МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ

ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

многотомник

том четвърти

•Логос• Варна

1999 г.

•ПРЕДГОВОР•

ОГНЕНОТО СЛОВО

Истината е основата на Живота, а не религията. Без Истината Словото губи своя Огън и своята Светлина. Стремиш ли се към Истината, ставаш цялостен. Истината е отварянето на Вратата, а отвориш ли Вратата, ще видиш своя сияещ Център в себе си, в своето сърце-огледало. Останалото е дълбочина.

Към търсещите Мъдростта

Това е поредица от около 30 тома с над 800 Мъдреци и Мистици от всички времена.

Елеазар Хараш
Варна, февруари 1999
г.

АБЕЛЯР

(1079-1142)
Монах, Мистик и Богослов

Постъпка, която се извършва в съгласие със съвестта, не може да бъде призната за греховна.

Нравствеността, това е да бъдеш в съгласие със съвестта си.

АВГУСТИН БЛАЖЕНИ

(354-430)
Теолог и Мистик

Бог не само е сътворил света, но и твори непрекъснато.

За блаженството е необходимо да обладаваш Истината.

Вглъбяването в себе си води към Истината, която се заключава в душата, а тази Истина на свой ред довежда до Бога.

Преди да достигне до съзерцание, душата е длъжна да се освободи от всичко, което е враждебно на Истината, да се освободи от всички неразумни страсти.

Ако в нас замлъкне вълнението на плътта - замлъква и представата за земята, водата, въздуха, замлъква и небето, замлъква и самата душа; и излизайки от себе си

и не мислейки за себе си... и за всеки език и всеки знак,

...и ако настъпи пълно мълчание - ще чуем самия Бог.

АГРИКОЛА

(1443-1485)
Холандски Мъдрец и Идеалист

Изучаването на Мъдростта се явява като най-хубавото средство за разпространение на образованието.

АКАМАРА

(ок. VIII век)
Японски Мъдрец

Да се търси Истината е илюзия, защото Истината е вечносъществуваща и е преди търсенето.

Истината е неродена, а търсенето е родено.

Истината е в теб - тогава в коя посока ще я търсиш?

Стани незнаен и Истината ще те познава.

Истината изисква да тръгнеш към себе си.

АКИНДИН, ГРИГОРИЙ

(ок. XIV век)
Византийски Мъдрец

Само знанията и опитът дават на човека Истината.

АКОСТА, УРИЕЛ

(1585-1640)
Португалски Мистик

Любовта към ближния е свойствена на всички хора и е независима от религиозните предписания.

АКСАКОВ, К. С.

(1817-1860)
Историк и Мъдрец

Истината се постига чрез покорно следване на Бога, по пътя на Откровението и чрез Любовта към Бога и ближния.

Човешкият разум не е способен да твори, той само познава “Всемогъщата сила на Твореца”.

АМЕНХОТЕП IV

Древноегипетски Фараон и Мъдрец

Атон е Творец на всичко окръжаващо.

Проявленията на Атон са едновременно Живот, Любов, Красота, Радост, Истина и Покой.

Атон е прекрасният цвят на Живота.

Когато имаш Живота, защо са необходими думи?

Атон е Живот без думи.

Животът е красив, защо търсиш друга красота?

Животът е акт на мълчание и дълбочина.

Имаш ли Живот - имаш целостта на виждането.

Животът, това е посланикът на Атон.

Когато човек има разбиране, тогава той има Живота. Когато има Живота, трябва ли нещо да се разбира?

Пътят към Живота е открит; ако има някакво препятствие - това си ти.

АРДИГО, Р.

(1828-1920)
Италиански Идеалист и Мислител

Всичко около нас е хармония, не е необходимо дори да я разбираш.

Човекът, човешкото общество и човешката мисъл всецяло са включени в хармоничната система на Космоса.

Чистотата, това е твоята хармония, това е твоята радост.

АР ЗУАМА

Мъдрец, живял в Персия.

Истината се изразява чрез Святата сила на Живота.

Само Любовта може да даде на човека вечна сила за неговия безпределен път.

Злото не може да ограби Любовта, защото тя е пълното име на Живота.

В Любовта душата е цяла.

Душата е цялостна, когато жертвата ѝ е пълна.

Любовта поглъща бездната на злото.

Истината помага на човека без обяснения. Обясненията са слабост на човека.

Животът, който тече в тебе, е силата на благословението, което произтича от Истината.

Истината символизира възхода над Живота.

Ако си изгубил Истината, ти си изгубил и усещането, което е наречено Живот.

Животът, това е сливане с Истината. Ар Зуама се сля с Истината и изгуби себе си.

АРИСТИП

(435-360 пр.н.е.)
Древногръцки Идеалист и Мъдрец

Висшето благо на живота е разумното наслаждение.

Който не може да се наслаждава на живота, става роб на удоволствията.

Само разумният разбира пътя на живота.

АСАМИ, КЕЙДЗАЙ

(1652-1711)

Японски Мъдрец

Върховният Идеал е метод, чрез който можеш вечно да се обновяваш.

Идеалът се явява като центъра на кръга.

Идеалът е истинският плод на Живота. Той е вечно свеж и неизчерпаем.

Не е необходимо да постигнеш Върховния Идеал, важното е, че се обновяваш и израстваш.

Не виждаш ли? Идеалът ти дава крила!

БААДЕР, Ф. К.

(1765-1841)

Немски Мъдрец и Идеалист

Единството на съзнанието определя правия път на Живота.

Когато си цялостен, няма излишни умствени разсъждения.

Целостта на съзнанието е богатството на душата.

Теософията е наука за проникването в духовния смисъл на нещата.

Чистата романтика е благословение за душата.

БАГРАТИОНИ, ЙОАНН

(1768-1830)

Грузински Мислител и Идеалист

Душата е Вечното и Неизменно Начало в човека.

Силата на Духа е незнайна, но видима за всички.

Духът, това е твоят мир, твоето щастие - не е необходимо да търсиш друго.

