ДЕН МИН ДАО

Китайски Даос

Ако искаш да израсне високо и силно дърво, за него

трябва да се грижиш, започвайки от семката... Нищо не трябва да се насажда със сила.

Ние сме духове, при това всеки дух е съществувал винаги от самото начало - той и по нататък ще се носи в космическия вихър, изменяйки се и усъвършен-ствайки се до безкрайност.

...Не се страхувай от смъртта... В момента на смъртта - ти без страх ще хвърлиш оковите на собственото си тяло и ще проникнеш в нов цикъл на съществуване.

Даосите... Тяхната дейност винаги е била продукт на вътрешното търсене.

ДЖУАЛ КХУЛ

Теософ и Учител, живял в Тибет.

В Сърцето се намира пулсирането, превръщащо се в живот, което се явява установен ритъм на космоса - отразяван от Сърцето на Бога към Сърцето на Великото Централно Слънце чрез Сърцето Елохим и оттук към всички жизневълни, еволюиращи във времето и пространството. Сърцето - това е съсредоточение на потока на живота, индивидуализирано като “АЗ СЪМ Присъствие” - Божествената Монада на индивидуалността - и “Аз-Христос” - олицетворение на реалността, същностна за всяка душа. Сърцето - това е съединителната точка за цялото същество, за цялото самосъзнание. Посредством Сърцето цялото човечество е единно; и чрез Сърцето на Христос - Единия, Сина единороден на Бога Отец-Майка - всички жизневълни стават Христос, разкриващи живота на Бога по целия космос.

Чрез първата и най-голяма заповед Господня “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум!” човешкото Сърце се свързва със Сърцето на Бога и се започва алхимията на живота, изживяна и на земята, както и на небето. Действието на Любовта произвежда действие на космическия поток; и това е поток от енергия от Сърцето на човека в Сърцето на Бога - подмладяващ съществото на човека, укрепяващ цитаделата на

съзнанието, разширяващ ауричното силово поле и, накрая, магнетически притеглящ човешката душа към Духа Божий в ритуала на възнасянето в Светлината.

Подобно на закона, записан във вътрешността на човека, в сърцевината на всяка клетка и атом на живота, Името на Бога, записано в Сърцето, обръща назад процеса на греха и смъртта и ви освобождава.

Веднъж след като Името на Бога е написано с Огън в Сърцето, веднъж след като цялото същество и съзнание на човека ежедневно, ежечасно се стреми да въплъти този закон, да разшири този Огън, да прослави Името на Бога, тогава Светлината на Сърцето изпълва съществото и съзнанието на човека, докато той не стане пламтящо Слънце на праведността.

Алхимията на вашето внимание има част от дара на съзнанието, благодарение на което посредством

способността за концентрация - а именно седемте чакри на съществото на човека - вие фокусирате енергията в съответствие със своята цел. И решението на вашата свободна воля винаги е длъжно да определя ще бъде ли тази цел живот или смърт.Затова плътските помисли са смърт, а духовните помисли - живот и мир.

Какви ще станете? Вие можете да бъдете живот или да бъдете смърт. Вие можете да изпълвате спиралата с живот посредством насочения навън поток на спиралата на Сърцето. Вие можете да изпълвате спиралата със смърт, позволявайки на всичко плътско да погуби последните останки от духовност, докато Пламъкът вътре в Сърцето не бъде погасен в процеса, известен като смърт на душата.

Вие, желаещите да притежавате дара на по-голямата сила, по-голямата Мъдрост и по-голямата Любов, сте длъжни да разберете, че влакната на смъртната личност трябва да бъдат изместени от влакната на безсмъртното Единение.

Препоръчвам ви да застанете пред олтара на Бога, пред трилистния Пламък отвътре, да преклоните колене пред тези олтари в скинията на вашето собствено Сърце и да дадете обещание на Всемогъщия Бог да защитавате Истината, честта и праведността в Негово Име. Вие не можете да останете неутрални, понеже невземането на решение, неправенето на избор е само по себе си решение. Това е избор, макар и да не е избор. Да бъдеш не-аз е записано в Книгата на Живота като избор.

