Уан Чун
Уан Чун
Китайски мъдрец
Ако говорим за Мъдреците, може да се счита, че те са природно надарени с тайнствена жизнена сила, затова притежават необикновени знания.
Дракон и човек са от различен род, как може драконът да развълнува човека и да му предаде жизнената си сила? /35/
Буквата Ф е разделен кръг. Човекът трябва да събере тези две части отново в кръг, в едно цяло и да засияе.
Да изпишем буквата Ф
Приятели, нека опитаме с много търпение и внимателно отношение към тази буква същество да я изпишем или нарисуваме.
Виждали ли сте птицата Феникс? С коя буква започва думата „Феникс“? Може да прочетете за нея и да я нарисувате, както ви диктува сърцето.
Феникс
Това е древната огнена птица. Някои смятат, че е фантазия, че е измислица, но тя е съществувала и съществува реално. Тази птица, според древните египтяни, се е родила в огън. Според жреците тя владее магическия обрат на времето.
Огънят на Бену е образуван от Сириус. Това е птица на Сириус, това е мистична птица. Тя е скрита в космическото измерение (според жреците) на човешкото сърце. После ще видим, че тя е едновременно и послание към човека; защото и човекът е Бену.
Тази птица, по друг начин казано, е съкровеният Дух в човека. Това означава, че всеки трябва да постигне съкровено себепроникване, т.е. трябва да възкръсне в собствената си дълбочина – нещо, което е постигнала Бену.
Тя има много имена. Нашите народи са я наричали Жар-птица; в Китай също се е явявала, там е наречена Фен Хуан. Те казват следното: Фен Хуан е основана и сътворена от Огъня. Огънят е нейното вътрешно царство. В Персия е наречена Симурк – царствената птица, суфите я наричат Рух – свещената птица.
Тя живее различно. Има много спорове: някои смятат, че живее само до петстотин години и прави това изпепеляване. Но жреците казват, че тя живее до седем хиляди и най-много е живяла до дванадесет хиляди години. Това е крайният срок, в който те са я засичали тя да се самоизгаря. Защото при нея, както ще видим после, няма смърт и няма живот, а само обновяване.
Според Тот Бену е открила своята Истина, защото е търсила с изгарящ копнеж, което означава следното: всеки, който се отдава усърдно на нещо, го постига. /14/
Птица на птиците
Кое е това Същество, че е станало Бену? Когато се е случило грехопадението, след хората и след грехопадението били повлечени всички животни, но Фениксът казал: Не! Аз съм в друго измерение и друг Път. Единствен Фениксът не потеглил по човешкия път. Но кое е това Същество? Много специално Същество, специален Дух от расата на Боговете, който хиляди години се е взирал в Бога – и това е единствената птица, която получава позволение да познае себе си.
Жреците обясняват: Това е Древно Същество, което имало само едно занимание, от хиляди години – тя все се взирала в Бога и в Безкрая и това продължило много дълго време. И Бог забелязал това Велико Същество: Душа и Дух едновременно, от расата на Боговете. Бог видял, че тя мисли особено много за Него – дори сама се опитва да си вдъхне живот… И най-накрая, Той видял, че тя има дълбоко осъзнато търсене – и Тот нарича Бену, т.е. Феникса, Птицата на птиците. И Бог решил да ѝ даде Себе Си, и Той ѝ дал власт да се самосъздава, защото в нея нямало никакво зло, никаква мисъл за нищо друго – само за Бог. Тя постоянно била погълната от Бога; и Древните нарекли Бену – Махар Бену, Великият Живот. Те казват, че Бену е прекратила мрака на света със Свещената си Чистота. Така тази величествено отдадена Душа, Дух, Велико Същество, станало Птица на птиците. /29/
Съзерцание за светостта на мълчанието
Словото израснало от Мълчанието. Колкото по-свято е Словото, толкова по-дълбоко е било Мълчанието. Душата е Откровение на най-чистото и свято Слово. Тя символизира най-чистата Небесна енергия. В Древността са я наричали Небесна Птица. Тя се е реела свободно в Океана на Таора. Но дошло време, когато пожелала да се отдели от Таора и да стане независима. И започнала да лети към незнайни светове, да се потопява в тях и да се ражда и умира. Веднъж отделила се от Океана на Мълчанието, тя попадала в най-различни светове и народи и видяла, че в тези светове и народи много се говори. Така Небесната Птица се превърнала във феникс. Спускала се в един народ да го проучва и се връщала обратно в Мълчанието. И разбрала Птицата-Душа защо тези