мен и ми помага“. (93/стр. 83)

Всеки момент Господ изпълнява една Воля, която се отнася към хората. Той мисли, грижи се за тях, всеки момент им прави добро. (17/стр. 89)

Бъдете готови да слушате Гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на Него, на никого не можете да благодарите. (8/стр. 147)

Сега през целия ден дръжте в ума си Свещената идея да мислите за всичко, което Бог е направил за вас от начало на създаването ви досега. (87/стр. 35)

Ти мислиш за Бога… Какво мислиш за Него? Да държиш в ума си, че всичко в света– и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, и благо, и разнообразие, което съществува, и красота, всичко се дължи на Него. (19/стр. 97, 98)

Когато мене ми кажат за Бога, аз разбирам, че Бог е само Онзи в света, Който носи всичките блага.

(5/стр. 94)

Любовта на Бога е от Вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас. Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази Любов по-рано и не я преценил. (66/стр. 208)

…Бог е Любов, която не се мени. Бог всякога мисли заради* нас. (95/лек. 30: стр. 37)

Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношението Си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с Любов. (2/стр. 86)

Дали ти познаваш Бога, или не, дали Го съзнаваш, или не, то е друг въпрос, но Бог от Себе Си не може да се отрече– Той всякога ще те поддържа.

(1/лек. 23: стр. 13)

…Бог еднакво се е погрижил и за грешния, и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. (90/стр. 3)

Колко хиляди години Бог ни търпи и изпраща Слънцето да ни грее, изпраща ни блага и добрини и на най-лошите хора. Все ще намери нещо да даде и на най-лошите хора. Даже повече храни лошите.

(5/стр. 224)

Вие казвате: „Божията Милост“. Каква по-голяма Милост от тази? Бог, Който се е превърнал на Любов в света и забравил прегрешенията на хората, като минава, Той не гледа прегрешенията, но дава и си заминава. Всеки ден Бог минава и дава блага на хората. (74/стр. 223)

Бог се е пожертвал, дал всичко от Себе Си и благодарение на тази Божествена Любов ние живеем. (5/стр. 201)

От памтивека Бог постоянно се жертва. Ние живеем в Неговия живот. Ние сме всички храненици. Разбирате ли? (3/стр. 45)

Кажи си: „Тази жена още нищо не е дала за този човек, а той я обича, прави големи жертви за нея. Аз, разумният човек, на когото Бог е дал хиляди блага и всеки момент се жертва за мене, не зная къде да Го намеря и как да Го обичам. Трябва да уча Любовта…“. (9/стр. 108, 109)

Ти трябва да осветиш Името на Бога и да съзнаеш, че Бог се е жертвал, жертвал, жертвал с милиарди пъти във всички същества. (3/стр. 46)

И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. (52/стр. 169)

…Да благодарите на Бога за Безграничната Любов, която има към вас. (74/стр. 125)

Като кажем: „Бог е Любов“, душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с Истина. Велик е Той! (25/стр. 232)

Човек, който може да слави Бога, той е разбрал смисъла на живота, той е прогледал. (27/стр. 497)

Идването на Земята

Казвам: Първото нещо за всинца ви е да се яви във вас онова велико съзнание за онази вътрешна благодарност, да се радвате, че сте дошли на Земята. Този момент е най-важен. (49/стр. 41)

Радвайте се, че ви е дадено голямото благо и привилегия да живеете на Земята. Щастлив е онзи, който се е въплътил и дошъл на Земята. Не по-малко благо е и да отидете на онзи свят, но докато сте на Земята, използвайте даденото благо да живеете между хората. Ако не оценявате земния живот, как ще оцените Небесния? Земният живот представя корените на Небесния, а Небесният– клоните на Великото Дърво на Живота. (54/стр. 113)

Човек е дошъл на Земята да се учи. Земята е Велико училище. Следователно няма по-голямо благо за човека от това да се учи и ученик да бъде.

(9/стр. 226)

Земята е Велико училище, в което хората придобиват ценни уроци. (9/стр. 104, 105)

…Като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на Великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. (78/стр. 29)

…Докато сте на Земята, работете съзнателно и с Любов да свършите училището, в което сте дошли. Вечно няма да бъдете на Земята, но докато сте на нея, използвайте времето разумно. Земята е Велико училище. Радвайте се, че сте ученици в това училище… (8/стр. 367)

Земният живот е едно Велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. (18/стр. 419)

Дошли сте на Земята и колко същества чакат. Обявяват, че хората са 60 милиарда в пространството. На Земята има само 2 милиарда [души], другите чакат да дойдат на Земята да се въплътят. Трябват хиляди години, [за] да дойдат всичките да се въплътят… Сега вие сте дошли на Земята. Че то е една привилегия. (19/стр. 102)

Всички хора са дошли на Земята да се готвят за великото бъдеще… Много хора са недоволни от живота на Земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. (30/стр. 282)

Та казвам: Животът е музика сам по себе си.

(88/стр. 103)

…Животът е една велика музика, една велика симфония. Аз ще ви разправя някой път подробно за тази велика симфония, за която се говори и на Небето. На Небето се говори, че земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. А вие прибързвате и критикувате земния живот. Казвам: Чакайте, той е една целокупност, вие сте чули само някои части от тази симфония и се произнасяте. (1/лек. 11: стр. 26, 27)

Както да разглеждате живота, сам по себе си той е красив. Тази е причината, че като дойде време да напуща Земята, човек започва да съжалява. Каквито страдания да е прекарал, човек все пак съжалява за живота на Земята. В този живот има нещо специфично, което никъде другаде не съществува. Въпреки големите си страдания и светиите, и учените, и великите хора съжаляват, че са напуснали Земята. На Земята има добри условия за учене, за растене и развиване. Един ден, когато станете възрастни, ще напуснете Земята и ще съжалявате, че не можете пак да се върнете… Научите ли уроците, които животът на Земята предвижда за човека, ще напуснете Земята и повече няма да се връщате.

