Името Ал-Мудхилл 14 и мъдростта на животните
Името Ал-Мудхилл 14 и мъдростта на животните
Бележка 14 Ал-Мудхилл – Опозоряващия, Принизяващия (бел.ред.).
Из проучване на Уилям Читтик
Всички неща в космоса, живи и неживи, имат вродено разположение в себе си да различават и познават Бога. Всички неща са живи и се изразяват разумно, като прославят с речта си Бога. Това, че всички неща около нас съзнават Бога, поражда чувството за вина в суфи, защото всички неща ни наблюдават и всички неща имат способността да говорят на Бога за нашите действия.
стр. 195
Не съществува нищо, което да не е рационално оживено, независимо дали е наречено „неживо“, „растящо“, или „умряло“. Това е така, защото не съществува нищо, което да не възхвалява Бога, а този атрибут принадлежи само на онзи, който описваме като „жив“.
Животните се управляват от Името Ал-Мудхилл. Те заемат много по-висока позиция пред Бога от някои от човешките същества, защото човекът има склонността да забравя, че пред Лицето на Бога той е нищо.
Когато нещо ти е подчинено, всъщност ти си подчинен на него.
стр. 196
Сред Божиите Имена Ал-Мудхилл управлява и от двете страни – от тази на царя и от тази на неговите подчинени. В една държава положението на гражданите и подчинените изисква те да подчинят царя на себе си, защото той трябва да ги пази и защитава, да се бори срещу враговете им, да отсъжда справедливост и да се грижи за правата им. Това подчинение се отнася и до отношенията между Бога и човека. Макар човекът да е принизен пред Бога, Бог също е принизен пред човека.
Създателят никога не е отделен от създанията, нито Принизяващия е отделен от действието на принизяването. Ако двете биха били отделени, това описание би било отделено от Бога, и тогава Името Ал-Мудхилл би изчезнало.
стр. 197
Когато Бог казва в Корана: Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат (Коран 51:56), това означава, че Той ги е създал, за да се принизят пред Него, затова ги е създал с Името Ал-Мудхилл. В същото време Бог ни казва как бди и пази всички неща. Също като царя в държавата, Божията степен на Благочестието Го подчинява на онова, което космосът търси от Него, което е съхранение на съществуването.
стр. 198
Космосът е изпълнен с взаимна нужда, която всъщност е нуждата на всички създания от Бог.
Ти се грижиш за животните, като ги поиш и храниш, като чистиш местата им и влизаш в контакт с мръсотиите и нечистотиите им заради тях, и ги пазиш от жега и мраз, които биха им навредили. Тези и други подобни неща се случват, защото Реалния те е подчинил на тях и е положил нуждата от тях в Душата ти. … И така Бог не е направил животните да се нуждаят от тебе, а е положил в тебе нуждата от тях. Това, че ти ги търсиш и полагаш усилия, за да ги притежаваш, показва, че ти се нуждаеш от тях.
стр. 199
Никое друго Име не дарява всеобщо добруване в космоса така, както Името Ал-Мудхилл, и няма нищо друго в Божието Присъствие, което да притежава качеството на това Име. Качеството Му непрестанно просмуква и този свят, и другия. Когато Реалния позволи на някой гностик да Го види и когато Той му Се разкрие в и от Името Ал-Мудхилл, тогава няма по-удостоен сред слугите от този човек, и никой друг няма по-голямо знание чрез разбулване за Божиите Мистерии от него.
стр. 200
Божиите Имена според дните на седмицата
Седем основни Божествени атрибута са породили и задвижили седемте дни на Божествената седмица на сътворението, а седем творящи Божии Имена са сътворили дните, заедно с техните съответстващи небеса, съзвездия, пророци и букви от арабската азбука.
Неделя. Божествен атрибут: Чуващия. Творящо Божие Име: Ал-Нур (Светлината).
Понеделник. Божествен атрибут: Живия. Творящо Божие Име: Ал-Мубин (Изясняващия).
Вторник. Божествен атрибут: Виждащия. Творящо Божие Име: Ал-Кахир (Всегосподстващия).
Сряда. Божествен атрибут: Повеляващия. Творящо Божие Име: Ал-Мухси (Оценяващия).
Четвъртък. Божествен атрибут: Способния. Творящо Божие Име: Ал-Алим (Всезнаещия).
Петък. Божествен атрибут: Знаещия. Творящо Божие Име: Ал-Мусауир (Ваятеля).
