Христос казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца Ми“. За да бъде Силен, да издържа на мъчнотиите и изпитанията, човек трябва да има някакъв Светъл образ, който да носи постоянно в съзнанието си. (19/стр. 179)

Тъй щото нито един от вас не трябва да губи Вярата си в Бога. Само така вие ще чувствате Сила вътре в себе си, че сте по-горе от всяка мъчнотия.

(3/стр. 346)

Някой казва: „Аз разчитам на себе си“. Не, кажи: „Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си Силният в мене“. (31/стр. 92)

Когато вашият Господ се събуди, тогава всички бури ще утихнат и вие с Него заедно ще имате тази Сила и Власт. (9/стр. 206)

Само Божественото Начало е в състояние да направи човека Силен… Трябва да се свържете с Бога, Божието Присъствие да е във вас. Там е Силата. (1/стр. 88)

Като дойде Божественото, тогава се чувстваме Силни, Мощни. (21/стр. 195)

На всички сега ви трябва малко повече Сила, която подкрепя живота. Тя е онази Сила, която изтича от Божественото. (2/стр. 118)

…Ако ти имаш един Принцип, върху който съграждаш живота си, ти имаш вече една материя, която сама по себе си прониква всичко. Например, ако разбирате какво нещо е Принцип и може да схващате Любовта, …вие бихте имали една Мощна Сила в себе си, която може да ви служи за всичко в живота. (16/стр. 512)

…Когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи Силни, Мощни. Тя ще направи вашите мисли Устойчиви. Непременно трябва да имате тази Любов в Душата си! (74/лек. 24: стр. 28)

Като придобие Любовта, човек става толкова Силен и Мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия.

(27/стр. 100)

Само Великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става Силен, Мощен, Радостен. Той не се плаши от нищо в света… (28/стр. 7, 8)

Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. (2/стр. 326)

…Само при мъчнотии и страдания можеш да развиеш Вярата си… Силата на човека стои в неговата Вяра. (1/стр. 432)

…Ако вложите Вярата във вашия Разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне, и вие ще придобиете онази Мощна Сила, която е потребна за вашето развитие. (74/лек. 23: стр. 11)

…Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят, каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно Спокойс­твие и вътрешна Сила“. (8/стр. 115)

…Силата на човека е в самия него, а не вън от него. Достатъчно е да поставят човека на изпитания, за да се видят неговата Сила и Възможностите, с които той разполага. (17/стр. 141)

Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако Духът му е Силен, той ще устои. Ако не е Силен, ще тръгне по общото течение. (2/стр. 49)

Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш Силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия. (1/стр. 101)

Бъди Силен, без да бъдеш груб. Бъди Любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че Тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е Тихото. Това, Тихото, Божественото, то е Мощното, то прониква навсякъде. (1/стр. 456)

Ние гледаме на земетресението като метод на Природата. Бушуването на океанските води е пак метод… Всичко, каквото става в Природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става Силен, Крепък. (20/стр. 97)

Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си“. …Щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче, ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. (12/стр. 432, 433)

…Във всеки даден момент човек да не се изненадва от условията, но трябва да размишлявате… Бъдете постоянно в размишление, докато започнете да чувствате, че придобивате една малка Сила.

(6/стр. 43)

…Когато бъдете доста Силни, когато придобиете нужното Самообладание, вие ще бъдете в състояние да се занимавате и със съвременната, и с Окултната наука. Ако не станете Силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма да ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания. (3/стр. 254)

Устоят като Твърдост

В света иде Твърдостта. И който е твърд, Твърдостта ще го съгражда… Човек твърд трябва да бъде всякога. Твърдият човек не трябва да изменя на своите Убеждения. Твърдият човек е постоянен в Любовта си. Твърдият човек е постоянен в Доброто. Твърдият човек е постоянен в Справедливостта.

(46/стр. 179)

Твърдото е, на което може да разчитате… Като погледнеш на тия, твърдите скали, да знаеш, че има нещо в света, на което да разчиташ. Да имаме една Основа. В Писанието често говорят за Вечната Канара, от която съм отсечен. Те подразбират тази идея. (46/стр. 179, 180)

Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: „Той е твърд“. Той съзнава, че се опира на известен Принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е Неизменяем. Твърдостта е Неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава Неизменяемо, то е Твърдостта. (46/стр. 180, 181)

Твърдостта е Висше качество. Твърд е онзи, който има пълно Самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно Равновесие. Той седи на някое място, дето никой го не вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. (35/стр. 48, 49)

Под понятието Твърдост ние разбираме нещо Реално, Неизменно. …Това, което при никакви условия не се мени, нито се дели и на което може всякога да се разчита, е твърдо. (18/стр. 127)

Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата Идея. Такива са били Светиите. (1/стр. 451)

При всички изпитания ученикът трябва да остане твърд, непоколебим, да не се отклонява от Пътя си. За това е нужна Вяра. (20/стр. 41)

И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Аз казвам: Пътят на ученика е едно строго Самоопределение. Определите ли се веднъж в себе си, няма да се изказвате навън, но ще бъдете твърд като диамант… (3/стр. 120)

Ама, да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето Знание– онова, което ти знаеш– да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диаманта не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога, щом се обидиш, значи Твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, Твърдостта ти е голяма.

(51/стр. 207)

Някой говори за Морал, за характер в себе си, без да мисли за Твърдостта. Докато не придобие Твърдост в себе си, човек не може да говори за Морал, за Устой на характера си. (57/стр. 201)

Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят Твърдостта е задна стража на човека. (22/стр. 215)

…Твърдостта в човека. Това чувство се намира горе на главата в областта на моралните чувства. На това чувство се дължи Устойчивостта на човека. Устойчивият е твърд в своите Убеждения. Сега, като говоря за Твърдостта като морално чувство, имам предвид участието на ума. Без него нищо не се постига. (36/стр. 243)

Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! …Твоята Твърдост, твоята Смелост и твоята Изпълнителност трябва да почиват на известни Убеждения в тебе. (3/стр. 97)

Като говоря за Твърдостта, не разбирам упоритостта. Бъди твърд в Убежденията си. (39/стр. 272)

…Има три проявления. При първото положение твърдостта се проявява, когато Разумът в човека не действа; в такъв случай човек е упорит, своенравен… При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение Твърдостта се проявява, когато човек има Убеждение; това вече е идейно проявление на Твърдостта. (3/стр. 95, 96)

…Твърдостта е намясто, когато произвежда Правилни тонове. (82/стр. 177)

Не е лошо нещо упоритостта, но когато е намясто. Тя е във връзка с Твърдостта. Който е твърд, той устоява на Убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо или да приеме една нова идея. Обаче приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е Врата за влизане на човека в Рая. (33/стр. 164)

Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва, от една страна, да бъде мек, отстъпчив, а от друга– твърд като камък. (41/стр. 208)

Твърдият човек трябва да бъде като канара– всичко, което се удари у него, да отскочи. (3/стр. 98)

Може да ви кажа, че от всичките народи в света няма по-твърд човек от българина. С девет чифта биволи не може да го мръднеш от пътя му. Те го наричат инат, не, твърд е. (46/стр. 181)

За Твърдост казват: „Българин ли си? Дръжте го, на него може да градите всичко!“. (46/стр. 181)

Казвам и на вас: Като българи, градете вашия живот върху Твърдостта, която имате. То е единственото качество, което човек добил в далечното минало. (46/стр. 181)

Да бъде човек твърд и устойчив – само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш Твърдостта на Волята. (2/стр. 316)

Казват, че българинът е твърд. До известна степен човек трябва да бъде твърд. Твърдостта определя неговия Морал. Силната Воля подразбира Твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив. (16/стр. 738)

Казвате: „Упорито нещо е магарето, постоянно реве“. То възразява: „Ще рева, докато разреша въпроса, който ми е даден. Няма да отстъпя крачка от своята задача“. За голямата Твърдост аз наричам магарето маг-хахарец. Зад него стоят Разумни Същества, то е техен представител. (16/стр. 738)

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма Твърдост и упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие Твърдост, да му ударят печата на Твърдостта. (2/стр. 316, 317)

Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество– Твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. (2/стр. 317)

Добре е българинът да бъде твърд, но да бъде разумно твърд, т.е. твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. (2/стр. 317)

Устоят като Мекота

Като не разбират Мекотата, хората казват, че човек трябва да бъде твърд, да устоява. Да бъде човек твърд, това значи да бъде гъвкав като живите клонове, да се огъва навсякъде, без да се чупи. Когато чукат, мачкат, огъват твърдия човек, той пак се изправя като клон на дървото и продължава живота си. …Счупи ли се, той не е твърд. (23/стр. 186)

Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вятърът огъва клоните на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и ветрове. (66/стр. 74)

Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но ако това дърво, т.е. този човек, не се пречупи, той има почва, има основа. (31/стр. 41)

…Качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми?“. Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота. (1/стр. 446)

Единственото най-важно нещо, което липсва у всинца ви, е Мекотата. Защо ви е необходима Мекотата? Тя ви е толкова нужна, колкото е нужна на грънчаря меката глина. Неговата глина трябва да бъде мека, даже без едно твърдо зрънце, иначе грънците му ще се пукат, когато се пекат в пещта; грънци, направени от мека доброкачествена глина, не се пукат. (12/стр. 267)

Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въп­росът защо Природата е внесла Твърдостта в човека? Твърдостта, това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен. Да се прегъва, без да се пречупва, и то под влияние на Високоморални чувства. (3/стр. 97)

Мисълта, която обхваща човешкото съзнание, се нуждае… от Мекота и Пластичност да може гръбнакът да издържа и на най-големите бури и изпитания. (19/стр. 68, 69)

Като дойде някоя голяма буря, да не може да те изкърти. Може само малко да се наведеш и като замине, пак да се изправиш. (86/стр. 21)

Добре, желязото, което е калено и притежава голяма твърдост, с какво ще можем да му придадем и друго качество, а именно: да бъде пак калено, но да е гъвкаво, да не се чупи? Тогава казвам: Ако в човешката воля се вложи повече електрическа енергия, тя става силна, но крехка. Такава воля, макар че не е слаба, но като дойдат срещу нея повече мъчнотии и с по-голяма сила, отколкото тя може да издържи, счупва се. Ето защо на човешката воля трябва да се придаде един важен елемент– Мекота. Аз считам Мекотата в човешката воля за едно от качествата на Разумния живот. Само Разумният човек може да бъде мек– той съдържа повече магнетизъм в себе си. (3/стр. 239)

Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. (10/стр. 222)

…Да разгледаме въпроса за улегналия характер: старият казва, че има такъв, но бих желал да имате не улегнал, а подвижен характер– на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето Разположение. (1/стр. 372)

Мозъкът ви трябва да се кали: да стане гъвкав, еластичен, издръжлив, за да можете да използвате теченията в Природата, та като влезете в живота, да бъдете приготвени за всички противоречия, които може да срещнете, и да излезете победители… (12/стр. 79)

Неизменното в човека

Намерете нещо в себе си, което е винаги Пос­тоянно, на което всякога може да разчитате.

(81/стр. 266)

…За вас е важно Реалното, Неизменното, което Бог е вложил в човека. Това трябва човек да търси, това трябва да обработва в себе си не само днес, но и в далечното бъдеще. (56/стр. 206, 207)

Кое е Неизменното в човека, което при никакви условия не се губи? …Наистина човек трябва да се изменя, но има нещо в него, което при всички условия трябва да остава едно и също. (61/стр. 179)

…В човека има нещо, което при никакви условия не се мени. То е Божественото в него. Изкуство е човек да знае как да събуди в себе си Божественото и да му даде път. (56/стр. 206)

…Човек може да разчита само на Божественото в себе си като на нещо Устойчиво, Неизменно.

(15/стр. 230)

Кое е същественото в човека, на което всякога може да се вярва? Три съществени неща има в човека, на които всякога можеш да вярваш. Ти вярваш на Неизменната Любов в Душата му, на Неизменното Знание и Мъдрост в ума му и на Неизменната Истина и Свобода в неговия Дух. Неизменните величини в човека са Любовта, Мъдростта и Истината. Те представят Божествения живот.

(47/стр. 167)

Когато живее по човешки, Огънят на човека ту пламва, ту загасва, не е непреривен. Когато живее по Божествено, Огънят на човека постоянно се разгорява. (84/стр. 64)

Никой човек не е запазил образа на своята личност Неизменен. Човек се стреми към Неизменното, към Вечното, било в наука, в изкуство, в живот. Мислите, чувствата и желанията на човека трябва да бъдат Вечни, както е Вечно Словото на Христа.

(63/стр. 228)

Повечето съвременни хора се менят според условията на живота, а условията днес са много променчиви. Човекът на положителната философия и наука не се изменя, т.е. той не се влияе от условията. Той разполага с тях при всеки даден случай.

