Начало
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА УСТОЯ
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Варна, 2019 г.
ПРЕДГОВОР
Устоят е Живият Диамант в нас.
Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога?
Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост.
Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко.
Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му.
Човекът на Устоя има Сърце от Древност.
Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога.
Устоят е Неземен Храм.
Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога.
Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си.
Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си.
Човекът на Устоя е мълчалив Храм.
Човекът на Устоя е осветил своя мрак.
Устоят разрушава света и смъртта.
Устоят е чул Тишината на Бога.
Когато Бог иска да ни създаде в Себе Си, Той ни дарява Устоя.
Устоят е Лицето на Бога в нас, в нашето Сърце. Ако Устоят е в нас, Бог е в нас. Устоят е Единство.
Законът на Устоя е: Бог тече в мене и аз тека в Него.
Устоят ни прави Несътворени.
Чрез Устоя ние сме родени в Бога.
На Голгота угасват световете, умират заблудите, но Устоят тържествува. Устоят е Владетелят.
На Голгота Устоят казва: „При Тебе идвам, Господи!“. Така Устоят заживява завинаги в Господа.
Що е Устоят? Последната Дума на Бога.
Устоят движи Вдъхновението.
Устоят е мярка за вътрешно Богатство.
Устоят е Дух, който живее в Тишина, но когато се появи бедствието, то слуша гласа му– гласа на Духа.
Що е Истинският Устой? Свръхестествено Същество.
Елеазар Хараш
КРЕПОСТТА В ЧОВЕКА
Бог – Вечната Канара у човека
Това, върху което почива човешкият живот, човешката сила, човешкото щастие, то е Бог.
(книга 76/стр. 374)
…Най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, Който е създал всичко… Вярата е над знанието. Тя е Непоколебима сигурност, че има Едно Висше Съзнание, на Което можем да уповаваме всякога.
(1/стр. 431)
Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува Едно Висше Съзнание, Което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. (1/стр. 57)
Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но Реалността– Бог– ще си стои всякога. (1/стр. 203)
…Ние разбираме: да имаш Любов, значи да имаш една връзка с Източника на живота, или да имаш връзка с Духа Божи, със Съзнанието на Онзи, Който е създал света, и Неговата Светлина постоянно да те озарява вътрешно при всичките условия на живота. (24/стр. 30)
Ако човек държи в съзнанието си Идеята за Великия, ще има Светлина в ума си и Топлина в сърцето си. Човек трябва да счита тази Идея за Основна Свещена Идея, с която да работи и върху която да гради. (2/стр. 118)
Мисълта, която искам да ви оставя, е следната: Да имате връзка с Бога. Тази връзка е Реалност, на която можете да разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив. (19/стр. 172)
За човека са важни Постоянните и Устойчиви неща. Какво по-голямо Благо за него от това да знае, че има Едно Разумно Същество в света, Което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази Неизменна Любов, той трябва да служи на Бога. (56/стр. 245, 246)
И тъй, да имате Любовта на Бога, това значи зад вас да стои Крепост, на която да разчитате и в настоящето, и в бъдещето. (76/стр. 132)
Най-хубавото, най-великото в живота ни е именно Любовта на нашия Отец. Тази Любов е Канара на нашия живот. Тя ни крепи, тя внася Дълбочина в съзнанието ни. Божията Любов е вътрешно Течение, което прониква нашето подсъзнание… (84/стр. 36)
Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: „Господи, достатъчно е това положение“. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в Покоя, отдето си дошъл. (75/лек. 4: стр. 27)
Който е направил връзка с Бога и поддържа Отношенията си с Него, той е намерил Магическата пръчица в живота си… Той е свързан с Абсолютната Реалност и всякога разчита на нея. И през най-големи страдания да мине, той е смел и решителен.
(19/стр. 173)
Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. Човек трябва да има такова Убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде Канара, Опора на неговия живот. (19/стр. 35)
И тъй, пазете връзката си с Бога като Истинска Опора на живота. (19/стр. 39)
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте Вяра!“. То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. (74/лек. 23: стр. 19)
Туй, което всякога в нас остава Неизменно, то е Бог. Единственото нещо, което в нас остава Неизменно, след като преминем всичките изпитания в света, то е Бог. Питате: „Защо трябва да преминем тия страдания?“. За да остане Бог в нас. Като минем през всичките изпитания, Той да остане в нас, Който е всякога Неизменен при всичките условия на живота. Затова трябва да минем всичките страдания, сиромашия, че онова, което остава в нас, Неизменното, то е Бог, на Когото можеш да разчиташ. То е Реалността… (24/стр. 71, 72)
Казвам: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирам: уповавайте на Бога, Който е във вас.
(68/стр. 302)
Там, дето владее пълен Ред и Порядък, и Справедливост, страхът отсъства. Защо? Хората разчитат на Устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. (18/стр. 51)
Ако вярвате в Бога, и адът, в който живеете, ще се превърне в рай. Това е Великата Истина. При изпитание човек трябва да се уповава на Бога. За да направи това, човек трябва да бъде силен. (2/стр. 120)
Човек, като работи за Бога, трябва да е твърд, силен; каквото и да стане, да уповава на Бога; да знае, че има над него Една Сила, Която бди, и каквото дойде, да благодари. (1/стр. 394)
…Единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух“– това са човешки схващания. Има нещо Постоянно в Природата. Това Постоянно нещо наричаме Бог… На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. (10/стр. 12)
Да знаем, че има Един, на Когото можем да разчитаме. Дали си пеперуда, буболечка или червей, това е без разлика. Но знай, че има Един, Когото обичаш и Който те обича. (1/стр. 103)
Когато те отхвърлят и си без нищо, тогава Господ те обича. Ако разбереш това, ти си силен.
(1/стр. 149)
Когато се намери в трудно положение на живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо. Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, Основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: „Има Един, в Когото никога не се съмнявам“. При най-трудните задачи на живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите… (56/стр. 122)
Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. (1/стр. 17)
Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава Единствен Верен и го крепи. Дали си на Земята, или в другия свят, дали си в ада, или в Рая, Единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото. (25/стр. 130, 131)
Имайте пълно Доверие в Бога. При всички мъчнотии и изпитания да бъдете тихи и спокойни. Като се разтревожите, помислете си за Бога, за да се успокои Душата ви. (16/стр. 593)
Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в Душата ви– Дълбок Мир.
(2/стр. 84)
Ще ви дам и една формула за страданието: когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е добро“. (1/стр. 464)
Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека! Ако Бог не пази човека, той не би устоял. (1/стр. 253)
Виждам как някой Светия носи на гърба си страданията и нещастията на хората, той е натоварен Светия и е в живота. А когато виждам, че някой Светия няма нищо на гърба си, казвам, че той не е още влязъл в живота. Светията има непреривна връзка с Бога. Тайната е там, че той накъдето тръгне, Господ ходи с него– това не е нещо външно. (1/стр. 384)
Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в Силата на Неговото Могъщество, на Неговата Безгранична Любов, Неизказана Мъдрост и в Светлината на Неговата Истина. (21/стр. 284)
Връзка с Божественото Съзнание
В Съзнанието на Бога няма промени. …Божественото Съзнание е всякога тихо и спокойно. Докосне ли се човек до Божественото Съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля.
