Учителят казва: „Христос не е едно верую, а живот“. Христос не е философия или научна система и затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христос, а после умът, защото сърцето възприема Любовта. Сърцето е ученикът и в сърцето липсва ли Любовта, липсва възприемане. Тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме от сърцето, за да започне да тече живот в душата на човека, защото животът минава през сърцето. И затова в сърцето са корените на живота, а в ума са клоните. Учителят казва: „Трябва да се върви отдолу нагоре, от сърцето към ума и към светлината, а плодовете са самата Мъдрост“. Плод означава резултат. Християнството не е верую, а живот. Ние не разбираме обикновения живот, при който човек изглежда жизнен, радостен, задоволен и нахранен, и постепенно започва да прилича на варосан гроб – това е сянката на истинския живот. Истинският живот – това е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и чрез сърцето се вселява в човека като един изключителен импулс на вдъхновение и творчество. Този импулс не е само за едно прераждане. Той е нещо неугасимо и само чрез този особен импулс може да се разбере християнството като живот. Този импулс изхожда от чистотата, т.е. основата.

Брат Михаил казва: „Само чистотата прави възможно развитието на интуицията“. Затова в учението се говори много за чистотата, за да имаш истинско ръководство. Ръководство чрез ума е от Черното Братство, то води до задънена улица. Брат Михаил казва: „Цялата съдба на човека зависи от чистотата на вътрешното Око“, т.е. Окото на интуицията.

Волята е ключът за придобиване на силата на живота, защото тя се развива и получава своите вътрешни сили от Истината. За да разберем християнството, трябва да го разберем като наука за Истината, Любовта и Мъдростта. То трябва да влезе в ума, сърцето и волята на човека. То трябва да влезе в тримата свидетели и да ги завладее, това са трите аспекта на Божествената Троица. Това са трите аспекта на висшата природа в човека, а животът като едно велико космическо учение е проявление на тези три велики принципа – Любовта, Мъдростта и Истината. Според окултната наука животът е една пълнота на духовност, т.е. там, където има Дух, има и живот. Това е една наситеност на Духа, това е тайната на живота, на Извора.

Учителят казва: „Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога, прониква и оживява цялата вселена и трите нейни свята – физически, духовен и Божествен“. Когато този живот, или това течение, мине през умствения свят, той събужда човешките мисли. Когато мине през духовния свят, той събужда човешките чувства. Когато мине през физическия свят, той събужда волята. Тогава волята прониква цялото тяло.

Учителят казва: „Животът е най-голямото благо, което познаваме, и всички други блага се познават само чрез живота“. Когато говорим за живота, в окултизма разбираме онова, което е съществено. Реалност е това, което никога не се губи. Там, където животът се губи, благата са нещо външно и илюзорно. Външните проблеми на живота съответстват на вътрешните. Учителят казва: „Никаква външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе в него дисхармония“ – това се отнася до ученика. Учителят казва: „Истината не е за хората, а за ученика, който учи с Любов“. Хората се оплакват, недоволни са и губят истинския път.

Ако някоя много силна причина отвън внася дисхармония, нещастие или тежък удар върху живота, то винаги причината е вътрешна – тук няма изключение, всичко се решава отвътре. Учителят казва: „Това, което съвременните хора наричат живот, е само предисловие на истинския живот“. Ако във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима това е вода? Разлагане има във физическия живот, но в самия живот никога няма разлагане. Когато човек мисли, че е стар, той нарушава един велик принцип – принципа на Хермес, принципа на ритъма – и когато човек мисли, че е стар, животът му не може да бъде в ритъма. Ритъмът е първично движение на живота. Вторичното движение, това е разумността на живота. Живот, това е разумното движение на Словото. Всяко движение си има особен звук и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има вътрешно Слово.

Смисълът на живота е да имаме ритъм в сърцето си и като станем рано сутрин, да се веселим в тайната си стаичка и да виждаме красивото навсякъде, защото за Бога всичко е красиво – такава е Неговата гледна точка. Малкият живот се проявява и ограничава в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като не разбираме дълбокия смисъл на живота, ние губим връзка с висшите разумни същества, които носят истинско разбиране, т.е. Божествения живот. Това не означава, че винаги трябва да се отговаря на нашите въпроси. Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот.

Закон от Заратустра: „Работата е изтребител на злото и именно тя подготвя на човека справедлива съдба“. Но става въпрос преди всичко за работа върху себе си, защото от работата върху себе си се възражда животът отвътре. Без доброто животът не може да стане елемент в нашето съзнание. Доброто е път, по който можете да придобиете Божествения живот и неговата радост, която е един извор. И щом този извор не тече, тогава няма живот. Но когато работим върху себе си, този извор ще бликне отвътре – това е пътят на самопознанието. И тогава хората ще се напояват от нас, и тогава Духът в нас ще храни техните души.

В началото чистото битие е било абсолютно добро, т.е. в Божествения свят първо се родило доброто, а после мисълта. В човешкия свят по-рано се родила мисълта, а после доброто. Тъй като доброто се е загубило, сега идва скръбта и само скръбта може да роди доброто, и затова скръбта е допусната, за да се роди отново доброто.

Египетският жрец Хемо казва: „Нищо не идва късно за онзи, който умее да чака. А ученикът, който не знае да чака, още не е започнал своето учение. Но нищо не идва при този, у когото Огънят на стремежа не гори непрестанно в душата. Много видях, но малко ти казвам, защото излишни са думите към тези души, които са тръгнали по свещения път на светлината. Ти ще бъдеш факел в собствения си път и съдбата си ти сам ще отсъдиш. Свободата е оръжие, но то унищожава този човек, който не може да го насочва правилно. Но ако ти обикнеш великия Озирис, Окото ти няма да престане да се радва на живота и на красотите, които Той е оставил на Своите деца – да бъде Волята Му“.

Тези, които работят върху себе си, знаят кой е техният Водач.

Лекция, държана на 11 юни 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

Истинското съзерцание е висш магически процес и означава сливане с Бога. Има два важни метода за постигане на този процес. Вторият метод се определя от отношенията на мъжа и жената и от тяхното истинско вътрешно разбиране се решава дали Бог ще бъде видян и достъпен и дали ще се всели в техния живот. Тази тайна на чисто вътрешно разбиране разкрива една друга дълбока тайна от битието и тогава се постига съзерцание (става въпрос за чисто Божествено съзерцание), което води човека към вътрешно съвършенство. Чрез съзерцанието се влиза в живота на Духа, откъдето Посветените получават един особен лъч на магическо наслаждение и вдъхновение в своя живот и чрез това те постигат безмълвното обожание. Тези, които се докосват до тази тайна, се посвещават изцяло на Истината. Има Посветени в Агарта, които изучават специално тайната на свещените отношения и оттам те се свързват със специална жизнена сила на Духа. Това е една велика наука и метод, а за този свят това е само една приятна и интересна идея. При свещените отношения зареждането с енергия е в най-висша степен. Посветените в Агарта знаят, че обикновените отношения не дават условия за дълбоко окултно развитие. Обикновените отношения не дават условия за истинско познаване на Любовта, а оттук и на Бога, понеже Бог е Любов. Само тези, които постигнат свещените отношения към Бога, само те могат да разчитат на своите вътрешни сили, защото Божественото не е в обикновения живот и обикновените отношения. Бог се намира в Огненото Слово и в свещените отношения. Свещената атмосфера е Негова.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЯ

втора лекция

Учителят казва: „За да разберем живота, трябва да го разгледаме като едно космическо явление, като един космически факт“. Етерът е първична енергия и има пряка връзка с Любовта. Етерът е това, в което се оглеждат съществата. Етерът е самата есенция на Любовта.

Когато човек обича, от него извира животворен етер и с този етер, с тази първична субстанция се отглеждат децата. Това означава, че който може да даде Любов, той може да даде и живот, т.е животворен етер, а страданията са градеж, те са първичните камъни, с които се гради бъдещето. Страданията са свързани с топлинния етер. Всяка чиста постъпка на Любовта е едно насищане с етер и там, където има мощно покоряване на злото, има мощна Любов, т.е всепроникващ Огън. Мощната Любов, това е първичната Любов. Това Учителят е означил с думите „Любовта като принцип“, т.е. Любовта като самия Дух, Духът на нещата. Тази Любов има в своята основа чистотата.

Брат Михаил казва: „Истинската чистота вие можете да я намерите единствено чрез повдигането всеки ден“. Ако нямате този стремеж, тогава всяка грешка, която правите, помрачава духовното зрение, духовното Око и то повече не може да ви води и предупреждава. Така човек се заплита в затрудненията. При чистия духовен живот Третото Око дава своите напътствия, съвети и методи и затова съществува Третото Око, за да се дават съвети на човека и да му се показва по кой път да тръгне, с кого да се сдружава, как да постъпва, как да се храни и т.н.

Брат Михаил: „Жителите на небето са чисти, т.е. напоени със светлина, и фини благоухания струят от техните мисли, чувства, от цялото им същество. Те пръскат около себе си неизказани, прекрасни симфонии и затова учениците трябва да работят неуморно, да се научат да виждат тази велика реалност и да се слеят с нея“. Ако сте разумни и будни, ще започнете тази работа веднага, без никакво отлагане.

Любовта е абсолютен свят и тя никога не може да принадлежи на обикновени и относителни същества. Ето защо, когато човек придобие Любовта, той се извисява над относителния свят. В Божествената Любов най-пълно е изразена Волята на Бога и тази Любов е първичния етер, който трябва да залее цялата вселена.

Помнете: Истинската чистота никога не се основава на изгодата. Учителят казва: „Библията е само едно малко помагало на тази воля и на тази велика Любов“. Учителят казва: „Без помагало може, но без Любовта не може“, т.е. трябва да различаваме съществените неща.

Първичният етер се вселява в човека чрез Любовта, а Любовта и Реалността са едно и също нещо. Вътре в Любовта е скрита най-голямата тайна на живота и тази тайна е наречена за външния свят Бог.

Закон: Когато човек мине през Посвещение, той не си служи с „Бог“ и „Господ“, а получава едно вътрешно Име. Тази Любов е тайна, която е винаги извън обикновеното знание. Там, където живее Любовта, е наситено с Огнени трептения и тогава всеки зъл дух или опасност не могат да издържат на тази свещена атмосфера.

Учителят казва: „Любовта е кондензиран Дух, сгъстена сила“.

Топлинният етер е свързан с религията. Той влияе на чувствата и сърцето, а светлинният етер е свързан с науката, с мозъка. Те идват от слънцето.

