Афоризми, книга първа
Афоризми, книга първа
Ибн Араби · 2021
Варна, 2021 г.
стр. 2
При съставянето на книгата са използвани цитати от оригинални творби на Ибн Араби и от проучвания на творчеството му на негови ученици и съвременни изследователи.
стр. 3
Съдържание
Предговор — стр. 5
Из Трактат за Единия — стр. 9
Молитви из Седемте дена на Сърцето — стр. 32
Из Речник на суфи понятията — стр. 40
Из Пробуждане за Пътя на Бога — стр. 49
Милостта — стр. 66
Зикр — стр. 81
Сърцето — стр. 102
Душата — стр. 136
Доброто и злото — стр. 151
Космология — стр. 159
Имената на Бога — стр. 174
Съвършеният човек — стр. 210
Любовта — стр. 228
стр. 4
Откровенията — стр. 242
Лицето на Бога — стр. 249
Въображението — стр. 264
Земята, на която се случват Откровенията — стр. 271
Из Съзерцание на Свещените Мистерии — стр. 274
Скъпоценни перли — стр. 287
стр. 5
ПРЕДГОВОР
Ибн Араби – Великият шейх
Наричали го „Море от Божествени знания“.
Наричали са го „Потъналият в океана на Бога“.
Ибн Араби, това е Могъщо Божие Вдъхновение, а не религиозно.
Ибн Араби, това е Преданост отвъд света.
Ибн Араби е Океан от Вдъхновение.
стр. 6
Ибн Араби казва: Вдъхновението ме изгаряше и затова го споделих.
Това е Дух, закърмен с Дълбинния усет за Истината.
Ибн Араби казва: Видях образа на Чистата Любов.
Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен.
Той казва: Вдъхновението е само за Безумните по Бога и аз бях един от тези безумци.
От дете още в него гори пламъкът на Любовта… И той казва: Бог ме запали и знаех, че няма да се отърва от Любовта.
Ибн Араби казва: Влюбен съм в изумлението и всичко ме изумява.
стр. 7
Що за Любов е тази, че отнема ми дъха… И казва още: Видях съдбата си и тя беше живот в Бога.
Ибн Араби е Древно отдадено същество – Чиста Отдаденост.
Казва: Никога не станах роб на обществото, защото Бог ме взе в Своите ръце.
Елеазар Хараш
Варна, 2021 г.
стр. 9
Из Трактат за Единия
В името на Аллах, Всемилостивия, Единия, Който е видим в областта на образите с всички Свои Прекрасни Имена и Атрибути
„Който познава себе си, познава Бога“.
Всичката възхвала и благодарност е за Аллах, Всемогъщия, Първия с никой друг преди Него. Той е единственият Първи и няма последен освен Неговата Единност. Краят е само с Него и Той е краят. Той е Всесъществуващ: с Него няма край. Нито има близост, нито отдалеченост; нито има воля, нито желание, нито време, нито горе, нито долу, нито място; нито има вселена. Аллах е сега, както е бил и преди. Той е вечен. Той е Един без единност и Сам без самота. Той не е назован с име, защото Той е Онзи, Чието име е „Той“, Самоназованият. Няма друго име освен „Той“ и никой друг освен Него не е назован.
стр. 10
Той е Първият, без нищо друго преди Него. Той е Последният, без нищо друго след Него. Той е Видим във всичко, което се вижда. Той е Знаен и Ясен във всичко, което е скрито. Той е във всички форми и образи без никаква връзка с каквото и да било проявяване. Той е тайната и явяването на първата буква, обявила началото на съществуването. Той е присъствието на всички букви, които принадлежат на Първия, и на всички букви, които принадлежат на Последния; и Той е присъствието на всички букви, които са видими, и на всички букви, които са скрити. Затова Той е Първия и Последния, и Видимия, и Скрития. Всички букви, които образуват думите, от първата до последната, от видимите и невидимите области, са без никаква връзка с неговото Същество и нямат никакъв ефект върху Него.
стр. 11
Никой не може да Го види, нито с очите на главата си, нито с вътрешното си око; нито някой може да Го възприеме със сетивата, ума, интелекта, познанието или въображението. Само Той може да види Себе Си; само Той може да възприеме Себе Си. Никой не може да Го узнае; само Той може да узнае Себе Си. Той вижда Себе Си чрез Себе Си; Той възприема Себе Си чрез Себе Си; Той познава Себе Си чрез Себе Си. Никой друг освен Него не може да Го види. Никой друг освен Него не може да Го познае. Това, което Го крие, е Неговата Единственост. Никой друг освен Него не може да Го скрие. Булото, което Го скрива, е собственото Му Същество. Той не крие Себе Си с нищо друго освен със Себе Си, Единият; затова никой друг освен Него не може да Го види.