(12/стр. 260, 261)
За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите Равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „проникване на Божественото Съзнание в човешката Душа“. Тази връзка представя вечно движение, вечно проникване на Божественото Съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото Съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа Духа ви. (53/стр. 221, 222)
Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа Равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи Лъч от Божественото Съзнание, който прониква в Душата на всички хора. Като знаете това, дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. (53/стр. 222)
Следователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителната вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога можете да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази връзка именно вие можете да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент. (53/стр. 222)
Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите положения на живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили свободата си, пак ще я придобиете. (53/стр. 223)
…Никога не си позволявайте да развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи. …Докато живеете в лабиринта на материята, не късайте конеца. Всяко преждевременно късане на този конец води след себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте в лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка. Това значи вяра. Следователно положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната разумна връзка между Първата Причина и вас. (53/стр. 223)
Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (53/стр. 225)
Значи, стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното Съзнание… Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното Съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това Съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. (53/стр. 225)
Първичното Съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното Съзнание, всичко това моментално изчезва: той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява; той намира смисъл в живота, вижда, че има за какво да живее. (53/стр. 225, 226)
…Задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото Съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото Съзнание, Което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствате, да действате… Значи, докато е свързан с Божественото Съзнание, човек има сили всичко да направи. (53/стр. 230, 231)
Внесете Мир и Тишина в умовете си, в сърцата си и при Тих ум и Спокойно сърце се свържете с Божественото Съзнание, в което живеете.
(58/стр. 10)
Поставяне на здрава Основа
Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен… Основа трябва. (7/стр. 35)
Животът на всеки човек трябва да бъде поставен на Реална Основа. Застане ли на такава Основа, човек има нещо Устойчиво, на което разчита във всички случаи на живота си. (49/стр. 205)
Има една Истина, в която като се убеди, човек ще има една Непоклатима Основа. (1/стр. 99)
Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен Смисъл на нашата Душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както Ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот, ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една Основа, от която никой не може да ни поклати. (32/стр. 30)
…Човек трябва да постави живота си на здрава Основа– на Божията Любов, на Духа Божий.
(84/стр. 75)
Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за Основа трябва да поставим единствено своите Отношения към Бога, т.е. към Онзи, Който ни е създал, Комуто дължим своя живот. (1/стр. 85)
Казваш: „Здрав съм, силен съм, богат съм– ето основата на моя живот“. Здравето на човека може да се отнеме, силата му може да се отнеме, богатството му също може да се отнеме. Де остава неговата основа? (47/стр. 167)
Основата, на която съвременните хора стоят, трябва да бъде неподвижна. Човек трябва да мине от подвижната към неподвижната Основа на живота, т.е. от условията на временния живот към Вечния Живот. (80/стр. 118, 119)
Това, което ви говоря, е, че вие трябва да имате Основа… Който няма Основа, нека тури за Основа Истината и върху тази Основа да гради.
(75/лек. 25: стр. 23)
Казвам: Турете здрава Основа на живота си. „Нямаме ли основа?“ Имате, но основата ви не издържа на бурите и изпитанията в живота. Турете за Основа на своя живот трите Неизменни величини– Любовта, Мъдростта и Истината. (47/стр. 167)
Любовта, Мъдростта и Истината са Сили, които излизат от Бога и работят за нашата Свобода. Да приложим Любовта за Основа да освободи живота. Да приложим Мъдростта за Основа, да приемем Знанието. Да приложим Истината за Основа, за да станем Свободни. (66/стр. 49)
Един американски студент отишъл при един виден професор по философия и му казал: „Господин професоре, искам да ми препоръчате един кратък няколкомесечен курс по философия“. Професорът се замислил и му отговорил: „Млади приятелю, има курсове по философия, които продължават няколко години; има и шестмесечни курсове. В заключение на това ето какво ще ти кажа: Когато Бог иска да създаде тиква, нужни Му са само шест месеца. Когато иска да създаде дъб, нужни Му са сто години“. Философия, придобита за шест месеца, представя тиква. Философия, придобита в продължение на няколко години, представя солидна Основа, върху която човек може да гради живота си. (15/стр. 173)
…Гредите представят Основата, върху която е съграден физическият и духовният живот на човека. Колкото по-правилни са Разбиранията и Възгледите на човека за живота, толкова по-здрави са гредите му. От тия греди може да се направи мост, по който да прекарват големи тежести. (69/стр. 197, 198)
Човек може да има много незавършени процеси в себе си, но покрай тях трябва да има и някои завършени. Завършените процеси у човека представят неговото Верую и Убеждение, както и неговите Идеи… Всички експлозии, които причиняват страдания и нещастия на хората, стават все в незавършените процеси. Ние трябва да поставим Основата на своя живот върху завършените процеси, за да работим съзнателно и с незавършените.
(15/стр. 191)
Влезете ли в Божествения порядък, там нещата са абсолютни, завършени процеси… Турете настрана човешкия порядък, заместете го с Божествения порядък и градете нагоре. Значи, Основата на вашия живот трябва да бъде Божественият порядък, а за градиво нагоре– човешкият порядък. Само при това положение къщата ви може да устои на бури и ветрове. Никакви бури, никакви водни течения не могат да я подронят. Турите ли човешкия порядък за основа, а Божествения за градиво, къщата ви е поставена на пясък. Следователно, докато поставяте Божествените Разбирания за Основа, …вие ще имате добри резултати. (33/стр. 420, 421)
Искате ли работите ви да вървят добре, турете Божественото за Основа на живота си, а човешкото– за допълнение. (56/стр. 130)
Наистина Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мисли, които минават през него. Само по този начин човек може да възприеме Любовта и да я приложи в живота си като Велик Закон, като Основа на Битието. (76/стр. 299)
Когато аз говоря за Любовта и Обичта, аз подразбирам Божествения свят, който работи в нас. Той е Основата. (71/стр. 192)
„Побеждавай злото чрез Доброто.“ Наистина човек може да победи злото в себе си само чрез Доброто, чрез Любовта. Ако не постави Любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. (70/стр. 154)
Следователно, когато разглеждаме Любовта окултно, разглеждаме я като Основа, в която се развива животът и от която той черпи своите сокове. А животът е необходим, понеже корените на нашия Разумен живот са вложени в него.
(75/лек. 1: стр. 15)
Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като Основа… Всичкият капитал е Любовта. (1/стр. 93)
Хората трябва да турят Любовта като Основа на Живота и чрез нея да създадат Новото съзнание. (2/стр. 188)
Уповавайте напълно на вашето Разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взема участие. Ще се стремите да разбирате Разумното си сърце и според него да постъпвате… Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова Разумното ви сърце ще остане като Основа в живота ви, а от тази Основа вашият ум ще се развива в Ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал в бъдеще.
(3/стр. 368)
…Когато на физическия свят един човек… съгради къща върху камък [и] дойде наводнение, тази къща издържа, понеже има основа. А пък другата, която е съградена върху пясък, когато дойдат тия наводнения, не може да издържи. Казвам така: Свещеният Огън в човека, това е Основата, върху която трябва да се съгради животът. Всякога човек трябва да гради върху него. (81/стр. 130)
Разумен човек е онзи, който е съзидал живота си върху Свещения Огън. И дойдоха всичките изпитания на живота– той устоя. А неразумен човек е онзи, който съгради живота си върху димящий огън. Сега Огънят вътре се разбира. И ако ти съградиш живота си само върху димящия огън, постоянно ще имаш пушек. И като дойдат изпитанията в живота, всичко туй ще изгори и ще се помете… Затуй градете върху Свещения Огън! …Всяко едно Напреднало същество, което излиза от Бога, носи със себе си този Свещен Огън. И дето ходи, и работи с него. (81/стр. 142)
Ако физическият живот на човека не е съграден върху Надеждата, духовният му живот– върху Вярата, а Божественият– върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е Основа на физическия живот, Вярата– на духовния, а Любовта– на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. (70/стр. 130)
Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“. В тях виждам най-малкото Добро. Дето е най-малкото Добро, там е Бог… Да намериш малкото Добро в човека, това значи да поставиш отношенията си с хората на такава Основа, която нищо не може да разклати. Това значи да поставиш живота си на Канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая Основа може да градите своето велико бъдеще.