Окултното разбиране на живота разкрива големи възможности и велико бъдеще. Дълбокото познаване на живота дава истински възможности, а истинските възможности на човека са окултните, т.е. скритите в дълбочината. А тя е свързана с Любовта и Словото. Тази дълбока Любов е, която ни свързва с всички могъщи и разумни същества във вселената. Това е дълбоката страна на християнството, която е скрита в Евангелието и затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно“. И който възприеме този живот, който Христос носи, той е разбрал истинското християнство.

Учителят казва: „Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека“. За да придобие тази философия, човек трябва да прави много съзнателни усилия, т.е. да работи върху себе си, защото само тогава човек ще разбере защо е дошъл на земята и какъв е смисълът на неговия живот. Който е разбрал смисъла на живота, той е дошъл до едно чисто схващане и се развива правилно в окултния път. Учителят казва: „Той върви със сигурност в живота си и с отворени очи и на каквито и трудности да се натъкне, той лесно ги разрешава“ – защото е във връзка с окултния лъч на Любовта, чрез който Духът му дава тайни методи. Той знае, че е дошъл на земята да събира опит. Той се стреми да познае тайните на живота в себе си, а после в окръжаващите, това е правилният път. Той проучва главно законите на вътрешния живот и за да разбере това велико благо – живота, той знае, че трябва да изпълнява Божията Воля, т.е. законите на живота, и в този живот именно е отразена Божията Воля. Тогава на този човек молитвата му всякога се чува, защото когато в една молитва участва Любовта, тя прониква в етера, т.е. в Духа, защото Любовта е единна същност с Духа. Любовта е най-могъщият етер, най-могъщият вибрационен свят. Затова Учителят казва: „Любовта има съвършени вибрации“. Ето защо чрез Любовта ние се сливаме с Бога и преживяваме най-дълбоките неща в живота, а те са от етерния свят, света на Бога, докато Черното Братство работи с астрала. Астралът означава нечистия, паднал огън. Нечистият не може да живее в етера, а този, който изгуби Любовта си, навлиза все повече в астрала, където животът става все по-труден и все по-труден. Такъв човек е все едно дали живее в дворец или пещера. Но който живее в етера, никога не може да бъде изсмукван, защото тук змията няма власт. Любовта е свещена атмосфера на Бога. Любовта е всемогъща аура и чрез Любовта ученикът постепенно се изпълва с живот.

Който изпълнява Божията Воля, е една пръчка от лозата. Тогава той приема нейните сокове, т.е. нейните жизнени сили, чрез които идва животът и затова Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките“. Ако не сте свързани с лозата, т.е. с Христос, във вас не може да се влива животът като едно велико благо. Това велико благо – животът – може да се разбере само чрез истински, т.е. постоянен, стремеж – стремеж, който няма прекъсване. Стремеж, който трае само едно прераждане, не е истински. Смисълът е в постоянния стремеж и там, където се прекъсва стремежът, се прекъсва и животът. Тези, които нямат истински стремеж, попадат в опасности и в преждевременен опит, който много не им помага. Който не може да приеме в себе си това велико благо – живота, той прилича на пукната стомна: каквото налееш в нея, изтича. Човешкото тяло е тази стомна, в която се влива животът. За да не може да изтича животът, човешкото тяло трябва да бъде добре организирано. Това е свързано с работата на ученика. Започне ли тази вътрешна работа, животът няма да изтича. Иначе човек винаги ще бъде неразположен, ще се оплаква от много неща и преждевременно ще остарява. За да изчезнат неразположението и остаряването, той трябва да е пръчка от лозата, т.е. той трябва да е свързан с Христос. Ако пръчките нямат връзка с лозата, човек не може да си състави ясна идея за Бога, нито за себе си.

Учителят казва: „Лесно се възстановява здравето на човека, само трябва да е готов да служи на Бога“. Неговото дълбоко и искрено решение по този въпрос определя дали ще потече здравето и животът в него. Учителят: „Христос дойде да помогне в света на тези, които бяха външно или вътрешно слепи, но готови да изпълняват Божията Воля и да служат на Бога“. А духовните очи на човека се отварят само тогава, когато той много дълбоко желае да прогледа, за да служи на Бога. Спящият не може да служи на Бога, нито да изпълнява Божията Воля. Когато човек е чист, той може да даде израз на Божествените сили в себе си, защото той е в постоянна връзка с Бога. Неговата молитва се чува, защото излиза от дълбочината. Между чистотата и Бога не съществува никаква преграда. В чистотата е скрита най-могъщата окултна динамика. Когато човек се изправя за молитва пред Бога, той трябва да заеме позицията на дете, което е готово да бъде искрено във всеки момент, без оправдания да признае всичките си грехове. Това се отнася до тайната на изповедта. Тогава за висшия свят не е важно защо е грешил. Що се отнася до прощението, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави грешки.

Помнете: Човек не трябва да се оправдава за погрешките си нито с условията, нито с други хора, но да ги признае пред себе си, пред Бога и да работи за изправянето им. Ако човек не изправи грешките си, ще изгуби своята сила, своята енергия, своя капитал. Това означава, че животът изтича през грешките и слабостите. Ето защо се изисква усилена вътрешна работа от ученика.

Лекция, държана на 18 юни 1993 г. – Варна

ТАЙНАТА НА ХРАНАТА

Идеи за размишление

Когато се храниш с Любов, ти привличаш етерните частици на храната. Но когато обичаш Божествено, привличаш още по-фини частици от етера.

Брат Михаил казва: „Духовната Любов е един по-висш начин да се храним. Тайната на храненето се намира в обмяната, главно в отношенията със слънцето, хората, храната, музиката и т.н.“. Има песни, които са пълни с етер. Когато срещате мъже и жени по улиците на видимия и невидимия свят, вие можете да получавате от тях много фини етерни частици. Това е въпрос на окултна обмяна. Чистата вътрешна обмяна, това е метод на духовно хранене. Окултната обмяна е един много силен метод да се усвоят свещените етерни елементи, които са скрити в Духа. Например след като пчелите се обменят с цветята свещено, те получават чисти етерни частици, така наречения прашец, и го превръщат в една много важна фина храна. Символично това е работата на Посветените или на много напредналите ученици. Те улавят фините етерни частици от хората чрез скритите свещени отношения и приготвят със своята Любов мед, от който се хранят ангелите.

Обикновеният човек къса цветето и унищожава нещо у себе си. Пчелата не къса цветето, тя постъпва като Посветен. Тя взема най-фините духовни елементи и чрез своето анатомично познание ги превръща в мед, храна и живот. Така работи пчелата. А Посветените правят от себе си едно благоухание и който има чиста Любов, получава от това ухание, което се разпространява през пространството.

Учителят казва: „Говедото ще стъпче цветето, човек ще го скъса, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умен?“. Посветените са символи на пчелите. Във всяка човешка душа Посветеният вижда един чист Божествен, етерен елемент и той прави вътрешна връзка с този елемент. Посветените нямат и не правят никога външни отношения. Техните отношения са вътрешни. Да виждаш по този начин, значи, символично, да си пчела. Медът е вътре в ученика и той има тази фина задача, да го открие в своята вътрешна лаборатория на съзнанието. Ученикът трябва да извлича най-доброто от цялата природа и да го трансформира. С всяко поглеждане може да се улавя този скрит етерен елемент на живота. Това е окултната гледна точка. Така ученикът узрява в Словото, защото Словото е плод и истински човек е само този, в когото Словото е узряло.

Кабала казва: „Словото е съвършено творение“. Да влезеш в съвършеното творение, значи да навлезеш в тайните на Словото. Всяка чиста мисъл е етерна животворяща частица от живота на Духа. Цветята и техните ухания са символи на добродетелите и затова Посветените, които се намират и работят вътрешно в пчелите, винаги се свързват с първичния символ на цветята. Когато в човек има такъв прашец, ангелите често ще го посещават. Това е вътрешно хранене, това е вътрешна обмяна с ангелския свят.

АГАРТА

От хиляди векове се знае, че под земята в Азия има милионен град, в който живеят същества, познаващи дълбоки тайни на живота, и за тях хилядолетията на миналото и бъдещето са отворени книги, в които те еднакво дълбоко четат. А в техните пещери на каменни плочи са записани архивите, които са дълбока окултна Мъдрост, и записано е всичко, което се е случвало с тяхната раса. В Агарта има Посветени, които могат да разберат големи тайни на живота, без да минават по пътя на опита. Тези методи са връзка с Духа. Истинските методи винаги идват от Духа.

Учителят казва: „Истинските методи печелят духовна сила“.

Посветените в Агарта, за разлика от всички други народи, са преживели най-много войни, земетресения, всякакви атмосферни изненади и всякакви катастрофи. Пътят на изненадите, страданията и катастрофите е път на съкращаване на дългата и мъчителна еволюция, която се отнася до обикновените хора. Учителят казва: „Който иска да съкрати пътя на своята еволюция, трябва да приеме страданията с дълбока, съзнателна благодарност“. Учителят: „Там, където човешкото преобладава над Божественото, винаги ще има страдания“.

Едно голямо число могъщи и разумни същества сполучват да устроят един милионен подземен град, където въвеждат особено управление – синархия, което означава единство. Техният живот е траял под земята хиляди години и сега под земята има Посветени, но по-малко. Посветените в Агарта знаят, че само който се стреми чисто, получава увереност в своите вътрешни сили, а тази увереност е една особена сила на Духа, чрез която се влиза в същността на нещата.

Веднъж част от населението се разбунтувало срещу Посветените и по този начин една груба сила се обявила срещу тяхната Мъдрост. Посветените са владеели необикновени закони на природата и тайни на вътрешната сила. Борбата е траяла доста дълго време и свършила с изгонването на непокорниците вън от подземията на благословената земя, която носи името Агарта. Това, което е могло да бъде отнето от непокорниците, е било отнето и все пак една част от знанието, което им е било казано, е разнесено из външния свят. Тия изпъдени са сегашната циганска раса и факирите. Тяхната воля е вече паднала и тяхното знание сега е само остатъци, те си остават сега в застоя. За тях няма да има засега вътрешни условия за висша еволюция. Тези, които веднъж са злоупотребили с Духа, със свещеното, остават задълго в застоя. Те не са оценили условията, които са им били дадени от висшия свят. Затова те са засегнати от застоя. Дори тези, които имат силно желание да развият волята си, не могат, защото само силно желание не е достатъчно. Първо: чистият мотив е, който решава много неща. Второ: безусловно изпълнение на Божията Воля. Трето: условия отвътре (отгоре).

