ХУАН ЦЗЮИН

Китайски Даос

Истинският герой започва с личната култура и

образованост. Преди всичко трябва да изучиш Пътя... Трябва да търсиш Правдата, придържайки се към дисциплината, и да пазиш своето достойнство. Ти трябва да изработиш в себе си този Път. Човек няма избор и познаването на Пътя се заключава именно в това: човек да разбере тази истина. Пътя, за който ти разказвам, е Дао. Дао, това е потокът на Вселената; това е тайна. Дао е равновесие. Ако се научиш да живееш с Дао вътре в себе си, тогава може и да станеш герой.

ЦАЙ ШЕН

(1167-1230)
Китайски Мъдрец и Учител

Числото Едно е причина за пораждането и гибелта на всичко във вселената.

Относителното познание на тайната на “числата” подразделя хората на съвършеномъдри и профани. Първите проникват в числата, а за вторите числата са заключени.

Числата възникват благодарение на човека.

Единното и двойното се съотнасят като условие за съществуването на Духа, който е най-тънката субстан-ция на всемирните трансформации.

ЦЗИ КАН

(223-262)
Китайски Мъдрец

Звукът не може да бъде радостен или тъжен.

Главното условие за самоусъвършенстването е храненето на жизнеността.

ШАЛАГРАМА, ДАС

Съвременен Мистик и Мъдрец

Мантрата, това е слог, слово или стих, притежаващи способност да въздействат на съзнанието на човека и принасящи духовно усъвършенстване, ако се повтарят, слушат или се размишлява върху тях.

Мантра е това, което освобождава съзнанието от невежеството, затъмнението и лошите привързаности.

Всяко слово притежава сила.

Мантрата съдържа в себе си енергия, която въздейства, независимо от употребата: мантрата - това е енергия, енергия в звук, тя е носител на особена духовна енергия. Всички звуци на мантрата притежават потенциал.

Думите произвеждат определена вибрация, особено ако се произнасят със силно чувство.

Вибрациите, предизвикани от конкретна дума, имат за цел да подтиснат или да пробудят вашите скрити вътрешни сили. Разкриването и правилното насочване на вътрешната енергия води до свръхсъзнанието.

Мантрата се състои от букви и думи, чиито вибрации откриват хазната, където се съхраняват безчислените богатства.

Всичко е пронизано от звуци. Но болшинството от звуци остават нечути за нашия слух - те могат да се възприемат само чрез медитация.

На всеки предмет, явление, субстанция са свойствени определени вибрации.

Всеки звук, като вибрация, създава определена форма в невидимия свят. Комбинацията от звуци създава сложни форми.

Съществува тясна връзка между форма и име, между звук и енергия, между слово и цвят.

Мантрата не е произволен набор от думи или букви. Определеното съотношение на буквите, редуването на гласни и съгласни, последователността на звуците, чиито знаци се явяват буквите, показват различните проявления на космическата енергия.

Мантрата се явява такъв сигнал, където в сбита зашифрована форма е закодирано безкрайно количество информация. Благодарение на размишлението и медитацията ние можем да разшифроваме тази информация.

Колкото повече човек медитира над мантрата, толкова повече енергията и информацията, съдържащи се в мантрата, правят съзнанието му по-съвършено; колкото повече се усъвършенства съзнанието, толкова повече се разкрива на човека значението и величието на мантрата.

Древните Мъдреци на Индия са казвали, че всичките Веди, Махабхарата и Пураните са зашифровани в една дума, в едно име.

В кабалистическата традиция също се утвърждава, че цялата Библия е зашифрована в една дума, означаваща Името на Бога, и знаещият това Име има власт над света.

Древните са считали, че в словото може да се съдържа цялата вселена.

Мантрата може да се сравни с врата, свързваща индивидуалното съзнание с космическото свръхсъзнание. На вас могат да ви покажат тази врата, водеща към съвършенството. На вас могат даже да ви отключат ключалките, но вие сами трябва да разтворите вратата. Вие трябва да правите усилия, вие трябва да практикувате и вратата ще започне да се отваря.

Слоговете на мантрата са заредени с енергия, която не може да се възприеме чрез чувствата, но която действа независимо от това, дали съзнаваме смисъла на мантрата или не. В мантрата се концентрира енергията на свръхсъзнанието и когато практикуващият повтаря мантрата, то тази енергия одухотворява неговото съзнание. Обикновените думи са лишени от тази енергия на свръхсъзнанието.

Мантрата пробужда дълбинните архетипове, включва мощните семантически енергии и потапя в нови пространства на смисъла.

Чрез мантрата вие ще проникнете във висшите сфери на космическото съзнание, ще познаете своята същност и ще станете източник на светлина и енергия за другите.

Най-великият плод на мантрата-медитация се състои в пробуждане на вселенската Любов в сърцето на човека. Любовта към всичко съществуващо и към Източника на всичко съществуващо превъзхожда всички останали цели. Това се явява най-високият смисъл на духовно-нравственото развитие и висша човешка ценност.

Съгласно ведическата традиция всички мантри и Веди са се излъчили от Абсолютната Истина и са се разпространили по всички планове на Вселената.