същества, наричани хора, много говорят и защо много спорят. Тя разбрала, че те били изгубили Светостта на Мълчанието. Дълбоко в себе си Душата-Птица открила начина, по който да се върне в Таора. След дълъг размисъл тя открила, че по пътя на Словото може да се разкрие Тайната на Откровението на Таора. И разбрала, че колкото повече се пречиства Словото, толкова повече се отваря Вратата, през която ще влезе Таора. Душата-Птица познавала Предвечното Слово и тя успяла да се завърне в него. Предвечното Слово не е думи, а идеи. Тези идеи са Откровения на Таора. И тя пожелала за себе си най-дълбокото Откровение. И наложило се на Душата-Птица да мине през Тесния Път, да мине през иглени уши. С вяра в Словото и с доверие в Мълчанието тя се потопила в най-дълбокото Откровение на своя живот и видяла Лицето на Таора. И разбрала в себе си, че постижението на Таора се състои в две неща: Любов към Словото и Любов към Мълчанието. Когато имаме Любов към Словото, нашата Душа се саморазкрива. Когато имаме Любов към Мълчанието, към Светостта на Мълчанието, ние постигаме най-дълбокото Откровение. В това Откровение ние откриваме Духа на Таора. В световете това е наречено Свободата. Но Свободата се постига само чрез Откровение. Откровението е едно друго название на Преданието. И всеки народ си има по едно Съкровено Предание. Това Предание е Книгата на Живота. Но само тези, които придобият чистото Слово, което е въведение към Светостта на Мълчанието, само те се домогват до Есенцията на Преданието. В това Предание Душата-Птица изгубва своите крила, освобождава се от вечното преселение и се възвръща в своя Източник. Възвръщайки се в своя Източник, Душата е вече готова да бъде ученичка на Старците. 24-те Старци символизират 24-те вида Мъдрост. И Душата ще участва в Събранието на 24-те Старци, и ще избере своя Нов Път на Вечно самоусъвършенстване. И потапяйки се в най-дълбоката Святост на своето Мълчание, тя ще направи Вечния си Избор. Този Избор е извън времената и извън Вечността. Той се осъществява в друга Вечност – във Вечността на Старците. Това е най-големият Дар за Душата-Птица, защото тя постигна в себе си Светостта на Мълчанието. И сега ще лети към нови Откровения, и ще пие от вечно живата Вода на Стареца, Който ще я ръководи. Ето колко Велик е Пътят на Душата. /47/
Да размишляваме заедно
Тези Думи Същества с буква Ф какво ни казват?
Формула
Феникс
Да прочетем тази формула и да открием Думата Същество с буква Ф:
Господи, дай ми: Силата на Лъва; Полета на Орела; Тайнството на Феникса, Мощта на Дракона. /41/
Формулите
Буквите са живи и активни сили в природата. Те са изразени най-могъщо във формулите. Чистото Слово е безусловно. То решава въпросите на живота.
Формулите са резултат, те са завършено Слово. Има формули, които разкриват същността на Духа, но Духът ще познае само този, който е избран от него. Бог работи в чистото Слово. Любовта се намира във всяка светла мисъл, във всяко благородно и светло чувство и във всяка чиста постъпка. В света има само една воля – волята на Словото. Чрез формулите Духът ще ти помогне да постигнеш всички свои цели. Формулите представят мощния закон на Любовта.
Формулите не търпят никаква лъжа, съмнение, двойственост. Злото влияе чрез входа на двойствеността. Злото никога не може да се промъкне в чистото Слово. Около чистите и любещите ще се струпат много формули, които ще устроят живота им. Формулите са слуги на Свещения Огън, на Свещената Воля. Чрез формулите човек може да си направи щит, който да го пази. Злото е опасно, когато се промъкне в мисълта.
Формулите, това е действащото Слово, действащият Бог. Това изключва всякакво безпокойство, което пречи на формулите и ги забавя. Който разбира формулите като оръжие на Бога, не се съмнява в успеха. Важно е ученикът да работи съзнателно с формулите. Практиката на формулите, практиката на Словото е най-висшата практика засега. Формулите са ключ за всички проблеми. Въпросът се свежда до търпението и постоянството. Формулите са могъщи същества, могъщи служители на Бога. /2/
Древни формули
На Ватанан Древните Формули се изричат като Лахайри – Любословия, или Слова, изтичащи от Любовта. Думата Любословие означава да дадеш Безграничност на Словото, докато думата Формула ограничава Словото. Произношението на Лахайрите се намира в Благоговейното Чувство.
