Част 5
Кабала казва: „Хаосът и злото работят много усърдно за твоето Новораждане.“ Те имат огромно значение във вашия живот. Без хаоса и тежките изпитания ти оставаш в съня, ти не можеш да се родиш.
Учителят казва: „Вие много прераждания сте се раждали от много различни майки, но сега вие трябва да се родите от себе си“. За да се родиш, е необходим хаосът, това е свързано с тайната на човека. И когато този хаос е насочен към теб, това е голяма чест – ангажирани са космически сили. Всички тъмни сили са впрегнати за твоето Новораждане, или твоето Възраждане. Това, което се иска най-много в тези изпитания, е будност, защото хаосът работи тотално и самият той е под влияние на самата Божия сила. Така се създава ученикът.
Учителят казва: „Седем пъти ще ви прекарам през огън“.
Библията казва: „Създава се нова земя“ – идеята за ученика (символично). Тук Бог не е „огън всепояждащ“, а Свещен Огън. Това е Неговото Първично Лице, Неговият Първичен Образ.
Павел казва: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – човекът Христос Исус, който даде Себе Си откуп за всички“. Има само един Бог и хаосът служи само на този Един. И ако издържиш този хаос, ще получиш светлината. Тогава тя кристализира. Светлината кристализира от самия хаос и ти се възраждаш. Бъди благодарен, че няма два Бога. Това означава, че от хаоса трябва да се зародиш, т.е. от стълкновението с тъмните сили. Така се е зародил и човешкият дух – това е една голяма мистерия, която в Кабала не се обяснява. Друга мистерия: От Светлината се е родил Гласът, а от Гласа се е родил Звукът и оттук – Словото на Истината. И тази Истина звучи и достига всички краища на вселената. Духът се е превърнал от Светлина в Глас, от Глас в Звук, от Звук в звучаща Истина. И този Глас сега прониква в дълбочината на всяко сърце, защото само дълбокото сърце е осмислено. Да постигнеш връзка с този Глас, е най-големият дар. Само тогава ставаш уверен в своя път към Вечността. Този Глас няма отношение към ума, умът е глуха същност. Много учени, включително и гениални, си остават повърхностни, защото умът ги ръководи. Когато постигнеш този Глас, смъртта се разпада. Затова е казано: „Позволи на Духа да бъде твоята смърт и твоето Възкресение“.
Има само един Бог и само един Глас и всеки Буда (всеки Посветен) е чул този Глас. Според Кабала в този Глас е скрита цялата Вечност. Човек се ражда и умира, докато постигне тишината. Тишината отстранява ума, тишината е Неговият Глас. Това е наречено от Учителя „Тихият Глас“. Във висшата тишина е събран целият аромат на Духа.
Кабала казва: „Тишината е вашето Сияние, вашата същност“. Това трябва да се изучава, за да не попаднеш в привидната тишина, защото има много мълчаливи и тихи хора, които живеят в невежеството. Истинската тишина изхожда от пълнотата на живота. Когато постигнеш това Сияние на тишината, тогава тази тишина става твой учител. Всички същества, които са постигнали пълнотата на живота, живеят в тишината. Това е Неизразимото, което в Кабала се нарича Ен-Соф.
Учителят казва: „Това, което свети, не говори“ – т.е. пълнота без думи, без говор, идея на слънцето. Само в тази дълбока тишина ти можеш да узнаеш своята уникалност и своята Вечност.
Буда казва: „Когато аз изчезнах, видях същността в себе си, видях звездите вътре в себе си, видях възхода на слънцето вътре в себе си. Всичко вътре в мен и нищо отвън. Сега аз съм цял“.
Кабала казва: „Тишината е най-дълбокият вътрешен свят и той не се ограничава от нищо“. Тишината е центърът на кръга. Това е тоталната пълнота на живота, а пълнотата никога не се описва, защото умът, който е описвачът, е вече умрял. Тишината е смърт за ума. Тишината е област, в която умът умира.
Брат Михаил казва: „Суетният човек в самота и тишина се атакува от много духове, които парализират ума“.
Голямо търпение се иска, за да достигнеш до тази област на тишината. Всички нетърпеливи духове са кандидати за страданието, което ще ги направи да утихнат – това е задача на страданието.
Павел казва: „И стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-голямо от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог: Ти си мой Син, Аз днес те родих... Аз ще му бъда Отец, а той ще ми бъде Син“. Само човек е образ и подобие, а не ангели и архангели.
Кабала казва за тайната на човека – „същество, което надраства всички ангелски йерархии“.
Павел казва: „А когато въвеждали Първородния във Вселената, Отец казва: И поклонете се нему всички ангели“.
Тук се говори за Неговото Име. Да имаш Името, в окултен смисъл значи да имаш силата, защото Името е специфично съчетание на окултни сили. Според Кабала Името е скритата идея на вътрешния образ. Името Христос в Кабала се тълкува като отворена врата за силите на светлината. Това означава, че на Неговото Име е дадена власт. Чрез Името ти можеш да се слееш с Духа, т.е. чрез скритите сили на духовната му същност (на Името), защото Името е духовна същност. Неговото Име е щит на светлината и без тази светлина много енергия се губи и творчеството не е истинско.
Учителят казва: „Хората се трудят, за да станат накрая нещастни“. Защото не изхождат от светлината.
Всеки трябва да развие силите, които са вложени в неговото име. Това означава, че Духът трябва да се разцъфти в тебе (не можем да бъдем подражатели). Който не развие окултните сили, които са вложени в неговото име, той се отстранява от Духа – не е изпълнил своя дълг, защото не е изпълнил това, което е вложено в неговото име.
Лекция, държана на 12 ноември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Създателят е поставил задача да се постигне сливане с Него по пътя на постепенното духовно развитие. И доброволно или чрез страдания всеки ще постигне своята цел – сливането с Бога. Затова запомнете: драмата на човечеството не представлява и не означава нещастие. Това се разбира чрез пробуждането. А тези, които са вътре в драмата, засега нямат будност. Когато човек няма будност, той винаги е нарушил Божествени закони.
Кабала казва: „Няма драма, защото целта е сливане и целта е предрешена от Безусловното Начало“. И всички страдания, ежедневни и периодични, и всички глобални катастрофи тласкат всяко същество към тази идея – сливането с Бога. Сливането – по друг начин казано: необходимостта от изпълнението на Божествените закони, което означава още тотално изкореняване на егото и егоизма и развитие на Божествената Любов. Глобалните катастрофи във вселената са глобални илюзии, но трябва да живееш в Духа.
Според Кабала законът „Люби ближния си като себе си“ е фундаментален закон. Той е подготовка за построяването на храма, чрез който ти ставаш независим и свободен, а храмът е условието, за да се спусне Сиянието. Храмът трябва да е построен, защото той е условието за вселяването на Сиянието. Чрез Сиянието ние се връщаме към Твореца. И тогава се разкрива свещената тайна на книгата „Зохар“ (Кабала). Съединението с Твореца става само по пътя на съвпадението със свойствата, желанията и целите на самия Отец.
Чрез Любовта към ближния ти строиш своя храм и своето бъдеще. В Кабала и в „Тора“ тази заповед се смята за втора по важност от 613-те заповеди. Тя подготвя за великите тайни на живота.
трета лекция
Апостол Павел казва: „Той прави ангелите Си силни като ветровете и служителите Си като огнен пламък“.
За съществата на пламъка: произнасянето на Словото за тях е магическо изкуство. Чрез произнасянето на някои думи тези същества се преобразяват във все по-висшите степени на пламъка. И колкото по-висша е една степен, толкова по-висше е служенето на Бога. Например, ако си самотен и отпаднал и произнесеш думата „Любов“, ще задвижиш космическата сила, която стои зад тази дума. Духът ще те научи на произношението. Когато си ограничен, трябва да умееш да влезеш в думата „свобода“. Ако знаеш как да я произнесеш, свободата идва.