Събота. Божествен атрибут: Говорещия. Творящо Божие Име: Ал-Рабб (Господаря).
стр. 201
Из Разбулване на смисъла и тайната на Най-Прекрасните Имена
Божиите Имена са пътеки, които водят до Бога; средство, чрез което човек може да се извиси до знанието за Единството на Божествената Реалност.
Тъй като Божиите Имена са основно изражение на знанието, както и на битието, Те се проявяват и във вселената, и в духовния живот на човека, където се превръщат в обект на съзерцание.
Има два вида Имена: имена на Имената – това са Имената, изразени с човешкия език, и самите Имена, които представляват Реалности вътре в Бога.
стр. 202
Божиите Имена, достъпни за човешката реч, са само имена на Имената, но не са самите Имена.
На всяко едно от 99-те Прекрасни Имена съответства процес на свързване, осъществяване и приемане на характерната черта на Името, който се разбира също като знание, развитие и действие.
Човек може да приеме характерна черта на Имената само ако е истински служител на Бога, съзнаващ, че всичко идва от Него и всичко се завръща при Него.
стр. 204
99-те Прекрасни Имена
1. Аллах
2. Ал-Рахман – Всемилостивия
3. Ал-Рахим – Милосърдния
4. Ал-Малик – Владетеля
5. Ал-Куддус – Пресветия
6. Ал-Салам – Съвършения
7. Ал-Му‘мин – Даряващия вярата
8. Ал-Мухеймин – Пазителя
9. Ал-‘Азиз – Несравнимия
10. Ал-Джаббар – Подчиняващия
11. Ал-Мутакаббир – Гордия
12. Ал-Халик – Създателя
13. Ал-Бари – Създателя на съвършената хармония
14. Ал-Мусауир – Ваятеля на неповторимата красота
15. Ал-Гаффар – Прощаващия
16. Ал-Каххар – Покоряващия
17. Ал-Уаххаб – Даряващия
стр. 205
18. Ал-Раззак – Даващия препитание
19. Ал-Фаттах – Отварящия
20. Ал-‘Алим – Всезнаещия
21. Ал-Кабиз – Задържащия
22. Ал-Басит – Разширяващия
23. Ал-Кхафиз – Унизяващия
24. Ал-Рафи – Въздигащия
25. Ал-Му‘изз – Даряващия чест
26. Ал-Мудхилл – Опозоряващия
27. Ал-Сами‘ – Всечуващия
28. Ал-Басир – Всевиждащия
29. Ал-Хакам – Съдията
30. Ал-‘Адл – Справедливия
31. Ал-Латиф – Неуловимия
32. Ал-Хабир – Съзнаващия
33. Ал-Халим – Въздържащия се
34. Ал-‘Азим – Великолепния
35. Ал-Гафур – Прикриващия грешките
36. Ал-Шакур – Даряващия благодарността
стр. 206
37. Ал-‘Али – Всевишния
38. Ал-Кабир – Великия
39. Ал-Хафиз – Закрилящия
40. Ал-Мукит – Въздаващия
41. Ал-Хасиб – Преценяващия
42. Ал-Джалил – Величествения
43. Ал-Карим – Щедрия
44. Ал-Ракиб – Наблюдаващия
45. Ал-Муджиб – Отговарящия на молитвите
46. Ал-Уаси‘ – Всеобхватния
47. Ал-Хаким – Мъдрия
48. Ал-Уадуд – Любещия
49. Ал-Маджид – Преславния
50. Ал-Баит – Възкресяващия
51. Ал-Шахид – Свидетеля
52. Ал-Хакк – Истината
53. Ал-Уакил – Покровителя
54. Ал-Кави – Всесилния
55. Ал-Матин – Непоколебимия
56. Ал-Уалий – Приятеля
стр. 207
57. Ал-Хамид – Възхвалявания
58. Ал-Мухси – Оценяващия
59. Ал-Мубди‘ – Първоизточника
60. Ал-Му‘ид – Възстановяващия
61. Ал-Мухйи – Даващия живот
62. Ал-Мумит – Умъртвяващия
63. Ал-Хайй – Вечноживия
64. Ал-Каййум – Самосъществуващия
65. Ал-Уаджид – Находчивия
66. Ал-Маджид – Достойния
67. Ал-Уахид – Единствения
68. Ал-Самад – Вечния
69. Ал-Кадир – Способния
70. Ал-Муктадир – Мощния
71. Ал-Мукаддим – Спомагащия
72. Ал-Муакхир – Забавящия
73. Ал-Аууал – Първия
74. Ал-Акхир – Последния
75. Ал-Захир – Явния
76. Ал-Батин – Скрития
стр. 208
77. Ал-Барр – Източника на всяко добро
78. Ал-Таууаб – Приемащия покаянието
79. Ал-Мунтаким – Отмъщаващия
80. Ал-‘Афу – Прощаващия
81. Ал-Ра‘уф – Състрадателния
82. Малик ал-Мулк – Царя на абсолютната власт
