ЗЛАТНОТО ВРЕМЕ
НА РАЗВИТИЕТО

Процес на каляване

Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и Устойчива нервна система е нужна на онзи, който съзнателно търси Бога и Любовта. (83/стр. 119, 120)

Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане Устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на Небето. (49/стр. 149, 150)

Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. (19/стр. 5)

Животът опитва Търпението, Самообладанието на човека. Така той се калява, става Достоен ученик на Новите Идеи, на Новото Учение. (20/стр. 98)

Великият Живот е влязъл вече в нас и ще ви измени. Както ковачът туря желязото в огъня, за да го пречисти, така и Великият Разумен свят ще ни прекара през огъня, за да ни очисти и кали.

(2/стр. 254, 255)

Страданията, изпитанията не са нищо друго освен огъня, който иде да пречисти света. Колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-силен става. Страданията каляват човека, правят го Силен да носи. (15/стр. 62)

Който страда, се калява, а който стои в покой, става крехък. (1/стр. 469)

…Като носите страданията, тия страдания ще укрепят корените на вашия живот да станат по-силни. (74/лек. 5: стр. 27)

От страданието остава нещо като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия, става по-издръжлив. Сърце, което е страдало, става по-издръжливо. И воля, която е страдала, става по-издръжлива. (68/стр. 125)

…Колкото по-велико нещо твори Природата, през толкова по-големи страдания го прекарва. И тъй, единственото нещо, което усилва, укрепва човека, това са страданията. (45/стр. 233)

Често запитвате защо са мъчнотиите в света. Мъчнотиите уякчават човека, страданията пък го облагородяват– това е Закон. (3/стр. 317)

Страданията са дадени като условия за създаване на човешкия характер. Страхът също е необходим за човека. Чрез него той се калява, изработва нещо Устойчиво в себе си. (80/стр. 110)

Когато почнете да проучвате това Учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има 20–30 ученика по музика, но са при различни условия. На един от тях бащата е богат, купил му добър инструмент; на друг бащата е беден, този ученик няма обуща, има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у по-бедните ученици се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици. Бедните се повече каляват. (6/стр. 71, 72)

В скърбите, при минорните гами, човек става по-силен, организмът е по-издръжлив. Онези, които са боледували в детска възраст, ако са издържали, стават много здрави. Онези, които никога не са боледували като деца, на 30, 35-годишна възраст заболяват от малка причина. (10/стр. 101, 102)

Страданието е един метод да се кали материята в тебе, за да се приспособи за Божествените енергии. Тия енергии, които идват от долу нагоре, произвеждат страданията, в които трябва да се калиш. Тия енергии, които идват от горе надолу, това са радостите, в които също трябва да се калиш. Значи, ти ще се калиш едновременно за енергиите, които идват от горе надолу и от долу нагоре. (7/стр. 12)

Някой ден много страдаш, ще кажеш: „Калят**** ме сега, Божия работа е това!“. Това калене ще трае 1–2 часа. След това Бог те извади из пещта, изглади те. После пак те тури, докато хубаво се опечеш. Извади те, ти си радостен. (7/стр. 12)

Любовта организира Духовното тяло на човека… Чрез Любовта се извикват към действие творческите сили, които градят. Ето защо всички Доб­ри, Святи хора преживяват такива състояния, как­вито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания, за да се подготвят за това. (2/стр. 296)

Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на Пророците: всички Пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, т.нар. вътрешни изпитания, за да се приготвят за Живота, да разбират Законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със Силна Воля. (3/стр. 376)

Казвате, че Пророците са писали по дух, по вдъхновение. Докато дойдат до това вдъхновение, те са минали през големи изпитания. Следователно, ако изпитанията, през които е минал Пророк Исаия, се дадат на някой обикновен човек, в най-скоро време главата му би побеляла и узряла. Той е минал през сериозна дисциплина: падания, ставания, съмнения, обезсърчавания, насърчавания. По този начин той се е калил… (15/стр. 93)

Природата употребява разни методи за всеки ученик, но целта е една и съща: да кали човека, за да издържа на всички условия и да се развива. (2/стр. 72)

Да кажем, че джобът ви е пълен със звонкови монети. Обаче бръквате там след време и не намирате нищо. Да не трепне сърцето ви, да останете тих и спокоен! Така ни възпитават Съществата от горе. Едни Същества казват на някого да тури пари в джоба ви. След време казват на друг да ги вземе. Или дадат ви здраве, после ви го вземат. Това са все опити, за да ни калят. (2/стр. 166)

…Природата… Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на Великите хора– музиканти, поети и други, пък и на Пророците– ще видите през какви реторти ги е прекарала Природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на Природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това. (3/стр. 444)

Сега аз виждам: тази ваша Майка иде със своите щипци, улавя ви, туря ви в ретортата и казва: „Аз работя сега, искам, като влезете в тази реторта, да стане нещо от вас“. Защото някои, като влязат в тази реторта, наместо да се пречистят, изгарят и излизат като пепел; тя ги погледа, погледа, чуди се какво да ги прави, иска да оживи тази пепел. Тъй че за вас е по-добре да се стопите и да излезете благополучно от ретортата– това е законът на подмладяването, тъй го наричам аз. (3/стр. 444, 445)