На нисшите нива на съзнание, обикновено на астрално ниво, чрез определени звуци може да се влезе в контакт със съответстващи сили и архетипове и да се постигнат много окултни ефекти: има мантри, които лекуват, защитават, омагьосват, помагат да се придобие богатство, да се измени влиянието на планетите. В основата на този вид алхимия на вибрациите лежи съзнателното манипулиране на нисшите вибрации. Но съществува и висша духовна наука, в основата на която лежи овладяването на вибрациите на висшите планове на съзнание. Поезията на Свещените книги, откровенията на пророците, ведическите риши, мистичната музика, вибрацията на литургиите, мантрите на Ведите и Упанишадите са дошли в този свят от тези висши нива. И обръщайки се към тях, може да стане такова насищане с тяхната сила и с тяхното чудодейно влияние, че те да станат мощно средство за отваряне на съзнанието, могат да станат светоносни канали, свързващи ни с Висшия свят.

Истинската поезия сваля от съзнанието воала на неведението, възнася нашето сърце към висините на Духа и дарява озарение.

На всеки, който е способен на творческо проникване във висшите планове - поети, мистици, художници - е известно, че на определено ниво на съзнание преставаш да осъзнаваш идеи, да виждаш образи, за чуваш звуци. Вибрациите, вълните и ритмите връхлитат на мощни потоци и овладяват търсещия, и само след това се обличат в думи и идеи, в музика, цвят и движение.

Когато съзнанието на търсещия е ясно, неразмътено, той може отчетливо да усеща и най-тънката вибрация като видим звук, звук-образ или звук-идея, представящи единно лъчисто поле. Тези вибрации нямат нито начало, нито край, те носят аромата на безсмъртието, на необятната шир на Вечността.

Съществата, силите, звуците, еманациите на светлината и ритмите - всичко това е проявление на една и съща непознаваема Същност, която ние наричаме Бог. Тази Същност е океан от блаженство, безбрежност на съзнанието, на чиято повърхност бушуват многоцветни вълни от светлина.

Истинският поет не може да не бъде мистик, а истинският мистик е винаги поет. Тяхното битие е Божествена мантра, олицетворяваща как Това, Което е над света, Трансцеденталното, се въплъщава в земното.

Медитацията е основа на интуитивното озарение, което отново открива в човека загубената някога способност, свойствена на поетите, художниците и децата, да виждат във всяко цвете дълбока тайна на битието и да превръщат обикновения живот в свещенодействие и мистерия.

Медитацията - това не е просто възприемане на Истината, това е нейното преживяване; за позналия медитацията няма никакъв дуализъм между живота

и виждането на Истината. В индийската психология се казва, че обектите притежават способност да привличат вниманието, както магнитът желязото. Между чувствата и обекта на чувствата възниква мислен поток. Умът привлича много обекти и губи своята потенция. Повторението на мантрата задържа мисления поток, отправен към обекта на чувствата. Това усилва съсредоточаването на ума и познаването на истинското Аз.

В ума на човека, медитиращ над светлото и чистото, се развива склонност към доброта, благост, мъдрост и чистота. Благодарение на добрите мисли умът на човека се преобразява.

По време на повторение на мантрата, когато умът се съсредоточава върху звученето или вибрацията на мантрата, той придобива качествата на мантрата.

Когато действието се повтаря много често, впечатленията се усилват и в ума се образуват съответстващи привички. Който постоянно се съсредоточава върху възвишеното чрез мантрата, то той става възвишен. Практиката на повторението не трябва да се прекъсва нито един ден и при никакви обстоятелства.

Главното предназначение на мантрата е духовното преобразяване на човека.

Духовността не е интелектуалност, религиозност, етика, аскетизъм, филантропия или алтруизъм. Всичко това е следствие на духовността. Творчеството, моралът, спазването на някакви религиозни правила и принципи само водят към духовността и способстват

за очистването на човешката природа.

Духовността - това е устремяване към единството, това е връзка с Висшата Реалност, пребиваваща в космоса и зад пределите на космоса, а също и във всяко същество и атом. Отношенията с Висшата Реалност ще преобразят цялото ни същество.

Висш израз на духовната промяна е пълното освобождение на душата, ума, сърцето и действията и преобразяването им в космическа и Божествена действителност.

Целта на духовното развитие на човека е развиване на чувството на единство с всичко съществуващо, съзнанието за вселенска Любов и състрадание. Благодарение на това той става проводник на Висшето Съзнание. И този, който общува с такъв човек, получава творческа помощ, енергия и тласък към духовно съвършенство.

Аурата - това е кожата на душата.

Мантрата като поток чиста вода очиства вашата аура.

Мантрата внася частици, излизащи от Великите Учители, от Ангелите и Божествата - животворни, интензивни, одухотворени и мощни. Прониквайки в нашата аура, тези частици влизат в нашата структура и преобразяват нашата същност. Тези, които с Любов приемат тези еманации, в един прекрасен ден започват да мислят като своя Учител, да действат като Него и стават свободни като Него.

Вие можете с помощта на мантрата да внасяте светлина в аурата на другите хора. Вие можете да предавате мантрическата енергия на Любовта към всички същества, към цялата вселена, към всички планети. Вие ще изпратите своята Любов до самите звезди и Любовта като вълна ще се върне и ще се излее върху вас самите.

Ако вашата аура е чиста и мощна, то даже неблагоприятните астрологически влияния на планетите ще станат благоприятни за вас. По закона на подобието светлината се привлича от светлината, чистотата - от чистотата. Ако вашата аура е светла, то светлите същности ще ви обкръжават.