83. Зул Джалай уал Икрам – Господаря на Величието и Щедростта
84. Ал-Уали – Управляващия
85. Ал-Мута‘али – Възвишения
86. Ал-Муксит – Безпристрастния
87. Ал-Джами‘ – Събиращия
88. Ал-Гхани – Богатия
89. Ал-Мугхни – Обогатяващия
90. Ал-Мани‘ – Защитника
91. Ал-Дарр – Наказващия
92. Ал-Нафи – Създаващия ползи
стр. 209
93. Ал-Нур – Светлината
94. Ал-Хади – Водача
95. Ал-Бади‘ – Творящия
96. Ал-Баки – Вечния
97. Ал-Уарит – Наследяващия
98. Ал-Рашид – Правилно напътстващия
99. Ал-Сабур – Дълготърпеливия
стр. 210
Съвършеният човек
Съвършенството е равновесие, в което всички Имена на Бога заемат своето място без надмощието на едно или друго от Tях. Съвършеният човек служи като наместник на Бога във всяка ситуация, защото съвършеният баланс в него означава, че Бог действа чрез него по отношение на Аллах, Всеобхватното Име, а не по отношение на едно от специфичните Имена, които се включват в Името Аллах.
Съвършеният човек не е ограничен от никое определено качество, защото обхваща всички качества. Той приема всяко качество в зависимост от ситуацията, така както Бог винаги разкрива Себе Си спрямо човека, който Го приема. В този смисъл съвършенство означава отстраненост от атрибутите и тяхното въздействие.
стр. 211
Понеже гностикът не се ограничава от което и да било конкретно качество, той може да проявява противоположни и несъвместими качества.
Гностикът се познава само по това, че събира в едно противоположностите, защото за него всичко е Реалния. Затова, когато попитали Абу Саид ал-Кхарраз: „Как позна Бога?“, той отговорил: „Чрез това, че Той събира в едно противоположностите“.
стр. 212
Съвършеният човек се е превърнал в напълно въплътена цялост, която обхваща всяка реалност. Като слуга и наместник на Бога, той стои в центъра на битието и обединява всички неща. Това човешко същество е точката в центъра на един кръг, който е цялото съществуване или всичко друго, различно от Бога.
Съвършеният вижда множество в Единия, така както знае, че онова, което се обозначава с Божиите Имена, макар Tехните реалности да са много и различни, е едно единствено Цяло.
стр. 213
Съвършеният човешки образ е образ без образ.
Доказателствата за истинската ти природа се разкриват не чрез самоосъзнаването ти, а чрез изчезването ти в Бога.
Питате: „Кое е отличителното качество на Адам?“. Неговото отличително качество е Божественото Присъствие, или както е казал Пророка: „Бог е създал Адам по Свой образ и подобие“ и това е неговото качество. Когато го създал, Бог събрал в едно двете Си Ръце и от това знаем, че Той му е придал качеството на Съвършенството. Бог е създал Адам съвършен и всеобхватен, и затова Адам е способен да приеме всички Имена. Той е съвкупността на космоса по отношение на различните реалности в космоса, защото той е цял един свят сам по себе си, докато всичко останало е само части от космоса.
стр. 214
Речта пропива целия космос. Тя не е специфична черта на човека, както си мислят онези, които твърдят, че това е отличителната черта, която го прави „животно, надарено с реч“. Духовната проницателност не позволява човекът да се определя с тази отличителна черта. Човекът се определя изключително от Божия Образ, и всеки, който не притежава това определение, не е човек. По-скоро той е животно, чиито образ прилича на външния лик на човек.
стр. 215
Ако настояваш в Неговата Несравнимост спрямо всички неща, ти Го ограничаваш. И ако настояваш само в Неговото Подобие с всички неща, ти Го ограничаваш.