Създай си светла аура, в която Духът да бъде твой гост.

Силата на Духа е тази, която дава вечен подем.

БАЙЕР, ЯН

(1630-1694)

Словашки Мислител и Идеалист

Светлината на разума е откровението на човешката душа.

В присъствието на душата разумът свети.

Разумността е свойство на Висшата душа.

Разум, който е осветлен от Висшата душа, има вечно достойнство.

БАХА-У-ЛЛА

(1817-1892)

Мистик и Учител, основател на Бахайското
учение.

Никой не ще достигне бреговете на океана на истинското проникновение, освен ако не се освободи от всичко, що е в небесата и на земята.

Нито едно единствено проявление на светостта не се е появявало, без веднага върху него да се стоварят отрицанията, отхвърлянето и яростната съпротива на хората около него.

Никаква земна вода не може да угаси пламъка на Божествената Мъдрост, нито пък пристъпите на смъртните могат да угасят светилника на Вечното Господство.

Нито за миг не е било оттегляно Неговото Милосърдие, нито пороите на любящата Му доброта са престанали да се изливат над човечеството.

Всеки Божи Пророк е отпивал от чашата на саможертвата и се е въздигал към висините на величието.

С целенасочен и неотклонен взор, роден от непогрешимото Божие око, разгледай за малко внимателно небосклона на Божественото познание и размисли над онези съвършени слова, които разкри Вечният, та дано тайните на Божествената Мъдрост, скрити досега под булото на Величието и съхранявани в скинията на Неговото милосърдие, ти бъдат разкрити.

Истинският смисъл на казаното от Птиците на Вечността се разкрива единствено на онези, които проявяват Вечното Същество, и напевите на Славея на светостта не може да стигне до ушите на други, освен на обитателите на Вечното Царство.

Колко много проявления на светостта, колко много Разкриватели на Светлината Вечна се появиха от времето на Мойсей и въпреки това Израил, обгърнат в най-плътните завеси на сатанинските предположения и лъжовни въображения, все още чака идола, създаден от самия него, да се появи със знаменията, които той сам си измисли!

Когато огънят на Любовта на Исус изгорила завесите на еврейските ограничения и властта Му станала очевидна и отчасти била призната, Той, Разкривателят на невидимата Красота, като се обърнал един ден към Своите ученици и запалил в сърцата им огъня на тежката загуба, им казал следното за Своята кончина: “Отивам си и пак ще дойда при вас.” А на друго място казал: “Аз отивам, а друг Един ще дойде, Който ще ви каже всичко, което Аз не съм ви казал и ще изпълни всичко,

което казах.” И двете неща имат един и същи смисъл...

Самият Мохамед заявява: “Аз съм Исус...” В този смисъл нито личността Исус, нито Неговите Писания се различаваха от Мохамед и Неговата Свещена Книга, тъй като и двамата поддържаха Божието Дело, отдаваха Му възхвала и разкриха Неговите заповеди.

...Вечната Красота в различни времена е наричала себе си с различни имена и титли.

Чрез чудните благодеяния на Слънцето на Истината мъртвите ще бъдат възкресени, а вехнещите души - съживени от Безграничния Дух.

Не изпускай мига преди великолепието на Божествената пролет да е отминало.

...Пръстите на Божествената Сила отключиха портите на знанието на Бога и Светлината на Божественото Познание и Небесната Милост озариха и вдъхновиха същността на всичко сътворено така, че във всяко едно нещо бе отворена врата на знанието и във всяка частица бяха проявени следите на Слънцето.

Ако окото беше помазано и просветлено с течността на Божественото знание, то със сигурност щеше да открие, че много стръвни зверове са се събрали и са се нахвърлили върху плътта на човешките души.

Видимото слънце е просто знак за блясъка на онова Светило на Истината, онова Слънце, което никога няма равно, подобно или съперничещо на себе си.

Неизмеримо високо въздигнати са Божиите Пророци над разбирането на хората, които никога не могат да ги опознаят, освен чрез самите Тях.

...Вярата и недоверието, напътствието и заблудата, блаженството и нищетата, светлината и мракът зависят всички от присъдата на Този, Който е Слънцето на Истината.

Върху които и сърца да паднат изобилните порои на милостта, изливащи се от “небето” на Божественото Откровение, земята на тези сърца наистина е била променена в земя на Божественото Знание и Мъдрост.

През Вечността Онзи Съвършен Цар е бил в Своята същност независим от разбирането на всички същества и ще продължи завинаги в собственото Си същество да бъде възвисен над преклонението на всяка душа. Един единствен полъх на Неговото изобилие е наистина достатъчен да премени човечеството с одеждата на богатството и една капка от океана на щедрото Му великодушие е достатъчна да дари всички същества със славата на Вечния Живот.

А ако окото на сърцето се отвореше, то със сигурност би съзряло, че словата, разкрити от Небесата на Божията Воля, са в съзвучие и единство с делата, които произтекоха от Царството на Божественото Могъщество.

Божествената Красота ще бъде проявена от Небето на Божията Воля и ще се появи във формата на човешки

Храм... Тези Предвечни Същества, въпреки че са родени от утробата на своите майки, всъщност са се спуснали

от Небето на Божията Воля... Въпреки че крачат сред смъртни, те се реят в Небето на Божественото присъствие. Без нозе те крачат по пътеката на Духа и без криле те се извисяват във възвишените висоти на Божественото Единство. С всеки поет дъх те преминават Необятното пространство и всеки миг прекосяват царствата на видимото и невидимото.

Ако очистиш огледалото на своето сърце от праха на злонамереността, ти ще схванеш смисъла на символичните понятия, разкрити от всеобхватното Божие Слово, проявени във всяко Изповедание, и ще откриеш тайните на Божественото Знание.