(90/стр. 93)

Когато осмисли и разбере земния живот, човек започва да се стреми към Вечния. Като цени земния живот, човек ще цени и Небесния. (90/стр. 98)

Умът, сърцето, душата и духът
на човека

Бог ти е дал ум, сърце и воля, на които всякога можеш да разчиташ. Бог ти е дал душа и дух, на които също можеш да разчиташ. Колко неща още ти са дадени! В сърцето ти са дадени условия и възможности за един добър и честен живот. В ума ти са вложени условия и възможности за придобиване на светлина и знание. В душата ти се крият възможности за придобиване на Божията Любов. Какви възможности съдържа духът?… (65/стр. 35)

Във всеки човек Бог е вложил нещо. Вашата ценност седи във вашата душа, вашата ценност седи във вашия дух, във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло. (71/стр. 134)

…Да ценим онова, ценното, в човека. Да ценим човешкия дух, да ценим човешката душа, да ценим човешкия ум, да ценим човешкото сърце и да ценим човешкото тяло. Да имаме Свещен трепет както за себе си, така и за другите!… Туй е Новото Учение, което трябва да се внесе в света. (19/стр. 271)

Единственият ценен капитал, с който ние можем да оперираме в живота си, това са нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. (29/стр. 311)

Реални неща са само тия, които Бог е създал. Всички останали са нереални… Следователно за човека е ценно само онова, което Бог е създал. Той е създал неговото тяло, неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Ценете тия неща в себе си и за нищо не ги продавайте. Всяка една от тия ценности има свой специфичен език. (39/стр. 359)

Ако четеш онова, което Бог е написал в ума [ти]; ако четеш онова, което Бог е написал в сърцето [ти]; ако четеш онова, което Бог е написал в тялото– ще се спасиш. Ако не четете, оттам иде смъртта. Та казвам: Започнете да четете онова, което Бог е написал във вашия ум, във вашето сърце. То е Новото, което сега иде. (5/стр. 273)

Да ценим нашия ум и да служим на Господа на Светлината. Да ценим нашето сърце и да служим на Божия свят на Топлината. Да ценим и нашето тяло, да служим на Божествената Сила. (41/стр. 66)

…Бог ни дал ум и сърце да изразяваме чрез тях най-хубави неща. Умът и сърцето представят голямо богатство, с което Бог е надарил човека. Голямо съкровище се крие в тях. (86/стр. 236)

Най-първо един ученик трябва да има обхода към ума си, понеже това е един Дар, даден от Бога. Без ум човек няма да има това положение, което сега заема. (35/стр. 219)

Не търсете щастието във вашите къщи– истински затвори. Къщата е умът. Имаш ли ум– имаш къща, имаш богатство, имаш и знания. (36/стр. 167)

Умът, който човек носи, той не е човешки, той е от един Възвишен свят. Този ум му е даден да може да се подигне. Умът и сърцето, това са най-големите благословения, които Бог е дал. (64/стр. 288)

„Защо ми е дадено сърцето?“ За да видиш Господа! Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. „Защо ми е умът?“ Да видиш Господа. Единствените места, дето човек може да види Господа, това са неговото сърце и неговият ум. Вън от ума и от сърцето си човек нищо не представя. (29/стр. 301)

Сърцето е място на Свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето… Хубаво е сърцето на човека. (5/стр. 276)

Съвременният свят на ума ли е обоснован, или на чувствата? На чувствата е обоснован, а умът е… един пазител на тази огърлица. Огърлицата е сърцето, а умът е едно сандъче за тази огърлица. Умът е майстор да пази, а сърцето е, което оценява…

(27/стр. 117)

…Умът е едно благо, което Бог е дал на човека. И сърцето е едно благо, и душата е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. (71/стр. 201)

Човек трябва да има правилна мярка, с която да мери нещата, да знае, че има две ценни неща в себе си: дух и душа… Духът и душата представят майката и бащата в човека. Следователно обичайте баща си, своя дух, и майка си, своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свят. (39/стр. 50)

Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас.

(64/стр. 274)

Големи богатства се крият в Природата, големи богатства се крият и в човешката душа. (17/стр. 156)

Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината– трите начала на живота– се крият именно в неговата душа. Тя е склад, хранилище на всички негови богатства. (4/стр. 121)

Да взима човек правилно тона ми– тона на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. (29/стр. 67, 68)

Под воля разбирам душата като Божествено Съкровище, т.е. Храма на човека. Да влезеш в Храма, това значи да влезеш в душата си, дето се извършват Свещени процеси. Затова е казано, че душата е място на Свещенодействие. (66/стр. 256)

Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на душата. Неизмерима е нейната красота. Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не му се живее. Защо не му се живее? Защото не е видял красотата, не е разбрал цената на истинското богатство.

(22/стр. 18, 19)

Знайте, че каквото сте изгубили, ще го намерите. Старите ще се подмладят. Невежите ще станат учени. Кой каквото иска да постигне, ще го постигне. Кога? Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа.

(22/стр. 21)

Душата никога не губи своята цена. (54/стр. 313)

В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог е определил. (30/стр. 272)

Човек може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Във всеки човек той трябва да вижда първо душата, а после неговите прояви. Няма по-велико нещо от човешката душа. (17/стр. 171)

Срещате някого, казвате: „Срещнах един човек!“. Така е, човек сте срещнали, но какво нещо е човекът, какво нещо е човешката душа, не знаете. Човешката душа е Велик необятен свят. Достатъчно е за момент само да влезете в този свят, за да откриете големи богатства и за себе си, и за самата душа. (17/стр. 156)

Красота, мекота, богатство, знание, сила– всичко се съдържа в душата. Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегне своята душа, Бог предварително я взима.

