Лицето на Бога

Из проучвания на Стивън Хиртенстейн и Уилям Читтик

Духовният път се състои от три етапа: отдаването, което е външно покорство; вярата, която е вътрешно покорство; и истинското добро, което е преклонение според прякото виждане на Бога. Тези три аспекта работят на три различни нива в човека: тялото, Душата и Духа.

Началото на прякото виждане на Бога е вярата, която е единственият начин да скочиш в Непознаваемото.

стр. 250

Вярата не е интелектуално мнение, опиращо се на разума, а е непоклатимо убеждение, което се познава в сърцето и което е основополагащо.

Между пътя на разума и пътя на вярата съществува огромна бездна – те не водят до едни и същи резултати в Духовния Път.

Бог може да говори с човека без було и без никакви посредници и това наричаме „специфично“ Лице на Бога.

Бог, Всевишния, има Свое специфично лице във всичко съществуващо. Той Го споделя с всеки, с когото Той пожелае, и това Лице не е като никое друго Негово Лице.

стр. 251

Човекът на разума няма знания за Лицето на Бога.

Знанието за специфичното Лице на Бога е като еликсира в химията. Това е еликсирът на гностиците. Никой друг не е говорил за него освен мен и на мен ми е наредено да говоря за това на всички хора и служители на Бога.

Всяко нещо има две лица. С едното лице то гледа към събитията, а с другото – към Реалния. Събитията са посредници между нещата и Реалния. Ако едно човешко същество погледне първото си лице и изброи събитията хронологично, то ще изброи предците си, стигайки до Адам, който на свой ред е оформен от Двете Ръце на Бога. Ако човек изброи своите събития по един извънвремеви начин, вертикално, той може да говори за различните нива на съществуващите неща, които са предпоставка за човешкото съществуване – като животните, растенията, минералите, елементите, небесата, Престола, Трона, природата, Универсалната Душа и Първия Интелект. Колкото и назад да се проследяват събитията, те водят до Бога. От гледна точка на второто лице, между Бог и човека няма посредници. Това е наречено „специфично лице“, тоест частното Лице на Бога, Което е обърнато към даденото нещо, за да му дари съществуване. Специфичното Лице е самата Същност и Реалност на даденото нещо. Уилям Читтик

стр. 253

Корана е низпослан на Пророка Мохамед чрез специфичното Лице на Бога.

Името Хфл¹⁷ обозначава някой, който отсъства по време на общуването и виждането. Тук вместо пред специфичното Лице на Бога ние се изправяме пред Присъствието на Хфл¹⁸ – Отсъстващия, Невидимия. Това се случва само като се отхвърли присъствието на всички посредници, за да можем да разпознаем пряко своята тотална нищета; ние сме тези, които сме обгърнати от Неговото Присъствие, а не, че ние обгръщаме; Бог ни разкрива Себе Си и въпреки това Той остава невидим.

Бележка 17  Произлиза от „Ху“, „Хува“ – Той, То или „Хувия“ – скритата реалност на Същността (бел. ред.).

стр. 254

Бележка 18  Ибн Араби нарича това Име също „Печатът на Божиите Имена“ (бел.ред.).

Той е Присъствие, Което разсъблича всяко множество.

Не съществува „ние“, когато сме изправени пред Лицето Му.

стр. 255

Божественото Откровение никога не повтаря Себе Си – нито пред същия човек, нито пред други хора.

В каквото и състояние да се намират, гностиците са хора, които черпят от Бога посредством личното Му Лице. Затова истинското им състояние остава незнайно, и другите хора ги презират заради това, което те черпят от това Лице. Това е начинът, по който Ал-Хадир е черпил своите познания¹⁹.

Бележка 19  Ал-Хадир – скритият Учител на суфите, който работи в невидимия свят, отвъд ограниченията на обикновения живот; Вечноживия първообраз на прякото Божествено вдъхновение. Ибн Араби е имал три срещи с Ал-Хадир, описани в книгите му (бел.ред.).