...Има два вида знание - Божествено и сатанинско. Първото блика от Извора на Божественото вдъхновение, а второто е просто отражение на налудничави и смътни помисли. Източник на първото е самият Бог, а двигателната сила на второто е шепотът на себичните копнежи. Едното се ръководи от принципа: “Бойте се от Бога, Бог ще ви научи”, а другото е просто потвърждение на истината: “Знанието е най-жестоката завеса между човека и неговия Творец”. Първото дава плода на търпението, на пламенното желание, на истинското проникновение и обич, докато второто не може да роди нищо друго, освен високомерие, тщеславие и самонадеяност.

Кога ще се намери верен търсач, който ще надене одеждата на поклонничеството, ще достигне до Каабето* на съкровеното желание и без ухо или език ще открие тайните на Божественото Слово?

А сега относно Словата Му, че Синът Човешки ще дойде “в Небесните облаци”. Чрез понятието “облаци” се имат предвид онези неща, които са противни на навиците и желанията на хората.

Належащо е следователно да положим върховно старание, та с невидимата Божия подкрепа тези тъмни завеси, тези облаци на изпратени от Небето изпитания да не ни попречат да съзрем Красотата на сияйния Му Лик и да можем да Го разпознаем единствено чрез самата Му същност.

ВИВЕКАНАНДА, СВАМИ

(1863-1902)
Индийски Мъдрец и Учител

Абсолютът се отразява във Вселената.

Абсолютът не може да бъде осъзнат от нас, но може да бъде съзерцаван през “завесата на човешкото съзнание”.

*Каабе - древната Свещена гробница в Мека

Свободата е неразделно свързана с природата на Атман, вечно кристално Чистият, вечно Съвършеният, вечно Неизменният.

Доброто е близко до Истината, но още не е Истина.

...Нашето истинско “Аз” се намира зад границата на доброто и злото.

Всъщност доброто и злото са едно и също и имат корени само в нашето съзнание. Ако нашето съзнание е уравновесено, нито доброто, нито злото може да му повлияе.

Злото е желязна верига, доброто - златна; но и едното, и другото са вериги.

В съприкосновение със света бъдете винаги даващи... Никога не поставяйте условия, така за никого няма да бъдете бреме.

Когато давате, винаги отдавайте от съкровищницата на вашата собствена щедрост така, както Бог дава на вас.

Бог - това е непостижимото, неизказаното, “Светая Светих” на Любовта; да я познаем можем, но да я изразим - никога.

Зад всяко създание стои “Майката” - чиста, любвеобилна, неизменна.

Мъдрецът, знаещ, че Господ се намира навсякъде, се отнася към хулите и към похвалите с еднакво безучастие и сам престава да хвали и порицава другите.

Полейте само корените на дървото, тогава и цялото дърво ще всмукне вашата вода.

Всеки е велик именно там, където е поставен от Бога.

“Бхакти” - това е Любовта към Бога, достигнала

крайните предели...

Бог е камъкът на Мъдреците, способен за миг да ни

превърне в злато...

Единственият пробен камък за религиозните истини е тяхното прилагане и осъществяване на дело. За каквото мислиш, такъв и ставаш.

Любовта е над всякакви действия, даже над Йога и Знанието.

...Любовта, незнаеща и неочаквана, е винаги естествена.

Любовта е извън времето и пространството, тя е нещо неизменно и абсолютно.

Това, което жадуваме, не е животът, не е наслаждението, не е доброто, а Свободата.

...Животът и смъртта са само две различни наименования

на едно и също нещо... Двете са майя... А зад тях е природата на истинния Атман.

...Да се отворим за Единния Божествен Творец, нека Той действа в нас!

Колкото по-далече отиваме от себе си, толкова повече Бог навлиза в нас.

Станете подобни на лилиите! Без да се премествате от мястото си, простирайте нашироко своите венчелистчета и тогава пчелите сами ще долетят при вас.

Цялата Вселена не е нищо друго, освен “Единното Аз” в неговите многообразни проявления.

В песента на Вселената ярко участват три основни идеи: Свобода, Мощ и Цялостност.

Щом вашата свобода навреди на някого, вие вече не сте свободни.

Няма книга, която вече да не е съществувала в нас самите.

Източникът на всяка Мъдрост е във всеки от нас, както в мравката, така и в най-висшия от ангелите.

...Но за тези, които намират източника на Мъдростта, царството на Безпределността е вече тук.

Нетърпеливите никога няма да достигнат успеха.

В света съществува само една сила. Бог и дяволът са една и съща река, цялата разлика е в това, че водите на тази река текат в единия случай напред, в другия - назад.

Бог се приближава към всекиго, хармонията е достъпна за всички.

Един велик Бхакти (Хануман) бил попитан за датата по календара, на което отговорил така: “Моята вечна дата е Бог, за други дати не се грижа.”

Всепрощаваща, Всемогъща, Вездесъща - такива са качествата на Божествената Майка. Тя е съвкупност от всички енергии на Вселената. Всяко проявление на енергията, наблюдавано във Вселената, е “Майка”. Тя е живот, тя е Мъдрост, тя е Любов, тя е Вселената.

Абсолютът - това е като море при безветрие, а същото море в развълнуван вид е Божествената Майка.

Малката водна капка е в състояние да приведе в равновесие цялата Вселена.

Това, което в нас е чуждо за всеки страх, е Атман.

Висшият израз на Любовта - това е привеждането на всичко към Единния.

Общата съвкупност на всички знания никога не се

мени... Но първоизточникът ѝ е вътре в нас и само там може да бъде намерена.

За достигналия самопознанието може да се каже, че пребивава в Бога.

Бог не може да бъде осъзнат нито посредством разсъждения, нито посредством книги. Да бъде Той осъзнат може само чрез свръхсъзнателно възприятие.

Той е всичко това, което е достъпно за възприятието. Но ние, възприемащи Го ден и нощ, не съзнаваме, че всъщност Него възприемаме. Щом тази истина стане явна за нас, нашето страдание се прекратява.

Любовта съсредоточава цялата сила на волята без

всякакви усилия...

Пътят на предаността е естествен и приятен.

Предаността възклицава: “Всичко отдайте на потока, във всичко и винаги следвайте самоотричането!”

