ВИСОТАТА НА СЪЗНАНИЕТО
ВИСОТАТА НА СЪЗНАНИЕТО
Живот в Реалността
Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии… Обаче има един Реален свят без тези противоречия. Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш съзнателно в Бога. (1/стр. 101)
Реалността аз определям така: човек, който живее в Реалността, никога не пада духом. (10/стр. 253)
Познавате ли Любовта, тогава и животът ще стане за вас Реален… Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. (8/стр. 43)
Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката Душа, никаква сила в света не може да отнеме Мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме Светлината на човешкия ум и Топлината на неговото сърце. Това значи да живееш в Реалност. Излезе ли от тази Реалност, човек изгубва Мира си и търси помощ отвън. (26/стр. 9)
Сега пожелавам ви, като ученици на Окултна Школа, да живеете и да се ползвате от своята собствена опитност, а не от опитността на другите хора. Докато се ползвате от вашата опитност, вие ще седите на Вечната Канара, дето няма никакви опасности, никакви изненади. (53/стр. 67)
Ще кажете, че еди-кое си било реално, еди-кое си не било реално. Питам: Ти живееш ли? Ако живееш, ако си на Вечната Канара, там всичко е Реално. (53/стр. 67)
Реалността се отличава с едно качество. Когато си в нея, никой не може да те раздразни. Когато си в нея, никой не може да те обезсърчи, да те обезвери. Когато си в нея, никой не може да те лиши от твоята Сила. (24/стр. 72)
Ако в сърцето, в ума, в Душата и в Духа на човека, както и в техните проявления не виждате Бога, вие не познавате Реалността… Умът, сърцето, Духът и Душата на човека се включват във Великото, в Божественото. Схващате ли нещата по този начин, вие ще имате Велик импулс в себе си. Имате ли този импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100000 лева или един милион, вие няма да се смутите. (8/стр. 39)
Висока степен на съзнанието
Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание. (1/стр. 352)
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена Висше, Божествено съзнание, която определят с думите „Възвишен, Идеален живот“. Влезе ли в областта на Висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен Мир и Спокойствие. (45/стр. 271)
Областта на съзнанието представя определен свят с определени хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към Възвишения свят да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда. (43/стр. 50)
Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (38/стр. 38)
Като пренасяте нещата от по-нисш в по-висш свят, вие ще понасяте по-лесно всички изпитания. Днес се смущаваш от това какво мислят хората за тебе. Като застанеш на по-високо стъпало, ще мислиш право, без да се смущаваш. (20/стр. 52)
Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си да го не засягат. И тогава под ударите на тия лоши думи той оставя само физическото си тяло като мешанка, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а Истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмихва. (35/стр. 39)
Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме“. (1/стр. 474)
Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.
(1/стр. 474)
Колкото в по-висока област на съзнанието се качва човек, толкова по-непреривна ще бъде неговата Любов. Ще направя една аналогия: седите в стаята си и гледате през прозореца. В това време приятелят ви минава. Следите движенията му и го виждате до известно разстояние. След малко той се изгубва от погледа ви. Това става, защото вие оставате на една височина. Ако се издигнете на по-високо стъпало, постоянно ще го виждате. Колкото на по-високо стъпало стоите, толкова Любовта ви е по-непреривна. (2/стр. 203)
Умение да бъдеш тих и спокоен
Вие разбирате, че човек на Земята трябва да бъде тих и спокоен, да има Мир. Да има Мир, то е за Идейните хора. (79/стр. 122)
Казвам: Време е вече да се приложи Новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот– от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. (59/стр. 90, 91)
Какво всъщност е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на Великия Принцип– на Любовта. (39/стр. 271)
И така, в практическия живот ще дойдат бури и недоразумения. Те съществуват в държавата, в църквата, в дома, в училището, в търговията– навсякъде тези бури съществуват. Аз бих желал да има някой, на когото морето да не се вълнува, но той ще бъде Светия, няма да е от мира сего.
(9/стр. 196, 197)
Първото нещо, което искам от вас, то е да накарам това бурно море у вас да утихне– да бъдете тихи и спокойни. (6/стр. 10)
За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен. (60/стр. 54, 55)
Ще създадете едно Абсолютно Спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото и сърцето ви да не трепне. (77/стр. 90)
Под думата Вяра аз разбирам едно здравословно състояние. Човек, който има Вяра, умът му е тих, сърцето му е тихо и тялото му е тихо. (79/стр. 406)
…Пазете вътрешното Спокойствие на вашия ум и на вашето сърце. (12/стр. 340)
Правете наблюдения. Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има Чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека. (12/стр. 167)
Турете в мисълта ви да възпитавате Волята си и да нямате никакво смущение в сърцата си. Смущенията ви да останат навън, а в Душата си да сте тихи и спокойни, радостни. (6/стр. 58)
Моята цел е да ви помогна да станете членове на Всемирното Бяло Братство… За да се удостоите с това Благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бурите и ветровете, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето Слънце, ще настане Светъл ден без облаци и без сенки. (2/стр. 103)
Сърцето на талантливия, на даровития човек е винаги спокойно. Бездарният обаче винаги се вълнува. Човекът на Любовта знае, че каквито пертурбации и да станат с него, каквито мъчнотии и страдания да преживее, нищо не е в състояние да отнеме неговия вътрешен Мир. Щом мисли, щом има съзнание и разбиране за нещата, нищо не може да наруши Спокойствието на неговото сърце.