…Природата има свои закони, които няма да измени заради нас. Железарят, докато не сгорещи желязото, нищо не може да направи от него. Затова и Природата, за да направи нещо от вас, ще ви тури в пещта, ще ви нагорещи и след това, като разберете какво ви е необходимо, тя ще ви тури във водата си и ще ви кали. Тя няма да ви остави като баби, ще ви закали. Но казвам: Ще минете през известни процеси. (3/стр. 447)

…Железарят ту изстудява желязото, ту го нагорещява. Има и духовни хора, които лесно се нагорещяват и лесно изстиват. Такива хора са от рода на желязото. Има и радий, който пък не изгаря, ако и хиляди години да гори. Духовният человек трябва да бъде радий, да притежава качествата на радия, никога да не изгаря, а сам да бъде Силен. (7/стр. 111)

Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. (1/стр. 35)

Устояването – Ключът на живота

…Човек чете от Книгата на Природата и се учи от нея. Като пътува всред Природата и наблюдава как канарите издържат на големи бури и ветрове, без да се рушат и събарят, той си казва: „Ако канарата може да издържа на бури и ветрове, не мога ли и аз като нея да устоявам на противоречия и мъчнотии?“. (23/стр. 258, 259)

Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъм­ни и разколебае, той е хванал в ръката си Ключа на живота. От това зависи неговото повдигане. От това зависи неговото щастие. (49/стр. 191)

На пръв план седи Идеята за Свободата на човешката Душа, а след нея идат методите за реализирането . Възприеме ли тази Идея, човек трябва да бъде Силен, да устои на всички мъчнотии, които се изпречват на Пътя му. (76/стр. 143)

Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии с единствената разлика, че едни са устоявали на мъчнотиите, други пък още в началото не са устоявали. Онези, които са издържали на мъчнотии както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната Устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален Устой. (45/стр. 104)

Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата Устойчивост. (70/стр. 64)

Спасението е вътрешен, органически процес. Да се спаси човек, това значи да придобие в себе си такава Устойчивост, че никакви бури и ветрове, никакви мъчнотии и противоречия да не го разклащат. За това се изисква усилена работа. (57/стр. 135)

През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва… Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната– никой.

(14/стр. 25, 26)

…Дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу… Вие виждате вашия Идеал паднал на земята и казвате: „Отиде Идеалът ми!“… В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на Живота, каквито и бури да се явят. (12/стр. 118)

Разумният човек не се влияе от външните условия. Че имало бури и ветрове, че валели дъждове, той знае, че всичко това е на мястото си. Бурите ще дойдат и ще заминат. Дъждовете ще валят и превалят… От ученика обаче се изисква да мисли право, да чувства право и да действа право. (14/стр. 111)

Не е лошо да вали дъжд, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трябва да се сменя, а човек да е готов всеки момент да се ползва от него. Устойчивост, издръжливост се иска от хората. (66/стр. 61)

…У вас ще се яви вътрешна борба защо сте дош­ли на Земята в тази гъста материя. Вие ще правите усилия да излезете от тази материя, но вашата задача не е в борбата, а в устояването срещу тези противоречия. (60/стр. 93)

Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в Светлина и никога не се спъва. (15/стр. 260)

Казвам: Такъв трябва да бъде ученикът! Той трябва да се отличава със смелост и решителност, да устоява на вътрешната борба, която става в него. (35/стр. 75)

Специални изпити за ученика

Някои ще бъдат слушатели. За да станете ученици на Школата, трябва да минете през ред изпити и тогава ще се произнесат, че сте вече редовен ученик на тази Школа. (21/стр. 118)

Невидимият свят дава изпити само на способните Души, а на невежите не дава никакви изпити. След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема Божието Благословение. (1/стр. 350)

За учениците идат дни на Посвещение, Господ ще ви посети да види докъде сте достигнали. Ще бъдете на изпит не в лош, а в добър смисъл; всеки трябва да е готов сега. (1/стр. 382, 383)

…Вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. (21/стр. 264)

…Най-първо окръжаващите ви хора ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате– те ще ви поставят на изпит… Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с Окултната наука, другите студенти ще започнат да говорят за теб и да казват: „Оставете този човек, той е голям философ!“. Ще гледат доколко можеш да издържиш: ако имаш Силна Воля или Дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече и тогава те ще изменят своето разположение. Но изгубиш ли Равновесието си, те ще кажат: „Разбрахме колко си силен“. (3/стр. 378)

Аз имам в Школата двама ученици– ще приведа този пример– двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич [по]между си… Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха „Светии Кирил и Методи“… И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „Св. св. Кирил и Методи“. На тия „Св. св. Кирил и Методи“ аз им казвах: Въп­роса за женитбата не сте го разрешили още.