(59/стр. 206, 207)

При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, Истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. (45/стр. 236)

Вярващият е Свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен той е един и същ. (83/стр. 78)

Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ… Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем Неизменни. (2/стр. 66)

Човек е това, което не се мени. Когато дойдете до онова положение в живота, когато нищо да не ви смущава, това сте вие. Докато скръбта ви засяга, вие не сте човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. (8/стр. 121, 122)

Някой казва: „Днес не съм разположен, никой да не ме докосва“. Какво от това, че не си разположен? Твоето неразположение не е нищо друго освен барометър, който показва, че времето се е развалило малко… Значи, при промяна на времето барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър естеството му остава Неизменно. На Неизменното в себе си именно той трябва да разчита. (38/стр. 125, 126)

Силата на човека седи в Доброто, което той носи в себе си. Поставите ли Добрия човек при лоши условия, той всякога си остава Добър. Той не се мени от условията. Велика, Мощна Сила е Доброто, вследствие на което никаква сила не може да го измени. (49/стр. 220)

На какъвто въздух и да изложите златото, все злато си остава. При каквито условия и да поставите Добрия човек, все Добър си остава. Никоя сила в света не е в състояние да измени характера на Добрия човек. (83/стр. 187)

…Обикновеното разбиране не може да бъде мярка на нещата. Под мярка разбирам Постоянното в човека, което никога не се мени. Това е Пос­тоянната точка, Постоянното място, от което можем да се ориентираме. (20/стр. 323)

Днес сте здрави, имате едно разбиране; ако се разболеете, ще имате друго разбиране. Богати сте, имате едно разбиране; обеднеете, имате друго разбиране. Изкуство е разбиранията ви да не се менят. При всички условия на живота да имате едно и също разбиране. Това значи да бъдете в Центъра на кръга. Докато се движите по окръжността, всякога ще се изменяте... Попаднете ли в Центъра, при всички условия на живота ще бъдете еднакви, Неизменни. (40/стр. 23)

Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута… Промените в живота на човека са неизбежни. Той трябва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да стават промени, без да се изменя. (64/стр. 267)

…Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е Истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. (69/стр. 11)

Какви са признаците на щастливия човек? Щастливият човек е непоколебим в своята Любов, щастливият човек е непоколебим в своята Обич. Щастливият човек е непоколебим в своята мисъл. Щастливият човек е непоколебим в своите чувства. Щастливият човек е непоколебим в своите постъпки. Той си има една основна черта, която никога не се мени, каквото и да му се случи. (85/стр. 232)

У човека трябва да има една черта, която никога не трябва да се изменя. И в детство, и в зряла възраст, и на старини тази черта трябва да остане една и съща. (16/стр. 340)

Много качества има човек, добри и лоши, но някои от тях са Постоянни. На тях именно може да се разчита. За пример някой човек е Справедлив, друг– Честен, трети– услужлив и т.н. (80/стр. 47)

Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота– благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той остава естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия. (18/стр. 302)

Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче Стремежът му остава Неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката Душа… (2/стр. 161)

За промените, които стават във вас: има нещо във вас, което се мени, то е законът на частите. Но има една мисъл в човека, която е постоянна от младини до старини. Никога в човека не се мени. То е Цялото, то е Божественото. (16/стр. 634)

Помнете: Дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя. (58/стр. 16)

Правили ли сте опит да видите де се намира Неизменното у вас? Човек може да намери Неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре да види има ли в него нещо тихо и спокойно, без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното Начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. (12/стр. 261)

Спокойното у човека – това е неговата Душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото променливо естество. (12/стр. 261)

Ако гледате на себе си…, в Дълбочината на вашата Душа ще забележите една едва уловима Светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя Идеал вън от тази точица. Силата на Светлината е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява… В тази Светлинка вие имате вече нещо Реално– към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си; тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка Светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този Път.

(3/стр. 263, 265)

СТЪЛБОВЕ НА УСТОЯ

Божественото Начало в човека

Божественото в човека е Непобедимо. През как­вито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в Първоначалното си състояние. (2/стр. 219)

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото Реално нещо в човека е Божественото. То е Вечно и Неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. (2/стр. 219)

В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. (57/стр. 34, 35)

…Не се колебайте в Божественото, което е вложено във вас от създаването на света. Отличителното качество на Божественото е, че то никога не се мени. През всички времена то е едно и също. На него всякога може да се разчита. (20/стр. 194)

Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв начин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. (45/стр. 51)

Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към придобиване на вътрешен Мир, на вътрешно Равновесие в себе си. Това е задачата на алхимиците. Те са търсели метод, чрез който да превръщат неблагородните метали в благородни… Алхимиците са търсели някакъв философски камък, с помощ­та на който да става това превръщане. Този камък е съществувал някога, съществува и днес. Той е Божественото Начало в човека. Той е Любовта.

(64/стр. 10)

Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази Велика Вяра в Божественото, което дава Мир и Спокойствие на човешката мисъл. (8/стр. 115)

Давайте път на Божественото в себе си, за да имате Мир. (2/стр. 119)

Ако външните условия не причиняват никакви промени в човека, той е дал път на Божественото в себе си. (23/стр. 26)

Като ученици, вие трябва да бъдете Разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате. Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. (18/стр. 82)

Обикновеното, т.е. човешкото, създава тревоги, безпокойствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото обаче носи щастие, Мир и Свобода. (65/стр. 146)

Божественото се проявява и за вечно остава, човешкото се проявява и за ден остава. Това, което е непреривно и вечно, е Божествено. Това, което е кратковременно, е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; Доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка. Любов, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и за вечни времена остава, е Божествена. Знание, което може да разрешава всички мъчнотии в живота, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е Великото, което работи в Душите. (57/стр. 26, 27)

Знайте, че всичко онова, което… се издига високо и скоро изгасва, е човешко. То не остава за дълго време. Ето защо на човешкото не трябва да полагате своята Вяра. Искате ли да бъдете крепки, уповайте на Божественото в себе си! Поставете Вярата си на него. (57/стр. 34)

Аз ви говоря за Божественото Начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. (16/стр. 762)

…Да се подчини човек на Божественото в себе си. И тогава, колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с Радост. Така са живели едно време мъчениците. (15/стр. 69)

Този, който се е домогнал да стане Ангел, Божественото е вътре в него и няма раздвояване дали да постъпи така, или не. В ума си той има една мисъл, едно желание, една воля, която да извърши Великото; воля, с която може да свърши всичко… Именно туй, Божественото, то е стабилното…

(73/стр. 128, 129)

Когато Божественото се постави за Основа, животът на хората се превръща в Рай. (23/стр. 23)

Чистата и силна Вяра

Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш Вяра в себе си. (81/стр. 33)

Вярата… е нещо Разумно, което можете да положите като основен камък в живота си. Тя е една Велика Разумна Сила, която постоянно се развива във вашия Дух. (32/стр. 78)

Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили досега никакво благо, и да придобием една Непоколебима Вяра– Вяра в Един Бог, в Един Господ, Който може да внесе в нас онова Вечно Благо, което може да осмисли живота ни. …Вяра в Онзи Абсолютен Велик Господ, Който е Бог на Любовта. (74/лек. 25: стр. 24)

Новото Учение изисква една чиста и искрена Вяра в Бога. Ако имаме Вяра, ще сме спокойни и силни… (6/стр. 140)

Истинска и права Вяра е тази, която изтича от Дълбочината на човешката Душа. Тази Вяра е Неизменна. (64/стр. 286)

…Говори ли се за Вяра, разбираме онази Вяра, която свързва човешката Душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. (83/стр. 78)

Истинска Вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. (23/стр. 81)

Вяра, която да ви прекара през всичките мъчнотии и да ни покаже Истинския Път на живота, е Вяра. (85/стр. 45)

Във всеки човек има вътрешна Вяра, която в нищо не се разколебава. Докато тази Вяра живее в него, източниците на живота му никога няма да се запушват. (23/стр. 167)

Силата на вашата Вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете. (40/стр. 262)

…Вярата ви трябва постоянно да се усилва. И най-голямото нещастие да дойде, Вярата трябва да присъства. (16/стр. 569)

Веруюто на човека е като едно укрепление. Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото, когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад. Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните. Дохождали тигри, боа и други зверове, но той пущал електрически ток по една мрежа, поставена около него като ограда, и всички се разбягвали. Човекът на Вярата е ограден. (1/стр. 434)

Вяра, Вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в Духа, голяма Увереност, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество… (6/стр. 43, 44)

Силната и непоколебима Вяра укрепва ума на човека. (45/стр. 153)

Вярата съединява мислите и чувствата в едно; прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. (37/стр. 56)

Вяра, която калява ума, чувствата и волята, това е Вяра. Без Вяра не може да се угоди на Бога.

(1/стр. 432)

Сега ние говорим за онази Вяра, която от нищо не се разколебава и която пред нищо не отстъпва.

(45/стр. 198)

Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци и започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най-малката промяна на времето внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? …Истинската Вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай. (83/стр. 58)

Щом дойдете до някакво препятствие, спирате. Такова нещо представя човешката вяра. Тя е относителна вяра. Абсолютната Вяра пред нищо не спира. Тя води човека в Абсолютен свят, дето съществува само Радост, Веселие, Мир и Любов.

(84/стр. 68)

Вярата ще схващате като коренчета на едно растение, което посявате в земята, и то чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Като се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгани. (6/стр. 42)

…Евангелие от Йоан, 5: 5 – „И там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години“– това е емблема на Вярата. Най-после побеждава. Болният вдига одъра си и си отива. Тук е скрита идеята. Тоя болен е чакал Христа 38 години, докато дойде– това е за ученика. (7/стр. 115)

Когато Апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: „Не бойте се! Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб“. И наистина така станало. Казвам, това е Истинското Верую. Казвате: „Ние имаме вяра“. Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря… за тази умствена вяра… Обаче, когато дойдем до Вярата в Бога, до Положителната, Абсолютната Вяра, в нея няма никакви изключения. (16/стр. 35, 36)

Вие пътувате например с един параход, морето се вълнува, има опасност за живота ви, но вие ще бъдете тих и спокоен. Опасани сте до пояса с вода, но ще знаете, че от кораба няма да ви смъкнат и корабът ви няма да потъне… Ти можеш да изле­зеш от кораба мокър до кости, но пак ще излезеш благополучно, ще накладеш огън на брега и ще се подсушиш. Като преминеш с този параход океана от единия до другия край и параходът се люшка, и ти си изпитал всички страхотии вътре, но не си изгубил Вярата си в Бога, ти ще придобиеш една отлична опитност и ще кажеш: „Няма изключение в Божиите Думи!“. (16/стр. 36)

Всичко може да стане в света, но да се изменят Божиите Думи– това не може да стане. И вълци може да има, и бури може да има, но този параход ще стигне благополучно до своето пристанище. Нито той може да потъне, нито аз мога да потъна. Това е онази Положителна Вяра, която трябва да се приложи… (16/стр. 40, 41)

Та казвам, вие трябва да имате такава Вяра, която да не се разклаща от никакви вътрешни и външни бури. Бъдете като един параход, който вълните бият отзад и отпред, но той не се счупва, издържа. …Ако вие имате Вяра, ще излезете на спасителния бряг. (16/стр. 456)

Божествената Любов

Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за Канарата на живота. Коя е тази Канара? Любовта е Канарата на живота. (76/стр. 37)

Не разбирайте Любовта в смисъл на мекота. Тя е нежна Любовта, но не мека. Мека значи неус­тойчива. А Любовта е една Велика Сила, толкова устойчива, която никога не се изменя. (77/стр. 50)

Питам: Можете ли да преодолеете несгодите в живота си без Любов? Не можете. Любов се изисква! Любовта е капиталът в живота. (12/стр. 232, 233)

Любовта, за която аз говоря, крепи цял свят, крепи цялото Небе– в нея живее Бог и всички Ангели живеят в нея. Тя не се мени и никога не е на два ума… Гледам, че у някои любовта е дълбока петнадесет-двадесет сантиметра, аршин**, а трябва да бъде до десет или двадесет километра– поне толкова, колкото са дълбоки океаните. Ако животът ни е толкова дълбок, никоя буря не е в състояние да размъти водата му. (9/стр. 202)

В Божествената Любов човек добива онова велико душевно Спокойствие. (7/стр. 5)

…Кога ще дойде Любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Не онази любов, физическата, но онази Любов, която търпи всичко. Тази Любов, която е Канара Непоклатима и всички страдания понася с Радост. (8/стр. 129)

Докато Топлината на Любовта е Духовна, тя възкресява мъртви, лекува болни, повдига паднали, утешава страдащи. Превърне ли се на физическа, тя всичко изгаря и разрушава. Стремете се към Духовната Топлина на Любовта, …при което нещата запазват своята преснота и младост, своята Красота и Устойчивост. (76/стр. 317)

Човек трябва да се стреми към онази Любов, която никога не се прекъсва, нито изменя. Никакви условия не могат да изменят тази Любов… Божията Любов издържа на всички изпитания, на всички условия. (15/стр. 34)

Щом дойде Любовта, човек се освобождава от всички страдания и терзания, те му стават приятни. (1/стр. 109)

…Законът на Любовта е разумен. Ако вие живеете по закона на Любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате с мъчнотията. А ако не живеете в закона на Любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има Любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби Любовта си, той изгубва своето Равновесие. (8/стр. 125)

Любовта е, която превъзмогва всичките мъчнотии. В туй, бойното поле, ако човек влезе без Любов, той не може да изнесе войната. (24/стр. 93)

Ти прояви Любовта в дадения случай, ни повече, ни по-малко. Тази Любов щом проявиш, ще имаш Светлина в ума, Мир в сърцето, Сила в тялото… Ти ще почувстваш един Мир в сърцето си, който никога не си чувствал. И ти ще почувстваш една Светлина, която ще изпълни Душата ти с Радост и Веселие. То е Любовта. (24/стр. 105)

Качествата на Божествената Любов са Постоянство и Неизменност. (2/стр. 202)

Това, което всеки ден се мени в човека, не е Любов. Истинската Любов никога не се променя… При Истинската Любов не стават никакви вът­решни промени и колебания. Вътрешно човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход. Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение.

