Душата

Из Божествено ръководство на човешкото царство

Наместникът, който Бог е изпратил като господар на всички неща, това е Душата и тя е несътворена.

Душата е наречена „Ясна Книга на Свидетелството“, „Божествен Трон“, „Огледало на Истината“.

Душата слиза директно от областта на Божието повеление.

стр. 137

Тъй като произходът на Душата е Божествен, хората на знанието знаят, че тя получава заповеди от Бога пряко от областта на Силата Му, без никакъв посредник.

Душата се явява продължение на Бога. Тя е Божия повеля за установяването и поддържането на реда във вселената.

Душата на човека, наместникът на Бога, е заобиколена от микрокосмос, наречен „човешко същество“.

стр. 138

Тронът е мястото, на което живее Душата. Единственият начин, по който Божието Величие може да се осъществи, е като се възкачиш на Трона.

Душата е наречена „Първият Учител“. Това е така за онези, които я осъзнават и ѝ се подчиняват. Тези хора знаят, че въпреки че никое от творенията не прие да понесе Божественото царство, човешкото същество прие да понесе тази отговорност.

Абул-Хаким използва определението Имам Мубин – „Ясната Книга на Свидетелството“, когато говори за Душата. Под това той има предвид „скрития скрижал“ от И му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение и обяснение за всяко нещо (Коран 7:145). Шейх Абул-Хаким нарича „скрити скрижали“ всички „неща“, тъй като те съдържат всичко, повелено от Бога, което вярващият трябва да следва. Бог също е казал: И отбелязваме всичко в ясна книга (Коран 36:12), която е „скритите скрижали“. Целият свят под и над скритите скрижали е заобиколен и подсилен от човека, микрокосмоса. Затова човекът е истинската „Ясна Книга на Свидетелството“.

стр. 139

Най-доброто от Божиите творения, съдържащо и осъществяващо всички възможности, истинският водач, това е съвършеният човек. Рангът на водач е даден на човека като Божие имущество. Бог е казал: Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици (Коран 4:58). Това е Божия заповед! Затова нека да погледнем в Огледалото на Истината. Казано е, че „вярващият е огледало на вярващия“¹⁰: когато вярващият погледне в „ясната книга на свидетелството“, водачът, огледалото, показва Истината. Огледалото е пазителят на тайните и Божието имущество. Ние се доверяваме на този Водач на водачите, на нашия Източник, на нашата Подкрепа.

стр. 140

Бележка 10  Хадис (бел.ред.).

Абу Майдан е нарекъл Душата на човека „Притежателя на Божията драгоценност“. Други суфи също са ѝ дали това име. Според тях материалната страна на човешкото същество е място на тъмнина. Така както слънцето носи светлина на света, Душата осветява реалността на човешкото същество. Обаче трябва да разбираме, че въпреки че едно и също слънце грее на две места, светлината над Багдад не е задължително същата като тази в Мека.

стр. 141

Знай, че това, което наричаме „Наместник на Бога“ – Душата, е центърът в кръга на съществуването. Кръгът съществува заради своя Център. Центърът е водачът, ръководителят. Без него няма нито кръг, нито сфера.

Когато Бог създал Своя наместник, Той също така му построил град, където да обитава със своята свита и управници. Той нарекъл града „Човешко същество“. Когато Бог построил града, Той определил специално място за седалище за Своя наместник. Бог нарекъл това място „Сърце“. Това е дворецът на наместника – на Царя.

стр. 142

Душата е смисълът на тялото.

Ако човек стане зависим от нещо друго освен Душата, тя се отдалечава от него; и тя се връща обратно, когато неговата зависимост изчезне. Това означава, че Душата не поправя грешната зависимост на човека. Единствено изчезването на онова, от което човек е зависил, решава проблема и то го решава директно. Ако тази зависимост е била към неоживени неща, тогава човек изцяло престава да ги взима предвид; те спират да съществуват за него и изчезват.

стр. 143

Силата на Душата като инструмент на равновесието и реда е в Нейната способност да познава противоположностите, в това число да съзира живота в привидно безжизнените неща.

Господарю на човешката реалност, избирай си дела, които са по-големи от този свят! Избирай си постъпки, които да пронизват Небесата над тебе.

стр. 144

Мисли за Душата из други книги на Ибн Араби

Този, който познава себе си, познава своя Господар. Този, който не познава себе си, няма знания за своя Господар.