Много от индийските факири са образували свои школи, често с религиозен характер, но с механични и външни методи, защото те са загубили вътрешните методи. А циганите са се пръснали по целия свят и изнасят често изгубеното знание на Агарта – гадаенето на ръка, за числата и т.н. Циганите и факирите са паднали от волята, защото са паднали от Високия Идеал. А Посветените в Агарта знаят, че една воля се развива правилно само когато има ясно определена цел и Висок Идеал. Развитието на волята е най-същественото във всички времена и всички окултни школи, защото когато усилим волята си, ние ще усилим и нашата вяра. Смешна е вярата на хората със слаба воля, дори когато постигнат някакъв успех. Ние трябва да осъзнаем важността на развитие на волята и да не се задоволяваме с временни успехи – това е за учениците.

Посветените в Агарта знаят, че най-дълбокото намиране и познаване на Бога можем да придобием само чрез нашата разумна воля. Днес факирите знаят закони за каляване на тялото, което трябва да бъде напълно подчинено на волята – това са трохите от знанията на Бялото Братство – и да бъде проводник на определени сили. Например чрез упражнения ръката може да стане носител на сила, която да господства над други души, и това е тяхната (на факирите) фаталност.

Всички тези паднали същества не могат да владеят висшите сили в техния истински смисъл и вид, защото непокорността е лошо отношение към Духа и кармата. Истината е, че покорни трябва да бъдат и господарите, и слугите. Това е въпрос на вътрешно виждане и разширение на съзнанието. Днес техните гадания са изгубили своя смисъл, защото те вече не могат да черпят от Извора.

Посветените от Агарта могат да правят много дълбоки окултни опити в лабораторията на своето съзнание. Те знаят, че когато се променя един човек, се променя и бъдещето му. Те познават тайната на някои думи, с които се променят и способностите на човека. За Посветените няма неуспехи, защото неуспехът привлича опита, а опитът – успеха. Някои от изгонените от Агарта, които са съхранили нещо от знанието, което им е било дадено, са се прилепили към някои религиозни системи и със своето знание привличат много хора към себе си. Но те самите чувстват и знаят, че това е необходима дейност, но тя не е съществена, за да даде един дълбок вътрешен и окултен смисъл на живота. По-долните от тях са улични чудотворци, илюзионисти, укротители на мечки, змии, продавачи на билки. Много от тях са паднали в чашата на страданието и буквално, и физически. Не алкохолът разрушава човека, а желанието, което се е загнездило отвътре.

При свещените отношения зареждането с енергия е от най-висша степен. Посветените знаят, че обикновените отношения не дават условия за дълбоко вътрешно развитие, не дават условия за истинско познаване на Любовта и оттук – за познаване на Бога. Там, където отношенията са обикновени, Бог е изпъден.

Учителят казва: „Човешките, обикновените работи погребват Божественото“.

В Агарта се смята, че чистото сърце може да отстрани всички духовни и космически нападения с най-голям замах. Чистото сърце е абсолютно силна защита.

Посветените в Агарта смятат постоянството като най-добрия съюзник. Агарта си остава в своето ядро една изключителна раса от Посветени. Агарта означава неподчинение на насилие и недосегаемост за анархията. Тя признава само общото управление, което е свързано с Духа. В Агарта не се допускат учени и политици, за да не бъде осквернена.

Има Посветени, които знаят мястото на Агарта, но между тях не може да се намери нито един предател, който да посочи къде се намира нейният съвет – съветът на Боговете, нейното юридическо сърце. Централната част на Агарта не е била омърсявана. Посветените знаят думи, които привличат най-могъщите сили на земята и небето, и отстраняват всеки, който иска да се доближи до тях.

Лекция, държана на 25 юни 1993 г. – Варна

Идея за размишление:

Лулчев за Левски: Той престана да смята султана за султан. Той разбра, че човек е роден свободен да бъде. А после му накачулили килимявка (ограничение). Той я хвърли и пак стана свободен.

Коментар: Той си имаше своя власт, вместо властта на султана. Той си имаше свои помощници, които отвън изглеждаха като роби, а отвътре бяха свободни. Чувството на свобода е най-скъпото и то идва само при този, който знае Истината. А Истината по това се познава, че щом се запознаеш с нея, тя те освобождава отвътре. Тогава вече не е важно какъв си отвън. Освободеният отвътре е истински свободният. Той знае какво иска и как да го постигне. Който вярва в Бога, има необикновен живот.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

пета лекция

В Евангелието на Марко се говори за изповедта. Когато човек изповяда грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и започва да се чувства силен и смел. Истинският окултен ученик не се смущава от мнението на хората или от общественото мнение. Истинската вяра, както и истинската обич, подразбират много работа и много усилия.

Учителят казва: „Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Да вярваш в хората и да ги обичаш, значи да работиш за тях. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. И ние трябва да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живота, на здравето, на силата си благодарение на грижите на Бога и напредналите същества. Любовта на един човек към друг продължава неговия живот, защото щом хората го обичат, те искат той да живее и с това удължават живота му. Затова, дето има Любов, има и живот“. Извън Любовта има само остатъци.

Когато страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отношения към Бога. За да може да протича животът правилно във вас, трябва да възстановите свещената връзка с Бога. При връзката с Бога животът потича. При връзката с Бога ти не живееш на земята, а живееш в един Божествен свят, това е въпрос на съзнанието. С мислите и чувствата си човек подобрява своя живот и своето бъдеще. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Оттам е мярката. Няма по-велико нещо от това, Бог да проговори на човека. Мярката на проговарянето е преобразяване на вътрешния живот. Това проговаряне дава специален импулс в живота на ученика. Импулс значи да имаш пулс, ритъм. Да имаш импулс, значи да осмислиш своя живот.

Започнеш ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквай. Това означава, че ако започваш работа, питай Бога дали Той я одобрява. Щом е одобрена от Него, ще дойдат и вътрешните методи. Хората не успяват в работата си, защото започват без мисъл. Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Отговорът на Бога се изживява вътре в съзнанието при концентрация и мълчание. Може отговорът да не идва веднага, но той ще бъде вложен вътре в подсъзнанието, което ще го разкрие на съзнанието. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас как да ни помогне и да задоволи нашите вътрешни и външни нужди. Ето защо най-красиво е да пожертваш всичко за Бога, това става доброволно. Когато човек е готов за истинска жертва, Бог му казва само една дума, но тя е дълбока свещена идея. Оттук започва раждането на космическия импулс. Който не може да направи тази разумна жертва, е осъден на бавна смърт, защото жертвата е закон за придобиване на живот. Човек започва да умира и физически, и духовно. Духовна смърт значи изгубване връзката с Любовта. Когато един човек е изоставен от Любовта, той е изоставен от Бога. Съответно връзката с живота се намалява и прекъсва, защото животът черпи своята сила от Любовта, т.е. от Бога. Прекъсването на притока на Любовта е прекъсване на притока на живота. Тогава идват всички страдания и нещастия. Тогава кармата от миналото започва да се проявява и говори.

Ако има отричане от Бога, кармата започва да работи разрушително. Изходът е един – трябва да дойде едно светло същество от невидимия свят, което да разпръсне този облак, който е застанал между човека и Бога. И Христос, Който дойде на земята, имаше именно тази задача: да свърже отново хората с Бога. Като премахна този тъмен облак, който отделяше тяхното съзнание от Божественото съзнание, Той възстанови връзката, защото Божественото съзнание е подобно на слънцето, което изпраща светлина и топлина към хората. Но когато хората са натрупали много облаци в себе си, връзката с това слънце е прекъсната. Затова идва зимата в този свят и задачата ѝ е да сковава и вледенява. Но който се свърже със слънцето, ще разтопи леда. С възкресението на Христос настъпва нова епоха в света – ликвидация на кармата на човечеството.

Христос се обърна към Бога и каза: „В Твоите ръце предавам духа си“. Неговият дух беше натежал, защото той пое кармата на човечеството. Окултната наука казва, че Христос сам не може да разреши този въпрос. Той го предостави на Бога. Така и всеки човек не може да разреши въпросите на своя живот сам, ако не е свързан с Бога. Затова трябва да има неизменна вяра. Учителят казва: „Който иска да поддържа връзките си с Бога, трябва да е в хармония с целия космос“. Това е дълбок вътрешен въпрос. И при това отношение силите на космоса, които са сили на Бога, се вливат в човешката душа. От душата тези сили влизат в другите тела и ги хармонизират. Без свещени отношения животът става мъчение. Когато един дълбок метод не е дълбоко преживян, проверен, осъзнат, той се изгубва. Той преминава в един по-вътрешен свят и ние губим силите, които изтичат от него.

Това, че някой говори задълбочено по въпросите на живота, това не означава, че ги разбира. Идеалният Учител не е този, който разрешава проблемите и прави живота по-лек. Учителят дава нещо много повече. Учител не е този, който може да даде всичко на ученика. Само Господ може да му даде всичко. Но той дава дълбокото разбиране само при специални условия. Пътят за усъвършенстване е безкраен дори за най-великите Учители. Всеки велик Учител знае, че е много далеч от възможността да постигне абсолютно съвършенство, защото това съвършенство принадлежи само на Абсолютното Същество.

Идея за размишление: Брат Михаил казва на Бабаджи: „Ти си само мой приятел, а това е моят Учител (Петър Дънов)“.

За да влезе човек в новия живот на свободата, той трябва да се отрече от стария живот на греха, да тръгне към планината, към Божествения свят. Учението на Христос е учение за Синовете Божии, това са Белите Братя. Само при това разбиране човек може да прогресира и това правилно развитие е изложено в Евангелието.

Хегел: „Историята е разкриване на мировия Дух“.

Закон от Кабала: „Всички се приближават, но без да достигнат до Него, защото Той е Ен-Соф, Безкрайното“.

Когато посадим в земята едно семе, то първо се поляризира и пуска корени надолу и стъбло нагоре. И постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият този процес представя историята на една душа. Подобно нещо е и човечеството. То е един зародиш на мировия Дух. То е посадено в материята и минава през процеса на развитието, като минава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на развоя на това съзнание е то да даде плод, в който може да се разкрие Божествената красота на зародиша – Праобраза, Искрата.

В това Евангелие има една дълбока идея. Това е историята на еврейския народ. Матея говори за историята на еврейския народ, който е минал през 3 пъти по 14 поколения, което е равно на 42 – пътят на развитие на един народ и неговият краен резултат, който е светлината(трите вида живот). Крайният резултат на развитие на еврейския народ е Исус Христос и това е плодът, това е завършекът на това окултно развитие. Той е плод, а плодът е винаги символ на светлината. Плодът – това е едно от имената на светлината. Учителят казва: „В тъмнината (което означава съмнение, страх, безверие) нищо не расте“. Светлината е плод на Духа.