Според Кабала една дума може да бъде продължителен и лъчезарен Огън. За да видиш Учителя, трябва да произнесеш специални думи, които изразяват една особена почит към Него. Когато посещавате различни местности, ако произнесете с тримата свидетели (ум,сърце и воля) формулата „Господи, разкрий ми Духа на тази гора (или море)“, той ще се яви. За съществата на пламъка това е лесно. Те са издълбали отвътре в Словото една много силна позиция, защото за тях Словото-ключ е уникално вътрешно движение, динамика. Те знаят, че Словото отделя от себе си пламък. Един такъв отделен пламък от Словото на Отец е Неговият Син. Например думата „съдба“ е едно съчетание на вътрешни сили, но ученикът може да разложи тези сили, ако излезе от обикновения живот. Иначе кармата тече и влече, защото хаосът е образуван от вторичната сила на Словото. Думата съдба е вторична. Затова хаосът може да бъде елиминиран само чрез Първичното Слово. Това се отнася главно до съществата на пламъка. Този, който има стремеж, изработва огньовете, т.е. добродетелите.
Апостол Павел казва: „Скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правдата. Твоята власт е власт на Правдата“.
Павел за Христос: „Възлюбил си Правдата и намразил си беззаконието. Затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя“.
Съчетанието с Правдата дава власт. И само чрез съчетание се откриват великите закони и техните сили. Съчетание е много силна дума, тя е символизъм и според Кабала символизъм е зашифроване на вътрешни неща и идеи. За да имаш вътрешна сила, трябва да имаш съчетание с Духа.
Чрез Правдата имаш власт, защото чрез Правдата вътрешната сила оживява. Енергията на Правдата се превръща в духовна власт. В миналото пентаграмът е бил духовен символ. Той е освобождавал човека от всякакви опасности и илюзии (нереални размишления). Разликата между реални и нереални размишления се бърка.
Пентаграмът изисква голямо търпение, за да се научиш да чакаш. Преведено на езика на Кабала значи да видиш Лицето на Бога. Където няма Любов, има много нетърпение, но животът се придобива с търпение. Учителят казва, че за това качество се искат най-много прераждания. Пътят на ученика минава задължително през търпението, а по-късно и през Посвещението. Ученик, който минава през Посвещение, той вече няма минало. Посвещението е метод, който разрушава миналото, защото Духът вече е слязъл и когато Духът слезе, миналото изчезва.
Павел казва: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце е небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш... Да, те всички ще овехтеят, като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат“. („Ти си същият“ – Същността.)
Любовта е метод, врата за предаване на живот. Самата Любов е най-висшата техника (метод), тя отива отвъд съзнанието, тя пали всички огньове, т.е. всички добродетели, в човека. Когато сме запалени, когато станем същества на пламъка, можем да кажем: „Ти си същият, Ти си Същността“.
Когато обичаш истински, ти влизаш в Същността. В тази Същност твоята форма изчезва. Тогава ти си духовен, ти си вече извън ограниченията. За да проникне в Същността, ученикът трябва да превърне съмнението във вяра, в увереност. Иначе съмнението се превръща в смърт. За да превърнеш съмнението във вяра и увереност, се иска голямо търпение. Търпението е метод за разбирателство със светлината. Чрез търпението учениците се връщат обратно в Етера. Това е идеята „търпение докрай“.
Тези, които имат истински стремеж (учениците и пробудените), за тях нещастният брак е винаги сполучлив. Който има стремеж, той винаги намира Истината и надраства своята карма. Просветленията са свързани със стремежа към Истината. Светостта е свързана с Мъдростта. Светостта е самата Мъдрост – едно от най-висшите качества. За Бог се казва: „Свят, Свят, Свят“.
Кабала казва: „Началото и краят на всички неща са обхванати от святост“.
Апостол Павел казва: „А кому от ангелите е рекъл някога: Седни отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие“. Това е много дълбок стих. „Седни от дясно Ми“ е свързано в Кабала с тайната на съзерцанието на скритите очи и още с тайната на изкуплението. Универсалното изкупление е тайната на бъдещия свят и за това изкупление Той работи и действа отвътре в чакрата на сърцето.
Същността не е в чувстването, а в изпълнението. Тогава сърцето се благославя и се извисява „отдясно на Отца“. За да седнеш отдясно, трябва да се домогнеш до милостта Му (четвъртата йерархия). Всички средства на милостта са концентрирани в пресвятото Име.
„Дясната страна на Бога“ е символ на идеята за приближаване до Реалността, Същността, Центъра на кръга. Който знае на кого да е предан, се домогва до метода и застава отдясно. Тогава сатанинската природа остава похлупена и настрана, т.е. подчинена. Тогава твоят живот съществува като радост и светлина. Когато жертвата не е поднесена към когото трябва, тогава връзката с „отдясно“ не се осъществява и светлината не идва. Когато не знаеш метода на преданост, тогава не можеш да се слееш с Него и не можеш да употребяваш Неговото Свято Име по подходящ начин. Затова в Десетте Божии заповеди се казва да не се употребява Името Божие напразно. Името е отпаднало и е останало във вътрешността. Връзката с Името е, която изгражда опората, тоталната опора, според Кабала.
Лекция, държана на 19 ноември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Кабала казва: „Духовните същества не са разделени от пространството и времето, а от духовните си несъответствия, т.е. несходност в техните свойства“. В началото на творението те са били една обща душа и съответното тяло (в Кабала Адам Кадмон) – това е била общата душа, която се е сливала с Твореца и тогава тя е получавала максимално наслаждение, наречено блаженство. По своята природа душата е така устроена, че тя винаги да жадува и търси това максимално наслаждение. Това е всъщност първичната ѝ обмяна с Реалността, а Реалността е блаженство. Понеже първичното желание е било чиста светлина, затова в душата се изливало блаженството, но когато тя е станала непослушна, в нея вече се е вливал позор и тя е разбрала, че трябва да работи върху себе си, за да се избави от този позор и да се върне в блаженството. Понеже е сгрешила, тя вече не е могла да получи цялостно наслаждението и именно затова всяка разумна душа се стреми да стане отново безгрешна, за да се върне отново в своя дом – блаженството. Същественото, което се иска от нея, е тя да оправи своите отношения към Създателя.
Най-точният път за душата не са Свещените книги, а себепознанието. Затова Учителят казва: „Може да си чел много пъти Библията, но ако дойде едно изпитание и не знаеш как да се справиш, нищо не знаеш“. Но ако познаеш себе си, ще можеш да се справиш с всеки въпрос.
За разумните души близостта се определя от степента на наслаждение, която те взаимно получават – но заради и в Името на Създателя, а не заради себе си. Това е свързано с безкористното отдаване, което е метод за слизането на Духа. Това важи и за безкористното отдаване на свещена идея и тогава от нея потича живот.
Според Кабала, ако отдаването на една идея или на Твореца е на висока степен, то и блаженството е на висока степен. Всички лични желания произхождат от системата на тъмните сили. Според Кабала желанията са лични, когато човек е отделен от Създателя. Отделен значи духовно мъртъв, но в борбата със себе си той започва да оживява. Това е разумна борба без натоварване и големи усилия, защото Учителят казва, че Любовта работи по пътя на най-малкото съпротивление. Когато работиш с Любов, ти влагаш малки усилия и нещата стават естествено. При безлюбието усилията са големи, умората е голяма и недоволството е голямо.