Веднъж след като сте дали обещание да защитавате Светлината, като енергия на Христос, да разширявате Пламъка на Бога и да прославяте Неговото Име, то ще станете като Слънце в зенита си и ще познаете силата и потока, разширяването на своята аура и ръста на Огъня на Сърцето, чиито подобия не сте виждали през много въплъщения. Всяка енергия притежава честота, т.е. скорост на вибрацията, обаче вие трябва да разберете, че честотата на човешките енергии и честотата на Божиите енергии не са едно и също нещо. Понеже Господ Бог е казал: “Моите мисли не са ваши мисли; нито вашите пътища са Мои пътища”. За да станат Бог и човек единни на земята, както са единни душата човешка с Духа Божий на небето, за тази цел напред излиза Христос в качеството си на посредник между честотите на материята и на Духа. По такъв начин съвършеното сливане на енергиите на Бога и човека се осъществява посредством “Аза-Христос” на индивида или посредством възнесените или невъзнесени Владици, придобили хармонията на Христовия разум.

Термините “висше ментално тяло” и “Аз-Христос” се явяват синоними и показват силата, или присъствието, на Христос - Логоса, ставащ Слово, въплътен за всеки Син и Дъщеря, осъзнаващи своето сънаследничество с Христос.

Центрирайки все повече и повече своето внимание в Сърцето посредством много ценните визуализации, вие ден след ден притегляте енергиите на четирите нисши тела към Сърдечния Център, отдавайки по този начин превъзходство на Христос и отстъпвайки Му владеенето на своето душевно съзнание.

Докато хората не дойдат до познаване на Христос като вътрешно “Аз”, те могат, съгласно космическия закон, да призовават Светиите и на земята, и на небето, които в качеството си на Христоносни същества застават пред тях, за да могат те да слеят своите енергии с възлюбения “АЗ СЪМ Присъствие”. Постепенно, според подкрепянето на това сливане с вяра, надежда, дела на Любовта, едни след други децата Божии дохождат до познанието на “Аза-Христос” отвътре, в качеството на свой собствен индивидуален посредник, свое собствено Христос-съзнание. И когато тази истина се осъзнае, тяхната аура става аура на Бога и ореолът на Светиите, като Венец на Славата, пребивава над тях като благодат на Святия Дух.

Аурата на човека бележи окръжността на неговото Богоръководство. Това е силово поле в материята, което Бог е създал като продължение на самия Себе Си, на Своето собствено Бого-Самосъзнание. Размерът на аурата е пряко свързан с овладяваната от индивида честота на Божиите енергии вътре в чакрите - седемте ключови чакри, най-често упоменавани от будистите и индусите като колела на живота и смъртта. Според това, как Христос става Светлината на света за всяка чакра, енергиите на Бога и човека се срещат в тази чакра; и в това алхимическо Единение - сливането на енергиите на Бога и човека - се материализира законът на съвършенство в качеството на Пламък на живата Истина.

Аурата на човека е подобна на гигантско въздушно кълбо; и това кълбо е напълнено не с кислород и не с хелий, а с поток от енергия, освобождавана от седемте чакри. Колкото повече е освобождаваната енергия, толкова е по-голям размерът на кълбото. Колкото е по-голям размерът на кълбото, толкова повече от Своето съзнание може да освободи Бог в плана на материята, понеже това кълбо е координата във времето и пространството на великото причинно тяло на Бога Отец-Майка.

Срещата с всеки човек е винаги упражнение и в психологията на Христос, и в психологията на плътския разум. Винаги има възможност да се уравновесят тези два фактора на личността, така че да се получи най-голямо душевно напредване и да се окаже за всички най-голямо благословение.

Царството Божие, което трябва да се прояви в плана на материята, започва с Пламъка вътре в Сърцето, с листенцата - или честотата - на Божието съзнание, оформили се там с шестоъгълната звезда “АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ”. Това Царство започва с тайната обител на Сърцето.

Да влезеш в градината на Сърцето, значи да влезеш в обителта, съществуваща в ума на Бога, която посредством медитация може да се осъществи като Царството Божие вътре във вас.

Ние признаваме наставниците на човечеството в качеството на същества, оставащи безличностни поради самия факт на отдалечеността на Духа от нещата в този свят. Обаче външно те се представят като Божествени личности, Учители на възнесените Владици, като сияещи същества, които олицетворяват някаква страна от драгоценното великолепие на Неговата Воля, Неговия Разум и Неговото Състрадание.

Бог е това, което има форма, и това, което няма форма. Той е Дух, Който не може да се вмести във форма, но Който обаче живее безсмъртно във формата като разумно, свободно течащо, свещено Знание за Огъня, пламтящо в олтара на Сърцето на всеки Син и Дъщеря на Бога.