стр. 12
Нито пророк, който Той е изпратил на човечеството, нито светец, нито съвършен човек, нито ангел близо до Него може да Го види, защото те не са отделени от Него. Неговите пророци, Неговите пратеници, Неговите съвършени хора не са никой друг освен Него, защото Той е изпратил Себе Си от Себе Си за Себе Си без никаква друга причина или средство освен Себе Си. Той е изпратил Своята Същност от Своята Същност на Своята Същност. Не съществува разлика между Единия, Който изпраща, и Неговите пратеници, Които са изпратени. Буквите на Неговото Битие са битието на Неговите пратеници. Няма друго битие освен Него.
стр. 13
Пророкът Мохамед е казал: „Познавам моя Бог чрез моя Бог“. Той също е казал: „Който познава себе си, познава Бога“. Под това се има предвид, че със сигурност ти не си ти, а ти без теб – си Той. Той не е вътре в теб, нито ти си в Него. Той не те изключва, нито ти си изключен от Него. Когато се обръщат към теб като теб, не мисли, че ти съществуваш със същност и качества, и атрибути – защото ти никога не си съществувал, нито съществуваш, нито някога ще съществуваш. Ти не си влязъл в Него, нито Той – в теб. Без битие, твоята същност е с Него и в Него. Ти не си, нито си временен. Без никаква идентичност, ти си Той и Той е теб. Ако познаеш себе си като нищо, тогава ти наистина познаваш Бога, иначе не Го познаваш.
стр. 14
Ти не може да познаеш Бога, като направиш себе си нищо. Много мъдреци твърдят, че за да познаеш Бога, трябва да лишиш себе си от признаците на своето съществуване, да заличиш идентичността си и накрая да се освободиш от себе си. Това е грешка. Как може нещо, което не съществува, да се опитва да се освободи от съществуването си? Защото никаква материя не съществува. Как може нещо, което не е, да се превърне в нищо? Едно нещо може да стане нищо само след като е било нещо. Следователно, ако познаваш себе си без съществуване, без да се опитваш да станеш нищо, ти ще познаваш Бога. Ако си мислиш, че да познаеш Бога зависи от това да освободиш себе си от себе си, тогава ставаш виновен, че Му приписваш съучастници – непростим грях, защото така твърдиш, че има друго съществувание освен Него, Всесъществуващия, че има теб и Него.
стр. 16
Пророкът е казал: „Който познава себе си, познава Бога“. Той не е казал: „Който отстрани себе си, познава Бога“. Доказателството за съществуването на нещо е, че когато се предположи, че то не съществува, неговата противоположност се явява. Понеже няма друг освен Бога, доказването на Неговото Съществувание не зависи от изчезването на някое съществуване различно от Него. И понеже ти не съществуваш, ти не може да спреш да съществуваш, нито може да се преобразиш в нещо друго. Твоето битие нито е временно, нито е вечно, защото ти нямаш битие.
Пратеникът на Аллах е казал: „Всъщност ти не съществуваш, както не си съществувал и преди да бъдеш сътворен“. Бог не може да има съучастници и не може да има никой като Него. Ако някой си мисли, че нещата съществуват в Бога – от Него или с Него – и че те зависят от Бога за своето съществуване, дори и да е така, тези неща се явяват на този човек като господари. Дори властта им да зависи от Бога, този, който вярва в тях, е виновен, че е признал друг господар за сътрудник на Бога. Би било голяма грешка да признаеш каквото и да било друго съществуване, редом до Бога, Самосъществуващия, дори ако това нещо зависи от Бога за своето съществуване. Едно същество, което се е отказало от своето съществуване и е станало нищо след като се е отказало от своето съществуване, все още е далече от духа на знанието.
стр. 18
Как тогава човек да познае себе си, за да познае и Бога? Отговорът на този въпрос е: Бог, Всевишния, съществува и никой друг не съществува с Него. Той е сега, какъвто е бил винаги.
Когато Пророкът е казал: „Който познава себе си, познава Бога“, под „себе си“, той не е имал предвид своето собственото его, а е имал предвид да познаеш своята Истина, своята Реалност.
Когато Той е казал: „О, Господи, Боже мой, покажи ми реалността на нещата“, Той е имал предвид онези „неща“, които изглеждат различни от Него. Той е имал предвид: „Научи ме на онези неща, които са различни от Тебе. Какво е всичко това около мен? Научи ме! Тези неща, те Теб ли са, или са друго освен Теб? Преди това имало ли ги е, или са се появили? Те винаги ли ще бъдат тук, или ще изчезнат?“. И Бог е показал на Пророка, че „нещата“ нямат битие и Той му е показал, че те са Той и е станало ясно, че всичко, което изглежда като друго освен Бога, е Неговото Битие.