(16/стр. 698)
Само по себе си Доброто е Сила. Който притежава тази Сила, той е силен човек. Поставите ли Доброто като Основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е Сила Божия. Затова е казано: „Побеждавайте злото чрез Доброто“.
(33/стр. 420)
Говорим, но нямаме нещо, на което да разчитаме… Ако ни поставят на изпит, ще се поколебаем. Да има нещо, на което да разчитаме. Доброто, което е твърдо, то не се изменя… Доброто е твърдото, то е Основата в нас. (46/стр. 177, 178)
Под думата Доброта какво се разбира? Когато един човек има Доброта в себе си, той е силен човек, нищо не може да го разклати. Има здрава Основа. (85/стр. 85)
Човек, който не е добър, няма Основа. Основата е Доброто, понеже е твърдо. Сегашните хора, като градят, търсят твърда основа, каменна. За туй казва Христос: „Туй, което е съградено на пясък, събаря се“. Или казано другояче: всеки човек, който не е съграден на Доброто, той се разсипва, корените му се разсипват. (46/стр. 178)
…Какво значи правилото: „Стой на краката си“? Да стоиш на краката си, подразбира да стоиш на здрава Основа– на Добродетелта. (67/стр. 123, 124)
Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са Великите крака, Великите Добродетели, на които е построено днес цялото общество. (75/лек. 11: стр. 19)
Какво е тогава предназначението на Вярата? Предназначението на Вярата е да крепи нашия ум. Какво е предназначението на нашия ум? Да ни научи да живеем добре, разумно. Какво е предназначението на нашия Разум? Да подтикне нашето сърце към Добродетели. Какво е Добродетелта? Защо ни е тя? Добродетелта е Основа на нашия земен живот. Следователно тя е необходима за всинца ни. (74/лек. 28: стр. 20, 21)
Непоколебимо Верую
Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на Истинското Верую, на Дълбоките Разбирания, на вътрешната Самоувереност. (29/стр. 11)
…От всички се изисква едно солидно Верую, а не суеверие. Всички трябва да имате такова Верую, което да почива на Основата на Светъл ум, на Благородно сърце, на вътрешни и красиви стремежи.
(42/стр. 24)
…Трябва да придобиеш… онова Верую, което внася в ума на човека една Светла мисъл, в сърцето му Светло чувство и във волята му Сила, чрез която може да направи едно Добро за себе си и за окръжаващите. Това значи да има човек Свещено Верую, което може да го крепи във всички случаи на живота. (76/стр. 232)
Верую, което се разколебава от условията на живота, е неустойчиво. Обаче има едно Верую в света, което при всички условия на живота не се мени, всякога остава едно и също. (56/стр. 206)
Здрава Основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя вярванията си, не изменя поведението си. (31/стр. 41)
Бъдете искрени към вашето Верую да не допуснете никакво съмнение или колебание по отношение на него. Бъдете честни и искрени към своето Верую да устоявате на него при всички условия.
(33/стр. 118)
Докато страдат, хората мислят за Бога. Престанат ли страданията, и те престават да мислят за Бога. Това не е никакво убеждение, никакъв морал. И като страда, и като не страда, и като здрав и болен, човек трябва да има едно и също Неизменно Верую. (23/стр. 106)
Колко вярвания сте имали, на които сте изменили! Колко съмнения в Бога сте изживели, докато най-после сте дошли до Новото Верую, което не се събаря, до Вечната Любов, с която сте познали Бога. (25/стр. 66, 67)
И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в Абсолютната Вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде Основното Верую на човека. (83/стр. 60)
Ако Бог ни поставя на изпитания, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето Верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита за какво Го обичаш: дали за богатството, или за същината. Ще кажеш тогаз: „Господ дал. Господ взел“. Но на Господ крайните Му решения са всякога добри; всякога целта Му е да опита, да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка; да има в нас готовност и нищо в света да не е в състояние да разклати нашето Убеждение.
(7/стр. 144)
Набожни хора наричам тия, които като погледна, в очите им се чете, че те имат едно Верую, което почива на една вътрешна опитност, а не на някакви философски твърдения. (74/лек. 5: стр. 21)
Хубави са тия открития на философите, но трябва да имате една опитност като на Сведенборга. Трябва да имате една такава опитност, че като поставите върху нея своето Верую, да не се разклати ни най-малко. Туй ще бъде една положителна, обективна наука, както е положително изгряването и залязването на Слънцето…
(74/лек. 5: стр. 21, 22)
Ако имаме едно Верую, то трябва да бъде като Истината. (74/лек. 5: стр. 22)
Твърдо Убеждение
Като човеци, от вас се иска не да бъдете хора на науката, но да имате Убеждение, на което да разчитате във всички случаи на живота си. (49/стр. 191, 192)
Човек трябва да има нещо Реално в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си. Той трябва да има Убеждение, върху което да гради своя живот. (49/стр. 186)
За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има Убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова Убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. (49/стр. 145)
Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите Убеждения са написани на Канара, на Устойчива материя, а не на пясък. (76/стр. 6)
Истинско Убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати. Истинско Убеждение е това, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира Истинско познаване на живота. (49/стр. 189)
Човек може да разчита само на такива Убеждения, които самият живот е опитал и проверил. Убеждение, което животът не е опитал, всякога може да се заличи. (49/стр. 189)
Само онзи има Убеждение, който е поставил за Основа на живота си Любовта към Бога. Това трябва да бъде Основната Идея на неговия живот.