(45/стр. 197)
Човек трябва да бъде Чист в чувствата и в мислите си. Каквото да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен. (65/стр. 222)
Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако Той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият Образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем Чисти, за да се отрази Божият Образ в нас. Мирът и Чистотата са условия, за да се отрази Божият Образ в нас.
(2/стр. 23, 24)
Яков казва, че първото качество на Мъдростта е Чистотата. После Мъдростта е мирна, повърхността е тиха, спокойна, не се вълнува. (9/стр. 120)
Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а Доброто съзерцава, размишлява, внася Красиви подтици в човека.
(64/стр. 97)
Следния път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в клас точно навреме, в 71/2 часа` вечерта, както обикновено и ще прекарате половин час в Мълчание до 8 часа`… Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седне на мястото си тих и спокоен, ще мисли за Великата Хармония в света. Да мълчи човек, това е един от Красивите опити. Така той ще разбере Силата на Мълчанието.
(17/стр. 176)
Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова Дълбоко вътрешно Мълчание, проникнато от вътрешен Мир в Душата. Чрез Мълчание човек може да преодолява и най-големи мъчнотии и препятствия. (17/стр. 176)
В тези трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че това е Велика Разумна Сила, Която превръща всичко на добро. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-доброто. (2/стр. 257)
И тъй, искате ли да имате вътрешно Спокойствие, приложете първия закон– служене на Бога. Аз не говоря за олимпийско Спокойствие, от нищо нерушимо, каквото Боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно Спокойствие на Духа– да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. (59/стр. 91)
През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта, като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. (1/стр. 66)
…Смелият човек е тих и спокоен, както хубавото време може да бъде тихо и спокойно. Даже и най-нежните, най-тихите и спокойни хора могат да бъдат и най-смели. (3/стр. 348)
И едно дете може да бъде смело и силно– то може тихо и спокойно да посрещне мъчнотиите; и много пъти то стои по-горе от един голям герой. Тихи и спокойни трябва да бъдете и вие, като същевременно впрегнете ума си на работа.
(3/стр. 348, 349)
Кое е отличителното качество на Правия Път? Който върви в Правия Път, той има ясна представа за нещата… Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на Душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот. (63/стр. 172)
…Дяволът… Когато влезе този крадец, вие почувствате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. (6/стр. 136)
Този живот е на миналото, трябва да измените малко живота си. За пример дойде ви страдание, една отрицателна мисъл. Защо не може да я смените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е привилегия? (8/стр. 103)
Някой отива в Англия, носи ценни документи и пари, но го обират насред път и той се смущава. Не, след като те оберат, бъди тих, спокоен, като че ли нищо не е станало. (1/стр. 435)
Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе. (77/стр. 286)
Гледам някоя майка, като се разболеят децата , тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете Неизменни. (35/стр. 40)
Казваш: „Имам Вяра“. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. (79/стр. 310)
…Трябва да имаш вътрешен Мир и Спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! Бъди вътрешно тих и спокоен! (20/стр. 96, 97)
Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен като Епиктета и кажи: „Един ден и аз ще отида при него“.
(36/стр. 282, 283)
Наука за Самообладанието
Преди всичко, човек трябва да развива Самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива Самообладанието си, човек трябва да знае, че Един Бог съществува в света, и към Него да определи Отношенията си– Отношения на Любов и Самоотричане.
(64/стр. 50, 51)
Най-великото нещо на Земята е Самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал Господар– ще се върне в онова Първоначално състояние, в което Бог го създаде. Първо той е бил Господар на себе си, а после е изгубил своята Свобода.
(1/стр. 205)
…Да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от Самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш!
(81/стр. 35, 36)
И тъй, всички трябва да се стремите към онази вътрешна Наука, която дава Самообладание на човека и създава неговия характер. Да се самовлада човек, това е Волята Божия… (61/стр. 190)
Истинското въздържание е вътрешен процес. Това въздържание наричаме Самообладание. Да се владее човек, това значи да е разбрал смисъла на живота, да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на Любовта. (64/стр. 13)
…Самостоятелен човек е онзи, който при всички изпитания, при всички случаи в живота си запазва своето Първоначално състояние, не се разколебава, не се обезверява, нито се обезсърчава. Да бъде човек самостоятелен, това значи да е придобил Самообладание. (57/стр. 291)
Какви са качествата на Самообладанието? …Човек на Самообладанието е този, който владее всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. (3/стр. 457)
Мечката, това е една от мъчнотиите в човешкия живот. Има големи и малки мъчнотии, големи и малки мечки. Как ще се справите с тях? …Има един начин, една Наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче той трябва да познава тази Наука, той трябва да я опита. В какво седи този начин? В Самообладанието. Пред каквито мъчнотии да се намери, човек трябва да запази присъствие на Духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствие на Духа, той скъсва всички връзки, чрез които Божията Сила се проявява и работи. (27/стр. 332)
Понеже вие влизате в света, трябва… да имате Самообладание както моряците. Наблюдавайте някой моряк: какво Спокойствие, какво Самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, връзва, развързва въжето; не се смущава, че наоколо му и под нозете му всичко се люлее и вълнува. Този моряк има присъствие на Духа. (12/стр. 241)
Та казвам: Вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. Като се качите на една такава мачта, трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. (12/стр. 241)
Като ученици, препоръчва ви се да работите за придобиване на Самообладание. Чрез Самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. Неврастеникът обаче не може да асимилира тази излишна енергия в себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навън. (17/стр. 51)
Човек може да бъде здрав дотолкова, доколкото е в състояние да запази енергиите на организма си и доколкото е придобил Самообладание. От това зависи не само здравето на човека, но и успехът на неговите работи. (56/стр. 88)
Казвам: Да се самовлада човек, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговите способности, както и за разработване на сърцето. В ръката на Разумния човек Самовладането представлява лост, мярка за впрягане на енергиите в човешкия организъм, за да усилят деятелността на неговата Душа. Няма ли човек Самообладание, тези енергии ще минат и заминат през неговия мозък като през пукната стомна. (61/стр. 40, 41)
Човек, който се самовладее, той е изолиран– болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв– всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе…, а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш Самообладание, това не е Самообладание. Ще помните: Самообладанието е Сила, която изолира човека от всички противодействащи влияния– всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат.