Учителят казва: „Най-лошото на земята е недоволният човек“. Недоволният не работи върху себе си, а който работи върху себе си, се освобождава от вторичния образ. Работата върху себе си означава приближаване към Твореца. Душата трябва да се преобрази (става въпрос за това, което е вмъкнато, животинското в нея). Според кабалистите именно затова е създаден светът и всички духовни светове са само степени по пътя към Духа. Затова сливането с Твореца е задача и цел, която може да се осъществи още тук на земята. Това е въпрос на работа. Затова следните думи на Учителя, макар и обикновени, са с универсално значение. Учителят казва: „Започнете да работите с велико постоянство“.
четвърта лекция
Апостол Павел казва: „Не са ли те всички служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение“. Много висши същества са изпратени да слугуват, затова същественото, което се иска е: вложи цялата си енергия в идеята за учението, защото, за да постигнеш една идея, трябва да бъдеш цялостен (тримата свидетели – ум, сърце и воля). Думата цялостен е една от най-силните думи в българския език. Но ако работиш с ума, ти не можеш да бъдеш цялостен. Например умът може да поиска да стане алчен за блаженство или за Самадхи. Но блаженството не идва никога при алчността (ума). Реалността се вижда винаги без ума, без посредник, без медиум. Ако умът участва, той изопачава виждането, а това усилва съмнението. Ако работиш с ума, ти никога не можеш да бъдеш служител на Бога, а тези висши същества, които се изпращат, според Апостол Павел, те могат да служат само на Божествена идея. И когато ти имаш една такава идея, те ще бъдат изпратени да ти слугуват.
Учителят казва: „Критиката е болест на ума“. Критиката означава, че човек не разбира живота. Критичност – това е умът, безкритичност – това е Духът. Той никого не съди. Ако някои вземат много силно решение, ще имат много силни помощници, огнени помагачи, които ще посочат кое е критика, кое – забележка.
Когато ти имаш една идея, точният метод ще те завладее. Тогава Павел казва: „Ще наследят спасение“. Точният метод е спасяващ. Тези, които не са приели Бога, в тях е възникнало егото, но дори и за тях са предвидени духове да им слугуват и накрая и смъртта ги обслужва.
Учителят казва: „Мързеливите не стават за нищо нито на земята, нито на небето“. Мързеливият ражда изобилни грехове.
Тези, които служат на Божествена идея, работят отвътре в съзнанието. Интензивността, това е силата на осъзнаването. Колкото по-голямо е осъзнаването (будността на човека), толкова по-голяма е неговата сила и мощ и толкова по-голяма е неговата отговорност.
Апостол Павел казва: „Коя мощ подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата?“. „Коя мощ?“ – Учителят казва: „Има думи на мощ, но само една Божия сила има власт да ги задвижва“.
„Аум“ – тази дума съдържа всичко в себе си. Тя е ключът, който избавя човек от всички несгоди, но сега вие не произнасяте тази дума, друг във вас я произнася. Вие чувате само звука на ключа, който ви отключва вратата. В думата „Аум“ е скрито Името на Бога и само когато се научите да произнасяте тази дума, животът ви ще се осмисли. Осмислянето – това наричаме Възкресение. Всичко, което е осмислено, ще възкръсне.
„Коя мощ?“ – Могъществото е реалността на висшия свят. Никога няма мощ в съня (астрала). Там никога нямаш пълна будност, т.е. ти не си цялостен.
Страданията на хората идват от любовта им към формите, които Бог им отнема. Да се отнеме формата, значи да се отнеме сънят, който води към бездънната пропаст на земното мислене. Когато обичаш формите, ти се обезсилваш. Когато обичаш един човек, трябва да знаеш, че той не е форма. Трябва да си напълно уверен. Ако смъртта ти го отнеме, и най-малката мъка и израз на съжаление означават, че не го познаваш. Човек се разхожда по улицата като форма, но не е. Когато обичаш по човешки начин, това означава да изгубиш силата си. Точно в тази сила е твоето порастване. Силата, която трябва да дойде и да подейства, е същата сила, която дойде в Христос и Го възкреси. Тя идва чрез Божествената Любов. Тази сила ще дойде само тогава, когато познаеш себе си. Познаването на себе си е излизане извън формите. С познаването на себе си човек е образ на невидимия Бог. Познаването на себе си е преди всичко познаване на Неговия образ.
Учителят не е форма, той е специфичен образ на светлината. И когато обикнеш истински и цялостно един Учител, ти проникваш в неговата светлина, а не във формата. Учителят е аура на светлината. Ученикът трябва да се научи на едно велико изкуство – това е науката за проникването, а проникването е метод на Любовта. И понеже Бог е образът на Любовта, Любовта е методът. Затова Павел казва, че Христос е образът на тази невидима същност, която е Любовта. Любовта е образът на невидимия Бог и затова ние трябва да имаме специално отношение към невидимото, а не към формата. Невидим значи безформен, неограничен, защото е същност. Връзката с Любовта е интимност с тайната на живота, т.е. интимност с Бога. Връзката с Любовта идва в твоя живот с една цел – да изчезне егото, т.е. да изчезне формата, защото ти не си никаква форма. Това не означава пренебрегване на формата. Тя се поддържа.
Любовта е сливане с Бога, сливане с безформеното, т.е. чрез формата да видиш безформеното. Ние трябва да се слеем с Духа и неговата безкрайна идея, която е Любовта. Според кабалистите Любовта е вътрешен образ на живота и затова, когато ученикът се слее с Любовта, той излиза от ограниченията и навлиза в безграничното. Тогава пак се случва да се задават въпроси, но тогава си пълен с доверие и търпение. При това условие твоят въпрос никога не означава съмнение. Съмнението е ограничено доверие. Там, където няма цялостно доверие, няма истинско разбиране за живота.
Апостол Павел казва: „Той възкръсна от мъртвите, за да има първенство във всичко, защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота“.
Хората пропадат, когато умът им стане учител. Умът е водач за ада. Умът е, който създава съмнението, а съмнението е преграда и ако ти работиш с ума, когато дойде едно съмнение и ти се справиш с него, после ще дойде друго съмнение.
Учителят казва: „Има цяла редица майстори на съмнението. Когато малко се усъмниш, те са около тебе“. Кога изчезват? – Когато се справиш с ума. Логичният ум е сънна материя, защото Истината е извън логиката и самият живот е извън всякакви обяснения. Когато умът ръководи човека – за това в Библията е казано: „Когато слепият води слепия, и двамата падат“.
Ако умът би могъл да раздели слънцето на части, той би го направил. Той раздробява нещата и е развалил много прекрасни отношения между хората. Слънцето не е нито християнско, нито мохамеданско – то е Божествено и свободно. Образът на пълнотата е образът на Слънцето. Това е чистата Божественост и затова ние посрещаме Слънцето, защото Слънцето е образ на Духа. За проникването в този образ (в Духа) не е необходим никакъв храм, защото ти си храмът. Когато разбереш, че ти си храмът, тогава външният храм се разпада, т.е. чистотата е пълнота, чистият е непробиваем. Чистотата ще задоволи твоя живот, а не външният храм или някаква религия, защото само чистият може да привлече Духа. Затова чистотата е наречена в Кабала „Йезод“ – значи фундамент, основа. Иска се чистота, тя е същност.
Учителят казва: „Чистотата се справя с въпросите на живота“.
Лекция, държана на 26 ноември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Борбата и гоненето на мишката е капан, от който трябва да се освободиш. Ако ти си в Духа, тогава мишката е безопасна. Ако си спокоен, мишката е влязла в капана. Ако се безпокоиш, тогава ти си влязъл в капана. Ако живееш в Духа, тогава той ще те направи спокоен. Ако се безпокоиш, мишката става опасност.
