РУМИ, ДЖАЛАЛ ад-ДИН

(1207-1273)
Персийски Мистик, Поет и Мъдрец

От вълната на морето
е пяната родена
и с пяна се покрива
морската вълна.
Така Истината
като морската дълбочина
под пяната на притчите
понякога невидима е.

Когато аз умра, търсете ме не в земята, а в сърцата на посветените хора.

Мъдростта и Знанието съществуват затова: да се различи пътят от безпътицата. Ако има път навсякъде, Мъдростта би била излишна.

Ако се излее океанът в чаша, колко вода ще се помести в нея? Еднодневният запас, не повече.

От прозореца зависи колко светлина ще проникне в твоята стая, даже ако целият изток и запад са заляти от лунното сияние.

В мъките на духовното рождение черупката на фор-мата пробий! Зад нея ще намериш съкровеното съкровище на Единството.

Формата - това е сянка, смисълът е Слънцето.

Ако си мъдър, съумей да извлечеш перлата от мидата.

Това е Той, Който действа във всичко.

Всичкото благо и зло произтича от Първата Причина.

Земята изглежда, че гине, но в недрата ѝ са скрити светозарните свойства на Бога.

Не изпускай появилото се, даже да е безобразно! Външното до вътрешното ще те доведе.

Ние мрак сме всички, а Бог е Светлината. Домът ни от Слънце осветен е. Но в него Светлината смесена е със сянка: на покрива се възкачи, ако търсиш Светлината чиста.

Ту в движението, ту в неподвижността се явява Той, но Той не е нито едното, нито другото.

Цветовете се коренят в Безцветността, образите на всички картини - в Неизразимостта, словата - в Безсловесността, а всички сечени монети - в минната жила. Разбери това!

Не всяка птица ще те пренесе през просторите на Океана: към Него води само това знание, което произтича направо от Него.

Обърни се към Духа! Всичко друго е безполезност и суета.

Бог е сътворил тялото като средоточие на явлението на Духа.

Множествеността принадлежи на животинския дух; “Единната Душа” - това е човешкият Дух.

Нима Божествената Справедливост и Доброта би позволила на розата да се прекланя пред бодила?

Ти си Видение на Видението и Истина на Истината! Ти си Светлина на Тайните Светлини! Дух на Духа на Духа!

Във вътрешното Ти си Дух на Духа на Духа на Духа. Във външното - Слънце на Слънцето.

Към себе си върни се, о, сърце! Защото от сърцето таен път води към Възлюбения.

О, чисто огледало - сърце, приемащо едни след други безкрайни редове от образи. Светецът, подобен на Мойсей, в градината си, в огледалото на сърцето носи безкрайната, безформена форма на Невидимото. Какво от това, че тази форма не вмества Небесата,

Божествения Престол, Трона... Всички тези неща са ограничени и определени, а огледалото на сърцето е безпределно, знай това! Нека замлъкне тук разумът, да не ни смущава! Защото сърцето е с Него! Наистина сърцето е Той.

Чисто, без примесите на глината, то (сърцето) се шири и става самодостатъчно.

Сърцето се отразява във вкуса на меда и млякото, сладостта на всичко сладко води своето начало от сърцето.

Сърцето е Океанът на Светлината! Може ли сърцето, средоточие на видението на Бога, да ослепее?

Духът на пророческото откровение лежи зад пределите на разума; той иде от Незримия и принадлежи Нему.

Какво е това Дух? Половинка лист от градините на Твоята Красота. Какво е това сърце? Само едно цвете на Твоите неизтощими богатства.

Божествената Любов - това е Слънцето на съвършенството, Нейната Светлина е Нейното Повеление, а съществата са подобни на сенките.

Блясъкът и сиянието на творенията са взети временно назаем, блясъкът и сиянието на Повелението са неотнимаеми от Него.

В света на съществата има пространствени изменения, но светът на Повелението е освободен от тях.