(3/стр. 457)
От младите се изисква Самообладание– не привидно, външно, но Истинско Самообладание. Има два вида Самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното Равновесие в човека всякога се нарушава. Другото Самообладание е вътрешно, дълбоко, при което Равновесието в човека никога не се нарушава.
(72/стр. 8, 9)
Всички се нуждаете от Самообладание. Малко хора съм срещал, които имат Самообладание. Англичаните имат външно Самообладание. В това отношение китайците ги надминават. Китаецът е спокоен, не се вълнува; гледа какво става около него и се усмихва. (20/стр. 56)
Сегашните условия, при които живеете, говорят, че вие се нуждаете от Самообладание– не външно, но вътрешно Самообладание, при което човек с Радост и Спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота. (60/стр. 109)
Силите могат да се превръщат… Който има Самообладание, превръща отрицателните сили в себе си в Положителни. (20/стр. 83)
Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При Самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко Възвишено и Благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в Добри, в Положителни прояви. (60/стр. 109)
На вас ви трябва Самообладание. Вие минавате през една фаза на самовъзпитание. Силната Воля на човека се познава по това, че той може да се самовладее. Не само да се въздържа. Някой път някои минават за търпеливи… Един млад момък иска да се ожени, намерил една мома, много внимателна… Той се сгодил за нея и казал: „Намерих една годеница, няма втора като нея“. Веднъж той случайно я спънал и тя излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: „Няма нищо, изля се чашата“– и излязла да напълни отново чашата. Той се похвалил: „Вижте характер! Какво самообладание!“. Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, че Господ ти даде едно толкова красиво същество. Ще живеете добре“. Като се оженил за нея, не излязло така. Той казал: „Ти беше като Ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като Ангел“. Тя казала: „А като слязох долу, от яд почнах да хапя масата“. (8/стр. 124)
Хора, които не се самовладат, нищо не може да постигнат, което и да е. Не е имало никакво изключение в света. Самовладането е необходимо. Ти не си турен да оправяш света. Трябва да имаш Воля да се самовладаш. (16/стр. 292)
Сега от всички се иска Устойчивост, Самообладание. Като ви сполети и най-голямото нещастие, да бъдете като магарето. Когато го бият по главата, магарето казва: „Тъпан бие в горната махала“. Когато го бият по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала“. Следователно и при най-голямото нещастие кажете: „И този тъпан ще млъкне“.
(20/стр. 15, 16)
Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска Самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. (58/стр. 47)
Защо някои хора не могат да се гневят? Защото нямат излишък от тази енергия. Те мязат на онези пияници, които искат да пият, но или пари нямат, или кръчми отворени няма. Значи, те нямат условия да се напият и по необходимост минават за трезви… Истински трезв, добродетелен човек е онзи, който при всички условия да пие, да се гневи, не може да излезе от своето Равновесие. Такъв човек има Воля, има Самообладание. (53/стр. 141)
И тъй, първото условие в работата ви е Самовладането, Самообладанието. Самовладането не означава безчувственост. Ако Самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството седи в това при най-голямата чувствителност човек да се владее. (35/стр. 39)
Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. (12/стр. 308)
Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. Те трябва да бъдат под контрола на Разумната воля. (58/стр. 113)
Иска ли да постигне нещо Възвишено и Благородно, човек трябва да приложи Самообладание… За развиване на ясновидството, за пример, се изисква голямо Самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. (64/стр. 58)
Човек трябва да има стремеж към Съвършенството. Той не може да бъде Съвършен като Бога, но може да се стреми към това Съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето и волята си, ученик да бъде и да стане като Учителя си. (7/стр. 7)
Днес от всички хора се иска пълно Самообладание. Постигне ли вътрешно Самообладание, човек знае, че каквото става в света, е за негово добро.
(56/стр. 98)
Като ученици на Окултна Школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на Природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете пред тези процеси, ще видите какво произвеждат те във вас. Ще имате Самообладание, Търпение да понасяте всичко онова, което Природата ви дава. Например, когато Природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея. Едно трябва да знаете: Природата не търпи абсолютно никаква нечистота. (11/стр. 58)
Днес страданията на хората идат точно навреме и намясто. Чрез тях те придобиват Самообладание. (17/стр. 48)
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо Самообладание, чрез което лесно понасят страданията. (23/стр. 240)
Затова вие, като ученици в този Нов Път, трябва да се учите на Самообладание, на Контролиране. (3/стр. 219)
…Човек… трябва да разбира основните закони на Самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената Светлина се предава от един човек на друг. (64/стр. 57)
Да допуснем, че имате един приятел, когото не можете да търпите; дойде ли той при вас, самообладайте се… Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите– това именно е Самообладание.