Човек се отъждествява с Бога чрез центровете, наречени чакри. В зависимост от това, къде в дадения момент пребивава неговото съзнание, той може да види Бога като Безличностна Неличност - като пламенно Присъствие “АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ”, Принципа на Отец, Върховния Законодател - или може да се отъждестви с Безличностната Личност на Логоса, който е Словото, станало плът.

Има много пътища, но всички те водят към един Извор на живота. Всички са необходими за уравновесеното проявление на Бога в човека. И виждайки, че в своето състояние на ограничение хората не са способни да разрешат четирите аспекта в един, Господ Бог е създал тези религии, за да удовлетвори различието в темпераментите, съставящи многостранния лик на човечеството.

Тези архетипове на Бога се явяват едновременно Негова Универсалност и Негова вечно присъща Личност. Затова, за да бъде познат такъв, какъвто е, хората трябва да разберат, че четирите нисши тела са дадени за реализация на Бога на боговете, позволяващ частта на “Безконечното Аз” да бъде видима, чута и даже позната във форма, която има граници. Ние не твърдим, че човек някога ще може да вмести цялата съвкупност на Бога. Но тогава може би Бог е способен да вмести в Себе Си цялата съвкупност на човека? И ако човек се вмества там, нима той не може да стане сега частица от “Безконечното Аз”? Да се отрича тази истина, означава да се ограничи способността на Бога да изразява Себе Си в Своето най-лелеяно творение: мъжът и жената, създадени по собствения образ на “Божественото Ние”. И затова е записано, че веднъж след като душата е постигнала победа, тя ще се слее с “Присъствието АЗ СЪМ” за реализация на цялата съвкупност на това “Ние”.

Опознавателният знак за всички родени от Бога е точката от Светлина на Свещения Огън, която се разширява от Сърцето като пръстени на съзнанието, съставящи аурата. Тази точка от Светлина пулсира в силовото поле на аурата като уникална самоиден-тичност, познаваема от Бога и човека и на небето, и на земята. Тези, които се опитват да отричат тази личност или да я използват, крадейки енергиите на Духа за грях против Святия Дух, имат белега на звяра. Това са идолопоклонниците във всички епохи, отхвърлящи Христос, измествайки Го с нисшето “аз” и провъзгла-сяващи това за Бог.

Когато изричате Слово на правдивост и Любов, енергията на Сърцето тече под Богоконтрол за благословение на други страни от живота.

Увеличавайки интензивността на аурата чрез медитация и приложение на Свещения Огън посредством четене на мантри на Духа, вие не само увеличавате измерението на своята аура във времето и пространството, но и откривате, че вашата аура става средство за общуване с новите измерения на Духа, а именно когато тя пренася вашата душа в по-високи честоти на материята.

Вашата аура се явява огледало на силите, както вътре в микрокосмоса на вашия индивидуален свят, така и вътре в целия макрокосмос.

Силата, която може да приложи човек правилно или неправилно, употребявайки аурата, е способна мигновено да направи от него ангел или дявол.

Всяка единица енергия, всяка вълна на мисълта и всяка вълна на чувствата - по закона на сходството и единството на всичко съществуващо на всички планове - резонира в цялото творение, повишавайки или понижавайки светлинния импулс на аурата на космоса. Поради грубата злоупотреба на хората със силата на човешката аура в миналите епохи, по Божествено Повеление тази сила им е била отнета. Научните и математическите формули за развитие на ауричните сили са били иззети от масите и хорската способност за сензорно и екстрасензорно възприятие се е притъпила в съответствие с тяхната злоупотреба със силата на аурата. В края на краищата, тъй като злоупотребленията водят до плътското, а плътското - до по-нататъшни злоупотреби, е било иззето даже знанието за съществуването на аурата.

Човек е на границата на откритието на “Висшия Аз”. Неговата глава се извисява над облаците, той съзерцава себе си сам на фона на безкрайността. Човек трябва да има мъжество да излезе сам зад пределите на смъртността, разбирайки, че тук и сега той е едно с това, което е. В безмълвието на Зората човек се среща с Безконечния. Когато последните звезди си отидат и утринната светлина оживява неговото Слънчево ръководство, човек се вглежда в безконечната синева. И той осъзнава, че с помощта на силата на вътрешното зрение - тази способност на душата - той се докосва до измеренията зад пределите на съвременния свят и зад пределите на знанието за този свят.