Когато познаем Душата си, ние познаваме и нашия Господар – като две еднакви неща.

Не можем да познаем Бог като Бог, без да се позовем на космоса. Само знанието на подчинения като подчинен може да потвърди независимостта на Независимия.

стр. 145

Слугите, които познават своя Господар, са онези, които влизат в „моя Рай“, който не е нищо друго освен теб самия, и когато влезеш в себе си, ти ще познаеш себе си със знание, което е различно от онова, посредством което познаваш нещата, и познавайки себе си, ще познаеш своя Господар. Така имаме едно двойно познание: познаване на самия себе си като чиста възможност и познаване на Господаря като Този, Който реализира тази възможност.

Доброволното завръщане към Бога е отговорът на духовно узрелия човек на известния призив на Пророка: „Умри, преди да умреш!“.

стр. 146

Завърни се при Него доброволно и няма да бъдеш върнат при Него по задължение, защото не можеш да избягаш от завръщането си при Него и ти със сигурност ще се срещнеш с Него, доброволно или срещу волята си.

Тъй като нашата среща с Бога може да се случи само чрез смъртта и защото ние познаваме вътрешния смисъл на смъртта, ние се стремим да я доведем по-рано в живота си на този свят. Затова ние умираме в Източника, във Водите на нашия живот, за всички наши занимания, дейности и желания, така че, когато смъртта ни завладее в средата на този Живот, Който никога не си заминава от нас – защото ние сме този Живот, с който нашите души и крайници, и всяка част от нас възхвалява и прославя Бога – ние срещаме Бога и Той среща нас. И ние сме тези, за които е казано, че са „онези, които Го срещат, докато копнеят да Го срещнат“.

стр. 147

Когато смъртта пристигне и булото на това тяло се свали от нас, нашето състояние няма да се промени и нашата убеденост няма да бъде по-голяма от тази, която изпитваме сега. Защото ние не сме вкусили друга смърт, освен първата смърт, която ние вече сме преживели по време на живота си на този свят. … Затова Али е казал: „Дори булото да падне, аз няма да бъде по-сигурен, отколкото съм сега“.

стр. 148

Хората, който се завръщат в Бога по този начин, са сред благословените и дори не чувстват неизбежното, задължително завръщане (телесната смърт), защото тя идва при тях само когато те вече са с Бога.

Това, което обикновено наричаме „смърт“, за тези хора най-много може да означава, че Душата им, която е с Бога, не може да управлява тялото, което е свикнала да управлява, така че Душата остава с Бога при същите условия, а тялото се връща там, откъдето е дошло, към праха, от който е създадено.

стр. 149

Когато умрат, състоянието на тези хора няма да се промени по отношение на присъствието им с Бога, нито по отношение на това, което Бог им дарява във всеки миг.

Всъщност ние посещаваме „гроба“ на съществуването в този материален свят.

Ние сме духовни пътници, които слизат в телесни „гробове“. Това пътуване обаче допълва и усъвършенства нашето ниво на духовно познание и убеденост и в същото време разкрива уникалната ни позиция и отговорност, поверена на човека като Божий наместник.

стр. 150

Знай, че тези тела са ковчези за духовете. Те са онова, което ги скрива, за да не могат да виждат духовния свят и те да не бъдат видени. И така нито духовете виждат, нито те могат да бъдат видени, с изключение на отдалечаването от тези телесни гробове, което се случва, като ги забравиш чрез поглъщането ти в духовните неща, а не чрез физическото ти отделяне. Тъй като те имат вътрешно виждане, когато престанат да виждат телата, в самия акт на виждането на себе си те виждат Единия, Който им дарява живот.

стр. 151

Доброто и злото

Из проучвания на Уилям Читтик

Няма друго Добро освен Бога.

Цялото съществуване е добро, тъй като то е идентично с Истинското Добро, Което е Бог.

Злото е липса на добро, затова то е несъществуване.

стр. 152

Злото е противоположност на доброто и нищо не се поражда от доброто освен добро. Злото е само несъществуване на доброто.

Доброто е съществуване, а злото е несъществуване, защото злото е проявление на това, което няма живот в Реалността.

В корена няма зло. Кой тогава поддържа злините?

Създанията са същества, които обитават в несъществуването, което е зло.

