Ние, съвременните хора, да оценим онова, което Бог е създал; и което ни дал, ние да го оценяваме.

(19/стр. 302)

Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа. (7/стр. 84)

Кои неща считаме ценни? Всяко нещо, което Бог е създал, представя известна ценност. Ценностите, които виждаме в Разумната Природа, са представяли и представят велики блага за нас както в миналото, така и днес. Такова нещо ще представят те и в далечното бъдеще. Ако можете да се ползвате правилно от тия блага, те ще носят щастие за вас. (29/стр. 33)

Всичко, което Бог е създал – растения, животни, минерали– са велики неща, но хората ги подценяват. Някой минава покрай дървета, растения и животни и казва: „Дърво е това“ или „Животно е това“– и не се занимава с тях. Ангелите се занимават с растенията, а човек не им обръща внимание. Архангелите се занимават с животните, а човек само ги използва и казва, че са същества от ниска култура. Ценете живота във всички същества, колкото слабо да е проявен… Пазете живота на всички същества, както пазите своя живот. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човек. (9/стр. 245)

Всичко онова, което Бог е създал, е свещено в света. На един скъпоценен камък гледам като на дело Божие, като Божествена енергия, разумно турена; оценявам Божественото, което е в камъка.

(19/стр. 71)

Ще дойдем до положението да имаме едно уважение за онова, което Господ е създал. Да имаме един Свещен трепет. Като станеш сутрин, да погледнеш външния свят и да ти трепне сърцето.

(5/стр. 416, 417)

Казано е в Писанието: „Когато Духът Свети дойде, ще те научи да уважаваш, почиташ и цениш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух това, което Бог е направил“.

(47/стр. 42, 43)

Земята и цялата природа

Цялата Земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на Земята. (64/стр. 271)

Всички говорят, че Земята не е добре създадена. По-хубава Земя от нашата не съществува! (64/стр. 169)

Тази Земя е едно Велико училище и трябва да изучаваме всички блага, които Бог е внесъл, и върху тази Земя да потърсим Неговото Царство.

(94/стр. 103)

Казват, че Земята е място на мъки и страдания. Това е субективно схващане. Бог работи върху Земята. Тя съдържа неизчерпаеми богатства в себе си… (54/стр. 19)

Нашата Земя едно време била много малка… Дощяло се да стане видна, оплакала се на Господа. Господ дошъл, започнал да я облича, дал големи подаръци на Земята и сега е доста богата. Всички ние я наричаме майка. Някои я целуват. (5/стр. 236)

…Бог… Преди да говори на хората, Той е говорил на Земята– тяхната майка. Красива и добра е вашата майка, но като не я познавате, намирате, че е черна и груба. Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своите деца. Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества… (43/стр. 14)

Ако имаш Любов към Земята, ако я разбираш, както Бог я разбира, ти ще почувстваш онази Разумност. Като се интересуваш, ти ще почувстваш, че в нея има Съзнание, веднага чувстваш радостта … (5/стр. 237)

Тази Земя ни носи от Любов. Тя ни носи и ние с хиляди години пътуваме като пътници, и разглеждаме красотата на Божия свят. Трябва да се радваме. Даром ни развеждат в света и от гара на гара се спираме в света. Какво искаме повече? (5/стр. 102)

Слънцето като изгрява, Господ чрез Слънцето ни изпраща Своите благословения. Цялата природа, която расте, чрез нея идат Божиите блага. При всичките тия блага пак мислим, че парици нямаме. Ако парици имаш, а жито нямаш, череши нямаш, хлебец нямаш? Какво ще правиш? Ако един хляб имаш, без пари може. Ако има пари, пък хляб няма, парите нищо не струват. (5/стр. 385)

Ако на Земята нямаше никакви дървета, ако на Земята нямаше вода, реки, океани, тогава какъв щеше да бъде нашият живот? Една пустиня. Благодарение на дърветата, благодарение на цветята, на тревичките, на всичките неща, …с които Бог ни е заобиколил– във всичко това Бог се изявява. Той иска да ни помогне. Ние Го обичаме във всичко, понеже Той действа да ни повдигне… (5/стр. 271)

Слънцето и звездите

Ние имаме възможност всеки ден да виждаме Слънцето– едно от Великите Божии творения. Слънцето е създадено за нас. Ако Слънцето не съществуваше, ние не бихме могли да се проявим. Велик и Мъдър е Господ! Велики са Неговите творения! (29/стр. 280)

Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат– всичко това е създадено за човека да се учи, да расте и да се развива. Възможно ли е това? Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него?

(2/стр. 207)

Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичкото благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: „Добър ден, ставайте!“. (19/стр. 31, 32)

Някоя сутрин, като погледна към Слънцето, което изгрява, аз изпитвам голяма радост. Знаете ли какво богатство се крие в това Слънце? Може би първите лъчи на това Слънце да ви подтикнат към един възвишен живот и като се върнете [у] дома си, може би вашият живот ще се подобри.

(1/лек. 15: стр. 26)

Какво струва красивата мома пред Слънцето? Ти си се увлякъл в тая мома, тичаш подир нея, пишеш писма, че не можеш без нея, но тя не ти обръща внимание… Без момата ти можеш да живееш, но без Слънцето не можеш. Единствената красива мома, без която никой не може да живее, е Слънцето. Като видиш Слънцето, ти му пишеш вече любовно писмо. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е Свещеният пламък, Диханието на Бога– въздухът. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е водата. Видиш ли една от тия моми, напиши едно любовно писмо и благодари , че тя ти дава условия да живееш. (72/стр. 50)

Аз, като изгрее Слънцето, не си обръщам гърба на Слънцето, но погледна го, приказвам малко… Една свещ, която грее и свети, тя не е слуга [на] света. Но тази свещ е разумна. Зад свещта седи нещо разумно, ти не разбираш това. Ти, като запалиш свещта, ще се обърнеш към нея и ще изпееш една песен. Ще кажеш на свещта: „Много ти благодаря за светлината, която ми изпращаш; да бъде благословен Онзи, Който те е изпратил да ми слугуваш тази вечер. Предай моята благодарност на Онзи, Който те е изпратил“. (19/стр. 118)

Сутрин и през деня ще се ползваш от Слънцето и ще му се радваш, а вечер ще се радваш на Луната и на звездите. Гледай към небето и благодари за благото, което ти се дава. (2/стр. 328)

Светлината, въздухът, водата и храната

Богати условия са дадени на човека: светлина, въздух, вода и храна. (2/стр. 382)

Въпреки това дали човек изпълнява Волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората… (28/стр. 6)

Ние сме за Божествените целувки, каквито са целувките на светлината, на въздуха, на водата. Чрез тях Бог всеки момент ви целува. Кой не е доволен от тези целувки? (65/стр. 295)

…Светлината те целува, водата те целува, хлябът те целува. Благодари на Бога за всичко. (66/стр. 250)

Ако съвременните хора не са щастливи, причината е в тях. Тъй както хората търсят лично щастие, никъде не могат да го намерят. Личното щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае как да ги употребява. (34/стр. 134)

…Като го питат защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо! Човек живее в един свят с такива неоценими богатства– въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно, и след всичко това казва, че е сиромах. (50/стр. 328)

Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. …Защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. (71/стр. 22)

Представи си, че в тебе живее желанието да забогатееш. Ти си човек с ограничени средства и си купуваш един лотариен билет с мисълта да спечелиш поне един милион лева… Твоят билет отдавна е спечелил. Ти живееш на Земята, всичко имаш даром: хляб, вода, въздух и светлина. След това голямо богатство, за което нищо не плащаш, купил си един малък лотариен билет, искаш да спечелиш само един милион лева. Какво представя тоя милион в сравнение с голямото богатство, което ти е дадено? (62/стр. 245, 246)

Ще кажете, че… човек трябва да живее. Съгласен съм, че човек трябва да живее. „Ама той трябва да има къща.“ Вижте, с това не съм съгласен. Животът не се заключава в къщите. „Ама човек трябва да се облича, да има нови, здрави обуща.“ Животът не се заключава в дрехите и в обущата. Човек трябва да знае кое е съществено в живота и към него да се стреми. Съществено в живота е светлината, чрез която иде знанието; съществено нещо е въздухът, чрез който иде силата на човека; съществено е водата, чрез която иде животът; съществено нещо е хлябът, чрез който иде доброто за човека. (37/стр. 204)

Някои хора обръщат много голямо внимание само на храната. Не обръщат внимание на въздуха. Не обръщат внимание на светлината. Но храната, светлината, въздухът– всички трябва да се турят в действие. (7/стр. 45)

За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без Слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор без никакъв слънчев лъч и прекарайте там десетина дена да видите какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля. Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. (8/стр. 246)

Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота, приятното… Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта. (7/стр. 239)

Светлината не целува ли всички ни? Всеки един лъч, който иде от горе, той е жив, той ви целува по лицето, по мозъка, прегръща ви. И вие благодарете се, че е тъй: ако той не ви прегръщаше, вашата работа отдавна щеше да се свърши. (3/стр. 141)

Всяка година един голям кредит иде от Слънцето, оттам иде голямо наследство. Всеки един от вас има един бюджет. Светлината, която се праща, 500 милиона струва; всеки човек има светлина за 500 милиона. Толкоз струва тази светлина, за да се пренесе на Земята– 92 милиона мили, повече от 140 милиона километра… Само светлината струва 500 милиона. Колко струва онзи въздух, който дишаме? Най-после колко струва храната, която получаваме? (19/стр. 281, 282)

Въздуха купуваме ли го? И в Америка, и в Европа, където и да си, въздухът е на разположение на човека. Където и да идеш, ти имаш на разположение въздуха. Където и да идеш, ти имаш на разположение светлината, ти имаш на разположение мисълта, знанието. (19/стр. 269)

Казвам за въздуха, за вятъра – какво благо е въздухът, който дава свобода… Какви блага принася водата, светлината, храната. При всички тия блага по някой път се занимаваме с посторонни въпроси, които нищо не ни допринасят сега. Аз говоря на онези, които искат. Съзнавайте в себе си онези блага, които всеки ден ви се дават. (19/стр. 286)

Всеки ден вие вземате въздух и го изпущате. Право ли е това? Вие смятате, че имате право да дишате въздуха. Имате право да дишате въздуха, ако обичате Бога. Иначе нямате право. Вие имате право да пиете вода, ако обичате Бога. Иначе нямате право. Вие имате право [на] много неща, ако обичате Бога. (20/стр. 75)

Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе… А пък ти дишаш и търсиш къде е Господ. В звездите ли е, или другаде? А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен, и казваш на Бога: „Така живее ли се?“. Господ ти казва: „Какъв е животът ти?“. (20/стр. 185)

Дишаш, значи: въздуха, който приемаш, да го обичаш; да знаеш, че има нещо във въздуха, което е влязло в тебе. Хиляди години са го знаели Посветените, те го наричат „прана“. То е онази животворна енергия, която чрез Любов може да се възприеме.

(5/стр. 155)

Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. (73/стр. 133, 134)

Ще мислите само за богатството, което приемате от въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии. Въздухът е най-големият склад, в който животът е складирал енергиите си. (66/стр. 293)

Всеки един атом носи Божието благословение в себе си. Йонът и електронът са носители на вечните блага. Ако един атом влиза в тебе, той влиза чрез Любовта на онзи, когото Господ е изпратил. Ако въздухът ни търси, търси ни от Любов. Казва: „Изпрати ни Господ“ и цял ден хлопа. Казва: „Добър ден, отвори, имам да донеса нещо“. Ти кажи: „Дал ти Бог добро“. Ти вдъхнеш бързо. Не става така. Ще го приемеш, ще седиш поне три минути да се разговаряш с него. (19/стр. 118, 119)

Бог ни е дал един организъм, устойчив, осигурил ни е с един отличен ум, осигурил ни е с едно отлично сърце и отлична воля, дал на разположение въздух, който дишаме, по земята може да ходим; оставил е само за едно нещо да се грижим– хляба да си доставяме. (19/стр. 213)

Засега за 120 години вие имате два елемента, чрез които сме осигурени: с въздух сме осигурени, с вода сме осигурени, само с хляб не сме осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляб. Един ден и хлябът ви ще се дава тъй, както въздухът и водата.

(1/лек. 18: стр. 28)

Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. С благоговение трябва да се приближавате към нея. (54/стр. 301)

Нощес дъждът си валя… Като вали дъждът, хората се скрият в мушами, под чадъри и прочее и казват: „Друг път не отивам вече на такава разходка“. Дъждът е емблема на Божествения живот. Една капка от него, от дъжда, от 9 март до 9 септември е равна на една английска лира– равно на 20 лева, златни. Всяка капка носи магнетизъм в голямо количество. В май, юни, юли простудяване не става. През тия месеци, като вали дъжд, облечете си стари дрехи, излезте вън, на дъжда, да ви окъпе. Нощес вие събрахте магнетизъм за цяла година. (33/стр. 113)

Казвате: „Какво ще придобия от въздуха?“. Че най-ценните неща се придобиват от въздуха. „Какво ще придобия от водата?“ Ценни неща ще придобиете от водата. „Какво ще придобия от хляба?“ Ценни неща ще придобиете от хляба. Ако ти не знаеш как да ядеш, ако не знаеш как да дишаш, ако не знаеш как да възприемаш светлината, ти нищо не може да направиш. Най-ценните неща се придобиват от водата, от светлината, от въздуха. Материалите, с които трябва да работиш, ще ги вземеш от светлината, от въздуха, от храната. (19/стр. 114)

…Яж хляба с Любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с Любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с Любов и мисли, че Бог е в него. Приемай светлината с Любов и знай, че Бог е в нея. (72/стр. 141)

От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!“. Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. (82/стр. 218)

Ако сте се хранили правилно, ще имате добри резултати както върху здравето, така и върху мислите и чувствата. Ето защо пазете следното правило при храненето: преди да започнете да ядете, съсредоточете мисълта си към храната, която Природата ви дава, като велико благо за живота. (6/стр. 276)

Жертвата на много същества на Земята

…Онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат… по-правилни разбирания какво нещо са парите. Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот. Ами че всички тези здания днес, построени, всички тези греди, турени, всички тези железа живи хора са ги изваждали от земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си заради вас? И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени. Това е един храм на жертвоприношение. Хиляди същества са станали жертва! (27/стр. 192, 193)

…Животните, с които си служите, са изпратени на Земята от своите бащи, Благородни и Разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях… Когато от Невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертването на тия животни. Ако всички хора на Земята– царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги– за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си.