(17/стр. 164)

Защо страдат хората? Защото не оценяват човешката душа. Христос дойде на Земята да повдигне човешката душа, да я освободи и покаже, че в нея са вложени несметни богатства. …Христос дойде да спаси човешките души, да извади скритите богатства от тях и да покаже истинската им стойност. (22/стр. 16, 17)

С какво може да замести човек живота на своята душа? С нищо. Христос казва: „Ако спечеля целия свят, а душата си изгубя, нищо не съм спечелил“. Значи, най-ценното нещо е животът на душата.

(47/стр. 48)

Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите наричат тази душа Майка на човечеството. Трябва ли след всичко това човек да не оценява великите блага, които му се дават? (60/стр. 9)

И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му като живи сили и му създават импулс към постоянно растене и развитие. (82/стр. 3)

Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо– живота. Третото благо кое е? То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно духът, това е Разумното у човека. (95/лек. 9: стр. 12, 13)

…Всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си– автор на всичко онова, което той счита невъзможно. Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. Той е автор на всички неща на Земята, заради което хората трябва да го слушат. Щом слушат духа си, те ще слушат и Бога, понеже духът е изпълнител на Волята Божия. (82/стр. 171)

Сегашните хора са души без духове… Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия дух. И като дойде, ценете го. (24/стр. 306)

Иска ли човек Небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си. (76/стр. 242)

Мислите, чувствата и постъпките
на човека

Много ценни неща минават през вас, без да ги познаете. Големи са благата, които ви са дадени. Всеки човек е ограден с несметни богатства. Вашите мисли, вашите чувства и действия крият грамадни богатства, които вие още не оценявате. (22/стр. 10)

От непреривните човешки мисли, желания и постъпки е съграден човешкият живот. Той е съграден от светлината. Мисълта е донесла всичките тези материи. Най-здравата материя е материята на светлината, материята на топлината и материята на силата… Това са три богатства, от които се гради човешкото тяло. (20/стр. 67)

Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него?… Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява. (2/стр. 184)

Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. (8/стр. 130)

Една мисъл, която дойде сутринта, тя е гостенка, жива е мисълта. Дотогава, докато гости идват във вас, вие сте в добро положение. Казвате: „Защо е така?“. Когато престанат посетители да влизат в един бакалин, какво значи? Докато влизат и се увеличават гостите, всичко върви. Като започнат по-рядко да посещават, не върви… Та казвам, радвайте се на всяка мисъл, която влиза във вашия ум и носи известен капитал, носи известно благо. Всяко чувство, което прониква в сърцето, носи известно благо и всяка постъпка носи благо. Радвайте се на вашите мисли, радвайте се на вашите чувства, радвайте се на вашите постъпки. Колкото повече от тях идват, толкова по-добре. Тъй трябва да се разглежда въпросът. (91/стр. 26)

Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от Възвишения свят, добрите чувства в неговото сърце и благородните постъпки в неговата воля. В това седи богатството на човека. (39/стр. 310)

Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо. (35/стр. 157)

Благодарете за всяка хубава мисъл, която прониква в ума; благодарете за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето. (64/стр. 55)

Колкото по-музикална е мисълта, толкова по-ценна е тя… Музиката взима участие в организирането на човешката мисъл, а оттам и в организиране на неговото тяло. (2/стр. 224)

Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага, благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел… (87/стр. 73)

Животът на окултния ученик с неговите мисли и чувства представя градина от разкошни цветя… През есента тази градина е пълна със сладки зрели плодове… Той ще къса един след друг плодовете, ще се разговаря с тях по братски и ще им благодари. Тия плодове представят съкровището на неговата душа. (56/стр. 234, 235)

Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на Земята от Разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората и затова специално слизат на Земята да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги навреме, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. (39/стр. 53)

За следния път напишете по едно изречение или по един стих, но красиво, чисто… Пишете една, втора, трета мисъл, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъл да ви е предадена от някое Възвишено същество. Вие трябва да зачитате всяка мисъл, всяка идея, която минава през ума ви… (60/стр. 216, 217)

…Стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човешката глава може да роди.

(60/стр. 217)

Вложеното в човека

Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. (64/стр. 273)

Голямо богатство е вложено в човека и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще. (57/стр. 242)

Стремете се да придобивате Любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душите ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. (29/стр. 383)

Сега вярвайте в онова, което Бог ви е дал. Бог от самото начало ви е дал най-хубавите работи. Той е вложил във вас много благословения, които вие не подозирате, че ги имате. При сегашния живот Той ще ви даде само условия. С туй, което Той е турил във вашата душа, като е вложил Диханието Си– Духа, Той е дал всичките скъпоценности, които са необходими за вашия живот. Сега се изискват само условия туй, скритото богатство, във вас да израсне. Някой проповядва: „Че какво има в човека, той е един грешник!“. А Писанието казва: „Възлюбил е Бог Истината в нас“. Възлюбил е онова, което е вложил. (71/стр. 197)

Днес хората очакват да дойде богатството им някъде от вън. Те не се спират върху богатството, което Бог е вложил в тяхното сърце и в техния ум, и него да разработват. Знаете ли какво богатство, каква динамическа сила, какви блага са скрити в мозъка на човека? (70/лек. 6: стр. 29)

…Богатството на човека е вложено в самия него. Няма същество, по-богато от човека. И най-престъпният човек съдържа в себе си грамадна енергия, която ако той използва правилно, може и светия да стане. (32/стр. 87)

И ние трябва да се радваме на благата, които са вложени в нас, както и на благата, вложени в нашите ближни. Вие още не сте съзнали колко много блага ви е дал Бог. (86/стр. 225)