стр. 153

Поради Всеобхватната Си Милост Бог е подарил живот на съществата, за да ги изведе от злото към доброто.

В същността си Бог е сътворил вселената за благо.

От гледна точка на Истинското Добро не съществува друго освен добро. Но в момента, в който се вземе предвид творението, доброто по дефиниция се смесва със злото.

Всяко движение и всеки покой в битието са Божествени, защото те са в ръцете на Реалния.

стр. 154

Всички движения са правилни.

Няма нищо друго освен правилността и няма начин да ѝ се противостои.

Правилността на лъка е в неговата огънатост.

В сътворението няма нищо друго освен правилност.

Не съществува път, който да не е правилен, защото не съществува път, който да не отвежда до Бога.

стр. 155

Важно е до кое Име на Бога ще стигнеш и в кое Име ще се завърнеш, защото ефектът от Името – радост и блаженство или наказание и окаяност, ще ти оказва влияние.

Ако нямаше несъвършенство, нямаше да има творение. Ако нямаше творение, Скритото Съкровище щеше да остане скрито.

Бог е Истинско Добро, в което няма зло.

Създанията трябва да различават гледната точка на Бога, която изхожда от Неговата Несравнимост, и собствената си гледна точка, която изхожда от тяхното Подобие с Бога, и това, че всички неща приемат атрибутите на Божиите Имена.

стр. 156

Съществуват две Божествени Повеления. При първото, пораждащото, Бог изрича: „Бъди!“ и космосът бива създаден. При второто, Бог казва на човека: „Прави това и отбягвай онова, или ще изпаднеш в беда“. Първото Повеление се осъществява без посредничеството на пророци, докато второто се изпълнява чрез посредник между Бога и човека. Всички създания се подчиняват на пораждащото повеление, поради което в това отношение зло не съществува. Но когато се вземе предвид второто повеление, някои създания се подчиняват, а други – не. Единствено хората и джиновете са свободни да не се подчиняват на второто повеление, с което Бог им е дал Закона.

стр. 157

Ако нямаше откровение, нямаше да има противопоставяне, а само подчинение.

Ако направиш крачка към Него, Той е Водачът (Ал-Хади); ако направиш крачка встрани от Него, това е от Неговото Име Въвеждащия в заблуждение (Ал-Мудхилл)¹¹. Това, че Бог е и Водач, и Въвеждащ в заблуждение, произлиза от Единството, Което не позволява никакво реално действие извън действията на Реалния.

Бележка 11  Превеждано още като Опозоряващия (бел. ред.).

стр. 159

Космология

Космосът е едновременно източник на знания и знак, указател, сочещ към нещо друго, различно от него.

Космосът е указател, сочещ към Бога.

Споменаваме „космоса“ с тази дума, за да предадем знанието, че под това имаме предвид, че Той е направил космоса като един „знак“.

стр. 160

Космосът е всичко друго освен Реалния, независимо дали то е висше, или нисше, дух, или тяло, смисъл, или сетивен обект, проявено, или непроявено.

Вселената е място на знаци, и всяка реалност във вселената е един знак, който води до някоя Божествена Реалност, върху Която тя е основана, за да може да се прояви в битието, и към която ще се завърне, когато се оттегли от битието.

Движението, породило космогонният процес, е вибрация, произведена от Диханието на Всемилостивия. Издишвайки, поради напрежението на любящото желание, вдъхновено от собствената Му Красота, Бог е освободил един „облак“ (ал-ама) – първична материя, която съдържа в потенциално състояние цялото творение.

стр. 161

Ал-ама е веществото на космоса и затова приема всички форми, духове и естествени конституции на вселената. Това е един безкраен съсъд.

Бог е създал света по образа на Своята Красота – Той е погледнал света и го е възлюбил.

Всички творения са сватбени легла, в които Бог проявява Себе Си.

стр. 162

Светът е красив, защото Бог, Който е създал света, е Красив.

Няма нищо по-красиво от вселената!

Целият свят е изгряващ и залязващ, една въртяща се сфера, пътуваща звезда.

Светът се проявява между изгрева и залеза на едно Божие Откровение, което, от една страна, е повеля, насочена към света да стане явен или скрит, и от друга страна, е откровение на аз-а – онова, което Реалния търси от света и което светът търси от Него.