Казвайки, че Бог не се намира на Небесата, ние не искаме да кажем, че Го няма там. Имаме предвид, че Небесата не заключават Него в себе си: Той заключава Небесата в Себе Си. Той е свързан с Небесата, но тази връзка е неизречена и неизследима. Точно такава връзка, неизречена и неизследима, поддържа Той с теб. Всичко е под дланта на Неговата мощ. Всичко е в средоточието на Неговото Самопроявление, всичко е подчинено на Неговия контрол. Така че Той е извън Небесата и световете на съществата, но не е и напълно извън тях. Иначе казано, всичко това не Го обхваща, но Той обхваща всичко това.

В смеха се чува Твоето Милосърдие, в стенанията - Твоята

Суровост... Тези две противоположни проявления говорят в нашия свят за един и същ Възлюбен.

Давайки на Вселената битие, Бог в нищо не е израснал - Той не е станал такъв, какъвто по-рано не е бил, но следствията са нараснали, когато Той е дал на съществата битие: различавай тези две нараствания! Нарастване на следствията - това е Неговото Самопроявление, когато Неговите Имена и действия стават видими. Но ако нараства Същността, това би означавало, че тя е възникнала във времето и претърпява изменения.

Нищо не се познава така, както чрез противоположното: познавайки жестокостта, ти ще разбереш какво е това ласка.

Творението се основава на противоположностите:

ние винаги ще преживяваме придобивки и загуби... Но онзи свят вкусва Вечността и процъфтяването, защото не е съставен от противоположности. Противоположностите неуморно се унищожават, но когато противопоставянето изчезва, остава вечно съществуване.

В змийската отрова има живот - за змията, има също и смърт - за човека.

Всички противоположности си приличат: макар нощта да е противоположна на деня, тя му помага и заедно те изпълняват една задача.

Доброто и злото всъщност са едно, не се делят.

Всичко е добро за Бога, но не и за нас.

В света няма абсолютно зло, защото злото е относително.

Този, който от бодлите извлича розата, може да накара пролетта да дойде през декември.

Знай, че горчивото наказание е Милост! Защото жестокостта на времето и всички страдания в света е по-леко да се понесат, отколкото отдалечеността от Него и неведението. Нали жестокостта ще премине и изчезне, а отдалечеността - не. Само онзи има щастлива участ, чийто Дух е пробуден и обърнат към Него.

По собствено подобие е сътворил нас Бог; какъвто е Той, такива сме направени и ние.

Благодарение на Чистата Светлина узрял Адамовият

Дух... Човек е способен да осъществи мисия, която не е по силите нито на Небесата, нито на планините.

За човека: ти си океан, скрит в капка роса - целият свят, заключен в два аршина плът.

Светът е чаша, а сърцето - течащ поток. Светът е стая, а сърцето е град, пълен с чудеса.

Този свят е единната мисъл на Всеобщия Разум.

Посаждайки дърво и така правейки го действителност, ти ще прочетеш всичко от края към началото. Макар че вървят първо клоните, листата и корените, всички те са изпратени само заради плодовете.

Макар че плодът намира битието последен, той е пръв, защото той е целта.

Погледни Слънцето: нима то не е единно? Но в това се съмняват тези, чийто поглед от телата е затулен.

Подобно на рибите питаме Океана на Живота: “Защо си вдигнал ти вълните и хвърлил си ни в сухата пустиня на водата и прахта? О, Владетелю на всички милости, защо си ни подложил на тези страдания? Но Твоето жестокосърдечие ни е по-мило и по-сладко от всички милости на създанията на света.” Отговаря Океанът: “Бях Аз Съкровище скрито и ми се прииска да стана знаен. Бях Аз Съкровище, скрито зад воала на невидимото, в убежище, лишено от място. Поисках през пелената на съществуването моята Красота и Величие да станат известни на всички, за да видят всички, че Аз съм водата на живота и еликсирът на щастието.” В отговор му казват рибите: “Ние живеем в това море, изначално ние сме плавали в този Океан на Живота. Знаели сме колко Необятен е Той и колко Прекрасен, нали това сме ние - тази мед, на която въздейства алхимията на този еликсир. Ние знаем колко могъщ е този еликсир на живота. Колкото и да разказвахме ние, рибите от това море, на другите, те не слушаха, не виждаха и не разбираха. Ние изначално знаехме това Съкровище и в края на вековете ще го познаваме. Така кого подложи Ти на толкова дълго изпитание заради “Поиска ми се да стана знаен”? И ето Неговият отговор: “О, риби!