Безпокойството е техника на ума. Чрез безпокойството се размножават тревогите и опасностите. Всеки има един капан, с който трябва да се справи – това е умът. Например в момента, в който завиждаш, ти си влязъл в капана. Според Буда ти си направил засада срещу себе си. Нищо не тревожи и не безпокои Духа. Спокойствието е метод да се освободим от мишката, т.е. от опасността. Котката е, която се справя с мишката. По друг начин казано: Духът е, който се справя с ума. Умът е, който прави капаните на живота, създава опасностите и проблемите. Ако си Дух, тогава нещата стават духовни. Тогава материята, която е символ на безпокойството, изчезва. Да мислиш духовно, значи да се преобразяваш. Котката хваща мишката, защото е по-търпелива. Символично това е Духът и ако ние работим с Любов и търпение, ще се освободим от капаните на ума. Търпението е победител, търпението е спасител. Ако се бориш с мишката, т.е. с опасността, нейната сила оживява. Борбата е метод на тъмнината.
Учителят казва: „Светлината не се бори с тъмнината. Тя само изгрява“. Не се бори със злото, ако искаш да се освободиш от него. Злото се побеждава без борба, защото, Учителят казва, „дяволът е най-безпомощното същество“, но чрез борбата той е получил своята сила. Бог не се бори и затова няма противници. Мишката пада и губи живота си, защото се изкушава. Победата над изкушенията, според Кабала, е целта на всички Свещени книги. Трябва да станеш независим от изкушенията, за да имаш силата. Цялата тайна на магията, от кабалистична гледна точка, е победа над изкушенията. Това значи да победиш астрала, а също това значи да станеш пазител на силите на самата субстанция, т.е. на силите на самия Бог. Затова котката се концентрира, за да може да улови нечистото. За да победиш астрала, се искат две неща: концентрация и изхвърляне. Това е законът на всяка свобода.
пета лекция
Идея за въдворяване на мира: това е свързано с будността – главното качество за въдворяване на мира. Който отрича Бога, не може да въдворява мир. Това е мярка. Как можеш да въдворяваш мир, като живееш в капана, т.е. по законите на ума? В клетката крилата на птицата се повреждат, т.е. силата на волята се губи – по законите на ума силата на волята се губи. Ако птицата забрави небето, тя става земно същество.
Да познаеш свободата, това значи да станеш независим. Ако една тревога те поразява, тогава къде е твоят мир? Ако тревогата попадне в твоя мир, тя се изгубва. Радостта от дълбокия вътрешен мир се познава окултно. Това става в една дълбока вътрешна част на душата.
Кога може да се въдвори мирът? Само тогава, когато се научиш да виждаш нещата духовно, или вътрешно. В този смисъл мир значи да живееш заедно с Бога, заедно с Духа. Дълбокият вътрешен мир също е свързан със себепознанието, докато обикновеният човек не се ползва нито от своите очи, нито от своите уши, нито от своята воля. Волята му е обсадена, защото човек не се познава, защото умът му е завладян от злото, а злото е завладяло ума чрез допускането на лъжата, омразата, съмнението, т.е. нечистотата. Съмнението е нечистота. Без себепознанието няма мир.
Учителят казва: „Истината не е за хората. Тя е пътят на ученика, тя е тесният път“.
Апостол Павел казва: „Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството“. Пълнотата на Божеството, това е Истината.
Учителят казва: „Злото се умъртвява вътре в Словото на Истината“. В лъжата злото оживява. Лъжата е двоен грях. Затова човек трябва да тренира, за да не я допусне при никакви условия. При среща с Истината злото умира и самата Истина е тази, която разпъва злото на кръст.
Учителят казва: „Христос никога не е бил разпънат на кръста. Там бяха разпънати всички тъмни сили“.
Правият път трябва да го намериш в себе си, а там, където лъжата се допуска, винаги ще има проблеми. Христос е свободен, Христос няма проблеми. Христос не е роб, защото Истината е пълнота и освобождение. Истината ще ви направи свободни.
Апостол Павел казва: „Защото в Него обитава всичката пълнота на Божеството“. Когато Бог взема участие в твоя живот, има пълнота. Ако не живееш и не работиш по законите на Бога, Сатана ще посее много заблуждения в твоята душа. Който нарушава Божествените закони, винаги ще има врагове. Окултният ученик няма врагове.
Има мярка за хората, които нарушават Божествените закони – такъв човек все гледа да се осигурява и колкото повече се осигурява, толкова повече се съмнява. Това е фалшивата пълнота и доволство. Това трябва да се различава. От окултна гледна точка тази пълнота и доволство са скръб, защото тук Духът не участва. Тук не е пълнотата на Духа, както Апостол Павел говори. Например външното сближаване е нищо. Съществено е вътрешното, физическата близост няма значение. Ако ти загубиш такъв човек и покажеш и намек за скръб, значи ти не си готов. Близостта с Любовта е нанесла много големи удари, защото хората не са били подготвени. Затова засега близостта с Любовта е пречка и не дава истинска окултна еволюция. Близостта заслепява. Някои хора са станали толкова близки със своите очи, че просто няма дистанция, те не могат да виждат ясно. Когато се сближиш много с нещо, губи се яснотата на виждането. Затова Бог се е отдалечил от съществата.
Апостол Павел казва: „…Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение“. Без страдания няма усъвършенстване, без страдания е животът на спящите души. Според Учителя Христос също се усъвършенства чрез страдание и е научил на кръста нещо, което не е знаел.
Нашият път с Христос е общ. Без страданията ще останем в илюзията. Умът е илюзорен създател. Умът създава илюзорен живот, в който хората се изгубват. Слушайки ума, някои мислят, че Бог им говори. Според Кабала светът – това е умът, излязъл вън от своя източник, а всичко, което е излязло вън от своя източник, е илюзия. И за да се усъвършенстват хората, идват страданията, защото страданията изменят ума. В още по-висш смисъл те го отстраняват. При най-големите страдания и опасности се вижда ясно и нагледно, че умът е напълно безпомощен.
Това, което трябва да се измени, не е светът, а умът. И проблемите не са в окръжаващата среда, а вътре в ума. Всички проблеми са все слабости на ума. Затова ум, който си има определени слабости, си привлича подходящи хора за своя ад. Съответните слабости привличат съответни условия. Всичко това означава, че същественото е подобряването на себе си. Това е себепознанието.
От кабалистична гледна точка най-доброто лекарство срещу егоизма са страданията.
Учителят казва: „Страданието е красиво същество“. То си има определена цел. То работи върху отстраняването на ума и с това помага за усъвършенстването на човека. Страданието е спасител за тези, които имат истински стремеж. За другите страданието се превръща в мъчител, което е пътят на смъртта. То е чисто психически натиск, атака на злото, защото, ако го победиш вътрешно, ще го победиш и външно.
Апостол Павел казва: „…Без да има начало на дни или край на живота. Такъв остава винаги свещеникът. Истинският свещеник не се установява по закон, изразен от плътска заповед, но по силата на безконечен живот“. Ако нямаш живот, не се залъгвай с никакви проповеди, защото силата на една проповед идва от силата на безконечния живот. Тогава ти си свещеник. Ти не можеш да лъжеш Духа, защото той те познава и отвътре, и отвън. Точно затова себепознанието е съществено и в Кабала е наречено „първо магическо знание“. После идва всичко друго. Значи това, което търсиш, се намира в себепознанието. За да се познаеш, се искат главно три условия:
– сериозна и постоянна работа, в която няма компромис;
– духовни дневници;
– чист, силен, искрен стремеж; не трябва да лъжеш нито себе си, нито другите при всички условия, защото всеки човек има много вътрешни свидетели и те са скрити в неговия вътрешен свят.