стр. 163

Три свята

От една страна, съществува видимата или засвидетелстваната област, наречена „Светът на творението“, или „Царството“. От друга страна, съществува невидимата област, наречена „Светът на Повелята“, или „Господството“. Те имат съответствие с деня и нощта. Между тях съществува един праг или пролом, който едновременно ги обединява и разделя – това е мястото, където смисълът приема облик и където на различните облици се придава смисъл. Този трети свят е наречен „Въображение“ или „Покоряваща Сила“. Това е областта, където благодарение на вътрешното зрение се наблюдава Великолепието на Божието Присъствие; мястото, където молещият се бива поканен, за да общува с Бога. Истинската молитва се случва в този провлак между видимия и невидимия свят.

стр. 164

Преди сътворението на човека цялата вселена вече съществувала, подобно на някой неопределен, тъмен образ, който има форма, но няма душа в себе си – също като неполирано огледало. Огледалото на вселената имало нужда от полиране и Човекът бил самото полиране на огледалото и самият Дух на формата.

стр. 165

Човекът е свръзката, която предава Божественото Присъствие на космоса и материята и също така предава връщането на това Присъствие и Неговите сили към Източника в Божествената Същност.

Из проучвания на Мохемед Хадж Юсуф

Денят

Също като планетите, всеки дух и всяко едно от Божиите Имена има свой собствен „Ден“. Това е така, защото всеки дух и всяко Име упражнява определено влияние върху света под себе си. Когато те направят пълно завъртане около света, но не по отношение на движението на материята, а по отношение на тяхното влияние върху всички същности, това наричаме „Ден“.

стр. 166

Имената на Бога имат свои собствени Дни с различни дължини. Така например, според Корана, Денят на Бога e колкото 1000 години, според вашето броене (Коран 32:5). Денят на Въздигането е колкото 50000 години (Коран 70:4).

Денят на Космическото Подобие – съвършеното човешко същество, създадено по образа на Всемилостивия, се равнява на 7000 години.

стр. 167

Съществуват и други Дни – единият, равен на 6454,54545 години, а другият на 3000 години.

Духовният ден

По време на Духовния ден интелектът получава своето знание, прозрението – своето съзерцание, а Духът – своите тайни. Той е подобен на телесния ден, по време на който тялото получава своята храна, расте, развива се, боледува, оздравява, ражда се и умира.

Различаваме седем дни в седмицата по силата на водещите им свойства и под въздействието на Универсалната Душа в космоса. На тези седем дни съответстват седем Духовни дни, известни само на гностиците. Тези Духовни дни имат управляващи свойства над Духа и интелекта поради знаещата сила на Реалния, в Когото съществуват Небесата и Земята, и това е Божието Слово.

стр. 168

Отделеният ден

Този вид ден е известен само на гностиците. Както при телесния ден, нощта все още е коренът или принципът на деня, но тук нощта и денят са отделени един от друг. При отделения ден нощното време на един ден е свързано с дневното време на друг ден: например неделя вечер е свързана със сряда сутрин, понеделник вечер с четвъртък сутрин и т.н.

стр. 169

Отделените дни образуват вътрешната матрица на седемте „външни“ дни.

Дните, както другите неща или създания, имат външност и вътрешност, видим и невидим аспект, тяло и дух.

Дневното време е сянка на нощта и е според образа на нощта.

Вплетеният ден

При този ден всеки час от всяка нощ и ден е част от подробна система с часове от следващите нощи и дни.

стр. 170

Кръгът на времето

Кръгът или сферата е най-нагледният символ на Единството, докато Божия Трон е символ на синтеза на цялата вселена. Божия Трон, върху Който е възкачен Всемилостивия и Който съдържа цялото проявление, се изрисува като кръг, обхващащ в Себе Си всички градуси на съществуването. Независимо дали става въпрос за година от 12 месеца, за 7 дни в седмицата, или за ден с 24 часа, всеки от тях представлява един пълен цикъл, който безкрайно повтаря себе си в кръгово движение. Всяко деление, като 12, 7 или 24, изразява специфична Истина за Цялото.

Времевите цикли, и всички цикли, доколкото са цялостни, могат да се разглеждат като абсолютно равностойни един на друг. Подобно хоризонтално съответствие позволява да съзрем реда във вселената.