(3/стр. 460)
Който е придобил Самообладание, той знае кога какви думи да употребява. Всяка дума, всяка мисъл и чувство крият в себе си динамически сили. (56/стр. 88)
Та сега основната мисъл: първо да работите за Търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите, или не; да мислите ли по този начин, или не; да кажете ли това, или не. (8/стр. 128)
Важно качество на ученика е Самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай, като замълчиш, печелиш… Някой като ти каже обидна дума, и ти– готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече– да ги обезоръжим, като им покажем добър пример. С добър личен пример ти сменяш техните състояния. (1/стр. 455)
…Човек трябва да изучава Самообладанието… Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи. (17/стр. 27, 28)
Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш Самообладание и Спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен Свещен Огън, който изгаря въжетата, и се освобождаваш, и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. И ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. (1/стр. 455)
Туй е сега кармически закон: родил си се в известен период, правил си грехове, престъпления, без да мислиш, че се държи сметка за всичко… Имате един такъв кармически дълг, какво ще се случи при изплащането на този дълг? …Сега аз искам да ви наведа на най-добрия метод за Самообладание. Ще се спрете, ще кажете: „Трябва да се плаща!“. (3/стр. 422)
Сега ще ви задам една тема, върху която искам да работите самостоятелно. Тя ще бъде: „Най-добрият метод за Самообладание“. Най-първо ще направите един опит и после ще се изкажете кой е най-добрият метод за Самообладание. (3/стр. 387)
…Ние трябва да направим един опит със себе си. Ето защо ви казвам да пишете върху темата: „Най-добрият метод за Самообладание“. Но искам да напишете нещо, което вие сте изживели… Всеки от вас нали има някакъв свой метод? Ще си напишете вашите методи за Самообладание. (3/стр. 390)
Ученикът на Великия Живот трябва да работи върху себе си, да придобие Самообладание. Така той може да кали нервната си система. Ако сте нервни, правете опити да гледате спокойно, без да мигате. Така ще концентрирате мисълта си и ще регулирате нервната си система. (19/стр. 29)
Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е Самообладание. (1/стр. 455)
Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето Самообладание е да не ти трепне сърцето. (1/стр. 456)
…Върви един човек по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има сто златни английски лири в джоба си. С този се разговаря, с онзи се разговаря, но разчита на парите в себе си. Обаче един апаш успява да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бъде положението на този човек? Сега именно ще се познае доколко той може да се владее. Ако разположението му се измени и започне да се смущава, той не е имал никакво Самообладание. Обаче, ако запази присъствието на Духа си и каже, че нищо особено не е станало освен смяна на числата, вместо сто лири е останала само една, това е човек, който има Самообладание. (57/стр. 291)
Да допуснем, че десет души от вас искат да се самовъзпитат и ще направят такъв опит… Ще кажете на някой ваш приятел: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам“. Вие имате само сто лева и искате, когато се захласнете, този приятел да ви изненада, да ви обере и тогава да видите какво влияние ще окаже върху вас това, дали ще погледнете хладнокръвно. Например пипнете, потърсите стоте лева– няма ги, а не можете и да си спомните за опита– какво ще бъде вашето положение? За стоте лева както и да е, но имате един пръстен със скъпоценен камък, този приятел го задига и вие го търсите– няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко можете да владеете себе си. Ако могат да ви смутят сто лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В Природата животът, в който влизате, не е нищо друго освен ред изненади и вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. (10/стр. 80)
Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи, не си станал все още герой. Когато вървиш по улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. (1/стр. 457)
Като ученици, вие трябва да изучавате Самообладанието. Когато работите върху Самообладанието, добре е понякога да ви изненада някой да видите как ще се справите. Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел, и в това време дойде някой зад гърба ви и ви удари с една тенекия. Понеже вие не сте очаквали тази изненада, веднага трепвате… Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. (17/стр. 46)
Всички трябва да имате такова Самообладание, че и с тъпан да бият на ушите ви, да не се стряскате. (17/стр. 55)
Естествено положение на човешката мисъл и сърце и на човешкото здраве има само онзи, който, като срещне луд, не му трепва сърцето.
(16/стр. 642, 643)
Който се самообладава, той не се страхува от нищо. Мнозина се страхуват от пчели. Този, който е придобил Самообладание, пчели не го жилят.
(17/стр. 55)
Едно основно правило има в света. Човек, който обича Бога, има имунитет, от нищо не го е страх.
(16/стр. 644)
Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия, и хуквате да бягате… Не, човек не трябва да се стряска от нищо.
(3/стр. 358, 359)
Който може да се самообладава, той спокойно може да седне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни, тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда.