В Бенгалия казват: “Постъпвай така, че не ти да видиш Бога, а Бог да види теб!”

Енергията на свръхсъзнанието, концентрирана в мантрата, позволява да се преодолеят привидните противоречия и раздвижва сектора на виждане. Постепенно обикновеното съзнание се преобразява в свръхсъзнание.

Свръхсъзнанието може да вижда едновременно настоящето, миналото и бъдещето, бялото и черното, истината и лъжата, доброто и така нареченото “зло”. Свръхсъзнанието не е ограничено от краткостта на настоящия момент или от тесния диапазон на своето виждане, то е разтворено и обхваща с един взор обширното протежение на пространството и времето. Свръхсъзнанието се явява поток от лъчезарна светлина, обхващащ всеобщата радост, красота и космическа Любов.

За свръхсъзнанието не съществува това, което ние наричаме уродливост, зло или страдание, просто всичко е свързано помежду си във всепроникваща космическа мистерия. Това е обединяващо, а не разединяващо съзнание. За свръхсъзнанието всичко е единно и едновременно всичко е различно.

Човек, който е влязъл в реалността на свръхсъзнателното чрез някаква едничка мантра, усеща лъчезарната самосветеща природа на мантрата и прониква във всички мантри. Тук няма отривисти слова и фрази. Тук всяка мантра е като експанзия на вечния Логос, широка и непреривна. Думата се възприема не като пламък, импулс, а като безбрежен океан, безкраен поток, който няма нито начало, нито край, който се излъчва от Вечността и се потапя в нея.

Мантрата, изпълнена с висша енергия, е в сила да изцели всяка болест на ума.

Истинското Аз носи характера на Вечността.

Съзнанието, което само по себе си е безгранично, е способно да се стеснява и да се разширява. Под влияние на илюзиите или други причини съзнанието се стеснява и “азът” се отъждествява с това, което не е. Когато “азът” се отъждествява с временното, изчезващото, преходното, на него му се струва, че то се появява и изчезва. От това възниква страхът пред смъртта, старостта и болестта, свойствени само на материалното тяло, но не и на “аза”.

Достигането на самоосъзнаване дава възможност да се види духовната природа на всички същества. Колкото повече ние познаваме себе си, толкова повече познаваме другите. Когато познаем себе си, ние започваме реално да виждаме единството на всичко съществуващо.

Човекът, познал Истината, чувства всеобща Любов, всеобщо разбиране, всеобщо състрадание към всички други “аз”.

Умът е много тънък, той няма собствена форма и цвят. Но той приема цвета, формата и качествата на обекта на мисълта. Когато вие постоянно произнасяте мантрата и живеете, размишлявайки над духовното и божественото, вашият ум се изпълва с божествени качества и нечистите, греховни желания и мисли се изместват.

Извисяването и падението на човека зависи напълно от неговите собствени желания и мисли.

Слогът ОМ е маха-биджа-мантра. Думата “маха” означава “велик”, “биджа” означава “семе, източник, причина”. Маха-биджа означава, че слогът ОМ се явява източник на всички мантри. ОМ е най-главната от мантрите.

ОМ се явява олицетворение на Висшия Брахман, Абсолютната Истина. ОМ съдържа в себе си всички биджа-мантри, явяващи се семена на всички мантри.

ОМ е основният звук, от който са произлезли всички останали звуци и техните обозначения - буквите.

Ако правилно произнасяме ОМ, се проявява реалната форма на тънкото беззвучно състояние на звука. ОМ е манифестация на първоосновата на космическата вибрация.

ОМ - това е Шабда-Брахман (Висшето Съзнание, проявено в звук), Пранава (мантра, която преминава през праната и пронизва целия живот) и ОМКАРА.

ОМ - това е Висшата Душа, Универсалното Име, формата на Бога. ОМ - това е и Бог, и средство за осъзнаване на Бога. Това е маха-мантра, най-могъщата свещена формула. Повтаряйки я и медитирайки над нея, човек преодолява влиянието на космическото неведение и се съединява с Висшето Съзнание, с Бога.

Мантра на мира:
АСАТО МА САДГАМАЙА
ТАМАСО МА ДЖЙОТИРГАМАЙА
МРИТЙОР МА АМРИТАМГАМАЙА
“Води ме от нереалното към реалното.
Води ме от тъмнината към светлината.
Води ме от смъртта към безсмъртието.”

Брахма-мантра:
ОМ НАМАСТЕ ПАРАМАБРАХМА
НАМАСТЕ ПАРАМАТМАНЕ
НИРГУНАЙА НАМАСТУБХЙАМ
САДРУПАЙА НАМО НАМАХ

“Кланям се на Висшия Абсолют, кланям се на Висшата Душа, кланям се на Този, Който надминава всички качества. Кланям се на Този, Който има формата на Вечността отново и отново.” Тази мантра води до осъзнаване на единството с Висшия Абсолют.

ШИРАКАЦИ, А.

(ок. VII век)
Арменски Философ, Идеалист

Бог е Причината на всичко видимо и познаваемо.

След като е създал света, Бог не се намесва в естествения ход на неговото развитие.

Сътворената природа е така реална, както е реална и природата, от която е съставен Бог.

Възникването е началото на унищожението и унищожението е началото на възникването. От това неумиращо противоречие светът придобива Вечността на своето съществуване.