Учителят казва: „Животът и величието на един народ (човек) зависи от новите идеи, които той може да възприеме и приложи“. Когато ученикът работи и проучва себе си, той влиза в една свещена област и опознава дълбоките вътрешни закони на природата и живота. Чрез себепознанието ние намираме Бог в себе си. Който търси навътре, ще намери това, което търси. По друг начин казано: навътре означава все повече живот в Духа, навън – живот в ума. Тогава ще знаеш, защото ще видиш Неговото Лице, което е образът на живота. Неговото Лице е символ на живота. Знае този, на който е дадено, по силата на безконечния живот. От кабалистична гледна точка знанието може да направи човек обучен, но истинската Мъдрост идва само чрез себепознанието.
Лекция, държана на 3 декември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Вярата в прераждането е една от основите на морала, но докато на хората не се разясни законът за причината и следствието – който остава в сила от едно съществуване в друго – колкото и да се опитваме да ги вразумим, каквито и поучения да прилагаме, няма да постигнем големи успехи. Хората ще си останат непроменени. Онзи обаче, който знае, че трудностите и изпитанията, които среща в живота, са последствия от прегрешения, допуснати в предишно съществуване, не само че приема тази трудност, но и работи за доброто с цел подобряване условията на живота през следващите си прераждания.
Независимо, че сте в духовното учение и живеете в просвещение, се налага да изживеете от време на време някое нещастие или болка. Не може да си пощаден само защото си в школата на Посвещението. Имате ли дълг, няма значение дали сте приели Божественото учение и дали живеете в светлина. Вие може да вършите само добрини, но трябва да се знае, че това ще даде резултат в бъдеще, а не веднага. Така че, ако срещнете трудности, трябва да ги приемете с мисълта: „Господи, това няма да наруши моята работа със светлината. Трудностите са добре дошли, защото носят моето освобождение. Сега аз зная защо идват при мен. Аз няма да недоволствам или да моля за пощада“.
Много хора се раждат сред своите древни врагове.
шеста лекция
Апостол Павел казва: „Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо, познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко и счетох всичко за измет, само Христа да придобия“.
Истинската Мъдрост, според окултната наука, присъства винаги в интуицията. Интуицията, това е написаното отвътре от Духа. Точно затова интуицията дава вътрешното, същественото знание. Тя е познаването на нещата и всичко, което не изхожда отвътре, не е истинско знание.
Например, когато човек говори Истината, но не я е преживял по пътя на опита, това е лъжлива информация, защото ако Истината не е преживяна, тя не може да разруши илюзията. Например, ако ти си преживял Истината, какво значение има, че светът мисли, че ти си заблуден. Мнението на света не е мярката.
Познаването на Господ е станало вътрешно. И апостол Павел казва: „…Счетох всичко за измет“.
Между старото и новото няма да има съединение. Старите мехове, това са ученици, които от хиляди години четат, но не се преобразяват. Преобразяването е важен метод в живота на ученика, то означава участието на Духа. Когато Христос се е преобразил, Той е излъчвал сияние и красота. Такова е сведението на Библията. Красотата е на място само в Божествения свят, защото там тя не произвежда безпокойство. Нито логиката, нито умът могат да разберат тайната на преображението. Посветените минават задължително през този тайнствен процес и тогава законите за тях се променят, защото те постигат чрез преобразяването една много висока степен на съзнание и тази степен на съзнание става превъзходство над самите закони. Когато мислим по Божествен начин, въпросите се разрешават по Божествен начин. Тогава другите закони, които са живи сили, променят отношението си към тях, защото насреща е „познаването на моя Господ“.
Апостол Павел казва: „Нашето гражданство е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане славно тяло, което да покори всичко в себе си“.
В Библията има посочени, дадени от Христос, седем закона за забогатяване. „Първо търсете Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се придаде“ (в материален, духовен и Божествен план). Този път е Божествен, духовен, с прилагането на Любов и Мъдрост. Без Любовта и Мъдростта няма Правда.
За будния служенето е всеки миг, а не всеки ден и всеки час.
Колкото повече човек се осигурява, толкова повече съмнението се разраства и нуждите му стават по-големи. Това се отнася до гражданството на земята.
Апостол Павел казва: „Нашето гражданство е на небесата“. Това се отнася за душата.
Учителят казва: „Душата е една вътрешна и необятна идея и тази идея се храни, обновява и оживява от Духа“.
Същественото е, че там, където има истинско знание, има и обновяване. Това знание за обновяването се съхранява в мистериите.
Кабала казва: „Щастлив е този, който е познал мистерията“, т.е. който е познал Причината на нещата, защото той е победител на непреклонната съдба. Например Слънцето е метод и път към Посвещение, защото то е символ на вътрешните окултни сили на живота. Това са именно добродетелите, чрез които нашето тяло ще стане славно и тогава то ще може да покори всяко зло в себе си, т.е. във вътрешността.
Учителят казва: „Животът на ученика е на небето“. И макар че той присъства тук, той живее повече с душата и Духа си. Това значи да знаеш как да се обновяваш. Тези, които са на земята, не знаят как да се обновяват, те са в застой. Пример: Има много богати хора, които имат какво ли не, но вътрешно е пустиня. Застоят е винаги свързан със злото, т.е. с ума и с външния живот. Злото е ограничено и ограниченият живот е неговата драма. Животът на небесата е живот без ограничения.
Апостол Павел казва: „Ние чрез вяра добихме достъп до тази благодат“. Тук ключовата дума е вяра. Вярата в най-висшия смисъл е една свещена сила в действие. Такава сила е била дадена на Първичния Дух, който е роден безграничен.
Друидите казват: „Свещената сила в човека, това е храмът, това е същността и който няма в себе си тази свещена сила, напразно посещава храмовете“. Друид означава дъб, основа, фундамент, символизира древната Мъдрост. Според друидите кръстът е символ на прераждането. В страданията се раждат крилата на Духа, защото крилата изобразяват движението на Божествения Дух – едното крило е Любовта, другото е Мъдростта. Ръцете също представят Любовта и Мъдростта и тяхното съединение е Истината. Според друидите вярата е метод, чрез който човек се освобождава от земния живот. Такъв човек може да присъства на земята, но той никога не прекъсва връзката си с небесата. Чистото съзнание никога не прекъсва връзката с живота и с Духа. Друидите казват, че чрез вярата ние можем да излезем от земята и да станем клони, цветове и плодове.
Питагор казва: „Всеки подрежда буквите в своя живот чрез своя характер и своята вяра и именно чрез това определя отношението си към тях и към своята съдба“. Чрез буквите може да се открие Върховната Причина – Създателят.
Вярата в Христос е съществена и Кабала казва, че Христос е роден като Първичен Божи Син, а това е Този, Който охранява и пази Светлината на Словото от осквернение. Божественият Син е Син на Словото, а изявеното Слово, от гледна точка на Кабала, е всемирният образ. Изявеното Слово, това е светлинното тяло. Роденият от Небето е Син на Словото.
Апостол Павел казва: „Но нека се хвалим в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост“.
Роденият от Небесните сили е Син на Словото и Светлината и Той е част от великия образ на космоса, а падналият син, синът на скръбта, е малкият космос. И тези паднали синове са станали бездейни, защото са се отклонили от центъра.
Учителят казва: „Природата се е видяла в чудо, как да накара мързеливия на работа“.
Колкото по-далече си от центъра, толкова по-голяма е скръбта. „Но нека се хвалим и в скръбта си.“ За да се хвалиш със скръбта си, ти трябва да си я надраснал, трябва да си доволен от нея. „Скръб, заповядвам ти да се превърнеш в нектар и светлина!“
Има само една наука, при която можеш да бъдеш доволен – тя е най-великата наука. Всички други науки и религии си остават деца пред нея, тя е най-древната и най-великата наука. В Кабала и при Учителя тя е леко загатната, но същността на нейната тайна не е разбулена. Това е науката за волята. Волята спада към най-големите тайни и мистерии и според Кабала волята е тайното учение на древната Мъдрост. Волята развива най-голямата динамика. Всеки Учител и всички Посветени правят връзка с Бога благодарение на волята. Волята определя най-голямото превъзходство, а то изисква висша будност. Сатанинското същество се нарича вътрешна тъмнина и това означава, че всяко материално съзнание има скрита в себе си тъмнина – това е безволието, а то увлича съществата към хаоса.