(21/стр. 268, 269)

…Аз им казвах: „Слушайте, вас аз ви познавам [от]преди осем хиляди години, оттогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, …сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! …Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа“. Те още държат изпита…

(21/стр. 270, 271)

Аз следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си“… Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици каква привилегия са имали!“. Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. (21/стр. 271)

Колкото по-дълбоко навлизате в Учението, толкова изпитите ви ще стават по-трудни. Ще ви се дават задачи, които по няколко пъти на ден ще ви изпотяват. Такъв е Пътят на ученика. Привилегията за ученика се заключава в това, че той ще прекара всички мъчнотии и страдания съзнателно, ще знае защо и за какво идат. (11/стр. 47)

Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача… Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане–даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. (21/стр. 264, 265)

Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах : „… когато те биха, ти трябваше да въздадеш хвала на Бога, че си издържала един изпит, а ти се оплакваш. Когато биеха първите християнски мъченици, те въздаваха хвала на Бога“. (1/стр. 350)

Всеки един от братята и сестрите трябва да издържи изпитите, когато дойдат. (1/стр. 344)

Сега мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са необходими за проветряне на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цъфтят цветовете. (21/стр. 252, 253)

Ученикът трябва да разработва Вярата и Надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си Възвишени мис­ли и чувства и да устоява на всички изпитания без колебание. (2/стр. 62, 63)

На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в Окултните Школи ги предизвикват изкуствено. Така е било в Индия, в Египет и във всички останали Окултни Школи. Например някой ученик отива при един от Учителите на една Окултна Школа, но Учителят не му говори нищо. Ученикът говори, Учителят мълчи; ученикът се вижда в чудо, не знае какво да прави. Минават ден, два, три, Учителят все мълчи. Ученикът започва да мисли дали не е влязъл преждевременно в Школата. След това Учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх. Сега Учителят наблюдава дали умът и волята на ученика са добре развити. (11/стр. 13)

Окултната наука, така както са я учили в миналото, е била много трудна. Питагор е стоял двадесет години в Египет, минал е през много изпити, чакал е да го въведат в пирамидите, за да получи едно Посвещение на египтяните. После трябвало да прекара десет години във Вавилон, за да мине през изпити и да го посветят; също и в Палестина е учил. И след като се върнал, основал Питагоровата Школа. (1/стр. 351)

Да ви задам една задача, както Питагор е правил. Да кажем, че ще се намерите в една Питагорова Школа. В неговата Школа са идвали княжес­ки синове и той ги е подлагал по 3–4 години на крайни подигравки. И ако един от тези кандидати издържи след 4 години, той е бил приеман в Школата му, за да му разкрият Тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. (8/стр. 117)

Вие ще кажете защо Господ допуща това. Това е изпит. Онзи ученик на Питагор няма да отговори на подигравките, на обидите, на оплюването, но ще се въздържи и след 4 години ще разбере ще стане ли ученик, или не. Той разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. (8/стр. 117)

Първото нещо: човек трябва да се отличава с Търпение, да може и когато говорят най-лошото за него, да може да търпи. В Питагоровата Школа един ученик ще го поставят при другите ученици, които ще го плюят, ще му казват най-грозните думи. Ако може да издържи, приемат го за ученик. Той гледа спокойно и се усмихва малко. Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от вас би издържала този опит? Питагор преди повече от две хиляди години е работил така. Малцина са влезли в Школата. Защо? Защото само на този, който търпи, само на него могат да му се поверят Божествените богатства. (8/стр. 123)

Сега, като ме слушате, ще кажете, че сте ме разбрали. Ако наистина сте ме разбрали, ще ви подложа на изпит. Ще дам изпита първо на някоя сестра. Ще накарам всички да говорят лоши думи и да я оплюят. Ако понесе това изпитание спокойно, като че нищо не става, тя ме е разбрала. (16/стр. 764)

В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик, и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият.

(16/стр. 179)

…Много от окултните ученици, както в миналото, така и днес, са пропадали и продължават да пропадат. Обаче броят на напредналите ученици днес е по-голям от тоя в миналите времена. Не е лесно ученикът да устоява на сегашните условия на живота. (15/стр. 30)

Във времето на изпитанията

…Сега, понеже настава Освобождението на Земята, искат се Силни и здрави хора, пълни с Идеали и Устой. Животът няма да бъде така мирен, тих и спокоен, както мнозина мислят. Защо? Понеже иде Нова култура. А когато иде Нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата земя трябва да се преобърне. (50/лек. 5: стр. 32)

Иде време, когато Идеалите на хората ще се изпитат. Трябва да остане само Вечното, което устоява на всякакъв огън. (33/стр. 431)

Изпитанията ще дойдат и трябва да ги издържите. (12/стр. 152)

През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си Положителна Вяра.

(42/стр. 236)

Пророците, преди да станат Пророци, Бог ги е поставил на най-големи изпитания… Също така и християните минават през много изпити. И вие сте дошли на Земята да научите нещо. Първото нещо е да научите Търпението, второто нещо е да научите Въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка мъчнотия. (8/стр. 125)

Първо ще се намерите в положението на житното зърно: като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. (6/стр. 36)

Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в Окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си. На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте. Това може да го проверите. Ако пък ви се даде някакъв изпит и вие се страхувате, не устоите, не сте го издържали, спирате се в развитието си за 1–2 или 10 години… (6/стр. 36, 37)

Ще бъдете тихи и спокойни, като житното зърно ще стоите и ще чакате, без да се безпокоите.

(6/стр. 40)

И Христа поставиха на изпит да видят колко е търпелив. Плюха Го, ругаха Го. Каква мисъл имаше в ума Му? Той гледаше тихо и спокойно на всичко… Той разреши една от най-мъчните задачи.

(16/стр. 764)

Изпитанията, през които мина Христос, ще се наложат и върху вас. Три дни бяха големите страдания на Христа и на третия ден възкръсна… И след това Той каза: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята“. Всяка власт, която не е минала през най-големи изпитания и страдания, не е никаква власт. Като минеш през големи изпитания, тогава ще разбереш това, което Христос е разбрал. Ще ти се даде в живота всяка власт на Небето и на Земята, но тогава няма да бъдеш какъвто си сега.