(45/стр. 155)

…Когато обичаш, подбудителните причини трябва да бъдат абсолютно безкористни. Тогава Любовта е устойчива. (1/стр. 449)

Сегашната обикновена любов е кармична, тя не е чиста и затова не е устойчива. Божествената Любов не е кармична и е трайна. Писанието казва: „Роденото от Духа Дух е, а роденото от плътта плът е“. Значи, има една любов на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката любов. А има друга Любов– Любовта на Духа, която вечно пребъдва. Тя е Божествената Любов. (1/стр. 122)

Трите Основни Принципа –
Любов, Мъдрост и Истина

Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили Основата, на която седят. Основа, Стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи, Божията Любов, Мъдрост и Истина представят Основата, на която човек стъпва, и Стълбовете, за които се крепи. Има ли за Основа Любовта и за подкрепа двата Стълба– Мъдростта и Истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. (56/стр. 121, 122)

„Потърси Ме в ден скръбен!“ Щом се намери в това положение, човек търси двата Стълба, на които да се опре. Кои са тия Стълбове? Някога Мъдростта и Истината, а някога Любовта и Истината.

(56/стр. 122)

Истината сама по себе си носи Свобода. Мъдростта сама по себе си носи Устой вътре в човека.

(74/лек. 24: стр. 14)

Любовта носи Живот. Мъдростта носи Светлина. Истината носи Свобода. Това са Основните Принципи на Новия Живот, на Новото Учение. Това Учение не е наше, то е Божествено… Божественото Учение се познава: то носи Радост, Мир и Светлина, и всички Благородни пориви.

(2/стр. 210, 211)

Вие сте ученици. Аз имам в Школата предвид Великите Принципи и върху тях ще градим.

(21/стр. 297)

Любов, Мъдрост и Истина, това е Великата Основа, върху която ние ще градим своето бъдеще. И тогава Ново Небе и Нова Земя ще се създадат върху тия три Велики Принципа… (21/стр. 183, 184)

Гледайте да съграждате върху трите Основи: Любовта да вземе надмощие в сърцата ви, Мъдростта– в умовете ви и Духовете ви и Истината– в Душите ви. (21/стр. 252)

…Сега при тия усилни времена само Божията Любов може да ни помогне да носим тежкия товар. Само Божията Мъдрост и Божията Истина могат да ни помогнат да носим тежкия товар.

(5/стр. 41)

Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези Добродетели. (58/стр. 71)

Истинското Знание

Може ли да добиеш едно Знание, Знанието помага на човека да укрепява. (16/стр. 283, 284)

Ако ние сме придобили Истинското Знание, трябва да имаме вътрешен Мир. (60/стр. 150)

Аз искам да ви дам Истинско, Положително Знание, в което да няма абсолютно никакво съмнение. Това Знание укрепва човешкия характер. То разширява съзнанието на човека. (20/стр. 30)

Ученикът трябва да има стабилно Знание, с което да постига своите желания. Божественото Знание дава Устой, Стабилност на човека. Следователно стремете се към Божественото Знание, с което можете да разрешите всички въпроси. (49/стр. 44)

…За да се справи с неустойчивия елемент в себе си, човек се нуждае от Вяра, от Дълбоко разбиране и познаване на законите на живота. …Той се нуждае от конкретно Знание. Като дойде до конкретното Знание, човек трябва да прилага…

(64/стр. 184, 185)

…Когато иска да бъде Господар, човек трябва да разполага със Знание, да се справя с трудните условия на живота. (23/стр. 265)

…За да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със Знание, което носи Мир на Душата. Невежеството изпълва човека с тревоги. (2/стр. 262)

Невежият обръща внимание на външната страна. Той гледа как е подвързана една книга. А ученикът обръща внимание на това какво е написано в нея. Истинското Знание не е само в знанието на формите, а в Знанието на Принципите. Едни Знания са необходими за живота, други са украса на живота, а трети– Благословение за живота. Пос­ледните дават Сила и Мощ на човека. (2/стр. 172)

Духът на човека

Христос представлява Възвишеното съзнание на човека, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна Опора. Вътрешната Опора е Духът на човека, който определя неговото Безсмъртие. Който няма тази вътрешна Опора, той не може да бъде Безсмъртен. (50/лек. 8: стр. 5)

Едно трябва да се знае: че човешкият Дух е по-силен от всякаква слабост. Ама някой имал настроение, че се проявил по един или по друг начин. Човешкият Дух е по-силен от всякакво настроение. Ама обществото, условията са лоши. Човешкият Дух е по-силен и от обществото, и от условията.

(48/стр. 164)

Това аз наричам положение на Духа– когато вие разбирате вашите страдания и сте техни Господари, може да ги изменяте. (3/стр. 372)

Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият Дух. …Душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но Духът никога не отпада. Само той остава бодър и силен да изправя повредите, които стават в човека. (58/стр. 229)

И тъй, Духът в човека представя кормилото на неговата машина. Щом сте влезли в тази машина, ще държите кормилото здраво, ще пазите Равновесие, за да свършите започнатата работа. От умението на човека да държи кормилото в Равновесие, зависи управлението на неговата машина и правилното решаване на задачите. (58/стр. 229)

Умът, сърцето и Душата

Същественото за човека са неговият Дух, неговата Душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено… Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят Реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно Равновесие, в Устой. Прояви ли се само в един от тия светове, Равновесието му се нарушава. (45/стр. 277)

Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на Душата му. Душата на човека представя свят, в който се крие Красота и Устойчивост. Говорите ли за Красотата на човека, търсете я в Душата му. Говорите ли за Устойчивост, за Съвършенство, търсете ги в проявите на неговата Душа. (70/стр. 62)

…Когато човек иска да се опре на нещо, нека се опре на своя Божествен ум. (43/стр. 185)