При Изричане Древните Формули са предшествани от Думата Ключ Айхама, следва самата Формула и накрая завършва пак с Думата Айхама. Думата Айхама символизира Скрития Огън; Изначалното Единение; Изначалния Кръг, Изначалието; Древния Ключ; Това, което те обожествява; Това, което ти дава Дълбината.
Човек трябва да си избере Формули според своето Дълбоко Вътрешно Чувство.
Формулите, които казва човек, не трябва да бъдат нито много, нито прекалено дълги. Те трябва да се казват осъзнато, концентрирано, за да създадат Дълбоката си Сила в човека, и това да доведе до Дълбинното Сливане. /40/
Да прочетем с дълбоко, свещено чувство тези Древни Имена на Бога:
Фраваши – Пълнотата, Първичният човек, Истинният човек
Фард – Единственият по рода Си, Изключителният; означава Единството в степента на проявеното битие; назованото Единствено
Фиос – Вдъхновение, келти /40/
Да се докоснем до мъдростта на:
Фабр д’Оливе
Френски мистик и кабалист
1767 – 1825
Думата Й-Е-О-Е
Йероглифът „О“ е знакът на духовната светлина.
Двойният знак „Е“ изразява Абсолютния живот.
Съединението Е-О-Е съставя глагола „съм“ в Абсолютен смисъл. Преди тази дума е поставена буквата „Й“, която е знак на проява и Вечност.
В Й-Е-О-Е се намира силата на съществуването и тази сила се намира между миналото, което е без начало и бъдещето, което е без край. Това удивително име обозначава в точност: Съществото, което е, което е било и което ще бъде. /34/
Мойсей и неговата книга
Мойсей е предвидил участта на своята книга и лъжливите тълкувания, които са щели да се появят след време и затова е прибегнал до устното предаване чрез хората, които са били изпитани във вярност... и така тайната на светилището се предава от род в род.
Мойсей е следвал в своите изложения метода на египетските жреци, които за изразяване на своите мисли са приемали и ползвали три способа: първия е бил прост и ясен, втория – символически, фигуративен и третия – свещен или йероглифен. Такъв е бил характерът на този език. /34/
В тибетски език има такъв израз: „тхян чохани“, понякога се пише с две х-та, по-правилно е без едното х. Буквата на Христос, буквата на пресечените линии означава тайнство и посвещение. Там, където се пресичат доброто и злото, най-големите страдания, точно в тази точка се ражда тайнството на човека. „Тхян чохани“ означава господари на медитацията. /15/
Да изпишем буквата Х
Приятели, нека опитаме с много търпение и внимателно отношение към тази буква същество да я изпишем или нарисуваме.
Тези Думи Същества с буква Х какво ни казват?
Хармония
Хляб
Храм
Да прочетем тези формули и да открием Думите Същества с буква Х:
Господи, научи ме да се храня с хляба на Истината.
Господи, направи моята душа Храм на Твоя Дух. /41/
Думите
Думата „Хляб“
Ще кажа и нещо за думата „хляб“. Арамейската дума на древния език е ЛАХМА. Думите са така: ХАВЛАН ЛАХМА ДʼСУНГАНАН УАОМАНА. Ние го знаем като „хляба наш насъщний дай ни го нам днес“. Но думата „хляб“ е много по-дълбока от думата хляб въобще, защото тя обхваща много светове. Думата „хляб“ означава в духовен смисъл „дай ни дълбоко разбиране за нещата“. Не онази жалка борба за външен хляб, за корички и т.н., дето се водят битки, даже войни, а „дай ни дълбоко разбиране за нещата“, това е духовният превод. По-късно евреите вземат ключовите букви ХМА и го превръщат в хохма; правилното е хохма, защото буквата х означава тайно рождение. Има две пресечни линии и в тази точка, където се срещат тези линии, винаги има ново рождение, т.е. нов поглед за нещата, нова светлина. Това се осъществява чрез пресечните точки именно в буквата х, хохма. Божественият превод е следният: не „дай ни хляба наш насъщни“, а „дай ни свещената мъдрост“ или „дай ни светата мъдрост“. /13/
Мистичните думи
Мистичните думи могат да се използват в различни езици, но те не принадлежат на никой език.