Човек, бидейки сътворец с Бога, е надарен с дара на Свещеното огнено дихание. Ако той използва това дихание за осветяване енергиите на Святия Дух вътре в чакрите и вътре в аурата, то той ще види как се е превърнал в цялата пълнота на Божието Присъствие.

Самият въздух, който вие дишате, може да се видоизмени в Свещеното огнено дихание на Святия Дух.

Въздухът е дремещият потенциал на диханието на Святия Дух. Това е енергия, която е пасивна и която може да бъде приведена в действие чрез Пламъка на Христа, когато енергията на Сърцето се извлича на върха през гърлената чакра и се освобождава като Свещено Слово.

Алхимическата сватба е съединяването на душата с Духа.

Вашето наследство - това е наследството на Свещения Огън, произлизащо от Сърцата на възлюбените Алфа и Омега, пазещи Пламъка на Бога Отец-Майка във Великото Централно Слънце.

Установете в ума си образ на непреривен поток на Сърцето на индивидуализирания “Аз-Бог” в Сърцето на “Аз-Христос” и след това във вашия трилистен Пламък, пулсиращ в ритъма на Божието сърцебиене. В отговор на вашия призив вашето “АЗ СЪМ Присъствие” чрез “Аз-Христос” запечатва вашата аура в самото Сърце на разширяващото се огнено дихание на Бога. Помнете, че именно Бог във вас е и произнасящият повелята, и повелята, и изпълнението на повелята.

От времето на падението на човека хората са позволявали на енергията на четирите нисши тела да остава в състояние на неравновесие. Затова при тях е нямало равно течение на токовете на Алфа и Омега, вкоренени вътре в техните форми, които са необходими за поддържането на токовете на възраждането, вечната младост и, преди всичко, за разширение на аурата до планетарни и междупланетарни измерения. Като резултат неестественият закон на греха, болестите, разложението и смъртта е изместил естествения закон на хармонията в еволюцията на земята.

Ефирното тяло, или тялото на паметта, съдържа както записа на еволюцията на душата в причинното тяло до своето слизане в материята, така и записа на всички свои опити в нисшите октави след слизането.

Именно чрез сърдечната чакра, където се срещат възходящият и низходящият триъгълник, душата се обучава във владеене на Свещения Огън и в неговото използване и на плановете на Духа, и на плановете на материята. Посредством Огъня на Сърцето мъжът и жената се обучават в овладяване на ефирните цикли на космоса, идващи по спирала чрез ефирното тяло; и посредством енергиите на Сърцето те тъкат безсмъртното Слънчево тяло, тялото, в което се преобразува ефирното тяло след като се изпълнят кармичните цикли. Благодарение на овладяването на тази огнена стихия ученикът е способен да намагнетизирва в аурата все по-голямо и по-голямо количество Пламък.

Да прощаваш, значи да освобождаваш. И освобождението на своя брат или сестра - това е дар, лежащ във вашата длан. Нима не знаете, че когато си прощавате един на друг и по този начин се освобождавате едни други от робството на своето “аз”, то в действителност освобождавате самите себе си? Освобождавате самите себе си от привързаността посредством закона на кармата към обидилия ви или този, който по някакъв начин ви е причинил зло.

Енергиите на свободата са закрепени в чакрата - седалище на душата, разположена приблизително по средата между пъпа и основата на гръбначния стълб. Това е място, където може да се намагнетизира действието на седмия лъч на трансмутацията (превръщането на един елемент в друг). И посредством този лъч може да се трансмутират лошите постъпки на душата, произхождащи от злоупотребата с енергията на всички чакри, може да се разтворят техните мислени матрици, а енергията да се използва отново за построяването на по-благородни форми и напълването на тези форми с благородни идеи и действия, произтичащи от тях.

Колкото повече човек осъзнава нуждата на човечеството и желае да помогне да носи бремето на тази нужда, толкова по-голяма енергия той е способен да извлече от великия резервоар на живота, която може да бъде

привлечена чрез Сърцето... и след това закрепена в слънчевия сплит - резервоара в материята на енергиите на покоя.