В космоса цари строга закономерност. Има такива неща, които се постигат със зрението, има и такива, които се постигат чрез разума.

ЩАЙНЕР, РУДОЛФ

(1861-1925)

Немски Мистик и Антропософ

Ако човек се стреми единствено към нещата от сетивния свят, ако се интересува от законите на сетивния свят, това означава, и то в един най-висш смисъл, че този човек спи.

Духовният свят не може да бъде игнориран
безнаказано!

Ако духовете бъдат игнорирани тук, в сетивния
свят, ако духовете бъдат игнорирани от човека,

те си отмъщават жестоко! ...Сегашният хаос всред човечеството е всъщност самото отмъщение на духовете заради тяхното продължително игнориране от страна на хората.

Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман* са развързани.

Хаосът идва преди всичко от действията на ариманическите същества, които успяха да се промъкнат в човешката душа поради помраченото съзнание на съвременните хора.

Онези души, които през последните десетилетия не успяха да се включат в един истински духовен

живот, просто копнеят за разрушителните процеси на физическия план, понеже от тези разрушителни процеси те черпят сили за духовно-душевния живот след смъртта.

Човекът трябва да срещне Христовия импулс тъкмо на физическия план.

...Онова, което природата не може да ни даде,
трябва да го породим и развием самостоятелно.

Ако обаче човек не притежава необходимата воля, за да вникне правилно в антропософските* истини, ако търси в тях лична изгода или задоволяване на псевдоелитарни стремежи - например стремежа да бъде включен в дадено “общество” - изобщо ако внася в една или друга общност предимно личните си интереси, той скоро ще открие, че антропософските истини разбуждат низките, възможно най-низките и долни инстинкти.

Припомнете си някои описания на атлантската епоха, които сте чували от мен - как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата.

Когато атлантската епоха навлезе в своя четвърти

културен период, хората станаха, така да се каже, господари на самите елементарни същества, с чиято помощ по-рано боговете осъществяваха растежа и облика на хората. С други думи, хората станаха господари на определени Божествени сили и започнаха да си служат с тези Божествени сили. В резултат на това приблизително от средата на атлантската епоха стана възможно един човек, тласкан от силно и страстно желание, да вреди на другите по един ужасяващ и кошмарен за днешното съзнание начин. Човек можеше да се намесва брутално в растежа на другите, да ги превръща в изроди или великани, да ги превръща в извънредно умни хора или пък в безпомощни

идиоти... По средата на атлантската епоха хората овладяха една колосална сила.

По силата на един световно-исторически закон
това, което преди беше работа на боговете, сега
трябва да стане работа на човеците. В хода на
атлантската епоха всичко това доведе до едно
голямо безчестие, до един неописуем произвол.
Единственият изход от създалото се положение
беше пълното унищожаване на атлантската
цивилизация.

Да ставаме все по-съвършени или поне да го искаме, е нещо добро; обаче когато се устремим конкретно към определена форма на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява пълен обрат и се

превръща в несъвършенство, след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каква и да е справедливост, това е прекрасно; в хода на времето обаче тя ще се превърне в неправда.

Последните епохи от планетарната еволюция на земята ще принудят човека - макар и все още да е в нейните предели - да се откаже от физическото тяло.

Всички стремежи, които не идват от духовния свят, въвличат хората в хаоса.

Ако душите откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили.

Ако сте един ужасно ленив човек, ако в даден
момент ставате от леглото насила, ако ставате
след упорита вътрешна борба и само в резултат
на субективната мисъл, тогава вие следвате
ариманическата духовност, вие следвате Ариман.

Човекът стана образ и подобие на боговете тъкмо в онези свои органи, за които е прието да се мисли, че са от по-нисша природа. Само че това “подобие на боговете”, тази близост с боговете - доколкото човек се развиваше в условията на физическия

план - пропадна! Тъкмо това, което беше по-висшата част в човека, това, което човек беше длъжен да усвои от Космоса, тъкмо то се превърна в негова нисша природа.

Всичко, което човек днес има като своя нисша природа, е пропаднало само поради намесата на Луцифер; поначало то беше определено да бъде негова висша природа.

Поради намесата на Луцифер човек превърна
в нисша природа тъкмо онези сили, които
непрекъснато струяха към него от Космоса.
Ръководителите на древните Мистерии имаха

съзнанието за тези неща... Например определени символи на древните народи, които днес се разглеждат само в сексуален смисъл, символи, които са взети от нисшата природа, могат да бъдат правилно разбрани едва тогава, когато си дадем сметка, че ръководителите на древните Мистерии - които си служеха с тях - идваха всъщност да изтъкнат именно висшия смисъл в нисшата природа на човека.

В четвъртата следатлантска епоха боговете бяха в непосредствена “пространствена” връзка с хората. Днес човек стана много по-дълбок, по-интимен; той се “отдръпна” от външния свят.

Човекът непрекъснато общува с боговете, само
че неговата глава, общо взето, не знае нищо за

това... Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-дълбоко, по-интимно.

Библията казва: “И Божиите Синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени.” Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо сетивен свят.

Това, което идва на физическия план, първо е живяло духовно, имало е духовна връзка с хората, първо е живяло в човешките мисли и после се появява в човешките действия.