Нашите усилия само снемат праха от огледалото, самото огледало винаги е едно и също.

Истинската Свобода може да бъде дял само на Единия, Необусловения, Безкрайния, Безпределния.

Най-щастливите моменти в нашия живот са тези, когато съвършено забравяме за себе си.

Свободата... е природата на душата.

Ние ковем веригата и само ние можем да я разкъсаме.

“Ом” не е дума, не е празен звук, а самият Бог.

Истината не допуска никакви компромиси.

Осъзнаването стои неизмеримо по-високо от добродетелта, миналото и бъдещето, с една дума, от всички противоположности. Неопетненият съзерцава Божественото “Аз” и душата се преизпълва с покой и със спокойствието на Вечността.

Всяко знание е основано на спокойствието на мисълта.

Познаването на Атман като основа на своята собствена природа - това същевременно е и висшата Мъдрост, и осъществяването. Аз - това е Той.

Ако желаете да се очистите, не мислете за йога; вие сега сте чисти в силата на своята природа. Няма кой да ви наставлява по-добре от нея.

Аз съм това никога неумиращо знание, аз съм Чистота. Вечната, Свободната Безкрайност - това съм аз самият.

Ангелите никога не правят нещо лошо, затова никога не се подлагат на наказание и в резултат на това никога не достигат спасение.

Две птици седели на едно и също дърво и всяка от тях имала златни пера. Седящата горе била спокойна, величествена, с една дума, потопена в своя собствен блясък. В това време седящата долу се трудила неуморно, като кълвяла плодовете на дървото: ту сладки, ту горчиви. Вкусвайки особено горчив плод, тя погледнала нагоре към величавата си приятелка. Но скоро отново се захванала да кълве плодовете на дървото, забравяйки за седящата горе птица. Пак ѝ се случило да опита горчив плод, след което хвръкнала и се намерила на няколко клонки по-близко до своята приятелка. Това се повторило няколко пъти и така тя се добрала до мястото, където седяла нейната приятелка. Веднага щом достигнала до нея, в миг загубила съзнанието на своето “аз”. В този миг ѝ станало ясно, че никога не е имало две различни птици, но че през цялото време тя самата е била птицата горе - спокойна, величествена, потънала в своя собствен блясък.

Цялата Вселена не е нищо друго, освен израз на Словото...

Само Любовта към Господа е истинският Бхакти. Любовта към някое друго същество, колкото и велика да е тя, вече не е Бхакти.

ТОЗИ, от Когото светът води своето начало, в Който намира покой и към Когото се връща, Той е Ишвара, Вечният, Незапомненият, Всепрощаващият, Всемилостивият, Всемогъщият, Вечно Свободният, Всезнаещият, Учителят на всички учители, Господ, природата на Когото е самата неизказана Любов.

Предаността към Учителя ще те доведе бързо до по-високи цели... до най-висшето.

Давайте, както розата дава аромат, не мислейки за даването; тя дава просто защото това е свойствено на нейната природа.

Докато не се е открила книгата на нашата собствена душа, всички книги ще се окажат за нас безполезни.

Живите книги - това сме самите ние, книгите са нашите думи. Всичко, което съществува, е живият Бог.

...Вдъхновението, това е ярка светлина, показваща ни Истината.

Висшето свръхсъзнание - това е Бог, Неизказаният, Неуловимият за мисълта, нито за нашето разбиране.

Принципите съществуват сами по себе си, не ние ги създаваме, ние само ги откриваме.

Буда дарявал свободата на своя враг. Хранейки към Буда ненавист, врагът му постоянно мислел за него, но с тези си мисли за Буда той очистил своето мислене и бил готов да приеме освобождаване. И така, мислете постоянно за Бога, това ще ви очисти.

Според евреите и мохамеданите Бог е създал човека след ангелите и всичко останало и тогава наредил на ангелите да отидат да Го поздравят. Всички сторили това с изключение на Иблис, за което той бил прокълнат от Бога и станал сатана. Зад тази алегория се крие великата истина, че човешкото раждане е най-възвишеното от всички раждания.

Бъдете като бисерната мида. Едно хубаво индийско предание гласи, че когато звездата Свати е във възход и капка дъжд падне в някоя мида, тази капка се превръща в бисер. Мидите знаят това, ето защо когато звездата заблести на небосклона, те се издигат на повърхността и чакат да уловят скъпоценната дъждовна капка. Когато капката падне в тях, мидите бързо затварят черупките си и се спускат надолу към дъното на морето, за да могат там спокойно да превърнат капката в бисер. Ние също трябва да сме такива. Първо да чуем, след

това да разберем... и да се отдадем на развитието на Истината в нас.

Само този, който може да бъде завладян от една идея, ще види светлината.

Чрез Истината ние достигаме до плодовете на нашия

труд... Всичко се основава върху Истината.

Имало един велик Мъдрец, наречен Нарада... Нарада пътувал навсякъде. Минавал един ден той през една гора и видял човек, който медитирал, а за това време белите мравки били издигнали около тялото му голяма могила - толкова дълго отшелникът стоял в тази поза. Попитал той Нарада: Къде отиваш? Нарада отговорил: Отивам в рая. - Тогава попитай Бог, кога ще ме дари със свобода. По-нататък Нарада срещнал друг човек. Той скачал насам-натам, пеел, танцувал и го попитал: О, Нарада, къде отиваш? - гласът и жестовете му били диви. - Отивам в рая. - Тогава попитай кога ще бъда свободен. Нарада продължил. След време той минал отново по същия път и пак срещнал човека с мравешката могила около себе си, който все още медитирал. Той казал: О, Нарада, попита ли Господ, каквото те бях помолил? - Ами да. - Какво каза Той? - Господ ми каза, че ще бъдеш свободен след още четири прераждания. Тогава човекът започнал да ридае и стене, и казал: Аз медитирах, докато около мен израсна цяла мравешка могила, и въпреки това ми остават още четири прераждания. Нарада отишъл при другия човек. - Постави ли моя въпрос? - О, да. Виждаш ли това тамариндово дърво? Поръчано ми е да ти кажа, че колкото листа има на това дърво, толкова пъти трябва да се родиш, за да станеш свободен. Човекът започнал да танцува от радост и казал: Ще получа свободата си след толкова кратко време! Тогава се чул глас: Дете мое, ти си вече свободен! - Такава била наградата за неговото постоянство.

