ВЕЛИКАТА НЕУЯЗВИМОСТ

Недопускане на смущения

Истински Праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби той всякога е запазвал своя вътрешен Мир и Разположение на Духа. (70/стр. 52)

Само онзи човек е разбрал живота и познал Бога, който в своя стогодишен живот не е допуснал в Душата си нито едно съмнение. Отвън могат да пристигат много вълнения, важно е те да не проникват в Душата, или в съзнанието, на човека.

(59/стр. 168, 169)

Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. (20/стр. 94)

Истинският живот е да се освободим, да нямаме абсолютно никакво безпокойство. Сега вие ще ми зададете въпроса: „Възможно ли е човек да не се безпокои?“. Възможно е. (8/стр. 152)

Оставете тези неща, които ви смущават. Има смущения, които нямат нищо общо с вашия живот. Имате в крака си забит трън. Този трън няма нищо общо с вашето съзнание. Казвате: „Боли ме“. Това не е важно… Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако 25-те хиляди лева, които сте изгубили, могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако дори изгарянето на вашата къща или ако всички страдания, през които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова Велико Битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. Аз наричам Велико Битие онова, което представя известна норма в живота. (75/лек. 18: стр. 11, 12)

При сегашните схващания вам ви трябва едно Ново съзнание– едно Ново съзнание, което да не се безпокои. (16/стр. 598)

Първото нещо, което се изисква за Вътрешната Школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо… Човек да се научи да обикне първом Бога…

(1/стр. 94)

Защото, ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. (1/стр. 99)

Първото нещо – ще се концентрираш да се изо­лираш от външния свят и като си в него, да не се безпокоиш и смущаваш от нищо. (20/стр. 61)

…Нека не ви смущава мнението на другите. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия от своя път. (12/стр. 378)

Когато сте нервен, разпръсквате вашето щастие! Ще трябва да бъдете търпеливи. Ще гледате да не се нервирате… Тези, които са били спокойни, са завършили училището и ги турят на служба. Вие все още не сте завършили училището. (1/стр. 452)

Онзи, който не се скара една година, получава премия, а който се скара, изгубва премия[та]. Онзи, който не се скара десет години, ще получи по-голяма премия. Аз сега ви препоръчвам премия за един ден. (1/стр. 383)

Направете един опит: един ден да прекарате без смущения; като станеш, и светът да гори, ти да гледаш спокойно. (71/стр. 38)

Бях ви дал в Школата задачата „Един ден в Царството Божие“, която се състоеше в следното: да прекарате деня в радост и да не допускате никаква тревога в Душата си; да считате, че всичко е за доб­ро; да имате красиво отношение към всички Души, към всички същества. Разработете я. (1/стр. 67)

Необходимо качество на ученика е Спокойс­твието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. …Когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към Ангелското състояние. (1/стр. 456)

Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно небе, не ще можеш да възприемаш нещата от горе. (1/стр. 456)

Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. (20/стр. 105)

И най-лошото да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. (1/стр. 67)

Красотата на Живота се състои в това да не се безпокоим и когато работите ни не вървят.

(1/стр. 67)

Работете с радост за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден. Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да стане. (1/стр. 67)

Неподдаване на обиди

Питаш: „Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите?“. Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен; пей си и мълчи.

(36/стр. 280)

Който носи Духа в себе си, той лесно се справя с всички обиди и огорчения. Правете опити да видите в колко време можете да превърнете една обида, да се справите с нея, без да остави следа в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. (58/стр. 367)

…Вашият неприятел… Каквото и да ви говори той, не трябва да се обиждате. Извадете благото, което се крие в думите му. Постъпвате ли по този начин, след време ще станете приятели. (80/стр. 87)

Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди, как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш Спокойствие. (2/стр. 338)

Вие не можете да носите обидата. Могат да ви кажат много неща, но да не ви смущава казаното. Вие се потопете в Божествената Любов и живейте в нея. (16/стр. 638)

Хора, които се обиждат, аз ги наричам „деца на греха“. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха са. А хора, които претърпяват всичко заради Любовта, наричам ги „деца на Любовта“. Разликата между тия деца е следующата: първите деца умират, а вторите вечно живеят. (21/стр. 89)