(16/стр. 764, 765)

Три дена след разпятието си Христос разбра защо трябваше да мине по този път. На третия ден Той възкръсна. Когато човек мине през големи страдания и устои на тях, непременно ще възкръсне. (37/стр. 42)

Животът, който живеете на Земята, е едно училище. Тук е място за крайни изпитания… Тук, на Земята, се изпращат всички хора, за да се изпитат какво представляват. Когато някой Ангел иска да го пратят на работа в друга Слънчева система, Господ го изпраща на Земята да го опита. Най-после един Ангел ще го изпратят в една волска форма да оре при един български земеделец. Десет години да оре и земеделецът да го мушка. И този Ангел да каже: „Много добре прави той“. (8/стр. 122)

Всички в България ще преминат през изпитания, които ще засегнат и вас, учениците, за да се види кой ще устои. (1/стр. 318)

Всички хора са поставени на изпитание. И който изтърпи докрай, ще получи Благословение.

(1/стр. 382)

Съзнателно или несъзнателно, човек трябва да мине през изпитанията и мъчнотиите в живота– те не могат да се избегнат. Ако несъзнателно ги мине, ще се натъкне на ред противоречия; ако съзнателно ги мине, ще получи Божието Благословение и ще знае защо е трябвало да мине през тях. Така прекарани страданията, в Душата на човека настъпва Радост и Мир. (11/стр. 47, 48)

Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно Благо, което ще дойде накрая, след като издържите. (2/стр. 44)

След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико Благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени Блага, които са скрити, за да ви опита Бог. (8/стр. 115)

Който има Любов, в него всеки страх отсъства. Любещият човек е с голяма Вяра и Надежда. Любовта има силно развита Вяра, Надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства… е Любовта, придружена с Вяра, Надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. (6/стр. 95)

Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват. Любовта ви трябва да издържи на изпитите. (1/стр. 346)

Когато обичаш някого и откриеш слабости или погрешки в него, и не отпадне Любовта ти, ти си издържал изпита на Любовта. Когато онзи, когото обичаш, не се отнесе внимателно към теб и ти не отпаднеш в Любовта си, ти си издържал изпита на Любовта. Когато онзи, когото обичаш, обича други и не се накърни Любовта ти, ти си издържал изпита на Любовта. Ще знаете, че вашата Любов ще мине през всевъзможни изпити, и вие трябва да бъдете Силни, за да издържите… (1/стр. 149)

От 28 до 31 години е критическият период в човешкия живот. Тогава всички преминават през една криза. Тези три години са години на изпит и няма място, дето да не те бутнат. Трябва да бъдеш смел, да носиш страданията, да носиш изпита си.

(1/стр. 195)

Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. (2/стр. 50)

Трябва да бъдеш издръжлив и да знаеш, че Господ няма да допусне повече изпитания, отколкото ти е силата; Той знае колко можеш да носиш.

(1/стр. 477)

В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, Аз ще те изпитам“. Ти имаш толкова възможности за Доброто, колкото и за злото– ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш. (3/стр. 365, 366)

Богатството и сиромашията са методи, чрез които човек се изпитва. Бащата има право да лиши сина си от известни блага, за да го изпита. Щом издържи изпита си, той ще му върне всичко, което е взел. (15/стр. 90)

Щом имате мъчнотия, подложете мъчнотията на научно изследване. Щом скърбите, подложете скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложете страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил в него… Та когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате да ви говори. (8/стр. 106)

Човек трябва да бъде твърд и да издържи док­рай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има Възвишен Стремеж, Възвишен Идеал, за който живее, тогава той е издръжлив на всички изпитания и изкушения. (1/стр. 346)

Посрещането на изгрева в бурно време означава да можеш във време на големи изпитания да имаш вътрешен Подем, Просветление. (1/стр. 338)

Какво нещо е Кръщение? Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен… Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. (1/стр. 350, 351)

Когато ученикът влезе в Божествената Школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза– Новораждане.

(1/стр. 250)

Бог ще погледне към вас… Както и да ви погледне, не се страхувайте от Него. Чакайте с Търпение, докато ви отговори и ви изпрати най-добрите условия, най-големите блага. Обаче, докато дойде това време, вие трябва да бъдете готови да минете пълно разтърсване. Това значи да се намери човек в положение, като че светът се е свършил. След това ще дойде Великото Посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. (15/стр. 167)

…Човек… най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия. Така вече се приближава към Посвещение. (1/стр. 381)

Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото, колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. (1/стр. 250)

Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през Върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изос­тавен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане Верен на Идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия Живот на Освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята; у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен; влиза в един живот, в който няма никакви страдания.

(1/стр. 251)

Един ден ще минете през голямо разочарование. Това ще бъде последният изпит, който трябва да издържите. Ще бъдете изоставени от всички. Привидно всички ще ви забравят. На Силните Природата дава костеливи орехи, трудни задачи.

(1/стр. 383)

При последния изпит човек ще остане сам, изос­тавен от всички, без никаква опора отвън и ще намери опора само в Бога. (1/стр. 344)

При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога, само на една Идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си. (2/стр. 49)

В бурното море

Плувецът, който плува в бурното море, иска да се добере до една скала, да се облегне на нея и там да си почине. Да си починеш, това значи да избегнеш блъскането на едно чувство в друго. Щом те блъскат вълните, ти си в развълнуваното море. Влезеш ли там, трябва да намериш една Основна мисъл в себе си, на която трябва да стъпиш. Само така ще уравновесиш силите на своя организъм.