стр. 19
Спри да мислиш, че трябва да станеш нищо, че трябва да унищожиш себе си в Него. Ако мислиш така, тогава ти си Негово було, а було на Бога е нещо друго освен Него. Как може ти да бъдеш було, което да Го скрива? Това, което Го крие, е това, че Той е Един.
стр. 20
Затова изказването на Ал-Халладж „Аз съм Истината“, когато думите излезли от устата му, е било позволено, а също и когато Ал-Бистами възкликнал: „Хвала на мене, Същността, освободена от всеки недостатък!“ – защото и двамата са били обединени с Истината. Те не са хора, които са заличили себе си в Бога, нито са се доближили до Бога, нито са станали нищо, след като преди това са съществували. Те са хора, които виждат своите атрибути като Атрибути на Бога, своята същност като Същност на Бога, без техните атрибути или същност да са нито в Бога, нито извън Него. Техните същества са само съществуване на Бога. Те са тези, които са постигнали Бога. Те са вечни. Те никога не престават да бъдат, защото те никога не са били, защото има само Бог, Божията Същност; нито има някакво съществуване. Има само Съществувание на Бога.
стр. 21
Пророкът е казал: „Не проклинай времето, защото Бог е времето“. И болният, и нуждаещият се, това са Той и твоето същество, това е Той. По същия начин всичко, направено от петте елемента, и всички събития, това са също Той.
Когато Пророкът е казал: „Умри, преди да умреш“, той е имал предвид: „Познай себе си, преди да умреш“. Аллах, говорейки чрез Своя Пророк, е заявил: „Моят слуга се приближава до Мене с преклонението на добрите дела, докато Аз го възлюбя. И когато го възлюбя, Аз ставам слухът в неговите уши, зрението в неговите очи, думите на неговия език, ръцете, с които той хваща, и силата във всяка част от неговото същество“.
стр. 22
Пророкът ни казва, че този, който умре, преди да умре, осъзнава цялото си същество като същество на Бога и не вижда разлика между себе си и Бога, между своите атрибути и тези на Бога; нито вижда някаква необходимост, нито възможност за промяна в своето състояние. Защото, ако неговото същество не беше вече Бог, той нямаше да може да познае себе си. Така, когато познаеш себе си, твоето себе и себичност ще те напуснат, и ти ще знаеш, че не съществува нищо освен Бога.
стр. 23
Условието за самопознанието е да знаеш, че ако ти имаше собствено битие, независимо от друго битие, тогава ти нито щеше да имаш нужда да изчезваш в Бога, нито да познаваш себе си. Ти самият щеше да бъдеш бог – самосъществуващ и без никакво друго съществуване освен теб – обаче Аллах е Този, Който е свободен от съществуването на всякакъв друг бог освен Него. И когато познаеш себе си, ти ще бъдеш сигурен, че ти нито съществуваш, нито не съществуваш, нито сега, нито преди, нито в бъдеще.
Той е скрит в своята Видимост. Тайната Му е проявена в това, което се вижда.
стр. 24
В Единството с Бога, когато се приближаваш, няма близост и когато се отдалечаваш, няма разстояние, защото няма пространство и няма време. Някой ще запита: „Какво означава да бъдеш близо без близост и да бъдеш далече без разстояние?“. Отговорът е: в състоянието на близост или отдалеченост човек трябва да осъзнава, че няма нищо друго освен Бога. И въпреки това ти не познаваш себе си, защото ти не знаеш, че ти не си нищо друго освен Него. Ти си Той без теб.
Само когато ти си Той без буквите и без словото на знанието, ти познаваш себе си и ти познаваш, че си Истина.
стр. 25
Ти не си осъзнавал, че ти си Истина, че няма нищо друго освен Истината и че Истината, това си ти – когато познанието дойде чрез разбирането на Единия, тогава ще познаеш Бога чрез Бога, а не чрез себе си.
Предположи, че името ти е Махмуд, но ти не знаеш това и си мислиш, че се казваш Мехмед. Един ден научаваш, че ти си Махмуд. Ти продължаваш да бъдеш това, което си; но когато разбереш, че си Махмуд, името Мехмед ти бива отнето. Твоето осъзнаване, че не си Мехмед, не те е спряло да бъдеш Мехмед (защото ти никога не си бил Мехмед); изчезването на нещо изисква неговото съществуване преди това.