(63/стр. 281)

Не зная дали си бих дал кожата за обуща. На онзи вол, без да иска, вземат я. То е една голяма жертва. Другояче трябва да гледаме на тия животни, които стават жертва. Мислите, то е произволно. То е колективно самоотричане. Тия животни се жертват да може ние да се подигнем… (64/стр. 18)

Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно пострадало да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Туй същество ще почувства твоята благодарност. (64/стр. 54)

…Позволено ли е на нас, разумните същества, при тази Любов, която се жертва заради нас, да грешим? Не, не е позволено. Аз няма да греша. Защо? Понеже там някъде като блеят онези овце, агънца, като квичат онези прасенца, то е, защото ги колят. И аз трябва да се спра с един свещен трепет, и да си кажа: „Заради мене ги колят. Те се жертват заради мене– аз трябва ли да греша, моето сърце трябва ли да е жестоко? Тези животни умират заради мене. Аз трябва да живея, но не трябва да греша!“.

(95/лек. 3: стр. 26, 27)

Туй прасе, което квичи, заради тебе умира. Ще се спреш, ще се обърнеш към Бога и ще се помолиш с най-усърдната молитва. Когато онова агне блее, ще се молиш с най-усърдната молитва, в която ще вземат участие умът, сърцето и душата ти. Само така то ще бъде изплатено! Ще кажеш: „Господи, то заради мене се жертва!“. (95/лек. 3: стр. 27)

Един ден… ние ще започнем да чувстваме блеенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепет у нас и като се върнем, ще има мир, радост, молитви и славословия, че Бог е толкова велик към нас да излива и Живота, и Светостта Си, и Милостта Си, и всичко, което има в Себе Си. (95/лек. 3: стр. 28)

Когато един човек работи в науката и жертва своя живот, ти трябва да кажеш: „Този човек жертва живота си заради мене да добия знания“. Туй е един свещен трепет на душата. Всеки един човек, който жертва живота си, за да даде подтик на човечеството, където и да е той– било в религията, било в науката, било в семейството си като майка или баща, като син или дъщеря– това са онези братя, …които са подигнали човечеството. (95/лек. 3: стр. 27)

Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: „Кой е праведен?“. Праведни хора са само тези, които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашният живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своя живот на другите. (95/лек. 24: стр. 21)

Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на Земята, да съзнае жертвите, които се правят за него, и да благодари за тях. (63/стр. 282)

Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!“. (87/стр. 35)

…Хиляди и хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други тем подобни– всичко в света дава своя живот. (3/стр. 45)

Онова жито се жертва за доброто на човечеството и самото жито се повдига. (64/стр. 18)

Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи и хората трябва да изкупват тези жертви. (9/стр. 7)

Ябълките са разумни. Бог прати разумните същества, които стават жертва заради нас. (64/стр. 188)

Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли отде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от Слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес от Любов към човека се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има от това да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?

(47/стр. 184, 185)

Като ям ябълка, аз се спирам и казвам: Колко ме обича тази ябълка! Тя пожертва днес живота си за мене. Аз не съм отговорил на нейната Любов. Често ти изяждаш една-две ябълки и после казваш: „Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам?“. Че какво си видял ти? Изпитал ли си положението на ябълката да се забият зъбите в тялото ти? А ябълката казва: „Колко те обичам!“. И колкото по-навътре влизат зъбите ти, тя казва: „Аз те обичам“. Като я изядеш, ти ставаш радостен, обновяваш се. Това се дължи на нейната Любов. (25/стр. 191)

Любовта в хляба, [Любовта] в ябълката ти говорят: „Ние не сме чели още Евангелието, но Онзи, за Когото се говори там, живее в нас и ние се жертваме за вас– изпълняваме Неговите закони. Той ни повелява да се жертваме за близките си“. Такава е жертвата за великия закон на Любовта. (25/стр. 191)

Помощта на Възвишените същества

Трябва да оценявате Любовта на всички същества, които идат от далечни светове, за да ви помогнат. (86/стр. 278, 279)

Като ученици на Окултна Школа, ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да помагат на човечеството, са наречени Невидими помагачи. …Невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи… (60/стр. 121)

Да ви приведа следния пример: минава едно малко момиченце, дъщеря на един княз, 10-годишно. Вижда едно момче на 15 години, казва на майка си: „Туй момче ми се вижда даровито, бедно е, я да го издържаме, то е даровито по музика“. Майката започва да го издържа– тя го издържа и той става доктор по музиката, прочут музикант. Но то [момиченцето] никога не казало на този доктор музикант, че го обича. Този музикант дължи своите условия на туй, малкото момиче. Погледът, който хвърлило то към него, казва: „Да го издържаме“… Всеки един от вас има Ангел хранител, който казва на Господа: „Да го издържаме, Господи, този е даровит“. Погледне те така– вие се считате радостни, весели. (64/стр. 175, 176)

…Когато чуем гласа на един Ангел, в ума на когото са складирани знанията на всичките векове, а на гърба му са турени всичките богатства на света, това не е ли… голямо благословение за нас? Този Ангел ще каже на Господа: „Господи, там долу, на Земята, има една душа, която Те обича от хиляди векове; искам да сляза малко при нея“. Господ ще му разреши да слезе. И когато този Ангел те посети, ти ще се зарадваш, ще се възродиш. Питам: Такова едно посещение не струва ли повече от всички блага на Земята? Аз ви говоря за такава опитност, каквато всички може да имате. (1/лек. 31: стр. 34)

Няма по-голямо благо за човека от това да го посети един Ангел или Светия. И грешник да е, той ще живее със спомена за това посещение.

(65/стр. 328, 329)

Чрез Светлината се проявяват всички Светли Разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез Топлината пък се проявяват всички Възвишени Любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. (2/стр. 97, 98)

Ние имаме Един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват зарад нас. Това са нашите Бели Братя… Те са ония Братя, от сърцата на които блика Любов, Радост и Живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете. (95/лек. 23: стр. 29)

Слизането на Христа

…Ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас; то е благодарение на нашите по-големи Братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е в това отношение Христос? (27/стр. 32)

Христос казва: „Аз съм Живият Хляб, слязъл от Небето“. Тази идея е напълно разбрана за човека, защото той сам си прави хляб и знае каква е цената му. Той знае, че без хляб няма живот. (29/стр. 57)

…Ще ви стане ясен този стих: „Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Възлюби Бог света: в Него се събуди тая Божествена Любов и като се събуди, Той даде всичко, каквото е имал, а това е единственият Син, Когото пожертва за всички тия души, които са били доле, за да могат да добият този живот, който е в Него. (3/стр. 67)

Ами че ако Исус е дошъл на Земята и ако Бог ни свързва с Него, значи Бог съизволява към нас. Това е една привилегия за нас. Бог ни се изявява чрез цялата Вселена, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез Слънцето, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез плодовете, но ние не Го разбираме. Най-после Той изпраща един прост посланик на Земята и Му казва: „Иди, кажи на тези деца защо Слънцето грее, защо Земята се върти, защо плодовете зреят, защо реките текат. Иди, покажи на тези души, че Моята Любов… не се изменя, че Аз преди и след вековете си оставам един и същ…“.