(11/стр. 12)
В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, дето има много зверове, като се стараят чрез концентриране на ума да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Звярът минава и заминава покрай него, без да го докосне. Голямо Самообладание се изисква за това. (17/стр. 46, 47)
Един американски мисионер разправял своята опитност между диваците человекоядци. Той отишъл между тях да им проповядва, но те го заобиколили с намерение да го опекат и изядат. Той така силно концентрирал мисълта си, че успял да ги респектира. Те обикаляли около него, движили се, но не посмели да го докоснат. Той се върнал в Америка неповреден. След като прекарал 20 години между тях, той успял да обърне целия остров към християнството. Това значи Самообладание. Това значи присъствие на Духа. (17/стр. 47)
Самообладанието е качество на Духа. Придобие ли Самообладание, човек е постигнал много нещо. За да дойде до Самообладанието, този мисионер е прекарал големи кризи. В Природата съществува следният закон: когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма Светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи изпитания и изненади… (17/стр. 47, 48)
Какво представя Самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на арената да се състезават с противника си… Следователно иска ли да се справи с противника си, човек трябва да е развил в себе си Самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството… Изучавайте правилата и методите на Самообладанието, за да се справяте с всички мъчнотии и страдания, с всички изненади в живота си. (23/стр. 282, 283)
Някой се мисли за юнак, за човек с голямо Самообладание, защото може да победи една малка мъчнотия. Малките мъчнотии са деца, които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на Новото Учение се бори с големи пехливани, които са признати за световни величини. Ако успее да се справи с тях, само тогава могат да го признаят за силен човек. (23/стр. 283)
Представете си, че едного от вас поставят на изпит да видят има ли Самообладание. Как ще го изпитат? В момента, когато той се разговаря с приятеля си, покрай него ще минат десет души и всеки от тях ще забие иглата си в ръката му: първият ще я забие един милиметър, вторият– два милиметра и т.н. до десет милиметра. Ако той продължи разговора си тихо и спокойно без никакво трепване и промяна на лицето, това показва, че има Самообладание. Колко души могат да издържат на този изпит? Нито един. Обаче този изпит е възможен. Който се е тренирал, той може да го издържи, но за това се изисква голямо Самообладание. (17/стр. 49)
Един офицер разправяше един случай от войната, дето за пръв път в живота си видял проявено Самообладание. Един войник бил ранен в ръката и трябвало да му се направи голям разрез. Лекарите му казали, че за да се направи операцията, трябва да го упоят. Войникът прострял ръката си пред лекаря и казал: „Заповядайте, режете!“. Лекарят погледнал войника и спокойно пристъпил към операцията. Като свършил работата си, войникът го запитал: „Свършихте ли вече?“. След това той взел фуражката си, благодарил на лекаря и отишъл в своята част. През време на операцията нито един мускул не трепнал на лицето на войника. Той гледал как лекарят реже, като че не се отнасяло до него. Той прекарал голяма операция без никаква упойка. Това значи Самообладание. (17/стр. 49, 50)
Човек трябва да се упражнява така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувства никаква болка. Той трябва да развие такова Самообладание, което да преодолява на всички болки. (17/стр. 50)
Епиктет*** живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разберете защо се усмихвам на всичко“. Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискате крака, ще го счупите, пък като се счупи, няма да мога да ви върша работа“. Патрицият се зачудил на неговото Самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? (8/стр. 106)
Господар на себе си и на живота си
Да видиш Източника, от Който си излязъл, това значи според поета да видиш Възлюбения на своята Душа… И тъй, събуждането на човешката Душа подразбира срещата с нейния Възлюбен. Да срещне човек Възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е Господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както някога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо несмущаван. (45/стр. 327, 328, 329)
Вие трябва да бъдете сами на себе си Господари! (12/стр. 68)
…Ние сме в едно преходно състояние и трябва да се освободим. Човек трябва да стане напълно Господар на себе си. (16/стр. 11)
Ще ви приведа няколко примери, за да обясня по-добре мисълта си. Да кажем, че в касата си имам няколко милиона лева. Дошъл някой, задигнал всичките пари и ми казват, че ме обрали. Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил.
Имам жена, която ме обича. Дойдат един ден и ми кажат, че тя ме напуснала и отишла при някой друг мъж. „Нищо, Господ дал, Господ взел.“
Заемам някое високо обществено положение, но ме уволнят без причина. Казвам: „Нищо, гладен няма да умра“.
Напечатал съм някаква книга, с която искам да преобразя умовете на хората, но критиката я отхвърля. „Нищо, доброто желание живее в мен.“ Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Защо? Защото само аз съм Господар на своето сърце– никой друг!
(32/стр. 208, 209)
Искате ли да бъдете силни, дайте път да се прояви чрез вас Божията Любов. Любовта прави човека Господар на себе си. (2/стр. 52)
Щом дойде злото, усещаш, че си изгубил нещо. Щом дойде доброто, усещаш, че си придобил нещо. Щом Любовта дойде, и двете сили са под нейно влияние, усещаш, че си Господар на положението; едновременно виждаш какви са отношенията, не те е страх от злото; виждаш, че тия сили се уравновесяват. (16/стр. 145)
Вие сте Господар на злото и на доброто в себе си. Нищо повече. (16/стр. 366)
…За да се справите с противоречията в живота, вие трябва да разчитате на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да разчиташ на тях, това значи да ги владееш. (20/стр. 252)
Да стане Господар на себе си, първо човек трябва да знае как да управлява ума си, а после чрез ума– сърцето си. Умът и сърцето са слуги на човека, които трябва да се управляват. Само Разумният Господар може добре да управлява слугите си. (82/стр. 267)
За да върви напред, да замества старото с ново, човек се нуждае от вътрешно Самообладание на своя ум, на своето сърце и на силите, които действат в него. Това значи да бъде човек Господар на положението, в което се намира. Това значи да бъде Господар на себе си… (30/стр. 7)
Сега, като ученици, от вас се изисква Чист живот да облагородите кръвта си, да станете Царе, Господари на себе си. (64/стр. 209)
Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце… Всеки човек може да бъде Цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си. (18/стр. 198)
Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане Господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил Правата мисъл. (82/стр. 160)
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и Хармонията му се възстановява. При това положение той става Господар на своите мисли и чувства. (64/стр. 74)
Съвременните хора се запитват каква е задачата на земния живот на човека. Щом е дошъл на Земята, задачата на човека е да стане Господар на сърцето, на ума и на тялото си; да може правилно да мисли, да чувства и да постъпва добре. (83/стр. 24)
Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен Господар на себе си.