стр. 256

Степента, в която сме реализирали специфичното Лице на Бога, е мярката за нашата собствена истинска реалност; това е степента, в която сме приели собствената си Божествена специфичност.

Ние притежаваме свое специфично лице към Бога, слава на Него, и ние говорим с Него и Той ни говори. Всяко създание има специфично лице към Своя Господар.

Гностикът вижда само личното Божие Лице, което е във всичко съществуващо. С Окото на специфичното Божие Лице, което гностикът има, той вижда материята в първоначалния ѝ Божий образ и той изоставя посредниците. … Той вижда всеки образ само със специфичното му лице, чрез собственото си специфично лице.

стр. 257

Специфичното лице е израз на онова, което прави от светеца – светец, защото той е осъществил своята лична връзка с Бога.

Знай, че Бог се обръща към човека в неговата цялост, без да дава превес нито на неговата външност, нито на неговата вътрешност. Има много случаи, в които хората твърдят, че познават Свещения Закон и знаят как се прилага за техния външен живот, обаче те не знаят как Той се прилага за вътрешния им живот. Малцина са, които знаят това, и те са хора от Пътя на Бога. Те са изследователи и на външния, и на вътрешния свят. … Тези хора почитат Бога според това, което Той им е предписал, и външно, и вътрешно. Те печелят, докато голямата част от хората губят! … Пълното щастие се състои от събирането на външното и вътрешното, и това се постига от онези, които познават Бога и онова, което Той е предписал.

стр. 258

В крайна сметка това пътуване е едно изумление (хайра) пред лицето на непрекъснатото излияние на Божиите проявления. Това не е недоумение от объркване, а е изумление пред лицето на неограничението на: Няма подобен Нему (Коран 42:11).

стр. 259

Изумлението на гностика пред Божественото Лице е най-великото изумление, защото той изоставя всяко ограничение и предел. … Бог притежава всеки лик, без който и да било лик да Го ограничава. Затова Мохамед е казвал: „О, Господи, увеличи ме в Себе Си в изумлението“, защото това е най-високата степен, най-ясното съзерцание, най-близката позиция, най-сияйното място на проявлението и най-съвършеният Път.

Бог има седемдесет була на светлината и тъмнината. Ако Той ги повдигне, славата на Лицето Му ще изгори всичко, което очите на създанията Му възприемат. Хадис

стр. 260

Славата на Лицето Му са лъчи на Светлината, които произлизат от Божествената Светлина. Тези лъчи ослепяват онези, които ги съзрат, но те също така правят космосът да се прояви. Те заслепяват създанията за Божията Същност и така установяват Отвъдността, но те също позволяват да се съзрат следите на Божиите Имена в Неговите самооткрития, и така установяват Подобието. Затова Славата е творческа сила, създала битието на обектите. Обаче щом нещата се родят, те действат като було, възпирайки виждането на Славата.

Космосът не е нищо друго освен поредица от була.

стр. 261

Съществуването на нещата зависи от булата. Те са Всеобхватната Божия Милост и от тях няма спасение, така както ти не можеш да се спасиш от себе си.

Ти забулваш сърцето от неговата отсъстваща Мистерия. Ако не беше ти, то нямаше да носи печат. стих, цитиран от Ибн Араби

Той те е направил идентичен с булото Му върху тебе. Ако не беше завесата, ти нямаше да търсиш увеличение на знанието си за Него.

стр. 262

Не можем да избягаме от булата на нещата, но хората трябва да разпознават Лицето на Бога в тях и отвъд тях. Изпитът за нашата човечност е обвързан с различаването и разпознаването на нещата, такива каквито са, с отдаването на хакк на всяко нещо и поставянето на нещата на съответстващите им места. Уилям Читтик

Макар Божието Лице да се появява във всяко було, булото не е Лицето на Бога.

Отдай на всяко нещо, което има хакк (реалност), неговата хакк.

стр. 263

Хакк на нещата, тяхното законно дължимо, това е Реалното в нещата – изискването, което дадено нещо има към слугата на Бога, поради това, че то представлява Лице на Реалния.