(49/стр. 189)
…Яви ли се в човека Идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление. Макар да е направил микроскопически опит, човек трябва сам да е дошъл до Убеждението, че Бог съществува. Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание, човек може да каже, че се убедил в съществуването на Бога, и живее вече на здрава Основа. (49/стр. 190)
Всеки трябва да се стреми да има строго определено, Свещено Убеждение. Той не трябва да мисли днес по един начин, утре– по друг начин. За всяко нещо човек може да мисли само по един Разумен начин. Разумният начин на мислене е Принципален начин. (35/стр. 165)
Вие ще бъдете твърди като диамант в Убежденията си. (21/стр. 319)
Който има устойчиви Убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи Вярата и Убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали Вярата и Убежденията си, но не оттам да ги възприема. (70/стр. 152)
Щом имате убеждение, което се мени, вие сте боядисани. Щом имате Убеждение, което не се мени– то може да претърпява [разни] форми, но не се мени– то е Същинско Убеждение. (79/стр. 410)
Че той себе си не обича, как ще обича тебе? Най-първо не обича себе си: носи тесни обуща, заради убежденията на хората носи рогати обуща, остри, защото модата била такава. Човек, който ходи по модата, той убеждение няма или убежденията му са по модата. Ще носиш обуща, които да не стесняват краката ти, …ще носиш Убеждения, които да не стесняват ума ти; ще носиш Убеждения, които да не стесняват сърцето ти; ще носиш Убеждения, които да не стесняват постъпките ти…
(79/стр. 410)
Устойчивият ученик има Убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си; той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на Истината. (26/стр. 37)
И тъй, който има Убеждение без изключение, той всичко може да постигне. Такова Убеждение има само в Любовта. Убеждение без Любов не съществува. Който живее в Божията Любов, само той може да има Убеждение. (27/стр. 165, 166)
…Любовта трябва да влиза като съществен елемент в Убежденията. Истинско Убеждение е това, в което Любовта, Мъдростта и Истината влизат като необходими елементи. Следователно, ако човек се намира под влиянието на три Високи Съзнания– Съзнанието на Любовта, на Мъдростта и на Истината, никога не може да се отклони от своите Убеждения. (69/стр. 21)
Изпадне ли човек под влиянието на съзнания, по-низки от своето, непременно ще се отклони от убежденията си. За пример, ако човек се намира под влиянието на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото Съзнание. (69/стр. 21, 22)
…Злото в света е лошият господар, който има обичай да бие слугите си. И ако вие не знаете как да се справите с това зло, то ще снеме кожата от гърба ви. Ако знаете как да се справите, ще вземете стоте долари от него. Като види, че имате Убеждения, че сте Разумни, злото ще каже: „Заслужава да се живее добре. Толкова кожи досега съм снел, но от сега нататък вече отстъпвам“. (84/стр. 20)
Човек трябва да има вътрешно Убеждение, което всякога да поддържа Духа му, да поддържа неговия живот. (27/стр. 166)
Твърдият човек има Убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. (23/стр. 186)
Казвам: Който върши Волята Божия, не прави грешки. Този човек е готов да издържи докрай на своето Убеждение. (27/стр. 253)
Сега от всички хора се иска Стабилност, Устой във възгледите им. (65/стр. 64)
Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите Идеи и Убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има Душа. За този човек казваме, че Душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: „Душа има този човек“. (69/стр. 65)
И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант. Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара. Никой не е в състояние да разколебае неговата Вяра и Убежденията му. (15/стр. 177)
Един познат ми разказваше следното: „За Убежденията, които имах, ме затвориха в домашен арест, като ми казаха, че ако изляза вън от къщи, ще ме убият. Това се продължи цяла година. По едно време взех да си мисля: „Да поддържам ли Убежденията си, или да се откажа? Ако държа на Убежденията си и изляза от къщи, ще ме убият. Ако остана още под арест, оризището ми ще пропадне“. Намирам се пред дилема, не зная кое от двете положения да избера. Отвътре нещо ми казва: „Откажи се!“. „Не мога.“ „Оризът ще пропадне.“ „Да става каквото ще. Ако оризът не загине, аз ще загина. В такъв случай предпочитам оризът да отиде, а не аз.“ Най-после реших твърдо да не се отказвам от Убежденията си. Какво стана през лятото? След дълга суша падна проливен дъжд точно над моето оризище и напои добре ориза. Нея година моето оризище даде най-добър плод. Съседите си казваха: „Чудно нещо! Този човек е затворен, не може да наглежда оризището си, а то даде най-много и най-добър плод“. Онези, които искаха да ме убият, си казваха: „Праведен е този човек! Дъждът напои само неговото оризище. Ние, които минаваме за добри хора, нашите оризища изсъхнаха“. Казвам: Това е една от редките опитности… Редки опитности се дават само на оня, който устоява на своите Убеждения. За да има такава опитност, той трябва да бъде изоставен от всички, да бъде сам със себе си. (36/стр. 168, 169)
Истински човек е онзи, Вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в Убежденията си. (45/стр. 50, 51)
Повтарям: Стойте твърдо на Убежденията си! Каквито и да са външните условия, който и да иска да ви мръдне от мястото ви, не се поддавайте!
(36/стр. 182)
Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята Идея, умира за нея. (39/стр. 78)
Човек трябва да има такова Убеждение, което да устоява на бурите и ветровете на този и на онзи свят. (64/стр. 148)
Външна и вътрешна Устойчивост
Едно се иска от човека – Устойчивост.
(39/стр. 132)
В Писанието под думата камък се разбира Възвишеният Устойчив живот, поради което се казва, че Бог е Канара. Значи, само Разумното у човека е Канара, само то може да бъде поставено на камък.
(75/лек. 32: стр. 11)
…Стремете се да вложите в тялото, в мозъка и в сърцето си онези Възвишени и Устойчиви енергии, с които Природата си служи за развитието на човека. (11/стр. 55)
Който живее с Великото и Красивото в живота, той никога не се съмнява. От ден на ден той все повече и повече закрепва и във физическо, и в духовно отношение. (45/стр. 130)
Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие Устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре.
(64/стр. 81)
Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са Устойчиви. Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки удар, който му се нанася от вън. (58/стр. 300)
…За да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма Устойчивост. (64/стр. 45)
Разумният човек разполага със Светъл и Силен ум, с Добро и Устойчиво сърце. (35/стр. 79)
Всеки човек трябва да има Воля, Интелигентност, в него трябва да има едно сърце, което да не се вълнува, но да е Устойчиво. Следователно, ако имате в себе си тези три елемента, всякога ще имате щастие… (73/стр. 482)
Като ученици, вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с Устойчиви чувства. Това се постига чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце Устойчиво. За да придобиете Любовта, вие трябва да правите опити да обичате хората. (80/стр. 28)
Да се свърже човек с Душата си, това значи да придобие Любовта. Който е дал ход на Любовта в себе си, той е придобил Устой в чувствата си.
(69/стр. 243)
Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. (23/стр. 129)
Както градите къщите си, така ще строите и вашите мисли и чувства да образувате от тях Здрава, Устойчива сграда. (15/стр. 295)
Добрите мисли и чувства строят по един начин, а лошите– по друг. Това, което човек гради с помощта на Добри мисли и чувства, е Устойчиво и никога не се губи. Съграденото обаче с лоши мисли и чувства не е Устойчиво и лесно се губи. (65/стр. 93)
Дотогава, докато човек мисли, той е Устойчив. Докато чувства, той е Устойчив. Щом престане да мисли, той става неустойчив. Щом престане да чувства, той става неустойчив. Щом престане да работи, той е неустойчив. (85/стр. 129)
…Човек се нуждае едновременно от интензивна мисъл и интензивни чувства. Освен това той трябва да има Устойчивост в мислите и в чувствата.
(49/стр. 73)
Като ученици от специалния клас, вие трябва да изучавате законите, с които да направите мисълта си Пластична, а чувствата си Устойчиви.
(82/стр. 160)
Човек трябва да бъде Устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец– по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци.
(1/стр. 451)
Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате Устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е Устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е Устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от Великите закони в света. (67/стр. 105)
Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо Благородно и Устойчиво. (18/стр. 40)
Честният, Справедливият човек има нещо Устойчиво в себе си. (45/стр. 176)
…Да бъдете добри: Добродетелта прави човека Устойчив. (2/стр. 62)
Да имате една Добродетел в себе си… На такава Добродетел може напълно да разчитате. Тя е Устойчива, както са Устойчиви колоните в едно солидно циментово здание. (15/стр. 230)
Вашите слабости идат от вътре, а не от вън. Отвън вие сте силни, а отвътре сте слаби. За да имате вътрешна Стабилност, трябва да дойдете до Божествения Център на живота. (16/стр. 764)
Не е лесна работа наистина да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята Воля и Устойчивост.
(12/стр. 336)
Човешкото Свръхсъзнание като направи една дреха, колкото време минава, става по-хубава– Устойчив е материалът. И тялото е Устойчиво, и погледът е Устойчив, и ушите са Устойчиви; всичко е Устойчиво в човека, който има туй Свръхсъзнание. (85/стр. 52)
Красиво е човешкото лице! Като погледнете брадата на човека, в нея има една красива черта. Дето е добре развита тази черта, тя говори за голяма Устойчивост на човека. На хиляди парчета да разрежете този човек, той няма да се откаже от Убежденията си. (62/стр. 183)
Едно е нужно на човека: да бъде Устойчив в своите Възгледи и Убеждения. Такива са Просветените хора… (76/стр. 234)
Уповавай на Идеи, които имат Устойчивостта и свойствата на дъба. (20/стр. 209)
…Права философия е тази, която създава Силни, Устойчиви хора, които разбират всички прояви на живота и лесно се справят с противоречията.