Ако вие не разчитате на вашия ум, който Бог ви е дал; ако вие не разчитате на вашето сърце, което Бог ви е поверил; ако вие не разчитате на вашата Душа, която живее в тялото– тогава вие уповавате на хората отвън. Че де е Стабилността? Кое е по-вярно: в тебе което е или вън от тебе? Онова, което е вътре в твоя ум; онова, което е в твоето сърце; онова, което е в Душата, е по-вярно от всичко онова, което отвън ще дойде и което ти чакаш. (86/стр. 236)

Любовта изисква Издръжливо сърце, Светъл ум и Силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва… да има Светли мисли като на Ангелите, Чисти чувства като на Херувимите и Силна воля като тази на Светията. (64/стр. 77)

Диамантената Воля

В Окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо той трябва да има не само Силна Воля, но и Благородна, Устойчива и Разумна Воля. (12/стр. 178)

…Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите Волята си– да бъде Силна, Устойчива и Разумна. (12/стр. 178)

Кои са отличителните качества на Волята? Първото качество на Волята е Твърдостта. Твърдостта е опорната точка на Волята. Значи, Волята трябва да бъде твърда и непоколебима като Канара. Второто качество на Волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на Волята е приложение, изпълнение, но без отлагане. (53/стр. 25)

Силната Воля се подчертава в непреклонните Принципи, които човек крие в Душата си.

(12/стр. 282)

…Туй Учение е твърдо като Диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето Учение една Диамантена Воля, а не желязна, не гранитна. Туй е здраво Учение. Диамантът надминава всички тела по твърдост. (21/стр. 52)

Новият Божествен ден изисква от нас Диамантена Воля. Забележете си това! (21/стр. 127)

Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си: „Моята Воля е Диамантена и пред тази Воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи“. (21/стр. 127)

Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! …Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с Диамантена Воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате Диамантена Воля… (21/стр. 127, 128)

…Дойде ли да изпълним Волята Божия, дойде ли до Истината, ние сме готови на всички жертви. В нас Волята е Диамантена! Това разбирам аз Воля Диамантена и белия цвят. Когато казвам, че Волята ни е Диамантена, това значи: ние всякога сме готови да говорим тази Истина, която изразява Божията Любов и в която Бог се проявява. (21/стр. 174)

В тази Школа има възможност един ден, като говорите Истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а Диамантена Воля. И бял цвят се изисква! …Сега някои от вас ще кажат: „То е тъй, но ние не можем“. Не, Новият живот започва! Ученикът на Школата трябва да живее така. (21/стр. 177, 178)

Само когато образуваме във вас Диамантена Воля и белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича Бяла магия. Но там се иска Диамантена Воля, която пред нищо не се огъва. Само при такава Воля ние може да правим Велики опити в Природата. (21/стр. 183)

Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една Диамантена Воля, която да не се разклаща от никакъв вятър, от никакви бури, и да имате една Основна Идея в себе си, да вървите в Божествения Път без никакво спиране. (3/стр. 127)

Ние сме едва в началото на Божествената наука. Отсега ще започнем да изучаваме законите . Ще научим по какъв начин да се освободим от своите умствени и сърдечни недъзи, за да добием Светли умове, Чисти, Устойчиви характери и Диамантена Воля. (2/стр. 171)

Има погрешки, които ние не считаме за непоп­равими, стига Волята да е Диамантена. Постоянно изправяне, изправяне. И като изправим всичко, ще внесем Новия Живот, ще внесем Новата Любов, ще внесем Новата Мъдрост, ще внесем Новата Истина. И ние туряме вече една Велика Основа, върху която можем да градим Божествения Закон.

(21/стр. 183)

Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички– млади и стари– да калим нашата Воля, да стане тя Диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“.

(21/стр. 224)

От всички се иска Безкористна Любов, Непоколебима Вяра и Диамантена Воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта. (4/стр. 129)

Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии. По този начин ще изработите в себе си Воля, с която ще преодолявате на всичко. Каква Воля трябва да изработите? Не желязна, нито гранитна, но Диамантена Воля. Желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а Диамантената ще издържи на всички препятствия. (11/стр. 110)

Свободата седи в това да си кажете, че вашата Воля стои по-горе от всички мъчнотии в света… Сега, ако държите правилото да кажете в себе си, че вашата Воля седи над всички мъчнотии, вие ще имате в себе си Хармония. (3/стр. 349, 351)

Да създадеш в себе си Воля и посред всички несгоди да ходиш спокойно и с Мир, това е цяла философия. (1/стр. 68)

Желая на всички Бог да ви привлече към Себе Си и Христос да ви покаже пътя към Любовта. Тогава вие ще влезете в Шестата раса, ще се повдигнете, ще придобиете Диамантена Воля. (4/стр. 130)

Положителните мисли и чувства

Ученикът трябва да мисли право и външно, и вътрешно... За да запази Мира си и отвън, и отвътре, той трябва да има Положителни мисли и чувства.

(83/стр. 202)

Мисълта е Разумното Начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в Равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за Земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. (76/стр. 139)

Внеси в ума си една Здрава, Положителна мисъл, на която всякога да разчиташ. (37/стр. 186)

Като кажат: „Човек трябва да има тежест“– за да има някакъв си Устой, той трябва да има една Положителна мисъл. Туй е вътрешната страна.

(81/стр. 80, 81)

Една Положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи, отрицателните мисли нямат тези качества, каквито имат Положителните мисли. (10/стр. 76)

Пробие ли си път към Светлата мисъл, човек започва да живее съзнателно. Той ликвидира със старото и поема пътя към Новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, през които неизбежно трябва да мине, да научи един урок.

(70/стр. 109)

И тъй, уповавайте на онази Реална Съществена мисъл, на която всякога можете да разчитате. Тя представя истинския ви капитал. Уповавате ли на някоя Идеална мисъл, която в дадения момент е приложима, вие имате в банката си [истински] капитал. (49/стр. 217)

Съществени мисли и чувства… са тия, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен Мир на Душата си. Всяка мисъл, която внася Мир и Спокойствие в човека, е Съществена. (82/стр. 245, 246)

Когато изгуби Съществената си мисъл, човек губи и Равновесието си в живота. Той се движи натук-натам, но няма опорна точка. (82/стр. 246)

Едно се иска от сегашните хора: да имат поне една Основна мисъл, на която всякога да разчитат. При каквито условия на живота си да се намират, те трябва да разчитат на своята Основна мисъл.