Всяка риба без съмнение знае цената на водата, обича морските простори и ги цени. Но това още не е тази любов - в нея няма това горене, това самоотричане, тези сълзи и страстно мъчение, които изпитва рибата, изхвърлена от вълните на брега и дълго мятаща се на горещия пясък. Тя там не ще умре, но няма и да живее. Раздялата с Океана позволява да се почувства цялата прелест на Живота - нали това по същество е раздяла с Океана на Живота. Нима този, който е виждал този Океан, ще се радва на същия Живот?”

Ако искаш да победиш огненото зло, потуши го с водата на милостта.

Във вярващия ще намериш извора на водата на милостта. Влагата на живота е чистият Дух на праведния.

Всичко в света ще бъде примамлив капан за глупеца, а на мъдреца то ще послужи за неговите цели.

В какво се състои справедливостта? В това да се постави всичко на своето място.

За розите мислѝ - ще бъдеш градина, за бодлите мислѝ - ще станеш подпалка за пещта.

По следата на предвождащия Дух всяка птичка лети към себеподобните си.

Пророкът каза: “Никой от тези, които са оставили света, не се е мъчил от смъртта, но е страдал от стотици пропуски в живота.”

Възкресението ще ти разкрие тайната на смъртта.

Малкото Възкресение проявява Великото. Със светлината на малката смърт е осветена Великата смърт.

Дом без прозорец е подобен на ада; пробий прозорец - ето същността на вярата.

В морето на Духа умението да плуваш не е нужно - тук спасява само Ноев ковчег.

Пътният знак е за този, който всеки миг в пустинята може да се заблуди. Но за достигналите Единение тези знаци са ненужни, в тях е Божественият светилник на вътрешното око.

Ти сам себе си не съзнаваш - в ручая до кръста стоиш, а молиш минувачите жаждата ти да утолят.

Във външния свят вятърът люлее дърветата, във вътрешния поменуването шумоли с листата на дървото на сърцето.

Името Негово поменѝ в дълбините... и бездната Той ще превърне в Райски връх.

Поменуването е сила, която ще те обедини с Възлюбения.

Сляпата птица, невиждала реки,

блатото, обрасло с тиня, като рай цени.

Когато ние влизаме в сърцевината, Той отива настрана. Когато ние си отиваме от себе си, Той влиза в сърцевината.

Всички очи и уши са затворени, освен очите и ушите на тези, които са се освободили от самите себе си.

Престолът на Царя е зад пределите на съществуването и несъществуването. Абсолютното битие твори в несъществуването.

Близостта с Него се заключава в бягството от затвора на съществуването.

Този, който е жив в Него, не може никога да умре.

Този, който желае чувственост, е нечист, този, който желае разум, е чист, а бедността възвишава шатрата си над чистотата и нечистотата.

Когато Любовта на Халладж към Бога достигнала апогея си, той станал враг на себе си и довел себе си до нула. Той казал: “Аз съм Бог”, т.е. “Аз умрях, остава само Бог и нищо повече”. Това е висше унижение и най-висше послушание. Това означава: “Съществува само Той”.

Когато човек получава Светлина от Бога, той става обект на преклонение на ангелите, защото е избраник.