Словото се намира навсякъде и Словото постоянно говори. /36/
Да прочетем с дълбоко, свещено чувство тези Древни Думи:
С коя буква започват тези Думи Същества?
Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание
Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата
Хабирави – скрита усмивка; теменужката
Харава – Другият език, езикът на Бездната, потайното разбиране на нещата; Скритостта
Хадир – Търсач /40/
Да се докоснем до мъдростта на:
ал Хавири
Персийски мистик и отшелник
Когато познаеш тайната на живота, тогава ставаш дете на вечния покой.
Незнайното ухае и в най-простите думи.
И в най-големия мрак е заложена искрата на проблясъка. Тази искра освобождава човека от мрака.
Словата на Незнайното отварят тихи и скрити врати в душата на човека и това е началото, когато човек се устремява към Прастарата Мъдрост, която му става вечен водител.
Мярката, че обичаш хората, е когато имаш за всеки човек по едно добро желание. Дали това желание е явно или скрито, е без значение. /35/
Приятели, вие имате ли за всеки човек по едно добро желание?
Хазрат Инайят Хан
Индийски мистик и поет
1882 – 1927
Пред Бога душата става дете
Пред Бога душата става дете, измъчващо се и в същото време желаещо да изрази музиката чрез себе си, да стане фонтан на Бога. От този фонтан се издига нагоре Божествено вдъхновение и принася красота на всички, които виждат фонтана. Има и още една крачка напред, когато човек не може повече да бъде просто поет, музикант или философ, а става инструмент на Бога. Той навсякъде вижда Бога и именно тази крачка се нарича откровение. /36/
Разсъждението
Разсъждението – това е стълба; по тази стълба човек може да се повдигне и от тази стълба може и да падне. Защото ако човек не отива нагоре с помощта на разсъждението, тогава то ще му помогне да ходи надолу. Защото ако за всяка стъпка нагоре съществува разумна причина, то съществува разумна причина и за всяка стъпка надолу. Несъмнено това е създадено да позволи на човека да разбере, че в действителност съществува един разум, един дар, една способност. Може да се раздели човешкото тяло на три части, но същевременно това е едно тяло, един човек. При все това, разумът е велик фактор, велика движеща сила, носеща в себе си възможност за което и да е проклятие или която и да е благодат.
Три пътя на възприемане
Съществуват три пътя на възприемане. Единият път на възприемане принадлежи на повърхността на ума – това е мисълта... Следващият начин на възприемане – това е чувството... То се осъществява с дълбочините на сърцето, а не с повърхността. Но съществува и трети начин на възприемане, който се осъществява не даже и чрез чувството и може да бъде наречен духовен език. Това произлиза от великите глъбини на сърцето. Това е гласът на Духа. И това възприятие може да бъде наречено интуиция – няма по-добро название от това. /36/
Вдъхновението
Вдъхновението – това е по-висока форма на интуицията, защото тя идва като идея, като завършена тема с импровизация, като фраза, създаваща поема. Вдъхновението – това е поток, поток на удивление и изумление... Само фокусирайки своя ум върху Божествения ум, човек получава вдъхновението. /36/
Музиката
Музиката е език на красотата на Единния, в Когото е влюбена всяка жива душа. И когато някой ясно си представи и съзнае съвършенството на цялата красота като Бог – нашият Възлюбен, то той ще разбере защо именно музиката, която преживяваме в изкуството и в цялата Вселена, трябва да се нарича Божествено изкуство.
Всеки показва хармония или дисхармония в съответствие с това, доколко е отворен за музиката на Вселената. Колкото повече човек е отворен за прекрасното и хармоничното, толкова повече неговият живот е настроен в съответствие с тази вселенска хармония и толкова повече показва дружеско отношение към всеки, когото среща. Самата негова атмосфера ще създава музика около него.