(62/стр. 200)
Морална Стабилност
Как ще обезверите човека със Силната Вяра? Как ще заблудите човека с Правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с Висок Морал? Ето защо въоръжете се със Силна Вяра, с Права мисъл и с Висок Морал, за да устоявате на злото. (33/стр. 188)
За да се предпази от разрушителното влияние на отрицателните сили в Природата, човек трябва да има Велик Морал като противодействаща сила на злото. Той трябва да има Топлина в сърцето си, да има Любов към всичко живо… (64/стр. 200, 201)
При сегашния развой на човечеството вие ще срещнете в Пътя си една малка мъчнотия. Аз я наричам „малка мъчнотия“, понеже е кармическа. Затова, за да можете да пренесете тази мъчнотия, всеки от вас трябва да бъде силен, да има един морален гръбнак, за да не попадне в слабост и да не се подхлъзне, да не се върне назад. (3/стр. 120)
Много от съвременните хора искат да живеят Чист, Праведен живот, но за такъв живот се иска Висок Морал. (45/стр. 319)
…Моралът трябва да бъде Неизменен, Съвършен… Значи, в Живата Природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае.
(74/лек. 15: стр. 4)
Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от Морал, на който да разчитате във всички времена и епохи. (82/стр. 113)
Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително. Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е Абсолютен. (62/стр. 47)
Вие трябва да градите Новия Морал, не оня морал, за който се пише в еди-коя си книга, но Вечния, Божествения Морал, който е Абсолютен, Неизменен, т.е. в който няма никакво изключение. …В Божествения Морал се намира Абсолютната мярка на нещата. (77/стр. 131)
Хората казват, че човек трябва да се жертва за отечеството си, за жена си, за децата си и т.н. Това не е Морал. Морал, който се налага на хората, е безморалие. Морал, който изхожда от обикновения физически живот на хората, създава ред противоречия. Истинският Морал произтича от Божествения живот. Той е носител на голяма Светлина.
(65/стр. 18, 19)
Застани на една здрава Основа и оттам започни. Моралът, Възвишеното в света си имат своя специфична Основа… Истински морален е този, който живее първо за Бога, за Цялото. (39/стр. 163)
Аз говоря за онзи Морал, който извира от Душата на човека, а не се налага от вън чрез закон. Външният морал е подложен на промени, а вътрешният е Вечен, Неизменен… Това е Моралът, който се диктува от Любовта. (33/стр. 188)
…Обръщам ви внимание на моралната страна: човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата Душа. (3/стр. 293)
…Всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално.
(82/стр. 207)
В Новия Морал трябва да има по-голяма Дълбочина и по-голяма Широчина. (75/лек. 6: стр. 18)
Вие ще кажете: „Това са обикновени работи, ние ги знаем“. Вие ги знаете толкова, колкото знаете и стиха: „Из Египет позвах Сина Си“. Египет, това е Мощното, това е Красивото, това е израз на Светлината, на Великия човешки Дух. Египет, това е символ. …Трябва да отидете в Египет да се учите на Мъдрост и на Знание, на този вътрешен Морал, на този Устой. Тогава само ще имаме една Нова вътрешна култура и няма да бъдем малодушни.
(75/лек. 14: стр. 4, 28)
В живота съществува една област, която наричам Свещена. Това, от което човек черпи своята морална Сила, иде именно от тази област. Често се говори за Благородни, Възвишени неща, чиято основа не е на Земята, но в друг някакъв свят. За да почувстваш влиянието на Великото в света, трябва да проникнеш дълбоко в живота, да се свържеш със Свещената област. (39/стр. 163)
Външната красота не подразбира още и вътрешна красота, която почива на нещо високо морално в човека, на голяма Устойчивост. (63/стр. 326)
…Ако човек едновременно е и честен, и морален, той разбира вече Божествените закони и живее съобразно тях. Такъв човек може да се нарече красив. Тази красота задоволява човека и подига Духа му. (63/стр. 327)
Човек трябва да има Чисти мисли и Чисти чувства като вътрешен Морал в себе си. Има ли този Морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. (64/стр. 302)
Божествените чувства нашепват на човека кое е право и кое не. Те го ориентирват в областта на Възвишения Морал, който го прави здрав и силен да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез Възвишения Морал. Този Морал го прави устойчив, със здрав гръбнак. (76/стр. 268)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства– Съвест, Милосърдие, Вяра, Надежда, Твърдост, чувство към Бога– са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. (3/стр. 277)
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него Съвестта, Милосърдието, Вярата, Надеждата и Любовта към Бога и вие ще го върнете с милиони години назад… (3/стр. 278)
Колкото по-добре са развити моралните чувства в човека, толкова по-добре се развива неговият ум… Моралните чувства придават Устойчивост на човешкия характер. (84/стр. 186)
…Всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека– писателството, поезията, изкуството– всичко това зависи от онова морално Спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно Великите Закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. (3/стр. 284)
…Има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме морални. Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. (82/стр. 202)
Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив Морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето Висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си Сила и Равновесие. (82/стр. 15)
…От всички се иска Морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове. (15/стр. 65)
…Във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален Устой, той може да бъде Господар на тази зона. (64/стр. 61)
За Свобода може да говори само онзи, който е придобил известна Стабилност, известен Устой… Докато не е придобил морален Устой в себе си, човек всякога ще губи Красивото и Великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той Идеалното, Свещеното, което в бъдеще може да придобие? (57/стр. 58)
Като ученици, от вас се иска морален Устой. Вие трябва да имате морален Устой не само в един случай, но във всички случаи. (14/стр. 91)
Истинският християнин се отличава с морален Устой. Той е Смирен, Любещ и Чист. (26/стр. 27)
Дотогава, докато ние вървим с краката на тия Възвишени Добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален Устой, едни правилни схващания за живота. (75/лек. 11: стр. 20)
Природата има доверие само на онези, които имат морален Устой. (14/стр. 92, 93)
Доказано е, че човек с морален Устой може да живее по-дълго време от онзи, който няма морален Устой в себе си. Като спазва законите на Великия Морал, човек пести силите на своя физически и духовен живот. Природата изисква това от всеки човек, защото не обича да изразходва енергиите си напразно. (70/стр. 103)
…От човека се иска Абсолютна морална Устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. (58/стр. 254)
По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален Устой. (3/стр. 310)
…Който има морален Стабилитет. Аз наричам този човек „човек с морален Устой“. (12/стр. 162)
…След като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за Любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. (38/стр. 133)
Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е Морал.
(2/стр. 350)
Вие трябва да правите разлика между морален стремеж и морален Устой. (3/стр. 306)
Само у човек, който има Воля, може да има морален Устой. (3/стр. 278)
Да кажем, дадете някому дума за нещо– трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си. (3/стр. 311)
Окултният ученик трябва да има Устой, да издържа на думата си. (60/стр. 123)
Съграден характер
…Човек… трябва да има силен и устойчив характер. (11/стр. 63)
Характерът препоръчва човека. Като има добър и устойчив характер, той може да постигне всичко. (76/стр. 393)
Човек постига своя Идеал само ако има твърд, непоколебим характер. (26/стр. 132)
Който иска да си създаде характер и да добие Ново съзнание, трябва да се свърже с Великия Разумен свят. Когато човек направи връзка с Бога, неговото Небе ще се пречисти. (2/стр. 119)
И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер. (62/стр. 134)
Човек трябва да създаде в себе си Положителна философия, с помощта на която да съгради един устойчив характер. (61/стр. 5)
Човек дълго време трябва да мисли върху Красивите неща, да има Красиви мисли, чувства и постъпки, за да изработи ценното в своя характер.