Да заявиш “Аз съм Бог” не навреме, е проклятие, но да утвърждаваш “Аз съм Бог” в необходимия момент, това е милост.

Любовта не може да бъде намерена в ерудицията и науката, на страниците на книгите. Каквото и да говорят хората, това не е пътят на любящите.

Сърцевината е Любовта - неподдаваща се на огласяване на тайната.

Мълчание! Мълчание! Защото говоренето за Любовта довежда до противоположен резултат - смисълът става скрит при многословието.

Какво е Любовта? Съвършена жажда - така ми позволи да обясня Живата Вода.

Когато престана да спя и да ям, ще стана подобен на Вечната Любов - жива, самосъществуваща.

...Славеят винаги долита до розовия храст.

Любовта е атрибут на Бога, у Когото няма потребности. Да бъдеш влюбен в някого, освен в Него, е производно, защото тази красота е позлата. Външно това е пламък, вътрешно - дим. Когато изчезва пламъкът, се появява димът, така производната любов се обгръща с хлад.

Когато се отправяш към формата на приятеля, ти го правиш заради дружбата с него. Ето защо по същество отиваш към безформеността, даже и да не осъзнаваш своята цел. Така че реално на Бог се кланят всички, макар че всеки ходи по своя път на търсене на радостта. Но някои са се обърнали с лице към опашката. Главата е коренът, но те са го изгубили.

Считай за щастие, че си изпитал страданието на загубата по пътя на любовта; остави настрана производната любов, целта е Любовта към Бога. В края на пътя обектът на Любовта ще стане Всемилостивият.

Как може несъвършеното знание да даде живот на Любовта?

Аз влязох в сърцето на неверието, за да достигна вярата.

По малко време отделяй в търсене на вода и се сдобий с жажда! Тогава водата ще потече отгоре и отдолу.

Тази жажда в нашите души е привличане за водата - ние принадлежим на нея и тя принадлежи на нас.

Напълно се посвети на жаждата, защото жаждата е добър водач по пътя!

В каквото и състояние да си, жадувай, жадувай постоянно за вода, о, човеко на сухите устни, защото твоите сухи устни свидетелстват за това, че най-накрая ти ще намериш Извора. Сухостта на устните е послание на водата: “Ако ти постоянно вървиш, ти несъмнено ще намериш мен”.

Независимо от това чист ли си или не, не бягай, защото близостта с Него усилва чистотата.

Моята религия е Живот с Любов.

Умри в Любовта и ще останеш жив!

Любовта - това е Пламъкът, който изгаря всичко, освен Възлюбения.

Пещерата, в която можеш да намериш приятеля, е Любовта. Тогава Духът ще се украси с красотата на Любовта.

Всичко, което те очиства, е правилният път.

Ангелът и разумът са били едно, но те са приели две различни форми заради Божия замисъл.

Не трябва да имаш работа с въпросите “как” и “защо”.

Любовта няма мисли, защото мисълта, това е бастун. Бастунът на разума показва, че е сляп. Страхувайки се да потънат, хората на разума бягат от Океана, а влюбените нямат друга работа и занятие, освен да потъват в Него.

Докато разумът се оглеждаше и размишляваше, Любовта отлетя към Седмото небе.

Любовта дойде и ми затвори устата: “Захвърли своята поезия, да тръгваме към звездите!”

Ти си Първият и Последният, Явният и Тайният...

Иди, хвърли разговорите и книгите - много по-добре е да позволиш на Него Той да стане твоя книга.

Аз предпочетох Твоето удоволствие пред своето. Твоята тайна е моя, така че аз я пазя.

Съществува безкрайна радост, името на която е Любов.

Моят Дух се радва, когато страдам по Теб!

Свитъкът на моето сърце се простира до безкрайната Вечност, в него е начертано от началото до края: “Не ме напускай”!

Колкото повече е очистен човек, толкова по-високо е

въздигнат...