(36/стр. 347, 348)

Както лодкарят знае в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. (63/стр. 148)

Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях. Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. (63/стр. 149)

Параход, вързан за котвата си, не може да излезе вън от водата. Откъсне ли се от котвата и се понесе по вълните на водата без надзора на опитния капитан, водата ще го изхвърли вън от себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животът се вълнува… Влезе ли в живота, човек трябва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нещо, животът ще го изхвърли вън от себе си. (65/стр. 142, 143)

Едно трябва да имате предвид: щом сте влезли в живота, вие трябва да бъдете съсредоточени. Какво става около вас, това не трябва да отвлича вниманието ви. Щом вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осъдени да попаднете във вълните на живота, които ще ви изхвърлят далеч някъде. (65/стр. 143)

За един човек, който е свързан с Духа, животът представлява такова нещо, каквото представляват вълните за един голям океански параход. Той си върви напред, защото тези вълни не представляват за него нищо. Вълните се блъскат в него и се разбиват, но параходът продължава своя път.

(75/лек. 29: стр. 24)

…Един параход, който минава през океана, и той [е] един от тези големи гиганти– като седнеш в него, върви тих и спокоен. И при големите бури седиш спокоен, наблюдаваш, никакъв страх не влиза в Душата ти, че този параход може да потъне. Такова нещо е Любовта: като един голям кораб, че като седнеш в него, ще кажеш: „Блажени времена!“. (79/стр. 102)

…В Новата култура не трябва да има и помен от плач. Не допущайте в себе си никаква скръб, усещайте я тъй, както параходът усеща вълните, които се блъскат върху бордовете му, само външно, а вътрешно бъдете тихи и спокойни. Управлявайте вашите кораби с Любов. (9/стр. 238)

Онзи, Който ви праща бурята, ви изпитва да види колко е голяма тази Любов, Мъдрост и Истина. (9/стр. 202)

Човекът на Истината се движи свободно всред бурите и вълните на живота, без да потъва. Той има тежест, подобна на тези, които турят в параходите да ги държи в равновесие. Изгуби ли тази тежест, параходът започва да се клатушка на една и на друга страна, а може и да потъне. Тежестта на човека представя Устойчивостта на неговите Възгледи. Докато е на Земята, човек се нуждае от известна тежест, т.е. от Устой на неговите Възгледи. (56/стр. 191, 192)

Параходът е направен така, че каквито сили да му действат, той всякога запазва равновесие. Колкото по-голямо е клатушкането на парахода, толкова по-голяма е бурята… Ако и вие се клатушкате, това показва, че външни сили действат. Обаче Неизменното положение, в което оставате, показва, че има нещо Устойчиво във вас, върху което се крепи животът. Две неща са нужни за парахода: капитан, който го направлява, и устой, равновесие. (36/стр. 315)

Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие… Такава точка на равновесие съществува и в човешкия живот. Човек може да се обезсърчава, да скърби и да плаче, но никога не трябва да изгубва равновесието в тази точка. (45/стр. 155, 156)

Няма никаква сила в света, която ще може да ви потопи, докато имате Разумното, Божественото в себе си. Докато господства Божественото, там е Господ. (16/стр. 456, 457)

У всички ви трябва да се прояви Разумното. Във всички вас има много Добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате… Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на Духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат– вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на Добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат. (3/стр. 363)

Като четете Псалмите на Давид, ще видите как един Пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове– отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите Добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия. (3/стр. 363)

При сегашните условия, в които се намирате, човек трябва да бъде здрав и във физическо, и в духовно отношение. Като казвам здрав, разбирам, каквито и настроения и изпитания да ви дойдат от вън, да отстоявате против тях тъй, както някой кораб, който пътува в морето, отстоява срещу напора на всички вълни. Каквито бури и да ви дойдат от вън, вие трябва да ги издържите с еднакъв отпор. Вие имате сили, за да издържите бурите, които се сипят върху ви. (3/стр. 187)

Като се качите на парахода в океана, ще дойдат срещу него големи вълни… Тия вълни, това са човешките желания. Нека тия вълни отвън си бушуват колкото искат, нека дигат шум, но параходът не трябва да ги допуща вътре. Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. (32/стр. 79)

И при най-големите бури ти трябва да имаш Самообладание и Вяра, че Бог няма да те остави и твоят параход няма да потъне. (32/стр. 79)

Бурите на моретата можаха ли да спрат англичаните да си правят тези великани параходи? Какво не направиха хората! Вятърът спря ли ги? Не, като излезе вятърът, те му се опряха… Мислите ли, че ако ние служим така разумно на Божественото в себе си, че нашите кораби ще потънат? Не, те ще устоят на туй море. (74/лек. 5: стр. 25, 26)

С Чистота пред изкушенията

Ако вие имате дъщеря и я държите затворена в един замък, тя ще бъде чиста. Ако имате друга дъщеря, която, след като я пуснете в света всред всички изпитания и изкушения, остане чиста, питам коя от тях двете стои по-високо. Втората. Ако имате благоприятни условия и сте чисти, това е отлично, но трябва да знаете дали можете в изпитанията да запазите Чистотата си. Онзи, който е минал през всичките нечистотии на живота, през всичките съблазни и е успял да запази своята Чистота, той е ученик. (34/стр. 70)