В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманическите войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят. Но те непрекъснато са подновявали своите атаки. Имаше например една такава битка, след която арима-ническите войнства - вече повалени долу на Земята - породиха онази група от микроорганизми, която днешната медицина нарича с името бацили. Всичко онова, което бацилите носят като болестотворна сила, идва като последица от факта, че някога ариманическите същества бяха изхвърлени от Небето и свалени тук долу на Земята.

Онези същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 година водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 година бяха свалени долу, в царството на човеците; и оттогава те имат своята крепост, своето поле за действие - специално що се отнася до епохата, в която живеем - в мислите, чувствата и волевите импулси на хората.

Тези ариманически същества, които вече са
обхванали човешкия интелект, стават най-силни
тогава, когато човек не иска да знае нищо за тях.

Най-доброто за ариманическите сили е хората
да не знаят нищо за тях, като по този начин те
биха могли да работят в областта на човешкото
подсъзнание.

Ариманическите същества черпят сили за
устояване и от още нещо: а именно когато
съвременните хора изпадат в предразсъдъци,
незнание и ужас пред духовния свят.

Когато хората са проникнати от духовните
Истини, от духовната Мъдрост, това поражда голям

ужас всред ариманическите същества и всред мрака, в който те живеят, лумва един разяждащ огън. За ариманическите ангели е много удобно да живеят в главите, които днес са изпълнени с ариманическата наука; обаче човешките глави, които са приели духовната Мъдрост, пораждат всред ариманическите същества един разяждащ огън, един истински ужас.

Когато се изпълваме с духовна Мъдрост, ние
напредваме през света така, че изграждаме
едно правилно отношение към ариманическите
същества, а с нашите действия подготвяме това,
което трябва да се утвърди в света; да, по този
начин ние изграждаме местата, където заради
спасението на света разяждащият жертвен огън
подема своето дело, местата, от които ужасът
на мрака сковава опасните намерения на
ариманическите същества.

Възпитателят трябва да предложи на душата не

само това, което детето разбира, но и онова, което детето все още не разбира, но което може да се влее в душата му по един тайнствен начин и на което след време човекът винаги ще може да разчита.

Духовете на мрака ще подтикват своите, бих казал хазяи - хората, в които те пребивават, да намерят такива лекарствени средства, с които да имунизират децата, така че още в ранна възраст поривът към духовност да бъде окончателно прекъснат.

Духовете на мрака упражняват своята власт предимно над разума и интелекта. Те могат да обхванат, да контролират разума и интелекта, обаче не и емоциите, не и волята, преди всичко не и волевите импулси.

Също както Слънцето е работило, за да изгради очите в човешкия организъм, така днес човекът може да живее в Духа по такъв начин, че неутралните душевно-духовни органи да се развият по същия начин. Възможно е да дойде един момент, когато вашата душа и вашият дух ще се преобразят така, както някога се е преобразил вашият физически организъм. Тогава ще възникнат нови очи и уши, чрез които от тъмната в духовно отношение заобикаляща среда ще проблесне *Ариман - дух на злото

светлина и ще прозвучат тонове.

Когато човекът все още е имал възприятия в духовните области, животните вече са съществували като физически същества. Тогава човекът живеел между духовни същества и както вие днес не се нуждаете от доказателство, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се е нуждаел от никакво доказателство, че съществуват духовни същества. Той живеел между духове и богове и не се нуждаел от никаква религия. Тази беше предрелигиозната епоха. После

човекът слезе в материалния свят... Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива към външния свят, този външен сетивен свят застана като едно було, като една гигантска майа пред духовния свят и го закри. И човекът трябваше да получава вести от духовния свят тъкмо през тази обвивка - религията стана необходимост.

За този, който иска да стане Посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е самият той с всички свои

сили и способности... В човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и духовния звук.

Какво означава това “Аз съм”? - “Аз съм” е името на Божественото Същество, на Христовия Принцип

*Антропософски - отнасящи се до всичко, което човешкият дух може да възприеме в духовния свят.

в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра в случаите, когато може да каже “Аз съм”.

Преди да съществуват прадедите, съществуваше “Аз съм” - онова Същество, Което прониква у всеки човек и Което всяка човешка душа може да почувства непосредствено в себе си.

“Аз и Отец сме Едно.” Отец се намира в отделния човек. Там живее Божественият Принцип - това, което бе, което е и което ще бъде.

Колкото по-индивидуален става човек, толкова

повече може да стане той носител на Любовта... Когато човек постига своята индивидуалност, когато развива в себе си Божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек, извирайки свободно от сърцето.

Където има само Вечност, не съществува никакво движение. Защото към движението принадлежи времето. Там няма никакво въртене, всичко е Вечност и тишина или, както се казва в окултизма, там всичко е блажена тишина във Вечността.

За халдейските жреци в звездната писменост
се разкриваше една дълбока Мъдрост, една
астрология, която съдържа тайните на видимия
свят. Те я считаха за откровение на нещо

вътрешно, на нещо, пропито от Духа.

Имайки Любов към външния свят, ти го
оживотворяваш и го издигаш в духовния живот.

“Който има уши, нека слуша: нему Аз ще дам да

яде... от Дървото на Живота”, т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори целия сетивен свят, за да го издигне високо горе в олтара на духовния свят.

Това, което е предназначено за света и е

превърнато в Божествена храна, ...ето кое се нарича “скритата манна”.