Концентрацията - това е съсредоточаване на енергиите на Сърцето в чакрата на Третото око във вид на концентрирана светлинна пъпка с изумруден цвят, пронизваща атомните частички, молекулите на съществото и клетките на съзнанието, привеждайки ги в съответствие с първоначалния замисъл на творението.

Образът и подобието на Бога, праобразът на Христос, от който са били създадени мъжкото и женското начало, се пази в Третото око на всеки човек като потенциал.

Христовото съзнание - това е пазителят на твоята душа.

С помощта на потока на чистотата душата е способна да прояви пълнотата на това, което иначе остава запечатано в причинното тяло - сферите от пулсираща жизнена енергия, окръжаващи Божествената Монада на “Висшето Аз”. Душата, къпеща се в слънчевата Светлина на Бога, с удоволствие поглъщаща енергиите на висшите сфери на причинното тяло на живота - това е душата, явяваща се в материята с достиженията, майсторството и даровете на Духа, за да надари с тях обеднелия, затъмнения и разделения на части свят. В дълбочината на съзнанието - тази ръководна точка, която се явява ядрото на бисера - душата осъзнава своята слабост и временната природа на всички аспекти на самотността, реализирана на плановете на материята. И затова душевната мъка по свободата - свободата да твориш, свободата да изразяваш себе си, свободата да бъдеш Истината - достига увеличаващото се кресчендо, оркестровано от частта, в която всички енергии на живота придобиват първоначално духовно устремление. Душата знае, че съхранението на нейния живот може да произлезе само от единството на душата с Духа “АЗ СЪМ Присъствие”.

Търсенията на Бога на земята - това са търсенията на душата, търсеща тази непреходна самоидентичност, която може да се реализира само в присъствието на Живия Бог. Посредством алхимическото бракосъчетание душата става непреходен атом в тялото Божие. И законите за гниенето, смъртта и разпада на самата душа са вече неприложими, понеже душата, която е била тленна, се е облякла в нетление.

Окончателното освобождение на душата от смъртната спирала се осъществява, когато душата я напуска, като пълно допълнение на Богореализираното същество, и скъпоценността в Сърцето на Лотоса се спуска във вечните обятия на “АЗ СЪМ Присъствието”.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(ок. IV век)
Християнски Теолог и Мистик

Стремежът към Истината открива най-свещената Мъдрост на Думите.

...Бог е над всяка същност и живот, така че никаква светлина не може да Го изрази и всяко Слово, и всеки разум са неизмеримо далече, за да бъдат Негово подобие.

Ангелите... Те първи многообразно разкриват

Богоначалната Съкровеност... Ангелските наименования са удостоени върху тях да се излива Богоначалното Озарение и чрез тях да преминават към нас Откровенията.

Вещите в еврейския език казват, че Святото име на Серафимите означава “Възпламенители” или “Пламтящите”, а на Херувимите - “изобилие на Знание” или “изливане на Премъдростта”.

Името на Серафимите показва тяхното вечно движение около Божественото.

Името на Херувимите разкрива тяхната способност да познават и виждат Бога и да възприемат височайшето светоотдаване.

А името на височайшите и възвишени Престоли показва тяхната чиста превъзнесеност над всяка земна

принизеност, стремежът им нагоре...

...Целта на всяка йерархия неизменно е свързана с богоподражателното Богоуподобяване.

...Първите същности имат собствена йерархия, еднаква във всичко с тях.

Тези, които са най-високо от всички, при посвещение в мярката на позволеното се озаряват от самото Богоначалие.

Но се изумявам, че даже първите от наднебесните

Същности, толкова превишаващи другите... с благоговение се стремят към Богоначалните Озарения.

Участието в Богоначалното Познание е и очистване, и

просвещение, и усъвършенстване...

А името на Светите Сили изразява мъжествената и нерушима Доблест, присъща на всички техни

Богоподобни действия...

Името на небесните Началства открива тяхната Богоподобна началственост и способност всецяло да

се обръщат към предначалното Начало... Един над всичко е Промисълът - над всички видими и невидими сили.

Няма нищо от само себе си съвършено или въобще ненуждаещо се от съвършенство, освен Самосъвършения и Предсъвършения.

...Богоначалната Тайна е над всички превъзнесена и превъзхожда всички, и никой не може да се назове подобен на Нея напълно и в истинския смисъл на думата.