Когато вие прекрачите отвъд мисълта и интелекта, когато изоставите всяко размишляване, тогава сте направили и първата си крачка към Бога и това е началото на живота.

...Думата, проявяваща Бог, е “Ом”.

“Ом” е основата на всички звуци.

Думата “Ом” е в центъра на съзвездие от различни значения.

...Душата не е съставна, тя е единственото вечно несъставно нещо във Вселената и в качеството си на такава не може да бъде родена, нито пък да умре. Тя е безсмъртната, нерушима, вечно жива същност на съзнателността.

...Тайната на знанието е да вземаме само това, което е съществено. Приеми тази истина и се вживей в нея. Има една древна индийска легенда, според която, ако поставите пред царствения лебед мляко и вода, той ще вземе само млякото и ще остави недокосната водата.

Пуруша (“Азът” на човека) не съществува - той е самото съществуване. Душата не познава - тя е самото познание.

Самадхи идва като резултат от пълното самоотдаване на Ишвара.

...Съвършенството се съдържа в природата на човека.

...Истинският секрет на еволюцията е в проявяването на съвършенството.

Навсякъде в природата е проявена огромна сила, която обаче - дори и като съзнание - не е самопросветляваща се, не е същностно интелигентна. Единствено Пуруша свети със собствена Светлина и осветява всичко наоколо. Силата на Пуруша е тази, която пронизва всяка материя и енергия.

ГАЛИЧ, А. И.

(1783-1848)
Руски Мъдрец и Идеалист

Геният на художника е частица от Божествения Дух.

Изящното има своя цел в самото себе си.

Произведенията на гения въплъщават Божествената идея.

ГАРЕДЖЕЛИ, ДАВИД

(VI век)
Грузински Идеалист и Мъдрец

Всичко, което е породено от времето - с времето изчезва.

Светът не е вечен, Вечността принадлежи само на Бога.

ДА СИ

“Великият Учител”

...Никога не трябва да се бърза в постигане на Дао... Нужно е да се придвижваш постепенно, преминавайки на следващата степен само след като овладееш напълно предишната. Ако изучаващият даосизма се справя старателно със своите задачи и настойчиво се занимава с изучаването на Дао, тогава преходите на следващото ниво ще произтичат от само себе си.

Човекът напомня колело на каруца и всеки стадий на живота прилича на спица в това колело. Когато на пътя колелото попада на камък, то или се спира, или се счупва, или го преминава, но да избегне камъка не може.

Да растеш, това е естествено.

На границата между два стадия в живота ще чувстваш вдъхновение, любопитство и стремеж да удовлетвориш това любопитство. Ще поискаш нови знания и колкото повече ги придобиваш, толкова по-силна ще бъде жаждата за новото. И това е правилно. Ти си човек, а

за човека е свойствено да се стреми към знания... Всеки

стадий продължава строго определено време... Ако се опиташ да пропуснеш един стадий, да го избегнеш или започнеш много да бързаш към следващия, то твоята

личност ще направи опасно големи промени... Стадиите не трябва нито да се забавят, нито да се ускоряват - те трябва да се изживяват.

Работата и възнаграждението живеят ръка за ръка.

Който работи и служи на другите, не е в състояние да се постави по-високо от другите. Чрез работата и подчинението можеш да познаеш смисъла на състраданието.

По древно предание някога една от седемте дъщери на Нефритовия Император възлюбила прекрасен овчар. Богинята и простосмъртният живели неразделно, докато на баща ѝ му домъчняло и решил да я потърси. Нефритовият Император се разгневил, откривайки, че неговата дъщеря не просто е отдала своята любов на някакъв си овчар, но и родила дете от него. Разсърденият баща пратил на заточение младата жена в глъбините на Западния връх (на планината Хуашан). Когато нейният син, Чен Сян, пораснал, се отправил да търси даоски магьосник, който да го научи на неговото изкуство. Най-накрая си намерил учител. Когато даосът се убедил, че предал на ученика си всички свои знания, той връчил на Чен Сян вълшебна секира. С помощта на тази вълшебна секира на юношата се удало да прогони демона, охраняващ Горния връх, и да разцепи Западния връх. Но за възсъединението на майката и сина попречил отново същият страж-демон, който се върнал начело на цяла небесна армия. Синът се хвърлил в битката с вълшебната секира в ръце, а майката използвала магия и лампа от лотос, плашейки по този начин нападащите. Нефритовият Император, трогнат от синовната преданост на Чен Сян, им простил, а Западният раздвоен връх на планината започнали да наричат оттогава “върхът на лотосовата лампа”.

...Колкото по-мъдър станеш, толкова по-щедър си длъжен

да бъдеш към окръжаващите... Колкото твоят опит и способността ти да се подчиняваш се увеличава, толкова повече ще можеш да постигнеш недостижимостта на дълбочината на истинското знание. Колкото повече осъзнаваш скромността на твоите възможности в сравнение с тези на големите Учители, толкова по-малко шансове имаш да станеш неприятен в общуването и ограничен човек. Помни: своите знания трябва винаги да използваш за благото на другите, не очаквайки в замяна никога нищо. Никога не се стреми да получиш

възнаграждение за своя труд, ...защото това е голям грях. Изгори всички свои привързаности към светски цели, очисти се от желанията; задоволявай страстта за знания. Само така можеш да напуснеш този свят в състояние на завършеност и да се отправиш във висшите сфери на Духа. Това се нарича очистване на мин-хуан или карма: за да извършиш това, ти трябва да се убедиш не само в това, че си в състояние да се очистиш от всички последствия на своите минали животи, но и в това, че не си създаваш нови препятствия. Правилният метод се състои в очистване на собственото тяло, в проникването в областта на духовното и във възвръщането към първосъздадената Пустота.