И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в ума ви: че онова, което Разумната Природа е вложила във вас, е повече от това, което вие сте в състояние да обработите и да оцените. (84/стр. 150)

Това, което Бог и Природата са вложили в човека, струва повече от всички блага на живота. То стои по-високо от таланта, от гения и от светията. Защо? Защото един ден, когато развие вложеното в себе си, човек е постигнал вече Съвършенство. (8/стр. 317)

Божественото в човека

Великото благо на човека е туй, Божественото Начало, в себе си. (10/стр. 102)

…Божественото в нас. То е Хубавото, то е Реалността. Реалността е Божественото в нас, което ни обновява. (19/стр. 85)

Красивото в твоя живот е Божественото. Ценното в живота е също Божественото. То трябва да расте и да се развива, да се прояви в пълната си светлина. В това се заключава философията на живота. (66/стр. 116)

Кое е ценното в човека? Божественото Начало. Той трябва… да отвори път за Божественото в себе си. (50/стр. 10)

Да даде човек път на Божественото в себе си, това значи да е придобил такова богатство, в което да не се съмнява. (8/стр. 165)

По някой път ние се осланяме на книжните пари, които имаме. Тях ги наричам наследствени черти… Онова, което ни е дал Бог, то е звонковото, то е Божественото. Което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашето тяло– то е ценността на човека. (41/стр. 65, 66)

И тъй, като ученици, спазвайте следния закон: Оценявайте Божественото в себе си– своя ум, своето сърце, своята воля, своята душа и своя дух. (39/стр. 254)

…Истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближните си. Като разбира проявите на Божественото Начало, човек разбира смисъла на живота… (90/стр. 12)

Когато срещна един човек, погледна очите, оценявам очите– тази светлина, която излезе из тия очи; оценявам ума от една мисъл, която излиза из тоя ум. То е Божественото в него, не привидността на нещата. Виждам, че от неговото сърце излиза една специфична топлина, която носи радост и веселие. Виждам една сила, която излиза из тялото, в неговата воля. Това е Божественото. Това са Божествени неща. (19/стр. 71, 72)

Това, за което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си. Без да знае. И като се пробуди човек, и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, то е развитието на човека. (35/стр. 12)

Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. (65/стр. 88)

Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. Защо? Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. (65/стр. 88)

Казано е в Писанието: „И възлюби Бог Истината в човека“. Истината, това е Божественото Начало. Като живее на Земята, човек трябва да се събуди за Божественото в себе си и в своя ближен. Щом види Божественото в себе си и в своя ближен, той трябва да го цени. (34/стр. 139)

Божественото Начало в човека не е нищо друго освен Бог, Христос, Който чака Своето време да се прояви. Докато не даде път на това Начало в себе си, човек никога няма да познае нито Бога, нито Христа. Като не разбират цената на Божественото в себе си, някои хора несъзнателно го убиват и после се чудят защо работите им не вървят добре. (2/стр. 18)

Дарбите и способностите в човека

Бог ви е направил по Образ и Подобие Свое, дал ви е велики блага, велики дарби, за развитието на които трябва да се вглъбявате в своя дух и в своята душа, да благодарите за своя ум и за своето сърце.

(62/стр. 12)

Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдещо благо. (77/стр. 264)

Като ученици, вие трябва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, способностите и добродетелите, с които ви е надарил.

(29/стр. 172)

Бог ви обича, пратил ви е на Земята, дал ви дарби– вие досега не сте употребили вашите дарби.

(35/стр. 422)

Основната мисъл на тази лекция е, че вие имате дарби и способности повече, отколкото си мислите.

(54/стр. 92)

Като не познава себе си, човек е готов да се унижи, да се постави в положението на слуга, без да съзнава какво богатство, какви дарби и способности крие в себе си. (42/стр. 18)

Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо? Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си. Всеки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. (39/стр. 187)

…Всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им…

(30/стр. 272)

Мнозина искат да бъдат учени, музиканти, философи, но не ценят дарбите си и не работят върху тях. (9/стр. 275)

Мнозина се оплакват, че хората не ги разбират и оценяват. Те са на крив път. Ако сте музикант, хората ще ви оценят като музикант; ако сте скулптор, ще ви оценят като скулптор; ако сте учен, поет или писател, ще ви оценят като учен, поет или писател. Хората ще ви ценят според ползата, която им принасяте. Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. (69/стр. 303, 304)

Срещате един скулптор, който работи усърдно в областта на своето изкуство. По едно време той среща един виден цигулар и в него се явява желание да напусне своята работа и да стане цигулар. Не, този човек е роден за скулптор. Той трябва да работи за усъвършенстване на своето изкуство и ако му остане свободно време, тогава да се занимава с музика. В него е вложена вече една дарба– нея трябва да развива. Това е Божественото, което той трябва да цени в себе си. Тази е работата, която му е дадена и която трябва да свърши сам. Като я свърши, той може да се занимава и с музика, и с наука– с каквото желае. (44/стр. 242, 243)

Във всеки човек е скрито голямо богатство– неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! (77/стр. 272, 273)

Тялото на човека

Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал. Какво по-голямо благо могат да имат от тялото си? Красиво нещо е човешкото тяло, макар че не е достигнало още до своето съвършенство.

(47/стр. 47)

Човешкото тяло е най-красивият инструмент, даден от Бога. (72/стр. 47)

Наистина тялото ни е едно богатство. Бог ни го е дал, за да живеем разумно. И ако живеем по Бога, това тяло ще се преобрази и ще стане духовно. Тогава силите в него естествено ще се развиват.