(2/стр. 165)
Обикновените мисли и чувства не оставят дълбоки следи в човешкия живот. Обаче Необикновените мисли и чувства оставят бразди в Душата на човека. Те го подигат, водят го към Възвишен, Велик свят. Те придават нещо към Устойчивостта на човешкия характер. (14/стр. 134)
Ще кажете, че човек трябва да има твърд характер. Какво разбирате под думата твърд характер? Характерът не може да бъде твърд. Думата твърд подразбира нещо, което не се огъва. Щом не се огъва, то се чупи. Значи, човек трябва да има устойчив характер, а не твърд. (69/стр. 145)
Който има устойчив характер, той издържа на всички мъчнотии и изпитания. Каквито бури и ветрове да го брулят, той ще се огъва на една и на друга страна, но никога няма да се счупи. Ще се огъне малко и пак ще се върне в първото си положение.
(69/стр. 145)
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. …Природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот. Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред Доброто, човек изработва в себе си характер, Устой. Харa`ктерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез Доброто и Любовта. (70/стр. 147, 148)
Характер трябва да има човек! Материалният живот, в който се движите, носи условия за създаване на характер. Тук именно вие ще срещнете своя противник, своя неприятел, който ще ви разтърси. В борбата си с него вие ще се калите, ще създадете характер. Справедлив е вашият неприятел. Той е изпратен от Разумния свят да предизвика мисълта ви, да ви застави да мислите. Вие ще се калите в борбата си с него и след време ще станете герой. (80/стр. 87)
…Роденият от Бога грях не прави. От този човек се иска работа да извае себе си, да изработи характер, който да не се сломява от никакви бури и ветрове. (70/стр. 84)
Срещнете ли някаква мъчнотия на Пътя си, изправете линиите на своя характер. Това се постига чрез изправяне на мисълта. Мисълта върви по законите на правата линия, т.е. по законите на Божествения Път. (18/стр. 24)
Когато работи съзнателно върху себе си, само тогава човек вижда своята Сила. Тогава той се натъква на ред изкушения, на ред вътрешни мъчнотии. Само така човек може да опита Силата на своя характер. (14/стр. 138)
Човек още не е минал през всички процеси на живота да изпита характера си. Всичко, каквото животът и Природата дават на човека, имат за цел да изпитат Устойчивостта на неговия характер като морално същество. (38/стр. 133)
Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и Силата на своите Убеждения. (2/стр. 49)
…Човек ще бъде изпитван да познае себе си, да види кое е Неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. (64/стр. 99)
Ако намисли да направи някакво Добро, каквито мъчнотии да срещне, той ще го направи. Не изпълни ли Добрите си желания, откаже ли се да помогне на някого, човек е неустойчив по характер. (69/стр. 145)
Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии, и ще проявите характера си, и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите Добро.
(7/стр. 39)
…Окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили… Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в Широчина, която дава стабилност на характера; в Дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във Височина, която дава стремеж и полет на Духа.
(53/стр. 285)
…За съграждане на своя характер човек трябва да използва всичко, което се изпречва на пътя му. За тази цел трябва да изучава всички външни и вътрешни прояви на своето естество. (13/стр. 44)
Дойде ли въпрос до погрешките, човек трябва да бъде абсолютно справедлив, безпристрастен, да ги тегли на точни везни: нито да ги преувеличава, нито да ги намалява. Само по този начин човек може да създаде в себе си устойчив характер; само така той може да уравновеси силите на своя организъм. (14/стр. 81)
Като влезете в тази Окултна Школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия Възвишени светове и ни покажи какво има скрито там“. Може. (21/стр. 228)
Тия форми, в които съвременните хора се проявяват, са преходни. Обаче срещат се хора и на Земята, и на Небето с установени форми. Те са същества със завършен, установен характер; те са същества, които са завършили своето развитие на Земята. (59/стр. 35)
Нерушимо Равновесие
Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно Равновесие и Мир и като го придобие, да се стреми да го запази. (70/стр. 52)
За да може във всички случаи да запази своето вътрешно Равновесие, човек трябва да бъде съвършен, т.е. да бъде абсолютно здрав физически, духовно и умствено. Това значи да разполага човек с Божествено здраве. (64/стр. 7, 8)
…Само за онзи човек казваме, че има Истинско вътрешно Равновесие, който, след като изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в Закона на Любовта. (45/стр. 278)
Единственото нещо в света, което не се мени, то е Любовта. Човек може да се измени, понеже има една материална страна в себе си. Човек трябва да поддържа Равновесие в себе си при този Душевен живот и материален живот. (85/стр. 173)
Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката Душа трябва да минава именно през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си Равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния, или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето Равновесие. За да пази Равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. (63/стр. 35, 36)
…Съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало на една и на друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе от нищо. (53/стр. 214)
…Иска ли човек да се постави в Равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точка се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази Равновесие на силите си. (45/стр. 277, 278)
Човек… има ли Прави разбирания за живота, нищо не може да го извади от неговия Път; нищо в света не може да наруши неговото Равновесие.
(56/стр. 235)
Кой е Вечният Живот? Вечният Живот се отличава с Абсолютно Равновесие. Който иска да придобие този Живот, той трябва да пази първото условие: Равновесие на своя ум, Равновесие на своето сърце и Равновесие на своята воля. (27/стр. 308, 309)
Пазене на Равновесието е метод на работа, който трябва да се приложи при съвременното възпитание. Да се самовъзпитава човек, това значи да пази Равновесие между своите мисли, чувства и постъпки, т.е. да пази Равновесие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. (27/стр. 309)
Който изгуби Равновесието на своя ум, той се излага на страдания; който изгуби Равновесието на своето сърце, той се излага на смущения; който изгуби Равновесието на своята воля, той се излага на падане. Когато Боговете, Възвишените същества изгубиха Равновесието на своята воля, те паднаха… Затова е казано: „Който стои, да гледа да не падне“.
(27/стр. 309)
И до днес Бог продължава да мисли как да възстанови Равновесието на Своите паднали деца. Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето Равновесие, не могат да влязат в Божествения Живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане. (27/стр. 310)
Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите Равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. (27/стр. 310, 311)
Да се възстанови Равновесието на човека, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в действителност. Колко лесно човек изгубва своето прекрасно Разположение и колко мъчно го възстановява! Една дума, един поглед, една несполука в живота на човека са в състояние да го изкарат от релсите на неговия път и той да изгуби приятното Разположение на своя Дух. (60/стр. 47)
Казвате: „Какво трябва да правим, за да запазим своето Равновесие?“. Дръжте в ума си Великия Закон на Разумността, според който всички неща в Природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено. (60/стр. 47)
Правата на човека се обуславят от Равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. (27/стр. 311)
Любовта определя Равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце и заради Него е готов на всички жертви. (27/стр. 311)
Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира при всички условия на живота да не нарушиш Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш Равновесието на своите мисли, чувства и постъпки. Това не значи, че ще бъдете свободни от страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бъдат осмислени.
(27/стр. 319, 320)
Кога ще се освободите от противоречията на живота? …Който има Равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек.