Да се достигне концентрация без медитация, е невъзможно.

Щом разбереш, че този свят не е нещо повече от илюзия, ти ще можеш да контролираш своите емоции, ще овладееш този свят и ще се отправиш нататък.

Боговете са висшата същност.

Музиката, това е непосредствената връзка между душата и Божественото.

Безсмъртието в буквален смисъл не съществува... Безсмъртието, това е умението да живееш дълго. Тайната е в това, че тялото и разумът трябва да са едно цяло - тогава можеш да обединиш тяхната енергия, за да преодолееш сегашното състояние на смъртен.

За даоса е важно само това, което съществува в хармония с природата. Човекът напомня едновременно небето и земята; той е светъл като слънцето и тъмен като луната; той е устроен като смяната на времената на годината. Познаващият Дао може да стане по-съвършен от самото Небе, но Небето няма да му противостои, защото познаващият Дао ще действа съгласно Небето. Такъв човек не може да бъде унищожен, защото той хармонично следва пътя на Дао, избягвайки агресиите и всякаква излишна енергетическа загуба. Опитите да се достигне сила и власт могат да доведат до кратковременен успех и в края на краищата ще доведат до безвременна смърт.

В книгата “Дао дъ Дзин” ясно е казано: Всяко събитие, достигайки своя най-висш разцвет, започва да старее. Следователно излишната сила и власт противоречат на Дао, а това, което противоречи на Дао, е обречено на бърз край. Ето защо даосът се стреми не към увеличаване на

своята сила и власт, но към обединение с Дао. Даосът... е покорен и миролюбив. Трябва да се стремиш не към повтарянето на чуждия път в живота, а към следването на циклите в природата - само тогава ще достигнеш възраждане и подмладяване. Връщайки се и движейки се напред, разширявайки се и стеснявайки се, човек познава безкрайността, а може даже и безсмъртието. Така постъпва този, който напълно се е съединил с Дао. Нужно е да съсредоточиш цялото си внимание върху жизнената енергия, реагирайки на всичко със спокойствие и съгласие. Само тогава можеш да станеш като новороден младенец.

Олтар е нужен само за слабите... Само тези, които слабо вярват в себе си, се нуждаят от някакъв външен образ, върху който могат да съсредоточат своето внимание. В действителност раят и адът съществуват направо тук, на земята - те са вътре в нас.

Веднъж в някакъв дом влязла прекрасно и богато облечена жена. Естествено стопанинът с радост приел гостенката. Той бил напълно очарован от нейното неземно привличане. “Мога ли да ви попитам коя сте вие?” - поинтересувал се домакинът. “Аз съм Богинята на Успеха - отговорила непознатата. - Аз нося щастие на нещастните деца, лекувам болните, давам потомство на безплодните, дарявам с несметни съкровища, изпълнявам всякакви молби.” Чувайки за това, стопанинът веднага пооправил дрехите си, ниско се поклонил на Богинята и я поканил на най-почетното място в дома. След време се появила още една жена. Тя била гърбава, безформеното ѝ лице опъвало набръчкана кожа, а косите ѝ напомняли изсъхнала от слънцето трева. В завършек на всичко, от нея излизала неприятна миризма. Възмутен, домакинът грубо попитал дрипавата, с какво право, без да пита, е нахълтала в неговата къща. “Наричат ме Черната Госпожа - съобщила старицата. - Където и да се появя, изчезва богатството, висшите чиновници изпадат в немилост, слабите умират, силните губят своята мощ, жените безспирно плачат, мъжете се мъчат в траур.” Стопанинът веднага повикал прислугата, за да изгонят старицата на улицата. Но Богинята на Успеха го спряла, казвайки: “Тези, които почитат мене, трябва да почитат и нея, защото където и да отида, неизбежно отива и тя, Черната Госпожа. Ние сме така неразделни, както тялото и сянката, не можем да живеем една без друга.” Домакинът в миг разбрал в какво се състои работата и настоял двете богини да напуснат неговия дом, боял се да не би двете да решат да останат. Ето така живее мъдрият човек.

Доброто и злото действително съществуват. Има тъмно Дао и светло Дао; има демони и богове, добри и лоши хора. Но злото няма да срещнеш в природата, в космическите съзвездия или в животните. Всички те са крепко свързани с Дао и нямат собствено изявление на волята. Те следват Дао без всякакво съпротивление.

Ин и Ян образуват основната двойственост на

Вселената; но те не са взаимоизключващи се понятия... Човечеството е възникнало едновременно от Ин и Ян. Всеки от нас представлява обединението на тези две

понятия. ...Ние трябва да възприемем доброто и злото, защото те се явяват части на фундаменталния процес на съзиданието.

Тези, които обладават поне малко Мъдрост, са съгласни с това, че се явяват въплъщение на противоречиви елементи. Затова те разбират, че даже стремейки се към доброто, те неизбежно ще извършат глупави постъпки, но те разбират и това, защо постъпват така. Глупавите

постъпки не трябва да се правят съзнателно... Вместо това по-скоро трябва да се стремиш към следното: да разбереш ситуацията още преди да започнеш да действаш. Трябва да можеш да чувстваш какво се иска от теб и да го изпълниш. Трябва да го извършиш независимо от това, съвпада ли то с дребнавите морални условности или не. Такъв е пътят на истинския Мъдрец. Мъдрецът трябва да се стреми към преодоляване на собствената двойственост.

Доброто и злото - това е съдбата и орисията. Съдбата е това, което ти предстои да изпълниш в течение на твоя живот. Ти се раждаш с определена цел. В продължение на целия си живот ти си длъжен да се стремиш към определяне на това, каква е твоята цел, и след това да я изпълниш до последната подробност.