стр. 26
Нищо не се обединява с Него освен Него.
Когато Махмуд разбере, че той не е Мехмед, нищо не се изважда от него. Мехмед не се унищожава в Махмуд, нито става част от него, нито става нещо друго освен него, нито Махмуд влиза в Мехмед. Махмуд просто познава себе си като Махмуд. Така той познава себе си чрез себе си, а не чрез името Мехмед, защото името Мехмед никога не е съществувало. Как може някой да познае нещо посредством нещо, което никога не е съществувало?
Истината е и очите, и огледалото, и образът в огледалото. Защото очите на вярващия са очите на Бога и образът, който вижда, е Той в огледалото на Истината. Защото Той не е това, което се отразява в очите ти, нито е знание в ума ти, нито в мислите ти, нито е плод на въображението, нито е чувство вътре в теб. А Той е твоето око, твоето знание, твоето зрение.
стр. 27
Ако някой каже: „Аз съм Истината“, не слушай тези слова, изречени от човек, от някой друг освен Него, а ги чуй от Него, от Бога. Понеже само Бог изрича: „Аз съм Бог“.
Без виждане, без знание, без разбиране, без думи и без букви, даже без собственото Си битие, Бог познава Себе си чрез Себе Си.
стр. 28
Който произнесе думите: „Аз съм Истината“, не е нищо друго освен един образ, отразен в празно огледало, един от безкрайните атрибути на Бога. Отражението е същото като това, което се отразява, и словата на образа са отразените слова на Реалния.
Пустотата е огледало. Творението е образът в него. Човекът е като окото на образа, отразен в огледалото. Единият, Който е отразен в образа, е скрит в зеницата на това око – така Той съзира Себе Си.
стр. 29
Само този, чиито очи на сърцето му от отворени, ще разбере тези думи.
Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите (Коран 6: 103) 1. Не Го достигат погледите, защото очите са сътворени. Те са се появили след Единия, Който е преди преди-то и след след-то. Това, което е сътворено и временно и е след, то не може да възприеме Създателя, който е преди преди-то – Постоянен и след след-то – Вечен.
Бележка 1 Всички цитати от Корана са превод от проф. д-р Цветан Теофанов, „Свещеният Коран“, http://koranbg.com/ (бел.ред.).
Няма очи, няма неща, има само Единия, Истината. Онзи, който не стигне до този извод, няма възможност да познае себе си. Бог вижда Себе Си чрез Себе си без никаква форма или образ, или очи, или зрение.
стр. 30
Няма нищо друго освен Бога. Всичко друго е нищо. Има само Той. Тогава какви са всички тези неща, които виждаме около нас? Нищо от това, което виждаме, не е нещо друго освен Него.
Този, който вижда нещо друго освен Него, не може да Го види, защото човек не вижда нещо различно от това, което вижда.
стр. 31
Този, който не познава себе си – който вижда себе си различен от Него, не може да види Бога. Всяка чаша показва какво има в нея.
стр. 32
Молитви из Седемте дена на Сърцето
О, Господи, О, Господи, О, Господи! О, Първий, О, Последний! О, Проявений, О, Скритий! О, Светлина, О Истина, О, Най-Явний!
О, Господи, отличи тайното ми сърце с Тайните на Твоето Единство! Освети Духа ми с озарените откровения на Твоите Качества! Очисти сърцето ми с чистото знание на Твоята Божественост!
стр. 33
О, Господи, Ти си Истинският Съществуващ, а аз съм изначално несъществуващият.
Господи, Боже Мой, излей Истинското Си Съществувание върху моето изначално несъществуване, за да мога да бъда такъв, какъвто съм бил, когато изобщо ме е нямало и Ти да бъдеш такъв, какъвто Си и какъвто винаги Си бил.
Аз Те моля, О, Господи, за изчезновение в Твоето Съществуване и за съществуване чрез Тебе, а не с Тебе.
стр. 34
О, Господи, направи ме да отсъствам от цялото Ти творение и обедини ме със Себе Си чрез Своята Истинска Реалност.
О, Господи, направи ме отсъстващ от себе си в Твоето Присъствие, заличен в Твоето Същество и изчезвал в Твоето Съзерцание.
О, Господи, отдели ме от всичко, което ме отделя от Тебе.
О, Господи, направи ме зает само с Тебе, като ме отклониш от всичко, което ме разсейва от Тебе.
стр. 35
О, Господи, придвижи ме от спускащите се стъпала на сътворената ми природа към извисяващия полет на Твоята Истина и Реалност. Ти си моят Приятел и моят Учител. В Тебе умирам и от Тебе черпя живот.