(16/стр. 689)
Започнете със Свободата на вашите мисли, …да имате тази вътрешна Свобода и да сте Господари на себе си. (8/стр. 75)
Защо е направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде… Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде Господар на себе си. (8/стр. 124)
Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане Господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае как да се справя с тях. (15/стр. 259)
За да не изпада в изненади, човек трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си. Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви. Човек трябва да бъде Господар и на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват. (18/стр. 11)
Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда, в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен Мир и ставате Господари на себе си. (2/стр. 106)
Който е придобил Истината, той е Господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме Свободата. (82/стр. 288)
За пример човек не е Господар на времето вън– дали то ще бъде топло, или студено, дали ще бъде ветровито, или не… Обаче аз мога да заповядвам на вятъра в моята къща да духа или да не духа.
(16/стр. 396)
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете– и да утихнат“… Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море е така развълнувано, че има 10 метра вълни… Кажи на себе си: „Слушай, умири се!“. (81/стр. 22, 23)
Вие, хората, сте окупирани от тъмни сили… Вие трябва да бъдете Господари на положението. Няма да оставяте на същества, по-нисши от вас, да ви заповядват. (2/стр. 52)
Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде Господар на тъмните духове. Кипнеш, станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури Равновесие в себе си. (1/стр. 352)
Първото важно нещо е да бъдете Господари на своите мрачни сили и да казвате: „Моят Дух им е Господар“. Дойде ли ви лошо настроение, кажете: „Моят Дух е Господар над тях“ и ще видите как ще победите. (9/стр. 222)
Само човешкият Дух може да бъде Господар на всичко. (11/стр. 124)
Когато човешкият Дух върви паралелно с Божия Дух, той е Господар на всичко в своя живот.
(53/стр. 88)
Казано е: „Ще настъпвате змии и скорпиони“. Това значи, че всички отрицателни качества във вас трябва да ви се подчинят. (2/стр. 166)
Да възпитава човек отрицателните си качества, значи да стане Господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. (82/стр. 266, 267)
Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш Господар. (1/стр. 373)
Ти си пил цели двайсет години, но един ден, когато Слънцето на твоя живот изгрява, ти решаваш да се откажеш от пиянството. Отиваш в кръчмата и казваш на кръчмаря: „Дай ми една чаша вино!“. Вдигаш чашата нагоре и казваш: „Досега аз ти служих, а ти ми беше господар. От сега нататък ти ще ми бъдеш слуга, аз ще ти бъда Господар. Нека кръчмарят знае, че има човек пред себе си“. (16/стр. 763)
„Искам да стана господар.“ И това може. „Как?“ Като станеш първо Господар на условията в себе си. Щом можеш да заповядваш на себе си, сам да изправяш грешките си, ти си Господар. (47/стр. 312)
Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече Господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек– човек на Новото в света. (64/стр. 72, 73)
Причината да устоявате или да не устоявате, не е в условията, а във вас и благодарете за това, защото в това сте Господар. Искате да знаете дали сте Господар– ако причините са във вас, тогава вие сте Господар; ако причините не са във вас, вие не можете да бъдете Господар на условията. (10/стр. 98)
…Човек трябва да работи върху себе си, да бъде Господар на външните и на вътрешните условия.
(49/стр. 141)
И тъй, докато човек не стане Господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане Господар на условията, той може да се нарече Истински човек, той има морален Устой и може да издържа и в Убежденията си, и в своето Верую. С други думи казано: човек е Господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. (45/стр. 276)
…Невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи Господари на себе си. Станете ли Господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас Красиви и Възвишени неща. (60/стр. 36)
Великото в Търпението
Човек трябва да има Търпение. Кармата може да се победи чрез Търпение… За образец на Търпението можем да вземем Бога. Той е Дълготърпелив. Единственият, при Когото ние и целият свят отиват за помощ, и Той все изплаща, седи тихо и спокойно и търпи. (7/стр. 89)
Христос казва: „Ще изпроводя Духа Си“. Духът е Мощното, Великото в човека, което го прави търпелив. (22/стр. 219)
Сега, за да бъде човек търпелив, изисква се едно Разбиране. Ти не може да си търпелив, ако не разбираш, ако нямаш едно Право Разбиране. Има неща, които не може по човешки начин да се разберат. (81/стр. 202)
…Земният живот ни най-малко не е като Духовния живот. Има едно качество… Най-първо човек като прогресира в Духовния живот, той трябва да стане много по-търпелив. После трябва да има Мир, а Мирът се дължи на това, че той мисли.