Църквата от Тиатира! Сега настъпва епохата,
когато Божественото, самият Бог става човек,
става плът, става човешка личност, епохата, в
която човек слиза до степента на личността и
не случайно в творбите на гръцките скулптури
индивидуализираното Божество се явява като
личност.

Никоя душа не е свързана с едно изостанало тяло, ако тя не го желае.

Душите, които ще чуят Гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят жестокия разрушителен период - войната на всички против всички - и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.

Всички животни, в техните различни форми, не
са нищо друго, освен преждевременно сгъстени
отделни човешки страсти.

След войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите.

Тези, които са разбирали наричащия се “Аз съм” и Неговия призив, са онези, които са победили смъртта. Те са одухотворили интелигентността. И сега това, в което са се превърнали, не може вече да бъде символизирано от коня. Трябва да се яви един нов символ за онези, които са разбрали призива на Този, Който има седемте Духове Божии и седемте звезди. Те се явяват сега под символа на тези, които са облечени в бели дрехи, които са получили дрехата на безсмъртието, на вечния духовен живот.

Сега ние трябва да разгледаме по-точно този

лемурийски човек... Тогава силата на човешката
воля действаше магически. Чрез своята воля
човекът можеше да въздейства върху растежа
на цветята. Когато напрягаше своята воля, той
можеше да накара едно цвете да израсне бързо

нагоре... Тогава цялата природна среда беше
зависима от качествата на човешката воля.
Ако тази воля беше добра, човекът действаше
успокояващо върху вълните на водните маси,
върху бурята и върху клокочещите тогава в цялата

околна среда огнени формации... Чрез злата

воля можеха да бъдат разрушени цели острови... Континенталните области, където живееше тогава човекът, бяха разрушени главно чрез действията на злата човешка воля.

След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна.

Буквата е тяло на духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем, и чак тогава чрез нея можем да разберем духа, да намерим духа. Тогава буквата, разбраната буква, трябва да умре, за да възкръсне от нея духът.

След като човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и в своето физическо съзнание, затвори се и вратата на вътрешното му зрение.

...Всички души, които намерят тази връзка, които осъществяват своето единство с Христовия Принцип, ще намерят пътя нагоре. Обаче всички души, които не търсят и не намират тази връзка, постепенно ще потънат в бездната. Те ще са извоювали за себе си “аза”, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат с този “аз” отново в духовния свят. И последствието за един такъв човек, който не намира никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той все повече ще се втвърдява в своя “аз”.

Ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворяване, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към Него.

След като печатите бъдат отворени, човекът ще носи като отпечатък в своя външен облик всичко, което той носи вътре в своето сърце. Онзи, който носи Христос вътре в своята душа, след отварянето на печатите ще носи и на своето лице знака на Христос Исус; в своя външен облик той ще стане подобен на Христос.

И когато в бъдеще Земята стигне своя край след като е прозвучала седмата тръба, когато тя изгуби всичките си физически субстанции и се превърне в астрално небесно тяло, тогава Любовта, силата на Любовта ще проникне в целия човешки род, във всички земни творения.

И когато днес човекът поглежда в заобикалящия го свят и вижда навсякъде около себе си Мъдрост, така също когато ще достигне бъдещия Юпитер, той ще вижда как всички същества около него ще излъчват един вид ухание на Любовта, която събужда блаженство. Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща.

Свързването с Христовия Принцип позволява на хората да облекат белите дрехи при отварянето на петия печат.

Представете си човека неоплоден от Христовата сила и веднага ще видите как той се връща обратно към животинската форма. Така ще се случи и с онези, които отпадат от еволюцията. Постепенно те ще изградят един свят, който се намира, така да се каже, под днешния свят - един свят на бездната, където човекът отново ще приеме животински облик.

Днес съществува едно единствено средство за опазване на личността: одухотворяването! Онези хора от всички народности, които успеят да одухотворят живота, ще са белязани с печата на доброто и след войната на всички против всички те ще се явят в бели дрехи.

Никоя любов не е съвършена, ако произтича от принуда, от каквато и да е форма на насилствена свързаност. Любовта на “аза” е съвършено свободен акт само тогава, когато той е до такава степен самостоятелен и свободен, че може и да не обича!

Ето в какво се изразява Божественият миров план: да направи “аза” толкова самостоятелен, толкова независим, че той - в пълна свобода - да поднесе своята Любов на самия Бог. Да бъде принуждаван в обичта си, дори в най-нищожна степен, би

означавало да бъде лишен от своята свобода.

“Азът” ще се превърне в залог за най-висшата цел на човека. Но в същото време, ако не намери Любовта и започне да се втвърдява в себе си, “азът” става изкусителят, който тласка човека в бездната. И тогава той се превръща в онази сила, която разединява хората и ги хвърля във войната на всички против всички, не само във война на народи срещу народи, а във война между отделните индивиди, и то в най-различните области на живота.

От една страна, “азът” може да издигне човека към най-висшите сфери на живота, а от друга, да го тласне надолу към най-нисшите. Ето защо той е един нож с две остриета. И Онзи, Който донесе и утвърди азовото съзнание в човека - Христос Исус - ще бъде символично представен в Апокалипсиса с двуостър меч в устата.