Якоб Бьоме – най-дълбокият теософ – казва: „Целта на злото е възраждане на живота“. Бьоме се е докосвал до най-дълбоки тайни. Знаел е тайната на змията; тя пази тайната на Бога, тя е могъща окултна сила и който е намерил тази тайна, той е намерил и тайната на живота. Той е видял тайнственото значение на символите (думите). Символът е един остатък от древния свят, закодиран източник на енергия. Бьоме загатва за победа над змията – могъщество на Словото във вътрешния живот. Победа над змията значи да възстановиш Небето в себе си.

В Евангелието на Матея се говори за тайните на историята на човешкото развитие. В Евангелието на Йоана Христос е показан като космическо същество, като Богочовек. В Евангелието на Лука – като същество на Любовта, в Евангелието на Марко – като идеален образ на живота и на жертвата, като човек, който се намира в единство с всичко – това е образ на идеалния човек. Исус се корени в древноеврейския народ и този, който идва сред древноеврейския народ и сред човечеството, е самата светлина. Тя трябва да влезе в хода на човешкото развитие на земята. Ето защо Христос трябваше да дойде като човек, а светлината трябваше да бъде скрита отвътре. Тя се разкриваше само на избраните, т.е. същества, в които има истинска Любов. Тази тайна на историята се разкрива главно на Третото Око.

Лекция, държана на 2 юли 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Ангелите са образувани от Божествени семена и всеки си има свое тяло, в което е посадено Божественото семе, и всеки трябва да отгледа това семе, както майката отглежда детето, за да може да намери то своя истински дом. Но вечният живот, който тече в човека и в ангелите, не е тяхна собственост, както и детето не е собственост на майката, защото Бог може да отнеме детето от майката. Това всъщност означава отнемане на Божествената сила от майката. Тази Божествена сила може да се отнеме и от един ангел, и от архангел, и от Учител. Така се е случило и с Луцифер. И тогава този дух е започнал да умира в своята вътрешност, както умира човек, който е лишен от въздух. Божието семе е тайната на човешкия живот. Това е Искрата, това е великата основа на човека. Тук е огледалото на великата тайна, тук е дълбоката съкровеност. Вглъбяването в това Божествено семе води до дълбоко опознаване на космоса. Тайните на злото и на живота могат да се разберат само когато се навлезе в тази дълбока съкровеност, т.е. дълбоко в Елохима – Божеството. Най-красивият живот, който всички търсят, се намира в Неговата дълбочина, но тази дълбочина е жестока за нечистите и неподготвените.

Кой е виновен, че Луцифер е станал дявол? Кой е виновен, че и човекът е станал дявол? Бог ли, съгласно твоята лъжа? Не! Ти самият. Ти си лъжец и убиец, когато говориш, че Бог те е създал такъв. Ти трябва да се изцериш от своето отклонение, защото твоята лъжа и твоето съмнение не допускат раждането на светлината, която е Бог и която ще освети твоя живот.

ИСТОРИЯ НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД

Много дълбока е стратегията на Божествения свят. Той сне човека на земята и го оформи като едно земно същество, с едно земно съзнание, което трябваше да прекъсне връзката си с висшия свят, с който е бил свързан човекът преди. Това земно същество със земно съзнание трябваше да получи много външни въздействия от окръжаващия свят. Това беше нужно, за да се развие човешкият аз и човешкият ум. За тази цел Божественият свят създаде един народ, който да е обърнал силно погледа си навън, към окръжаващия свят. Това неизбежно води до жаждата за вътрешно развитие на окултните способности, които са в душата и които са чисто Божествени. И това същество накрая трябва да открие Бога в себе си и да осъзнае вътре в своето физическо тяло присъствието на Бога и че това тяло е храм. В лицето на Авраам провидението избра такъв човек, който беше годен за развитието на ума и чрез ума той стигна до познанието за Бога. Окултната наука казва, че Авраам не се осланял на древното ясновидство, а на наблюденията на околния свят. Така той е изградил своето познание. Така той откривал Бога в цялата природа. Именно той е началото на цялата западно-европейска култура. И когато човек започне да прониква с мисълта си в нещата, той се приближава все повече до Бога. В прадревни времена процесът е бил обратен: Посветените намирали Бога първо в овладяната душа и тогава Го откривали във външния свят. Силата на Авраам е, че той се отличавал с голяма, изключителна преданост към Бога. Но тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Окултната наука казва, че предаността е най-голяма в своя зенит, т.е. когато се превърне в жертва. И предаността на Авраам е била изпитана, когато Бог е поискал в жертва неговия син. Авраам е бил веднага готов и е понесъл своя син към жертвата. И когато Бог вижда готовността му, го спира, като му връща отново сина. Тогава Той му дава възможност да предаде тази преданост в наследство, което той е носил в себе си. А тази преданост е била новият начин за връзка с Бога.

В Духа се влиза само чрез преданост, чрез жертва. Жертвата е закон за придобиване на етерния живот, безсмъртния, висшия живот. Преданият ученик задължително трябва да бъде търпелив, защото който издържи докрай, само при него може да дойде светлината. В този смисъл търпението е метод за придобиване на светлината и за израстване на жизнения потенциал. Предаността е едно много важно условие, но тя трябва да измине един път, за да може да постигне пълната жертва. Само тогава ученикът може да направи връзка с тайната на Словото. Всяко Божествено Слово е една окултна тайна. В Небето се влиза само когато се открие вътрешният смисъл на Словото, защото вътрешното Слово е Дух на Небето. Еврейският народ, като отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за собствения свят отвътре, нямал откровения отвътре, понеже погледът му бил силно насочен навън. Това е погледът на злото, това е погледът на Черното Братство – външните неща. Черното Братство има силно изразен външен поглед, т.е илюзорен поглед. Те гледат навън и затова не могат да осъзнаят своето безсмъртие. Така тези същества стават неуверени в живота. Когато човек е уверен в себе си, той не може да получи енергиен удар от мислите на Черните Братя, защото тази увереност е свързана с Духа и с вътрешния потенциал. Това евреите трябваше да научат от друг народ, който има такива вътрешни преживявания. Такъв народ са египтяните. Йосиф, от Авраамовия род, бил продаден на египтяните и така е била образувана връзката между евреите и египетския народ, при която е можело да се научи това, което е било собствен вътрешен духовен опит. Египтяните притежавали във висша степен богат вътрешен духовен опит и тази вътрешна способност за изживяване трябваше да се съедини с логичното мислене на евреите. Йосиф направи връзката между двата народа, а по-късно Мойсей, който беше Посветен от Египет, който същевременно притежаваше и логическа мисъл, и вътрешно преживяване. Така Мойсей осъществи тази връзка, хармония между външен и вътрешен опит, между видим и невидим свят. И след като това беше постигнато, Мойсей беше определен да извади от плен еврейския народ, за да може еврейският народ да преработи по свой начин изпитаното, преживяното в Египет. Една голяма част от силата на еврейския народ беше въплътена в Мойсей. Чрез него древноеврейският народ беше откъснат от Египет, за да култивира в себе си нова духовност, освен наследството от Авраама, като се направи връзка с придобивките от Египет.

Новата духовност, това са нови методи, т.е. ново вливане на живот от Духа. Новите методи са винаги закони на една по-висока степен на оживяване и възкресение в Духа. Небето се образува в човека чрез чистите елементи, т.е. чрез чистите качества. Ангелите в своята съвкупност се наричат Небеса, а абсолютната вяра е едно качество, една способност, чрез която се живее в тези Небеса.

Първичният дом е домът на вярата.

Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ е трябвало да създаде едно тяло, което да е така организирано, че да бъде добър проводник на Логоса, Словото, който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло е трябвало да съчетае в себе си способностите на логическото мислене и най-дълбоките преживявания на Духа. И всичко това е трябвало да стане близко, достъпно за хората, за да се роди историята. И всичко това протече през народите и създаде историята. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябваше да бъде заведен в плен във Вавилон, където по това време е бил въплътен великият Учител Заратустра. (Според Учителя, Заратустра не спада към човешката раса.) Тук най-добрите от еврейския народ, заедно с Данаил, били подготвени и посветени от него. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни той своята мисия, за да могат те да създадат подходящо тяло, в което да се всели Логосът.

Словото и Христос, и кръвта са тясно свързани с еврейския народ и чрез кръвта по духовен начин Христос изживява цялата история на еврейския народ, но в сгъстено време. Заратустра е бил във връзка с Христос, преди Христос да слезе на земята. Историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество и на развитието на бялата раса. Това същевременно е история на човешкото съзнание и на степените, през които то преминава. Еврейският народ е главно свързан с историята и развитието на човешкия ум и неговата крайност. Това се отнася до петата раса, чийто връх е западно-европейската култура: изучаването на външния свят и неговата закономерност. А това приближава човека до откритието, че зад нея стои Божественото, т.е. зад тази закономерност стои една велика Разумност, която евреите са виждали в лицето на Йехова. Пътят на окултната история е наистина много дълбок.

Лекция, държана на 9 юли 1993 г. – Варна

ТРУДНОСТИТЕ

Идея за размишление

Който се старае да избягва трудностите, обезателно ще срещне още по-големи. Не да избягваш, а да разрешиш, иначе следващата ситуация е по-лоша. Ако вие искате да избегнете тежката ситуация, значи вие не познавате суровите закони, които управляват кармата. Ученикът трябва да се опита да разбере смисъла на трудностите, а не да ги избягва. Адските сили, които се намират в една трудност, могат да ви донесат много вътрешна сила и спокойствие. Така ученикът израства. Ученикът израства, защото в дълбочината на тази трудност има скрити ангели, които му дават своите просветления. Това се отнася до будните. Вътре в трудностите и страданията са заключени силите на природата. Ученикът трябва да извади тези сили на природата, които са вътре в просветлението, т.е. вътре в Словото. Словото може да заключи и да освободи от себе си много сили. Трудността е една сила, която прониква във вътрешния живот, за да го преобрази и организира. Когато ученикът превъзмогне една трудност, винаги се раждат нови идеи. Една трудност е едно живо същество, затова в определени случаи завлича човека. Затова Учителят казва: „Трудностите могат да се преместват, те са живи“. Трудността може да завлече човека, но към ученика тя има друго отношение. И когато ученикът не вижда никакъв изход, той продължава да вярва. Тогава Духът се намесва и превръща невъзможното във възможно. Така ученикът и Духът се запознават. Окултният ученик знае, че в най-безизходното положение всеки изход е в мисълта, защото в Кабала е казано: „В мисълта се крият всички възможности“. Целта на трудностите и страданията е освобождението от външния свят, т.е. освобождение от злото.

Ако човек не може да бъде честен със себе си, това е раждане на една лоша възможност. Той ще бъде манипулиран от другите за това си отклонение.