(95/лек. 30: стр. 26, 27)

Когато дойде на Земята, Христос каза: „Както Ме е Отец научил, така говоря“. Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонят, ругаят, но Той знаеше защо е дошъл на Земята. Той се пожертва за човечеството, но пак не Го оцениха. (9/стр. 31)

Казва Христос: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих“. Значи, в тази Любов Христос трябваше да напусне онова богатство, блаженство, да дойде на Земята, да покаже Своята Любов, която имаше към ония, които Бог е създал. Той дойде да помага на онези, които Бог обича. (20/стр. 269)

…За Любовта апостол Павел не е авторитет. Единственият авторитет досега, то е Христос. Понеже пострада, без да разправя на хората. Казва: „Имам [горчива] чаша да пия, ще пия. Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих. Любовта, която имам към вас, Аз ще я изявя, както Аз разбирам“… Единственият авторитет на Любовта е Христос с всичкото онова, което направи. (19/стр. 309)

И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. (3/стр. 213)

Знаете ли какво геройство е както Христа… Човек, който взима греховете на всичките хора; греховете– това са тежести. Вие не може да си представите колко тежат греховете на цялото човечество да ги пренесете от едно място на друго и да ликвидирате. Вие даже нямате понятие какво нещо е да носиш престъпленията на хората. Един праведен човек да носи престъпленията на хората.

(20/стр. 226, 227)

Представете си, че сте имали един приятел, който ви е обичал и който е бил готов на всякакви жертви за вас, но вие не сте преценили неговата Любов. Така се случва, че този човек умира, и вие оставате натъжен, скръбен, че нищо не сте направили за него. Как ще изправите тази погрешка? Такава е грешката на цялото човечество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народ, да даде Светлина на цялото човечество. (42/стр. 139)

Едно време евреите продадоха Христа за 30 сребърника… Желая обаче бъдещото човечество така да оцени Христа, че за нищо вече да не Го продава.

(24/стр. 414)

Ако днес Съглашението каже на българите: „Прощава ви се дългът“, какво ще бъде? Барабаните ще бият из града, обявления ще има залепени по всички градове, по всички общини, че Съглашението е простило на България два и половина милиарда лева дълг. А туй, което носи Христос, е много повече от тези два и половина милиарда лева! (3/стр. 316)

…Дойде Иисус и каза: „Това, което вие търсите– богатство, сила, знания, доброта– Аз мога да ви го дам“… Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забеляза: „Вие Го изгубвате“. Иисус и днес седи пред вас и аз ви казвам: Ето Човека, Когото вие търсите; Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже Пътя да се проясни вашият ум. (16/стр. 12)

Сега аз ви оставям Този Човек: ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете: „Не Го искаме“– този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде Благословението. (16/стр. 14)

Срещата с добрия, с разумния,
с великия човек

Истинска придобивка е, когато срещнеш един човек на Любовта, на Мъдростта и на Истината… Това е ангел, изпратен на Земята да помага на хората. Добрият човек е ангел, служител на Бога.

(72/стр. 299)

Рядко може да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко може да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко може да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития. Да благодарим, че сме срещнали такива хора! (72/стр. 298)

…Който говори Истината, той трябва да бъде приет от всички. В дадения случай този човек може да ви даде добър съвет. Всеки добър съвет е скъпоценност за човека. Който е готов да приеме Истината от всеки човек, той има в себе си душа и дух.

(42/стр. 21)

…Една Истина съществува в света, на която всякога можете да разчитате. Който е дошъл до тази Истина, той навсякъде носи радост и веселие… Този човек е повече от скъпоценен камък. Веднъж намерили този скъпоценен камък, вие за нищо не го давате някому. Такова нещо представя добрият човек. (17/стр. 166, 167)

Добрият човек е като един скъпоценен камък– той отразява светлината; той е като един цвят– без да иска, ухание излиза от него. (7/стр. 218)

Срещнете ли човек, роден от Бога, отправете всичката си Любов към него. Да срещнете такъв човек, това значи да сте придобили нещо ценно в живота си. Стремете се всеки ден да срещате по един такъв човек. В сегашния си живот обаче човек едва ли има възможност да срещне поне един човек, роден от Бога. (39/стр. 34)

Не мислете, че е лесно да срещнете човек, роден от Бога. Това е Божествено благо, а Божествените блага се дават само на онзи, който може да ги оцени. От момента, в който срещнете този човек, положението ви се изменя коренно– с вас става цял преврат. (39/стр. 35)

Как ще оцените усилията, които някой е направил, за да ви обърне към Бога? Знаете ли колко енергия е изразходвал той? Знаете ли отде е дошъл тоя дух, за да ви помогне? Той е напуснал своето блаженство само да ви повдигне. (86/стр. 278)

Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за подигане на човечеството. (34/стр. 395)

…Писанието казва: „Ето, аз хлопам!“. Ако дойде в дома ви един велик виртуоз, това няма ли да бъде велико благословение за вас? Вие ще чуете такава музика, каквато по никой друг начин не можете да чуете. Ако дойде в дома ви един велик художник или един велик поет, който знае Истината, или един велик философ, или един велик адепт, или един велик Учител, това са епохални неща за вас– това са красивите неща в живота ви.

(1/лек. 31: стр. 33, 34)

Доброто в живота, Доброто в човека

Цената и смисълът на живота се заключава в Доброто, което показва Правия път на човека. Доброто създава истинската култура на живота. (77/стр. 105)

…Доброто е дар на Бога. …Доброто е дарба, благословение е то. (7/стр. 289)

Доброто е сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. (87/стр. 108)

За какво можеш да бъдеш отговорен? Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал– за Доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! (48/стр. 8)

Бог е вложил Доброто в човека да работи с него. Доброто, Любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. (57/стр. 242)

Радвайте се на Доброто в себе си. Служете на Доброто и не се смущавайте от нищо. (86/стр. 232)

Всеки може да ви помогне отвън: да ви донесе един бинлик вода, но след известно време вие ще бъдете пак без вода. По-добре е да имате извор вкъщи, който постоянно да извира, отколкото да ви носят със стомна или шише вода. И това е добре, но вътрешният извор е по-ценен– то е Добрата постъпка. (57/стр. 83, 84)

Вие искате да прогресирате, а питате какво е Добрата постъпка. За това не се пита. Ще търсиш Добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света, това е Добрата постъпка.

(57/стр. 70)

Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Йова… Може да сте изобретили нещо, много неща може да сте направили, но ако нямате Добра постъпка, нищо не сте направили. Това е Магията на живота. (57/стр. 76)

Такова нещо е Добрата постъпка. В този живот тя не може да се оцени. Обаче в бъдещия живот, като израсте и даде плод, всеки ще я оцени. (57/стр. 76)

Тъй щото, когато някой човек ви прави Добро или се отнася добре с вас, не питайте защо става това. Някога в миналото вие сте направили Добро на този човек и след като ви е търсил стотици години, най-после ви намира. Доволен, че ви е намерил, той бърза да ви благодари да не ви изпусне.