(22/стр. 181)

Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава Основа. (2/стр. 243)

Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една Реалност, която ще окаже своето мощно действие… Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под мисъл разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е Господар. (2/стр. 241)

Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. (2/стр. 242)

Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе Мир и Спокойствие в Душата ти. Тя ще те направи смел и решителен да не се страхуваш даже и от смъртта. И като умираш, ще бъдеш с усмивка на лице. (16/стр. 681)

Спокойствието е резултат на мисълта– ти си дълбоко уверен в нещо. (1/стр. 263)

Има ли Права мисъл, човек е спокоен и добре разположен. Изгуби ли Правата мисъл, с нея заедно той губи своя Мир и Разположение. (57/стр. 97)

Питам: Кое наричаме Права мисъл? Права, Истинска мисъл е тази, която е свободна от тревоги, смущения, съмнения и т.н. (8/стр. 31)

Правата мисъл внася Мир, тя разрешава противоречията. (64/стр. 196)

Правата мисъл винаги се придружава с Радост и човек се чувства Господар на положението си.

(62/стр. 170)

Когато мисълта на човека е Права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на Правата мисъл. (62/стр. 92)

Да се не смущавате от външните неща, това става чрез Правата мисъл. Докато човек се смущава от външните неща, той не познава нищо. Когато мисълта ви стане по-силна от мисълта на вълка, той не може да ви направи нищо. Иначе ще ви застане на пътя. При страданията има духове, чиито мисли са по-силни от твоите и те мачкат. Ако имаш Права мисъл, те не могат да ти направят нищо.

(1/стр. 200)

Силата ни седи в нашата Права мисъл. Кучето не може да те ухапе, ако ти мислиш. И апаш да дойде, не може да те обере, ако ти мислиш… Той и да иска да вземе, не може, ако ти мислиш, защото го е страх. Това е като да има електрически ток в мрежата. (1/стр. 200, 201)

Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш Силна, Права и Добра мисъл, той ще се оттегли. Тогава клетките в него се присъединяват към твоята Права и Добра мисъл и изменят намерението му спрямо теб. (1/стр. 201)

Към един Светия се хвърлил един разярен тигър, но Светията имал Права и Добра мисъл, само го погледнал и тигърът легнал да му лиже краката.

(1/стр. 201, 202)

…Всяка Добра мисъл може да укрепи слабите места в човека. Добрите мисли могат да се насаждат тъй, както се садят семенцата. Както ябълката или крушата може да се насади и израсте там, дето я посадим, така също и Добрата мисъл може да се насади и израсте и да бъде като една здрава крепост. После, не е достатъчно да помислите само веднъж върху нещо, но мисълта ви трябва да бъде постоянна и силна. (3/стр. 406)

Ако подхвърлите птица във въздуха, тя не пада, а когато хвърлите камък, той пада. Един човек, който мисли, не пада, а който не мисли, пада. (1/стр. 202)

Какво нещо е Чиста мисъл? Обидил те е някой, искаш да се примириш с него; примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак дойде възбуда отвътре… А като дойде Чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен, не те дразни нищо. (1/стр. 443)

Истинската мисъл внася успокояване на ума, Истинското чувство– успокояване на сърцето, а Истинските дела– успокояване на целия организъм. (70/стр. 120)

Трябва да имате нещо установено. Трябва да имате поне по една мисъл установена. Установената мисъл аз наричам ценната мисъл– мисъл, която при всички условия ще остане при тебе и никой не може да ти я отнеме. Същото е и за чувствата и постъпките. Ще имаш едно чувство и една постъпка– и целият свят да дойде, да не могат да ти я вземат. Тя с тебе върви! Ти с тази мисъл, с това чувство, с тази постъпка си силен човек. (51/стр. 112)

Стремете се към онази Основна Чиста и Светла мисъл и към онова Основно Красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят Основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещате на пътя си. (19/стр. 107)

Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства. (64/стр. 6)

Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т.е. да има хармония между тях. (3/стр. 291)

Когато Бог, т.е. Божията Любов, прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Този човек не е дребнав, той гледа на нещата правилно. Нищо не е в състояние да го изкара от Равновесието му. И милионите му да оберат, и къщите му да отнемат, той не трепва. Той знае, че онова топло, велико чувство, което изпитва в себе си, струва повече от всякакви богатства в света. (53/стр. 59, 60)

Който има това чувство в себе си, и мечка да срещне на пътя си, той ще остане тих и спокоен. Защо? Той ще влезе в мечката със съзнанието си, разбира се, и тя ще отстъпи. Човекът на Любовта знае, че Единният живее във всички същества.

(53/стр. 60)

Опорите в човека

Човек трябва да има една Основна Идея в живота си, която от нищо да не се разколебава. Тя трябва да бъде Канара в неговия живот.

(17/стр. 104, 105)

Животът на всички хора се определя от онази Велика Постоянна Идея, която те имат за Бога. Тя движи хората напред, прави ги устойчиви, като им дава условия за растене и развиване. (42/стр. 230)

И тъй, какъв трябва да бъде Идейният човек? Той трябва да се отличава с Устойчивост. Той трябва непрекъснато да държи в ума си Идеята за Бога. Откак се роди до деня на заминаването си тази Идея трябва да бъде непреривна. (17/стр. 132)

…Ще започнете да изучавате новите отношения– отношения между душите. …Тогава само ще намерите своя Истински Баща, тогава само ще намерите Опорната точка в живота, тогава само ще намерите Смисъла на живота. (28/стр. 27)

…Всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се турят Нови елементи– Надежда, Вяра и Любов. (60/стр. 47)

…Туй, което учим сега, е Основа на бъдещата наука, която иде. Затуй трябва да поставите здрава Основа на идеите и на чувствата си. Казвате: „Защо трябва да вярваме?“. Вярата е Стълб. „Защо трябва да любим?“ Любовта е Основа на живота. „Защо трябва да се надяваме?“ Надеждата е Божествена Форма. (12/стр. 232)

И тъй, поставете един Стълб, една Основа и една Форма в живота си. Тия неща са необходими както за сегашното ви развитие, така и за бъдещото. …Трябва да имате тия три основни елемента.