Свещените книги са създадени от съществата от висшия свят, но волята е много по-важна от тях. Волята е най-същественото нещо, което се изисква от Вечността.
Лекция, държана на 10 декември 1993 г. – Варна
ЗА ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПОСВЕТЕНИТЕ
Идеи за размишление
За Посветените злото е една могъща окултна сила, която пази тайната на живота и тайната на Бога и само който победи всяко зло в себе си, се домогва постепенно до тайните на живота и получава живот от най-дълбокия окултен източник, чието външно име е Бог. Злото има за цел да възроди живота.
Злото е било в райската градина и в момента, когато Адам е сгрешил, животът е изтекъл навън и змията е станала пазач – „пазачът на прага“. Тя е същевременно пазач на външни сили, които биха атакували живота. Външните сили са лъжата и непослушанието. Учителят казва, че грешката се крие в тях. Лъжата и непослушанието привлякоха страданията, които имат за цел възраждането и съхраняването на живота, понеже злото е „пазачът на прага“. Това означава, че то е една вътрешна и дълбока окултна идея на Бога. Това е мистерия, но за Посветените тя е открита и те могат да влизат в Първоизточника и да черпят живот.
На практика Посветените са тези, които напълно са изпълнили Десетте Божии заповеди и работят с Първите Скрижали. Основният извод е, че ти можеш да придобиеш живота само когато победиш всяко зло в себе си и тогава в себе си ще видиш чудесата на невидимия свят. Тогава става ясно, че тези, които се стремят към съвършенство, т.е. към Бога, трябва да бъдат най-малко духове, а според Кабала – да бъдат не пленени, а свободни духове, които работят в астрала. Пленените не могат да надраснат огъня, водата, въздуха, земята. Тогава техен съюзник става небето. Затова да победиш „пазача на прага“ (изкушенията), означава да възстановиш небето в себе си. Това означава да се върнеш в Божествения живот. Що се отнася до съвестта, тогава тя се нарича „умалено небе“ и тогава в съвестта се намират всички права на човека.
седма лекция
Апостол Павел казва: „Който сее за плътта си, ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“.
От кабалистична гледна точка думата „Вечност“ е изградена от специални сили на Словото (букви и скрита идея на числата). В буквите се намират всички тайни на вселената и на живота. Думата „Вечност“ има връзка с философския камък в алхимията. Философският камък означава човешкото съвършенство. Да сееш в Духа, означава да живееш абсолютно разумно.
От гледна точка на алхимиците, когато се говори за превръщане на желязото в злато, не се има предвид обикновеното желязо.
Корнелиус Агрипа казва: „Желязото е символ на несъвършенството в човека, а златото е символ на съвършенството и благородството“.
Има един духовен елемент в желязото, който е останал несъвършен. Именно този елемент „сее за плътта“ и „жъне тление“. Който „сее за Духа“, т.е. за своето съвършенство, ще познае тайната на символа на феникса. Той е емблема на Новораждането на ученика. Да се новородиш, значи да си сял в Духа. Ето защо Синовете на Бога се раждат в Духа, а синовете на злото се раждат от земята, в плътта.
Според франкмасоните едно от най-важните качества, за да се родиш в Духа, е търпението. Търпението изисква необикновена кръв, огнена кръв – тя се състои от чисти елементи на външна и вътрешна храна. Това е в хармония с изискванията на кабалистите – храната за сърце, ум, воля и т.н. да е чиста. Чиста храна означава: все повече Дух. После, след търпението, следва разтварянето във вътрешната красота – именно тук човек се ражда в Духа и тук става жертва на Висшата Воля. Според франкмасоните той става „орел“ – орелът е емблема на слънцето и висотата на правдата. Който „сее за Духа“, той лети високо и вижда ясно. Окото на орела не е създадено, за да вижда планините, а най-малката песъчинка.
Апостол Павел казва: „И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“. Учителят казва: „Любовта е свят на услуги“. Например Христос служи на „своите по вяра“. При закона на сродството помощта е най-точна и пълноценна.
Учителят казва: „Най-близко са до мен тези, които изпълняват Божията Воля“. Учителят иска да правим добро и на враговете си, защото това е много важен и преобразяващ метод. Според Учителя този метод е най-силен, когато така нареченият враг не знае кой му е направил доброто и услугата, защото тогава имаш невидим капитал и невидима власт. Тази власт се дава отгоре. Бог също прави услугите по този начин и Неговият метод е станал метод и на Бялото Братство.
Бог помага най-вече на Своите Синове – тези, които най-много се жертват за Него. Това не означава, че не се грижи за другите, но Той го прави по друг начин и с други методи. Например един от методите е страданието. То е също помощ от Него и за този, който страда разумно, страданията произвеждат много процеси, които го преобразяват. Доброто, от окултна гледна точка, е много силен процес, който е преобразяваща сила. Учителят казва, че в този процес и скрит един възвишен и свят Дух.
Апостол Павел казва: „Нека струваме добро“. Защо? Учителят казва: „Доброто носи живот в себе си, доброто е врата на живота.“ Добрият човек никога не може да е беден, защото добрите хора доброто ги изпълва и затова те са богати. Защо добрият е богат? Учителят казва: „Доброто е жива сила, която идва от Бога, и тази жива сила се влива в душата на човека“.
„Нека струваме добро.“ Защо? – Защото доброто прави човека устойчив, защото доброто е връзка с висшия свят. Истинско добро в най-висш смисъл правят само Посветените.
Учителят казва: „Когато правиш добро някому, питай Бога“. На дявола добро не се прави, той го превръща в зло.
Апостол Павел казва: „А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева… когато ще се открие праведната съдба“. Гневът на Бога е един чист и очистителен процес, наречен за хората карма, съдба (съд значи осъден). Този гняв е Божествен израз на Правдата. Нечистите, упоритите и непокаяните не могат да избегнат този гняв. Този гняв е самият съд. Всичко външно ще стане жертва на Неговия гняв. Всичко външно е плячка, т.е. съдба, т.е. осъдено от Правдата.
Важен закон: Когато отношенията на хората са външни, те вече са осъдени, защото външните отношения са от ума, а вътрешните са от Духа. Външните отношения са осъдени, защото свещеното е пренебрегнато. Външните отношения са фалшиви, а фалшивото е винаги осъдено, защото свещеното не може да бъде пренебрегнато. Външните отношения са път, по който се ражда и развива злото. Чрез тези отношения Бог се изгубва, не можеш да Го намериш. Външните отношения за ученика трябва да изчезнат.
Когато отношенията са вътрешни, духовни, свещени, те са път към самия Бог. Тук, в тези отношения, умът се изгубва и всички негови ходове се изгубват, защото свещените отношения са извън времето и пространството. Те са отношения в Духа, те са живот в Духа. Когато имаш външни отношения, твоето творчество не е истинско, защото ти неизбежно нарушаваш много свещени закони и „трупаш на себе си гняв за деня на гнева“. Външното трябва да се изучава по Божествен начин и с Божествени методи, които трябва да те доведат до вътрешното, за да не бъдеш осъден.
Апостол Павел казва: „...Скръб и неволя на всяка душа, която прави зло“. Кой ще те освободи от злото и неволята? Казано е: „Волята е твоят Бог, твоят най-силен инструмент“. Само едно същество без воля и разумност може да прави зло и за това зло са определени скръб и неволя.
Окултен закон: Тези, които не постигнат свещени отношения към Бога, никога не могат да разчитат на собствените си сили.