Вие искате да сте ученици и да се затворите в един стъклен звънец, където да няма изкушения, за да се запазите чисти. Това е най-лесното нещо, но тогава няма смисъл да бъдете ученици. Не, ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни и щом издържи, ще познаете, че е ученик. (34/стр. 70)

Като ученици, вие трябва да правите различни опити да видите доколко можете да издържате на изкушения. Ако някой от вас е изпаднал материално и няма пет пари в джоба си, нека си представи мислено, че се намира пред отворената каса на някой банкер и всеки момент може да бръкне, да вземе колкото пари му са нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е морален човек.

(63/стр. 321, 322)

Добре е човек да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко. (84/стр. 41)

Каквито изпитания и изкушения да дойдат от вън, човек не трябва да им се поддава. От неговата Устойчивост зависи бъдещото му развитие и нап­редък. (76/стр. 384)

Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит– чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. (1/стр. 346)

Едно от качествата на Божествената Любов е това: човек, който има тази Любов, не попада в съб­лазън и изкушение. Никой не може да изкуши онзи, в чиято Душа е Любовта. (2/стр. 123, 124)

Възлюбете Бога, за да станете Силни да издържате на всички условия. Любовта на човека към Бога е тил, който го пази от всички изпитания и изкушения. (76/стр. 413)

Ако ние слугуваме на Бога, какво има да се плашим? Бог е Неизменяем. Когато дойдат изкушенията, кажи: „Ще служа на Бога!“, нищо повече.

(1/стр. 80)

За да се види дали ученикът е верен на една Идея, той ще страда за нея. Да можеш да устоиш във всички съблазни, това значи да познаеш Бога. Първо Посвещение за ученика е да мине през страдания и да устои в Мир, Равновесие и Радост. Второ Посвещение за ученика е да мине през Радостта и пак да устои, без да се разколебае. (1/стр. 337)

Издържане на всички мъчнотии

Друго качество на ученика е издръжливост… Хубаво е човек да има качеството на дъба– да издържа– и на бора– да има стремеж нагоре.

(1/стр. 455)

Новите времена изискват издръжливи, устойчиви, здрави хора. (80/стр. 94)

Страданията и съмненията във вас, като ученици, ще се усилят много, но вие трябва да бъдете Силни, да издържите. Учениците на Окултната Школа трябва да бъдат Силни! (3/стр. 11)

Иде огънят в света… Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през този огън и издържат, те ще турят начало на Новата култура. (15/стр. 61, 62)

Сега вие трябва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете, да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. (15/стр. 62)

Човек… трябва да бъде готов да понесе всички мъчнотии, на които се натъква. Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползва от тях. (18/стр. 158, 159)

Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от Принципите на Божественото. (23/стр. 300)

Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърчаване, пак не се поддавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена Сила, Разумност, Светлина да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. (23/стр. 300)

…У вас трябва да остане един Основен Закон, с който да противодействате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас. Не е достатъчно само да им противодействате, но трябва да издържате на тях; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъл трябва да расте и да се развива; при това не трябва само мисълта ви да се развива, но и Душата ви да се разширява, а Духът ви да укрепва– само така ще имате прояви на Истински човек. (12/стр. 391)

Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва да има поне един добър приятел, който да му каже: „Дръж се! Не се плаши, ти ще устоиш!“. (42/стр. 24)

Когато другите страдат, вие трябва да влизате в положението им, да помагате. Когато вие страдате, трябва да носите страданията разумно и без протести. (42/стр. 236, 237)

Някои страдания са действителни, а някои– фиктивни. Каквито и да са страданията на човека, той трябва да издържа. (15/стр. 62)

Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор защо страда. Вместо отговор разпнаха Го на кръста, прободоха Го в гърдите… и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза: „Да бъде Твоята Воля, Господи!“. (11/стр. 48)

През големи изкушения и изпитания мина Христос, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да Го отмине горчивата чаша, но не можа– трябваше да я изпие. Той лекуваше болни, възкресяваше мъртви, но на Себе Си не можа да помогне. Трябваше да мине през големи противоречия. …Той каза: „В Твоите Ръце, Господи, предавам Душата Си. Да бъде Твоята Воля!“. През голям изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. (16/стр. 277, 278)

Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е Разумната Воля Божия! Такава е Великата Воля Божия! Такава е Волята на Безпределния Космос!“. (11/стр. 49)

Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат… Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми“? Това е най-важният психичен момент.

(6/стр. 6, 7)

Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. (6/стр. 8)

Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят… Има някои от вас, които и да искат, не са определени за мъчение; не всички, които ме слушат, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде за друг път“. Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. (6/стр. 8)

Качество е да бъде человек издръжлив, постоянен. Който не е издръжлив, той ще изгуби. Такъв народ е английският. Който человек е издръжлив, победата е негова. (6/стр. 87)

Вие трябва да предпочитате смъртта пред робството, трябва да представлявате пример на юначество. Ама че щели да ви затворят, че щели да ви бият– издържайте, не се плашете! Тихо и спокойно застанете– това е Свобода. Без страх!– това правило трябва да приложите. (3/стр. 318)

Един френски офицер искал да се противопостави на един закон, но преди това отишъл при един приятел и му казал: „Бий ме колкото искаш!“. Когато му ударили две яки тояги, той казал: „Стига толкова, ще видя колко ще мога да издържа в това, което съм намислил“… (9/стр. 165)

Изкуство е човек да издържа на външни противодействия, на външни мъчнотии и изпитания.