(12/стр. 232)

Без една Постоянна и Могъща Любов в света нищо не може да се постигне. Без една Вяра Непоколебима нищо не може да се постигне. …Една Надежда, в която човек никога не се обезсърчава…

(85/стр. 341)

Та казвам: Единственото нещо, на което може да разчитате, то е вашата Вяра, вашата Любов, вашето Знание, вашата Свобода на Духа, които имате. В бъдеще на тези неща ще можете да разчитате. На парите си, на силата си, на здравето си– на всичко това не можете да разчитате. Те са временни неща– днес ги имаш, утре ги нямаш. Но на Вярата си можете да разчитате и на този свят, и на онзи свят! (51/стр. 229)

За да преодолее всички мъчнотии в живота, …човек трябва да бъде смел, решителен, никога и от нищо да се не обезсърчава. Той трябва да има Неп­реодолима Вяра и Надежда; неговата Вяра трябва да бъде извън времето и пространството. Тази Вяра наричам Вечна Вяра, т.е. Вяра, която никога не престава. И Надеждата на човека трябва да бъде Вечна, никога да не престава. Някой казва: „Аз не вярвам, аз се обезсърчавам“. Това е вяра във време и пространство. Ние говорим за Вяра и Надежда извън времето и пространството, дето живеят Съвършени същества… (25/стр. 73)

Като ученици, стремете се към Положителното, към Неизменното, към Вечното. Това е Съзнателният, Разумният живот. (80/стр. 147)

Каквито промени да стават в живота, това не трябва да ви обезсърчава. Временното, преходното се изменя, но Вечното, Абсолютното всякога си остава едно и също. За пример Доброто, Любовта, Светлината при всички времена и условия си остават едни и същи. На Неизменното и Вечното човек разчита и се крепи. (76/стр. 353)

Едно нещо зная: Духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз… Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в Душата Духовният човек вижда Вечната Радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. (7/стр. 76)

И с Вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата, и с Любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние.

(7/стр. 76)

Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са Чистота, Святост, Сила, Живот и Любов. Върху Чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя Устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи… Най-после иде Любовта, която обхваща всичко в живота. (27/стр. 178)

…Човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е Чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на Чистия са силни. Човек докато пази своята Чистота, той е в безопасност.

(1/стр. 444)

В Чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният Устой на човека. Изгуби ли човек Чистотата и Светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето… Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. (7/стр. 82)

Нека идеята за Чистотата бъде възлюбената, за която всеки човек е готов да отиде на другия край на света! Нека Чистотата бъде възлюбената на всеки мъж! Нека Чистотата бъде възлюбеният на всяка жена! Който я намери, той трябва да се спре пред нейния Свещен образ и отдалеч да я изучава и съзерцава. Който придобие тази Чистота, той се свързва с онзи Велик свят, дето цари Постоянство и Устой. (56/стр. 245)

Едно време хората са ходили в манастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10, 15, 20 години, за да уякнат… Гледайте да насадите Нови мисли, Нови разбирания, в които да има растеж и разширение на Душата, за да уякне човек. (6/стр. 78)

Докато не разбира живота, човек не може да се нарече дете на Природата. Щом започне да разбира живота, той постепенно се оформява и от каша се превръща в твърдо тяло, което може да издържа на външните условия. (80/стр. 145, 146)

…Сега ще продължа по-нататък разказа за Толсида и вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при мъжа си на Небето, Толсида отговорил: „Върни се дома си и там чакай мъжа си, той ще се върне след един месец“. Тя се върнала [у] дома си малко успокоена и разправила на някои от своите близки, че мъжът ще се върне след един месец. От този ден Толсида започнал да я посещава редовно и да обяснява смисъла на живота, като посочвал Правия Истински Път, който тя трябвало да следва. След изтичането на месеца Толсида я запитал: „Какво ще кажеш сега? Мъжът ти върна ли се?“. „Върна се. Той живее вече в моето сърце.“ Казвам: Докато търсите нещата вън от себе си, вие сте в материалния свят и всеки може да ви вземе благата, които имате. Влязат ли благата в сърцето ви, вие сте намерили вече вашия възлюбен, както тази вдовица го намерила. Това е Божествената Правда, която дава Стабилност на човека. В това се заключава Истинската философия на живота. (78/стр. 21)

Доброто Разположение

Тази сутрин ще говоря върху науката на Разположението. Прогресът на човека се състои в неговото Разположение– да знае всякога как да е разположен… Да бъдеш разположен, то е цяла наука. Всякога да бъдеш весел, това още не е наука. Пък и всякога да бъдеш скръбен, и това не е наука.

(16/стр. 392)

И тъй, Силата на ученика седи в Разположението. Когато един ученик влезе в Окултна Школа, първо го учат на Разположение, т.е. да се влада. Силата на ученика зависи от неговото Добро Разположение. Той не трябва да се влияе от външните условия– че вън имало сняг или лед, това не трябва да му влияе. (16/стр. 393)

Та казвам, Силата на човека седи в неговото Добро Разположение. Човек всякога трябва да има Добро Разположение. Под думата Добро Разположение разбирам едно Възвишено Разположение, едно Разумно Разположение, което да не уврежда твоите Висши пориви и желания. (16/стр. 397, 398)

Казвам, съзнанието, което можем да добием, пак зависи от Разположението на човека. Човек, който няма Разположение, или който не е завладял Силата на Разположението, неговият характер не може да се прояви, неговата мисъл не може да бъде спокойна. (16/стр. 405)

Думата sattwa означава състояние, което ние можем да преведем с думите „Любов към Истината“. Когато човек се намира под влиянието на това състояние, той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има Светлина и разширение. Това състояние е присъщо на високо напреднали хора в духовно отношение. (13/стр. 42, 43)

Магнетизмът

В Окултната наука ще учите магнетизма, иначе нищо друго не можеш да постигнеш. Правата мисъл, здравата мисъл са магнетично състояние… Магнетичният човек има едно вътрешно Разположение. Той има отлична Вяра, отлична Надежда, има Любов. Преизобилен е той като тихата вода. Стои тих и спокоен, като че нищо не прави, но работи интензивно. (1/стр. 263)

Прави мисли, Прави чувства и Прави постъпки са начинът, по който можем да възстановим магнетизма в себе си… Магнетичният човек не се смущава, спокоен е като един човек с магазин, пълен догоре със стока. Та да си доставите магнетизъм. Нервирането, неспокойствието са демагнетизиране. Някой път трябва да се спра и да ви говоря каква Велика Сила е магнетизмът. Нищо не може да се направи без него; той е, който държи Земята свързана със Слънцето. (1/стр. 262)

Магнетизмът, който човек има и за който говорим, е Разумно нещо. Магнетизмът привлича и храна, и дрехи, и всичко– щом махнеш пръста си, идват нещата. Но най-първо няма да се нервираш. Няма да считаш, че хората са лоши; това демагнетизира. Някой път се сърдиш– изтича магнетиз­мът. А като отидеш при един магнетичен човек, утихваш. (1/стр. 262)

Магнетичната Сила в човека не е в статично положение, понеже магнетизмът идва и изчезва. Затова трябва да работите, за да станете магнетични, и всеки ден да бъдете разположени. Най-първо: да не се докачаш, да не се обиждаш. (1/стр. 262, 263)

Сега най-главното е магнетизмът. Щом се нервираш, нямаш магнетизъм и няма да ти вървят работите. Спокоен бъди. Бог те е създал и всички условия, които ти са нужни, ги имаш. Бъди доволен от това, което имаш. (1/стр. 263)