ПРЕЧИСТВАНЕТО НА КРЪВТА

За кръвните връзки: В началото е съществувала любовта на кръвните връзки, т.е. обичали са се и са се женили хора със сродна кръв от едно племе. С течение на времето това се променя и хората започват да се женят за по-далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася в пространството на далечно разстояние. Чрез тази сродна кръв вече любовта се пренася и върху други, чужди хора, с идея любовта да обхване постепенно и целия свят. Тази любов е проникнала в човека и се е стремила да го направи силен и можещ, за да може той да ѝ служи.

Любовта – това е специална енергия на Бога, която обединява всички същества в един първичен живот, живот на единство. Според Учителя Любовта е нюкс, ангелско ухание. Любовта е вложена в нас и когато я откриваме като велика окултна сила в себе си, ние ще побеждаваме всяка трудност. Любовта не може да се открие с молитва и медитация. Същественото, което трябва да се прибави, е развитието на волята. Човек трябва да прави много усилия, а останалото е работа на Бога, т.е. Бог ще направи всичко останало. Там, където няма усилие и стремеж, това доказва отричането на Бога, това е отклонението и застоят.

Любовта не може да бъде свързана само с един народ или едно племе, защото възможностите за развиване на Духа ще бъдат ограничени. Когато Любовта се разширява, разширяват се и нейните възможности, това са възможностите на безграничния Дух. В пътя на човешкото развитие най-важното е раждането на Аза, който ще бъде обогатен от своите лични възможности и опитности. Азът е трябвало да се развива така, че да дойде до една Любов, която е родена от самия него. Това същество определя вече раждането на истинския човек и на Любовта, същевременно и на свободата. А който обича само затова, защото го тласкат кръвните връзки, той ще се изроди и изостане в своята еволюция. Когато Любовта се развие в човека, той става Кетер – в Кабала Кетер означава Венец на земното творение. Тогава му се дава ново име отвътре от самия Дух. Тогава в този „Аз съм“ вече говори Бог и се проявява. В този пречистен Аз на Духа вече говори Царството на Духа. Великият Дух говори, когато този Аз на Любовта е стигнал сам до себе си, до своята същност. Това е Божественото, това е пробудената същност. Тогава ученикът вижда красотата във всичко. И когато този Аз стане самостоятелен, той става силен и мощен, а от друга страна, тази мощ и самостоятелност го свързват с всички същества чрез връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик от Духа, който живее в него. Царството Божие се схваща само от Духа, който живее дълбоко в човека. Когато този Аз е пробуден, можем вече да говорим за пътя на ученика. Тогава в този човек влиза Царството Небесно, това е т.н. нова земя, това е новият образ на живота и новите вътрешни отношения. И когато в Библията е казано „наближило е Царството Небесно“, това значи, че Азът е започнал да се пробужда.

Човек, който има чиста кръв, не може да бъде помрачен от тъмните сили, защото чистата кръв е условие за динамиката на висшия свят, също и за динамиката на Духа. Само чрез тази пречистена кръв се схващат въпросите на живота. Тя е едно изключително важно условие.

Формула за пречистване на кръвта: „Таро, тора, рота, тарота, ротаро.“

Пречистването означава премахване на земното съществуване. Когато има такава кръв налице, тогава Духът говори на човека по особен начин, тогава противоречието се осветлява – това е въпрос на кръвта. Тогава противоречието не се възприема като борба и пречка, а като сътрудничество. Пробуждането е пътят, по който едно същество може да се осъзнае като Божественост. Учителят нарича това „разцъфтяване“, или пробуждане, на човешката душа. Така цялата история на човечеството може да се раздели на две части: времето преди идването на Христос, когато Царството Божие не е дошло на земята, и времето след идването на Христос, когато това Царство добива едно по-голямо значение, защото кръвните връзки вече са отпаднали. Когато Христос слиза на земята, старото ясновидство, мистериите и кръвните връзки се разпадат, т.е. губят своето значение, защото Неговата велика Любов обхваща всички хора, всички същества. Там, където има условия за ново разбиране и нов живот, се вселява все повече Христос. Учениците на Христос са били подготвени чрез развитието на цялата еврейска култура, но тези хора са били малцина и само малцина са знаели за идването на висшия Аз на човечеството на земята. След като се ражда сред човечеството, Христос трябвало да се роди във всяка една душа. Тези избрани хора чрез ясновидство видели какво се подготвя в този народ, защото човечеството е тялото на Христос. Когато змията се вмъкнала в душата на човека, е трябвало да се изгради подходящо тяло. Така се е дошло до физическото тяло и неговото устройство.

Какво означава „Покайте се!“? В окултен смисъл тази дума означава промяна, т.е. изменете чувствата, мислите и постъпките си, защото ако покаянието не променя човека, то не е истинско. Когато Йоан е кръщавал с вода за покаяние, подразбира се изменение на разбиранията. Когато кръстеният излезе от водата, трябва да измени своето схващане и да влезе в ново разбиране.

Матей е бил в школата на есеите. Пречистването на кръвта е било много важен метод на есеите. Това се отнася главно за чистата храна и контрола на мисли, чувства и желания. Есеите са знаели, че чрез пречистване на кръвта ученикът се освобождава от наследственост, от всички наслоения на миналото и от всяка слабост. Така Духът се отърсва от непотребното и навлиза в ново разбиране. Крайната степен на това пречистване е, че душата става такава, каквато е излязла от Бога. В тази област са насочени главните усилия на есеите, тази велика окултна школа.

Прераждане означава да преработиш своето минало, т.е. да премахнеш всяка нечистота от себе си. За есеите е било много трудна и мистична дисциплина. Това е път, който освобождава душата от влиянията на физическия, т.е. на външния, свят – освобождаване от всяка нечистота, която се е загнездила от миналото във вътрешното устройство на душата. Така за есеите чистота значи освобождение. И чрез тази чистота те са могли да почувстват своята дълбока вътрешна същност. Чистотата постига Божествения принцип отвътре. Те са познавали този принцип вече чрез собствена опитност. Само окултната наука знае колко много чиста кръв е трябвало, за да може Бог да слезе като човек между човеците – 42 поколения от Авраам, като поколенията му също са работили за пречистването. Така са учили и работили есеите под ръководството на Йешуа Пандир. Онова Същество, което е вдъхновявало Авраам и е вложило в него Божествените зародиши, се е нуждаело от 42 поколения пречистване на кръвта, за да може после свободно да слезе сред хората и да се прояви като чиста Божествена сила.

Формула от брат Михаил за висше ръководство: „Господи, защити ни от нас самите и от тези, които ни окръжават. Съхрани ни в светлината и изпрати ни ангел да ни съпровожда“.

Лекция, държана на 16 юли 1993 г. – Варна

ЗА СЪЧЕТАНИЯТА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

Идеи за размишление

За да се избегнат ударите на съдбата и света, трябва да станеш истински ученик, иначе обстоятелствата ще управляват твоя живот. Тези, които не работят върху себе си, стават роби на обстоятелствата. Истинската Мъдрост не е натрупано знание, а себепознание. За да живееш добре в един дом или в един град, ти трябва да обикнеш този дом или този град, иначе градът става място, което ще отнеме твоята енергия. Градът може да задържи дълго един човек, ако градът и човекът са се приели взаимно, за да си съдействат. Градът дава скъпи дарове на този, който го е приел с Любов, и само чрез Любовта може да се проникне в тайната на един дом и на един град. Тогава окръжаващата среда се подготвя от висши същества и тя става един специален сътрудник в пътя на ученика. Да проникнеш в едно село, град или дом по закона на Любовта, значи да ти се дадат най-благоприятните условия. Причината е в теб, а условията са от ангелите. Когато отиваш в един град и създаваш обикновени отношения, не можеш да имаш условия за развитие. Има условия и съчетания на окръжаващата среда, при които силите и Мъдростта постоянно се увеличават и ти се обновяваш. В тези съчетания участва Бог. Най-хубавото съчетание в живота е връзката с Духа. Има места в гората, които са лоши и опасни, и ако човек остане там, духовете на тази местност ще отнемат неговата сила. Но на други това място може да даде много, понеже те имат друга гледна точка. И тогава духовете на тази местност се изместват в зависимост от гледната точка. Затова Учителят казва: „Ако човек може да промени гледната си точка, ще промени целия си живот“.

За дявола: От всяка гледна точка дяволът е сляп.

Човек трябва да обича мястото, в което живее, за да се решат въпросите на кармата, защото там, където има Любов, идват обстоятелствата и стават слуги на Духа, на Духа в нас. Чрез окултната гледна точка окръжаващата среда се преобразява, променя. Тя става щедра и изсипва своите енергии. Тогава една стълба от камъни става изключително богат символ. Във всяко село, във всеки град, във всеки дом има магически места, които ученикът трябва да открие. Когато обичаш една местност, една стая или един човек, тогава ти правиш връзка с един обновителен център на сила. Окултният ученик обича да слуша (да усеща) всяка местност в гората и да прави връзка с нейните вътрешни сили. Така той постига добрия прием. Духът е, който се крие в тайната на обстоятелствата.

ЗАКОНИ, СВЪРЗАНИ С БИБЛИЯТА

първа лекция

Главното в Библията е не преводът, а тълкуването. Чрез пречистването човек излиза извън земята, защото чистотата е плод на духовния свят. Пътят на пречистването е пътят на одухотворяване. Следващата степен е обожествяване. Това е вече издигане за живот в космоса, където се разкриват много от тайните на живота, които са скрити в неговата основа.

Изкушението на Христос от дявола е един много дълбок, мистичен въпрос. Това изкушение е отразено в трите Евангелия по различен и приблизителен начин, а в Йоан не се говори за изкушението, нито за кръщението. Изкушението се ръководи изцяло от Духа. Бог никога не изкушава, а изпитва силата на убежденията, за да се види дали ученикът е годен за по-високи нива. Изкушението на Христос става във вътрешността, защото Духът не е нещо физическо. Пустинята не е физическа пустиня, а навлизане във вътрешността. Изкушенията са три, свързани с ума, сърцето и волята. В изкушенията на Христос има много важен момент: Христос е бил изкушаван в пустинята, където не е бил нито един от учениците Му. Тогава кой е знаел за тези изкушения, защото Христос не е разказвал на учениците си. Следователно Евангелията са писани по откровения на окултния свят. Изкушенията са едно изнасяне на забулен език на това, което е ставало в древните мистерии. Чрез изкушенията Христос говори за това, което се е извършвало в древните мистерии, когато даден човек е минавал през процеса на Посвещението. Какво означава Посвещение? Посвещението е процес, при който се унищожава съмнението – изкореняване на съмнението. Само чистият може да издържи на изпитанията. Тогава се разбира чистотата като плод, т.е. чистота, даваща живот.