(17/стр. 97)

Проследете живота на кой и да е от Великите хора– ще видите, че всички са били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по техен адрес, за да се види дали ще могат да издържат. Този, който може да издържи, той е човекът, на когото може да се възложи някаква мисия. Някои от вас, като ученици на Окултната Школа, ще минат под такава дисциплина… Не можете да избегнете този път. Дали ще минете тази дисциплина като ученици на Школата, или вън от нея, безразлично е, но важното е, че всички ще я минете. (3/стр. 85)

Ако и вас хулят за Името Христово, издържайте… Не е лесно човек да издържа хулите на грешните хора. Геройство се изисква за това. Само възрастният може да издържа хулите на грешните хора. Това не е за деца. (15/стр. 222)

Иде една нова вълна от космическото пространство– вълна на Божествената Любов. Наричат я още Огнена вълна. Тази вълна има мощни трептения, които организмът на всеки човек не може да издържи. Затова се казва, че Бог е Огън всепояждащ. Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат, ще прос­ветнат, а онези, които не могат да издържат трептенията , за тях тази вълна ще бъде огън, който ще ги изгори или ще стане причина да минат през най-големи страдания. (2/стр. 254)

Като дойдем до Бога, никакви страдания не трябва да ни разколебават, каквито и да са те. Тъмните сили ще се опитат да ни разколебаят, но ние трябва да издържим. (1/стр. 434)

Човек издържа страданията заради Любовта. За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието. Значи, страданията не са по-силни от Любовта. (1/стр. 9)

Преданието разказва за Христа, че легиони от шест хиляди човека Му нанесли осемдесет хиляди удара, и Той мълчал. Как е издържал Христос? Той си казвал: „Удряйте, тия удари са Благословение– нека други се благославят чрез Моя гръб. Това са Моите ученици, за които съм готов да понеса всичко“. (9/стр. 224)

Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов. Любовта е над смъртта.

(1/стр. 9)

Хората на Любовта… са много издръжливи. Един човек, в когото действа Любовта, той издържа на всички страдания. (8/стр. 48)

Човек, който има Любовта, …издържа. Аз съм виждал хора да страдат и се смеят на болестта. Казва : „Ти, като нямаш работа, с мене се занимаваш“– и се смее. Друг да е, ще кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта“– казва той. И действително болестта си заминава. (8/стр. 48)

Бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които, като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги остави, замине си, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска. (8/стр. 106)

Понасяне страданията
с Любов и Разположение

Защо страда човек? За да се изпита неговата Любов и Устойчивост. (83/стр. 122)

Вие седите и си мислите, че някой път ще станете големи хора. Хубаво е. Голям човек е онзи, който може да носи страданията. (16/стр. 362)

Природата определя гениалността и величието на хората според страданията, които те понасят. Степента на страданията определят величието на човека. (17/стр. 64)

Реши ли човек в себе си да носи страданията си с Радост и Търпение, той проявява вече своята Разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален. (17/стр. 64)

Който носи страданията си с Радост, той е по-силен и по-учен от онзи, който избягва страданията. (19/стр. 14)

Когато страданието дойде върху нас, да кажем: „Да го носим“. Защо да не кажем така? Да ни е приятно. (71/стр. 80)

Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. (18/стр. 200, 201)

Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички Светии са страдали, Христос е страдал. Всички Учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията… Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако може да превърнете недоволството в Доволство, ще имате едно богатство. Ако превърнете мъчението в Размисъл, ще имате второ богатство. Ако превърнете скръбта в Радост, ще имате трето богатство; а пък като превърнете и страданието, ще имате всичкото богатство. (8/стр. 105)

Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в Дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е Силата. (1/стр. 459)

Да си весел при скръбта – не да се смееш отвън, но отвътре при скръбта да бъде човек весел. Това е първото правило. Такива са били Светиите. За пример забият му нож, той гледа спокойно. Повдигне ръката, той го забие повече, мушне го, тече кръв, той стои. Случвало се е онзи, който го мушка, не може да издържи, падне, започне да се моли: „Прости ми!“. Сега в България колко души има такива? Ако има един, за образец ще бъде.

(8/стр. 74, 75)

По какво се отличава Светията? По своята Устойчивост и Воля. Едно време Светиите са били подлагани на мъчения: ушите им рязали, краката и ръцете им рязали, но те устоявали на всичко. Първите християни били подлагани на огън, но те с песни отивали на кладата– издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавам как носят страданията някои от сегашните герои. Едва ги понагреят малко и те отстъпват– не издържат на мъчнотиите. (55/стр. 23, 24)

За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази Любов носи Радост за човека. Това виждаме в живота на Апостолите, на мъчениците, на Великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. (42/стр. 236)

Вярвайте в Бога, каквито и страдания да дойдат, да кажете: „Заради Господа аз ще нося всичките страдания“. Това аз наричам Идеалната Любов. Заради Господа да може човек да издържи всичко. (7/стр. 92)