Постижение, това е истинското знание за хакк, която се повелява от същността на всяко нещо – тогава човекът отдава пълното дължимо на всяко нещо със знание.

стр. 264

Въображението

Из проучвания на Уилям Читтик

Въображението нито съществува, нито не съществува; нито е познато, нито непознато; нито е потвърдено, нито отхвърлено. Например човек гледа собствения си образ в огледалото. Той със сигурност знае, че, от една страна, е видял образа си, и със сигурност знае, че, от друга страна, не е видял образа си. Той не може да отрече, че е видял образа си, но той знае, че образът му не е в огледалото, нито се намира между него и огледалото. Следователно, той нито казва истината, нито лъже, когато заявява: „Видях образа си, не видях образа си“.

стр. 265

Всичко различно от Бога е въображение, защото вселената или онова, което наричаме съществуване, е това, което стои между Абсолютното Същество на Бога и абсолютното нищо.

Вселената показва Бога така, както образът в огледалото показва реалността на онзи, който гледа в огледалото.

Вселената не е нищо друго освен въображение, макар в действителност да е Бог. Който разбере това, е разбрал Мистериите на Пътя.

стр. 266

В Корана (55:20) е казано: Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват. Ако не беше тази преграда, двете морета нямаше да се отличават едно от друго. Тези две морета са съществуването и несъществуването или духовния и материалния свят.

Въображението е междинният свят между духовния и материалния свят. Съпоставянето на духовете и телата се изразява чрез много противоположни двойки като: сияен и тъмен, невидим и видим, вътрешен и външен, непроявен и проявен, фин и груб. Във всеки от тези случаи въображението е реалността, която посредничи между двете страни, притежавайки атрибутите и на двете. Затова светът на въображението се описва като „нито, нито“ или като „и, и“. Той нито е сияен, нито е тъмен и е и сияен, и тъмен; нито е невидим, нито е видим и е и невидим, и видим.

стр. 267

Въображението е вътрешно измерение на човешкото същество, което служи като посредник между сияйния нематериален Божествен Дух, Който Бог е вдъхнал в човека, и тъмното, гъсто тяло, направено от кал. Духът е един, сияен, фин, висш и невидим, докато тялото е множество, тъмно, гъсто, нисше и видимо. Затова Бог е създал Душата като гранична линия (барзак) или междинен свят между Духа и тялото. Тя е и едно, и много, и сияйна, и тъмна, и фина, и груба, и висша, и нисша, и невидима, и видима. Иначе казано, Душата е съставена от въображение, което обяснява връзката ѝ с джиновете и особено тази със Сатана.

стр. 268

Въображението е специфична сила на Душата, която изгражда мостове между духовното и телесното. От една страна, то одухотворява телесните неща, възприети със сетивата, и ги съхранява в паметта, а от друга страна, въплъщава духовните неща, възприети в сърцето, като им придава форма и облик.

стр. 269

Хранилището на въображението в Душата е съкровищница, пълна с образи, извлечени и от външните, и от вътрешните светове. Всеки образ е смесица от потънкост и плътност, сияйност и тъмнина, яснота и мъглявина.

Никой няма да открие истинско знание за природата на нещата, ако търси обяснението им в изрази като „или, или“. Човекът трябва да търси в „и, и“ или в „нито, нито“. Нищо не е установено освен Самото Върховно Битие, и в същото време То е съвпадението на противоположностите, събрани в една обща реалност. В Корана това събиране на утвърждението и отричането се среща в стиха: Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия (Коран 42:11), а също и в: Не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли (Коран 8:17).

стр. 270

Реалността на Той/не Той в космоса се изразява най-ясно чрез въображението, което има силата да събира в едно противоположностите. Сетивното възприятие и разсъдъкът не могат да го направят, обаче въображението притежава тази сила.