Човек трябва да стане притежател на „две очи“, да обедини двете качества, Несравнимостта и Всеподобието, и с едното око да вижда битието, а с другото да възприема Нищото. Когато тези две очи заработят заедно, човек възприема, че той самият и космосът са Той/Не-Той (Хува ла Хува). Уилям Читтик
Съвършеният човек има два погледа за Реалния и поради това Той му е отредил две очи. С едното око, той Го вижда по отношение на това, че Реалния е независим от световете и затова той не Го вижда нито в някое от нещата, нито в себе си. С другото око, той Го вижда по отношение на Името Му Всемилостивия, Което търси космоса и Което е търсено от космоса. Този човек вижда как Той прониква във всички неща. Чрез погледа на това око, човекът се нуждае от всички неща – по отношение на това, че нещата са Имена на Бога, а не по отношение на техните форми. Следователно никой не е по-нуждаещ се по отношение на космоса от съвършения човек, защото той вижда космоса като подчинен на самия него. Съвършеният човек знае, че ако не се нуждаеше от космоса, тези неща, които са му подчинени, нямаше да му бъдат подчинени. Този човек знае в себе си, че той се нуждае повече от космоса, отколкото космосът се нуждае от него.
стр. 217
Най-високопоставените сред приятелите на Бога – гностиците, хората на Бога, тези, които осъществяват Хакк – са онези, които различават Бога в Неговото разкритие в нещата и в същото време признават Неговата Съвършена Несравнимост във всичко, което съществува в човека и в космоса.
Тези хора са постигнали знанието на Сърцето, чието туптене изразява постоянната смяна между разбирането на Бога като различен, далечен и несравним и виждането на Бога като идентичен, близък и подобен.
стр. 218
Истинската близост се осъществява само в тоталното несътворяване на сътвореното, там, където живее само Божественото Единство.
Осъществяването на Божиите Имена изисква от слугата да напусне всички свои имена, които му дават ранга на слуга. Когато остане само неговата същност, без качества и без имена, човекът е с Бога, сред онези, които са призовани близо.
стр. 219
Разсъбличането на съществото не трябва да се разбира като отричане, защото човек може да се отрече само от нещо, което по право му принадлежи, а слугата няма право на нищо, защото на него му липсва Реалност. Само Бог има право над това, над което Той има право. Всички имена във вселената и всички имена, които си представяме, че по право принадлежат на слугата, в действителност принадлежат на Бога.
Нищо от онова, което слугата отразява като огледало, не му принадлежи – така както образите в огледалото не принадлежат на огледалото. Ако този, който се гледа в огледалото, се премести, образите моментално престават да са видими и остават в едно пусто пространство без следа от живот. Създанията в действителност не притежават нито имена, нито качества, нито живот. Вечно е само Битието на Бога, Който проявява Себе Си на Себе Си от Себе Си. Само истинският слуга напълно осъзнава това и затова само той има правото да носи името „съвършен човек“.
стр. 220
Твърдо угаснал за себе си в ослепителното Присъствие на Бога, изгубен в съзерцанието на Неговите Имена, този човек повече не знае кой е. Тогава онова, което никога не е било, изчезва, а това, което никога не е спирало да бъде, остава.
стр. 221
Не всеки, който е намерил щастието, е удостоен със съвършенство, защото, докато всички, които са съвършени, са щастливи, не всеки щастлив човек е съвършен. Съвършенство означава да достигнеш и да се присъединиш към най-високата степен, а това означава да станеш подобие на Източника.
Универсалният слуга е слуга на всяко едно от Божиите Имена, не само на едно или друго Име. Той не може да бъде наречен „слуга на Щедрия“ или „слуга на Славния“ за сметка на някое друго от Имената. Напротив, той е слуга на всяко едно от Божиите Имена, слуга на Аллах – Всеобхватното Име.
стр. 222
Проявявайки всички Божии Имена без следа от Господство и следователно показвайки съвършено слугуване, съвършеният човек се превръща в един напълно обикновен човек. В него нищо не изпъква; той се носи заедно с всички сътворени неща в съвършена хармония и равновесие с тях.
Най-съвършени сред гностиците са онези, които знаят, но са незнайни. Тези хора са учителите и водачите на хората по Пътя към Бога. Те не се различават по нищо от никое от Божиите творения, затова те са незнайни. Тяхното положение е положението на обикновения човек.