Бог може да бъде намерен в свещените отношения. В тази вътрешна интимност може да бъде намерен Бог и затова тези отношения трябва да се пазят много. Те се намират в много висока област и тук няма скръб и неволя. Който прави зло, за него е неволята, защото той се оплита все повече в тъмнината. Тук Третото Око не дава своите напътствия, тук работи умът и затова Павел казва: „…Скръб и неволя за всяка душа, която прави зло“.
Когато Христос говори за идеята „Ако твоето око е чисто, цялото ти тяло ще бъде чисто“, Той говори за духовната същност, която е Третото Око. Тогава Духът дава методи, които ще освободят човека от скръбта и неволята.
Методите на човешкото освобождение се намират в Третото Око, а то само по себе си е една силна степен на волята. Отварянето на Третото Око е знакът на новата култура. Един от най-големите врагове за отварянето на Третото Око е лъжата, защото тя поглъща най-важните, най-фините сили на човека, чрез които се прониква във висшия свят. Понеже Бог е много фин, само с много пречистена сила може да се достигне до Него. Всички учения имат за основа чистотата.
Чрез свещените отношения вие ще разберете всичко, което е най-важно за вашия живот. Когато умът, сърцето и волята на човека се развият, той ще влезе в свещените отношения и тогава мъжът и жената ще се разбират (мъжът е умът, жената е сърцето). И тогава Бог ще дойде в техния живот и ще се даде сила на тяхната воля, която се домогва все повече до тайните на живота и до тайните на Бога. Волята е чисто магическа способност, тя не спада към обикновените мерки. Именно с нея се влиза в Бога.
Лекция, държана на 17 декември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Пътят на пречистването е пътят, по който слизат много просветления. И колкото повече се пречистваш, толкова повече просветления ще идват, докато накрая целият твой живот се просветли.
Просветленият живот е вратата към Вечността. Бог оживява само в чистотата. И затова от ученика се иска в тайния си живот, в скритата си стаичка да бъде чист. А за света може да изглежда всякак – светът не е мярка. В тайния си живот трябва да си точен, защото свидетелството пред Бога е вашият таен живот.
Чистотата премахва илюзиите и фалшивия живот. Духът никога не живее в илюзии. Просветленият и пробуден дух е безкрайно чист. Той живее в Първичната субстанция – Ен-Соф, Непорочната Светлина.
Умът взема една мисъл или идея и я прави проблем. Той живее чрез проблемите. И когато един проблем изчезне, това означава, че е изчезнал умът. Когато Духът докосне един проблем, той изчезва.
Чистотата е висша духовна сила и човек с чисто сърце не се нуждае от признание, той е одобрен от небето и това е неговата пълнота, неговото признание. Колкото повече се пречистваш, толкова повече ставаш Дух. Когато станеш Дух, окръжаващата среда не действа – ти я надрастваш. Времето, което е нереално, също се отстранява.
Учителят казва: „Мярката на времето е къса за Вечността“.
Не съществуват външни събития, външното не съществува. Съществува само Реалността, която е отвътре. Това е Духът. И при това условие съществува само Вечността. При това условие ти и Учителят, ти и Бог сте едно. Няма разстояние, защото разстоянието е ограничено понятие на ума.
Пречистването означава да забогатееш, а да забогатееш в истински смисъл, означава името ти да бъде записано на небето.
Идеи за размишление
Критиката е отхвърляне и ти не можеш да разбереш нещо, ако го отхвърляш. Критиката е преграда за проникване навътре. Чрез критиката си оставаш външен и повърхностен. Критичният дух е повърхностен, той никога не е дълбок.
Учителят казва: „Критиката е неразбиране на живота“. Критиката е метод на ума. Тя е преобразена омраза.
Безкритичност – това е Духът, той никога не съди. Библията казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Ние трябва да разберем неговите методи, защото разбирането на Духа ще те направи господар на проблемите. Това, което ще разреши твоите външни и вътрешни въпроси и проблеми, това е разбирането на Духа.
От окултна гледна точка критичният дух не може да бъде нито здрав, нито спокоен. Критиката е болест на ума. Критиката е граница, която трябва да надраснеш, иначе оставаш в ума. При критиката ти винаги ще живееш в двойственост. Затова трябва да я надраснеш, за да влезеш в Духа. Духът е безкритичен.
Само този, който има пълнота, е безкритичен – той никого не съди. Ако има критика, хората сами се осъждат, защото се натъкват на своите нарушения. Те нарушават законите на вечния порядък. Нарушението трябва да се изкупи и затова нарушеният закон се обръща срещу теб.
Учителят казва: „Законът е жива сила и той те хваща“. Законът се обръща срещу теб, но Бог не е желал това, това е твоето безволие и твоята неразумност.
Закон е: Всеки ученик, който остава със слаба воля – това е, защото не е приет от Духа.
Учителят казва: „Истинското ученичество започва, когато се освободиш от всичко отрицателно в себе си“.
Критиката е граница, ограничение. Тук еволюцията се затваря. Безкритичност – това е Духът. Тук се освобождаваш от границата, от предела, от ума. Критиката е свързана с ума, с разделителното съзнание.
Например в един труден и безизходен момент в живота трябва да си буден и недвойствен, защото ако продължиш да живееш с ума си, губиш една велика възможност – да надраснеш ума, да надраснеш предела. Губиш възможност да влезеш в преображението, т.е. в Духа. Ако учените бяха разбрали това, те щяха да разцъфтят в Адепти, Посветени и т.н. Това се е случвало в много прераждания. А понякога една такава безизходност решава дали да влезеш в Посвещение или да останеш в стария живот (с ума).
Критиката, това е плиткият и повърхностен живот, а безкритичността – дълбокият живот. Безкритичността е свързана с търпението.
Учителят казва: „Търпението, това е силата на Любовта“. Търпението е метод за разбирателство със Светлината, т.е. с висшия свят. Но за да постигнеш безкритичност, трябва да постигнеш пълнотата на живота, т.е. живота в Духа. Тогава критиката става невъзможна.
Кабала казва: „В началото, преди да се създадат фигура и форма, Бог беше без форма и подобие. Но когато бе сътворена формата на Върховния човек (Адам Кадмон), той беше за Него като една опора на излъчването и тогава Бог слезе от свръхсетивната неосезаемост, слезе над човека, за да бъде познат“. Тук Кабала говори за Бога като Тайна, т.е. същност и действие. Тайната се отнася за Свръхсъществото. Духът, Който е вселен във фигурата на човека, говори за скритата в Абсолюта Божественост.
Кабала казва: „Предаващият се изцяло на Бога получава власт над цялото творение“.
За тези, които искат да постигнат Учителя или Бога, има само един път: желанието за отдаване трябва да е тотално (цялостно, абсолютно). Това означава да участват тримата свидетели – ум, сърце и воля, а те са представители на най-висшия човек (Любов, Мъдрост и Истина).
От една страна, се казва за Бога, че е скрит (Тайна), а от друга, че е действие. Кабала казва „Това е недействащата Причина“, която се нарича Мистерия в Мистерията. Това е универсален Принцип, който е отделен от творението – един неопределен Принцип, който не може да бъде познат. След този неопределен Принцип Бог се разглежда като активната Причина, която излъчва фигурите на сътворените неща и същества.
Кабала казва: „Влиянията на Бога образуват причините, а душите са символичните отражения на Духа“. Чрез символите работи само Духът-Принцип. Най-висшата Истина се изразява не чрез факти и закони, а чрез символи.
От кабалистична гледна точка човек е „подобен“, а подобието означава уникално обединено същество. Всички ангелски йерархии са в него. Всички ангелски йерархии са на по-ниско стъпало от човека. Само човекът може да изрази висшия и нисшия свят. Това уникално обединено същество включва в себе си всички космически реалности, защото човек е образ и подобие на Бога. Той е универсален прототип, докато ангелите изразяват само частично Божественото същество. Фигурата на човека е фигурата на Пентаграма, т.е. цялото Единство – това е синтезът и това е тайната на човека.