(81/стр. 216)
Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия, е много трудна работа. (81/стр. 38)
Говорите за Търпението. Търпението е цяла Наука. (79/стр. 441)
Вие казвате, че сте търпеливи; чакайте, че Търпението е бъдещият Идеал на човечеството. Търпението е цяла Наука. С милиони години сме го учили, не сме го научили и още ще го учим. (1/стр. 452)
Търпението ще го имате за Идеал. Неволята не е Търпение. Търпението е за Разумните хора. Аз говоря за Търпението, при което да бъдеш Господар на всички условия. (1/стр. 452)
Само Свободният може да има Търпение. Праведникът е Свободен, той има Търпение, а грешникът носи неволята. (1/стр. 451)
Търпението е качество само на Силния, на Разумния човек. Само Силният човек, само героят човек в света може да бъде търпелив. А слабите натури, това са хората, които носят неволята. (3/стр. 184)
Търпите някаква болест. Но това не е Търпение. Имаш един чувал, турен на гърба си, казваш: „Ще го нося“. Това не е Търпение. Когато волът на нивата е впрегнат, търпи, но това не е Търпение. По своя воля не оре… Да носиш страданието, това не е Търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от Великите качества. (24/стр. 139)
Едно нещо ви казвам: Не са старите баби, които може да бъдат търпеливи. Това са хората на неволята. Само най-силните хора, най-богатите, най-разумните, които всичко може да направят, те може да бъдат търпеливи, да се въздържат. (16/стр. 294)
Търпението е Разумно, когато човек стане Разумен. Само тогава може да търпи. (16/стр. 294)
Търпението има две страни: едното е Съзнателното, Разумното Търпение, а другото се налага по необходимост. Ние говорим сега за Разумното Търпение, в което вземат участие умът, сърцето и волята. При това Търпение човек е Свободен. Само Абсолютно Свободният човек може да бъде търпелив. Човек, който не е Абсолютно Свободен, той може да носи само неволи, т.е. тогава той търпи ограничения– в тия случаи Търпението му се налага. (3/стр. 391)
В Търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат. …Един математик работи с най-голямо Търпение върху известна задача, която може да му отнеме една, две, три, четири, пет, десет години, но той намира удоволствие в самата работа– при всички препятствия, които среща, той е търпелив, не се отчайва.
(3/стр. 391)
Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби Равновесието си. Ограниченият човек всякога изгубва Равновесието си– това вече не е Търпение. Търпеливият човек има Мир в себе си, той всякога е тих и спокоен. Затуй, когато говорите за Търпението, само така трябва да го разбирате, само така можете да имате добри резултати. (3/стр. 391, 392)
Търпението, това е Равновесие. Змията, която е вътре в човека, той трябва да я победи. При мъчнотиите ще имаш Търпение. (1/стр. 452)
…Човек трябва да учи Търпението. Дойде ли ви някое тежко състояние на гняв, недоволство или друго нещо, въоръжете се с Търпение. Няма да минат пет, десет, петнадесет, двадесет минути или най-много половин час и вашето състояние ще се смени… Вие мислите, че ако не се борите, отрицателните ви състояния ще траят цял живот. Не, както положителните, тъй и отрицателните състояния у човека се сменят, не траят дълго време. (12/стр. 388)
Казвам: От младите сега се изисква Търпение, а не индиферентност. Младият не трябва да се смущава, но да е уверен, че всички състояния у човека могат лесно да се сменят. (12/стр. 388)
Засега на всинца ви предстои да изучавате закона за смяна на вашите състояния, а един ден, като станете вещи, учени хора, ще можете изведнъж да се освобождавате от отрицателните състояния. Сега ще се освобождавате от тия състояния чрез Търпение. (12/стр. 391)
Важна мисъл от тази лекция за вас е мисълта за Търпението. Ще търпите, докато известно отрицателно състояние се смени по един естествен начин. През това време може да плачете, да скърбите, …всичко издръжте и си кажете: „За добро е това. Днес аз страдам, скърбя, но друг някой се радва. Сега аз съм дежурен, на пост съм поставен– да дигам с рамото си игото на човечеството. Утре ще се сменя, друг ще поеме тази работа“. (12/стр. 392)
Ако можете съзнателно да си наложите Търпение, това показва, че сте ученици на Новото Учение. Търпението е Жизненият Еликсир на Душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, Воля се изисква за това! (12/стр. 392)
Търпението е вътрешно качество на човешката Душа, което ние наричаме Будна мисъл, или Будност на съзнанието. Никой не може да изкара търпеливия човек от неговото положение, защото той се намира на един възел, дето силите са в Равновесие. (12/стр. 392)
Да кажем, че някой път вие сте недоволни, кажете си: „Сега аз ще бъда търпелив“. Гледайте да бъдете търпеливи поне за половин час. Какво значи това? Да мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло. (3/стр. 393)
Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. И ако много сте търпели, дойде едно Ново Просветление и се радвате, че сте търпели. (8/стр. 126)
Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя Мир– на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно– отлично качество е това. (3/стр. 394)
Не е достатъчно само човек да добие Знание, но той трябва и да го задържи; не е достатъчно само да добие Добродетели, но той трябва да има сили да ги задържи. Трябва да знаете, че нещата се задържат само чрез Разумно Търпение. Човек трябва да има присъствие на Духа. Та вие ще пристъпите към развиване на това Разумно Търпение. (3/стр. 396)
…Природата съзнателно ви спъва и казва: „Тук ще започнеш да учиш Търпението!“. Питам ви: Вие как учите Търпението? Аз бих желал да зная какъв е вашият метод за изучаване на Търпението. Търпението– това е превърната неволя. Значи, неволята може да се превърне в Търпение. Човек, за да придобие Търпението, най-първо трябва да премине през неволята. (3/стр. 184)