Човек отива към всяко нещо със своя образ за това нещо. Неговият образ за градина го довежда в градината, образът на дюкян - в дюкяна. Но лъжата е скрита във

въображението... Така че тези образи са подобни на укрития, в които някой се крие. Когато тези образи най-накрая бъдат махнати и реалностите се проявят без

воала на въображението, това ще бъде Възкресението... Каквато и реалност да те привлече, ти не ще бъдеш друг, освен самата тази реалност, която те е привлякла.

Когато нашият дух не е пробуден за Бога, нашата будност е подобна на затвор. Действително спящ е този, който се доверява на всеки образ и който общува с него.

Ти мислиш да избегнеш мъченията и страданията, но твоето мислене е първоизточникът на твоето мъчение.

Влюбеният - това е чудно същество, защото той придобива сила и расте от Образа на своя Възлюбен.

Не мисли за никого, освен за Твореца на мисълта! По-добре е да виждаш мислите на Възлюбения, отколкото да мислиш за хляба.

Истинната мисъл е тази, която открива истинския път - този, по който върви Царят.

Щом Любовта разтвори ръце, за да ме прегърне, мисълта отлетя настрана.

Очисти сърцето си от скръбта, защото то е дом на Неговия Образ. Домът на моето сърце е пуст, свободен от желания, като Рай. В него няма друго дело, освен Любов към Бога, никакви обитатели, освен Образа на Единението с Него.

Когато ти не говориш добри думи, те не са хиляда, то е едно. Но когато ти говориш хубаво, една дума е хиляда. Речта се появи изпод завесата и ти ще видиш, че това са били атрибутите на Бога-Творец.

...Имената са идентични с именуемото. Адам вижда същността чрез самите имена.

Ако съм изпълнен с дихание, това е защото съм флейта, а Ти си флейтистът, тъй като Ти си моето Аз.

Единствената полза от речта е в това, че тя може да те подтикне към търсене и да пробуди в тебе желание.

Целта не се реализира чрез самата реч...

Каквото и да е направено - хубаво, прекрасно, красиво, направено е за виждащото око.

Не говоря тези думи аз, а Любовта ги произнася. Аз съм един от тези, които нищо не знаят по този предмет.

Безусловно всичко, което достигне сърцето, ще влезе в окото и ще стане форма.

Този, който е видял Неговия Лик и не е загинал, не е човек, а камък.

Аз съм слуга на това, което не съм виждал.

Океанът на Чистотата ми каза: “Няма да осъществиш желанието си, докато не платиш. Скъпоценна перла се крие у теб, разбий мидата.”

Както е казал пророкът: “Не предавай Мъдрост на недостойния, иначе ще бъдеш несправедлив към него и не укривай нищо от достойния, иначе ще бъдеш несправедлив към него.”

Духовното вино е рядко, така че иди и пробвай и него също! Една капка ще унищожи цялото твое умуване и осведомление. Една капка от небесното вино ще откъсне твоя дух от всички тези вина и виночерпци.

Любовта - това е тайният виночерпец на искрено вярващия.

О, ти, чието сърце е океан, изпий чашата! Тогава твоята човешка субстанция ще може да прояви себе си.

Никой не е достигнал зрялост, освен този, който е освободен от своеволието.

Тъмнината на мъката се повдига, когато ти поставиш своята свещ в центъра. От двата воденични камъка долният носи тежестта. Нима долното не струва по-скъпо от горното?

О, приятелю, ако си влюбен, бъди подобен на свещта: топи се цяла нощ, радостно гори до утринта!

Каквато и перла да видиш, търси друга вътре в нея. Всяка прашинка говори: “По-навътре аз съм съкро-вище.”

Приближава се денят, когато тези Мои думи ще свидетелстват против теб: “Аз те виках, Аз, Живата Вода, но ти беше глух.”

Не търси Моите граници и предели - Аз нямам предели.

САМЮЕЛ, А.