(27/стр. 321)
Дойдете ли до противоречие в мислите си, спрете, нищо не предприемайте. Тук се борят два лагера души: едните са на ваша страна, другите са против вас. На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“. Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите Равновесие в себе си. (67/стр. 217, 218)
Дългият път, който човек извървява, е свързан с големи изненади, с големи изпитания. За човека е важно да придобие вътрешно Равновесие в себе си. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да му дадат това Равновесие. Те са единствените фарове, които определят посоката на неговото движение в тъмни и бурни нощи. (70/стр. 28)
Трудно нещо е да намериш в себе си почвата на Равновесие, т.е. да пазиш Равновесие. Да има нещо насреща ти, което да бъде Опорна точка. Няма по-хубаво нещо от това да придобиеш вътрешен Мир. (1/стр. 457)
От всички се иска Вяра в Любовта и Непреодолима Любов към Бога. Имате ли тази Любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето Равновесие. (23/стр. 91)
Когато човек е уравновесен, мястото на неговия екватор е постоянно. В такъв човек има пълна Хармония между неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всички мъчнотии за него са само стимул за работа. Той смята мъчнотиите в живота си за привилегии. (12/стр. 358)
И тъй, за да пазите Равновесие в живота си, задържайте в ума си само такива мисли, които оставят нещо хубаво във вас. Всяка мисъл, която дава нещо от себе си, е Божествена. Всяка мисъл, която само взима, без да дава нещо, е човешка. (30/стр. 237)
…И умът, и сърцето държат човека в Равновесие както краката. Ако умът и сърцето престанат да работят, човек губи Равновесието си. (52/стр. 251)
Силата на човека седи в неговите Светли мисли, Добри чувства и Благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава Сила, че запазва Равновесието си.
(22/стр. 310)
Аз говоря за онази Интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази Равновесие.
(73/стр. 440)
Че се е счупило някое шише, толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък да си изгубите Равновесието през този ден за едно шише, това е загуба, която струва милиони. (8/стр. 93)
Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето Равновесие. Силна мисъл има онзи, който след десетгодишно боледуване не се разколебае в живота. (23/стр. 236)
Човек, у когото и трите части на ухото са добре развити, се отличава с голямо Равновесие. Каквото и да стане с него, той гледа спокойно на всичко. Казва: „И да умра, не се страхувам. И да ям, и да не ям, нищо от това, ще се нареди някак работата“. Ако е студент, казва: „И да ме скъсат на изпит, нищо от това. Колко пъти са ме късали!“. Той се усмихне и продължава да учи. Ако се спъне и падне на земята, пак се усмихне. Скочи, изтърси праха от дрехите си и тръгне напред. (20/стр. 9)
Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи Равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са Добродетелта. (6/стр. 91)
В мъчнотиите вървиш отгоре на косъм; ако знаеш да пазиш Равновесие, тогава си Майстор.
(1/стр. 469)
Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него. Ако има вътрешно Равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии. (80/стр. 156)
Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите Равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на Душата си. Може да дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта, ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по законите на Душата си. Няма да се отклонявате наляво или надясно по законите на сърцето или на ума.
(80/стр. 157)
Големият страх не е намясто, но и малкият страх не е намясто. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на Благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш Равновесие. За да запазиш Равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. (52/стр. 221)
…Когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази Равновесието на силите си. Най-малкото нарушаване на Равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. (18/стр. 152)
Дълбок Мир
Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен Мир и Равновесие. (62/стр. 118)
Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен Мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. (65/стр. 137)
Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му, по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде Добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази Мира си и да прояви Добротата си. (82/стр. 52)
Едно е нужно на човека – вътрешен Мир. Щом има Мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие– всяко нещо ще дойде на своето време. (19/стр. 25)
Какво се иска от човека, за да възстанови своята Първоначална Красота? Той трябва да пази своя вътрешен Мир и Спокойствие, да не бърза, да не се безпокои, да не се обезсърчава. (49/стр. 368)
…Всеки ден стават промени в човешката Душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, Мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката Душа, както и на съзнанието му могат да стават ред промени, обаче дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват.
(38/стр. 134)
Истината има само един образ и той е Хармония, Самоотричане, Добродетел, Мъдрост, Правда. Когато добиете този образ, ще имате сигурен Мир, Спокойствие и Сила. Тогава светът може да се вълнува, морето може да е бурно, но вие ще бъдете тихи, спокойни и свободни като птиците, които летят с крилата си. (9/стр. 24)
…Човек трябва да се стреми да придобие Любов, Мъдрост, Истина, Кротост, Въздържание, Милосърдие, Търпение и др. Придобие ли тия Добродетели, човек се свързва направо с Бога. Той изпитва вътрешно Разположение и Мир. (69/стр. 106)
Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива вътрешен Мир и Спокойствие. (76/стр. 96)
Всички хора се стремят към вътрешната Хармония на живота. Дойдат ли до тази Хармония, те са придобили вече онзи вътрешен Мир в себе си, който регулира всичките им отношения. (65/стр. 79)
Всякога да има Хармония. В природата не може да има Мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си Мир. (6/стр. 91)
Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си Мир; при най-големите страдания в живота си да се не разколебава в Любовта.
(27/стр. 197)
Докато човек не започне да гледа на живота философски, със Спокойствие и вътрешен Мир, злото всякога ще го напада. (23/стр. 247, 248)
Човек не може да придобие вътрешен Мир в себе си, докато не съзнае, че злото като космическа сила е толкова необходимо за него, колкото и доброто. (57/стр. 253)
След всяка борба, която става в човека, между едно отрицателно и едно положително чувство, между едно неприятно и едно приятно състояние, се ражда вътрешен Мир, вътрешно Равновесие. Това показва, че борбата е разрешена в полза на Положителното, на Възходящото състояние в човека.
(57/стр. 252, 253)
Та ние сме влезли веднъж в една каруца в този свят и по никой начин не може да се освободите от този хомот, който ви е турен. Единствената Сила, с която можем да се освободим от човешката карма, то е само Мирът. (7/стр. 88)
Та казвам: Туй е Благото, което трябва да имате– Мир. Ако нямате Мир, вие не можете да напреднете. (7/стр. 93, 94)
Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност… Когато човек има този вътрешен Мир, той не чувства никакъв страх. (6/стр. 167)
Дотогава, докато имаш в себе си Мир, една Непоколебима Вяра, ще имаш Светлина, Знание, ще имаш една Интелигентност; докато имаш Истината в себе си, ще имаш Свобода… (74/лек. 6: стр. 26)
…Сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате Мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си“. (6/стр. 167)
По-приятно разположение от Мира няма, то е едно от Великите блага… Да имаме Мир в себе си, значи да имаме Господа в себе си. (6/стр. 168)
Днес човек живее в постоянна борба между плътта и Духа. Когато изработи своето Ново тяло, той ще живее в Мир и Равновесие. Той ще излезе от живота на борбата, от двойствения живот.