(69/стр. 212, 213)

Една Добра постъпка струва повече от твоето знание. Ти си богат човек, разполагаш с пари и знание– това не ме интересува. Аз съм пътник, нямам парче хляб в торбата си. Ако ти се спреш на пътя си и ми дадеш парче хляб и чаша вода, това за мене струва повече от всичкото богатство и знание на света. (62/стр. 251)

За да се познаят хората, трябва да има причина, трябва да има вътрешна връзка. Ти обичаш някой човек, понеже ти е направил някое Добро. Ти си бил в такава нужда, че когато си бил изоставен от всичките хора, той ти е направил Добро безкористно. Туй Добро духът и душата ти не могат да забравят. Където и да срещнеш този човек, казваш, че го обичаш. Доброто, което вие направите, и Доброто, което ви направят, никога не се забравя. Затуй не се отказвайте от Добрата мисъл, от Доброто желание, което в сърцето ви подтиква. (19/стр. 271, 272)

Сега важно за вас, като ученици на Окултна Школа, като братя и сестри, е да се надпреварвате в правене Добро и услуги един към друг. Онези пък, на които правят Добро и услуги, те трябва да ценят това, което се прави за тях. (81/стр. 125)

Всяко Добро, колкото и да е малко, има велика цена. Вие трябва да оценявате Доброто, което ви се прави. (86/стр. 278)

Приятелят

Печалбата в живота се заключава в придобиване на души. Спечелите ли един или двама приятели, вие ставате най-богатият човек в света; нямате ли приятели, вие сте най-бедният човек. (4/стр. 157)

Какво по-голямо богатство може да има от това да спечелите един приятел? Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Ако някой има богатството на целия свят, а няма нито един приятел, той нищо няма. (63/стр. 241)

Представете си двама души, от които единият е богат, но скъперник, а другият– беден, последен сиромах. Защо единият е богат, а другият– сиромах? Богатият е турил парите си настрана, на никого нищо не дава, мисли само за себе си. Сиромахът пък, каквото имал, раздал на бедни и страдащи. В края на краищата богатият има пари, но приятели няма; сиромахът пари няма, но приятели има. Кой от двамата е на прав път? (2/стр. 93)

В света има нещо по-ценно от един милион. Да имаш добрите чувства на един твой приятел, струва повече, отколкото десет пъти да печелиш по един милион от лотария, че да получиш десет милиона и да бъдеш неспокоен. Парите губят своята цена.

(19/стр. 266, 267)

Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата Любов? (27/стр. 33)

Вие някой път не оценявате вашите приятели, но след време ще оцените каква стойност има и най-лошият приятел, който имате. Той ви е донесъл несметни богатства. Сега вие казвате: „Как срещнах този несретник?“. Не, един ден ще познаете закона. Най-лошият ви приятел ви е допринесъл несметно богатство. Такова богатство ви е допринесъл той, че ако продадяхте и цялата Земя, не бихте могли да му се отплатите. (23/лек. 30: стр. 20, 21)

Като срещнете някой ваш брат, най-първо вие имате мнение, че той е добър. Като поседи 3–4 дни, вие почвате да се ровите в него и изваждате всичките му недъзи… Недъзите, които приятелят ви носи, са неща случайни. Приятелството е съчетание на Любов и Мъдрост. Имате един приятел– това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази Любов. (23/лек. 4: стр. 25)

Всеки човек, който работи за вашето добро, той ви е приятел… Когато вие се подигате, когато вие напредвате в науката, той се радва на това. Той ви поощрява. Той ви насърчава и ви помага. Този човек вие не може да не го обичате. (7/стр. 325)

Благодарете на добрите си приятели, видими и невидими, които се притичат на вашия разумен зов… Няма човек на Земята, който да е лишен от добри и разумни приятели. Те му се притичат на помощ и подобряват неговата съдба. (6/стр. 197)

…Няма по-голяма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнял, и му каже: „Приятелю, днес получих голямо наследство. Искам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове“. Каква по-голяма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взима, а другият се радва, че дава. (29/стр. 59)

Човекът, който те обича

Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т.е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно представлява каналът, чрез който се пренасят благата от Невидимия свят за душата, която живее на Земята. (4/стр. 72)

Ти може да се занимаваш с Любовта, но Любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцениш един човек, който те обича, който ти дава всичко, ако не знаеш да възприемаш и да оцениш това, което ти дава? При Любовта, ако ти дават вода, от нея не трябва да падне нито една капка на земята. И от запушалката не трябва да се изпари есенцията. (35/стр. 316)

Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече, отколкото най-богатият цар. Ако имаш един човек, на който във всички случаи на живота си да разчиташ, разбирам обич не външно, той във вас да вижда светъл ангел в Небето, да има за вас от най-хубавите възвишени мисли– туй е повече от всяко богатство, то е животът! Вие въздишате за Небето– това е то, Небето. (21/стр. 139)

Любовта – най-голямото богатство
в света

Казвате: „Човек трябва да има богатство!“. Много добре. Действително търсенето на богатството, в това е смисълът на живота, [но] ние го търсим криво. Любовта– това е Великият живот, това е смисълът на живота, това е богатството на човешката душа. (95/лек. 33: стр. 14)

Началото на всички неща в света е Любовта. Най-хубавото начало е Любовта. Най-хубавото начало на Любовта, това е животът. Любовта и животът, това са най-хубавите начала. (19/стр. 220)

Какво има в света, по-хубаво от Любовта, която е образувала Небето и Земята? Какво струва Земята, ако нямаше Любов? Любовта се проявява в растенията, Любовта се проявява в плодовете, Любовта се проявява в теченията на водата, Любовта се проявява във въздуха, в светлината, в движението, навсякъде във Вселената. Това е действие на Божията Любов, която се проявява. (19/стр. 285)

Днес всички живеем в Божията Любов. Всичко, което виждаме на небето– Слънцето, Месеца, звездите– всичко това е проявената Божия Любов, която казва: „Аз създадох всичко заради вас…“.

(70/лек. 3: стр. 10)

Любовта, това е най-красивото същество в света. По-красиво от нея няма. Любовта, това е най-богатото същество, по-богато от нея няма. Любовта е най-силното същество, по-силно от нея няма. Любовта всичко изпълня. Няма място в живота, което да не е изпълнила тя. Там, дето стъпи кракът на Любовта, Рай става… (5/стр. 100)

…Най-великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. (94/стр. 234)

Няма по-ценно нещо в живота от Любовта.