Целта в живота е тайнствена и единствена по своя род загадка, която следва постепенно, успешно да се разгадае. Самата задача - това не е нищо друго, освен необходимостта да се преодолеят последствията от миналите животи, така че след това да се преродиш вече във висше състояние или още по-добре - въобще да минеш без прераждане. Ето в какво се състои съдбата. Орисията, това е активен агент, който съществува изключително, за да те отвлече от твоята съдба. Орисията се бори с тебе, пречи на твоето развитие. Орисията действа чрез илюзиите. Именно тя отговаря за тези миражи, които те объркват. Това е изкушението. Орисията те лъже, пълнейки твоя разум с велики понятия и горди мисли. На нея е нужно само да ти попречи да изпълниш задачата на твоята съдба. Щом само имаш намерение да постъпиш нечестно или да излъжеш, осъзнай своите мисли и веднага ще откриеш орисията. Щом се поддадеш, ще победи орисията, щом се възпротивиш, тя ще претърпи поражение. Ето какво значи фразата “раят и адът съществуват тук на земята”: не си струва да търсиш около себе си небесните жители и кошмарите на ада, погледни по-добре вътре в себе си! Честно изпълнявай задачата, дадена от съдбата, и ти ще се окажеш по-близо до рая. Подчини се на орисията и адът ще погледне в твоите очи. Ако в края на краищата ти се удаде да изпълниш своята съдба, ще можеш да преодолееш пътищата на човешкото съществуване. Ако попаднеш в лапите на орисията, ще се обречеш на страданията на страшното невежество и илюзии.

Не си струва наивно да се мисли, че боговете и демоните

управляват тебе и космоса... Само твоите деяния са способни да те насочат или по пътя на съдбата, или по пътя на орисията.

Ако ти се окажеш лош, няма да се появи никакъв демон,

за да те накаже. Адът след смъртта не съществува... Нашият разум е достатъчно силен, че с точност да създаде въображаемо място и навеки да посели цялото човешко същество именно в този затвор, в това измерение, в което всичко това се представя. Наказанието съществува само във вид на механизъм от определени последствия. Последствието - това не е

същество, то няма разум... Всяко твое действие извиква съответно противодействие.

...Ето в какво се заключават последствията за предания на идеята за доброто: паяжината на неговите минали постъпки продължава да расте и с това да умножава доброто. Наистина на такъв човек ще му трябва верига от прераждания. Следващото ниво на съвършенство е да преодолееш рамките на доброто и злото, изтривайки всички последствия изведнъж. Само в този случай можеш да избегнеш колелата на съдбата.

Божественото възмездие се заключава в простото взаимодействие на твоята съдба, орисия и техните последствия.

Пътят на природата - това е пътят на Дао.

В началото беше Нищото. От това Нищо възникна първичната мисъл. Мисълта предизвика движение вътре в неподвижността и от това движение тръгнаха безкрайни кръгове. Движението породи Ци, или диханието на живота. Диханието се сгъсти, образувайки петте стихии - метал, вода, дърво, земя и огън. Тези стихии символизират материята. След това Ин и Ян подредиха този хаос. Диханието знаеше какво е това вдишване и издишване: затова Вселената беше организирана по принципа на двойствеността, защото движението и развитието могат да възникнат само от взаимодействието и напрежението между абсолютните противоположности. Взаимодействието между всички тези неща породи най-накрая боговете, човечеството и милиардите останали явления. И така първичната мисъл беше един вид камъкът, паднал в езеро с идеално неподвижна повърхност. Всичко, което се случи след това, може да се нарече Дао. От това следва, че Дао не се явява съвършено смаляваща се същност, защото под това определение попада само Нищото. Дао - това е само една от сенките, които хвърля Нищото. Може да се каже, че Дао и Нищото се намират в много тясно взаимодействие. В процеса на измененията и

трансформациите на Дао... възникнаха небето и земята и още десет хиляди неща, които все още са неотделими от Дао.

Думите не са мистическият извор на познанието. Ето защо светците казват: “Мъдрецът познава небето и земята, не излизайки от своята къща”. Ако искате да придобиете такава Мъдрост - занимавайте се с медитация.

Даосизмът - това е процес на обединяване със самото Дао. Мъдреците казват: “Дао е вечно и този, който го владее, няма да умре, когато тялото му престане да съществува.”

...Все повече увеличаващите се хоризонти на Даосизма обхващат Вселената изцяло. Един от най-фундаменталните му принципи е да възприема човечеството и целия свят такъв, какъвто е. Необходимо е да се приеме двойствеността и да се работи с нея.

За познаването на Дао не съществува установен път!

Величието на Дао извиква свещен трепет и излиза от рамките на човешкото възприятие.

Дао остава загадка и тайна...

Ако имаш цел, с радост ще пожертваш нисшето заради придобиване на нещо висше.

Съвършеният човек има чисто сърце. В блатото даже, към такъв човек калта няма да прилепне. Жестоките урагани могат да разрушат планини, силните ветрове са способни да размътят четирите океана, но съвършеният от това не се бои. Той лети през облаците, плува над слънцето и луната, преодолявайки рамките на света.

Животът и смъртта не могат да разрушат неговото единство със света. Неговото сърце принадлежи на всичко наоколо, но сам той не принадлежи на нищо.

Какво значи Увей? - Това означава, че всичко, което правиш, изглежда случайно, естествено и съвършено. Нищо не може да ти повлияе, нищо не възмущава твоите чувства и нищо не прекъсва това скъпоценно спокойствие, което толкова дълго си възпитавал в себе си.

Ако ти действително си Увей, ти винаги си в добро разположение на Духа.

Прави добро, изхождайки от чувството на чистото състрадание.

Главното е да имаш цел, към която да се стремиш... Нека чистотата да стане твоята цел. Ако действително поискаш това, ще се откажеш от всичко заради чистотата.

Мъдреците казват, че даже скалата може да оживее, ако се помолят пред нея с чувството на абсолютната

вяра. Ето в какво се състои силата на разума... Трябва да обръщаш тази сила към единствената цел - чистотата.