(23/лек. 20: стр. 15)

Имаш едно тяло, за което милиони години е трябвало да се събират тия клетки да ти направят този организъм. Ако вие бихте изучавали колко време е взело на Невидимия свят да ти направят туй жилище! (88/стр. 207)

Всички хора… имат тяло, което струва милиарди. С помощта на физическото си тяло те влизат във връзка с един обширен свят. Изгубят ли тялото си, физическият свят се скрива пред тях. Тогава само те разбират колко е струвало тялото им, на което не са давали никакво значение и към което са се отнасяли небрежно. (39/стр. 277)

…Човек. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът– домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. (5/стр. 276)

…Дъщерята обича майка си, която я облича, дава пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това– тялото . Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. (24/стр. 229, 230)

Първата задача е да изучавате себе си, да изучавате човека. Той е съставен от глава, труп и крайници. …Това са ценности, които никога не губят стойността си. И на другия свят да отидете, пак ще имате същите органи. (54/стр. 244)

Можете ли да наречете беден човек онзи, който има тяло, очи, уши, нос, уста? Какво по-голямо богатство можете да очаквате от това? Щом има тяло, човек има къща, която никой не може да му отнеме. (34/стр. 408)

Сега под думата очи аз разбирам прозорци на човешкия дух. Най-ценното нещо, което човек има, това са неговите очи. (61/стр. 219)

Вие например не оценявате какво благо ви носят вашите очи. Те са прозорци, чрез които идва храната за човешката мисъл– онази красота, за която вашата душа седи и копнее. И чрез ушите ви влиза храна. И те са проводници. Всички звукове, които идат, носят храна. Та когато човек оглушее, той гладува, а пък като чуваш, ти се храниш с всички хубави работи. (20/стр. 16)

Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез очите човек влиза във връзка с външния свят и се тонира. Чрез тях се регулират енергиите на неговия организъм.

(54/стр. 293)

Ние не сме сиромаси. Сега някои от вас мислят, че са сиромаси. Но да си представим, че някой ви дава 200000 лева, но с условие да ви извади двете очи. Да кажем, че някой може да го направи. Иска да направи този опит. Че ти да видиш Слънцето, това струва много повече от 200000 лева. Да видиш звездите, също струва повече от 200000 лева.

(71/стр. 286)

Казвате: „Защо Господ не ми даде повечко богатство?“… Ти си първокласен невежа тогава, ти не знаеш как да разсъждаваш. Мен ми разправяше един българин, на който се е оплакал един богат поляк, индустриалец, който имал сто милиона, но бил сляп. Той казвал: „Ако има някой, който може да ми отвори очите, аз съм готов да му дам всичкото си богатство и да изляза последен бедняк само с дрипелите на мене, но очите ми да се отворят“. Този човек е готов да даде сто милиона, за да му се отворят очите. Ти имаш отворени очи за сто милиона и минаваш за бедняк. Оплакваш се… За ушите– сто милиона, стават двеста милиона; за ръцете, за краката по сто милиона, то са 400 милиона; какво ще правите 400 милиона при сегашните условия?

(19/стр. 319)

Някои мислят, че като влязат в религиозния път, ще станат богати, други– [че] ще станат сиромаси. И едното, и другото е лъжа. Человек не е сиромах. Само очите му аз оценявам на 100 милиона английски лири, езика му– на 10 милиона английски лири, носа му– на 30 милиона, человешките ръце– на 1000 милиона; или всичко има человек 1140 милиона английски лири стерлинги. Един добър музикант със своите пръсти, като свири, ще спечели в една вечер 50000. (И други подобни примери ни приведе Учителя, за да ни покаже колко безценен е човекът, какви несметни богатства притежава.) Затова хората трябва да мислим, че сме богати. (33/стр. 113)

„Трябва ли да зачитаме удовете** си?“ Ако искате удовете да ви слушат и да изпълняват вашата воля, вие трябва да ги слушате и зачитате. Истински педагог е онзи, който цени и зачита своите удове…

(38/стр. 353)

Щом се научите да цените и зачитате удовете си, трябва да започнете с изучаване на техния произход. Всеки човек трябва да знае отде са дошли краката, ръцете, очите, ушите, езикът му и с каква задача е натоварен всеки уд. Бог е създал удовете на човека и всеки уд е предназначен за развиване на известна добродетел. Ако не знаете това, вие ще погледнете към ръката си и ще кажете: „Ръка е това“. Външно виждате една ръка, но тя е уд, който изпълнява служба и на физическия, и в астралния, и в умствения, и в Божествения свят. (38/стр. 353)

Казвам: Имате една хубава задача. Един ден да мислите защо Господ направил ръцете ви. Един ден да мислите защо Господ направил ушите ви, защо е направил вашата уста, вашите очи; един ден да мислите защо направил вашата глава, защо ви даде туй тяло… Тогава през вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на Земята и да имате такова благословение. Един ден да благодарите на Бога за всичко онова, [с] което Той от хиляди години ни е одарил. (20/стр. 232)

Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги? (87/стр. 26)

…Хората… Със създаване на техните слушалки– ушите– за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им– т.е. със създаване на устата им– те се запознаха с благата, които съществуват на Земята. С отваряне прозорци на лицето им– техните очи– пред тях се разкри цял свят със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: „Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето?“. Влезте в положението на камъните, за да разберете с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо да им се дадат тия неща. (29/стр. 105)

Някой път разгледайте устата си. И си кажете: „Колко хиляди години Господ е мислил, докато измисли моите уста! Моите очи, докато ми тури такива очи, каквито трябва“. Като си погледнеш ушите, кажи: „Колко хиляди години Господ е мислил, за да ми даде тези уши! За да възприемам знания от всичкия външен свят“. И като погледнеш косата си, кажи: „Бяла или черна, благодаря за всеки косъм“. Всеки от тях е една антена, която може да е свързана с някоя звезда или с някоя планета. Има антени на главата, свързани с Висши същества– с Ангелите, с Херувимите, със Серафимите, с Боговете. (20/стр. 88)