стр. 171

Съществуват 28 степени на съществуването, които отговарят на 28 дома на Луната и на 28 букви от арабската азбука. Те са описани от 28 от Божиите Имена и подредени в низходящ ред от самия принцип на Реда, наречен Първият Интелект, обхващат в сфера Цялото по един синтезиран начин – това е Съвършеният Човек, който познава цялата структура на йерархията на съществуването.

стр. 172

Всяка буква има своя числена стойност и е свързана с определен ден от лунния цикъл, с ниво от съществуването и с определено Име на Бога.

Не е както хората си мислят, че домовете на Луната представляват модели за буквите. Двадесет и осем звука определят лунните домове.

Четири е най-съвършеното число, а числото десет се състои от четири числа: 1+2+3+4.

Върховните сфери на Божия Пиедестал и на Божия Трон, като първата съдържа Небесата и Земята, а втората обхваща всички неща, тяхната сферична форма е изцяло символична, и бележи преход към една вътрешна космология – към Небето без звезди, което е Бездна, и поради това повече не е пространство, а бележи краят на пространството. То се явява като Нищо, в което Владетелят, от гледна точка на творенията, изглежда като Нищо.

стр. 174

Имената на Бога

Всяко едно от Божиите Имена е по своята същност енергетично, защото по замисъл Божиите Имена носят в Себе Си способността да проявяват.

Светът се просмуква с Реалност посредством вродената природа на Божиите Имена, които са активният посредник, чрез който на Нищото се придава реалност.

стр. 175

Божиите Имена дават формите, в които има само едно небитие, но бидейки самопроявяващи Се, Те придават и съдържание там, където има Бездна.

Божиите Имена осигуряват съществуването на космоса, а Техният вроден екстаз го превръща във вселена.

Всяко Божие Име изисква специфично слугуване от човека.

Всяко едно от Божиите Имена представлява определена близост с Единството.

стр. 176

Приятелят на Бога Го почита във всеки миг според това, което слугуването на Името, в Което Бог проявява Себе Си, изисква в дадения момент.

Разстоянието, което дели човека от изначалното му съвършено състояние, се извървява само чрез обличането на човека с Божествените качества.

Родината на човека е слугуването на Бога. Който напусне този дом, няма право да приема Божиите Имена.

Възстанови Имената Му според Неговия образ, не според своя!

стр. 177

Царството трябва да се върне на единствения истински Господар, а човекът да се ограничи до битийното си положение на слуга.

Слугуването на човека се състои от 99 части, числото на Божиите Имена.

Първо сред Имената е Ал-Уахид Ал-Ахад (Единия Единствен), Което е двойно Име също като Ал-Рахман Ал-Рахим (Всемилостивия Милосърдния). Това Име указва самата Същност на Божественото, а не отношение, чрез което То се окачествява.

стр. 178

Ал-Уахид Ал-Ахад е Негово същностно Име.

Двойното Име Ал-Уахид Ал-Ахад е най-подходящото описание на Върховната Реалност такава, каквато е. Това двойно Име изразява един единствен смисъл на Единството, като указва и едно различие в Единството.

Когато това, което никога не е било, изчезне, поради това, че е било преходно, и когато това, което винаги е, остане, поради това, че е постоянно и устойчиво, тогава ще изгрее слънцето на ясното доказателство и ще донесе ясно разбиране. Тогава се случва Абсолютното Превъзходство, осъществено в Абсолютната Красота. Това е истинската реалност на Събирането в Едно и на Битието, и това е спирката на Тишината и Покоя. Множествата се разглеждат като едно и също с Единствения (Ал-Уахид) – този Единствен пътува в многото степени и чрез това пътуване реалностите на множествата се проявяват. Тук именно човекът, който изповядва Единството, попада в грешка: защото, когато вижда пътуването на Единствения през въобразените степени, той не вижда никакво друго множество с изключение на Единия (Ал-Ахад) и следователно изповядва Същността. Обаче, ако Той се проявява в Своето Име, Той не Се проявява едновременно с това в Своята Същност с изключение на собствената Си степен, която е Единството. В каквато и степен да се проявява със Своята Същност, Той не проявява Името Си, но бива именуван в тази степен с това, което реалността на степента Му дава. Чрез Неговото Име в тази степен, съществува изчезването, докато чрез Същността Му съществува живота. Следователно, ако кажеш „Единствения“ (Ал-Уахид), всичко друго освен Него изчезва чрез реалността на това Име. От друга страна, ако кажеш „две“, истинската реалност на двойствеността се проявява чрез съществуването на Единствената Му Същност в тази степен, а не чрез Името Му. Името Му отрича съществуването на степента, докато Същността Му не я отрича.