Ако искаш да знаеш дали имаш Самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш… Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш Разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има Самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен– нищо няма да го смути. (20/стр. 98)

Аз нито една сестра не съм чул, като я нападне някой, [като я обиди], да каже: „Съжалявам, но много малко ми каза, кажи още“. …Тя трябва да каже: „Още нищо не ми каза, кажи ми още, всичко ми кажи и много ти благодаря, че Господ те е пратил да ми говориш! Върни се сега при Господа и кажи, че аз ще изправя живота си“. „Ама, сестрата, ти си такава-онакава…“ „Аз ще поправя всичко туй, благодаря ти, че ми го каза.“ Но коя от вас го казва това? Я ми кажете колко сестри има, които това могат да направят, и колко братя, като се съберат на събрание, могат така да си претърпят. (7/стр. 93)

Бъдете готови да казвате Истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме Мира и Равновесието на вашата Душа. (82/стр. 288)

Непоклатимост

Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на Пълен Устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите Прави Разбирания за живота. (29/стр. 53)

Щом отправи своя външен и вътрешен поглед към Природата, човек разбира, че съществува Велика Разумност в света, че Космосът е изпълнен с Разумни Възвишени същества, подчинени на тази Разумност. Той разбира, че светът е в ръцете на Разумните същества. Следователно, каквото става вън и вътре в нас, нищо не е случайно. Може ли при такова Разбиране на Природата и на света човек да губи своята самоувереност? Той е стъпил на Канара, която нищо в света не може да разклати и разбие. (76/стр. 38)

Опита ли се някой да ви отклони от Пътя, който Природата е определила, кажете: „Такъв е моят Път, такава е съдбата ми, такава е Волята Божия. Не се отклонявам от този Път. Каквото Бог е определил за мене, него ще следвам“. Този Път води към Възкачване. (49/стр. 273)

Бъдете яки като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата Идея. (2/стр. 60)

Всеки трябва да си създаде такава стабилна Идея за Бога, за Природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази Идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. (23/стр. 90)

Царе трябва да бъдем ние свободни. Царе. Не да ни снемат от нашите тронове. …Като се качите, и целият свят да дойде, никой да не може да те снеме от трона. Ти трябва да бъдеш на власт както Слънцето. Кой може да го снеме от мястото? (16/стр. 342)

Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени.

(16/стр. 70)

Ако ние растем в Божията Любов, трябва да бъдем здрави, умни, силни, бодри, да няма нищо в света да ни разклаща. (85/стр. 254, 255)

Човек за да бъде в пълния смисъл Добър, той трябва да стои над хората, никой да не може да му влияе. (16/стр. 549)

За лошите, за страничните мисли и чувства, които идат от вън, вие не сте отговорни. Аз говоря за онова, което е скрито дълбоко в Душата. То не трябва да се разклаща от нищо. (43/стр. 79)

Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една Опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всички неща в живота си. Щом сте на Опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрешат…

(12/стр. 93)

Натъквам се между приятните и неприятни чувства на хората и търся онази Опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази Опорна точка, наречена Божествената Опора на живота, веднага твоето състояние се изменя– в тебе протичат Мощни сили. При най-малкото отклоняване от този Божествен Център на нещата ти се натъкваш на големи противоречия. (16/стр. 758)

Преди всичко, съществува закон на влияние, под който се намират всички живи същества. Щом Бог пребивава във всички Свои части, ние не можем да не се влияем едни от други. Обаче според Великия Божи Закон, който регулира всички неща, не е позволено на човека да изгуби своя Център. Каквито промени и да претърпява човек, под чието влияние и да се намира, той всякога трябва да пази своето място, своя Център, да не излиза вън от него. Не пази ли своето място, излиза ли вън от своя Център, голяма катастрофа го очаква.

(59/стр. 219, 220)

…При разрешаването на всяка задача ти трябва да се качиш на най-високия Връх и оттам да поглед­неш на нещата. Ако не си се качил на тоя Връх, никаква задача не можеш да разрешиш. Той е Божествената Опора на живота. (16/стр. 758)

Неуязвимост

Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга… Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота.