В света много мъчно се учи урокът на Търпението. Досега е работила неволята, но от сега нататък ще работи Търпението. (7/стр. 13)
Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се как тъй да дойдете до това положение да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй Провидението да не промисли заради вас? Който мисли така, той не знае какво е Търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на Търпението. Търпението е едно качество да издържаш. (24/стр. 139, 140)
Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на Търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на Търпението. (1/стр. 451)
Христос… Защо трябва[ше] да страда? За да учи хората на Търпение, да не ги е страх от страданието. (16/стр. 582)
Какво представя Търпението и как се придобива? Страданията раждат Търпението… Някой казва: „Много страдам“. Придоби ли Търпение? „Никакво Търпение не съм придобил.“ Щом не си придобил Търпение, ти още не познаваш страданието. (14/стр. 167)
Онзи, болният, при Овчата купел е учил Търпение тридесет и осем години. Това е било Посвещение. Търпението е за Силните хора. (1/стр. 451)
Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога. Към добрия мъж е лесно да бъде добра. (1/стр. 451)
Живот със страдания е живот на стогодишния дъб. Като погледнете кората на този дъб, вие четете по нея изпитанията, през които той е минал. Бури, ветрове, стихии са напукали кората на дъба, но той мълчи, не се оплаква от страданията си… Ако дъбът нищо не говори за страданията си, колко повече това може човек да направи. Добре е човек да има Търпението и Устойчивостта на дъба. Да прекара цели сто години със заровена глава в земята, това говори за голямото Търпение на дъба, за неговата голяма Устойчивост. (15/стр. 174)
Вие ми казвате тъй: „Аз искам да бъда търпелив“. Я ми кажете кой е пътят на Търпението, как мога да бъда търпелив. Казвам: Идете при онзи бук, при онази ябълка, които при всички условия, при всички бури устояват със своите малки дарби, а вие, разумните хора, с всички способности и дарби, които Бог ви е дал, не можете да издържате, не можете да търпите. Казвам: Ако един човек не може да търпи колкото един бук, де е неговата културност? (75/лек. 1: стр. 8)
Плодното дръвче ми казва: „Бъди като мене. Аз с години търпя това положение и се уча от всичко“. Камъкът ми казва: „Бъди като мене. Аз понасям студа, горещината и не се оплаквам. Понасям всичко с твърдост“. (16/стр. 693)
Правете опити със себе си да опитвате Търпението си. Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава именно дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават пет, десет минути, той седи спокойно и говори. Като ученик, вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите Равновесието си. (58/стр. 386, 387)
В Китай имало двама Мъдреци. Единият бил образец на Търпение. Всеки, който идвал при него, бивал добре приет и изпращан. Един просяк идвал 29 пъти при него, той всякога го приемал с Любов и Търпение. Другият Мъдрец искал да подражава на съседа си, но не могъл да издържи. Като отивал бедният няколко пъти наред, още на петия ден той му казал: „Прекали го вече! Разбирам веднъж, два, три пъти да дойдеш, но пет пъти!“. Бедният му отговорил: „Ти не можеш да стигнеш оня Мъдрец, далеч си от него. Ходих 29 пъти при него, но той всякога ме приемаше с еднакво разположение. Пет пъти при тебе дойдох и ти излезе от Търпение“. (5/стр. 61, 62)
В света Истината е добита чрез Търпението. И всеки от вас, който иска да намери Истината, трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, Търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за Търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината. (75/лек. 6: стр. 32)
Дълбокото в Смирението
Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има Търпение да понася всичко. (15/стр. 69)
Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. Бурите не го засягат. Кротостта е по-дълбоко състояние. А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. Казано е: „Кротките ще наследят Земята“. Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урежда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия. (1/стр. 446, 447)
Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. (6/стр. 17)
Смиреният има всички добри условия да укрепва Духът му. (26/стр. 132)
Човек трябва да има ясна представа какво значи Смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. (1/стр. 440)
…Когато съдбата изпраща някакво изпитание на човека, за да го смири. Там той трябва да търпи, да се помири с положението си. (18/стр. 170)
Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава.
(1/стр. 440)
В страданието и изпитанието трябва да се смириш, за да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото Величие. (2/стр. 47)
…Някой път се заражда желанието да блеснете пред света. То е желание да израстете нависоко, да станете обемист, дебел, да пуснете големи корени и т.н. Туй е в реда на нещата, то е Божествено желание, но за реализирането му във физическия свят действат противоположни сили– нисши сили. Значи, вие искате да станете едно голямо растение или едно голямо дърво, но идват големи бури. Какво ще стане с вас тогава? Ако нямате нужното Смирение, ще ви изкоренят и вие ще бъдете или изкъртени, или счупени. Следователно малките тревички в закона на развитието си са в по-голяма безопасност, отколкото големите дървета.
(3/стр. 113)
Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си“. Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на Смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен“. (7/стр. 17)