(64/стр. 228)
…Щом влезнете в Космическото Съзнание, или когато придобиете Новото Сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат „Нирвана“, тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота… И тъй, Нирвана съдържа три неща: Мир, Доброта и Мъдрост. Мир значи онова, Вечното Спокойствие, онази Радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е Мир. И онази вътрешна Доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката Душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан. (7/стр. 86, 88)
…Да имате всичкия стремеж и желание да се домогнете поне до вратата на туй, Космическото Съзнание, или, ще кажа, до вратата на този вътрешен Мир, до вратата на тази вътрешна Доброта и до вратата на тази вътрешна Мъдрост. (7/стр. 90)
Мир може да има само в Любовта. Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в Истината. (54/стр. 21)
Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на Любовта, е неговият Дълбок вътрешен Мир. (44/стр. 68)
Дето Любовта влезе, там има Мир, Радост, Веселие, Разширяване, Свобода. (53/стр. 22)
…Любовта, тя е Абсолютна. И онзи, който веднъж се сдобие със Закона на Любовта, вътре той има онази Радост и този вътрешен Мир, че никой не може да наруши Мира му. (7/стр. 88)
Тази Любов е един мек Огън, който, като влезе, ще внесе Мир в Духа ви, Светлина в ума, сила в ръцете и краката; ще премахне всичките ви недъзи и болки. (77/стр. 53)
Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има Дълбок Мир в себе си, какъвто другите нямат. (43/стр. 103)
Тогава в какво именно седи Любовта? Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в Душата ти. Това, което обичаш, никога да не хвърли сянка върху Душата ти. Това, което обичаш, всякога да носи вътрешен Мир, вътрешен Подтик, Сила и Мощ. (16/стр. 165)
Работете и върху Целомъдрието и Великодушието. От тях зависи и Силата на човека, от тях зависи и Мирът на неговата Душа. (61/стр. 29)
Та именно към това всички трябва да се стремите. Първо да имате Мир в себе си и с ближните и Мир с Бога. Или най-първо да започнете Мир с Бога. Оттам ще започнете… Каквото и да дойде в света, да кажете: „Такава е Волята Божия“. Изгубил си пари, кажи: „Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това“. Няма да изгубите Мира на Духа си. (7/стр. 88)
Някой казва: „Изгубих Мира си!“… Кажеш ли: „Такава е Волята Божия“, ти имаш Мир; щом кажеш: „Не е такава Волята Божия“, ти изгубваш Мира си и се намираш на фалшива основа. (59/стр. 191)
Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен Мир, вътрешна Радост. (63/стр. 51)
…Всякога поддържайте Разположението на Духа си. Доброто Разположение на Духа е едно от красивите съчетания на разумно действащи[те] сили в човека. Когато всички сили в човека са в Хармония, той има Добро Разположение на Духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на Доброто… Това значи да има човек вътрешен Мир и Равновесие в себе си. Не нарушавайте този Мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства. (49/стр. 251, 252)
Вие нямате такъв един опит цял ден да не ти се наруши Мирът; от сутринта, като изгрее Слънцето, като погледнеш Слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши Мирът; целия ден да си в Рая. (86/стр. 229)
Сега мисълта, която искам да ви оставя, е: Мира, който Господ ви го дал, пазете го. (6/стр. 168)
…Първо ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, Който живее в нас, да не нарушаваме този Мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този Печат, с който е запечатана тази Книга. (21/стр. 235)
Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, Простор, Широта, а когато не я изпълним– смущение, недоволство, неразположение. (1/стр. 83)
…Бога… Който изпълнява Волята Му, представлява желязо, нагорещено до бяла жар. При тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия и болести. Само тогава ще изпита човек дълбоко в себе си вътрешен Мир и Спокойствие.
(2/стр. 115)
Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в Духовния свят, дето владее пълна Хармония, пълен Ред и Порядък, Абсолютен вътрешен Мир. (65/стр. 161)
И тъй, иска ли да запази своя вътрешен Мир, човек не трябва да нарушава своето първо отношение– Любов към Бога. (65/стр. 201)
Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домогнем до Бога… И Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си Душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, тогава ще Ме намерите“. Какво ще намерим? Най-първо ще намерим Любовта и когато тя дойде в нас, ще внесе онази вътрешна Радост, онзи вътрешен Мир…
(75/лек. 1: стр. 22)
Който люби Бога, има вътрешен Мир, Спокойствие и Радост. (66/стр. 145)
В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в Душата му настъпва Дълбок Мир. (1/стр. 85)
…Човек… Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в Душата му настава Мир и той расте пред себе си… (12/стр. 17)
Всеки от вас трябва да има Правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. И тогава ще имате вътрешна Свобода и вътрешен Мир. Но ако не сте добили тази вътрешна Свобода и този вътрешен Мир, това да не ви обезсърчава. Защото и Мирът е на степени. (7/стр. 48)
…Божественият живот като тече през нашето съзнание, той ни прави Добри. И туй, Божественото, не го спирайте; докато то върви, вие сте Добри. А има ли тази Добродетел в нас, Мирът постепенно ще се вселява… (7/стр. 89)
Когато чувстваш Радост, направил си нещо Добро. Щом почнете да живеете добре, в Душата ви настъпва Мир и Светлина. (2/стр. 369)
…Никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост, затова ученикът трябва да има Дълбоко Мистично Разбиране. (1/стр. 373)
Сега в този Истински живот има друго едно вътрешно Разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази Дълбочина, до онова вътрешно Спокойствие, до онзи Мир, Разбиране на Божествения живот. (6/стр. 73)
Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно, разбирам, че човек трябва да има Мир, да не се тревожи за материални работи, да се освободи от всички безпокойствия, тревоги и страхове и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно Прозрение и Проглеждане.
(1/стр. 411, 412)
Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху Великите Духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на Спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види Духовния. (2/стр. 178)
При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от Духовната му работа и от Духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва Спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. (1/стр. 458)
…Без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса… За да се развие Вярата ви, изисква се щото всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. (6/стр. 42)
В Душата на ученика винаги трябва да говори Великото Разумно Начало. Така той е свободен и в Душата му настъпва Дълбок Мир. (1/стр. 89)
Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи всичко, му дава Мир, Спокойствие, Хармония и тогава той разрешава всички противоречия. (1/стр. 86)
Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден– абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно… Като се изправят всички погрешки, ще дойде вътрешният Мир. (1/стр. 361)
Като дойде Мир в тебе, ти си вътрешно свободен. (1/стр. 289)
Когато те обиди някой, ако не изгубиш Мира си, своето Хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. (1/стр. 362)
Ако си нарушил Мира си, повтаряй думите: „Аз имам вътрешен Мир“. (19/стр. 75)
Присъствие на Духа
Малка част от хората са засегнали съществените неща в своя живот. Например развил ли е човек в себе си чувството на Самообладание? Може ли той при всички неуспехи в живота да запази присъствието на Духа си, като че нищо не е станало?
(12/стр. 417, 418)
Който е дошъл до Самоопределение на съзнанието, той има присъствие на Духа. Той знае, че в света съществуват известни Закони, които регулират отношенията между всички същества.
(63/стр. 246)
Под думата Природа ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на Земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно Спокойствие на Духа си… Разумната Сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. (23/стр. 133)
…Когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на Духа, а ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложите един добър навик, кога ще го употребите? (3/стр. 363, 364)
Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на Духа си, но веднага ще се коригирате– там е Силата на човека.
(3/стр. 357)
Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на Духа си. (25/стр. 189)
За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града: първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на Духа. (53/стр. 294)
Безстрашливият човек е тих и спокоен, у него се забелязва едно вътрешно Спокойствие и присъствие на Духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние– Спокойствие на Духа. (3/стр. 382)
Питам: Как минават акробатите по тънки въжета? Те имат присъствие на Духа. Авиатори, които се качват на три, четири, пет, седем, осем километра нагоре във въздуха, също имат присъствие на Духа… Страхлив човек авиатор не става, авиаторите са смели. (12/стр. 162, 163)
Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на Духа, та да имате характера на Бога.
(81/стр. 40)
Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един Спокоен Дух, да имате онова Велико присъствие, което Бог има. (81/стр. 40)
Мощната Сила в човека
Вземете примера с Йосифа. Като четете неговата история, какво обяснение си давате за него? Защо трябваше да отиде той в Египет? Той трябваше да отиде в Египет, за да стане Силен, Крепък, да стане виден човек. Ако беше останал в Палестина при баща си, какво щеше да спечели? (75/лек. 14: стр. 5)
„Из Египет позвах Сина Си.“* …Египет, това са условията, дето човешкият Дух може да укрепне, да уякне и да стане Мощен. …Целият свят, в който живеем, това е Египет. Земята, в която сега живеем, това е Египет– нищо повече. (75/лек. 14: стр. 3, 4, 5)
Истината прави човека Мощен и Велик. Поставете Истината за Основа на вашия живот, за да бъдете Мощни и Велики. (57/стр. 284)
…Силата на човека седи в Свещените мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Докато човек крепи Свещени мисли в себе си, и те ще го крепят. (17/стр. 149)
Най-важното е човек да има Свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства Силен, Смел и може всичко да направи.
(1/стр. 103)