Щастлив е този, който е готов да бъде приятел на всички. Неговият поглед към живота е дружески. Той е дружелюбен не само към хората, но и към вещите и обстоятелствата. Именно благодарение на това дружеско отношение такъв човек разрушава стените, държащи го в затвора; и разрушавайки стените, той изпитва единство с Абсолюта. Това единство с Абсолюта се проявява като музика на сферите и нея той усеща от всички страни: в красотата на природата, в цветовете на цветята – във всичко, което той вижда и във всичко, което среща. В часовете на съзерцание и уединение и в часовете, когато се намира в света, музиката постоянно присъства и той постоянно се наслаждава на нейната хармония. /36/
Приятели, вие усещате ли музиката, като език на красотата на Единния? Вие отворени ли сте за музиката на вселената?
Гласът
Гласът показва не само характера на човека, но така също служи и като израз на неговия Дух.
Вдъхновението избира свой собствен глас.
Гласът е светлина. Даже ако светлината стане неясна, тя не е изгаснала, тя е тук. /36/
Правилният път
Всичко е тайна, когато ние не знаем законите; когато ги знаем, то всичко е просто. Истински търсещите Истината обичат простотата. Правилният път е прост, ясен, определен. /36/
Цветът и звукът
Цветът и звукът са езика на живота.
Стълбата е създадена за нас, за да възлизаме нагоре, а не да оставаме на едно стъпало. Всяко стъпало от стълбата на цветовете и звуковете е наше стъпало, само да можем да го приемем.
Движението е вибрация. Звук наричаме само ефекта на движението.
Има взаимовръзка между звука и цвета. В действителност те са едно, те се явяват два аспекта на живота. Животът и светлината са едно; животът е светлина и светлината е живот. Така и цветът се явява звук, а звукът – цвят. /36/
Мили деца, вие чувате ли цветовете, а виждате ли звуците?
Животът и Любовта
Какво е Животът? – Това е Любов. А какво е Любовта? – Това е Бог.
Освобождаване от наученото
Някой гледа човека и казва: „Този човек не е добър, той не ми харесва“ – това е наученото. Гледа след това и разпознава нещо хубаво в този човек, започва да го обича – ето освобождаването от наученото. /36/
Приятели, вие как гледате на хората, които не харесвате? Разпознавате ли по нещо хубаво в тях?
Думите
Думите никога няма да могат адекватно да изразят Мъдростта на Създателя, Който не само е създал и сформирал света, но и е дал на всяко същество форма, подходяща за неговите потребности.
Помислете за живите думи от древните времена, помислете за живите думи, които можете да прочетете в Писанията, живите думи на светите хора, просветлените; тези думи и до сега са живи и вечно ще живеят. Това е музика, която може да бъде наречена магия, а магия съществува във всички времена. Когато и да се повтарят тези думи, те ще владеят магията със същата сила.
Мистичните думи могат да се използват в различни езици, но те не принадлежат на никой език.
Това, което се говори с устните, достига само ушите, но това, което се говори със сърцето, достига сърцето.
Словото се намира навсякъде и Словото постоянно говори. /36/
Мили деца, когато помислите за живите думи, чувате ли тяхната музика? Те живеят ли във вашето сърце?
Танцът
Мистиците винаги са гледали на танца като на свещено изкуство. В европейските Писания откриваме Давид, танцуващ пред Господа; а боговете и богините на гърците и брамините се изобразяват в различни пози, всяка от които е с определено значение и философия и имащи отношение към Великия космически танц, който е еволюцията.
...Когато красотата на движението се приема за присъствие на Божествения идеал, танцът става свещен. /36/
Приятели, вие обичате ли да танцувате Великия космически танц? Кога танцът става свещен?
Поговорка
Сред индусите има поговорка, че дървото, което принася много плодове, се навежда ниско. /36/
Мили деца, вие как разбирате тази поговорка?
Хайнан
Японски мистик
Ок. VIII век
Изкуството
Изкуството е Живот, когато го одухотворяваш.
Най-голямото изкуство е да откриеш в себе си тайната на Живота.
Тайната излъчва Духа на изкуството.
Който не жадува за Истината, той не знае какво твори. /36/
Животът
Да избереш Незнайното, значи да избереш Живота.
Истинското разбиране е Живот, а Животът – това е едно велико и невидимо чудо.
Душата, това е най-съкровеното, това е името на Живота.
Живот без страдание е живот без благословение, живот без път, без дълбочина. /36/
Истината
Истината е Свята вода, тази вода винаги тече и никога не пресъхва.
Само който страда за Истината, може да намери себе си.