(1858-1938)
Английски Идеалист и Мъдрец

Пространството и времето са безконечна и непреривна цялостност на всички субстанции. Тази цялостност съществува във всички субстанции и се явява като материал, от който се създава материята и всички вещи.

Пространството-време се състои от точки-моменти, които трябва да се разглеждат не като физически електрони, но като метафизически елементи - идеални действителности.

Многообразието на света възниква от пространство-времето в резултат на внезапни скокове.

ХАЛЕНСИС, А.

(1170-1245)
Средновековен Теолог и Идеалист

Всичко съществуващо се състои от материя и форма, но е създадено от Бога - от Нищото - по Универсалните идеи, или Божествените прототипове.

ХАРТМАН, НИКОЛАЙ

(1882-1950)
Немски Мъдрец и Идеалист

Времето и пространството са свързани само с някои, а не с всички слоеве на битието.

Душевният и духовният слой са независими от пространството и съществуват само във времето.

Прекрасното се постига само в състояние на екстаз и мечтателност.

Същността на формите е неизразима тайна на изкуството.

дон ХУАН

Индиански Мистик и Учител

Високото самочувствие е другото, което трябва да се забрави, също както биографията.

Не е важно какво казваш на тревата, можеш и да си измисляш разни думи; важното е чувството, че ѝ се радваш и че се отнасяш с нея като с равна.

В края на краищата растенията и ние сме едно. Нито ние, нито те са повече или по-малко важни.

Светът около нас е тайна. Хората не са нищо повече от каквото и да било друго. Щом една малка тревичка е

толкова щедра към нас, трябва да ѝ благодарим...

Ето какво трябва да правиш, когато губиш търпение: Обръщаш се наляво и искаш съвет от смъртта!

Огромно количество дреболии падат от тебе, ако смъртта ти направи знак или ако я зърнеш, или просто ако усетиш, че тази твоя придружителка е ей там и те гледа.

Как можем да се чувстваме толкова значими, когато знаем, че смъртта ни дебне.

Да поемеш отговорност за собствените си решения, означава да си готов да умреш за тях.

Нищо не може да е повече или по-малко сериозно от другите неща.

Светът е тайнствено място.

Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш света около себе си. Да бъдеш недостъпен, означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите.

Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Да бъдеш недостъпен, не означава да се криеш или да си потаен. Не означава, че не трябва да се срещаш с хора.

Има едно просто нещо, което при теб не е в ред - мислиш, че имаш много време.

Няма сила, която може да гарантира, че ти ще живееш още една минута.

Съществува едно странно изпепеляващо щастие при постъпки с пълно съзнание, че онова, което се върши, може да бъде последното на тази земя. Съсредоточи вниманието си върху факта, че нямаш време и нека делата ти текат спокойно. Нека всяко твое дело бъде последната ти битка на земята.

Самосъжалението е противно на силата. Настроението на един воин изисква самоконтрол и в същото време изисква да напуснеш себе си.

Воинът може да бъде наранен, но не и обиден. За един воин няма нищо обидно в постъпките на неговите събратя, щом той самият действа в границите на подходящото състояние.

Ловецът на сила наблюдава всичко. И всичко му казва по някоя тайна.

Един воин е безупречен, когато се довери на личната си сила, независимо дали е малка или огромна.

Тайната на здравото тяло не е в онова, което правиш с него, а в онова, което не правиш.

Най-трудно е за един воин да разбере, че светът е чувство.

Когато човек “не прави”, той чувства...

...Отишъл си на забавата, за да си убиеш времето, сякаш има някакво време за убиване. Това те е напра-вило слаб.

Можеш да оцелееш единствено като воин по пътя на познанието. Защото изкуството на този воин е да изравни ужаса да си човек с чудото да си човек.

Съвършенството не е нищо друго, освен правилна употреба на енергията.