Съвременните хора трябва да се научат, да знаят как да си пипат носа. Една от най-великите тайни е тази как да пипате носа. Искате да знаете къде е Разумният свят. Вие имате една станция, едно радио за връзка с него– това е носът. Ще го хващате леко… Твоят нос е отражение на Небето; като изгубиш носа си, изгубваш цялото Небе. Носът е една проекция на твоя ум. Милиони години са били нужни на Природата, докато се образува този нос… Ако ти знаеш как да се отнасяш с него, със своя нос, ти ще бъдеш от големите щастливци, ти ще бъдеш гениален, ще бъдеш поет, ще бъдеш музикант, ще бъдеш силен, всичко ще направиш. (21/стр. 178, 183, 184)

Свещено място е носът, през което е минало диханието на Бога. Носът е свещено място, през което Божественото дихание влиза в нас и Божественото дихание излиза. Свещена работа върши… Очите са свещено място, през което място светлината на Бога влиза… и излиза. Свещени работи са очите. Ушите са свещено място, звукът на Бога влиза през ушите. Хванеш носа, хванеш ушите– изгубили сме онова свещено чувство… (91/стр. 220)

Пипай носа си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за хубавия нос, който си ми дал“.

(54/стр. 204)

Вие не оценявате носа си, не оценявате ушите си, не оценявате очите– това е огромно богатство, не оценявате вашето лице. (21/стр. 184)

Като прави наблюдения над барометъра и хигрометъра, човек познава и най-малките промени на времето. Ако това е възможно да стане с външни уреди, много по-лесно и точно може да стане с човешкия нос, който представя едновременно барометър и хигрометър. Скъпо струва този инструмент. Скъпо струва носът, но човек не може да го оцени. (39/стр. 248)

Сега благодарете на Бога за всичко, което ви е дал: за главата, за очите, за ушите. Като станеш сутрин, кажи: „Благодаря Ти, Господи, за очите, които ми даде. Чрез тях възприемам светлината и се запознавам с външния свят“. (22/стр. 357, 358)

Благодари за ушите, чрез които приемаш звуковите вълни. Чрез тях приемаш и живота, който те движи и оживява… Благодари за носа, чрез който дишаш и издишаш. Въздухът е Божественият живот, който възприемаш в себе си. Благодари за устата и за езика, чрез които опитваш храната. Ако знаеш как да си служиш с тях, злато ще излиза от устата ти. (22/стр. 358)

Благодарете на Бога за устата, която ви е дал, за устните, за красивия език, с който изразявате хубави и сладки думи. (54/стр. 261)

Разположението на духа у човека зависи от устата. Здравият човек има красива уста и симетрични линии на устните. Богатство е да имаш красива уста, богатство е да имаш правилни, красиви устни. Това значи да бъдеш в съгласие с Живата Природа, да възприемаш нейните жизнени енергии.

(54/стр. 261)

Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си като едно от великите блага на физическия свят. За да се проявявате правилно, като разумно същество, вие трябва да държите ръката си в изправност.

(8/стр. 67)

Погледнеш си ръката и казваш: „Някои линии има начертани на ръката от много работа, от много страдания“. Не, от много работа не се образуват линии. Тези линии на ръката са образувани от много висши същества. Това е геометрия. За създаването на човешката ръка са работили такива Възвишени същества, каквито даже и не подозирате. Те са употребили усилия да се начертае човешката ръка, да се построи красива, да се начертаят линии и знаци с голямо вътрешно значение. (21/стр. 234)

Всичкото това Царство от живи души, те са в тялото. Тези живи клетки да ги накараш да начертаят тия линии [на ръката], никак не е проста тази работа. Ако вие знаете как да я миете тази ръка, как да я движите, какви упражнения да правите с нея, бихте имали големи резултати. Ако отидете при един банкер да искате пари, и един красив жест с ръката е достатъчен, за да каже той: „Дадено!“. (21/стр. 234)

Ценно нещо е човешката ръка. Чрез нея човек изявява волевите сили в себе си. Чрез нея той възприема промените, които стават в Природата. Ръката е радио, с което човек може да възприема всички промени, станали в атмосферата. Достатъчно е той да постави ръката си срещу Слънцето и да затвори очите си, за да познае какво ще бъде времето през деня: дъжд ли ще вали, вятър ли ще има и т.н. Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. (38/стр. 354)

Първата задача на ученика е да възпитава ръката си, за да може правилно да възприема и предава енергиите на Природата. Като възприема и предава правилно тия енергии, той трябва да благодари на Провидението, че му са дадени ръце, чрез които може да хваща предметите и да работи. (8/стр. 74)

Ръцете на човека са велико благо, което му е дадено на Земята. Затова, като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може да разполага. От ръцете зависи развитието на ума и на сърцето на човека. Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка. (44/стр. 218)

Няма по-красив уд от човешката ръка. Ако я разгледате физиологически, биологически и психологически, ще видите, че тя съдържа неоценими богатства. Ръката представя Разумността в човека. Когато се обезсърчите, погледнете ръката си, погледнете всеки пръст отделно и веднага ще се насърчите, защото ще разберете, че можете да бъдете благороден, справедлив, учен, практичен човек. И най-после, като погледнете палеца си, ще разберете, че имате условия в себе си да бъдете Божествен човек. (44/стр. 218)

Ще ви говоря за вашата глава. Имате едно богатство, което не оценявате. Носите главата, не знаете защо я носите. (19/стр. 28)

Ние седим и казваме: „Аз не съм богат“. …Аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. (95/лек. 16: стр. 28, 29)