стр. 223
Хората, които седят на килима на удивлението близо до Бога, пребивават във вечно равновесие, покой и установеност. И въпреки това в своите вътрешни измерения те се способни на мигновени движения с всеки дъх, който поемат.
Макар че Всеобхватното Име внася всички качества в слугата, три качества изпъкват над останалите и това са: заявката за Несравнимост, Преклонението и Изумлението. Бог казва: И какво друго има извън истината освен заблудата? (Коран 10:32), а заблудата не е нищо друго освен самото творение. „Заблудата“ е изумление, а чрез творенията свойството на заблудата се е проявило.
стр. 224
Съществуването на Реалния е засвидетелствана Светлина; съществуването на творението е сянката, която следва.
Поглеждаш творението по един начин и казваш: „Това е Реалния“. Поглеждаш го по друг начин и казваш: „Това е творение“. Но само по себе си то нито е Реалния, нито е нещо друго освен Реалния. Само Реалния носи името „Реален“. Следователно творенията са се отклонили в сътворението, защото то е нощ, от която денят е отделен. Те пребивават в тъмнина, объркани и отчуждени. Те нямат светлина, с която да намерят водачеството. Това е така за обикновените хора. Избраните обаче са оставени в тъмнини, да не проглеждат, глухи, неми, слепи (Коран 2:17). Понякога те казват: „Ние сме ние и Той е Той“, понякога казват: „Той е нас и ние сме Него“, а понякога казват: „Ние не сме само себе си и Той не е само Себе Си“. След това Бог е заявил, че тези избраници говорят Истината по отношение на своето изумление, защото Той е казал на най-избрания сред Своите творения по знание и гносис: Не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли (Коран 8:17).
стр. 225
Гностикът не е изумен, защото е изгубен, а защото е намерил. Той е нищо и въпреки това е всичко. Той се е освободил от всяко ограничение и въпреки това приема всички ограничения. Той не докосва никаква власт и въпреки това управлява космоса. Той е знаен и незнаен, утвърден и отхвърлен, съществуващ и несъществуващ, Той/ Не-Той.
стр. 226
„Къде мога да намеря Бога?“. Там, където Той присъства, което е навсякъде, защото всички неща са Негови дела. Обаче никое дело не е идентично с Бога, Който обхваща всички неща и всички дела, всички светове и всички присъствия. Макар Той да може да бъде открит навсякъде, Той също така не може да бъде открит никъде. Той/ Не Той.
стр. 227
Само чрез съвършенството на човека Битието (вуджуд) достига пълнотата на външното Си проявление.
Съвършеното човешко същество обединява в едно Бог и творението.
стр. 228
Любовта
Господи, такава Любов изпитвам,
сякаш небесата ще се пропукат,
звездите ще паднат,
а планините ще се разместят,
ако понесат товара ѝ:
такова е моето преживяване
на Любовта.
Любовта е изцяло въпрос на пряко преживяване и Нейната реалност не може да се придобие с учене.
стр. 229
Самите изисквания на Любовта ме облякоха в дрехата на противоположностите. Затова аз съм като онзи, който е съзнателно несъзнателен.
Останах изумен от
Океана без брегове и
от Брега без океан,
от утринната Светлина
без тъмнина и
от Нощта без разсъмване,
от Сферата без място, известно
на езичници и жреци,
от Небесния Купол,
извисен и въртящ се,
с Всеобхватната Сила в средата му,
и от плодородната Земя
без купол и без място –
Скритата Мистерия.
стр. 230
Когато пиша в стиховете,
че съм влюбен в Зайнеб,
Низам или Инан,
знай, че тези имена са само
изящни, чудни символи,
под които се крие благородно
и отличително одеяние.
Аз съм дрехата на Облечения,
а Онзи, Който е облечен,
не може да бъде познат.
Това, което побира дрехата,
е точно онова,
на което Ал-Халладж се е позовал,
затова радвайте се!
В Името на Любовта
и Нейния Живот,
ако стана съзнателен за Бога,
Той ще ме погълне изцяло
заради признаването ми
на вашето присъствие.
стр. 231
Божественото Същество в
Своята Първична Реалност
не е видимо във всички
мигове на Небитието.
Любовта е принципът на съществуването и неговата причина. Тя е началото на света и това, което го поддържа, и тя е Мохамед.
Имам Възлюбен, Чието Име е това на всички, които имат име.