Нищо не може да тренира по-добре душата на един воин, отколкото предизвикателството, което се съдържа в отношенията с невъзможни хора, намиращи се в позиция на силата. Само такива условия могат да развият у воините смирението и вътрешния покой, необходими, за да бъде издържан товарът на непознаваемото.

Фактът да запазиш морала си се нарича контрол.

Издържливостта означава да чакаш търпеливо, без бързане, без тревога - това е един прост, радостен начин да различиш онова, което трябва да се случи.

Да се действа в състояние на яд, без контрол, нито дисциплина, да не се притежава издържливост -това е да бъдеш победен.

Непознаваемото е непознаваемо, немислимо, неуловимо.

...Човек се проявява в най-добрата си същност пред лицето на непознатото.

За да разбираш, е нужна сдържаност, а не емоционалност.

Виждането е въпрос без връзка с очите.

Ако воините искат да имат достатъчно енергия, за да виждат, трябва да бъдат скъперници на сексуалната си енергия.

За един виждащ хората са лъчисти същества.

За виждащите да живееш, означава да бъдеш съзнателен.

Съюзникът е сила, способна да пренесе човек извън пределите на самия него.

Как човек може да избегне грешка? - Като бъде внимателен и като знае как да избира.

Учението никога не е това, което някой би могъл да очаква.

Човек е победен само когато спре да опитва и се предаде.

Здрачът е процепът между световете.

Когато човек има ясно и непреклонно намерение, чувствата по никакъв начин не са препятствие, тъй като той е в състояние да ги контролира.

Повечето от енергията ни отива да крепим своите

позиции в обществото... Ако бяхме готови да загубим част от тези позиции, щяха да ни се случат две изключителни неща. Първо, бихме освободили енергията си от усилията за поддържане илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си осигурили достатъчно

енергия, за да... добием представа за действителното величие на Вселената.

Не слушай този повърхностен глас, който те кара да

се ядосваш. Вслушай се в по-дълбокия глас, който те води отсега нататък, гласът, който се смее. Послушай го! Послушай го! И се засмей с него. Засмей се! Засмей се!

Да бъдеш магьосник, означава да достигнеш такова ниво на осъзнаване, което прави невъобразимите неща постижими.

Действията на магьосниците са изключително в сферата на абстрактното, на безличното.

Стремежите на магьосниците са да достигнат Безкрайността и да я осъзнават.

Магьосниците не задържат нищо в себе си. Принципът им е да остават празни и по този начин да изоставят крепостта на своето аз.

Да бъдеш с будно внимание, не означава да си наблюдателен. За магьосниците будното внимание означава да осъзнаваш тази тъкан на всекидневния свят, която изглежда чужда на ставащото в момента.

Пожелах добро от цялата си магьосническа празнота, от магьосническото си мълчание.

Магьосниците никога не говорят празни приказки.

Винаги подбирам най-внимателно всяка дума, която

казвам...

Магьосниците от древните времена, които са ни предали своето магьосничество в пълния му вид, са вярвали, че във Вселената има една тъга, която е като сила, състояние като светлина, като намерение и тази вечна сила оказва своето въздействие особено над магьос-ниците, понеже те повече нямат щитове, с които да се предпазват. Те не могат да се скрият зад приятели или зад научна работа. Не могат да се скрият зад любов или омраза, щастие или нещастие.

Древните магьосници го наричат вътрешно мълчание, защото е състояние, при което възприятието не зависи от сетивата. По време на вътрешно мълчание се задейства друга способност на човека - способността, която

го превръща в магическо същество...

Вътрешното мълчание е основата, върху която се гради всичко в магията. С други думи, всичко, което правим, води към тази основа, която - подобно на всичко останало в света на магьосниците - не се раз-крива,

докато не ни разтърси нещо гигантско...

Магьосниците имат само една отправна точка - Безкрайността.

Важно е да стигнеш до преломния момент, все едно

по какъв начин...