Защо идат страданията? И докога човек страда? Докато приеме страданията като метод за възпитание и започне да ги носи с Радост. (16/стр. 280)

Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче, каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: „Слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? От сега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с Радост и да ги носиш мъжки!“. От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене. Докато ги избягвах, те ме преследваха; щом престанах да ги избягвам, те ме напуснаха“. (12/стр. 390)

Някой казва: „Ама с тия скърби ми дотегна вече“. Не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби… Дойде ли ви скръбта, нека се яви Радостта във вашата Душа. Някой казва: „Ама аз много страдам“. Хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в тебе. Като узреят тези хубави плодове в тебе, те са едно Благо за твоята Душа и тогава ще ги разбереш. (7/стр. 80)

Да се не обезсърчавате, да не пъшкате, а да се радвате и когато плачете. (9/стр. 226)

…Радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват Радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от Радостта. (16/стр. 270, 271)

Учете се на закона на Доволството, и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с Дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с Достойнство да понесе страданията си. (6/стр. 84, 85)

Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е Велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. (9/стр. 112, 113)

Който страда, е много Силен човек. Само Силният може да страда. Аз говоря за съзнателното страдание– носиш страданието и не падаш духом. (1/стр. 469)

…Само гениалните, само високоорганизираните хора страдат. Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана… Високоорганизираният човек не губи присъствие на Духа си. Той притежава Велико Самообладание. От него лъха Мекота и Благородство.

(17/стр. 65)

Като ученици, вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание. Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи… (17/стр. 66)

Каква е разликата между мъчение и страдание? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. (1/стр. 472)

Когато дойде Любовта, ще кажеш: „Всички страдания, които могат да дойдат, ще ги нося с Радост“. (2/стр. 294)

Да вкусиш от Божията Любов, това значи да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания тя дава Сила на човека да ги понася с Радост. Това значи да носиш Реалност­та в себе си… (36/стр. 233)

Ако страдаш и с Радост понасяш страданията, имаш Любов… Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание и доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов. (2/стр. 49)

Ако в Душата ви се яви Дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и Целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. (2/стр. 49, 50)

Смяна на страдание и радост ще има, докато дойде Любовта. Да издържиш на страданието, показва наличие на Любов. Чрез страдание съзнанието се превръща в Любов. Страданието е път към Любовта. (1/стр. 472)

Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може… А пък плодовете на дървото са Божественият свят. (2/стр. 48)

За онзи, който не е страдал, ще има страдания, а за онзи, който е изтърпял страданията докрай, няма да има повече страдания. (2/стр. 43)

Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи.

(17/стр. 48, 49)

Свещеният Огън е Разумна Сила, която чисти. Като знаете това, благодарете за страданията. Казваш: „Страданието ме съсипа“. Не се заблуждавай! Това е Огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Ако искаш да се очистиш и да светнеш, ще търпиш. (16/стр. 701)

Страданията са път да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Че то е едно Красиво състояние на Духа! И който е Силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа – и [в] най-лошото си състояние като траеш два часа – изведнъж ще ти светне. (7/стр. 71)

Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има Радост и Хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам“. (1/стр. 342)

Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш Светлия ден, който иде!“. Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа… (1/стр. 474)

Когато Йов бил връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял Светлите Духове. Значи, близкото около него било мрачно, а далечното било Красиво. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро, и настанал Мир и Радост в Душата му. (1/стр. 344)

Часът на героите

Кои хора са Силни? Които са Свободни и които могат да понасят мъчнотии, страдания, оплювания, опозорявания. Тия неща са изпитания за хората и който ги понесе, той минава за герой. (87/стр. 109)

Страданията са дадени на човека да се изпита кой е герой и кой– страхливец. Който не иска да страда, …записват го в каталога на страхливците. Страдате ли, вие сте герои. (87/стр. 109)

Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста и бъди герой! (88/стр. 67)

Казвате: „Разкажете за Любовта“. Какво да ви разправям за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки? Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието. (9/стр. 15)

За кого има драма: за мъртвите хора или за живите? За живите, разбира се. За мъртвите никаква драма не съществува. За живите е драмата. Тя подразбира, че героят е поставен на изпитание и трябва да издържа– герой да бъде. Той трябва да издържи изпита си добре, да покаже Силата си.

(5/стр. 149, 150)

Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тури върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. (24/стр. 140)

Любовта е Сила, която може да издържи цялата Вселена. Ако тя издържа на гърба си цялата Вселена, колко по-лесно ще се справи със страданието. Дойде ли Любовта в човека, той става герой. Никоя сила не е в състояние да го сломи. (83/стр. 90)

Ако Любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, а други– не. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта, Мъдростта и Истината.

(2/стр. 146)

Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане.

(2/стр. 45)

Когато Господ ви даде изпитания, издръжте ги с геройство и след това ще ви се даде Благословение. (6/стр. 130)

Като говоря за Новите хора, разбирам хората на Слънцето, които живеят с Радост. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са герои, хора с широки Души. Всичко използват разумно, на всичко се радват. И като страда, и като се радва, Новият човек се прониква от вътрешна Радост. Той знае, че и лошите, и добрите условия са дадени, за да расте. (2/стр. 245)

* Матея – 2: 15.

** Аршин – мярка за дължина, равна на 68,75 см.

*** Епиктет – гръцки философ, стоик, освободен роб.

**** Калят – каляват.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА УСТОЯ