...Изливането на Слънчевия лъч благодатно прониква в първото вещество, по-прозрачно, отколкото всичко

друго, и в него най-силно свети със своите сияния; но попадайки в по-плътни вещества, по-слабо проявява своето разпространение - поради неспособността на осветяваните вещества да пропускат светлината - и от това малко по малко се ограничава до пълната невъзможност да се разпространява.

...Всяко Свещено Богоподражателно действие се отнася към Бога като към Причина, а към първите Богоподобни умове - като към първите извършители на Божественото, като към наставници.

...Първият порядък на святите Ангели най-много от всички обладава огненото свойство и е даден свише със съучастие в Богоначалната Премъдрост.

...Божеството е несравнимо - над всяка видима и

невидима сила, ...съвършено неподобно даже на най-първите същности от всичко съществуващо. То е всеобщо Начало, осъществяваща Причина и нерушима Обител на неизменното основание, от Което произлизат и битието, и благоденствието даже на самите най-висши сили.

...Очевидно е, че Бог дава Словото, а Ангелите го доставят

на нас, ангелолюбящите, ...за да открием по-ясното и въжделено знание.

...Чиновете на небесните същности за нас са неизчислими.

Това, че самите височайши Серафими всъщност са “Възпламенители”, се разкрива от самото им име, което

им придава свойството и действието на Огъня...

Във всяка от множеството наши телесни части могат да се открият подобаващи на небесните сили изображения, утвърждавайки, че зрителните способности изразяват

най-чистата устременост към висините... и чисто, открито приемане на Божествените Озарения.

Силите на обонянието означават възприемчивост... към превишаващото разума разпространение на благоуханията и способност изкусно да се различава кое не е благоухание и напълно да се избягва. Силите на слуха означават причастност към Богоначалното вдъхновение и разумното му приемане.

Вкусовите сили означават насищането с духовна храна и приемане на Божествените хранителни потоци.

Осезателните сили означават способността точно да се разпознава подходящото от нанасящото вреда.

Цветущата и юношеска възраст е образ на вечно цветущата жизнена сила.

Клепачите и веждите са съхраняване на Богосъзерцателните размишления.

Сърцето е символ на Богоподобния живот, благодатно разпръскващата се сила, управляема от Промисъла.

Гръдта се явява неуморимостта и способността да се охранява намиращото се в нея сърце, разпространяващо живота.

Гръбнакът е това, което съдържа в себе си всички животворни сили.

Нозете са подвижност, скорост и способност за вечно, стремително движение към Божественото.

...Названието на въздушния Дух, което се дава на вятъра, също така изразява и Богоподобието на Небесните умове.

Образът на телеца е силата и цветущата мощ, разширяваща браздата на ума за приемане на небесните плодородни дъждове, а рогата - непобедимостта и способността да защитават.

Орелът е царствеността, висотата на полета и неговата скорост, проницателността, будността, могъщият

поглед нагоре...

Образът на конете е послушанието. Белите коне - яснота и особена родственост с Божествената Светлина, враните коне - Съкровеност, рижите - Огненост и дръзновение, черно-белите - тази преходна сила, която

свързва крайностите...

Огнените реки представят Богоначалните потоци, хранещи с животворно плодородие...

...Колесниците са общността на равночинните същности, крилатите колела означават тяхната способност да се

движат неотклонно по прекия и верен път...

Може и възоснова на друг мистически смисъл да се обясни изображението на разумните колела. Дадено им е названието Галгалим, в еврейския език то означава “въртене” и “откровения”.

ЗАРАТУСТРА

Велик Персийски Учител, живял и в Атлантида.

Кой може да Те познава и да не Ти се моли с всяко свое дихание?

Това, което повелява или допуска Ахура Мазда - това е най-възвишената Мъдрост, пред която се скланям в почитание и благодарност.

Божествената милост се заключава в това, че на човека се дава възможност да изправи това, в което е сбъркал в минал живот и да навакса това, което е изпуснал по-рано.

О, Господи, не знам какво да правя, но Ти знаеш това. Покажи ми в какво е Твоята Воля и аз ще я последвам!