(58/стр. 12)

Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. (30/стр. 329)

Чистата кръв зависи от чистите мисли и чувства. Щом кръвта на човека е чиста, той е неуязвим– никакви болести, никакви смущения не могат да го победят. Той е устойчив и в психическо, и във физическо отношение. (30/стр. 353)

…Падналите същества… Те изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия… Ето защо Напредналите същества от най-стари времена са давали методи на хората да се предпазват от тия течения. Те неизбежно ще дойдат, но като знае методите, човек ще се разклати външно само, а вътрешно ще остане неуязвим.

(42/стр. 111, 112)

Щом живееш в Любовта, ти си ограден, лоши мисли не могат да проникнат в тебе. Низшите, тъмните, изостаналите същества нямат власт над тебе. (2/стр. 163)

…Ние сме тъй оградени с една Диамантена стена! В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат да пометат. (21/стр. 55)

Който има Божествената Любов, е абсолютно неуязвим. И зверовете познават Любовта– като я срещнат, отстъпват. (2/стр. 124)

Съществуват три категории хора: едни от тях живеят по Мойсеевия закон, други– в Спасението, а трети– в Любовта. Който живее по Мойсеевия закон, на един удар ще отговори с два. Който живее в Спасението, ще вдигне ръката си да те удари, но бързо ще я свали и ще каже: „От мене да мине“. Който живее в Любовта, и да го ударят, нищо не усеща. Той е вдълбочен в себе си. Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си– никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен Мир. (58/стр. 358)

Превъзходство над нещата

При сегашните условия на живота за предпочитане е живот с радости и страдания, отколкото без радости и без страдания. Това значи да изпадне човек в пълно безразличие. Друг е въпросът, ако човек е зает с някаква Висока Идея, вследствие на което не обръща внимание на радостите и на скърбите. Той стои високо над тях и те не го занимават. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нещата. Той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора. (18/стр. 14)

Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното. (1/стр. 364)

Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият Дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо човек трябва да побеждава мъчнотиите. (2/стр. 51)

Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, е скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. Аз бих желал да видя един уволнен чиновник, който се радва. Аз бих желал да видя един проповедник, който, като няма кому да проповядва, се радва. Аз бих желал да видя някой, който няма пари в джоба си и се радва. (74/лек. 28: стр. 16, 17)

В Писанието сте чели, дето Христос казва: „Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат при вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни“ и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: „Силен е онзи човек, който може да влада себе си“. (7/стр. 78, 79)

Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живее щастливо. Безсмъртният показва на смъртта, че и в нейните обятия има живот.

(23/стр. 284)

Човек е дошъл на Земята именно за това да изучава Словото, Истината, Свободата и Живота, в които е потопен. Дойде ли до това Познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това Познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. За Разумния и мъчнотиите са Благословение…

(23/стр. 292)

Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си; ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. (24/стр. 54)

Казваш: „Аз млад и зелен отивам, умирам“. И млад като умираш, да се радваш и стар като умираш, да се радваш. И слуга като си, да се радваш и господар като си, да се радваш. И Светия като си, да се радваш и грешник като си, да се радваш.

(24/стр. 137)

Доволство и Благодарност

Търс Бога в себе си, свържи се с Него, за да бъдеш всякога доволен и верен на себе си и на своя ближен. (26/стр. 25)

Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. (26/стр. 42)

Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. (2/стр. 376)

Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят и при най-лошите условия, но да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен. (1/стр. 68)

Щом човек остава еднакво благодарен, когато го хокат и когато го хвалят, той е по-близо до разбирането на Истината. (1/стр. 408)

Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора… Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. (25/стр. 189, 190)

Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.

(2/стр. 45)

Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро. (1/стр. 66)

Като благодариш на Бога за доброто, то расте. Като благодариш за страданието, то си отива. Като не благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то си остава и расте. Това са четири закона в Природата. (1/стр. 66)

Благодари, че си болен, и пак се лекувай. Като падне човек, да благодари. И като стане, да благодари. При най-големите страдания да кажеш: „За добро е“. Голямо нещо е, когато си в противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характерът ти. (1/стр. 66)

Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си– ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. (2/стр. 377)

Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си Мир и Спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете Абсолютна Свобода на Душата си. (57/стр. 304)