стр. 271

Земята, на която се случват Откровенията

Из Книга за духовните завоевания на Мека

Знай, че когато Бог създал Адам, който бил първият направен човешки организъм, и когато го установил като произход и първообраз на всички човешки тела, останала малко глина. От този остатък Бог създал палмовото дърво, така че това растение (накхла – палмово дърво) е сестра на Адам: следователно за нас тя е като леля по бащина линия. Така е описана тя в теологията и е сравнена с предания вярващ. Никое друго растение не носи в себе си толкова необикновени тайни, колкото са скрити в това растение. Сега, след създаването на палмата скрито останала част от глината, от която била направена тя. Това, което останало, било колкото едно сусамено семе. И в този остатък Бог разположил една обширна Земя. Тъй като Той я наместил на Трона с онова, което съдържа – Основата, Небесата и Земите, подземните светове, всички видове рай и ад – това означава, че цялата ни вселена се намира там, в тази Земя, в своята цялост, и при все това всичко взето заедно е подобно на пръстен, изгубен в нашите пустини, сравнено с необятността на тази Земя. И в същата тази Земя има скрити толкова много чудни и странни неща, че те не могат да бъдат изброени, а интелектът ни се зашеметява от тях.

стр. 273

Тази друга (алтернативна) Земя²⁰ е светът, в който се случват Откровенията на Бога и виждането Му.

Бележка 20  Според Анри Корбен тази Земя на виденията е домът на Хермес; мястото, където той живее. Хермес, чрез „Корпус Херметикум“ в гностичното християнство, суфизма и Кабала, е Духът Водач на целия гносис. Тази Земя е наречена още „Земя на Възкресението“ (бел.ред.).

стр. 274

Из Съзерцание на Свещените Мистерии

Човекът е тайната на битието и предназначението на творението.

Ако не беше ти, Mистериите нямаше да съществуват, нито Светлините щяха да греят.

Ти самият си облакът, скриващ собственото си слънце! Затова познай истинската Реалност на собственото си същество!

стр. 275

Не обичай онова, което залязва.

Който остава с формите, се изгубва, а този, който се издига от формите до Реалността, е воден правилно.

Човешкото същество има интуитивно възприятие за себе си независимо от извиненията, които си намира.

Съвършеното човешко същество обобщава цялото съществуване, от най-ниската до най-високата степен.

стр. 276

Съвършеното човешко същество едновременно обхваща световете и е копие на света.

Целта на духовното извисяване не е да достигнем Бога, защото Той никога не е отделен от нас; целта на извисяването е Бог да прояви някои от Своите чудеса и белези.

Бог казва: „Аз направих Мохамед да пътува през нощта, за да може да види знаците, а не за да го привлека при Себе Си, защото никое място не може да Ме побере и отношението на всички места към Мене е едно и също. Защото Аз съм такъв, че само сърцето на Моя слуга, човека на истинската вяра, може да Ме обхване, затова как може той да бъде накаран да пътува към Мене, щом Аз съм с него, накъдето и да отиде?!“.

стр. 277

„Знай, че всеки ден седемдесет хиляди мистерии от Моето Величие преминават през сърцето на знаещия и никога не се връщат обратно. Ти си Моето огледало, Моят дом и Моето обиталище, Моето скрито съкровище и тронът на Моето знание. Ако не беше ти, Аз нямаше да бъда познат и почитан, нямаше да бъде приеман и отхвърлян“.

„Погледът не достига, умът се обърква, сърцето не вижда, а знаещите се изгубват в Пустинята на Изумлението, а разбиранията, потопени в смут, са неспособни да схванат и най-малката тайна на Моята Възвишеност. Как тогава може да Ме обхванат? Твоите знания са разпръснати прашинки. Твоите качества са нищо. Твоята реалност е само метафора в някой отдалечен край от Моето Същество“.

стр. 278

Бог ме попита:
„Прекланяш се на Бога според добродетелите (на вярата) или следваш нещо друго, или следваш собствените си разсъждания?“.
Аз отговорих:
„Не следвам нито някой друг, нито собствените си разсъждания“.