Погледни ме, О, Господи, с погледа, с който Ти подреждаш всички мои състояния в една хармонична прогресия и с който Ти очистваш вътрешното ми сърце, където се явяват моите тайни, с който Ти издигаш духовете на моето помнене до Най-Висшето Събрание и с който Ти усилваш блясъка на моята светлина.
стр. 36
О, Господи, Боже Мой, Ти Си непроявен във всичко, което е невидимо; Ти Си явен във всяка конкретна реалност; Ти Си признат във всеки разказ, истинен или лъжовен; Ти Си знаен и в Единството, и в Двойствеността.
О, Господи, колко често Те зова така, сякаш аз Те зова, когато в действителност Ти Си този, Който зове призоваващия! Колко често тайно Ти нашепвам, сякаш Ти доверявам тайните си, когато Ти Си този, който Се доверява на довереника!
О, Господи, Боже Мой, ако единението е същността на отделението и близостта е самата душа на разстоянието, ако знанието е мястото на невежеството и различаването, тронът на неразличаването, тогава коя е посоката и къде е началото на Пътя?
стр. 37
О, Господи, Боже Мой, Ти Си това, Което търси целта на всеки търсач; Ти Си това, Което признават очите на всеки отричащ; Ти Си това, Което е наистина близко в отдалечаването на всеки, който се отделя.
О, Господи, Боже мой, направи ме богат чрез Тебе, отвъд нуждата за някой друг освен Тебе, така че чистото доволство да ме освободи от всички условия, които биха ме направили зависим от нуждите на плътта или душата.
стр. 38
О, Господи, Боже мой, подари ми ключа за слушащото ухо, което е пещерата на мистичното познание, за да започвам всяко начало чрез Твоето Име Несравнимия Творец, с Което Ти отваряш всичко записано.
Как мога да Те позная, когато Ти Си Вътрешно Скрития, Който е незнаен? И как мога да не Те позная, когато Ти Си Външно Проявения и ми разкриваш Себе Си във всяко нещо?
О, Господи, Боже мой, Ти Си Твърдо Установената Земя преди всяка неизменност, и Ти Си Вечно Оставащия Пребъдващ след всеки говорещ и след всеки неговорещ. Няма друг Бог освен Тебе и няма друг съществуващ освен Тебе!
стр. 39
Господи, дай ми съвършен гносис и универсална Мъдрост, за да не остане нищо познаваемо във вселената, без да узная фините нишки на неговите потънкости, които се простират в съществуването. Нека така да прогоня тъмнината на сътвореното, която пречи на възприятието за реалностите на Знаците Ти, и да излея свободно в Сърцата и в Духовете истинска възпламеняваща се Любов и Приятелство, Правилно Поведение и Ръководство.
стр. 40
Из Речник на суфи понятията
Пътуването – израз, отнасящ се до сърцето, когато то започне да се обръща към Реалния чрез зикр 2.
Бележка 2 Зикр – букв. възпоменание, споменаване. Практика на суфите, която се състои от многократното повтаряне на Имената на Бога или на молитвена формула, прославяща Бога (бел.ред.).
Пътникът – този, който изминава Пътя не според състоянията си, а според знанията си, така че за него знанието е опит и преживяване.
Пътят – израз на законовите предписания на Реалния, които са неотменими.
стр. 41
Ученикът – този, който копнее. Това е онзи, който е лишен от собствени желания.
Правилното поведение – отнася се до правилно поведение спрямо Свещения Закон, спрямо слугуването и спрямо Реалния. Правилното поведение спрямо Свещения Закон означава да пребъдваш в Неговия образ. Правилното поведение спрямо слугуването означава да не Го виждаш, но да полагаш най-големи усилия, за да Го видиш. Правилното поведение спрямо Реалния означава да знаеш кое е твое и кое – Негово. Който има правилно поведение, е от хората на Жизнеността: съзнателен работник.
Свещеният Закон – израз за приемането на задължението да служиш на Бога.
стр. 42
Близост – следствие от съзерцанието в сърцето на Красотата на Божественото Присъствие, което е Величието на Красотата.
Екстаз – състояния, скрити от сърцето, които изведнъж се изявяват пред неговото възприятие.
Божественото Битие; Разкриване (вуджуд) – да бъдеш дълбоко затрогнат от Реалния по време на екстаз.
Разделение – отношение към творението без Истината. Това е наречено също Съзерцание на слугуването.
Обединение – отношение към Истината без творението.
Присъствие – присъствие на сърцето с Истината, докато отсъства от всичко останало.
стр. 43
Опиянение – отсъствие, породено от мощно влияние.