(75/стр. 67)

Най-богат е този, който носи Любовта в себе си. Това е най-голямото богатство. (95/лек. 33: стр. 25)

Велико нещо е Любовта! Тя прави човека богат, учен, силен и свободен. (63/стр. 261)

Талантливостта, гениалността, силата, здравето на човека се дължат на мощта на Любовта, която посещава човека. Влезе ли Любовта в човека, с нея заедно иде всичко велико и красиво. (63/стр. 262)

Дойде ли Любовта в дома ви, прекъснете всички работи, създайте си празнично настроение. През този ден не мислете за нищо друго освен за Любовта. Къщата ви трябва да бъде изчистена, измита, със светли прозорци. Вие трябва да бъдете облечени в най-хубавите си празнични дрехи и да отидете далеч някъде да я посрещнете. (63/стр. 262)

Та казвам: Сега е време, тази година е година да свържете ума си така, както трябва, с Любовта, да свържете сърцето си с Любовта, да свържете душата си с Любовта и да свържете силата си с Любовта. Това е богатството. (20/стр. 164)

Мене Земята да ми дадат, не искам, за мене много малко е; и Слънцето да ми дадат, и него не искам. И цялата Вселена да ми дадат, не искам. Но ако ми дадат Любовта, искам. Ако дойде да избирам, Земята не искам, Слънцето не искам, на другите ги оставям. Любовта е всичкото в света. Щом имаш Любовта, ти си гражданин на онова, Великото Начало в света, което е без край, има всичките възможности. (5/стр. 81, 82)

Любовта подразбира всичко! Тя има всичко. Щом говорим за Любовта, ние разбираме туй, което съдържа всичко в себе си. Всичко. И човек, който върви по закона на Любовта, той има всичко.

(7/стр. 249)

Човек, който върви по пътя на Любовта– всичките блага идат. Благата на Любовта идат, благата на Мъдростта идат и благата на Истината идат, благата на Свободата идат. Какво повече от това човек трябва да желае? (91/стр. 137)

Велико благо е за душата да мине през огъня на Любовта. Цялата Вселена ще се отвори за вас като жилище, ще почувствате връзката си с Бога като ваш Баща и ще се радвате на онази Вечна Свобода, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее. (9/стр. 73, 74)

Казвам: Любовта е онзи Безбрежен Океан на Божественото за нас, откъдето идат всичките блага… (20/стр. 256)

Любовта след себе си носи Любов, носи Светлина, носи Топлина. Любовта носи всичките блага в света. Тя носи Възкресението на човешката душа, носи подмладяване. Тя всичко урежда. Това е Любовта. (20/стр. 201)

Любовта носи Пълния живот. Тя носи всички благости и дарования на живота. (93/стр. 152)

За мене Любовта е реално нещо. Тя е най-сладкият плод, тя е най-хубавата вода, която вий може да вкусите; тя е най-хубавият хляб, който вий може да ядете. Няма нещо в света, което е толкоз красиво и така приятно, както Любовта. (64/стр. 295)

Аз говоря за онази Божествена Любов, която прониква в човешката душа. Тя носи едни от най-великите блага, които човек досега не е опитал.

(95/лек. 11: стр. 21)

…Любовта… Ние всички чувстваме, че ако тя не присъства, ако тя не е на първо място, работите не вървят. Тя е главата, тя е сърцето. (5/стр. 82)

Да кажем, вие сте в един модерен салон, дето се дава концерт. Отвън имате обстановката– салонът е добре измазан, имате столове, картини, но цигуларя го няма. Той като дойде и засвири, тогава е Раят. Като дойде и засвири в салона, има смисъл. Казвам: Хубавите работи в света придобиват смисъл само когато дойде Любовта. (91/стр. 162, 163)

Велико благо е за човека да бъде Божествената Майка, т.е. Любовта, в него. Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава сам. Тя се отдалечава от него. Докато Божествената Майка е в човека, той има всички благоприятни условия за реализиране на своите желания. Той лесно разрешава задачите си, лесно се справя със своите мъчнотии. (24/стр. 426)

Всеки търси Любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без Любов не може да се живее. Придобиете ли Любовта, животът ви става приказен. Дето е Любовта, там е изобилието. При Любовта човек лесно се справя и със сиромашията, и с глада, и с мъчнотиите. (90/стр. 85)

…Любовта. Тя е разрешението на онези, кардиналните, на важните въпроси в света, на най-мъчните въпроси… Да бъдете и най-богатите, и най-учените, и най-силните, каквото и да бъдете в света, мъчнотиите не се разрешават. Всичките мъчнотии в света се разрешават с Любовта. (5/стр. 97)

…Всичките лоши работи на Земята като дойдат в съприкосновение с Любовта, всички тия работи ще се превърнат на скъпоценни камъни. (5/стр. 276)

Любовта превръща скърбите в радости, несгодите в блага. Стремете се към Любовта, която носи ценностите на живота. (39/стр. 361)

Болният, щом дойде в областта на Любовта, ще оздравее. Глупавият, щом дойде в областта на Любовта, ще поумнее. Лошият, щом дойде в областта на Любовта, добър става. Слабият, като дойде в областта на Любовта, силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. (5/стр. 278)

Любовта е това начало в човека, което внася в него богатство, сила, мощ. От сиромах то прави човека богат, от слаб прави го силен, от немощен прави го мощен. Благодари на това, което носи богатството, а не на самото богатство. (87/стр. 180)

В Любовта човек не може да страда. Само тя като те погледне и ти се усмихне, достатъчно е. Достатъчно е Любовта да ти се усмихне. Тя като те срещне, болест, сиромашия, невежество, всичко това изчезва… Като срещнем Любовта– то е късмет в света! (5/стр. 355)

Казвате: „Какво нещо е Любовта?“. Като дойде Любовта, ще създаде такива очи, хубави, че ще виждаш най-красивите хора. Любовта, като дойде, оформя най-хубавата уста, ще ти даде най-хубавите неща да ги вкусиш. Любовта, като дойде, оформява най-хубавите уши, ще слушаш най-сладките гласове. (5/стр. 357)

Разберете Любовта и всичките блага ще дойдат в света. (5/стр. 95)

Любовта носи всичките вътрешни богатства за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката душа. (5/стр. 133)

Любовта, като дойде, ще донесе много повече, отколкото очаквате. Ще ви донесе най-хубавото.

(5/стр. 135)

Новото Учение изисква нови дрехи, нови костюми… Казвате: „Има ли човек толкова средства?“. Средствата се крият в Любовта. Тя носи големи богатства за човека. (56/стр. 219, 220)

Нашият ум трябва да се напълни само с мислите на Любовта. Те са звонкови монети. Нашето сърце трябва да се напълни с чувствата на Любовта. Те са звонкови монети на Земята. Всеки ден трябва да припечелваме по нещо. (5/стр. 362)

…Любовта ще дойде, тя ще донесе всичко, което искаш. Красота искаш, Любовта ще донесе красота. Живот искаш, Любовта ще донесе живот. Богатство искаш и богатството ще дойде. Когато дойде Любовта, едно общение на душите ще стане. Когато дойде Любовта, друг един свят ще се отвори.

(5/стр. 76, 77)

Помнете: Любовта е велико благо за всички. Първото нещо, което Любовта дала на човека, е музиката. (65/стр. 135)

Всичките радости в света са плод на Любовта. Всичко онова хубаво, възвишено се дължи на Любовта. (5/стр. 212)

…Любовта е еликсир – влиза и носи живот.

(3/стр. 222)

Та казвам: Най-голямото благо е… да имаме Божията Любов в себе си. (1/лек. 25: стр. 26)

…Когато се обърнем към Бога и възприемем Неговата Любов, ние ще придобием най-голямото благословение и за себе си, и за другите.

(1/лек. 31: стр. 34)

…Тоя Прав Път наричам Пътят на Божествената Любов. Този Път е вътре… Когато го намерим, той дава най-големия мир, най-голямата радост, каквато някога човек може да почувства.