Пламенната Любов, това е тоталното изчезване на волята в Любимия.
стр. 232
Слава на Бога, Който е направил Любовта храм, към Който са обърнати сърцата на всички хора, завършили духовното си възпитание; една Кааба, около Която обикалят тайните на гърдите им!
Ако не беше Любовта, нямаше да има за какво да копнеем и нищо нямаше да съществува. Това е тайната, скрита в хадиса: „Аз бях скрито съкровище и пожелах да бъда познат“.
Светът е създаден от задвижването на Любовта. Ако не беше Любовта, светът нямаше да се яви в Него. Задвижването на света от Нищото към съществуването е движение на Любовта на Онзи, Който е дал живот на света.
стр. 233
Бог е създал света само чрез Любовта.
Тази Любов е първо Любов към самия Него, към Неговата собствена Красота, която Той е пожелал да изяви, и след това е Любов към създанията, които я отразяват.
Любовта на Бога към създанията е без начало и без край. Той никога не е спирал да обича творенията Си, така както никога не е спирал да ги познава. Неговото съществуване няма начало, следователно и Неговата Любов няма начало.
стр. 234
Цялата вселена е красива, а Бог обича Красотата. Този, който обича Красотата, обича и всичко, което е красиво. И този, който обича, не наказва любимия си, освен ако не е, за да го накара да намери спокойствието или за да го поучи, както бащата поучава детето си. Затова крайният резултат за нас ще бъде – според Божията воля – лекота и благополучие, където и да се намираме сега!
Казвате, че обичате красотата и че Бог обича Красотата. Затова, ако разкрасявате себе си заради Него, Той ще ви обича. Но вие не можете да разкрасите себе си в Неговите очи, освен ако не ме последвате!
стр. 235
Когато Го любиш, ти знаеш от мига, в който си отпил глътка от Любовта Му към тебе, че твоята Любов към Него е същата като Неговата Любов към тебе. И тази глътка така те опиянява, че забравяш своята Любов към Него, макар да усещаш, че Го любиш. Затова откажи се да правиш разлика между двете.
Любовта е родена от отсъствие. Когато това отсъствие се превърне в присъствие, Любовта става знание. Когато тази Любов е Любовта на Бога, това знание е Знание на Бога. И когато това Знание е съвършено, повече няма гностик, защото само Бог познава Бога, Който е Знаещия, Знанието и Знайното.
стр. 236
Любовта е качеството на това, което съществува, и нищо не съществува освен Него. Няма друго същество освен Него, следователно няма друг любящ, нито възлюбен освен Него!
Аз изповядвам религията на Любовта, накъдето и да се обърнат лицата на Нейните камили. Това е моята религия и моята вяра.
стр. 237
Позовавам се на Божиите Слова: Ако обичате Аллах, последвайте ме! (Коран 3:31), затова я наричам „религия на Любовта“. Аз се придържам към нея, за да приемам повелите от своя Любим смирено, с доволство и любов, и да отмахвам трудностите и товара от тях, независимо какви са повелите – затова казвам: „накъдето и да се обърнат Нейните камили“. С други думи, какъвто и път да поемат те, независимо дали е приятен, или не, аз съм доволен от тях.
Не обичаме никой друг освен Бога във всички съществуващи неща. Той е Онзи, Който се проявява във всеки възлюбен, в окото на всеки любещ – и няма нещо, което съществува, което да не люби. И така, вселената е цялата любещ и възлюбен, и всичко се завръща при Него. Никой не обича никой друг освен своя Създател, но ти си забулен за Него поради любовта си към Зайнеб, Суад, Хинд, Лейла, този свят, парите, властта и всичко, обичано в света.
стр. 238
Творенията познават Бога само посредством това, което Той им представя за Себе Си: Любовта Му към нас, Милостта, Нежността, Добротата Му, ограничението Му, за да можем да Го възприемем чрез образи и да Го видим с очите си вътре в сърцето, в нашата кибла, 15 и в нашето въображение, така „сякаш“ Го виждаме.
Бележка 15 Кибла – посоката, към която мюсюлманите се обръщат по време на молитва; това е посоката към Кааба (бел.ред.).
стр. 239
За разлика от всичко останало в космоса, човешкото същество е пълно откровение и проявление на Божественото Същество, защото отразява всички Имена и атрибути на Бога и обхваща всички нива на сътвореното съществуване: телесното, психичното и духовното ниво. И понеже човекът е направен според Божия образ, нищо не може да утоли Любовта му освен самия Бог или на по-ниско ниво, друго цялостно отражение на Божествената Реалност, тоест друго човешко същество.