стр. 279

Той ми каза:
„Тогава ти си нищо“.
Аз отговорих:
„Аз съм нещо без подобие, а Ти си нещо с подобие“.
Той каза:
„Ти рече Истината“.

Той ми каза: „Ако Ме намериш, няма да Ме видиш, но ще Ме видиш, ако Ме изгубиш“.

Намирането е изгубването Ми и изгубването е намирането Ми.

стр. 280

Ако успееш да намериш изваждането, тогава ще познаеш истинския Живот²¹.

Бележка 21  Става въпрос за изваждането от стиха: „И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: „Не съм ли Аз вашият Господ?“, казаха: „Да, свидетели сме.“ (Коран 7:172).

Творецът (Ал-Бари) е далече отвъд съществуването на гласовете и буквите в Своята Същност; по-скоро Той говори безусловно чрез древната реч, която е атрибут на смисъл, който Той е придал на Себе Си. Човек не казва, че това е Той, нито, че това е някой друг освен Него… Неговата реч е далече отвъд гласа и буквите, отвъд предшестването и последването. Всяка дума, която се явява в битието е новопристигнала, и тя е Негово създание и творение.

стр. 281

Когато нещо стане знайно и се прояви, винаги нещо друго свидетелства за това откровение.

Тогава Бог ми каза:
„Смъртта се явява и силата на предопределението свидетелства за това.
Името се явява и булото свидетелства за това.
Окото на вътрешното виждане се явява и разбулването свидетелства за това.
Молитвата се явява и разстоянието свидетелства за това.

стр. 282

Величието се явява и Скритата Реалност свидетелства за това.
Единството се явява и несъществуването свидетелства за това.
Свободната воля се явява и древният завет свидетелства за това.
Буквите се явяват и изразяването свидетелства за това.
Силата се явява и привличането свидетелства за това.
Трепетът се явява и преклонението свидетелства за това.
Възприятието за истинността се явява и прекланящото се покорство свидетелства за това.“

Когато видях, че надиганията и свидетелствата следват едно след друго безспирно, аз попитах: „Има ли край всичко това?“.

стр. 283

Той каза: „Не, докато трае Вечността“.

Тогава Той ми каза:
„Всичко, което си съзрял, и всичко, което е било скрито от теб и което ще ти се случи, без да очакваш, всичко това е за теб, заради теб и в теб. Но ако Аз бях ти разкрил и най-малката от тайните на Мистерията на Божественото Единство, Които съм вложил в тебе, ти нямаше да можеш да понесеш тежестта им и щеше да бъдеш погълнат от огън. Какво тогава би станало с теб, ако ти разкрия нещо от Себе Си или атрибутите Ми?!“.

стр. 284

Бог ми каза:
„Постоянствай през цялата Вечност и ще виждаш само себе си на всяка спирка“.

Той ми каза:
„Ако ти можеше да оцениш себе си, ти би ограничил себе си, а в действителност ти нямаш граници. Тогава как може да се разбере стойността ти? Тъй като ти не можеш да оцениш собствената си значимост, следвай добрия образ и не търси стойността Ми, защото никога няма да успееш да я измериш, дори да си най-благородното същество от Вечното Ми Знание“.

стр. 285

Който се намира в изумление, е постигнал щастието; който се намира в изумление, се обединява; който се обединява, съществува; който съществува, изчезва; който изчезва, остава; който остава, бива почитан; който е почитан, въздава; който въздава, е Всевишния, а най-голямата награда е Той и в Него е Изумлението.

Той ми каза:
„Изумлението не е изумление. Това е само Моята ревност към тебе. Бъди усърден за Мене и Ме пази, и Ме крий, и не се разкривай на никой друг освен на Мене в живота“.

стр. 286

Бог ми каза:
„Накарай ги да пребивават в изумление и не Ме посочвай на никого. Доведи ги при Мене и им кажи за Мене, но не им показвай мястото Ми, но им покажи мястото Ми, без да им показваш Мене. Ако те се придържат към мястото Ми, те ще Ме намерят. Ако Ме намерят, няма да видят нищо. Ако видят нещо, няма да видят мястото Ми. Ако не видят мястото Ми, тогава може би ще Ме видят“.