...Безкрайността ти дава един час да се освободиш от всичко. Защото за Безкрайността единственото занятие, достойно за един воин, е свободата. Всяко друго занятие е заблуда. Ще можеш ли да се освободиш от всичко за един час?

...Магьосниците гледат на всяко взаимоотношение с хората, независимо колко краткотрайно или незначително би било то, като на бойно поле. На това бойно поле магьосниците прилагат най-добрите си магии, всичките си усилия.

Едно от великите изкуства на магьосниците е да знаят кога да спрат.

Магьосниците имат едно преимущество - като същества на път към смъртта те имат кой да им шепне на ухото, че всичко е преходно. И този шепнещ глас е смъртта, безпогрешният съветник, единственият, който няма никога да ни излъже. Воините-пътешественици не оставят неизплатен нито

един дълг... Трябва да направиш едно символично разплащане, за да се компенсираш, за да удовлетвориш Безкрайността.

Тази задача - да изплатиш дълговете си - не е водена от което и да било от познатите ти чувства. Тя е водена от най-чистото чувство - чувството на воина-пътешественик, на когото предстои да се гмурне в Безкрайността и точно преди да го стори, той се обръща назад да каже “благодаря” на хората, които са му правили добро. Трябва да се изправиш пред тази задача с цялата сериозност, която тя заслужава. Това е последната ти спирка, преди да те погълне Безкрайността. Всъщност ако воинът-пътешественик не бъде във възможно най-доброто си състояние, Безкрайността няма да го докосне с жезъла си. Така че не се щади, не жали никакви усилия. Изпълни това безжалостно, но изискано, докрай.

Нещо в тебе се възмущава, че го безпокоят. Но е изключително важно да раздразваш тази част от себе си, докато не се пречупи.

Отначало ръката на воина-пътешественик е тежка, с желязна хватка, а после става като ръка на привидение, ръка като от есенна паяжина. Воините-пътешественици не оставят никакви знаци, никакви следи.

...Ако магьосниците не се опитват да бъдат рационални към нещата, които не могат да се обяснят рационално, Духът безпогрешно им казва кое какво е.

Това, което трябва да направиш обаче, е да се подготвиш за връхлитането на Безкрайността. Трябва да си в състояние на постоянна готовност да посрещнеш удар с огромна мощ.

...За воините-пътешественици изборът всъщност не е действие по избирането на нещо, а по-скоро действието на елегантно, мълчаливо съгласие с настоятелното изискване на Безкрайността.

Безкрайността избира. Изкуството на воина-пътешественик е да владее способността да се движи по най-лекия намек, да приема мълчаливо всяка заповед на Безкрайността.

Магьосниците от древно Мексико не са мислили... от гледна точка на време и пространство. Те са мислили изключително от гледна точка на осъзнаването.

Воините-пътешественици не се оплакват. Те приемат всичко, което им поднесе Безкрайността, като изпитание.

Не задържай никакви тайни от мен. Аз съм празна торба - всичко, което ми кажеш, ще се излее в Безкрайността.

Магьосниците смятат, че именно “хищниците” са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно “хищниците” ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.

За да ни държат в подчинение, тихи и кротки,

“хищниците” са прибегнали до изумителна маневра...

Те са ни дали своя ум! ...”Хищниците” са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на “хищника” е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.

“Хищниците” предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на “хищниците”.

Обхванат ли те съмнения до опасен предел, направи нещо съвсем прагматично: изключи осветлението.

Проникни в мрака, вгледай се какво ще видиш. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред Безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.

Издигни около себе си енергийна бариера. Помълчи и от мълчанието ти ще се издигне бариерата.

Същността на воина-пътешественик е смирението и действеността - да действа, без да очаква нищо и да противостои на всичко, което се изпречва на пътя му.

Ако нямаш за какво да умреш как можеш да твърдиш, че имаш за какво да живееш.

Ако си истински воин-пътешественик, бъди безупречен! Грижи се за твоя свят. Почитай го, защитавай го дори с цената на живота си!