Злото е символ на безплодието и бедността. Когато злото е било убито (отделено) от Духа, от неговото тяло е създадена вселената. Умъртвяване значи материализиране, а пречистване значи одухотворяване. Думите умъртвяване, пречистване, топлина са символични. В тях са зашифровани дълбоки окултни идеи. Топлината е вътрешната сила на Любовта, която убива злия принцип – студа. Смъртта е символ. В Бога се влиза само през вратата на смъртта. Това означава, че хората умират от недостиг на Дух. Бог е дал Своето безсмъртие само на чистотата. Именно затова чистотата е оживотворяващата сила и само чрез тази сила оживяват Божествените и окултните сили в човека. Нечистият е лишен от своята Божественост, това означава загубване на творческите сили.

Когато един човек е минал през процеса на Посвещение, той се освобождава от тъмнината на съмнението. Когато Христос е бил на кръста и напуснал физическото тяло, завесата на храма се раздрала – символът на есеите. Това, което е ставало само пред един ограничен кръг, сега става достояние на цялото човечество.

Тъмните сили пораждат страсти и желания. Ученикът не трябва да се поддава на внушенията на тези сили, защото те ще завладеят вътрешния живот и ще парализират волята му. Изкушенията не идват, за да ограничат ученика, а да работят за освобождението му. Ако ученикът се поддава на изкушенията, той не може да дойде до познание за Божествените сили в своето естество. Когато човек навлезе дълбоко в пустинята – своята вътрешност, в него се разкриват много духовни сили. Опасността е в това, че без пречистването той достига до най-високата степен на егоизма и мисли, че всичко е създадено за него. Този егоизъм прави човека жертва на тъмните сили и ако един ученик иска да премине безопасно духовните светове, трябва да се освободи от своя егоизъм. Ученикът трябва да превърне енергията на егоизма във възходяща. Затова се искат усилия от човешката воля за превъзмогване. Чрез егоизма човек се вижда обективно нападнат от тъмните същества и макар че егоизмът изглежда силен, той спада към лъжата. Когато волята превъзмогне и победи тъмните сили в своята вътрешна област, тогава тази воля може да се срещне с Божествените сили, които работят в самия ученик.

За да има една дълбока окултна гледна точка, ученикът трябва да има 12 гледища, становища, за да може да се ориентира в лабиринта на космоса. Това се е разкривало в древните Посвещения. Те си имат и своя минус, защото ученикът не е бил напълно самостоятелно същество. Той се е намирал под влияние на своя Посветител, който обезвреждал в него демоничните сили. Но след Христос това е трябвало да отстъпи мястото на друго Посвещение, при което човек трябва да се справя сам със себе си и със силата на съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение Учителят дава методите и оставя ученика да действа сам. Чрез този метод ученикът става самостоятелно същество и за да можело да стане това, трябвало е Христос да слезе на земята. И за човек, който иска да мине през Посвещение, Христос е изходната точка. Това е изразено в „Аз съм пътят“. В най-тежкото изпитание ученикът постига свободно влизане в макрокосмоса – Великия свят. Във вътрешния кръг на Бялото Братство се работи с практики, които са на самия Бог. Тук се работи с воля.

Учението е преди всичко учение на волята. Тя изхожда от Любовта и има сношение с всички светове без изключение. Волята е скрит символ на една друга дума и нейният външен израз е „воля“. Волята е най-активната сила на природата, защото тя е съчетание на Любовта и Мъдростта. Това е най-деятелната и освободителна енергия. Това е освобождаващият Дух. И силата, чрез която човек се съединява с Бога, е наречена външно „воля“. Истинското познаване на Бога се определя от волята като принцип. Докато човек не е развил волята, познанието му за Бога е илюзорно.

Ученикът се цени по искрения стремеж.

Само тази воля се извисява до Върховното Същество. Тя е самият метод. Според Учителя в тази сила се намират всички други окултни сили.

Лекция, държана на 23 юли 1993 г. – Варна

ЗА ИСТИНСКИЯ ОКУЛТЕН УЧЕНИК

Идеи за размишление

Истинският окултен ученик не разчита на други хора или на своите близки. Само този може да бъде уверен в себе си, който не разчита на помощ отвън, от външния свят. Който разчита на други хора, ще загуби нещо много ценно – своята увереност. В тази увереност се крие безграничната сила на Духа. Увереност – това е ученикът от новата раса, защото в тази увереност се крият абсолютно всички възможности на Духа, които постепенно се откриват. Богомилите бяха жестоко преследвани, за да се изработи в тях тази увереност, в която да може Духът да живее. Когато падналите ангели загубиха своята будност, те загубиха и своята увереност. Когато един човек не може да се излекува, това означава, че той е външен, а не вътрешен, т.е. той разчита на външна помощ и така пренебрегва същественото, вътрешното в себе си. Това е Духът, който чрез увереност в себе си привлича космичната енергия, в която се намират необходимите елементи на здравето. Който очаква помощ отвън, той постепенно става слаб и неуверен в себе си. Който се занимава с учението на Учителя (Петър Дънов) и губи своята увереност, това означава, че той не е приет поради сериозни вътрешни причини. Този човек прави връзка с иронията на съдбата.

Увереност в себе си значи връзка с Духа. Който се опира на другите, не може да познае себе си и не може да намери себе си. Когато такива хора стават ръководители, илюзията се влюбва в тях. Увереност в себе си означава също и Новораждане. Само който познае себе си, влиза в тайната на Храма. Хора, които не познават себе си и нямат увереност, попадат в рая само насън. В Кабала са наречени блуждаещи духове или пленени духове.

Ученикът вече не търси външни изяви. Най-великите Божествени дарби и сили ще останат винаги вътрешен свят. Страхува ли се увереният ученик? Учителят отговаря: „Да! Той не се страхува от силата или от ножа на някого, а само от нарушението на Божествените закони. Това е естественият страх, който е на място“.

ЗАКОНИ, СВЪРЗАНИ С БИБЛИЯТА

втора лекция

Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си проникна през трите тела – обвивки на човека Исус. Христос имаше чисти качества. В Кабала чистите качества означават стихийните свойства на Бога. Името на Бога е абсолютна опора във вселената. Това Име започва с десетата буква – това е Йод, точката, която е станала запетайка – точката в кръга. Това е голяма мистерия. Точката от кръга е единицата, а кръгът – нулата, това е окултният символ на числото 10. То е символ на съвършенство, това число е символ на Бога. Точката е Той – Единственият Център, кръгът е цялата вселена – и външна, и вътрешна. Всички възможности се намират в кръга. От тази точка започва развитието на безконечните сили, защото точката и кръгът са безкраен и цялостен символ.

При древните Посвещения човек се излъчвал и прониквал в духовните сфери. Той е изживявал духовния живот, но извън физическото тяло. Сега, след новите Посвещения от Христос, тези преживявания се внасят вътре във физическото тяло и се изживяват вътре. Това се нарича Самадхи и си има степени. Духът прониква цялата човешка същност, чак до етерното и физическото тяло. Така Христос е слязъл в тялото на Исус. Въобще Христос е показал на света двете страни на Посвещението – разпъването на кръста и разпъването на тъмните сили. Който издържи, възкръсва, а възкресението е плод на Любовта. По този начин Христос е показал на света слизането от космоса и възлизането обратно. Това са „Пътят, Истината и Животът“, за които се говори в Библията. И понеже Христос победи изкушенията и съблазните, Той се върна неуязвим.

Формула: „Господи, направи ме абсолютно неуязвим за злото през целия ми живот“.

Който не може да победи изкушенията, ще се срещне с опасности и висшият свят ще го върне обратно. Изкушенията се побеждават с усилия от човека и помощ отвътре.

Христос е направил слизането и възлизането не за Себе Си, а за хората, за да им ги покаже.

Кръгът е магическа фигура. Точно затова Учителят е познал тайната на тази велика идея: „О, Господи…“ Когато Учителят казва „О, Господи“, това е абсолютен ключ, който означава задвижване на безкрайните сили на Бог-Отец, които се намират в кръга. Оттук е тайната на „Отче наш“ и „Ом“. Буквата О е символ на безкрайните сили.

Христос е слязъл в тялото и Неговото съзнание се разширило. Това разширяване е процес на светлината и затова ние не трябва да търсим Христос във физическото тяло, а в светлината, защото Христос сам казва: „Аз съм светлината на света“. Той прониква цялото човечество като светлина. Хората трябва да търсят Христос не в тялото, а в Духа, който прониква цялото пространство като светлина – символ на великото Посвещение. Окултният ученик трябва да победи своите сили в своята вътрешност, за да може да се срещне с Божествените сили в себе си. Само тогава той може да стане носител на Словото и на Любовта и същевременно – свидетел на тайните на духовния свят.

Извод: За да се постигне Божеството, човек трябва да мине през себе си, през своята вътрешност. Демоните дебнат човека главно в неговата вътрешност. Когато Азът на човека е буден за външния свят, той не е буден за духовния свят. Посвещенията на Христос и Учителя дават тази будност, която обхваща духовните светове. Тази будност в древноеврейския езотеризъм (Кабала) се нарича Малкут – Царство. Будността изпреварва мига, ума и светлината. Тя се движи с изключителна скорост, тя е качество на Духа.

Защо е важна победата над изкушенията? Тя осигурява силата на енергията. В тази разумна енергия е ключът на разрешението на въпросите на живота. Човек, който няма енергия, каквито и големи идеи да има, няма воля да ги движи. В борбата с изкушенията се ражда истинското величие на човека. Това в Кабала се нарича Гебура. Това величие е истинско, защото не се изразява навън. То не е агресивно. То е чисто духовно величие. И след вътрешната борба човек се ражда в Духа – Тиферет – плод, наречен „Красота“. Тук е връзката със Слънцето. Истинската красота е вътрешна, ангелска красота. Истинската красота е винаги нещо вътрешно и когато това се постигне, човек се запознава с най-древните Божествени същества, които са работили над него. Най-древните Божествени същества на Мъдростта – Хокма – се наричат Херувими, това означава: мистичната пълнота на Духа. Херувимите са същества на друга Мъдрост, те са пребродили всички възможности на Мъдростта – най-древният път, пътят на Учителите.

Пътят на свободата изисква да се заробиш с истинска работа върху себе си. Това е най-хубавото робство. Само чрез него идва свободата. За да постигнеш свободата, трябва да знаеш нейните методи. Основният метод, това е Истината. Истината ще ви направи свободни. Тя премахва всички ограничения без изключение. Истината е най-могъщата сила, защото в нея е пробудена най-висшата енергия, която е съчетание от Любовта и Мъдростта. Ако Мъдростта може да проникне и влезе в човека, тогава той ще познае тайните на светлината. Затова Учителят казва: „Нещата са скрити само при отсъствие на светлина“.