Трезвост – завръщане към собственото състояние след отсъствие, породено от мощно влияние.
Вкусване – първи зачатъци на Божественото проявление в индивидуалното съзнание.
Заличаване (изчезване) – премахване на недостатъците или на онова, което е забулено и което отрича Реалния.
Реалността – отричането на постиженията на твоите качества чрез Неговите качества, така че Той да бъде Действащия чрез теб и в теб, а не ти, и Няма твар, която Той да не държи под Своя власт (Коран 11:56).
стр. 44
Изоставяне – изваждането на вселената и на всичко друго освен Бога от сърцето и от тайното същество на човека (сирр).
Уединение – твоят престой с Истината в теб.
Було – всичко, което те забулва от онова, което ще те накара да изчезнеш; наречено е още „обвиване на вселената“. Това може да бъде привързване към навици и резултати от действия.
Откровение – онова, което се разкрива на сърцата от Светлините на Невидимото.
Име – едно от Божиите Имена, Което непосредствено определя състоянието на слугата.
стр. 45
Дървото – съвършеният човек.
Отклонение – завръщането от Него към тебе.
Светлина – всяко Божие влияние, което изнася вън от сърцето сътворен порядък.
Осветляване – виждането на очите с Окото на Реалния.
Сянка – намирането на покой зад булото.
Ядрото – онези знания, които се пазят далече от сърцата, обвързани със света.
Невидимото – всичко, което Реалния забулва от теб, заради теб, не заради Него.
стр. 46
Наблюдателна кула – наблюдаване на сътворения свят, когато наблюдателят има погледа на Реалния.
Предвечност – онова, което е определено за слугата в Знанието на Реалния.
Суфизъм – външно и вътрешно придържане към поведението на Свещения Закон. Това е Божественият характер. Също така се отнася до подхранването на благородните черти и избягването на несъществените черти.
Тайната на тайните – онова, чрез което Реалния е отделен от слугата.
Полюсът 3 или Помощникът – един човек, който образува фокусът на Божието ръководство в света през различните епохи. Той принадлежи на сърцето на Исрафил 4.
Бележка 3 Ибн Араби описва подробно определени йерархични нива и тяхната численост, които никога не се променят. Така например във всеки даден момент вселената се подкрепя от един Полюс, два Имама, четири Колони, седем Заместника и т.н. Тези хора представят верига от посредници, които Бог използва, за да донесе знания и благословии за света (бел.ред.).
стр. 47
Бележка 4 Известен още като ангел Серафил, който възвестява с тръба възкресението в Съдния Ден (бел. ред.).
Колоните – част от йерархията на Божиите представители; четирима човека, разположени в четирите посоки на света.
Изпитващите – тези, които изваждат скритите неща от душите на хората. Те са триста на брой.
Благородните – те са четиридесет и отговарят за понасянето на товара на творението.
стр. 48
Двама Имама – единият ръководи невидимия свят, а другият – материалния.
Заслужаващите доверие, наречени също Приемници на вината – онези, чиято външност абсолютно не издава никаква следа относно това, което е вътре в тях. Те са елитът сред суфите. Понякога техни ученици приемат човешка природа.
стр. 49
Из Пробуждане за Пътя на Бога
Абдула Бадр ал-Хабаши
Абдула Бадр ал-Хабаши, известен в творбите на Шейха като „абисинеца“, се счита за един от най-близките ученици на Ибн Араби. Пътувал е много заедно със своя учител и в книгата си „Пробуждане за Пътя на Бога“ е записал мисли на Ибн Араби относно пътя на ученика към Бога. Ибн Араби е посветил книгата си „Мекански Откровения“ на Абдула Бадр ал-Хабаши и на Абд ал-Азиз ал-Махдави. Ибн Араби описва своя ученик така: „най-благородният син, благословеният, най-чистият, пълната луна на вярата“.
стр. 50
Пътят на Бога е разделен на две части: тази, която предшества Единството, и тази, която настъпва след Него. По Пътя, който предшества Единството, ученикът се отдава на качествата на слугуването: принизяването, бедността, нуждата, необходимостта, нищетата, подчинението, смирението и други подобни качества. Ако Пътят, който идва след Единството, се върви от наследник, той ще бъде облечен в качествата на господството, каквито са авторитетът, забраната, силата, превъзходството, величието, водачеството, просвещението, мекотата и състраданието, строгостта и непреклонността, надмощието. Ако този човек не е един от наследниците, той ще следва Пътя чрез приемане, отричане, отхвърляне на собствените си атрибути, като пребивава постоянно в компанията на Бога, върху килима на съзерцанието, и ще запазва спокойствие по време на повратите на съдбата, без да каже нито дума.