Той ми каза:
„Несъществуването засвидетелства изумлението на „Аз Съм Бoг. Няма друг Бог освен Мен“ (Коран 20:14).

стр. 287

Скъпоценни перли

Аз съм дете само на Единия Единствен. Всички хора имат един баща, но различни майки.

Всяка епоха има човек, според който тя се именува. За останалите епохи, аз съм този човек.

Всички творения са бедни по отношение на Бога, но приятелите на Бога са бедни по отношение на всичко друго освен Бога.

стр. 288

Тези, които се завръщат в Бога, са лишени от всичко друго освен от Него. Един богат човек, който вижда Реалния във всяка форма, няма да стигне нивото на онзи, който Го вижда в не-нещата, защото последният вижда Бога, освободен от всякакви връзки, безграничен и безкраен. За този човек виждането на всички форми е изчезнало. Затова казваме, че никой друг не Го вижда, освен този, който Бог е направил нищ за всички светове.

Разстоянието между живота и смъртта е колкото разстоянието между двете приканвания за молитва (от минарето на джамията).

стр. 289

Да бъдеш истински човек, означава да се молиш и да се молиш, означава да бъдеш истински човек.

Всеки дъх, който поемаш в молитвата, е самият Божествен отговор на молитвата.

Всяко нещо, което Бог е поставил в творението, Го призовава.

Егото е дракон. Посечи го с формулата: Ля Илляха илля ‘Ллах²².

Бележка 22  Засвидетелстването на вярата в Единния Бог; в превод от арабски означава: „Няма друг Бог, освен Бог“ (бел.ред.).

стр. 290

Светският човек гледа със собствените си очи, докато мъдрецът гледа с очите на Бога.

Има три опасности, които могат да ти попречат да изследваш себе си. Първата е неосъзнатостта. Втората е въображаемото удоволствие, което изпитваш при заблудите на егото. Третата е робуването на собствените ти навици.

Не си смирен, когато принизяваш себе си, а си смирен, когато не е останал никой, когото да принизяваш.

стр. 291

Когато нещата не вървят, както ти се иска, постави под въпрос собствената си мъдрост, а не тази на Бога.

Не бъркай увереността с гордост и липсата на увереност със смирение.

Приятелите на Бога са онези хора, за които Бог е поел грижите, помагайки им в техните битки с четирите врага: страстите, егото, света и дявола.

Отричането, приемането, доволството и търпението са четири същностни реалности. Който ги няма в себе си, не е от хората на Пътя. Истинската реалност на отричането е да върнеш избора в ръцете на Бога, като твоите избори изчезнат. Да приемаш, означава да се подчиняваш покорно на това, което Той е избрал за тебе: щастие или нещастие, независимо дали ти харесва, или не. Да правиш нещо с радост, е доволство – едно от състоянията на приемането. Истинската реалност на търпението е да възпираш душата си от оплакване: който пъшка, не е търпелив; който хленчи, се оплаква.

стр. 292

Имал съм много срещи с Христос във виденията си и в Неговите ръце се обърнах към Бога. Той се моли за мен да се установя в благоговейния живот, и в този, и в другия свят, и той ме нарече „любим“. Той ми нареди да практикувам отричането и изоставянето.

стр. 293

Христос беше моят първи Учител, чрез Когото се върнах в Бога. Той е безкрайно мил с мене и не ми обръща гръб нито за миг.

Откакто ме обзе състоянието на чистото служене на Бога, аз не съм притежавал нито едно живо нещо. Не, нито даже дрехите, които нося, защото аз не обличам никоя дреха, освен ако конкретно не ми е разрешено да я ползвам. Когато придобия нещо, незабавно се разделям с него, или като го дарявам, или като го освобождавам, ако то може да бъде освободено. Това ми се случи, докато копнеех да постигна служене и принадлежност изключително и само на Бога.