стр. 180

Ал-Ахад означава Същността, принципът на Единството, който надминава множествеността и който в същото време не отрича съществуването на множествата. Ал-Уахид означава Името, числото едно, чиято собствена реалност отрича и разрушава всички други. … Това знание и прозрение трябва да се крие от повечето създания, поради неговото величие и извисеност. Това е дълбока бездна и в нея разрушението е неизбежно!

стр. 181

Това, което се почита от всеки език, във всички състояния и във всички времена, е Единия. Всеки поклонник, от всеки вид, е Единия. Затова няма нищо друго освен Единия и няма живот за друг освен за Единия. Не съществува такова нещо като увеличение: когато Единия Се проявява в две обособени степени, това е наречено „две“, като II; когато Се проявява в три, това е „три“, като III. … Това е Единствеността на Реалния Бог: посредством Единствеността на Реалния сме проявени и ние. Ако Него Го нямаше, нямаше да ни има и нас, обаче нашето съществуване не изисква Той – Слава на Него! – да не бъде.

стр. 182

Бог е създал Адам според образа на Божието Име. Това Име е наречено Исм Джами и то е сборът на всички други Божии Имена.

Аллах е сборът на всички Имена, Които са противоположни едно на друго.

стр. 183

Според своя изначален образ съвършеният човек е носител на всички Божии Имена, за които той е най-съвършеният приемник.

Човекът е огледалото, в което Бог съзерцава Своите Имена. Без него Бог ще остане скрито съкровище.

Освен приемник на Божиите Имена, човекът е и Техен пазител.

Когато Реалния ме направи слуга на Имената Си и ми разкри сладостта от това, най-силен ефект върху мен произведе Името Недосегаемия. Смисълът на това Име е, че Той дарява на човека ранга „слуга на всяко едно от Божиите Имена“, за да придобие човекът различаване на реалностите и да въплъти в себе си Божиите науки.

стр. 184

Ние знаем, че някои Имена са над други по степен, защото някои се ползват от другите. Ние знаем, че степента на Живия (Ал-Хайй) е най-голяма сред всички, тъй като е предпоставка за съществуването на Имената. Също така знаем, че знанието на Всезнаещия (Ал-Алим) е по-изчерпателно във връзката си и по-обширно по обхват от Способния (Ал-Кадир) и Желаещия (Ал-Мурид), тъй като Способния и Желаещия притежават по-малко изчерпателни връзки от Всезнаещия. Те се явяват пазачи на Всезнаещия.

стр. 185

По същия начин степените на Всечуващия (Ал-Сами), Всевиждащия (Ал-Басир), Благодарния (Ал-Шакур) и останалите имена, включително Състрадателния (Ал-Рауф), Милосърдния (Ал-Рахим) и други Имена, са по-малко изчерпателни в отношенията си. Всички те стоят по-ниско по степен от Всезнаещия (Ал-Алим).

Имената се делят на две групи: Имена на Красотата и Величието и Имена на Милостта и Гнева (или на Добротата и Подчинението). Това са Двете Ръце, с Които Бог е създал Адам.

Имената са гранична линия (барзак) между Същността на Бога и космоса. От една страна, никое Име не може наистина да обозначи Същността, защото Той е безкрайно отвъд всички неща. Само Бог познава Бога. От друга страна, всяко Божие Име, дори имената на съществуващите неща, обозначава Бога, защото Той е Единствената Истинска Реалност, Източникът на всяко съществуване и атрибут. Истинското знание за Бога и за творението може да се постигне само чрез съчетаването на тези две гледни точки: Неговата Несравнимост и Всеподобието Му.

стр. 186

По отношение на Имената Си, Бог има определено подобие със съществата, но по отношение на Същността Си, Той е Несравним. Затова Имената Му се делят на Имена, Които Го заявяват като Несравним, и Имена на Божествените деяния¹². Първият вид Имена отричат каквото и да било подобие на Същността Му със съществата, докато втората група утвърждава, че всяка реалност в космоса е вкоренена в Божественото. Уилям Читтик

стр. 187

Бележка 12  „Деянията“ са наречени още „форми“ или „съществуващи неща“, зад които е скрит смисъл, поради което се явяват була (бел.ред.).