ПОСТОЯННА ВЪТРЕШНА РАБОТА

Работа върху себе си

Не е лесно да бъдеш Господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това нап­равление, да бъде Господар на себе си. (58/стр. 146)

Работете върху себе си да се самовъзпитавате, да станете Господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърце. (19/стр. 117)

…Вие трябва да работите върху себе си, да станете Господари на своите сили и способности…

(18/стр. 33)

Човек не е виновен, че не може да владее ума, сърцето и волята си, но е виновен, когато не работи върху възпитанието си. Той трябва да възпитава ума, сърцето и волята си, да дойде до пълно Самообладание. (65/стр. 155)

Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние– оттам трябва да започне възпитанието си. Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия. Човек, докато стане Господар на себе си, много ще има да работи. (1/стр. 360)

Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле. (12/стр. 13)

Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва– най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз… (12/стр. 13, 14)

Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-вид­ният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж… Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? (12/стр. 14)

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. (1/стр. 205)

И тъй, Самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. (17/стр. 48)

И тъй, всяко съзнание, като част от Божественото, има условия да расте и да се развива. Щом знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мъчнотии и противоречия. (62/стр. 204)

Сега от вас се иска да правите ред опити да се калите, да изработите от себе си Нови хора, Нови типове. (17/стр. 178)

Най-първо може да правите елементарни опи­ти: например вие сте излезли да се поразходите, но иде буря; намерете начин да устоите на напора . Сами ще видите доколко можете да издържите на силата . После пожелайте бурята да утихне; ако престане, опитът ви е сполучлив. (1/стр. 370)

Идат дни на скръб и страдания, за които Писанието казва: „Слънцето, звездите и луната ще потъмнеят“… Ето защо учениците от Школата трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, да си турят шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня е Любовта. Когато хората минат през тази вълна, ще се оправят. (2/стр. 106)

Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащ­рек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с Положителна. Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. (1/стр. 393, 394)

По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и прочее– то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. (1/стр. 394)

Будност и молитва

И тъй, говоря ви за Будност на съзнанието. Съзнанието на всинца ви трябва да бъде Будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи и Стабилността и Устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. (75/лек. 32: стр. 7)

Влезе ли в Новия живот, и като умира, и като оживява, човек трябва да държи съзнанието си Будно, да не става никакво прекъсване на съзнанието му. Човек трябва съзнателно да умира и да оживява, да осиромашава и забогатява. Осиромашее ли, той трябва да каже като Йова: „Бог даде, Бог взе“. През каквито промени да минава, човек трябва да бъде Буден, да се ползва от тях, без да се обезсърчава. (76/стр. 25)

Значи, ако ученикът иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трябва да има Будно съзнание– във всичко, което става в него и около него, да вижда Божия пръст. Само по този начин човек ще придобие Мир в Душата си и Светлина в ума си, за да разбира правилно живота. (59/стр. 190, 191)

Казвам: Трябва да имаме едно Будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, [искат да видят] доколко човек е стъпил на здрава почва– човек трябва да застане на много твърда почва. (79/стр. 314)

Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си Стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде, та се не види. Сам да си Стража! (21/стр. 208)

Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги… Съзнанието трябва да бъде винаги Будно. (1/стр. 353)

Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род; те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде Буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога Будно съзнание, ще може да издържи. (1/стр. 341)

Разумно трябва да се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човек почне да владее себе си, когато съзнанието му е Будно! (3/стр. 381)

Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-низък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете Будни, да ги използвате и веднага да се подигнете нагоре. (14/стр. 9)

…Ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение. Трябва да се отблъскват тези вълни, които постоянно ни заливат; трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно Будни и Трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това. (1/стр. 319)

Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно Будно съзнание. Тази Будност иде с молитвата. Молитвата е Страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат Будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват Добрите Духове и да им помагат. (1/стр. 57)

Отвън ние механически се молим… Ще се обърнеш по съвсем друг начин за молитвата, ще разчиташ. Ще видиш какво Бог може да направи в тебе. Ще уповаваш на себе си, тогава ще имаш Равновесие, няма никакъв страх. (46/стр. 107)

Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вът­решен Мир на човека. (62/стр. 69)

Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал увита около себе си, бил ограден. Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, постоянно се молете.