стр. 51
Изоставянето не е изоставяне на притежания или титли, а е отказ от това да се занимаваш с нещо друго освен с Бога, като същевременно отдаваш справедливото на онова, което е различно от Него.
Онзи, който твърди, че има знания, но е отделен от Бога чрез каквото и да било, е лъжец. Гностикът, чрез Бога, връща всичко обратно при Бога. Нищо не го отклонява от Него. Когато той се отклонява, той се отклонява към Бога. Във всяко състояние, той е с Бога. Ако той говори, това е според Бога. Ако сяда, той сяда с Бога. Ако идва, той идва от Бога. Ако си тръгва, той си тръгва към Бога. Ако пребивава в компания, той е в компанията на Бога. Той е чрез Бога, според Бога, с Бога, от Бога, към Бога, в Бога, той познава само Бог. Ако той каже: „Аллах!“, всичко казва с него: „Аллах!“. Ако той мълчи, всичко замлъква под неговото ръководство, с разрешението на Бога.
стр. 52
Търпението, независимо от разнообразието в нюансите, е винаги свързано с изпитание. Последното не е толкова очевидно като горенето в огъня или ударите на камшика; то е просто болка, която душата изпитва по какъвто и да било начин. Също така щастието не е препускане с коне, нито красиви слугини, а е наслада, изпитвана от душата под един или друг начин. Търпението, следователно, не може да бъде истинско, ако отсъства болката.
стр. 53
Да си мислиш, че краят на Пътя към Бога изисква повече условия, отколкото началото, означава да си невеж за Пътя.
Болестите са следствие на преследването на лични цели. Който няма лични цели, няма болести.
стр. 54
Ако ученикът се върне към вторичните причини след като вече ги е изоставил, това се дължи на слабост на душата му. Ако гностикът остане отстранен от вторичните причини и не се върне към тях, това също се дължи на слабост на душата му. Ако знаещият чрез Бога, който преминава през различни състояния, направи разлика между момента, в който Бог го задължава да потърси убежище при причините, и момента, в който Той го задължава да се отдели от тях, това се дължи на слабост на душата му. За да се спасиш от всички тези слабости, трябва да се потопиш в Океана на Вечността, да прекратиш със скръбта на надеждата и да се държиш така, сякаш това е последният ти миг.
стр. 55
Благочестивият е роб на слугуването, ученикът е роб на стремежа, благодарният е роб на някое благословение, търпеливият е роб на някоя рана, гностикът е роб на някой усет, знаещият е роб на светлината и тъмнината, мъдрецът е роб на мъдростта. Що се касае до Божия раб, той се среща рядко, и съществуването му дори е невъзможно.
Ученикът, който, съзирайки Бога, е разсъблякъл себе си от всичко външно и вътрешно, и който, след като го е направил, е оставил нещо излишно в състоянието, в което се намира в дадения момент, е запазил това нещо, защото се нуждае от него. И тогава светлината на разсъбличането го напуска, за да бъде заместена от тъмнината на придобиването. Който твърди противното, никога не е усетил аромата от компанията на Бога, след като е спрял да търси убежище във вторичните причини.
стр. 56
Ако си в компанията на някой, който говори за тайни неща, а ти претегляш думите му с твоето разбиране, ти си оставаш с твоето разбиране, а не с реалността на знанието, което ти носи пазителят на тайните.
За да се ползваш от словата на хората от Пътя на Бога, трябва да влезеш в тяхната компания, беден и нищ, сякаш навлизаш в Присъствието на Бога, защото те са хора на Бога.
стр. 57
Тези хора не говорят за никой друг освен за Бога. Те не гледат към нищо друго освен към Бога. Те не получават нищо друго освен това, което идва от Бога. Които ги слушат, слушат Бога. Които получават от тях, получават от Бога. Които им противоречат, противоречат на Бога.
Молитвата на човек, който се намира в крайна нужда, получава отговор, независимо дали човекът е вярващ или невярващ. Това е доказателство, че най-голямата близост се постига чрез твоите имена, а не чрез Неговите. Ти можеш да се приближиш до Него посредством собствените си имена по принцип, по всякакъв начин, докато само гностикът и вярващият могат да се приближат до Него чрез Неговите Имена.
стр. 58
Ученикът, който се придържа към своето незнание, а не към своето знание, е по-съвършен.
Да виждаш нещо и да го криеш, дори то да е правилно, означава да бъдеш човек на вярата. Да предполагаш нещо и да го разгласяваш, означава да бъдеш неверник, дори да има полезен резултат от говоренето за това нещо. Следователно ти трябва да пазиш тайни, защото това е едно от качествата на човека на вярата и на свободния човек.