…Като е дошъл на Земята, човек ще работи за развиване на всички свои чувства: музикалното чувство, което се намира отстрана на челото, милосърдието– отпред на главата, вярата и висшите морални чувства– отгоре на главата, надеждата, въображението и т.н. Човек има повече от 40 центъра на главата си, които еднакво трябва да развива. В това отношение човек представя богат инструмент, който чака времето на своето развитие. След като притежава такова богатство, трябва ли той да бъде недоволен? (34/стр. 417)

Преди всичко, човек трябва да разчита на своето тяло– на главата, на очите, на носа, на ушите, на езика, на ръцете, на краката, на сърцето, на дробовете, на стомаха си; да благодари за това, което му е дадено. (47/стр. 301)

Да благодарим на тия тела, които имаме сега, за да се удостоим да имаме за бъдеще бъдещите тела, които ни приготвят! (19/стр. 277)

Разумните душички клетки,
съставящи тялото

…Вие не знаете колко е богато предприятието, в което живеете. Изчислено е приблизително, че около 300 милиарда душички съставят човешкото тяло. Тези 300 милиарда клетки, наречени душички, взимат участие в задоволяване нуждите на човека. Те му доставят всички блага. Ако пожелаеш да се движиш, веднага клетките на движението приемат тази заповед и ти се притичат на помощ. Без тях ти не би могъл да се мръднеш от мястото си. Желаеш да се учиш. Веднага клетките на мозъка се организират и ти помагат да учиш. Клетките на паметта се организират и ти помагат да запомниш това, което си научил. Ако не ти помагат, ти ще четеш, ще учиш, но всичко в тебе ще се обърне с главата надолу. (65/стр. 338)

Да вземем дихателната система… Учените определят много добре дишането, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 милиона клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. В една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди. Значи, на обяда се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. Като поемаш въздух, трапезата се слага, а като издишаш, обядът се свършва. В три секунди яденето се слага и вдига, чиниите се измиват. В това време всяка клетка е извършила своята работа, извършила всички химически процеси и пак се готви за ново ядене. В един час се слагат 1200 обяда. Ако се пресметне в 24 часа колко прави, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането. И вие седите недоволни, и си казвате: „Аз страдам!“. Казвам: Приятелю, в твоите дробове 600 милиона душички работят денонощно за тебе и ти пет пари не си платил на тях. (25/стр. 138, 139)

…Мислиш ли за работниците в дробовете? Платил ли си им нещо? Ако на всеки работник плащаш по 5 лева, колко трябва да платиш? Най-малко 30 милиарда лева. На 600 милиона работника по 5 лева прави 30 милиарда. Това е само за един ден. Колко ще платите за една година? Какво ще кажете за работниците в стомаха и мозъка? Милиарди са нужни, за да се изплатите на всички работници във вашето тяло. (25/стр. 139)

„По благодат съм спасен.“ По благодат си спасен, разбира се. Колко милиони душички работят за тебе! Около 600 милиона в дробовете ти, около 10 милиона в стомаха. А колко милиона работят още в мозъка, в червата, това не може да се изчисли. Колко чудно е създаден човекът! (25/стр. 139)

Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. Това е мощна, велика сила… Десет милиона клетки– това е цял народ, цяла държава!

(69/стр. 9)

Всеки може да бъде цар – на себе си. Не е ли хубаво това? Да управляваш триста милиарда душички! Знаете ли какво богатство е това? Триста милиарда разумни душички се събрали на едно място и образували човешкото тяло. В каква хармония, в какво единство живеят тези души! (22/стр. 60)

Грамадни сили са складирани в човешкия организъм! От изчисленията, които съм правил, дошъл съм до заключение, че във всяка клетка на човешкия организъм се крие толкова много енергия, че може да премести Земята на разстояние един метър от нейния път. Оттук можете да си представите каква грамадна енергия съдържа целият човешки организъм, съставен от милиарди клетки, съединени в едно цяло! (68/стр. 76)

Работата на Висшите същества върху човешкия организъм

Човек… не знае, че за създаване на неговия организъм са работили Разумни и Възвишени същества, и то в продължение на хиляди и милиони години. Не е лесно да се създаде материята за съграждане на човешкия организъм. (47/стр. 215)

Вие виждате, че имате език, че имате очи, но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло, колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800 милиона отделни нервички, с които тази велика държава съществува… А знаете ли колко време е взело на Природата и колко милиони същества са работили за тези жици? (3/стр. 113)

Знаете ли какви са били ония електротехници на Невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“… Да, страшно, 800 милиона жици, дълги въженца, има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни.

(3/стр. 113, 114)

И когато ние разглеждаме мозъка в по-нисшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка. Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства и тогава те са прекарани на Земята чрез четири вида енергии… (3/стр. 114)

Тия енергии са прокарани на части и тогава оня Велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация– и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички за да се изработят в Ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички, дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И… вие седите, и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал!“. Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато– ефектив, за да мислиш! (3/стр. 114, 115)

Нашето тяло, тъй както е наредено, е… едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един Интелигентен дух е използвал… Знаете ли колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: „Е, майката се мъчила, докато е родила детето“. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знаете ли колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на Ангелите. След това, като е слязъл този човек надолу, знаете ли колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази… форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? (95/лек. 14: стр. 19, 20)

Здравето – от него зависи щастието
на Земята

За да бъде човек щастлив на Земята, той трябва да бъде здрав. Без здраве не може да бъде щастлив. Ядеш, ти си щастлив… Ако си здрав– спиш, щастлив си. Ако си болен, ще се обръщаш на една, на друга страна, не може да имаш щастие. Щастието на Земята зависи от здравето. Някой казва: „Защо ми е голо здраве?“. Че то е щастието! Ако не го оценяваш, ти си търсиш белята тогава. (64/стр. 229)

Щастието не седи в това да има човек къщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т.н. Щастието се заключава в това да има човек здрави дробове, здрав стомах, здраво тяло, здрави ръце и крака. (68/стр. 118)

Ще каже някой, че като няма пари, не може да бъде оптимист. Той е на крив път. Важно е човек да бъде здрав. Щом е здрав, той ще работи и ще придобие това, което му е нужно. (2/стр. 350)

…Здравият човек е всякога богат. (3/стр. 60, 61)

Здравето на човека е мярка за силата на живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си. (83/стр. 113)

Кое е ценното за човека? Здравето. Следователно ще поддържаш здравето си и ще го пазиш. (86/стр. 15)

Здравият може да бъде и богат по ум, по сърце, по прояви. Не е външното богатство, което прави човека щастлив. (2/стр. 350)

Благодарете за здравето, което е във вас.