(1/стр. 57)

Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. (2/стр. 87)

Наблюдаване на себе си

Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на Космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това седи красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно Спокойствие и Равновесие на Духа… (60/стр. 125)

Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките, микроскопическите си прояви, да се наб­людавате, да контролирате волята си, да видите как постъпвате. (14/стр. 144)

Наблюдавайте се, изучавайте причините на всички промени, които стават с вас, докато дойдете до Същественото, до Неизменното в себе си.

(59/стр. 219)

…Човек… Като наблюдава себе си, той ще види двете естества в човека. Едното естество постоянно се дразни и сърди, а другото естество е тихо и спокойно. Първото естество се сърди и дразни за най-малките работи, то е много претенциозно… Едното бърза за всичко, а другото му казва: „Не бързай толкова. Почакай малко“. (16/стр. 449)

Казвам: Тежестта, която тегли човека надолу– това са неговите желания. …Който не иска да потъва в дълбочините на морето, ще държи желанията си вън от себе си, без да се свързва с тях, и така ще ги разглежда. (12/стр. 386, 387)

…Вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално и кои са чужди. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек Господар на себе си. (17/стр. 20, 21)

И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н. Като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние ви е чуждо.

(11/стр. 104, 105)

…Като ви дойдат някои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте!

(12/стр. 390)

Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за Устойчивостта на човешкия характер. (82/стр. 173)

Проверка на себе си

И тъй, всеки човек трябва да се върне към своята Първична форма, към своите Първични, Чисти, Възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се изменят. Затова всеки трябва да прави опити, маневри в себе си, докато намери кое е онова Неизменно желание или чувство в него.

(50/лек. 6: стр. 23)

Например обичаш някого. Не е лошо да обичаш. Обичта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Човек… ще започне с проверка на своето чувство към дадено лице. Направете следния опит: допуснете в себе си, че лицето, което обичате, взима всичките ви пари, обира ви. След това наблюдавайте дали вашите чувства към него се изменят, или не. Ако не се изменят, това показва, че чувствата ви са силни, те взимат връх над условията; значи нищо не може да ви разколебае. (50/лек. 6: стр. 23)

После допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви или ви компрометира с нещо пред цялото общество и т.н. Значи, ще си представяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовта ви към него не се разколебава, вие сте над условията, вие сте Господар на положението. Като правите ред маневри, вие ще познаете доколко вашата любов е устойчива. (50/лек. 6: стр. 23)

След тия опити правете маневри в обратния процес. Представете си, че лицето, което обичате, прави големи жертви заради вас, помага ви, дава ви много неща. Наблюдавайте сега дали вашата любов се увеличава само поради това, че получавате облаги от туй лице. Ако любовта ви се увеличава само за облагите от любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате някой човек, любовта ви трябва да остане непоколебима, една и съща независимо от това дали този човек ви прави добрини, или пакости. (50/лек. 6: стр. 23, 24)

Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите вашия характер, да облагородите вашата Душа, трябва да правите ред такива опити. Двата опита, които ви давам, са трудни, но трябва да ги правите, за да станете герои.

(50/лек. 6: стр. 24)

Овладяване на гнева

Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори… Обектът на гнева е вън от човека. Следователно човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. Наистина, докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. (18/стр. 99)

За да не се гневи, човек трябва да гледа философски на живота. (18/стр. 100)

Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата Сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е Разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. (7/стр. 62)

Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: „Слушай, толкова години вече, откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш“. (7/стр. 62)

Често казват, че човек трябва да победи себе си… Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл. Работете върху владението на тази мисъл. (6/стр. 47)

От ученика се изисква да бъде като Сократ– при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него, да се усмихне малко и да си каже: „Няма го майстора!“, нищо повече. (3/стр. 412)

И тъй, първото важно нещо за вас е да владеете гнева си. В този случай Самообладанието ви е необходимо. (3/стр. 85)

Гледай, като се разгневиш, да не минат 10–15 минути (и) да туриш Равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. (68/стр. 204)

Някои от вас често ми казват: „Обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя?“. Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева… Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. (3/стр. 158)

Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества– да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек. (20/стр. 96)

Ти си избухлива. Когато ти дойде да избухнеш, вземи лейката и поливай цветята. Така ще стане смяна на енергиите. (2/стр. 166)