Ние живеем в Петата културна епоха; тя ще бъде последвана от Шестата и точно от нея ще произлязат определен брой хора с пълно разбиране за духовния свят, проникнати от онова разбиране за братската Любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се прояви там, в Шестата епоха. А това, което ще последва, ще бъде нещо “хладно”, нито топло, нито студено. Следователно това, което идва като Седма културна епоха, ще

бъде като презрял плод в цялата общочовешка култура, ще надживее войната на всички против всички, но без да съдържа в себе си какъвто и да е еволюционен принцип.

Чудното наследство на древна Атлантида напомни за себе си в рамките на древната китайска култура, но за повече от това не ѝ достигнаха сили. И все пак нещата си взаимодействат. Достатъчно е да си припомните древната китайска литература: тя беше повлияна отвсякъде, обаче нейният основен тон идва от Атлантида. Тази самоизолация, това самоцелно откривателство и неспособността за надхвърляне на определено равнище - всичко това носи характера на атлантската култура.

След войната на всички против всички нещата ще се сведат до следното: с усилията на добрата раса злото течение да бъде тласнато към доброто. Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: да бъде спасено онова, което може да се спаси, от хората, които след войната на всички против всички ще имат единствения стремеж да воюват помежду си и ще позволят на “аза” да потъне в най-груб егоизъм. За тези неща в окултните среди винаги се полагат предва-рителни грижи.

В мировия план е необходимо злото да стигне
своята връхна точка, за да могат онези, които
трябва да го победят, да вложат в побеждаването

на злото такива сили, с чиято помощ да възникне още по-голямо добро.

През Седмата епоха ще бъде изключено с помощта на думите да се прикрива това, което е в душата.

Мисълта не ще бъде вече безгласна и няма... Когато душата мисли, мислите ще се проектират и звучат също и в пространството. Тогава мислите ще бъдат такива, каквито са вече и днес за Посветения. Днес за Посветения мисълта звучи в Девакана*. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, както и астралният свят ще слезе до физическия през Шестата епоха.

Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата - в небесния. Шестата епоха ще представлява слезлия долу астрален свят, т.е. тя ще представлява неговите отпечатъци; неговите откровения. Седмата епоха ще представлява слезлия долу небесен свят, неговият израз тук, в условията на физическия свят.

Физическата субстанция ще изчезне; тя ще премине в онази своя разновидност, която дотогава ще е използвала възможността да се одухотвори, да се превърне в Дух, в астрална субстанция. Всички онези същества на Земята, които дотогава ще са съумели да пренесат доброто, благородното, разумното, красивото в своя външен материален облик, които на лицата си ще носят отпечатъка на Христос Исус, които в душите

си ще носят присъствието на Христос Исус, всички, чиито мисли ще звучат в пространството: всички те ще разполагат със силата да разтварят

физическата материя в себе си... Онова обаче, което до този момент не е съумяло да превърне себе си в телесно-материален израз на доброто, благородното, разумното и красивото, няма да разполага със силата да разтваря материята. В този етап от земното развитие ще настъпи едно насищане на духовния свят с образи от звуково естество: те ще живеят в този астрален свят и ще отделя̀т от себе си едно друго материално кълбо, едно кълбо, което ще съдържа съществата, лишени от възможността да се издигнат, понеже не са в състояние да разтворят материята.

Но кое всъщност ще предизвика разтварянето
на материята? Силата на Любовта, до която
човек ще достигне чрез Христос! Съществата ще
разтварят и обезсилват материята само защото
ще са приели в душите си Любовта. Колкото
по-гореща става душата чрез Любовта, толкова
по-интензивно ще работи тя върху материята.
Любовта ще одухотвори, ще астрализира цялата
Земя, превръщайки я в астрално небесно тяло.

Противоположната сила на Божествената Любов

е Божият Гняв... Както, от една страна, тази Любов е вложена в човечеството през Четвъртата следатлантска култура, както тя все повече и повече ще нараства през Шестата и Седмата

следатлантска култура, така, от друга страна, ще
нараства и онова, което втвърдява материята:
Божият Гняв! И тази ярост на Божия Гняв, това
изтласкване на материята застава пред нас в
Апокалипсиса на Йоана под формата на това,
което наричаме “изливане на седемте чаши на
Божия Гняв”.

И в последната епоха, в епохата на апокалиптичните тръби, ясновиждащият поглед би установил, че хората вече притежават по-фини и по-нежни тела, одухотворени тела, а онези, които са заложили на материалния принцип и са съхранили в себе си най-важните съставни части на днешната материя, се отделят като един вид мъртва обвивка, като остатък и се натрупват в споменатото материално кълбо след епохата, обозначена чрез тръбите и техните звуци.

Човекът ще бъде преобразен в астрално същество, когато в най-добрите си творения Земята ще изчезне като физическа Земя и ще премине в духовния свят, когато Божият Гняв ще отпрати в бездната само неблагородните части на Земята. И ние ще видим, че дори и сега последната степен все още не е постигната: степента, при която спасението да е възможно, въпреки че събитията в бездната са показани в ужасяващи символи на звяра със седемте глави, както и звяра с двата рога.

Когато прозвучи седмата тръба, ще настъпи

следното: цялото физическо тяло ще бъде
разтворено, както топлата вода разтваря
готварската сол.

По времето на Голгота Слънчевите Духове слязоха

на Земята... Оттогава силата на Христовия Принцип непрекъснато нарастваше.

Откровенията на Христос ще бъдат все по-висши: това е Мистерията на Неговото развитие.