стр. 294

Ако правилно подготвеният човек продължи да постоянства в духовното си уединение и в зикр, опразвайки сърцето си от отразяващи мисли, и пребивава пред вратата на своя Господар беден и просещ, оголен от всичко, тогава Бог ще му дари част от знанието за Себе Си, от онези Божествени тайни и висши разбирания, който Той е дал на Своя слуга Ал-Хадир.

Говори само като се позоваваш на различните гледни точки (аспекти), защото абсолютизирането на нещата на неподходящото място противоречи на реалността на нещата. Затова, по отношение на реалностите на нещата, съществуващи в света, Бог присъства, защото Той Се проявява в тях, но по отношение на Същността Си, Той отсъства. Можеш да задържиш едновременно Божието Присъствие и Отсъствие само когато вземеш предвид различните гледни точки на Неговото Присъствие и Отсъствие.

стр. 295

Няма друга истинска реалност освен абсолютната реалност на Ал-Хакк. Всички реални качества принадлежат изключително на Върховната Реалност и в същото време всички качества на творенията са същностно нереални.

Светът е въображение и въпреки това в действителност той е Реален.

стр. 296

Когато се открие тайната на един атом, тайната на всички сътворени неща се изяснява.

Единството е осъзнато действие на напредък в състоянието, в което не съществува никой друг освен Него.

Пълното заличаване пред Божествената Несравнимост води до пълното проявление на Божественото Всеподобие.

Единственото нещо, което човек може да заяви за себе си, е своето несъществуване, което в религиозен смисъл означава слугуване на Бога.

стр. 297

Атрибутът на Господаря е Съществуването (Битието), докато атрибутът на слугата е несъществуването.

Бака е връзка, която нито изчезва, нито се изменя. Нейното свойство е неизменно установено и в Реалния, и в творението. Фана обаче е връзка, която изчезва. Тя е атрибут на сътворените неща и не докосва Присъствието на Реалния. … Всеки атрибут, който се приписва и на двете страни, на Реалния и на творението, е по-пълен и по-висш отколкото атрибут, който е специфичен само за сътворените неща, с изключение на слугуването. … Слугуването е неизменен установен атрибут, който никога не се отменя за сътворените неща. … Изчезването (фана) обаче може да заличи слугата от неговото слугуване и от него самия. Затова свойството на изчезването е различно от това на слугуването. … Бака е неизменното състояние на слугата, което никога не изчезва, защото е невъзможно неизменната същност на слугата да спре да съществува, така както е невъзможно неговата същност да се опише като Съществуване, защото Съществуването е описанието на слугата, след като той вече не е. Същността на слугата живее в неизменността, животът му в слугуването е неизменен и качествата му са вечни. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия (Коран 19:93).

стр. 299

Бог дава на слугите Си от Себе Си и от ръцете на Своите пратеници. Ако нещо стигне до тебе от ръцете на пратениците Му, вземи го, без да го мериш, но ако нещо дойде до тебе от ръцете на Бога, вземи го с мярка. Защото Бог е идентичен с всеки, който дава, но Той ти е забранил да взимаш всеки дар. Затова Той казва: И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! (Коран 59:7). Следователно, ако вземете от Пратеника, това ще бъде по-ползотворно за вас и по-добро за постигане на щастието. Твоето взимане от Пратеника е неограничено, но твоето взимане от Бога е ограничено.

Тези, които знаят, че Ал-Хакк (Реалния) е Пътят, имат истинско знание, защото ти наистина вървиш и пътуваш в Него, защото Той е единственото знайно нещо, и Той е животът, странстващият и пътуващият. Той е също така Единственият Знаещ. Кой си ти тогава? Познай своята реалност и пътя си!

стр. 304

Издателски данни

Ибн Араби

АФОРИЗМИ

Книга Първа

Първо издание

Формат 70х100/64

Печатни коли 4,75

ISBN 978-619-7449-74-7

Издател: •Светът на книгите• ООД, Варна