Любовта не може да погълне целия любещ освен ако неговият любим не е Бог или някой друг от рода Му. Никоя друга Любов не може да погълне напълно човешкото същество.
стр. 240
Ако в любещия остане частица от интелекта му (акл), тогава той ще бъде възпиран от нещо друго освен неговия Любим. Това не е чиста Любов. Това е само нашепване на душата. Както казва един суфи: „В любов, управлявана от разсъдъка, няма да намериш нищо хубаво“.
Цветът на любещия е цветът на неговия Любим. И тази способност принадлежи само на сърцето, защото разсъдъкът е от областта на ограниченията. … Любовта притежава голямо разнообразие от противоположни качества. Никой друг не е способен да ги приеме, освен онзи, който е способен да се изменя заедно с Любовта в тези качества, и това е сърцето.
стр. 241
Любещият е заличаване в утвърждаването. … Той не разполага свободно с друго освен с това, което Бог му разпорежда.
стр. 242
Откровенията
Откровение е друга дума за разбулване, вкусване, засвидетелстване, Божествено саморазкриване или прозрение. Това е начин за пряко придобиване на знания, без посредници като учене, учител или разум.
Бог е този, който отваря сърцето за изливането на знанието.
„Откритието“ предполага, че този тип знание идва при слугата, след като той търпеливо е чакал на прага на вратата на своя Господар.
стр. 243
Откровението не включва нито усилия, нито съзерцание, нито търсене, защото това би означавало да търсиш определено знание, обаче слугата винаги трябва да търси самия Бог.
Откровенията са типът знание, което се дава на пророците: те го получават от Бога пряко, без интелектуално търсене и разсъдъчни мисли.
Ако слугата иска да постигне откровение, той трябва да се дисциплинира според Закона и изискванията на Духовния Път под насоките на духовен Учител, който сам е извървял Пътя.
стр. 244
Ние не сме хора, които цитират думите на философи, нито думите на някой друг човек, понеже в тази книга 16 и във всички наши книги пишем само за това, което е дадено чрез разбулване, продиктувано от Бога. … Целта на книгата ни не е да говорим за възможните и отразени отношения. Нейният предмет е само науката за разбулването, дадена от Бога.
Бележка 16 „Мекански откровения“ (бел.ред.).
Сърцето ми се държеше за вратата на Божието Присъствие, чакаше будно това, което ще дойде, щом се отвори вратата.
стр. 245
Сърцето ми е бедно, бедстващо, изпразнено от всяко знание. Когато нещо се появи в сърцето ми иззад булото, то се втурва да му се подчини и да го установи, спазвайки повелените предели.
Тъй като науката на приятелите на Бога произлиза от Божествени откровения, а не от аналитични разсъждения, тя е дълбоко взаимосвързана на всички нива, дори разумът да не вижда всички връзки.
стр. 246
Всяка част от космоса е свързана с всички други части, и всяка част е свръзка от една верига. Когато човек разглежда науката за космоса, той бива отнесен от едно нещо до друго поради взаимовръзките. Това обаче се случва само в науката на приятелите на Бога. Тяхната наука не следва канона на учените, които познават само външния облик на явленията. Канонът на приятелите на Бога съединява всички части на космоса, затова тези хора биват отведени от едно нещо до друго нещо, дори ученият на външните облици да не вижда взаимовръзката. Това е Знание на Бога.
Който познава Корана и го е въплътил в себе си, той ще познае науката на приятелите на Бога. Той ще узнае, че тяхното знание не се побира в ограничените раздели, нито следва канона на логиката, нито може да бъде измерено с някоя мярка. То е мярката на всички мерки.
стр. 247
Разбулването се случва чрез Светлината, обаче Светлината, Която идва от Бога, трябва да съвпада със Светлината, която е вътре в сърцето на слугата. Понякога човек може да възприеме по-голяма Светлина в откритието на Бога, така че той да не придобие знание. Това се случва, защото собствената му Светлина не се равнява на Светлината, идваща отвън.
стр. 248
Онова, което идва от Бога, е винаги оцветено от съда, който го приема.
Който не е приел разбулването, няма знания.
Няма друго знание освен това, което си приел от Бога, защото само Той е Знаещият.
стр. 249