На всички хора ще им се наложи да оставят тази земя, но те ще попаднат на големия мост Тжинват, по който може да премине само всеки поотделно. Ако някой поиска да се захване за другиго, това с нищо няма да му помогне, той няма да получи от това нито сила, нито помощ. Всеки е длъжен да премине този път съвсем сам. И докато крачи, той ще види в края на моста две големи сияещи фигури, слуги на Ахура Мазда. А зад тях на златен трон седи Саошиант с изваден меч. Неговите очи виждат хората от край до край. Един от сияещите слуги на Вечния държи везни. Когато човек бързо или бавно се приближава до него, в зависимост от това охотно или не върви по този мост, прибягват малки светли слуги и донасят всички негови дела. Добрите дела се натрупват в едната чаша, а лошите на другата. На този съд не е важно нищо друго освен това, което човек сам е направил за себе си. Всичко определя неумолимата справедливост. И лъчистите очи на Саошиант гледат везните. Ако чашата с добрите дела, слова и мисли натежава, то човек може да премине моста до края и да застане зад трона на мировия съдия. Но ако това не

е така, душата пада от моста в безконечната пропаст... Тях (праведните) Саошиант отново ще ги вземе със себе си долу на земята, защото той иска да построи и да изправи царството на Ахура Мазда, в което земята трябва да стане рай, а хората истински слуги на Бога. След това, след тяхната смърт техните души сами ще отидат в градините на Вечността.

След смъртта ще ви бъде позволено отново да дойдете на земята, за да изправите това, което сега сте развалили. В това се заключава безграничното милосърдие на Вечния и Мъдър Бог. Бог не ни отхвърля нас, бедните грешни хора. Той ни позволява отново и отново да се опитваме да станем господари на своите слабости и грешки.

Всяка наша постъпка, добра или лоша, ни следва като сянка.

Вие сте длъжни да изправите точно това зло, което вие сте причинили. Само тогава вие ще се освободите от него и то повече няма да попада на чашата на везните.

Можеш да избегнеш болшинството от грешки, ако всички свои мисли направляваш към Ахура Мазда.

Отнасяй се колкото може по-добре с всичко, създадено от Ахура Мазда.

Ахура Мазда е Единственият, Вечният и Мъдрият.

Било е време, когато хората са били чисти, чисти така, както са излезли от сътворилата ги ръка на Мъдрия Бог, Когото вие наричате Ормузд. Това е било отдавна. Но тогава хората са били щастливи, защото са живели по Божията Воля. Той е имал безчислени слуги, които хората почитали като второстепенни богове, защото те чувствали колко ги превъзхождат тези сияещи същества.

Вие някога виждали ли сте плод, който е прояждан от червей? Отвън нищо не се вижда, не се вижда как отвътре се придвижва насекомото. Поначало червеят е още толкова малък, че почти не го виждаш. Плодът изглежда прекрасно. Но червеят расте и колкото повече стои, толкова по-силно прояжда плода отвътре. И плодът се разваля. След известно време той вече не изглежда така, както трябва, става нещо, което предизвиква отвращение и заради което го изхвърлят. В човешката душа е пропълзял червей, малък, незабележим: първото непокорство към Великия, добър Бог. Човекът казал: “Аз съм по-горе от Него. Нищо няма да застане заедно до мен!” И човек решил, че той сам за себе си е по-важен и е над всичко. И човек поставил себе си не до Бога, а над Него!

Когато Ариман видял в човешките души този червей, който излязъл от неговите ръце, той се зарадвал. Той се погрижил за това - колкото може повече човешките души да бъдат съблазнени от непокорството. Той се радва на всяка душа, на която ѝ се налага да отблъсне от себе си Ормузд поради непригодност, защото сега тази душа е негова. А той иска да стане властелин на душите.

Плодът поначало също не забелязва, че червеят го прояжда. И отвън това също не се вижда. Но почакайте: ще дойде ден, когато това повече няма да може да остане скрито. И ще дойде ден, когато при всеки от вас ще пристъпи смъртта, когато плодът трябва да бъде откъснат, когато го хвърлят. И какво тогава? Къде ще бъде вашето щастие?

Тъй като Бог е безкрайно по-възвишен от боговете, хората са длъжни значително повече да бъдат усърдни в служене на Него.

Вътрешна съсредоточеност трябва да завладее душите. Те трябва да се научат да живеят по Волята на Вечния. Но за да могат те да направят това, Бог се изяви като милосърдие и превърна Своята Свещена Воля в Слово. Той е придал на Своята Воля форма на заповеди, които всички хора са длъжни да заключат в своето сърце.

По-добре да мълчиш, отколкото да заговориш не навреме.

Благодарение на мълчанието нашите мисли се задълбочават, пускат корени и принасят плодове.