Истината, това е усмивката на всичко, което те заобикаля. /36/
Да обичаш вечно
Никога не можеш да опознаеш един човек, в който Бог живее – това налага да обичаш вечно този човек, за да имаш вечно откровения за Божията същност.
Златото и камъкът
Пред лицето на Духа златото и камъкът са едно. Ако се привържеш към златото, сърцето ти става камък. /36/
Щастието
Не можеш да постигнеш Истината. Само трябва да откриеш Истината, а това си ти. Щастието можеш да го постигнеш, но това не си ти. Ти си Истината, а всяко нещо, което можеш да постигнеш, това не си ти. /36/
Щастието с нищо не може да обогати неизмеримата Истина.
Приятели, вие какво търсите щастието или Истината?
Пеперудата
Аз не познавам пеперудата и нейната красота, защото съм все още гъсеница, но аз знам, че това е моята същност. Аз вярвах в своята същност и неусетно станах пеперуда. Пеперудата, това е моята свобода. /36/
Искреното разкаяние
При едно искрено разкаяние и земята, и небето утихват, защото искреното разкаяние е тотален духовен процес.
При едно тотално разкаяние цялата съдба на човека, която е жива и населена с безбройни същества, утихва и се заслушва. Когато разкаянието е цялостно, всички духове, които са свързани със съдбата на човека, го напускат. Разкаянието има силата да възроди в себе си ново начало, нов живот.
Дълбокото и изпълнено с преданост и доверие разкаяние е почитане на вътрешното Светилище. В това Светилище живее тази, която живее на Небето. Наречена е Аматерасу. Когато обичаш Истината, получаваш нейните откровения от своята дълбочина, от своя Дух, от своите Небеса. Така постъпват Сеннините – безсмъртните Мъдреци. /36/
Искреност
Имаш ли искреност, доверието в тебе ще расте, а щом доверието ти се разцъфти – Животът ще те приеме; а когато Животът те приеме в себе си, тогава ще дойде и Създателят да те поздрави с Вечността, която е твоят път. /36/
Халенсис, А.
Средновековен теолог и идеалист
1170 – 1245
Всичко съществуващо се състои от материя и форма, но е създадено от Бога – от Нищото – по Универсалните идеи, или Божествените прототипове. /37/
Халил Джубран
1883 – 1931
Първо, някои неща за него: Халил е Същество Душа. Той е научен от Душата си, а не от ума си. В него свети печат, той има белега на истинския търсач. Много поети са заявили, че не го признават, но той е докоснат от Безвремието, докоснат от Бога, а това непризнание, то е просто еликсир.
Той е самобитен суфи. Той е човек с вродена Мъдрост и голяма волност, голяма широта – широта отвъд земното мислене. Казва: „Аз не съдя, нито заклеймявам, но желая да се търси по-нататък“. /24/
Няма място за мечти
Човек не може да пожъне Любов, освен след мъчително отсъствие, горчиво търпение и черно отчаяние. Когато Любовта ви проговори, тя ще срине всичките ви мечти. Няма да има мечти, Любовта не е мечта. Това е тотална реалност, няма място за мечти.
Как ще се отвори сърцето ви, освен ако не бъде разбито?!
Обич има само в чистотата, а Любов има само в съвършенството. /23/
Приятели, какво се случва, с мечтите ви, когато Любовта ви проговори?
Красотата
Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш.
Похвалите
Душата ми ме научи да не се радвам на похвалите. Сега вече зная, че дърветата цъфтят, без да чакат похвала. /23/
Мили деца, вие търсите ли похвала от родители или учители? Похвалите важни ли са за вас?
Бедността
Казва Халил: Бедността е много скъпа, защото тя разкрива благородството на Душата. /24/
Приятел
Аз направих Душата си свой приятел.
Който сам не си е приятел, той е враг на хората.
Ако не разбираш своя приятел при всички условия, при всички обстоятелства, никога няма да го разбереш. /24/
Мили деца, вие разбирате ли вашите приятели?
Добри сте
Добри сте, когато сте съвършено будни в речта си. /24/
Вашите деца
Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на Живота към Себе Си. /84/
Мили приятели, вие деца, на кого сте?