Бъди добър, просто защото си такъв.

Във всеки от нас съществува висше Божествено проявление. Не го търси в заобикалящия свят - погледни вътре в себе си.

Трябва самостоятелно да осъзнаеш своята природа. Ключът към това е реализацията на самия себе си чрез самодисциплина. Трябва да познаеш себе си, да доведеш до разцъфтяване всичко, което е вътре в теб.

...В живота има значение само едно: трябва да умееш дълбоко да проникваш в структурата на твоето битие.

Когато се научиш да обединяваш в себе си семето, диханието и мисълта, ще се въздигнеш към небето - с други думи, ще повдигнеш обединената квинтесенция към Тайнствения Портал.

Потопи се в Извора и всички илюзии ще прекратят

своето съществуване... Единствената Истина е да се осъзнаеш като безформена Същност. По своята природа изменението е постоянно. В основата на което и да е изменение лежи неизменният Принцип.

...Тайна на мъдрите: Разумът на този, който се връща към Източника, се превръща в Източник.

Илюзиите и реалността са в съотношение, както Ин и Ян, това означава, че представляват едно цяло.

...Идеалното състояние не се достига по пътя на стремежа към него, а се открива отвътре.

Даос - Кристалният Извор.

Ако искаш да добиеш знания, трябва да приемаш парадоксите такива, каквито са.

“Познавай магията и я избягвай!”

Магията следва да се изучава не за да се ползва, но за да

се избягва умело нейното използване... Само разбирайки смисъла на магията, човек може да се освободи от нейното влияние.

Истината е материя тънка и незабележима... Така или иначе, светът е илюзия.

...Да се достигне Истината може само чрез преодоляване границите на собствената индивидуалност.

За да се върне човек в Нищото, трябва да премине тридесет и девет равнища на битието, при това земният живот е най-ниското равнище.

Успокоението води към неподвижността. В неподвижността се открива възможност за Мъдростта.

Дао познава този, който е свободен.

Вселената се управлява от вечното течение. Опознавай Дао чрез недеянието - този метод позволява да се разберат неговите тайни. Продължавай да действаш - това ще позволи да познаеш неговия резултат.

Свещените текстове само показват на човека самия него. Всички те говорят: “Погледни вътре в себе си!” Единствената истинска ценност се съдържа в непосредственото впечатление.

Гледай! Гледай! Защо са ти книги? Гледай! Чувствай, Дао те заобикаля!

Пътят към познаването на Дао минава през медитацията.

Когато няма нито свещени текстове, нито разум, нито богове, остава Дао.

Твоята единствена грижа трябва да стане освобождението. Но освобождение не само от живота и смъртта, но и освобождение от собствения разум. Сам по себе си разумът е способен да превъзмогне смъртта. В момента на смъртта човек може да се отправи, където пожелае. Тези, които се смущават от това, ще отидат в забрава или бавно ще отплуват в задгробния свят, понякога не съзнавайки даже факта за собствената си смърт. Други, постоянно извършващи божествени

постъпки... ще станат богове. Но болшинството ще се окаже някъде по средата: все още задържани от желание да живеят или чувствайки, че не са завършили

земните си работи, те ще се връщат отново и отново... Всички тези хора имат нещо общо: те остават пленници

на разума, ...всички те се стремят да задържат своята индивидуалност. Но има нещо много по-висше от всичко това. Най-хубавото от всичко е Пустотата. Трябва да се стремиш да бъдеш пуст.

Имай цел и животът ти ще бъде целеустремен. Имай смисъл и твоят живот ще стане осмислен. Приеми решение и твърдо се придържай към него, избягвайки догматизма и грубостта. Настойчиво върви към целта, но бъди гъвкав. Щом целта е избрана, нищо не може да попречи. Ако човек има силния стремеж да живее, значи неговият избор е напълно определен. Благодарение на дисциплината, в името на висшата цел се принасят жертви и човек постъпва с увереност и прямота.

Дао е неуморимо в своето съзидание. Кръгът продължава и да се противостои, е невъзможно.

Щом Дао се изменя, изменяш се и ти... Но не мисли, че да следваш Дао, означава просто да плаваш по течението.

Шепотът на Вечността е напълно достъпен за слуха. Природата ни храни с всичките пет елемента. Водата, дървото, огънят, земята и металът се въртят в своите собствени орбити. Ние черпим сила, настройвайки се на всеки от тези елементи.

Животът, това е колебание между доброто и злото. Нека се колебае. В него има съзидание и разрушение, лошо и хубаво. Животът ще тече по своя път. Постарай се да се смесиш с него. Остани естествен.

...Миналото, настоящето и бъдещето съществуват заедно. Движението по живота - това е естествено. Въпросът е там, къде е твоето място в това движение.

Животът е просто струйка дим. Той ще се мерне и ще изчезне като искрица. Постарай се да уловиш колкото се може повече моменти на просветление - малки самореализации, мънички осъзнавания на себе си. Расти! Дао, както и просветлението, не е нещо, което е дадено веднъж и завинаги.

Твоето лично изречение-талисман живее вътре в теб. За да се самореализираш, ти трябва да разшифроваш

смисъла на това изречение... Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, тогава ще намериш смисъла на твоя живот. Дао следва да се търси само вътре.

Даосизмът, това е част от живота, но животът не

произлиза сам по себе си... Нито животът, нито самореализацията се дават без усилия.

В теб трябва да има огън и сила. Да бъдеш Даос, не значи да бъдеш пасивен. Това значи, че трябва лице в лице да се сблъскваш с живота на всяко ниво, където и да се намираш.

В даоската система на хранене съществуват две правила: умереност и разнообразие.

Стреми се напред! ...Когато осъзнаеш безполезността на своите постъпки, ще намериш ключа към собствената си съдба. Когато изпълниш съдбата си, ще почувстваш удовлетворение, твоята душа ще се успокои. Само успокоен ще познаеш Неподвижността.

В Неподвижността се крие Завръщането. Само в Завръщането може да се намери Пустотата.