За древните същества на Мъдростта: Днес първичната Мъдрост е огрубяла, защото хората са се отдалечили от тези древни и велики същества на Мъдростта. Тези същества сияят изцяло от това качество, което е изразено чрез думата Мъдрост. Има и друг вид сияние, което е свързано със съществата от Кетер – Венец. Това са съществата на Любовта, живи Святости. Най-точният превод на съществата от Кетер е Серафими. Когато човек е пречистил своите тела, тези древни същества се вселяват и му дават нещо от своето сияние. Те влизат в неговата вътрешност. Те работят в неговата вътрешност, докато просияят. На земята това е най-висшата позиция, това са Божествените същества. Но преди да влезе във връзка с тези същества, ученикът трябва да се срещне със съществата на тъмнината, които трябва да победи. Победата показва, че стремежът е чист. Преминавайки през тях, ученикът влиза във връзка с Божествените същества в себе си.

И Христос, преминавайки през изкушенията и побеждавайки ги, показва на хората пътя. Той мина през изкушенията чрез силата на Своя Дух. Със Своето етерно, астрално и физическо тяло Той победи всички нападки и внушения на тъмните сили. Това е описано в Матея. Там, където човек пада в изкушения и егоизъм, това означава, че той не знае как да се справя със себе си. И когато човек реши да стане окултен ученик, в неговата вътрешност веднага се явяват тъмните сили, обсаждат го и се явяват като пречка. Ако човек се откаже от това, той става неопитен по отношение на себе си. Ако в него няма егоизъм и има чист стремеж, тези сили се разреждат и му отстъпват. Егоизмът показва, че човек е зависим от външния свят.

За да минеш през тъмнината, е необходима увереност. Кой прави ученика уверен? Това е Духът, като му предава своето качество. Когато тази увереност влезе в ученика, тъмните сили го напускат, защото тук Черното Братство не може да се разширява. Например там, където има егоизъм, човек е зависим от илюзията. При егоизма Черното Братство се разширява в човека понякога дотолкова, че човек го вдигат в другия свят, защото това разширение е илюзия и ограничение.

Лекция, държана на 30 юли 1993 г. – Варна

ТАЙНОТО ИМЕ НА БОГА

Идея за размишление

Истинското произношение на тайното Име на Бога може да убие и разложи всяко същество. Затова е голямо щастие, че не се знае от обикновените хора. В окултната наука се казва, че евреите отдавна не произнасят това Име. То първо се е употребявало от египтяните и финикийците. Знае се, че то задвижва абсолютно могъщество.

В окултната наука се казва, че Бог е съобщил на Мойсей истинското произношение (тайното Име) на Синай.

Тези, които имат отворено Трето Око, не познават тайното Му Име. Тайното Име може да се научи само чрез отварянето на най-висшата чакра (Сахасрара чакра).

Това Име е било казано на Мойсей и е било много мъдро скрито и преоблечено в друго Свято Име, което макар и Свято, не е така стихийно и поразяващо, както тоталната тайна, защото тайното Име може да порази целия ад и самата смърт. Адът и смъртта не могат да го понесат.

Тайното Име е Всемирното Слово.

Това, което се говори в Йога – „Аз съм този, който съм“ – е само сянка на тайното Име. Името не се открива нито на йоги, нито на окултисти, нито на Посветени, а само на специална степен Посветени – те имат специална аура.

ЗАКОНИ, СВЪРЗАНИ С БИБЛИЯТА

трета лекция

При грехопадението човек е излязъл навън и е загубил храната си. Така той е започнал да се нуждае от външна храна, станал е зависим, а това го свързало с ограниченията. Според окултната наука човек може да извади храна и светлина от собствената си воля, но тя трябва да се развие до една определена степен.

Исус е пренесен в пустинята от Духа. Пустинята е символ на уединението на душата, а това е областта, в която влиза Духът. Човек търси уединение като място и условие за развитие на своята душа. При чистия стремеж уединението е важно условие за придобиване на сила на волята, а също и за придобиване на Любовта.

В Любовта е скрита най-великата сила на Духа. В Любовта е скрита потенциалната сила на Вселената. От нея, от Любовта, всеки атом и същество черпи своя живот и сила. Волята също черпи своята колосална сила от Любовта. Волята черпи своето могъщество от съчетанието с Любовта. Ето защо Любовта стои в дълбочината на всеки живот. И когато съществата се уединяват, то е защото искат да се доближат до Любовта и нейните вътрешни тайни и ключа към нея, който в Кабала се нарича Всемогъщество.

Въпросът за пустинята трябва да се схваща вътрешно. Още от древността Христос беше победил силата на изкушенията в духовните светове. Отдавна войнството на Христос е победило тъмните пълчища и затова (в Лука) Христос казва: „Видях Сатана да пада като мълния от небето“. Тези тъмни сили бяха свалени на земята, но Христос също слезе долу в царството на Сатана и отново се срещна с тъмните сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Затова Христос казва: „Не мир съм дошъл да давам, а меч“. Към учениците обръщението е друго: „Мир вам!“.

Самият Христос е като идващ от небето Огън. И този огнен Дух слиза и се потопява в трите елемента: земя, вода и въздух, т.е. физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.

Когато Христос слиза във физическото тяло, Сатана иска да го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в етерното тяло изкушението е Христос да се хвърли от високо. При слизането в астралното тяло на Христос се предлага да стане владетел на света.

Когато ученикът започне да обича всичко, тогава тази могъща сила – Любовта – започва да се влива в него. И тогава чрез тази Любов може да бъде разбрана великата тайна на живота, която се нарича символично „Пътят към тишината“. Съзнателният и чист стремеж води именно към тишината – това е истинският Път. Този стремеж очиства всичко по своя път, т.е. всички тъмни сили правят път на този стремеж – това е Пътят към Духа.

Злото се умъртвява в Словото. Вътре в Словото се води борбата и точно затова се иска голяма будност от ученика. Когато злото попадне в чистото Слово, то умира, губи своето влияние и сила. Тук злото е разпънато на кръст. Христос разпъна злото на кръста именно чрез Слвото.

Учителят казва: „Духът е, който движи Словото“.

При слизането в астралното тяло на Христос се предлага да стане владетел на света вместо спасител на света. Можел е да направи от камъка хляб, да се хвърли от високото и да стане неуязвим. Но той се отказа от космическото превъзходство над тъмните сили, което имаше, за да изяви едно по-дълбоко разбиране на живота чрез смирението. Той не беше слязъл от специалното Слънце, Центъра на Всемира, за да си играе магически със силите на земята, а беше слязъл да посее в гнилия свят на земята семето на едно ново човечество и ново съществуване.

Сатана искаше да превърне хляба в камъни, т.е. чрез физическото разбиране искаше да отнеме силата на живота, защото нечистото слово е хлябът, който се превръща в камък.

Учителят казва: „Нечистото слово означава да хвърля човек камъни по главата си“. С това се убива сериозността на живота и човек постепенно се втвърдява.

Христос победи изкушенията, когато самият Христос (самият Дух) завладява тялото на Исус. С това Той дава главния ключ и метод, че Духът е, който трябва да проникне и завладее трите по-нисши тела. Именно тук се намира освобождението на душата от властта на тъмните сили.

Само чрез силата на Любовта може да се проникне в тайните на Вселената и Любовта излива своята Божественост върху всеки чист стремеж. Всички, които служат на Любовта, получават нейната сила и мощ. Но тези, които мислят, че Любовта е сантименталност, бъркат. Любовта е Бог и Бог не е сантиментален. Бог е воля. Чрез сантименталност никой никога не може да победи злото.

Любовта е владетелка на Божието Слово, което извежда душата на свобода. Без тази Любов не можете да направите връзка с Божието Слово, което премахва препятствията.

Христос изгонва с бич всички тъмни сили, които са влезли в храма. Те са влезли в храма на тялото, където трябва да живее Духът, а не разбойниците, които са превърнали тялото в хаос и вертеп.

Учителят казва: „Словото е камшикът за тъмните сили, защото съдържа в себе си Божествената динамика“.

Това е дълбокият смисъл на сцената в храма – очистването на храма. С това Христос е победител над изкусителите не само в духовните светове, но и в тялото на човека, което той иска да направи храм, за да бъде освободен земният свят от тъмните сили и тяхното влияние. Това е една велика идея – да се пренесе Царството Небесно в царството на земята и в човека, за да могат да царуват силите на Христос, силите на съществата, които са наречени от Учителя „Светлина“.

Словото е самата Любов, която се грижи за нас.

И най-малката нечистота в мисълта отстранява човека от Духа. От учениците се иска да изпращат в пространството само чисти и определени мисли – това е най-висшето служене на Бялото Братство. Ученикът може да си направи цяла армия от такива мисли, които носят помощ на безкрайно много същества, защото тези мисли се използват от ангелите за доброто и възстановяването на равновесието на законите там, където те са нарушени.

Лекция, държана на 6 август 1993 г. – Варна

ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Идея за размишление

Някои искат да знаят Пътя на живота, но Пътят е универсално нещо, което и Посветените не знаят, защото Пътят е вечен и безкраен. Посветените само са влезли в Пътя, а извървяването е Вечност. В тази Вечност е скрита красотата на живота. Красивото е, че тази Вечност и Безкрайност няма извървяване. В тази Безкрайност умът се изгубва. Той не може да обхване тази грандиозна идея.

Пътят е една дълбока и мистична идея. Пътят е вечно търсене и преоткриване. Например какъв е пътят на Словото? Словото получава своя образ чрез съчетанието на буквите, например символът „сфинкс“, но този образ също е прикритие на тайната.

Пътят е тайна, която е тишина, а тишината не говори. Тайната на живота е тази, че всичко зависи от това, в коя посока е концентриран твоят живот. Който е концентриран във външните неща, не може да се преобрази. Какъв е стремежът на ученика? – Вечен. Който има този стремеж, постепенно се преобразява, докато постигне Божеството в себе си.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЙ – ПЛАНИНСКА ПРОПОВЕД

първа лекция

Когато Христос е говорил, Той е вливал нови сили за развитието на земята и специално за развитието на човека. Кабала: „Да говориш, значи да твориш“. Той ясно е съзнавал, че е дошъл на земята да постави началото на ново развитие на човека. Той знаел по-добре от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и трябва да започне нов цикъл. Старият цикъл, това са норми, правила, закони. Това са все външни закони, но когато Христос идва, идва и вътрешният закон и тогава външният закон отстъпва на вътрешния закон. С идването си Христос приключи външния закон. Всички тези тайни се намират в Планинската проповед, която е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което постепенно ще вземе съдбата си в свои ръце и затова са му необходими нови правила и нови принципи, които бяха дадени в Планинската проповед.