(94/стр. 238)

Който е минал през страдания, той ще намери Любовта– най-голямото богатство на света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери голямото богатство в света. В това богатство се крие силата на човека. Като придобие Любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. (44/стр. 100)

Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първо място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка“… „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм.“ Вярата е за хората, а знанието– за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а Любов нямате, нищо не сте. (20/стр. 189)

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, нищо не се ползвам. Ако имам всичкото знание, а Любов нямам, нищо не се ползвам. Ако раздам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ Три неща, на които ние разчитаме: ние искаме красноречиво да говорим, ние искаме всичко да знаем и ние искаме всичко да раздадем, но ако Любов нямаме, нищо не се ползваме. Говорът трябва да бъде подквасен, да произтича от Любовта. Знанието трябва да произтича от Любовта. И раздаването трябва да произтича от Любовта. (5/стр. 384, 385)

…Аз, като говоря за Любовта, разбирам онази Божествена Сила, която ни подтиква към Великото. (5/стр. 53)

И тъй, когато Любовта дойде в света, тя ще донесе всички свои благословения. Тогава Слънцето ще грее другояче и вие ще чувствате връзката си с Бога. Тогава Ангелите, Светиите и Добрите хора ще посещават домовете ви, ще се разговарят с вас и ще ви поучават. Тогава хората от целия свят ще ви посещават, за да видят Любовта. (63/стр. 261)

Свещено нещо е Любовта. Тя посещава само ония хора, които са готови да я разберат, приемат и приложат. (78/стр. 24)

Свещено нещо е Любовта. Дойде ли при вас, ще се отнесете към нея с всичкото си почитание и благоговение. Бог е Любов. Следователно, каквото мислите за Бога, такова ще мислите и за Любовта.

(6/стр. 224)

Любовта е най-високото състояние, което може да се намери в човека. Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които Земята разполага. Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на Земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. (95/лек. 22: стр. 26)

…Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. (3/стр. 141)

Ти, като приемеш Любовта, …ще въздъхнеш и сълзи ще излязат от тебе; ще бъдеш благодарен, че си я видял. (7/стр. 103)

…Няма живо същество в света, което да не благоговее пред Любовта. (2/стр. 391)

Някой може да каже: „Да се повеселим малко“. Веселие има в яденето, а в Любовта веселие няма. Преди да е дошла тя, ти ще ядеш, ще пееш и ще се молиш, но когато тя дойде, има нещо по-велико, което не може да се разправи на човешки език. Разбирате ли? Но туй, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита. (3/стр. 63)

Божествената Любов,
Мъдрост и Истина

Най-великото нещо в света е Любовта. Най-силното нещо в света е Мъдростта. Най-красивото нещо в света е Истината. (69/стр. 32)

Велик човек е онзи, който има Любов. Силен човек е онзи, който има Мъдрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи Истината в себе си.

(69/стр. 32)

Три ценни неща има в живота, които човек трябва правилно да възприеме. Те представят основа, върху която човек може да гради. Първото ценно нещо е Любовта, която носи благата на живота… Второто ценно нещо в живота е Мъдростта, която носи Светлина и Знание. Силата на човешкия дух се крие в Светлината и Знанието, които той възприема. Третото ценно нещо в живота на човека е Истината, която носи Свобода. Който не е свободен, той не е придобил ценностите на Свободата. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“… Само свободният може да прилага Любовта. Само свободният може да прилага Знанието и Светлината. Само свободният може да живее. (39/стр. 356, 357)

От Любовта иде животът. Какво по-хубаво нещо от живота? От Мъдростта иде Знанието. Какво по-хубаво от Знанието? От Истината иде Свободата. Какво по-хубаво нещо от Свободата? (91/стр. 137)

Радвайте се за Любовта, която носи живот за вас. Радвайте се за Мъдростта, която носи Светлина, Знание за вас. Радвайте се за Истината, която носи Свобода за вас. (71/стр. 154)

Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези Добродетели. (78/стр. 71)

…Който има Любов в себе си, той ще бъде богат; който има Мъдрост в себе си, той ще бъде силен; който има Истината в себе си, той ще бъде свободен, той ще бъде господар и слуга на себе си, а не на другите хора. (60/стр. 283)

Богатството, мисълта, доброто са във връзка с добрия живот. Тези неща излизат от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Те са главните източници, от които всичко извира. Като знаете това, вие трябва да цените всеки, който черпи от тези източници. (17/стр. 63)

Значи, ще работиш с Любовта, ще работиш с Мъдростта, ще работиш с Истината. Без тези Добродетели човек няма никаква цена. (57/стр. 278)

Всички, които слушат Словото, трябва да слушат чрез законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Не слушат ли чрез тия закони, те няма да разберат ценностите, които Любовта, Мъдростта и Истината носят в себе си. (39/стр. 357)

Оня, който гради живота си върху Любовта, върху Божията Мъдрост и Знание, върху Божествената Истина и Свобода, всякога печели. Това е абсолютна Истина! Дръжте тая идея в ума си… Тя има цена. (58/стр. 298)

Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина. Любовта ще внесе във вас ценната Топлина, Мъдростта– ценното Знание и Светлина, Истината– ценната Свобода, необходими условия за живота на Земята. (34/стр. 341)

Кое е истинското богатство? Божията Любов, Божието Знание и Божията Истина. Те вървят подир човека и на другия свят. (9/стр. 71)

След свършване на войната всички ще разискват върху въпроса кой има най-голямо право в света да владее повече земя. Най-голямо право има онзи народ или онзи човек, който постъпва съобразно с Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. С други думи казано: който цени живота, който цени Знанието и Светлината, който цени Свободата, той има най-голямо право. (47/стр. 17)

Всички неща, които носят в себе си Божията Любов, Божията Мъдрост и оная доброта, те носят благословение. (20/стр. 27)

Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. (87/стр. 76)

Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. (87/стр. 108)

…Познанието почва с Мъдростта. Ти не можеш да приложиш закона на Любовта, ако нямаш познание за Бога. Това е Мъдростта. Ти трябва да оцениш нещата. Любовта е капитал, с който трябва да започнеш. Истината е крайният резултат. Това е Свободата, която човек търси в света. (20/стр. 67)

Велик момент за майката е раждането на нейното дете. Велик момент за растението е разцъфтяването на пъпката и разнасянето на уханието далеч от нея. Велик момент за писателя и за поета е проникването на една светла и възвишена мисъл в ума му. Велик момент за човешката душа е възприемането на Истината. (2/стр. 293)

Истината именно е истинската форма, която носи живота… Само истинската форма на живота може да ни даде Разумност, Свобода и Простор.