(64/стр. 55)

Докато човек се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щом престане да се радва и да го цени, здравето го напуща. (83/стр. 91)

Има случаи, когато човек каже някоя дума не намясто…, за което носи последствията с години. За пример някой казва: „Защо ми е голо здраве?“. Понеже не е доволен от положението си, той мисли, че и здраве не му е нужно. Друг казва: „Защо ми са дадени очите, да гледам само сиромашията си ли?“. Той иска да бъде богат и забравя, че здравите очи са неизмеримо богатство. Ще дойде ден, когато ще изгуби очите си, и тогава ще разбере какво богатство са били те. (8/стр. 40, 41)

Един българин във Варненско, Стоян му било името, бил много беден, но бил здрав. Обаче той не бил доволен с туй „голо здраве“ и казал: „Защо ми трябва туй здраве, аз съм най-беден, къща нямам, пари нямам, дал ми Господ здраве, не Му искам голото здраве“. И действително спечелва той пари, направил си къщи, имал вече изобилно да яде и пие, но разболял се и три години лежал на легло, и казвал: „Господи, вземи ми всичките къщи и пари, не искам нищо друго, дай ми голото здраве, няма по-хубаво нещо от здравето“. И Стоян е трябвало три години да седи, за да разбере смисъла на здравето. Сега съвременните хора ще кажете: „Що ни трябва голото здраве?“. Господ ще ти даде къщи, ще ти вземе здравето, ще каже: „Туй, което искаш, дадох ти“. (3/стр. 60)

Казвам: Като знаем цената на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот, пълен със светли мисли и чувства. Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бъдем радостни и доволни. (61/стр. 312)

Силата, здравето са богатства. Ако ти не си силен и ако не си здрав, ти не можеш да бъдеш богат. И да имаш богатство, то ще бъде безпредметно за тебе. Богатството има смисъл само за здравия човек. (35/стр. 243)

Кое е за предпочитане – да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата прост човек разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби. (87/стр. 303, 304)

Ако сте изгубили богатството си, не съжалявайте. За вас е важно да бъдете здрави. Какво се ползвате, ако имате богатство, но сте болен? В болницата ще ви обикалят милосърдни братя и сестри, ще ви местят от едно легло на друго, но това нищо не [ви] ползва. За предпочитане е човек да ходи пеш по планините, но да бъде здрав, отколкото да е болен и да се ползва от уважението на лекарите и милосърдните сестри. За предпочитане е човек да бъде сиромах, но здрав и доволен от живота, отколкото богат и болен. Животът на здравия човек е живот на вътрешно доволство, на придобиване на Знания и Добродетели. (89/стр. 112, 113)

Всичко, което Бог е създал

Бог е Създател на всичко! Ние да бъдем ценители на това, което Той е създал. (66/стр. 316)

Всичко в света е създадено заради нас. Цялата Вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. (5/стр. 53)

Да обичаш някого, това значи да направиш нещо реално за него. Бог възлюби човека и създаде заради него света. Той предвиди и създаде всичко, от което хората се нуждаят. Това е Любов. Любовта носи за човека хляб, вода, въздух и светлина. От тия блага произлизат всички останали. (86/стр. 161)

Днес всички хора седят и се питат какво им е дал Господ. Чудни са те. Слънцето, Луната, звездите, цялата Земя– всичко е създадено за тях. (72/стр. 46)

Всеки ден Слънцето излиза. И с мил поглед Господ ви поглежда. Казвате: „Къде е Господ?“. Господ чрез Слънцето ще те погледне. Той казва: „Всичко туй създадох за вас“. (19/стр. 75)

Вие слушате Гласа на Господа, Който казва: „Създадох света за вас да се учите. Създадох очите да гледате, ушите– да слушате. Създадох носа да миришете, създадох устата да вкусвате всичките блага. Създадох ръцете ви да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в пътя на доброто. Създадох тялото ви да сте в съобщение с целия свят и да се ползвате от всички блага“. Туй е, което Господ говори сега. (19/стр. 341)

Всесилен е Бог… Той има желание да ни учи да разберем защо живеем и защо е създаден светът. Всичко, което Бог е създал, е ценно. (86/стр. 67)

Казвате: „Дали Господ ме обича?“. Казвам: Обича те Господ. Светът заради теб е създаден. Водата заради тебе е създадена, въздухът заради теб е създаден. Как да не те обича? Ти обичаш ли Господа?

(5/стр. 168)

Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е създал, Който се грижи за вас и всеки ден ви изпраща Своите блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за вас. Ползвайте се разумно от светлината, от въздуха, от изворите, от плодовете, от цветята и тревите. (8/стр. 364, 365)

Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: „Господи, благодаря Ти за всичко, което си създал!“. Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на буболечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа. (26/стр. 24)

Питам: Какво правят съвременните хора? Като се намерят пред някой чист планински извор, изведнъж натопяват вътре калните си обуща да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: „Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си като водата на този извор“. Изворът е жив. От хиляди години при него седи някой Възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете! (26/стр. 24)