Божиите Имена се делят на две групи, Имена на Превъзходството, сред които са Всевишния, Царя, Възвишения, Пресветия и други. По отношение на тези Имена, създанията са незначими и по силата си, несъществуващи. Обаче Бог също така е Прекрасен, Състрадателен, Любещ, Близък, Прощаващ и Милосърден. По отношение на тези Имена, Бог обръща Лицето Си към създанията, за да им дари благата Си. Поради Любовта Си към съществата Той ги създава по Свой образ и подобие и ги назначава за Свои наместници на земята. И Неговата загриженост за съществата е над всичко останало, защото Милостта Му предшества Неговия Гняв, затова Присъствието на Бог в космоса взима надмощие над Неговата Несравнимост, тоест на Отсъствието Му в космоса, и затова вселената е Негово изложение, Неговото саморазкриване и място на проявлението Му. Космосът е Бог като Проявения, докато всичко друго, различно от космоса, е Бог като Непроявения.

стр. 189

Ал-Халладж е заявил, че изразът „В името на Бога“ (Бисмиллях) се отнася до човека така, както думата „Бъди!“ (кун) се отнася до Бога, което означава, че Бисмиллях е израз на творението.

Великото човешко същество има право да използва повелята Бисмиллях, защото на него е поверена традицията на преклонението пред Бога според собствената му свободна воля¹³.

Бележка 13  Тук става въпрос за доброволните молитви в исляма (нафл), които се извършват преди и след задължителните молитви (фард). Според Ибн Араби Бог е създал човека като доброволен дар на свободната Си воля, тоест Божият слуга е „нафила“, доброволен акт, на Бога; нещо, което е извън принудителното и задължителното (бел.ред.).

стр. 190

Има два вида близост с Бога: тази на задължителните и тази на доброволните молитви, и те заемат най-високите нива на човешкото съвършенство. В близостта на доброволните молитви Бог е ушите и очите на слугата. В близостта на задължителните молитви слугата е ушите и очите на Бога – тук слугата е Окото на Бога и той е усъвършенстващият космоса.

Гностиците, съвършените хора и самият Пророк притежават близостта на доброволните молитви. Обаче близостта на задължителните молитви е по-висша. В това няма нищо противоречиво, защото съвършеният човек може едновременно да притежава и двата вида близост (и двете почитания или вида Любов).

стр. 191

Имената на Бога са бащата, възможните неща са майката, а конкретните неща, това са децата. Всяка същност, скрита или явна, която поражда явяването на нещо, е бащата на роденото, а резултатът, това е детето.

Божият Дух е бащата, природата е майката, а когато двете се съединят, раждат частичният Дух или разумно говорещата Душа.

Бракът на активното с пасивното, на висшето с нисшето, на бащата с майката поражда всичко съществуващо, затова всичко е деца.

стр. 192

Едно от Имената, Които Ибн Араби използва най-често, когато се позовава на Бога, е Ал-Хакк. Ал-Хакк е Име на Бога от Корана и означава Истината и Реалността, тоест Бог или Реалното Битие. Като човешко качество хакк означава правилното, истинското, стойностното, уместното, справедливото, както и дългът и отговорността на човека. Хакк, достъпна за човешките същества, се явява посредством пределното разкритие на Безпределния Единствен, защото Реалния е създал всяко нещо с реалност, съответстваща на собственото му положение в Божественото Дихание. Всичко е откровение на Реалния и като такова, всичко е реално, уместно и истинско. За да се ползва правилно от въплъщението си в глина, човек трябва да разпознава различната хакк в нещата и изискванията, които те поставят пред него. Тези различия се определят не от това, че нещата (обектите) проявяват битието на Единия, а се определят от това, че всяко нещо е уникално и разграничено откровение, представляващо специфична хакк, която трябва да бъде разбрана, ако човек иска да постъпва правилно и с мярка. Затова основната задача на човека е обобщена в хадиса: „Отдай на всяко нещо, което има хакк, неговата хакк“. За да постигнат успех, хората трябва да разпознават нещата в контекста на хакк на Бога, хакк на космоса и хакк на знаещия аз. След като са придобили това разбиране, те трябва да постъпват правилно и със съответната мярка. Божествените предписанията на Закона дават насоките за различаването и правилното поведение. Уилям Читтик

стр. 194