Ал Халладж
Персийски мъдрец
857 – 922
Има всякакви суфи: странни, чудати, големи суфи, мъдри, пияни от преданост. Днес ще говорим за най-великия, този, който обхваща всичко. Той се казва Ал Халладж, Мансур Ал Халладж. Роден е 857 година в Иран. Той е бил рядко лъчезарен човек. /17/
Щастливият и блаженият човек
Заблуждението на щастливия човек, за разлика от блажения човек, е в това, че щастливият човек е избрал себе си, а блаженият човек е избрал Бога и затова щастието е религия на заспиването. Всеки, който има такава цел, той вече е в провал. Той обича повече себе си, отколкото Бога. Това го отделя от Бога. Това е разликата между Адам и Христос, това го отделя от Бога и затова злото идва. Злото е разумно, то ще възстанови загубената връзка с Бога.
Щастието въобще означава изгубване на пътя. То е, според Ал Халладж, тайнствено зло. То ограбва човека, а спасението от него се нарича любов към Бога. В щастието човек изгубва себе си, а човек трябва да се изгуби в Бога. Само една сляпа и заблудена воля може да замени Бога с някакво бедно щастие.
Ако Христос беше щастлив човек, на Голгота той щеше да се провали. Но той имаше любов към Бога, т.е. не към себе си и не към своето своеволие, а любов към Бога, и то цяла и затова той стана несъкрушим. Казва: Искаш ли да разрушиш себе си, избери щастието като цел, т.е. пътя на Адам; искаш ли да познаеш себе си, избери Бога. Щастието, това са бедните удоволствия на сетивата. Ал Халладж позна любовта, която е без сетива.
Колко лесно се събаря, казва Ал Халладж, щастието — от един миг, от едно издишване. Казва: Образованието ще те направи умен, хитър; страданието ще те направи добър; злото ще те събуди, но само Аллах, само Бог ще те направи любящ. Ако ти не можеш да изправиш себе си, злото ще дойде да ти помогне, да те изправи. То е тайната загриженост на Бога. Който жадува за щастие, той храни дявола, Иблис, в себе си. Жадувай за Бога и змията ще изяде себе си. Забележете колко просто, ясно и кратко: Жадувай за Бога, само за Бога и змията ще изяде себе си; злото ще изяде себе си.
Щастливите хора правят нещастни не само себе си, но и другите. Те раздават заблужденията си навред. Щастието е като рая — задънена улица, която трябва да ни помогне да намерим изхода. А изходът е любов към Бога. /18/
Приятели, вие жадувате ли за Бога? Вие познавате ли щастливи хора? Какъв е изходът за тях?
Здраве и болест
Болестта е много благо същество... Тя иска да помогнеш на себе си, да възлюбиш себе си. И ако възлюбиш себе си, ако възлюбиш нея, тя ще ти даде правилната поука. Ако нямаш любов, болестта ще ти даде погрешни поуки..../18/
Постъпките
После казва Ал Халладж: Лошата постъпка е отношение към тебе самия.
Добрата постъпка е отношение към твоето себепознание.
А истинската постъпка е отношение към Аллах. Истинската постъпка, тя е вече нещо друго — отношение към Аллах. /19/
Мили деца, вашите постъпки, какви са?
Истинският приятел
Истинският приятел ти помага не когато си в нужда, а когато е Волята Божия. Защото истинският приятел може да различава и ако ти помогне, това може да е голяма вреда. Но той вижда последствията и знае кога е Волята Божия. /24/
Мили деца, на вас помагали ли са ви приятели? Вие имате ли истински приятел?
Изпитание
Последователите на Джунаид ревнували един негов ученик, понеже той бил от любимите му. Джунаид е един от Учителите на Ал-Халладж – временно. … И неговите последователи ревнували защо той има по-хубаво отношение към този ученик. Тогава Джунаид се срещнал с тях и им казал, че този ученик ги превъзхожда с поведение и разбиране. И за да им докаже това, той им дал изпитание. Той заповядал да му донесат двайсет птици и казал на всичките си ученици: „Нека всеки от вас да вземе по една птица – идете там, където никой не може да ви види, и убийте птицата. После ми я донесете обратно при мене“. Всички ученици отишли някъде и след определеното време се върнали с мъртвите птици. Само на любимия ученик на Джунаид птицата била жива. Джунаид го попитал: „Защо ти не си убил птицата?“. Ученикът обяснил: „Защото ти ни каза да убием птицата там, където никой да не види това. Но навсякъде, където бях, Бог ме виждаше“. Тогава Джунаид се обърнал към завистливите ученици и им казал: „А сега сравнете разбирането си с разбирането на този ученик“. /27/