В човека има част от Несътворената същност и затова той е образът на всичкото, и този образ е Неговата космическа изява. Висшият човек (горният човек) е безкрайно Единство на десетте ангелски йерархии (сефироти). Такива велики образи и подобия са великите Учители – Учителят, Христос.
Учителят казва: „Най-хубавото нещо е да си слуга на Бога“.
Велика е тайната на човека, защото Бог искаше и горе, и долу човекът да бъде Неговият израз. Бог е дал свободата на човека, за да има шанс за съвършенство. Иначе нямаше да има никакъв шанс.
Универсалното учение на Учителя има тази задача, да възстанови този израз, този образ и подобие.
Кабала казва: „Всички сили се стремят да бъдат концентрирани, събрани и изразени чрез универсалното и Божествено същество на човека“. Затова Кабала казва, че всеки трябва да постигне своята универсалност, защото същността на човека е в тоталния живот, цялостния живот, живота в Духа.
Човек е причинното същество, а универсалното и несътвореното, което е вътре в него, това е Съществото преди всичко. Това е онова Същество, Което е съществувало, когато още е нямало творение. Тогава човекът е бил в Ен-Соф, или Непорочната Светлина, която е Небесният Извор. Тогава Небесният Извор не се е разливал над света, защото човек е бил скрит в тази Светлина (Ен-Соф). И когато човек се е излъчил от така нареченото „Върховно Нищо“, той е слязъл, за да покаже своята Божественост, която ще се разгръща все повече и повече. И само след като този човек се познае отново, тогава от този човек ще бликне универсалният живот, който е животът на Истината.
Бог е вечно скрит в Себе Си. Но Неговата Божественост, която е скрита в нас, улавя свръхсетивните неща и това е Единният в нас. Единният Вечен продължава да съществува, въпреки големия брой същества, произлезли от Него. Той облича чистите в могъщество (това означава бързи вибрации), а нечистите – в адска сила (бавни, дълги вибрации).
От гледна точка на символизма човек представя единството на сефиротите, т.е. на всички ангелски йерархии, и неговата най-вътрешна същност е най-висшата есенция на чистотата и Любовта.
Чрез Хокма (втората йерархия), човек се самопознава и съзерцава себе си. По пътя на Хокма (Мъдростта) се постига Тайното Име на Бога. Защо Посветените се стремят към него? Кабала казва: „В Тайното Име на Бога е цялостното излъчване“.
Тайното истинско тяло на човека е Авир (Етерът). В атмосферата на Любовта вибрира само Етер, само Божественост. Когато човек нарушава законите, той върви към наказанието, а законите произхождат от Божествения център. Този център улавя всеки нарушител. Има специална окултна полиция в невидимия свят, която следи всички нарушители. До четири прераждания законът настига всеки нарушител.
Истинското сърце на Първичния човек не е физическо – то е Авир (Етер). Авир е скрит в сърцето и чрез сърцето Етерът извисява душата към небето.
Посветените в Кабала имат следната задача: да слязат в най-закътаните дълбочини на сърцето си – дълбоко мистично спускане и проучване. То може да стане само при едно условие – след като си постигнал висшата етерна същност на сърцето. Това в Кабала е петата степен, в която сърцето се нарича „тих и небесен извор“. Само при това условие може да започне мистичното спускане.
Когато душата започне да се пречиства, тя преоткрива пътеката, която я връща в Началото. След грехопадението човек е загубил постоянния съюз с Бога и тази загуба го е тласнала към индивидуално съществуване. Райското състояние на Първичния човек показва пълното владеене на една безпрекословна съвест. Първичният човек е Авир (Етер) и чрез този Етер той е разкривал присъствието на Бога. В тази връзка Учителят казва: „Бог не е Реалност, а нещо повече. Той е над всяка Реалност“.
Отделянето от Бога също води до връзка с Бога. Бог е създал човека за безсмъртие. А ония, които имат омраза, завист, лъжа, страст, трябва да опитат смъртта. Закон е: Смъртта има много важна мисия – да разрушава всяко его, което е умствено, за да стане първично.
Суровост и Милост, от кабалистична гледна точка, са свързани с четвъртата йерархия „Хесед“ (Милост). Суровостта не е била сътворена в началото, но тя е била скрито заложена в Милостта. Чрез греха човек е загубил постоянната връзка с Бога и непрекъснатата връзка е станала прекъсната. Това е станало чрез забранения плод. Така чрез греха злото е надделяло и тогава от вътрешността на Милостта е излязла Суровостта, която е била скрито заложена. Така Суровостта е започнала да действа по определен начин в обратна посока на Милостта, за да отрече Единния, но това е привидно. Така грехопадението обърка човека и цялостния космически ред. Падането отне райското състояние и същевременно състоянието на Милостта. Така космическото благословение се превърна в проклятие. И Дървото на живота – което всъщност е Божественият Дух, което беше универсално Дърво и от това Дърво всички можеха да се нахранят, за да задоволят глада си – сега се пази от херувим с Огнен меч. Огненият меч – това е Първичното Слово. В реалния свят то е Огън, Огнена стихия, и никой не може да проникне в тази аура.
Падайки в греха, човек е отворил вратата на смъртта. Затова е казано: „Денят, в който вкусиш от този плод, ти ще умреш“. Пренебрегвайки това Слово на Единния и доверявайки се на Сатана, човек прекъсна своя съюз с Бога и затова именно е бил разделен в себе си на две – станал е двойствен. А дотогава цялото му същество е било едно с Милостта. След случката със забранения плод човешкото същество беше разделено на безкрайно много жизнени нива, разделени от смъртта. Така Адам стана прекъснат, той престана да бъде универсално същество. След като яде от забранения плод, той придоби разделително съзнание.
Универсалният човек имаше неограничено виждане на Единния, но след грехопадението той стана умствен е се прилепи към осезаемите способности. Истинското ясновиждане няма форма, цвят, размер и т.н.
Ева е съвършено олицетворение на Авир, Първичния Етер. Това е Любовта, това е чистата и универсална първична материя, която означава Божественост, т.е. първична жизнена субстанция. Затова тя ражда живота, който е скрит в недрата на космоса. Тя е активно и светещо начало, но изглежда пасивна. След падането, което е излизане от този Божествен съюз, Божествената Светлина в човека е била освободена и тогава следва стихът в Библията, който казва: „Очите на двамата бяха отворени и те видяха, че са голи“. Голи значи лишени от Божествената Светлина, която до този момент е била в тях. Сега те имат външни очи за един външен и веществен свят. Те изгубиха Третото Око, което е духовна (вътрешна) същност на нещата. Но външните очи са осъдени и съдбата им е да станат на прах.
Така след греха те бяха изгонени от райската градина и от райското състояние – изгонени навън, за да обработват материята на своята земя, т.е. материята на своята сътворена природа. Оттук нататък сътворената и веществена природа е трябвало да се владее от вторична сила, която е излъчена от Милостта. Това е Суровостта. Тогава Милостта се сви навътре в себе си, към вътрешните дълбочини на творението. След грехопадението настана една празнота, която се изпълни с така наречената еволюция и всичките ѝ жизнени нива. Еволюцията е едно лишение от Милостта, но по нейния път човек трябва да се освободи от празнотата.
Духът не еволюира, той само се проявява. Душата трябва да еволюира, защото тя е полусветлина. Дадени са ѝ три инструмента, за да постигне Духа – умът, сърцето и волята. Чрез волята се създава Духът в човека. Това е пътят на ученика.
Лекция, държана на 24 декември 1993 г. – Варна