(95/лек. 32: стр. 16)

Истината е скъпоценен камък, който може да се притежава само от богатите или от ония, които силно го желаят… Само онзи човек може да си купи скъпоценен камък, който го оценява и който има пари. Като види скъпоценния камък, той е готов да даде за него всичко, каквото има. Който има пари, но не ги дава за скъпоценния камък, той не го е оценил както трябва. В разбиранията си този човек стои по-ниско от бедния, който е готов и живота си да заложи, но да придобие скъпоценния камък. Същото може да се каже и за Истината. Само онзи човек може да придобие Истината, който е готов да пожертва всичко за нея. (76/стр. 191)

Онези, които възприемат Божията Истина, свободни ще бъдат. Щом станеш свободен, то е най-голямото благо, което може да ти се даде на Земята– не в този абсолютен смисъл, но свободен да бъдеш в ума си. (5/стр. 117)

От всинца искам да благодарите, че Бог ви е дал Любовта Си в сърцето. Да благодарите на Бога, че Той ви е дал Светлината в ума ви, и да благодарите за Истината, която влял в душата ви. (35/стр. 341)

Целият свят е създаден да научим три неща: да научим какво нещо е Любовта, да научим какво нещо е Мъдростта, да научим какво нещо е Божията Истина. След това да научим животът, който изтича от Любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията Мъдрост, каква трябва да бъде и Свободата, която изтича от Истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук, на Земята, и горе, на Небето… (20/стр. 195, 196)

…В Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупният живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. (11/стр. 41, 43)

Божието Слово и Божественото Знание

Със Словото Си Христос искаше да покаже на хората Стъпките на Свещения, да им покаже начин да коригират живота си. Както човек се нуждае от чист въздух, светлина и топлина на физическия свят, така се нуждае и от Словото за Духовния свят.

(17/стр. 168)

Приложете това, което Христос е говорил… Божието Слово преди 2000 години и сега е едно и също. Във всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божествените неща никога не губят цената си. Колкото ценни са били едно време, толкова ценни са и сега. Едно време Божественото е било пъпка, сега е цвят, след време ще бъде зрял плод. (86/стр. 259)

Когато четем Словото, то е една опитност. Словото Божие, то е една опитност във всичките векове. Една Божествена Истина през всичките векове е валидна като златото. Златото, каквато цена е имало преди хиляди години, и сега има същата цена. (5/стр. 64)

На вас ви давам упътвания и туй, което аз ви говоря сега, в миналото трябваше тридесет години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дадат много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам. (3/стр. 12)

Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да им дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. (12/стр. 313)

От всички се изисква съзнателна работа да четете лекциите и беседите, да вадите от тях най-ценното и да прилагате. Иначе вие ще се намерите в положението на хора, които са изпаднали в неблагоприятни условия и не знаят как да си помогнат.

(38/стр. 31)

Вие трябва… да се стремите към Знания, каквито Ангелите и Светиите имат… Това Знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в Знание. Това Знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. (14/стр. 32)

Богатството на човека седи в Знанието, което той може да придобие и с което може да си служи. (49/стр. 43)

Знанието, което имаме, Благородните чувства, които имаме– това са вече богатство, условия, за да работим. (95/лек. 16: стр. 28)

…Всяко Знание, към което умът се нагажда и може да го приложи, носи Благословение за човека. (8/стр. 161)

…Всеки от вас… Неговият ум трябва да бъде пълен с това Божествено Знание. И когато една светла идея се лансира отнякъде, възприемете я, отдето и да е тя; приемете я на радо сърце. Не чакайте да добиете нещо голямо– пари или какво и да е друго, не гледайте материалистически на нещата, радвайте се за вашите Знания! (1/лек. 15: стр. 25, 26)

Дойде някой при мен, казва: „Пари ми дай!“. Казвам: Знанието, което има човек, това е неговото богатство. (1/лек. 32: стр. 29)

За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото Знание не се откупва и с най-големите такси.

(78/стр. 54)

…Ако човек разбира Великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни Знания в живота. (79/стр. 83)

…Истинското Знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. (54/стр. 282)

Истинското Знание е капитал, на който човек всякога може да разчита. (2/стр. 132)

Знанието е Светлина, Слънце за вашия живот. Какво ще стане с човека, ако Слънцето престане да грее? Ще замръзне. (8/стр. 154)

Пребиваването в Школата

(Галилей Величков разказва в „Изгревът“: Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория, като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителя ме изслушва внимателно и казва:)

Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба… (55/стр. 18)

(Галилей Величков разказва: Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски… Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване:)

Това Знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа Аз давам по няколко закона. Това Знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че Аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от Висши йерархии биха дали всичко само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му! Разбираш ли това, което ти говоря? (55/стр. 18)

(Галилей Величков разказва: Ние сме на „Изгрева“, на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме… Учителя ни запита: „Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?“. Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: „Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас“. Учителя се усмихва и продължава:)

…Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена. Вие сте откупени от Бога!… Вие сте отмерени на два кантара. Първо, на Моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя, и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя. Затова никой не е излъган– нито Аз, нито онзи, от когото сте откупени. Всичко е точно отмерено и заплатено както трябва. (55/стр. 72)

Вашето присъствие тук, в Школата, не е случайно. Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета! И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на Земята. Определено е за какво време: един– за десет, друг– за двадесет, трети– за тридесет години на Земята. Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година. Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години. Останалите деветнадесет години са вече свободни и тогава в това свободно време вие идвате при Мен в Школата. Като навършите това време от деветнадесет години, някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при Мен. Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат, разнасят идеите от Словото. Но горко на онези, които се завърнат в света– те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства. За тях в Писанието се казва, че по-добре да не бяха вкусвали от Божията Благодат на Словото. Това е окултен закон, според който не можеш да служиш на двама господари едновременно. Така че за вашето свободно време и за това, че вие идвате тук, Аз съм заплатил за всеки от вас поотделно на цена скъпа и прескъпа. Няма случайни неща в Школата на Бялото Братство, защото тук Божият Дух ръководи в Дух и Истина.

(Ние слушаме, премигваме и всеки един от нас иска да запомни всичко това. Изминаха много години. Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от Учителя. Това свободно време не беше наше. Това време беше за Школата на Учителя и който успя да разбере това, успя да се жертва докрай и да устои. А това не беше малко. Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот. Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал. Така че животът ви в Школата е предварително определен, предварително откупен. Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено… Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една Добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.)

(55/стр. 72, 73)

Докосването до Великия Учител

Аз съм приел днес Образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе Образ като человеческо Подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас… (55/стр. 82)

(Учителя към Галилей Величков:)

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши– да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на Земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ в Своето Подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на Земята. Това е Истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин! (55/стр. 82)

(Галилей Величков към Учителя: „Учителю, нали говорихме за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура?... Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни. Какво ще стане с България? Ще ни окупират ли? Ние окупирани ли сме? Победени ли сме, или сме съюзници? Какво ще стане с България?“. Учителя… отсича така:)

Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският Дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България, те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски Дух знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъства в България. Аз съм тук и свидетелствам за Истината, за Бога и за Словото Му. (55/стр. 51, 52)

(Галилей Величков разказва: Намираме се на разговор при Учителя… По едно време аз запитвам: „Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки?“. Учителя изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза:)

Имало ли е някога на Земята Миров Учител толкова време да преживее и да живее на нея? Навремето Христос беше само три години. А днес на Земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това. Не проумява, че това е времето на Великия Учител, и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла Нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена. В тази Нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им, и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, благоугодни Богу. Днешното Слово на Великия Учител твори Нова Вселена в Божествения свят. Това е Вселената, която ще бъде бъдещият Идеен свят на Новото човечество от Шестата раса. Ето това е времето на Великия Учител. (55/стр. 88, 89)

Да виждаш Великите блага и