Според окултната наука Христос не е само една личност, но Той е една творческа сила, която се вселява в живота на човека и на човечеството. До времето на Христос хората са се развивали под влиянието на външни импулси, а при слизането на Христос се изляха Божествените сили на космоса и чрез тези сили човек се стимулира от висшия свят и отвътре. Оттук нататък човек се развива под импулса на Божественото, което е вътре в него. Това е именно новото, което влиза в света чрез Христос. Божественото, което е вътре в човека, е неговото бъдеще. То е внесено от Христос, за да има човек с течение на времето бъдеще.

Целият дух на Планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека (на вътрешното).

През време на човешкото развитие Планинската проповед се е тълкувала главно по три начина:

1) Тя е несвързана и със случайно подредени правила;

2) Христос е искал да даде морално учение.

Първите две тълкувания отпадат.

3) Това е дълбока езотерична проповед, която има отношение към пътя на душата и към нейното съвършенство.

Планинската проповед започва със следните думи: „Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна. Учениците му се приближиха и ги поучаваше“. Оттук става ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към тези, които образуват езотеричната среда, в която Христос работи. На тях Той казва основни правила и методи, по които да работят за своето развитие. Но Христос не е безучастен и към народа, защото подготвя учениците си да станат учители на народа. Според окултната наука в проповедта Христос строи моста, който гради пътя на съвършенството. Деветте блаженства са девет степени (стълбове) на съвършенството. Христос иска всеки да стъпи на една вътрешна основа и да гради.

Главната цел на Христос е да насочи погледа на човека навътре към себе си. Целта на всички религии и по-дълбоки учения е погледът да се насочи навътре, защото навън е разпиляване на енергия. Истинската опора е отвътре. И тогава човек става мярка.

Христос казва на учениците си, които подготвя за ръководители на човечеството: „Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си“.

Когато Бог живее в Самадхи, никой не може да Го обясни на друг.

Началото на проповедта започва с думата „блажени“, което се повтаря девет пъти, а в края на проповедта Христос говори за скалата. Тези, които изпълняват това (разумното), напомнят разумни хора, които съграждат своя дом на скала. Скалата е символ на Божественото в човека. Скалата е символ на величествения и сигурен реализъм на християнството. Това е твърдата основа, върху която бурите се разбиват, и който няма тази основа, не може да се стреми към небето. И когато Христос призовал Симон за Свой ученик, го нарича „скала“, „камък“, или Петър.

Дейността на Христос е съграждане върху скала. Това е мъдрото строителство. Твърдостта в характера на Неговите ученици е идеята за скалата и основата за човечеството.

Учителят казва: „Твърдостта е качество на волята“. Твърдостта е свързана със силата на убежденията и няма нищо общо с ината и упоритостта. Тук става въпрос за разумната твърдост, която е основа, скала. Христос казва: „Ти си Петър и върху тази скала ще съградя Моята църква“. Скалата са разумните ученици, разумността в тях. С това основният камък е поставен. Под скала Христос разбира следното: осъществяване на Духа в тялото – това е скритата идея. Духът е мощна скала в тялото, в която всички бури се разбиват, защото всяко зло се разбива в Духа. Това е идеята за скалата. Скалата, това е Духът, проявен във физическото тяло. Негов израз е твърдост и сила на волята. Само в тази твърдост и воля Христос ще съгради Своята църква. Това същевременно означава, че Духът се е пробудил в учениците. И когато в гръцката митология Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея. Това е човешкият дух, който се осъзнава във физическото тяло, откъдето започва развитието на Аза.

Лекция, държана на 13 август 1993 г. – Варна

ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

Идея за размишление

Когато някои дълго време живеят заедно, това не означава, че любовта им е истинска. И когато противоречията идват, те никога не рушат Любовта. Разрушението не идва от противоречията, а от неразбирането. При истинското разбиране противоречието идва и усилва единството между душите. Противоречието не е друга вмъкната воля, то е Волята на Бога. То идва на гости, но за будния. Противоречието е в мистично единство с Бога. Противоречието е тайното лице на Бога. Противоречието е волята на Единството.

Помнете! Дяволът е скритото лице на Бога. Това е тайното лице и някога Той идва с това лице. Ако Го познаете, това лице се променя и вие виждате тайната.

Истинска Любов между двама има само при едно условие: ако единият смята другия за Божество и обратното – това се отнася до свещените отношения.

Учителят казва: „Любовта е сляпа за грешките“. С това тя съдейства на човека да израсне.

Любовта вижда само Любов, само чистота. При истинската Любов съществува само доверие. При условията на това доверие Черното Братство е безсилно. То работи само до вярата, това е неговата граница. В свещените отношения никога няма критичен дух. Тук критичният дух е мъртъв, няма никакъв гняв. Едно разгневяване през цялото прераждане е допустимо, но с мярка.

Истинските отношения са Божествена обмяна на висшия свят. Няма гняв, но има строгост, която не трябва да се бърка. В истинските отношения никога няма спор. Спорът винаги показва невежество. Има едно изключение, когато Учителят спори със своя ученик. Например ученикът казва, че е ден, Учителят казва, че е нощ. Учителят винаги е прав. Той има тайна мисъл. Когато ученикът се откаже да спори, Учителят казва: „Ти победи егото, не искаш да спориш“. Умът е спорен, Духът е безспорен.

Истинската Любов не се съчетава със земното съзнание. Не можеш да имаш доверие на обикновен човек (на ума). Умът не може да обхваща цялостно нещата, той е двойствен и ги дели.

Доверието не се дава на всеки. Христос го е дал на учениците си след изпитания.

Когато обичате истински, злото престава да съществува, защото Любовта го унищожава. Истинската Любов е преодоляване на всяка двойственост. Когато две души се обичат истински, те стават единица, единство. При човешката любов те винаги са двама (двойственост). При Божествената Любов умът е премахнат, няма двойственост, те са в единството. Ето защо Любовта е метод, с който се премахва двойствеността и злото.

Когато хората търсят Любовта, това е правилно, те искат да се освободят от ума – умът не дава живот. Умът е така устроен, че винаги губи, пропада, но се надява през много прераждания.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЙ – ПЛАНИНСКА ПРОПОВЕД

втора лекция

Много окултни тайни крие Планинската проповед. Кабала казва, че всяка дума е свързана с тайна. Според окултната наука блаженствата ни рисуват Първообраза на духовния човек. И този човек сега трябва да бъде съграден.

В блаженствата има три предупреждения:

1. Не си събирайте съкровища!

2. Не се грижете!

3. Не съдете!

За молитвата: Молитвата е път към духовната област. Молитвата е път, по който Бог постепенно се разкрива, т.е. молитвата е път на осъзнаване. Молитвата е израз на почит към Словото, но тя не означава още проникване в Словото – това е въпрос на време. Проникването в Словото е сливане със Словото. Тогава Словото учи ученика как да преодолява времето и пространството. Словото е единственият истински Учител във Вселената.

Най-важните отговори на дълбоки въпроси никога не се дават външно. Отговорът трябва да бъде изживян.

Молитвата освобождава постепенно човека от фалшивото знание. Чрез молитвата се побеждава „ябълката“, тя отговаря на числото две и е символ на разделението на половете. То е допуснато, за да се яви новото извисяване, новото възраждане в живота, в Духа. В двойствения живот няма никакъв прогрес, никакво възраждане. Двойственият живот е един много, много тъжен дом.

„Не убивай!“. Когато човек дава превес на телесното, на материалното в себе си, той убива духовното, т.е. себе си. Външното убийство е същевременно вътрешно посягане. Има различни видове убийства. Например гневът е убийство и той показва кривия път в развитието на човека. Той показва, че човек е излязъл от своя Път.

„Прелюбодеянието“ е омърсяване на Духа чрез нисш духовен елемент. Всяко въвличане и смесване на Духа с нечистотата на нисшето (душевно, астрално) е прелюбодеяние. Опасно е, когато нечистите чувства на удоволствие се смесват с духовния стремеж. Това е невярност спрямо започнати и посадени в душата семена на Духа. Неверието е образ на мрака. Това е една сила, която се е отклонила.

Учителят казва: „Най-малкото отклонение от разумните закони на Духа – и човек се свързва с илюзията, и трябва да се чисти“.

И Христос трябваше да умре, като слезе в този свят. Раждането на Христос на земята е особен вид смърт. Слизането от един по-висш в един по-нисш свят е символична смърт. Едно от нещата, които Христос дойде да покаже, това е Слънчевата сила и тя е там, където няма пол. Окултният ученик трябва да надрасне сексуалния живот. Самото съществуване на физическото тяло доказва, че човек е пленен. Но не е лесно да се излекува невежеството – това е най-тежката болест в света.

В това Евангелие се говори за съблазните: „Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли… Ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си“. Защо дясното око? Учителят казва: „Човешкото тяло е поляризирано на две части: дясна – положителна, активна – и лява – отрицателна, пасивна“.

Дясната страна е, която напада, а лявата е отстъпваща. В дясната страна се изразява по-силен стремеж към земното, докато в лявата се изразява бягство от земното, стремеж към духовното.

Дясното око и дясната ръка увличат духовното твърде надолу към земното. Ето защо дясното око и дясната ръка са прелюбодействащи и може да се отсекат (не физически). Това означава стремежът им да се насочва нагоре към Божественото, вместо към земята. Тогава духовното се издига по-високо, вместо да е въвлечено в земното.

Активни в злото – това са тъмните сили. Но на тази активност се противопоставя Свещеният Огън – това е силата, която покорява тъмните сили, защото тя е Първична.

Символизмът в окултната наука е винаги зашифроване на вътрешните неща и идеи, но само Посветените имат ключовете на тези имена, защото те имат вътрешна връзка. Те са възкръснали в новото съзнание. Възкресението е символ и означава превръщане на смъртта в живот.

Учителят казва: „Ако сте в гроба, не сте ученици“.

Христос казва: „Не се кълнете, не заклинайте!“. Клетвата и заклинанието в миналото означавало властване на един дух над душата на друг човек, защото с клетвите и заклинанията се привлича един по-висш свят, който да вземе участие в нашия живот. Човек апелира към по-висш свят, че това което говори е вярно. В този смисъл понякога клетвата е стар мях, нещо остаряло. Когато човек кълнял лъжливо, а това е почти винаги, той е пострадвал, защото е получавал обратния удар на своята клетва.