стр. 59
Крий себе си от обикновените хора, колкото може повече, докато духовното ти ниво стане известно. Разкривай себе си на хората само според степента на вярата им в тебе. Ако им разкриеш повече, отколкото си мислят, че знаят за теб, и дори още повече, те ще го отхвърлят и това ще се върне върху тях, защото хора, които признават това, което е над тях, се срещат изключително рядко.
Ученик, който се свързва с хора противоположни на него, се връща назад в Пътя. Ако той се свързва със свои равни, той се разсейва. Ако се свързва с душата си, той се намира в състояние на недоумение. Aко се свързва със своя Господар, той се намира под було, обаче ако се свързва със своя Учител, вратите за него са отворени, пътищата стават по-леки за него и Божието Име Ал-Уахаб (Преизобилния) ще му се изяви.
стр. 60
Той ми каза: Стреми се да познаеш Пътя, по Който си излязъл от своя Господар. Ти ще трябва да се върнеш при Него по този Път. Ако знаеш Пътя, преди да се върнеш по него, ще бъдеш човек на близостта, разширението и интимността. Ако не го знаеш, ще бъдеш човек на самотата, свиването и страха, поради невежеството си за Пътя.
стр. 61
Всички същества, от първото до последното, и хората, и духовете, се намират на Пътя, който води до Бога.
От теб зависи да извисиш стремежа си, да изоставиш лумналия огън на скърбите и да излезеш от тъмнината, ако искаш очите ти да видят Източника, родил Мъдростта. По отношение на този Източник гностиците се делят на две групи: целта на повечето от тях е виждането на Мъдростта – сега, тя съществува само в света. И затова те не напускат света; това е спирката 5, в която те не виждат нищо, без да видят Бога в това нещо, което включва едно споделяне във виждането. Що се отнася до по-малобройната група гностици – тези, които постигат истинско посвещение – те виждат Източника, родил Мъдростта, пряко. От там нататък те виждат как Мъдростта се разпростира в света, както духът в тялото. За да изразят това знание, те споменават виждането на Мъдростта преди виждането на Нейния Източник. Обаче те използват такива изрази, които показват, че са видели Източника на Мъдростта преди самата Мъдрост. Затова те казват: „Ние не виждаме нищо, преди първо да видим Бога“. Това е спирката на Човека на Истината. Тя включва реализиране на Единството чрез откровение. Отвъд тази спирка има океани с бушуващи вълни. Който се гмурне в тях, се изгубва. Който стъпи там, повече не се връща и не иска да излезе от там. Обаче той ще продължи да вижда брега, защото Бог, поради Милостта Си към Душата, съхранява индивидуалния му образ и в този, и в другия свят.
Бележка 5 Суфи отличават различните състояния (хал), които човек може да преживее по Пътя към Бога от спирките (макам), през които той трябва да премине, за да стигне до Бога. Състоянията са преходни, докато спирките са необходимата основа за реализирането на съвършенството. Състоянията са дарове от Бога, докато спирките са заслуги на човека (бел.ред.).
стр. 63
Знанието е дом с четири краища, които са Неговите Имена: Първия, Последния, Външния и Вътрешния. В Първия се намира Неговото знание в Безначалната Вечност, в Последния – Неговото знание в Безкрайната Вечност, във Външния – Неговото знание чрез прякото виждане и разбулването, във Вътрешния – Неговото знание чрез доказването. Онзи, който познае Бога чрез тези четири краища и се издигне върху основите на дома на собственото си знание, не трябва да търси други знания отвъд тези, освен под един друг край от дома – този на прякото виждане, увековечено от непрекъснатостта на Божиите явявания. Това увековечаване се случва единствено в другия свят, който поддържа този край на дома. Това е причината Кааба да е изградена върху три основи, макар да са четири.
стр. 64
Който търси Реалния, трябва да се придържа към реалното.
Да замълчиш, вместо да говориш с Мъдрост в благоприятния момент, е знак за истинска честност, стига това да не накърнява вярата. Да говориш с Мъдрост, когато това не е необходимо, е знак за безчестие.
стр. 65
Мъдър не е този, който говори за Мъдростта или я използва, а е онзи, който бива задвижен от Мъдростта в действията си, дори да не съзнава това.
Мъдростта е по-влюбена в човека, който я открива, отколкото този, който я търси, е влюбен в Нея. Но понеже Тя няма език, с който да напомни за Себе Си на човека, който се е отклонил от Нея, Тя остава недостъпна за него.
стр. 66