Наистина човекът мисли с главата, обаче сърцето ясно усеща светлината и мрака в човешкото мислене.

Ако срещайки един човек, осъждам неговата слабост, аз сам пропилявам моята сила за висше познание; но ако с обич търся неговите добри качества, аз умножавам тази сила. Опитните окултисти знаят каква сила се натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и от отказа да се критикува.

И ето как днес Христос говори на онези, които
искат да Го слушат: “Към онова, което мисли
най-малкият от вашите братя, вие трябва да се

отнасяте така, сякаш Аз мисля в него... В мнението и светогледа на най-малкия от вашите братя търсете Мен самия.”

Хората, изживявайки появата на Христовия импулс през следващите 3000 години, ще стават все повече; постепенно те ще се оказват в състояние да изживяват Христовия импулс в духовните светове.

Поради факта, че с помощта и само с помощта на Христос ние превъзмогваме онези качества, които идват от Луцифер, се получава така, че ние - като човеци - постепенно освобождаваме самите луцифе-рически сили. И неизбежно ще дойде време, когато луциферическите сили - които по време на старото Лунно развитие се отклониха от нормалната си еволюция в името на човешката свобода, така че пропуснаха възможността да изживеят Христовия импулс - ще бъдат спасени именно чрез човека. Човекът ще изкупи Луцифер, когато приеме Христовия импулс в себе си.

Сега човек може да събере цялата Мъдрост, за да познае Христос. И какво постига той чрез това? Нещо забележително! След като издигне своето съзнание до Христос, след като прибегне до цялата Мъдрост, за да вникне в Христос, той спасява както себе си, така и луциферическите същества.

Има една окултна максима, която гласи: Хората ще са в състояние да създават живи същества в лабораторни условия, както днес например произвеждат минерални продукти, едва тогава, когато лабораторната маса се превърне в олтар, а химическите процеси - в свещенодействие!

Когато астралното състояние се сгъстява, то става физическо.

Епохата, която ще настъпи след войната на всички против всички, ще стане свидетел на човешки същества, които - поради факта, че сами са се отклонили от Христовия Принцип - ще постигнат една забележи-телна степен на злостност и тя ще предизвика тяхното пропадане в бездната. Дотогава тези хора ще живеят по такъв начин, че когато настъпи времето на числото 666, ще потънат в злото, в бездната.

Когато нашата Земя приключи със своите шест състояния на формата, или шест цикли, навлизайки в седмия цикъл, ще остави след себе си други шест състояния на формата. Тогава човешкото предраз-положение към злото ще вземе ужасяващи размери. Опустошителната сила на злото ще засегне само тези, които са станали зли.

...Хората, които са приели в себе си могъществото на злото, ще бъдат изключени от по-нататъшната ево-люция.

Когато Земята отново се съедини със Слънцето, ще бъде отхвърлено не само това, което символизира звяра със седемте глави и десетте рога, но и всички враждебни на Слънцето сили. С изпълването на числото 666 всичко това е предопределено да изчезне в бездната.

Числото 666 трябва да бъде написано под формата 400, 200, 6, 60 и едва тогава стигаме до неговото истинско значение. Сега трябва да напишем вместо 400 буквата тав, вместо 200 - реш, вместо 6 - вав

и вместо 60 - самех... Замислете се какво трябва да

означава числото 666... То трябва да е израз на онзи принцип, който предизвиква пълно втвърдяване на човека в условията на външния физически живот и кара човека да отхвърля от себе си всичко онова, чрез което може да преодолее нисшите принципи и да се издигне до висшите. Тези четири букви показват физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшия “аз”, преди издигането му до висшия “Аз”, а именно: чрез буквата самех е представено физическото тяло, чрез буквата вав - етерното тяло, чрез буквата реш - астралното тяло и чрез буквата тав - нисшият “аз”.

Самите хора не могат да бъдат никакви противници на Христос, обаче могат, така да се каже, да се разминат с Христовия Принцип поради измамната сила, която живее в тях. Но такъв противник съществува и това е “слънчевият демон”.

С напредването на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едва когато духовният подем се превърне в своята противоположност и духовната енергия бъде подчинена на нисшия “аз”, едва тогава звярът с двата рога ще постигне власт над човечеството. Именно злоупотребата с

духовните сили е свързана с подвеждащата власт на звяра. В далечното бъдеще е загатнато едно радикално разделяне на човечеството: христовите избраници, които ще се превърнат в бели маги, и противниците им - черните магьосници, които не могат да се откъснат от материята и които Йоан описва като такива, които блудстват с материята.

Ако беше лишен от възможността да се насочи към бездната на злото, тогава за човека не би било възможно да постигне това, което от една страна наричаме Любов, а от друга страна наричаме

Свобода...

Без възможността за потъване в бездната хората не биха могли да се издигнат нито до Любовта, нито

до Свободата... Онзи, който не би могъл да последва двуроговия звяр, не би могъл да последва и Бога.

Ако Христовият Принцип би бил задушен още в самия зародиш, ако Христос би бил победен от дявола, тогава би се оказало възможно Земята като цяло да попадне под властта на звяра. Но това не се случва и сега въпросното същество трябва да се задоволи с изоставащите, които са подминали Христовия Принцип, с онези хора, които са останали вплетени в материята; занапред точно те ще представляват неговото войнство.

*Девакан - висша сфера