Обичате да се гневите, кипвате изведнъж. Не се съдете за това, но задайте си задачата: щом се разгневите, спрете се. Гневът си има ключ, завъртете ключа. Ще му кажете: „Чакай сега, имам малко работа“. Ако можете да спрете гнева в себе си и неговата енергия [ако] може да я пренесете в по-горна област на мозъка си, ще е добре. С тази енергия си помислете за Светиите, за Бога. (8/стр. 93)

Разумно справяне със състоянията

Кой човек наричаме Мъдрец? Който се справя с всички положения в живота. Мъдрецът познава Законите на живота. Той е учен човек. Няма въп­рос, който Мъдрецът не познава. (18/стр. 303)

…На Земята като се говори за Светии, не мис­лете, че Светиите нямат изпитания. Имат, но те разбират Закона. …И знаят как да се справят. То е като един, който се качил на аероплан и си знае изкуството, знае как да манипулира, да слиза и да се качва знае. Ако на тебе ти дадат един аероплан, ти ще се намериш в чудо, а онзи знае. Та един християнин трябва да знае как да се оправи с ония сили, които са в него. (81/стр. 266)

Днес от всички хора се иска Самообладание да знаят как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие Самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли да се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към Самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото Равновесие. Това значи да владее човек Магичес­ката пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. (23/стр. 240)

Някой те бодне с игла и протече кръв от ръката ти. Започваш да махаш ръката си, да викаш и охкаш. От убеждение ли правиш това? Като се успокоиш, ставаш тих и кротък. Убеждение ли е това? Туй са изключителни условия в живота. Де е човекът? Между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. (16/стр. 751)

…Всички хора – учени и прости, светски и религиозни– си приличат по нещо. Щом се намерят при изключителните условия на живота, те изгубват Разположението, което са имали. Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия. (16/стр. 751)

…Той ще каже: „Аз трябва да живея като човек, да устоявам на всичко!“. И затова, колкото и да се възбуди, колкото и да се раздразни срещу някого, той ще си каже: „Аз ще постъпя с този човек ра­зумно…“. (75/лек. 28: стр. 15)

Щом се домогнете до Пътя на Истината, противоречията изчезват, Светлина има, примиряват се. В Истината ти ставаш Свободен, умът започва да работи, справяш се лесно с неразположението, със сиромашията, справяш се лесно с болестите.

(79/стр. 144)

Докато понасяш спокойно ударите, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с Разположение; ще дойде Нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред. (39/стр. 106)

От вас се изисква Самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите Мира си, кажете си: „Аз живея в света на Пълната Хармония. Заобиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат“. (2/стр. 66)

Когато човек има някое отрицателно състояние, той изпитва в себе си една приятност, че може да работи, без да издава това свое състояние навън. (12/стр. 402)

Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено, създадено за вас. Може да направите опит. Ще кажете: „Такава е Волята Божия, всичко мога да понеса“. При това въпросът веднага се разрешава. (21/стр. 108)

Ще ви дам следното правило: не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. Например някой казва: „Няма да направя това нещо“. Не, не се бори със себе си! Изслушай всичко спокойно, не разрешавай въпроса предварително. Това желание не е твое. (12/стр. 168)

Първото нещо: не се борете със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи : „Ти си много разумна, ще бъдеш тъй доб­ра да не ми правиш много пакости“. (12/стр. 168)

И тъй, като станете сутрин, ще си кажете следното: „Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в Хармония със себе си; аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в Хармония с Природата; аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в Хармония с Бога“. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи два-три пъти. Само така човек може да създаде в себе си Велик характер. (12/стр. 169)

Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5–10 минути, отпуснете мускулите си да няма никакво напрежение и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на Духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде Господар на своето тяло.

(58/стр. 64)

Когато човек се намира в електрично, нервно състояние, да диша дълбоко, да задържи въздуха до 100 секунди и Спокойствието ще дойде. (1/стр. 383)

Който иска да развие Търпението си, трябва да диша дълбоко… Като диша правилно, човек се освобождава от физически и психически болезнени състояния, постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Придобие ли вътрешна Хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му. (2/стр. 110)

Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето Спокойствие!“. Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб. (1/стр. 183)